19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/52

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“ (1),

—

като взе предвид член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз и член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които съответно постановяват, че „в отношенията си с останалата част от света Съюзът […] допринася за […] стриктното спазване и развитието на международното право“ и че „Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия“,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г. (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно търговията с услуги (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно търговия със суровини и стоки (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. за Глобална Европа — външни аспекти на конкурентоспособността (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2005 г. относно отношенията между ЕС, Китай и Тайван и сигурността в Далечния изток (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела — Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб. Принос към стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567),

—

като взе предвид доклада на Комисията за пречките пред търговията и инвестициите за 2013 г., публикуван на 28 февруари 2013 г. (COM(2013)0103),

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно търговските отношения между ЕС и Тайван (O-000093/2013 — B7-0509/2013),

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че основаната на правила многостранна търговска система, установена от Световната търговска организация (СТО), представлява най-подходящата рамка за постигане на открита и справедлива търговия в световен мащаб; като има предвид обаче, че е от съществено значение да се разбере, че двустранните споразумения са също така част от един и същ общ инструментариум за международните въпроси;

Б.

като има предвид, че ЕС остава изцяло ангажиран с постигането на балансиран и справедлив резултат за Програмата за развитие от Доха (ПРД) като предпочитан подход и като има предвид, че едновременното постигане на напредък в двустранните търговски споразумения с други индустриализирани страни също е валиден вариант;

В.

като има предвид, че общата стойност на двустранната търговия между ЕС и Тайван се е увеличила повече от 12 пъти през последните две десетилетия, като през 2011 г. е надхвърлила 40 милиарда евро;

Г.

като има предвид, че Тайван е седмият по големина търговски партньор на ЕС в Азия и двадесет и третият по големина търговски партньор на ЕС в света;

Д.

като има предвид, че през 2010 г. делът на ЕС съставляваше 31,5 % от всички потоци на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и 21 % от дела на ПЧИ в Тайван и ЕС беше най-големият чуждестранен инвеститор в страната;

Е.

като има предвид, че цялостните търговски отношения между ЕС и Тайван са понастоящем доста под потенциала си;

Ж.

като има предвид, че откритата и справедлива търговия е мощен инструмент за създаване на повече растеж и благоденствие, който се опира на сравнителните предимства на всяка икономика и потенциалните взаимодействия, произтичащи от по-голяма икономическа интеграция и нов принос към основани на знанието икономики;

З.

като има предвид, че митата вече са на принципно ниски равнища между двата търговски партньора; като има предвид, че ЕС и Тайван провеждат редовен структуриран диалог за разглеждане на търговските и инвестиционните въпроси от взаимен интерес и грижа; като има предвид, че в тази рамка четири технически работни групи са създадени с цел разглеждане на въпросите, свързани с правата върху интелектуална собственост, техническите пречки пред търговията и санитарните и фитосанитарните мерки, както и на фармацевтичния сектор;

И.

като има предвид, че въпреки относително ниските тарифи обемите на двустранната търговия между ЕС и Тайван изостават от голямата част от търговския обмен на ЕС с другите основни търговски партньори;

Й.

като има предвид, че индустрията на информационните и комуникационните технологии е сектор с висока добавена стойност и източник на растеж както в ЕС, така и в Тайван, особено по отношение на по-нататъшното разработване на интелигентни продукти и услуги;

К.

като има предвид, че ЕС и Тайван могат допълнително да задълбочат своите икономически отношения по начин, който в действителност е от взаимна полза и с оглед на справяне с общите обществени предизвикателства;

Л.

като има предвид, че Тайван е пълноправен член на Световната търговска организация (СТО) от 2002 г. насам, а също и пълноправен член на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) и на Азиатската банка за развитие;

М.

като има предвид, че присъединяването на Тайван към Споразумението на СТО за държавните поръчки (GPA) през юли 2009 г. беше съществена и положителна стъпка, която ще даде възможност на Тайван не само да се възползва от реципрочното отваряне на пазарите за държавни поръчки, но също така ще подобри ефикасността на неговия вътрешен пазар;

Н.

като има предвид, че Тайван и Китайската народна република (КНР) възприеха конструктивен подход, допринасящ за сключването на 19 споразумения, подписани между Фондацията за обмен между двата бряга на Тайванския проток — от страна на Тайван, и Асоциацията за връзки между двата бряга на Тайванския проток — от страна на КНР; като има предвид, че тези споразумения включват Рамковото споразумение за икономическо сътрудничество (РСИС) между двата бряга на Тайванския проток и Споразумението за правата върху интелектуалната собственост (ПИС), които бяха подписани на 29 юни 2010 г., както и Споразумението за инвестиции и Споразумението за митническо сътрудничество, които бяха подписани на 9 август 2012 г.;

О.

