—

Коригираната работна програма на Европейската комисия (РПК) за 2020 г. (1),

—

Протокола за сътрудничество с Европейската комисия от февруари 2012 г.,

—

приоритетите си за своя петгодишен мандат (2020—2025 г.),

1.

да отговори на предупреждението, което кризата, свързана с COVID-19, представлява, като постави по-силен акцент върху социалното благоденствие и екологичната устойчивост в рамките на модела на социалната пазарна икономика, като същевременно се отчитат целите на ООН за устойчиво развитие;

2.

да гарантира, че стратегията за възстановяване след пандемията, макар и изцяло приведена в съответствие с целите на Зеления пакт и с ангажиментите, поети от ЕС в рамките на Парижкото споразумение, се съсредоточава върху защитата на здравето на европейските граждани и възстановяването на икономическия растеж в ЕС. При прилагането на законодателството в областта на климата трябва да се отчита в пълна степен географското, икономическото и социалното многообразие на териториите на Европа и да се укрепи принципът на многостепенното управление при прехода към неутралност по отношение на климата;

3.

да работи с КР за повишаване на видимостта и обществената подкрепа за такива действия чрез инициативата „Зелен пакт по места“ (Green Deal Going Local);

4.

да включи измерението на здравеопазването в рамката на Зеления пакт, за да се насърчава здравословният начин на живот за всички, да се проучват задълбочено съществуващите връзки и синергии между здравеопазването, околната среда, енергетиката, икономиката, заетостта, конкурентоспособността и опазването на климата, като същевременно се предлага ясна стратегия за изграждане на устойчиви територии, икономики и общества в периода след пандемията в рамките на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР);

5.

да предприеме по-нататъшни стъпки за намаляване на тежестта върху националните, регионалните и местните органи в усилията им за справяне с кризата, свързана с COVID-19, и за използване на всички налични средства, за да се отговори на нуждите на европейските здравни системи. Бързото разпространение на вируса поставя под все по-голям натиск както здравните, така и социалните грижи, като същевременно трябва да сме подготвени и за „втора вълна“; По отношение на трансграничното планирането при пандемии следва да се насърчават регионалните групи за действие при кризи, които се състоят от всички равнища на управление, съсредоточават се върху епидемиите и не се спират на националните граници;

6.

да си сътрудничи с КР за повишаване на осведомеността и капацитета на управляващите органи да използват по най-добрия начин възможностите, предоставяни от Зеления пакт, и в същото време да насърчава по-голям пряк достъп до средствата на ЕС за местните и регионалните власти за постигане на целите на Зеления пакт, по-специално като се подкрепят граничните райони посредством въвеждането на Европейския трансграничен механизъм;

7.

да популяризира Пакта за климата като съвместно начинание за засилено сътрудничество между местните и регионалните власти, европейските институции и гражданите, насочено към борба с изменението на климата и едновременно с това към справяне с икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19, и като рамка, обединяваща всички заинтересовани страни с цел изготвяне и прилагане на местни споразумения за климата и обмен на най-добри практики;

8.

да създаде форум за екологосъобразно възстановяване, в рамките на който КР, Европейската комисия, местните и регионалните власти и други заинтересовани страни да могат да работят заедно за прилагането на Зеления пакт в новата рамка за възстановяване след пандемията;

9.

да гарантира, че амбицията за нулево равнище на замърсяване в нетоксична околна среда, формулирана в Зеления пакт, остава съществена част от екологосъобразното възстановяване. Необходим е амбициозен план за действие за нулево замърсяване на водата, въздуха и почвата, по-специално за да допринесе за защитата на здравето;

10.

да прояви повече амбиция относно бъдещата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие, за да се спре продължаващата загуба на биологично разнообразие и да се даде възможност на ЕС да играе водеща роля в световен мащаб за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, което е от съществено значение за предотвратяването или намаляването на въздействието на бъдещи пандемии; да насърчава бързото прилагане на Европейската стратегия за горите, като гарантира въвеждането на правилните механизми, за да се гарантират обменът и прилагането на най-добрите практики;

11.

