Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд“

[COM(2018) 372 final — 2018/0197 (COD)]

(2019/C 62/14)

Докладчик:	Ioannis VARDAKASTANIS
Съдокладчик:	Ester VITALE

Консултация	Европейски парламент, 11.6.2018 г. Европейски съвет, 19.6.2018 г.
Правно основание	членове 177, 178, 304 и 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	3.10.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	17.10.2018 г.
Пленарна сесия №	538
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	138/0/1

В настоящото становище на ЕИСК се разглежда представеното на 29 май 2018 г. предложение на Европейската комисия за регламент на Парламента и на Съвета (1) относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд за периода 2021—2027 г. В становището са включени и няколко кратки коментара по част от разпоредбите на предлагания Регламент за общоприложимите разпоредби (РОР) (2), които пряко засягат важни аспекти на структурата, съдържанието, формулировката и по-нататъшното прилагане на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ).

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отново потвърждава своя твърд ангажимент и доверието си в политиката на сближаване и я счита за основен инструмент за доближаване на ЕС до неговите граждани и за преодоляване на различията между регионите на Съюза и неравенствата между гражданите.

1.2.

Макар да разбира основанията на Комисията, ЕИСК изразява своето категорично несъгласие със съкращаването на средства за политиката на сближаване като цяло, и по-специално с намаляването на средствата на ЕФРР с 12 % и на средствата на КФ с 46 %. Поради това призовава Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета да увеличат предлагания бюджет, за да се запазят поне същите ресурси при постоянни цени, както е в момента при действащата финансова рамка.

1.3.

ЕИСК подчертава, че намаляването на процентите на европейското съфинансиране ще възпрепятства изпълнението на проекти, по-специално от държавите членки, изпитващи бюджетни трудности и, разбира се, от тези, които са засегнати най-силно от кризата.

1.4.

ЕИСК призовава Комисията да направи критериите за съфинансиране по-гъвкави, така че икономическото и финансовото положение на всяка държава членка да бъде вземано под внимание, и да прилага правилото, което Комитетът препоръчва в няколко от последните си становища, а именно разходите за инвестиции да не се отчитат с оглед на изпълнението на целите на Пакта за стабилност и растеж по отношение на дефицита.

1.5.

ЕИСК счита, че предложението на Комисията да въведе отново правилото N+2 не намира подкрепа в данните от практиката или в анализа на резултатите от прилагането на правилото N+3. Поради това ЕИСК изразява несъгласие с това предложение и призовава Комисията да запази правилото N+3 за новия програмен период.

1.6.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за опростяване на използването на фондовете по отношение на структурата, администрирането и управлението им, при което се осигурява по-лесен и по-ефективен достъп до тях. Опростяването на фондовете обаче не следва да измества принципите и ценностите, които са неразделна част от достиженията на правото на ЕС.

1.7.

ЕИСК приветства факта, че предложението на Комисията подобрява многостепенното управление с неговия акцент върху споделеното управление, засилвайки участието на организациите на гражданското общество и другите заинтересовани страни в процеса на планиране, изпълнение, оценка и мониторинг на използването на фондовете. Европейският кодекс на поведение за партньорство (ЕКПП) обаче следва да се спазва изцяло на всички равнища и да е подкрепен със солидни гаранции и мерки, които да гарантират неговото цялостно прилагане. Спазването на ЕКПП би трябвало да се счита за условие, даващо право на достъп до фондовете. Това ще даде възможност на заинтересованите лица и организациите на гражданското общество да играят жизненоважна роля на посредници, като доближават проектите до техните крайни бенефициери.

1.8.

ЕИСК посочва, че на равнището на ЕС не съществува структурирано участие на организациите на гражданското общество в процеса на мониторинг на изпълнението на политиката на сближаване. Поради това ЕИСК настоятелно препоръчва Комисията да създаде европейски форум на гражданското общество по въпросите на сближаването с участието на социалните партньори, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни, който ще провежда годишни консултации със социалните партньори и организациите на гражданското общество във връзка с прилагането на политиката на сближаване по време на програмния цикъл 2021—2027 г.

