18.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/1

Докладчик:

Antonello PEZZINI

1.1.

Европейският икономически и социален (ЕИСК) многократно е заявявал, че единният пазар стои в основата на европейската интеграция и има потенциала да осигурява преки ползи и да генерира устойчив растеж за икономиките на Европа.

1.1.1.

Комитетът призовава при осъществяването на единния пазар да се обърне внимание на секторите на зелената икономика, като се умножават устойчивите пазарни модели на производство и потребление и се продължи прилагането на принципите на кръговата икономика и борбата с климатичните промени посредством проучване на нови показатели.

1.1.2.

По отношение на енергийния пазар ЕИСК смята, че е необходимо увеличаване на усилията и инвестициите в областта на мрежите за газ и електроенергия и въвеждане на принципа на субсидиарност в сферата на енергийните запаси между отделните държави членки.

1.2.

Европейските фондове за регионално развитие и Европейският социален фонд би трябвало да се фокусират все по-силно върху единния пазар и социалното приобщаване на гражданите и работещите в Европа.

1.3.

По отношение на пакета за мобилността на работниците, ЕИСК счита, че той би трябвало да бъде насочен към премахване на всички препятствия пред свободното движение на работниците при запазване на високо равнище на сигурност; за тази цел ЕИСК призовава за по-добра координация между системите за социална сигурност чрез въвеждането на социалноосигурителни институции с признати на европейско равнище функции; ЕИСК счита, че е от съществено значение Договорът да се прилага напълно относно правата на работниците на информиране и консултиране, и изразява желание за по-голямо участие на работниците и служителите в управлението на предприятията.

1.4.

ЕИСК счита, че потребителите трябва да се смятат за главни действащи лица на единния пазар и призовава Комисията да участва по-активно в координирането на законодателството на Общността в този сектор и да подобри механизмите за разрешаване на спорове. Необходими са повече усилия за подобряване на безопасността на продуктите и повишаване на надзора на пазара, като се обърне особено внимание на измамите на цифровия пазар. За тази цел изразява желание за създаването на рационален механизъм за колективна правна защита на потребителите, валиден и на международно равнище.

1.5.

ЕИСК смята, че финансовите услуги на дребно следва да бъдат подобрени във всички държави и препоръчва въвеждането на обслужване на едно гише и създаването на мрежи от гишета в отделните държави, свързани в европейска централна система.

1.6.

Приобщаващото социално предприемачество е от решаващо значение за социалното сближаване, с цел осигуряване на по-ефикасен и устойчив икономически растеж. За тази цел ЕИСК може да допринесе за обсъжданията в Комисията и вече предложи постоянна структура (1), която да задълбочи съответните аспекти.

1.7.

Службите и мрежите, предлагащи услуги и информация, правни съвети и съдействие по маркетингови въпроси, би трябвало да обхващат цялата гама от видове предприятия (2), със специален акцент върху микропредприятията.

1.7.1.

Всички организации, представляващи многообразието от форми на предприятия, би трябвало да бъдат включвани в социалния диалог в областите, в които са доказали представителността си.

1.8.

Европейските предприятия, особено МСП и в още по-голяма степен микропредприятията, се нуждаят от силен и динамичен единен пазар и ЕИСК изразява съгласие относно необходимостта от законодателно предложение във връзка с несъстоятелността на предприятията и ранното преструктуриране и подкрепя предложението за предоставяне на „втори шанс“ на предприемачите. Това предложение следва да постави акцент върху защитата на работниците и потребителите и върху необходимостта да им бъдат гарантирани подходящи средства за защита.

1.9.

ЕИСК смята, че е необходимо да се подобри принципът на взаимно признаване на нехармонизираните стоки между предприятията и публичните органи.

1.10.