да насърчава устойчивото и местно производство на храни при изпълнението на инициативите, обявени със стратегията „От фермата до трапезата“, като по този начин се опазват биологичното разнообразие, почвите, водите и морската среда и се гарантира добро равнище на доходи за земеделските стопани в ЕС, като същевременно гарантира справедливи цени на пазара и справедлива пазарна позиция за селскостопанските производители посредством обвързващо по принцип адаптиране на производството към търсенето на пазара, по-специално в ситуации на пазарна криза; да гарантира съдействие за земеделските стопани и селските райони при осъществяването на необходимите структурни промени за преход към по-устойчиви продоволствени системи;

12.

да представи план за действие за прилагането на европейския стълб на социалните права, който да спомогне за укрепване на социалното измерение на ЕС и за смекчаване на въздействието на текущия преход към към зелена икономика и цифрови технологии. КР подчертава, че прилагането на Европейския стълб на социалните права има силен териториален компонент и че наборът от социални показатели, който понастоящем отразява само средните национални стойности, следва да бъде подсилен с допълнителни регионални данни;

13.

да включи в плана за изпълнение на Европейския стълб на социалните права Европейска гаранция за децата с цел преодоляване на детската бедност и изключването на децата в ЕС;

14.

да проучи потенциала на социалната икономика и да изготви „План за действие в областта на социалната икономика“, чиито основни принципи да залегнат в различните социално-икономически политики на Европейския съюз, като по този начин ще допринесе за екологосъобразен и справедлив преход, както и за план за възстановяване в периода след COVID-19, чрез който да се преодолее несъответствието между образование, умения и работни места, да се даде приоритет на младежката безработица и да се насърчи равенството между половете;

15.

да представи амбициозна реформа на Пакта за стабилност и растеж, която да интегрира целта за устойчиви публични финанси и поуките, извлечени от кризата с коронавируса;

16.

да спомогне за привличането на публични и частни инвестиции, които да окажат конкретно въздействие върху реалната икономика на местно и регионално равнище, като се обърне внимание на специфичното положение на най-отдалечените региони;

17.

да предложи спешно задълбочена реформа на европейския семестър и икономическото управление на ЕС, насочена към прозрачен, приобщаващ и демократичен процес. Силната връзка на Механизма за възстановяване и устойчивост с европейския семестър увеличава неотложната необходимост от реформа, за да се избегне по-нататъшна централизация и подход „от горе надолу“ на плановете за възстановяване, вместо да се даде приоритет на икономическото, социалното и териториалното сближаване между и в рамките на държавите членки и на качествените публични инвестиции, необходими за устойчивото възстановяване на ЕС. Реформираният европейски семестър, както и цялостната европейска икономическа стратегия за изпълнение на ЦУР в целия ЕС следва да включват принципите на партньорство, многостепенно управление и териториално измерение, въз основа на предложението на КР за кодекс на поведение във връзка с участието в семестъра на местните и регионалните власти на национално равнище и на Европейския комитет на регионите на европейско равнище;

18.

да обърне внимание на уязвимостта на европейските вериги за създаване на стойност, проличала по време на кризата, свързана с COVID-19; да установи най-слабите брънки и да диверсифицира източниците във веригите за доставка на ЕС, като намали зависимостта им от отделни държави, да укрепи европейската промишлена база по устойчив начин и да гарантира стратегическата промишлена автономност на ЕС; да създаде политика по отношение на клъстерите като основна част от всяка промишлена политика на ЕС, годна да засили развитието на европейски клъстери на световно равнище, свързващи регионални клъстери, мрежи и екосистеми;

19.

да настоява за по-добро прилагане на главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в търговските споразумения на ЕС и да се съсредоточи върху подобряването на социално-икономическото и териториалното въздействие на търговските споразумения, включително бъдещото споразумение с Обединеното кралство, като предоставя по-подробни секторни и географски анализи и същевременно укрепва обвързаността с условията за ТУР в споразуменията за свободна търговия; изразява съгласие с Европейската комисия, че свободната, справедлива и отворена търговия може да функционира само при наличието на силна и ефективна Световна търговска организация (СТО) и подкрепя намерението ѝ да започне всеобхватна инициатива за реформа на СТО;

20.

да гарантира, че местните и регионалните власти участват пълноценно в подготовката и изпълнението на споразуменията за партньорство и програмите за периода 2021—2027 г.;

21.

