Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52015DC0061

    ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА за последващата оценка на Общностния механизъм за гражданска защита и на Финансовия инструмент в областта на гражданската защита за периода 2007—2013 г.

    /* COM/2015/061 final */

    52015DC0061

    ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА за последващата оценка на Общностния механизъм за гражданска защита и на Финансовия инструмент в областта на гражданската защита за периода 2007—2013 г. /* COM/2015/061 final */


    ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА за последващата оценка на Общностния механизъм за гражданска защита и на Финансовия инструмент в областта на гражданската защита за периода 2007—2013 г.

    1. ОБХВАТ И ЦЕЛ НА НАСТОЯЩИЯ ДОКЛАД

    Европейският механизъм за гражданска защита (по-нататък „механизмът“) е създаден през 2001 г.[1] с цел улесняване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита. През януари 2006 г. Комисията предложи механизмът да бъде преразгледан въз основа на досегашния опит и да се предвиди подходящо правно основание за бъдещи действия. Решение № 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета[2] (наричано по-нататък „решението за механизма“) имаше за цел да отговори на зачестилите и все по-сериозни природни и предизвикани от човека бедствия. Освен това Решение № 2007/162/ЕО, Евратом на Съвета[3] (наричано по-нататък „Решението за ФИГЗ“) предоставя възможност за финансирането на дейности, насочени към превенция, подготвеност и по-ефективни действия в областта на реагирането, по-специално на такива, които са предприети чрез сътрудничество между държавите членки и осъществявани в рамките на механизма. Общата сума за действия и мерки, които да бъдат финансирани по силата на Решението за ФИГЗ, е определена на 189,8 млн. EUR за периода 1 януари 2007 г. – 31 декември 2013 г. Решението за механизма и Решението за ФИГЗ бяха отменени, считано от влизането в сила на 1 януари 2014 г. на решението за механизма за гражданска защита на Съюза[4] (наричано по-нататък „решението от 2013 г.“).

    В член 15, параграф 2, буква г) от Решението за ФИГЗ се изисква Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за последваща оценка на действията на механизма в областта на гражданската защита, които са получили финансова помощ през периода 2007—2013 г. Освен това в член 14 от решението за механизма се изисква Комисията да оцени неговото прилагане и да предаде заключенията на Европейския парламент и на Съвета. Комисията вече извърши междинна оценка на действията на механизма, която обхваща периода 2007—2009 г. и резултатите от която бяха предадени на Европейския парламент и Съвета в края на 2011 г. чрез доклад от Комисията[5], придружен от работен документ на службите на Комисията[6] (заедно наричани по-нататък „междинният доклад за оценка“).

    В настоящия доклад са представени основните констатации от последващата оценка на всички действия на механизма в периода 1 януари 2007 г. – 31 декември 2013 г. На външен консултант бе възложено да направи независима оценка на действията на механизма, която да се основава на широк и всеобхватен преглед на документи, наблюдение на действия, проучвания на конкретни случаи и широки консултации със заинтересованите страни (участващи държави, международни партньори, служби на Комисията) посредством интервюта и онлайн анкети.

    Като цяло моделът на външната оценка беше подходящ и използваше стабилен методологичен подход. Оценката беше основана на голямо количество данни, екстраполирани от надеждни източници. При все това обаче използването на количествени данни можеше да бъде по-обширно. Като цяло е налице балансирана комбинация от доказателства, предоставени с различни методологични средства. Мненията на заинтересованите страни, различни от участващите държави, които са в състояние да сравняват механизма с други подобни международни системи (напр. международни партньори, някои служби на Комисията), са добре представени, което допринася за надеждността на констатациите. В някои специфични случаи, оценката се основава предимно на резултати от анкети и интервюта, което води до решения, изглеждащи донякъде субективни. Въпреки това в рамките на данните и анализа, констатациите са надеждни, а заключенията са добре балансирани, логично произтичат от констатациите и са свързани с фактите и данните. Пълната външна оценка, с подробни качествени и количествени доказателства, може да бъде намерена на адрес http://ec.europa.eu/echo/en/funding-evaluations/evaluations/thematic-evaluations.

    В настоящия доклад е изложена позицията на Комисията по основните заключения и препоръки на външната оценка. В следващите глави са представени основните констатации от оценката, преценени от гледна точка на уместност, съгласуваност, ефективност, ефикасност и добавена стойност за ЕС на действията на механизма в периода 1 януари 2007 г. – 31 декември 2013 г., последвани от заключенията на Комисията.

    2. КОНТЕКСТ НА ДЕЙСТВИЯТА НА МЕХАНИЗМА В ПЕРИОДА 2007—2013 г.

    2.1.    Институционални промени в ЕС

    Преди влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г., законодателството и действията на ЕС в областта на гражданската защита, включително решенията за механизма и за ФИГЗ, бяха основани на универсалната разпоредба на член 308 от Договора за ЕО, която дава право на Съвета да действа (с единодушие), когато това е необходимо за постигане на целите на Договора в областите, в които Договорът за ЕО не предвижда друго правно основание. При въвеждането с Договора от Лисабон на новия член 196, посветен на гражданската защита гражданската защита беше официално призната като самостоятелна политика.

    До началото на 2010 г. гражданската защита е в рамките на компетентността на члена на Комисията, отговарящ за околната среда. След това е прехвърлена на Генералната дирекция на Комисията „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (наричана по-нататък ГД ECHO) с оглед на по-доброто оползотворяване на полезните взаимодействия и за да се засили съгласуваността на операциите за реагиране на ЕС.

    2.2.    Преглед на механизма

    Механизмът подкрепя мобилизацията на спешна помощ при големи бедствия – всички видове природни или причинени от човека – в рамките на ЕС и извън него. В края на 2013 г. в механизма участват 32 държави: всички 28 държави членки на Европейския съюз плюс бившата югославска република Македония, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия (наричани по-нататък заедно „участващите държави“).

    Основната отговорност за справяне с непосредствените последици от бедствия се носи от участващата държава или от държавата, в която е настъпило бедствието. Независимо от това когато поради мащаба си извънредната ситуация надхвърля националните възможности за реагиране, засегнатата държава може да поиска и да използва средства и екипи за гражданска защита на участващите държави. Чрез обединяване на възможностите за гражданска защита на участващите държави механизмът може да осигури по-добра защита, предимно за хората, но също и за околната среда и имуществото, включително културното наследство.

    Друга основна цел на механизма беше да подкрепя и допълва усилията за подготвеност на участващите държави. Това включва широк спектър от дейности за подготвеност, като курсове за обучение, обмен на експерти, симулационни учения и различни видове проекти за сътрудничество. През периода 2007—2013 г. дейностите за превенция са се увеличили.

