ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 12.2.2020

COM(2020) 49 final

2020/0022(CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (кодифициран текст)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.В контекста на Европа на гражданите Комисията отдава голямо значение на опростяването и яснотата на правото на Съюза с оглед по-голямата му разбираемост и достъпност за гражданите, на които по този начин осигурява широки възможности да упражняват предоставените им специфични права.

Тази цел не може да бъде постигната, докато съществуват множество разпоредби, които след като са били изменяни неколкократно и често съществено, продължават да се намират отчасти в първоначалния акт, отчасти в последващите го изменящи актове. Необходимо е проучване и сравнение на голям брой актове, за да се установи кои са действащите разпоредби.

Поради това кодификацията на разпоредби, претърпели чести изменения, е от съществено значение за яснотата и прозрачността на правото.

2.На 1 април 1987 г. Комисията реши 1 да инструктира своите служби да извършват кодификация на всички актове най-късно след десетото им изменение, като подчерта, че това е минимално изискване и че в интерес на яснотата и разбираемостта на разпоредбите, службите следва да положат усилия да кодифицират текстовете, за които са отговорни, в още по-кратки срокове.

3.Заключенията на Председателството на Европейския съвет в Единбург от (декември 1992 г.) потвърдиха това 2 , като в тях беше подчертано значението на кодификацията, която осигурява правна сигурност по отношение на правото, приложимо към даден момент по даден въпрос.

Кодификацията трябва да се извършва при стриктно спазване на обичайния процес за приемане на актове на Съюза.

Предвид невъзможността за въвеждане на изменения по същество в актовете, предмет на кодификация, Европейският парламент, Съветът и Комисията решиха с междуинституционално споразумение от 20 декември 1994 г., че може да се прилага ускорена процедура за бързо приемане на кодифицираните актове.

4.Целта на настоящото предложение е да се извърши кодификация на Директива 2011/16/EС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО 3 . Новата директива ще замести различните актове, които са инкорпорирани в нея 4 ; тя запазва напълно съдържанието на кодифицираните актове и се ограничава до тяхното обединяване, като внася единствено формални изменения, необходими за самото кодифициране.

5.Настоящото предложение за кодификация беше изработено на основата на предварителна консолидация на текста, на 23 официални езици, на Директива 2011/16/ЕC и изменящите я актове, с помощта на информационна система от Службата за публикации на Европейския съюз. При промяна на номерацията на членовете съответствието между старата и новата номерация е посочено в таблица на съответствието, която се съдържа в приложение VI към кодифицираната директива.

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

2020/0022 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (кодифициран текст)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 113 и 115 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Eвропейския икономически и социален комитет 5 ,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

ê

(1)Директива 2011/16/ЕC на Съвета 6 е била неколкократно и съществено изменяна 7 . С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

ê 2011/16/EC съображение 3 (адаптиран)

(2)Ö Настоящата директива следва Õ да предостави на държавите членки правомощията за успешно сътрудничество на международно равнище, с цел да се преодолеят отрицателните ефекти на постоянно нарастващата глобализация върху вътрешния пазар.

ê 2011/16/EC съображение 6 (адаптиран)

(3)Ö Настоящата директива Õ следва да се прилага към преките и непреките данъци, които все още не са предмет на законодателството на Съюза. За тази цел настоящата директива е правилният инструмент за ефективно административно сътрудничество.

ê 2011/16/EC съображение 7 (адаптиран)

(4)Настоящата директива предвижда ясни и конкретни правила, уреждащи административното сътрудничество между държавите членки, с цел да се Ö осигури Õ, особено по отношение на обмена на информация, широко административно сътрудничество между държавите членки. Ясните правила следва да осигурят и възможност в обхвата да бъдат включени по-конкретно всички юридически и физически лица в Съюза, като се има предвид нарастващото многообразие на правни сдружения, които включват не само традиционни сдружения, като тръстове, фондации и инвестиционни фондове, но и всеки нов инструмент, който може да бъде създаден от данъкоплатци в държавите членки.

ê 2011/16/EC съображение 8 (адаптиран)

(5)Нужни са преки контакти между местните или националните служби на държавите членки, отговарящи за административното сътрудничество, като по правило комуникацията следва да се осъществява между централните звена за връзка. Липсата на преки контакти води до неефективност, непълноценно използване на инструментите за административно сътрудничество и забавяне на комуникацията. Между службите Ö следва да се осъществяват Õ преки контакти, за да се постигне по-ефикасно и по-бързо сътрудничество. Предоставянето на компетентност на отделите за връзка следва да се подчинява на националните разпоредби на всяка държава членка.

ê 2011/16/EC съображение 9

(6)При запитване от страна на друга държава членка, държавите членки следва да обменят информация относно отделни случаи и следва да направят необходимите разследвания, за да получат търсената информация. Стандартът за предполагаема значимост има за цел да осигури възможно най-широк обмен на информация по данъчни въпроси, като същевременно изясни, че държавите членки не следва да се ангажират с опити за извличане на информация (т.нар. „fishing expeditions“), нито да искат информация, която няма връзка с данъчните задължения на даден данъкоплатец. Въпреки че член 24 от настоящата директива съдържа процедурни изисквания, тези разпоредби трябва да се тълкуват свободно, за да не се възпрепятства ефективният обмен на информация.

ê 2014/107/EC съображение 1 (адаптиран)

(7)Трудностите, свързани с трансграничните случаи на данъчни измами и укриване на данъци, нараснаха значително и тази тенденция буди сериозно безпокойство както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб. Доходите, които не се декларират и не се облагат с данъци, значително намаляват националните данъчни приходи. Необходими са следователно ефикасност и ефективност на събирането на данъци. Ö Освен това трудностите, свързани с трансграничните случаи на избягване на данъци, агресивното данъчно планиране и вредната данъчна конкуренция също нараснаха значително. Като цяло това затруднява държавите членки при прилагането на данъчни политики, които насърчават растежа Õ. Автоматичният обмен на информация представлява важен инструмент в това отношение и Ö следва да бъде Õ силно насърчен като бъдещия европейски и международен стандарт за прозрачност и обмен на информация в данъчната област.

ê 2014/107/EC съображение 2 (адаптиран)

(8)Значението на автоматичния обмен на информация като средство за борба с трансграничните случаи на данъчни измами и укриване на данъци беше признато и на международно равнище (Г-20 и Г-8). В резултат на преговорите между Съединените американски щати и няколко други държави, включително всички държави членки, по двустранни споразумения за автоматичен обмен с цел прилагане на Закона за спазване на данъчното законодателство на Съединените американски щати при откриване на сметки в чужбина (Foreign Account Tax Compliance Act, известен като „FATCA“), Г-20 възложи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да се основава на тези споразумения при разработване на единен световен стандарт за автоматичен обмен на данъчна информация.

ê 2014/107/EC съображение 4 (адаптиран)

(9)През 2014 г. ОИСР оповести Ö различните Õ елементи на световния стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки за данъчни цели, Ö които включват Õ типово споразумение между компетентните органи, общ стандарт за предоставяне на информация Ö („ОСПИ“) Õ, коментари по типовото споразумение между компетентните органи и общия стандарт за предоставяне на информация и параметрите на информационните технологии за прилагане на световния стандарт. Цялостният пакет за световния стандарт беше одобрен от министрите на финансите и от управителите на централните банки на държавите от Г-20 през септември 2014 г.

ê 2014/107/EC съображение 5 (адаптиран)

(10)Ö Настоящата Õ директива на Ö следва също така да Õ предвиди задължителен автоматичен обмен на информация между държавите членки относно някои категории доход и капитал, държани от данъчнозадължени лица в държави членки, различни от държавата, на която са местни лица. Тя също така Ö следва да Õ утвърди поетапен подход за засилване на автоматичния обмен на информация чрез постепенното му разширяване към нови категории доход и капитал.

ê 2014/107/EC съображение 9 (адаптиран)

(11)С цел свеждане до минимум на разходите и административната тежест за данъчните администрации и за икономическите оператори, от решаващо значение е също така да се гарантира, че обхватът на автоматичния обмен на Ö финансова Õ информация в рамките на Съюза е в съответствие с международните тенденции. За постигането на тази цел държавите членки следва да изискват от своите финансови институции да прилагат правила за предоставяне на информация и комплексна проверка, които са в пълно съответствие с Ö ОСПИ Õ, разработен от ОИСР. Освен това обхватът на Ö задължителния автоматичен обмен на информация Õ следва да включи информацията, съдържаща се в типовото споразумение между компетентните органи и в Ö ОСПИ Õ. Всяка държава членка Ö следва да Õ има само един списък на вътрешно определени „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“, който да използва както при въвеждането на настоящата директива, така и при прилагането на други споразумения за въвеждане на световния стандарт.

ê 2014/107/EC съображение 10

(12)Категориите „предоставящи информация финансови институции“ и „сметки, за които се предоставя информация“, попадащи в обхвата на настоящата директива, са определени така, че да се ограничат възможностите за данъчнозадължените лица да избягват предоставянето на информация чрез прехвърляне на активи към финансови институции или чрез инвестиране във финансови продукти, които попадат извън обхвата на настоящата директива. Независимо от това определени финансови институции и сметки, за които има малък риск да се използват с цел укриване на данъци, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива. По принцип в настоящата директива не са включени прагови стойности, тъй като те лесно могат да бъдат заобиколени чрез разделяне на сметки в различни финансови институции. Финансовата информация, която трябва да се предоставя и обменя, засяга не само всички свързани доходи (лихви, дивиденти и други подобни видове доход), но също и наличностите по сметки и постъпленията от продажба на „финансови активи“, за да се уредят и случаите, когато данъчнозадълженото лице се опитва да скрие капитал, който сам по себе си представлява доход или активи, данъкът върху които е укрит. Следователно обработването на информация съгласно настоящата директива е необходимо и пропорционално на целта да се даде възможност на данъчните администрации на държавите членки да идентифицират правилно и недвусмислено съответните данъчнозадължени лица, да въвеждат и прилагат своите закони за данъчно облагане в трансгранични ситуации, да направят оценка на вероятността от укриване на данъци и да избягват ненужните допълнителни разследвания.

ê 2014/107/EC съображение 11

(13)„Предоставящите информация финансови институции“ могат да изпълняват задълженията си за информиране по отношение на физически „лица, за които се предоставя информация“, като използват условията и реда за комуникация, включително по отношение на нейната честота, предвидени от вътрешните им процедури в съответствие с националното им право.

ê (EC) 2015/2376 съображение 1 (адаптиран)

(14)Издаването на предварителни данъчни становища, които улесняват последователното и прозрачно прилагане на закона, е обичайна практика, включително в Съюза. Като създава сигурна среда за стопанската дейност, по-голямата яснота на данъчното законодателство за данъчнозадължените лица може да стимулира инвестициите и спазването на закона и следователно да спомогне за изпълнението на целта за по-нататъшно развитие на единния пазар на Съюза на базата на принципите и основните свободи, върху които са изградени договорите. При все това, данъчните становища във връзка със стопански структури, създавани въз основа на данъчни съображения, в някои случаи доведоха до ниско равнище на данъчно облагане на изкуствено завишен доход в държавата, която издава, изменя или подновява данъчното становище, както и до изкуствено занижаване на облагаемия доход в други свързани държави. Ö Поради това е необходимо високо равнище на Õ прозрачност.

ê (EC) 2015/2376 съображение 7

(15)Данъчнозадължените лица имат право да използват предварителни трансгранични данъчни становища или предварителни споразумения за ценообразуване например по време на процеса на данъчно облагане или данъчните одити, при условие че фактите, на които се основават предварителното трансгранично данъчно становище или предварителните споразумения за ценообразуване, са били представени точно и данъчнозадължените лица спазват условията на предварителните трансгранични данъчни становища или предварителните споразумения за ценообразуване.

ê (EC) 2015/2376 съображение 8 (адаптиран)

(16)Държавите членки Ö следва да Õ обменят информация, независимо от това дали данъкоплатецът спазва условията на предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване.

ê (EC) 2015/2376 съображение 10 (адаптиран)

(17)За да може задължителният автоматичен обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване да изиграе пълноценно своята роля, информацията следва да се съобщава веднага след тяхното издаване, изменение или подновяване, като поради това за съобщаването на информацията следва да бъдат определени редовни интервали.

ê (EC) 2015/2376 съображение 11

(18)От съображения за правна сигурност, при спазване на набор от много строги условия, е целесъобразно от задължителния автоматичен обмен да бъдат изключени двустранни или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване с трети държави, попадащи в рамката на съществуващите международни договори с тези държави, когато разпоредбите на посочените договори не позволяват разкриването на получена съгласно същия договор информация на държава трета страна. В тези случаи обаче следва да се обменя информацията по член 9, параграф 5, отнасяща се до искания, които водят до издаването на такива двустранни или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване. Следователно в такива случаи информацията, която се предоставя, следва да бъде съпроводена с указанието, че се предоставя въз основа на такова искане.

ê (EC) 2015/2376 съображение 13 (адаптиран)

(19)В стандартния формуляр за задължителен автоматичен обмен на информация Ö за предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване следва да се вземе предвид Õ извършената работа в рамките на Форума на ОИСР относно вредните данъчни практики, в контекста на Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби Ö („Плана за действие срещу BEPS“) Õ. Уместно е също да се работи в тясно сътрудничество и по координиран начин с ОИСР, и то не само в областта на разработването на такъв стандартен формуляр за задължителен автоматичен обмен на информация. Крайната цел следва да бъде създаването на равнопоставени условия на конкуренция в световен мащаб, като Съюзът следва да поеме водеща роля и да настоява подлежащата на автоматичен обмен информация относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване да има доста широк обхват.

ê (EC) 2015/2376 съображение 14

(20)Държавите членки следва да обменят основна информация, като ограничен набор от основна информация следва се съобщава и на Комисията. Това следва да позволи на Комисията във всеки един момент да наблюдава и оценява ефективното прилагане на задължителния автоматичен обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване. Получената от Комисията информация обаче не следва да се използва за никакви други цели. Съобщаването на тази информация освен това не освобождава дадена държава членка от задълженията ѝ да уведомява Комисията за държавните помощи.

ê (EC) 2015/2376 съображение 16 (адаптиран)

(21)Когато е необходимо, след етапа на задължителния автоматичен обмен на информация Ö за предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване Õ, държава членка следва да може да се позове на член 5, отнасящ се до обмена на информация при поискване, за да получи допълнителна информация, включително пълния текст на предварителните трансгранични становища или предварителните споразумения за ценообразуване, от държавата членка, която ги е издала.

ê (EC) 2015/2376 съображение 18

(22)Държавите членки следва да предприемат всички разумни мерки, необходими за отстраняване на пречките, които биха могли да възпрепятстват ефективния и възможно най-широкообхватен задължителен автоматичен обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.

ê (EC) 2015/2376 съображение 19 (адаптиран)

(23)За да се подпомогне ефективното използване на ресурсите, да се улесни обменът на информация и да се избегне необходимостта държавите членки поотделно да извършват сходни по характер промени в националните си системи за съхраняване на информация, следва да се предвиди специална разпоредба за централен регистър, който да е достъпен за всички държави членки и Комисията и в който държавите членки Ö следва Õ да въвеждат и съхраняват информацията, вместо да обменят посочената информация по защитена електронна поща.

ê (EC) 2016/881 съображение 2

(24)Тъй като многонационалните групи от предприятия („МГП“) извършват дейност в различни държави, те имат възможност да използват практики за агресивно данъчно планиране, до които националните дружества нямат достъп. При това положение националните дружества, които обикновено са малки и средни предприятия (МСП), могат да се окажат особено силно засегнати, тъй като данъчната им тежест е по-висока от тази на „МГП“. От друга страна, всички държави членки могат да понесат загуба на приходи, като съществува и риск от конкуренция за привличане на „МГП“ чрез предлагането на допълнителни данъчни предимства.

ê (EC) 2016/881 съображение 3

(25)Данъчните органи на държавите членки се нуждаят от изчерпателна и адекватна информация относно структурата на „МГП“, политиката им за трансферно ценообразуване и вътрешните им сделки в рамките на Съюза и извън него. Тази информация ще даде възможност на данъчните органи да противодействат на вредните данъчни практики чрез промени в законодателството или подходящи оценки на риска и данъчни одити, както и да определят дали предприятията са участвали в практики, водещи до изкуствено прехвърляне на значителни по размер печалби в по-облагодетелствани в данъчно отношение райони.

ê (EC) 2016/881 съображение 4 (адаптиран)

(26)Ö Високо равнище на Õ прозрачност спрямо данъчните органи би могло да стимулира „МГП“ да се откажат от някои практики и да заплащат своя справедлив дял от данъците в държавата, в която реализират печалби. Затова Ö осигуряването Õ на прозрачността за „МГП“ представлява съществена част от усилията за овладяване на проблема със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

ê (EC) 2016/881 съображение 5 (адаптиран)

(27)В резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки по отношение на Кодекса за поведение относно документацията за целите на трансферното ценообразуване при свързани предприятия в Европейския съюз (ДТЦ в ЕС) 8 е предвиден метод, чрез който „МГП“ в Съюза могат да предоставят на данъчните органи информация за глобалната стопанска дейност и политиките за трансферно ценообразуване („главното досие“), както и информация за конкретните сделки на местното образувание („местното досие“). ДТЦ в ЕС обаче не предвижда никакъв механизъм за предоставяне на отчети по държави.

ê (EC) 2016/881 съображение 7

(28)С оглед на по-ефикасното използване на публичните ресурси и намаляването на административната тежест за „МГП“, задължението за предоставяне на информация следва да се прилага само за „МГП“, чийто годишен приход на консолидирана основа е над определен размер. С настоящата директива следва да се гарантира, че се събира една и съща информация, която се предоставя своевременно на данъчните администрации в целия Съюз.

ê (EC) 2016/881 съображение 8

(29)За да се обезпечи правилното функциониране на вътрешния пазар, Съюзът трябва да осигури лоялна конкуренция между „МГП“ на Съюза и другите „МГП“, които са установили на територията на Съюза едно или повече от своите образувания. Поради това задължението за предоставяне на информация следва да се прилага и за двата вида „МГП“. При все това, за да се осигури плавен преход, държавите членки следва да могат да отложат с една година задължението за предоставяне на информация за „съставно образувание“, което е местно лице на държава членка и което не е „крайно образувание майка“ на „МГП“ или „заместващо образувание майка“.

ê (EC) 2016/881 съображение 12

(30)Във всеки отделен случай задължителният автоматичен обмен между държавите членки на отчетите по държави следва да включва предоставянето на определен набор от основни данни, до които да имат достъп онези държави членки, в които, въз основа на информацията в съответния отчет, едно или повече принадлежащи към „МГП“ образувания са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, която извършват чрез място на стопанска дейност на „МГП“.

ê (EC) 2016/881 съображение 13 (адаптиран)

(31)За да се сведат до минимум разходите и административната тежест както за данъчните администрации, така и за „МГП“, е необходимо да се предвидят съобразени с международните тенденции правила и да се насърчи тяхното прилагане. На 19 юли 2013 г. ОИСР публикува План за действие срещу BEPS, който представлява важна инициатива за промяна на съществуващите данъчни правила в международен мащаб. На 5 октомври 2015 г. ОИСР представи окончателните си доклади, които бяха одобрени от финансовите министри на държавите от Г-20. По време на срещата, проведена на 15 и 16 ноември 2015 г., пакетът на ОИСР беше подкрепен и от лидерите на Г-20.

ê (EC) 2016/881 съображение 14 (адаптиран)

(32)В резултат на работата по мярка 13 от Плана за действие срещу BEPS беше създаден набор от стандарти относно предоставянето на информация за „МГП“, включително главното досие, местното досие и отчета по държави. Затова е уместно стандартите на ОИСР да се вземат предвид Ö във връзка с Õ правилата относно отчетите по държави.

ê (EC) 2016/881 съображение 15

(33)Когато „съставно образувание“ не може да получи или да придобие цялата информация, необходима за изпълнението на изискването за предоставяне на информация съгласно настоящата директива, държавите членки биха могли да счетат, че това показва необходимостта от оценка на рисковете от високо ниво относно трансферното ценообразуване и други рискове относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, свързани с тази „МГП“.

ê (EC) 2016/881 съображение 16

(34)След като държава членка прецени, че друга държава членка системно не предоставя автоматично отчетите по държави, тя следва да положи усилия да се консултира с тази държава членка.

ê (EC) 2016/881 съображение 17

(35)При действията на Съюза в областта на предоставянето на отчети по държави следва да продължи да се обръща специално внимание на бъдещите промени на равнището на ОИСР. При изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват окончателния доклад от 2015 г. по мярка 13 от проекта на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, който беше разработен от ОИСР, като средство за онагледяване или тълкуване на настоящата директива, както и с цел съгласуваното ѝ изпълнение в държавите членки.

ê (EC) 2016/881 съображение 20 (адаптиран)

(36)Поради това обхватът на задължителния обмен на информация следва да включва автоматичния обмен на информация относно отчетите по държави.

ê (EC) 2016/881 съображение 21 (адаптиран)

(37)Годишните отчети на държавите членки до Комисията съгласно член 27 от Ö настоящата Õ директива следва да съдържат подробна информация относно обхвата на предоставянето на отчети на местно ниво съгласно член 10 и приложение III, раздел II, точка 1, както и списък на всички юрисдикции, на които са местни лица „крайните предприятия майки“ на установени в Съюза „съставни образувания“, но не са били подадени или обменени пълни отчети.

ê (EC) 2018/822 съображение 3 (адаптиран)

(38)Като се има предвид, че повечето от договореностите за потенциално агресивно данъчно планиране излизат извън границите на една юрисдикция, автоматичният обмен на информация между данъчните органи Ö на различни държави членки Õ е от решаващо значение, за да получат информацията, която ще им позволи да предприемат действия при констатирани агресивни данъчни практики.

ê (EC) 2018/822 съображение 4

(39)В Декларацията от Бари от 13 май 2017 г. на държавите от Г-7 относно борбата с данъчни престъпления и други незаконни финансови потоци към ОИСР беше отправено искане да започне обсъждане на възможни начини за справяне с договорености, чиято цел е да се избегне оповестяването на информация по ОСПИ или прикриване на действителните собственици чрез непрозрачни структури, като се обмислят също така примерни правила за задължително оповестяване, основани на възприетия подход по отношение на договореностите за отклонение от данъчно облагане, посочен в доклада на ОИСР по мярка 12 от Плана за действие срещу BEPS.

ê (EC) 2018/822 съображение 5 (адаптиран)

(40)Необходимо е да се припомни, че някои финансови посредници и други данъчни консултанти активно подпомагат техните клиенти да укриват парични средства в офшорни зони.

ê (EC) 2018/822 съображение 6 (адаптиран)

(41)Оповестяването на трансграничните договорености за потенциално агресивно данъчно планиране може реално да подпомогне усилията за създаване във вътрешния пазар на среда на справедливо данъчно облагане. Поради тази причина Ö следва да бъде въведено Õ задължение за посредниците да уведомяват данъчните органи относно някои трансгранични договорености, които биха могли да се използват за целите на агресивното данъчно планиране. След задължителното оповестяване, данъчните органи Ö следва Õ да обменят получената информация с колегите си в другите държави членки. С тези правила следва да се подобри и ефективността на ОСПИ. Освен това е изключително важно Комисията да получи достъп до достатъчно количество информация, за да може да следи за правилното действие на настоящата директива. Достъпът на Комисията до такава информация не освобождава дадена държава членка от задължението ѝ да уведомява Комисията за държавните помощи.

ê (EC) 2018/822 съображение 7 (адаптиран)

(42)Безспорно е че е по-вероятно оповестяването на трансграничните договорености за потенциално агресивно данъчно планиране да постигне търсения възпиращ ефект, когато съответната информация достигне до данъчните органи на ранен етап, т.е преди договореностите да започнат да се прилагат на практика. За улесняване на работата на администрациите на държавите членки последващият автоматичен обмен на информация относно тези договорености Ö следва Õ да се извършва на тримесечие.

ê (EC) 2018/822 съображение 8

(43)С цел да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и да се предотвратят пропуски в предложената нормативна уредба, задължението за оповестяване следва да бъде наложено на всички участници, които обичайно участват в изготвянето, предлагането на пазара, организирането или управлението на прилагането на подлежащата на оповестяване трансгранична сделка или на поредица от такива сделки, както и на лицата, които оказват съдействие или предоставят консултации. Не бива да се пренебрегва фактът, че в определени случаи задължението за оповестяване няма да може да бъде наложено на посредника поради наличието на нормативно установено задължение за професионална тайна или поради липсата на посредник, когато данъчнозадълженото лице само изготвя и прилага схемата. Изключително важно е при такива обстоятелства данъчните органи да запазят възможността да получават информация относно данъчните договорености, които може да са свързани с агресивно данъчно планиране. Поради това е необходимо в подобни случаи задължението за оповестяване да се прехвърли върху данъчнозадълженото лице, което извлича ползи от тази договореност.

