ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 18.2.2021

COM(2021) 66 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ EMPTY

Преглед на търговската политика —
отворена, устойчива и решителна търговска политика

Преглед на търговската политика —

отворена, устойчива и решителна търговска политика

1.Европейската търговска политика във времена на икономическа трансформация и геополитическа нестабилност: подготовка за световната обстановка през 2030 година

Търговията е един от най-мощните инструменти на ЕС. Тя стои в центъра на икономическия просперитет и конкурентоспособността на Европа, като поддържа оживен вътрешен пазар и решителна външна дейност. В резултат на отвореността на нашия търговски режим ЕС е най-големият в света търговец на селскостопански и промишлени стоки и услуги и се нарежда на първо място по отношение както на входящите, така и на изходящите международни инвестиции. Благодарение на общата търговска политика ЕС изразява единни позиции на световната сцена. Това е единствен по рода си лост за въздействие.

С оглед на новите външни и вътрешни предизвикателства, и по-специално на новия модел за по-устойчив растеж, определен в Европейския зелен пакт и европейската стратегия в областта на цифрови технологии, ЕС се нуждае от нова стратегия за търговската политика — такава, която ще подкрепя постигането на целите на вътрешната и външната политика на ЕС и ще способства за увеличаване на устойчивостта в съответствие с ангажиментите му за цялостно изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие. Търговската политика трябва да играе в пълнота своята роля за възстановяването след пандемията от COVID-19, за екологичната и цифровата трансформация на икономиката, както и за изграждането на по-гъвкава Европа на световната сцена.

Да се направи правилният избор на политики при разработването на търговска политика за световната обстановка през 2030 г. означава да се вземат предвид последните политически, икономически, технологични, екологични и социални промени и произтичащите от тях световни тенденции 1 .

Несигурността в световен мащаб се увеличава, подхранвана от политическо и геоикономическо напрежение. Вместо международно сътрудничество и многостранно управление, все повече се засилва едностранният подход, вследствие на което се отслабват или заобикалят многостранните институции. Тези тенденции се коренят в няколко промени.

На първо място, глобализацията, развитието на технологиите и изграждането на глобални вериги за създаване на стойност оказаха двояко въздействие върху икономиките и обществата. От една страна, благодарение на тях е постигнато огромно увеличаване на ефективността, което е дало тласък на устойчив и воден от търговията икономически растеж в много части от света. Това е помогнало милиони хора да бъдат избавени от бедността. От друга страна, тези промени понякога са оказали силно дестабилизиращо въздействие, водещо до нарастване на неравенствата и изоставане на някои отделни лица и общности. Това, което се очакваше да бъдат временни разходи за приспособяване, в някои случаи се е превърнало в трайно влошаване на жизнения стандарт, загуби на възможности за заетост или заплати и други условия на труд. В много случаи се смята, че правителствата не са реагирали в достатъчна степен на приспособяването на икономиката и не са смекчавали отрицателните му последици 2 . Това доведе до призиви за деглобализация и засилване на ориентираните навътре и изолационистки реакции.

На второ място, бързият възход на Китай, който демонстрира глобални амбиции и прилага различен модел на държавен капитализъм, коренно промени глобалния икономически и политически ред. Това създава нарастващи предизвикателства пред установената система на глобално икономическо управление и засяга еднаквите условия на конкуренция за европейските предприятия, които се конкурират в световен мащаб и у дома 3 .

На трето място, ускоряването на изменението на климата, заедно със загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на околната среда, подплатени с осезаеми примери за опустошителното им въздействие, доведоха до признаването на постигането на екологичен преход като определящата цел на нашето време.

Европейският зелен пакт е новата стратегия на ЕС за растеж, чрез която се улеснява приспособяването на нашата икономическа политика, за да отговаря по-успешно на предизвикателствата на ХХІ-ви век. Неговата обща цел е преходът до 2050 г. към неутрална по отношение на климата, екологично устойчива и гъвкава икономика с ефективно използване на ресурсите, като стремежът е до 2030 г. емисиите на парникови газове да бъдат намалени с най-малко 55 %, както и защитата, опазването и увеличаването на природния капитал на ЕС. В този смисъл той ще бъде движещата сила на нашата конкурентоспособност и ще доведе до постепенна, но дълбока трансформация на нашите икономики, което на свой ред ще даде силно отражение върху моделите на търговия.

Екологичният преход трябва да върви ръка за ръка със социалната справедливост. Продължава да съществува сериозен дефицит по отношение на достойния труд в глобалните вериги на доставки в много части на света 4 , като се започне от тежки нарушения на правото на свободно сдружаване и се стигне до лоши условия на труд 5 . Лишаването на работниците от техните основни права оказва натиск за влошаване на социалните условия в световен мащаб и подхранва разочарованието на хората от глобализацията и отворената търговия.

На четвърто място, цифровата трансформация е друг ключов фактор за устойчивото развитие, но и пространство на конкуренция и неадекватно многостранно управление. В началото на цифровото десетилетие на Европа подкрепата за нейната цифрова трансформация е приоритет както за вътрешните, така и за външните политики, включително търговската политика и търговските инструменти. В същото време естеството на търговията ще продължи да търпи развитие. Тя ще бъде движена във все по-голяма степен от иновациите, ще бъде подкрепена от защита на правата върху интелектуална собственост (ПИС), като ролята на търговията с услуги в сравнение с търговията със стоки ще се увеличава 6 . Освен че допринасят пряко за веригата за създаване на стойност (финансови услуги, далекосъобщителни услуги, ИТ, превози и логистика), услугите допринасят — често това е дори по-важно — и като се интегрират в производството на продуктите. Все по-голямото значение на услугите в икономиката и подемът при цифровите технологии създадоха добре платени и висококачествени работни места и дадоха тласък на икономическия растеж.

Пандемията от СOVID-19 ускори и фокусира вниманието върху тези промени, като едновременно с това създаде свои собствени предизвикателства. Чрез нея пролича взаимосвързаният характер на икономиките, които се осланят на стабилни и предвидими международни правила и гъвкави транспортни канали. Тя разкри риска от срив на глобалното сътрудничество и доверие. Пандемията също така повдигна въпроси относно правилния комплекс от политики от гледна точка на диверсификацията на външните и вътрешните източници на доставки и изграждането на стратегически производствени мощности и резерви. Тя показа също така важността на разширяването на производството на здравни продукти в кризисна ситуация и необходимостта от сътрудничество за осигуряване на равен достъп за по-уязвимите групи от населението. Нещо повече, пандемията доведе до съществено увеличаване на подкрепата и участието на държавата в икономиката, което е необходимо за оздравяване на жизнеспособните предприятия и запазване на работните места, но може да не е устойчиво в дългосрочен план и е възможно да породи напрежение.

И накрая, необходимо е да се вземат предвид икономическите перспективи в глобален мащаб. ЕС ще запази позицията си на световна икономическа сила и лидер в устойчивия растеж. Последните дългосрочни прогнози на ОИСР показват, че реалният БВП в еврозоната ще нараства с 1,4 % годишно (общ годишен темп на нарастване) през следващите 10 години 7 . Независимо от това тези перспективи за растеж ще бъдат засенчени от тенденциите в други региони и относителната позиция на Европа в международната икономика ще се промени. Очаква се още през 2024 г. 85 % от растежа на световния БВП да се генерира извън ЕС. Продължаващият възход на Китай ще даде силно отражение върху световното икономическо развитие през следващите 10 години — според прогнозите на ОИСР БВП на Китай ще нараства с 4,7 % годишно.

Търговската политика на ЕС трябва да бъде съобразена с тези световни тенденции и предизвикателства, за да отразява амбициозната политическа цел за „по-силна Европа на световната сцена“ 8 . Тя следва също така да отговаря на очакванията на заинтересованите страни, посочени в рамките на дискусиите с държавите членки, резолюцията, приета от Европейския парламент 9 , и вижданията, изразени по време на обществената консултация 10 .

2.Търговска политика, която подкрепя отворената стратегическа автономност на ЕС

2.1.Отворена стратегическа автономност

За постигането на по-силен и гъвкав Европейски съюз са необходими обединени вътрешни и външни действия в множество области на политиката, при което всички инструменти на търговията се привеждат в съответствие и се използват в подкрепа на интересите и целите на политиката на ЕС. Изисква се да използваме силните си страни, но същевременно и да се ангажираме с партньори. Принципът на „отворена стратегическа автономност“ отговаря на тази необходимост. Чрез отворената стратегическа автономност 11 се подчертава способността на ЕС да прави собствен избор и да формира заобикалящия го свят в унисон със своите стратегически интереси и ценности чрез лидерство и ангажираност. Тази концепция отразява фундаменталното за ЕС разбиране, че за справяне с предизвикателствата на съвремието е нужно повече, а не по-малко глобално сътрудничество. Тя освен това означава, че ЕС ще продължи да се възползва от възможностите в международен план, като същевременно решително защитава интересите и икономиката си от нелоялни търговски практики, и гарантира еднакви условия на конкуренция. И накрая, тя предполага подкрепа на вътрешните политики за укрепване на икономиката на ЕС и способстване за позиционирането му като световен лидер в усилията за реформиране на основаната на правила система за управление на глобалната търговия.

Отворената стратегическа автономност представлява избор на политика, но и начин на мислене за лицата, взимащи решения. С нея се надгражда значението на отвореността, като се припомня ангажиментът на ЕС за отворена и справедлива търговия с добре функциониращи, диверсифицирани и устойчиви глобални вериги за създаване на стойност. Принципът обхваща:

·гъвкавост и конкурентоспособност с цел укрепване на икономиката на ЕС;

·устойчивост и справедливост в отражение на необходимостта от отговорни и справедливи действия на равнище ЕС;

·решителност и основано на правила сътрудничество, за да се демонстрира предпочитанието на ЕС към международно сътрудничество и диалог, но също така, когато е необходимо, готовността му да противодейства на нелоялните практики и да използва автономни инструменти за постигане на своите интереси.

2.2.Отвореността и ангажираността като стратегически избор

ЕС се гради на отвореност както във вътрешен, така и във външен план. Той е най-големият износител и вносител на стоки и услуги в световен мащаб. Сред големите икономики ЕС е икономиката, в която търговията заема най-голям дял. Износът на ЕС поддържа 35 милиона работни места на негова територия, в сравнение с 20 милиона през 2000 г. 12 Икономиката на ЕС разчита в същата степен на вноса, чрез който се осигурява достъп до суровини от изключителна важност и други входящи ресурси. 60 % от вноса в ЕС всъщност се използват за производство на съюзни стоки и по-голямата отвореност на ЕС към вноса от 1995 г. насам е увеличила дохода на Съюза с приблизително 550 милиарда евро. ЕС също така е основна дестинация за износа от държави с нисък доход — по-специално от Африка и от съседните на ЕС държави, което спомага за насърчаване на развитието и икономическия растеж в световен мащаб. Точно както след последната икономическа и финансова криза, търговията ще бъде от решаващо значение за екологосъобразното възстановяване на ЕС от икономическия спад вследствие на COVID-19.

За да може ЕС да засили гъвкавостта и да подкрепи конкурентоспособността на различните си икономически сектори, трябва да осигурим отворен и незасегнат от изкривявания достъп до международните пазари, включително нов достъп до пазара и отворени търговски потоци в полза на нашата промишленост, както и на работната сила и гражданите. Промишлените екосистеми на ЕС, които обхващат всички участници в дадена верига за създаване на стойност, от земеделски стопани и производители до доставчици на услуги и от глобални многонационални предприятия до МСП и новосъздадени предприятия, играят решаваща роля за интернационализацията на икономиката на ЕС.

ЕС е и най-големият доставчик в света за целите на подпомагането на търговията 13 . Вследствие на пандемията от COVID-19 се засили необходимостта от цялостно изпълнение на Съвместната стратегия на ЕС за подпомагане на търговията от 2017 г. Действително ЕС има стратегически интерес да подкрепи засилената интеграция в световната икономика на уязвими развиващи се държави, много от които са разположени в географска близост до Европа.

ЕС трябва да използва пълноценно силните си страни, осигурени от отвореността на Съюза и привлекателността на неговия единен пазар. Отвореността и ангажираността на ЕС на международната сцена го правят надежден поддръжник на международното сътрудничество, многостранното сътрудничество и основания на правила ред, които от своя страна са от решаващо значение за интересите на ЕС. ЕС работи с партньори, за да гарантира зачитането на всеобщите ценности, по-специално насърчаването и защитата на правата на човека. Това включва основните трудови норми и социалната закрила в съответствие с Европейския стълб на социалните права, равенството между половете 14 и борбата срещу изменението на климата и загубата на биологично разнообразие.

Справяне с изменението на климата и други екологични предизвикателства може да се постигне единствено чрез отвореност, ангажираност и сътрудничество на глобално равнище. ЕС няма да спечели борбата срещу изменението на климата чрез самостоятелни действия. За да успеем, е важно да допринасяме за постигане на разбиране сред нашите партньори, че екологичната трансформация е не само необходимост в средносрочен план, но и плод на интелигентна икономическа политика още от днес. ЕС трябва да извлече ползи от своята отвореност и да ангажира партньорите си, особено най-големите източници на емисии и замърсители, така че те да участват със справедлив дял в усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата. Аналогично, опазването на биологичното разнообразие е глобално предизвикателство, което изисква глобални усилия.

Отвореността и ангажираността са стратегически избор, който също така обслужва разбираните по правилен начин собствени интереси на Европейския съюз. Отвореността носи със себе си просперитет, конкурентоспособност и динамика. В същото време отворената икономика трябва да се съчетава с решителни действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, опазване на околната среда и стабилни политики в социалната област и в областта на заетостта в отговор на очакванията на гражданите на ЕС. Единствено това ще ни позволи да разпространим ползите от отвореността по справедлив начин и ще улесни приспособяването към трансформациите на световната икономика, така че никой да не е изоставен.