    2.3.    Основни действия на механизма

    В периода 2007—2013 г. механизмът се състои от редица елементи, описани по-долу, имащи за цел да улеснят адекватната превенция и подготвеност, както и ефективната реакция при бедствия на равнище ЕС. Повечето от тях са били финансирани чрез решението за ФИГЗ. Някои са били финансирани чрез допълнителни средства, предоставени от Европейския парламент и Съвета[7] или чрез други инструменти на ЕС, като например Европейския инструмент за съседство и партньорство.

    Центърът за наблюдение и информация (MIC) (по-нататък „MIC“) е оперативното ядро на механизма и играе три основни роли: i) наблюдение (обмен на сигнали за ранно предупреждение и информация за предстоящи бедствия, улеснявани от системите за ранно предупреждение[8] (наричани по-нататък „СРП“); ii) предоставяне на информация на обществеността и на участващите държави чрез общата система за спешна комуникация и информация (наричана по-нататък „CECIS“); и iii) координация на помощта, предоставена по линия на механизма[9]. От 15 май 2013 г. MIC е заменен от координационния център за спешно реагиране (наричан по-нататък „ERCC“), който оттогава гарантира наблюдение и незабавна реакция на бедствия 24 часа в денонощието седем дни в седмицата по целия свят. В периода 2007—2013 г. MIC/ERCC управляват 223 задействания на механизма, от които 132 пъти извън участващите държави в общо 69 държави. Те също така координират общо 72 мисии и са изпратили по време на тези мисии 246 експерти и 64 служители за връзка на MIC/ERCC.

    Програмата за обучение, включваща курсове за обучение, симулационни упражнения и система за обмен на експерти, беше изготвена с цел създаване на общо разбиране за сътрудничеството при операции в областта на гражданската защита, както и ускоряване на реакцията при мащабни извънредни ситуации. В периода 2007—2013 г. в курсове за обучение са участвали 4 657 експерти, в програмата за обмен на експерти са взели участие 882 експерти от 29 участващи държави, а от общо 58 получени предложения по покани за представяне на предложения за периода 2007—2013 г. са подбрани 31 симулационни учения.

    Бяха предварително определени модули и екипи за техническа помощ и подкрепа (наричани по-нататък „TAST“), които са специфични и оперативно съвместими единици за реагиране при извънредни ситуации, готови за изпращане в кратки срокове. В края на 2013 г. участващите държави са регистрирали в CECIS 150 модула и 10 TAST. Освен това бяха финансирани специфични модулни учения, обхващащи модули за обучение, които биха могли да отговорят на нуждите при реални извънредни ситуации.

    Проектите за превенция и подготвеност бяха насочени към повишаване на осведомеността и по-тясно сътрудничество на участващите държави в областта на гражданската защита. В периода 2007—2013 г. бяха определени приоритетите за проекти за превенция и подготвеност, а целите на поканата за представяне на предложения се определяха ежегодно (с изключение на 2007 г., когато не е имало покана за представяне на предложения в областта на подготвеността, а само за проекти за превенция). От общо 371 получени предложения по поканите за представяне на предложения за периода 2007—2013 г. са подбрани общо 76 проекта за превенция и подготвеност.

    Беше разработена рамка за политиката на превенция, за да допълва политиките на ЕС в областта на реакцията при бедствия и подготвеността. С оглед изпълнението на действията, предвидени в съобщението на Комисията от 2009 г., озаглавено „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“, бяха стартирани и изпълнени различни дейности за превенция.

    Участващите държави имаха възможност да поискат подпомагането и съфинансирането на транспорта на помощта за гражданска защита до засегнатата от извънредна ситуация държава. Комисията имаше за задача да подпомага участващите държави при: i) споделянето и обединяването на транспортните средства, предоставяни на доброволна основа; ii) идентифицирането на транспортните средства, налични на търговския пазар или от други източници (транспортен изпълнител); и iii) използването на финансиране от ЕС (безвъзмездни средства или транспортен изпълнител) за заплащане на необходимите транспортни средства. В периода 2007—2013 г. бяха предоставени общо 122 пакета от безвъзмездни средства за транспорт, с което нетният принос на Комисията възлиза на около 10,9 млн. EUR. Транспортен брокер е бил използван дванадесет пъти през същия период: девет пъти като самостоятелно решение и три пъти в съчетание с безвъзмездни средства.

    Дейностите, отнасящи се до замърсяването на морето, също са важна част от действията на механизма като цяло. В тази област Комисията работеше в тясно сътрудничество с Европейската агенция за морска безопасност (наричана по-нататък „ЕАМБ“). През периода 2007—2013 г. MIC/ERCC бяха задействани девет пъти за замърсяване на морето, като в четири от случаите се стигна до изпращането на общо 13 експерти и трима служители за връзка на MIC/ERCC, бяха съфинансирани пет проекта за подготвеност и два проекта за превенция в областта на замърсяването на морето, а така също и едно симулационно учение в областта на замърсяването на морето.

    В периода 2008—2010 г. бяха в ход програми за пилотни проекти и подготвителни действия, като те бяха финансирани чрез допълнителни средства, предоставени от Европейския парламент и Съвета. С цел изпробване на нови начини за подобряване на капацитета на ЕС за реагиране при бедствия беше осъществено подготвително действие: по поканата за представяне на предложения за 2008 г. бяха получени 15 проектни предложения и бяха избрани пет с общ размер на съфинансиране от около 3,1 млн. EUR; по поканата за представяне на предложения за 2009 г. бяха получени 15 предложения, от които бяха одобрени седем проекта, получили около 6 млн. EUR; по поканата за представяне на предложения за 2010 г. бяха получени 14 предложения, от които бяха одобрени пет проекта, получили финансиране с общ размер от около 7 млн. EUR. Пилотният проект – Тактически резерв на ЕС за горски пожари (наричан по-нататък „EUFFTR“) се отнасяше до два противопожарни самолета – допълнителен ресурс, чиято цел бе да се подсили цялостният капацитет на ЕС за борба с пожарите – и се намеси в шест от общо деветте извънредни ситуации, свързани с горски пожари през 2009 г.

    Бяха разработени действия с трети държави, за да се гарантира, че действията между участващите държави и трети държави са по-добре координирани за превенция, подготвеност и реагиране при бедствия. Те включваха: i) действия със страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки, а именно програмата за сътрудничество в областта на гражданската защита I в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), която беше в ход от декември 2010 г. до ноември 2012 г. и включваше обучения, обмен на експерти и семинари; ii) действия с държавите, обхванати от европейската политика за съседство, при които ЕС осъществяваше сътрудничество с тези държави чрез Програмата за предотвратяване, подготвеност и отговор на природни и предизвикани от човека бедствия (PPRD Юг и PPRD Изток); и iii) действия с други трети държави, като например такива, с които е подписано споразумение за сътрудничество, както и с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия и с Китай.

