ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки за икономическите оператори и органите за надзор на пазара във връзка с практическото прилагане на член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020 относно надзора на пазара и съответствието на продуктите

(текст от значение за ЕИП)

(2021/C 100/01)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

С Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета относно надзора на пазара и съответствието на продуктите (1) („регламентът“) се въвежда цялостна рамка за защита на потребителите от продукти, които не са безопасни, и продукти, несъответстващи на изискванията, и предоставя условия на равнопоставеност за икономическите оператори.

Единният пазар на ЕС предоставя на икономическите оператори достъп до потребителите и до другите крайни ползватели във всички държави членки, при условие че те и техните продукти отговарят на правните изисквания на ЕС, насочени към постигане на безопасност, екологични резултати и други цели от обществен интерес. Органите за надзор на пазара и органите, отговорни за контрола на продуктите, въвеждани на пазара на ЕС (2) („гранични органи“), трябва да извършват проверки и да осигурят прилагането на тези изисквания. Това може да бъде предизвикателство, особено при продажби от разстояние.

С новите правила за надзора на пазара и съответствието на продуктите следва да се гарантира съответствие с изискванията. Правилата допринасят за създаване на условия на равнопоставеност, т.е. защитават предприятия, които произвеждат съответстващи на изискванията продукти, от нелоялна конкуренция. С тях също така се спестяват неоправдани разходи на органите за надзор на пазара за извършване на разследвания.

Настоящите насоки се отнасят до прилагането на важна разпоредба от регламента, а именно член 4 относно „задачи[те] на икономическите оператори във връзка с продукти, които са предмет на определени актове от законодателството на Съюза за хармонизация“ (вж. раздел 6). По същество в член 4 се изисква за определени продукти, които се пускат на пазара на ЕС, да е налице икономически оператор в ЕС, който при поискване да предоставя на органите информация или да предприема определени действия. Това изискване ще се прилага от 16 юли 2021 г. (член 44 от регламента).

В настоящите насоки се предоставят указания относно това как икономическите оператори следва да прилагат член 4:

—	в раздел 2 се обяснява техният обхват и кой икономически оператор следва да действа като икономическия оператор по член 4, за даден продукт;

—	в раздел 3 се изясняват задачите на икономическия оператор по член 4; и

—	в раздел 4 се предоставя по-подробна информация относно прилагането на практика на член 4 според вида икономически оператор, действащ като икономическия оператор по член 4.

Освен това, тъй като целта на член 4 е да се улесни работата на органите за надзор на пазара и на граничните органи, в раздел 5 се определя как органите могат да се възползват от това изискване на практика.

Целта на насоките е да се помогне на икономическите оператори и на органите, както и да се улесни последователното прилагане. Насоките се отнасят само до прилагането на член 4 и не се прилагат по отношение на законодателството на ЕС относно продуктите, което не е в обхвата на член 4 и с което може да се налагат сходни, но различни изисквания (3). Насоките се отнасят за изисквания съгласно законодателството на ЕС за хармонизация във вида, в който се прилагат към датата на приемане на настоящите насоки. Подробни указания относно законодателството на ЕС за хармонизация са налични в Синьото ръководство, на което се позовават настоящите насоки (4). Комисията ще актуализира настоящите насоки с оглед на по-нататъшните законодателни промени в други области, например законодателния акт за цифровите услуги (5).

Настоящият документ е само за предоставяне на насоки — единствено текстът на самия регламент има правна сила. Насоките отразяват становищата на Европейската комисия и като такива не са правно обвързващи. Тълкуването на законодателството на ЕС с обвързващ характер е от изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз. Становищата, изразени в настоящите насоки, не могат да предопределят позицията, която Комисията би могла да заеме пред Съда. Нито Комисията, нито друго лице, действащо от нейно име, носят отговорност за начина, по който би могла да бъде използвана посочената по-долу информация.

2.   ОБХВАТ И ПРИЛОЖЕНИЕ

2.1   Обхват

Икономически оператор по член 4 се изисква, когато даден продукт:

—

попада в обхвата на една или повече директиви или регламенти, изброени в член 4, параграф 5, или на друго законодателство, което съдържа изрично позоваване на член 4. Това „специално секторно законодателство“ обхваща безопасността на детските играчки, електрическото оборудване и радиооборудването, електромагнитната съвместимост, ограничаването на опасните вещества в електрическото и електронното оборудване („RoHS“), продуктите, свързани с енергопотреблението („екопроектирането“), газовите уреди, строителните продукти, машините, съоръженията, предназначени за употреба извън сградите („шумовите емисии извън сградите“), съоръженията за използване в потенциално експлозивна атмосфера (ATEX), съоръженията под налягане, обикновените съдове под налягане, пиротехническите изделия, плавателните съдове за отдих, измервателните уреди, везните с неавтоматично действие, личните предпазни средства и безпилотните летателни системи (6) („дронове“) (7); и

—

се въвежда на пазара на ЕС (8) — т.е. се предоставя (доставя за дистрибуция, потребление или използване на пазара на ЕС в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно) за първи път на пазара на Съюза (9) — на 16 юли 2021 г. или след това (член 4, параграф 1, и член 44 от регламента). Продуктите, предлагани за продажба онлайн или чрез други средства за продажба от разстояние, се считат за предоставени на пазара, ако офертата за продажба е насочена към крайни ползватели в ЕС. Дадена оферта за продажба се счита за насочена към крайните ползватели в ЕС, ако съответният икономически оператор ориентира, по какъвто и да било начин, дейността си към държава членка (член 6 от регламента) (това се определя за всеки отделен случай в зависимост от определени фактори, като например географските области, в които е възможно изпращането, езикът(езиците), използвани при офертата или за целите на поръчката, начините за плащане и т.н. (10)).

Поради това икономически оператор, който възнамерява да пусне на пазара на ЕС на 16 юли 2021 г. или след това продукт, попадащ в обхвата на член 4, първо трябва да гарантира, че в ЕС е налице икономически оператор по член 4. В противен случай тези продукти не могат да бъдат пуснати на пазара на ЕС на 16 юли 2021 г. или след това.

2.2   Определяне на икономическия оператор по член 4

Четири вида икономически оператори могат да действат като икономическия оператор по член 4:

—	производител (11), установен в ЕС;

—	вносител (12) (съгласно определението, установено в ЕС), когато производителят не е установен в Съюза;

—	упълномощен представител (13) (съгласно определението, установено в ЕС), притежаващ писмено пълномощно от производителя, с което на упълномощения представител се възлага да изпълнява от името на производителя задачите, посочени в член 4, параграф 3;

—	доставчик на услуги за обработка на поръчки (14), установен в ЕС, ако няма производител, вносител или упълномощен представител, установен в Съюза.

