Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1295/2013)“

[COM(2018) 366 final]

(2019/C 110/17)

Докладчик:	Emmanuelle BUTAUD-STUBBS
Съдокладчик:	Zbigniew KOTOWSKI

Консултация	Европейски парламент, 14.6.2018 г. Съвет, 21.6.2018 г.
Решение на Бюрото на Комитета	19.6.2018 г.
Правно основание	Член 173, параграф 3 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от CCMI	22.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	207/2/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Творческа Европа“ (2021—2027 г.) (COM(2018) 366 final) и определените в приложение II показатели за нея. Изграждането на силна и обединена Европа трябва да се основава на многообразието на културните корени, което следва да бъде предавано чрез образованието. Продължаването на тази програма следва да се разглежда като много полезно за развитието на европейската култура и на културите на отделните държави членки, които представляват основата на нашето общество и средище за нашите демократични ценности.

1.2.

От много години ЕИСК популяризира значителния принос на секторите на културата и творчеството и творческите и културните индустрии за създаването на стойност и работни места, приобщаване и растеж в ЕС (1). Според ОИСР през 2012 г. на индустриите с интензивно използване на авторски права (2) в ЕС се падат 4,2 % от БВП и 3,2 % от заетостта. Съгласно член 2 от предложението за регламент (COM(2018) 366) тези сектори включват „архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, дизайн (включително моден дизайн), фестивали, музика, литература, сценични изкуства, книги и издателска дейност, радио и изобразително изкуство“.

1.3.

С оглед на специфичния характер на творческата дейност и процеси, които невинаги попадат лесно в общата рамка на трудовото право, ЕИСК е напълно наясно със социалните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени в някои държави членки: подобряване на условията на труд, премахване на неплатените часове, борба с неравенството между половете, насърчаване на достойния труд, по-добри условия по отношение на здравето и безопасността, улесняване на мобилността, приобщаване на хората с увреждания и на изключените, политика за борба със сексуалния тормоз и т.н.

1.4.

ЕИСК счита, че планираният бюджет от 1,8 милиарда евро не е достатъчен за изпълнение на амбициозните цели на програмата „Творческа Европа“ (2021—2027 г.). Поради тази причина Комитетът призовава за по-голям бюджет. Тази значителна инвестиция в креативността на Европа, нейните художници, творци, музиканти, писатели, фотографи, архитекти, създатели на видеоигри, филмови творци и т.н. ще помогне на ЕС да се конкурира успешно с големи държави, които имат целенасочени стратегии на „меко влияние“ (САЩ, Япония, Южна Корея) на национално равнище и в международни организации. Финансирането от ЕС следва да бъде допълнено с национални и регионални публични средства. Конкретни данъчни стимули биха могли да насърчават благотворителната дейност (например реставрация на културното наследство) и да улесняват колективното финансиране за създаване на нови бизнес модели.

1.5.

ЕИСК счита също така, че е необходимо да се инвестира в правни и технически инструменти с цел по-ефективна борба срещу всички форми на насърчаване на насилие и дискриминация, особено при производството на онлайн видеоигри за деца и младежи.

1.6.

Комитетът подкрепя включването на творческо и културно измерение във външната политика на Съюза (търговска политика, международни отношения и т.н.) (3).

1.7.

Това безпрецедентно финансово усилие следва да бъде постигнато посредством три канала: — увеличен бюджет за „Творческа Европа“ в размер на 1 930 000 EUR вместо 1 850 000 EUR за 2021—2027 г., в който да бъде включено допълнително финансиране от 80 милиона евро за „МЕЖДУСЕКТОРНОТО направление“, което да позволи допълнителни проекти за взаимно обогатяване в рамките на творческите и културните индустрии (музика, мода, дизайн, изкуство, кино, издателство и т.н.) и между творческите и културните индустрии и други сектори, както и повече финансови ресурси за допълнително обучение в областта на медиите, като се отчита фактът, че в последно време в ЕС се поставя под съмнение плурализмът на медиите, — финансова подкрепа за културата и творчеството в широк кръг от програми на ЕС, за да „се засили процесът на включване на културата в други секторни политики, което ще доведе до взаимни ползи както за културата, така и за съответния сектор“ (4): „Хоризонт 2020“, Европейски социален фонд, „Цифрова Европа“, Кохезионен фонд, „Еразъм“, — непрекъсната подкрепа за механизма за финансови гаранции, предназначен за „творческите и културните индустрии“, с цел да се предоставят гаранции и когато е необходимо, капиталовият вид подкрепа за МСП и стартиращи предприятия.

