6.3.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/47

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за запаса от сьомга в Балтийския регион и за риболовните дейности по експлоатацията на този запас“

COM(2011) 470 окончателен — 2011/0206 COD

2012/C 68/09

Докладчик: г-н Seppo KALLIO

На 13 септември 2011 г. Европейският парламент реши, в съответствие с член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за запаса от сьомга в Балтийския регион и за риболовните дейности по експлоатацията на този запас“

COM(2011) 470 окончателен — 2011/0206 COD.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 21 декември 2011 г.

На 477-ата си пленарна сесия, проведена на 18 и 19 януари 2012 г. (заседание от 18 януари 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 169 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет приветства и подкрепя целите на Многогодишния план за гарантиране на устойчива експлоатация и опазване на генетичната цялост и разнообразието на запаса от сьомга в Балтийско море. Въпреки това графикът за слабите запаси от сьомга в южните части на морето е нереалистичен в контекста на наличната информация.

1.2   ЕИСК счита, че е от съществено значение ограниченията за риболова да се прилагат за целия жизнен цикъл на сьомгата и за всички форми на риболов. Възстановяването на слабите запаси от сьомга изисква не само ограничаване на риболова, но и мерки за възстановяване на зоните за отглеждане на сьомга. Според ЕИСК определянето на общ допустим улов (ОДУ) за речните зони е безсмислено, тъй като процедурата е тромава от административна гледна точка, а наблюдението му би довело до значителни допълнителни разходи. Отговорност за регулирането и наблюдението на риболова във вътрешни води следва да носи преди всичко съответната държава-членка. Европейската комисия би упражнявала контрол върху прилагането на националните програми за наблюдение въз основа на докладите на държавите-членки.

1.3   ЕИСК е съгласен с включването на корабите за услуги в обхвата на регламента. Въпреки това любителският риболов, който не е включен в плана, все още има голям дял от общия улов на сьомга. Любителският риболов също би трябвало да се регулира и наблюдава на национално равнище и да бъде проследяван посредством докладите, представяни на Комисията от държавите-членки.

1.4   По отношение на жизнеспособността на риболова, ЕИСК счита, че е важно квотите и ограниченията на риболовната дейност да бъдат постепенно превърнати в цели, свързани с процента смъртност от риболов. За да се опазят слабите запаси от сьомга, регулирането на риболова на сьомга в морето в бъдеще следва да се основава не върху ОДУ за определен брой запаси от сьомга, а върху набор от технически правила за периодите на риболов и уредите за риболов.

1.5   ЕИСК не е съгласен да се забрани компенсаторното зарибяване без убедителни научни доказателства, че такова зарибяване е вредно. Трябва да се наблюдава качеството на младата сьомга за възстановяване на запаса. ЕИСК препоръчва генетичният риск, произтичащ от дейността по попълване на запаса, да бъде намален чрез ежегодно производство на млада сьомга с произход от дива сьомга.

1.6   Европейският икономически и социален комитет счита, че е от съществено значение да се наблюдава адекватно и ефективно риболовът на сьомга и препоръчва спешно да се съсредоточат ресурсите върху наблюдението на риболова на сьомга. Въпреки това ЕИСК е убеден, че основната мярка следва да включва не нови задължения за постоянно наблюдение, а ефективно прилагане във всички държави-членки на разработените през последните години правила за наблюдение. ЕИСК призовава за допълнителни пояснения във връзка с оценката на Международния съвет за изследване на морето по отношение на широко разпространеното невярно деклариране на улова на сьомга.

1.7   ЕИСК подчертава значението на съвременните изследвания, свързани със сьомгата, за успешното изпълнение на многогодишния план. Само една достатъчно надеждна информация може да гарантира адекватни мерки за опазване и възстановяване на запасите от сьомга, както и възможността за устойчива експлоатация на тези запаси. Освен надеждни статически данни за улова, е необходима повече информация за причините за смъртността в морето.

1.8   ЕИСК счита, че предложението за регламент може да има отрицателни последици за заетостта в търговския риболов, преработващата промишленост, продажбите, оборудването, туристическия риболов и аквакултурите. Мащабът на тези последици ще бъде различен в отделните държави-членки, както и в техните региони. ЕИСК призовава при изпълнението на предвидените в предложения регламент мерки отрицателните последици за заетостта да бъдат сведени до минимум и да бъдат взети предвид в максимална степен при приемането на европейски инструменти за структурна подкрепа и при бъдещата реформа на общата политика в областта на рибарството. ЕИСК отбелязва, че подобряването и хармонизирането на достъпа до структурните фондове би увеличило по устойчив начин запасите от сьомга и би довело до създаването на повече работни места в риболовната промишленост в Балтийско море.

