Резюме

Оценка на въздействието на Предложението за преразглеждане на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (ДОНФИ)

A. Необходимост от действия

Защо? В какво се състои разглежданият проблем?

По силата на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация (ДОНФИ) от определени големи дружества се изисква да се отчитат (да „оповестяват информация“) по екологични и социални въпроси и въпроси, свързани със служителите, правата на човека, подкупите и корупцията. Понастоящем отчитаната от дружествата информация не отговаря на потребностите на ползвателите (инвеститорите, гражданското общество и други). Някои дружества, от които ползвателите имат нужда от информация, не се отчитат. Дори когато дружествата се отчитат, обикновено информацията не е достатъчно относима, съпоставима, надеждна или лесна за достъп и ползване. Очаква се търсенето на нефинансова информация от страна на ползвателите да нараства съществено, така че тези проблеми ще се задълбочат. Липсата на годна нефинансова информация за инвеститорите и гражданското общество създава инвестиционни рискове, възпрепятства финансовите потоци към дейности, насочени към справяне с кризата с устойчивостта, и създава недостиг на отчетност на дружествата спрямо обществото. Съставителите (отчитащите се дружества) понасят ненужни разходи, тъй като не са сигурни какво трябва да отчитат, а заинтересованите лица искат още информация като добавка към публично отчетената от дружествата. Една от причините за това е гъвкавостта и липсата на конкретност в ДОНФИ. Освен това има множество застъпващи се стандарти и уредби за отчитането, вследствие на което няма единно мнение по въпроса какво следва да отчитат дружествата.

Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?

Една от целите на настоящата инициатива е да се направи така, щото дружествата, от които ползвателите имат нужда от нефинансова информация, да я отчитат и тя да бъде относима, съпоставима, надеждна и лесна за достъп и ползване. Друга нейна цел е намаляване на ненужните разходи за съставителите. Създавайки възможност за инвеститорите по-успешно да оценяват свързаните с устойчивостта рискове и въздействие на инвестициите, инициативата ще доведе до мобилизиране на частни финансови средства в подкрепа на Европейския зелен пакт. Тя допринася за завършването на съюза на капиталовите пазари, осигурявайки достъп на инвеститорите до съпоставима нефинансова информация от дружествата, в които се инвестира, в целия ЕС. Благодарение на инициативата ще се засилят социалните връзки между дружествата и обществото, тъй като дружествата ще станат по-отговорни за въздействието си върху обществото и околната среда.

Каква е добавената стойност от действие на равнището на ЕС? 

Само чрез действие на равнището на ЕС може да се осигури съпоставимостта на отчитаната нефинансова информация в на целия единен пазар, както и съгласуваността на изискванията за отчитането между ДОНФИ и другите законодателни актове в областта на финансирането за устойчиво развитие (в т.ч. Регламента относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги и Регламента за таксономията). Необходими са общи правила в целия ЕС, за да се намалят рисковете във връзка с различните изискванията за отчитането в различните държави членки, които биха породили допълнителни разходи за дружествата, които работят презгранично, и биха застрашили единния пазар. Освен това намесата на ЕС може да му придаде по-голяма тежест в световното развитие на политиката за нефинансовото отчитане.

Б. Решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти за действие са разгледани? Има ли предпочетен вариант? Защо? 

Оценката на въздействието бе съсредоточена върху следните три въпроса: 1) стандартизация, по-точно дали да се разработят стандарти на ЕС за нефинансовото отчитане и дали да се изисква от дружествата да ги използват; 2) изразяване на увереност, по-точно дали отчитаната нефинансова информация следва да бъде подлагана на проверка за изразяване на увереност (заверка) и на какво равнище; 3) обхват, по-точно за кои категории дружества следва да важат изискванията за отчитането. Предпочетеният вариант за действие е: 1) от всички дружества в обхвата на ДОНФИ да се изисква да се отчитат по стандартите на ЕС; 2) от всички посочени дружества да се изисква да търсят изразяване на ограничена увереност за отчитаната нефинансова информация, с клауза за преглед за проучване на потребността от преминаване към разумна увереност (по-високо равнище на увереност, за което е нужна по-взискателна проверка) в средносрочен план; 3) разширяване на обхвата на ДОНФИ чрез включване на всички големи предприятия с ограничена отговорност и повечето дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар. Главният компромис е между строги изисквания за отчитането и изразяването на увереност с широк обхват, високоефективни за удовлетворяване на потребностите на ползвателите, но по-скъпи за съставителите, от една страна, и по-меки изисквания за отчитането и изразяването на увереност с по-тесен обхват, с по-ниска ефективност за удовлетворяване на потребностите на ползвателите, но по-евтини за съставителите в краткосрочен план, от друга страна. С помощта на предпочетения вариант целите на инициативата биха били постигнати при най-ниските възможни разходи.

Кой подкрепя отделните варианти? 

Ползвателите (инвеститорите, гражданското общество и други) като цяло подкрепят по-строгите изисквания за отчитането и изразяването на увереност и по-широкия обхват, докато съставителите като цяло подкрепят по-меките изисквания и по-тесния обхват. Въпреки тези различия има широка подкрепа за въвеждането на изискване да се използват стандарти на ЕС за нефинансовото отчитане, в т.ч. от значителен брой съставители. Финансовите институции, които са едновременно ползватели и съставители, изразяват повече подкрепа за по-строгите изисквания за отчитането и изразяването на увереност и по-широкия обхват в сравнение с дружествата от нефинансовия сектор.