1.9.

ЕИСК препоръчва Комисията да включи ефективно целите за устойчиво развитие (ЦУР) в политиката на сближаване посредством РОР и регламентите относно ЕФРР и Кохезионния фонд, като гарантира тяхното хоризонтално включване във всички приоритети на фондовете, а не само в действията в областта на климата.

1.10.

ЕИСК предлага слабо населените райони, изолираните райони, малките острови и планинските региони в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз да бъдат подпомагани при същите изисквания за тематична концентрация, обхват на подкрепа и ползи и да се ползват от същите дерогации, както най-отдалечените региони. Инвестиционните стратегии следва да бъдат насочени към постигане на целите на макрорегионите, териториалното и трансграничното сътрудничество, особено по отношение на разрешаването на сложни проблеми, като например миграцията.

1.11.

ЕИСК препоръчва бюджетът на Европейското териториално сътрудничество (ETC)/Interreg за новия програмен период да бъде увеличен, за да изпълнява ефективно своите задачи и цели. ЕИСК също така препоръчва осигуряването на достатъчно подпомагане за ЕФРР за изпълнението на трансграничния механизъм. Освен това ЕИСК счита, че инвестиционните стратегии следва да бъдат насочени към целите на макрорегионите и регионите около морските басейни.

1.12.

ЕИСК призовава Комисията да вземе предвид социалните показатели в допълнение към брутния национален доход на глава от населението, за да класифицира държавите членки в съответствие с изискванията за тематична концентрация, приложими към тях.

1.13.

ЕИСК подкрепя понятието тематична концентрация, но призовава Комисията да балансира разпределението на изискванията за тематична концентрация в инвестициите между отделните цели на политиката (ЦП), тъй като отпуснатите средства за ЦП3 — ЦП5 изглежда са недостатъчни за справяне със социално-икономическите нужди и за изграждането на една по-близка до гражданите Европа.

1.14.

ЕИСК изразява съжаление, че предложенията на Комисията за всички регламенти изключват хоризонталното включване на равенството, недискриминацията и достъпа на хора с увреждания. Поради това настоятелно препоръчва член 7 от действащия Регламент за общоприложимите разпоредби (РОР) за периода 2014—2020 г. да бъде включен в предлагания нов РОР и този принцип да бъде пряко интегриран в основния текст на предложения регламент за ЕФРР и Кохезионния фонд. Освен това ЕИСК категорично препоръчва достъпността за хора с увреждания да бъде включена в член 67 от предлагания РОР по отношение на подбора на операциите.

1.15.

ЕИСК подчертава, че Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КООНПХУ) следва да бъде изцяло включена в основния текст на предлагания регламент за ЕФРР и Кохезионния фонд, както и в РОР. По-специално КООНПХУ следва да бъде изцяло включена в правното основание на Регламента за ЕФРР и Кохезионния фонд, а достъпността за хора с увреждания следва да бъде въведена като задължително условие за допустимост.

1.16.

ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че изграждането или ремонтирането на изолиращи заведения за институционални грижи ще бъде изключено от обхвата на подпомагане по линия на ЕФРР и на Кохезионния фонд. Вместо това трябва да бъде насърчавано социалното приобщаване чрез прехода от институционални грижи към грижи, предоставяни в общността.

1.17.

ЕИСК приветства подобряването на координацията на различните фондове, както и връзката между тези фондове и европейския семестър и програмите за подкрепа на реформите.

1.18.

ЕИСК счита, че включването на макроикономически условия, решението за които се взема на национално и европейско равнище, създава сериозни бариери пред регионите, местните общини, другите заинтересовани лица и гражданите при използването на фондовете. Поради това ЕИСК ги отрича напълно и призовава Комисията да преразгледа критериите за включване.