2.3.Подобряване на гъвкавостта и устойчивостта на веригите за създаване на стойност

Укрепването на гъвкавостта и устойчивостта на икономиката на ЕС и нейните вериги на доставки е стълб на Европейския съюз в усилията за постигане на отворена стратегическа автономност 15 . Пандемията от COVID-19 подложи на изпитание гъвкавостта на икономиките по света. Първата поука, която трябва да извлечем от кризата, е, че при повечето вериги на доставки се наблюдава забележителна гъвкавост. При правилните условия предприятията са в състояние да увеличат глобалното производство и дистрибуция особено ако могат да разчитат на отворени вериги на доставки, подкрепени от стабилни, предвидими и прозрачни правила за търговия 16 . Правителствата имат особена отговорност за създаването на такава среда, но и за оказването на подкрепа за справедливо и равноправно разпределяне на доставките, за които търсенето надвишава наличното предлагане. Доверието между държавите, но също така и между правителствата и частния сектор, е от решаващо значение в това отношение. В този контекст ЕС решително подкрепи глобалните усилия в рамките на Г-20, СТО и двустранните отношения за наблюдение и за поддържане на отворени и непрекъснати вериги на доставки от критично значение и осигуряване на справедлив и равноправен достъп до стоки от критично значение. Това е особено важно в контекста на въвеждането на ваксини срещу COVID-19, при което производството в ограничен брой държави трябва да отговори на търсенето на целия свят. ЕС възнамерява да засили сътрудничеството с други държави и с частния сектор, за да разшири производството и да подкрепи равноправен достъп до ваксини. Съюзът ще гарантира, че всички краткосрочни мерки, насочени към осигуряване на достъп до ваксини, не нарушават доставките за уязвимите държави и се прилагат по целенасочен, справедлив и прозрачен начин. Гъвкавият и устойчив транспорт играе ключова роля за улесняване на международната търговия и съхраняване на веригите на доставки на ЕС. Развитието на свързаността на ЕС има потенциала да повиши гъвкавостта на търговията на ЕС и да запази позицията на ЕС на световен център за свързаност, както се изтъква в Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност.

Предвид мащаба на предизвиканата от COVID-19 криза и въздействието ѝ върху всички аспекти на икономическия и социалния живот, включително производството и мобилността, смущенията в някои сектори и продукти бяха неизбежни. Комбинацията от експоненциално нарастване на търсенето на някои свързани със здравето продукти от критично значение и недостига на предлагане поради ограничения на движението на гражданите или други ограничителни мерки разкри някои уязвимости в здравния сектор. Те трябва да бъдат внимателно анализирани и да се потърсят ефективни решения за тях в бъдеще. Решенията могат да варират от готовност за действия при криза до диверсификация на производството и веригите на доставки, осигуряване на стратегически резерви, както и насърчаване на производството и инвестициите, включително в съседните държави и Африка.

Частният сектор следва да играе централна роля при оценката на рисковете и намирането на баланс между производството на принципа „точно навреме“ и подходящите защитни мерки. Това е ключов фактор за осигуряване на гъвкавост в условия на смущения на предлагането или сътресения при търсенето, особено когато предприятията зависят от един доставчик.

Създателите на политики трябва също така да задълбочат своите познания за уязвимостите, да споделят информация и да насърчават сътрудничеството. Работата на Комисията по идентифициране на стратегически зависимости, особено в най-чувствителните промишлени екосистеми, като здравеопазването, ще осигури солидна основа за установяване на необходимите ответни действия в областта на политиката, както и за участие на промишлеността. Тази работа ще подпомогне, наред с другото, изпълнението на новата Фармацевтична стратегия 17 и подготовката на актуализираната стратегия за индустриалната политика.

Търговската политика може да допринесе за постигане на гъвкавост, като осигури стабилна, основана на правила рамка в областта на търговията, отваряне на нови пазари с цел диверсификация на източниците на доставки и разработване на рамки за сътрудничество за справедлив и равноправен достъп до доставки от критично значение. В този контекст ЕС се стреми заедно с партньорите си към инициатива в рамките на СТО относно търговията и здравеопазването.

Повишаването на гъвкавостта на веригите на доставки е свързано и с целта на ЕС за по-устойчиви вериги на доставки, по-специално като насърчава стандарти за устойчивост, които могат да се прилагат навсякъде в глобалните вериги за създаване на стойност. По-устойчивите вериги на доставки са по принцип и по-гъвкави 18 . Търговската политика може да допринесе за постигането на тази цел и чрез насърчаване на отговорно професионално поведение, както и по-голяма прозрачност и проследимост във веригите на доставки. Предстоящите законодателни актове относно устойчивото управление на предприятията и относно обезлесяването ще бъдат важни междинни цели в това отношение.

2.4.Търговската политика в подкрепа на геополитическите интереси на ЕС

Тясното сътрудничество с партньори ще бъде важно за подкрепата на многостранното сътрудничество 19 и основания на правила международен ред. Съществуващата международна рамка за икономическо управление е подкопана. Ако това продължи, ще бъдат засегнати икономическите отношения и търговията, както и сигурността и стабилността, които приемаме за даденост. По тези причини подкрепата за ефективно многостранно сътрудничество, основано на правила, е геополитически интерес на ЕС от ключово значение. Следователно реформата на СТО трябва да се разглежда в по-широкия контекст на приоритетите на ЕС да се гарантира, че функциониращи световни институции подкрепят глобалното икономическо възстановяване, достойните работни места, устойчивото развитие и екологичния преход. ЕС следва да засили работата си, за да изгради съюзи в подкрепа на ефективни многостранни институции. Във връзка с това ще бъде засилен диалогът със САЩ, групата от Отава, африканските държави, Индия и Китай.

ЕС ще трябва да функционира при нов многополюсен световен ред, който се характеризира с нарастващо напрежение между основните участници. ЕС следва да насърчава подходи за намаляване на напрежението и да търси решения на базата на осъвременена рамка, основана на правила. Същевременно ЕС трябва да се снабди с инструменти, за да може ако е необходимо, да функционира в по-враждебна международна среда.

Трансатлантическите отношения представляват най-голямото и най-значимото от икономическа гледна точка партньорство в света. В самата им основа стоят общи интереси и ценности 20 . Новата администрация на САЩ предоставя възможност за съвместна работа по реформата на СТО, включително чрез укрепване на капацитета ѝ за справяне с нарушения на конкуренцията и за допринасяне за устойчивото развитие. Тя също така предлага нови перспективи за тясно сътрудничество във връзка с екологичната и цифровата трансформация на нашите икономики. Поради това ЕС ще отдаде приоритет на укрепването на партньорството си със САЩ.

Търговските и инвестиционните отношения на ЕС с Китай са важни и изпълнени с предизвикателства 21 . Политиката на ЕС е основана на съчетание от активна ангажираност, както на двустранно, така и на многостранно равнище, и успоредно с това, разработване и прилагане на самостоятелни инструменти, които са необходими за защитата на основните интереси и ценности на ЕС, при стриктно спазване на международните ангажименти на ЕС. Изграждането на по-справедливи и основани на правила икономически отношения с Китай е приоритет. От основно значение за усилията на ЕС за възстановяване на баланса в двустранните търговски отношения ще бъде да се гарантира, че Китай поема по-големи задължения във връзка с международната търговия и успоредно с това, да се преодолее разпространяването на отрицателните последици, причинени от неговата икономическа система на държавен капитализъм. Скорошното приключване на политическите преговори по всеобхватно споразумение за инвестиции е част от тези усилия. Работата по неговото ратифициране ще изисква ясен ангажимент по отношение на ефективното изпълнение на споразумението, достъпа до пазара, еднаквите условия на конкуренция и устойчивото развитие.

От една по-широка стратегическа перспектива, за ЕС ще бъде важно да засили отношенията си с държавите в Европа и съседните ѝ държави и да задълбочи ангажираността си с Африка и африканските държави. Двата континента имат множество културни, икономически и политически връзки. Стабилността и просперитетът в Африка са от решаващо значение за стабилността и просперитета на ЕС и трябва да бъдат подкрепяни чрез по-тясна икономическа интеграция на двата континента, която да стимулира екологичния и цифровия преход съвместно с Африка.

За да подпомогне постигането на своите геополитически амбиции в световен мащаб, ЕС ще трябва да диверсифицира отношенията си и да изгради съюзи със съмишленици, включително чрез широката си мрежа от търговски споразумения. Тази мрежа е от съществено значение при всяко настоящо и бъдещо споразумение за изграждане на отношенията ни с партньори. Споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС са платформи за засилено сътрудничество, с помощта на които осъществяваме интересите и ценностите си. Те са основата на ангажирането с важни пазари и държави в цял свят, по-специално в региона на Азия и Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн.

3.Ориентираност на търговската политика в средносрочен план

3.1.Три основни цели на търговската политика в средносрочен план

Търговската политика на ЕС трябва да бъде съсредоточена върху три основни цели.

На първо място, оказване на подкрепа за възстановяването и коренната трансформация на икономиката на ЕС в съответствие с неговите екологични и цифрови цели. 

В контекста на усилията за възстановяване търговската политика на ЕС следва да продължи да изпълнява основната си функция на улесняване на обмена на стоки и услуги по начин, чрез който се създават възможности и икономическо благосъстояние. Акцентът трябва да бъде върху ползите за гражданите, работещите и предприятията. Същевременно с търговската политика на ЕС следва да се спомогне за преобразуването на икономиката на ЕС в съответствие с екологичния и цифровия преход. С нея следва недвусмислено да се подкрепи Зеленият пакт във всичките му измерения, включително амбицията за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. В същото време дългосрочната конкурентоспособност, просперитетът и позицията на ЕС на световната сцена ще зависят от неговата способност да поеме по пътя на цифровата трансформация и да се възползва от нея. Поради това екологичният и цифровият преход следва да бъде ключов приоритет за многостранната и двустранната търговска политика. За да може ЕС да запази и засили своето влияние при оформянето на необходимите в това отношение правила, той трябва да разработи по-стратегически подход към международното регулаторно сътрудничество. За това се изисква по-тясно интегриране на политиките между търговската политика и вътрешната политика на ЕС.

На второ място, оформяне на световни правила за по-устойчива и по-справедлива глобализация.

Световните търговски правила спешно се нуждаят от актуализиране, за да отразят днешната икономическа среда и предизвикателствата, пред които е изправена световната общност. Постигането на по-устойчива и по-справедлива глобализация следва да бъде основната движеща сила на търговската политика, с помощта на която се отговаря на очакванията на европейците и останалите хора по света. В рамките на търговската политика на ЕС следва да се използват всички налични инструменти, за да се подкрепят социалната справедливост и екологичната устойчивост.

Оглавяването на усилията за реформа на Световната търговска организация и подобряването на ефективността на многостранната рамка за управление на търговията следва да бъдат ключов приоритет за ЕС, за да постигне тази цел. Укрепването на стабилността и основаната на правила търговия ще бъде основният стълб на действията на ЕС, тъй като само в такава среда търговията може да процъфти и международното сътрудничество може да се развие в интерес на едно устойчиво бъдеще в световен план. В същото време е необходимо да се гарантира, че правилата отговарят на настоящата икономическа действителност и са добре пригодени за реагиране на нарушения на конкуренцията и за осигуряване на еднакви условия на конкуренция.

На трето място, увеличаване на капацитета на ЕС да преследва интересите си и да прилага правата си, включително самостоятелно, когато това е необходимо. 

Договарянето на търговски споразумения е важен инструмент за създаване на икономически възможности и насърчаване на устойчивостта; изпълнението на тези споразумения и прилагането на съдържащите се в тях права и задължения ще бъде още по-важно. Това ще включва гарантиране, че ЕС разполага с правилните инструменти, за да защитава работещите и предприятията от нелоялни практики. Това предполага и по-големи усилия за гарантиране на ефективното изпълнение и прилагане на главите за устойчивото развитие, предвидени в търговските споразумения на ЕС, и за изравняване на социалните, трудовите и екологичните стандарти в световен мащаб. С укрепването на изпълнението и прилагането на споразуменията на ЕС, чрез търговската политика на ЕС се създават условия предприятията да се развиват, да се разрастват и да правят нововъведения, както и да осигуряват висококачествени работни места в Европа и извън нея. Фактът, че ЕС подкрепя многостранното сътрудничество и е отворен за сътрудничество, не противоречи на това, че той е готов да действа решително, когато защитава интересите и прилага правата си. ЕС следва да укрепи своя инструментариум, доколкото е необходимо, за да се защити от нелоялни търговски практики или други враждебни действия, докато работи в съответствие със своите международни ангажименти.

3.2.Шест области, които са от решаващо значение за постигането на целите на ЕС в средносрочен план

За да постигне трите цели, изложени по-горе, Комисията ще се съсредоточи върху шест области. За всяка от тези области под съответните точки по-долу са уточнени някои основни действия, които трябва да бъдат изпълнени в рамките на настоящия мандат на Комисията.

3.2.1. Реформиране на СТО

От създаването си през 1995 г. насам СТО носи огромни ползи за своите членове. Тя е осигурила стабилна и предвидима търговска среда, която позволява сериозно разширяване на търговията в световен мащаб, като същевременно предоставя рамка за уреждане на търговски спорове посредством постановяване на решения. Понастоящем обаче СТО е изправена пред криза, вследствие на която не може да постига резултати при преговорите, чрез които да се разрешават предизвикателствата пред световната търговия. Нейната функция да разрешава търговски спорове не работи и системата ѝ за наблюдение трябва да бъде подобрена, за да се осигури прозрачност или да се предотврати появата на пречки пред търговията.

Комисията възнамерява да осъществи реформа на всички функции на СТО.

Правилата и практиките на СТО трябва да бъдат актуализирани и подобрени, за да отразяват днешната реалност в областта на търговията. Това следва да се направи въз основа на общите цели, споделяни от нейните членове: икономическо възстановяване и развитие и екологична и социална устойчивост. Осъвременяването на правилата и подобряването на функционирането на СТО — включително чрез плурилатерални споразумения от отворен тип — е от решаващо значение за справяне с изкривяването на конкуренцията и осигуряването на съгласувана рамка за цифрова и устойчива търговия.

