52021AE3294

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52021AE3294 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52021AE3294

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Основни компоненти на устойчивата и качествена работа по време на възстановяването и след него“ (проучвателно становище по искане на словенското председателство)

EESC 2021/03294

OB C 517, 22.12.2021, p. 23–37 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Date of document:: 23/09/2021; дата на гласуване
Date of vote:: 23/09/2021
Date lodged:: 19/03/2021

Author:: Европейски икономически и социален комитет
Responsible body:: Section for Employment, Social Affairs and Citizenship, EESC_SOC
Form:: Проучвателно становище
Term of office:: 2015-2020
Internal reference:: SOC/685, AVIS-SECTION 2021/3294 FIN
Session:: 563

Treaty:

Договор за функционирането на Европейския съюз

Legal basis:

12016E304

Link

Select all documents mentioning this document

Instruments cited:

Link

EUROVOC descriptor:

Subject matter:

Directory code:

HTML

PDF

Official Journal

22.12.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 517/23

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Основни компоненти на устойчивата и качествена работа по време на възстановяването и след него“

(проучвателно становище по искане на словенското председателство)

(2021/C 517/04)

Докладчик:

Andrej ZORKO

Искане за изготвяне на становище от словенското председателство на Съвета	Писмо от 19.3.2021 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	7.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	23.9.2021 г.
Пленарна сесия №	563
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	146/24/54

1. Заключения и препоръки

1.1.

Качеството на труда е един от основните компоненти на качеството на живот. Принципът за качество на труда за качество на живот трябва да се спазва, тъй като това е предпоставка за устойчиво социално развитие. Поради това ЕИСК е твърдо убеден, че в политиките на ЕС следва да се отдели специално внимание на този принцип, тъй като трябва да се предотвратяват рисковете от неравенство, бедност, социално изключване и нелоялна конкуренция.

1.2.

ЕИСК е твърдо убеден, че проблемите и предизвикателствата, които съществуват в областта на качествения труд, трябва да бъдат преодолени в светлината на принципите на Европейския стълб на социалните права и целите за устойчиво развитие на Програмата до 2030 г. Би трябвало да се вземат предвид и международните стандарти на МОТ за достоен труд (1), както и Хартата на основните права на Европейския съюз (2). Поради това той призовава държавите членки и социалните партньори, в контекста на социалния диалог и колективното договаряне, да определят и намерят решения на промените на пазара на труда, които бяха ускорени от пандемията, на подходящо равнище и в съответствие с националните обстоятелства.

1.3.

ЕИСК счита, че Европейският съюз и държавите членки следва да възприемат по-амбициозен подход за подкрепа, координиране и полагане на усилия за активни политики за пазара на труда, като същевременно защитават основните права на работниците и осигуряват устойчива и конкурентна бизнес среда за предприятията в световната икономика. Европейският стълб на социалните права следва да ръководи прилагането на принципите на социална Европа, социална справедливост и устойчиво възстановяване.

1.4.

Въз основа на опита от пандемията в областта на труда Европейската комисия и държавите членки, с активното участие на социалните партньори и други заинтересовани страни, биха могли да наблюдават функционирането на съществуващите разпоредби или, когато е целесъобразно, да ги преразгледат и при необходимост да ги изменят, както и да разработят подходящи политики за гарантиране на достоен и устойчив качествен труд. Това би могло да включва защита на работниците и подходяща организация на труда, която да води до по-висока производителност и иновации, като същевременно се насърчават положителните елементи на цифровизацията, включително необходимостта от цифрово обучение за работниците, за да се насърчи тяхната пригодност за заетост (3). Следва да се обърне специално внимание на законодателство и политики в областта на изкуствения интелект и да се гарантира, че всички заинтересовани страни имат възможност да участват в приемането на нови решения чрез консултации и преговори с работниците и работодателите.

1.5.

ЕИСК призовава Европейската комисия, по-специално в рамките на укрепения европейски семестър и други съществуващи механизми, да създаде нови механизми и/или (4) да продължи да определя средносрочните и дългосрочните нужди на пазара на труда. Това ще позволи на държавите членки, с активното участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество, да разработят по-дългосрочно планиране и изпълнение на политиките по заетостта, включително планиране на обучението и ученето през целия живот на работниците и предоставяне на решения за преодоляване на недостига на умения. Важно е също така да се укрепят публичните служби по заетостта и тяхното сътрудничество с частния сектор, за да се подпомогне по-ефективното интегриране на най-уязвимите групи на пазара на труда.

1.6.