ê (EC) 2018/822 съображение 9

(44)С времето договореностите за агресивно данъчно планиране стават все по-сложни и търпят непрекъснати промени и корекции в отговор на мерките за противодействие от страна на данъчните органи. Поради това би било по-ефективно договореностите за потенциално агресивно данъчно планиране да бъдат обхванати чрез изготвяне на списък с характеристиките и елементите на сделките, които представляват явен признак за отклонение от данъчно облагане или данъчни злоупотреби, вместо да се въвежда определение на понятието „агресивно данъчно планиране“. Тези признаци се наричат „типични белези“.

ê (EC) 2018/822 съображение 10 (адаптиран)

(45)Като се има предвид, че основната цел на настоящата директива по отношение на оповестяването на трансграничните договорености за потенциално агресивно данъчно планиране следва да бъде гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар, от решаващо значение е регулирането на равнището на Съюза да не надхвърля необходимото за постигане на предвидените цели. Ето защо общите изисквания за оповестяване Ö следва да бъдат Õ ограничени само до трансгранични ситуации, т.е. ситуации с участието на повече от една държава членка или с участието на държава членка и трета държава. При такива обстоятелства може да се обоснове необходимостта от въвеждането на общ набор от норми вместо уреждане на въпроса на национално равнище, предвид потенциалното въздействие върху функционирането на вътрешния пазар. Държавите членки могат да приемат допълнителни национални мерки за оповестяване от подобно естество, но информацията, събрана в допълнение към подлежащата на оповестяване в съответствие с настоящата директива, не следва да се съобщава автоматично на компетентните органи на другите държави членки. Тази информация може да се обменя в съответствие с приложимите правила при обмен на информация при поискване или при спонтанен обмен на информация.

ê (EC) 2018/822 съображение 11

(46)Като се има предвид, че оповестените договорености следва да са с трансгранично измерение, е важно съответната информация да се предоставя на данъчните органи в другите държави членки, за да се гарантира, че настоящата директива възпира максимално ефективно практиките на агресивно данъчно планиране.

ê EC) 2018/822 съображение 13 (адаптиран)

(47)За да се сведат до минимум разходите и административната тежест както за данъчните администрации, така и за посредниците, и да се гарантира, че настоящата директива ефективно възпира практиките на агресивно данъчно планиране, обхватът на автоматичния обмен на информация за подлежащите на оповестяване трансгранични договорености в рамките на Съюза следва да бъде съобразен с международните тенденции. Следва да бъде Ö установен Õ типичен белег, който да обхваща договорености, предназначени да заобиколят задълженията за оповестяване, включващи автоматичен обмен на информация. За целите на този типичен белег споразуменията относно автоматичния обмен на информация за финансови сметки въз основа ОСПИ следва да се третират като равностойни на задълженията за оповестяване, предвидени в член 8, параграф 4 и в приложение I. При въвеждането на частите от настоящата директива, насочени към договорености за избягване на ОСПИ и договорености с участието на юридически лица или правни форми или други сходни структури, държавите членки биха могли да използват работата на ОИСР, и по-конкретно нейните примерни правила за задължително оповестяване на договореностите за избягване на ОСПИ и непрозрачните офшорни структури и коментара към тях като източник на примери или на тълкуване, с цел осигуряване на последователно прилагане в отделните държави членки, доколкото тези текстове са в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза.

ê (EC) 2018/822 съображение 14 (адаптиран)

(48)Въпреки че прякото данъчно облагане остава от компетентността на държавите членки, целесъобразно е да се въведе позоваване на нулева или почти нулева ставка на корпоративния данък единствено с цел ясно да се определи обхватът на типичния белег, включващ договорености, свързани с трансгранични сделки, които следва да подлежат на оповестяване съгласно Ö настоящата Õ директива от посредници или, според случая, от данъчнозадължени лица, и за които компетентните органи следва автоматично да обменят информация. Освен това следва да се припомни, че за трансграничните договорености за агресивно данъчно планиране, при които основната цел или една от основните цели е получаване на данъчно облекчение, което противоречи на предмета или целта на приложимия данъчен закон, се прилага общото правило за борба със злоупотребите в член 6 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета 9 .

ê 2011/16/EC съображение 11 (адаптиран)

(49)Следва да се поощрява спонтанният обмен на информация между държавите членки.

ê 2011/16/EC съображение 12

(50)Следва да се установят срокове за предоставяне на информация съгласно настоящата директива, за да се гарантира, че обменът на информация е навременен, а оттам и ефективен.

ê 2011/16/EC съображение 13

(51)Важно е длъжностни лица от данъчната администрация на една държава членка да бъдат допускани на територията на друга държава членка.

ê 2011/16/EC съображение 14

(52)Тъй като данъчното положение на едно или повече данъчнозадължени лица, установени в различни държави членки, често представлява общ или допълващ се интерес, следва да се предостави възможност две или повече държави членки, по взаимно съгласие и на доброволен принцип, да извършват паралелни проверки на тези лица.

ê 2011/16/EC съображение 15

(53)С оглед на законовите изисквания в някои държави членки данъкоплатецът да бъде информиран за решенията и актовете относно данъчните му задължения и на произтичащите от това трудности за данъчните власти, включително и в случаите, когато данъкоплатецът се е преместил в друга държава членка, е желателно при тези обстоятелства данъчните власти да могат да разчитат на сътрудничеството на компетентните органи на държавата членка, в която данъкоплатецът се е преместил.

ê (EC) 2015/2376 съображение 15

(54)Предоставянето на обратна информация от страна на държавата получател до държавата подател на информацията, е необходим елемент от ефективното функциониране на системата за автоматичен обмен. Във връзка с това е целесъобразно да се подчертае, че компетентните органи на държавите членки следва веднъж годишно да изпращат на останалите заинтересовани държави членки обратна информация във връзка с автоматичния обмен на информация. На практика тази задължителна обратна информация следва да се изпраща въз основа на определени на двустранна основа договорености.

ê 2011/16/EC съображение 17

(55)Необходимо е държавите членки и Комисията взаимно да си сътрудничат при постоянното разглеждане на процедурите за сътрудничество и при обмена на опит и най-добри практики в разглежданите области.

ê 2011/16/EC съображение 18

(56)В интерес на ефективността на административното сътрудничество е важно информацията и документите, получени по силата на настоящата директива, да могат, при спазване на установените в настоящата директива ограничения, да бъдат използвани и за други цели в държавите членки, които ги получават. Важно е също, при определени условия, държавите членки да могат да предоставят тази информация на трета държава.

ê 2011/16/EC съображение 19

(57)Случаите, в които запитана държава членка може да откаже да предостави информация, следва да бъдат ясно посочени и ограничени, като се имат предвид определени частни интереси, които следва да бъдат защитени, а също и общественият интерес.

ê 2011/16/EC съображение 20

(58)Държава членка обаче не следва да отказва да предоставя информация, защото тя не представлява национален интерес или защото информацията се държи от банка, друга финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на лице.

ê 2011/16/EC съображение 21

(59)Настоящата директива съдържа минимални норми и поради това не следва да засяга правото на държавите членки да поддържат с други държави членки отношения на по-широко сътрудничество в съответствие с националното си законодателство или в рамките на двустранни или многостранни споразумения, сключени с други държави членки.

ê 2011/16/EC съображение 22

(60)Освен това следва да се поясни, че ако държава членка предоставя по-широко сътрудничество на трета държава от сътрудничеството, предвидено в настоящата директива, тя не следва да отказва същото по-широко сътрудничество на други държави членки, които желаят да установят такива отношения на по-широко взаимно сътрудничество.

ê 2011/16/EC съображение 23

(61)Обменът на информация следва да се извършва посредством стандартизирани формуляри, формати и канали за комуникация.

ê (EC) 2016/2258 съображение 2 (адаптиран)

(62)Когато титулярят на сметката е посредническа структура, финансовите институции Ö следва Õ да направят подробен преглед на тази структура и да установят и докладват нейните действителни собственици. За този важен елемент от прилагането на Ö настоящата Õ директива се разчита на информация за борба с изпирането на пари, получена съгласно Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета 10 , за установяване на действителните собственици.

ê (EC) 2016/2258 съображение 3 (адаптиран)

(63)За да се гарантира ефективно наблюдение на прилагането от страна на финансовите институции на процедурите за комплексна проверка, предвидени в Ö настоящата Õ директива, данъчните органи се нуждаят от достъп до информацията за борба с изпирането на пари. При липсата на такъв достъп, тези органи не са в състояние да наблюдават, одитират и потвърдят, че финансовите институции прилагат правилно Ö настоящата Õ директива чрез правилно установяване и докладване на действителните собственици на посредническите структури.

ê (EC) 2016/2258 съображение 4 (адаптиран)

(64)В обхвата на Ö настоящата Õ директива се включват и други видове обмен на информация и форми на административно сътрудничество между държавите членки. Достъпът до информация за борба с изпирането на пари, с която разполагат субектите съгласно Директива (ЕС) 2015/849, в рамките на административното сътрудничество в областта на данъчното облагане Ö следва да Õ гарантира, че данъчните органи имат повече възможности да изпълняват задълженията си съгласно Ö настоящата Õ директива, както и да противодействат по-ефективно на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане.

ê (EC) 2016/2258 съображение 5 (адаптиран)

(65)Данъчните органи Ö следва да имат достъп Õ до информацията, процедурите, документите и механизмите за борба с изпирането на пари, за да могат те да изпълняват задълженията си по наблюдение на правилното прилагане на Ö настоящата Õ директива и за да се осигури функционирането на всички форми на административно сътрудничество, установени Ö в нея Õ.

ê 2011/16/EC съображение 24

(66)Следва да се извършва оценка на ефективността на административното сътрудничество, по специално въз основа на статистически данни.

ê 2011/16/EC съображение 27 (адаптиран)

(67)Обменът на информация, предвиден в настоящата директива, е предмет на Регламенти (ЕС) 2016/679 11 и (ЕС) 2018/1725 12 на Европейския парламент и на Съвета. Въпреки това е необходимо да се имат предвид ограниченията на определени права и задължения, определени в Регламент (ЕС) 2016/679 с цел защита на интересите, посочени в член 23, параграф 1, буква д) от посочения регламент. Тези ограничения са необходими и пропорционални предвид потенциалните загуби на приходи за държавите членки и предвид решаващата роля на информацията, попадаща в обхвата на настоящата директива, за ефективността на борбата срещу измамите.

ê 2014/107/EC съображение 12

(68)„Предоставящите информация финансови институции“, изпращащите държави членки и получаващите държави членки, в качеството си на администратори на данни, следва да съхраняват информацията, която е обработена в съответствие с настоящата директива, за срок, не по-дълъг от необходимия за постигането на нейните цели. Предвид различията между законодателствата на държавите членки максималният срок на съхранение следва да се определи въз основа на давностните срокове, предвидени в националното законодателство в областта на данъчното облагане на отделните администратори на данни.

ê (EC) 2016/881 съображение 22 (адаптиран)

(69)Обменената съгласно настоящата директива информация не Ö следва да Õ води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, или на търговски процес, или на информация, чието разкриване би било в разрез с обществения ред.

ê (EC) 2016/881 съображение 9

(70)Държавите членки следва да установят правила относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и да гарантират, че тези санкции се прилагат. Докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

ê 2014/107/EC съображение 13

(71)При въвеждането на настоящата директива държавите членки следва да използват коментарите по типовото споразумение между компетентните органи и общия стандарт за предоставяне на информация, разработени от ОИСР, като средство за привеждане на примери или тълкуване и с цел осигуряване на съгласуваност в прилагането в отделните държави членки. Действията на Съюза в тази област следва да продължат да са съобразени по-специално с бъдещите тенденции на равнището на ОИСР.

ê (EC) 2018/822 съображение 16 (адаптиран)

(72)За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива, и по-специално за автоматичния обмен на информация между данъчните органи, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на Ö стандартни формуляри Õ с ограничен брой елементи, включително правилата относно езиковия режим. По същата причина на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема необходимите практически правила за актуализирането Ö общата комуникационна мрежа и Õ на централния регистър за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 13 .

ê (EC) 2016/2258 съображение 6

(73)В настоящата директива се зачитат основните права и се спазват принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. Когато с настоящата директива се изисква достъпът до лични данни от страна на данъчните органи да бъде предвиден в законодателството, това не означава непременно приемането от страна на парламента на нормативен акт, без да се засягат разпоредбите на конституционния ред на съответната държава членка. Все пак, съответното законодателство следва да бъде ясно и точно и прилагането му следва да бъде ясно и предвидимо за засегнатите лица, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека.

ê (EC) 2015/2376 съображение 23

(74)Доколкото целта на настоящата директива, а именно ефикасно административно сътрудничество между държавите членки при условия, които са съвместими с правилното функциониране на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а предвид необходимостта от уеднаквяване и ефективност може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

ê

(75)Настоящата директива не засяга задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство и датите на прилагане на директивите, посочени в приложение V, част Б,

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

1. С настоящата директива се определят правилата и процедурите, посредством които държавите членки си сътрудничат помежду си с оглед на обмена на информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на държавите членки относно данъците, посочени в член 2.

2. С настоящата директива се определят също разпоредбите за обмен на информацията, посочена в параграф 1, по електронен път, както и правилата и процедурите, посредством които държавите членки и Комисията си сътрудничат по въпроси, свързани с координацията и оценката.

3. Настоящата директива не засяга прилагането в държавите членки на правилата за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Тя не засяга и изпълнението на каквито и да е задължения на държавите членки за по-широко административно сътрудничество, произтичащи от други правни инструменти, включително двустранни или многостранни споразумения.

Член 2

Обхват

1. Настоящата директива се прилага за всякакъв вид данъци, налагани от държавите членки или от тяхно име, или от териториални или административни подразделения на държавите членки, включително органите на местната власт.

2. Независимо от параграф 1 настоящата директива не се прилага за данък добавена стойност и мита, нито за акцизи, които са предмет на друго законодателство на Съюза в областта на административното сътрудничество между държавите членки. Директивата не се прилага също за вноските за задължително социално осигуряване, платими на държава членка или на подразделение на държавата членка, или на социалноосигурителните институти, създадени от публичното право.

3. При никакви обстоятелства не се тълкува, че данъците, посочени в параграф 1, включват:

а)такси, като например такси за удостоверения и други документи, издавани от публичните органи;

б)такси с договорно естество, като например заплащане на обществени услуги.

4. Настоящата директива се прилага към посочените в параграф 1 данъци, наложени на територията, към която се прилагат Договорите, както е предвидено в член 52 от Договора за Европейския съюз.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)„компетентен орган“ на държава членка е органът, посочен като такъв от държавата членка. Когато действат по силата на настоящата директива, централното звено за връзка, отделът за връзка или компетентното длъжностно лице също се считат за компетентни органи по делегация в съответствие с член 4;

2)„централно звено за връзка“ е службата, посочена като такава, натоварена с основната отговорност за осъществяване на контактите с останалите държави членки в областта на административното сътрудничество;

3)„отдел за връзка“ е всяка друга служба освен централното звено за връзка, посочена като такава, натоварена с осъществяването на пряк обмен на информация съгласно настоящата директива;

4)„компетентно длъжностно лице“ е всяко длъжностно лице, упълномощено да осъществява пряк обмен на информация съгласно настоящата директива;

5)„запитващ орган“ е централното звено за връзка, отдел за връзка или всяко компетентно длъжностно лице на държава членка, които отправят искане за съдействие от името на компетентния орган;

6)„запитан орган“ е централното звено за връзка, отдел за връзка или всяко компетентно длъжностно лице на държава членка, които получават искане за съдействие от името на компетентния орган;

7)„административно разследване“ са всички видове инспекции, проверки и други действия, предприети от държавите членки при изпълнение на техните правомощия с оглед осигуряване на правилното прилагане на данъчното законодателство;

8)„обмен на информация при поискване“ е обмен на информация въз основа на искане, отправено от запитващата държава членка към запитаната държава членка за конкретен случай;

ê (EC) 2016/881 чл. 1 т. 1

9)„автоматичен обмен на информация“ означава:

ê (EC) 2018/822 чл. 1, т. 1, буква а), подточка i)

а)за целите на член 8, параграф 1 и членове 9, 10 и 11 системно предоставяне на друга държава членка на предварително определена информация, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време. За целите на член 8, параграф 1 използването на понятието „налична информация“ се отнася за информация в данъчните регистри на предоставящата я държава членка, която е достъпна в съответствие с процедурите за събиране и обработване на информация в тази държава членка;

ê (EC) 2016/881 чл. 1 т. 1

б)за целите на член 8, параграф 4 системно предоставяне на предварително определена информация относно местни лица на други държави членки на съответната държава членка, на която те са местни лица, без предварително отправено искане, на предварително определени редовни интервали от време;

ê (EC) 2018/822 чл. 1, т. 1, буква а) подточка ii) (адаптиран)

в)за целите на разпоредбите на настоящата директива, различни от разпоредбите на член 8, параграфи 1 и 4 и на членове 9, 10 и 11 системно предоставяне на предварително определена информация Ö посочено в Õ букви а) и б).

ê (EC) 2016/881 чл. 1 т. 1

è1 (EC) 2018/822 чл. 1, т. 1, буква а), подточка iii)

è1 В контекста на член 8, параграфи 4 и 7, член 25, параграф 2, член 30, параграфи 3 и 4 и приложение IV понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в съответните определения, установени в приложение I. ç В контекста на член 10 и приложение III понятията, оградени с кавички, имат същото значение като в съответните определения, установени в приложение III;

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

10)„спонтанен обмен на информация“ е несистемно предаване на информация на друга държава членка по всяко време и без предварително отправено искане;

11)„лице“ е:

а)физическо лице;

б)юридическо лице;

в)когато действащото законодателство предвижда такава възможност, сдружение на лица, за което е признато правото да извършва правни действия, но без статут на юридическо лице;

г)всяка друга правна договореност, независимо от нейното естество и форма и без значение дали има правосубектност, притежаваща или управляваща активи, които, в т.ч. и полученият от тях доход, подлежат на облагане с който и да е от данъците, попадащи в обхвата на настоящата директива;

12)„по електронен път“ е използването на електронно оборудване за обработка, включително цифрова компресия, и за съхраняване на данни, както и използването на проводници, радиопредаване, оптични технологии или други електромагнитни средства;

13)„мрежа CCN“ е обща платформа, която се основава на обща комуникационна мрежа (CCN), разработена от Съюза за предаването на всякакви данни по електронен път между компетентните органи в областта на митническото и данъчното облагане;

ê (EC) 2015/2376 чл. 1, т. 1, буква б) (адаптиран)

14)„предварително трансгранично данъчно становище“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и което отговаря на следните условия:

а)е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на държава членка или от нейно име, или от териториални или административни подразделения на държавата членка, включително местните органи, независимо от това дали действително се използва или не;

б)е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва;

в)се отнася до тълкуването или прилагането на правна или административна разпоредба относно администрирането или прилагането на националното законодателство, отнасящо се до данъците на държавата членка или нейните териториални или административни подразделения, включително местните органи;

г)се отнася до трансгранична сделка или до това дали дейността, извършвана от дадено лице в друга юрисдикция, води до установяване на място на стопанска дейност или не;

д)е издадено преди момента на извършване на сделките или дейността в друга юрисдикция, които потенциално могат да доведат до установяване на място на стопанска дейност, или преди подаване на данъчна декларация за периода, в който е извършена сделката или поредицата от сделки или дейности.

Трансграничните сделки могат да включват инвестиции, доставка на стоки, услуги Ö или Õ финансиране или използване на материални или нематериални активи, без да се ограничават до тях, като не е необходимо в извършването им пряко да участва лицето, за което е издадено предварителното трансгранично данъчно становище;

15)„предварително споразумение за ценообразуване“ означава споразумение, уведомление или друг инструмент или действие с подобен ефект, включително ако е издадено, изменено или подновено в рамките на данъчен одит, и което отговаря на следните условия:

а)е издадено, изменено или подновено от правителството или данъчната администрация на една или повече държави членки или от тяхно име, включително техни териториални или административни подразделения, в т.ч. местните органи, независимо от това дали действително се използва;

б)е издадено, изменено или подновено за конкретно лице или група лица, и което това лице или група лица има право да използва;

в)преди момента на извършване на трансгранични сделки между свързани предприятия в него се установява съответен набор от критерии за определяне на трансферното ценообразуване по тези сделки или се определя разпределянето на печалбата в полза на мястото на стопанска дейност.

Предприятията са свързани предприятия, когато едно предприятие участва пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго предприятие или едни и същи лица участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на предприятията.

Трансферни цени са цените, по които дадено предприятие прехвърля материални и нематериални активи или предоставя услуги на свързани предприятия, и понятието „трансферно ценообразуване“ се тълкува в този смисъл;

16)за целите на точка 14 „трансгранична сделка“ означава сделка или поредица от сделки, при които се прилага едно или повече от следните:

а)не всички страни по сделката или поредицата от сделки са местни лица за данъчни цели в държавата членка, която издава, изменя или подновява предварителното трансгранично данъчно становище;

б)страна по сделката или поредицата от сделки е местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция едновременно;

в)една от страните по сделката или поредицата от сделки извършва дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност и сделката или поредицата от сделки представлява цялата дейност на мястото на стопанска дейност или част от нея. Трансграничната сделка или поредицата от сделки включва също договорености, постигнати от дадено лице по отношение на стопанска дейност в друга юрисдикция, която това лице извършва чрез място на стопанска дейност;

г)такава сделка или поредица от сделки има трансгранично въздействие.

За целите на точка 15 „трансгранична сделка“ означава сделка или поредица от сделки, в които участват свързани предприятия, от които не всички са местни лица за данъчни цели на територията на една юрисдикция, или сделка или поредица от сделки, които имат трансгранично въздействие;

17)за целите на точки 15 и 16 „предприятие“ означава всяка форма на извършване на стопанска дейност;

ê (EC) 2018/822 чл. 1, т. 1, буква б)

18)„трансгранична договореност“ означава договореност, която се отнася до повече от една държава членка или до държава членка и трета държава, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:

а)не всички участници в договореността са местни лица за данъчни цели в една и съща юрисдикция;

б)един или повече от участниците в договореността е едновременно местно лице за данъчни цели в повече от една юрисдикция;

в)един или повече от участниците в договореността извършва стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция, и договореността представлява част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност;

г)един или повече от участниците в договореността извършва дейност в друга юрисдикция, без да е местно лице за данъчни цели или да установява място на стопанска дейност, разположено в тази юрисдикция;

д)такава договореност може да има въздействие върху автоматичния обмен на информация или определянето на действителния собственик.

За целите на точки 18—25 от настоящия член, член 11 и приложение IV „договореност“ включва и поредица от договорености. Една договореност може да се състои от няколко етапа или части;

19)„подлежаща на оповестяване трансгранична договореност“ означава всяка трансгранична договореност, която има най-малко един от типичните белези, посочени в приложение IV;

20)„типичен белег“ означава характеристика или особеност на трансгранична договореност, която е признак за потенциален риск от избягване на данъци и която е включена в списъка в приложение IV;

21)„посредник“ означава всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или предоставя за прилагане подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, или управлява нейното прилагане.

Това означава също и всяко лице, което, предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертния опит и разбирания, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави, пряко или чрез други лица, помощ, съдействие или консултации по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, предоставянето за прилагане или управлението на прилагането на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност. Всяко лице има правото да представи доказателства, че това лице не е знаело, и че не може основателно да се предполага, че е знаело, че е участвало в подлежаща на оповестяване трансгранична договореност. За тази цел дадено лице може да се позове на всички относими факти и обстоятелства, както и на наличната информация и на своя експертен опит и разбирания.

За да бъде посредник, дадено лице следва да отговаря най-малко на едно от следните допълнителни условия:

а)да бъде местно лице за данъчни цели на държава членка;

б)да има място на стопанска дейност в държава членка, чрез което се предоставят услугите във връзка с договореността;

в)да бъде учредено в държава членка или уредено съгласно законодателството на държава членка;

г)да бъде регистриран член на професионална организация, свързана с правни, данъчни или консултантски услуги, в държава членка;

22)„съответно данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, на което е предоставена за прилагане подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, или което е готово да приложи подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или е изпълнило първата стъпка от такава договореност;

23)за целите на член 11 „свързано предприятие“ означава лице, което е свързано с друго лице по най-малко един от следните начини:

а)лицето участва в управлението на друго лице, като е в състояние да упражнява значително влияние върху другото лице;

б)лицето участва в контрола на друго лице, като притежава над 25 % от правата на глас;

в)лицето участва в капитала на друго лице като собственик на дял, който пряко или непряко надвишава 25 % от капитала;

г)лицето има право на 25 % или повече от печалбите на друго лице.

