13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/143

—

предложението за регламент на Съвета и плановете за прилагане на „Хоризонт 2020“се нуждаят от по-голям акцент и въздействие върху практиките от реалния живот, т.е. местното и регионалното равнище трябва да бъдат предизвикани да участват активно, за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“;

—

тристълбовата система на програма „Хоризонт 2020“ има голяма добавена стойност за европейските научни изследвания;

—

„Хоризонт 2020“ следва да финансира научноизследователската и развойна дейност, свързана с разработването на концепции, методи и други форми на интелектуален капитал, необходими за развитие на сътрудничеството между регионите и градовете, университетите и предприятията в областта на иновациите и повишаване на стойността на знанието;

—

регионите и градовете следва да включват НИРДИ като елемент от първостепенно значение от основния си политически дневен ред. Програма „Хоризонт 2020“ и финансирането в областта на сближаването следва да се използват за създаване на концепции, инструменти и други предпоставки, чрез които местните и регионалните власти могат активно да насърчават иновациите, да поемат рискове и да инвестират в практически приложения на НИРДИ, така че да осигурят адаптиране към регионалните особености;

—

КР предлага като стратегическа цел на „Хоризонт 2020“ да се създаде европейска култура на отворени иновации посредством специални програми и други инструменти. За развитие на иновационните екосистеми, главните базови технологии, обществените поръчки и научноизследователската инфраструктура са необходими големи усилия;

—

обновяването на рамковата програма означава опростяване на програмните практики и повишаване на въздействието на финансираните от ЕС проекти за НИРДИ;

—

освен това, за постигане на поставените цели е необходима промяна в мисленето. КР призовава най-инициативните региони да формират европейски консорциуми, интегриращи различни възможности за създаване на авангардни обществени иновации за общоевропейска употреба;

—

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) може да добави специална стойност и на регионално равнище.

Докладчик

г-н Markku MARKKULA (FI/ЕНП), член на Градския съвет на Espoo

Отправен документ

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014-2020 г.)“

COM(2011) 809 final

1.

Предложенията на Комисията представляват отлична отправна точка за определяне на научните изследвания, развойната дейност и иновациите (НИРДИ) в ЕС за следващия програмен период (2014-2020 г.). Всички региони и действащи лица на територията на регионите могат и следва да използват ефективно знанията. Това е от изключително значение за разпространяването и по-нататъшното развитие на резултатите от научните изследвания, развойната дейност и иновациите в Европа.

2.

За да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“, е важно политиката на сближаване на ЕС да допринася за повишаване на основните умения и капацитета за иновации на местно равнище, както и за разработване на инструменти и развиване на сътрудничество, които да насърчават вътрешноевропейското сътрудничество между регионите. Тези инструменти и сътрудничество са необходими за изпълнение на резултатите на „Хоризонт 2020“ на регионално и местно равнище. Научноизследователските дейности на всички региони, финансирани по „Хоризонт 2020“, следва да включват измерение „високи световни постижения“, което да бъде улеснено чрез принципите на интелигентната специализация. Освен това, по-тясното обвързване на „Хоризонт 2020“ със структурните фондове би трябвало да намери подходящо отражение в оперативните програми и стратегиите за научноизследователска дейност, иновации и интелигентна специализация.

3.

Предложенията на Комисията са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Мерките в програма „Хоризонт“ са ориентирани така, че да постигнат възможно най-голяма добавена стойност и въздействие при прилагането им на равнище ЕС. Дейностите могат да укрепят общите принципи на научните изследвания и иновациите, да подпомогнат научноизследователските функции на държавите членки и да предотвратят припокриване. От особено значение е фактът, че „Хоризонт 2020“ може да спомогне за постигане на критична маса в ключови сектори и да поеме високорисковата и дългосрочна научноизследователска и развойна дейност, тъй като позволява споделяне на риска, придава по-голям размах и генерира икономии от мащаба, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

4.

