Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) за периода 2021—2027 г.: стимулиране на таланта и капацитета на Европа за иновации“

[COM(2019) 330 final – 2019/00152 (COD)]

и

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския институт за иновации и технологии“ (преработен текст)

[COM(2019) 331 final – 2019/00151 (COD)]

(2020/C 47/10)

Главен докладчик: Antonello PEZZINI

Консултация	Европейски парламент, 18.7.2019 г. Съвет на Европейския съюз, 26.7.2019 г.
Правно основание	Член 173, параграф 3 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Решение на Бюрото	24.9.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	31.10.2019 г.
Пленарна сесия №	547
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	168/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя напълно полезното взаимодействие между EIT и многогодишната рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, предложено в преразгледания регламент в рамките на рационализацията, започнала с „Хоризонт Европа“ под формата на опростена структура за научни изследвания и иновации.

1.2.

ЕИСК е убеден, че „отворените иновации“ на „Хоризонт Европа“ ще осигурят единно звено за контакт за новаторите с висок потенциал чрез Европейския съвет по иновациите и ще засилят сътрудничеството с екосистемите и операторите във взаимодействие с EIT, като се избягват дублирането и припокриването и се осигурява действително взаимно допълване, както Съветът посочва във връзка с предложението за програмата за осъществяване на „Хоризонт Европа“ (1).

1.3.

В този контекст EIT би трябвало да бъде един от основните двигатели на целеви иновации, способни да отговорят на обществените предизвикателства в области като: устойчиви екосистеми за иновации; иновации и предприемачески умения в перспективата на ученето през целия живот; повишаване на ефективността на висшите учебни заведения, нови ориентирани към пазара решения за справяне със световните предизвикателства, полезни взаимодействия и добавена стойност в цялата програма „Хоризонт Европа“.

1.4.

ЕИСК счита, че EIT и неговите общности за знание и иновации (ОЗИ) би трябвало да играят по-голяма роля в иновационната среда на ЕС на национално и регионално равнище; те би трябвало да увеличат собствения си капацитет с оглед на засилването и подобряването на координацията с всички заинтересовани страни на различните равнища и да предприемат повече действия, насочени към всички предприятия, независимо от техния размер, с цел подобряване на предприемаческата култура в ЕС.

1.5.

ЕИСК препоръчва EIT да запазва и да подчертава уникалния характер на добавената си стойност като европейски лидер в специализираното обучение по предприемачество на високо равнище с прилагане на подхода „учене чрез практика“, като намира и изпробва нови методи на преподаване и учене. Марката EIT би трябвало да се признава от основните международни органи по акредитация и да се експортира извън кръга на ОЗИ и техните партньори, за да съдейства за засилването на една все по-голяма иновационна общност в сътрудничество с държави, които не са членки на ЕС, по-специално Азия и САЩ.

1.6.

ЕИСК счита, че EIT би трябвало да подкрепя разработването на нови продукти със силна търговска стойност, обогатени с образователен опит, разпространявани в международен план, по модела на докторантурите в сферата на промишлеността. Това несъмнено ще насърчи по-силното и активно участие на новите търговски партньори в дейността на ОЗИ.

1.7.

За да се ангажират в по-голяма степен МСП, ОЗИ би трябвало да проучат нови системи за използване и насърчаване на „ефекта на близост“, включващ по-специално териториалните центрове, които би трябвало да представляват, за регионалните и местните действащи лица, точката за достъп до глобални платформи за иновации.

1.8.

EIT и ОЗИ би трябвало да разработват свои собствени стратегии за финансиране на предприятията и развитието в подкрепа на процеса на консолидация на иновативните предприятия. Би трябвало също така да се укрепят мрежите с финансовия сектор и фондовете за рисков капитал.

1.9.

ЕИСК препоръчва при разпределението на ОЗИ да се обръща по-голямо внимание на геополитическия баланс и да се обхване по-добре територията на ЕС, като се започне с културните и творческите индустрии, включително и с оглед на обхващането на области като Адриатика/Балканите и Китай.

1.10.

Що се отнася до предложението за решение относно стратегическата иновационна програма (СИП) за периода 2021—2027 г., ЕИСК счита, че процесът би трябвало да се характеризира с цялостен подход и да обхваща всички видове партньорства (P2P, ПЧП, EIT-ОЗИ, FET-Flagships), както се призовава в заключенията на Съвета, за да се гарантира цялостен преглед на това, което се прави чрез партньорства, и да се постигнат политическите цели.

1.11.