1.19.

ЕИСК счита, че изпълнението на европейския стълб на социалните права трябва да се превърне в приоритет по линия на политиката на сближаване, а не само на Европейския социален фонд+. Поради това ЕИСК категорично препоръчва да се предоставят най-малко 10 % на ЦП4 по ЕФРР за създаване на регионалната инициатива за социална устойчивост и достъпност.

2.   Общи бележки

2.1.

ЕИСК все още счита, както го е правил в продължение на много години, че политиката на сближаване е един от основните стълбове за постигане на европейската интеграция, и поради това смята, че във времена на несигурност и възход на популизма, национализма и евроскептицизма политиката на сближаване е истинската връзка на гражданите с европейския проект.

2.2.

ЕИСК подчертава, че политиката на сближаване и нейните инструменти за финансиране биха могли да се използват за предоставяне на европейските граждани на нов, позитивен дискурс относно бъдещето на европейския проект.

2.3.

Следователно ЕИСК изтъква, че недостатъчната политическа амбиция в предложението на Комисията се изразява на практика в съкращения, при постоянни цени, от 12 % и 46 % съответно в бюджета на ЕФРР и Кохезионния фонд съгласно предложението за МФР за периода 2021—2027 г. спрямо текущите бюджети. Предлагат се съкращения, въпреки че в обяснителния меморандум Комисията признава, че в „много държави ЕФРР и Кохезионният фонд представляват най-малко 50 % от публичните инвестиции“. По този начин те ще се отразят негативно на държавите, които стабилизират своите икономики, възстановявайки се от кризата, а техните граждани се опитват да се справят с мерките за бюджетни ограничения. В много държави равнището на бедността и неравенството се запазва високо, а в някои случаи се увеличава, при съществени разлики между държавите и сред и в рамките на регионите и различните групи от населението, по-специално по отношение на социалните показатели, свързани с жените, ромите, хората с увреждания, възрастните хора и др.

2.4.

Предвид първостепенното значение на ЕФРР и Кохезионния фонд за икономическото и социалното развитие и сближаването на европейските региони, ЕИСК отправя искане финансирането на политиките на сближаване да бъде запазено в рамките на МФР за периода 2021—2027 г. поне със същите ресурси при постоянни цени, както при настоящата финансова рамка (3).

2.5.

Предложението на Комисията за намаляване на процентите на съфинансиране за трите категории (4) региони намалява възможностите за достъп и използване на средствата при равни условия, по-специално за тези държави членки, които изпитват по-големи трудности при управлението на разходите, и тези, които са засегнати най-силно от кризата.

2.6.

ЕИСК подкрепя усилията за опростяване на политиката на сближаване и приветства намаляването на броя на целите от 11 на 5, тъй като това ще позволи ресурсите да бъдат насочени за решаване на приоритетните въпроси, свързани с конкурентоспособността на предприятията и с правата на човека. По-малко, по-ясни и по-кратки правила обаче не трябва да означава по-малко ефективни регламенти за постигането на нейните общи и конкретни цели. По-специално по-голямото опростяване не следва да означава предлаганият регламент да оставя на заден план хоризонталните принципи, които са неразделна част от достиженията на правото на ЕС.

2.7.

Опростяването чрез обединяване на фондове и улесняване на достъпа на бенефициери, по-специално като се разчита повече на управлението, осъществявано от държавите членки, и чрез по-широко използване на опростените варианти за разходите е крайно необходима стъпка за повишаване на ефективността на инвестициите. Разширяването на обхвата на принципа на единния одит и по-силната зависимост от национални, регионални и местни власти също ще направи разходите за техническа помощ по-ефективни. ЕИСК също така приветства засилването на електронното сближаване и обмен на данни, тъй като те ще увеличат прозрачността и ефективността на ЕФРР и на Кохезионния фонд. ЕИСК приветства предложението на Комисията за засилване на междурегионалното сътрудничество чрез стратегията за интелигентна специализация.