В раздел 4 се съдържа подробна информация за ролята на тези икономически оператори съгласно специалното секторно законодателство и как това е свързано с техните задачи съгласно член 4.

От веригата на доставките зависи най-вече кой икономически оператор действа като икономическия оператор по член 4. В

каре 1

е предоставено кратко указание за това, последвано от допълнително обяснение.

Стъпка 1: Ако производителят (независимо дали е установен в ЕС или не) е упълномощил писмено упълномощен представител да извършва определените задачи по член 4, този представител е икономическият оператор по член 4. В други случаи това зависи от веригата на доставките.

Стъпка 2: Продукти от установени в ЕС производители, независимо дали се продават онлайн или в традиционни магазини, по принцип се пускат на пазара от производителя в ЕС (15). За тези продукти производителят в ЕС е икономическият оператор по член 4 (освен ако той не е определил упълномощен представител за задачите по член 4).

Стъпка 3: Продукти от производители, установени извън ЕС, които се продават в традиционни магазини в ЕС, по принцип се пускат на пазара на ЕС от вносител (16). За тези продукти вносителят е икономическият оператор по член 4 (освен ако производителят не е посочил упълномощен представител за задачите по член 4). В раздел 4.2 се обяснява какво се случва, ако има няколко вносители за един и същ вид продукт.

Стъпка 4: За продукти от установени извън ЕС производители, предлагани за продажба онлайн (или чрез други продажби от разстояние), може да има и вносител, който например сам предлага продукта за продажба онлайн или го продава на дистрибутор, който да го предлага.

Стъпка 5: Ако няма вносител, но установен в ЕС доставчик на услуги за обработка на поръчки се занимава с продукта, доставчикът на услуги за обработка на поръчки е икономическият оператор по член 4 (освен ако производителят не е определил упълномощен представител за задачите по член 4). За разлика от вносителите и упълномощените представители, доставчиците на услуги за обработка на поръчки нямат автоматично официална връзка с производителя, която да им даде възможност да изпълнят задачите на икономическия оператор по член 4. Следователно те ще трябва да се споразумеят с икономическите оператори, на които предоставят услуги за обработка на поръчки („клиенти“), за да гарантират, че те първо ще получат от клиента или директно от производителя средствата за изпълнение на своите задължения в качеството на икономическия оператор по член 4 (вж. раздел 4.4);

Стъпка 6: Когато продуктът се доставя от държави извън ЕС директно на краен ползвател в ЕС, ако упълномощеният представител е упълномощен писмено да извършва определените задачи по член 4, той е икономическият оператор по член 4. Ако производителят не е определил упълномощен представител, продуктът не може да бъде предлаган за продажба на крайни ползватели в ЕС. Икономическият оператор, който планира да предлага продукта за продажба (17) на крайни ползватели в ЕС, ще трябва да се увери, че производителят е определил упълномощен представител за този продукт (вж. каре 2).

Каре 2

Гледната точка на икономически оператор, установен извън ЕС, който планира да предлага продукти за продажба онлайн на потребители или на други крайни ползватели в ЕС: Как да осигуря икономически оператор по член 4? (пример)

— Първо проверете дали продуктите са предназначени за пазара на ЕС и дали са в съответствие със законодателството на ЕС. Ако се съмнявате, свържете се с производителя. — Ако това е установено, попитайте производителя дали вече не е определил упълномощен представител за тези продукти. — Ако е така, уверете се, че името и данните за контакт на упълномощения представител са посочени според изискванията (вж. раздел 2.3). — Ако не е така, проучете (в сътрудничество с производителя) следните възможности: — ако възнамерявате да предлагате продуктите за продажба на онлайн място за търговия (вж. раздел 2.4), това място за търговия предлага ли упълномощен представител или услуги за обработка на поръчки? — ако вече продавате продукти, за които се изисква упълномощен представител в ЕС или подобен субект (напр. козметични продукти, медицински изделия и морско оборудване), този субект би ли проявил интерес да бъде упълномощен представител за Вашите продукти, попадащи в обхвата на член 4? — има ли подходящи търговски сдружения, които (биха могли да) имат достъп до информация за съществуващи упълномощени представители (тъй като редица производители на продукти, попадащи в обхвата на член 4, може вече да имат упълномощен представител в ЕС)? — Когато намерите потенциален упълномощен представител, уверете се, че производителят ще го упълномощи да изпълнява необходимите задачи (вж. раздели 3 и 4.3). След това се уверете, че името и данните за контакт на представителя са посочени според изискванията (вж. раздел 2.3). — Когато доставчик на услуги за обработка на поръчки действа като икономически оператор по член 4, трябва да предприемете практически стъпки, по-специално за да гарантирате, че той ще получи декларацията за съответствие/за експлоатационни показатели на въпросните продукти. След това се уверете, че името и данните за контакт на представителя са посочени съгласно изискванията (вж. раздел 2.3).

2.3   Информация относно икономическия оператор по член 4

Името (или регистрираното търговско наименование/търговска марка) и данните за контакт (включително пощенският адрес) на икономическия оператор по член 4 трябва да се посочат поне върху едно от следните (член 4, параграф 4 от регламента):

—

продукта;

—	неговата опаковка, т.е. търговската опаковка;

—	пакета, т.е. опаковка за улесняване на пренасянето и транспорта;

—	документ, който придружава продукта, напр. декларация за съответствие/за експлоатационни показатели (18).

Забележка: Ако икономическият оператор по член 4 е производител в ЕС или вносител в ЕС, тази информация обикновено вече се изисква съгласно специалното секторно законодателство (вж. раздел 4). Тези изисквания могат да бъдат по-ограничителни по отношение на мястото, където тази информация се посочва, и трябва да се спазват.

В допълнение може да бъде даден адрес на уебсайт, но това не отменя изискването за посочването на пощенски адрес (които обикновено се състои от улица/пощенска кутия, номер на сграда, пощенски код и град). Също така е полезно да включите електронна поща и/или телефонен номер, за да улесните осъществяването на бърз контакт със съответните органи.

