ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 17.1.2018

COM(2018) 22 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно плана за действие в областта на цифровото образование

{SWD(2018) 12 final}

1. Въведение

Образованието и обучението са най-добрите инвестиции в бъдещето на Европа. Те играят жизненоважна роля за насърчаването на растежа, иновациите и създаването на работни места. Системите за образование и обучение в Европа трябва да дават на хората ориентираните към бъдещето знания, умения и компетентности, които са им необходими, за да създават иновации и да просперират. Те играят важна роля и в изграждането на европейска идентичност въз основа на общи ценности и култури. Образованието трябва да помогне да се предоставят на младите хора възможности да изразяват идеите си и да се ангажират, да участват и да оформят бъдещето на една Европа, чиито характерни черти са демокрацията, солидарността и приобщаването. Цифровите технологии обогатяват ученето по различни начини и осигуряват възможности за учене, които трябва да бъдат достъпни за всички. Те дават достъп до богата информация и множество ресурси.

В Декларацията от Рим от март 2017 г. държавите — членки на ЕС, подчертаха ангажимента си да предоставят на младите хора „най-доброто образование и обучение“. На заседанието си през октомври 2017 г. Европейският съвет призова за системи за обучение и образование, които са „съобразени с цифровата ера“ 1 . През ноември 2017 г. на срещата на върха в Гьотеборг Парламентът, Съветът и Комисията обявиха Европейския стълб на социалните права, в който е залегнало правото на качествено и приобщаващо образование, на обучение и на учене през целия живот. Със съобщението „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура 2 “, което представлява приносът на Комисията към дискусията — в рамките на програмата на лидерите на ЕС — относно образованието и културата, проведена на срещата на върха в Гьотеборг, бе изложена визия за европейско пространство за образование и бе обявен специален план за действие в областта на цифровото образование.

Комисията ще бъде домакин на първата европейска среща на върха по въпросите на образованието през януари 2018 г., на която ще бъде обсъдена обширната тема „Полагане на основите на европейското пространство за образование: за иновационно, приобщаващо и основано на ценности образование“. В рамките на изпълнението на Новата европейска програма за умения 3 Комисията ще предложи преработена Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот 4 , в която се посочват знанията, уменията и нагласите, от които хората се нуждаят в своя живот, включително компетентностите в сферата на цифровите технологии. Този план за действие описва начина, по който системите за образование и обучение могат да използват по-добре иновациите и цифровите технологии и да подпомагат развитието на подходящи компетентности в областта на цифровите технологии, необходими за живота и работата в епоха на бързи цифрови промени. Планът за действие е насочен специално към системите за първоначално образование и обучение и се отнася за училищата, професионалното образование и обучение (ПОО) и висшето образование.

2. Предизвикателства и възможности за образованието вследствие на цифровата трансформация

Цифровата трансформация на Европа ще се ускори с бързия напредък на нови технологии като изкуствения интелект, роботиката, изчисленията в облак и блок-веригата. Подобно на по-ранни големи технологични нововъведения цифровизацията влияе на начина, по който хората живеят, общуват, учат и работят. Някои работни места ще спрат да съществуват, други ще бъдат заменени, ще бъдат създадени нови работни места, много работни места и промишлени отрасли ще претърпят промяна и ще се появят нови дейности 5 . Поради това инвестирането в цифровите умения на всеки човек през целия му живот е от първостепенно значение.

Въпреки че благодарение на цифровата трансформация се откриват много възможности, днес най-големият риск е обществото да не бъде добре подготвено за бъдещето. За да бъде образованието гръбнакът на растежа и социалното приобщаване в ЕС, основна задача е гражданите да бъдат подготвяни да се възползват в максимална степен от възможностите и да посрещат предизвикателствата на един бързо развиващ се, глобализиран и взаимосвързан свят.