Тъй като надеждността на основаната на правила система до голяма степен зависи от независима и общопризната система за уреждане на търговски спорове чрез постановяване на решения, възстановяването на системата за уреждане на спорове е жизненоважно.

В приложение I „Реформиране на СТО: постигане на устойчива и ефективна многостранна търговска система“ са изложени вижданията на ЕС относно приоритетите за реформата на СТО.

Комисията ще настоява за многостранна реформа и на други форуми, например относно създаването на многостранен съд за инвестиционни спорове в рамките на Комисията на ООН по международно търговско право.

3.2.2. Подкрепяне на екологичния преход и насърчаване на отговорни и устойчиви вериги за създаване на стойност

Както е отразено в Европейския зелен пакт, борбата с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда e основният приоритет на ЕС. Всички политики на ЕС трябва да дадат принос, но напредъкът ще зависи от световните партньори и от големите източници на емисии и замърсители, които са готови да увеличат своето равнище на амбиция. Търговската политика ще има важна подкрепяща роля.

Стремежът на Комисията за следващото десетилетие е да се гарантира, че търговските инструменти придружават и подкрепят световния преход към неутрална по отношение на климата икономика, включително чрез ускоряване на инвестициите в чиста енергия, и насърчават вериги за създаване на стойност, които са кръгови, отговорни и устойчиви. Това включва насърчаване на отговорно професионално поведение и зачитане на екологичните стандарти, правата на човека и трудовите стандарти. Същевременно това означава създаване на условия и възможности за устойчиви продукти и услуги.

За превръщането на тази визия в реалност ще са необходими действия на всички равнища — многостранно, двустранно и самостоятелно.

Ще бъде необходима подобрена многостранна рамка, която да бъде в основата на екологичния преход към неутрална по отношение на климата, екологосъобразна и гъвкава икономика. ЕС ще се ангажира с единомислещи държави, за да постигне амбициозни екологични цели в рамките на СТО. Като част от това усилие ЕС ще предприеме допълнителни инициативи и действия, с които свързаните с климата и устойчивостта съображения се насърчават чрез различните функции на СТО, включително инициатива относно търговията и климата. Тези инициативи ще включват либерализация по отношение на избрани стоки и услуги, прозрачност и екологизиране на подпомагането на търговията. Това следва да включва и поетапното разработване на правила относно субсидиите за изкопаеми горива. ЕС ще насърчава и обсъжданията в рамките на СТО на това как търговията може да подкрепи достойния труд и социалната справедливост.

Широката мрежа на ЕС от двустранни търговски споразумения улеснява търговията с екологични технологии, стоки, услуги и инвестиции. Освен че води до амбициозни глави относно търговията и устойчивото развитие, свързаното с устойчивостта измерение ще продължи да бъде отразено в много други аспекти на търговските и инвестиционните споразумения на ЕС. Споразуменията подкрепят разпространението на чисти и по-ефективни методи и технологии за производство и създават възможности за достъп до пазара на екологични стоки и услуги. Те спомагат за осигуряването на достъп до пазарите на трети държави за нашата промишленост за възобновяема енергия и гарантирането на незасегнати от изкривявания търговия и инвестиции в областта на суровините и енергийните стоки, които се изискват за обезпечаването на необходимите доставки в подкрепа на прехода към неутрални по отношение на климата икономики. В допълнение с тях се осигурява важна платформа за сътрудничество с нашите партньори в областта на изменението на климата, биологичното разнообразие, кръговата икономика, замърсяването, технологиите за чиста енергия, в т.ч. възобновяема енергия и енергийна ефективност, както и на прехода към устойчиви продоволствени системи. По отношение на бъдещите търговски споразумения Комисията ще предложи глава относно устойчивите продоволствени системи. ЕС ще предложи спазването на Парижкото споразумение да се счита за основен елемент на бъдещите търговски споразумения. В допълнение сключването на търговски и инвестиционни споразумения с държави от Г-20 следва да се основава на обща амбиция за възможно най-бързо постигане на неутралност по отношение на климата и да бъде в съответствие с препоръките на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК). Тази амбиция следва също така да бъде правилно отразена в национално определения принос (НОП), представян съгласно Парижкото споразумение. ЕС също така ще даде приоритет на ефективното изпълнение на Конвенцията за биологичното разнообразие в търговските и инвестиционните споразумения.

Търговските и инвестиционните споразумения на ЕС, както и Общата система за преференции (ОСП), също са изиграли важна роля за насърчаването на зачитането на основните права на човека и трудови права, както е отразено в основополагащите конвенции на ООН и на Международната организация на труда (МОТ). Специален приоритет ще бъде отдаден на изпълнението на тези ангажименти, включително на борбата срещу детския труд като част от по-широките действия на Комисията за гарантиране на нулева толерантност към детския труд. Една от ключовите задачи на предстоящия преглед на Общата система за преференции (ОСП) ще бъде да се увеличат допълнително възможностите за търговия за развиващите се държави с цел намаляване на бедността и създаване на работни места, основани на международни ценности и принципи, като например трудовите права и правата на човека.

Комисията ще засили допълнително измерението за устойчивост на съществуващите и бъдещите споразумения при изпълнението на всички глави. Тя ще укрепи прилагането на ангажиментите за търговия и устойчиво развитие въз основа на жалбите, подадени до главния служител по правоприлагането в областта на търговията. Ще бъдат обмислени допълнителни действия в контекста на преглед на ранен етап през 2021 г. на плана за действие от 15 точки относно ефективното изпълнение и прилагане на главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в търговските споразумения. Прегледът ще обхване всички съответни аспекти на прилагането и изпълнението по отношение на ТУР, включително обхвата на задълженията, механизмите за наблюдение, възможността за санкции за неспазване, клаузата за основните елементи, както и институционалната структура и необходимите ресурси.

В допълнение самостоятелните мерки подкрепят целта, за да се гарантира, че търговията е устойчива, отговорна и съгласувана с нашите общи цели и ценности. Пример за това е Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите. Понастоящем Комисията работи по предложение за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, за да избегне подкопаването на ефективността на нейните политики в областта на климата чрез изместване на въглеродни емисии. Друг пример е намерението на Комисията да предложи законодателство за справяне с обезлесяването и влошаването на състоянието на горите. Предложението на Комисията относно устойчиво управление на предприятията, включващо задължителна надлежна проверка на екологичните права, правата на човека и трудовите права, ще бъде важен елемент за гарантирането, че веригите на доставки са устойчиви и отговорни. В зависимост от оценката на въздействието това ще включва ефективни механизми за действие и правоприлагане, за да се гарантира, че принудителният труд не намира място във веригите за създаване на стойност на предприятията от ЕС.

Новият глобален режим за санкции в областта на правата на човека също ще играе роля за гарантиране на спазването на правата на човека. С помощта на този режим ЕС се снабди с рамка, която ще му позволи да се насочи към санкциониране на физически лица, образувания и органи — включително държавни и недържавни участници — които носят отговорност, участват или са свързани със сериозни нарушения и погазване на правата на човека по света 22 .

Вносът трябва да отговаря на съответните разпоредби и стандарти на ЕС. Както показват примерите по-горе, при определени установени с правилата на СТО обстоятелства е подходящо ЕС да изисква внасяните продукти да съответстват на определени изисквания за производство. Правилата на световната търговия имат за цел да се осигури предвидима и недискриминационна рамка за търговия, като същевременно се защитава правото на всяка държава на регламентиране в съответствие с предпочитанията на нейното общество. Законосъобразността на прилагането на изисквания за производство към вноса се основава на необходимостта от опазване на околната среда като цяло или от справяне с проблеми от етично естество. Когато ЕС реши да приложи такива мерки по отношение на внасяни продукти, това ще се извърши при стриктно спазване на правилата на СТО, по-специално на принципа за недопускане на дискриминация и принципа на пропорционалност, с цел избягване на излишно нарушаване на търговията.

Комисията ще започне работа по разработването на стандарти за устойчив растеж и ще оформи международни стандарти в съответствие с Европейския зелен пакт, като същевременно се ангажира с партньорите си, за да разработи и приложи правила, които са също толкова амбициозни.

3.2.3.Подкрепяне на цифровия преход и търговията с услуги

Търговската политика на ЕС трябва да спомогне за създаването на среда, в която доставчиците на услуги от ЕС могат да правят нововъведения и да се разрастват. Като приоритет е необходимо да бъде актуализирана глобалната рамка от международни правила.

В областта на цифровите технологии ще се наблюдава засилена световна конкуренция, която ще промени икономическите отношения в световен план. ЕС може да успее в цифровата трансформация само ако изгради своята програма в областта на цифровите технологии по начин, ориентиран към външния свят, като отчита в пълна степен глобалната среда, в която конкуренцията е все по-силна и ожесточена и която понякога поставя под въпрос основания на ценности подход на ЕС към цифровизацията. Търговската политика ще играе жизненоважна роля за постигането на целите на ЕС, свързани с цифровия преход. Европейските предприятия разчитат на цифровите услуги и това ще важи във все по-голяма степен. Данните са „спасително въже“ за много предприятия и са компонент от съществено значение за веригите на доставки на ЕС. Цифровите технологии осигуряват увеличаване на ефективността, която е необходима, за да се запази конкурентоспособността 23 , но и преобразяват традиционните промишлени сектори, в които европейските предприятия ще трябва да запазят и засилят своята конкурентна позиция. В същото време цифровата трансформация и появата на нови технологии имат важно за Европа измерение по отношение на сигурността и ценностите и изискват внимателно адаптиран подход на политиката във вътрешен и външен план. По отношение на последиците от новите цифрови технологии, включително изкуствения интелект, трябва да бъдат предприети действия на световно равнище чрез по-амбициозни световни стандарти и правила.

Оказването на подкрепа за европейската програма в областта на цифровите технологии е приоритет за търговската политика на ЕС. Целта е да се гарантира водеща позиция за ЕС в цифровата търговия и в областта на технологиите, най-вече чрез насърчаване на иновациите. ЕС следва да продължи да играе водеща роля в цифровите стандарти и регулаторните подходи, и по-специално по отношение на защитата на данните, в която област Общият регламент на ЕС относно защитата на данните често се разглежда като източник на вдъхновение  24 . За да се постигне тази цел, СТО трябва да определи правилата за цифровата търговия, а ЕС трябва да играе централна роля за създаването им. След договарянето на правилата ЕС следва да подкрепи провеждането на по-нататъшни плурилатерални преговори в рамките на СТО с цел либерализиране на търговията с услуги в сектори, различни от електронната търговия.

ЕС също така ще трябва да засили двустранната ангажираност и да проучи по-стабилни рамки за сътрудничество с единомислещи партньори в областта на свързаните с търговията въпроси на цифровите технологии. Съюзът ще се стреми да задълбочи своите регулаторни диалози с единомислещи партньори.

Въпросът за данните ще бъде от основно значение за бъдещето на ЕС. По отношение на трансграничното предаване на данни и забраната на изискванията за локализиране на данни Комисията ще следва отворен, но решителен подход, основан на европейските ценности и интереси. Комисията ще работи за гарантиране на това предприятията от ЕС да могат да се ползват от международното свободно движение на данни при стриктно спазване на правилата на ЕС в областта на защитата на данните и други цели на публичната политика, включващи обществената сигурност и обществения ред. По-специално ЕС ще продължи да предприема действия по отношение на неоснователните пречки за потоците от данни, като същевременно запази своята регулаторна автономност в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот.  25 За да оцени по-добре мащаба и стойността на трансграничните потоци от данни, Комисията ще създаде европейска аналитична рамка за измерване на потоците от данни.

3.2.4. Засилване на регулаторното въздействие на ЕС

Способността за оказване на влияние върху разработването на регламенти и стандарти, които са от световно значение, е важно конкурентно предимство.

В продължение на десетилетия ЕС е лидер в това отношение. Съюзът насърчава работата в рамките на международни органи за определяне на стандарти, като Международната организация по стандартизация (ISO), и специфични за сектора международни форуми. Благодарение на тези усилия европейските предприятия получиха достъп до световни пазари, бяха премахнати пречки пред търговията и бе подпомогнато сближаването на нормативните уредби. Този подход, заедно с размера на пазара на ЕС, осигури силно влияние на ЕС върху международната стандартизация, като в някои случаи това доведе и до доброволно приемане на неговите високи стандарти, регламенти и цели на политиката в рамките на глобалните вериги на доставки. Европейски износители, включително МСП, получиха значително конкурентно предимство благодарение на силното регулаторно въздействие на ЕС в световен мащаб.

Относителната тежест на ЕС понастоящем намалява предвид появата на нови регулаторни правомощия и бързото технологично развитие, което често е движено от фактори извън ЕС.

За да може ЕС да увеличи влиянието си в тази област, той трябва да разработи по-стратегически подход към международното регулаторно сътрудничество, по-специално във връзка с екологичния и цифровия преход. ЕС трябва да приеме по-активна позиция при разработването на нови регламенти, за да бъде по-добре подготвен да насърчава регулаторните си подходи в цял свят. За това ще е необходимо засилване на полезните взаимодействия между вътрешните и външните политики, за да може на ранен етап да се установяват онези стратегически области, върху които следва да се съсредоточи международното регулаторно сътрудничество. Също така ще са необходими диалог и сътрудничество с органите на ЕС за определяне на стандарти, за да се определят стратегически приоритети, свързани с международните стандарти. Комисията ще засили своя анализ на външното измерение на своите регулаторни политики в рамките на оценки на въздействието на важни регламенти и ще определи приоритетни партньори за регулаторно сътрудничество. Търговската политика следва да бъде подготвена за подпомагане на ръководените от регулаторите дейности по сътрудничество и за тази цел да използва пълноценно предоставените от търговските споразумения възможности. Търговската политика, наред с международните партньорства и сътрудничеството за развитие — включително чрез подпомагане на търговията — следва също така да играят роля в подкрепа на възприемането на международни стандарти в развиващите се държави партньори и при улесняването на спазването на новите регулаторни изисквания. Освен това ЕС ще засили своите регулаторни диалози с единомислещи държави в региона на Азия и Тихоокеанския басейн и в Латинска Америка.