В. Въздействие на предпочетения вариант

Какви са ползите при предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — при основните варианти)? 

Ползвателите ще извлекат ползи под формата на по-добър достъп до съпоставима, относима и надеждна нефинансова информация от повече дружества. Така ще се намалят рисковете от инвестиране във финансовата система, ще се засилят финансовите потоци към дружествата с положително социално и екологично въздействие и ще се повиши отговорността на дружествата. Предложеният вариант ще осигури отчитането на такава информация от близо 49 000 дружества (75 % от всички предприятия с ограничена отговорност по оборот) в сравнение със сегашните 11 600 дружества (47 % от всички предприятия с ограничена отговорност по оборот). Всички големи дружества и повечето дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, ще трябва да прилагат стандартите за нефинансово отчитане и да търсят изразяване на увереност за отчитаната информация. За сравнение, според оценките понастоящем само 20 % от големите дружества прилагат стандарти, а 30 % търсят някакъв вид изразяване на увереност. Предложеният вариант ще окаже косвено въздействие върху основните права, околната среда и обществото, тъй като по-строгите изисквания за отчитането може да повлияят положително на действията на предприятията. Например около 45 % от дружествата, които понастоящем попадат в обхвата на ДОНФИ, са въвели някои нови процедури за комплексна проверка по въпросите на околната среда или човешките права заради действащите изисквания по ДОНФИ.

Какви са разходите при предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — при основните варианти)?

Общите разчетни разходи за съставителите при предпочетения вариант възлизат на 1 200 милиона евро еднократни разходи и 3 600 милиона евро годишни повтарящи се разходи. Ако ЕС не предприеме действие, така или иначе се очаква разходите за съставителите значително да нараснат поради увеличение на несъгласуваните искания за информация от страна на ползвателите, поради сегашната липса на единно мнение по въпроса каква информация следва да отчитат дружествата за удовлетворяване на потребностите на ползвателите и поради трайните затруднения при получаване на нефинансовата информация, която съставителите трябва да получат от доставчиците, клиентите и дружествата, в които е инвестирано. Липсата на достатъчно подробни данни прави невъзможно изчислението на разходите за съставителите в отсъствието на нови правила. Все пак според разчетите използването на стандарти би могло да доведе до годишни икономии на разходи в размер на 24 200 – 41 700 евро на дружество (около 280 – 490 милиона евро годишно за сегашната съвкупност от дружества в обхвата на ДОНФИ и 1 200 – 2 000 милиона евро годишно при избрания вариант), ако чрез стандартите се премахне потребността от искания за допълнителна информация. При предпочетения вариант не се оказва значително отрицателно въздействие върху обществото, околната среда или основните права.

Какви ще са последиците за големите предприятия, МСП и микропредприятията?

Засегнатите предприятия ще бъдат изправени пред цялостно увеличение на разходите (вж. предния раздел). Все пак при предпочетения вариант би трябвало да се повиши издръжливостта на дружествата, тъй като усъвършенстваното отчитане води до нарастване на осведомеността на дружествата за рисковете във връзка с устойчивостта и до по-успешно управление на риска. Този вариант би трябвало също така да породи предимства за дружествата, които изпълняват по-успешно критериите за устойчивост, тъй като по този начин ще може по-лесно да се установява кои са тези дружества. Изискванията за отчитане няма да се прилагат за МСП, с изключение на МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар. Все пак за МСП ще бъдат разработени опростени стандарти за отчитане, които те ще може да прилагат доброволно. С тези стандарти би трябвало да се създаде възможност за МСП да удовлетворяват исканията за информация от клиенти, които са големи дружества, и от банки, както и да се улеснят приносът и участието им в прехода към устойчива икономика.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации? 

Разходите за внедряване според разчетите ще бъдат 35,5 милиона евро, към които ще се добавят още 5 милиона евро годишни разходи за разработването на цифрови адхок процедури и поддръжката на цифрови регистри вследствие на изискванията за цифрово етикетиране на нефинансовата информация в рамките на инициативата. За държавите членки също може да възникнат известни допълнителни разходи поради насочването на принудителните мерки за изпълнение предимно към нефинансовото отчитане.

Ще има ли друго значително въздействие?  

При предпочетения вариант има риск за дружествата от ЕС да възникнат по-високи разходи за отчитането в сравнение с дружествата извън ЕС, а това ще окаже отрицателно въздействие върху международната им конкурентоспособност. Въпреки това има вероятност някои световни дружества да решат доброволно да спазват задължителните стандарти на ЕС, а други юрисдикции вече въвеждат изисквания или инициативи по отношение на оповестяването на информация във връзка с устойчивостта. Освен това има вероятност конкурентоспособността на дружествата от ЕС да нарасне в дългосрочен план, ако стандартите на ЕС насърчат съобразяването в световен мащаб и окажат влияние върху евентуалните бъдещи световни стандарти.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на предприетото действие?  

Оценка ще бъде извършена, когато може да се съберат достатъчно данни за въздействието на инициативата (т.е. данни най-малко за 3 години), като се взема предвид времето, което е нужно за транспониране и прилагане на разпоредбите, както и за събиране на данните.