2.8.

ЕИСК счита, че Европейското териториално сътрудничество е важно средство за подпомагане на конкретни трансгранични региони, които често срещат трудности с инфраструктурата, предоставянето на обществени услуги, комуникациите и транспорта, които се дължат наред с другото и на географски и/или исторически характеристики. Interreg следва да бъде практически инструмент за насърчаване на икономическото и социално сближаване на тези региони, подрегиони и местни области и поради това ЕИСК предлага увеличаване на бюджета на този инструмент. ЕИСК също така силно препоръчва финансирането на ЕФРР да подпомага ефективното функциониране и прилагане на трансграничния механизъм.

2.9.

Въпреки че равенството, недискриминацията и достъпността са включени в преамбюла, ЕИСК е твърдо убеден, че те трябва да бъдат изцяло поместени в основния текст на регламента за ЕФРР и Кохезионния фонд, като се въведат като задължителни критерии за допустимост при отпускане на финансови средства, а достъпността за хора с увреждания трябва да бъде включена в член 67 от предлагания РОР по отношение на подбора на операциите (5).

2.10.

Класификацията на регионите все още се определя по силата на „Берлинския метод“, като се взема предвид единствено брутният национален доход и населението на всеки регион, за да се определят изискванията за тематична концентрация, приложими за всеки един от тях (6). Независимо от това Комисията взе решение да включи нови показатели в метода на разпределение, като например безработицата, нетната миграция или емисиите на парникови газове. Дори това решение да допринесе за подобряване на точността на разпределението на финансови средства спрямо нуждите на регионите, изискванията за тематична концентрация все още ще се определят по метод на класификация, който не отчита тези неравенства.

2.10.1.

Поради това много региони от държавите членки в „група 1“ могат да получат „подходящи“ средства по отношение на неравенствата, от които са засегнати и които надхвърлят БНД, но след това ще трябва да се съобразят с изискванията за тематична концентрация, което би ограничило техния капацитет за преодоляване на тези неравенства. Предложеното обяснение в оценката на въздействието в отговор на изискването на Комитета за регулаторен контрол (7) относно избора на „Берлинския метод“ не внася яснота защо други важни показатели не са взети предвид. Поради това ЕИСК призовава Комисията да преразгледа този подход.

2.11.

Слабо населените райони, в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и изолираните райони, като например малките острови, са региони, които изпитват специфични проблеми с комуникацията, включително с достъпа до интернет, и с транспорта. Освен това те често нямат социална инфраструктура (здравеопазване, образование и др.). В тези региони разпръснатостта на населението и липсата на възможности за заетост, причина за обезпокояващ процент на застаряване, водят до постепенно увеличаване на цената на предоставянето на обществени услуги, което затруднява разработването на програми за заетост и привличането на предприятия.

2.11.1.

Предложението предвижда част от бюджетните средства да се предоставят на тези региони, а също и на регионите, класифицирани като най-отдалечени. Класификацията на регионите обаче включва най-отдалечените региони в „група 3“, без да взема предвид специфичните особености на слабо населените райони, различни от БНД на глава от населението. ЕИСК обмисля предприемането на специализиран подход с достатъчно финансиране и подходящи изисквания за тематична концентрация за преодоляване на трудностите, пред които са изправени слабо населените и изолирани райони, и поради това те следва да се възползват от обхвата на подпомагане на тематичната концентрация и дерогациите, приложими за най-отдалечените региони.

2.12.

ЕИСК приветства подобряването на координацията между седемте фонда със споделено управление, създадени най-вече с предложението за РОР, в изпълнение на основно искане от страна на заинтересованите страни. За ЕФРР и Кохезионния фонд обединяването с предложената Програма за подкрепа на реформите (8) е от особено значение, тъй като ще спомогне за свързване на изпълнението на програмите, при условие че те са социално устойчиви, с препоръките, отправени в рамките на европейския семестър, подобрявайки ефективността на инвестициите. Това обвързване би трябвало да предостави възможност за специфични преговори между националните и европейските органи с активното участие на социалните партньори и други ОГО.

