Становище на Европейския икономически и социален комитет относно действия на ЕС за периода след COVID-19: по-добро възстановяване чрез спорт

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 290/02)

Докладчик:

Pietro Vittorio BARBIERI

Решение на пленарната асамблея	23.3.2021 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	7.3.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	24.3.2022 г.
Пленарна сесия №	568
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	148/0/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

След продължителния период на пандемията, която оказа сериозно въздействие върху целия сектор на спортните асоциации и особено върху сдруженията за масов спорт, с последици като затварянето на много съоръжения, е необходим стратегически подход за даване на нов тласък и засилване на ролята на спорта и физическата активност в изграждането на по-издръжливо и устойчиво общество. Този избор трябва да се разглежда като част от по-широкия процес на икономическо и социално възстановяване, като се направи опит да се определят цели за засилване на капацитета на спортния сектор за реакция на кризите, които все по-често ни засягат.

1.2.

Спортът и физическата активност трябва да бъдат включени в стратегиите за икономическо и социално развитие, като се създават по-широки междусекторни връзки, по-специално с общественото здравеопазване, образованието и социалното приобщаване. Спортът е двигател на социалната, икономическа и екологична устойчивост, който насърчава възстановяването, създава нови работни места и възможности за бизнес въз основа на спорта. Важно е също така да се насърчава социалният диалог относно благосъстоянието и физическата активност на работното място с участието на социалните партньори. По тази причина ЕИСК призовава за извършване на проучвания, които да покажат връзката между практикуването на спорт и цялостното благосъстояние на хората.

1.3.

В училище и на различните етапи на обучението така, както децата се обучават да се справят с дадена задача, да учат и да се развиват, е необходимо на момичетата и момчетата да се преподава всичко, свързано с физическата грамотност. Насърчаването на тренирането на тялото в училище, под формата на игри, развлечение и мултидисциплинарност, означава да се създаде несравним инструмент за постигане на резултати, спокойствие, съжителство и най-вече успеваемост в училище и насърчаване на здравословен начин на живот. Това означава признаване на стойността на спорта и физическата активност наравно с другите предмети, особено в образованието на по-младото поколение, като се отделя особено внимание на вътрешните зони, които са необлагодетелствани от териториална гледна точка.

1.4.

Договорът от Лисабон очерта европейското измерение на социалната и икономическата стойност на спорта. След извънредната здравна ситуация е необходимо в европейската политика да се повиши видимостта на ценностите, които спортът и физическата активност представляват, като им се гарантира пълно признание наравно с другите европейски политики. Следователно са необходими не само политики на сближаване, но и истински процес на овластяване, а именно визия за истински спортен преход, който да изтъква в значителна степен оказваното въздействие върху благосъстоянието на хората и качеството на живота.

1.5.

Ето защо вече е важно:

1.5.1.

в списъка на Евростат с индекси за измерване на материалните лишения да се включи процентът на лишените от спорт — т.е. процентът на изключване от ползването на необходимо благо, каквото е правото на практикуване на спорт;

1.5.2.

всички видове финансиране от ЕС за периода 2021—2027 г., както пряко, така и непряко управлявано, да се направят достъпни за спортния сектор, като спортът и физическата активност се разглеждат като инвестиция в индивидуалното и колективното благосъстояние на общностите;

1.5.3.

да се предвиди увеличаване на дела, предназначен за спорта и междусекторното сътрудничество, включително в областта на спорта, от общия размер на финансирането по програмата „Еразъм +“. Финансирането би трябвало да се осигурява не само от кохезионните фондове, но и от ресурсите, предназначени за различните задачи на Фонда за възстановяване, тъй като отпуснатите средства за спорта са силно намалени. Освен това би било желателно да се преразпределят по-добре ресурсите между професионалния спорт за високи постижения и спорта за подобряване на социалната интеграция;

1.5.4.