Възможно е върху продукта или в придружаващ го документ да бъдат посочени имената и данните за контакт на няколко икономически оператори . Въпреки че може да няма изрично изискване същите да бъдат предшествани от „произведено от“, „внесено от“, „представлявано от“ или „обработено от“, информацията не следва да бъде подвеждаща за органите за надзор на пазара. Когато ролите на операторите не са посочени, органите ще трябва да ги определят сами. Всеки икономически оператор следва да може да докаже своята роля. Няма задължение да се превеждат английските термини „произведено от“, „внесено от“, „представлявано от“ или „обработено от“; тези английски термини се считат за лесно разбираеми в целия ЕС.

Името и данните за контакт на икономическия оператор по член 4 трябва да присъстват, когато продуктът се декларира за свободно обращение на митница (член 26, параграф 1, буква г) от регламента). Следователно, в случай че продуктът е предназначен за допускане за свободно обращение в ЕС и не се предвижда по-нататъшна обработка на продукта след изпращането му (19), икономическите оператори извън ЕС, предлагащи продукти за продажба, следва да се уверят, че данните са указани по гореописания начин, като ги добавят (или възложат да бъдат добавени) преди изпращането, ако е необходимо.

2.4   Продукти, продавани чрез онлайн места за търговия

Онлайн място за търговия е вид услуга за електронна търговия, при която продуктите се предлагат за продажба от няколко икономически оператори (20). То позволява на икономическите оператори, от една страна, и на крайните ползватели, от друга страна, да сключват сделки за продажба на продукти.

Член 4 се прилага за продукти, продавани чрез онлайн места за търговия.

С него не се въвежда конкретно задължение за онлайн местата за търговия, когато те просто предоставят посреднически услуги на продавачи — трети страни, и попадат в приложното поле на член 2, буква б) от Директива 2000/31/EО на Европейския парламент и на Съвета (21). Когато онлайн място за търговия посредничи при предложение за продажба, предназначено за краен ползвател в ЕС, на продукт, попадащ в обхвата на член 4, за който няма икономически оператор по член 4 (22), и получи действителна информация за незаконно съдържание или е осведомено за това (напр. посредством достатъчно точно и добре обосновано известие от орган за надзор на пазара), това онлайн място за търговия може да разчита на освобождаването от отговорност, предвидено в член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/EО, единствено ако при получаването на тази информация или запознаването с нея то действа незабавно, за да премахне или да забрани достъпа до въпросното незаконно съдържание.

Когато онлайн място за търговия е също и производител, вносител, упълномощен представител или доставчик на услуги за обработка на поръчки, то може да бъде икономическият оператор по член 4.

3.   ЗАДАЧИ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ ОПЕРАТОР ПО ЧЛЕН 4

В този раздел се категоризират задачите на икономическия оператор по член 4 и се предоставят насоки относно тях. Икономическият оператор, особено ако е производител или вносител в ЕС, може вече да има задължения съгласно специалното секторно законодателство (в зависимост от това как е класифициран), които обхващат изцяло или частично тези задачи (вж. раздел 4).

Първо, в съответствие с член 4, параграф 3, буква а) икономическият оператор по член 4 трябва да изпълнява редица задачи, когато поеме своите задължения или когато към портфейла му се добавянов продукт:

—

проверява дали декларацията за съответствие/за експлоатационни показатели е изготвена, и я съхранява — такива декларации се изискват съгласно цялото специално секторно законодателство, попадащо в обхвата на член 4 (23). Както е посочено в законодателството, попадащо в обхвата на член 4, те трябва да се съхраняват за период от 10 години след пускането на продукта на пазара (24). Когато за даден продукт се прилагат повече от един законодателен акт, една декларация за съответствие (25) се изготвя за всички приложими актове заедно; и

—

проверява, че техническата документация е изготвена (26) и гарантира, че тя може да бъде предоставена на органите за надзор на пазара при поискване — когато техническата документация не се съхранява от самия икономически оператор по член 4, това предполага проверка на съществуването на документацията и получаването на уверения от производителя, че при поискване той ще я предостави на икономическия оператор по член 4 или директно на органите за надзор на пазара (вж. по-долу).

Второ, в съответствие с член 4, параграф 3, букви в) и г), когато икономическият оператор по член 4 има основания да счита, че даден продукт представлява риск (27), той трябва:

—	да информира съответните органи за надзор на пазара. Той следва да прави това във всяка държава членка, в която се предлага продуктът (28); важно е също така да ги информира за коригиращите действия, които са предприети или ще бъдат предприети; и

—	да гарантира, че незабавно се предприемат необходимите коригиращи действия за отстраняване на всеки случай на несъответствие или, ако това не е възможно, за ограничаване на рисковете (вж. по-долу).

И накрая, в съответствие с член 4, параграф 3, букви а), б) и г), икономическият оператор по член 4 трябва да предприема определени действия при поискване от орган за надзор на пазара:

—	да предоставя на органа декларация за съответствие/за експлоатационни показатели;

—	да предоставя на органа техническата документация или, когато икономическият оператор по член 4 не съхранява тази документация, да гарантира, че техническата документация е предоставена на органа (по-специално от производителя);

—	да предоставя друга информация и документация за доказване на съответствието на продукта (това може да включва напр. сертификати и решения от нотифициран орган) на лесноразбираем за органа език (подлежащ на договаряне с органа — това може да бъде език, различен от националния(те) език(ци);

—	да сътрудничи на органа. Необходимите действия ще зависят от искането на органа, което трябва да бъде в съответствие с принципа на пропорционалност (член 14, параграф 2 от регламента); и

—

да гарантира, че незабавно се предприемат необходимите коригиращи действия за отстраняване на всеки случай на несъответствие със законодателството на ЕС за хармонизация, приложимо за съответния продукт или, ако това не е възможно, за ограничаване на рисковете, свързани с този продукт. Действията могат да включват привеждане на продукта в съответствие, изтегляне или изземване на продукта според случая (29). Самият икономически оператор по член 4 не трябва да предприема коригиращи действия или да ограничава риска, ако този икономически оператор не е длъжен да го прави съгласно специалното секторно законодателство, но трябва да гарантира, че са предприети действия, напр. като помоли производителя да отговори на запитването и провери дали го е направил.

Икономическият оператор по член 4 следва да действа в рамките на разумен срок или в рамките на срока, определен от органите за надзор на пазара. Той следва незабавно да предостави декларацията за съответствие/за експлоатационните показатели, а другите документи — в рамките на разумен срок (30).