подчертава значението на програма „Хоризонт 2020“. Планираното финансиране в размер на 80 милиарда евро е добре обосновано и представлява минималната необходима сума, с оглед на ролята ѝ за осъществяване на стратегията „Европа 2020“ и други политики на Съюза, както и за създаване и функциониране на Европейското научноизследователско пространство. При все това, подчертавайки че Европа трябва да се възстанови от финансовата криза и да създаде стабилна основа за подбрани приоритети на ролята си в световен план, програмата „Хоризонт 2020“ трябва да включва инструменти, насочени към промяна на практиките от реалния живот и осигуряване на по-бързи резултати за обществото под формата на нови работни места, интелигентен растеж и повишаване на благосъстоянието в краткосрочен и дългосрочен план;

5.

приветства целта на програма „Хоризонт 2020“ научните изследвания да водят до повече иновации, като отчита потенциала за иновации. От основно значение е още преди началото на новия програмен период отговорните за изготвяне на политиките на регионално равнище и местните университети и изследователски институти да започнат да разработват активно съвместни регионални програми за иновации и програми за прилагане със стратегическа насоченост, основаващи се на интелигентна специализация и съвместно финансиране от различни източници, включително общински бюджети, вноски на предприятия и редица финансови инструменти на ЕС. В тази връзка е важно европейската стратегия в областта на научните изследвания и иновациите и националните и регионалните стратегии относно същите иновации да се координират;

6.

призовава плановете по програма „Хоризонт 2020“ (по отношение на съдържанието, насочването на средствата и инструментите) да се оценяват според тяхното въздействие, особено насърчаващия им ефект, като част от дейностите по НИРДИ, които се осъществяват на цялата територия на Европа. „Хоризонт 2020“ е огромна програма във финансово отношение (80 милиарда евро за периода 2014-2020 г.). При все това, отстъпление се наблюдава що се отнася до дейностите по програмата „Мария Кюри“, тъй като бюджетът им през 2014 г. възлиза едва на 0,7 млрд. срещу 1 млрд. през 2013 г. Предвид услугите, предоставени в рамките на тази програма, финансирането в подкрепа на дейностите ѝ би следвало да съответства в по-голяма степен на това на Европейския съвет за научни изследвания. Освен това предвид факта, че програмата „Хоризонт 2020“ представлява едва няколко процента от всички дейности в областта на НИРДИ в Европа, в процеса на вземане на решения следва да се набляга върху европейската система за НИРДИ като цяло и да се следват строги приоритети при използване на средствата от програма „Хоризонт 2020“;

7.

заявява отново (1), че е необходимо е да се предприемат смели стъпки на практическо равнище, да се предоставят на всички равнища на управление в държавите членки – местно, регионално и централно – по-големи отговорности и да се включат всички други заинтересовани страни. Важната роля на регионалните и местните власти в определянето и изпълнението на стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде призната в националните програми за реформи. Освен това, този подход изисква споделена съпричастност на всички ключови действащи лица, които чрез териториални пактове се концентрират върху регионални дейности в областта на НИРДИ;

8.

призовава за основна роля на градовете и регионите в създаването на нови форми на съвместни предприятия в областта на публично-частно-междуличностните партньорства, като се подчертава по-силната роля на потребителите и на отворените иновации и на оползотворяването на най добрите знания за насърчаване на НИРДИ, необходими за намиране на иновативни решения в отговор на обществените предизвикателства. При определяне на целта Европа да се превърне в световен лидер в решаването на големите обществени предизвикателства, както вече беше посочено в програма „Хоризонт 2020“, дейностите в областта на НИРДИ трябва да бъдат мултидисциплинарни, мултисекторни, многоизмерни и многокултурни по своя характер, като по този начин налагат силно участие в реалния живот. Лабораториите вече не са традиционни университетски съоръжения, а регионални екосистеми за иновации, в които се правят изпитания за бързо създаване на прототипи на множество иновации, в чиято основа стоят потребителите: нови продукти, процеси, структури и системи с преобразуващ характер, чийто мащаб може да се променя. Те не могат да бъдат създадени и поддържани без активното участие на местните и регионалните власти;

9.