2.13.

ЕИСК признава значението на съчетаването на различни видове фондове и инструменти със средствата за политиката на сближаване, по-специално финансовите инструменти, като по този начин се обхващат по-ефективно целите. Мобилизирането на частния капитал също гарантира и умножава добавената стойност на инвестициите и по-широкото разпределение на печалбите.

2.14.

ЕИСК приветства подобряването на гъвкавостта в адаптирането на фондовете и програмите към евентуални непредвидени случаи, както предлага Комисията. Предложената връзка между специфичните за държавата препоръки и програмния период и междинната оценка е важна за ефективността на фондовете. Необходимо е обаче да се обърне специално внимание, в случай че промените станат твърде чести, тъй като е възможно те да нарушат характера на планирането. Освен това предложението да се оставят непланирани ресурси до последните две години е възможно да затрудни използването им поради липса на време.

2.15.

ЕИСК отбелязва увеличението на процента, който Комисията предлага да се отпусне за цели в областта на климата с разходи от 30 % от ЕФРР и 37 % от Кохезионния фонд, в предлаганата МФР за периода 2021—2027 г. в сравнение с МФР за периода 2014—2020 г. Предвид първостепенното значение на тази цел и възможността на двата фонда да я постигнат, ЕИСК счита, че увеличението следва да бъде разгледано допълнително.

2.16.

Целите за устойчиво развитие (ЦУР) се вземат предвид от Комисията като правно основание за предложените разходи по целите в областта на климата. ЕИСК счита, че Комисията следва да обмисли по-широко привеждане в съответствие на предлагания регламент и неговите пет предлагани приоритета за планиране и усвояване на фондовете с ЦУР. Това следва да се извърши като се гарантира, че социалните и икономическите перспективи на ЦУР също са включени в регламента.

2.17.

Комисията представя многостепенен модел на управление, наблягащ на споделеното управление на програмите между Комисията и държавите членки, които понастоящем носят по-пряка отговорност. Разпределението на отговорностите също е по-ясно и е увеличен приносът на регионалните и местните власти, социалните партньори и организациите на гражданското общество (9). Трябва обаче да бъдат въведени сериозни гаранции и специфични мерки, за да се даде възможност на социалните партньори и организациите на гражданското общество да играят жизненоважна роля на посредници, които разработват проекти по по-ефективен начин и ги доближават до техните крайни бенефициери.

2.18.

ЕИСК подчертава, че са необходими повече партньорства, участие и ангажираност на организациите на гражданското общество и другите заинтересовани страни в мониторинга на политиката на сближаване на равнището на ЕС. В действителност Комитетът отбелязва, че този недостиг на равнището на ЕС би могъл да бъде преодолян по силно проактивен, приобщаващ и ефективен начин от ЕИСК. Поради това ЕИСК предлага да се създаде европейски форум на гражданското общество по въпросите на сближаването за мониторинг на политиката на сближаване, като ЕИСК е способен да улесни напълно функционирането му.

2.19.

ЕИСК приветства факта, че Комисията е избрала да промени традиционния подход към техническата помощ чрез премахване на приоритетната цел, използвана за насочване на това подпомагане. Вместо това се предлага обща фиксирана ставка от 2,5 % от всяка програма, така че да се осигурят до 100 % от инвестициите, насочени към покриване на разходите за техническа помощ. Другите инвестиции съгласно класификацията на техническата помощ могат също така да бъдат съфинансирани, при необходимост, над размера на тази ставка от 2,5 %. ЕИСК приветства този опростен подход. В допълнение към отдаването на приоритет на принципа на пропорционалност и подобряването на гъвкавостта и партньорското управление, Комисията е избрала да не ограничава количеството на отпуснатите средства, насочени към институционалния капацитет на партньорите, включително към органите, представляващи гражданското общество.