Ако икономическият оператор по член 4 установи, че не може да изпълнява една или повече от своите задачи поради проблем в отношенията си с производителя (31) (напр. ако производителят не отговори на дадено искане), подходящо последващо действие би било да напомни на производителя за неговите задължения съгласно законодателството на ЕС. Ако проблемът продължава, логично последствие би могло да бъде той да престане да бъде икономическият оператор по член 4 за въпросните продукти поради невъзможността да изпълнява своите задачи по член 4. С други думи, в случай на:

—	вносител — той вече не може да пуска продуктите на пазара;

—	упълномощен представител — той може да се опита да преустанови отношенията си с производителя;

—	доставчик на услуги за обработка на поръчки — той вече не може да обработва продуктите, т.е. не може да ги изпраща на крайните ползватели.

Икономическият оператор по член 4 може да бъде санкциониран (32), ако не изпълнява задачите си по член 4. Всички санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (член 41, параграф 2 от регламента). Производителят продължава да носи отговорност за съответствието на продукта със специалното секторно законодателство и (подобно на други участници във веригата на доставките) запазва всички правни задължения, които има по отношение на продуктите, гаранциите, отговорността за дефектни продукти и т.н. С член 4 не се налагат допълнителни правни задължения спрямопотребителите или другите крайни -ползватели.

4.   ПРАКТИЧЕСКИ ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОПЕРАТОРИ

Задачите на икономическия оператор по член 4 (както са описани в член 4) са едни и същи независимо от вида на икономическия оператор, който ги изпълнява, но степента, до която те се припокриват с другите задачи на икономическия оператор съгласно специалното секторно законодателство, е различна. Прилагат се всички „задължения по член 4“, независимо от изискванията, приложими спрямо въпросния икономически оператор съгласно специалното секторно законодателство. Съществуват някои секторни различия, но в по-голямата част от законодателството се следват стриктно моделите на правните разпоредби относно задълженията на икономическите оператори (33). В настоящия раздел се подчертават разликите, които засягат прилагането на член 4.

4.1   Производители, установени в ЕС

Производител е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка (член 3 от регламента) (34). Ако производителят е установен в ЕС, той по-принцип изпълнява ролята на икономическият оператор по член 4, освен ако не е определил упълномощен представител за специалните задачи по член 4.

Производителите, установени в ЕС, вече имат отговорности съгласно специалното секторно законодателство, които като цяло се припокриват и надхвърлят задълженията по член 4, параграф 3. Изключение е, че за разлика от член 4 в законодателството на ЕС относно шумовите емисии извън сградите, машините и екопроектирането не се изисква изрично от производителите да информират органите за надзор на пазара, когато имат причина да смятат, че продукт, попадащ в обхвата на това законодателство, представлява риск. Производителите, които са установени в ЕС и които са икономическият оператор по член 4, ще трябва да направят това обаче за продуктите, попадащи в обхвата на тези законодателни актове.

В повечето специални секторни законодателни актове се изисква производителят да посочи върху продукта своето име/търговска марка и адрес; въпреки това:

—	за някои сектори тази информация, при определени обстоятелства, може да бъде посочена върху опаковката или в придружаващ продукта документ;

—	в законодателството за екопроектирането не се съдържа такова изискване;

—	в законодателството за шумовите емисии извън сградите и машините се изисква името и адресът да бъдат посочени в декларацията за съответствие (35) (или в декларацията за вграждане в случаите на частично окомплектовани машини (36)) и декларацията да придружава продукта (37).

Следователно в член 4 се изисква от производителите, които са установени в ЕС и са икономическият оператор по член 4, да предприемат допълнителни действия, за да посочат своето име и данни за контакт в извънредния случай на продукт, попадащ в обхвата на законодателството относно екопроектирането, но не на друго специално секторно законодателство, попадащо в обхвата на член 4.

4.2   Вносители

Вносител е всяко физическо или юридическо лице, установено в ЕС, което пуска на пазара на ЕС продукт от трета държава (член 3 от регламента). Ако има вносител в ЕС той по-принцип е икономическият оператор по член 4, освен ако производителят не е определил упълномощен представител за специалните задачи по член 4.

Като цяло в специалното секторно законодателство се налагат задължения на вносителя, които се припокриват и надхвърлят задълженията, установени в член 4, параграф 3 (38). Отново, изключението е, че за разлика от член 4 в законодателството на ЕС относно шумовите емисии извън сградите, машините и екопроектирането не се изисква изрично от вносителите да информират органите за надзор на пазара, когато имат причина да смятат, че продукт, обхванат от това законодателство, представлява риск. Вносителите на продукти, които попадат в обхвата на това законодателство и които са икономическите оператори по член 4, ще трябва обаче да го направят за продуктите, обхванати от тези законодателни актове.

Специалните секторни разпоредби, уреждащи указването на името и данните за контакт на вносителя върху продукта или в придружаващ го документ са до голяма степен същите като за производителя (вж. по-горе). Следователно съгласно член 4 се изисква само в изключителни случаи вносителят, който е икономическият оператор по член 4, да предприема допълнителни действия, за да посочи името и данните си за контакт.

Когато няколко вносители обработват един и същ вид продукт, всеки един от тях е икономическият оператор по член 4 за единиците, които е пуснал на пазара на ЕС, и ще трябва да направи така, че името му да бъде указано върху тези единици или в придружаващ ги документ съгласно изискванията. Това изискване вече съществува съгласно специалното секторно законодателство, когато има няколко вносители за един и същ вид продукт. По този начин върху отделен продукт следва по принцип да е посочено само името на съответния вносител.

4.3   Упълномощени представители

Упълномощен представител е физическо или юридическо лице, установено в ЕС, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи, свързани със задълженията на последния съгласно съответното законодателство на Съюза за хармонизация или съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1020 (член 3 от регламента). Ако производителят иска упълномощен представител да действа като икономически оператор по член 4, той трябва да гарантира, че пълномощното включва всички задачи, изброени в член 4, параграф 3. Упълномощеният представител трябва да разполага с подходящите средства, за да има възможност да изпълнява задачите си (член 5, параграф 3 от регламента).