Сътрудничеството със САЩ ще бъде от решаващо значение, за да се гарантира, че новите регламенти са в съответствие с ценностите на демократичните, отворени и приобщаващи общества.

3.2.5. Укрепване на партньорствата на ЕС със съседни и обхванати от процеса на разширяване държави и Африка

Най-значимите ни отношения са с онези, които са най-близо до нас от географска гледна точка. Стабилността и просперитетът в съседните на ЕС държави и в Африка са в политически и икономически интерес на ЕС. ЕС възнамерява да направи всичко възможно, за да подкрепи партньорите си в техните усилия по възстановяване от пандемията от COVID-19 и за да постигне устойчиво развитие. Гъстата мрежа на ЕС от търговски споразумения с тези държави предлага перспективи за по-тясна икономическа интеграция и изграждане на интегрирани мрежи за производство и услуги. Това ще бъде част от по-широка стратегия за насърчаване на устойчивите инвестиции и подобряване на гъвкавостта на икономиките ни чрез диверсифицирани вериги за създаване на стойност, както и на развитието на търговията с устойчиви продукти, включително с цел подпомагане на климатичната и енергийната трансформация. Мрежата от споразумения ще допринесе и за преодоляване на първопричините за незаконната миграция като част от по-широкия принос на търговската политика за всеобхватните партньорства в съответствие с Новия пакт за миграцията и убежището 26 .

ЕС ще засили своите тесни икономически партньорства в рамките на Европейското икономическо пространство. ЕС очаква да си сътрудничи тясно с Обединеното кралство, за да използва пълния потенциал на Споразумението за търговия и сътрудничество. ЕС също така очаква осъвременяване на своите търговски и икономически отношения с Швейцария, както и с Турция, при положение че са изпълнени правилните условия.

Оказването на подкрепа за засилване на икономическата интеграция с държавите 27 от Западните Балкани и Източното партньорство ще бъде от особено значение. За Западните Балкани усъвършенстваната методика за разширяване и икономическият и инвестиционен план 28 представят рамката за ускорена пазарна интеграция с ЕС преди присъединяването, като същевременно се гарантират еднакви условия на конкуренция. Тази ускорена икономическа интеграция се основава на собствените ангажименти на Западните Балкани за създаване на общ регионален пазар въз основа на правилата и стандартите на ЕС. По отношение на държавите от Източното партньорство, по-специално партньорите от задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия (задълбочени и всеобхватни ЗСТ) (Украйна, Грузия и Молдова), ЕС подкрепя усилията за привеждане в по-пълно съответствие с регулаторния модел на ЕС, включително по отношение на цифровия и екологичния преход. За тези партньори усилията за включване на регламентите на ЕС биха могли да бъдат придружени от по-тесен диалог относно това как да бъдат разработвани и изпълнявани, включително чрез участие в експертни групи и по-тясно свързване с организациите на ЕС по стандартизация. Следва да се обмислят и допълнителни стъпки за улесняване на търговията, включително чрез споразумения за оценяване на съответствието.

Подобряването на отношенията и икономическата интеграция на ЕС с южните съседни държави 29 ще бъде стратегическа необходимост за дългосрочната стабилност. ЕС се ползва от географската близост и културните и езиковите връзки с държавите от Южното Средиземноморие, които улесняват тази стратегически икономическа и търговска интеграция. Търговската политика може да бъде ключов инструмент за насърчаване на стратегическа взаимозависимост между ЕС и южните съседни държави и разработване на двустранно печеливши инициативи за интеграция, по-специално във връзка със стратегически вериги за създаване на стойност. От началото на 2000 г. насам ЕС сключи споразумения за свободна търговия с осем държави от Южното Средиземноморие като част от по-широки споразумения за асоцииране. От няколко години текат преговори за създаване на задълбочената и всeобхватна зона за свободна търговия (задълбочената и всeобхватна ЗСТ) с Мароко и Тунис. ЕС е готов да обсъди вариантите и с двамата партньори за осъвременяване на търговските и инвестиционните отношения, за да ги адаптира по-добре към днешните предизвикателства.

ЕС значително ще засили своята ангажираност с африканските партньори с цел отключване на техния икономически потенциал, насърчаване на диверсификацията на икономиката и на приобщаващия растеж. Това допълнително ще засили устойчивите търговски и инвестиционни отношения както между двата континента, така и в самата Африка 30 . Това е в съответствие с дългосрочната перспектива за търговско споразумение между двата континента въз основа на успешното прилагане на Африканската континентална зона за свободна търговия (Африканска континентална ЗСТ). Тя се основава по-конкретно на регионалните икономически общности на Африка и споразуменията за икономическо партньорство с ЕС. Тези по-близки отношения с Африка следва да бъдат насърчавани на всички равнища, включително чрез политически диалог с Африканския съюз и неговите членове, чрез разширяване и задълбочаване на споразуменията за икономическо партньорство и чрез развиване на двустранни отношения с отделните държави с цел насърчаване на устойчивите инвестиции в селскостопански и промишлени стоки и услуги. Комисията също така ще предприеме анализ на потенциала за улесняване на интеграцията в континента чрез хармонизирани правила за произход, приложими към неговата търговия с ЕС.

Комисията ще предложи нова инициатива за устойчиви инвестиции на партньорите или регионите в Африка и южните съседни държави, които са заинтересовани от такава инициатива. Това би могло да се направи под формата на самостоятелни инвестиционни споразумения или като част от осъвременяването на съществуващи търговски споразумения. За да се увеличи максимално въздействието им и да се улесни изпълнението им, тези споразумения ще бъдат разработени заедно с инструменти на ЕС за сътрудничество за развитие, с цел подпомагане на инвестициите, и когато е осъществимо, с помощта на подхода „Екип Европа“ с цел гарантиране на полезно взаимодействие с държавите — членки на ЕС, частния сектор, гражданското общество и всички съответни участници. Най-открояващата се сред тези инициативи е Планът за външни инвестиции, стартиран през 2017 г. за Африка на юг от Сахара и съседните на ЕС държави. Той включва и Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+), който съгласно новата многогодишна финансова рамка (МФР) за 2021—2027 г. става приложим в целия свят. Трите стълба на Плана за външни инвестиции ще спомогнат за подкрепата на устойчиви инвестиции в Африка и съседните държави, като същевременно ще доведат до реформи с цел подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат. Това ще се прави с оглед на междурегионалната интеграция и създаването на по-тесни търговски отношения между ЕС и Африка, докато напредва реализацията на Африканската континентална зона за свободна търговия.

3.2.6. Засилване на вниманието на ЕС към изпълнението и прилагането на търговските споразумения и осигуряване на еднакви условия на конкуренция

След вълната от нови споразумения през последните години Комисията ще съсредоточи усилията си върху отключването на потенциала за извличане на ползи от търговските споразумения на ЕС заедно с решително правоприлагане по отношение както на ангажиментите на ЕС във връзка с достъпа до пазара, така и на тези във връзка с устойчивото развитие. Заинтересованите страни от ЕС трябва да са наясно с възможностите, които се предлагат чрез търговските споразумения на ЕС, и да бъдат уверени, че могат да извлекат ползите, които е договорил ЕС. ЕС сключи или участва в преговори за търговски споразумения в региона на Азия и Тихоокеанския басейн и в Латинска Америка, които разкриват значителни икономически възможности. Поради това е важно да се създадат условия за ратифициране на споразуменията с Меркосур и Мексико и да се приключат текущите преговори, по-специално с Чили, Австралия и Нова Зеландия, по които се отбелязва добър напредък. В случая с Меркосур се води диалог за засилване на сътрудничеството по свързаното с устойчивото развитие измерение на споразумението, като се обърне внимание на изпълнението на Парижкото споразумение, и по-специално на проблема с обезлесяването.

Това ще бъде решаващ елемент от усилията на ЕС за постигане на отворена стратегическа автономност и ще улесни достъпа до пазари, особено за МСП. Това също така ще помогне да се противодейства на протекционистките тенденции и изкривявания, които засягат износа на ЕС. Централното значение на тази област на работа беше потвърдено през юли 2020 г. с назначаването на главния служител по правоприлагането в областта на търговията.

Това означава да се работи в следните области:

·пълноценно оползотворяване на възможностите, които се предоставят чрез изпълнение на търговските споразумения. ЕС ще използва всички вътрешно заложени възможности за гъвкавост в търговските си споразумения, така че те да са адекватни за поставените цели и да отговарят на новите предизвикателства, свързани с екологичния и цифровия преход. ЕС ще продължи също така да използва своята стратегия за подпомагане на търговията, за да помага на развиващите се държави да изпълняват търговските споразумения и да подкрепя спазването на правилата и стандартите, по-специално по отношение на устойчивото развитие;

·оказване на подкрепа на заинтересованите страни от ЕС да извличат максимални ползи от възможностите, които се създават чрез споразуменията на ЕС. Комисията ще доразвие успеха на портала Access2Markets, ще интегрира в него допълнителни функции и ще го свърже с други важни информационни канали 31 , особено за МСП. Комисията също така ще продължи да подкрепя сектора на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост на ЕС, които са съставени предимно от МСП, като се съсредоточи върху насърчаване на устойчивостта и качеството на техните продукти и ги превърне в еталон за устойчивата продоволствена система на ЕС; 

·наблюдение на правилното изпълнение и прилагане на търговските споразумения на ЕС и улесняване на обработването на жалби, свързани с пречки за достъп до пазара и нарушения на ангажиментите в областта на търговията и устойчивото развитие, чрез единната входна точка. Комисията ще работи с държавите — членки на ЕС, Европейския парламент и заинтересованите страни за наблюдението на изпълнението от страна на търговските партньори на ЕС и за гарантирането на съгласуван подход; тя ще предложи конкретен законодателен акт, необходим за прилагане, inter alia, на свързаните с търговията разпоредби на Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство;

·справяне с неспазването чрез механизма на СТО за уреждане на спорове или чрез двустранен механизъм за уреждане на спорове, когато други средства не постигат успех. С актуализирания Регламент за осигуряване на съблюдаването 32 се укрепва капацитетът на ЕС да действа в ситуации, при които уреждането на спорове чрез механизма на СТО или чрез двустранни споразумения е блокирано;

·Комисията ще продължи да използва инструментите за търговска защита по категоричен начин, така че европейската промишленост да не бъде изложена на нелоялни търговски практики. Това включва и проследяване на новите форми на субсидиране от страна на трети държави, например в областта на инвестиционното финансиране, и предприемане на съответните адекватни мерки за налагане на изравнителни мита.

·в областта на сигурността, съгласно Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), Комисията повтаря призива си към всички държави членки да създадат и наложат пълноценен механизъм за скрининг на ПЧИ, за да намерят решение за случаи, при които придобиването на дадена стопанска дейност, инфраструктура или технология или контролът върху тях биха създали риск за сигурността или обществения ред в ЕС 33 . Комисията ще продължи да прилага механизма за сътрудничество с органите на държавите членки за защита на сигурността и обществения ред от рискови преки чуждестранни инвестиции и ще обмисли подобряване на механизма за сътрудничество, установен с регламента за скрининг на ПЧИ;

·Комисията ще работи с органите на държавите членки, за да осигури ефективното изпълнение на осъвременения Регламент относно контрола върху износа 34 на чувствителни стоки и технологии с двойна употреба, за да подкрепи сигурни вериги за създаване на стойност, да насърчи международната сигурност, да защити правата на човека и да осигури еднакви условия на конкуренция за износителите от ЕС.

Независимо от това е необходимо ЕС да разработи свои инструменти, за да се справя с новите предизвикателства и да защитава европейските предприятия и граждани от нелоялни търговски практики, както на своята територия, така и извън нея.

·Комисията ще предложи нов правен инструмент в областта на търговската политика, за да бъде защитен ЕС от потенциални принудителни действия от страна на трети държави;

·Комисията ще предложи правен инструмент за справяне с произтичащото от чуждестранните субсидии изкривяване на конкуренцията на вътрешния пазар на ЕС;

·за да се подобри реципрочният достъп на стопанските субекти от ЕС в областта на обществените поръчки, Комисията ще се стреми да ускори работата по нормативния акт за международните обществени поръчки и призовава Съвета да завърши работата си в спешен порядък;

·и накрая, за да се осигурят по-успешно еднакви условия на конкуренция за предприятията от ЕС на пазарите на трети държави, на които те все по-често трябва да се конкурират с финансовата подкрепа, която чуждестранните конкуренти получават от своите правителства, Комисията ще проучи варианти за стратегия на ЕС за експортно кредитиране. Това ще включва механизъм на ЕС за експортно кредитиране и засилена координация на финансовите инструменти на ЕС. В съответствие с целта на Зеления пакт за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива Комисията също така ще стимулира благоприятните за климата технологични проекти и ще предложи незабавно прекратяване на подкрепата за сектора за производство на електроенергия от въглища и възпиране на всякакви допълнителни инвестиции в проекти за енергийна инфраструктура на база изкопаеми горива в трети държави, освен ако те са в пълно съответствие с амбициозен, ясно определен план за постигане на неутралност по отношение на климата съгласно дългосрочните цели на Парижкото споразумение и най-добрите налични научни данни.

Комисията ще продължи да работи за хармонизиране на преференциалните правила за произход в търговските споразумения на ЕС, като отчита интересите на заинтересованите страни от ЕС, и особено на МСП.

Отключването на потенциала за извличане на ползи от търговските споразумения на ЕС за частните лица и предприятията, по-системното справяне със съществуващите пречки и предотвратяването на появата на нови изискват колективните усилия на всички институции на ЕС, държавите членки, както и гражданското общество и други заинтересовани страни. Комисията ще ръководи тези усилия, включително чрез работата на делегациите на ЕС и мрежите, които държавите членки и стопанските асоциации имат в трети държави.