ЕИСК отново заявява, че активните политики на пазара на труда трябва да бъдат ефективни и целенасочени, за да се постигнат добри резултати в областта на заетостта (5) и подчертава необходимостта държавите членки и социалните партньори да се ангажират с разработването на активни политики на пазара на труда, които насърчават качествения труд. ЕИСК изтъква също и подкрепата си за постепенно преминаване към общи минимални стандарти в областта на осигуряването срещу безработица, за да се гарантира качеството на труда в държавите членки (6).

1.7.

Държавите членки трябва да създадат необходимите условия, за да гарантират адекватно участие (колективно управление) в процесите на разработване и прилагане на политиките по заетостта или политиките на пазара на труда.

1.8.

ЕИСК насърчава държавите членки и социалните партньори да укрепят социалния диалог на национално равнище. Освен това той препоръчва традиционното съдържание на социалния диалог да се използва като изходна база, за да се включи друго, в по-голяма степен стратегическо съдържание, насочено към устойчивост и намиране на решения. Това би могло да бъде например предвиждане на бъдещите нужди на дружествата и работниците с определени компетентности и умения, съвместни дейности за обучение на работниците, гарантиране на справедлив преход към цифровата и екологосъобразната икономика и регулиране на и разработване на балансирани решения за работата на платформите, както и други сходни важни въпроси, свързани с развитието.

1.9.

ЕИСК признава значението на социалните партньори и колективните трудови договори за поддържането на равновесието на пазара на труда. Подходящото обучение за социалните партньори е от решаващо значение за по-нататъшното развитие на социалния диалог (7). Това се оказва както критичен, така и ключов момент за по-нататъшното развитие на социалния диалог, който следва да се стреми и към осигуряване на устойчив качествен труд.

1.10.

ЕИСК счита, че Комисията и държавите членки следва да укрепят капацитета на социалните партньори и гражданското общество. Необходимо е да се създаде атмосфера на доверие в социалния диалог, да се признае неговото значение и своевременно да се включат социалните партньори и други заинтересовани страни във формулирането на мерки и в самия процес на вземане на решения, по целесъобразност и в съответствие с нуждите на развитието. Необходима е стабилна рамка за информиране на работниците и консултиране с тях с цел подходящо осъществяване на екологичния и цифровия преход, като същевременно се гарантира качеството на труда (8).

1.11.

ЕИСК отчита факта, че Механизмът за възстановяване и устойчивост би могъл да даде положителен принос за укрепването и гарантирането на качеството на труда и на ролята на социалните партньори при изпълнението му. Поради това той предлага Комисията да провежда ежегодни срещи със социалните партньори и организациите на гражданското общество, за да получава становища относно прилагането на механизма. Поради разнообразните ситуации в държавите членки би било целесъобразно консултациите да се провеждат отделно и да се формулират съвместно насоки и препоръки за продължаване на успешното прилагане на механизма.

1.12.

ЕИСК отбелязва, че Механизмът за възстановяване и устойчивост не разглежда пряко компонентите на качествения труд, и поради това призовава Комисията да допълни тази част от механизма. Качеството на труда е от ключово значение за постигането на целите, определени от Механизма за възстановяване и устойчивост. Не бива да се пренебрегват уязвимите групи, като работещите при несигурни условия на труд и младите работници, които бяха най-силно засегнати от епидемията.

1.13.

ЕИСК призовава за провеждане на изследвания за по-добро наблюдение на развитието на пазара на труда по време на периода на възстановяване. Също така е необходимо да се вземат предвид промените в бизнес моделите, които оказват въздействие върху начина на работа и основните права на работниците, както и цифровизацията и въвеждането на нови технологии, като се постави особен акцент върху недостига на умения и прехода на пазара на труда. Необходимо е да се разгледат и проучат внимателно последиците за организацията на работата и други важни аспекти на качествения труд, като се вземат предвид както положителните решения, така и рисковете от бързата цифровизация. Комитетът подчертава необходимостта от отчитане на многообразието на държавите и на последиците от пандемията както за обществото, така и за пазара на труда. Промените трябва да се оценяват, като се използва цялостен подход.

2. Контекст

2.1.

ЕИСК признава разнообразието и многоаспектния характер на понятието „устойчив качествен труд“ и изтъква, че то се състои от различни елементи, които пряко или косвено засягат качеството на живот на хората, правата и социалната сигурност на работниците. Същевременно ЕИСК признава, че работодателите и държавите членки играят основна роля за гарантиране на качествен труд, включително насърчаване на уменията, качествената заетост, новите и разнообразни форми на труд, сигурността, благосъстоянието на работниците и конкурентоспособността на предприятията. Комисията изглежда е наясно с това, като се има предвид, че значителна част от програмите и финансовата помощ по време на пандемията от COVID-19, по-специално програмата SURE, бяха насочени както към икономическото възстановяване, така и към запазването на социалната сигурност на хората. ЕИСК е твърдо убеден, че икономическото възстановяване и развитието на европейската икономика са невъзможни без запазване и развитие на социалната сигурност, като същевременно се гарантира конкурентна среда за европейските предприятия в световната икономика, както и че икономическото и социалното възстановяване трябва да вървят ръка за ръка.