В специалното секторно законодателство често се разрешава определянето на упълномощен представител (39). Когато се използва тази възможност, обикновено се изисква представителят да бъде упълномощен да прави поне следното:

—	да съхранява декларацията за съответствие/за експлоатационни показатели и техническата документация, така че тя да е на разположение на националните органи за надзор на пазара за определен период (най-общо за 10 години в случая на специалното секторно законодателство, попадащо в обхвата на член 4);

—	да предоставя на компетентен национален орган, след обосновано искане, цялата информация и документация, необходими за доказване на съответствието на продукта; и

—	да сътрудничи на компетентните национални органи, по тяхно искане, при всяко действие, предприето за отстраняване на рисковете, свързани с продуктите (40), обхванати от пълномощното.

Изключения от това могат да бъдат намерени в законодателството относно шумовите емисии извън сградите, машините и екопроектирането, съгласно което упълномощеният представител има различни задачи, по-близки до тези на производителя.

Ако производителят е определил упълномощен представител съгласно специалното секторно законодателство и иска този упълномощен представител да действа като икономическия оператор по член 4, той ще трябва да прегледа пълномощното му, за да гарантира, че то включва всички задачи, изброени в член 4, параграф 3. По-специално може да се наложи да се добавят задачи, които да се изпълняват, когато представителят има основания да смята, че даден продукт представлява риск.

По аналогичен начин, когато производителят планира да определи упълномощен представител с цел да се улесни съответствието с член 4 и когато иска да определи упълномощен представител в рамките на специалното секторно законодателство, той ще трябва да провери в приложимото специално секторно законодателство за евентуални задачи в допълнение към тези, изисквани по член 4.

В допълнение към задачите, изброени в член 4, параграф 3, упълномощеният представител трябва също така при поискване да предоставя на органите за надзор на пазара копие от пълномощното на език на ЕС, определен от органа за надзор на пазара (член 5, параграф 2 от регламента).

В законодателството относно шумовите емисии извън сградите, машините и строителните продукти се изисква името и данните за контакт на упълномощения представител да бъдат посочени в декларацията за съответствие/за експлоатационни показатели (41), която трябва да придружава тези продукти (42). В законодателството за много други сектори се изисква производителят да посочи адрес за контакт върху продукта или в придружаващ го документ; този адрес може да бъде адресът на упълномощения представител. Когато името и данните за контакт на упълномощен представител, който е икономическият оператор по член 4, все още не са посочени върху продукта или в придружаващ го документ, икономическият оператор, който пуска продукта на пазара на ЕС, следва да се увери, че същите са добавени съгласно изискванията (за да подпомогне процеса, той може да поиска от производителя да прави това систематично).

4.4   Установени в ЕС доставчици на услуги за обработка на поръчки

Доставчик на услуги за обработка на поръчки е физическо или юридическо лице, което в рамките на търговската дейност предлага най-малко две от следните услуги без да притежава собственост върху съответните продукти:

—	складиране;

—

опаковане

—	адресиране; и

—	изпращане.

Допустимите услуги не включват пощенски услуги (43), услуги за доставка на колетни пратки (44) или всякакви други пощенски услуги, или услуги за превоз на товари (член 3 от регламента).

Доставчиците на услуги за обработка на поръчки обикновено складират продукти в ЕС, така че да могат бързо да ги изпращат на потребители или на други крайни ползватели в ЕС, веднага щом бъдат поръчани онлайн. По този начин те предоставят услуги на други икономически оператори. При получаване на поръчка те опаковат продукта (освен ако той вече не е правилно опакован за транспортиране), поставят адреса за доставка и го изпращат, като го предават на пощенска, колетна или транспортна служба или го доставят сами.

Съществува широк спектър от оперативни сценарии за услуги за обработка на поръчки, но както е описано тук, те надхвърлят тези на доставчиците на пощенски/колетни услуги (т.е. освобождаване и сортиране, транспорт и доставка на колети). Когато физическо или юридическо лице предлага както услуги за обработка на поръчки, така и услуги за доставка на пощенски пратки/колети или услуги за превоз на товари, член 4 може да се прилага само по отношение на продуктите, обработвани в съответствие с неговите услуги за обработка на поръчки.

Установените в ЕС доставчици на услуги за обработка на поръчки са икономическият оператор по член 4 за продуктите, които обработват, когато за тези продукти няма производител, вносител или упълномощен представител в ЕС. Следователно преди да се съгласят да предоставят услуги за обработка на поръчки за продукт, попадащ в обхвата на член 4, те следва да проверят при своя клиент дали вече съществува един от другите видове икономически оператори в ЕС за този продукт. Ако няма такъв, те ще бъдат икономическият оператор по член 4.

Специалното секторно законодателство не се отнася до доставчиците на услуги за обработка на поръчки. Следователно когато действат като икономическия оператор, посочен в член 4, те ще трябва да се споразумеят със своите клиенти, за да гарантират, че преди да се съгласят да предоставят услугата те ще получат от клиента или директно от производителя средствата за изпълнение на своите задължения, по-специално:

—	декларацията за съответствие/за експлоатационните показатели за въпросните продукти; и

—	уверения за сътрудничество, което да им помогне да изпълняват други задачи, като: — предоставяне на техническа документация; и — предприемане на коригиращи действия при искане от страна на органите.

Клиентът следва да се увери, че името и данните за контакт на доставчика на услуги са посочени върху продукта или в придружаващ го, освен ако производителят вече не го е направил. Клиентът може да направи това сам или да възложи на някого да го направи вместо него преди продуктът да бъде деклариран за свободно обращение в митницата (раздел 2.3).

Както и при вносителите, може да има няколко доставчици на услуги за обработка на поръчки за даден вид продукт. Всеки от тях е икономическият оператор по член 4 за единиците, които обработва, и ще трябва да посочи името и данните си за контакт върху продукта или в придружаващ го документ.

Производителят може да определи доставчик на услуги за обработка на поръчки като свой упълномощен представител. В тези случаи се прилагат частите от настоящите насоки, които се отнасят за упълномощените представители.

