ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 21.12.2021

COM(2021) 827 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Актуално състояние на реципрочността със Съединените щати в областта на визовата политика

I. ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящото съобщение се представят основните промени от декември 2020 г. насам по отношение на визовата реципрочност със САЩ. Проследява се политическият ангажимент, изразен в последното съобщение 1 , в което Комисията се ангажира да информира Европейския парламент и Съвета, като докладва за развитието в тази област до декември 2021 г.

Реципрочността в премахването на визовия режим е принцип на общата визова политика на ЕС и цел, към която Съюзът следва да се стреми дейно в отношенията си с трети държави, като по този начин допринася за повишаването на авторитета и последователността на външните отношения на Съюза. Този принцип означава, че при вземането на решение относно премахването на изискването за виза за гражданите на трета държава ЕС взема предвид дали тази трета държава предоставя реципрочно премахване на визите за гражданите на всички държави членки.

През 2014 г. Комисията получи уведомления за липса на реципрочност от пет държави членки: България, Кипър, Полша, Румъния и Хърватия. Тези уведомления се отнасяха до Канада, САЩ, Австралия, Бруней и Япония.

На 12 април 2016 г. Комисията публикува съобщение относно актуалното състояние и възможните следващи стъпки по отношение на липсата на реципрочност с някои трети държави в областта на визовата политика 2 . В това съобщение беше посочено, че с активната подкрепа на Комисията по-голямата част от нотифицираните случаи на липса на реципрочност с трети държави са били решени 3 . Към момента на приемането на настоящото съобщение липсата на реципрочност е свързана със САЩ, тъй като за гражданите на България, Кипър и Румъния все още се изисква да притежават виза, когато пътуват до САЩ.

В съобщението от април 2016 г. се оценяват последиците и въздействието от суспендирането на премахването на визите за гражданите и предприятията в ЕС, както и за гражданите на засегнатите трети държави, и Европейският парламент и Съветът се приканват да обсъдят най-подходящите следващи стъпки. След това Комисията представи седем съобщения във връзка с последващите действия: през юли 4 и декември 5 2016 г., през май 6 и декември 7 2017 г., през декември 2018 г. 8 и през март 9 и декември 2020 г. 10 , като предостави преглед на информационните дейности на Комисията и съответните развития, както и оценка на последиците от потенциално суспендиране. Освен това в последното съобщение беше определена позицията на Комисията вследствие на Резолюцията на Европейския парламент от 22 октомври 2020 г. относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност във връзка с призива, отправен към Комисията в посочената резолюция, да приеме делегиран акт в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2018/1806 11 , и беше докладвано за постигнатия напредък. Въпреки това Европейският парламент заведе дело срещу Комисията в Съда на Европейския съюз, като на 4 март 2021 г. предяви иск за установяване на неправомерно бездействие на основание член 265 от ДФЕС 12 , като производството е в ход.

II. НЕОТДАВНАШНИ ПРОМЕНИ

1.Преглед на контактите и последващи действия във връзка с тях

От последното съобщение насам въпросът за визовата реципрочност беше обсъден на всички съответни срещи и видеоконферентни заседания между Съюза и САЩ. По-специално той беше включен в дневния ред на редовните срещи на министрите на правосъдието и вътрешните работи от ЕС и САЩ, състояли се на 21—22 юни 2021 г. и на 16 декември 2021 г. Също така той беше обсъден на заседанията на висши служители на ЕС и САЩ в областта на правосъдието и вътрешните работи на 14—15 април 2021 г. и 20 септември 2021 г., както и на тристранните срещи (между Комисията, САЩ и засегнатите държави членки) на 9—10 юни 2021 г. и на 8 декември 2021 г.

Контакти на високо равнище: Активните политически контакти с новата администрация на САЩ бяха засилени. На 23 февруари 2021 г. комисарят по въпросите на вътрешните работи Илва Йохансон използва първото видеоконферентно заседание с новоназначения по това време министър на вътрешната сигурност на САЩ, Алехандро Майоркас, за да подчертае значението на постигането на пълна реципрочност в премахването на визовия режим и на тясното сътрудничество за постигане на напредък по тази цел.

След това заседание комисар Йохансон организира поредица от срещи през февруари и март 2021 г. с министри от четирите засегнати държави членки (съответните министри на външните работи и/или вътрешните работи) с цел обсъждане на бъдещите действия за постигане на пълна визова реципрочност със САЩ 13 . На тези срещи министрите отново потвърдиха общата си ангажираност за съвместна работа в конструктивен и положителен дух — в тясно сътрудничество с Комисията и САЩ — с цел възможно най-бързо постигане на пълна визова реципрочност.