    3. УМЕСТНОСТ НА ДЕЙСТВИЯТА НА МЕХАНИЗМА В ПЕРИОДА 2007—2013 г.

    Независимата външна оценка изтъкна по-конкретно следните точки, що се отнася до уместността на отделните действия на механизма:

    Всички заинтересовани страни, които бяха консултирани в хода на външната оценка, считат, че MIC/ERCC и свързаните с тях инструменти (CECIS и EWS) са уместни, като са били удовлетворени от предоставения мониторинг, управление на информацията и координация. Държавите участнички считат, че MIC/ERCC са от съществено значение за осигуряването на: ефективно, ефикасно и бързо реагиране при извънредни ситуации в случай на бедствия, ефективно разполагане на екипите на ЕС за гражданска защита и взаимното допълване на интервенциите на ЕС при бедствия с реакциите на държавите членки и международната общност. Един от основните недостатъци на MIC – че не функционира 24 часа в денонощието седем дни в седмицата –, посочен и в междинната оценка, беше отстранен с преминаването от MIC към ERCC. Мнозинството от участващите държави считат, че курсовете за обучение отговарят на нуждите на националните им органи в областта на гражданската защита. Посещаемостта на курсовете за обучение е висока през целия период 2007—2013 г., като средно 88,6 % от всички свободни места са били заети. Във външната оценка се посочва обаче, че не е била направена оценка на оптималния брой експерти, които трябва да бъдат обучени, с оглед на средния брой мисии в рамките на механизма. Процентът на обучените експерти, които реално са били изпратени на мисии, се изчислява на малко над 10 %. Симулационните учения са обхващали широк спектър от сценарии, които са били изключително уместни за участващите държави. Повечето от участващите държави (с изключение на четири) са взели участие в ученията – 18 като главен организатор – което допълнително илюстрира значението им. При все това през периода 2007—2013 г. броят на получените предложения и съфинансираните симулационни учения варира и е бил с тенденция към намаляване: през 2008 г. е отбелязан рекорден брой от 18 представени предложения, в сравнение с 5 през 2013 г. (край на периода за оценка); по подобен начин 8 симулационни учения бяха съфинансирани в рамките на поканите за представяне на предложения през 2007 г. и 2008 г., в сравнение с 2 през 2013 г. Резултатите от онлайн анкетата сред участниците в програмата за обмен на експерти показват, че 99 % от участниците в анкетата са на мнение, че компетентността и уменията им са се повишили в резултат на обмена. Голямото мнозинство от участниците и домакините определят управлението на програмите като удачно, ясно и компетентно при съобщаването на подробности, свързани с организацията на обмена. Някои заинтересовани страни считат, че броят на инициативите за обмен е твърде ограничен и са на мнение, че програмата следва да разполага с капацитет да финансира допълнителен брой инициативи на обмен. Освен това е налице изразен дисбаланс в участието на държавите, участващи в програмата. Модулите и TAST са били разгърнати при редица бедствия в рамките на ЕС и извън него, като само през 2013 г. са били разгърнати 12 модула. Докато повечето от участващите държави потвърждават, че в периода 2007—2013 г. са били разработени и прилагани уместни насоки и стандартни оперативни процедури за модулите, консултациите с други заинтересовани страни и проучването на конкретен случай показаха необходимостта от повече международни и единни насоки и стандарти за създаването, функционирането и общите процедури на модулите. Модулните учения са считани от много заинтересовани страни като съществени и уместни за идентифицирането и преодоляването на пропуските в работата на модулите, като по този начин се повишава степента на сътрудничество с други модули и се подобрява координацията на помощта. Проектите в областта на превенцията и подготвеността, подбрани в рамките на поканите за представяне на предложения в периода 2007—2013 г., са в съответствие с конкретните цели, определени в поканите за представяне на предложения, и се считат за уместни за общите цели на механизма. Процесът на подбор се преценява като подходящ, въпреки че се посочва, че продължителността му може да бъде намалена. И накрая, процесът на мониторинг на проектите се преценява като прозрачен и ясен. Участващите държави, Европейският парламент и Съветът многократно са призовавали за действия в областта на превенцията и различните действия, предприети за разработване на рамка за политика за превенция, безспорно са отговорили на потребностите на заинтересованите страни. В междинния доклад се посочва, че рамката на политиката на ЕС за превенция следва да е в състояние да обхване различните аспекти на превенцията в отделните области на политиката на ЕС и да улесни по-нататъшното сътрудничество между участващите държави. Събраните доказателства сочат, че оттогава насам гражданската защита е била интегрирана в 13 други политики на ЕС и че са направени усилия за по-тясно сътрудничество посредством редица срещи на експерти, които са довели до обмен на добри практики. Това сочи, че препоръките са били следвани. Превенцията обаче остава важен приоритет за заинтересованите страни, тъй като рамката за политиката на превенция е разработена неотдавна и поради това се нуждае от повече време, за да покаже резултати. Разработването на правната рамка за въвеждането в действие на транспортната подкрепа е било в значителна степен уместно, тъй като е било отговор на вече установена нужда. Макар използването ѝ в началото на периода за оценка да е слабо, засиленото използване на транспортната помощ по време на периода за оценка показва, че до края на този период тя се е превърнала в утвърдено действие. Това показва също така, че Комисията е взела предвид препоръката от междинната оценка да направи процедурите и изискванията за документиране не толкова тромави. Доказателствата сочат, че транспортната помощ е била от полза за предоставянето на помощ в областта на гражданската защита. Участието на механизма при замърсяване на морето е изисквало тясно сътрудничество с ЕАМБ. При външната оценка се констатира, че дейностите в областта на замърсяването на морето са допринесли за три ключови цели на механизма: в периода 2007—2013 г. MIC/ERCC са координирали девет пъти мерките, предприети от ЕС в отговор на замърсяване на морето; MIC/ERCC са способствали и за оказването на подкрепа на засегнатите държави, често в сътрудничество с ЕАМБ, която е предоставила експертен опит и логистична подкрепа; тези операции са допринесли за опазването на човешки живот и околната среда. Пилотният проект и проектите за подготвителни действия са допринесли за засилването на способността на ЕС за реагиране, като са отговорили на критични нужди, възникнали в резултат на мащабни бедствия. Заинтересованите страни, които са били консултирани, са посочили, че наличността и готовността на самолетите Canadair, които са част от пилотния проект, са били от голяма полза в борбата с горските пожари. Освен това подготвителните действия са дали възможност за изпробването на новаторски мерки и за разработването на нови модули, които впоследствие са били използвани в рамките на Механизма. Действията в трети държави са били в отговор на нуждите както на третите държави бенефициери, така и на участващите държави. За третите държави действията са допринесли за увеличаването на техния капацитет за реагиране на бедствия и за по-доброто разбиране на механизма и неговите възможности. За участващите държави изграждането на капацитет в трети държави, по-специално съседните държави, вероятно е допринесло за намаляването на необходимостта от помощта на механизма в бъдеще, чрез предотвратяването на разпространението на някои видове бедствия (трансгранични) или увеличаването на скоростта на реакция при бедствия.