ЕИСК подчертава необходимостта от намаляване и премахване на административните пречки, които ограничават развитието на предприятията и които тежат най-силно на малките и средните предприятия и микропредприятията. Допълнителните излишни изисквания, въведени от държавите членки, би трябвало да бъдат премахнати, ако противоречат на дадена директива или на нейните цели, а Комисията би могла да осъществява по-строг контрол за съгласуваност. Комитетът отбелязва, че би трябвало да се запазят особеностите за самостоятелно заетите лица, като се засили онлайн сътрудничеството между властите на държавите членки.

1.11.

Важно е да се повиши ефективността на Директивата за услугите и на процедурите по нейното нотифициране, като се предотвратяват формите на протекционизъм и новите бариери пред свободното движение на услугите посредством секторен подход, за да се открият несъответствията и пречките, и освен това следва да се възприеме принципът на „нулева толерантност“ посредством целенасочени процедури при нарушение в случай на доказано неспазване на директивата.

1.12.

ЕИСК изразява желание за по-добро прилагане на Директивата относно командироването на работници (96/71/ЕО) и за прилагане на Директивата за осигуряване на изпълнението от 2014 г.

1.13.

Изглежда важно и целесъобразно да се наблегне на признаването на професионалните и академичните квалификации, като се подкрепя прилагането на взаимното признаване чрез процес на хармонизиране, който да гарантира равен достъп.

1.13.1.

В този смисъл е важно обхватът на Европейската професионална карта да се разшири, като се включат нови професии.

1.14.

Освен това е от основно значение да се насърчава европейската стандартизация чрез система „от долу нагоре“ и с непрекъснато участие на социалните партньори, потребителите и природозащитните организации.

1.15.

Комитетът призовава за стартирането на кампания за пряко участие на гражданите, и особено на младите хора, като наследство на европейското гражданство на всеки. Тази кампания ще включва и въвеждането на приложение за смартфони и интерактивно електронно гише на равнището на ЕС, на всички езици, с възможност за даване на личен принос, за да се управлява по-добре пълноценното и правилно функциониране на вътрешния пазар и да се води борба с асиметрията при обмена на информация с гражданите и асиметрията на информацията, предназначена за тях. Също така ЕИСК призовава за създаването на програма „Еразъм“ в областта на занаятите и на професионалните стажове в рамките на единния пазар , която да дава възможност на младите занаятчии, лицата на свободна практика и стажантите да придобиват опит в единството на вътрешния европейски пазар и в обмена на опит и високи постижения.

1.16.

Комитетът счита за също толкова важно стартирането, извън ЕС, на рекламна кампания, с активното участие на Европейската служба за външна дейност, относно Единният европейски пазар — уникална възможност за установяване на сигурно и стабилно партньорство с над 500 милиона души .

2.1.

Единният пазар представлява ключовият елемент на европейската интеграция, върху който е изградено доверието на гражданите в европейския проект, духът на инициативност на европейските предприятия, хармоничното и устойчиво развитие на производствените дейности, търговията и услугите и оползотворяването на човешките ресурси.

2.2.

Наскоро Комисията внесе предложения за европейски енергиен съюз, стратегия за цифров единен пазар, план за действие за създаване на съюз на капиталовите пазари, инициативата „Търговия за всички“, голям пакет от мерки в областта на кръговата икономика и пакет мерки за прозрачност на системите за данъчно облагане.

2.3.

Създаден, за да позволи на всеки европейски гражданин да се възползва напълно от предимствата, произтичащи от възможността за живот, работа, придвижване, обучение, производство, продажба и покупка в която и да е част от Европейския съюз, без каквито и да било ограничения, за 23-те години от създаването си, единният пазар премахна множество препятствия и пречки пред свободното упражняване на тези основни свободи.

2.4.

Въпреки постигнатия напредък, в цялостната реализация на единния пазар все още съществуват сериозни недостатъци и пропуски, които „спъват иновациите и възпират дружествата да разработват нови продукти и услуги в Европа, да наемат допълнителен персонал и да разширяват дейността си на нови пазари“ (3).

2.5.