4.Подкрепа за информирана дискусия относно търговската политика

Със своето съобщение, озаглавено „Търговията — за всички“ 35 , Комисията значително засили ангажимента си за осигуряване на прозрачна и приобщаваща търговска политика. Комисията ще продължи по този път, който намира положителна оценка във всички приноси в рамките на прегледа на търговската политика 36 . Според последните изследвания „Евробарометър“, публикувани през 2019 г., хората приветстват усилията, положени през последните години. Шест от всеки десет отговорили казват, че се доверяват на ЕС да провежда търговска политика по открит и прозрачен начин.

Предвид значението на диалога със заинтересованите страни и за да се насърчи конкретното сътрудничество по ключови въпроси, Комисията ще задълбочи своята ангажираност с гражданското общество и социалните партньори въз основа на проучване за преглед на диалога с гражданското общество, предприето през 2020 г. Особено внимание ще бъде отделено на изпълнението и прилагането, като се постави ударение върху осигуряването на пълно зачитане на интересите на ЕС по отношение на очакваните ползи от търговските споразумения. Акцентът върху реформата на СТО ще се прояви в засиления обмен по тези въпроси.

За да осигури солидна основа за разработване на търговска политика, Комисията също така ще задълбочи своите усилия в областта на анализа и събирането на данни и ще насърчи приноса на аналитични данни от страна на заинтересованите страни. Комисията ще извърши последваща оценка на въздействието на споразуменията на ЕС върху ключови екологични аспекти, включително климата. Комисията също така ще работи за по-добро разбиране на свързаните с равенството между половете последици от различните части на търговската политика и ще осигури информация за действия за подобряване на осведомеността относно въпросите на равенството между половете в рамките на търговската политика 37 , включително в стратегията за подпомагане на търговията. Ще бъде предприета по-нататъшна аналитична работа относно въздействието на търговските политики върху заетостта и различните аспекти на социалното развитие.

5.Заключение

Търговската политика на ЕС трябва да се адаптира и да отразява предизвикателствата на нашето време и очакванията на нашите граждани. Наша отговорност е да гарантираме, че тя служи на осъществяването на интересите на ЕС, като спомага за постигането на амбициозните цели и за запазване на позицията на Съюза в света днес, както и за бъдещите поколения. Ето защо е толкова важно търговската политика на ЕС да бъде преориентирана към изпълнение на целите за подкрепа на коренната екологична и цифрова трансформация на икономиката на ЕС, изграждане на по-устойчива и по-справедлива глобализация, основана на осъвременени правила, и по-енергични действия за правоприлагане. В крайна сметка само по този начин можем да създадем по отговорен и устойчив начин възможностите, които очакват гражданите, работещите и предприятията в ЕС и от които се нуждае планетата.

(1)

В доклада на Комисията от 2020 г. за стратегическото прогнозиране се анализира въздействието на пандемията от COVID-19 върху динамиката на някои значими мегатенденции, COM(2020) 493 final. Докладът на Комисията от 2021 г. за стратегическото прогнозиране ще се съсредоточи върху отворената стратегическа автономност.

(2)

На равнището на ЕС Европейският фонд за приспособяване към глобализацията има за цел да допринесе за справянето с разходите за приспособяване; вж. Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006. В процес на приемане е нов регламент, с който ще се даде възможност фондът да продължи да подкрепя съкратените работници и самостоятелно заетите лица, чиято дейност е прекратена.

(3)

Това предизвикателство е особено видимо в областта на енергоемките отрасли, и по-специално стоманодобивния сектор, където са необходими глобални решения за преодоляване на огромните дисбаланси на световния пазар, които оказват отрицателно въздействие върху европейските предприятия и подкопават успешния екологичен преход на тази екосистема.

(4)

Според Международната организация на труда (МОТ) приблизително 25 милиона души все още извършват принудителен труд, 152 милиона души са жертви на детски труд и 2,78 милиона работници по света умират поради трудови злополуки или професионални заболявания всяка година; източник: Global estimates of modern slavery: forced labour and forced marriage (,,Оценки за съвременното робство в глобален мащаб: принудителен труд и принудителен брак“), МОТ (2017 г.); Global Estimates of Child Labour (,,Оценки за детския труд в глобален мащаб“), МОТ (2017 г.) и уебсайт на МОТ.

(5)

Работен документ на службите на Комисията: Насърчаване на достойния на труд в световен мащаб, SWD(2020) 235 final.

(6)

През 2016 г., въз основа на данни както за стоките, така и за услугите, 80 % от вноса в ЕС и 82 % от износа на ЕС са генерирани от отраслите с интензивно използване на ПИС. IPR-intensive Industries and Economic Performance in the European Union, Industry-Level Analysis Report („Отрасли с интензивно използване на ПИС и икономически показатели в Европейския съюз“, доклад за анализ на равнище отрасли), съвместно проучване на Европейското патентно ведомство/Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, 3-то издание, септември 2019 г.

(7)

ОИСР(2020 г.), Real GDP long-term forecast („Дългосрочна прогноза за реалния БВП“) (показател).

(8)

Политически насоки за следващата Европейска комисия (2019—2024 г.).

(9)

Резолюция на Европейския парламент относно прегледа на търговската политика на ЕС (2020/2761(RSP)).

(10)

https://trade.ec.europa.eu/consultations/index.cfm?consul_id=266&utm_source=dlvr.it&utm_

(11)

„Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“, COM(2020) 456 final.

(12)

Вътрешни изчисления на ГД „Търговия“ въз основа на Arto, I., J.M. Rueda-Cantuche, I. Cazcarro, A.F. Amores, E. Dietzenbacher, Z. Kutlina-Dimitrova, и M.V. Román, EU exports to the World: Effects on Employment (Износът на ЕС за света: ефекти върху заетостта), Служба за публикации на Европейския съюз, Luxembourg, 2018, ISBN 978-92-79-93283-0, doi:10.2760/700435, JRC113071. https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2018/november/tradoc_157516.pdf  

(13)

Подпомагането на търговията има за цел да се оказва подкрепа на развиващите се държави при използването на търговията като лост за намаляване на бедността. Цел 8.а от целите за устойчиво развитие (ЦУР) от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие се отнася до увеличаване на подпомагането на търговията, особено за най-слабо развитите държави. ЦУР 17 включва, inter alia, усилия за увеличаване на износа на развиващите се държави, особено на най-слабо развитите държави.

(14)

Вж. Стратегия за равенство между половете (2020—2025 г.) и План за действие относно равенството между половете III.

(15)

Комисията прие своя първи по рода си Доклад за стратегическото прогнозиране, където гъвкавостта се изтъква като нов ориентир за всички политики на ЕС съгласно ръководената от прехода програма на Комисията и в резултат на пагубната пандемия от коронавирус.

(16)

Анализите на ОИСР потвърждават, че освен че глобалните вериги за създаване на стойност постигат максимална икономическа ефикасност, във времена на криза гъвкавите вериги на доставки са от решаващо значение за поемане на сътресенията, предлагане на възможности за адаптиране и ускоряване на възстановяването. Вж. Shocks, risks and global value chains: Insights from the OECD METRO model („Сътресения, рискове и глобални вериги за създаване на стойност: изводи от модела METRO на ОИСР“), юни 2020 г.

(17)

Фармацевтична стратегия за Европа, COM(2020) 761 final.

(18)

В тази връзка вж. документ на ОИСР относно COVID-19 и отговорното професионално поведение. http://www.oecd.org/coronavirus/policy-responses/covid-19-and-responsible-business-conduct-02150b06/  

(19)

Вж. също така Съвместното съобщение относно засилването на приноса на ЕС към основаното на правила многостранно сътрудничество.

(20)

Съвместно съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета, „Нова програма на ЕС и САЩ за глобална промяна“, JOIN(2020) 22 final.

(21)

Съвместно съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета, „ЕС—Китай — стратегически перспективи“, JOIN(2019) 5 final.

(22)

 Санкциите на ЕС са ключов инструмент, използван за насърчаване на целите на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), чрез които ЕС може да се намесва, наред с другото, за предотвратяване на конфликти или реагиране на възникващи или текущи кризи (Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейската икономическа и финансова система: насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта; COM(2021) 32 final).

(23)

Благодарение на достъпа до данни и новите разработки, като продуктови паспорти, може също така да се способства за допълнителна стойност на продуктите и да се предостави информация от решаващо значение за максимално увеличаване на стойността, създавана чрез кръговата икономика, но твърде често такива данни не се предават по веригите за създаване на стойност.

(24)

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги) и за изменение на Директива 2000/31/ЕО — COM(2020) 825 final; Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Законодателен акт за цифровите пазари) — COM/2020/842 final; и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

(25)

Както е отразено в дял „Цифрова търговия“ от Споразумението за търговия и сътрудничество, сключено с Обединеното кралство.

(26)

Нов пакт за миграцията и убежището, COM(2020) 609 final.

(27)

Повишаване на устойчивостта — Източно партньорство, което постига резултати в полза на всички, JOIN(2020) 7 final.

(28)

Икономически и инвестиционен план за Западните Балкани, COM(2020) 641 final.

(29)

Подновено партньорство с държавите от южното съседство — Нова програма за Средиземноморието; JOIN(2021) 2 final.

(30)

Както е посочено в съвместното съобщение относно стратегията между ЕС и Африка от март 2020 г. — „Към цялостна стратегия с Африка“, JOIN(2020) 4 final.

(31)

Могат да бъдат проучени по-специално полезните взаимодействия с други източници на информация, включително мрежата „Enterprise Europe“, Центъра за промишлено сътрудничество ЕО—Япония, центъра за МСП на ЕС в Китай, Световната мрежа на европейските стопански организации, европейските организации за насърчаване на търговията и бюрата за съдействие на МСП в областта на ПИС.

(32)

  https://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=2204  

(33)

Съобщение от 25 март 2020 г. във връзка с преките чуждестранни инвестиции и свободното движение на капитали от трети държави и защитата на стратегическите активи на Европа, C(2020) 1981 final.

(34)

  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_20_2045  

(35)

„Търговията — за всички: Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“, COM(2015) 497 final.

(36)

  https://trade.ec.europa.eu/consultations/index.cfm?consul_id=266&utm_source=dlvr.it&utm_  

(37)

Съвместна декларация относно търговията и икономическото овластяване на жените по случай министерска конференция на СТО в Буенос Айрес през декември 2017 г.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 18.2.2021

COM(2021) 66 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Преглед на търговската политика —
отворена, устойчива и решителна търговска политика

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕФОРМИРАНЕ НА СТО: ПОСТИГАНЕ НА УСТОЙЧИВА И ЕФЕКТИВНА МНОГОСТРАННА ТЪРГОВСКА СИСТЕМА

1.Защо СТО е важна и защо е в състояние на криза?

1.1Защо СТО е важна?

От основаването на многостранната търговска система през 1947 г. 1 световната търговия се е увеличила 300 пъти и в наши дни формира над 60 % от световния БВП, като подкрепя работните места, растежа и инвестициите по целия свят. Това отчасти се дължи на последователните намаления на митата, договорени чрез многостранната система: през 1947 г. приложимите мита са били в диапазона от 20 % до 30 %, а днес приложимите мита в света са средно около 9 %. Това обаче се дължи и на стабилността, осигурявана от системата. Принципът на СТО за най-облагодетелствана нация (НОН) ограничава дискриминацията между стоките и услугите от различни търговски партньори. Той осигурява стабилна основа за икономическата отвореност, която способства за конкуренцията на световните пазари въз основа на ефикасност и иновации. 60 % от търговията в ЕС се осъществява при условията на НОН, включително търговията ни със Съединените американски щати, Китай, Русия и Индия. Правилата на СТО защитават интересите на всички нации — търговски партньори, от дискриминационни следгранични мерки и гарантират, че условната търговска защита се основава на правила, договорени на многостранно равнище. Освен това поради обвързването на митата намаля вероятността държавите да повишат митата си в отговор на сътресения 2 , а системата за уреждане на спорове осигури спазването на правилата и спомогна да се избегне ескалацията на търговски конфликти.

Макар да са нужни още усилия, СТО също е допринесла за устойчивото развитие в световен план. Икономическата отвореност, която СТО гарантира, помогна за интегрирането на много развиващи се държави в световната икономика, като избави стотици милиони хора от бедност и намали неравенствата между държавите 3 . 

1.2Причините за кризата

Настоящата криза засяга и трите функции на СТО: при преговорите не бе постигнато осъвременяване на правилата, системата за уреждане на спорове на практика се върна във вида от времето на ГАТТ, когато докладите на специализираната група можеше да бъдат блокирани, а наблюдението на търговските политики бе неефективно. В допълнение търговските отношения между САЩ и Китай, двама от тримата най-големи членове на СТО, понастоящем се управляват до голяма степен извън правилата на СТО.

Ключов фактор за кризата е това, че присъединяването на Китай към СТО не доведе до превръщането на държавата в пазарна икономика. Степента на отваряне на китайските пазари не съответства на тежестта на Китай в световната икономика и държавният апарат продължава да упражнява решаващо влияние върху икономическата среда в Китай, като поради това причинява изкривяване на конкуренцията, което не може да бъде коригирано в достатъчна степен от действащите правила на СТО. Организацията обаче не успя да договори нови правила за справяне с този или други належащи въпроси (например цифровата търговия или устойчивостта). Постигането на консенсус между 164-мата членове на фона на размития баланс на силите в наши дни е огромно предизвикателство. Преговорите се задържат и поради разногласия относно гъвкавите условия за развиващите се държави. Не можем да наречем устойчива ситуация, при която две трети от членовете — включително някои от най-значимите икономики в света — претендират за специално и диференцирано третиране. Освен това функцията за наблюдение и съвещателната функция на СТО са сериозно затруднени поради недостатъчната прозрачност относно законодателството и практиката на членовете в областта на търговията и факта, че теми като влошаването на състоянието на околната среда, изменението на климата и достойния труд се считат за табу. И на последно място, но със сигурност не по важност, в края на 2019 г. системата за уреждане на спорове на практика беше парализирана поради блокирането на назначенията на членове на Апелативния орган от страна на САЩ.