във връзка с постигане на целта за синергия между регионалната политика и изследователската политика, подчертава значението на предвиждането на регионално измерение в програмата „Хоризонт 2020“. Ето защо Комитетът приканва да се запазят инструментите и програмите от „Хоризонт 2020“, като „Региони на знанието“ (РЗ) и „Живите лаборатории“. Тези програми се характеризират със силно регионално измерение, регионално участие и регионално въздействие, укрепват потенциала за иновации на регионите и са много повече от обикновен „обмен на знания“;

10.

призовава програма „Региони на знанието“ да не се прекратява, дори с мотива, че подобни дейности са организирани и финансирани в значителна степен чрез фондовете на политиката на сближаване. Тъкмо обратното, програма „Региони на знанието“ следва да се използва като инструмент за постигане на отлични регионални резултати, а обемът ѝ следва да се разшири. Регионите на знанието могат да бъдат от ключово значение за мотивиране и подкрепа за регионите при преминаването към интелигентна специализация и превръщането им в стъпало към по-тясно европейско сътрудничество и обучение за възприемане на добрия опит (bench-learning); Обучението за възприемане на добрия опит е процес, при който се поставя акцент върху съвместното създаване на системни промени посредством установяването на критерии и сътрудничество в рамките на процеса на учене;

11.

предлага на програма „Региони на знанието“ да бъде възложена специална роля във финансирането на научните изследвания във връзка с начините за пряко интегриране на регионални дейности в различните водещи инициативи, с цел постигане на ползотворно европейско сътрудничество. Следователно една от целите на „Региони на знанието“ следва да бъде повишаване на конкурентоспособността на основаващите се на научни изследвания регионални екосистеми в областите на Програмата за цифрови технологии и технологиите за ефективно използване на ресурсите в цяла Европа и в световен план, като по този начин се създават нови възможности за бизнес за участващите МСП, които имат съществена роля в търговската експлоатация и внедряването на иновациите;

12.

изразява загриженост за това, че нито в предложената за периода 2014-2020 г. многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, нито в програмата „Хоризонт 2020“ се споменава бъдещето на програма „Интелигентна енергия – Европа“ (ИЕЕ), която в настоящия програмен период доказа основното си значение за иновациите в областта на местното управление, финансовия инженеринг, привличането на местни участници и граждани, определянето на дългосрочна визия и работата в мрежа, и позволи да бъде дадено начало на инициативи като Конвента на кметовете. Затова призовава да бъде създаден отделен бюджетен ред за нетехнологични решения по програма „Хоризонт 2020“, в духа на програма ИЕЕ и за нейното продължаване.

13.

За да се повиши регионалното въздействие на европейските дейности в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, трябва да бъдат решени няколко въпроса:

14.

подчертава, че основните проблеми по отношение на НИРДИ в регионите в Европа са:

15.

подчертава, че тристълбовата структура на програма „Хоризонт 2020“ създава възможности за постигане на стратегическите цели на „ЕС 2020“. Като се има предвид, че програма „Хоризонт 2020“ е насочена към НИРДИ на равнище ЕС, което следва да подейства като катализатор на НИРДИ в държавите членки и регионите, при преразглеждане на разпоредбите и практиките по отношение на „Хоризонт 2020“ следва да бъдат взети предвид следните препоръки:

16.

Регионите трябва да засилят степента си на готовност, за да могат да се възползват от научните изследвания. Трябва да се постави по-значителен акцент върху този аспект и да се представи по-голямо финансиране. След това разработените умения, практики и инструменти следва да се използват, за да може да се насърчат резултатите от научните изследвания с оглед на практическото им прилагане в цяла Европа. Това може да бъде постигнато единствено чрез засилване на синергиите при използването на всички инструменти за финансиране, т.е. „Хоризонт 2020“, политиката на сближаване, както и националните, регионалните и местните ресурси. Съвместното използване на ресурсите обаче не е достатъчно, а изисква в допълнение промени в оперативната култура и административните практики. По-конкретно, необходимо е да се засили регионалното сътрудничество и съвместното обучение във връзка с ефективното използване на стратегиите RIS3 (националните/регионалните стратегии за интелигентно специализиране).