като има предвид, че други конструктивни алтернативи доведоха до това Тайван да сключи 31 двустранни споразумения за инвестиции с трети държави, включително с Япония на 22 септември 2011 г., и споразумение за икономическо сътрудничество с Нова Зеландия на 10 юли 2013 г., да възобнови преговорите си по Рамковото споразумение за търговия и инвестиции (РСТИ) със САЩ на 10 март 2013 г. и понастоящем да води преговори по Споразумение за инвестиции с Република Корея, както и по споразумение за свободна търговия със Сингапур (ASTEP);

П.

като има предвид, че икономическото и културно представителство на Тайпей в САЩ и Американският институт в Тайван се споразумяха за съвместни декларации относно принципите за международни инвестиции и услугите в областта на ИКТ; като има също така предвид, че Тайван сключи всеобхватни споразумения за данъчно облагане на доходите с 25 държави, включително 9 държави — членки на ЕС;

Р.

като има предвид, че по-тесните икономически връзки с Тайван не противоречат по никакъв начин на политиката на ЕС за „единен Китай“, предвид факта, че Китай и Тайван се присъединиха съответно към APEC през 1991 г. и към СТО през 2002 г.;

1.

Счита, че многостранната търговска система, представлявана от СТО, остава далеч най-ефективната рамка за постигане на открита и справедлива търговия в световен мащаб; счита, че ЕС и Тайван следва да допринесат за напредъка на многостранните търговски преговори;

2.

Счита, че макар че ЕС работи по подобряване на своите икономически отношения с Китай, той следва да разгледа възможността да направи същото с Тайван, с цел последователно да следва пътя на предоставянето на подкрепа за тайванската демократична система, социален плурализъм и добри резултати във връзка със зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

3.

Следователно счита, че ЕС следва да даде положителен отговор на желанието на Тайван за започване на паралелни преговори за двустранни споразумения за защита на инвестициите и достъп до пазара, за да се засили допълнително правната сигурност на инвестициите и да се увеличат обемът и качеството на инвестиционните потоци;

4.

Счита, че решението за започване на такива преговори с Тайван следва да се базира на икономически основания и не следва да бъде взаимосвързано с оценката на отношенията между ЕС и Китайската народна република;

5.

Подчертава факта, че Парламентът подкрепя споразуменията за защита на инвестициите и достъп до пазара с Тайван, които биха довели до задълбочаване на съществуващите икономически отношения между ЕС и Тайван;

6.

Счита, че споразуменията между ЕС и Тайван за защита на инвестициите и достъп до пазара имат истинския потенциал да доведат до печеливша за двете страни ситуация, която ще носи ползи и за двете икономики;

7.

Отбелязва, че всяко споразумение следва надлежно да отчита МСП и да подобрява тяхната способност за инвестиции в чужбина;

8.

Припомня също така, че ЕС и Тайван вече имат добре интегрирани икономически отношения, принципно ниски мита от двете страни и добре структуриран диалог, който включва редовни срещи с цел разрешаване на двустранните търговски и инвестиционни въпроси;

9.

Подчертава, че споразумението следва да включва сериозен ангажимент на страните за устойчиво и приобщаващо развитие в икономическо, социално и екологично отношение във връзка с инвестициите;

10.

Подчертава, че споразуменията за инвестиции, сключени от ЕС, трябва да спазват капацитета за публична намеса, по-специално когато се преследват цели на обществената политика, като например социалните и екологичните стандарти, правата на човека, сигурността, правата на работниците и на потребителите, общественото здраве и безопасността и културното многообразие; призовава за включването на специфични клаузи относно тези цели в споразумението;

11.

Препоръчва по отношение на достъпа до пазара двете страни да могат да изключват определени сектори от задълженията за либерализация, за да защитят стратегически национални интереси;

12.

Отново призовава за ефективна клауза относно корпоративната социална отговорност и ефективни социални и екологични клаузи;

13.

Подчертава, че споразумението трябва да задължи чуждестранните инвеститори в ЕС да спазват изискванията на европейските социални стандарти и европейския социален диалог;

14.

Призовава Комисията да започне преговори за такива споразумения между ЕС и Тайван;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството на Тайван и на законодателния орган на Тайван.