2.2.

ЕИСК счита, че Комисията, държавите членки и европейските и националните социални партньори носят отговорността за планирането и прилагането на мерки за гарантиране на устойчив качествен труд. Поради това е необходимо възможно най-скоро да се разработят и приложат стратегия и мерки за осигуряване на устойчив качествен труд чрез съвместните усилия на всички заинтересовани страни.

2.3.

Осигуряването на справедливи и конкурентни условия за европейската икономика, инвестирането в иновации и развитие, предотвратяването на социалния дъмпинг, стимулирането на създаването на работни места и утвърждаването на справедливи условия на труд и подходящи стимули следва да бъдат ключови компоненти на стратегиите на Европейския съюз и на държавите членки и могат да допринесат значително за повишаване на качеството на труда.

2.4.

При подходящи условия европейският бизнес може да допринесе за устойчив просперитет, повече качествени работни места и засилена социална закрила. Това изисква благоприятни рамкови условия, особено по отношение на осигуряването на надеждни доставки на енергия, квалифицирана работна сила, добра транспортна инфраструктура и ефективни пазари на труда.

2.5.

Понятието „устойчив качествен труд“ е един от основните компоненти на качеството на живот и трябва да се разглежда заедно с концепцията за устойчиво развитие, като се отчита по-широкият контекст на устойчивия растеж и заетостта, по-специално преходът към екологосъобразна икономика и цифровизация, които трябва да бъдат справедливи за всички заинтересовани страни. Във връзка с това ЕИСК обръща особено внимание на вече приетите от него становища в този контекст.

2.6.

ЕИСК е твърдо убеден, че изпълнението на целите за устойчиво развитие на Програмата до 2030 г., по-специално Цел № 8, приета от 193-те държави — членки на ООН, през 2015 г. (9), може да допринесе значително за осигуряването на устойчив качествен труд, като същевременно се вземат предвид икономическият растеж и пълната и продуктивна заетост. Особено по време на периода на възстановяване Европейската комисия следва да се съсредоточи в по-голяма степен върху постигането на тези цели и да насърчи държавите членки да ги постигнат.

2.7.

ЕИСК отбелязва също така, че прилагането на принципите, определени в Европейския стълб на социалните права и свързания с него план за действие, както и на съответните международни правни стандарти (10), е от изключително значение за осигуряването на устойчив качествен труд. ЕИСК вече прие редица становища по тази тема и призовава европейските институции и държавите членки съобразно съответните си правомощия да участват активно в прилагането на тези принципи наред със социалните партньори и други заинтересовани страни.

2.8.

При разработването на мерки за осигуряване на устойчив и качествен труд трябва да се вземат предвид различните фактори, които влияят върху качеството на живот, осигуряването на достоен труд, намаляването на неравенствата и социалното изключване, предотвратяването на бедността и гарантирането на конкурентоспособността на европейската икономика, като същевременно се насърчава плавният преход към цифрово и екологосъобразно общество и икономика. Трябва да се постигне баланс между всички тези фактори и целите за устойчиво развитие, а социалните партньори и организациите на гражданското общество трябва да участват активно в разработването на мерките. Във връзка с това ЕИСК подчертава значението на по-широкия социален консенсус.

2.9.

ЕИСК е наясно със съществуването на редица елементи, фактори и обстоятелства, които оказват влияние върху качеството на труда и осигуряването му по устойчив начин и отчете този факт в своето становище (11). Това са елементи като равнището и предвидимостта на заплатите на работниците, формите и методите на работа, работната среда, здравословните и безопасни условия на труд, стабилността на заетостта, ученето през целия живот, обучението на работниците, редовното и предвидимо работно време, защитата на правата на работниците, равновесието между професионалния и личния живот, активния и ефективен социален диалог.

2.10.

ЕИСК отбелязва, че осигуряването на достоен труд е един от основните елементи на осигуряването на качествен труд. Поради това той призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да обърнат по-голямо внимание на въпросите, свързани с достойния и качествен труд.

2.11.

ЕИСК съзнава, че осигуряването на компоненти на качествения труд зависи и от издръжливостта на европейските дружества на световния пазар, както и от състоянието на вътрешния пазар, различните бизнес модели и икономическите политики. Поради това призовава Комисията и държавите членки да създадат, заедно със социалните партньори, условия, които насърчават устойчивите инвестиции, и по този начин позволяват на работодателите да осигуряват качествен труд на устойчива основа и да се борят с нелоялните практики. Държавите членки следва да допринесат за ускоряването на този процес чрез различни стимули, политики и подходящи разпоредби.