Усилията за реформа продължават всяка година, но въпреки това продължава да съществува трайно разделение между и в рамките на държавите — членки на ЕС, по-специално що се отнася до цифровата инфраструктура и цифровите умения, което препятства приобщаващия растеж. Уязвимите групи са особено засегнати от тази ситуация. В допълнение това, че момичетата не проявяват интерес към изучаването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и науки, технологии, инженерство и математика (НТИМ), продължава да е очевиден проблем. Това води до загуба на социални и икономически възможности и до рискове от засилване на неравенството между половете.

За образованието могат да бъдат от полза отварянето на класните стаи, опитът от реалния живот и проектите, изпълнявани в реалния живот, както и новите учебни средства, материали и образователни ресурси със свободен достъп. Учащите могат получат повече възможности благодарение на онлайн сътрудничеството. Достъпът до цифровите технологии и тяхното използване могат да помогнат за намаляване на разликите между учащите, произхождащи от благоприятна и неблагоприятна социално-икономическа среда. Персонализираното преподаване може да доведе до повишаване на мотивацията чрез съсредоточаване на вниманието върху отделните учащи. Напредъкът по отношение на включването на технологиите в образованието обаче остава ограничен.

Над 80 % от младите хора в Европа използват интернет за социални дейности 6 . Мобилният достъп до интернет се е увеличил значително през последните години 7 . Използването на технологиите за образователни цели обаче изостава. Не всички начални и средни училища в ЕС разполагат с широколентови връзки и не всички преподаватели притежават компетентности и увереност да използват цифрови средства в помощ на преподаването си 8 . Неотдавнашно проучване показа, че през 2015 г. приблизително 18 % от началните и средните училища в ЕС не са били свързани към широколентови мрежи 9 .

Иновациите в образователните системи — т.е. въвеждането на нови услуги, технологии и компетентности в образователните организации — могат да помогнат за подобряване на учебните резултати, справедливостта и ефективността 10 . Те са най-ефективни и устойчиви, когато бъдат възприети от добре обучени учители и са включени в ясни преподавателски цели. Трябва да се направи повече за определяне на начина, по който цифровите средства да се използват най-добре за постигане на целите в областта на образованието.

Напредъкът в областта на цифровите технологии поражда също така нови предизвикателства за европейските ученици, студенти и учители. Алгоритмите, използвани от сайтовете на социалните медии и от новинарските портали, могат да подсилват значително предразсъдъците или фалшивите новини, а неприкосновеността на личните данни се е превърнала в основна грижа в цифровото общество. Младите хора и възрастните могат да бъдат подложени на кибертормоз, на агресивно поведение или на пораждащо безпокойство онлайн съдържание. Ежедневното излагане на цифрови данни, предопределяни в голяма степен от неразбираеми алгоритми, създава очевидни рискове и изисква повече от всякога критично мислене и способност за положително и компетентно участие в цифровата среда. Изправени сме пред непрекъснато променяща се необходимост от медийна грамотност и от широк набор от цифрови умения и компетентности, включително в областта на безопасността, сигурността и неприкосновеността на личния живот. Придобиването им от по-широката общественост и от професиите и отраслите, в които са нужни по-напреднали умения, продължава да представлява предизвикателство.

3. Основната роля на сътрудничеството на равнище ЕС в увеличаването на иновациите в системите за образование и обучение на държавите — членки на ЕС

Сътрудничеството на равнище ЕС чрез обмен на най-добри практики, обучение между партньори и обмен на данни е доказан начин за подпомагане на системите за образование и обучение на държавите — членки на ЕС. Общите рамки помагат за откриването на ефективни решения, докато общите инструменти, като eTwinning, повишават ефикасността и разширяват въздействието. Иновационни практики в образованието, по-специално такива в областта на цифровите технологии, се използват в целия ЕС. Те приемат различни форми и в тях участват действащи страни от публичния, частния и неправителствения сектор. Иновациите в образователните системи обаче не са самоцел, а начин да се подобрят качеството и приобщаващият характер на образователните системи.