17.

И все пак, допълняемостта на „Хоризонт 2020“ с други програми на ЕС за финансиране, включително със структурните фондове, трябва да гарантира, че дори регионите и градовете, които не отговарят на условията за финансиране от тези фондове, получават подкрепа за развитието на т.нар. „съзвездие от типа тройна спирала“ (включващо местните и регионалните власти, институтите на знанието и предприятията) в областта на иновациите и повишаването на стойността на знанието. За тази цел и предвид значението на „Хоризонт 2020“ за ЕС като цяло, в бюджета на програмата следва да се предвиди отпускане на специални средства за научноизследователска и развойна дейност, свързана с такива отношения на сътрудничество.

18.

Освен това, за постигането на поставените цели е необходима промяна в мисленето. КР призовава най-инициативните региони да формират европейски консорциуми, интегриращи различни възможности за създаване на авангардни обществени иновации за общоевропейска употреба. Той призовава също и за увеличаване на възможностите на регионите и градовете за използване на програма „Хоризонт 2020“ и други подобни инициативи. Следва да се постави специален акцент на пълното използване на цифровизацията и новите главни базови технологии за модернизиране на регионалната иновационна политика. Освен това КР насърчава регионите към отворените иновации, чрез насочен към човека подход на партньорства между участници от публичния и частния сектор, в които университетите и другите институции на знанието имат решаваща роля.

19.

подчертава допълващата роля на програма „Хоризонт 2020“ по отношение на НИРДИ в държавите членки. Прилагането на програма „Хоризонт 2020“ следва да води по-специално до програми и други инструменти за финансиране, които действат като катализатор по отношение на европейските политики в областта на иновациите, насърчават напредничавите инициативи и засилват участието на предприятията, особено на МСП. Това изисква насърчаване на поемането на рисковете, които често са свързани с важните иновации; освен това, това изисква и по-голямо финансиране за МСП, по-специално във връзка с бързото разработване на прототипи, търговска експлоатация и внедряване на иновациите;

20.

призовава за промени в ролята на Съвместния изследователски център, така че той да подпомага процеса на вземане на решения на регионално и местно равнище с последните резултати от НИРДИ. Тази насоченост следва да бъде постигната в тясно сътрудничество с новото развитие на Платформата за интелигентна специализация. Вместо към доклади и други публикации, резултатите следва да бъдат ориентирани в много по-голяма степен към финансиране на експерименти и бързо създаване на прототипи, както и към прилагане на научноизследователските знания в практически процеси на промяна във всички части на Европа, като по този начин повишават капитала за обновление на регионално и местно равнище;

21.

отделя специално внимание на това, как да се гарантира, че ще бъдат разработени и възприети нови ефективни инструменти със силно регионално измерение. Политическите насоки в програма „Хоризонт 2020“ са налице. В конкретната програма за прилагане на „Хоризонт 2020“ изрично се споменават аспекти от регионално значение и координация с източниците на финансиране на сближаването. Приоритет „Обществени предизвикателства“ включва компонент относно преодоляване на различията в областта на научните изследвания и иновациите в Европа, например чрез обединяване на успешни научноизследователски институти и по-слабо развити региони, чрез признаване на високите постижения в по-слабо развитите региони и чрез улесняване на усвояването на политиките на регионално равнище;

22.