ЕИСК подкрепя по принцип стратегическата програма за иновации, описана в приложението към предложението за решение, доколкото предложените мерки ще се прилагат в пълно съответствие със стратегическия план на „Хоризонт Европа“, както се посочва в общата позиция на ЕП и Съвета относно 9-ата Рамкова програма (РП) (2).

1.12.

ЕИСК оценява заявлението за това, че EIT ще продължи да работи за опростяването, за да се намали ненужната административна тежест за ОЗИ и да се даде възможност за ефективно и гъвкаво изпълнение на годишните планове и на многогодишната стратегия.

1.13.

ЕИСК счита, че EIT трябва да представи доклад за всички успешни иновативни продукти, пуснати на пазара в рамките на своя десетгодишен опит (съотношение качество/цена).

1.14.

ЕИСК счита, че са важни също усилията за докладване и наблюдение с точни показатели за въздействието, оценката на оперативните показатели на ОЗИ, действителните постижения, резултатите и напредъка по отношение на постигането на целите в съответствие с рамката на „Хоризонт Европа“.

2.   Въведение

2.1.

Трудностите, пред които е изправена Европа по отношение на превръщането на изобретенията в търгуеми продукти и услуги, накараха ЕС да преразгледа своите политики в областта на научните изследвания, за да се опита да преодолее неспособността си да превръща своевременно своите върхови постижения във фундаменталните научни изследвания в иновации, насочени към пазара.

2.2.

Европейският институт за иновации и технологии (EIT), по който ЕИСК е взимал отношение (3), беше създаден през 2008 г. от Европейския съюз, за да укрепи неговия капацитет за иновации, и представлява неразделна част от Европейската рамкова програма за научни изследвания и иновации (РП).

2.3.

Към днешна дата EIT е най-голямата интегрирана екосистема за иновации в Европа. Тя обединява партньори от дружества, научноизследователски и образователни институции и подкрепя ОЗИ. Тези общности са всеобхватни европейски партньорства, способни както да преодолеят конкретни глобални предизвикателства, така и да укрепят екосистемите за развитие, да насърчават интегрирането на образованието с научни изследвания, да създават благоприятни условия за иновации и да стимулират създаването на иновативни предприятия, в тясна взаимна допълняемост с Европейския съвет по иновациите (ЕСИ).

2.4.

От своя страна, настоящата РП 2014—2020 г. „Хоризонт 2020“ финансира изрично иновациите с нови публични инструменти, въведени с цел подобряване на иновациите в Европа, и насърчава допълнително участието на предприятията в иновационни дейности, като например публично-частните партньорства като съвместните технологични инициативи (СТИ), схемите за отпускане на заеми и гаранционните схеми (например МФПР) и рисков капитал (например GIF) (4).

2.5.

С бюджет от над 300 милиона евро за периода 2008—2013 г., 2,7 милиарда евро за периода 2014—2020 г. и 3,1 милиарда евро за 2021—2027 г. EIT ще играе важна роля в стратегията „Европа 2020“ (5).

2.6.

EIT има за цел да подобри процесите в областта на иновациите чрез интегриране на обучението и предприемачеството с научните изследвания и иновациите, с изричната цел да се съсредоточи конкретно върху осезаемите резултати и осезаемите ползи (6).

2.7.

Дейността на EIT се развива чрез ОЗИ: широкомащабни европейски партньорства, насочени към специфични обществени предизвикателства, които обединяват организации от секторите на образованието, научните изследвания и бизнеса. EIT предоставя безвъзмездни средства на ОЗИ и трябва да наблюдава дейността им, като осъществява ефективен контрол и разпространение на резултатите.

2.8.

EIT вече е интегриран в „Хоризонт Европа“ като част от третия стълб (иновативна Европа), но би трябвало да се създадат полезни взаимодействия и взаимно допълване с другите компоненти на програмата (7). ОЗИ, като неразделна част от EIT се считат за „институционализирани европейски партньорства“.

2.9.

По-специално общите цели на EIT са отразени в неговите областите на действие, определени от „Хоризонт Европа“, в които са дефинирани също така: критерии за подбора, изпълнението, мониторинга, оценката и прекратяването на европейските партньорства, включително на тези на ОЗИ-EIT.

2.9.1.

Важно е да се посочат основните области на намеса: — укрепване на устойчивите екосистеми за иновации в цяла Европа, — насърчаване на развитието на предприемачески и иновационни умения в перспективата на ученето през целия живот, — подпомагане на преобразуванията, насочени към изграждане на предприемаческа култура на университетите, — предлагане на нови решения на пазара, за да се отговори на глобалните обществени предизвикателства.