3. COVID-19

3.1.

ЕИСК отчита факта, че икономическата активност спадна асиметрично по време на епидемията и че механизмът SURE, въведен от Комисията по време на пандемията, спомогна за запазването на голям брой работни места. За да се избегнат съкращения и да се предотврати влошаване на сигурността на доходите на хората, държавите членки приеха различни схеми за работа на непълно работно време, субсидии за заплати, принудителен отпуск (напр. за работещите в сектори, на които не е разрешено да извършват дейност) с по-нисък процент на заплащане, различни мерки на активната политика по заетостта, закрила за младите хора и възрастните хора, субсидии, компенсиращи частично загубата на доходи, и основен доход за определени групи хора и др. ЕИСК подчертава обаче, че тези временни мерки не следва да засенчват необходимостта от стабилни и устойчиви икономически политики на ЕС и държавите членки, насочени към създаване на нов растеж и работни места.

3.1.1.

ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не е превърнала на практика подходящото участие на социалните партньори и други заинтересовани страни във важен критерий за усвояването на тези средства. В някои държави членки социалните партньори не бяха привлечени за активно участие в определянето на мерките и политиките на пазара на труда. Възстановяването и осигуряването на качествен труд ще бъдат по-трудни в тези държави.

3.2.

ЕИСК отчита факта, че по време на епидемията начинът, по който се извършват някои трудови дейности, се промени до такава степен, че някои промени ще се запазят трайно през периода на възстановяване и след това. Поради това е от решаващо значение тези промени да бъдат отчетени, разгледани по подходящ начин, наблюдавани и развивани в посока гарантиране на трайно качество на труда, с цел да се създадат допълнителни възможности за предприятията и работниците. Особено внимание следва да се обърне на въздействието и последиците от цифровизацията и въвеждането на изкуствен интелект на работните места.

3.3.

ЕИСК отбелязва, че епидемията насочи вниманието към някои икономически и бизнес модели, форми и начини на работа, които бяха пренебрегвани или на които беше отделяно твърде малко внимание преди епидемията. Трябва да се следи тези по-често срещани форми на стопанска дейност и работа да не се отразяват неблагоприятно на пазара на труда или на качеството на труда и да не представляват нелоялни практики.

3.4.

ЕИСК приветства препоръката на Комисията за ефективна активна подкрепа за заетостта (EASE) след кризата, предизвикана от COVID-19, и призовава държавите членки да приоритизират политиките за пазара на труда по начин, който да превърне инвестирането в хората в един от ключовите елементи за преодоляването на кризата, като се отчита необходимостта от екологичен и цифров преход. Държавите членки следва да включат мерките на EASE, договорени със социалните партньори, в своите национални планове за възстановяване и устойчивост.

3.5.

ЕИСК изразява загриженост във връзка със значителното влошаване на психичното благосъстояние на европейските работници по време на пандемията, особено на младите хора и на тези, които са загубили работата си (12). Поради това ЕИСК призовава за цялостен и съвместен подход за съчетаване на амбициозни политики в областта на здравето, безопасността и психичното благосъстояние.

3.6.

ЕИСК припомня позицията и предложенията, които е изложил в различни становища (13) по въпроси, свързани с бъдещето на труда, цифровизацията, работата от дома, организацията на работното време, ученето и обучението през целия живот и равновесието между професионалния и личния живот. Всичко гореизложено относно качествения труд се отнася за всички работници, независимо от тяхната националност, поради което имиграцията и интеграцията на граждани на трети държави са от значение.

3.7.

С оглед на промените, предизвикани от пандемията, успоредното развитие на цифровизацията и факта, че качеството на труда е засегнато от множество фактори, настоящото становище се съсредоточава само върху някои аспекти, изтъкнати от словенското председателство, които изискват специално внимание, когато става въпрос за развитието на качествения труд. Това са: 1) адаптиране на работната среда към застаряващото население, 2) обучение и учене през целия живот, 3) гарантиране на равенство, 4) отчитане на ползите и капаните на цифровизацията и изкуствения интелект и 5) ролята на социалните партньори.

4. Адаптиране на работната среда към застаряващото население

4.1.

Със застаряването на населението в Европа се удължава и трудовият живот в повечето държави членки, а реалната възраст на пенсиониране се увеличава. Това от своя страна изисква създаването на подходящи условия на труд за възрастните хора. Става въпрос за адаптиране към техните психофизически способности, като същевременно се гарантира, че базата им от умения е актуална от гледна точка на нуждите на пазара на труда. Подобряването на защитата на здравето на работното място и достъпът до учене през целия живот за по-възрастните работници също са безусловно необходими за гарантиране на качеството на труда на по-възрастните работници.