1.8.

Тази подновена амбиция за по-културна и творческа Европа ще бъде от полза и за различни сектори и промишлените вериги за създаване на стойност на ЕС от секторите на текстил, облекло, кожени изделия, мебели, керамика, играчки, туризъм, изкуства и занаяти, до автомобили, строителство, здраве и благоденствие, „зелена“ енергия и т.н., благодарение на интегрирането на креативността, дизайна и авангардните технологии. В Европа има много примери за успешен преход на някои промишлени региони или градове към творчески сектори, които генерират повече добавена стойност (Торино).

1.9.

Предоставяните от „цифровата революция“ възможности в индустриите с интензивно използване на авторски права са от особено значение и би трябвало да се насърчава извършването на достатъчни инвестиции за оборудване и софтуер (например изкуствен интелект, блокова верига, триизмерен печат, цифровизация на архивите), както и за обучение.

1.10.

Потенциалът за иновации на тези индустрии е неограничен, тъй като те разчитат предимно на индивидуално творчество, умения и въображение. Ето защо по програмата „Хоризонт 2020“ би трябвало да се отдели специален бюджет за творческите и културните индустрии (поне 3 милиарда евро, което е малко по-малко от техния дял в БВП на ЕС (4,2 %).

1.11.

Понастоящем се осъществяват големи сливания на пазара в САЩ, които ще окажат въздействие върху културните и творческите индустрии в ЕС. В този контекст ЕИСК призовава Европейската комисия да обяви търг за доклад за търговско разузнаване, който да бъде публикуван през 2019 г., относно основните икономически и технологични тенденции в САЩ, засягащи медиите, киното и аудио-визуалната дейност, и вероятните последици от тях върху партньорите им в ЕС в областта на производството, потреблението и разпространението.

1.12.

Предвид факта, че ЕС може да има значителна полза от непрекъснатия диалог с Обединеното кралство — с основна роля в тези индустрии — ЕИСК призовава Европейската комисия да подкрепи двустранните диалози между правителствата и мрежите, които биха могли да проправят път за двустранно споразумение за изпълнение на амбициозни двустранни програми в рамките на „Творческа Европа“ (2021—2027 г.). Подобни двустранни споразумения бяха сключени през последния период 2014—2020 г. с трети държави, като например Грузия, Сърбия и Украйна.

2.   Общи бележки

2.1.   Ново ниво на амбиция

2.2.

Предложението за регламент (COM(2018) 366) се основава на член 3 от Договора за Европейския съюз: ЕС има за цел „да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи“, Съюзът „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“. Налице е обаче ясно разбиране, че предизвикателствата за преодоляване са повече, по-специално конкуренцията от онлайн платформите и търсачките, концентрацията на сектора около ограничен брой големи участници и увеличаването на „дезинформацията“.

2.3.

С тази нова програма Комисията на ЕС иска да предложи възможности на операторите да разработват новаторски в технологично и художествено отношение европейски трансгранични инициативи за обмен, съвместно създаване, съвместно производство и разпространение на европейски творби. Целта е да се укрепят и позициите на участниците от ЕС на европейския и на световния пазар. Примери за най-добри практики в тази област могат да бъдат намерени в дейностите на фонда „Евроимаж“ на Съвета на Европа.

2.4.   По-голям бюджет, но все още недостатъчен

2.4.1.

Предложеният бюджет в размер на 1,85 милиарда евро за 27 държави членки е по-голям от настоящия, но представлява едва 1/1 000 от общата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021—2027 г., която е 1 135 милиарда евро.