Ако повече от едно лице участва, както е посочено в букви а) — г), в управлението, контрола, капитала или печалбите на друго лице, всички посочени лица се считат за свързани предприятия.

Ако едни и същи лица участват, както е посочено в букви а) — г), в управлението, контрола, капитала или печалбите на повече от едно лице, всички посочени лица се считат за свързани предприятия.

За целите на настоящата точка лице, което действа заедно с друго лице по отношение на правата на глас или собствеността върху капитала на дадено образувание, се третира като имащо участие във всички права на глас или собственост върху капитала на това образувание, които има другото лице.

При косвени участия изпълнението на изискванията по буква в) се определя, като се умножат процентите на участие в дружествата от различните йерархични редове. Счита се, че лице, което има над 50 % от правата на глас, има 100 % от правата на глас.

Физическо лице, неговата съпруга/неговият съпруг и роднините му по пряка възходяща или низходяща линия се считат за едно лице;

24)„масово предлагана договореност“ означава трансгранична договореност, която се изготвя, предлага на пазара, става готова за прилагане или се предоставя за прилагане, без да е необходимо съществено да се индивидуализира;

25)„индивидуализирана договореност“ означава всяка трансгранична договореност, която не е масово предлагана договореност.

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

Член 4

Организация

1. Всяка държава членка съобщава на Комисията Ö незабавно всяка промяна по отношение на Õ компетентния орган за целите на настоящата директива Ö за който е било направено уведомление по член 4, параграф 1 от Директива 2011/16/ЕС Õ.

Комисията предоставя достъп до информацията на останалите държави членки и публикува списък на компетентните органи на държавите членки в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Компетентният орган Ö на всяка държава членка Õ определя едно-единствено централно звено за връзка. Компетентният орган отговаря за уведомяването на Комисията и останалите държави членки за това.

На централното звено за връзка може да се възложи също отговорността за осъществяване на контактите с Комисията. Компетентният орган отговаря за уведомяването на Комисията за това.

3. Компетентният орган на всяка държава членка може да посочи отдели за връзка, на които е предоставена компетентност в съответствие с националното законодателство или политика. Централното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на отделите за връзка и за предоставянето му на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави членки и на Комисията.

4. Компетентният орган на всяка държава членка може да определя компетентни длъжностни лица. Централното звено за връзка отговаря за актуализирането на списъка на компетентните длъжностни лица и за предоставянето му на централните звена за връзка на другите заинтересовани държави членки и на Комисията.

5. Длъжностните лица, участващи в административното сътрудничество съгласно настоящата директива, се считат при всички случаи за компетентни длъжностни лица за тази цел в съответствие с условията, определени от компетентните органи.

6. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице изпраща или получава искане или отговор на искане за сътрудничество, то уведомява за това централното звено за връзка на своята държава членка съгласно установената от тази държава членка процедура.

7. Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице получава искане за сътрудничество, налагащо действия извън неговата компетентност, предоставена му в съответствие с националното законодателство или политика на неговата държава членка, искането се изпраща незабавно на централното звено за връзка на неговата държава членка и запитващият орган се информира за това. В този случай срокът съгласно член 7 започва да тече от деня, следващ датата на изпращане на искането за сътрудничество до централното звено за връзка.

ГЛАВА II

ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ

РАЗДЕЛ I

Обмен на информация при поискване

Член 5

Процедура за обмен на информация при поискване

По искане на запитващия орган запитаният орган предоставя на запитващия орган информацията, посочена в член 1, параграф 1, с която разполага или тази, която получава в резултат на административни разследвания.

Член 6

Административни разследвания

1. Запитаният орган организира извършването на административни разследвания, необходими за получаването на посочената в член 5 информация.

2. Посоченото в член 5 искане може да съдържа мотивирано искане за специфично административно разследване. Ако запитаният орган прецени, че не е необходимо административно разследване, той незабавно уведомява запитващия орган за причините.

3. За да получи исканата информация или да извърши исканото административно разследване, запитаният орган следва същите процедури, както ако би действал по собствена инициатива или по искане на друг орган в своята държава членка.

4. Ако запитващият орган е отправил конкретно искане, запитаният орган изпраща оригинали на документи, при условие че това не противоречи на действащите разпоредби в държавата членка на запитания орган.

Член 7

Срокове

1. Запитаният орган предоставя информацията по член 5 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест месеца след датата на получаване на искането.

В случаите обаче, когато запитаният орган вече разполага с необходимата информация, информацията се предава в рамките на два месеца от горепосочената дата.

2. В някои конкретни случаи запитващият орган и запитаният орган могат да договорят помежду си срокове, различни от предвидените в параграф 1.

3. Запитаният орган потвърждава пред запитващия орган, че е получил искането, като прави това незабавно и при всички случаи не по-късно от седем работни дни след датата на получаване, и ако е възможно, по електронен път.

4. В рамките на един месец от получаване на искането за информация запитаният орган уведомява запитващия орган относно евентуални пропуски в искането и относно нуждата от допълнителни общи сведения. В този случай сроковете, посочени в параграф 1, започват да текат от следващия ден след деня, в който запитаният орган е получил необходимата допълнителна информация.

5. Когато запитаният орган не е в състояние да отговори на искането в определения срок, той уведомява запитващия орган незабавно и във всеки случай в рамките на три месеца от получаване на искането относно причините за невъзможността му да спази срока и относно срока, в който смята, че би могъл да отговори.

6. Ако запитаният орган не притежава исканата информация и не е в състояние или отказва да отговори на искането за информация на основанията, предвидени в член 21, той незабавно и при всички случаи в рамките на един месец след датата на получаване на искането информира запитващия орган относно причините за това.

РАЗДЕЛ II

Задължителен автоматичен обмен на информация

Член 8

Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация

1. Компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен съобщава на компетентния орган на всяка друга държава членка информация за данъчните периоди от 1 януари 2014 г., с която разполага, относно лица, установени в тази друга държава членка, по отношение на следните конкретни категории доходи и капитал, които следва да се тълкуват съгласно националното законодателство на държавата членка, предоставяща информацията:

а)доходи от трудови правоотношения;

б)директорски възнаграждения;

в)животозастрахователни продукти, които не попадат в обхвата на други правни инструменти на Съюза относно обмена на информация и други подобни мерки;

г)пенсии;

д)собственост и доходи от недвижимо имущество.

2. Държавите членки уведомяват Комисията Ö за всяко изменение в информацията, подадена по член 8, параграф 2 от Директива 2011/16/ЕС, относно Õ изброените в параграф 1 категории, за които имат налични данни.

ê 2014/107/ЕС чл. 1, т. 2, буква а)

3. Компетентният орган на дадена държава членка може да заяви пред компетентния орган на всяка друга държава членка, че не желае да получава информация относно една или няколко от категориите доход и капитал, посочени в параграф 1. Той информира и Комисията за това.

За дадена държава членка може да се счита, че не желае да получава информация в съответствие с параграф 1, ако не е уведомила Комисията за нито една категория, за която има налична информация.

ê 2014/107/ЕС чл. 1, т. 2, буква б) (адаптиран)

4. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от своите „предоставящи информация финансови институции“ да прилагат правилата за предоставяне на информация и комплексна проверка, включени в приложения I и II, и да гарантира ефективното прилагане и спазване на тези правила в съответствие с раздел IX от приложение I.

Съгласно приложимите правила за предоставяне на информация и комплексна проверка, съдържащи се в приложения I и II, компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща в рамките на крайния срок, установен в параграф 5, буква б), на компетентния орган на всяка друга държава членка следната информация относно дадена „сметка, за която се предоставя информация“, по отношение на данъчните периоди, започващи на 1 януари 2016 г.:

а)името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко „лице, за което се предоставя информация“, което е „титуляр на сметка“ за съответната сметка и, в случай на „образувание“, което е „титуляр на сметка“ и което след прилагане на правилата за комплексна проверка в съответствие с приложенията е идентифицирано като имащо едно или повече „контролиращи лица“, които са „лица, за които се предоставя информация“, името, адреса и „данъчния(данъчните) номер(а)“ на „образуванието“ и името, адреса, „данъчния(данъчните) номер(а)“, датата и мястото на раждане на всяко „лице, за което се предоставя информация“;

б)номера на сметката (или функционалния еквивалент при липса на номер на сметка);

в)наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на „предоставящата информация финансова институция“;

г)наличността или стойността по сметката (включително, в случай на „застрахователен договор с откупна стойност“ или „анюитетен договор“ — „откупната стойност“ или стойност при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, или ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — закриването на сметката;

д)в случай на „попечителска сметка“:

i)общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

ii)общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на „финансови активи“, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които „предоставящата информация финансова институция“ е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на „титуляря на сметката“;

е)в случай на „депозитна сметка“, общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период;

ж)в случай на сметка, която не е описана в буква д) или е), общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която „предоставящата информация финансова институция“ е задължено лице или длъжник, включително сумирания размер на погасителните плащания в полза на „титуляря на сметката“ през календарната година или друг подходящ отчетен период.

За целите на обмена на информация по настоящия параграф, освен ако е предвидено друго в настоящия параграф или в приложения Ö I and II Õ, размерът и характеристиките на плащанията, извършени по отношение на „сметката, за която се предоставя информация“, се определят в съответствие с националното законодателство на държавата членка, която предоставя информацията.

Първа и втора алинея от настоящия параграф имат предимство пред разпоредбите на параграф 1, буква в) или друг правен инструмент на Съюза, доколкото обменът на информация попада в обхвата на параграф 1, буква в) или на друг правен инструмент на Съюза.

ê 2014/107/ЕС чл. 1, т. 2, буква г)

5. Предоставянето на информация се извършва, както следва:

а)за категориите, посочени в параграф 1: най-малко един път годишно, в срок от шест месеца след края на данъчната година в държавата членка, през която информацията стане налична;

б)за информацията, посочена в параграф 4: ежегодно, в срок от девет месеца след края на календарната година или друг подходящ отчетен период, за който се отнася информацията.

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

6. Комисията Ö установява с актове за изпълнение Õ практическите условия за извършване на автоматичния обмен на информация. Ö Тези актове за изпълнение се приемат Õ в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2.

ê 2014/107/ЕС чл. 1, т. 2, буква д) (адаптиран)

7. За целите на раздел VIII, точка Б.1, буква в) и точка В.17, буква ж) от приложение I всяка държава членка Ö информира Õ Комисията Ö , ако настъпят изменения в Õ списъка на образуванията и сметките, които се третират съответно като „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“, Ö предоставени на Комисията по силата на член 8, параграф 7a от Директива 2011/16/ЕС Õ. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с получената информация и го актуализира, когато е необходимо.

Държавите членки гарантират, че тези видове „непредоставящи информация финансови институции“ и „изключени сметки“ отговарят на всички изисквания, посочени в раздел VIII, точка Б.1, буква в) и точка В.17, буква ж) от приложение I, и по-специално, че статусът на финансова институция като „непредоставяща информация финансова институция“ или статусът на дадена сметка като „изключена сметка“ не препятстват постигането на целите на настоящата директива.

ê 2011/16/ЕС

8. Когато държавите членки постигнат съгласие за автоматичен обмен на информация относно допълнителни категории доход и капитал в рамките на двустранни или многостранни споразумения, които те сключват с други държави членки, те уведомяват Комисията относно тези споразумения, като Комисията, от своя страна, предоставя достъп до тях на всички останали държави членки.

ê (EC) 2015/2376 чл. 1, т. 3 (адаптиран)

Член 9

Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване

1. Компетентният орган на държава членка, в която предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване е издадено, изменено или подновено след 31 декември 2016 г., съобщава за това на компетентните органи на всички други държави членки, както и на Комисията, чрез автоматичен обмен на информация, при ограниченията на случаите по параграф 7 от настоящия член, в съответствие с приложимите практически договорености, приети съгласно член 25.

2. Двустранните или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване с трети държави се изключват от обхвата на автоматичния обмен на информация по настоящия член, когато международното споразумение в данъчната област, в рамките на което е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, не позволява разкриването му на трети страни. Такива двустранни или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване се обменят съгласно член 13, в случай че международното споразумение в данъчната област, в рамките на което е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, позволява разкриването му и компетентният орган на третата държава е дал разрешение за разкриване на информацията.

При все това, когато двустранните или многостранни предварителни споразумения за ценообразуване са изключени от автоматичния обмен на информация съгласно първото изречение от първа алинея от настоящия параграф, вместо това съгласно параграф 1 се обменя информацията по параграф 5, посочена в искането, което Ö е довело Õ до издаване на такова двустранно или многостранно предварително споразумение за ценообразуване.

3. Параграф 1 не се прилага в случаите, в които предварителното трансгранично данъчно становище се отнася изключително до данъчните задължения на едно или повече физически лица.

4. Обменът на информация се извършва в срок от три месеца след изтичането на шестмесечието, през което предварителните трансгранични данъчни становища или предварителните споразумения за ценообразуване са издадени, изменени или подновени.

5. Информацията, която се съобщава от държава членка в съответствие с параграф 1, включва следното:

а)идентификация на лицето, различно от физическо лице, и ако е целесъобразно, на групата от лица, към която то принадлежи;

б)обобщение на съдържанието на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително описание на съответната стопанска дейност или сделките или поредицата от сделки, което е формулирано абстрактно и не води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна или на търговски процес, или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

в)датите на издаване, изменение или подновяване на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;

г)началната дата на срока на валидност на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена;

д)крайната дата на срока на валидност на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена;

е)видът на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;

ж)сумата на сделката или поредицата от сделки по предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако такава сума е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;

з)когато е издадено предварително споразумение за ценообразуване описание на набора от критерии, използвани за определяне на трансферното ценообразуване или самата трансферна цена;

и)когато е издадено предварително споразумение за ценообразуване идентификация на метода, използван за определяне на трансферното ценообразуване или самата трансферна цена;

й)идентификация на другите държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;

к)идентификация на всички лица, различни от физически лица, в другите държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване (като се посочат държавите членки, с които засегнатите лица са свързани);

л)посочване дали предоставената информация се основава на самото предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване или на искането, посочено в параграф 2, втора алинея.

6. За да улесни обменът на информация по параграф 5 от настоящия член, Комисията приема практически договорености, необходими за прилагането на настоящия член, включително мерки за стандартизиране на съобщаването на информация по параграф 5 от настоящия член, като част от процедурата за съставяне на стандартния формуляр, предвиден в член 24, параграф 5.

7. Информацията Ö , посочена в Õ параграф 5, букви а), б), з) и к), не се съобщава на Комисията.

8. Държавите членки могат, в съответствие с член 5 и като вземат под внимание член 25, параграф 4, да поискат допълнителна информация, включително пълния текст на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване.

ê (EC) 2016/881 чл. 1, т. 2 (адаптиран)

Член 10

Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно отчетите по държави

1. Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да изиска от „крайното образувание майка“ на дадена „МГП“, което е нейно местно лице за данъчни цели, или от всяко друго „предоставящо информация образувание“ в съответствие с приложение III, раздел II да подаде отчет по държави по отношение на своята „отчетна данъчна година“ в срок от 12 месеца след последния ден на „отчетната данъчна година“ на „МГП“ в съответствие с приложение III, раздел II.

2. Компетентният орган на държава членка, която е получила отчета по държави съгласно параграф 1, в рамките на срока, определен в параграф 4, чрез автоматичен обмен предоставя този отчет на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията в отчета по държави, едно или повече „съставни образувания“ на „МГП“ на „предоставящото информация образувание“ са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност.

3. Отчетът по държави съдържа следната информация относно „МГП“:

а)за всяка юрисдикция, в която „МГП“ извършва дейност — обобщена информация относно размера на приходите, печалбата (загубата) преди данъка върху дохода, платения данък върху дохода, начисления данък върху дохода, регистрирания капитал, натрупаната печалба, броя на наетите лица и материалните активи, различни от парични средства или парични еквиваленти;

б)идентификация на всяко „съставно образувание“ на „МГП“, като се посочва юрисдикцията, на която „съставното образувание“ е местно лице за данъчни цели, и юрисдикцията, съгласно чието законодателство „съставното образувание“ е организирано, когато тя е различна от юрисдикцията, на която „съставното образувание“ е местно лице за данъчни цели, както и естеството на основната стопанска дейност или дейности на това „съставно образувание“.

4. Предоставянето на информацията се извършва в срок от 15 месеца след последния ден на „данъчната година“ на „МГП“, за която се отнася отчетът по държави.

ê (EC) 2018/822 чл. 1, т. 2 (адаптиран)

è1 Поправка, ОВ L 31, 1.2.2019 г., стр. 108

Член 11

Обхват и условия на задължителния автоматичен обмен на информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености

1. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване за посредниците да подават пред компетентните органи информация, която им е известна, която притежават или контролират, относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в срок до 30 дни, считано от:

а)деня след този, в който подлежащата на оповестяване трансгранична договореност е предоставена за прилагане;

б)деня след този, в който подлежащата на оповестяване трансгранична договореност е станала готова за прилагане;

в)Ö деня Õ, в който е извършена първата стъпка от прилагането на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност,

което от тези събития настъпи първо.

Независимо от първа алинея, от посредниците, посочени в член 3, точка 21, втора алинея, се изисква и да подават информация в срок от 30 дни, считано от деня след този, в който са предоставили, пряко или чрез други лица, помощ, съдействие или консултации.

2. По отношение на масово предлагани договорености държавите членки предприемат необходимите мерки да въведат изискване посредникът периодично да изготвя на всеки три месеца доклад с актуализирани данни, който съдържа нова подлежаща на оповестяване информация съгласно параграф 14, букви а), г), ж) и з), станала известна след представянето на последния доклад.

3. Когато посредник е задължен да подава информация за подлежащи на оповестяване трансгранични договорености на компетентните органи на повече от една държава членка, тази информация се подава само в държавата членка, която е първа Ö по ред Õ в Ö следния Õ списък:

а)държавата членка, в която посредникът е местно лице за данъчни цели;

б)държавата членка, в която посредникът има място на стопанска дейност, чрез което се предоставят услугите във връзка с договореността;

в)държавата членка, в която посредникът е учреден или чието право го урежда;

г)държавата членка, в която посредникът е регистриран член на професионална организация, свързана с правни, данъчни или консултантски услуги.

4. Когато съгласно параграф 3 е налице задължение за оповестяване пред множество органи, посредникът се освобождава от изискването да подава информацията, ако разполага с доказателство в съответствие с националното право, че същата информация е била подадена в друга държава членка.

5. Всяка държава членка може да предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка. В такъв случай всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване съгласно параграф 6.

Посредниците могат да бъдат освободени от задължението съгласно първа алинея само доколкото упражняват дейност в рамките на съответното национално законодателство, което регулира техните професии.

6. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване, в случаите когато няма посредник или посредникът уведоми съответното данъчнозадължено лице или друг посредник за освобождаване от задължението съгласно параграф 5, задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност да възниква за уведомения посредник или — ако няма такъв за съответното данъчнозадължено лице.

7. Съответното данъчнозадължено лице, за което е възникнало задължение за оповестяване, подава информацията в срок до 30 дни, считано от деня след този, в който подлежащата на оповестяване трансгранична договореност е предоставена за прилагане на това данъчнозадължено лице или е станала готова за прилагане от съответното данъчнозадължено лице, или е извършена първата стъпка в прилагането ѝ по отношение на съответното данъчнозадължено лице, което от тези събития настъпи първо.

Когато съответното данъчнозадължено лице има задължението да подава информация за подлежаща на оповестяване трансгранична договореност на компетентните органи на повече от една държава членка, тази информация се подава само на компетентните органи на държавата членка, която е първа Ö по ред Õ в Ö следния Õ списък:

а)държавата членка, в която съответното данъчнозадължено лице е местно лице за данъчни цели;

б)държавата членка, в която съответното данъчнозадължено лице има място на стопанска дейност, което се ползва от договореността;

в)държавата членка, в която съответното данъчнозадължено лице получава доходи или реализира печалба, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност в нито една държава членка;

г)държавата членка, в която съответното данъчнозадължено лице упражнява дейност, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност в нито една държава членка.

8. Когато съгласно параграф 7 е налице задължение за оповестяване пред множество органи, съответното данъчнозадължено лице се освобождава от изискването да подава информация, ако разполага с доказателство в съответствие с националното право, че същата информация е била подадена в друга държава членка.

9. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване, в случаите когато има повече от един посредник, задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност да възниква за всички посредници, участващи в тази договореност.

Даден посредник се освобождава от изискването за подаване на информация само дотолкова, доколкото разполага с доказателство в съответствие с националното право, че същата информация, посочена в параграф 14, вече е била подадена от друг посредник.

10. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да въведе изискване, в случаите когато задължението за оповестяване е възникнало за съответното данъчнозадължено лице и има повече от едно такова лице, подаването на информацията в съответствие с параграф 6 да бъде извършено от съответното данъчнозадължено лице, което е първо Ö по ред Õ в Ö следния Õ списък:

а)съответното данъчнозадължено лице, което е постигнало съгласие с посредника по подлежащата на оповестяване трансгранична договореност;

б)съответното данъчнозадължено лице, което управлява прилагането на договореността.

Дадено съответно данъчнозадължено лице се освобождава от изискването за подаване на информация само дотолкова, доколкото разполага с доказателство в съответствие с националното право, че същата информация, посочена в параграф 14, вече е била подадена от друго съответно данъчнозадължено лице.

11. Всяка държава членка може да предприеме необходимите мерки, за да въведе изискване всяко съответно данъчнозадължено лице да подава информация на данъчната администрация за прилагането от негова страна на договореността за всяка година, през която я използва.

è1 12. Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да изиска от посредниците и съответните данъчнозадължени лица да подават информация относно подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, първата стъпка от които е била изпълнена между 25 юни 2018 г. и 30 юни 2020 г. Посредниците и съответните данъчнозадължени лица, в зависимост от случая, подават информацията относно тези подлежащи на оповестяване трансгранични договорености до 31 август 2020 г. ç

13. Компетентният орган на държава членка, в която е подадена информацията съгласно параграфи 1—12 от настоящия член, съобщава на компетентните органи на всички останали държави членки посочената в параграф 14 от настоящия член информация чрез автоматичен обмен, като спазва практическите правила, приети съгласно член 25.

14. Информацията, която националният компетентен орган на дадена държава членка съобщава в съответствие с параграф 13, включва, в зависимост от случая, следното:

а)идентификационни данни на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, включително име, дата и място на раждане (за физическите лица), място на пребиваване за данъчни цели, данъчен идентификационен номер и, ако е целесъобразно, лицата, които са свързани предприятия със съответното данъчнозадължено лице;

б)подробности за типичните белези, предвидени в приложение IV, според които трансграничната договореност подлежи на оповестяване;

в)обобщение на съдържанието на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност, включително посочване на името, под което тя е позната, ако има такова, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

г)датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка в прилагането на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност;

д)подробности за националните разпоредби в основата на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност;

е)стойността на подлежащата на оповестяване трансгранична договореност;

ж)посочване на държавата членка на съответното(ите) данъчнозадължено(и) лице(а), както и на други държави членки, които има вероятност да бъдат засегнати от подлежащата на оповестяване трансгранична договореност;

з)идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, което има вероятност да бъде засегнато от подлежащата на оповестяване трансгранична договореност, като се посочва с кои държави членки е свързано това лице.

15. Липсата на реакция от страна на данъчна администрация по отношение на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност не означава, че тя признава валидността на тази договореност или приема нейното данъчно третиране.

16. С цел улесняване на обмена на информация по параграф 13 от настоящия член Комисията приема, като част от процедурата за одобряване на стандартния формуляр, предвиден в член 24, параграф 5, практическите правила, необходими за прилагането на настоящия член, включително мерки за стандартизиране на предоставянето на информацията по параграф 14 от настоящия член.

17. Комисията няма достъп до информацията, посочена в параграф 14, букви а), в) и з).

18. Автоматичният обмен на информация се извършва в рамките на един месец след края на тримесечието, през което е подадена информацията. Първият обмен на информация се извършва до 31 октомври 2020 г.

ê (EC) 2015/2376 чл. 1, т. 3 (адаптиран)

Член 12

Ö Разширяване на обхвата на Õ автоматичния обмен на информация

Ако е целесъобразно, Комисията представя на Съвета предложение относно категориите и условията, посочени в член 8, параграф 1, включително условието за наличност на информацията относно местни лица на други държави членки, или относно позициите, посочени в член 8, параграф 4, или и двете.