Данни от Европейския институт за иновации и технологии (EIT) показват, че вместо да чакат да настъпи промяна, заинтересованите страни активно използват възможностите, предоставяни от цифровите технологии, за подобряване на преподаването и ученето 11 . Иновационният и предприемачески дух в образованието и обучението трябва да бъде насърчаван и подкрепян с ясна политическа воля и усилия иновациите да носят ползи за всеки. Необходимо е иновационните практики да се обменят, обсъждат, популяризират и когато е възможно, да се използват по-широко. Концепциите, средствата, методите, процесите, системното мислене и проектирането трябва да бъдат по-достъпни за работещите в сферата на образованието, които обикновено не са напълно наясно с това какво се изпитва и тества на други места, понякога дори в непосредствена близост.

Данните и фактите на равнище ЕС допринасят за повишаването на прозрачността, като същевременно измерват напредъка и ученето от партньори в различните държави — членки на ЕС. Съществуват многобройни изследвания и проучвания, свързани с използването на технологиите в училищата. Повечето от тях обаче или са частични и обхващат например конкретна област, като свързаността, или са с ограничен географски обхват, т.е. обхващат конкретна държава. Основните източници за извършването на сравнителен анализ на световно равнище са проучванията на Европейската комисия, включително проучването на ИКТ в образованието от 2013 г. и годишното проучване относно използването на ИКТ от домакинствата и физическите лица, както и програмата за международно оценяване на учениците (PISA) и проучванията на уменията на възрастните (PIAAC) на ОИСР. Необходими са повече факти и съгласуван подход към събирането на данни.

Заинтересованите страни от образованието и обучението имат основна роля в интегрирането на иновациите в тази сфера. Проведените наскоро обществени консултации подчертаха необходимостта от по-специализирани действия от страна на ЕС, чрез които да се подпомогнат възприемането на иновационни подходи и цифрови технологии в образованието, както и развиването на цифрови компетентности, включително грамотност в областта на цифровите медии и безопасност и благополучие в цифровата среда 12 . 68 % от запитаните по време на обществената консултация относно „Еразъм+“ посочиха, че иновациите са „изключително важни“ за задоволяване на нуждите на сектора на образованието. Налице е също така ясна необходимост от: i) повишаване на предприемаческите компетентности и предприемаческите нагласи; и ii) подкрепяне на цифровото предприемачество, включващо създаването на нови дружества и преобразуването на съществуващи предприятия посредством нови и бързо развиващи се цифрови технологии.

Планът за действие в областта на цифровото образование се основава на двете съобщения, приети през май 2017 г.: „Нов тласък за висшето образование в ЕС“ и „Училищно развитие и върхови постижения в областта на преподаването за по-добър старт в живота“ 13 . Той подкрепя работата по цифровия единен пазар 14 и Новата европейска програма за умения.

Планът за действие освен това доразвива призива от Документа за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията обществото да стане „все по-мобилно и цифровизирано […] и да осигурим подходяща комбинация от социални умения, [...] както и надеждни цифрови умения“. В него се призовава образованието да помогне за повишаване на устойчивостта във време на бързи технологични промени и на глобализация. Планът за действие е съгласуван с декларацията на министрите на Г-20 от 2017 г. относно цифровата икономика, в която се признава на световно равнище, че „може да се наложи всички форми на образованието и ученето през целия живот да бъдат адаптирани, за да се възползват от новите цифрови технологии“.

Тези документи очертават редица значими цели на политиката, които остават по-уместни от всякога. Те включват:

·подкрепата за висококачественото образование;

·подобряването на неговото значение;

·развиването на цифровите умения на европейските граждани и повишаването на видимостта на тези умения;

·стимулирането на иновациите и цифровите компетентности във всички учебни заведения;

·отварянето на образователните системи.