Това са пречки пред свободното движение на хора, стоки и услуги, бариери, които затрудняват растежа и създаването на работни места и нарушават конкурентоспособността на европейските предприятия, а въз основа на положителните резултати от Актовете за единния пазар I и II сега има нужда от радикална стъпка за оптимизиране на функционирането на единния пазар и освобождаване на неизползвания потенциал на вътрешния пазар.

2.6.

Следователно трябва „да продължи премахването на пречките и интелектуалните и идеологическите бариери, за да може тази единствена по рода си стратегия за сътрудничество да се реализира напълно, като донесе ползи за всички граждани в 28-те държави членки и в 3-те държави в Европейското икономическо пространство“ (4).

2.7.

В своята програма за 2015 — 2018 г. ОЕП предложи като приоритет „стратегията за цифровия единен пазар и пазара на енергия“, както и други различни форми на сътрудничество, като например подобряването на SOLVIT (5).

2.8.

Комисията внесе инициативите „Акт за единния пазар I“ през април 2011 г. и „Акт за единния пазар II“ през октомври 2012 г. (за които Комитетът вече излезе със становища (6)) въз основа на препоръките, съдържащи се в Доклада на Монти от 2010 г.

2.9.

По-задълбоченият и справедлив единен пазар представлява един от 10-те политически приоритета на Комисията: премахването на оставащите регулаторни и нерегулаторни пречки в рамките на единния пазар на стоки и услуги е определено като приоритет в Годишния обзор на растежа за 2015 г.  (7).

2.10.

Докладът на Чекини от 1988 г. „Цената на отказа от Европа“ е последван от различни планове за действие, които определят приоритетите за завършването на единния пазар, а Комисията многократно посочва предложения за насоки и мерки, които обаче до този момент не успяват да доведат до задоволителни резултати. Призивът за конкретни действия, който Комисията отправя с настоящата нова пътна карта, следва да бъде включен в тази рамка.

3.1.

В пътната карта се посочват три основни цели за доизграждането на единния пазар:

3.2.

Стълбовете на инициативата могат да се обобщят по следния начин:

3.3.

Комисията възнамерява да улесни този процес с активни действия за изпълнението на различните директиви и регламенти в тази област и с поредица от мерки, основани на възможности, модернизация и конкретни резултати, със стриктен и, надяваме се, задължителен график.

4.1.

ЕИСК многократно е заявявал убеждението си в необходимостта от мерки, които да позволят на потенциала на единния пазар да се развива в полза на предприятията, работниците, потребителите, гражданите и останалите заинтересовани страни в области като услуги, достъп до финансиране, опростяването на бюрократичните задължения за МСП, при зачитане на защитата на работниците, потребителите и околната среда, актуализиране и подобряване на техническите и регулаторните стандарти, онлайн търговията, цифровия единен пазар и мобилността.

4.1.1.

В тази връзка Комитетът счита, че е от съществено значение да се отчита стойността на единния европейски пазар в европейското наследство на всеки отделен гражданин, особено сред младите хора, със стартирането на:

4.2.

Комитетът счита, че преди да се пристъпи към нови законодателни инициативи, би трябвало да се даде приоритет на: механизми за ефективно въвеждане и прилагане на съществуващите правила посредством въвеждане на динамична система за събиране на информация; по-добра оценка на въздействието с цел както откриване на нарушенията, така и набелязване на нови мерки, които да бъдат предложени за по-добро изграждане на единния пазар. При това следва да се обсъди до каква степен чрез дерегулирането могат да бъдат изпълнени преследваните цели (прогноза).

4.3.

ЕИСК счита за важно да се извърши качествен подбор на правилата за защита на потребителите, за да се гарантира пропорционалност, прозрачност, ефективност и реална европейска добавена стойност.

4.4.

Комитетът счита за приоритет утвърждаването на клаузите за взаимно признаване, чрез анализ на отделните случаи с цел насърчаване и подобряване на свободния поток на стоки и услуги.

4.4.1.

За тази цел е препоръчително да бъдат изготвени правила, някои от които, в определени случаи, биха могли да бъдат включени в 29-и режим, с позоваване на най-добрия опит, натрупан от отделните държави.