изпраща недвусмислено послание до местните и регионалните власти, с цел да насърчи активната им роля в рамките на програма „Хоризонт 2020“. По отношение на пълноценното използване на „Хоризонт 2020“, местните и регионалните власти са изправени пред предизвикателството да разработят транстериториално и паневропейско сътрудничество. За тази цел те трябва да се възползват и от потенциала на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (2). По-конкретно те трябва да могат да развиват съвместни платформи (като форуми за иновации и изпитателни центрове за сътрудничество чрез интегриране на реалния и виртуалния свят) с цел насърчаване на изграждането на открити екосистеми за иновации и за регионални иновации. Активното европейско сътрудничество би довело до икономии от мащаба и до създаването на по-широки пазари за местните предприятия и други форми на местно развитие. Интелигентната специализация – в качеството ѝ на ключов ръководен принцип на програма „Хоризонт 2020“ и на политиката на сближаване – разкрива нови пътища за постигане на тази цел;

23.

подчертава, че при прилагането на програма „Хоризонт 2020“ следва да се набляга върху системния характер на веригата на НИРДИ и на крайните ѝ етапи или, с други думи, върху пазарното приложение на резултатите от научните изследвания. Увеличението на дейностите в областта на отворените иновации създава необходимост от повече научноизследователски дейности, свързани с новаторството и екосистемите за иновации. Следователно акцентът на мултидисциплинарните НИРДИ следва да бъде поставен по-специално върху факторите, създаващи възможности за иновативни промени, включително далновидност, човешки капитал, капацитет за обновление и средства за измерване за оценка на иновациите;

24.

предлага като стратегическа цел на „Хоризонт 2020“ да се създаде европейска култура на отворени иновации посредством специални програми и други инструменти, напр. за участие на крайни потребители, граждани и организации на гражданското общество, разработващи ИКТ методи и инструменти за отворени иновации. Целта следва да включва дейности за създаване на опит с възможност за промяна на мащаба в областта на управлението, методите, инструментите и приложните среди за отворените иновации. Експерименталният подход е необходим, особено в области, в които иновациите, свързани с цифровизацията, могат да имат огромен ефект, напр. интелигентните градове и интелигентната мобилност.

25.

Усъвършенстването на административните практики е едно от най-големите очаквания, свързани с програма „Хоризонт 2020“. Акцентът следва да се постави върху темите на научните изследвания и гъвкавите, прозрачни системи за финансиране, които са толкова привлекателни, че мотивират университетите, изследователските институти и предприятията да търсят широко европейско сътрудничество и да заделят значително собствено финансиране за тези начинания. Правно заверените счетоводни книги и стандартните одити на всеки оператор могат да се разглеждат като подходяща мярка за контрол по отношение на начина, по който се изразходват средствата. Това би намалило значително броя на извършваните от ЕС и от административните органи на държавите членки одити до дори по-ниско от планираното равнище.

26.

призовава за опростяване на администрирането и подчертава, че административните практики винаги следва да подкрепят и да служат на реалните съдържателни цели на проектите; Въвеждането на обслужване на едно гише в рамките на Европейската комисия би могло да бъде средство за премахване на разпокъсаността в координирането на иновационните проекти. Това е важно по-конкретно за мултидисциплинарните проекти или за тези, финансирани от няколко европейски фонда;

27.

счита за наложително да бъде изменен член 24 от проекта за регламент за определяне на правилата за участие (COM(2011) 810 final), който се отнася за непреките разходи. При сега предложения модел (основаващ се на „фиксирана ставка“), непреките разходи се определят, като се прилага фиксирана ставка в размер на 20 % от общите преки допустими разходи. Това нерядко ще създава неоснователни трудности при покриване на действителните непреки разходи. Или процентът на ставката трябва да бъде повишен значително, или трябва да стане възможно да се приемат действителни разходи и в случаите, когато става въпрос за непреки разходи;

28.

приветства съгласуването на „Хоризонт 2020“ и политиката на сближаване и свързването на различните програми и финансови инструменти на ЕС. Въпреки това, плановете по програма „Хоризонт 2020“ следва да бъдат конкретизирани за обезпечаване на необходимите промени. Това означава, че всяка програма следва да приеме критерии, свързани с нейните цели, но всички те да се основават на общия принцип, че проектът следва да включва ефективни мерки за прехвърляне на резултатите от изследванията за ползване от външни за проекта лица. Използването на финансиране по време на проекта следва да бъде по-гъвкаво, за да се повиши въздействието му. Важни са резултатите, а не администрацията;

29.

