ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 2.3.2017

COM(2017) 200 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

ОТНОСНО ПО-ЕФЕКТИВНА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ОБЛАСТТА НА ВРЪЩАНЕТО – ОБНОВЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

На 9 септември 2015 г. Комисията прие плана за действие на ЕС относно връщането 1 , в който са включени 36 конкретни действия с цел да се подобри ефективността на системата за връщане на Съюза. Повечето от тези действия вече са изпълнени или са в процес на изпълнение, както е изложено в приложението към настоящото съобщение. Въпреки това цялостното им отражение върху резултатите в областта на връщането остава ограничено на територията на Европейския съюз, което показва, че са необходими по-решителни действия, за да се постигнат измерими резултати при връщането на незаконните мигранти.

След приемането на плана за действие предизвикателствата пред политиката на връщане на ЕС станаха дори още повече и изкараха този аспект на цялостната миграционна политика на ЕС на преден план. През 2015 г. броят на незаконните мигранти със заповед да напуснат Европейския съюз е възлизал на 533 395, в сравнение с 470 080 през 2014 г. С около 2,6 милиона молби за убежище само за 2015—2016 г. и с оглед на факта, че процентът на признаване на първа инстанция за първите три тримесечия на 2016 г. е 57 %, държавите членки ще трябва да върнат над 1 милион души след обработката на молбите им за убежище. В същото време процентът на връщанията на равнището на Европейския съюз не се е подобрил. Докато общият процент на връщанията 2 от 2014 г. до 2015 г. се е увеличил от 41,8 % на 42,5 %, то процентът на ефективните връщания към трети държави е спаднал от 36,6 % на 36,4 %. Освен това, ако не се броят връщанията към Западните Балкани, процентът на връщанията в Европейския съюз ще спадне допълнително до 27 %.

Ключовите предизвикателства пред политиката ни за връщане винаги са били както вътрешни за Европейския съюз и държавите членки, така и външни. Комисията заедно с Европейската служба за външна дейност и държавите членки се справят с външните аспекти чрез специфични рамки за сътрудничество с трети държави. За тази цел през юни 2016 г. бе въведена рамка за партньорство в областта на миграцията 3 , а третият доклад за напредъка по тази рамка бе приет днес 4 .

Ефективната политика за връщане започва в рамките на Европейския съюз. В заключенията на Европейския съвет от 20—21 октомври 2016 г. 5 държавите членки призоваха за укрепване на националните административни процедури за връщане. Освен това в декларацията на държавните и правителствените ръководители от Малта 6 от 3 февруари 2017 г. се изтъква необходимостта да се започне критичен преглед на политиката на връщане на ЕС с обективен анализ на това как се прилагат правните, оперативните, финансовите и практическите инструменти, съществуващи на национално равнище и на равнището на Съюза. Ето защо е необходимо да се погледне с прагматизъм на прилагането на Директивата относно връщането 7 и да се отстранят недостатъците в него, включително чрез насърчаване на държавите членки да въведат необходимите подобрения в националните си системи за връщане, за да се осигурят по-добра координация и мултидисциплинарен подход. Освен това трябва да засилим в максимална степен използването на финансовите или оперативните инструменти на Европейския съюз и да създадем пространство на сътрудничество за обмен на информация и за подобряване на сътрудничеството и координацията между държавите членки и компетентните органи на ЕС. В допълнение новият мандат на Европейската агенция за гранична и брегова охрана бе значително засилен, за да се предостави по-добра подкрепа на държавите членки при провеждането на дейности в областта на връщането, както съвместно, така и в национален мащаб. Напредъкът в привеждането в действие на новия мандат се проследява във втория доклад относно европейската гранична и брегова охрана, приет днес 8 .

Настоящият обновен план за действие относно връщането, съдържащ допълнителни целеви действия, които да се изпълняват успоредно с текущите дейности, предприети в рамките на съществуващия план за действие, е насочен към държавите членки, институциите и агенциите на Европейския съюз с цел да се подобри значително процентът на връщанията. Това представлява и подновен ангажимент за окончателно изпълнение на плана за действие от 2015 г. и ще доведе до измерими резултати при предотвратяването на незаконната миграция и връщането на незаконните мигранти. За тази цел Комисията ще приеме и препоръка относно по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директивата относно връщането 9 .