Каре 3

Аз съм установен в ЕС доставчик на услуги за обработка на поръчки — какво трябва да направя? (пример)

Един практически контролен списък би включвал следното: — да информирате съществуващите и потенциалните клиенти, че ако продават продукти, попадащи в обхвата на член 4, трябва да бъдат свързани с икономически оператор, посочен в член 4. Насочете ги към член 4 и настоящите насоки; — да информирате на клиентите си, че вие ще бъдете икономическият оператор по член 4, ако няма производител, вносител или упълномощен представител, установен в ЕС (или, ако не желаете да бъдете икономически оператор по член 4, заявете това и посочете, че те не могат да използват вашите услуги за обработка на поръчки за тези продукти, освен ако няма производител, вносител или упълномощен представител в ЕС); — ако клиентите искат от Вас да действате като икономическия оператор по 4, да проверите дали вече не изпълнявате тази роля за същия вид продукт за друг клиент — ако е така, Вие вече имате всичко необходимо; ако отговорът е „не“, да решите до каква степен Вие ще уредите това, от което се нуждаете, и до каква степен искате клиентът да направи това за Вас; — да кажете на клиентите, които искат да действате като икономическия оператор по член 4, какво трябва да направят преди да започнат да използват Вашите услуги за обработка на поръчки, напр. да предоставят данни за контакт на производителя, декларация за съответствие/за експлоатационни показатели и т.н.; — след като предприемете всички необходими стъпки, които ще Ви позволят да действате като икономически оператор по член 4, да информирате клиентите за това, така че те да могат да започнат да предлагат продуктите за продажба.

5.   НАДЗОР НА ПАЗАРА И КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИТЕ, ВЪВЕЖДАНИ НА ПАЗАРА НА ЕС

5.1   Надзор на пазара

Органите за надзор на пазара трябва да извършват подходящи проверки на характеристиките на продуктите в подходящ мащаб (член 11, параграф 3 от регламента). Когато вземат решение относно това какви проверки да бъдат извършени, на какъв тип продукти и в какъв мащаб, те трябва да следват основан на риска подход (пак там), предназначен да постигне най-голямо въздействие на пазара.

След като решат какви продукти да проверяват, те могат да поискат документи за съответствие. Икономическият оператор по член 4 им помага да получат тази информация, като подпомага контактите и сътрудничеството им с производителя. Органите за надзор на пазара могат да се свържат директно с икономическия оператор по член 4, дори и той да е разположен в друга държава членка. (45). Те следва да посочат конкретно типа документи, които им трябват, и продуктите, във връзка с които ги изискват.

В случай на онлайн продажби или други продажби от разстояние, когато органите за надзор на пазара искат да проверят документите за съответствие без да проверяват продукта или преди да го проверят, е възможно те да не разполагат с името и данните за контакт на икономическия оператор по член 4. В тези случаи те могат да се свържат с икономическия оператор (съгласно определението в член 3 от регламента), който предлага продукта за продажба, и да поискат тази информация (46).

Икономическият оператор по член 4 ще служи като лице за контакт за разрешаване на въпроси и проблеми, надхвърлящи тези, свързани с документацията (член 4, параграф 3, буква г) от регламента). В тези случаи органите следва ясно да посочат какво очакват от него.

Органите за надзор на пазара биха могли да се свържат с икономическия оператор по член 4 във връзка с въпрос, който засяга производителя, с чийто продукт или продукти се занимава икономическият оператор, но който не попада конкретно в обхвата на член 4, т.е. въпрос, който засяга законодателство или продукти, които не попадат в обхвата на член 4. Въпреки че такива искания не са конкретно предвидени в член 4, икономическият оператор по член 4 се насърчава да спомага за контактите между органите и производителите в тези случаи.

5.2   Контрол на продуктите, въвеждани на пазара на ЕС

Граничните органи имат задължение да контролират продуктите, въвеждани в ЕС. Те извършват това въз основа на анализ на риска. Когато извършват физически проверки на продуктите, попадащи в обхвата на член 4, се препоръчва те да проверяват дали името и данните за контакт на икономическия оператор по член 4 са посочени върху продукта, опаковката, колета или придружаващ документ (член 4, параграф 4 от регламента). Ако данните не са подходящо указани или граничните органи имат основание да считат, че поради друга причина продуктът не отговаря на изискванията на член 4 (47), те следва да отложат допускането за свободно обращение, да уведомят органите за надзор на пазара (член 26 от регламента) и да изчакат тяхната реакция.

5.3   Неспазване на член 4

Като се има предвид, че целта на член 4 е основно да улесни проверките на документите за съответствие, липсата на името и данните за контакт на икономическия оператор по член 4 е проблематично, тъй като възпрепятства надзора на пазара. Това също така е и показател, че продуктът може да не е предназначен за пазара на ЕС и/или може да не е в съответствие с правилата на ЕС.

Следователно, когато органите за надзор на пазара установят в хода на своето разследване, че името и данните за контакт на икономическия оператор по член 4 липсват, те следва да изискат от съответния икономически оператор (48) да предприеме коригиращи действия. Те също така имат правомощието да налагат санкции (член 14, параграф 4, буква и) от регламента).

Същото се прилага и когато името и данните за контакт на икономическия оператор по член 4 са посочени върху продукта или в придружаващ го документ, но в хода на разследването органите за надзор на пазара установяват, че те са фалшиви, т.е. адресът не съществува или на адреса няма такъв оператор.

Не е предвидено изискването за посочване на името и данните за контакт на икономическия оператор по член 4 да бъде основен предмет на разследването. Органите за надзор на пазара обаче биха могли да предприемат конкретни действия в тази област, евентуално чрез съвместни действия в целия ЕС, с цел повишаване на осведомеността по този въпрос .

Както е упоменато в раздел 3, икономическият оператор по член 4 може да бъде санкциониран, ако не изпълнява задълженията си и по-специално ако не сътрудничи (член 41, параграф 1 от регламента). Всички санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (член 41, параграф 2 от регламента).