Когато разглежда представено от Комисията предложение, Съветът обмисля подобряването на ефикасността и функционирането на автоматичния обмен на информация и издигането му на по-високо равнище, с цел да се гарантира, че:

а)чрез автоматичен обмен компетентният орган на всяка държава членка предоставя на компетентния орган на всяка друга държава членка информация за данъчните периоди, започващи от 1 януари 2019 г., свързана с местни лица на тази друга държава членка, за всички изброени в член 8, параграф 1 категории доходи и капитал, така както те се тълкуват съгласно националното законодателство на държавата членка, предоставяща информацията;

б)списъците на категории и позиции, посочени в член 8, параграфи 1 и 4, се допълват, за да включат и други категории и позиции, включително авторски и лицензионни възнаграждения.

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

РАЗДЕЛ III

Спонтанен обмен на информация

Член 13

Обхват и условия на спонтанния обмен на информация

1. Компетентният орган на всяка държава членка спонтанно съобщава информацията по член 1, параграф 1 на компетентния орган на всяка друга заинтересована държава членка във всеки един от следните случаи:

а)компетентният орган на едната държава членка има основания да предполага, че е възможно да има загуба на данъчни приходи в другата държава членка;

б)данъчнозадължено лице ползва намаление на данъка или освобождаване от данък в едната държава членка, което би довело до увеличаване на данъка или възникване на данъчно задължение в другата държава членка;

в)търговски сделки между данъчнозадължено лице от една държава членка и данъчнозадължено лице от друга държава членка се осъществяват в рамките на една или повече държави по начин, който може да доведе до намаляване на дължимите данъци в едната или другата държава членка, или и в двете;

г)компетентният орган на държава членка има основания да предполага, че намаляването на данъчното задължение може да е следствие от фиктивни прехвърляния на печалби в рамките на групи предприятия;

д)информацията, предоставена на едната държава членка от компетентния орган на другата държава членка е дала възможност да се получи информация, която може да е полезна за определяне на данъчно задължение в другата държава членка.

2. Компетентните органи на държавите членки могат спонтанно да съобщават на компетентните органи на другите държави членки всяка информация, която им е известна и която може да е от полза за компетентните органи на другите държави членки.

Член 14

Срокове

1. Компетентният орган, който разполага с налична информация по член 13, параграф 1, изпраща тази информация на компетентния орган на всяка друга заинтересована държава членка във възможно най-кратък срок и не по-късно от един месец, след като информацията стане налична.

2. Компетентният орган, на който е съобщена информация по член 13, потвърждава получаването на информацията на компетентния орган, предоставил информацията, ако е възможно по електронен път, като прави това незабавно и при всички случаи не по-късно от седем работни дни след датата на получаване.

ГЛАВА III

ДРУГИ ФОРМИ НА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

РАЗДЕЛ I

Присъствие в административни служби и участие в административни разследвания

Член 15

Обхват и условия

1. По споразумение между запитващия орган и запитания орган и съгласно правилата, определени от последния, длъжностните лица, упълномощени от запитващия орган, с цел да обменят информацията по член 1, параграф 1, могат:

а)да присъстват в службите, в които административните органи на запитаната държава членка изпълняват своите задължения;

б)да присъстват по време на административни разследвания, извършвани на територията на запитаната държава членка.

Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия на тези документи.

2. Доколкото законодателството на запитаната държава членка позволява това, посоченото в параграф 1 споразумение може да предвижда, че когато длъжностни лица на запитващата държава членка присъстват по време на административни разследвания, те могат да разпитват лица и да проверяват архиви.

Всеки отказ от страна на разследваното лице да се подчини на мерките за проверка на длъжностните лица на запитващия орган се разглеждат от запитания орган като отказ спрямо длъжностно лице на последния.

3. Длъжностните лица, упълномощени от запитващата държава членка, които присъстват в друга държава членка в съответствие с параграф 1, по всяко време могат да представят писмен документ, удостоверяващ самоличността и служебното им положение.

РАЗДЕЛ II

Паралелни проверки

Член 16

Паралелни проверки

1. Параграфи 2, 3 и 4 се прилагат, когато две или повече държави членки се споразумеят да извършат паралелни проверки на собствената си територия на едно или повече лица, които представляват общ или допълващ се интерес за тях, с оглед да си обменят получената в резултат на това информация.

2. Компетентният орган на всяка държава членка сам определя лицата, за които възнамерява да предложи извършването на паралелна проверка. Той уведомява компетентния орган на другите заинтересовани държави членки за всички случаи, за които предлага паралелна проверка, като обосновава избора си.

Той посочва периода, в който трябва да се извършат тези проверки.

3. Компетентният орган на всяка заинтересована държава членка решава дали да участва в паралелните проверки. Той потвърждава съгласието си или съобщава мотивирания си отказ на органа, предложил паралелната проверка.

4. Компетентният орган на всяка заинтересована държава членки определя представител, отговорен за ръководенето и координирането на действията по проверката.

РАЗДЕЛ III

Административно уведомяване

Член 17

Искане за уведомяване

1. По искане на компетентния орган на дадена държава членка компетентният орган на друга държава членка, в съответствие с правилата за уведомяване относно подобни инструменти в запитаната държава членка, уведомява адресата за всички актове и решения, издадени от административните органи на запитващата държава и отнасящи се до прилагането на нейна територия на законодателството в областта на данъците, предмет на настоящата директива.

2. В искането за уведомяване се посочва предметът на инструмента или решението, които трябва да бъдат съобщени, както и името и адресът на адресата, и всяка друга информация, която може да улесни идентифицирането на адресата.

3. Запитаният орган информира незабавно запитващия орган за отговора си, и по-специално за датата, на която адресатът е уведомен за решението или инструмента.

4. Запитващият орган отправя искане за уведомяване съгласно настоящия член само когато не е в състояние да уведоми адресата в съответствие с правилата за уведомяване относно съответните инструменти в запитващата държава членка, или когато такова уведомяване би породило прекомерни трудности. Компетентният орган на държава членка може да уведоми пряко адресат, който се намира на територията на друга държава членка, относно съответния документ чрез препоръчано писмо или по електронен път.

РАЗДЕЛ IV

Обратна информация

Член 18

Условия

1. Когато компетентният орган предоставя информация съгласно членове 5 или 13, той може да поиска от получилия информацията компетентен орган да му изпрати обратна информация за това. Ако бъде поискана обратна информация, получилият информацията компетентен орган, без да засяга правилата относно данъчната тайна и защитата на данните, приложими в неговата държава членка, изпраща обратна информация на компетентния орган, който е предоставил информацията, във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след като е станал известен резултатът от използването на поисканата информация. Комисията определя практическите условия Ö с актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат Õ в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2.

2. Веднъж годишно и в съответствие с двустранно договорените практически условия компетентните органи на държавите членки изпращат обратна информация на другите заинтересовани държави членки във връзка с автоматичния обмен на информация.

РАЗДЕЛ V

Обмен на най-добри практики и опит

Член 19

Обхват и условия

1. Държавите членки съвместно с Комисията разглеждат и оценяват предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество и обменят резултатите от своя опит с цел подобряване на това сътрудничество и разработване, ако е необходимо, на правила в съответните области.

2. Държавите членки, съвместно с Комисията, могат да изготвят насоки по отношение на всички аспекти, които се считат за необходими за обмен на най-добри практики и обмен на опит.

ГЛАВА IV

ПРАВИЛА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 20

Разкриване на информация и документи

1. Информацията, предавана между държавите членки в каквато и да е форма съгласно настоящата директива, представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното законодателство на държавата членка, която я получава. Такава информация може да се използва за целите на администрирането и прилагането на националните закони на държавите членки относно данъците, посочени в член 2.

Информацията може да се използва също и за изчисляване и облагане с други данъци и мита по член 2 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета 14 , както и за изчисляване и събиране на вноски за задължително социално осигуряване.

Освен това тя може да се използва при съдебни и административни производства, свързани със санкции, образувани по повод нарушаване на данъчното законодателство, без да се засягат общите правила и разпоредби, уреждащи правата на ответниците и на свидетелите в тези производства.

2. С разрешението на компетентния орган на държава членка, който изпраща информацията съгласно настоящата директива, и само доколкото това е разрешено от законодателството на държавата членка на компетентния орган, получаващ информацията, информацията и документите, получени в съответствие с настоящата директива, могат да бъдат използвани за цели, различни от посочените в параграф 1. Такова разрешение се дава, ако информацията може да се използва за подобни цели в държавата членка на компетентния орган, изпращащ информацията.

3. Ако компетентният орган на една държава членка счита, че информацията, която е получил от компетентния орган на друга държава членка, може да бъде полезна на компетентния орган на трета държава членка за посочените в параграф 1 цели, той може да я предаде на последния компетентен орган, при условие че предаването се извършва в съответствие с правилата и процедурите, посочени в настоящата директива. Той информира компетентния орган на държавата членка, от който произхожда информацията, за намерението си да сподели тази информация с трета държава членка. Държавата членка на произход на информацията може да се противопостави на споделянето на информация до 10 работни дни от получаването на съобщението от държавата членка, която желае информацията да бъде споделена.

4. Разрешение за използване на информация по параграф 2, която е била предадена по силата на параграф 3, може да се даде само от компетентния орган на държавата членка, източник на информацията.

5. Информация, доклади, заявления и други документи или заверени копия, или извадки от тях, получени от запитания орган и предадени на запитващия орган в съответствие с настоящата директива, могат да бъдат привлечени като доказателства от компетентните органи на държавата членка на запитващия орган при условията, предвидени за подобна информация, доклади, заявления и други документи, предоставяни от орган на тази държава членка.

ê (EC) 2016/881 чл. 1, т. 3

6. Независимо от параграфи 1—4 от настоящия член, информацията, предавана между държавите членки съгласно член 10, се използва за оценка на рисковете от високо ниво, свързани с трансферното ценообразуване и други рискове, свързани със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, включително оценка на риска от неспазване на приложимите правила за трансферното ценообразуване от страна на членовете на „МГП“, и по целесъобразност за икономически и статистически анализ. Корекциите на трансферното ценообразуване от страна на данъчните органи на получаващата държава членка не се основават на информацията, която се обменя съгласно член 10. Независимо от изложеното по-горе, не се забранява използването на информацията, предавана между държавите членки съгласно член 10, като основа за отправяне на допълнителни запитвания относно условията на трансферното ценообразуване на „МГП“ или относно други данъчни въпроси в хода на данъчен одит, като в резултат на това могат да бъдат направени подходящи корекции на облагаемия доход на дадено „съставно образувание“.

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

Член 21

Ограничения

1. Запитаният орган на държава членка предоставя информацията по член 5 на запитващия орган на друга държава членка, при условие че запитващият орган е изчерпал обичайните източници на информация, които би могъл да използва при дадените обстоятелства, за да получи исканата информация, без да застрашава постигането на целите си.

2. Настоящата директива не налага на запитана държава членка задължението да извършва разследвания или да предоставя информация, ако извършването на такива разследвания или събирането на исканата информация за нейни собствени цели би противоречало на законодателството ѝ.

3. Компетентният орган на запитаната държава членка може да откаже да предостави информация, когато запитващата държава членка не е в състояние поради правни причини да предостави подобна информация.

4. Отказ за предоставяне на информация се допуска, ако това би довело до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, или на търговски процес, или ако разкриването ѝ би противоречало на обществения ред.

5. Запитаният орган информира запитващия орган за основанията, поради които отказва да изпълни искането за информация.

Член 22

Задължения

1. Ако държава членка изисква информация в съответствие с настоящата директива, другата държава членка използва своите средства за събиране на информация, за да получи исканата информация, дори ако тази друга държава членка няма нужда от тази информация за своите собствени данъчни цели. Това задължение не противоречи на член 21, параграфи 2, 3 и 4, позоваването на които в никакъв случай не се тълкува като разрешение за запитана държава членка да откаже да предостави информация, само защото тази информация не представлява национален интерес.

2. При никакви обстоятелства член 21, параграфи 2 и 4 не се тълкуват като разрешение запитаният орган на държава членка да откаже да предостави информация, само защото информацията се държи от банка, друга финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или защото се отнася до капиталови дялове на лице.

3. Независимо от параграф 2 дадена държава членка може да откаже да предаде исканата информация, когато тази информация се отнася за данъчни периоди преди 1 януари 2011 г. и когато предаването на тази информация е могло да бъде отказано въз основа на член 8, параграф 1 от Директива 77/799/ЕИО, ако информацията е била поискана преди 11 март 2011 г.

Член 23

Разрастване на по-широкото сътрудничество, предоставено на трета държава

Ако държава членка предоставя по-широко сътрудничество на трета държава от сътрудничеството, предвидено в настоящата директива, тази държава членка не може да отказва същото по-широко сътрудничество на никоя друга държава членка, която желае да установи такова по-широко взаимно сътрудничество с тази държава членка.

Член 24

Стандартни формуляри и компютризирани формати

1. Исканията за информация и за административни разследвания в съответствие с член 5 и свързаните с тях отговори, потвърждения, искания за допълнителни общи сведения, невъзможност или отказ съгласно член 7 се изпращат, доколкото е възможно, посредством стандартен формуляр, Ö установен Õ от Комисията Ö с актове за изпълнение, приети Õ съгласно процедурата, предвидена в член 32, параграф 2.

Стандартните формуляри могат да бъдат придружени от доклади, заявления или други документи или заверени копия или извадки от тях.

2. Посоченият в параграф 1 стандартен формуляр включва най-малко следната информация, която запитващият орган трябва да предостави:

а)самоличността на проверяваното или разследвано лице;

б)данъчната цел, за която се търси информацията.

Запитващият орган може да предостави, доколкото му е известно и в съответствие с международните обстоятелства, името и адреса на всяко лице, за което се смята, че разполага с исканата информация, както и всякакви елементи, които могат да улеснят събирането на информация от страна на запитания орган.

3. Спонтанната информация и потвърждаването на получаването ѝ съгласно членове 13 и 14 съответно, молбите за административни уведомления съгласно член 17 и обратната информация съгласно член 18 се изпращат посредством стандартния формуляр, Ö установен Õ от Комисията Ö с актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат Õ в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2.

ê 2014/107/ЕС чл. 1, т. 3 (адаптиран)

4. Автоматичният обмен на информация съгласно член 8 се извършва посредством стандартизиран компютризиран формат, който цели улесняване на такъв автоматичен обмен, който трябва да бъде използван за всякакъв вид автоматичен обмен на информация, Ö установен Õ от Комисията Ö с актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат Õ в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2.

ê (EC) 2018/822 чл. 1, т. 3 (адаптиран)

5. Комисията Ö може да преразгледа Õ стандартните формуляри, включително и правилата за езиковия режим, Ö с актове за изпълнение, приети в съответствие с член 20, параграф 5 от Директива 2011/16/ЕС Õ за автоматичния обмен на информация относно предварителни данъчни становища във връзка с трансгранични сделки и предварителни споразумения за ценообразуване съгласно член 9 Ö и Õ относно подлежащи на оповестяване трансгранични договорености съгласно член 11.

Ö Тези изпълнителни актове се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2. Õ

Тези стандартни формуляри не включват елементи, различни от елементите за обмена на информация, изброени в член 9, параграф 5 и член 11, параграф 14, и всички други полета, свързани с тези елементи, които са необходими за постигане на целите, определени съответно в членове 9 и 11.

Езиковият режим, посочен в първа алинея, не възпрепятства държавите членки да предоставят информацията, посочена в членове 9 и 11, на някой от официалните езици на Съюза. Въпреки това езиковият режим може да предвижда, че основните елементи на обменяната информация се изпращат също така и на друг официален език на Съюза.

ê (EC) 2016/881 чл. 1, т. 4 (адаптиран)

6. Автоматичният обмен на информация относно отчета по държави съгласно член 10 се извършва чрез стандартния формуляр, установен в таблици 1, 2 и 3 от раздел III на приложение III. Посредством актове за изпълнение Комисията приема езиковите договорености за този обмен. Те не възпрепятстват държавите членки да съобщават информацията, посочена в член 10, на всеки един от официалните и работните езици на Съюза. Въпреки това тези езикови договорености може да предвиждат, че основните елементи на подобна информация се изпращат също така и на друг официален език на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2.

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

Член 25

Практически договорености

1. Предаването на информация по силата на настоящата директива, доколкото е възможно, се извършва по електронен път посредством мрежата CCN.

Ако е целесъобразно, Комисията Ö посредство актове за изпълнение Õ приема практически правила, необходими за изпълнение на първа алинея. Ö Тези актове за изпълнение се приемат Õ в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2.

ê 2014/107/ЕС чл. 1, т. 4

2. Комисията отговаря за развитието на мрежата CCN, необходимо, за да се осигури възможност за обмен на информация между държавите членки и за гарантирането на сигурността на мрежата CCN.

Държавите членки отговарят за развитието на своите системи, което е необходимо, за да се осигури обмена на информация чрез използването на мрежата CCN и за гарантирането на сигурността на своите системи.

Държавите членки гарантират, че всяко физическо „лице, за което се предоставя информация“, се уведомява за всяко нарушение на сигурността във връзка с неговите данни, когато нарушението може да повлияе неблагоприятно на защитата на личните му данни или на личния му живот.

Държавите членки се отказват от исканията си за възстановяване на направените от тях разходи по прилагането на настоящата директива, освен във връзка с възнагражденията, платени на експерти, когато това е приложимо.

ê (EC) 2015/2376 чл. 1, т. 5, буква a)

3. Лицата, надлежно упълномощени от Органа за акредитиране по сигурността към Комисията, могат да имат достъп до тази информация само доколкото това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на регистъра по параграф 5 и на мрежата CCN.

ê 2011/16/ЕС

4. Исканията за сътрудничество, включително исканията за уведомяване и приложените към тях документи, могат да се изготвят на всеки език, за който запитаният и запитващият орган са се споразумели.

Тези искания се придружават от превод на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка на запитания орган само в специални случаи, когато запитаният орган представи основания за искането за такъв превод.

ê (EC) 2018/822 чл. 1, т. 4 (адаптиран)

5. Ö Компетентните органи на държавите членки имат достъп до информацията, записана в Õ защитен централен регистър на държавите членки за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане Ö , създаден и обезпечен в техническо и логистично отношение от Комисията в съответствие с член 21, параграф 5 от Директива 2011/16/ЕС, Õ в който информацията, съобщавана съгласно член 9, параграфи 1 Ö и Õ член 11, параграфи 13, 14 и 16, се записва в изпълнение на изискванията за автоматичен обмен, предвидени в посочените параграфи.

Комисията също има достъп до информацията в регистъра, но при спазване на ограниченията, предвидени съответно в член 9, параграф 7 и член 11, параграф 17. Комисията приема необходимите практически правила Ö посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат Õ в съответствие с процедурата по член 32, параграф 2.

Докато регистърът започне да функционира, автоматичният обмен по член 9, параграфи 1 и член 11, параграфи 13, 14 и 16 се извършва в съответствие с параграф 1 от настоящия член и приложимите практически правила.

ê 2016/881 чл. 1, т. 5

6. Информацията, предоставена съгласно член 10, параграф 2, се изпраща по електронен път чрез мрежата CCN. Комисията приема необходимите практически договорености за актуализирането на мрежата CCN посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2.

ê 2011/16/ЕС

Член 26

Специфични задължения

1. Държавите членки вземат всички необходими мерки за:

а)осигуряване на ефективна вътрешна координация в рамките на организацията, посочена в член 4;

б)установяване на пряко сътрудничество с органите на другите държави членки, посочени в член 4;

в)осигуряване на безпрепятственото прилагане на процедурите за административно сътрудничество, предвидени в настоящата директива.

ê (ЕС) 2016/2258 чл. 1

2. За целите на изпълнението и прилагането на законовите разпоредби на държавите членки, с които се привежда в действие настоящата директива, и за да се гарантира функционирането на административното сътрудничество, което тя установява, държавите членки предвиждат в законодателството си достъп от страна на данъчните органи до механизмите, процедурите, документите и информацията, посочени в членове 13, 30, 31 и 40 от Директива (ЕС) 2015/849.

ê 2011/16/ЕС

3. Комисията съобщава на всяка държава членка всякаква обща информация относно изпълнението и прилагането на настоящата директива, която е получила и е в състояние да предостави.

ГЛАВА V

ОТНОШЕНИЯ С КОМИСИЯТА

Член 27

Оценка

1. Държавите членки и Комисията проучват и оценяват резултатите от работата на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество.

2. Държавите членки съобщават на Комисията цялата необходима информация за оценката на ефективността на предвиденото в настоящата директива административно сътрудничество при борбата с укриването на данъци и избягването на данъчното облагане.

ê 2018/822 чл. 1, т. 5

3. Държавите членки представят на Комисията годишна оценка за ефективността на автоматичния обмен на информация съгласно членове 8 – 11, както и за постигнатите практически резултати. Формата и условията за представянето на годишната оценка се приемат от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2.

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

4. Комисията определя списъка от статистически данни, които държавите членки представят за целите на оценка на настоящата директива Ö чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 32, параграф 2. Õ

ê (EC) 2015/2376 чл. 1, т. 7

Член 28

Поверителност на информацията

1. Информацията, която се съобщава на Комисията съгласно настоящата директива, се третира от Комисията като поверителна в съответствие с разпоредбите, приложими за органите на Съюза, и не може да се използва за никакви други цели, освен за да се определи дали и до каква степен държавите членки спазват настоящата директива.

2. Информацията, която се съобщава на Комисията от държава членка съгласно член 27, както и всички доклади или документи, изготвени от Комисията въз основа на тази информация, могат да бъдат предавани на останалите държави членки. Предаваната информация представлява служебна тайна и е защитена по същия начин, както подобна информация съгласно националното законодателство на държавата членка, която я получава.

Изготвените от Комисията доклади и документи, посочени в първа алинея, могат да се използват от държавите членки само за аналитични цели и не се публикуват, нито се предоставят на други лица или органи без изричното съгласие на Комисията.

ê 2011/16/ЕС

ГЛАВА VI

ОТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Член 29

Обмен на информация с трети държави

1. Ако компетентният орган на държава членка получи от трета държава информация, която има предполагаема значимост за администриране и прилагане на националните закони на тази държава членка относно данъците, посочени в член 2, този орган може да предоставя информацията на компетентните органи на държавите членки, за които тази информация може да бъде полезна, и на всички запитващи органи, доколкото това е разрешено съгласно споразумение с тази трета държава.

2. Компетентните органи могат, в съответствие с вътрешните си разпоредби относно предоставянето на лични данни на трети държави, да съобщават на трети държави информация, получена в съответствие с настоящата директива, единствено ако са спазени всички посочени по-долу условия:

а)компетентният орган на държавата членка, който е източник на информацията, е изразил съгласие за това съобщение;

б)съответната трета държава е предприела действия за оказване на поисканото сътрудничество за събиране на доказателства за транзакции с нередовен или незаконен характер, които противоречат на данъчното законодателство или го нарушават.

ГЛАВА VII

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Защита на данните

ê 2014/107/ЕС чл. 1, т. 5, буква a) (адаптиран)

1. Обменът на информация, извършван съгласно настоящата директива, е предмет Регламент (ЕС) 2016/679. Въпреки това за целите на правилното прилагане на настоящата директива държавите членки ограничават обхвата на задълженията и правата, предвидени в член 13, член 14, параграф 1 Ö и Õ член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, до степента, необходима за запазване на интересите по член 23, параграф 1, буква д) от посочения регламент.

ê (EC) 2015/2376 чл. 1, т. 8

2. Разпоредбите на Регламент (EC) 2018/1725 се прилагат по отношение на всяко обработване на лични данни съгласно настоящата директива от страна на институциите и органите на Съюза. Въпреки това, за целите на правилното прилагане на настоящата директива, обхватът на задълженията и правата, предвидени в член 15, член 16, параграф 1 и членове 17—21 от Регламент (EC) 2018/1725, се ограничава до степента, необходима за запазване на интересите по член 25, параграф 1, буква в) от посочения регламент.

ê 2014/107/ЕС чл. 1, т. 5, буква б) (адаптиран)

3. Предоставящите информация финансови институции и компетентните органи на всяка държава членка се считат за администратори на данни за целите на Регламент (EC) 2016/679.

4. Независимо от параграф 1, всяка държава членка гарантира, че всяка „предоставяща информация финансова институция“ под нейната юрисдикция информира всяко засегнато физическо „лице, за което се предоставя информация“, че информацията, свързана с него, посочена в член 8, параграф 4, ще бъде събрана и предадена в съответствие с настоящата директива, и гарантира, че „предоставящата информация финансова институция“ предоставя на това физическо лице цялата информация, на която то има право съгласно Регламент (EC) 2016/679, в срок, който позволява на лицето да упражни правата си на защита на данните, и при всички случаи преди съответната „предоставяща информация финансова институция“ да е предоставила информацията, посочена в член 8, параграф 4, на компетентния орган на държавата членка, на която е местно лице.

5. Информацията, обработена в съответствие с настоящата директива, се съхранява за срок, не по-дълъг от необходимия за постигане на целите на настоящата директива, и при всички случаи в съответствие с националните правила на всеки администратор на данни относно давностните срокове.