I — Системата на ЕС за връщане: повишаване на ефективността на националните административни системи и процедури за връщане

I.1 Директива относно връщането

Основният законодателен акт, който урежда връщането на незаконните мигранти, е Директива 2008/115/ЕО („Директивата относно връщането“). Тази директива определя общите стандарти и процедурите за ефективното връщане на незаконните мигранти при зачитане на техните основни права и на принципа на забрана за връщане. В същото време Директивата оставя на държавите членки необходимата свобода на действие относно това как да постигнат тази цел.

Цялостен преглед на основните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки при осъществяването на връщания, бе направен в рамките на механизма за оценка по Шенген 10 и с помощта на информацията, събрана от Европейската мрежа за миграцията. Той показва необходимостта държавите членки да използват в пълна степен гъвкавостта, предвидена в Директивата относно връщането, за да подобрят капацитета си за връщането на увеличаващия се брой незаконни мигранти, намиращи се в Европейския съюз.

Освен това с подкрепата на Комисията държавите членки следва да набележат и обменят добри практики за премахване на стимулите за незаконен престой на граждани на трети държави на своя територия.

Тези мерки трябва да се изпълняват в пълно съответствие с първичното право на ЕС, включително Хартата на основните права на Европейския съюз, и с правото на ЕС в областта на миграцията. За тази цел Директивата относно връщането вече съдържа солиден набор от норми, включително възможността за ефективни правни средства за обжалване на решенията за връщане, зачитането на целостта на семейството и на принципа на висшия интерес на детето и специалните потребности на уязвимите лица.

Комисията ще продължи да наблюдава прилагането на Директивата относно връщането и съответствието с нея, за да се преодолеят конкретните недостатъци на националните системи. С цел да се предоставят насоки за това как разпоредбите на директивата могат да се използват за по-ефективни връщания, днес Комисията приема препоръка относно по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директивата относно връщането 11 . Държавите членки следва да предприемат незабавни действия в съответствие с тази препоръка. Освен това Наръчникът за връщането 12 , в който се предоставят насоки за тълкуването и практическото прилагане на разпоредбите на Директивата относно връщането, трябва допълнително да се актуализира, включително за да се гарантира съответствието му с тази препоръка.

Въз основа на опита с прилагането на тази препоръка и в зависимост от необходимостта от предприемане на допълнителни действия за значително увеличаване на процента на връщанията, Комисията е готова да започне преразглеждане на Директивата относно връщането.

Следващи стъпки

I. 2- Предотвратяване на злоупотреби с процедурите за предоставяне на убежище

Кандидатите за убежище, чиито молби са отхвърлени, представляват съществена част от незаконните мигранти на територията на Европейския съюз. Докато много от хората, които пристигат в Европейския съюз, бягат от война, насилие и преследване, други използват молбите за убежище като средство да продължат престоя си в Европа и да предотвратят връщането. Често в последните етапи на процедурата за връщане, в това число дни или часове преди заминаването, се подават явно неоснователни молби за убежище единствено с цел да се забави или възпрепятства връщането. Това оказва сериозен натиск върху системите за предоставяне на убежище на държавите членки.

Случаите с нигерийски граждани са красноречив пример: през 2016 г. над 37 000 от тях са влезли незаконно на територията на Европейския съюз (те са първата националност, която пристига през централния средиземноморски маршрут) и в същата 2016 г. са били регистрирани над 47 000 молби за убежище от нигерийски граждани. За първите три тримесечия на 2016 г. процентът на признаване на подадени от нигерийски граждани молби за убежище е бил 8 %, което показва, че над 40 000 от подадените през 2016 г. молби вероятно ще бъдат отхвърлени.

За да се избегнат такива ситуации, държавите членки следва незабавно да използват всички възможности, предоставени от действащото законодателство в областта на убежището, за да се предотвратят злоупотребите със системата за предоставяне на убежище от страна на незаконни мигранти, които очевидно не се нуждаят от международна закрила. По-специално те следва да използват разпоредбите за ускорени процедури при предоставяне на убежище, за третиране на последващи молби, за липса на автоматичен суспензивен ефект на обжалванията, по-специално за онези мигранти, идващи от страни, които се считат за сигурни или по отношение на които процентът на признаване на молбите за убежище е нисък.