1.3Неотложната нужда от реформа

Стабилната среда за търговия, в центъра на която стои СТО, е по-важна от всякога за преодоляването на предизвикателствата, пред които сме изправени, като се започне с икономическото възстановяване след пандемията. Обстановката е сложна за организация, която изглежда е изгубила усещането си за обща цел. ЕС обаче има изконен стратегически интерес да гарантира ефективността на СТО. Търговията има жизненоважно значение не само за нашата икономика; насърчаването на основано на правила международно сътрудничество е самата същност на европейския проект. Поради това ЕС трябва да играе водеща роля в създаването на инерция за съдържателна реформа на СТО.

2.Възстановяване на доверието и усещането за обща цел: приносът на СТО за устойчивото развитие

Провалът на Програмата за развитие от Доха през 2008 г. демонстрира липсата на обща цел сред членовете на СТО. Въпреки успешното сключване на Споразумението за улесняване на търговията по време на Деветата министерска конференция на СТО в Бали и решението относно конкуренцията при износа на селскостопански стоки по време на Десетата министерска конференция на СТО в Найроби, разделението между членовете на СТО относно това какво се очаква от организацията се увеличава все повече. Докато част от членовете твърдят, че „централното значение на развитието“ за СТО означава, че следва да се постави акцент върху изключенията и гъвкавите условия от вече договорените и бъдещите задължения, друга част са все по-разочаровани от липсата на напредък по преговорите в рамките на СТО и изместват вниманието си към двустранните търговски споразумения. Без усещане за обща цел е извънредно трудно да бъде намерен път за развитие за която и да е инициатива и да се гарантира, че СТО се развива в унисон с промените в световната търговия.

Все пак преобладаващата част от членовете остават ангажирани с идеята за многостранното сътрудничество, като напълно осъзнават ползите от основана на правила система за световната търговия и развитие. Нестабилността през последните няколко години, кризата в областта на климата и околната среда, засиленото използване на едностранни мерки, а понастоящем и пандемията от COVID-19 доведоха до ясно осъзнаване на факта, че СТО е незаменим елемент на жизнеспособното глобално икономическо управление, но и че е необходима реформа. Декларацията на лидерите на държавите от Г-20 4 в Рияд съдържа най-силния досега ангажимент за реформа на най-високо политическо равнище.

Тъй като глобалните предизвикателства нарастват, членовете на СТО следва да могат да се обединят около целта за справяне с най-належащите проблеми, с които се сблъскват: икономическо възстановяване и развитие без изкривяване на конкуренцията, както и екологична и социална устойчивост като част от екологичния преход на икономиките. Разрешаването на тези проблеми би било в съответствие с целите за устойчиво развитие („ЦУР“) на ООН, с които са се ангажирали всички членове на СТО. Подобен акцент би могъл да придаде усещане за обща цел, което липсва на СТО през последните десетилетия, и да възстанови доверието сред членовете. Това би могло да породи необходимата увереност за осъвременяване на набора от правила на СТО по начин, който отчита предизвикателствата, свързани с цифровизацията и екологизирането, както и с предотвратяването и туширането на конфликти, причинени от изкривяваща конкуренцията държавна намеса в икономиката.

2.1    Възстановяване на усещането за обща цел в рамките на СТО: акцент върху устойчивото развитие

Това усилие за възстановяване на усещането за обща цел трябва да се осъществява поетапно, като се започне с краткосрочни мерки за изграждане на доверие. Приключването на преговорите относно субсидиите за сектора на рибарството би било важна стъпка към затвърждаване на приноса на СТО за постигане на устойчивост. Това споразумение е важно не само в качеството му на първото многостранно споразумение от години насам, но и на първото споразумение, в центъра на което стои изпълнение на ЦУР (ЦУР 14.6). Това няма да бъде лесна задача предвид несъответствията между позициите на членовете на СТО и предизвикателствата пред постигането на консенсус при многостранните преговори (в голяма степен заради споменатия по-горе въпрос за специалното и диференцирано третиране), но преговорите са в по-напреднал етап от когато и да било през дългата им история. При наличието на достатъчна политическа воля има възможност за постигане на споразумение преди Дванадесетата министерска конференция на СТО („МК 12“).

ЕС, заедно с групата от Отава 5 , представи инициатива относно търговията и здравеопазването, която обхваща правилата относно ограниченията върху износа, както и някои улесняващи търговията мерки и стъпки за улесняване на прозрачността. ЕС ще продължи да работи с партньорите си и новия генерален директор, за да гарантира, че търговската система е съобразена с предизвикателствата, породени от пандемията, включително по отношение на прилагането на гъвкавите условия, предвидени в Споразумението ТРИПС (за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост).

Много ЦУР се отнасят до опазването на околната среда. Първостепенното значение на опазването на околната среда беше признато още по време на създаването на СТО чрез учредяването на комитета по търговия и околна среда, който да насърчава обсъжданията и общите действия. Настоящата необходимост търговската политика да е съобразена с климатичните и екологичните предизвикателства е още по-належаща днес — виждане, което се подкрепя от много членове на СТО. Противно на опасенията, изразени при създаването на СТО, никоя държава не е била принудена да понижи желаното от нея равнище на опазване на здравето и околната среда поради решение по системата на СТО за уреждане на спорове. В бъдеще ЕС ще подкрепя в международните дискусии по свързани с търговията и околната среда въпроси установяването на тълкуване на съответните разпоредби на СТО, при което се признава правото на членовете да предприемат ефективни действия в отговор на глобалните екологични предизвикателства, по-специално изменението на климата и опазването на биологичното разнообразие.

Европейският съюз разглежда устойчивостта като част от крайно необходимия екологичен преход на икономиките и това ще трябва да бъде отразено в работата на СТО по принцип. Скоро ще представим инициатива в рамките на СТО относно търговията и климата. Първоначалните разсъждения, представени в неофициален документ 6 , разпространен сред членовете на СТО и заинтересованите страни, са съсредоточени върху набор от градивни елементи, включително либерализация при избрани стоки и услуги; прозрачност (включително относно мерките за корекция на въглеродните емисии на границите), обмен на информация и анализ като първа стъпка за разработване на правила относно субсидиите за изкопаеми горива; екологизиране на подпомагането на търговията; и укрепване на институционалната рамка на СТО за разглеждане на въпросите на търговията и околната среда. Освен това ЕС работи и с други членове на СТО по осъществяването на успоредни екологични инициативи, свързани с кръговата икономика (включително пластмасите).

СТО трябва да играе роля и в подпомагането на изпълнението на целите за устойчиво развитие за достоен труд и равенство между половете, които са от първостепенно значение както извън границите, така и в рамките на ЕС. Що се отнася до достойния труд, СТО трябва да насърчава анализа и обмена на опит за начините, по които търговските политики могат да допринасят за социалното развитие, за това как по-солидната защита на правата на работниците благоприятства растежа и развитието и как да се гарантира, че ползите от либерализацията на търговията достигат до всички работници и уязвими общности — както в рамките на ЕС, така и извън него. Това действие може да бъде подкрепено чрез по-нататъшно и по-активно сътрудничество между СТО и Международната организация на труда. ЕС следва да работи съвместно с партньори за по-нататъшно интегриране на това социално измерение на глобализацията в работата на СТО. Що се отнася до равенството между половете, ЕС трябва да играе водеща роля в повишаването на осведомеността относно важността да се гарантира, че наличието на перспектива за равенство между половете е основна част от търговската политика, чрез инициативи като Декларацията от Буенос Айрес относно търговията и икономическото овластяване на жените.

2.2    Как търговията може да допринесе за развитието: необходимостта от ориентиран към бъдещето подход към специалното и диференцирано третиране

Една от основополагащите задачи на СТО е да се гарантира, че развиващите се държави, и особено най-слабо развитите от тях, участват в ползите от международната търговия с дял, пропорционален на потребностите на тяхното икономическо развитие. „Специалното и диференцирано третиране“ (СДТ) има за цел да позволи на развиващите се държави да се възползват по най-добрия начин от възможностите за развитие, които предлага членството в СТО.

ЕС енергично подкрепя СДТ, но вярва, че използването му трябва да се ръководи от основополагащата икономическа реалност, че търговията е двигател на развитието, а не заплаха. Най-последователния растеж са отчели онези развиващи се икономики, които са насочили усилията си към интегриране в световната икономика и към постепенно отваряне на пазарите си за по-голяма конкуренция. Голямото предизвикателство пред развитието на СТО е това как организацията може да подпомогне ефективно усилията на онези развиващи се държави, които все още не са достатъчно интегрирани в световната икономика.

Възстановяването на доверието в СТО като форум за водене на преговори също изисква нов подход към СДТ. Такъв подход следва да съчетава по-целенасочен акцент върху начините за подпомагане на интегрирането в търговската система с по-голяма диференциация между развиващите се държави въз основа на установените потребности. Тези потребности включват ограниченията на капацитета на малките публични администрации. СТО може да допринесе ефективно за развитието единствено ако се съсредоточи върху това как да се подкрепи капацитетът на държавите да поемат задължения, които стимулират интегрирането им в световната икономика.

Що се отнася до процеса, изглежда най-вероятно до реален напредък по отношение на СДТ да доведе подходът „споразумение по споразумение“. Въпреки че би било желателно всички членове на СТО да се споразумеят за хоризонтални критерии за СДТ, по-реалистично е да се опитаме да постигнем сближаване чрез конкретни преговори. Все пак подходът на ЕС ще се ръководи от някои общи съображения. ЕС би подкрепил категорично разпоредби за СДТ, чрез които се отговаря по ефективен начин на ограниченията на капацитета на огромното мнозинство от развиващите се държави. В същото време ЕС очаква пълна ангажираност при текущите преговори и такива по бъдещи споразумения от а) членовете на ОИСР (включително кандидатите за присъединяване към ОИСР); б) държавите, класифицирани като държави с „висок доход“ от Световната банка; и в) държавите, които формират достатъчно голям дял от световния износ като цяло или в секторите, предмет на конкретни преговори. Поради своята тежест в системата Китай следва да даде пример и да не претендира за СДТ при текущи преговори.

3.Възстановяване на напълно функционираща система на СТО за уреждане на спорове с реформиран Апелативен орган

Задължителната система за уреждане на спорове не само е от решаващо значение за защитата на интересите на членовете на СТО от мерки, които ограничават правата за достъп до пазара. Тя също така осигурява стабилност на предприятията, за да могат да инвестират и изнасят със съзнанието, че правилата ще бъдат спазвани и че ще има средства за правна защита в случай на нарушение. Тя защитава от едностранни действия както големите, така и малките държави, членове на СТО, и предотвратява търговски спорове, които прерастват в политически конфликти. Въпреки че някои аспекти на работата и съдебната практика на Апелативния орган са критикувани, важно е да се признае, че Апелативният орган в голяма степен е увеличил легитимността и предвидимостта на системата за уреждане на спорове, включително чрез нейното повишено внимание към защитата на правата на членовете на СТО да регламентират цели в областта на здравеопазването, околната среда или други законни цели на политиката.

Най-неотложната сред реформите на СТО е да се постигне споразумение относно възстановяването на функционираща система за уреждане на спорове и да се продължи назначаването на членове на Апелативния орган. Тази задача следва да бъде разглеждана като приоритет, а не да се свързва с останалите аспекти на реформата на СТО. В отсъствието на функционираща система за уреждане на спорове е трудно да се намери възможна мотивация за държавите да осъвременят правилата и да запълнят празнотите в тях.

САЩ повдигнаха някои основателни опасения относно определени подходи за постановяване на решения на Апелативния орган, както и относно конкретни решения в определени случаи. Европейският съюз изразява съгласие, че съдиите следва да прилагат принципа на процесуална икономия и че не са обвързани с „прецедент“, но следва да имат предвид преходни решения до степента, в която ги считат за важни в спора, който е отнесен до тях. В системата на СТО за уреждане на спорове специализираните групи са лицата, установяващи фактите, и ролята на Апелативния орган следва да бъде строго ограничена до разглеждането на правни въпроси, повдигнати на етапа на обжалването, доколкото това е необходимо за уреждане на даден спор. Независимостта на специализираната група и на Апелативния орган е от съществено значение, така че решенията по случаите се постановяват изключително по същество. Това е съвместимо с повишаването на отчетността на членовете относно изпълнението на техните задължения. Задължителните графици следва да се спазват строго както на етапа на уреждане на спорове в рамките на специализираната група, така и в рамките на Апелативния орган — забавеното правосъдие е отказано правосъдие — и следва да се приемат подходящи мерки, за да се направи това възможно. Поради това Европейският съюз изразява съгласие с това, че е необходима съществена реформа. Чрез тази реформа следва да се запази правилото за отрицателен консенсус, независимостта на Апелативния орган и централната роля на уреждането на спорове за осигуряването на сигурност и предвидимост на многостранната търговска система.

По-специално, въпреки че много от въпросите по-горе са отразени в разработените по време на неофициалния процес принципи по въпроси, свързани с функционирането на Апелативния орган, ръководен от председателя на органа за уреждане на спорове, ЕС е готов да обмисли как да определи по-стабилна правна формулировка на тези въпроси, както и да обмисли допълнителни подобрения. Даването на сигнал на ранен етап от страна на САЩ относно тяхната готовност да започнат добросъвестни преговори по постигането на многостранно споразумение относно реформите на системата за уреждане на спорове в голяма степен би увеличило доверието и би трябвало да даде възможност за постигането на споразумение за възстановяване на задължителната система за уреждане на спорове, както и за един функциониращ Апелативен орган.