    Като цяло, отчитайки общите си впечатления от експлоатацията на механизма и развитието му в положителна посока, Комисията е съгласна с резултатите от независимата оценка, че всички действия в рамките на механизма са важни елементи за цялостната политика, допринасящи за подобряване на националните системи за гражданска защита и управление на бедствия в Европа и извън нея. Тези изводи са допълнително подкрепени от количествени данни[10], потвърждаващи, например, нарастването на броя на случаите на задействане на механизма, на исканията за съфинансиране на транспорт, на разгръщането на модули и високото ниво на участие в учения, обучения и обмен на експерти.   

    4. СЪГЛАСУВАНОСТ НА ДЕЙСТВИЯТА НА МЕХАНИЗМА В ПЕРИОДА 2007—2013 г.

    В независимата външна оценка се изтъкват по-конкретно следните точки:

    94 % от участващите държави, отговорили на онлайн анкетата, считат, че MIC/ERCC са подобрили координацията между ЕС и държавите членки по отношение на помощта за гражданска защита по време на интервенции. Това е ясен знак, че Комисията е предприела последващи действия по препоръките от междинната оценка, а именно извършването на подобрения в координацията между MIC/ERCC и участващите държави и международните партньори. На равнище ЕС MIC/ERCC са участвали в координирането на всякакви видове реакции при бедствия и са се погрижили за пълната съгласуваност между службите на Комисията и други институции на ЕС в случаи на бедствия (напр. сътрудничество с ГД „Здравеопазване и потребители“ в Хаити, ГД „Енергетика“ в Япония, ЕСВД в Пакистан и ЕАМБ в САЩ). Всички интервюирани международни партньори възприемат MIC/ERCC като надежден партньор, който е в състояние да предоставя информация и да насочва подкрепата. MIC/ERCC са имали засилено сътрудничество с други служби на Комисията и с международни партньори: повече от 60 пъти през периода 2007—2013 г. Последователната свързаност на курсовете за обучение е замислена още при изготвянето им, като курсовете обхващат уводни, оперативни и управленски теми и са взаимосвързани. Няколко второстепенни забележки се отнасят до специфични области (напр. управление на медии), които биха могли да бъдат въведени по съгласуван начин в различните курсове. Симулационните учения са били съгласувани с други действия на механизма, по-специално с курсовете за обучение и модулните учения, чийто акцент и начин на действие са различни, и са генерирани допълнителни резултати. В зависимост от сценария на учението известен брой симулационни учения са дали възможност и за включването на трети държави, което допълнително е засилило външната съгласуваност на механизма. При все това обаче още в междинната оценка се посочва, че съгласуваността на симулационните учения би могла да бъде подобрена, ако се въведе всеобхватна стратегия или рамка за програмата за симулационни учения. Тази препоръка понастоящем се изпълнява в резултат на изискванията, въведени с решението от 2013 г. Програмата за обмен на експерти е възприемана понякога от участващите държави като алтернатива на курсовете за обучение, а не като допълващо действие и форум за обмен на знания и добри практики. Програмата обаче се възприема като генератор на възможности за придобиване на повече знания относно ролята на механизма и като платформа за професионални контакти, които могат да се окажат от съществено значение при действително бедствие. Предварително определените и оперативно съвместими модули представляват допълнителни възможности, които биха могли да бъдат разгърнати в кратък срок, поради което са от съществено значение за постигането на целта на механизма за улесняване на сътрудничеството в областта на гражданската защита. Модулните учения са били съгласувани, доколкото са предоставяли основно обучение и изпитване на капацитета и процедурите с много реалистични сценарии за извънредни ситуации. Подбраните проекти за превенция и подготвеност са били в съответствие с приоритетите, определяни ежегодно в поканата за представяне на предложения. Действията, осъществени от подбраните проекти, също са били съгласувани с действията, финансирани чрез други инструменти на ЕС. Посочва се обаче, че приоритетите за проекти за превенция и подготвеност, определени в поканата за представяне на предложения, са били твърде общи: определянето на по-конкретни приоритети би представлявало по-ефективен принос за механизма и за избягването на всякакъв потенциален риск от дублиране на усилия със съответните финансови инструменти на ЕС. Рамката за политика на превенция е била интегрирана в допълнителна степен в другите политики на ЕС и е била също така съгласувана с международните политики и програми за управление на риска от бедствия. Посочва се също, че, наред със съществуващите усилия, биха могли да бъдат предвидени допълнителни действия за по-нататъшното интегриране на дейностите за превенция в националните политики за гражданска защита, като превенцията бъде свързана с подготвеността и реагирането. Различните компоненти на процеса на транспортна помощ (т.е. фаза на обединяване определяне на вариантите за транспорт на търговския пазар, и съфинансиране) допринасят пряко за ключовите цели на механизма, които се отнасят до координирането на предоставянето на помощ и разгръщането на тази помощ, когато е необходимо. Що се отнася до замърсяването на морето, бяха определени поредица от общи цели на сътрудничеството между ЕАМБ и Комисията (ГД „Хуманитарна помощ“) и бяха въведени различни механизми, за да се гарантира ясно разделение на задачите и добра координация. Освен това Комисията активно си сътрудничи и с четири регионални споразумения, разработени за ареалите на морските басейни на ЕС, като това сътрудничество се оценява от външната оценка като особено засилено и добре организирано. Освен това Комисията е участвала в среща между секретариатите на регионалните споразумения, Комисията и ЕАМБ. Тези констатации потвърждават също така, че Комисията е постигнала успех при предприемането на подходящи стъпки за изпълнение на препоръките от междинната оценка, а именно необходимостта от подобрение на координацията с ЕАМБ. Една от основните цели на проектите за подготвителни действия е била осигуряването на оборудване и други ресурси, които да бъдат разгърнати в отговор на бедствия, което е било осъществено в редица случаи (напр. земетресението в Хаити). Що се отнася до пилотния проект, той е допринесъл за укрепване на цялостния капацитет на ЕС за борба с пожарите. Във външната оценка се потвърждава, че резултатите, постигнати чрез пилотния проект и подготвителните действия, са в съответствие с техните цели, т.е. отстраняване на съществуващите пропуски по съгласуван начин. Заключенията от проучването на документи и интервютата със заинтересованите страни, извършени като част от външната оценка на действия с трети държави, сочат, че успешното изпълнение на дейностите в рамките на ИПП, програмите PPRD Юг и Изток е допринесло за засиленото сътрудничество между страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки, както и между съседните държави и ЕС, което на свой ред е способствало за по-последователно сътрудничество в областта на превенцията, подготвеността и действията за реагиране.