2.   Въведение

2.1   Предходните разпоредби относно запасите от сьомга в Балтийския регион включваха ограничения на риболова, определени от националните правителства, както и технически разпоредби за риболова, предвидени в регламент на Съвета, и годишни квоти за риболов (ОДУ). До 2006 г. квотите се определяха от Международната комисия за риболов в Балтийско море (МКРБМ). До 2010 г. всички мерки, свързани със сьомгата, се координираха чрез Плана за действие за сьомгата на Международната комисия за риболов в Балтийско море.

2.2   От 2006 г. квотите за риболов в Балтийско море, с които разполагат държавите-членки на ЕС, се определят ежегодно с регламент на Съвета. Предложението на Европейската комисия за регламент е изготвено въз основа на становище на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР).

2.3   ЕС продължава да разпределя договорени квоти между държавите-членки на принципа на „относителна стабилност“. Това означава, че относителният дял на всяка държава-членка от квотата остава непроменен от предходната за следващата година, въпреки че самият размер на квотата може да е различен.

2.4   Единствената страна, която не е член на ЕС и извършва риболовна дейност в Балтийско море, е Русия. ЕС и Русия обсъждат състоянието на рибните запаси и възможностите за риболов на сьомга в Балтийско море в рамките на отделни двустранни преговори. Понастоящем не съществува официална процедура за преговори относно разпределянето на риболовни квоти между ЕС и Русия, подобна на процедурата, използвана в Комисията за риболова в Балтийско море.

2.5   Квотата за търговски риболов на сьомга в Балтийско море се състои от две части: квота на основния басейн и Ботническия залив (ICES 22-31) и квота на Финския залив (ICES 32). В действителност от няколко години квотата не е ограничавала риболова на сьомга. От общия размер на квотата за сьомга в Балтийско море за 2010 г., възлизащ на 309 665, са уловени само 150 092 (т.е. 48,5 % от квотата). Процентът на използване на квотата варира в отделните страни от 2,8 до 84,9 процента. Уловът на сьомга се извършва както от стопански, така и от любителски риболовни кораби в морето, в устията и в речните зони. Любителският риболов представлява 20-30 % от общото количество уловена сьомга в региона на Балтийско море и около половината от улова в крайбрежни води или реки. Уловът на сьомга от любители рибари не се включва при изчисляването на квотата за улов.

2.6   В средата на 90-те години на миналия век състоянието на основните реки със сьомга в северните части на Балтийския регион се подобри значително благодарение на въведените от Швеция и Финландия национални времеви ограничения за крайбрежен риболов. Оттогава производството на млада сьомга от тези реки се запази на значително по-високо равнище, близко до потенциалния им производствен капацитет и до максималния устойчив улов, определен като цел в многогодишния план. Риболовът на сьомга в Балтийско море се основава до голяма степен на производството на сьомга в тези северни реки, намиращи се в добро състояние.

2.7   Въпреки предприетите до момента мерки, производството на млада сьомга от реките в централните и южните части на Балтийския регион остава ниско. Риболовът на сьомга от смесен запас в основния басейн на Балтийско море значително намаля поради въведената през 2008 г. забрана на риболова с плаващи мрежи. Увеличеният риболов с плаващи мрежи означава, че риболовът на сьомга отново се е повишил в основния басейн.

2.8   Въпреки значителното увеличаване на производството на млада сьомга, размерът на запаса от сьомга, подходяща за риболов, не се е увеличил със същия темп. Необходими са повече данни от проучвания на факторите за смъртността на сьомгата в морето.

2.9   В становището си относно възможностите за риболов за 2012 г. ICES посочва широко разпространеното невярно деклариране на улова на сьомга като морска пъстърва при риболова с плаващи мрежи в Балтийско море.

2.10   ICES изрази загрижеността си във връзка с положението на запасите от сьомга в Балтийско море и генетичното разнообразие. Комисията за защита на морската среда в Балтийско море (HELCOM) също обърна внимание на състоянието на запасите от сьомга в Балтийско море.