4. Приоритети за действие

Планът за действие е съсредоточен върху изпълнението и върху необходимостта от стимулиране, подкрепяне и увеличаване на целенасоченото използване на цифровите и иновационните образователни практики. В изпълнението ще се включат широк кръг заинтересовани страни от сферата на образованието и обучението, включително предприятия, научни изследователи, НПО, както и структури от неформалното образование, когато е уместно. Планът за действие има три приоритета:

В плана за действие са набелязани мерки за всеки приоритет, за да се помогне на държавите — членки на ЕС, да се справят с предизвикателствата. Те включват: i) предоставяне на средства, чрез които да се помогне на преподавателите и обучаващите да използват по-добре технологиите, включително по-добрата свързаност с интернет; ii) целенасочени действия за развиване на подходящи цифрови компетентности; iii) по-големи и нови усилия за подобряване на образованието чрез по-добри факти и по-добър анализ. Планът за действие не предопределя предстоящото предложение на Комисията относно новата многогодишна финансова рамка и бъдещите програми за финансиране.

4.1. Приоритет 1: По-добро използване на цифровите технологии за преподаване и учене

Цифровите технологии проникват все по-дълбоко в обществото и икономиката ни. Технологиите в различните си форми представляват голяма част от работната ни среда и начина ни на живот. Съществува обаче разлика между използването на цифровите технологии в ежедневието и в образованието. Цифровите технологии имат огромен и до голяма степен неоползотворен потенциал за подобряване на образованието.

Основна част от цифровото образование е да се осигурят справедливост и качество на достъпа и инфраструктурата. Цифровото разделение има много измерения, но подобряването на достъпа до технологиите и на свързаността за всички деца в системата за образование трябва да бъде отправна точка за намаляването на неравенството и изключването. Освен това трябва да преодолеем различията в качеството на достъпа и на инфраструктурата, тъй като високото качество осигурява по-иновационен и по-удовлетворяващ учебен процес.

Иновациите в образованието и обучението зависят до голяма степен от предоставянето на възможности и свързването на преподавателите. „Еразъм+“ постига това чрез обучението между партньори. Нови водени от експерти семинари за обучение и практикуващи лица, предназначени както за лицата, определящи политиката, така и за преподавателите, включително платформата на европейските сдружения на доставчиците на ПОО, допълнително ще подсилят свързаността чрез разработването на специфично съдържание на множество езици и чрез използването на ключови европейски платформи, като например портала за училищно образование (School Education Gateway) и Академията за учители (Teacher Academy). Смесената мобилност ще бъде допълнително насърчена посредством нови възможности по линия на програмата „Еразъм+“, за да се подпомогнат както ученето онлайн и чрез пряк контакт, така и обменът на ученици в различните държави.

Цифровата подготвеност в сферата на образованието изисква ноу-хау и е свързана с приспособяване и промяна. Училищата и заведенията за обучение в Европа са най-различни и оборудването, уменията на учителите и подходите към използването на технологиите се различават силно между тях. Съществуват райони на иновациите в цифровото образование в цяла Европа. Иновационните политики и практики обаче се нуждаят от подкрепа, за да се разраснат.

За да използват иновациите и технологиите в класните стаи, преподавателите се нуждаят от подходяща среда, инфраструктура, устройства и подкрепа от ръководството. За да носят цифровите технологии ползи на учащите и на служителите, е нужен подход, съчетаващ обучение на преподавателите, учебни програми и образователни материали, които са годни за прилагането на преподавателски модели, подпомагани с цифрови средства. Този валиден за цялата организация подход към използването на цифровите технологии за преподаване и учене е отразен в инструмента за самооценка SELFIE, който се използва на пилотна база в училища в 14 държави.

Мобилността е важна част от образованието и цифровите технологии имат основно значение за допълнителното ѝ подобряване. Проекти по програма „Еразъм+“, като например европейската студентска електронна карта и „Еразъм“ без документи на хартиен носител“, ще бъдат разширени и включени в работата по автентифицирането в проекти по линия на Механизма за свързване на Европа 15 . Целите са следните:

·да се даде възможност на студентите да се идентифицират по надежден начин в съответствие с принципа на еднократност 16 ;

·да се свържат цифрово информационните системи на висшите учебни заведения;

·да се осигури възможност за сигурен обмен и проверка на данни и на академичните резултати на студентите;

·да се намалят административните процедури;

·да се осигури достъп до услуги, на които студентите имат право, при пристигането им в приемащата държава.