4.5.

ЕИСК подкрепя развитието на услуги в производствените сектори чрез действия, които гарантират нови бизнес модели за съвместното предоставяне на стоки и услуги. По-доброто транспониране на Директивата за услугите и една по-ясна и получила одобрение формулировка на правилата за прилагане биха могли да гарантират приложения, съвместими с техническите и регулаторните стандарти за качество.

4.6.

Комитетът изразява задоволство, че в съобщението на Комисията има глава за икономиката на споделянето. Комитетът вече прие няколко становища по тази тема (8), а понастоящем изготвя проучвателно становище по искане на нидерландското председателство и две становища по собствена инициатива по въпроси, свързани с новите тенденции в потреблението.

4.6.1.

ЕИСК счита, че икономиката, основаваща се на сътрудничеството, позволява да се отбележи значителен напредък към постигането на по-етична икономика, основана на европейски ценности, което ще помогне на потребителите да възприемат етични модели на потребление.

4.6.2.

В някои отношения икономиката на сътрудничеството предполага концептуална трансформация на разбирането за труда и има голям потенциал за създаване на нови работни места. Тя има и иновативни предимства в екологичен план.

4.6.3.

ЕИСК може да допринесе за обсъжданията в Комисията по въпроса и вече предложи постоянна структура, която да задълбочи съответните аспекти.

4.7.

Според ЕИСК трябва да се използва целият потенциал на икономиката на сътрудничеството, като същевременно се внесе по-голяма яснота в правилата, които следва да се прилагат спрямо предоставените от нея услуги, въз основа на стабилно отчитани данни за фактическата реалност в цяла Европа. При всяко законодателно действие, което трябва да бъде предприето, трябва да се отчита необходимостта да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция за всички участници на пазара. В този контекст следва да бъдат гарантирани и високите европейски стандарти за трудово право, социална закрила и защита на потребителите.

4.8.

Според Комитета е необходимо да се преодолеят пречките пред свободното движение на услугите, като се постави акцент върху търговските услуги, строителството, туризма и търговията на дребно, както и върху услугите за предприятията: държавите членки трябва по-добре да развият информационните услуги относно националните стандарти, които засягат трансграничното предоставяне на услуги, и да обосновават всички правила или допълнителни изисквания, налагани на доставчиците на услуги без дискриминация, като уведомят Комисията. ЕИСК призовава Комисията да предприеме мерки, за да унифицира и подобри резултатите на „единните звена за контакт“, като подобри връзките между съществуващите инструменти (9).

4.9.

ЕИСК счита, че укрепването на процедурите в случай на нарушение е от основно значение за гарантирането на култура на спазване на правилата на равнището на ЕС и коректното им транспониране в различните национални действителности: държавите членки трябва да възприемат тази култура включително чрез стриктно централизирано следене на прилагането; по-бързи процедури при нарушение на европейско равнище в случай на необходимост; а също така и по-тясно сътрудничество и партньорство между Комисията и националните администрации.

4.10.

Според ЕИСК инициативите по отношение на МСП, стартиращите предприятия и подкрепата на иновациите и цифровите приложения следва да заемат по-важно място в предложената пътна карта, тъй като са от съществено значение за растежа и повишаването на заетостта в Съюза. Във връзка с това трябва да се обмислят възможностите за даване на „втори шанс на предприемачите“.

4.11.

ЕИСК приканва Комисията да обърне максимално внимание на надлежното и навременно транспониране от държавите членки на новите директиви за обществените поръчки (10) предвид факта, че този сектор представлява около 20 % от БВП на ЕС.

4.12.

Различните форми на предприятия в ЕС се дължат на разнообразното историческо развитие на нашия континент. Сред различните форми икономиката на сътрудничеството се откроява и придобива все по-голямо значение, тъй като е в състояние да отговори на нуждите на обществото на разумни цени и включва различни форми на заетост и предприемачество.

4.13.