    Опитът на Комисията, свързан с операциите на механизма, и заключенията от обратната информация и информационните срещи с всички заинтересовани страни след операции / учения / обучения, потвърждават резултатите от външната оценка, при която е установено, че действията на механизма са взаимодопълващи се помежду си, а така също и с други действия на национално, европейско и международно равнище. Независимо от това Комисията счита, че съществуват и други възможности за по-всеобхватна рамка на всички действия на механизма и за повече възможности за взаимен обмен на знания между различните действия, и ще се стреми да работи в тази насока чрез определяне на цялостна стратегическа рамка за обученията, ученията и извличането на поуки. Резултатите от текущата вътрешна координация между различните служби на Комисията, както и контактите със съответните външни заинтересовани страни, са в подкрепа на заключението, че функционирането на механизма като цяло е в синхрон със съответните европейски и международни действия и програми.

    5. ЕФЕКТИВНОСТ НА МЕХАНИЗМА В ПЕРИОДА 2007—2013 г.

    В независимата външна оценка се изтъкват по-конкретно следните точки:

    Счита се, че MIC/ERCC са ефективна платформа с подходящи характеристики и адекватни ресурси за постигането на техните цели и за успешното изпълнение на функциите им. Всички участващи държави, които са отговорили на онлайн анкетата, считат, че MIC/ERCC успешно са осигурили комуникацията между ЕС и участващите държави и почти всички считат, че MIC/ERCC са били на разположение и в състояние да реагират незабавно 24 часа в денонощието седем дни в седмицата. Различните заинтересовани страни отбелязват, че времето, необходимо на MIC/ERCC за координиране и разгръщане на помощта на ЕС, е намаляло през годините. По-малка група участващи държави и други заинтересовани страни отправят някои критики относно: i) избора на национални експерти, които да бъдат разгърнати в извънредни ситуации (виждането е, че MIC/ERCC следва да имат по-голяма роля при подбора на експерти за по-доброто съответствие с действителните нужди на място); и ii) липсата на практически опит на персонала на MIC/ERCC. Курсовете за обучение са постигнали своите цели за подобряване на индивидуалните умения и компетентност на експертите и за установяването на общо разбиране за сътрудничеството при интервенции за гражданска защита. Оценката показва, че връзката между уменията, нужни на място, и поуките от мисии и от курсовете за обучение могат да бъдат подобрени и че този процес може да стане по-систематичен. Симулационните учения като цяло са постигнали своите цели, по-специално за насърчаване на по-добра координация и по-кратко време за реагиране, и са допринесли за цялостния механизъм. Чрез симулационните учения са били постигнати и известен брой по-общи цели, например проучване на възможностите за сътрудничество между UNDAC и екипите на ЕС за гражданска защита, както и по-нататъшно развитие на оперативното и стратегическото сътрудничество между хуманитарната помощ и гражданската защита на национално равнище и на равнището на ЕС. Програмата за обмен на експерти се преценява като успешна, доколкото е отговорила на целите на участниците. Много експерти посочват, че са придобили специални пряко приложими умения. Същевременно обаче очакванията им, че ще бъдат изпратени с екипи на ЕС за гражданска защита, не са били осъществени за много от тях. При все че програмата като цяло получава висока оценка и от участниците, и от организациите домакини, процесът за обратна информация би могъл да бъде подобрен, тъй като това е от първостепенно значение за измерване на ефективността ѝ. В междинната оценка се препоръчва концепцията за модулите да бъде доразвита, включително чрез специализирани учения и разработване на стандартни оперативни процедури. Тези препоръки са изцяло изпълнени. Броят на модулите и TAST, регистрирани в базата данни CECIS, се е увеличил през периода 2007—2013 г., като в края на 2013 г. общият брой на модулите достига 150. От определените 17 са регистрирани 16 различни видове модули. С цел да се повиши ефективността на регистрираните модули, заинтересованите страни предлагат минималните изисквания и насоките за модулите да бъдат доразработени. Повечето анкетирани участващи държави считат, че модулните учения са постигнали своите цели, доколкото са насърчили персоналът за гражданска защита да вземат предвид извлечените поуки и да въведат подобрения във функционирането на модулите. Посочва се обаче, че възможността за по-чести модулни учения, дори в по-малки мащаби и с не толкова сложни учения, би допринесла за устойчивостта на придобитите умения. Резултатите от проектите за превенция и подготвеност са изпълнили целите, заложени в годишните работни програми, и са довели до конкретни действия, като подкрепа за разработването на стратегии за превенция на бедствията и повишаване на осведомеността по конкретни въпроси. При все това обаче въздействието и устойчивостта на проектите за превенция и подготвеност продължават да са твърде ограничени: по-специално, донякъде липсва прилагане на резултатите на национално равнище, резултатите не са били системно популяризирани и не са придобили публичност, а трансферът им към другите участващи държави изостава в сравнение с очакванията. Различните разработени и проведени дейности за превенция са допринесли за постигането на целите, определени в съобщението на Комисията от 2009 г. и в заключенията на Съвета относно превенцията. По-специално, дейностите са допринесли за основани в по-голяма степен на знания политики за превенция на бедствия, за установяването на връзка между участниците и политиките в областта на превенцията и съответните участници в областта на подготвеността и реагирането, както и за включването в съществуващите финансови и законодателни инструменти на ЕС на съображения за превенция на бедствия. 77 % от анкетираните участващи държави смятат, че предоставянето на транспортна подкрепа чрез отпускане на безвъзмездни средства ефективно е допринесло за подобряване на реакцията при извънредни ситуации. Редица заинтересовани страни заявяват, че използването на транспортен посредник е адаптирано към ситуации, които изискват висока степен на гъвкавост, и че съществува потенциал за значително подобряване на използването му. И накрая, опитът от някои бедствия показва, че ограничаването на съфинансирането от страна на ЕС на 50 % значително намалява ефективността на инструмента. Това виждане отразява една от препоръките от междинната оценка, според която трябва да се проучи потенциалът за различни нива на съфинансиране. Оттогава насам Комисията е отбелязала напредък в това отношение с въвеждането на нови, по-високи дялове на съфинансиране в решението от 2013 г. Ефективността на действията в областта на замърсяването на морето е била в пряка зависимост от доброто сътрудничество с ЕАМБ. Това сътрудничество е счетено за ефективно при всички операции с участието на ЕАМБ. Също така, проектите за превенция и подготвеност в областта на замърсяването на морето са считани за много ефективни с постигането на резултати, които иначе не биха били възможни без финансовата подкрепа на Комисията (ГД „Хуманитарна помощ“). Оценката на симулационното учение в областта на замърсяването на морето в крайна сметка не е еднозначна, тъй като Комисията и ЕАМБ имат различни мнения относно ефективността му. Повечето анкетирани участващи държави смятат, че пилотният проект и подготвителните действия са допринесли за по-ефективното реагиране при бедствия по-скоро чрез допълване на съществуващия капацитет, а не чрез дублиране с предходни усилия и резултати. Например, вместо решения на отделните участващи държави, пилотният проект е предложил изключително важна подкрепа при инцидентното възникване на няколко едновременни големи горски пожара със сериозни последици. Ефективността на проектите за подготвителни действия е ограничена, доколкото разпространението на резултатите е можело да бъде по-широко. Като цяло събраните доказателства показват, че целите на действията с трети държави, а именно програмата ИПП и програмите PPRD Юг и Изток, са били постигнати. Някои заинтересовани страни подчертават необходимостта в бъдеще да се отделя по-голямо внимание на действията за превенция в съответствие с развитието на механизма.