ê (EC) 2018/822 чл. 1, т. 6

Член 31

Санкции

Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива и отнасящи се до членове 10 и 11, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

ê (EC) 2016/881 чл. 1, т. 8

Член 32

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Комитет за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ê (EC) 2018/822 чл. 1, т. 7 (адаптиран)

Член 33

Докладване

1. На всеки пет години след 1 януари Ö 2018 г. Õ Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива.

2. На всеки две години след 1 юли 2020 г. държавите членки и Комисията оценяват в каква степен остава актуално приложение IV, а Комисията представя доклад на Съвета. Ако е целесъобразно, този доклад се придружава от законодателно предложение.

ê 2011/16/ЕС (адаптиран)

Член 34

Ö Съобщаване Õ

Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 35

Отмяна

Директива Ö 2011/16/EC, изменена с директивите посочена в приложение V, част A Õ се отменя, Ö без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство и датите на прилагане на директивите, посочени в приложение V, част Б Õ.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива Ö и се четат съгласно таблицата на съответствието, изложена в приложение VI Õ.

Член 36

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на Ö 2 юли 2020 г. Õ 

Член 37

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    COM(87) 868 PV.

(2)    Виж приложение 3 от част А на посочените заключения.

(3)    Включено в законодателната програма за 2019.

(4)    Виж приложение V към настоящото предложение.

(5)    ОВ C […], […] г., стр. […].

(6)    Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (OB L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).

(7)    Вж. приложение IV.

(8)    Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 27 юни 2006 г. относно Кодекса за поведение относно документацията за целите на трансферното ценообразуване при свързани предприятия в Европейския съюз (ДТЦ в ЕС) ( ОВ C 176, 28.7.2006 г., стр. 1 ).

(9)    Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар ( ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1 ).

(10)    Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията ( ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73 ).

(11)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(12)    Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(13)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ( ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13 ).

(14)    Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки (ОВ L 84, 31.3.2010 г., стр. 1).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 12.2.2020

COM(2020) 49 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (кодифициран текст)

ê 2014/107/ЕС чл. 1 т. 6 и Приложение (адаптиран)

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИНАНСОВИ СМЕТКИ

В настоящото приложение се определят правилата за предоставяне на информация и комплексна проверка, които трябва да се прилагат от предоставящите информация финансови институции, за да се даде възможност на държавите членки да предоставят чрез автоматичен обмен информацията, посочена в член 8, параграф 4 от настоящата директива. В настоящото приложение се описват също така правилата и административните процедури, които държавите членки трябва да въведат, за да гарантират ефективното прилагане и спазване на изложените по-долу процедури за предоставяне на информация и комплексна проверка.

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

А.При спазване на точки В, Г и Д, всяка предоставящата информация финансова институция трябва да предостави на компетентния орган на своята държава членка следната информация по отношение на всяка сметка, за която се предоставя информация, в предоставящата информация финансова институция:

1.името, адреса, държавата членка (държавите членки), на която е местно лице, данъчния(данъчните) номер(а), датата и мястото на раждане (в случай на физическо лице) на всяко лице, за което се предоставя информация, което е титуляр на сметка, и, в случай на образувание, което е титуляр на сметка и което след прилагане на процедурите за комплексна проверка в съответствие с раздели V, VI и VII е идентифицирано като имащо едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация — името, адреса, държавата членка (държавите членки) или (ако има такива) друга(и) юрисдикция (юрисдикции), на която е местно лице, и данъчния(данъчните) номер(а) на образуванието и името, адреса, държавата членка (държавите членки), на която е местно лице, данъчния(данъчните) номер(а), датата и мястото на раждане на всяко лице, за което се предоставя информация;

2.номера на сметката (или функционалния еквивалент при липса на номер на сметка);

3.наименованието и идентификационния номер (ако има такъв) на предоставящата информация финансова институция;

4.наличността или стойността по сметката (включително, в случай на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор — откупната стойност или стойност при отказ) към края на съответната календарна година или друг подходящ отчетен период, или ако тази сметка е била закрита през съответната година или период — закриването на сметката;

5.в случай на попечителска сметка:

а)общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, генерирани във връзка с активите, държани по сметката, във всеки отделен случай платени или кредитирани по сметката (или по отношение на сметката) през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

б)общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на които предоставящата информация финансова институция е действала като попечител, брокер, пълномощник или по друг начин като агент на титуляря на сметката;

6.в случай на депозитна сметка, общия брутен размер на лихвите, платени или кредитирани по сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период; както и

7.в случай на сметка, която не е описана в точки А.5 или А.6, общата брутна сума, платена или кредитирана по сметката в полза на титуляря през календарната година или друг подходящ отчетен период, по отношение на която предоставящата информация финансова институция е задължено лице или длъжник, включително сумирания размер на погасителните плащания в полза на титуляря на сметката през календарната година или друг подходящ отчетен период.

Б.В предоставяната информация трябва да се посочва валутата, в която е деноминирана всяка сума.

В.Независимо от точка А.1, по отношение на всяка сметка, за която се предоставя информация, която е съществуваща сметка, не се изисква да се предоставя информация за данъчния(данъчните) номер(а) или датата на раждане, ако такъв(такива) данъчен(данъчни) номер(а) или дата на раждане не са регистрирани от предоставящата информация финансова институция и не се изисква да бъдат събирани по друг начин от предоставящата информация финансова институция съгласно националното право или на правен инструмент на Съюза. Въпреки това от предоставящата информация финансова институция се изисква да положи разумни усилия, за да получи данъчния(данъчните) номер(а) и датата на раждане по отношение на съществуващи сметки до края на втората календарна година след годината, през която съществуващите сметки са били идентифицирани като сметки, за които се предоставя информация.

Г.Независимо от точка А.1, не се изисква да се предоставя информация за данъчния номер, ако такъв данъчен номер не се издава от съответната държава членка или друга юрисдикция, на която лицето е местно.

Д.Независимо от точка А.1, мястото на раждане не се изисква да бъде съобщавано, освен ако:

1)от предоставящата информация финансова институция се изисква да получи и да предостави информация за това съгласно националното право или предоставящата информация финансова институция е или е била длъжна да получи и да предостави информация за това съгласно друг правен инструмент на Съюза, който е бил действащ към 5 януари 2015 г.; както и

2)е налично в електронните записи, в които е възможно търсене и които се поддържат от предоставящата информация финансова институция.

РАЗДЕЛ II

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

А.Дадена сметка се третира като сметка, за която се предоставя информация, считано от датата на идентифицирането ѝ като такава съгласно процедурите за комплексна проверка по раздели II — VII и, освен ако е предвидено друго, информацията по отношение на сметката, за която се предоставя информация, трябва да се предоставя ежегодно през календарната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

Б.Наличността или стойността на сметката се определят към последния ден на календарната година или друг подходящ отчетен период.

В.Когато прагът на наличността или на стойността се определя към последния ден на дадена календарна година, съответните наличност или стойност трябва да се определят към последния ден на отчетния период, който завършва с календарната година или в нейните рамки.

Г.Всяка държава членка може да позволи на предоставящите информация финансови институции да използват доставчици на услуги за изпълнение на възложените им задължения за предоставяне на информация и комплексна проверка, предвидени в националното право, но за изпълнението на тези задължения продължават да отговарят предоставящите информация финансови институции.

Д.Всяка държава членка може да позволи на предоставящите информация финансови институции да прилагат процедурите за комплексна проверка на нови сметки по отношение на съществуващи сметки, както и процедурите за комплексна проверка на сметки на голяма стойност по отношение на сметки на малка стойност. Когато държава членка позволява процедурите за комплексна проверка на нови сметки да бъдат използвани по отношение на съществуващи сметки, продължават да се прилагат правилата, приложими за съществуващи сметки.

РАЗДЕЛ III

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

А.Въведение. За целите на идентифицирането на сметките, за които се предоставя информация, измежду съществуващи сметки на физически лица се прилагат следните процедури.

Б.Сметки на ниска стойност. По отношение на сметките на ниска стойност се прилагат следните процедури.

1.Адрес на пребиваване. Ако въз основата на документални доказателства предоставящата информация финансова институция съхранява в своите регистри настоящия адрес на пребиваване на титуляря на сметка на физическо лице, тя може да го третира като местно лице за данъчни цели на държавата членка или друга юрисдикция, в която се намира адресът, за да се определи дали този титуляр на сметка на физическо лице е лице, за което се предоставя информация.

2.Търсене в електронните записи. Ако въз основа на документалните доказателства, посочени в точка Б.1, предоставящата информация финансова институция не използва адреса на пребиваване на титуляря на сметка на физическо лице, тя трябва да прегледа поддържаните от нея електронни записи, в които е възможно търсене, за която и да е от следните индикации, като се прилагат точки Б.3 — Б.6:

а)идентификация на титуляря на сметката като местно лице на държава членка;

б)настоящ пощенски адрес или адрес на пребиваване (включително пощенска кутия) в държава членка;

в)наличие на един или повече телефонни номера в държава членка и липса на телефонен номер в държавата членка на предоставящата информация финансова институция;

г)постоянни инструкции (освен по отношение на депозитна сметка) за прехвърляне на средства по сметка, поддържана в държава членка;

д)действащо в момента пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в държава членка; или

е)пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ в държава членка, ако предоставящата информация финансова институция не разполага в досието си с никакъв друг адрес на титуляря на сметката.

3.Ако нито една от индикациите, изброени в точка Б.2, не е открита при електронното търсене, не е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, или сметката стане сметка на голяма стойност.

4.Ако някоя от индикациите, изброени в, точка Б.2, букви а) — д), бъде открита при електронното търсене или ако има промяна в обстоятелствата, която води до появата на една или повече индикации, свързани със сметката, предоставящата информация финансова институция трябва да третира титуляря на сметката като местно лице за данъчни цели на всяка държава членка, за която е установена някаква индикация, освен ако тя избере да прилага точка Б.6 и едно от изключенията в тази точка се прилага по отношение на сметката.

5.Когато при електронното търсене се открие пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в точка Б.2, букви а) — д), не се установи за титуляря на сметката, предоставящата информация финансова институция трябва по най-подходящия според обстоятелствата начин да осъществи търсене в досието на хартиен носител, както е предвидено в точка В.2, или да се опита да получи от титуляря на сметката декларация или документални доказателства, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако търсенето в досието не позволи да се установи някаква индикация и опитът да се получи декларация или документални доказателства е неуспешен, предоставящата информация финансова институция трябва да представи информация за сметката на компетентния орган на своята държава членка като при недокументирана сметка.

6.Независимо от откриването на индикации съгласно точка Б.2, предоставящата информация финансова институция не е длъжна да третира титуляря на сметка като местно лице на държава членка:

а)когато информацията за титуляря на сметката съдържа настоящ пощенски адрес или настоящ адрес на пребиваване в тази държава членка, един или повече телефонни номера в тази държава членка (и липса на телефонен номер в държавата членка на предоставящата информация финансова институция) или постоянни инструкции (по отношение на финансовите сметки, различни от депозитни сметки) за прехвърляне на средства по сметка, поддържана в държава членка, предоставящата информация финансова институция получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за:

i)декларация от титуляря на сметката в държавата членка (държавите членки) или друга(и) юрисдикция (юрисдикции), на която титулярят на сметката е местно лице и която не включва тази държава членка; както и

ii)документални доказателства, че титулярят на сметката е лице, за което не се предоставя информация;

б)когато информацията за титуляря на сметката съдържа действащо пълномощно или пълномощно за подписване, предоставено на лице с адрес в тази държава членка, предоставящата информация финансова институция получи или е прегледала по-рано и поддържа запис за:

i)декларация от титуляря на сметката в държавата членка (държавите членки) или друга(и) юрисдикция (юрисдикции), на която титулярят на сметката е местно лице и която не включва тази държава членка; както и

ii)документални доказателства че титулярят на сметката е лице, за което не се предоставя информация.

В.Засилени процедури за преглед на сметки на голяма стойност. По отношение на сметките на висока стойност се прилагат следните засилени процедури за преглед.

1.Търсене в електронните записи. По отношение на сметките на голяма стойност предоставящата информация финансова институция трябва да прегледа поддържаните от нея електронни записи, в които е възможно търсене, за всяка от индикациите, описани в точка Б.2.

2.Търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни на предоставящата информация финансова институция, в които е възможно търсене, съдържат полета и обхващат цялата информация, описана в точка В.3, тогава не е необходимо последващо търсене в досието на хартиен носител. Ако електронните бази данни не обхващат цялата информация, тогава по отношение на сметката на голяма стойност предоставящата информация финансова институция трябва също да прегледа съществуващото главно досие на клиента и, доколкото не са включени в него, следните документи, свързани със сметката и събрани от предоставящата информация финансова институция през последните пет години, за някоя от индикациите, описани в точка Б.2:

а)последното документално доказателство, събрано във връзка със сметката;

б)последния договор за откриване на сметка или документация;

в)последната документация, събрана от предоставящата информация финансова институция съгласно процедурите AML/KYC („Anti-money laundering/Know your customer“ — „Борба с изпирането на пари/Познаване на клиента“) или за други регулаторни цели;

г)всякакви форми за пълномощно или пълномощно за подписване, действащи към момента; и

д)всяка постоянна инструкция (освен за депозитна сметка) за превод на средства, действаща към момента.

3.Изключение, когато базите данни съдържат достатъчно информация. Предоставящата информация финансова институция не е длъжна да извършва търсене в досието на хартиен носител, описано в точка В.2, ако нейната електронна информация включва следното:

а)статуса на титуляря на сметката по отношение на това къде е местно лице;

б)адреса на пребиваване и пощенския адрес на титуляря на сметката, които понастоящем са в досието на предоставящата информация финансова институция;

в)телефонния (телефонните) номер(а) на титуляря на сметката, които понастоящем са в досието на предоставящата информация финансова институция, ако има такива;

г)в случай на финансови сметки, различни от депозитни сметки, дали има постоянни инструкции за прехвърляне на средства от сметката към друга сметка (включително сметка в друг клон на предоставящата информация финансова институция или друга финансова институция);

д)дали има настоящи пощенски адреси с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ за титуляря на сметката; както и

е)дали има пълномощно или пълномощно за подписване за сметката.

4.Проверка от отговорния служител за връзка с клиента на действителното положение. В допълнение към електронното търсене и търсенето в досието на хартиен носител, описани в точки В.1 и В.2, предоставящата информация финансова институция трябва да третира като сметка, за която се предоставя информация, всяка сметка на голяма стойност, която е възложена на отговорния служител за връзка с клиента (включително всички финансови сметки, които се събират с тази сметка на голяма стойност), ако отговорният служител за връзка с клиента знае, че титулярят на сметката е лице, за което се предоставя информация.

5.Последици от откриването на индикации.

а)Ако никоя от индикациите, изброени в точка Б.2, не бъде открита при засилените процедури за преглед на сметки на голяма стойност, описани в точка В, и не е установено, че сметката е държана от лице, за което се предоставя информация съгласно точка В.4, тогава не се налагат последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката.

б)Ако някоя от индикациите, изброени в точка Б.2, букви а) — д), бъде открита при засилените процедури за преглед на сметки на голяма стойност, описани в точка В, или има последваща промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, по отношение на всяка държава членка, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да приложи точка Б.6 и едно от изключенията по тази буква се прилага по отношение за тази сметка.

в)Ако пощенски адрес с указание „при поискване“ или „на вниманието на“ бъде открит при засилените процедури за преглед на сметки на голяма стойност, описани в точка В, и няма друг адрес и нито една от другите индикации, изброени в точка Б.2, букви а) ‑ д), не бъде установена за титуляря на сметката, предоставящата информация финансова институция трябва да получи от него декларация или документални доказателства, за да се установи къде е местно лице за данъчни цели. Ако предоставящата информация финансова институция не може да получи декларация или документални доказателства, тя трябва да представи информация за сметката на компетентния орган на своята държава членка като при недокументирана сметка.

6.Ако съществуваща сметка на физическо лице не е сметка на голяма стойност към 31 декември 2015 г., но стане сметка на голяма стойност към последния ден на следваща календарна година, предоставящата информация финансова институция трябва да приложи засилените процедури за преглед, описани в точка В, по отношение на сметката в рамките на календарната година след годината, през която сметката е станала сметка на голяма стойност. Ако въз основа на прегледа сметката бъде идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция трябва да предоставя на годишна база изискваната информация за такава сметка по отношение на годината, в която тя е била идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, и по отношение на следващите години, освен ако титулярят на сметката престане да бъде лице, за което се предоставя информация.

7.Когато предоставящата информация финансова институция приложи засилените процедури за преглед, описани в точка В, към сметка на голяма стойност, през следващите години предоставящата информация финансова институция не е задължена да прилага към същата сметка на голяма стойност отново тези процедури, с изключение проверката от отговорния служител за връзка с клиента, описана в точка В.4, освен ако сметката е недокументирана, като в този случай предоставящата информация финансова институция следва да ги прилага отново всяка година, докато сметката престане да бъде недокументирана.

8.Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на сметка на голяма стойност, която води до свързването ѝ с една или повече индикации, описани в точка Б.2, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, по отношение на всяка държава членка, за която е установена някаква индикация, освен ако избере да прилага точка Б.6 и едно от изключенията по тази точка се прилага по отношение на сметката.

9.Предоставящата информация финансова институция трябва да прилага процедури, които да гарантират, че служител за връзка с клиента установява всяка промяна в обстоятелствата на дадена сметка. Например, ако служителят за връзка с клиента е уведомен, че титулярят на сметката има нов пощенски адрес в държава членка, предоставящата информация финансова институция е длъжна да третира новия адрес като промяна в обстоятелствата и ако избере да прилага точка Б.6, да събере съответната документация от титуляря на сметката.

Г.Всяка съществуваща сметка на физическо лице, която е идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация по настоящия раздел, трябва да се третира като сметка, за която се предоставя информация, през всички следващи години, освен ако титулярят на сметката престане да бъде лице, за което се предоставя информация.

РАЗДЕЛ IV

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА ЗА НОВИ СМЕТКИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

За целите на идентифицирането на сметки, за които се предоставя информация, измежду нови сметки на физически лица се прилагат следните процедури:

А.По отношение на нови сметки на физически лица, след откриването на сметката предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриването на сметката и която позволява на предоставящата информация финансова институция да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, и да потвърди достоверността на декларацията въз основа на информацията, получена от предоставящата информация финансова институция във връзка с откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с AML/KYC процедурите.

Б.Ако от декларацията се установи, че титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели в дадена държава членка, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, а декларацията трябва да включва още данъчния номер на титуляря на сметката по отношение на държавата членка (съгласно раздел I, точка Г и датата на раждане.

В.Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на физическо лице, заради която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация, която установява къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели.

РАЗДЕЛ V

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ

За целите на идентифицирането на сметки, за които се предоставя информация, измежду съществуващи сметки на образувания се прилагат следните процедури.

А.Сметки на образувания, за които не се изисква да бъдат преглеждани, идентифицирани или да се предоставя информация. Освен ако предоставящата информация финансова институция избере друго, по отношение на всички съществуващи сметки на образувание или поотделно за всяка ясно определена група от такива сметки, съществуваща сметка на образувание със сумирана наличност или стойност, които към 31 декември 2015 г. не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD не следва да бъде преглеждана, идентифицирана или съобщавана като сметка, за която се предоставя информация, докато нейната сумирана наличност или стойност не надвишат тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година.

Б.Сметки на образувания, които следва да бъдат преглеждани. Съществуваща сметка на образувание със сумирана наличност или стойност, които към 31 декември 2015 г. надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD и съществуваща сметка на образувание, която не надхвърля тази сума към 31 декември 2015 г., но чиято сумирана наличност или стойност надвишават тази сума към последния ден на която и да е следваща календарна година, трябва да бъдат преглеждани в съответствие с процедурите, установени в точка Г.

В.Сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. По отношение на съществуващи сметки на образувания, описани в точка Б, само сметки, които са държани от едно или повече образувания, които са лица, за които се предоставя информация, или от пасивни нефинансови образувания с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, се третират като сметки, за които се предоставя информация.

Г.Процедури за преглед с цел идентифициране на сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. За съществуващи сметки на образувания, описани в точка Б, предоставящата информация финансова институция трябва да приложи следните процедури за преглед, за да определи дали сметката е държана от едно или повече лица, за които се предоставя информация, или от пасивни нефинансови образувания с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация:

1.Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация.

а)Преглед на информацията, поддържана за регулаторни цели или за връзка с клиента (включително информация, събрана съгласно AML/KYC процедурите), за да се определи дали информацията показва, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка. За тази цел информацията, указваща, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка, включва място на учредяване или създаване или адрес в държава членка.

б)Ако информацията указва, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако получи декларация от титуляря на сметката или въз основа на информацията, с която разполага или е обществено достъпна, основателно определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация.

2.Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. По отношение на титуляря на съществуваща сметка на образувание (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. Ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, сметката трябва да се третира като сметка, за която се предоставя информация. При извършване на това определяне предоставящата информация финансова институция трябва да следва насоките в точка, букви а) — в) по ред, който е най-подходящ съгласно обстоятелствата.

а)Определяне дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание. За целите на определянето дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от титуляря на сметката, за да установи неговия статус, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или е обществено достъпна, може основателно да определи, че титулярят на сметката е активно нефинансово образувание или финансова институция, различна от инвестиционно образувание, описано в раздел VIII, точка А.6, буква б), което не е финансова институция на участваща юрисдикция.

б)Определяне на контролиращите лица на титуляря на сметката. За целите на определянето на контролиращите лица на титуляря на сметката предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с AML/KYC процедурите.

в)Определяне дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация. За целите на определянето дали контролиращото лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция може да използва:

i)информацията, събрана и поддържана в съответствие с AML/KYC процедурите, в случаите на съществуваща сметка на образувание, държана от едно или повече нефинансови образувания, със сумирана наличност или стойност, които не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD; или

ii)декларацията от титуляря на сметката или контролиращото лице в държавата членка (държавите членки) или друга юрисдикция (юрисдикции), на която контролиращото лице е местно лице за данъчни цели.

Д.Срок на прегледа и допълнителни процедури, приложими към съществуващи сметки на образувания.

1.Прегледът на съществуващи сметки на образувания със сумирана наличност или стойност на сметката, които към 31 декември 2015 г. не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 250 000 USD но надвишават тази сума към 31 декември на следваща година, трябва да бъде приключен в рамките на календарната година, следваща годината, в която сумираната наличност или стойност на сметката надвишат тази сума.

2.Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на съществуваща сметка на образувание, вследствие на която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е неточна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция трябва да определи отново статуса на сметката в съответствие с процедурите, установени в точка Г.

РАЗДЕЛ VI

КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА ЗА НОВИ СМЕТКИ НА ОБРАЗУВАНИЯ

За целите на идентифицирането на сметките, за които се предоставя информация, измежду нови сметки на образувания се прилагат следните процедури.

Процедури за преглед с цел идентифициране на сметки на образувания, за които се изисква предоставяне на информация. За нови сметки на образувания предоставящата информация финансова институция трябва да прилага следните процедури за преглед, за да се определи дали сметката се държи от едно или повече лица, за които се предоставя информация, или от пасивни нефинансови образувания с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация:

1.Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация.

а)Получаване на декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката и която позволява на предоставящата информация финансова институция да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, и потвърждаване на достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от предоставящата информация финансова институция във връзка с откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с AML/KYC процедурите. Ако образуванието удостовери, че не е местно лице за данъчни цели, предоставящата информация финансова институция може да използва адреса на централното управление на образуванието за определяне на това къде титулярят на сметката е местно лице.

б)Ако декларацията указва, че титулярят на сметката е местно лице на държава членка, предоставящата информация финансова институция трябва да третира сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или е обществено достъпна, основателно определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация, по отношение на тази държава членка.

2.Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. По отношение на титуляря на нова сметка на образувание (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. Ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, сметката трябва да се третира като сметка, за която се предоставя информация. При извършване на това определяне предоставящата информация финансова институция трябва да следва насоките в точка, букви а) — в) по ред, който е най-подходящ при дадените обстоятелства.

а)Определяне дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание. За целите на определянето дали титулярят на сметката е пасивно нефинансово образувание предоставящата информация финансова институция трябва да използва декларация от титуляря на сметката, за да установи неговият статус, освен ако въз основа на информация, с която разполага или е обществено достъпна, може основателно да определи, че титулярят на сметката е активно нефинансово образувание или финансова институция, различна от инвестиционно образувание, описано в раздел VIII, точка А.6, буква б), което не е финансова институция на участваща юрисдикция.

б)Определяне на контролиращите лица на титуляря на сметката. За целите на определянето на контролиращите лица на титуляря на сметката предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с AML/KYC процедурите.

в)Определяне дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация. За целите на определянето дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция може да използва декларацията от страна на титуляря на сметката или на това контролиращо лице.