4.2.

Въпреки че осигуряването на адекватни условия на труд е основно задължение на работодателя, тристранното сътрудничество между социалните партньори и правителствата също играе важна роля в това отношение, тъй като, познавайки процедурите на работа и самите работници, те могат, чрез социален диалог и колективни трудови договори на подходящото равнище, да спомогнат за създаването на работна среда, която дава възможност на по-възрастните работници да изпълняват адекватно трудовите си задължения.

4.3.

Държавите членки също играят важна роля. Като осигуряват подходящо равнище на социална закрила, достъп до качествени здравни услуги и различни стимули и субсидии за работодателите, те могат да спомогнат за създаването на работна среда, която дава възможност на хората да работят безопасно и продуктивно с напредването на възрастта.

4.4.

ЕИСК предлага в рамките на европейския семестър да се обърне по-голямо внимание на прилагането на свързаните с демографията политики за пазара на труда. От съществено значение е социалните партньори да бъдат привлечени за активно участие в стратегиите и в изпълнението на политиките и мерките, свързани с по-възрастните хора на пазара на труда, включително подходящата интеграция на пазара на труда.

4.5.

Трябва да се разработят модерни и иновативни начини за съвместна работа на по-младите и по-възрастните поколения. От съществено значение е подходящият двупосочен трансфер на знания и опит.

5. Обучение и учене през целия живот

5.1.

В своите становища ЕИСК неколкократно е подчертавал значението на ученето и обучението през целия живот както за безработните, така и за заетите работници (14).

5.2.

ЕИСК изтъква значението на своевременното прогнозиране на нуждите на работниците и работодателите по отношение на уменията и стратегическото планиране в тази област. Това изисква социалните партньори да работят заедно, особено на секторно равнище и на равнище предприятия.

5.3.

Особено внимание следва да се обърне на трайно безработните лица и на тези, които са били извън пазара на труда за дълъг период от време. Продължителното отсъствие от пазара на труда възпрепятства в значителна степен пригодността за заетост, особено като се има предвид скоростта, с която се извършват промените в цифровите технологии (15). Поради преустановяването на някои дейности, което остави работниците у дома им, пандемията задълбочи проблема. Ето защо в тези ситуации са необходими ефективни активни политики по заетостта.

5.4.

Дейностите по обучение следва да се съсредоточат върху адекватно повишаване на осведомеността на работодателите относно значението на своевременното планиране по отношение на уменията и компетентностите, необходими за бъдещата работа. В това отношение ЕИСК препоръчва да се обърне специално внимание на плановете за цифрово обучение на работниците.

5.5.

ЕИСК препоръчва на държавите членки да обмислят и финансови и данъчни стимули за по-активно обучение на работниците от техния работодател, било под формата на пряко финансиране или данъчни облекчения за предприятията.

6. Гарантиране на равенство

6.1.

ЕИСК счита, че по време на възстановяването и след него е от съществено значение да се запази равенството по отношение на личните обстоятелства и да се предотвратят всички форми на дискриминационни практики. Независимо от възможностите, предлагани от различните форми на работа, съществува и опасност те да увеличат неравенството сред работниците, включително равенството, основано на пола (16). Трябва да се намерят начини равното третиране на работниците да бъде насърчавано чрез всички съответни канали, включително чрез законодателство и колективни трудови договори.

6.2.

ЕИСК отбелязва, че равенството не беше гарантирано по време на пандемията, тъй като приетите мерки не обхванаха всички работници и предприятия. Малките и средните предприятия, работниците с несигурни форми на заетост, самостоятелно заетите лица, мигрантите, младите хора и жените често бяха лишени от достъп до обезщетение за загуба на доходи или не бяха обхванати от мерките. Това означава, че бедността и социалното изключване са се увеличили по време на епидемията. Освен това редица предприятия прекратиха дейността си, което доведе до загуба на работни места.

6.3.

ЕИСК отбелязва, че положението на жените на пазара на труда се влоши значително по време на пандемията (17): много жени загубиха работата си, равновесието между професионалния и личния живот се влоши и в крайна сметка се повиши несигурността.

6.4.

Положението на мигрантите на пазара на труда и на младите хора, които все повече се борят за намиране на работа, също се влоши. Освен това те са изправени дори в още по-голяма степен пред несигурни форми на труд, което не гарантира качествен живот.

6.5.