    Виждането на Комисията е, че както се демонстрира от събрания от Комисията оперативен опит и обширна обратна информация при осъществяването или подкрепата на редица успешни действия за превенция, дейности за подготвеност, като учения, и операции за реагиране, извършени в периода 2007—2013 г., всеобхватната цел на механизма като цяло, а именно улесняването на засиленото сътрудничество, е изцяло постигната. В някои случаи успехът на тези действия се забелязва незабавно, като например в случая с пилотния проект, който успява да подкрепи участващите държави в борбата с горските пожари при липсата на друг наличен капацитет за реагиране, докато в други случаи резултатите не са незабавно осезаеми и се изразяват например в това екипи да се научат да работят заедно с оглед на евентуалното сътрудничество при реални извънредни ситуации. Виждането на Комисията се подкрепя от резултатите на външната оценка, която достига до заключението, че изпълнението на действията на механизма е ефективно, доколкото всички отделни действия на механизма са постигнали своите конкретни цели на политиката.

    6. ЕФИКАСНОСТ НА МЕХАНИЗМА В ПЕРИОДА 2007—2013 г.

    В независимата външна оценка се изтъкват по-конкретно следните точки:

    1. Общо близо 20 млн. EUR са били заделени в рамките на годишните работни програми за периода 2007—2013 г. за финансиране на различните функции на MIC/ERCC, включително поддръжка и по-нататъшно развитие на MIC/ERCC, CECIS, EWS и мисии. В оценката се отбелязва, че MIC/ERCC са били особено ефикасни при улесняване на предоставянето на помощ по координиран начин, така че да се даде възможност за ефикасно използване на ресурсите. Преминаването от MIC към ERCC, за който е бил осигурен персонал, поради което вече може да бъде на разположение 24 часа в денонощието седем дни в седмицата, е още един важен фактор за повишаване на ефикасността, особено по отношение на планирането и бързото реагиране на извънредни ситуации. Една от констатациите на междинната оценка е, че съществува възможност от оперативни подобрения в системата за ранно предупреждение (EWS). Оттогава са проведени значителни инвестиции в EWS. Бюджетът, отпуснат за EWS, се е увеличил от 0,7 млн. EUR през 2009 г. на 1,6 млн. EUR през 2013 г. и е бил използван за разработването на цялостна мултирискова защита на EWS в почти реално време.

    2. Общо около 29 млн. EUR са били предназначени за курсове за обучение в годишните работни програми за периода 2007—2013 г. Между 2009 и 2010 г. броят на предлаганите курсове на обучение се е удвоил от шест на дванадесет. Между 2010 г. и 2013 г. се наблюдава постоянно нарастване на броя на участниците в курсовете за обучение, а размерът на инвестираните финансови ресурси е останал на същото равнище. Участниците в обученията потвърждават, че участието в обучения е създало общо разбиране за механизма, което на свой ред е генерирало ефективни резултати посредством осигуряването на координирано и по този начин по-ефективно реагиране.

    3. Общият размер на бюджета, предвиден за симулационните учения в годишните работни програми за периода 2007—2013 г., е над 20 млн. EUR. Индивидуалните бюджети варират значително в зависимост от обхвата и сложността на сценария. Поради специфичните характеристики на всеки сценарий е трудно да се направи сравнение на ефикасността на симулационните учения. При все това обаче, в съответствие с финансовите и одитните доклади на трети страни, проверени по време на външното оценяване, бюджетът на всяко симулационно учение е бил счетен за подходящ и пропорционален на индивидуалните им цели.

    4. Общият размер на средствата, заделени за програмата за обмен на експерти в годишните работни програми за периода 2007—2013 г., възлиза на 1,75 млн. EUR. Резултатите от външната оценка показват, че някои от участващите държави считат цялостния капацитет на програмата за ограничен, като изтъкват дългото чакане експертите да бъдат разпределени за обмен. Реалното управление на този обмен се описва от експертите като добро, а процесът на подбор — като уместен и способстващ за постигането на целите на програмата.

    5. В годишните работни програми за периода 2007—2013 г. за модулни учения са заделени общо повече от 13 млн. EUR. Според външната оценка, въпреки че като цяло модулните учения се възприемат много положително, някои заинтересовани страни не са сигурни дали е ефективно да се инвестира в изготвянето на толкова голям брой модули като се има предвид, че делът на действително разгърнатите модули в рамките на механизма остава относително малък през последните години. Освен това модулните учения са замислени така, че да не обхващат еднакво всички видове модули, а да наблегнат предимно на няколко.

    6. Общият бюджет, заделен за проекти за превенция, е възлизал на около 14 млн. EUR, а за проекти за подготвеност — на около 10,5 млн. EUR в периода 2007—2013 г. По-голямата част от анкетираните участващи държави считат размера на бюджета за подходящ и пропорционален на целите, предвидени за проектите. Повечето бюджети на завършени проекти са пропорционални по отношение на конкретните постигнати резултати.

    7. Между участващите държави има консенсус, че превенцията е разходно ефективен и разумен начин за намаляване на човешката и икономическата цена на бедствията. При все това се отбелязва, че не е ясно дали дейностите за превенция са допринесли в пълна степен за повишаване на възможностите за управление на бедствия на равнище ЕС и как си взаимодействат с други действия на механизма.