От решаващо значение е процедурите за убежище и тези за връщане да работят безпогрешно заедно. Бързият и ефективен процес на вземане на решение е в интерес както на добросъвестните кандидати за убежище, така и на държавите членки. Поради това е много важно да са налице формална връзка между двата процеса и по-добра комуникация и обмен на информация между органите в областта на убежището и връщането.

В по-дългосрочен план реформата на общата европейска система за убежище, предложена от Комисията през 2016 г., също ще предостави нови възможности за гарантиране на рационализирани и ефикасни връзки между процедурите за убежище и тези за връщане. По-специално в предложението за регламент относно процедура за предоставяне на убежище 13 се предвижда създаването на по-бързи процедури в отговор на явно неоснователни молби за убежище и на последващи молби, които нямат реални изгледи за успех, както и по отношение на мигрантите, идващи от сигурни трети страни и безопасни страни на произход, като по този начин се намали рискът от неправомерно отменяне или отлагане на операциите по връщане.

Следващи стъпки

I.3 - По-активен обмен на информация с цел изпълнение на решенията за връщане

Залавянето, установяването на самоличността и проследяването на незаконните мигранти са предпоставки за реалното осъществяване на връщането. Това изисква системен обмен на информация както в рамките на държавите членки (между компетентните органи в областта на връщането и други държавни органи, включително в областта на здравеопазването, образованието и социалните услуги), така и между държавите членки и с органите на ЕС. Наличието на навременна информация може да помогне на държавите членки по-добре да насочват и планират своите дейности по връщане. При все това голяма част от необходимата информация все още липсва. В отсъствието на Система за влизане/излизане няма надеждни статистически данни за лицата, пресрочили разрешения срок на престой, и е налична само ограничена информация за успешното изпълнение на решенията за връщане.

Поради това държавите членки следва да събират на национално равнище всеобхватна информация в реално време, за да е налице ясен и точен общ поглед върху положението с незаконните мигранти, като използват приложението на ЕС за интегрирано управление на връщането (IRMA). Държавите членки също така са длъжни да въвеждат данни в ШИС за всеки невалиден документ, като например разрешение за пребиваване, с цел той да бъде иззет. Комисията настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че това задължение се спазва систематично.

За да подкрепи държавите членки, Комисията вече работи по създаването в Европейския съюз на среда, благоприятстваща връщането на незаконни имигранти, чрез систематичен обмен на информация. В хода на 2016 г. Комисията направи няколко предложения за по-нататъшно развитие на съществуващите информационни системи (Шенгенската информационна система 14 , Евродак 15 ) или за създаване на нови системи (Система за влизане/излизане 16 , система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им 17 ), което ще допринесе за запълването на някои от настоящите информационни пропуски.

В контекста на оценката на Визовата информационна система (ВИС) държавите членки съобщиха, че използват тази система във все по-голяма степен за установяването на самоличността на незаконни мигранти. Въпреки това данните от Визовата информационна система сами по себе си обикновено не се признават от трети държави като доказателство за гражданство или пък е нужно да са придружени от по-нататъшни разследвания. Тъй като в тази система не се съхраняват копия от паспортите, получаването на копие от посолството, издало шенгенската виза, отнема много време или дори е невъзможно. Поради това Комисията ще започне проучване за осъществимост за възможността във Визовата информационна система да се съхранява копие от документите за пътуване на кандидатите за виза, включително копие от паспорта им.

Освен това Комисията започна проучване, с което да се разгледа техническата осъществимост на база данни за издаваните в ЕС разрешения за пребиваване, също с оглед да се улесни прилагането в ситуация, при която мигрант, имащ право да остане на територията само на една държава членка, се е придвижил незаконно в друга държава членка 18 .

Успоредно с това Европейската комисия създаде експертна група на високо равнище по информационните системи и оперативната съвместимост, за да се гарантира ефективното използване на тези инструменти. Имиграционните органи следва да се възползват от тази работа и да могат с едно-единствено търсене да извличат налични във всички системи на ЕС данни относно незаконните мигранти 19 .