Инициативата за европейската студентска електронна карта има за цел да се подобри качеството на студентската мобилност в Европа. До 2025 г. следва да може националната принадлежност и студентският статут на всички студенти, пътуващи по линия на програмата „Еразъм+“, да се признават автоматично във всички държави — членки на ЕС, както и студентите да имат достъп до услугите, предоставяни от комплекса на висшето учебно заведение, при пристигането си в чужбина (напр. учебни материали, записване и библиотеки). 20 000 ученици и 4 000 учители ще получат подкрепа за училищен обмен с цел да се допълнят и доразвият текущата работа и сътрудничество по проекти в сферата на цифровите технологии.

Пътят напред:

4.2. Приоритет 2: Развиване на цифровите умения и компетентности, необходими за цифровата трансформация

За да работят и преуспяват в цифровото общество и да преодоляват цифровите рискове, гражданите се нуждаят от компетентности, които да им помагат да посрещат предизвикателствата и да се възползват от възможностите, произтичащи от цифровата трансформация. Цифровите умения са основно умение, също както и езиковата и математическата грамотност. Те са необходими във всички области на живота, но все още твърде много граждани притежават ограничени или остарели умения за работа с цифрови технологии. Трябва да се подходи широкообхватно — всички граждани трябва да познават, на различно ниво, различните аспекти на цифровата компетентност — а за по-специализираните умения по информатика, необходими на работещите в сферата на ИКТ, трябва да се подходи и в дълбочина.

Цифровата компетентност е включена в преработената Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, която всички граждани следва да притежават. Цифровата компетентност означава уверено и критично използване на цифровите технологии и обхваща знанията, уменията и нагласите, от които се нуждаят всички граждани в бързо развиващото се цифрово общество. Европейската рамка за цифрова компетентност на гражданите 19 описва цифровата компетентност в пет области: грамотност за работа с информация и данни; комуникация и сътрудничество; създаване на цифрово съдържание; безопасност и благополучие; и решаване на проблеми. Наскоро публикуваната Европейска рамка за цифрова компетентност на преподавателите 20 съдържа предназначени за преподавателите насоки за разработването на модели за цифрова компетентност. Взети заедно, тези рамки осигуряват задълбочен и удобен референтен модел за систематично насърчаване на цифровата компетентност.

Цифровата революция ще продължи да променя драстично начина, по който европейците живеят, работят и учат. Това създава огромни възможности, но поражда също така значителни рискове, ако цифровите компетентности не бъдат развивани. В рамките на Програмата за умения инициативата „Път за повишаване на уменията“ препоръчва държавите членки да въведат съгласувана уредба за подобряване на цифровите умения (и на езиковата и математическата грамотност) на милионите възрастни със слаби умения или ниска квалификация — групата, нуждаеща се от най-спешна помощ. Освен това в наши дни за приблизително 90 % от работните места се изисква някакво ниво на цифрови умения 21 и една от значителните заплахи е, че Европа ще загуби най-конкурентното си предимство — висококвалифицираната и образована работна сила — ако не успеем да развием цифрови компетентности у европейските граждани от всички възрасти.

Придобиването на цифрови умения трябва да започне в ранна възраст и да продължи през целия живот. Това може да се постигне в рамките на образователните програми или чрез следучилищни занятия. Младите европейци ползват активно интернет, приложения и игри, но трябва да се запознаят и с основните структури и алгоритми и да станат цифрови създатели и лидери. Пример за успешно движение на ниско равнище е европейската инициатива codeweek.eu, която достигна почти един милион души по света през 2016 г. Въз основа на този опит обхватът на инициативата ще бъде увеличен, за да се стимулират всички училища в Европа да участват в Европейската седмица на програмирането, като си сътрудничат с органите на държавите — членки на ЕС, посланиците на Седмицата на програмирането, мрежата eTwinning, Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии 22 и сродни дейности.