да гарантира, че по-голямата гъвкавост, предоставена за използването на кохезионните фондове и при прилагането на правилата за държавната помощ, която е необходима, за да се подпомогне възстановяването на регионите и градовете и селските райони от кризата, причинена от COVID-19, не води до централизация на правомощията и не лишава местните и регионалните власти от прерогативите им;

22.

да извлече полза от опита от Програмата на ЕС за градовете и обновената Лайпцигската харта, като организира среща на високо равнище по въпросите на устойчивото градско развитие;

23.

да се опре на предложението за „вълна на саниране“ и на плана за действие на Градското партньорство за жилищно настаняване, приет през ноември 2018 г., за да изготви европейска програма за жилищно настаняване, интегрираща жилищното настаняване в различните политики на ЕС, които оказват въздействие върху този сектор;

24.

да предложи последователна и амбициозна програма на ЕС за селските райони, насочена по-специално към отдалечените територии, които често се пренебрегват, и по този начин да изгради по-тясна връзка с гражданите, които живеят в селските райони и които по дефиниция са по-изолирани от централизираните системи на управление. Съживяването на населените места в селските райони ще помогне на ЕС да покаже осезаема подкрепа и да укрепи легитимността си по места;

25.

да даде решителен отговор на предизвикателствата, пред които е изправен европейският туризъм, както чрез краткосрочно финансиране, така и чрез дългосрочна стратегия за възстановяване от кризата, като направи туристическия сектор по-издръжлив на сътресения и по-устойчив в бъдеще; Затова политиката на сближаване в дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. трябва да осигури по-добро оползотворяване на потенциала на културата и туризма. Акцентът следва да остане върху икономическата конкурентоспособност посредством научни изследвания и иновации, преход към цифрови технологии, както и европейския дневен ред за европейския туризъм;

26.

да приложи актуализирания план за действие в областта на цифровото образование, за да се вземе изцяло предвид въздействието на COVID-19 и новите условия за образование и обучение. Планът за действие следва да действа и като катализатор за бързото разработване на инструменти за дистанционно обучение в регионите, градовете и селските райони, в по-слабо развитите райони, особено в училищата, за да станат цифровите и медийните умения неразделна част от ученето през целия живот и за да се превърне Планът в платформа за обмен на добри практики между европейските градове и региони и по целия свят;

27.

да включи активно местните и регионалните органи в доизграждането на цифровия единен пазар, като използва ключовата им роля при предоставянето на цифрови услуги за гражданите и създаването и управлението на цифрова инфраструктура; да осигури внимателно наблюдение и измерване на процесите на устойчива цифрова трансформация в европейските региони и градове, с особен акцент върху разделението между градските и селските райони;

28.

да осигури увеличено финансиране и образователни кампании във връзка с бързото и цялостно разгръщане на цифровата инфраструктура и особено на тази от пето поколение (5G) в ЕС, включително чрез бъдещия фонд на ЕС за възстановяване, като същевременно гарантира по-бърза широколентова връзка в селските, планинските и островните райони и в тези, които трябва да се справят с демографските предизвикателства;

29.

да подкрепи създаването на европейско пространство за образование до 2025 г. в тясно взаимодействие с Европейското научноизследователско пространство, за да се гарантират висококачествено образование и обучение, както и равенство и справедливост в образованието, в отговор на демографските промени и „изтичането на мозъци“; да включи КР в разработването и прилагането на бъдещи мерки в областта на образованието и обучението, както и в изпълнението на актуализираната програма за умения в Европа и плана за действие в областта на цифровото образование;

30.

да представи научно обоснована оценка на въздействието на COVID-19 върху демографските промени и да гарантира, че бъдещите решения са съобразени с местните потребности и особености;

31.

да даде приоритет на подкрепата за организации, включително организации с нестопанска цел, МСП, отделни творци и работещи в секторите на културата и творчеството, които са особено засегнати от епидемията от COVID-19. В процеса на подобряване на настоящата стратегическа рамка на ЕС за културата и в следващата програма „Творческа Европа“ следва да се обърне специално внимание на укрепването и опазването на богатата културна структура на Европа, както и на регионалните и местните особености и наследство;

32.