Комитетът призовава Европейската комисия да насърчава социалната икономика, включително и посредством план, и да премахне конкретните пречки, които затрудняват дейността на социалните предприятия, като не им позволяват да се възползват пълноценно от потенциала на единния пазар.

4.14.

Европейската стандартизация трябва все повече да спомага, посредством приноса на социалните партньори и заинтересованите страни, за допълването и обогатяването на протичащите в световната икономика процеси, както за да внесе добавената стойност, която ни отличава като социална пазарна икономика, така и за насърчаване на европейската икономика в процесите на глобализация.

4.14.1.

Желателно е културата на европейската стандартизация в глобалните процеси на стандартизация да присъства по-силно и да има и по-голяма тежест.

5.1.1.

Европейските потребители все по-ясно осъзнават, че правителствата на държавите членки, водени често от силни икономически интереси, издигат все повече преки и косвени бариери пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали.

5.1.2.

Застраховането на стоки, услуги и отговорности трябва да функционира свободно във всички държави от ЕС.

5.1.3.

Не е създадена обща електронна система между държавите, която да хармонизира и опрости пътните такси за частни и търговски превозни средства.

5.1.4.

Системата за технически прегледи на моторни превозни средства не е хармонизирана и достъпна за гражданите във всяка една държава.

5.1.5.

Електрическите контакти, все по-полезни на европейските граждани, все още не са стандартизирани.

5.1.6.

Размерите на дрехите и обувките също са различни в твърде много държави.

5.1.7.

ЕИСК изразява желание за широкообхватни действия за повишаване на осведомеността на потребителите относно ползите от решителни стъпки в посока използване на потенциала на общите стандарти в рамките на единния пазар.

5.1.8.

ЕИСК призовава Комисията да представи предложение за хармонизиране на информацията за гражданите относно мебелите за обзавеждане.

5.2.1.

Категорията на хората с увреждания, в която попада 15 % от населението на Европа, се сблъсква с допълнителни пречки, които ѝ пречат да се възползва от свободите, залегнали в рамките на единния пазар. ЕИСК приветства неотдавнашното представяне от страна на Европейската комисия на Европейския акт за достъпност, който има за цел да подобри достъпността на стоките и услугите.

5.3.1.

ЕИСК подкрепя необходимостта от създаване на обща регулация за свободните професии, валидна във всички европейски държави, и смята, че обхватът на Европейската професионална карта трябва да бъде разширен до всички възможни категории, като се зачита съдържанието на европейската директива относно професионалните квалификации.

5.4.1.

Системите за защита на интелектуалната собственост страдат, особено от гледна точка на МСП, от недостатъци и липса на яснота относно съвместното съществуване на единните и националните патенти и допълнителните национални сертификати за защита.

5.4.2.

ЕИСК е съгласен с необходимостта от създаване на единен съд, в състояние да гарантира единна юрисдикция по отношение на процесите, свързани с патентите.

5.4.3.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията издаването на единния патент за допълнителните сертификати за защита да се прехвърли на равнището на ЕС.

5.5.1.

Що се отнася до обществените поръчки, ЕИСК изразява желание да бъдат създадени система за събиране на данни и нови инструменти за анализ, които да са в състояние да откриват проблеми и нередности.

5.5.2.

Би могло да се окаже много полезно да се въведат европейски регистри на обществените поръчки с цел засичане на аномалии в процесите на възлагане на обществени поръчки.

5.5.3.

ЕИСК е съгласен със създаването на доброволен механизъм за предварителна оценка на аспектите, свързани с възлагането на обществени поръчки за някои големи инфраструктурни проекти.

5.6.1.

ЕИСК призовава Комисията да разшири правомощията и влиянието на SOLVIT с цел спазване на правилата на единния пазар от държавите членки, които, в последно време, обръщат голямо внимание на силно националистичните уклони.

5.6.2.

ЕИСК отбелязва, че културата за реализирането на единния пазар все още е слаба, а нарушаващите я национални действия, които не позволяват пълното му осъществяване, са твърде много.