2.10.

EIT функционира като децентрализиран орган на ЕС. Неговото седалище е в Будапеща. EIT не е научноизследователски център и не допринася пряко за финансирането на отделни проекти, а предоставя безвъзмездни средства на ОЗИ.

2.11.

ОЗИ се избират чрез открита покана въз основа на приоритетни теми с голямо социално въздействие. Понастоящем EIT подкрепя 8 ОЗИ, които обединяват предприятия, университети и научноизследователски центрове в рамките на трансгранични партньорства (8).

2.12.

Всяка ОЗИ има за цел да укрепи капацитета за иновации чрез управление на балансиран портфейл от дейности в три сектора: — проекти в подкрепа на иновациите, насочени към подкрепа и разработване на нови иновативни продукти, услуги и решения, — образование, иновативни образователни програми и програми за обучение, предлагани от всяка ОЗИ под формата на програми за следдипломна квалификация (MSL/PhD); управленски/професионални курсове, модули за учене през целия живот, летни училища със знака за качество на EIT, — създаване на предприятия и дейности за подкрепа чрез програми за започване на стопанска дейност, за да се помогне на предприемачите и на потенциалните предприемачи да реализират успешно идеите си, като се съсредоточават основно върху достъпа до пазара, финансирането на мрежи, наставничеството и професионалните напътствия.

2.13.

Успоредно с това, като част от своята информационна стратегия, всяка ОЗИ се ангажира да развива дейности за повишаване на информираността, комуникация, разпространение, включително разработването на регионална иновационна схема (RIS) в тясно взаимодействие с EIT.

2.14.

ЕИСК вече подчерта, че ОЗИ „следва да гарантират представянето на различни европейски държави, а именно във връзка с разположението на иновационните центрове“ и че „следва да се засили предприемачеството, насърчавано от академичния стълб“ (9).

2.15.

ЕИСК също така отбеляза, че „има относителна концентрация на ОЗИ“ и „би желал да се предприемат конкретни усилия, за да може възможно най-голям брой държави членки да създадат връзки с лаборатории, предприятия и научноизследователски институти“ (10).

2.16.

От своя страна ЕП призова Комисията да запази ОЗИ в рамките на настоящия ETI, като подчерта значението на прозрачността и широкото участие на заинтересованите страни, както и „да анализира по какъв начин EIT и ОЗИ могат да взаимодействат с Европейския съвет по иновациите (ЕСИ)“ (11).

2.17.

ЕП също така отбеляза в доклада на Сметната палата, че ОЗИ не са използвали изцяло безвъзмездните средства, предоставени от Института, главно поради непълното изпълнение на бизнес плановете (12). Освен това в специалния доклад на Европейската сметна палата относно EIT се посочва, че оперативната рамка и проблемите на управлението на Института са възпрепятствали цялостната му ефективност поради редица слабости.

2.18.

От своя страна, Съветът призна доказаната добавена стойност на стратегическите партньорства и инициативи, като Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и действията по програма „Мария Склодовска-Кюри“ (13), и в споразумението относно бъдещата програма „Хоризонт Европа“, третият стълб (иновативна Европа) ще се съсредоточи върху засилването на водещите до пробив и революционните иновации чрез създаването на Европейски съвет по иновациите. Последният ще предлага „обслужване на едно гише“ за новатори с голям потенциал (14).

3.   Предложения на Европейската комисия

3.1.

Целта на предложенията е да се гарантира по-голяма откритост и прозрачност на ОЗИ и привеждане на EIT в съответствие със следващата програма на ЕС за научни изследвания и иновации (2021—2027 г.), и по-специално с предложения подход за европейските партньорства в рамките на „Хоризонт Европа“ с цел по-нататъшно подобряване на потенциала за иновации на ЕС.

3.2.

С предложен бюджет от 3 милиарда евро, което представлява увеличение с 600 милиона евро (+ 25 %) в сравнение с настоящата Програма за стратегически иновации (2014—2020 г.), се смята,че EIT може да финансира ефективно съществуващите дейности и новите ОЗИ и да подкрепи капацитета за иновации на 750 висши учебни заведения.

3.3.

EIT би трябвало да осъществява дейности, насочени към: — укрепване на устойчивите екосистеми за иновации в цяла Европа, — насърчаване на развиването на предприемачески и иновационни умения в перспективата на учене през целия живот и подкрепа за трансформацията на висшите учебни заведения в ЕС в посока предприемачество, — пускане на нови решения на пазара, с които да се отговори на глобалните предизвикателства.