2.20.

ЕИСК изразява несъгласие с предложението правило N+3 да се замени с правило N+2 и призовава Комисията да го преразгледа. В това отношение подходът към гъвкавостта следва да се доближава до нуждите на тези държави, региони, подрегиони, местни общности и заинтересовани страни, които изпитват най-големи трудности при изпълнението на програмите, и следва да адаптира процеса на изпълнение към капацитета на различните държави членки и към преобладаващите в тях условия. Повторното въвеждане на правилото N+2 също изисква по-висока степен на ефективност на планирането и изпълнението, а срокът за удостоверяване на плащанията ще бъде с една година по-кратък.

3.   Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК счита, че специфичните цели за ЕФРР и Кохезионния фонд (член 2) следва да включват области, като например социалната икономика и достъпността на инфраструктурата и услугите за всички граждани на ЕС, и че следва да съществуват конкретни препратки към слабо населените райони и острови, в съответствие с член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

3.2.

ЕИСК счита, че приложения I и II следва да бъдат преразгледани, за да отразят предходните области в общите показатели за крайния продукт и за резултатите, както и в показателите за изпълнението.

3.3.

Въпреки че ЕИСК признава, че ЦП1 и ЦП2 са цели на политиката с висока добавена стойност, той изтъква, че определянето на много висок процент за тези две области във всички три регионални групи би подкопало ефективността на ЕФРР и Кохезионния фонд при постигане с ЦП 3 — 5. Поради това призовава Комисията да преразгледа изискванията за тематична концентрация (член 3, параграф4), за да балансира усилията за справяне по подходящ начин със социалните неравенства, включително бедността и дискриминация, което е необходимо, за да се постигне приобщаващ растеж.

3.4.

ЕИСК подчертава факта, че градското развитие е тясно свързано с модернизирането и въвеждането на иновации в местната инфраструктура и услуги, и поради това приветства включването в ЕФРР на Европейска инициатива за градовете, обвързана с Програмата на ЕС за градовете. Въпреки това ЕИСК настоятелно препоръчва Комисията да увеличи финансовата си подкрепа за тази инициатива и в същото време да я направи хоризонтална, така че да покрива трите стълба на Програмата до 2030 г. във връзка с ЦУР, за да се развиват например интелигентни и достъпни градове.

3.5.

ЕИСК приветства включването на хоризонталното благоприятстващо условие 4, което изисква национални рамки за изпълнението на КООНПХУ. Независимо от това ЕИСК счита, че:

3.5.1.

е целесъобразно КООНПХУ да бъде включена в правното основание на предлагания регламент за ЕФРР и Кохезионния фонд, тъй като ЕС е страна по КООНПХУ и поради това прилагането от негова страна е задължително.

3.5.2.

Достъпността за хора с увреждания, включително достъпността на стоки, услуги и инфраструктури, следва да бъде включена в обхвата на предлагания регламент и въведена като задължителен критерий за финансиране на проекти във всеки включен в обхвата сектор. Поради това ЕИСК силно препоръчва текстът на съображение 5 от въведението на предлагания регламент за ЕФРР и Кохезионния фонд — „Държавите членки следва да спазват задълженията по силата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да осигурят достъпност съгласно член 9 от нея и съгласно законодателството на Съюза за хармонизиране на изискванията за достъпност на продуктите и услугите“, да бъде включен в основния текст на регламента.

3.5.3.

В достиженията на правото на ЕС се използва хоризонтален подход за насърчаване на равенството, недискриминацията и достъпността за хора с увреждания при планирането и изпълнението на фондовете посредством член 7 от действащия РОР (10) и член 16 от РОР за периода 2007—2013 г. Поради това ЕИСК настоятелно препоръчва включването на член 7 от РОР за периода 2014—2020 г. в предлагания нов РОР.

