Резюме (не повече от 2 стр.)

Оценка на въздействието на прегледа на Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС)

A. Необходимост от действия

В какво се изразява проблемът и защо той се разглежда на равнище ЕС?

Основният проблем е свързан с намаляването на капацитета на сектора на ЗПЗГС да поглъща CO2 от атмосферата — в периода между 2013 г. и 2018 г. е загубена една пета от нетните поглъщания от сектора. Основните фактори са нарасналият добив на дървесина, продължаващите емисии от органични почви и липсата на стимули. Макар според прогнозите на Комисията да е възможно през следващото десетилетие да бъде постигнат положителен обрат в тази тенденция, настоящата регулаторна рамка не предоставя достатъчни стимули. Другите проблеми са свързани с липсата на интегрирана рамка на политиката за засилване на синергиите в поземления сектор (селското стопанство и ЗПЗГС), сложността на правилата за отчитане за ЗПЗГС и недостатъците по отношение на качеството в системите за мониторинг и докладване.

Какво следва да бъде постигнато?

Основната цел на политиката е да се постигне неутралност по отношение на климата в поземления сектор до 2035 г. (т.е. баланс между емисиите и поглъщанията от ЗПЗГС и селското стопанство); други цели са създаването на справедлива, гъвкава и интегрирана рамка на политиката, опростяване на прилагането и подобряване на мониторинга и докладването.

Каква е добавената стойност от действия на равнище ЕС (субсидиарност)? 

Изменението на климата е трансграничен проблем, при който координираните действия на ЕС допълват и засилват ефективно действията на национално и местно равнище. Координираните действия позволяват високи амбиции в целия ЕС, като същевременно се признават различните възможности за действие сред държавите членки и се дава възможност за повишаване на ефективността на разходите чрез подходяща гъвкавост между държавите членки и във връзка с друго секторно законодателство (Регламент за разпределяне на усилията — РРУ).

Б. Решения

Какви са различните варианти за постигане на целите? Има ли предпочитан вариант или не? Ако не, защо?

При вариант 1 се поставя по-амбициозна, но опростена цел за поглъщания за сектора на ЗПЗГС във всяка държава членка. При вариант 2 целите в сектора на ЗПЗГС се комбинират с по-добри стимули за увеличаване на поглъщанията в сектора на ЗПЗГС чрез възможността за гъвкавост с Регламента за разпределяне на усилията. При вариант 3 се предлагат процес на планиране и обвързващи цели към неутрален по отношение на климата поземлен сектор (ЗПЗГС и селско стопанство) през 2035 г.

При предпочитания вариант опростените и по-амбициозните национални цели за ЗПЗГС през 2030 г. (както е във вариант 1.2 или вариант 2, в зависимост от целите на РРУ) следва да бъдат обединени с общоевропейска цел за неутралност по отношение на климата през 2035 г. Той също така следва да включва процес на планиране за смекчаване на последиците от изменението на климата на сушата, национални поземлени цели за 2035 г., които ще бъдат установени на по-късен етап, и подобрени изисквания за мониторинг и докладване.

Какви са позициите на различните заинтересовани страни? Кой подкрепя отделните варианти?

Участниците в откритата обществена консултация са показали предпочитание към по-амбициозните цели за сектора на ЗПЗГС, които са избрани от 45 % от тях (предимно: академични среди, граждани на ЕС и НПО). Второто място е за интегрираните цели за поземления сектор, които са предпочетени от 40 % от участниците, главно от частния сектор. Укрепването на гъвкавостта с РРУ е най-предпочитаният вариант сред публичните органи.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са ползите от предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — на основните варианти)?

Освен постигането на неутрален по отношение на климата поземлен сектор до 2035 г., по-амбициозните цели в сектора на ЗПЗГС ще донесат ясни ползи в областта на околната среда, като например съпътстващи ползи за адаптиране към изменението на климата, за биологичното разнообразие и за биоикономиката, и стимули за нови бизнес модели (улавяне на въглероден диоксид в земеделието), които генерират допълнителни приходи за лицата, стопанисващи земи. Интегрираният процес на планиране за поземления сектор и подобряването на системите за мониторинг и докладване ще гарантират по-ефективно създаване и прилагане на политики.

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)?

Съгласно моделирането на Комисията (сценарий на политиката, който се нарича сценарий MIX) най-амбициозната цел за сектора на ЗПЗГС, предвидена в оценката на въздействието (‑(-310MtCO2eq през 2030 г.), може да бъде постигната при умерена цена на въглерода, ненадвишаваща 10 EUR на тон CO2.

Какво е въздействието върху МСП и конкурентоспособността?

Тази инициатива няма да засегне по директен начин МСП в поземления сектор (т.е. няма изисквания за пряко докладване на равнището на отделните стопани на земя). Предложените цели ще стимулират националните политики за смекчаване на последиците от изменението на климата в поземления сектор, които могат да подобрят дългосрочната конкурентоспособност на секторите на биоикономиката (напр. по-устойчиво осигуряване на храни, фуражи и биомаса и повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата).

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации? 

Опростяването на правилата за съответствие ще намали регулаторните разходи. Подобряването на системите за мониторинг и отчитане ще доведе до някои разходи, но също така ще доведе до по-ефективно използване на вече финансирани и налични масиви от данни и технологии (напр. дистанционно наблюдение) и по-разходоефективно вземане на решения. Интегрираното планиране за целия поземлен сектор може да се основава на съществуващите национални планове в областта на енергетиката и климата и ще доведе до синергии в областта на политиката — например с общата селскостопанска политика, стратегията „От фермата до трапезата“, стратегията за горите и стратегията за биологичното разнообразие. Въздействията върху националните бюджети ще са в резултат и на търгуването на кредитите от ЗПЗГС, което ще доведе до приходи за държавите членки, които надвишават целите си.

Ще има ли друго значително въздействие? 

Предложените цели са в съответствие с възможностите на държавите членки за смекчаване на последиците от изменението на климата и поглъщане на въглерода и следва да гарантират справедливо разпределение на ползите и усилията.

Пропорционалност? 

Предпочитаният вариант се счита за пропорционален на по-високата амбиция в областта на климата на инициативата „Подготвени за цел 55“ и целта за неутралност по отношение на климата през 2050 г.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

В законодателството ще се предвиди редовен преглед. Той ще бъде съгласуван с прегледа на други законодателни актове, например в предложението за Регламент за разпределяне на усилията.