2.11   Риболовът на сьомга е важен от социална и икономическа гледна точка за рибарските общности, извършващи риболов в крайбрежни води. Последната оценка на общия брой рибари на сьомга в Балтийско море се отнася за 2007 г., когато Европейската комисия изчисли, че общият брой на рибарите, извършващи търговски риболов на сьомга, е около 400, от които 340 извършват риболов край бреговете. През 2010 г. съгласно оценката на работна група на ICES по сьомгата общият брой на корабите, извършващи риболов на сьомга в открито море, е 141, което е значително над оценката за 2007 г. Сьомгата осигурява работа не само за търговския риболов, но също и за поне толкова хора в риболовния туризъм. Очаква се последиците за заетостта в търговския и в любителския риболов на сьомга в Ботническия залив да бъдат еднакво големи. Риболовът на сьомга също така осигурява косвено заетост на много хора в преработката и продажбата на риба и в сектора за риболовно оборудване. На местно равнище много важен източник на заетост е производството на млада риба за поддържане на риболова на сьомга и на запаси от сьомга.

3.   Предложение на Комисията

3.1   На 12 август 2011 г. Европейската комисия внесе предложение за регламент (COM (2011) 470) до Европейския парламент и Съвета за създаване на многогодишен план за запаса от сьомга в Балтийския регион и за риболовните дейности по експлоатацията на този запас.

3.2   Планът за управление за запаса от сьомга в Балтийския регион ще се прилага за търговския риболов в Балтийско море и вливащите се в него реки. Той ще се прилага също и за дружества, предлагащи организирани риболовни рейсове и услуги във връзка с любителския риболов в Балтийско море. Предложението предвижда възможност при определени условия да се регулира речният риболов посредством разпоредби на ЕС и обхваща пускането на сьомга за възстановяване на запаса.

3.3   Основната цел на предложението е да гарантира устойчивата експлоатация на запаса от сьомга в Балтийския регион, в съответствие с принципа за максималния устойчив улов, както и запазването на генетичната цялост и разнообразие на сьомгата.

3.4   Целта, определена за запасите от дива сьомга в Балтийския регион, е за всяка река те да достигнат 75 % от прогнозния потенциален капацитет за производство на млада сьомга в съответната река. В зависимост от текущото състояние на реката със сьомга, целта следва да бъде постигната за период от пет до десет години от влизането в сила на регламента.

3.5   Предлагат се задължителни равнища на ОДУ за запасите от дива сьомга за всяка река. Държавите-членки отговарят за определянето на равнищата на ОДУ. Въз основа на научни данни държавите-членки трябва да определят максимално допустимата смъртност от риболов и съответстващото равнище на ОДУ за всяка река.

3.6   На всеки три години Европейската комисия ще оценява споменатите по-горе мерки на държавите-членки и тяхната съвместимост с постигането на целите. Ако държава-членка не публикува данни или ако въведените от нея мерки не са подходящи за постигане на целите, Комисията може да промени равнищата на смъртност от риболов, определени за реките с дива сьомга на тази държава-членка, и/или равнищата на ОДУ, или да забрани риболова на сьомга в тези реки.

3.7   За всички запаси от сьомга в Балтийско море се предлага единно равнище на смъртност от риболов в морето в размер на 0,1 процент. Този процент смъртност означава, че приблизително 10 % от сьомгата за риболов може да бъде уловена годишно. При определянето на годишния ОДУ регулаторният орган следва да гарантира, че не се превишава максималният 0,1 процент смъртност от риболов. Комисията може да промени стойността на процентите смъртност от риболов в морето, ако обстоятелствата се променят по начин, който застрашава постигането на целите.

3.8   Сьомгата, уловена от кораби за услуги, следва да се брои като част от използването на национална квота за сьомга на държавите-членки.

3.9   Държавите-членки са длъжни да определят технически правила за риболов, специфични за дадена река, за тези слаби запаси от дива сьомга, които не са достигнали целта от 50 % за производствения капацитет на млада сьомга в река с дива сьомга. Държавите-членки ще разполагат с две години след влизането в сила на регламента, за да изготвят тези разпоредби. Държавата-членка би могла сама да избере и да вземе решение относно техническите разпоредби (напр. ограничения за риболовни уреди и забранени периоди или зони за риболов).