да се разработят планове за подпомагане на спорта при кризи и извънредни ситуации (икономически, социални и здравни), включително плановете за подготовка за тях, и чрез необходимите форми на административно опростяване с цел справяне с тежката бюрокрация, преди всичко по отношение на сдруженията за масов спорт. Ето защо действията най-вече в подкрепа на масовия спорт са приоритет, тъй като той играе приобщаваща роля по отношение на хората с увреждания или в уязвимо положение, а освен това играе значителна роля за междукултурното взаимодействие;

1.5.5.

да се благоприятства подкрепата за мрежите за активно гражданство в рамките на постигането на тези цели на местно равнище чрез партньорства и съвместно планиране между публичните политики и мрежи, за да се стимулират форми на социални иновации, като се използва опитът на споделената администрация и кръговата субсидиарност. Да се насърчава участието на социалните партньори и организации.

2.   Общи коментари

2.1.

На фона на пандемия, която продължава да ни изправя пред изпитания, и докато се борим, за да запазим човешки животи и средства за препитание, не трябва да забравяме факта, че се намираме пред дилеми, които ще определят бъдещето на социално-икономическите системи на ЕС и живота на европейските граждани.

2.2.

Извънредната здравна ситуация показа, че поради множеството измерения на проблемите, с които се сблъскваме, е невъзможно да се постигнат такива равнища на издръжливост, че да се защитят напълно социално-икономическите системи на ЕС. Необходимо е да се предприемат действия, за да може нашето общество да се приспособи към кризите и промените, като се насърчават модели на издръжливост, основани на способността да се предвиждат кризите и да им се противодейства с подходящи „инструменти“.

2.3.

Пандемията от коронавирус промени икономическите, социалните и здравни перспективи за следващите години и с тях се промени и подходът към стратегиите за развитие и сближаване. Трябва да изберем дали да продължим да правим това, което винаги сме правили досега, или да променим и адаптираме парадигмата, която е в основата на политиките за развитие и сближаване, с оглед на предизвикателствата и придобития опит в резултат на извънредната ситуация с COVID-19-.

2.4.

Целият свят на спорта беше тежко засегнат от кризата с COVID-19 в цяла Европа, но трябва да подчертаем, че секторът на масовия спорт беше изправен пред най-лошите проблеми и предизвикателства. Въздействието на кризата в областта на спорта засегна преди всичко младите хора, като ограничи тяхното „право“ да упражняват спорт и физическа активност. По същия начин целият сектор на спортните дружества и на спортната индустрия беше засегнат от въздействията на здравната криза с последствия, които ще обусловят неговото възстановяване и в средносрочен план.

3.   Ролята на спорта в процесите на развитие и сближаване

3.1.

Спортът дава възможност на гражданското общество да насочва своите способности по конструктивен начин, като го обогатява с положителни ценности чрез единен и многоизмерен подход, който допринася за доброто физическо и психическо състояние; той смекчава социалните проблеми чрез способността си да обединява различни в културно отношение общности. Спортът е носител на социална, икономическа и екологична устойчивост- в условията, които настоящото становище- се стреми да определи, увеличава обновяването и привлекателността на регионите и населените места и благоприятства възстановяването, като дава възможност за създаване на нови работни места и стопански дейности, основаващи се на него.

3.2.

По отношение на икономическото измерение, спортът може да стимулира създаването на нови предприемачески дейности или укрепването на вече съществуващите чрез насърчаване на процеси на социални и технологични иновации; чрез спорта могат да бъдат създавани нови възможности за заетост включително посредством формални и неформални професионални обучения в полза на младите хора; спортът представлява инструмент за подобряване и засилване на здравето и уменията на работниците и тъй като се основава главно на човешкия принос, е ефективен лост за създаване на заетост на местно равнище.

3.3.

Що се отнася до социалното измерение, спортът се характеризира със способността да взаимодейства с широк спектър от социални групи, да преодолява различията и да обединява местните общности, както и да приобщава уязвимите социални групи към живота на общността. Освен това спортните проекти могат да допринасят за генериране на социално съживяване в териториални области, характерни с неблагоприятни условия като предградията, селските райони или районите от вътрешността на европейските региони.