РАЗДЕЛ VII

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА

При прилагане на процедурите за комплексна проверка, описани по-горе, се прилагат следните допълнителни правила:

А.Основаване на лични декларации и документални доказателства. Предоставящата информация финансова институция не може да използва декларация или документални доказателства, ако знае или има причина да знае, че декларацията или документалните доказателства са неверни или ненадеждни.

Б.Други процедури за финансови сметки, държани от физически лица бенефициери по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор и на групови застрахователни договори с откупна стойност или групови анюитетни договори. Предоставящата информация финансова институция може да предположи, че физическо лице бенефициер (различен от титуляря) по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор, който получава обезщетение при смърт, не е лице, за което се предоставя информация, и такава финансова сметка може да се третира като сметка, за която не се дължи предоставяне на информация, освен ако на предоставящата информация финансова институция в момента знае или има причина да знае, че бенефициерът е лице, за което се предоставя информация. Предоставящата информация финансова институция има причина да знае, че бенефициерът на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор е лице, за което се предоставя информация, ако събраната от нея информация, свързана с бенефициера, съдържа индикации, описани в раздел III, точка Б. Ако предоставящата информация финансова институция в момента знае или има причина да знае, че бенефициерът е лице, за което се предоставя информация, тя трябва да следва процедурите по раздел III, точка Б.

Предоставящата информация финансова институция може да третира финансова сметка, която представлява участие на член в групов застрахователен договор с откупна стойност или в групов анюитетен договор, като финансова сметка, за която не се дължи предоставяне на информация, до датата, на която сумата е платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, ако финансовата сметка, която представлява участие на даден член в груповия застрахователен договор с откупна стойност или в груповия анюитетен договор, отговаря на следните изисквания:

i)груповият застрахователен договор с откупна стойност или груповият анюитетен договор са издадени на работодателя и включват 25 или повече служители/притежатели на сертификати;

ii)служителят/притежателят на сертификата има право да получи каквато и да е стойност от договора, свързана с неговото участие, и да посочи бенефициерите за изплащане на обезщетението при смърт на служителя; както и

iii)сумата, платима на служителя/притежателя на сертификата или бенефициера, не надвишава сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD.

Понятието „групов застрахователен договор с откупна стойност“ означава групов застрахователен договор с откупна стойност, който: i) осигурява покритие на физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група; ii) изисква заплащане на премия за всеки член на групата (или член на клас в рамките на групата), която е определена, без да се вземат предвид индивидуални здравни характеристики, различни от възраст, пол и навици по отношение на тютюнопушенето на члена (или на класа от членове) на групата.

Понятието „групов анюитетен договор“ означава договор, по който правоимащите лица са физически лица, които са свързани чрез работодател, търговско сдружение, синдикална организация или друго сдружение или група.

В.Правила за сумиране на наличност по сметки и на валута.

1.Сумиране на сметки на физически лица. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр физическо лице, предоставящата информация финансова институция е длъжна да сумира всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано с нея образувание, но само доколкото информационните системи на предоставящата информация финансова институция свързват финансовите сметки чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или данъчен номер и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на споделена финансова сметка се отнася цялата наличност или стойност по споделена финансова сметка.

2.Сумиране на сметки на образувания. За целите на определянето на сумираната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр образувание, предоставящата информация финансова институция е длъжна да вземе предвид всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано с нея образувание, но само доколкото информационните системи на предоставящата информация финансова институция свързват финансовите сметки чрез препратка към елемент от данните като номер на клиент или данъчен номер и позволяват сумиране на наличност или стойност по сметки. За целите на прилагането на изискванията за сумиране, посочени в настоящата точка, към всеки титуляр на споделена финансова сметка се отнася цялата наличност или стойност по споделена финансова сметка.

3.Специални правила за сумиране, приложими за отговорния служител за връзка с клиента. За целите на определяне на сумираната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр лице, за да се определи дали дадена финансова сметка е на голяма стойност, предоставящата информация финансова институция е длъжна също така, в случай на финансови сметки, за които на отговорния служител за връзка с клиента е известно или има причина да му бъде известно, че са пряко или непряко притежавани, контролирани или създадени (в качество, различно от фидуциар) от същото лице, да сумира всички такива сметки.

4.Суми, за които се счита, че включват равностойността в друга валута. Счита се, че всички суми, деноминирани в националната валута на всяка държава членка, включват равностойността в други валути, както е предвидено в националното право.

РАЗДЕЛ VIII

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Прилагат се следните определения:

А.Предоставяща информация финансова институция

1.Понятието „предоставяща информация финансова институция“ означава всяка финансова институция на държава членка, която не е непредоставяща информация финансова институция. Понятието „финансова институция на държава членка“ означава i) всяка финансова институция, която е местно лице на държава членка, с изключение на всеки клон на такава финансова институция, който се намира извън тази държава членка, и ii) всеки клон на финансова институция, която не е местно лице на държава членка, ако този клон се намира в тази държава членка.

2.Понятието „финансова институция на участваща юрисдикция“ означава i) всяка финансова институция, която е местно лице на участваща юрисдикция, с изключение на всеки клон на такава финансова институция, който се намира извън тази участваща юрисдикция, и ii) всеки клон на финансова институция, която не е местно лице на участваща юрисдикция, ако този клон се намира в тази участваща юрисдикция.

3.Понятието „финансова институция“ означава попечителска институция, депозитарна институция, инвестиционно образувание или определено застрахователно дружество.

4.Понятието „попечителска институция“ означава всяко образувание, което държи, като значителна част от стопанската си дейност, финансови активи за чужда сметка. Приема се, че дадено образувание държи финансови активи за чужда сметка като съществена част от стопанската си дейност, ако брутният доход на образуванието от държаните финансови активи и свързани финансови услуги е равен или надвишава 20 % от брутния доход на образуванието през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември (или на последния ден от счетоводния период за некалендарна година) преди годината, в която се прави определянето; или ii) периода, през който образуванието е съществувало.

5.Понятието „депозитарна институция“ означава всяко образувание, което приема депозити в рамките на обичайното извършване на банкова или подобна стопанска дейност.

6.Понятието „инвестиционно образувание“ означава всяко образувание:

а)което извършва преимуществено като стопанска дейност една или повече от следните дейности или операции за или от името на клиент:

i)търговия с парични пазарни инструменти (чекове, менителници, сертификати за депозит, деривати и др.); обмен на валута; инструменти, представляващи обменни операции, и инструменти, свързани с лихвени проценти и индекси; прехвърлими ценни книжа; или търговия със стокови фючърси;

ii)индивидуално или колективно управление на портфейли; или

iii)друга форма на инвестиране, администриране или управление на финансови активи или пари от името на други лица;

или

б)брутният доход на което се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с финансови активи, ако образуванието се управлява от друго образувание, което е депозитарна институция, попечителска институция, определено застрахователно дружество или инвестиционно образувание, описано в точка А.6, буква а).

Дадено образувание се третира като преимуществено извършващо като стопанска дейност една или повече от дейностите, описани в точка А.6, буква а), или брутният доход на образуванието се дължи преимуществено на инвестиране, реинвестиране или търговия с финансови активи за целите на точка А.6, буква б), ако брутният доход на образуванието, произтичащ от съответните дейности, е равен или надвишава 50 % от брутния доход на образуванието през по-краткия от следните два периода: i) тригодишния период, който приключва на 31 декември от годината, предшестваща годината, в която се прави определянето; или ii) периода, през който образуванието е съществувало. Понятието „инвестиционно образувание“ не включва образувания, които са активни нефинансови образувания, тъй като образуванията отговарят на всеки от критериите в точка Г.8, букви г) ж).

Настоящата алинея се тълкува по съгласуван начин със сходната редакция на определението за „финансова институция“ в препоръките на Финансовата група за действие срещу изпирането на пари (Financial Action Task Force — FATF).

7.Понятието „финансов актив“ включва ценни книжа (напр. акционерен дял в дружество; съдружие или опосредено действително участие в широко притежавани или публично търгувани съдружия или тръстове; запис на заповед, облигация, дългова облигация или друго доказателство за наличие на дълг), дял в съдружие, стоки, суап (напр. лихвен суап, валутен суап, базов суап, лихвен таван, лихвен под, суап върху стоки, суап върху капиталови инструменти, суап върху капиталови индекси и подобни споразумения), застрахователен договор или анюитетен договор, или всякакви лихви (включително фючърсна сделка или форуърден договор или опция) по ценна книга, дял в съдружие, стока, суап, застрахователен договор или анюитетен договор. Понятието „финансов актив“ не включва недългов, пряк дял в недвижимо имущество.

8.Понятието „определено застрахователно дружество“ означава всяко дружество, което е застрахователно дружество (или холдинг на застрахователно дружество), което емитира или е длъжно да извършва плащания по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор.

Б.Непредоставяща информация финансова институция

1.Понятието „непредоставяща информация финансова институция“ означава всяка финансова институция, която е:

а)държавно образувание, международна организация или централна банка, освен в случаите, когато става дума за плащане, произтичащо от задължение във връзка с търговска финансова дейност от вида, извършван от определено застрахователно дружество, попечителска институция или депозитарна институция;

б)пенсионен фонд с широко участие, пенсионен фонд с тясно участие; пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка; или определен издател на кредитни карти;

в)всяко друго образувание, което е свързано с нисък риск да бъде използвано за отклоняване от данъчно облагане, има до голяма степен характеристики, подобни на някое от образуванията, описани в точка Б.1, букви а) и б), и е включено в списъка на непредоставящите информация финансови институции, посочен в член 8, параграф 7 от настоящата директива, при условие че статусът на такова образувание като непредоставяща информация финансова институция не възпрепятства постигането на целите на настоящата директива;

г)освободена колективна инвестиционна схема; или

д)тръст, доколкото попечителят е предоставяща информация финансова институция, която предоставя цялата информация, чието предоставяне се дължи съгласно раздел I, по отношение на всички сметки на тръста, за които се предоставя информация.

2.Понятието „държавно образувание“ означава правителство на държава членка или друга юрисдикция, всякакви политически подразделения на държава членка или друга юрисдикция (която, за да се избегне съмнение, включва щат, област, окръг или община) или всяка изцяло притежавана агенция или учреждение на държава членка или друга юрисдикция или едно или повече от горното (всяко от които е „държавно образувание“). Тази категория обхваща съставните части, контролираните образувания и политическите подразделения на държава членка или друга юрисдикция.

а)„Съставна част“ от държава членка или друга юрисдикция означава всяко лице, организация, агенция, бюро, фонд, учреждение или друг орган, независимо от начина, по който са били определени, което представлява орган на публична власт на държава членка или друга юрисдикция. Нетните приходи на органа на публична власт трябва да бъдат кредитирани на собствената му сметка или на други сметки на държавата членка или друга юрисдикция, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица. Съставната част не включва лице, което е суверен, длъжностно лице или ръководител и което действа в частно или лично качество.

б)„Контролирано образувание“ означава образувание, което е отделено като форма от държавата членка или друга юрисдикция или което по друг начин съставлява самостоятелен правен субект, при условие че:

i)образуванието се притежава и контролира изцяло от едно или повече държавни образувания, пряко или чрез едно или повече контролирани образувания;

ii)нетните приходи на образуванието се кредитират на собствената му сметка или на сметките на едно или повече държавни образувания, без никаква част от тях да се употребява в полза на частни лица; и

iii)в случай на прекратяване, активите на образуванието се прехвърлят на едно или повече държавни образувания.

в)Не се счита, че доходът се употребява в полза на частни лица, ако тези лица са бенефициери на държавна програма и дейностите по програмата се изпълняват в полза на широката общественост с цел създаване на общи блага или са свързани с администрирането на фаза от управлението. Независимо от горното обаче, се приема, че доходът се употребява в полза на частни лица, ако той произтича от използването на държавно образувание за извършване на търговска дейност, като търговска банкова дейност, при която се предоставят финансови услуги на частни лица.

3.Понятието „международна организация“ означава всяка международна организация или изцяло притежавана нейна агенция или учреждение. Тази категория включва всяка междуправителствена организация (включително наднационална организация), i) която се състои преимуществено от правителства; ii) която има с държавата членка действащо споразумение за седалище или споразумение, което до голяма степен е от подобен характер; и iii) чийто доход не се употребява в полза на частни лица.

4.Понятието „централна банка“ означава институция, която съгласно правна норма или с одобрение на правителството е основният орган, освен самото правителство на държавата членка, който емитира инструменти, предназначени да бъдат в обращение под формата на парична единица. Такава институция може да включва учреждение, което е самостоятелно от правителството на държавата членка, независимо дали е притежавано изцяло или частично от държавата членка.

5.Понятието „пенсионен фонд с широко участие“ означава фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт, или всяка комбинация от тези събития, на бенефициери, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители) на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че фондът:

а)няма нито един бенефициер с право на повече от 5 % от активите на фонда;

б)подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на данъчните органи; и

в)отговаря на поне едно от следните изисквания:

i)фондът е като цяло освободен от данъчно облагане върху инвестиционен доход или облагането на такъв доход е отсрочено или се извършва по намалена ставка заради статуса на фонда като пенсионна схема;

ii)фондът получава най-малко 50 % от общите вноски в него (с изключение на трансфери на активи от други схеми, описани в точки Б.5 — Б.7, или от пенсионни сметки, описани в точка В.17, буква а) от участващите работодатели;

iii)разпределения или тегления на суми от фонда се разрешават само при настъпване на определени събития, свързани с пенсиониране, инвалидност или смърт (с изключение на разпределения с прехвърляне към други пенсионни фондове, описани в точки Б.5 — Б.7, или пенсионни сметки, описани в точка В.17, буква а), като в случай на разпределения или тегления на суми преди настъпването на такива определени събития се налагат санкции; или

iv)вноските (освен някои разрешени наваксващи вноски) на служители във фонда са ограничени до получения от служителя доход и не могат да надвишават годишно сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD, като се прилагат правилата, установени в раздел VII, точка В за сумиране на сметки и конвертиране на валута.

6.Понятието „пенсионен фонд с тясно участие“ означава фонд, създаден с цел изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери, които са настоящи или бивши служители (или на лица, посочени от такива служители) на един или повече работодатели в замяна на предоставени услуги, при условие че:

а)във фонда участват по-малко от 50 души;

б)във фонда участва един или повече работодатели, които не са инвестиционни образувания или пасивни нефинансови образувания;

в)вноските на служителя и на работодателя във фонда (освен трансферите на активи от пенсионни сметки, описани в точка В.17, буква а) са ограничени съответно до получения от служителя доход и обезщетението на служителя;

г)участници, които не са местни лица на държавата членка, в която е установен фондът, нямат право на повече от 20 % от активите на фонда; и

д)фондът подлежи на държавно регулиране и предоставя информация на данъчните органи.

7.Понятието „пенсионен фонд на държавно образувание, международна организация или централна банка“ означава фонд, създаден от държавно образувание, международна организация или централна банка за изплащане на обезщетения при пенсиониране, инвалидност или смърт на бенефициери или участници, които са настоящи или бивши служители (или на посочени от тях лица), или които не са настоящи или бивши служители, ако обезщетенията на такива бенефициери или участници се предоставят за извършени лични услуги в полза на държавно образувание, международна организация или централна банка.

8.Понятието „определен издател на кредитни карти“ означава финансова институция, която отговаря на следните изисквания:

а)финансовата институция се определя като финансова институция единствено поради това, че е издател на кредитни карти, който приема вложения само когато клиент извършва плащане над дължимата наличност по картата и това надплащане не се възстановява незабавно на клиента; и

б)считано от или преди 1 януари 2016 г., финансовата институция прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD, или гарантират, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата, установени в раздел VII, точка В за сумиране на сметки и конвертиране на валута. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности за оспорени такси, но включва кредитни наличности от връщане на стоки.

9.Понятието „освободена колективна инвестиционна схема“ означава инвестиционно образувание, което се регулира като колективна инвестиционна схема, при условие че цялото участие в него се държи от или чрез физически лица или образувания, които не са лица, за които се предоставя информация, с изключение на пасивни нефинансови образувания с контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация.

В.Финансова сметка

1.Понятието „финансова сметка“ означава сметка, поддържана от финансова институция, и включва депозитна сметка, попечителска сметка и:

а)в случай на инвестиционно образувание — всякакво капиталово или дългово участие във финансовата институция. Независимо от горното, понятието „финансова сметка“ не включва капиталово или дългово участие в образувание, което е инвестиционно образувание единствено поради факта, че i) предоставя инвестиционни консултации на или действа от името на, или ii) управлява портфолио за или действа от името на клиент за целите на инвестирането, управлението или администрирането на финансови активи, вложени на името на клиента във финансова институция, различна от такова образувание;

б)в случай на финансова институция, която не е посочена в точка В.1, буква а) — всякакво капиталово или дългово участие във финансовата институция, ако класът на участието е установен с цел да се избегне предоставяне на информация в съответствие с раздел I; и

в)всеки застрахователен договор с откупна стойност и всеки анюитетен договор, сключен или поддържан от финансова институция, освен несвързани с инвестиции, непрехвърлими, незабавно платими пожизнени анюитети, сключени с дадено лице за изплащане на обезщетения при пенсиониране или инвалидност, свързани със сметка, която е изключена сметка.

Понятието „финансова сметка“ не включва сметки, които са изключени сметки.

2.Понятието „депозитна сметка“ включва всякакви търговски, разплащателни, спестовни, срочни или влогови сметки в търговски банки или сметки, които се удостоверяват с депозитен сертификат, сертификат за спестовна сметка, инвестиционен сертификат, дългов сертификат или друг подобен инструмент, поддържан от финансова институция при обичайното извършване на банкова дейност или подобна стопанска дейност. Депозитната сметка включва също сума, държана от застрахователно дружество по инвестиционен договор с гарантирана доходност или подобно споразумение за изплащане или начисляване на съответна лихва.

3.Понятието „попечителска сметка“ означава сметка (освен застрахователен договор или анюитетен договор), по която се държат един или повече финансови активи в полза на друго лице.

4.Понятието „капиталово участие“ означава, в случай на съдружие, което е финансова институция, участие в капитала или печалбите в дружеството. В случай на тръст, който е финансова институция, капиталовото участие се счита, че се държи от всяко лице, което е третирано като учредител или бенефициер на целия или на част от тръста, или на всяко друго физическо лице, което упражнява крайния действителен контрол върху тръста. Лице, за което се предоставя информация, се третира като бенефициер по тръста, ако такова лице има право да получава пряко или косвено (например чрез пълномощник) задължително разпределение или може да получава пряко или косвено разпределение от тръста по преценка на попечителя.

5.Понятието „застрахователен договор“ означава договор (с изключение на анюитетен договор), по силата на който издателят на застрахователната полица се съгласява да изплати определена сума при настъпване на определено случайно събитие, включващо смърт, заболяване, злополука, отговорност или имуществен риск.

6.Понятието „анюитетен договор“ означава договор, по който издателят се съгласява да извършва плащания за срок, определен изцяло или отчасти от продължителността на живота на едно или повече лица. Това понятие включва и договор, който се счита за анюитетен договор съгласно законите и подзаконовата нормативната уредба или практиката на държавата членка или друга юрисдикция, в която е сключен договорът, и по който издателят се съгласява да извършва плащания за определен брой години.

7.Понятието „застрахователен договор с откупна стойност“ означава застрахователен договор (с изключение на презастрахователен договор за обезщетение, сключен между две застрахователни дружества), който има откупна стойност.

8.Понятието „откупна стойност“ означава по-голямата стойност измежду i) сумата, която притежателят на полицата има право да получи при разваляне или прекратяване на договора (определена без намаление за евентуална такса при разваляне или заем по полицата), и ii) сумата, която притежателят на полицата може да заема съгласно или във връзка с договора. Независимо от горното, понятието „откупна стойност“ не включва сума, платима по застрахователен договор:

а)единствено на основание смъртта на лице, застраховано по договор за животозастраховане;

б)като обезщетение за претърпяна телесна повреда или заболяване или друго плащане, предоставящо обезщетение за претърпяна икономическа загуба вследствие на настъпването на застрахователното събитие;

в)като възстановяване на изплатена преди това премия (по-нисък размер на застрахователните разходи, независимо дали са наложени в действителност) по застрахователен договор (с изключение на договор за животозастраховане, свързан с инвестиции, или анюитетен договор) поради разваляне или прекратяване на договора, намаляване на излагането на риск през действителния срок на договора или произтичащо от коригиране на съобщение или подобна грешка по отношение на премията за договора;

г)като дивидент за притежателя на полицата (с изключение на дивидент при прекратяване), при условие че дивидентът е свързан със застрахователен договор, съгласно който единствените платими обезщетения са посочените в точка В.8, буква б); или

д)като възстановяване на предварителна премия или премиен депозит за застрахователен договор, за който премията е платима най-малко ежегодно, ако размерът на авансовата премия или на премийния депозит не надвишава следващата годишна премия, която ще бъде платима по договора.

9.Понятието „съществуваща сметка“ означава:

а)финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция, считано от 31 декември 2015 г.;

б)всяка финансова сметка на титуляр на сметка, независимо от датата, на която тази финансова сметка е била открита, ако:

i)титулярят на сметката притежава в предоставящата информация финансова институция (или в свързано образувание в същата държава членка, в която се намира предоставящата информация финансова институция) и финансова сметка, която е съществуваща сметка по смисъла на точка В.9, буква а);

ii)предоставящата информация финансова институция (и когато е приложимо, свързаното образувание в същата държава членка, в която се намира предоставящата информация финансова институция) третира и двете посочени по-горе финансови сметки и всяка друга финансова сметка на титуляря на сметки, които се третират като съществуващи сметки по смисъла на буква б), като единна финансова сметка за целите на изпълнението на изискванията за стандартите за познаване на клиента, установени в раздел VII, точка A, и за целите на определянето на наличността или стойността на всяка от финансовите сметки, когато се прилагат прагове за наличност по сметки;

iii)при финансова сметка, за която се прилагат AML/KYC процедури, се приема,че предоставящата информация финансова институция е приложила тези AML/KYC процедури за финансовата сметка чрез прилагането на AML/KYC процедурите, приложени за съществуващата сметка по точка В.9, буква а); и

iv)откриването на финансовата сметка не изисква предоставяне на нова, допълнителна или изменена информация за клиента от титуляря на сметката, освен за целите на настоящата директива.

10.Понятието „нова сметка“ означава финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция, открита на или след 1 януари 2016 г., освен когато тя се третира като съществуваща сметка по точка В.9, буква б).

11.Понятието „съществуваща сметка на физическо лице“ означава съществуваща сметка с титуляр едно или повече физически лица.

12.Понятието „нова сметка на физическо лице“ означава нова сметка с титуляр едно или повече физически лица.

13.Понятието „съществуваща сметка на образувание“ означава съществуваща сметка с титуляр едно или повече образувания.

14.Понятието „сметка на малка стойност“ означава съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 31 декември 2015 г., които не надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD.

15.Понятието „сметка на голяма стойност“ означава съществуваща сметка на физическо лице със сумирана наличност или стойност към 31 декември 2015 г. или 31 декември на всяка следваща година, които надвишават сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD.

16.Понятието „нова сметка на образувание“ означава нова сметка с титуляр едно или повече образувания.

17.Понятието „изключена сметка“ означава една от следните сметки:

а)Пенсионна сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)сметката подлежи на регулиране като лична пенсионна сметка или е част от регистрирана или регулирана пенсионна схема за изплащане на обезщетения при пенсиониране (включително на обезщетения при инвалидност или смърт);

ii)сметката се облага при по-благоприятни условия (вноските по сметката, които в противен случай биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или освобождават от брутния доход на титуляря на сметката или се облагат с намалена ставка, или облагането на доход от инвестиции по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);

iii)изисква се предоставяне на информация относно сметката на данъчните органи;

iv)тегленията се извършват, при условие че е достигната определена възраст за пенсиониране или са настъпили инвалидност или смърт, а за тегления преди настъпването на такива определени събития се налагат санкции; и

v)или i) годишните вноски са ограничени до сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD или по-малко, или ii) е определена максимална граница на вноските по сметката за цялата продължителност на живота до сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 1 000 000 USD или по-малко, като във всеки случай се прилагат правилата, установени в раздел VII, точка В, за сумиране на сметки и конвертиране на валута.

За финансова сметка, която иначе отговаря на изискването по точка В.17, буква а), подточка v), не се счита, че не отговаря на това изискване само защото по такава финансова сметка могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече финансови сметки, които отговарят на изискванията по точка В.17, буква а) или б), или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на изискванията на точки Б.5 — Б.7.