Неравенството намира отражение най-вече в равнището на доходите и стабилността на заетостта. Ето защо ЕИСК е твърдо убеден, че политиките в областта на пазара на труда трябва да бъдат насочени към преодоляване на разликата в заплащането, наред с мерки за насърчаване на прозрачността на заплащането, преодоляване на хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда, стимулиране на работата на пълно работно време за жените и преодоляване на ограниченията, свързани с полагането на неплатени грижи, както и прилагането на принципа на равно заплащане за труд с равна стойност. Също така трябва да се вземат мерки, за да се гарантира зачитането на правата на работниците. Следва да бъде насърчаван и социалният диалог, съсредоточен върху колективното договаряне при нестандартни дейности като домакинска работа, работа по полагане на грижи, работа през платформа и др.

7. Цифровизация и изкуствен интелект

7.1.

Цифровизацията оказва голямо въздействие върху колективните трудови правоотношения, като се имат предвид положителните и отрицателните последици от прилагането ѝ от работодателите в работните процеси.

7.2.

Цифровите решения пораждат опасения и по отношение на договорните отношения между работниците и работодателите. За да се гарантират устойчиви компоненти на качествения труд, е необходимо да се наблюдават развитията на пазара на труда и да се гарантира наличието на подходящи механизми за защита на основните права на работниците, без да се възпрепятства разработването на цифрови решения. ЕС, държавите членки, социалните партньори и други заинтересовани страни следва да играят роля в намирането на справедливи решения в отговор на проблемите на хората. ЕИСК подчертава, че засилената цифровизация в професионалния живот може да донесе ползи, като същевременно създава предизвикателства. Във връзка с това ЕИСК признава, че бързото изпълнение на Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията може да играе важна роля (18).

7.3.

Налице е спешна необходимост от управление на изкуствения интелект на работното място, по-специално с оглед на предотвратяването на дискриминационни практики, незаконното наблюдение на работниците — включително правото на откъсване от работната среда — и друго неблагоприятно третиране на работниците. Социалните партньори трябва да бъдат включени в процеса на приемане и прилагане на законодателството в областта на изкуствения интелект.

Брюксел, 23 септември 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) https://www.ilo.org/global/topics/decent-work/lang--en/index.htm.

(2) ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 391.

(3) ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 16.

(4) В зависимост от ситуацията в държавите членки.

(5) OВ C 125, 21.4.2017 г.,стр. 10, параграф 3.19.

(6) ОВ C 97, 24.3.2020 г., стр. 32; ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 159, параграф 1.6.

(7) Voss, Eckhard, Broughton, Andrea, Pulignano, Valeria, Franca, Valentina, Rodriguez, Contreras, Ricardo.Проучване на връзките между социалния диалог на равнище ЕС и национално равнище.Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2018 г.

(8) Например резолюцията на ЕИСК относно срещата на високо равнище в Порто, ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 6 и ОВ C 341, 24.8.2021 г., стр. 23.

(9) Да преобразим света: програма на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие.

(10) Стандарти на МОТ и член151 и член 156 от ДФЕС.

(11) ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10, параграф 3.4.

(12) Eurofound (2021), Living, working and COVID-19 (Update April 2021): Mental health and trust decline across EU as pandemic enters another year, Publications Office of the European Union, Luxembourg (Живот, работа и COVID-19 (актуализация от април 2021 г.): Влошаване на психичното здраве и спад на доверието навсякъде в ЕС през втората година от пандемията, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург), стр. 4.

(13) ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 44; ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 45; ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 8; ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15; ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 37; ОВ C 232, 14.7.2020 г., стр. 18.

(14) Както се посочва в ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 38.

(15) Цифровите умения и обучението на работниците се различават значително в отделните държави от ЕС и това изостря различията между положението на работниците. През 2019 г. средно по-малко от 25 % от предприятията в ЕС са предоставили цифрово обучение на своите служители, като процентът варира от 6 % в Румъния до 37 % във Финландия.

(16) ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 13.

(17) https://eige.europa.eu/news/covid-19-derails-gender-equality-gains.

(18) The European Social Partners framework agreement_and_studies/2020-06-22_agreement_on_digitalisation_-_with_signatures.pdf.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискванията (член 43, параграф 2 от Правилника за дейността):

ИЗМЕНЕНИЕ 3

Внесено от:

ARDHE Christian

HOŠTÁK Martin

KONTKANEN Mira-Maria

LE BRETON Marie-Pierre

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 2.9

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК е наясно със съществуването на редица елементи, фактори и обстоятелства, които оказват влияние върху качеството на труда и осигуряването му по устойчив начин и отчете този факт в своето становище (11). Това са елементи като равнището и предвидимостта на заплатите на работниците, формите и методите на работа , включително необходимостта от разнообразни форми на труд и гъвкавост в рамките на социалния диалог, работната среда, здравословните и безопасни условия на труд, стабилността на заетостта, ученето през целия живот, обучението на работниците, редовното и предвидимо работно време, защитата на правата на работниците, равновесието между професионалния и личния живот, активния и ефективен социален диалог и др.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	92
Гласове „против“:	120
Гласове „въздържал се“:	15