    8. В годишните работни програми за периода 2007—2013 г. са заделени общо 62,9 млн. EUR за транспортна помощ, като така нетният принос на Комисията за транспортна помощ през този период възлиза на около 11 млн. EUR. Във външната оценка бяха направени две основни констатации: счита се, че предвидената в правната рамка фаза за обединяване на транспорта следва да осигури ефикасното обединяване и операции за комбиниран транспорт, с оглед обаче на ограничените действителни резултати от обединяването, необходимостта от фазата на обединяване не е абсолютна; и въпреки че използването на транспортния брокер е било замислено така, че да се гарантира рентабилност, използването му все пак е било минимално.

    9. В годишните работни програми за периода 2007—2013 г. не е заделено отделно финансиране за действия в областта на замърсяването на морето. Тъй като случайното замърсяване на морето е включено в различните действия на механизма, то е интегрирано в различните бюджетни редове и е оценявано като част от тях.

    10. За периода 2008—2010 г. бюджетният орган на ЕС е предвидил общо 22,5 млн. EUR за пилотния проект и за подготвителни действия. Във външната оценка се отбелязва, че наличният бюджет е достатъчен за осъществяване на планираните дейности, както и че той е използван за постигане на конкретни резултати, включително засилен капацитет за реагиране, разработване на учения и/или модули, програми за обучение и комуникационни дейности.

    11. Действията с трети държави са били финансирани чрез различни финансови инструменти. Програмата за сътрудничество в областта на гражданската защита I по линия на ИПП е била финансирана по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) за периода 2010—2012 г. PPRD Юг е била в ход между 2009 г. и 2012 г. с бюджет от 5 млн. EUR, а PPRD Изток е обхващала периода 2010—2014 г. с бюджет от 6 млн. EUR. Освен това проектът за управление на риска от бедствия ЕС—Китай е стартирал през 2012 г. и е финансиран чрез Инструмента за сътрудничество за развитие с общ бюджет в размер на 6 млн. EUR. Във външната оценка се отбелязва, че поради разнообразието на действията с трети държави и различния механизъм за финансиране, общата ефикасност на действията с трети държави вероятно е отслабена поради липсата на всеобхватна рамка за тези действия.

    Като цяло Комисията е съгласна с резултатите от външната оценка, че действията на този механизъм са разработени да бъдат ефективни от гледна точка на разходите (напр. при курсовете за обучение бюджетът е останал стабилен в периода 2010—2013 г., като обаче броят на участниците в курсовете е нараснал) и като цяло са изпълнени ефективно. Освен външната проверка на количествените и качествените данни, оперативният опит на Комисията с механизма показва по-многоизмерна картина. Например увеличението на инвестициите в EWS е относително малко в сравнение с бюджета, отпуснат за други действия на механизма, но е довело до значителна оперативна полза за механизма. По същия начин инвестициите в обучение са довели до голям брой обучени експерти, които обаче не са били непременно използвани за операции на механизма, но тази констатация не отчита в достатъчна степен съществената полза от участието в национални операции на експерти, обучени в рамките на механизма, и потенциала им за разпространение на знания.

    7. ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ ЗА ЕС НА МЕХАНИЗМА В ПЕРИОДА 2007—2013 г.

    В независимата външна оценка се изтъкват по-конкретно следните точки:

    Добавената стойност на MIC/ERCC е многоаспектна. За участващите държави MIC/ERCC са били инструмент за „обслужване на едно гише“ при справянето с бедствия с ясна добавена стойност в сравнение с реагирането на двустранна основа. CECIS се счита от всички заинтересовани страни като полезна централизирана платформа за обмен на информация с ясна добавена стойност за ЕС. За третите държави и за международните партньори MIC/ERCC са им давали възможност да имат достъп и да поискат помощ чрез единна платформа, което е улеснявало сътрудничеството. EWS е дала възможност на участващите държави за достъп до съвременни системи за предупреждение, обхващащи целия спектър от рискове, както и до по-стабилен научен/оперативен интерфейс, улесняващ иновациите. Курсовете за обучение доказват солидната добавена стойност за ЕС, в резултат на което участниците не само придобиват умения и знания за механизма, но се укрепва и мрежата от специалисти по гражданска защита. Във външната оценка се твърди, че този им ефект по отношение на създаването на мрежа е улеснил сътрудничеството и интервенциите. От интервютата става ясно, че поне в пет от шест случая симулационните учения не биха били проведени без съфинансиране от ЕС. Обменът на опит и ползването на най-добри практики са били един от ключовите резултати и са осигурили солидна добавена стойност за ЕС. Освен това ученията са дали възможност за пресъздаване на сценарии на извънредни ситуации и са считани от заинтересованите страни като допълнение към курсовете за обучение. Обменът на опит и ползването на най-добри практики са били един от ключовите резултати на програмата за обмен на експерти. Програмата е довела до насърчаването на солидни връзки на национално и европейско равнище, което е улеснило сътрудничеството. Счита се за малко вероятно този обмен да е можел да се осъществява без финансовата помощ от ЕС. Добавената стойност за ЕС от модулите и модулните учения е очевидна, тъй като те пряко са подпомагали националната реакция на бедствия в засегнатите държави. Изпитването на уменията и процедурите по време на модулните учения са създали общо разбиране за координирана помощ. Проектите в областта на превенцията и подготвеността са постигнали резултати, които не биха могли да бъдат постигнати самостоятелно от участващите държави. По-голямата част от проектите са се отнасяли до няколко партньори от различни участващи държави, което е повишило взаимното познаване и е допринесло за изграждането на доверие между участващите държави. Дейностите за превенция са показали добавена стойност за ЕС: преди разработването на политика за превенция на равнище ЕС, не всички участващи държави са имали установени политики, насочени към превенцията на бедствия – дейностите, предприети на равнището на ЕС са мотивирали такива участващи държави да положат допълнителни усилия за разработването на подобни политики. Участващите държави са се възползвали и от обмена на практики, и от експертните срещи на равнище ЕС. Транспортната помощ, предлагана от механизма, е допринесла с добавена стойност за ЕС чрез пряката подкрепа за изпращането на подкрепа при бедствия в засегнатите държави. Конкретните примери включват икономии на разходи за участващите държави и на равнище ЕС чрез подкрепа за обединяването на транспортните средства и гъвкавост, когато това е оправдано от съответната ситуация на място. Констатира се, че механизмът е допринесъл с добавена стойност за ЕС в областта на замърсяване на морската среда, предимно чрез сближаването на хората, работещи в областта на замърсяването на морето и на гражданската защита, и чрез подкрепа за сътрудничеството и съвместната работа, когато е необходимо. Проектите за превенция и подготвеност в областта на замърсяването на морето са посочени като ключова инициатива за създаване на добавена стойност. Пилотните проекти и подготвителните действия са допринесли за развитието/наличието на допълнителен капацитет, който иначе не е можело да бъде самостоятелно развит/предоставен от участващите държави. Освен това беше засилено сътрудничеството между участващите държави. В някои случаи резултатите от подготвителните действия са довели до цялостна оценка на потребностите от капацитет и до използването на стандартни процедури. Всички заинтересовани страни са потвърдили добавената стойност за ЕС на действията с трети държави. Най-важният посочен резултат е намаляването на последствията от бедствията, постигнат чрез подобряването на капацитета за гражданска защита. Счита се също така, че участието в действия с трети държави има положително въздействие върху националните политики. Повечето от интервюираните заинтересовани страни от трети държави имат също така опит от първа ръка със задействането на механизма и признават добавената му стойност за трети държави.