да гарантира, че помощта на Съюза за страните кандидатки и потенциални кандидатки в периода след кризата достига до местните общности и включва и улеснява в достатъчна степен местните и регионалните власти, които са от съществено значение за установяването на демократичната легитимност на ангажимента на ЕС в тези държави, като същевременно продължава да изтъква и разглежда опасностите от „обсебване на държавата от местни частни интереси“, което застрашава основите на демокрацията;

33.

да увеличи подкрепата на ЕС, насочена към нуждите на местните и регионалните власти и техните сдружения в страните партньори, по-специално в държавите от Южното Средиземноморие и Източното партньорство, за да се създаде нова динамика на реформите за децентрализация и да се подобрят резултатите в областта на управлението, както и да се засили видимостта на ползите от политиките на ЕС в рамките на териториите и равнищата на управление на страните партньори. Тук се включва създаването на школа по публична администрация за Източното партньорство, както е предложено в съвместното съобщение относно политиката в областта на Източното партньорство за периода след 2020 г.;

34.

да допринася за постигането на ЦУР, включително чрез активното участие на местните и регионалните органи в страните партньори и чрез подкрепа за партньорски дейности за сътрудничество в дух на партньорство и солидарност, по-специално в контекста на сериозното глобално въздействие на пандемията от COVID-19 и на мерките за ограничаването ѝ;

35.

да привлече за участие местните и регионалните органи на управление в изпълнението и мониторинга на стратегията на ЕС за равенство между половете и да включи в нея мерки и инструменти за изграждане на издръжливост на последиците от кризата с COVID-19 във връзка с въпроси, свързани с равенството между половете;

36.

да използва Конференцията за бъдещето на Европа като навременна възможност за обсъждане с гражданите и местните и регионалните власти на ЕС като проект, основан на основни ценности като демокрацията, основните права и принципите на правовата държава, както и на необходимите промени в настоящата му институционална рамка, за да се подобри ефективността и легитимността, както и чувството за принадлежност на гражданите към европейския проект;

37.

да включи КР и националните парламенти, както и регионалните парламенти със законодателни правомощия изцяло във всички органи на Конференцията за бъдещето на Европа, за да провежда процеса възможно най-близо до гражданите; да си сътрудничи с КР за разработване на пилотен модел за постоянен и структуриран диалог с гражданите посредством местните и регионалните власти, позволяващ двупосочен процес на комуникация между гражданите и институциите на ЕС, който би могъл да послужи на по-късен етап за подобряване на процеса на вземане на решения в ЕС в дългосрочен план;

38.

да активизира усилията за борба с дезинформацията, включително на местно и регионално равнище, чрез подкрепа за независими проверители на факти, медийна грамотност и качествена журналистика, като същевременно подчертава, че борбата с дезинформацията не трябва да се използва като претекст за цензуриране или ограничаване на свободата на изразяване на мнение;

39.

да възприеме всеобхватен подход към политиките в областта на миграцията, интеграцията и убежището въз основа на зачитане на основните права на човека и на принципите на пропорционалност, субсидиарност и солидарност; да осигури по-силна защита на външните граници на ЕС и да засили борбата с незаконната миграция и трафика на хора в сътрудничество с партньорите на ЕС; да засили подкрепата за местните и регионалните власти в основната роля, която те играят в политиките за интеграция;

40.

да продължи успешното сътрудничество с КР по инициативата за по-добро регулиране и насърчаването на концепцията за „активна субсидиарност“, по-специално чрез инициативата „Мрежа от регионални центрове за преглед на изпълнението на политиките на ЕС“ (RegHub) и новата ѝ роля в рамката на платформата „Готови за бъдещето“, и като подкрепя КР при разработването на RegHub 2.0 да осигурява още по-ефективна своевременна обратна връзка въз основа на опита на потребителите при прилагането на политиките на ЕС на местно и регионално равнище; да потвърди и доразвие тези принципи в предстоящото си съобщение относно по-доброто регулиране;

41.

да вземе предвид дебатите относно бъдещата работна програма на Европейската комисия, които се проведоха в регионалните парламенти, в съответствие със заключенията на Работната група на Европейската комисия относно субсидиарността и пропорционалността и пилотния проект, стартиран от Европейския комитет на регионите и Конференцията на европейските регионални законодателни събрания (CALRE).