3.4.

Предложената преработка на Регламента за EIT (15) има за цел да осигури по-голяма правна яснота и по-добро привеждане в съответствие с рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации с ново правно основание и също така въвежда опростен модел на финансиране за EIT с цел по-ефективно насърчаване на допълнителните публични и частни инвестиции, укрепване на административната структура на EIT.

3.5.

Предвижда се предложението за решение относно стратегическата иновационна програма (СИП) за периода 2021—2027 г., което трябва да бъде в съответствие с Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, да бъде насочено към следните цели: — по-голямо въздействие на ОЗИ на регионално равнище чрез засилени мрежи на EIT с повече висши учебни заведения, предприятия и научноизследователски организации, участващи във връзка с регионални стратегии за интелигентна специализация, — подпомагане на капацитета за иновации на висшето образование, — създаване на нови ОЗИ. EIT ще създаде две нови ОЗИ, избрани в най-подходящите области с оглед на програмните приоритети на „Хоризонт Европа“. Първата ще акцентира върху културните и творческите индустрии, а втората ще бъде определена по-късно през 2025 г.

4.   Общи бележки

4.1.

ЕИСК приветства ролята на EIT за насърчаване на конкурентоспособността на ЕС чрез подкрепата му за екосистемата за иновации, тъй като Институтът успя да допринесе за развитието на т.нар. „триъгълник на знанието“.

4.2.

ЕИСК е убеден, че „отворените иновации“ ще осигурят единно звено за контакт за новаторите с висок потенциал чрез Европейския съвет по иновациите и ще засилят сътрудничеството с екосистемите и операторите на иновационните процеси.

4.3.

Във връзка с това EIT би трябвало да бъде един от основните двигатели на иновациите за постигане на целите, за справяне с обществените предизвикателства в области като: — устойчиви екосистеми за иновации в цяла Европа, — иновации и предприемачески умения, в перспективата на ученето през целия живот, включително увеличаване на капацитета на висшите учебни заведения, — нови решения, насочени към пазара, с цел справяне с глобалните предизвикателства, — полезни взаимодействия и добавена стойност в рамките на цялата програма „Хоризонт Европа“.

4.4.

EIT и ОЗИ би трябвало да играят по-голяма роля в областта на иновациите в ЕС на национално и регионално равнище и да укрепват своя капацитет с оглед на по-голяма и по-добра координация с всички заинтересовани участници.

4.5.

EIT би трябвало да бъде ориентиран към всички дружества, независимо от техния размер, чрез укрепване на предприемаческата култура на ЕС, чрез включване на всички социални сили, създаване на полезни взаимодействия с Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) и добавяне на стойност към много проекти в рамките на „Хоризонт Европа“.

4.6.

ЕИСК счита, че EIT и ОЗИ би трябвало да отдават приоритет на систематичното засилване на контактите между големите и средните предприятия, действащи в ОЗИ, както и на новите предприятия и стартиращите предприятия, които участват в инициативите на ОЗИ.

4.7.

EIT и ОЗИ би трябвало да разработят свои собствени стратегии за финансиране на бизнеса, за да подкрепят укрепването на иновативните предприятия чрез подходящи връзки с финансовия сектор и фондовете за рисков капитал.

4.8.

ЕИСК счита, че финансовата подкрепа на EIT би трябвало да бъде балансирана в зависимост от размера, вида и зрелостта на сектора. Малките и средните предприятия се справят по-трудно с регулаторната тежест и би трябвало да получават финансова подкрепа.

4.9.

За да се ангажират в по-голяма степен МСП, ОЗИ би трябвало да проучат начини за използване и насърчаване на „ефекта на близост“, по-специално посредством териториалните центрове, които би трябвало да представляват, за регионалните и местните действащи лица, точката за достъп до глобални платформи за иновации.

4.10.

ЕИСК счита, че териториалните центрове са от основно значение за бъдещето на ОЗИ. Интегрирането в местните системи за иновации и функционирането на граничния контрол за външните партньори е от решаващо значение за бъдещата финансова устойчивост на ОЗИ.

4.11.

Откритостта и прозрачността на ОЗИ би трябвало да бъдат увеличени. Процедурите и критериите за подбор на партньорите на ОЗИ (пълно членство асоциирано членство и др.) бе трябвало да се съобщават публично. Правилата за подбор на дейности/проекти (например за предложения за иновации) би трябвало да бъдат широко достъпни и разпространени в целия ЕС, като съответните механизми за обратна връзка би трябвало да се въвеждат и наблюдават от независими органи.