3.4.

По отношение на екологичното измерение, спортът е стратегически инструмент за постигането на целите в отговор на предизвикателствата, наложени от борбата с изменението на климата. Практикуването на спорт е инструмент за насърчаване на устойчивата мобилност и за възстановяване на околната среда на градските райони с цел приспособяване към изменението на климата. Ако се трансформират в съоръжения с почти нулево потребление на енергия (1), спортните инфраструктури ще допринесат за постигането на целите за екологична устойчивост, наред с организирането на спортни прояви с нисък въглероден отпечатък. И накрая, спортните прояви са чудесен инструмент за разпространяване и популяризиране на положителни послания за околната среда.

3.5.

Независимо от факта, че във всички основни наднационални стратегии (Програмата до 2030 г., политиката на сближаване за периода 2021—2027 г., Глобалния план за действие на СЗО за физическата активност за периода 2018—2030 г.) спортът се определя като приоритетен инструмент за постигането на целите за развитие, устойчивост и сближаване, за съжаление е очевидно, че в много държави членки този подход все още не е изцяло възприет и в много случаи на спортната дейност и практика се приписва само игрова и развлекателна функция.

3.6.

Извънредната ситуация в спорта, причинена от COVID-19, рискува да доведе до намаляване на възможността или дори до невъзможност да се спортува. При липсата на конкретни и „иновативни“ действия, които могат да се справят успешно с проблемите и да намерят решения, взаимосвързаността, с която се характеризират социалното и икономическото измерение на това критично положение, ще има пагубни последици и ще ограничи някои дейности, които са жизненоважни за гарантирането на качеството на живота, благосъстоянието и здравето на хората. Тази ситуация, освен че излага на риск „оцеляването“ на много голям брой организации, сдружения и предприятия, които извършват дейност в областта на спорта, ще предизвика социален проблем, свързан с качеството на живота на хората, и икономически проблем, свързан с липсата на източник на доходи за лицата, които се издържат от такива дейности. По същия начин предизвиканите от кризата икономически трудности ще доведат до невъзможността за много хора да поемат разходите за спортна дейност на своите деца или на себе си, с отрицателно въздействие върху физическото благополучие и здравето.

3.7.

За уязвимите слоеве от населението, като например хората с увреждания, рисковете, свързани с лишаването от спорт, ще утежнят вече критичното им положение, което в някои държави членки е под формата на системни ограничения. По-конкретно по отношение на психичното здраве, пандемията ограничи значително активното участие на ползватели, семейства, оператори, граждани и спортни дружества в отношенията със съответните служби и отдели, лишавайки хората с психични заболявания от практикуване на спорт като инструмент за създаване и поддържане на отношения на солидарност, които предотвратяват изолацията и маргинализирането, произтичащи от заболяването. Общото благосъстояние е нещо, който засяга всички хора, а не само лекуващите и лекуваните.

3.8.

Като се вземе предвид и сериозното ограничаване на възможностите за общуване, което засегна в значителна степен децата и младежите, ще трябва да се възстановят възможностите за спортуване и физическа активност, за образование и обучение, като се постави акцент върху сигурността на местата за практикуване с оглед на защитата на децата и юношите. Спортният свят е област, в която ежедневно много голям брой деца и младежи се срещат със своите възпитатели, техници и треньори. Тази среда е сред най-деликатните за психичното и физическото развитие на практикуващите и изисква приемане на конкретни политики, за да им се даде възможността да се възползват от всички предимства, които активността може да даде в защитена среда. Спортът за всички не трябва да означава спорт на всяка цена.

3.9.

Упражняването на редовна физическа активност допринася и за активния живот на възрастните хора и може да играе решаваща роля за подобряването на функционалните възможности на възрастния човек и на качеството му на живот. Освен това ефектите от физическите упражнения се засилват ако в същото време възрастният човек участва в социални и производствени дейности. Следователно спортът има превантивна роля, като помага на работниците да се пенсионират здрави и в добра форма.