Значението на въпроса за безвизовото пътуване беше подчертано на най-високо политическо равнище на първата среща на високо равнище между ЕС и САЩ при новата администрация на САЩ, която се проведе на 15 юни 2021 г. с участието на новия президент на САЩ Джо Байдън, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В съвместното изявление от срещата двете страни приветстваха „напредъка, постигнат от САЩ и ЕС по отношение на изпълнението на изискванията, необходими за безвизово пътуване до САЩ, от страна на допълнителни държави — членки на ЕС“, и заявиха, че възнамеряват да продължат своя диалог за постигане на безвизово пътуване 14 .

Тристранна среща (юни 2021 г.): На 9—10 юни 2021 г. се проведе тристранна видеоконферентна среща, посветена на въпроса за визовата реципрочност. В нея участваха представители на САЩ, Комисията и засегнатите държави членки — България, Кипър, Румъния и Хърватия. Участниците обсъдиха напредъка във връзка с оставащите изисквания относно сигурността, съдържащи се в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим, и във връзка с процента на отказаните визи. На срещата всички страни подчертаха ангажираността си за активно участие с цел постигането на реципрочност в премахването на визовия режим.

Що се отнася до изискванията относно сигурността, по време на тристранната среща се проведе друг кръг от обсъждания относно конкретните работни планове, разработени от органите на САЩ за всяка от засегнатите държави членки. Всички държави членки бяха в състояние да демонстрират допълнителен напредък по редица работни направления. Остава обаче допълнително да бъдат решени някои по-всеобхватни въпроси. За всяка от четирите държави членки органите на САЩ отново повдигнаха в различна степен въпроса за засилване на ненарушимостта на националните системи за издаване на паспорти. Конкретните причини за безпокойство включваха: наличието на схеми, предлагащи ускорени процедури за получаване на гражданство срещу инвестиции, случаите на измама в паспортните служби, различни проблеми с управлението на биометрични данни, както и случаите на корупция в публичния сектор.

Като част от тристранната среща службите на Комисията направиха презентация относно механизма за оценка по Шенген с цел да повишат осведомеността на органите на САЩ за съществуването на правила и механизми за контрол в ЕС в тази област. Това също така беше повод да се обясни въпросът дали дадена държава членка прилага изцяло достиженията на правото от Шенген и защо оценките по Шенген следва да се разглеждат като отделна тема от обсъжданията за визовата реципрочност.

Като резултат от срещата всички засегнати държави членки се ангажираха да продължат да работят по предложените действия от работните планове. САЩ се ангажираха да прецизират съответните работни планове, ако това е необходимо, с оглед на вече предприетите действия.

Контактите на високо равнище продължиха с посещение на комисар Йохансон във Вашингтон, окръг Колумбия, на 27 август 2021 г. и 2 септември 2021 г., където се проведе поредица от срещи, по-специално с министъра на вътрешната сигурност на САЩ Алехандро Майоркас и със заместник-министъра на гражданската сигурност, демокрацията и правата на човека Узра Зея. На срещите отново беше подчертана необходимостта от постигане на пълна визова реципрочност и беше направен преглед на напредъка.

Среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС и САЩ (юни 2021 г.): На срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС и САЩ, която се проведе на 21—22 юни 2021 г. в Лисабон, Португалия, португалското председателство на Съвета на Европейския съюз и Комисията отново подчертаха колко е важно да се разшири Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим, за да може в нея да бъдат включени всички държави — членки на ЕС. Бе припомнен постигнатият напредък, но също така отново бе подчертано, че отмяната на визовия режим за оставащите държави членки продължава да бъде приоритет за двете страни. В съвместното изявление 15 , направено след срещата на министрите, се посочва, че „Съединените щати и Европейският съюз приветстват напредъка, постигнат от четирите държави — членки на ЕС, които все още не са включени в Програмата за отмяна на визовия режим, и отново подчертават готовността си да продължат настоящите усилия в контекста на тристранния процес и двустранните обсъждания“. Заместник-председателят Схинас и комисар Йохансон повдигнаха въпроса и на двустранните срещи с министъра на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, които се проведоха успоредно със срещата на министрите.