Все по-належащ за държавите членки е въпросът как информацията относно наказателни присъди да се използва по-добре във връзка с решенията за приключване на законен престой, като по този начин се улесни връщането на граждани на трети държави или на лица без гражданство, които имат съдебно досие. През юни Комисията ще представи преразгледано законодателно предложение за създаването на централизирана база данни с информация за самоличността на осъждани граждани на трети държави, за да се установи коя държава членка или кои държави членки са издали присъдата и по този начин се повиши ефективността на съществуващата Европейска информационна система за съдимост (ECRIS).

Когато вземат решения за връщане, държавите членки вече следва да вземат под внимание присъди за тежки престъпления в Европейския съюз, за да оценяват индивидуалното положение на незаконните мигранти, например когато определят периода за доброволно завръщане, необходимостта от задържане и продължителността на забраната за влизане.

Следващи стъпки

I.4 — Насърчаване на връщането и подкрепа за реинтеграцията

В Директивата относно връщането се пояснява, че на равнището на ЕС доброволното връщане е за предпочитане пред принудителното връщане, ако не противоречи на целта на процедурата за връщане. В рамките на пакетите за подкрепа на доброволното връщане и реинтеграция обикновено се предоставят стимули за насърчаване на връщането.

От съществено значение е да се подобри допълнително процесът на разпространение сред незаконните мигранти на информация за доброволно връщане, за да се гарантира, че те имат достъп до точни сведения, дори когато са по-склонни да черпят информация основно от неофициални източници в рамките на своята общност, а също и когато лицето не желае да се върне и/или изпитва недоверие към миграционните органи.

Страните на произход все по-често са изправени пред ситуации, в които техни граждани, пристигащи от различни държави членки, в които са били незаконни мигранти, са получили (парични или непарични) пакети за реинтеграция с различни стойности. Това може да подтикне държавите на произход да благоприятстват само връщанията от държави членки, предлагащи пакети за реинтеграция с по-висока стойност, или дори незаконните мигранти да избират в ЕС онези държави членки, които предлагат по-щедри пакети за подпомагане на доброволното връщане. Поради това, за да се подобри процентът на връщанията, е от съществено значение пакетите за реинтеграция и като цяло практиките за стимулиране на връщанията да бъдат съгласувани между всички държави членки. Комисията ще оказва подкрепа на държавите членки в това начинание чрез Експертната група по връщането на Европейската мрежа за миграцията.

По-вероятно е незаконните мигранти да приемат пакетите за доброволно връщане, ако знаят, че единствената им друга алтернатива е принудително връщане, тъй като незаконното пребиваване в Съюза повече няма да е опция. 

За ефективността на програмите за подпомагане на доброволното връщане и реинтеграцията, както и на съпътстващите ги мерки за реинтеграция, се изискват общи стандарти. Всички държави членки следва да прилагат незадължителните насоки за използването на програмите за доброволно връщане и реинтеграция, одобрени от Съвета на 9 юни 2016 г., с цел засилване на сътрудничеството и координацията между държавите членки.

На национално равнище е необходимо да се укрепят капацитетът и опитът в разработването и управлението на проекти и програми, свързани с връщането. Ето защо, в интерес на целия ЕС, ще бъдат насърчавани дейностите, при които държавите членки работят съвместно. В рамките на тези проекти ще се осъществяват дейности в областта на връщането, включително действия във връзка с всички видове помощ, предшестваща връщането, изграждане на капацитет и реинтеграция, за да се увеличи ефективността на връщанията. Те ще бъдат свързани със съществуващи инициативи в рамките на подхода за интегрирано управление

на връщането и ще действат чрез платформата на приложението за интегрирано управление на връщането.

Следващи стъпки

I.5 — Съвместна работа

По-добро сътрудничество в областта на връщането

Необходимо е държавите членки да подобрят и укрепят капацитета си за връщане, за да осигурят по-интегриран и координиран подход и управление на връщанията, както гласи препоръката. Това следва да доведе до по-добър обмен на информация, мултидисциплинарен подход и рационализиране на всички въпроси, свързани с връщането. Държавите членки могат да използват националните си програми по фонд „Убежище, миграция и интеграция“, за да осигурят подкрепа за засилване на този капацитет, така че да гарантират по-добро планиране, координиране и последващи действия между съответните правоприлагащи органи и имиграционни служби, да осигурят координирани действия със съдебните органи, органите по задържане, системите за настойничество, медицинските и социалните служби, като по този начин се гарантират бързи и адекватни отговори, когато се налага мултидисциплинарна намеса.