2.5.

Предложеният от ЕК бюджет е разделен на три части: — направление „КУЛТУРА“ с 609 милиона евро (33 % от общия бюджет в сравнение с 31 % от общия бюджет на „Творческа Европа“ за периода 2014—2020 г.), — направление „МЕДИА“ с 1 081 милиона евро (58 % от общия бюджет в сравнение с 56 % от общия бюджет на „Творческа Европа“ за периода 2014—2020 г.), — „МЕЖДУСЕКТОРНО направление“ със 160 милиона евро (9 % от общия бюджет в сравнение с 13 % от общия бюджет на „Творческа Европа“ за периода 2014—2020 г.).

2.5.1.

ЕИСК призовава за допълнителен бюджет в размер на 80 милиона евро за МЕЖДУСЕКТОРНОТО направление за развиване на пълния потенциал на проектите за взаимно обогатяване на секторите (5) (цифрова икономика, туризъм, изкуство, лукс, култура, цифров печат…) и за идентифициране на повече практически отговори в областта на медийната грамотност.

2.5.2.

Целта да се подпомагат приоритетно проекти, насочени към широката публика, е подходяща за аудио-визуалния сектор (направление „МЕДИА“), но не би трябвало да важи за всички културни дейности, по-специално в селските райони. Социалното сближаване и социалното приобщаване са в основата на европейския проект.

2.6.   Значението на излизането на Обединеното кралство от ЕС за творчеството и културата

2.6.1.

Тази нова програма ще се осъществява в рамките на ЕС-27 след оттеглянето на Обединеното кралство — една от държавите членки, в които творческите и културните индустрии играят основна роля (90 милиарда британски лири през 2016 г., 2 милиона работници). ЕИСК счита, че за динамиката на „Творческа Европа“ е от съществено значение да се поддържат силни културни връзки с Обединеното кралство и при възможност да се насърчава двустранното сътрудничество. Целта за конкретно и специално пригодено двустранно споразумение с Обединеното кралство, за да се осъществяват действия и програми, следва да се основава на член 8 от предложението за регламент при спазване на изменената директива за аудио-визуалните медийни услуги.

2.7.   Изводи от предходната програма „Творческа Европа“ за периода 2014—2020 г.

2.7.1.

В различните проучвания за оценка, поискани от ЕК, се установяват следните основни ограничения: — недостатъчни бюджети за оказване на голямо въздействие на равнището на ЕС или на секторно равнище, — прекалено фрагментирано финансиране за програма „МЕДИА“, — изключително сложен достъп до програми и финансиране от ЕС и административно отчитане за тях, особено за МСП и физически лица, както и за кандидатстващите за първи път, — неравномерно разпределение на средствата по държави членки.

2.7.2.

По време на изслушването, организирано в Париж (6 октомври 2016 г.) от Силвия Коста, председател на комисията по култура и образование, заинтересованите страни констатираха други конкретни проблеми: — успеваемостта на поканите за представяне на предложения за направление „КУЛТУРА“ е много ниска: 11 %, — максималната продължителност за литературни преводи е твърде кратка: 2 години, — броят на трети държави, които могат да участват в някои проекти, е твърде ограничен, — следва да се насърчават и подкрепят концепциите за „експериментиране“ и за иновации.

С цел да се вземат предвид тези критики, ЕК предлага определено опростяване за периода 2021—2027 г.:

—	по-голяма гъвкавост, за да може работните програми да бъдат адаптирани към непредвидени обстоятелства,

—	повече рамкови споразумения за партньорство и предоставяне на безвъзмездни средства на каскаден принцип,

—	повече стимули за възнаграждаване на резултатите, свързани с капацитета за достигане до широката публика,

—	системно използване на електронни формуляри и електронни доклади и облекчени изисквания за докладване.

2.8.   Направление „Култура“

2.8.1.