Тристранна социална среща (декември 2021 г.): Чрез видеоконферентна връзка на 8 декември се проведе поредният кръг на тристранната среща, на която присъстваха представители на САЩ, Комисията и засегнатите държави членки. След включването си в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим Хърватия беше приканена да сподели извлечените поуки, като бе подчертана по-специално полезността на индивидуално изготвените работни планове, разработени от органите на САЩ като пътна карта за напредък. По отношение на оставащите изисквания относно сигурността, съдържащи се в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим, останалите три държави членки успяха да демонстрират допълнителен напредък по редица работни направления от съответните работни планове. Въпреки това остават нерешени някои по-всеобхватни въпроси. За да бъде отразен постигнатият напредък, органите на САЩ приканиха трите държави членки да предоставят актуални отговори на въпросника на САЩ, тъй като това ще позволи на САЩ да извършат повторна оценка на работните планове и да определят целевите области, в които все още е необходим напредък, за да бъдат изпълнени изискванията на Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим. По отношение на процента на отказаните визи ограниченията за пътуване и ниският брой на издадените визи продължават да се отразяват отрицателно на статистиката.

Среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС и САЩ (декември 2021 г.): В края на година на редовни дипломатически контакти въпросът за визовата реципрочност беше обсъден на срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС и САЩ, проведена на 16 декември 2021 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. Включването на Хърватия в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим беше приветствано като признак, че тристранният процес и тясното сътрудничество въз основа на целенасочени работни планове могат да доведат до осезаеми резултати. Всички страни отново изтъкнаха значението на включването на всички държави — членки на ЕС, в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим.

2.Изисквания на Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим и промени във връзка с нея

Процент на отказаните визи

Докато процентът на отказаните визи за 2019 г. отбеляза намаление за всичките четири засегнати държави членки, процентът на отказаните визи за фискалната 2020 г. 16 показа различно положение. Процентът на Хърватия намаля от 4 % на 2,69 %, като премина под законово изисквания праг от 3 %. От друга страна, в останалите три държави членки бяха отбелязани увеличения. След като в продължение на няколко години спазваше прага от 3 % на отказаните визи Кипър отбеляза увеличение до 6,21 %. За България и Румъния, които отбелязаха равнища под 10 % за първи път през 2019 г., процентите на отказаните визи през 2020 г. отбелязаха увеличение: 10,14 % за Румъния и 12,52 % за България. Увеличението може да се дължи на статистическите нередности в година, която се характеризира с висока степен на ограничения за пътуване и нисък брой на издадените визи.

Изисквания за сигурност

Както беше докладвано по-рано, България, Кипър и Румъния подписаха и ратифицираха Споразумението за предотвратяване и борба с тежката престъпност (PCSC) със САЩ и предприемат действия за пълното му прилагане.

Работата по изпълнението на всички изисквания относно сигурността продължава въз основа на работните планове, които органите на САЩ изготвиха индивидуално за всяка от засегнатите държави членки (вж. раздел II.1), като Комисията координира и обменя информация със засегнатите държави членки с цел да гарантира подходящи последващи действия в съответните области. Следващата тристранна среща, предвидена за пролетта на 2022 г., ще бъде посветена на оценката на напредъка във връзка с действията, набелязани в работните планове.

3.Включване на Хърватия в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим

Вследствие на многобройните контакти със САЩ на различни равнища както от страна на Комисията, така и на Хърватия, на 2 август 2021 г. държавният секретар на САЩ Антони Блинкен номинира Хърватия за включване в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим и на 28 септември 2021 г., след като удостовери, че Хърватия изпълнява необходимите законови изисквания, както и тези на политиката, министърът на вътрешната сигурност Майоркас обяви, че Хърватия е включена в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим. От 23 октомври 2021 г. гражданите на Хърватия могат да пътуват до САЩ за туристически или служебни цели до 90 дни, без от тях да се изисква да получат виза за САЩ за кратки престои.

Комисията приветства включването на Хърватия в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим, което е резултат от активна дипломатическа дейност и пълно сътрудничество от всички страни, които допринесоха за изпълнението от страна на Хърватия на всички необходими изисквания, свързани с контратероризма, правоприлагането, правоприлагането в областта на имиграцията, сигурността на документите, управлението на границите, както и с постигането на процент на отказите за издаване на виза с неимигрантска цел под три процента. Този подход беше от основно значение за разрешаването на предишни случаи на липса на реципрочност, като например случая с Полша, чиито граждани се ползват от безвизово пътуване до САЩ от 11 ноември 2019 г. насам. Постигнатите резултати показват ясно, че осезаем напредък в това отношение може да бъде постигнат чрез трайна ангажираност и дипломатически контакти.

4.Съдебен иск на Европейския парламент срещу Комисията

Европейският парламент заведе дело срещу Комисията в Съда на Европейския съюз, като на 4 март 2021 г. предяви иск за установяване на неправомерно бездействие 17 .