От своя страна в рамките на подхода за интегрирано управление на връщането Комисията ще гарантира на равнище ЕС по-добро координиране и последващи действия с националните партньори, които използват като платформа Експертната група по връщането на Европейската мрежа за миграцията и срещите на звената за пряк контакт на Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

В плана за действие от 2015 г. относно връщането се предвижда изграждането на мрежа на звената за контакт на държавите членки в областта на отнемането на разрешения за пребиваване, която трябва да бъде осъществена от Комисията, но все още не е завършена. Държавите членки вече имат възможността да вписват в ШИС данни за всички отнети, изтекли и невалидни разрешения за пребиваване, което позволява на служителите на място да проверяват статута на притежателите на разрешение за пребиваване.

Следващи стъпки

Приложение за интегрирано управление на връщането (IRMA)

Приложението за интегрирано управление на връщането е система с ограничен достъп за обмен на информация между експерти на държавите членки, която вече улеснява планирането, организацията и изпълнението на дейности на държавите членки, свързани с връщането и обратното приемане, с цел допълнително увеличаване на процента на връщанията. То предоставя също така информация за добри практики и насоки по отношение на конкретна трета държава, както и информация за законодателството, програмите за връщане, данни за операциите по връщане и статистически данни.

Системата е въведена във всички държави членки, както и в Норвегия и Швейцария. Предоставената там информация позволява също така Европейската агенция за гранична и брегова охрана да играе по-активна роля в планирането на съвместни операции по връщане и дава възможност за по-добро планиране на операциите по връщане.

Вече е планирано по-нататъшно развитие на приложението за интегрирано управление на връщането, за да се подобри събирането на данни за операциите по връщане и обратното приемане. Комисията разработва специални ИТ средства в рамките на приложението за интегрирано управление на връщането, така че тази информация да е на разположение на държавите членки и Европейската агенция за гранична и брегова охрана посредством един канал. Това ще позволи рационализирането на събирането на данни по отношение на EASO и Евростат и по този начин ще се ограничи административната тежест на многобройните искания за данни. Данните ще се събират всеки месец. Комисията и държавите членки ще могат да използват тези данни при условията на ограничен достъп. Този процес ще бъде допълнително улеснен, когато изменената Шенгенска информационна система започне да функционира. В приложението за интегрирано управление на връщането ще се предоставя информация в реално време за издаването на решения за връщане и тяхното изпълнение.

Освен това следва да се разработи отделна ИТ система за управление на национално равнище на случаите на връщане в онези държави членки, където все още не съществува такава. Това ще позволи по-ефективно и стандартизирано управление и общ поглед върху лицата, които подлежат на връщане, в съответствие с националните процедури за вземане на решения.

С цел улесняване на сътрудничеството с трети държави са необходими лични данни на лицето, което подлежи на връщане, например данни за установяване на самоличността, и съпътстващи документни доказателства. Тези данни трябва да бъдат предадени по сигурен начин на правителствата на трети държави, за да се потвърди гражданството на лицето и да бъдат получени необходимите документи за пътуване. за ефективното осъществяване на този процес е нужно към платформата на приложението за интегрирано управление на връщането да се разработи единен компютърен интерфейс за управление на случаите на обратно приемане, който не позволява достъп от страна на трети държави до приложението, нито пък достъп до системите на тези трети държави.

Финансирането за тези разработки се предоставя от Комисията в рамките многогодишната работна програма за периода 2017—2018 г. на Европейската мрежа за миграцията.