    Въз основа на резултатите от външната оценка поуките от големия брой операции на механизма в Европа и извън нея и обратната информация от държавите, които са поискали помощ от механизма, Комисията стига до заключението, че той е показал добавена стойност на няколко равнища, включително чрез засилване на сътрудничеството между участващите държави в отговор на нуждата от подходящи дейности за превенция, улесняващи разполагането на екипи и помощ и предлагащи единен „пакет“ от подкрепа, включително експерти, модули и TAST в областта на гражданската защита. Като цяло механизмът представлява успешна област на политиката на ЕС с нарастващо търсене от страна на държавите членки и други заинтересовани страни.

    8. ЗАКЛЮЧЕНИЯ

    Като има предвид заключенията в доклада за външната оценка и отчита собствения си оперативен опит и извлечени поуки, както и собствената си оценка на качествените и количествените доказателства и данни, общото заключение на Комисията е, че действията на механизма, получили финансова помощ в периода 2007—2013 г., са изпълнени много добре и са постигнали своите цели. В цялостната оценка за прилагането на механизма се констатират като цяло много добри резултати и категорично се доказва уместността, съгласуваността, ефективността, ефикасността и добавената стойност за ЕС на механизма като цяло, както и на отделните му действия. Действията на механизма са били успешни в много отношения, не на последно място за подобряване на координацията и сътрудничеството и за повишаване на капацитета на участващите държави в областта на подготвеността и реагирането, за осигуряване на ефективни, бързи и ефикасни ответни действия при извънредни ситуации, и за предоставяне на достъп до транспортни ресурси, за да се гарантира бърза реакция.

    Комисията отбелязва значителния напредък на механизма между 2007 г. и 2013 г., не на последно място преминаването от MIC към ERCC, по-силния акцент върху политиката и действията за превенция и засиленото сътрудничество с трети държави. Много от идеите, които в началото на периода за оценка са едва в зародиш, понастоящем са напълно разработени действия на механизма, водещи до значителни ползи за участващите държави, като например транспортната помощ и концепцията за модулите. Комисията също така подчертава значителния напредък, постигнат от механизма след междинния доклад за оценка, по отношение на препоръките му, всички от които са били взети предвид до края на периода на оценяване и са изпълнени или са в процес на изпълнение, включително в резултат на решението от 2013 г.

    В светлината на казаното по-горе Комисията стига до заключението, че европейското сътрудничество и координация в областта на гражданската защита са отбелязали значителен напредък от 2007 г. насам и са създали добра основа за продължаване на тези положителни тенденции. Във външната оценка се съдържат редица положителни примери, които показват степента, до която механизмът и координацията на реагирането на ЕС при бедствия са се развили и са по-успешни в постигането на цели. Финансирането на ФИГЗ, използвано за тази цел, е източник на значителна добавена стойност за ЕС.

    Наред с положителната оценка за резултатите на механизма и всичките му действия, във външната оценка се изтъква и потенциалът за по-нататъшни подобрения. Най-важните препоръки включват създаването на по-съгласувана рамка за действията на механизма в областта на подготвеността, включително учения, обучение, проекти, обмен на експерти и по-добро планиране, както и по-опростени процедури за реагиране и по-висок дял на съфинансирането от страна на ЕС за транспорт. Комисията е съгласна, че в редица области е налице възможност за по-нататъшно подобряване и доразработване на механизма и приветства препоръките на външната оценка.

    В решението от 2013 г. се предвижда правната основа за постигането на по-нататъшен напредък в областта на превенцията, подготвеността и реагирането, и конкретно се разглеждат много от въпросите, установени при външната оценка (напр. в решението от 2013 г. се призовава за стратегическа рамка за симулационните учения). Следователно Комисията ще се постарае да взема под внимание по-голямата част от тези препоръки при вече започналото прилагане на решението от 2013 г. Препоръките, свързани с операции, ще бъдат взети под внимание като част от текущата работа по подобряване на процедурите (напр. покани за представяне на предложения) или на изпълнението на програмите.

    Комисията отправя покана към Европейския парламент и Съвета да вземат под внимание констатациите на оценката.

    [1] Решение 2001/792/ЕО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на механизъм на Общността за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита (връзка)

    [2] Решение № 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета от 8 ноември 2007 г. за създаване на общностен механизъм за гражданска защита (преработен вариант) (връзка)

    [3] Решение на Съвета от 5 март 2007 г. за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита (ФИГЗ) (връзка)

    [4] Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (връзка)

    [5] COM(2011) 696 окончателен (link)

    [6] SEC(2011) 1311 окончателен (link)

    [7] Пилотни проекти и подготвителни действия в съответствие с член 49, параграф 6, букви a) и б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (Финансов регламент), Бюджет на ЕС за 2008 г., бюджетни редове 07 04 04 и 07 04 05, Решение C(2008) 1740 на Комисията, Бюджет на ЕС за 2009 г., бюджетен ред 07 04 05, Решение C(2009) 3356 на Комисията, Бюджет на ЕС за 2010 г., бюджетен ред 07 04 05, Решение C(2010) 1206 на Комисията  

    [8] Системата EWS, разработена от Съвместния изследователски център (JRC), включва глобалната система за предупреждения и координация при бедствия (GDACS), Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) и Европейската система за алармиране при възникване на наводнения (EFAS).

    [9] MIC/ERCC отговарят също така за оперативната координация на програмата за управление на извънредни ситуации „Коперник“, стартирана през 2012 г., включително на компонента ѝ за картографиране и на взаимодействие с упълномощените потребители.

    [10] Официални статистически данни за MIC/ERCC; вж. също доклад за външна оценка, стр. 32—34, 53—56, 69—71, 77—78, 114—116

    Top