Общият бюджет в размер на 609 милиона евро ще подпомага трансграничното движение на произведенията и мобилността на творците, ще насърчава партньорствата, мрежите и платформите, с които европейските културни деятели, творци и творби да достигат до по-широка публика в Европа и извън нея, и ще укрепва европейската идентичност, наследство и ценности чрез културна осведоменост, художествено образование и основано на култура творчество в образованието. Ще бъдат подпомагани и специални действия на ЕС, като например „Европейски столици на културата“, награди на ЕС за постижения в сферата на културата и „Знак за европейско наследство“. Друг приоритет е да се насърчава изграждането на международен капацитет на европейските сектори на културата и творчеството, който да им позволява да бъдат активни на международно равнище. ЕИСК би желал да добави към предложения регламент параграф относно фолклорното и „любителското“ творчество, тъй като именно тази форма на творчество е положила основите за развитието и разпространението на действително хуманистична и творческа чувствителност.

2.9.   Направление „Медиа“

2.9.1.

Тази програма обхваща аудио-визуалните медии, киното и видеоигрите с общ бюджет от 1 081 000 EUR. Тя е свързана с някои конкретни законодателни актове: преразглеждане на рамката за авторското право и преразгледаната директива за аудио-визуалните медийни услуги.

2.9.2.

Предишното съобщение (COM(2016) 593 final) беше прието от Европейския парламент (12 септември 2018 г.) на първо четене. Това предложение има три основни цели: а) да се подобри достъпът до съдържание онлайн и през границите за телевизионни и радио програми върху платформи за видео по заявка; б) да се хармонизират и модернизират изключенията за авторското право в законодателството на ЕС в областта на преподаването, научните изследвания и опазването на културното наследство; в) да се изгради добре функциониращ пазар за авторското право за издатели на публикации в пресата, автори и артисти изпълнители, които произвеждат съдържание за онлайн платформи.

2.9.3.

Последното преследва няколко цели: да се предоставят допълнителни възможности за популяризиране на европейските творби в ЕС (минимум 30 % от произведенията върху онлайн видео платформи) и извън него, да се насърчава сътрудничеството по цялата верига на добавената стойност — от ранните етапи на продукцията до разпространението и представянето пред публика, и да се повиши нивото на защита на децата и потребителите.

2.9.4.

Бюджетът от 1 081 000 EUR, разпределен за европейския аудио-визуален сектор, в т.ч. филмова индустрия, телевизия и видеоигри, има следните цели: а) стимулиране на сътрудничеството и иновациите при продукцията на европейски аудио-визуални произведения; б) подобряване на театралното и онлайн разпространение през границите; в) подпомагане на международното влияние на аудио-визуалните произведения от ЕС чрез по-добро международно популяризиране и разпространение на европейските творби и новаторски наративни формати, в т.ч. виртуална реалност.

2.10.   „Междусекторно направление“

2.10.1.

Планиран е общ бюджет в размер на 160 милиона евро за подкрепа на развитието на междусекторни проекти между творците и културните дейци (музика, медии, литература, изкуство…), за подпомагане на бюрата „Творческа Европа“ да популяризират програмата в своята държава и за постигане на „по-голяма свобода, разнообразие и плурализъм на медийната среда, повишаване на качеството на журналистиката и медийната грамотност“ (член 6, буква в), COM(2018) 366 final).

2.10.2.

ЕИСК счита последна цел за особено важна: през 2017 г. в няколко държави членки се наблюдава отстъпление в областта на свободата на пресата. Предвид този конкретен контекст ЕИСК изисква повече финансиране, за да се подпомага насърчаването на свободата на изразяване на мнение и на разнообразието и плурализма на медийната среда, насърчаването на стандарти за високо качество на медиите по отношение на съдържанието, както и за програми за медийна грамотност, за да се даде възможност на гражданите да придобият критично разбиране за медиите.

3.   Конкретни бележки

3.1.   Авторското право в цифровата ера

3.1.1.

Проучване на ОИСР от 2015 г. относно „Авторското право в цифровата ера“ потвърждава интензивността на правните и обществените дебати за начините и средствата за адаптиране на националните рамки за авторското право към интернет революцията. Основните въпроси, които се разискват са: а) обхватът на авторското право; б) осиротелите произведения; в) изключенията и ограниченията за авторското право; г) регистрирането на авторското право; д) прилагането.