заявява отново подкрепата си за предлагания от Европейския парламент подход, ориентиран към „наука и технологии“ или „наука и иновации“, който е основан на солидни научно-технически критерии за качество, разчита на реалистични управленски практики и отчита приликите и разликите между науката, технологичното развитие и пазарното разпространение (3);

30.

подчертава значението на тясното сътрудничество между дейностите, финансирани по програма „Хоризонт 2020“ и финансираните от фондовете на политиката на сближаване. През новия програмен период финансирането по линия на сближаването следва да се използва за целта, посочена от КР в неговото становище относно „Опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания“. КР призова за създаване на нови механизми за отпускане на финансиране на местните и регионалните власти, така че те да могат да купуват резултатите от успешни научноизследователски проекти, за да отговарят на изискванията по отношение на компетенциите в новаторското регионално развитие (4);

31.

предлага следните мерки да бъдат приложени към голяма част от програмите по „Хоризонт 2020“, като всяка програма набляга върху теми, които имат най-силна връзка с нейните цели:

32.

Програма „Хоризонт 2020“ трябва да гарантира, че във всички части на Европа се прилагат съвременни методи и процеси за партньорства между университетите и предприятията. Акцентът трябва да бъде върху повишаване на потенциала за постигане на резултати, които водят до повече форми на иновации на базата на научни изследвания, както и върху печелившите предприятия, включително предприятията, действащи в публичния сектор.

33.

Продуктите, които имат международен успех – били те продукти в най-тесния смисъл на думата или системи, услуги или по-широки оперативни рамки – са резултат от експертен опит на световно равнище, основаващ се на вериги на стойност и екосистеми. Програма „Хоризонт 2020“ трябва да може да създава условия за функционални вериги на иновации. Само така ще бъде възможно да се отговори на големите социални предизвикателства и на нуждата от индустриално възраждане.

34.

подчертава ролята на главните базови технологии (ГБТ) в програма „Хоризонт 2020“. Технологиите не бива да се разработват само в отделни програми за наука и технологии; те следва да бъдат свързани още на етап НИРД с индустриалните вериги на стойност и световните мрежи на иновационна стойност, както и с дейности за разработване на регионални екосистеми и иновационни клъстери и за засилване на експертния опит. Развитието на кампуси на регионално равнище може да допринесе за тази цел. Това е важно, защото позволява дейностите във връзка с разработването на продукти от страна на малки и по-големи предприятия да преминат отвъд трудните ранни етапи;

35.

призовава за пълноценно използване на нуждата от нови услуги, продукти и технологии в публичния сектор като лост за създаване на по-голямо търсене на иновации чрез обществени поръчки. КР осъзнава (5) огромната покупателна способност на обществените поръчки, които формират 17 % от БВП на ЕС-27, и признава жизненоважната роля на обществените поръчки като двигател на иновациите и очевиден фактор, мотивиращ повишаването на (социалните, екологичните и др.) стандарти. Потенциалът следва да се използва на регионално, национално и европейско равнище на управление и следва да бъде подкрепен с подходящи мерки за изграждане на капацитет;

36.

потвърждава убеждението си, че Европейското научноизследователско пространство (ERA) би укрепнало, ако закупуването на услуги, свързани с научноизследователска и развойна дейност, се включи в процедурите за обществени поръчки; припомня становището на КР относно Зелената книга относно пазара на обществените поръчки (6) и становището относно доставки на развойни продукти (7)), при условие че това не води до преминаване на тези услуги в областта на конкуренцията;

37.