б)Сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)сметката подлежи на регулиране като инвестиционна схема за цели, различни от пенсиониране, и се търгува редовно на установен пазар на ценни книжа или подлежи на регулиране като спестовна схема за цели, различни от пенсиониране;

ii)сметката се облага при по-благоприятни условия (т.е. вноските по сметката, които в противен случай биха подлежали на данъчно облагане, се приспадат или освобождават от брутния доход на титуляря на сметката или се облагат по намалена ставка, или облагането на доход от инвестиции по сметката се отсрочва или се извършва по намалена ставка);

iii)тегленията се извършват, при условие че отговарят на специфични критерии, свързани с целта на инвестиционната или спестовната сметка (например предоставяне на образователни или медицински придобивки), а за тегления, извършени преди такива критерии да са изпълнени, се налагат санкции; и

iv)годишните вноски са ограничени до сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD или по-малко, като се прилагат правилата, установени в раздел VII, точка В, за сумиране на сметки и конвертиране на валута.

За финансова сметка, която иначе отговаря на изискването по точка В.17, буква б), подточка iv), не се счита, че не отговаря на това изискване само защото по такава финансова сметка могат да се получават активи или средства, прехвърлени от една или повече финансови сметки, които отговарят на изискванията по точка В.17, буква а) или б), или от един или повече пенсионни фондове, които отговарят на изискванията на точки Б.5 — Б.7.

в)Договор за животозастраховане със застрахователен период, който ще изтече преди застрахованото лице да навърши 90-годишна възраст, при условие че договорът отговаря на следните изисквания:

i)периодичните застрахователни премии, които не намаляват с времето, се изплащат най-малко веднъж годишно през по-краткия от следните два периода: периода на действие на договора или докато застрахованото лице навърши 90-годишна възраст;

ii)договорът няма договорна стойност, до която някое лице да може да има достъп (чрез теглене, заем или по друг начин), без това да изисква прекратяване на договора;

iii)сумата (освен в случай на обезщетение при смърт), платима при разваляне или прекратяване на договора, не може да надвишава съвкупните премии, изплатени по договора, минус сбора от таксите при смърт, заболяване и разходи (независимо дали са наложени в действителност) за периода или периодите на действие на договора и всяка сума, платена преди развалянето или прекратяването на договора; и

iv)страна по договора не е приобретател срещу възнаграждение.

г)Сметка с титуляр наследствена маса, ако документацията за такава сметка съдържа препис от завещанието на починалия или от акта за смърт.

д)Сметка, открита във връзка с едно от следните:

i)съдебно разпореждане или решение;

ii)продажба, замяна или наем на недвижимо имущество или на лични вещи, при условие че сметката отговаря на следните изисквания:

–сметката се финансира единствено с авансово плащане, задатък, депозит на подходяща сума за обезпечаване на задължение, което произтича пряко от сделката, или подобно плащане или се финансира с финансов актив, който е вложен по сметката във връзка с продажба, замяна или наем на имущество,

–сметката е открита и се използва единствено, за да обезпечи задължението на купувача да заплати покупната цена за имуществото, на продавача да заплати условно задължение или на наемодателя или наемателя да заплати обезщетение за вреди, свързани с отдаденото под наем имущество, както е предвидено в договора за наем,

–активите по сметката, включително получения от нея доход, се изплащат или се разпределят по друг начин в полза на купувача, продавача, наемодателя или наемателя (включително за изпълнение на задължение на такова лице) при продажба, замяна или отказ от собственост или при прекратяване на договора за наем,

–сметката не е гаранционна сметка по марждин сделки или подобен вид сметка, открита във връзка с продажба или замяна на финансов актив, и

–сметката не се свързва със сметка, посочена в точка В.17, буква е);

iii)задължение на финансова институция, обслужваща обезпечен с недвижимо имущество заем, да задържи част от плащането единствено с цел улесняване на плащането на по-късен етап на данъци или застраховки, свързани с недвижимото имущество;

iv)задължение на финансова институция единствено да улесни плащането на данъци на по-късен етап.

е)Депозитна сметка, която отговаря на следните изисквания:

i)сметката съществува единствено поради това, че клиент извършва плащане над дължимата наличност по кредитна карта или друг механизъм за револвиращ кредит, и надплатената сума не се възстановява незабавно на клиента; и

ii)финансовата институция прилага политики и процедури, които не позволяват на клиента да извърши надплащане над сума, деноминирана в националната валута на всяка държава членка, която съответства на 50 000 USD, или гарантират, че всяко надплащане от клиент, което надвишава тази сума, се възстановява на клиента в рамките на 60 дни, като при всеки случай се прилагат правилата, установени в раздел VII, точка В за конвертиране на валута. За тази цел извършеното от клиента надплащане не се отнася до кредитните наличности за оспорени такси, но включва кредитни наличности от връщане на стоки.

ж)Всяка друга сметка, характеризираща се с малък риск да бъде използвана за избягване на данъци, с характеристики, които са до голяма степен подобни на някоя от сметките, описани в точка В.17, букви а) — е), която е включена в списъка на изключените сметки по член 8, параграф 7, при условие че статусът на такава сметка като изключена сметка не възпрепятства постигането на целите на настоящата директива.

Г.Сметка, за която се предоставя информация

1.Понятието „сметка, за което се предоставя информация“ означава финансова сметка, която се поддържа от предоставяща информация финансова институция на държава членка и чийто титуляр са едно или повече лица, за които се предоставя информация, или пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, при условие че е идентифицирана като такава съгласно процедурата за комплексна проверка, описана в раздели II—VII.

2.Понятието „лице, за което се предоставя информация“ означава лице от държава членка, с изключение на: i) дружество, чиито акции се търгуват редовно на един или повече установени пазари на ценни книжа; ii) всяко дружество, което е свързано образувание с дружество, описано в подточка i); iii) държавно образувание; iv) международна организация; v) централна банка; или vi) финансова институция.

3.Понятието „лице от държава членка“ по отношение на всяка държава членка означава физическо лице или образувание, което е местно лице на друга държава членка съгласно данъчното законодателство на тази държава членка, или наследството на починало лице, което е било местно лице на друга държава членка. За тази цел съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност, която не е местно лице за данъчни цели, се третира като установена в рамките на юрисдикцията, на чиято територия се намира нейното място на действително управление.

4.Понятието„участваща юрисдикция“ по отношение на всяка държава членка означава:

а)всяка друга държава членка;

б)всяка друга юрисдикция, i) с която въпросната държава членка има действащо споразумение, което предвижда, че юрисдикцията ще предоставя информацията, посочена в раздел I, и ii) която е определена в списък, публикуван от тази държава членка и предоставен на Европейската комисия;

в)всяка друга юрисдикция, i) с която Съюзът има действащо споразумение, което предвижда, че юрисдикцията ще предоставя информацията, посочена в раздел I, и ii) която е определена в списък, публикуван от Европейската комисия.

5.Понятието „контролиращи лица“ означава физически лица, които упражняват контрол над образувание. В случай на тръст това понятие означава учредителя(ите), попечителя(ите), пазителя(ите) (ако има такива), бенефициера(ите) или класа(класовете) бенефициери, и всяко друго физическо лице (лица), което упражнява окончателен действителен контрол над тръста, а в случая на правна договореност, различна от тръст, това понятие означава лица, заемащи равностойни или подобни позиции. Понятието „контролиращи лица“ трябва да се тълкува по начин, съответстващ на препоръките на Финансовата група за действие срещу изпирането на пари.

6.Понятието „нефинансово образувание“ означава всяко образувание, което не е финансова институция.

7.Понятието „пасивно нефинансово образувание“ означава всяко: i) нефинансово образувание, което не е активно нефинансово образувание; или ii) инвестиционно образувание, описано в точка А.6, буква б), което не е финансова институция на участваща юрисдикция.

8.Понятието „активно нефинансово образувание“ означава всяко нефинансово образувание, което отговаря на някой от следните критерии:

а)по-малко от 50 % от брутния доход на нефинансовото образувание за предходната календарна година или друг подходящ отчетен период е пасивен доход и по-малко от 50 % от активите, държани от нефинансовото образувание през предходната календарна година или друг подходящ отчетен период, са активи, които генерират или се държат с цел генериране на пасивен доход;

б)акциите на нефинансовото образувание се търгуват редовно на установен пазар на ценни книжа или нефинансовото образувание е свързано с образувание, чиито акции се търгуват редовно на установен пазар на ценни книжа;

в)нефинансовото образувание е държавно образувание, международна организация, централна банка или образувание, което се притежава изцяло от едно или повече от тях;

г)по същество всички дейности на нефинансовото образувание се състоят от държането (изцяло или частично) на търгуеми акции във, или предоставянето на финансиране и услуги на, едно или повече дъщерни дружества, които се занимават със сделки или стопанска дейност, различни от тези на финансова институция, с изключение на случаите, когато образуванието няма да се квалифицира за този статус, тъй като функционира (или се представя) като инвестиционен фонд, като например частен инвестиционен фонд, фонд за рисково инвестиране, фонд за изкупуване на задлъжнели предприятия или всяка инвестиционна схема, чиято цел е да придобие или финансира дружества и след това да държи участие в тези дружества като капиталов актив за инвестиционни цели;

д)нефинансовото образувание все още не извършва стопанска дейност и не е развивало стопанска дейност в миналото, но инвестира в активи с намерението да извършва стопанска дейност, различна от тази на финансова институция, при условие че нефинансовото образувание не отговаря на това изключение след дата, която е 24 месеца по-късно от датата на първоначалното създаване на нефинансовото образувание;

е)нефинансовото образувание не е било финансова институция през последните пет години и е в процес на ликвидация на своите активи или се реорганизира с намерението да продължи или започне отново да извършва стопанска дейност в област, различна от тази на финансова институция;

ж)нефинансовото образувание се занимава преимуществено с финансиране и хеджиране на транзакции на или за свързани образувания, които не са финансови институции, и не предоставя услуги по финансиране или хеджиране на други образувания, с които не е свързано образувание, при условие че групата от свързани образувания се занимава преимуществено със стопанска дейност, различна от тази на финансова институция; или

з)нефинансовото образувание отговаря на всички посочени по-долу изисквания:

i)то е създадено и извършва дейност в своята държава членка или в друга юрисдикция, на която е местно лице, изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни, спортни или образователни цели; или е установено и извършва дейност в своята държава членка или в друга юрисдикция, на която е местно лице, и е професионална организация, съюз на предприемачи, търговска камара, работническа организация, земеделска или градинарска организация, граждански обединение или организация, чиято основна дейност е насочена към повишаване на социалното благосъстояние;

ii)освободено е от облагане с подоходен данък в своята държава членка или в юрисдикцията, на която е местно лице;

iii)няма акционери или членове, които да притежават дял въз основа на собственост или материален интерес от неговия доход или активи;

iv)приложимото законодателство на държавата членка на нефинансовото образувание или на друга юрисдикция, на която е местно лице, или учредителните документи на нефинансовото образувание не допускат доход или активи на нефинансовото образувание да бъдат разпределяни или предоставяни в полза на частно лице или на образувание, което не преследва благотворителна цел, освен в съответствие с извършването на благотворителните дейности на нефинансовото образувание или като плащане на разумно възнаграждение за предоставени услуги, или като плащане, което представлява справедливата пазарна цена на закупено от нефинансовото образувание имущество; и

v)приложимото законодателство на държавата членка на нефинансовото образувание или на друга юрисдикция, на която е местно лице, или учредителните документи на нефинансовото образувание изискват при ликвидация или прекратяване на нефинансовото образувание всички негови активи да бъдат разпределени на държавно образувание или на друга организация с нестопанска цел или да бъдат отчуждени в полза на правителството на държавата членка на нефинансовото образувание или друга юрисдикция, на която е местно лице, или на тяхно политическо подразделение.

Д.Други въпроси

1.Понятието „титуляр на сметка“ означава лице, което е вписано или идентифицирано като титуляр на финансова сметка от финансовата институция, която поддържа сметката. Лице, с изключение на финансова институция, което е титуляр на финансова сметка в полза на или за сметка на друго лице в качеството на агент, попечител, пълномощник, подписващо лице, инвестиционен съветник или посредник, не се третира като титуляр на сметка за целите на настоящата директива, като за титуляр на сметката се приема другото лице. В случая на застрахователен договор с откупна стойност или на анюитетен договор титулярят на сметката е всяко лице с право на получаване на откупната стойност или на промяна на бенефициера по договора. Когато никое лице няма право на получаване на откупната стойност или на промяна на бенефициера, титуляр на сметката е всяко лице, което е посочено в договора като собственик, и всяко лице с неотменимо право на плащане по договора. При настъпване на падежа на застрахователен договор с откупна стойност или на анюитетен договор всяко лице, което има право да получи плащане по договора, се третира като титуляр на сметката.

2.Понятието „AML/KYC процедури“ означава процедури за комплексна проверка на клиента от страна на предоставящата информация финансова институция в съответствие с изискванията за борба с изпирането на пари или други подобни изисквания, които се прилагат към предоставящата информация финансова институция.

3.Понятието „образувание“ означава юридическо лице или правна договореност, като дружество, съдружие, тръст или фондация.

4.Дадено образувание е „свързано образувание“ с друго образувание, когато i) всяко образувание контролира другото образувание; ii) двете образувания са под общ контрол; или iii) двете образувания са инвестиционни образувания, описани в точка А.6, буква б), и са под общо управление, като това управление изпълнява задълженията за комплексна проверка на такива инвестиционни образувания. За тази цел контролът включва пряка или непряка собственост върху над 50 % от гласовете и стойността на образуванието.

5.Понятието „данъчен номер“ означава данъчен идентификационен номер (или негов функционален еквивалент при липсата на данъчен номер).

6.Понятието „документални доказателства“ означава някое от посоченото по-долу:

а)удостоверение за местно лице, издадено от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община) на държавата членка или друга юрисдикция, в която получателят на плащането твърди, че е местно лице;

б)по отношение на физическо лице, всеки валиден документ за самоличност, издаден от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община), който съдържа името на лицето и се използва обичайно за установяване на самоличността;

в)по отношение на образувание, всеки официален документ, издаден от оправомощен публичен орган (например правителство или държавна агенция, или община), който съдържа наименованието на образуванието и адреса на неговото централно управление в държавата членка или друга юрисдикция, на която това образувание твърди, че е местно лице, в държавата членка или в друга юрисдикция, в която образуванието е било учредено или създадено;

г)всеки одитиран финансов отчет, кредитен отчет на трето лице, документи за несъстоятелност или доклад на регулатор на ценни книжа.

По отношение на съществуваща сметка на образувание предоставящите информация финансови институции могат да използват като документално доказателство всяка класификация в регистрите на предоставящата информация финансова институция по отношение на титуляря на сметката, която е била определена въз основа на стандартизирана класификация на икономическите дейности, била е вписана от предоставящата информация финансова институция в съответствие с обичайната ѝ стопанска практика за целите на AML/KYC процедурите или за други регулаторни цели (с изключение на данъчни цели) и която е била прилагана от предоставящата информация финансова институция преди датата, използвана за класифициране на финансовата сметка като съществуваща сметка, при условие че на предоставящата информация финансова институция не е известно или няма причина да ѝ е известно, че такава класификация е невярна или ненадеждна. Понятието „стандартизирана класификация на икономическите дейности“ означава стандартизирана класификация, използвана за класифициране на предприятия по вид на извършваната стопанска дейност за цели, различни от данъчни цели.

РАЗДЕЛ IX

ЕФЕКТИВНО ПРИЛАГАНЕ

В съответствие с член 8, параграф 4 от настоящата директива държавите членки са длъжни да въведат правила и административни процедури за гарантиране на ефективното прилагане и на спазването на описаните по-горе процедури за предоставяне на информация и комплексна проверка, включително:

1)правила за предотвратяване на възприемането от финансови институции, лица или посредници на практики, целящи да заобиколят процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка;

2)правила, изискващи предоставящите информация финансови институции да поддържат информация за предприетите мерки и всяко доказателство, използвано за прилагане на горепосочените процедури, и адекватни мерки за получаване на тази информация;

3)административни процедури за проверка на спазването от страна на предоставящите информация финансови институции на процедурите за предоставяне на информация и комплексна проверка; административни процедури за наблюдение на предоставяща информация финансова институция в случай на предоставяне на информация за недокументирани сметки;

4)административни процедури, чрез които да се гарантира, че образуванията и сметките, определени според вътрешното право като непредоставящи информация финансови институции и изключени сметки, продължават да се характеризират с нисък риск да бъдат използвани за избягване на данъчно облагане; и

5)разпоредби за ефективно прилагане, насочени към борба с нарушенията.

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И КОМПЛЕКСНА ПРОВЕРКА НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИНАНСОВИ СМЕТКИ

1.Промяна в обстоятелствата

„Промяна в обстоятелствата“ включва всяка промяна, която води до добавяне на информация, отнасяща се до статуса на дадено лице, или по друг начин влиза в противоречие със статуса на такова лице. Наред с това, промяната в обстоятелствата включва всяка промяна или добавяне на информация по сметката на титуляря на сметката (включително добавяне, замяна или друга промяна на титуляря на сметката) или всяка промяна или добавяне на информация по всяка сметка, свързана с такава сметка (при прилагане на правилата за сумиране на сметки, установени в раздел VII, точки В.1 — В.3 от приложение I), ако такава промяна или добавяне на информация засяга статуса на титуляря на сметката.

Ако предоставящата информация финансова институция е използвала проверката за адрес на пребиваване, описана в раздел III, точка Б.1 от приложение I, и има промяна в обстоятелствата, вследствие на която на предоставящата информация финансова институция става известно или има причина да ѝ бъде известно, че първоначалното документално доказателство (или друга равностойна документация) е невярно или ненадеждно, предоставящата информация финансова институция трябва до по-късната от следните две дати: последния ден на съответната календарна година или на друг подходящ отчетен период или 90 календарни дни след съобщението или откриването на такава промяна в обстоятелствата, да получи декларация и нови документални доказателства за установяване на качеството на местно лице за данъчни цели на титуляря на сметката. Ако до тази дата предоставящата информация финансова институция не може да получи декларация и нови документални доказателства, тя трябва да приложи процедурата за търсене в електронните записи, описана в раздел III, точки Б.2—Б.6 от приложение I.

2.Декларация за нови сметки на образувания

По отношение на нови сметки на образувания, за целите на определянето дали контролиращото лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция може да използва единствено декларация от страна на титуляря на сметката или на контролиращото лице.

3.Качество на местно лице на финансова институция

Дадена финансова институция има качество на местно лице на държава членка, ако попада под юрисдикцията на тази държава членка (т.е. държавата членка има право да наложи на финансовата институция задължение за предоставяне на информация). По правило, когато за данъчни цели финансова институция е местно лице на държава членка, тя попада под юрисдикцията на тази държава членка и поради това е финансова институция на държавата членка. В случая на тръст, който е финансова институция (независимо от това дали е местно лице за данъчни цели на държава членка), се счита, че тръстът попада под юрисдикцията на държава членка, ако един или повече от попечителите са местни лица на тази държава членка, освен ако тръстът предостави цялата информация, чието предоставяне се дължи съгласно настоящата директива по отношение на сметки, за които се предоставя информация, поддържани от тръста, на друга държава членка, тъй като е местно лице за данъчни цели на тази друга държава членка. Същевременно, когато финансова институция (с изключение на тръст) не е местно лице за данъчни цели (например, тъй като е третирана като фискално прозрачна или попада под юрисдикция, която не предвижда подоходен данък), се счита, че тя попада под юрисдикцията на държава членка и поради това е финансова институция на държава членка, ако:

а)е учредена съгласно правото на държавата членка;

б)има място на управление (включително на действително управление) в държавата членка; или

в)подлежи на финансов надзор в държавата членка.

Когато финансова институция (с изключение на тръст) е местно лице на две или повече държави членки, тази финансова институция подлежи на задължение за предоставяне на информация и комплексна проверка в държавата членка, в която поддържа финансовата сметка (сметки).

4.Поддържана сметка

По правило се счита, че дадена сметка се поддържа от финансова институция, както следва:

а)в случай на попечителска сметка — от финансовата институция, която е попечител на активите по сметката (включително финансова институция, която държи активи на името на брокера за титуляр на сметка в такава институция);

б)в случай на депозитна сметка — от финансовата институция, която е длъжна да извършва плащания по сметката (с изключение на представител на финансова институция, независимо от това дали този представител е финансова институция);

в)в случай на капиталово или дългово участие във финансова институция, което съставлява финансова сметка — от тази финансова институция;

г)в случай на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор — от финансовата институция, която е длъжна да извършва плащания по договора.

5.Тръст, който е пасивно нефинансово образувание

Образувание като съдружие, неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност или подобна правна договореност, което не е местно лице за данъчни цели, съгласно раздел VIII, точка Г.3 от приложение I, се третира като установено в рамките на юрисдикцията, на чиято територия се намира мястото на действителното му управление. За тези цели юридическо лице или правна договореност се считат за „подобни“ на съдружие и неперсонифицирано дружество с ограничена отговорност, когато не се третират като облагаем субект в държава членка съгласно данъчното законодателство на тази държава членка. Същевременно, за да се избегне двойно предоставяне на информация (предвид широкия обхват на понятието „контролиращи лица“ в хипотезата с тръст), тръст, който е пасивно нефинансово образувание, не може да се разглежда като подобна правна договореност.

6.Адрес на централно управление на образуванието

Едно от изискванията, посочени раздел VIII, точка Д.6, буква в) от приложение I, предвижда, че по отношение на образувание официалната документация съдържа адреса на централно управление на образуванието в държавата членка или друга юрисдикция, в която образуванието твърди, че е местно лице, в държавата членка или в друга юрисдикция, в която е учредено или създадено. Адресът на централно управление на образуванието по правило е мястото, на което се намира неговото действително управление. Адресът на финансова институция, в която образуванието поддържа сметка, пощенска кутия или адрес, използван единствено за целите на кореспонденцията, не е адресът на централно управление на образуванието, освен ако това е единственият адрес, използван от образуванието, и е посочен като негов регистриран адрес в организационните му документи. Наред с това, адрес, предоставен с инструкции за запазване на цялата поща на този адрес, не е адресът на централно управление на образуванието.

_____________

ê (EC) 2016/881 чл. 1 т. 9 и Приложение

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРАВИЛА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МНОГОНАЦИОНАЛНИ „ГРУПИ“ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯ

РАЗДЕЛ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

1.Понятието „група“ означава съвкупност от предприятия, свързани посредством собственост или контрол, така че тя е или длъжна да изготвя консолидирани финансови отчети за целите на финансовата отчетност съгласно приложимите счетоводни принципи, или ще бъде длъжна, ако дялове от капитала на някое от предприятията бъдат търгувани на публична фондова борса.

2.Понятието „предприятие“ означава всяка форма на осъществяване на стопанска дейност от лице, посочено в член 3, точка 11, букви б), в) и г).

3.Понятието „многонационална група от предприятия“ („МГП“) означава „група“, която включва две или повече предприятия, които са местни лица за данъчни цели на различни юрисдикции, или включва предприятие, което е местно лице за данъчни цели на една юрисдикция, но подлежи на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност в друга юрисдикция, и не представлява „изключена МГП“.

4.Понятието „изключена МГП“ означава, по отношение на всяка „данъчна година“ на „групата“, „група“, която има общи консолидирани приходи на групата в размер до 750 000 000 EUR или сума в местна валута, която е приблизително равна на 750 000 000 EUR към януари 2015 г. на „данъчната година“, непосредствено предшестваща „отчетната данъчна година“, както е отразено в нейните „консолидирани финансови отчети“ за такава предходна „данъчна година“.

5.Понятието „съставно образувание“ означава някое от следните:

а)всяка отделна стопанска единица на „МГП“, която е включена в „консолидираните финансови отчети“ на „МГП“ за целите на финансовото отчитане, или която ще бъде включена, ако дялове от капитала на такава стопанска единица на „МГП“ бъдат търгувани на публична фондова борса;

б)всяка такава стопанска единица, която е изключена от „консолидираните финансови отчети“ на „МГП“ само на основание размер или същественост;

в)всяко място на стопанска дейност на всяка отделна стопанска единица на „МГП“, спадаща към буква а) или буква б), ако стопанската единица изготвя отделен финансов отчет за това място на стопанска дейност за целите на финансовото отчитане, за регулаторни цели, данъчно отчитане или във връзка с вътрешния управленски контрол.

6.Понятието „предоставящо информация образувание“ означава „съставното образувание“, от което се изисква да подаде отчет по държави в съответствие с изискванията на член 10, параграф 3 в юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, от името на „МГП“. „Предоставящото информация образувание“ може да е „крайното образувание майка“, „заместващото образувание майка“ или всяко образувание, посочено в раздел II, точка 1.