4.12.

ЕИСК препоръчва EIT да запазва и да подчертава уникалния характер на своята добавена стойност в образованието като европейски лидер в образованието на високо равнище и развитието на предприемачески умения за обучение на място (учене чрез практика). Марката EIT би трябвало да бъде призната от основните международни органи по акредитация.

4.13.

ЕИСК счита, че EIT би трябвало да подкрепя разработването на нови продукти със силно търговско присъствие, включени в международния образователен опит, по примера на докторантурите в сферата на промишлеността.

4.13.1.

ЕИСК подкрепя напълно привеждането на EIT в съответствие с многогодишната рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, предложена в преработения регламент, в рамките на „Хоризонт Европа“ и предложените „европейски партньорства“.

4.14.

Според ЕИСК е подходящо да се опрости допълнително функционирането както на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), чието управление би трябвало да се подобри, така и на ОЗИ: те би трябвало да следват едни и същи правила, да изготвят годишни доклади и да приема многогодишни, а не годишни бизнес планове.

4.15.

ЕИСК подчертава необходимостта от ефективно разглеждане на констатациите на Сметната палата на ЕС по отношение на някои ключови елементи от модела на EIT, които не са били адекватно разработени, за да се гарантира, че той представлява ефективна и иновативна публична система.

4.16.

Що се отнася до предложението за решение относно стратегическата иновационна програма (СИП) за периода 2021—2027 г., ЕИСК счита, че понастоящем при този процес би трябвало да се възприеме цялостен подход и той да обхваща всички видове партньорства (P2P, ПЧП, EIT-ОЗИ, FET-Flagships), както се изисква в заключенията на Съвета.

---

(1)  Междуинституционално досие 2018/0225 (COD) — 8550/19, 15.4.2019 г.

(2)  Междуинституционално досие 2018/0224 (COD) – 7942/19, 27.3.2019 г.

(3)  ОВ C 161, 13.7.2007 г., стр. 28, ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 122, ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 33.

(4)  Съвместните технологични инициативи (СТИ) бяха въведени, за да се отговори по-добре на нуждите на промишлеността в някои научноизследователски области. Това са независими органи на ЕС с участието на промишлеността, а в някои случаи и на държавите членки. Механизмът за финансиране с поделяне на риска (МФПР) стартира с цел подобряване на достъпа до дългово финансиране за изследователите, особено за по-рискови инвестиции в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите. GIF — Механизъм за висок растеж и иновации на МСП по Програмата за конкурентоспособност и иновации, който предоставя рисков капитал на иновативни МСП и МСП с висок потенциал за растеж.

(5)  Член 3 от Регламент (ЕС) № 1292/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 294/2008 за създаване на Европейски институт за иновации и технологии (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 174).

(6)  Решение № 1312/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT): приносът на EIT за по-иновативна Европа (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 892).

(7)  Вж. бележка под линия № 1.

(8)  EIT Climate-KIC: стимулиране на иновации в областта на климата в Европа и извън нея; EIT Digital: за силна цифрова Европа; EIT Food: EIT Food свързва предприятия, научноизследователски центрове, университети и потребители; EIT Health: заедно за здравословен живот в Европа; EIT InnoEnergy: радикална промяна м устойчивата енергетика; EIT Manufacturing: укрепване и увеличаване на конкурентоспособността на производството в Европа; EIT RawMaterials: превръщане на суровините в основна сила за Европа; EIT Urban Mobility: интелигентен, зелен и интегриран транспорт.

(9)  ОВ С 62, 15.2.2019 г, стр. 33

(10)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 122.

(11)  Резолюция на Европейския парламент от 13 юни 2017 г. относно оценката на изпълнението на програма „Хоризонт 2020“ с оглед на междинната ѝ оценка и предложението за Деветата рамкова програма (ОВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 30).

(12)  Резолюция (ЕС) 2019/1483 на Европейския парламент от 26 март 2019 г. съдържащо забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския институт за иновации и технологии за финансовата 2017 година (ОВ L 249, 27.9.2019 г., стр. 229).

(13)  Заключения на Съвета „Към визия за европейско образователно пространство“, 23.5.2018 г.

(14)  Съвет на ЕС — съобщение за медиите от 27.3.2019 г.

(15)  Регламент (ЕС) № 1292/2013.