4.Постигане на по-ефективна функция за водене на преговори

В основата на кризата в СТО стои проблемът с нейната функция за водене на преговори. С реформата на СТО следва да се цели възстановяване на ефективността и надеждността на организацията като форум за водене на преговори по търговските правила и по-нататъшната либерализация. Правилата на СТО трябва да бъдат приведени в съответствие с икономическата и търговската реалност на XXI-ви век. По същество следва да се даде приоритет на осъвременяването на правилата на СТО относно електронната търговия, улесняването на инвестициите, вътрешното регламентиране в областта на услугите, както и относно ролята на държавата в икономиката, включително по отношение на субсидиите. След като правилата бъдат осъвременени, може да се обмисли и постигане на напредък по отношение на либерализацията на търговията със стоки и услуги по начин, осигуряващ по-добър баланс на задълженията. Що се отнася до метода на водене на преговори, с подхода на единния ангажимент не бяха постигнати резултати и най-добре може да се постигне напредък чрез различни процеси, по-конкретно плурилатерални споразумения от отворен тип. Успоредно с преговорите по същество членовете на СТО следва да обмислят начини за по-добро интегриране на плурилатерални споразумения в рамката на СТО.

4.1Осъвременяване на правилата на СТО

1)Установяване на нови правила относно цифровата търговия, услугите и инвестициите

Понастоящем текат преговори с широко участие относно вътрешното регламентиране в областта на услугите, електронната търговия и улесняването на инвестициите. И трите вида преговори са от съществено значение за постигане на правила за международна търговия, съобразени с цифровата трансформация на икономиката, нарастващото значение на услугите и необходимостта от улесняване на инвестициите като ключов фактор за развитието.

ЕС е напълно ангажиран с тези преговори. МК 12 осигурява възможност за отбелязване на значителен напредък по инициативите за електронна търговия и улесняване на инвестициите и за сключване на споразумение относно вътрешното регламентиране в областта на услугите. Приключването на преговорите по амбициозни и приобщаващи споразумения в тези три области е от решаващо значение, за да се докаже значението на СТО за основните движещи фактори на разширяването на търговията и инвестициите през XXI-ви век и да се улесни интеграцията на развиващите се държави в глобалните вериги за създаване на стойност. По този начин също би се избегнало разпокъсването на световната търговска система, ако тези проблеми могат да бъдат преодолени единствено чрез двустранни споразумения или плурилатерални споразумения извън рамката на СТО.

2)Установяване на нови правила за избягване на изкривяването на конкуренцията поради държавна намеса в икономиката — неутралност по отношение на конкуренцията

Правилата на СТО не са достатъчно ефективни за справяне с разпространяването на отрицателните последици от държавната намеса в икономиката. Това е особено валидно, когато държавната намеса изкривява конкуренцията на вътрешния пазар или дори на световните пазари. Честата липса на прозрачност при такава намеса допълнително задълбочава проблема. Проблемът не е ролята на самата държава. Може да е необходима публична намеса за постигане на законни цели и СТО следва да дава възможност за различни степени на държавна собственост в икономиката. По-скоро проблемът е да се противодейства ефективно на онази намеса, при която е налице разпространяване на отрицателни последици, изкривяване на конкуренцията чрез предоставяне на предимства на национални предприятия, стоки или услуги спрямо чуждестранни такива, ограничаване на достъпа до пазари или оказване на влияние върху световните пазари.

Новите правила относно субсидиите за промишлеността са от съществено значение за справяне с отрицателните последици от значителните субсидии за международната търговия, които може да породят изкривяване на конкуренцията както в традиционните сектори, така и в секторите с нови технологии. Субсидиите може да доведат и до свръхкапацитет. Важна цел на по-строгите правила ще бъде постигането на значително по-голяма прозрачност и определянето на допълнителни категории забранени субсидии, както и на категории субсидии, за които се предполага, че са вредоносни. Наред с обсъжданията на „червена“ и „оранжева“ кутия следва да се помисли и за „зелена кутия“, която да включва онези субсидии, подкрепящи законни публични цели, като същевременно имат минимално изкривяващо въздействие върху търговията. Такъв по-специално би бил случаят с определени видове субсидии във връзка с околната среда и субсидии за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), при условие че те подлежат на пълна прозрачност и договорени правила.

В някои държави държавните предприятия (ДП) са инструмент, чрез който държавата оказва съществено въздействие върху икономиката, като понякога това може да има изкривяващи пазара ефекти. Значението на ДП обаче все още не е отразено в адекватни правила, с които да се открива изкривяващо пазара поведение. Новите международни правила за ДП следва да бъдат съсредоточени върху поведението на ДП в рамките на стопанската им дейност, в съответствие с правилата, които вече са договорени в няколко споразумения за свободна търговия и инвестиционни споразумения.

Освен субсидиите за промишлеността и правилата за ДП, е необходимо да се обмисли какви други елементи могат да бъдат част от новите правила на СТО, предназначени да гарантират принципа на „неутралност по отношение на конкуренцията“ и да насърчават еднакви условия на конкуренция. Това следва да включва например строги правила срещу практики, които принуждават предприятията да прехвърлят иновации и технологии на държавата или на техните конкуренти (принудителни трансфери на технологии), както и правила, които да гарантират, че вътрешното регламентиране е прозрачно и насърчава конкуренцията. Общата цел следва да бъде държавната намеса в икономиката да се извършва при пълна прозрачност и да не изкривява конкуренцията в полза на определени предприятия. ЕС възнамерява да обсъди тези въпроси допълнително първо в рамките на тристранното си сътрудничество със САЩ и Япония, но също така и с всички заинтересовани членове на СТО, с цел да започне работа по разработването на правила на СТО за ефективно реагиране на изкривяването на конкуренцията.

3)Преодоляване на дисбаланса между задълженията на членовете във връзка с достъпа до пазара

Задълженията във връзка с достъпа до пазара не са били актуализирани от приключването на Уругвайския кръг насам и все повече се отдалечават от икономическите реалности на XXI-ви век. Настоящата структура на задълженията на СТО във връзка с достъпа до пазара на стоки и услуги не съответства на действителното равнище на отвореност на много държави и не отразява значителните промени в тежестта в световната икономика на определени нации — важни търговски партньори (например Китай).

Въпреки че осигуряването на по-добра структура на цялостните тарифни задължения е важно, основният акцент на усилията за реформа на СТО следва да бъде върху осъвременяването на правилата относно неутралността по отношение на конкуренцията в областта на: субсидиите, ДП, принудителните трансфери на технологии и вътрешното регламентиране. В случаите, когато чрез субсидии изкуствено се намаляват цените на стоките, ДП злоупотребяват с господстващото си положение на даден пазар или предприятия са принудени да споделят своите технологии с конкурентите си, намаляването на митата няма да помогне за преодоляване на дисбаланса между членовете. Независимо от това, в краткосрочен до дългосрочен план и за да се изгради допълнително доверие в системата, ЕС подкрепя секторни инициативи, чрез които либерализацията осигурява по-широки ползи, какъвто е случаят с либерализацията на митата върху здравни стоки и избрани стоки, способстващи за смекчаване на изменението на климата, или с либерализацията на екологични услуги.

По отношение на търговията с услуги следва да бъде даден приоритет на приключването на преговорите относно правилата в областта на цифровата икономика. След като тези преговори приключат, може да се обмисли започването на преговори относно услугите. Тези преговори следва да бъдат отворени за участие за заинтересованите членове на СТО и да залегнат в работата на СТО, като същевременно надграждат напредъка, постигнат по преговорите за Споразумение по търговията с услуги.

4)Приносът на селското стопанство

За възстановяването на надеждността на СТО като форум за водене на преговори е необходимо също така членовете на организацията да се заемат с преговори в областта на селското стопанство, които все още до голяма степен са блокирани въпреки положителния резултат на Министерската конференция в Найроби. Селското стопанство остава важен, дори основен интерес за голяма част от членовете на СТО и поради липсата на напредък съществува риск от отрицателно въздействие върху по-широката програма за реформа на СТО.

Задълженията относно националното подпомагане в сектора на селското стопанство следва да бъдат приоритет за преговорите, като се има предвид нарастването на политиките и мерките, изкривяващи търговията. За успеха на тези преговори обаче е необходим принос от всички, или поне от всички основни членове. В перспектива ЕС подкрепя значителното намаляване на националното подпомагане, което изкривява търговията. През последните 30 години ЕС извърши реформа на своята селскостопанска политика, като премина от подпомагане, което изкривява търговията, към подпомагане, което не изкривява търговията. Останалите членове на СТО тепърва трябва да предприемат подобни реформи.

За момента не изглежда вероятно възобновяването на преговорите относно достъпа до пазара в сектора на селското стопанство, независимо дали става дума за намаляване на митата, или за други елементи. Те представляват част от по-широк кръг от преговори относно достъпа до пазара, включително на промишлени стоки, където изглежда не съществуват условия за постигане на баланс.

Поради това преговорите в средносрочен план следва да бъдат съсредоточени върху проблемите, които придобиха значение по време на пандемията, и върху областите, в които е налице някаква възможност за сближаване. За Дванадесетата министерска конференция ЕС ще насочи вниманието си към ограниченията върху износа и подобряването на прозрачността.

И накрая, необходимо е в преговорите в областта на селското стопанство да се включат аспектите на екологичната устойчивост в съответствие с необходимостта от екологичен преход на икономиките.

4.2    Интегриране на плурилатерални споразумения от отворен тип в СТО

Въпреки че възстановяването на надеждността и ефективността на СТО е невъзможно без осъвременяването на правилата на организацията, след 25 години е съвсем ясно, че това осъвременяване не може да бъде постигнато чрез многостранни споразумения, основани на единен ангажимент. Успоредно с това се водят преговори по голям брой двустранни или регионални търговски споразумения, включително относно въпроси, по които СТО досега не е постигнала многостранни резултати, например относно цифровата търговия или държавните предприятия. Най-положителната промяна през последните години е интересът на все по-голям брой държави да разработят такива правила в рамката на СТО чрез плурилатерални споразумения от отворен тип. Ако не бъде открита ефективна формула за интегриране на плурилатералните споразумения в СТО, няма да има друг вариант, освен да се разработят правила извън рамката на СТО.

В Споразумението за СТО е предвидено в правната уредба на СТО в член X:9 да бъдат включени плурилатералните споразумения, при което в рамките на Министерската конференция може да се вземе решение чрез консенсус за добавяне на търговските споразумения, сключени от група от членове на СТО, в списъка с плурилатералните споразумения на СТО в приложение 4. Разпоредбите на член X:9 обаче не са прилагани от създаването на СТО. Постигането на консенсус относно добавянето на плурилатерална инициатива в приложение 4 се счита за непреодолима трудност дори ако правата на държавите, които не са членове на СТО, не бяха намалени чрез плурилатералните задължения, поети от група от членове на СТО. Методологията, използвана за интегриране на плурилатерални споразумения в уредбата на СТО, досега е била такава, че всеки участник едностранно включва допълнителни задължения в списъка си със задължения, както е направено за Договореността относно задълженията в областта на финансовите услуги и референтния документ за телекомуникационни услуги. Това обаче има своите недостатъци. Не всяко допълнително задължение се вписва напълно в списъка със задължения. В допълнение държавите, които не са членове на СТО, биха могли да предявят иск срещу даден член на СТО за уреждане на спор за нарушение на тези допълнителни задължения дори ако държавите, които не са членове на СТО, не са обвързани с тези задължения.

По време на съществената реформа на СТО тази реалност ще трябва да бъде призната и Комисията ще отправи призив за обмисляне на това как да се създаде по-лесен начин за интегриране на плурилатералните споразумения в многостранната уредба. ЕС би насърчил приобщаващ подход към плурилатералните споразумения от отворен тип, чрез който участието на развиващи се държави се улеснява и им се позволява да решат дали искат да се присъединят към споразумението, като възможността за присъединяване в бъдеще остава отворена. Това не означава, че СТО следва да приеме всички плурилатерални споразумения. По време на обсъждания биха могли да се определят някои принципи, на които плурилатералните споразумения следва да отговарят, за да бъдат включени в рамката на СТО. Тези принципи могат да се отнасят до отвореността за участие и бъдещо присъединяване от страна на членове на СТО, улесняването на участието на развиващите се държави, прозрачността на процеса на водене на преговори, както и до начини за защита на съществуващите права на държавите, които не са членове на СТО, като същевременно се избегне получаването на облаги наготово.

 5. Подобряване на функционирането на системата на СТО

5.1    Укрепване на функцията за наблюдение и съвещателната функция на СТО

Работата в рамките на редовните съвети и комитети на СТО играе основна роля за защитата на основаната на правила многостранна търговска система, inter alia, чрез осъществяване на ежедневната техническа дейност, наблюдение на търговските политики на членовете, отстраняване на свързаните с търговията опасения и осигуряване на възможност за членовете да обсъждат развитието на търговията. Тъй като през последните години практически няма резултати в областта на определянето на правила и системата за уреждане на спорове е парализирана, ефективното наблюдение и обсъждането на политиките са по-важни от всякога, за да може СТО да се запази като надеждна основа на търговските отношения. За съжаление някои неефективни процедури, пропуските при спазването на задълженията за прозрачност и широкоразпространената липса на доверие често затрудняват ефективното участие.

През последните години ЕС работи за постигане на подобрения, по-специално в областта на прозрачността и проблемите относно търговията. Заедно със САЩ, Япония и други членове, ЕС направи предложение за подобряване на прозрачността и спазване на задълженията за уведомяване в областта на търговията със стоки. В предложението са предвидени стимули, както и административни мерки в отговор на значителните закъснения при представянето на уведомления — дългогодишен проблем, който засяга прозрачността. Надяваме се този хоризонтален принос да доведе и до необходимите обсъждания относно подобряването на прозрачността в конкретни области, например селското стопанство. С помощта на различна група членове ЕС представи идеи за подобряване на работата в редовните органи на СТО в рамките на предложение за насоки за органите на СТО, занимаващи се с проблеми относно търговията. Това предложение има за цел да се улесни разрешаването на свързаните с търговията проблеми сред членовете, преди те да стигат до етап на уреждане на спорове или да присъстват в дневния ред в продължение на години. Остава целта тези предложения да бъдат приети по време на МК 12.