6.   ТЕКСТ НА РАЗПОРЕДБАТА

Член 4 Задачи на икономическите оператори във връзка с продукти, които са предмет на определени актове от законодателството на Съюза за хармонизация 1.   Независимо от задълженията, определени в приложимото законодателство на Съюза за хармонизация, продукт, който е предмет на законодателството, посочено в параграф 5, може да бъде пуснат на пазара само ако е налице икономически оператор, установен в Съюза, който отговаря за задачите, посочени в параграф 3, по отношение на този продукт. 2.   За целите на настоящия член икономическият оператор, посочен в параграф 1, означава всеки от следните: а) производител, установен в Съюза; б) вносител, когато производителят не е установен в Съюза; в) упълномощен представител, притежаващ писмено пълномощно от производителя, с което се възлага на упълномощения представител да изпълнява задачите, посочени в параграф 3, от името на производителя; г) доставчик на услуги за обработка на поръчки, установен в Съюза, по отношение на продуктите, за които обработва поръчки, когато в Съюза няма установен друг икономически оператор, както е упоменат в букви а), б) и в). 3.   Без да се засягат задълженията на икономическите оператори съгласно приложимото законодателство на Съюза за хармонизация, икономическият оператор, посочен в параграф 1, изпълнява следните задачи: а) ако законодателството на Съюза за хармонизация, приложимо към продукта, предвижда наличие на ЕС декларация за съответствие или декларация за експлоатационни показатели и техническа документация — проверява, че ЕС декларацията за съответствие или декларацията за експлоатационни показатели и техническата документация са изготвени, съхранява декларацията за съответствие или декларацията за експлоатационни показатели така, че те да са на разположение на органите за надзор на пазара за периода, изискван съгласно посоченото законодателство, и гарантира, че техническата документация може да бъде предоставена на тези органи при поискване; б) при обосновано искане от орган за надзор на пазара — предоставя на този орган цялата информация и документация, необходима за доказване на съответствието на продукта, на лесно разбираем за този орган език; в) когато съществува основание да се счита, че даден продукт представлява риск — информира органите за надзор на пазара за това; г) осъществява сътрудничество с органите за надзор на пазара, включително вследствие на обосновано искане, като се уверява, че са предприети необходимите незабавни коригиращи действия за отстраняване на всеки случай на несъответствие с изискванията, определени в законодателството на Съюза за хармонизация, приложими за въпросния продукт, или — ако това не е възможно — да ограничава рисковете, свързани с този продукт, в случаите, когато това се изисква от органите за надзор на пазара или по негова собствена инициатива, когато икономическият оператор, посочен в параграф 1, счита или има основание да счита, че въпросният продукт представлява риск. 4.   Без да се засягат съответните задължения на икономическите оператори съгласно приложимото законодателство на Съюза за хармонизация, името, регистрираното търговско наименование или регистрираната търговска марка и данните за контакт, включително пощенският адрес, на икономическия оператор, посочен в параграф 1, се посочват върху продукта или върху неговата опаковка, на пакета или в документа, който придружава продукта. 5.   Настоящият член се прилага единствено по отношение на продукти, които попадат в обхвата на регламенти (ЕС) № 305/2011, (ЕС) 2016/425 и (ЕС) 2016/426 на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2000/14/ЕО, 2006/42/ЕО, 2009/48/ЕО, 2009/125/ЕО, 2011/65/ЕС, 2013/29/ЕС, 2013/53/ЕС, 2014/29/ЕС, 2014/30/ЕС, 2014/31/ЕС, 2014/32/ЕС, 2014/34/ЕС, 2014/35/ЕС, 2014/53/ЕС и 2014/68/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(2)  т.е. органите, определени от държавите членки съгласно член 25, параграф 1 от регламента.

(3)  напр. Директива 2014/90/EС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно морското оборудване и за отмяна на Директива 96/98/ЕО на Съвета (OВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 146), в член 13 от която се изисква производителите, които не са разположени на територията на ЕС, да определят свой упълномощен представител, и Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59), в член 4 от който се изисква определянето на отговорно лице в ЕС. Това законодателство не попада в обхвата на член 4 или на настоящите насоки.

(4)  Известие на Комисията — „Синьо ръководство“ за прилагането на правилата на ЕС относно продуктите — 2016 г. (OВ C 272, 26.7.2016 г., стр. 1) или документът, който го заменя.

(5)  Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за Единен пазар на цифровите услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (COM(2020) 825 от 15.12.2020 г.).

(6)  Както е посочено в член 5, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/945 на Комисията от 12 март 2019 година относно безпилотните летателни системи и операторите от трети държави на безпилотни летателни системи (ОВ L 152, 11.6.2019 г., стр. 1)

(7)  Информация за това кои директиви или регламенти могат да се прилагат за даден продукт е достъпна чрез портала „Вашата Европа“; https://europa.eu/youreurope/business/product-requirements/compliance/identifying-product-requirements/index_bg.htm

(8)  Географският обхват може да бъде разширен, напр. след като регламентът бъде включен в приложенията към Споразумението за Европейското икономическо пространство, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия ще попаднат в географския обхват.

(9)  Вж. определенията в точки 1) и 2) на член 3 от регламента.

(10)  Съображение 15 от регламента. Вж. „Синьото ръководство“ за повече подробности относно пускането на пазара (напр. по отношение на сроковете, включително за продукти, за които производството все още не е завършено към момента на предлагането, и за продукти за търговски панаири).

(11)  Съгласно определението в член 3, параграф 8 от регламента: „всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка“.

(12)  Съгласно определението в член 3, параграф 9 от регламента: „всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което пуска на пазара на Съюза продукт от трета държава“.

(13)  Съгласно определението в член 3, параграф 12 от регламента: „всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи, свързани със задълженията на последния съгласно съответното законодателство на Съюза за хармонизация или съгласно изискванията на настоящия регламент“.

(14)  Съгласно определението в член 3, параграф 11 от регламента „всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на търговската дейност предлага най-малко две от следните услуги: складиране, опаковане, адресиране и изпращане, без да притежава собственост върху съответните продукти, с изключение на пощенските услуги съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, услугите за доставка на колетни пратки съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета, и всякакви други пощенски услуги или услуги за превоз на товари“.

(15)  Понятието „производител“ е определено в член 3 от регламента като „всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка“. Понятието „вносител“ е определено като „всяко физическо или юридическо лице, установено в Съюза, което пуска на пазара на Съюза продукт от трета държава“. Това означава, че ако продуктът е произведен извън ЕС, но дружество, разположено в ЕС, предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка, се счита, че това дружество е производителят. Ако този производител пусне продукта на пазара на ЕС, дори ако действителният внос се извършва от друго дружество, няма „вносител“ по смисъла на регламента.

(16)  С изключение на случаите, когато производството се извършва в ЕС, като същевременно производителят не е установен в ЕС. В такъв случай няма производител в ЕС, нито вносител, като по този начин като възможност за икономически оператор по член 4 остават само упълномощеният представител или доставчикът на услуги за обработка на поръчки.

(17)  Да не се бърка със субект, който само предоставя хостинг на офертата за продажба онлайн; за това вж. раздел 2.4.

(18)  Посочването в митническата (електронна) декларация не е достатъчно, тъй като тя не придружава физически продукта.

(19)  В съображение 53 от регламента се напомня, че членове 220, 254, 256, 257и 258 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейски парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (OВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1) предвиждат, че продуктите, въвеждани на пазара на ЕС, за които се налага допълнителна обработка, за да бъдат в съответствие с приложимото законодателство на ЕС за хармонизация, се поставят под съответния митнически режим, който позволява такава обработка от страна на вносителя.