3.6.

ЕИСК отбелязва с разочарование, че ангажиментът по линия на ЕФРР, поет с МФР за периода 2014—2020 г., за насърчаване на прехода от институционални грижи към грижи, предоставяни в общността, не епродължен в предлагания регламент. Член 2, буква г) от предлагания регламент за ЕФРР отдава приоритет на повишаването на социално-икономическата интеграция „чрез интегрирани мерки, включително жилищно настаняване и социални услуги“. Макар това да се явява важна разпоредба, не е сигурно, че тази специфична цел е достатъчна, за да гарантира, че хората, по-специално хората в най-неравностойно положение, ще бъдат включени в общността чрез целенасочени инвестиции в деинституционализацията. С оглед на факта, че инвестициите по линия на ЕФРР са жизненоважни за социалното приобщаване, ЕИСК предлага да се гарантира, че ЕФРР инвестира само в услуги, които подпомагат социалното приобщаване, и че използването на фондове за изграждането или ремонтирането на изолиращи заведения за институционални грижи е изключено от обхвата на ЕФРР и Кохезионния фонд. Изключително важно е да се запазят, но и да се засилят както положителният стимул, така и негативното задължение в предлагания регламент за ЕФРР.

3.7.

Въпреки че се предлага една трета от финансирането по линия на ЕСФ+ да подпомага изпълнението на европейския стълб на социалните права, ЕИСК е твърдо убеден, че финансирането от бюджета на ЕФРР следва да има приоритет за ефективното подпомагане на изпълнението на ЦП4. Поради това ЕИСК настоятелно препоръчва да се предоставят най-малко 10 % на ЦП4 по ЕФРР за създаване на регионалната инициатива за социална устойчивост, за да се насърчават социалното включване и достъпността по съгласуван и систематичен начин.

---

(1)  COM(2018) 372 final — 2018/0197 (COD), COM(2018) 372 final — Приложение I, COM(2018) 372 final — Приложение II

(2)  COM(2018) 375 final

(3)  Вж. становище на ЕИСК относно „Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г.“ (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106).

(4)  Вж. становище на ЕИСК относно „Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г.“. (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106)

(5)  Премахнат е член 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) за периода 2014—2020 г., тъй като Комисията е избрала да включи задължение за държавите членки по отношение на избора на проекти чрез член 67 от предложението за РОР за МФР за периода 2021—2027 г. Въпросът с достъпността обаче не намира място в член 67.

(6)  Новото предложение за тематична концентрация на ЕФРР класифицира държавите членки в три групи съгласно техния брутен национален доход (БНД): „група 1“ — тези, чието съотношение БНД възлиза на или надхвърля 100 % от средното за ЕС, „група 2“ — тези, чието съотношение БНД възлиза на или надхвърля 75 % и е под 100 % от средното за ЕС; и „група 3“ — тези, чието съотношение БНД е под 75 % от средното за ЕС, както и по отношение на най-отдалечените региони във връзка с техните програми, предназначени за цел „Инвестиции за растеж и работни места“. Изискванията за тематична концентрация за различните регионални групи предлагат държавите членки от „група 1“ да разпределят най-малко 85 % от своите ресурси за ЦП1 и ЦП2 и най-малко 60 % за ЦП1; „група 2“ да насочи най-малко 45 % от бюджета за приоритетите по линия на ЦП1 и най-малко 30 % за ЦП2, а „група 3“ да разпределя най-малко 35 % от своите ресурси за ЦП1 и най-малко 30 % за ЦП2.

(7)  SEC(2018) 268.

(8)  COM(2018) 391 — 2018/0213 (COD).

(9)  Това включва партньорите и органите в областта на околната среда, отговорни за насърчаване на социалното приобщаване, основните права на хората с увреждания, равенството между половете и недискриминацията, както се посочва в член 6 от предложението за РОР.

(10)  Регламент (ЕС) № 1301/2013