По-голямо внимание трябва да се обърне на ефективното преодоляване на предизвикателствата, които цифровата трансформация създава за безопасността онлайн и киберхигиената. Трябва да подобрим критичното мислене и медийната грамотност на децата и младите хора, за да могат да преценяват и преодоляват постоянните заплахи от фалшиви новини, кибертормоз, радикализация, рискове за киберсигурността и измами. Дори най-малките деца са в ежедневен контакт с цифровите технологии, но все още не са наясно с рисковете, и родителите се тревожат, че децата им могат да бъдат изложени на неподходящо съдържание и на рискове, но не знаят какво да направят по този въпрос. Едновременно с това Европол съобщава за все по-чести кибератаки, пробиви на сигурността на данни и други незаконни дейности онлайн. В съобщението си от септември относно киберсигурността 23 Комисията призова държавите — членки на ЕС, да се ангажират да включат киберсигурността в академичните и професионалните учебни програми.

Преодоляването на неравнопоставеността между половете чрез образованието по цифрови технологии и по предприемачество е от жизненоважно значение, ако искаме Европа да се възползва максимално от ползите, които носи цифровата революция. Въпреки че момичетата и момчетата имат сходен интерес и сходна компетентност в областта на цифровите технологии, момичетата, които доразвиват този интерес в обучението си или за кариерата си, са по-малко на брой от момчетата. Момичетата и младите жени се нуждаят от положителни примери, от модели за подражание и от подкрепа, за да преодолеят стереотипите и да осъзнаят, че и те могат да имат удовлетворяваща и успешна кариера в областта на ИКТ и НТИМ. Увеличаването на участието на жените в тези кариери ще помогне за реализирането на цифровия потенциал на Европа и ще гарантира, че жените заемат равно място в оформянето на цифровия свят 24 . В ЕС по-малко от 20 % от специалистите в областта на ИКТ са жени 25 .

Създаването на висококвалифицирани специалисти в областта на ИКТ е от жизненоважно значение за конкурентоспособността 26 . Напредналите цифрови умения са важни за подпомагането на следващото поколение анализатори, научни изследователи и новатори. Задълбочените специализирани цифрови познания са необходими за много професии, не само за работещите в областта на ИКТ. Например лекарите, които анализират тенденциите в разпространението на заболяванията, трябва да притежават както специализирани медицински познания, така и най-различни напреднали цифрови компетентности. В по-общ план днес 75 % от научните изследователи не са минали обучение по свободен достъп или по управление на отворени данни. Насочените към гражданите научни изследвания и иновации, целящи да преодолеят обществените предизвикателства, следва да използват повече отворените данни и цифровите инструменти и методи, предназначени за съвместно ползване.

Пътят напред:

4.3. Приоритет 3: Подобряване на образователните системи чрез по-добър анализ на данни и предвиждане

Данните са от жизненоважно значение за образованието и обучението. Използването на технологиите генерира данни, които могат да се използват. Предизвикателството се състои в това как да се използват тези данни с цел подобряване на разбирането и предвиждането, които могат да подобрят образователните системи или да преодолеят текущи предизвикателства от образователен характер. Тъй като технологичните тенденции, като изкуственият интелект, автоматизацията и роботиката, имат глобален характер, сътрудничеството на равнището на ЕС може да осигури полезни насоки за всички държави — членки на ЕС, и да подпомогне започването на сътрудничество и обмен на информация за възможните ответни мерки спрямо новите трансгранични предизвикателства. Събирането на данни чрез проучвания и изследвания относно цифровизацията в институциите за образование и обучение и цифровите технологии при ученето са жизненоважни при определянето на политиките. Съпоставимите изчерпателни данни за разпространението на технологиите в образователните системи често са недостатъчни, частични или остарели. Поради това са необходими по-ефективно и по-ефикасно събиране на данни и координация на равнището на ЕС и на международно равнище (ОИСР).