признава ключовата роля на градовете като среда за широки иновации, променящи системите, с голямо потенциално въздействие по отношение на реакцията на големите екологични, социални и икономически предизвикателства на нашето време. Институциите, отговорни за политиката и институциите на знанието, следва да предоставят по-голяма подкрепа за процеса на трансформация, чрез който могат да се развиват, пускат пилотно и прилагат в по-голям мащаб променящи системите иновации в градска среда;

38.

подчертава, че пълното приобщаване на местните и регионалните власти е от ключово значение за постигане на целите на стратегията за растеж и заетост „Европа 2020“, по-конкретно на тези на Съюза за иновации, въз основа на адаптиране на регионалните особености и отбелязва важната роля, която имат за сближаване на предприятията, университетите или научноизследователските центрове и публичните институции (посредством подход „тройна спирала“ или подобен);

39.

подчертава значението на инвестициите в паневропейска научноизследователска инфраструктура. За интегрирането на местните и регионалните участници за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ иновационното измерение следва да бъде представено по подходящ начин във всички аспекти на рамката на ЕНП, т.е. чрез развитие на ЕНП към Европейско пространство за научни изследвания и иновации. Научноизследователската инфраструктура представлява жизненоважни ресурси, които допълват университетските научноизследователски институти и други научноизследователски съоръжения и оборудване. Тази инфраструктура привлича също отлични изследователи в световен мащаб и следва да се разглежда като съвместни платформи за изследователи от различни дисциплини и основни възли за сътрудничество между представители на академичните среди, професионалисти от частния и публичния сектор и други сектори на обществото.

40.

Комисията подчертава (8), че центровете на EIT за съвместно ползване играят важна роля за укрепване на връзките на местно и на международно равнище на общностите на знанието и иновациите (ОЗИ) като цяло, чрез тясно сътрудничество с регионалните органи, по-специално с онези от тях, които участват в разработването и изпълнението на регионалните иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3). Регионалните общности за иновации и внедряване към ОЗИ „Климат“ са отличен пример за развитието на тази концепция. Те осигуряват оригинален паневропейски модел за регионални иновации, който използва регионите като опитно поле, като обвързва развитието на управленски способности и регионалните предимства с глобалните предизвикателства.

41.

приветства плановете за създаване на нови ОЗИ, както предлага Комисията, в следните тематични области: при първата вълна, в областта на иновациите за здравословен живот и активно стареене, суровините и храните на бъдещето; във втората вълна, в областта на градската мобилност, производството с добавена стойност и интелигентите сигурни общества. Особено важна е ролята на ОЗИ за насърчаване и подкрепа на отворените иновации посредством усъвършенствана цифровизация, като по този начин се засилват иновациите в цяла Европа;

42.

призовава EIT да продължи мисията си, която е жизненоважна за активното разработване и насърчаване на разпространението на добри практики за интегриране на триъгълника на знанието, с цел да се развие обща култура за иновации и обмен на знания. В бъдеще EIT следва да насърчава използваемостта на опита на ОЗИ в европейските региони и да създава култура на сътрудничество, която да действа като пример за подражание в Европа и извън нея;

43.

подкрепя плановете за структурно развитие на управата на EIT. Особено важно е предложението на Комисията (9) в регламента, EIT да работи пряко с национални и регионални представители и други заинтересовани страни по веригата на иновациите, като генерира благоприятни въздействия за двете страни. За по-систематичното провеждане на такъв диалог и обмен следва да се организира форум на заинтересованите страни към EIT, който обединява по-широк кръг от заинтересовани страни около междусекторни въпроси. КР следва да действа като мост между форума и регионите;

44.

предлага ОЗИ на EIT да поемат задачата да организират обучение за висши ръководители сред вземащите решения на регионално равнище, за да им покажат как да се възползват от съществуващите възможности за използване на НИРДИ като основен елемент на вземането на решения на най-близкото до хората равнище и на свързаното в мрежа обучение за възприемане на добрия опит между европейските региони. Това е изключително важно, тъй като мрежата на EIT е двигателят на европейските иновации и обединява водещите играчи в областта на образованието, научните изследвания и бизнеса.