3.1.2.

ЕИСК би искал да защити новите прилежащи авторски права за издателите на публикации в пресата при цифровото използване на техните публикации в пресата, предложени в член 11 от предложението за директива относно авторското право в цифровия единен пазар, защитата на съдържание от онлайн услуги, предложена в член 13, механизма за адаптиране на договорите (член 15) и механизма за разрешаване на спорове (член 16).

3.2.

Ожесточената конкуренция на международно равнище би трябвало да доведе до ясна стратегия на ЕС за творческите и културните индустрии както за политиките за единния пазар, така и във външен план (международна програма за култура, културна дипломация, търговска политика).

3.2.1.

Американските фирми като Apple с iTunes, най-големия онлайн музикален магазин в света от 2010 г. насам, Netflix със 130 милиона абонати през 2017 г. и YouTube с 1 300 000 потребители месечно и над 5 милиарда гледани видеоклипове дневно, имат господстващо положение в сферата на онлайн платформите.

3.2.2.

Например във филмовата индустрия (6)„на продукциите и съвместните продукции от Съединените американски щати се падат 90 % от филмите с най-високо ниво на посещаемост през тази година [2012 г.]“, като естествената последица от това е, че „английският език очевидно и почти безспорно преобладава“.

3.2.3.

Напоследък в САЩ се осъществяват крупни сливания, които потвърждават, че в производството, разпространението и потреблението на аудио-визуално съдържание се извършват значителни промени. Какъв ще бъде ефектът на тези големи промени в САЩ върху аудио-визуалния сектор на ЕС, който продължава да е фрагментиран, с по-малко публично финансиране и постоянно ниско ниво на трансгранично разпространение поради ограничен бюджет и езикови бариери? Много полезно ще бъде едно независимо проучване с количествени и качествени данни. Други големи държави като Китай, Индия и Канада въведоха ефикасни и дългосрочни стимулиращи политики за подкрепа във вътрешен и външен план на активите, които са част от тяхната „мека сила“; ЕС следва да направи същото.

3.3.   Диверсификация и обновяване на бизнес моделите

3.3.1.

Новаторските бизнес модели за индустриите с интензивно използване на авторски права в ЕС следва да се насърчават в три направления: а) употребата на всички цифрови инструменти (изкуствен интелект, блокова верига, големи информационни масиви, триизмерен печат и т.н.) като възможност за обогатяване на съдържанието на стоките и услугите в областта на културата и на начина, по който те са достъпни за потребителите; б) възможностите, свързани с подобрената преносимост на съдържание в трансгранични проекти; в) търсенето на нови начини за генериране на приходи (абонаменти, плащане при гледане и т.н.), без да се изключват уязвимите потребители.

3.3.2.

В голям брой проучвания е установено, че между творческите и културните индустрии и няколко икономически сектора, в които е интегриран „културен или творчески компонент“, се наблюдава „разпространение на ефектите“. В допирните точки между творческите и културните индустрии и цифровите технологии се намира мощен източник на революционни и поетапни иновации.

3.3.3.

Разбира се, определени културни дейности, ползващи публично или частно финансиране, не следва да разчитат единствено на генерирането на печалба. Новата програма би трябвало да обхваща и дейностите, които не са пазарно ориентирани.

3.4.   Достъп до финансиране

3.4.1.

През юни 2016 г. беше стартиран нов механизъм за гарантиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се възползват микро-, малките и средните предприятия в творческите и културните индустрии, които срещат трудности при достъпа до кредити в своите собствени държави. За новия механизъм беше планирана първоначална сума от 121 милиона евро, която се очаква да създаде заеми и други финансови продукти в размер на 600 милиона евро.

3.4.2.