3.10.

Упражняването на физическа активност за възможно най-голям брой граждани предполага също така социални и обществени иновации, на които организираното гражданско общество и социалните партньори би трябвало да бъдат носители преди всички останали. От съществено значение са измерението на всекидневния живот, отражението върху режима на работниците, студентите и учениците, както и способността да се създаде концепция за места, където родителите да могат да упражняват физическа активност едновременно с децата, които придружават. Пандемията ни накара да преоткрием фитнеса на открито, което може да насърчи иновативни тенденции като спорта в градска и селска среда за съживяване на пространствата и споделяне на тяхната гъвкавост. Нуждата от социални иновации е огромна и тя трябва да се популяризира и насърчава, за да се преодолее фактът, че по-голямата част от гражданите нямат време да се занимават със спорт дори когато имат желание за това.

3.11.

Ролята на частните местни структури (спортни центрове), които имат всички възможности да работят с предприятията и с други структури (например приемни центрове за хора с увреждания) на организациите на гражданското общество, би трябвало да бъде изтъквана при разработването на съвместни програми в полза на работниците и на всички граждани.

3.12.

В тази област решаващо значение имат действията на гражданското общество, на организациите за социална интеграция и на синдикатите, които, чрез активизиране на социалния диалог, могат: да насърчават стратегиите за качеството на живота на работното място, включително в рамките на колективните трудови договори; да предлагат кампании в полза на работниците за записване във фитнес зали и/или в спортни дружества; да насърчават работниците в сферата на спорта да защитават своите интереси; да работят за въвеждането на почивки на работното място за извършване на двигателна активност. Трябва да се подчертае и укрепи ролята на специалистите в областта на здравеопазването, както и на преподавателите, които работят с малки деца, за повишаване на осведомеността и насърчаване на упражняването на спорт, за да се създаде нова култура и да се насърчат работодателите да стимулират тази практика.

3.13.

Що се отнася до принципа на равенство между половете, Европейската харта за правата на жените в спорта (2) със сигурност представлява работен план, с който да се продължат усилията за повишаване на осведомеността относно различията и да се експериментира с нови дейности, като се продължи диалогът и сътрудничеството между различни субекти, по-специално в областта на комуникацията, където от известно време се наблюдава по-тясна връзка между жените и медиите, за да се насърчава журналистически език, показващ уважение и тактичност, за спорт, насочен към борба с всяка форма на насилие, дискриминация и икономически неравенства, и към все по-приобщаващи и подходящи за всички условия за създаване на двигателна култура.

4.   Спортът в програмата до 2030 г.

4.1.

Спортът е универсален език, който свързва хора, народи и култури; ценностите на спорта са ценности на универсалност и хармония. Спортът е основен инструмент за подпомагане на действията за превръщане на нашите общества в по-разумна „среда“, насочена към устойчивостта; спортът допринася за постигането на целите на Програмата до 2030 г., като утвърждава принципите на зачитане, разбирателство, интегриране и диалог, и допринася за развитието и реализацията на хората без оглед на възраст, пол, произход, вероизповедание и възгледи.

4.2.

Независимо от очевидната хоризонталност на спорта като инструмент в подкрепа на прилагането на принципите на Програмата до 2030 г., е ясно, че някои от 17-те цели на Програмата до 2030 г. могат да се възползват от предимствата на спорта повече от други.

4.3.

Спортът е сектор, в който отговорностите на ЕС са сравнително нови и бяха въведени едва с влизането в сила на Договора от Лисабон. ЕС има правомощия за разработване на политики, основани на конкретни фактори, както и за насърчаване на сътрудничеството и управление на инициативи в подкрепа на физическата активност и спорта в Европа. През периода 2014—2020 г. за пръв път беше предоставен специален бюджетен ред в рамките на програмата „Еразъм+“ (3) за подпомагане на проекти и мрежи в сектора на спорта. През периода 2021—2027 г. действията на ЕС в подкрепа на спорта ще бъдат запазени и засилени.