7.Понятието „крайно образувание майка“ означава „съставно образувание“ на „МГП“, което отговаря на следните критерии:

а)пряко или косвено притежава достатъчен дял в едно или повече други „съставни образувания“ на „МГП“, така че да е длъжно да изготвя „консолидирани финансови отчети“ съгласно общоприетите счетоводни принципи, прилагани в юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, или което ще бъде длъжно да прави това, ако неговите дялове от капитала бъдат търгувани на публична фондова борса в юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели;

б)няма друго „съставно образувание“ на тази „МГП“, което притежава пряко или косвено дял, както е описано в буква а), в посоченото първо „съставно образувание“.

8.Понятието „заместващо образувание майка“ означава „съставно образувание“ на „МГП“, което е била определено от тази „МГП“ като единствен заместник на „крайното образувание майка“ при подаването на отчета по държави в юрисдикцията, на която „съставното образувание“ е местно лице за данъчни цели, от името на „МГП“, когато са изпълнени едно или повече от условията, посочени в раздел II, точка 1, първа алинея, буква б).

9.Понятието „данъчна година“ означава годишен счетоводен период, по отношение на който „крайното образувание майка“ от „МГП“ изготвя своите финансови отчети.

10.Понятието „отчетна данъчна година“ означава „данъчната година“, за която финансовите и оперативните резултати са отразени в отчета по държави, посочен в член 10, параграф 3.

11.Понятието „отговарящо на условията споразумение между компетентните органи“ означава споразумение, което е сключено между упълномощени представители на държава — членка на ЕС, и на юрисдикция извън Съюза, които са страни по „международно споразумение“, и по силата на което се изисква автоматичен обмен на отчетите по държави между юрисдикциите, които са страни по него.

12.Понятието „международно споразумение“ означава Многостранната конвенция за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, всяка двустранна или многостранна данъчна спогодба или всяко споразумение за обмен на информация по данъчни въпроси, по които държавата членка е страна и чиито разпоредби предоставят законови правомощия за обмен на данъчна информация между юрисдикции, в това число за автоматичен обмен на такава информация.

13.Понятието „консолидирани финансови отчети“ означава финансовите отчети на „МГП“, в които активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на „крайното образувание майка“ и на „съставните образувания“ са представени като такива на един стопански субект.

14.Понятието „системно неизпълнение“ по отношение на юрисдикция означава или че дадена юрисдикция има действащо „отговарящо на условията споразумение между компетентните органи“ с държава членка, но е спряла автоматичния обмен (поради причини, различни от съответстващите на условията на това споразумение), или че дадена юрисдикция по друг начин редовно не предоставя автоматично на държава членка отчетите по държави, с които разполага, за „МГП“, които имат „съставни образувания“ в тази държава членка.

РАЗДЕЛ II

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

1.„Съставно образувание“, което е местно лице на държава членка и което не е „крайното образувание майка“ на „МГП“, подава отчет по държави за „отчетната данъчна година“ на „МГП“, на което е „съставно образувание“, ако са удовлетворени следните критерии:

а)образуванието е местно лице за данъчни цели на дадена държава членка;

б)изпълнено е едно от следните условия:

i.„крайното образувание майка“ на „МГП“ не е задължено да подава отчет по държави в юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели;

ii.юрисдикцията, на която „крайното образувание майка“ е местно лице за данъчни цели, има действащо „международно споразумение“, по което държавата членка е страна, но към посочения в член 10, параграф 1 момент за подаване на отчет по държави за „отчетната данъчна година“ няма действащо „отговарящо на условията споразумение между компетентните органи“, по което държавата членка да е страна;

iii.налице е „системно неизпълнение“ от страна на юрисдикцията, на която „крайното образувание майка“ е местно лице за данъчни цели, за което държавата членка е уведомила „съставното образувание“, което е местно лице за данъчни цели на тази държава членка.

Без да се засяга задължението на „крайното образувание майка“, посочено в член 10, параграф 1, или на „заместващото предприятие майка“ да подаде първия отчет по държави за „данъчната година“ на „МГП“, започваща на 1 януари 2016 г. или след тази дата, държавите членки могат да решат задължението на „съставните образувания“, съгласно точка 1 от настоящия раздел, да се прилага за отчетите по държави за „отчетните данъчни години“, започващи на 1 януари 2017 г. или след тази дата.

„Съставно образувание“, което е местно лице на държава членка съгласно определението в първа алинея на настоящата точка, изисква от своето „крайно образувание майка“ да ѝ предостави цялата необходима информация, която да ѝ позволи да изпълни задълженията си за подаване на отчета по държави съгласно член 10, параграф 3. Ако въпреки това съответното „съставно образувание“ не е получило или придобило цялата необходима информация за подаване на отчет за „МГП“, това „съставно образувание“ подава отчет по държави, съдържащ цялата получена или придобита информация, с която разполага, и нотифицира държавата членка, на която е местно лице, че „крайното образувание майка“ е отказало да предостави необходимата информация. Това не засяга правото на засегнатата държава членка да прилага санкциите, предвидени в нейното национално законодателство, като тази държава членка информира всички държави членки за отказа.

При наличие на няколко „съставни образувания“ на една и съща „МГП“, които са местни лица за данъчни цели на Съюза, и когато се прилагат едно или няколко от условията, посочени в буква б), „МГП“ може да посочи едно от тези „съставни образувания“ да подаде отчета по държави в съответствие с изискванията на член 10, параграф 3 по отношение на всяка „отчетна данъчна година“ в рамките на посочения в член 10, параграф 1 срок, и да уведоми държавата членка, че подаването на отчета е предназначено да отговори на изискването за подаване, приложимо спрямо всички „съставни образувания“ на съответната „МГП“, които са местни лица за данъчни цели на Съюза. Тази държава членка, в съответствие с член 10, параграф 2, предоставя получения отчет по държави на всяка друга държава членка, в която, въз основа на информацията от отчета по държави, едно или повече „съставни образувания“ на „МГП“ на „предоставящото информация образувание“ са или местни лица за данъчни цели, или подлежат на данъчно облагане по отношение на стопанската дейност, извършвана чрез място на стопанска дейност.

Когато дадено „съставно образувание“ не може да получи или да придобие цялата необходима информация за подаване на отчет по държави съгласно член 10, параграф 3, то не може да бъде посочено за „предоставящо информация образувание“ за „МГП“ съгласно четвърта алинея от настоящата точка. Това правило се прилага без да се засяга задължението на „съставното образувание“ да уведоми държавата членка, на която е местно лице, че „крайното образувание майка“ е отказало да предостави необходимата информация.

2.Чрез дерогация от точка 1, когато се прилагат едно или повече от условията в точка 1, буква б), от образувание, посочено в точка 1, не се изисква да подава отчет по държави за дадена „отчетна данъчна година“, ако „МГП“, на която то е „съставно образувание“, е подала отчет по държави в съответствие с член 10, параграф 3 за същата „данъчна година“ чрез „заместващо образувание майка“, което подава този отчет по държави пред данъчните органи на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, на или преди датата, посочена в член 10, параграф 1, и когато, в случай че „заместващото образувание майка“ е местно лице за данъчни цели на дадена юрисдикция извън Съюза, са изпълнени следните условия:

а)юрисдикцията, на която „заместващото образувание майка“ е местно лице за данъчни цели, изисква подаване на отчети по държави в съответствие с изискванията на член 10, параграф 3;

б)юрисдикцията, на която „заместващото образувание майка“ е местно лице за данъчни цели, има действащо „отговарящо на условията споразумение между компетентните органи“, по което държавата членка е страна към посочения в член 10, параграф 1 момент за подаване на отчет по държави за „отчетната данъчна година“;

в)юрисдикцията, на която „заместващото образувание майка“ е местно лице за данъчни цели, не е уведомила държавата членка за „системно неизпълнение“;

г)юрисдикцията, на която „заместващото образувание майка“ е местно лице за данъчни цели, е била уведомена не по-късно от последния ден на „отчетната данъчна година“ на „МГП“ от „съставното образувание“, което е нейно местно лице за данъчни цели, че последното е „заместващото образувание майка“;

д)държавата членка е получила уведомление в съответствие с точка 4.

3.Държавите членки изискват всяко „съставно образувание“ на „МГП“, което е местно лице за данъчни цели на една държава членка, да уведомява тази държава членка дали представлява „крайно образувание майка“, „заместващо образувание майка“ или „съставно образувание“ по точка 1 не по-късно от последния ден на „отчетната данъчна година“ на тази „МГП“. Държавите членки могат да удължат този краен срок до последния ден, в който съответното „съставно образувание“ трябва да подаде данъчна декларация за предходната данъчна година.

4.Държавите членки изискват, когато „съставно образувание“ на „МГП“, което е местно лице за данъчни цели на една държава членка, но не е „крайно образувание майка“, нито „заместващо образувание майка“, нито „съставно образувание“ по точка 1, то да уведомява държавата членка относно идентификацията на „предоставящото информация образувание“ и мястото, където то е местно лице за данъчни цели, не по-късно от последния ден на „отчетната данъчна година“ на „МГП“. Държавите членки могат да удължат този краен срок до последния ден, в който съответното „съставно образувание“ трябва да подаде данъчна декларация за предходната данъчна година.

5.В отчета по държави се посочва валутата на сумите, посочени в този отчет.

РАЗДЕЛ III

ОТЧЕТ ПО ДЪРЖАВИ

Α.Образец за отчет по държави

Таблица 3:Допълнителна информация

Наименование на „МГП“:

„Данъчна година“, за която се отнася отчетът:

Моля, включете всякаква допълнителна кратка информация или обяснения, които смятате за необходими или улесняващи възприемането на задължителната информация, предоставена в отчета по държави

Б.Общи указания за подаване на отчета по държави

1.Цел

Образецът се използва за предоставяне на информация от страна на многонационалните „групи“ от предприятия („МГП“) на разпределението на приходите, данъците и стопанските дейности по данъчни юрисдикции.

2.Третиране на клонове и места на стопанска дейност

Информацията за местата на стопанска дейност се предоставя в зависимост от данъчната юрисдикция, в която те се намират, а не в зависимост от данъчната юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели стопанската единица, към която принадлежи мястото на стопанска дейност. Данъчната юрисдикция на местното лице, която предоставя информация за стопанската единица, към която принадлежи мястото на стопанска дейност, изключват финансовите данни, свързани с мястото на стопанска дейност.

3.Период, обхванат от годишния образец

Образецът обхваща „данъчната година“ на предоставящата информация МГП. За „съставни образувания“, по преценка на предоставящата информация МГП, образецът отразява последователно едно от следните сведения:

а)информация за „данъчната година“ на съответните „съставни образувания“, която изтича на същата дата както „данъчната година“ на предоставящата информация МГП или която завършва в рамките на 12-месечния период, предхождащ тази дата;

б)информация за всички съответни „съставни образувания“, предоставена за „данъчната година“ на предоставящата информация МГП.

4.Източник на данните

При попълването на образеца предоставящата информация МГП използва последователно всяка година едни и същи източници на информация. Предоставящата информация МГП може да избере да използва данните от своите консолидирани отчети, от задължителните финансови отчети на отделните образувания, от законоустановените финансови отчети или от вътрешното управленско счетоводство. Не е необходимо синхронизиране на отчитането на приходи, печалба и данъци в образеца с „консолидираните финансови отчети“. Ако като основа за предоставената информация се използват задължителните финансови отчети, всички суми се преизчисляват във функционалната валута на предоставящата информация МГП по средния обменен курс за годината, посочена в раздела „Допълнителна информация“ на образеца. Не са необходими обаче корекции на различията в счетоводните принципи, прилагани от различните данъчни юрисдикции.

Предоставящата информация МГП предоставя кратко описание на източниците на данни, използвани при изготвянето на образеца в раздел „Допълнителна информация“ на образеца. Ако е направено изменение в обичайно използвания всяка година източник на информация, предоставящата информация МГП обяснява причините за промяната и последиците от нея в раздел „Допълнителна информация“ на образеца.

В.Конкретни указания за подаване на отчета по държави

1.Обобщение на разпределението на доходите, данъците и стопанските дейности по данъчни юрисдикции (Таблица 1)

1.1.Данъчна юрисдикция

В първата колона на образеца предоставящата информация МГП изброява всички данъчни юрисдикции, на които „съставните образувания“ на „МГП“ са местни лица за данъчни цели. Данъчната юрисдикция представлява държавна, както и недържавна юрисдикция, която притежава данъчна автономност. Въвежда се отделен ред за всички „съставни образувания“ на „МГП“, които предоставящата информация МГП не смята за местни лица за данъчни цели, на която и да било данъчна юрисдикция. Когато „съставно образувание“ е местно лице на повече от една данъчна юрисдикция, за определянето на данъчната юрисдикция, на която то е местно лице, се прилага правилото за разкъсване на връзката, предвидено в приложимата данъчна спогодба. Когато липсват приложими данъчни спогодби, за „съставното образувание“ се подава информация в данъчната юрисдикция, в която е мястото на неговото действително управление. Мястото на действително управление се определя на базата на международно приетите стандарти.

1.2.Приходи

В трите колони в раздел „Приходи“ от образеца предоставящата информация МГП посочва следната информация:

а)сумата на приходите на всички „съставни образувания“ на „МГП“ в съответната данъчна юрисдикция, реализирани от сделки със свързани предприятия;

б)сумата на приходите на всички „съставни образувания“ на „МГП“ в съответната данъчна юрисдикция, реализирани от сделки с независими страни;

в)сборът на сумите, посочени в букви а) и б).

Приходите включват приходи от продажби на стоково-материални запаси и имущество, услуги, авторски и лицензионни възнаграждения, лихви, премии и всякакви други суми. Приходите не включват плащанията, получени от други „съставни образувания“, които се третират като дивиденти в данъчната юрисдикция на платеца.

1.3.Печалба (загуба) преди данъка върху доходите

В петата колона от образеца предоставящата информация МГП посочва сумата на печалбата (загубата) преди данъка върху доходите за всички „съставни образувания“, които са местни лица за данъчни цели на съответната данъчна юрисдикция. Печалбата (загубата) преди данъка върху доходите включва всички извънредни приходи и разходи.

1.4.Платени данъци върху доходите (на касова основа)

В шестата колона от образеца предоставящата информация МГП посочва общия размер на данъка върху доходите, реално платен през съответната „данъчна година“ от всички „съставни образувания“, които са местни лица за данъчни цели на съответната данъчна юрисдикция. Платените данъци включват платените в парично изражение данъци от „съставното образувание“ към юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, и към всички останали данъчни юрисдикции. Платените данъци включват удържаните при източника данъци, платени от други образувания (свързани предприятия и независими предприятия) по отношение на плащанията към „съставното образувание“. Така например, ако дружество А, което е местно лице на данъчна юрисдикция А, получава лихви от данъчна юрисдикция Б, данъкът, удържан в данъчна юрисдикция Б, се посочва от дружество A.

1.5.Начислен данък върху дохода (текуща година)

В седмата колона от образеца предоставящата информация МГП посочва сумата на разходите за текущо начисления данък във връзка с облагаемата печалба или загуба за годината на предоставяне на информация за всички „съставни образувания“, които са местни лица за данъчни цели в съответната данъчна юрисдикция. Текущите данъчни разходи отразяват само операции през текущата година и не включват разсрочени данъци или провизии за неопределени данъчни задължения.

1.6.Регистриран капитал

В осмата колона от образеца предоставящата информация МГП посочва сумата на регистрирания капитал на всички „съставни образувания“, които са местни лица за данъчни цели на съответната данъчна юрисдикция. Що се отнася до местата на стопанска дейност, регистрираният капитал се посочва от юридическото лице, на което принадлежи мястото на стопанска дейност, освен ако съществува изрично капиталово изискване в данъчната юрисдикция на мястото на стопанска дейност за регулаторни цели.

1.7.Натрупана печалба

В деветата колона от образеца предоставящата информация МГП посочва сумата на натрупаната печалба общо на всички „съставни образувания“, които са местни лица за данъчни цели на съответната данъчна юрисдикция към края на годината. Що се отнася до местата на стопанска дейност, натрупаната печалба се посочва от юридическото лице, на което принадлежи мястото на стопанска дейност.

1.8.Брой на наетите лица

В десетата колона от образеца предоставящата информация МГП посочва общия брой на наетите лица в еквивалент на пълно работно време (ЕПРВ) във всички „съставни образувания“, които са местни лица за данъчни цели на съответната данъчна юрисдикция. Броят на служителите може да бъде отчетен към края на годината въз основа на средните равнища на заетост за годината или на друга последователно прилагана през годините база за различните данъчни юрисдикции. За тази цел независимите изпълнители, участващи в обичайната оперативна дейност на „съставното образувание“, могат да бъдат подадени като наети лица. Закръгляване на броя на наетите лица или представяне на приблизителен брой на наетите лица в разумни граници е допустимо, при условие че закръгляването или представянето на приблизителен брой не нарушава съществено относителното разпределение на наетите лица в различните данъчни юрисдикции. През годините и спрямо различните образувания се прилагат последователни подходи.

1.9.Материални активи, различни от парични средства и парични еквиваленти

В единадесетата колона от образеца предоставящата информация МГП посочва сумата на нетните балансови стойности на материалните активи на всички „съставни образувания“, които са местни лица за данъчни цели в съответната данъчна юрисдикция. Що се отнася до местата на стопанска дейност, активите се посочват за данъчната юрисдикция, в която е разположено мястото на стопанска дейност. За тази цел материалните активи не включват парични средства или парични еквиваленти, нематериални или финансови активи.

2.Списък на всички „съставни образувания“ на „МГП“, включени във всяко от обобщенията по данъчни юрисдикции (Таблица 2)

2.1.„Съставни образувания“, които са местни лица на данъчната юрисдикция

Предоставящата информация МГП изброява по данъчни юрисдикции и наименование на юридическите лица всички „съставни образувания“ на „МГП“, които са местни лица за данъчни цели на съответната данъчна юрисдикция. Както е посочено в точка 2 от общите инструкции по отношение на местата на стопанска дейност обаче, мястото на стопанска дейност се посочва във връзка с данъчната юрисдикция, в която се намира. Отбелязва се юридическото лице, към което принадлежи мястото на стопанска дейност.

2.2.Данъчна юрисдикция на организация или учредяване, ако е различна от данъчната юрисдикция на местното лице

Предоставящата информация МГП посочва наименованието на данъчната юрисдикция, съгласно чиито закони е организирано или учредено „съставното образувание“ на „МГП“, ако то е различно от юрисдикцията, на която „съставното образувание“ на „МГП“ е местно лице за данъчни цели.

2.3.Основна стопанска дейност/дейности

Предоставящата информация МГП определя естеството на основната стопанска дейност/дейности, извършвана от „съставното образувание“ в съответната данъчна юрисдикция, като за целта отбелязва една или няколко от съответните клетки.

_____________

ê (EC) 2018/822 чл. 1 т. 8 и Приложение

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ТИПИЧНИ БЕЛЕЗИ

Част I.Проверка за основната полза

Общите типични белези по категория А и специфичните типични белези по категория Б и точка В1, буква б), подточка i), буква в) и буква г) могат да бъдат взети предвид само ако резултатите от „проверката за основната полза“ са положителни.

Резултатите от проверката са положителни само ако може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която — предвид всички относими факти и обстоятелства — дадено лице може с основание да очаква да извлече от дадена договореност, е получаването на данъчно облекчение.

По отношение на типичните белези по категория В, точка 1, наличието на условията, изложени в точка В1, буква б), подточка i), буква в) или буква г), не може само по себе си да бъде основание за заключение, че дадена договореност е преминала успешно проверката за основната полза.

Част II.Категории типични белези

А.Общи типични белези, свързани с проверката на основната полза

1.Договореност, при която съответното данъчнозадължено лице или участник в договореността, се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква от него да не разкрива как договореността може да осигури данъчно облекчение спрямо други посредници или данъчните органи.

2.Договореност, при която посредникът има право да получи такса (или лихва, хонорар за разходи по финансиране и други такси) за договореността и тази такса е определена в зависимост от:

а)размера на данъчното облекчение, произтичащо от договореността; или

б)това, дали действително е получено данъчно облекчение в резултат от договореността. Това включва задължение за посредника да възстанови частично или изцяло таксата, когато очакваното данъчно облекчение, произтичащо от договореността, не е било частично или напълно постигнато.

3.Договореност, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчнозадължено лице, без да е необходимо да бъде съществено адаптирана за целите на прилагането.

Б.Специфични типични белези, свързани с проверката за основната полза

1.Договореност, при която участник в договореността предприема изкуствено действия, които се състоят в придобиване на дружество на загуба, прекратяване на основната дейност на такова дружество и използване на неговите загуби с цел да намали своите данъчни задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускоряване на използването на тези загуби.

2.Договореност, която води до преобразуване на доход в капитал, дарения или други категории доходи, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане.

3.Договореност, която включва циклични повтаряеми сделки, които водят до „превъртане“ на средства, а именно чрез участието на междинни образувания, които нямат друга основна търговска функция, или чрез използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват, или имат други подобни характеристики.

В.Специфични типични белези, свързани с трансгранични сделки

1.Договореност, която включва подлежащи на приспадане трансгранични плащания, извършени между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:

а)получателят не е местно лице за данъчни цели на никоя данъчна юрисдикция;

б)въпреки че получателят е местно лице за данъчни цели на дадена юрисдикция, тази юрисдикция:

i)не налага никакъв корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка; или

ii)е включена в списък на юрисдикции на трети държави, които са били оценени от държавите членки, колективно или в рамките на ОИСР, като неоказващи съдействие юрисдикции;

в)плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;

г)за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели.

2.Приспадания за същата амортизация на актива са поискани в повече от една юрисдикция.

3.Освобождаване от двойно данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на дохода или капитала е поискано в повече от една юрисдикция.

4.Съществува договореност, която включва прехвърлянето на активи и при която е налице съществена разлика в сумите, които се разглеждат като дължими в замяна на активите в участващите юрисдикции.

Г.Специфични типични белези във връзка с автоматичния обмен на информация или действителната собственост

1.Договореност, която може да доведе до намаляване на задълженията за оповестяване съгласно законови актове, с които се въвежда законодателството на Съюза, или равностойни споразумения за автоматичен обмен на информация за „финансови сметки“, включително споразумения с трети държави, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения. Тези договорености включват най-малко следното:

а)използване на сметка, продукт или инвестиция, която не е или за която се твърди, че не е „финансова сметка“, но която има характеристики, по същество сходни с тези на „финансова сметка“;

б)прехвърляне на „финансови сметки“ или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за „финансови сметки“ с държавата, на която съответното данъчнозадължено лице е местно лице;

в)замяната на класификацията на доходи и капитал с продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за „финансови сметки“;

г)прехвърлянето или преобразуването на „финансова институция“ или „финансова сметка“, или на съдържащите се в тях активи, във „финансова институция“ или „финансова сметка“, или активи, за които не се предоставя информация в рамките на автоматичния обмен на информация за „финансови сметки“;

д)използването на правни образувания, форми или структури, които премахват или за които се твърди, че премахват, оповестяването на един или повече от „титулярите на сметки“ или „контролиращи лица“ при автоматичния обмен на информация за „финансови сметки“;

е)договорености, които засягат или се възползват от слабости в процедурите за комплексна проверка, които „финансовите институции“ използват, за да спазят своите задължения за оповестяване на информация за „финансови сметки“, включително използването на юрисдикции с неподходящи или слаби режими на прилагане на законодателството срещу изпирането на пари или със слаби изисквания за прозрачност за юридически лица или правните форми.

2.Договореност, която включва редица от непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни форми или структури:

а)които не упражняват съществена стопанска дейност, която се подпомага от подходящ персонал, оборудване, активи и помещения; и

б)които са учредени, управлявани, местни лица, контролирани или установени в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни лица един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от такива лица, правни форми или структури; и

в)когато не могат да бъдат установени действителните собственици на такива лица, правни форми или структури по смисъла на определенията в Директива (ЕС) 2015/849.

Д.Специфични типични белези относно трансферното ценообразуване

1.Договореност, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими.

2.Договореност, която включва прехвърляне на трудни за оценяване нематериални активи. Понятието „трудни за оценяване нематериални активи“ обхваща нематериални активи или права върху нематериални активи, за които към момента на тяхното прехвърляне между свързани предприятия:

а)не съществуват надеждни съпоставими данни, и

б)към момента на встъпване в сделките прогнозите за бъдещите парични потоци или приходи, които се очаква да бъдат получени от прехвърлените нематериални активи, или допусканията, използвани при оценяването на стойността на нематериалните активи, са твърде несигурни, поради което е трудно да се предвиди степента на крайния успех на нематериалните активи към момента на прехвърлянето.

3.Договореност, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 % от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.

_____________

é

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Част А

Отменената директива и списък на нейните последователни изменения
(посочени в член 35)

Част Б

Срокове за транспониране в националното законодателство и дати на прилагане
(посочени в член 35)

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Таблица на съответствието

_____________

(1)    Моля посочете естеството на дейността на „съставното образувание“ в графа „Допълнителна информация“