Данните помагат също за набелязването и посрещането на нуждите от основани на факти мерки на политиката, но по-специално сравнителни данни се използват рядко. Инициативите във връзка с цифровото образование рядко се съпоставят с други инициативи и налични данни и затова се знае много малко кои практики вършат работа по принцип или могат да бъдат от полза за конкретни социални и образователни системи. Големите информационни масиви и анализът на ученето предлагат нови възможности за събиране, анализиране и използване на данни с цел подобряване на образованието. В различни държави — членки на ЕС, съществуват много инициативи, имащи за цел да се премине от универсалния подход към преподаването по дисциплини като математиката към по-персонализирано обучение с възможност за адаптиране на съдържанието към индивидуалните нужди на учениците 27 . Анализът на ученето може да подобри персонализираното обучение 28 , например чрез идентифициране на учениците, изложени на риск, и може да оцени въздействието на различните преподавателски стратегии. Тъй като обаче анализът на ученето тепърва започва да се развива в Европа, са ни необходими повече пилотни схеми за провеждане на изследвания и експерименти в тази област 29 .

Движените от потребителите иновации са от основно значение за ранното приемане на иновационни решения за справяне с предизвикателствата в сферата на образованието. Данните и тенденциите в сферата на образованието по принцип се събират от горе надолу. Събирането се ръководи от международните организации и от правителствата. Гледната точка на потребителите често не се взема под внимание в достатъчна степен, което може да ограничи възможните решения за дадена нужда. Това важи с особена сила в епоха на иновации, движени от потребителите, при които лицата разработват решенията за проблемите, с които се сблъскват. В този контекст Комисията ще проучи начините за насърчаване на участието на гражданите и движените от потребителите иновации посредством годишен общоевропейски образователен хакатон с цел разработване на иновационни решения за основните предизвикателства в областта на образованието и обучението.

Предвиждане: от догонване към изпреварване на промените. Институциите за образование и обучение се опитват да наваксат развитието на технологиите. Предвиждането в областта на образованието и обучението може да обърне тази тенденция и да привлече преподавателите (от създателите на политиките до практикуващите лица) да застанат начело на предстоящите промени.

Пътят напред:

5. Заключения и перспективи

В плана за действие са представени европейските инициативи, които Комисията ще изпълни до края на 2020 г. в партньорство с държавите членки, заинтересованите страни и обществото. Той е част от по-широкообхватната амбиция на Комисията за изграждане на европейско пространство за образование и допълва препоръките относно общите ценности и основните компетентности. Планът за действие ще бъде изпълнен в рамките на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“). Той ще подпомогне също така европейския семестър, който е основен двигател на реформите чрез специфичните за всяка държава препоръки в областта на образованието и обучението.

Комисията ще започне диалог със засегнатите заинтересовани страни относно начините за изпълнение на предложените действия. Във връзка с изпълнението Комисията ще работи с групата по рамката „Образование и обучение 2020“ по въпросите на цифровите умения и компетентности. Комисията ще извлече също така поуки за политиката от начина, по който действията се изпълняват. Това ще подпомогне започващите дискусии относно бъдещото европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението.

(1)

EUCO 14/17: Заключения на Европейския съвет от 19 октомври 2017 г.

(2)

  COM(2017) 673: Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура.

(3)

COM(2016) 381: Нова европейска програма за умения.

(4)

COM(2018) 24: Предложение за Препоръка на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот.

(5)

Европейска комисия (2017 г.): A concept paper on digitisation, employability and inclusiveness. The role of Europe, http://ec.europa.eu/newsroom/document.cfm?doc_id=44515 .

(6)

 Евростат (2015 г.): Being young in Europe today - digital world, http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Being_young_in_Europe_today_-_digital_world .

(7)

 Enders Analysis (2017 г.): Children's changing video habits and implications for the content market.