5.   Спорт и политика на сближаване

5.1.

ЕС работи за постигане на целите за повече справедливост и откритост в спортните състезания и за по-добра защита на физическата и моралната неприкосновеност на тези, които практикуват спорт, като същевременно се взема предвид специфичното му естество. По-специално ЕС обхваща три области на дейност в сектора на спорта: 1) социалната роля на спорта; 2) неговото икономическо измерение; 3) политическата и правната рамка на сектора. За тези сектори, освен за дейностите, подкрепени с финансови инструменти с пряко управление, ЕС насърчава използването и допълването на възможностите, предоставяни от политиката на сближаване.

5.2.

Спортът и физическата активност показаха способността си да взаимодействат с широк спектър от социални групи, да преодоляват различията и да обединяват местните общности, както и да приобщават изключените социални групи към живота на общността. Освен това спортните проекти могат да допринесат за редица политически цели: насърчаване на иновациите, обновяване на градската среда, подпомагане на развитието на селските райони и допринасяне за вътрешните инвестиции в европейските региони.

6.   Спортът и Глобалният план за действие на СЗО относно физическата активност за периода 2018—2030 г.

6.1.

Глобалният план за действие относно физическата активност за периода 2018—2030 г. (4) определя стратегическите цели, които трябва да бъдат постигнати чрез политически действия, за да се намали с 15 % до 2030 г. преобладаващата липса на физическа активност сред възрастните и юношите като цяло. В плана се подчертава необходимостта от междусекторен и холистичен подход и важността да се инвестира в социални, културни, икономически, екологични, образователни и др. политики, за да се насърчи физическата активност и се допринесе за постигането на много от целите за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г. В стратегиите за изпълнение на плана трябва да се вземат предвид всички определящи фактори, които влияят на начина на живот и са насочени към осъществяване на ефективни действия за подобряване на здравето с прилагане на многосекторен и интегриран подход.

6.2.

Насърчаването на физическата активност е сложен въпрос, който изисква силно лидерство и политическо действие от страна на здравния сектор, което е от ключово значение на национално равнище, но и силно взаимодействие с други сектори като образованието, културата, транспорта, градоустройството и икономиката. За да се повиши физическата активност и да се предотврати заседналият начин на живот, е необходимо справяне с екологичните, социалните и индивидуалните проблеми, свързани с липсата на физическа активност, и прилагане на ефективни и устойчиви действия чрез сътрудничество между повече сектори на национално, регионални и местно равнище в съответствие с междусекторния подход, който дава възможност за действия, насочени към промяна на нездравословните навици, като се въздейства върху начина на живот на отделните хора или се създават екологични и социални условия, които могат да помогнат за промяната на вредните навици.

7.   От стратегиите към практиката

7.1.

Независимо от очевидния принос, който спортът и физическата активност могат да дадат за постигането на целта за развитие, устойчивост и сближаване, все още е много трудно европейските фондове да се направят допустими и достъпни за инициативите, насочени към насърчаване и популяризиране на спорта. Основната причина за това положение е свързана с отсъствието на спорта като ясна област на инвестиране в разпоредбите, които са в основата на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. Ясното посочване на спорта в програмите за изпълнение на политиката на сближаване не само би предложило ясно очертан път за тези финансови потоци за спорта, но и би опростило работата на органите за управление на фондовете при положителното оценяване на проектите, които са насочени към „спорта и физическата активност“.

7.2.

За да стане очевидно стратегическото значение на спорта за прилагането на стратегиите за развитие и сближаване, в приложението е представен анализ на съгласуваността между целите на Програмата до 2030 г. и тези на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г., и възможните действия, които да бъдат предприети чрез спорта.

---

(1)  Предложение за препоръка на Съвета относно обучението за екологична устойчивост

(2)  Европейска харта за правата на жените в спорта

(3)  Резултати от програмата „Еразъм +“.

(4)  Глобален план за действие относно физическата активност за периода 2018—2030 г.