ИЗМЕНЕНИЕ 4

Внесено от:

ARDHE Christian

HOŠTÁK Martin

KONTKANEN Mira-Maria

LE BRETON Marie-Pierre

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 3.3

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК отбелязва, че епидемията насочи вниманието към някои икономически и бизнес модели, форми и начини на работа, които бяха пренебрегвани или на които беше отделяно твърде малко внимание преди епидемията. Трябва да се следи тези по-често срещани форми на стопанска дейност и работа да не се отразяват неблагоприятно на пазара на труда или на качеството на труда и да не представляват нелоялни практики.

ЕИСК отбелязва, че епидемията насочи вниманието към някои икономически и бизнес модели, форми и начини на работа, които бяха пренебрегвани или на които беше отделяно твърде малко внимание преди епидемията. Въпреки че е важно да се насърчават политики, благоприятстващи предприемачеството и самостоятелната заетост както на европейско, така и на национално равнище, и да се насърчава устойчивото развитие на тези по-често срещани форми на стопанска дейност и работа , следва да се гарантира, че те не се отразяват неблагоприятно на пазара на труда или на качеството на труда и да не представляват нелоялни практики.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	90
Гласове „против“:	125
Гласове „въздържал се“:	16

ИЗМЕНЕНИЕ 5

Внесено от:

ARDHE Christian

HOŠTÁK Martin

KONTKANEN Mira-Maria

LE BRETON Marie-Pierre

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 6.2

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК отбелязва, че равенството не беше гарантирано по време на пандемията, тъй като приетите мерки не обхванаха всички работници и предприятия. Малките и средните предприятия, работниците с по-нестабилни и по-несигурни форми на заетост, самостоятелно заетите лица, мигрантите, младите хора и жените често бяха лишени от достъп до обезщетение за загуба на доходи или не бяха обхванати от мерките. Това означава, че бедността и социалното изключване са се увеличили по време на епидемията. Освен това редица предприятия прекратиха дейността си, което доведе до загуба на работни места.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	88
Гласове „против“:	138
Гласове „въздържал се“:	14

ИЗМЕНЕНИЕ 6

Внесено от:

ARDHE Christian

HOŠTÁK Martin

KONTKANEN Mira-Maria

LE BRETON Marie-Pierre

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 6.3

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	80
Гласове „против“:	143
Гласове „въздържал се“:	10

ИЗМЕНЕНИЕ 7

Внесено от:

ARDHE Christian

HOŠTÁK Martin

KONTKANEN Mira-Maria

LE BRETON Marie-Pierre

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 6.4

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Положението на мигрантите на пазара на труда и на младите хора, които все повече се борят за намиране на работа, също се влоши. Освен това те са изправени дори в още по-голяма степен пред несигурни форми на труд , което не гарантира качествен живот .

Положението на мигрантите на пазара на труда и на младите хора, които все повече се борят за намиране на работа, също се влоши. Освен това те са изправени дори в още по-голяма степен пред предизвикателството да намерят по-стабилни и по-сигурни форми на труд.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	80
Гласове „против“:	143
Гласове „въздържал се“:	10

ИЗМЕНЕНИЕ 8

Внесено от:

Maria del Carmen Barrera Chamorro

Denis Meynent

Franca Salis-Madinier

Andrej Zorko

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 6.5

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Неравенството намира отражение най-вече в равнището на доходите и стабилността на заетостта. Ето защо ЕИСК е твърдо убеден, че политиките в областта на пазара на труда трябва да бъдат насочени към преодоляване на разликата в заплащането, наред със задължителни мерки за насърчаване на прозрачността на заплащането, преодоляване на хоризонталната и вертикалната сегрегация на пазара на труда, стимулиране на работата на пълно работно време за жените и преодоляване на ограниченията, свързани с полагането на неплатени грижи, както и прилагането на принципа на равно заплащане за труд с равна стойност. Също така трябва да се вземат мерки, за да се гарантира зачитането на правата на работниците. Следва да бъде насърчаван и социалният диалог, съсредоточен върху колективното договаряне при нестандартни дейности като домакинска работа, работа по полагане на грижи, работа през платформа и др.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	102
Гласове „против“:	113
Гласове „въздържал се“:	16

ИЗМЕНЕНИЕ 10

Внесено от:

ARDHE Christian

HOŠTÁK Martin

KONTKANEN Mira-Maria

LE BRETON Marie-Pierre

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 7.3

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

За да се гарантира прозрачно и балансирано развитие на изкуствения интелект, е налице спешна необходимост от управлението му на работното място, по-специално с оглед на смекчаването на неоснователните опасения, насърчаването на автономността на работниците и предотвратяването на дискриминационни практики, незаконното наблюдение на работниците и друго неблагоприятно третиране на работниците. Социалните партньори трябва да бъдат включени в процеса на приемане и прилагане на законодателството в областта на изкуствения интелект.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	88
Гласове „против“:	136
Гласове „въздържал се“:	10

ИЗМЕНЕНИЕ 11

Внесено от:

ARDHE Christian

HOŠTÁK Martin

KONTKANEN Mira-Maria

LE BRETON Marie-Pierre

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 1.1

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

Качеството на труда е един от основните компоненти на качеството на живот. Принципът за качество на труда за качество на живот трябва да се спазва, тъй като това е предпоставка за устойчиво социално развити е. Поради това ЕИСК е твърдо убеден, че в политиките на ЕС следва да се отдели специално внимание на този принцип , тъй като трябва да се предотвратяват рисковете от неравенство, бедност, социално изключване и нелоялна конкуренция;

Качеството на труда е един от основните компоненти на качеството на живот и трябва да се разглежда заедно с концепцията за устойчиво развитие, като се отчита по-широкият контекст на устойчивия растеж и заетостта, по-специално преходът към екологосъобразна икономика и цифровизация . Същевременно ЕИСК признава ролята на работодателите за насърчаване на уменията, заетостта, разнообразните форми на труд, сигурността, благосъстоянието на работниците и конкурентоспособността на предприятията . Поради това ЕИСК е твърдо убеден, че в политиките на ЕС следва да се отдели специално внимание на качеството на труда като компонент на икономическия растеж и заетостта , тъй като то може да има значителен двоен принос за засилване на устойчивия растеж, заетостта и производителността, като същевременно се преодоляват рисковете от неравенство, бедност, социално изключване и нелоялна конкуренция.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	79
Гласове „против“:	136
Гласове „въздържал се“:	11

ИЗМЕНЕНИЕ 12

Внесено от:

ARDHE Christian

HOŠTÁK Martin

KONTKANEN Mira-Maria

LE BRETON Marie-Pierre

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 1.2

Създава се нов параграф, както следва:

Позиция: след съществуващ параграф —на същото ниво на номериране

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК подчертава, че са необходими всеобхватни и правилно насочени действия, за да се гарантират гъвкави, устойчиви и приобщаващи пазари на труда в държавите членки, включително в резултат на пандемията, със специален акцент върху осигуряването на гъвкави работни места. ЕИСК обаче посочва, че развитието на пазара на труда трябва да бъде подкрепяно, а не прекомерно регулирано или възпрепятствано. Би трябвало да се обърне специално внимание на принципите на субсидиарност и пропорционалност по отношение на правомощията на ЕС и на държавите членки, както и на различните инструменти, с които разполагат. Що се отнася до осигуряването на солидна икономическа основа в подкрепа на справедливия преход в Европа, акцентът следва да бъде поставен върху създаването на справедлива, стабилна и предвидима регулаторна рамка за бизнеса, включително избягване на административната тежест за дружествата.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	79
Гласове „против“:	144
Гласове „въздържал се“:	7

ИЗМЕНЕНИЕ 15

Внесено от:

ARDHE Christian

HOŠTÁK Martin

KONTKANEN Mira-Maria

LE BRETON Marie-Pierre

SOC/685

Основни компоненти на устойчивия и качествен труд по време на възстановяването и след него

Параграф 1.12

се изменя, както следва:

Становище на секцията

Изменение

ЕИСК отбелязва, че Механизмът за възстановяване и устойчивост не разглежда пряко компонентите на качествения труд, и поради това призовава Комисията да допълни тази част от механизма. Качеството на труда е от ключово значение за постигането на целите, определени от Механизма за възстановяване и устойчивост. Не бива да се пренебрегват уязвимите групи , като работещите при несигурни условия на труд и младите работници , които бяха най-силно засегнати от епидемията.

ЕИСК отбелязва, че Механизмът за възстановяване и устойчивост не разглежда пряко компонентите на качествения труд, и поради това призовава Комисията да гарантира, че тези компоненти се отчитат по подходящ начин при прилагането на механизма. Качеството на труда е от ключово значение за постигането на целите, определени от Механизма за възстановяване и устойчивост. Не бива да се пренебрегват уязвимите групи, които бяха най-силно засегнати от епидемията.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	82
Гласове „против“:	140
Гласове „въздържал се“:	8

(11) ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10, параграф 3.4.

(17) https://eige.europa.eu/news/covid-19-derails-gender-equality-gains.

Top

All

Choose the experimental features you want to try