Следващи стъпки

Европейска агенция за гранична и брегова охрана

Европейската агенция за гранична и брегова охрана е неразделна част от усилията на Европейския съюз да създаде оперативна рамка, която да направи системата за връщане на Европейския съюз по-ефективна. Новият Регламент за европейската гранична и брегова охрана превърна връщането на незаконните мигранти в приоритетна област от дейността на Агенцията, като ѝ позволи значително да увеличи подкрепата, предоставяна от нея на държавите членки, и да развие нови дейности в областта на връщането. Напредъкът на агенцията в изпълнението на новия мандат и на действията, определени в настоящия обновен план за действие, ще се наблюдава в докладите на Комисията относно привеждането в действие на Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

Разширеният мандат на Агенцията ѝ позволява да предоставя цялостна помощ в областта на връщането. Този мандат обхваща доброволното напускане и принудителното връщане, като дава на Агенцията правомощия да организира операции по връщане (от една или повече държави членки), както и да си сътрудничи с трети държави с оглед на засилването на капацитета им да си сътрудничат с държавите членки по време на операции по връщане. Агенцията трябва да използва пълноценно своя мандат, като още от тази година следва да разработи нови начини за подпомагане на държавите членки.

Ролята на Агенцията в дейностите по връщане на европейско равнище започва с предшестващи връщането дейности, които трябва да продължат да бъдат укрепвани, по-специално като помощ при установяване на самоличността на незаконните мигранти и издаването от страна на трети държави на документи за пътуване, необходими за връщането на лицата. Следва да се организират повече мисии, провеждани от ключови трети държави, с цел да се установи самоличността на незаконно пребиваващи лица, като участващите органи да издават документи за пътуване по време на тези мисии или непосредствено след тях. Агенцията следва да определи и доразработи други инструменти, които позволяват бързото установяване на самоличността на незаконни мигранти и издаването в кратки срокове от страна на трети държави на документи за самоличност и за пътуване..

В момента съществува ограничена информация за основните оперативни рискове и предизвикателства, пред които са изправени държавите членки в областта на връщането, както и за това как Агенцията може да бъде в готовност да подкрепи националните органи при справяне с тях. След като Европейската агенция за гранична и брегова охрана приключи картографирането на капацитета и потребностите на държавите членки, тя следва да разработи конкретни индивидуални планове за намеса. Това ще даде ясни индикации за нуждите на всяка държава от експертен опит и как Агенцията може да съдейства и да стартира пилотни проекти.

Също така следва да се използват в по-голяма степен операциите по връщане, осъществявани от държавата на произход, при които органите на трети държави връщат свои граждани от територията на Европейския съюз в съответствие с разпоредбите на Регламента за Европейската агенция за гранична и брегова охрана. Тези операции могат допълнително да увеличат европейския капацитет за връщане по икономически ефективен начин, затова Агенцията следва да инвестира повече в подкрепа на капацитета на трети държави да участват в такива операции, включително чрез специално обучение. Редът и условията за координирани съвместни операции по връщане следва да се определят в съответствие с Ръководството за съвместни въздушни операции по връщане, координирани от Frontex от 12 май 2016 г.

Накрая, но не на последно място, налице е спешна нужда Агенцията да въведе механизъм за подпомагане на държавите членки при осъществяването на връщания с търговски полети, за да се финансират както доброволни, така и принудителни връщания от държавите членки, организирани чрез това средство. Освен това Агенцията следва да договори рамкови споразумения с авиокомпании, които при необходимост биха могли да се използват от националните органи, като определи общите условия за ползване на търговски полети (напр. брой лица, подлежащи на връщане, които се допускат на борда, брой ескортиращи лица на борда) и с цел да се гарантира бързото предоставяне на известен брой места на борда на полети за връщане към основните дестинации.

За да се справи с допълнителната работа, която тези дейности налагат, и да отговори изцяло на очакванията, свързани с новия ѝ мандат, Агенцията следва да предприеме незабавни мерки, за да назначи нужния персонал на съответните свободни места и да използва изцяло бюджета, отпуснат ѝ за дейности в областта на връщането.

Следващи стъпки

I.6 — Финансиране от Европейския съюз на връщането и обратното приемане

Комисията предоставя значителна финансова подкрепа за подпомагане на държавите членки в извършването на ефективни връщания в съответствие с Директивата относно връщането, както и за подпомагане на практическото сътрудничество и споделянето на най-добри практики в областта на връщането и обратното приемане. Основният финансов инструмент на ЕС за подпомагане на държавите членки в това отношение е фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ).