Освен тези предложения е необходима допълнителна работа за подобряване на функцията за наблюдение и съвещателната функция на СТО. Докато един аспект на прозрачността е своевременното спазване на задълженията за уведомяване, друг аспект на прозрачността е качеството на предоставената информация. Като цяло е необходимо по-ефективно наблюдение на търговските политики на членовете на равнище комитет. Това би могло да включва проучването от страна на комитетите на СТО на начина, по който прегледите на уведомленията може да се направят по-ефективни. Също така би могло да има възможност за разглеждане на въпроси, по които Секретариатът следва да може да изготвя доклади за наблюдението, които почиват на различни публично достъпни източници на информация.

Полезно би било и да се направи равносметка на дейностите на органите на СТО с цел да се установи за кои дейности са необходими повече ресурси/внимание и кои следва да бъдат намалени или преустановени. Това би позволило на СТО да съсредоточи ресурсите върху тези комитети, които членовете използват по-активно и по-ефективно, докато работата на другите комитети може да бъде преустановена, освен ако са свикани по изрично искане на някой член (случаят с повечето спомагателни органи на Съвета по търговията с услуги вече е такъв). Може да се даде нов тласък на някои комитети, като например комитета по търговия и околна среда, чрез засилване на техния принос за обсъжданията на политиките. Освен това ролята на Общия съвет да извършва прегледи на промените, които засягат търговската система, или да обсъжда проучвания, изготвени от генералния директор в сътрудничество с други международни организации, може да бъде засилена.

5.2    Ролята на генералния директор и на Секретариата на СТО

Назначаването на новия генерален директор представлява възможност за ново начало. За да може реформата на СТО да проработи, генералният директор трябва да участва активно и видимо. Членовете могат да се доверят на генералния директор и следва да го насърчават да им оказва подкрепа за справянето с ключовите предизвикателства пред СТО. Те следва активно да го подкрепят при предприемането на инициативи в интерес на постигането на целите на СТО и предлагането на решения за обсъждане от членовете. Тъй като често се подчертава, че членовете са отговорни за определянето на дневния ред за работата на СТО, тази улесняваща роля на генералния директор е съвместима с характера на организацията, при която инициативата е на нейните членове.

Генералният директор и Секретариатът по-специално могат да засилят функцията за наблюдение и съвещателната функция на СТО. На първо място, за да допринесе ефективно за обсъжданията на членовете, Секретариатът следва да може да разчита на доверието на членовете за изготвяне на аналитични доклади по важни теми и за задълбочаване на сътрудничеството с други международни организации, без да е необходимо предварително съгласуване с членовете. На второ място, в полза на прозрачността относно търговските политики на членовете би било да се активизират дейностите на Секретариата по наблюдение.

Въпреки че сътрудничеството между СТО и международни организации, включително органи на ООН, като цяло функционира добре, генералният директор следва да се стреми към по-целенасочено сътрудничество с цел да се допринася съвместно за постигането на ЦУР.

5.3    По-ефективно ангажиране на заинтересованите страни: предприятията и гражданското общество

Още през 1996 г. членовете на СТО признаха „ролята, която неправителствените организации могат да играят за повишаването на обществената осведоменост по отношение на дейностите на СТО“ и се договориха „да подобрят прозрачността и да развият комуникация с неправителствените организации“, като възложат задача на Секретариата на СТО да организира преките контакти с гражданското общество. Основните канали за ангажиране са ежегодният публичен форум, присъствието на гражданското общество по време на министерските конференции, информационните срещи на Секретариата, както и възможността за представяне на документи за изразяване на позиция и актуални дискусии. Представителите на предприятията също участват в актуални дискусии, а от 2016 г. и в поредицата от търговски диалози; в специална страница на уебсайта на СТО е събрана информация, насочена към интересите на предприятията.

Може да има възможност за осъвременяване и допълнително развиване на условията за провеждане на консултации с предприятията и гражданското общество с цел активизиране на участието на тези заинтересовани страни в дебата относно търговията. На първо място, въпреки че понастоящем информационните срещи на Секретариата с участието на неправителствените организации са запазени за регистрирани неправителствени организации със седалище в Женева или около нея, електронните средства и виртуалните платформи биха позволили обхватът на присъствието да се разшири, за да включва акредитирани неправителствени организации от цял свят, като се даде възможност по-специално на неправителствени организации от развиващи се държави с ограничени средства да участват. На второ място, може да се създаде консултативен комитет с балансиран набор от представители на предприятията и гражданското общество, който да събира информация от заинтересованите страни относно важни промени, засягащи многостранната търговска система, и да я предоставя по време на текущи преговори и обсъждания. На трето място, ангажирането с конкретни теми може да се засили чрез организиране на дискусии по междусекторни въпроси, свързани например с аспектите на устойчивото развитие или регионалните търговски споразумения. На четвърто място, членовете следва да проучат как да увеличат прозрачността чрез осигуряване на достъп за обществеността до заседанията или на части от тях с помощта на виртуални средства.

6.Постигане на реформа на СТО

6.1Изграждане на съюзи с цел постигане на реформа на СТО

За изпълнението на елементите на реформата на СТО, посочени в настоящото приложение, ще е необходимо ангажиране и привличане на значителен брой членове. Постигането на реформа изисква изграждане на съюзи, избягване на поляризацията и готовност от страна на членовете да се ангажират с допълнителен процес, който в крайна сметка ще доведе до компромис. В качеството си на основна икономическа сила, която твърдо вярва в основаната на правила многостранна търговия, ЕС трябва да продължи да показва лидерските си умения.

Инициативата относно търговията и здравеопазването, разработена от групата от Отава, е пример за сътрудничеството на ЕС с други единомислещи партньори. Също така ЕС работи с групата „FAST“ (партньори за постигане на напредък по отношение на устойчивата търговия — Friends of Advancing Sustainable Trade) относно това как да даде нов тласък на работата на СТО във връзка с търговията и околната среда 7 .

Въпреки че групите на единомислещите държави, като групата от Отава и групата „FAST“, са важни за привличане на първоначално подпомагане с оглед на стремежа към по-широко ангажиране от страна на членовете на СТО, високата степен на сближаване в програмата за реформа между САЩ и ЕС е съществен градивен елемент за реформата на СТО. Сътрудничеството между ЕС и САЩ винаги и било основна движеща сила за постигнатия напредък по преговорите в рамките на ГАТТ/СТО. ЕС си сътрудничи си със САЩ в рамките на тристранната инициатива с Япония. Избирането на нов президент на САЩ, който е ангажиран с многостранните институции, е възможност за тясно трансатлантическо сътрудничество относно всички аспекти на реформата на СТО, включително реформата на механизма на СТО за уреждане на спорове. Това значително би се улеснило чрез своевременен сигнал от страна на новата администрация на САЩ за намерението ѝ изцяло да се ангажира с преговорите за постигане на споразумение относно реформите на Договореността за уреждане на спорове и да спре блокирането на назначенията на членове на Апелативния орган. В периода преди МК 12 ЕС и САЩ биха могли да засилят ангажираността си с всички аспекти на реформата на СТО, за да постигнат максимално сближаване на своите съответни позиции, включително възможни съвместни предложения. Работата в рамките на тристранната група с Япония също следва да бъде засилена с цел представяне на съвместно предложение относно това как могат да бъдат развити правилата на СТО за по-успешно справяне с изкривяването на конкуренцията, произтичащо от държавна намеса.

ЕС също така възнамерява да отдаде специален приоритет на участието в диалог с африканските държави относно програмата за реформа на СТО. Това би могло да включва обмисляне на по-добър начин за интегриране на ЦУР в работата на СТО, както и на това как да се гарантира, че плурилатералните инициативи от отворен тип са приобщаващи и в тях са отчетени ограниченията на капацитета на развиващите се държави с малки администрации. Дискусиите може да обхващат и въпроса за специалното и диференцирано третиране и това как СТО може да подкрепи интегрирането чрез Африканската континентална зона за свободна търговия. В този контекст ЕС продължава да оказва подкрепа за Африканския съюз да получи статут на наблюдател в съответните органи на СТО.

ЕС ще продължи да участва в дискусии с Китай и Индия относно различните аспекти на програмата за реформа на СТО. След присъединяването на Китай към СТО нейният БВП на глава от населението се е увеличил с 10 пъти и само за две десетилетия Китай е станала най-големият износител на СТО. Много членове на СТО са на мнение, че задълженията на Китай относно достъпа до пазара и другите задължения на държавата не отразяват в достатъчна степен нейния растеж и че допълнителната либерализация от страна на Китай би придала по-голяма легитимност на ролята на държавата в организацията. Индия има силно динамична икономика и е водещ участник в Г-20, въпреки че степента на цялостното развитие и конкурентоспособност на държавата не може да бъде сравнена с тази на Китай. И двете държави са партньори от ключово значение за дискусиите относно реформата на СТО. Дискусиите с Китай и Индия следва да спомогнат за по-доброто разбиране на съответните възгледи на страните, включително относно въпроси, по които следва да бъде постигнат напредък по време на МК 12 и след това.

6.2 Какво може да бъде постигнато по време на МК 12 — следващи стъпки

Програмата за реформа на СТО трябва да бъде амбициозна, но и реалистична. Последователността на различните работни направления на реформата на СТО трябва да бъде подходяща. Не всички елементи могат или следва да бъдат внедрени едновременно, по-скоро при различните компоненти ще се следват различни процеси и ще бъдат представени в различни конфигурации — било то двустранни или плурилатерални — и с помощта на различни групи членове. Следващата министерска конференция на СТО ще бъде от ключово значение за процеса на реформа на СТО, както по отношение на постигането на потенциален пакет от резултати, така и по отношение на започването на нови процеси и области на работа, които могат да служат като трамплин за програмата на реформата.

Три области, в които работата следва да бъде засилена преди МК 12, са търговията и здравеопазването, субсидиите за сектора на рибарството и реформата на системата за уреждане на спорове.

В допълнение по време на МК 12 може да се постигнат следните резултати:

1.следва да се постигне споразумение, за да се даде нов импулс на работата на СТО в областта на търговията и околната среда с цел въпросите за устойчивостта да се интегрират в работата на СТО. В идеалния случай това следва да се извърши на многостранно равнище, въпреки че някои елементи може да бъдат постигнати само от подгрупи от заинтересовани членове на СТО, като например либерализацията при избрани стоки, способстващи за смекчаване на изменението на климата, и либерализацията при екологичните услуги;

2.заинтересованите държави следва да започнат работа по разработването на правила относно неутралността по отношение на конкуренцията, включително осъвременени правила относно субсидиите за промишлеността;

3.следва да се отбележи значителен напредък по плурилатералните инициативи относно електронната търговия и улесняването на инвестициите. По време на МК 12 може да се сключи споразумение по заложената в съвместната декларация инициатива относно вътрешното регламентиране в областта на услугите;

4.по време на МК 12 следва да се гарантира подновяване на многостранния мораториум за електронната търговия и тозиза ТРИПС (свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост);

5.подобряване на функцията на редовните органи на СТО чрез споразумения за хоризонталната прозрачност при уведомленията и предложенията във връзка с проблеми относно търговията;

6.що се отнася до селското стопанство, по време на МК 12 може да се договори пакет от подобрения на прозрачността като цяло и относно ограничения върху износа. Инициативата относно освобождаването на хуманитарните покупки по линия на Световната продоволствена програма от ограничения върху износа също може да бъде част от подобни резултати. ЕС е готов да обсъди как след МК 12 да се постигне напредък по основните аспекти на преговорите, по-специално относно националното подпомагане, което изкривява търговията.

Освен тези резултати Министерска декларация, в която е формулиран политически ангажимент за реформа, би била съществен допълнителен елемент за подкрепата на бъдещите работни процеси. Тази декларация може да бъде съсредоточена върху въпроси като подобряването на функцията за водене на преговори, функцията за наблюдение и съвещателната функция на СТО; в нея също така може да бъдат разгледани институционалните подобрения на функционирането на организацията. С Министерската декларация може да се създаде Работна група относно реформата на СТО, която да обсъжда тези въпроси и да предоставя насоки на членовете за постигането на резултати. Ето защо по време на МК 12 следва да се определи програмата за по-нататъшна работа по области на реформата в средносрочен до дългосрочен план, като работата по някои от тях следва да приключи преди следващата министерска конференция (МК 13).

(1)

     Чрез споразумението, предшестващо СТО — Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ).

(2)

     А. Jakubik и R. Piermartini (2019 г.). „How WTO commitments tame uncertainty!“ („Как ангажиментите в рамките на СТО смекчават несигурността“), WTO Staff Working Papers ERSD-2019-06, Световна търговска организация (СТО).

(3)

     Група на Световната банка и Световна търговска организация (2015 г.). The Role of Trade in Ending Poverty („Ролята на търговията за премахване на бедността“). Световна търговска организация: Женева. Вж. също Комисия по растеж и развитие, 2018 г., „The Growth Report: Strategies for Sustained Growth and Inclusive Development“ („Доклад относно растежа: стратегии за устойчив растеж и приобщаващо развитие“).

(4)

Декларация на лидерите на държавите от Г-20 на срещата на високо равнище в Рияд, 21—22 ноември, 2020 г.

(5)

Участниците в групата от Отава са: Австралия, Бразилия, Канада, Чили, Европейският съюз, Япония, Кения, Южна Корея, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Сингапур и Швейцария.

(6)

  https://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2020/november/tradoc_159117.pdf  

(7)

Инициативата получава съвместно финансиране от 23-ма партньори — Австралия, Канада, Чад, Чили, Коста Рика, Европейският съюз, Гамбия, Фиджи, Исландия, Япония, Корея, Лихтенщайн, Малдивите, Мексико, Молдова, Черна гора, Нова Зеландия, Северна Македония, Норвегия, Сенегал, Швейцария, Тайван, Пенгу, Кинмен и Матцу и Обединеното кралство.