(8)

 Европейска комисия (2013 г.): Survey of Schools: ICT in Education Benchmarking Access, Use and Attitudes to Technology in Europe’s Schools, https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/survey-schools-ict-education

(9)

Европейска комисия (2017 г.): Satellite broadband for schools: Feasibility study,
http://ec.europa.eu/newsroom/document.cfm?doc_id=46134 .

(10)

 ОИСР (2016 г.): Innovating Education and Education for Innovation. The Power of Digital Technologies and Skills.

(11)

 Европейска комисия (2017 г.) 351: Commission Staff Working Document on the interim evaluation of the European Institute of Innovation and Technology.

(12)

 Обществени консултации за преразглеждането на ключовите компетентности за учене през целия живот и за обновената програма на ЕС за модернизиране на висшето образование.

(13)

COM(2017) 248: Училищно развитие и върхови постижения в областта на преподаването за по-добър старт в живота; и COM(2017) 247: Нов тласък за висшето образование в ЕС.

(14)

COM(2015) 192: Стратегия за цифров единен пазар за Европа.

(15)

Механизъм за свързване на Европа, https://ec.europa.eu/cefdigital/wiki/display/CEFDIGITAL/CEF+Digital+Home .

(16)

Европейска комисия (2017 г.), EU-wide digital Once-Only Principle, https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/eu-wide-digital-once-only-principle-citizens-and-businesses-policy-options-and-their-impacts .

(17)

включително чрез създадената наскоро мрежа на ЕС от служби по широколентовия достъп.

(18)

Европейска комисия (2017 г.): European Commission joins forces to help bringing more broadband in rural areas, https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/european-commission-joins-forces-help-bringing-more-broadband-rural-areas .

(19)

Европейска комисия (2016 г.). Digital Competence Framework for Citizens, https://ec.europa.eu/jrc/en/digcomp/digital-competence-framework .

(20)

Европейска комисия (2017 г.): Digital Competence Framework for Educators , https://ec.europa.eu/jrc/en/digcompedu .

(21)

Европейска комисия (2016 г.): ICT for work: Digital skills in the work place, https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/ict-work-digital-skills-workplace .

(22)

За повече информация относно Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии вж. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/digital-skills-jobs-coalition .

(23)

JOIN(2017) 450: Съвместно съобщение на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност: Устойчивост, възпиране и отбрана: изграждане на силна киберсигурност за ЕС.

(24)

Вж. работния документ на службите на Комисията, точка 2.3.

(25)

 83,9 % от заетите специалисти в областта на ИКТ са мъже, а 16,1 % са жени (Евростат, 2015 г.).

(26)

  Европейската рамка за електронните компетентности (e-CF) е европейски стандарт и база за справка за компетентностите, които трябва да притежават специалистите в областта на ИКТ. Тя е разработена и се поддържа от Европейския комитет по стандартизация (CEN).

(27)

Например в Люксембург министерството по въпросите на националното образование, децата и младежта стартира, в подкрепа на стратегията Digital Lëtzebuerg  („Цифров Люксембург“), проекта за национална цифрова трансформация MathemaTIC, който има за цел да позволи на учащите да взаимодействат с интересни базирани на научни изследвания ресурси в областта на математиката, които са адаптирани към специфичните нужди на учащите и са съобразени с желаните резултати, заложени в учебната програма.

(28)

COM(2013) 654: Отваряне на образованието: иновативно преподаване и учене за всички чрез нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп.

(29)

Ferguson, R., Brasher, A., Clow, D., Cooper, A., Hillaire, G., Mittelmeier, J., Rienties, B., Ullmann, T., Vuorikari, R. (2016 г.). Research Evidence on the Use of Learning Analytics — Implications for Education Policy. В: R. Vuorikari, J. Castaño Muñoz (Eds.). Научен и политически доклад на Съвместния изследователски център; EUR 28294 EN.

(30)

  Вж. бележки под линия 19 и 20.

(31)

Например работните групи по рамката „Образование и обучение 2020“, както и нуждите от умения и тенденциите в сферата на големите информационни масиви по линия на рамката „Европас“.