(20)  В член 4, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за онлайн решаването на потребителски спорове) (OВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1) понятието „онлайн място за търговия“ се определя както следва: „онлайн място за търговия“ означава доставчик на услуги съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), което позволява на потребителите и търговците да сключат договори за онлайн продажби или услуги на интернет страницата на онлайн мястото за търговия“;

(21)  Директива 2000/31/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (OВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(22)  Това попада под понятието „незаконна дейност или информация“, посочено в член 14, параграф 1, буква а) на Директива 2000/31/EО, тъй като е в съответствие с член 4 от регламента.

(23)  Декларация за експлоатационни показатели за строителни продукти; декларация за съответствие за останалите.

(24)  В законодателството относно шумовите емисии извън сградите, машините и екопроектирането се определят 10 години от последната дата на производство.

(25)  Член 5 от Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 82).

(26)  В цялото законодателство, попадащо в обхвата на член 4, се изисква производителят да изготвя техническата документация.

(27)  В член 3, параграф 19 от регламента понятието „продукт, представляващ риск“ се определя като „продукт, който има потенциала да въздейства неблагоприятно върху здравето и безопасността на хората като цяло, здравословните и безопасни условия на работното място, защитата на потребителите, околната среда, обществената сигурност и други обществени интереси, защитени по силата на приложимото законодателство на Съюза за хармонизация, до степен, надвишаваща приетото за разумно и приемливо с оглед на предназначението му или спрямо нормалните или разумно предвидимите условия на употреба на съответния продукт, включително продължителността на употребата му, а където е приложимо — неговото пускане в действие, монтиране и условията на поддържане“.

(28)  За информация за контакт вж: https://ec.europa.eu/growth/single-market/goods/building-blocks/market-surveillance/organisation_bg

(29)  Тези действия са изрично посочени в повечето специални секторни законодателни актове по отношение на производителя и вносителя; евентуални допълнителни коригиращи действия са изброени в член 16 от регламента.

(30)  В някои специални секторни законодателни актове (например относно безопасността на детските играчки и екопроектирането) се съдържат по-подробни разпоредби относно навременността, с която някои икономически оператори трябва да предоставят определена документация на органите за надзор на пазара. Тези разпоредби продължават да се прилагат.

(31)  Или ако доставчикът на услуги за обработка на поръчки е възпрепятстван от проблем с клиента си или от проблем между неговия клиент и производителя.

(32)  В член 41, параграф 1 от регламента от държавите членки се изисква да установят правила относно санкциите във връзка с тази разпоредба и с някои други разпоредби от регламента.

(33)  Както е посочено в Решение № 768/2008/EО; в Синьото ръководство са предоставени допълнителни насоки относно задълженията на икономическите оператори.

(34)  В някои специални секторни законодателни актове се съдържа различно определение за „производител“. По-специално в Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10) са пропуснати думите „или което възлага проектирането или производството на продукт“.

(35)  Съответно приложение II към Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка с шумовите емисии на съоръжения, предназначени за употреба извън сградите (ОВ L 162, 3.7.2000 г., стp. 1) и част 1.A.1 от приложение II към Директива 2006/42/EО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно машинитеи за изменение на Директива 95/16/ЕО (преработен текст) (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 24).

(36)  Част 1.Б.1 от приложение II към Директива 2006/42/EО

(37)  Съответно член 4, параграф 1 от Директива 2000/14/ЕО и член 5, параграф 1, буква д) от Директива 2006/42/ЕО.

(38)  В законодателството на ЕС относно шумовите емисии извън сградите (член 4, параграф 2 от Директива 2000/14/EО) и машините (член 2, буква и) от Директива 2006/42/EО) не се използва понятието „вносител“, а се споменава „всяко [друго] лице, което пуска [продукта] на пазара“.

(39)  С изключение на законодателството за пиротехническите изделия. По силата на членове 4 и 5 от регламента за пиротехническите изделия обаче може да бъде определен упълномощен представител; в този случай неговите задачи ще бъдат тези, изброени в член 4.

(40)  В случая на законодателството по отношение на RoHS — за всяко действие, което е предприето за гарантиране на съответствието (член 8, буква б) от Директива 2011/65/EС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (OВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 88), и в случая на законодателството относно дроновете — за всяко действие, предприето за отстраняване на несъответствието или рисковете за безопасността (член 7, параграф 2, буква в) от Делегиран регламент (ЕС) 2019/945 на Комисията от 12 март 2019 година относно безпилотните летателни системи и операторите от трети държави на безпилотни летателни системи (ОВ L 152, 11.6.2019 г., стр. 1)

(41)  Съответно приложение II към Директива 2000/14/ЕО, част 1.A.1 от приложение II към Директива 2006/42/EО и приложение III към Регламент (EС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5).

(42)  Съответно член 4, параграф 1 от Директива 2000/14/ЕО, член 5, параграф 1, буква д) от Директива 2006/42/ЕО и член 7 от Регламент (ЕС) № 305/2011 г.

(43)  Съгласно определението в член 2, параграф 1 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, 21.1.1998 г., стр. 14).

(44)  Съгласно определението в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки (ОВ L 112, 2.5.2018 г, стр. 19).

(45)  Ако органът за надзор на пазара среща трудности да получи необходимата документация, той може да поиска помощ от орган в другата държава членка чрез процедурите и при условията, определени в глава VI от регламента.

(46)  В съответствие с член 7, параграф 1 от регламента, икономическите оператори (съгласно определението в член 3) имат задължението да си сътрудничат с органите за надзор на пазара по отношение на определени дейности. В съображение 24 от регламента се посочва, че това включва, когато е поискано от органите, предоставяне на информацията за контакт на икономическия оператор със задачи по отношение на продукти, които са предмет на определени актове от законодателството на Съюза за хармонизация, когато тази информация е на тяхно разположение.

(47)  Например, когато името и данните за контакт на икономическия оператор по член 4 са посочени върху продукта или в придружаващ го документ, но в хода на осъществяване на контрола се установи, че те са фалшиви, т.е. адресът не съществува или на адреса няма такъв оператор.

(48)  Обикновено това е производителят (освен ако например производителят не е възнамерявал да пуска продуктите на пазара на ЕС, но въпреки това друг икономически оператор го е направил). Това ще бъде възможно само ако производителят, както и неговата информация за контакт, могат да бъдат установени.