След едно бавно начало девет държави членки — Испания, Франция, Румъния, Белгия, Чешката република, Финландия, Италия, Люксембург и Обединеното кралство — подписаха споразумения с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за общ капацитет в размер на повече от 300 милиона евро потенциални заеми. През 2017 г. ЕИФ взе решение да прибави допълнителни 70 милиона евро. Според доклад на ЕИФ относно използването на механизма за гарантиране (март 2018 г.) 418 участници от секторите на творчеството и културата са се възползвали от него за общата сума от 76 милиона евро под формата на заеми, което представлява среден заем от 182 000 евро на субект.

3.4.3.

ЕИСК решително насърчава компетентните органи на национално и регионално равнище, в градските и в селските райони да популяризират този конкретен механизъм, за да се подхранва растежът на културните и творческите индустрии и да се привличат инвестиции и нови предприятия в тези сектори. Те носят отговорността за предотвратяване на увеличаването на неравенствата между „интелигентните градове“ с голяма концентрация на културните и творческите индустрии (7) и селските райони.

3.5.   Социални въпроси

3.5.1.

Наличните в някои държави членки данни показват несправедливи и незадоволителни социални условия на труд: неплатени часове, редовно полагане на извънреден труд, временни договори, работни места на наложено непълно работно време, лоши условия по отношение на здравето и безопасността, недостатъчни инвестиции за обучение, неравенство между половете (8), липса на етническо многообразие, сексуален тормоз, ниско равнище на социална защита, недостатъчно мобилност поради двойно данъчно облагане и затруднен достъп до визи за граждани на трета държава. Някои държави членки са въвели социални изисквания, на които трябва да отговарят творческите и културните индустрии, за да имат достъп до финансиране на ЕС, с което се подкрепя европейският социален модел в съответствие с потенциалната роля на публичните средства.

3.5.2.

За намиране на подходящи решения за подобряване на положението следва да бъде насърчаван социалният диалог на национално равнище. На равнището на ЕС са необходими повече независими проучвания относно условията на труд в творческите и културните индустрии за стимулиране на обновени политики. Резултатите от неотдавнашни проучвания показват например, че критериите по професия биха могли да бъдат по-ефективни от секторните критерии, тъй като едва 30,7 % от „творческите“ работни места са в творческите и културните индустрии (9).

3.5.3   Клъстери и мрежи

Регионалните клъстери играят основна роля за насърчаване на нови модели на сътрудничество и трансгранични партньорства. Новата програма следва да насърчава създаването на нови регионални клъстери за творческите и културните индустрии, както и ползотворните партньорства между съществуващите клъстери и мрежи (Емилия-Романя, Хамбург, Милано и т.н.), които биха могли да стимулират разрастването и най-добрите практики.

---

(1)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 83, NAT/738, SOC/590 (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стp. 22), SOC/590 (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стp. 148).

(2)  Основните индустрии с интензивно използване на авторски права включват девет сектора: преса и литература, музикални, оперни и театрални продукции, филми и видео, фотография, софтуер и бази данни, визуални изкуства и графика, реклама и изкуства, дружества за колективно управление на авторски права.

(3)  „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“, JOIN (2016) 29 final.

(4)  Цитат от документ за обсъждане на българското председателство: „Перспективи: дългосрочна визия за приноса на културата в ЕС след 2020 г.“, 27 април 2018 г.

(5)  Вж. параграф 4.6 от становището на ЕИСК (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 83).

(6)  „Diversity and the film industry: An analysis of the 2014 Survey on Feature Film Statistics“ („Многообразие и филмовата индустрия: анализ на проучването на UIS за 2014 г. относно статистиката на игралните филми“), март 2016 г., стр. 31.

(7)  64 % от работните места в областта на творчеството се намират в градските райони, J. Vlegels, W. Ysebaert Creativiteit, diversiteit en werkomstandigheden: een analyse van de drietand van culturele en creatieve arbeid in België (Творчество, многообразие и условия на труд: Анализ на трите аспекта на творческата дейност в Белгия), Sociologos 39, стр. 241.

(8)  Вж. „Рамката за действия по отношение на равенството между половете“ на Комитета за социален диалог в аудио-визуалния сектор.

(9)  J. Vlegels, W. Ysebaert, Sociologos 39, стр. 210—241.