Според Европейския парламент съгласно член 7 от Регламент 2018/1806 Комисията е правно задължена да приеме делегиран акт за суспендиране на освобождаването от изискването за виза за гражданите на трети държави, които не са премахнали изискването за виза за гражданите на някои държави членки. С резолюция от 22 октомври 2020 г. 18 Парламентът призова Комисията да приеме необходимия делегиран акт най-късно до 22 декември 2020 г. Комисията отговори на призива за действие на Парламента, като определи позицията си в съобщението от 22 декември 2020 г. Въпреки това Парламентът реши да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие на основание член 265 от ДФЕС.

Комисията ще представи позицията си по висящото дело в Съда и остава напълно ангажирана с текущия ориентиран към резултатите процес със САЩ в координация с България, Кипър и Румъния, както и с Европейския парламент и Съвета, за постигане на напредък по отношение на пълната визова реципрочност.

5.Настоящо състояние на двустранните отношения между ЕС и САЩ

Срещата на високо равнище между ЕС и САЩ на 15 юни 2021 г. не само потвърди значението на въпроса за безвизовото пътуване на най-високо политическо равнище, но и придаде нов тласък на трансатлантическото партньорство чрез одобряването на обновена трансатлантическа програма за периода след пандемията и обявяването на съвместни действия и нови инициативи. Те са свързани предимно, но не само, с пандемията от COVID-19; въпроси, свързани с търговията и технологиите; климата, околната среда и енергетиката, както и външната политика и сигурността. Оттогава беше постигнат добър напредък, по-специално в областта на търговията и технологиите, климата, както и по отношение на общите усилия в борбата срещу пандемията и решаването на неотложните световни проблеми и предизвикателствата пред външната политика. Това показва общото положително развитие в редица сектори със САЩ. Контактите между хората са важна част от стратегическото партньорство между ЕС и САЩ и настоящите рамки за сътрудничество. За да могат всички граждани на ЕС да се възползват безпроблемно от контактите между хората, постигането на пълна визова реципрочност със САЩ за всички негови държави членки продължава да бъде приоритет за Европейския съюз.

III. СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Комисията потвърждава намерението си да продължи да подкрепя активно трите засегнати държави членки, за да им помогне да изпълнят изискванията на Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим. Предстоящите както технически, така и политически срещи (в тристранен и двустранен формат) ще осигурят възможности за поддържане на набраната скорост вследствие не само на включването на Хърватия в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим, но също и на общите положителни тенденции в редица сектори със САЩ като цяло. На следващата редовна тристранна среща, планирана за пролетта на 2022 г., ще продължи техническата работа въз основа на работните планове, разработени от САЩ за всяка от останалите държави членки, което ще позволи на тези държави да постигнат изпълнение на изискванията на Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим.

Като се има предвид напредъкът, постигнат със САЩ по отношение на включването на Полша и Хърватия в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим, както и трайният напредък, постигнат от останалите три държави членки, Комисията поддържа становището, че временното суспендиране на освобождаването от изискването за виза за гражданите на САЩ би било контрапродуктивно. Освен това пандемията от COVID-19 създаде извънредна ситуация, която се отрази отрицателно на пътуванията и на цялостното прилагане на визовите политики в целия свят. Въпреки че положението се подобрява, въздействието върху пътуванията все още не е приключило, а временното суспендиране поражда риск да бъде особено вредно за цялостната трансатлантическа икономическа дейност.

Освен това такова суспендиране би имало широкообхватни отрицателни политически, икономически, финансови, социални и други въздействия за държавите членки, както и за гражданите и предприятията от двете страни на Атлантическия океан. То не би послужило за постигането на целта за безвизово пътуване на всички граждани на ЕС до САЩ и може да застраши безвизовото пътуване до САЩ за всички останали граждани на ЕС, ако САЩ предприемат действия вследствие на неколкократните изказвания, че дори самото приемане от Комисията на делегиран акт за суспендиране на безвизовия режим за граждани на САЩ незабавно ще доведе до приемането от страна на САЩ на ответни мерки за повторно въвеждане на изискване за виза за всички граждани на ЕС. Резултатите, постигнати с неотдавнашното включване на Хърватия в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим, показват, че осезаем напредък в постигането на пълна реципрочност в премахването на визовия режим може да бъде постигнат чрез траен ангажимент и съвместни дипломатически контакти.

При прилагането на механизма за визова реципрочност Комисията трябва да вземе под внимание резултата от мерките, предприети от Комисията и държавите членки, и евентуалните последици за външните отношения на ЕС и неговите държави членки. Поради това Комисията оцени положителните резултати от действията, предприети на равнището на ЕС и на национално равнище, по-специално факта, че Хърватия и Полша постигнаха безвизов достъп съответно през 2021 г. и 2019 г., както и трайния напредък, постигнат от другите засегнати държави членки.