За периода 2014—2020 г. държавите членки заделиха близо 806 милиона евро по линия на националните си програми по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ за дейности, свързани с връщането и реинтеграцията. Това включва подкрепа за националните усилия на държавите членки в областта на връщането и за специални съвместни европейски инициативи в областта на връщането и интеграцията, и по-специално Европейския инструмент за реинтеграция (ERIN), Европейската инициатива за интегрирано управление на връщането (EURINT) и Европейската мрежа на служителите за връзка по въпросите на връщането (EURLO).

Освен това от 2014 г. насам бяха отпуснати общо 6,2 милиона евро под формата на спешна помощ за посрещане на неотложни нужди, свързани с връщането, като например доброволното връщане. Други действия, свързани с връщането и обратното приемане, бяха подпомогнати по линия на раздела „действия на Съюза“ на фонд „Убежище, миграция и интеграция“, включително Инструмента за изграждане на капацитет за обратно приемане, финансиран по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ в размер на 12 милиона евро за 2015—2016 г.

Следващи стъпки

II — Преодоляване на предизвикателствата, свързани с обратното приемане

Както бе обявено в плана за действие от 2015 г. относно връщането, Европейският съюз значително увеличи ангажираността си с основните държави на произход, както в Африка, така и в Азия. Докато някои държави на произход сътрудничат за обратно приемане на своите граждани в съответствие със задължението си съгласно международното право (а за държавите от АКТБ — също и в съответствие с член 13 от Споразумението от Котону), то много други държави не сътрудничат по удовлетворителен начин. Държавите членки съобщават най-вече за трудности при получаването на временни документи за пътуване от трети държави или при използването, като алтернатива, на европейския документ за пътуване, дори в случаите, когато самоличността и гражданството са установени.

Чрез редовни заседания на съвместните комитети за обратно приемане, както и по линия на целеви проекти, интензивната работа по прилагането на съществуващите 17 споразумения за обратно приемане спомогна за премахване на някои от пречките пред обратното приемане, като същевременно се подобриха практиките и комуникацията между съответните органи. Въпреки това някои от тези държави все още не спазват в пълна степен разпоредбите на споразуменията на практика.

Комисията отбеляза напредък в преговорите за сключване на нови споразумения за обратно приемане. Преговорите с Беларус вече са почти завършени. Бяха започнати нови преговори с Нигерия, Тунис и Йордания успоредно с преговорите за визови облекчения. От друга страна преговорите с Мароко, започнали през 2003 г., са в застой, а такива все още не са започнали с Алжир, въпреки че от 2002 г. има мандат за водене на преговори с тази държава.

По отношение на държави, с които не може да се сключи официално споразумение за обратно приемане, Комисията се съсредоточи върху подобряването на практическото сътрудничество чрез оперативни средства и инструменти, например стандартни оперативни процедури.

След поредица от диалози на високо равнище сътрудничеството по отношение на задълженията за обратно приемане вече е неразделна част от подновения политически диалог на Европейския съюз с трети държави. В Плана за действие също така е заявено, че помощта и политиките на Европейския съюз следва да бъдат използвани като стимули за насърчаване на готовността на държавата партньор да сътрудничи и по този начин да се увеличи влиянието на Европейския съюз по отношение на обратното приемане. Това доведе до подхода на рамката за партньорство, предложен през юни 2016 г. 20 , който цели постигането на съвместно управление на миграцията с държавите на произход и транзит, с първоначален фокус върху Етиопия, Сенегал, Мали, Нигерия и Нигер.

Изпълнението и резултатите от рамката за партньорство са описани по-подробно в три специални доклада от октомври и декември 2016 г. и 1 март 2017 г. 21 Работата с трети държави чрез рамката за партньорство, като се използват всички налични политики и инструменти 22 , ще спомогне за по-добро сътрудничество с цел установяване на самоличността на граждани на тези държави, издаването на нови документи за тях и обратното им приемане. Като цяло следва да се използват специфични подходи, чрез които да се определят всички интереси, стимули и средства, които са от значение в отношенията с конкретна партньорска държава, с цел да се постигнат целите и ангажиментите и с цел ЕС и заинтересованите държави членки да предложат конкретни мерки за подпомагане на съответната държава партньор — например ефективна реинтеграция на завърналите се лица — като по този начин се осигури по-добро управление на миграцията и в тази връзка се постигне по-нататъшно подобряване на сътрудничеството в областта на връщането и обратното приемане. ЕС и държавите членки ще трябва да използват своята колективна тежест по координиран и ефективен начин за постигането на този резултат.

Следващи стъпки

III – Заключение

Заедно с препоръката относно по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директивата относно връщането, в настоящия обновен план за действие се предвиждат редица целеви действия, за да се позволи държавите членки и Европейският съюз да увеличат значително процента на връщанията. Същевременно това ще представлява ясно послание към мигрантите, нямащи право да останат в Европейския съюз, че не трябва незаконно да предприемат опасното пътуване до Европа. Така ще се спомогне също така за разчупването на търговията на контрабандата на мигранти.

Компетентните национални органи в държавите членки трябва да прилагат стандартите и процедурите, посочени в Директивата относно връщането, по по-ефективен и пряк начин при осъществяването на връщания при пълно зачитане на основните права и гаранциите за достойно връщане в съответствие с препоръката.

От своя страна Комисията, самостоятелно и с подкрепата на съответните агенции на Европейския съюз, ще въведе мерките за оперативна подкрепа, определени в настоящия обновен план за действие, за да укрепи капацитета на държавите членки и да ги подпомогне в изпълнението на следващите им стъпки по прилагането на системата за връщане на Европейския съюз.

Освен това Комисията заедно с ЕСВД ще увеличи усилията за сключване на споразумения за обратно приемане и засилване на сътрудничеството с трети държави с оглед на обратното приемане, като използва своята колективна тежест по координиран и ефективен начин в контекста на рамката за партньорство по въпросите на миграцията.

До декември 2017 г. Комисията ще направи оценка на осъществения напредък и ще състави доклад за изпълнението на препоръката и на обновения план за действие.

(1)

COM(2015) 453 final.

(2)

Той включва връщания към трети държави, както и обратно прехвърляне на незаконните мигранти от една държава членка в друга, въз основа на двустранни споразумения за обратно приемане съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за връщането.

(3)

Съобщение относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията, COM(2016)385 final, 7.6.2016 г.

(4)

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета — Трети доклад за напредъка относно Рамката за партньорство с трети държави в контекста на Европейската програма за миграцията, COM(2017) 205 final, 1.3.2017 г.

(5)

EUCO 31/16

(6)

Съобщение за печата 43/17, 3.2.2017 г.

(7)

Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98).

(8)

Втори доклад на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета относно привеждането в действие на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, COM 2017 201 (final), 1.3.2017 г.

(9)

Препоръка на Комисията от 1.3.2017 г. относно по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, C(2017) 1600.

(10)

Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за създаването на механизъм за оценка и наблюдение с цел проверка на прилагането на достиженията на правото от Шенген и за отмяна на решението на изпълнителния комитет от 16 септември 1998 г. за създаване на Постоянен комитет за оценка и прилагане на Споразумението от Шенген (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 27).

(11)

Препоръка на Комисията от 1.3.2017 г. относно по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, C(2017) 1600.

(12)

С(2015) 6250 final.

(13)

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (COM(2016) 467 final.).

(14)

COM(2016) 881, 882 и 883 final.

(15)

COM(2016) 272 final.

(16)

COM(2016) 194 final.

(17)

COM(2016) 731 final.

(18)

Член 6, параграф 2 от Директивата относно връщането.

(19)

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета — Пети доклад за напредъка по създаването на ефективен и истински Съюз на сигурност, COM(2017) 203 final

(20)

Съобщение относно създаването на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията, COM(2016)385 final от 7.6.2016 г.

(21)

COM(2016) 700 final от 18.10.2016 г. и 960 final oт 14.12.2016 г.

(22)

В съответствие с хуманитарните принципи хуманитарната помощ, основана на нужди, не може да бъде обвързана с условия.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 2.3.2017

COM(2017) 200 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

ОТНОСНО ПО-ЕФЕКТИВНА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ОБЛАСТТА НА ВРЪЩАНЕТО – ОБНОВЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

(1) https://ec.europa.eu/home-affairs/what-we-do/networks/european_migration_network/reports_en

(2) Пак там.

(3) Пак там.

(4) COM (2016) 205 final.

(5) COM/2016/0194 final - 2016/0106 (COD).

(6) COM (2016) 700 от 18.10.2016 г.; COM (2016) 960 от 14.12.2016 г.