Освен това Комисията проучи очакваните отрицателни последици от суспендирането на безвизовия режим в множество области и сектори на политиката, както и неблагоприятното въздействие върху трансатлантическото сътрудничество и външните отношения на ЕС с ключови стратегически партньори на фона на подновената динамика и общите положителни тенденции в редица сектори със САЩ, както беше обяснено по-горе. Докато Комисията продължава да отчита траен напредък чрез контактите си със САЩ, тя счита, че пълната визова реципрочност за всички граждани на ЕС може да бъде постигната чрез постоянно дипломатическо сътрудничество със САЩ, както и в тясно сътрудничество със засегнатите държави членки. САЩ продължават да бъдат силно ангажирани с такова трайно взаимодействие, по-специално в контекста на двустранните контакти на високо равнище, както и на специалните тристранни срещи, с цел постигане на взаимноизгодни цели.

Следва да се отбележи, че засегнатите държави членки са съгласни да продължат диалога с оглед постигане на резултати със САЩ чрез конструктивен ангажимент със САЩ и че никоя от тях не се е свързала с Комисията във връзка с приемане на делегиран акт за суспендиране на освобождаването от изискването за виза за граждани на САЩ.

В този контекст Комисията счита, че приемането на делегиран акт за временно суспендиране на освобождаването от изискването за виза за гражданите на САЩ би било контрапродуктивно в настоящия момент и не би спомогнало за постигане на целта за безвизово пътуване до САЩ за всички граждани на ЕС. Освен това то би засегнало неблагоприятно външните отношения на ЕС с ключови стратегически партньори в период на общи положителни тенденции в отношенията със САЩ в редица сектори.

През 2022 г. постигнатият напредък ще бъде оценен допълнително на среща на висшите служители от ЕС и САЩ в областта на правосъдието и вътрешните работи, последвана от среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС и САЩ.

Комисията продължава да е приоритетно ангажирана с постигането на пълна визова реципрочност за всички държави членки. Тя ще продължи да работи със САЩ и засегнатите държави членки за ускоряване на напредъка към пълна визова реципрочност.

Във връзка с това Комисията ще продължи да работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент и Съвета за постигане на пълна визова реципрочност и ще докладва на Европейския парламент и Съвета за по-нататъшното развитие на въпроса. Комисията ще продължи да докладва редовно относно развитието на ситуацията.

(1)      COM(2020) 851 final от 22 декември 2020 г.

(2)      COM(2016) 221 final от 12 април 2016 г.

(3)      Липсата на реципрочност с Канада, Австралия, Бруней и Япония беше отстранена изцяло с постигането на пълна реципрочност в премахването на визовия режим.

(4)      COM(2016) 481 final от 12 юли 2016 г.

(5)      COM(2016) 816 final от 21 декември 2016 г.

(6)      COM(2017) 227 final от 2 май 2017 г. В това съобщение беше определена позицията на Комисията вследствие на Резолюцията на Европейския парламент от 2 март 2017 г. относно задълженията на Комисията в областта на визовата реципрочност и беше докладван постигнатият напредък.

(7)      COM(2017) 813 final от 20 декември 2017 г.

(8)      COM(2018) 855 final от 19 декември 2018 г.

(9)      COM(2020) 119 final от 23 март 2020 г.

(10)      COM(2020) 851 final от 22 декември 2020 г.

(11)      Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (кодифициран текст), ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 39.

(12)      Дело C-137/21.

(13)      Срещите се проведоха, както следва: с министъра на вътрешните работи на Хърватия Давор Божинович на 18 февруари 2021 г.; с министъра на вътрешните работи на Христо Терзийски на 26 февруари 2021 г. и с министъра на външните работи на България Екатерина Захариева на 1 март 2021 г.; с министъра на външните работи на Румъния Богдан Ауреску на 26 февруари 2021 г.; с министъра на вътрешните работи на Кипър Никос Нурис на 1 март 2021 г.

(14)      Връзка към изявлението от срещата на високо равнище: https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2021/06/15/eu-us-summit-statement-towards-a-renewed-transatlantic-partnership/.

(15)      Връзка към съвместното изявление: https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2021/06/22/joint-eu-us-statement-following-the-eu-us-justice-and-home-affairs-ministerial-meeting/.

(16)      Процентите на отказаните визи, публикувани от органите на САЩ, са достъпни на адрес: https://travel.state.gov/content/dam/visas/Statistics/Non-Immigrant-Statistics/RefusalRates/FY20.pdf.

(17)      Дело C-137/21.

(18)      P9_TA(2020)0283.