3.10   На всеки три години Комисията ще оценява техническите разпоредби за риболов, въведени от държавите-членки. Ако държава-членка не въведе мерките в определения срок или ако не ги публикува, или ако въведените от нея мерки не са подходящи за постигане на целите, свързани с реките с дива сьомга, Комисията може да определи технически правила за риболов, специфични за съответната река.

3.11   Възстановяването на запаса от сьомга се ограничава до попълване на запаса и пряко зарибяване. „Попълване на запаса“ означава пускането на сьомга в реки с дива сьомга, а „пряко зарибяване“ означава пускането на сьомга в реки с потенциал за сьомга с цел установяване на самовъзпроизвеждащи се популации от дива сьомга.

3.12   Предлага се седемгодишен преходен период за възстановяването на запаса от сьомга. След този преходен период ще бъдат разрешени единствено горепосочените начини за възстановяване на запаса.

3.13   В предложението се определят нови разпоредби за наблюдение, допълващи вече действащите разпоредби. Новите задължения за наблюдение се прилагат за кораби, извършващи търговски риболов на сьомга, независимо от дължината, и кораби, използвани за риболовни рейсове с цел любителски риболов.

3.14   Уловът следва да се инспектира при разтоварване. Инспекциите на разтоварванията следва да обхващат най-малко 10 % от общия разтоварен улов.

3.15   Комисията предлага, при необходимост, да ѝ бъдат предоставени делегирани правомощия за неопределен срок с цел регулирането на риболова на сьомга както в морето, така и в реките.

4.   Специфични бележки

4.1   Европейският икономически и социален комитет приветства и подкрепя целите на многогодишния план. Целта на плана производството да достигне най-малко 75 % от потенциалното производство на дива млада сьомга най-много до десет години е изключително амбициозна. Съгласно оценките на ICES целта се осъществява в големите реки със сьомга в северните части на Балтийския регион, но за слабите запаси от сьомга в южните части графикът е нереалистичен въпреки равнището на ограниченията за риболов.

4.2   Регламентът обхваща търговския риболов и корабите за услуги. Делът на последните от общия улов на сьомга е малък. Въпреки това комбинираният улов на сьомга в крайбрежни и речни води от любителски риболов, попадащ извън обхвата на регламента, е сравним с улова от търговски риболов от зона с равностоен размер. ЕИСК не счита, че определянето на ОДУ единствено за търговски риболов в речна зона е разумно решение, тъй като почти целият речен риболов е любителски. ЕИСК счита, че ограниченията за риболов трябва да обхващат целия жизнен цикъл на сьомгата и всички форми на риболов. Отговорността за регулиране на търговския и любителския риболов във вътрешните води на държава-членка следва да се носи преди всичко от съответната държава-членка.

4.3   В плановете за управление и възстановяване, които вече са приети за рибни запаси в ЕС, определеният процент смъртност от риболов за всеки запас е процентът, който е най-подходящ за постигането на устойчива експлоатация на този запас. В Балтийско море се извършва риболов на множество различни запаси от сьомга, чието биологично състояние е различно. В регламента и неговия обяснителен меморандум не става ясно защо в предложението се определя един-единствен процент смъртност от риболов за всички запаси от сьомга в Балтийско море и как е изчислен този процент.

4.4   Запасите от сьомга в северните части на Балтийско море вече са много близо до целта за максимален устойчив улов. Намаляването на квотата за сьомга за основния басейн на Балтийско море и Ботническия залив до равнище, на което смъртността от риболов на запасите от сьомга в южните части на Балтийско море също ще бъде на максималния си устойчив улов, ще постави ненужни ограничения на риболова на сьомга в северните части на Балтийско море. Поради това регулирането на риболова на сьомга в морето следва в бъдеще да не се основава на ОДУ за определен брой запаси от сьомга, а на техническите правила, уреждащи периодите и уредите за риболов, които могат да бъдат насочени конкретно към опазване на слабите запаси от сьомга. Ако регулирането на улова на сьомга продължи да се основава на годишното определяне на ОДУ, постепенното намаляване на смъртността от риболов до целево ниво, което се прилага в плановете за управление за други запаси от риба, следва да се прилага и за квотите за риболов на сьомга в морето. Внезапните и радикални промени в регулаторната система, когато за тях няма належаща необходимост, са много проблематични от гледна точка на риболовната промишленост.

4.5   В основния басейн на региона на Балтийско море риболовът на сьомга се състои изцяло от така наречения смесен риболов, включващ различни запаси от сьомга. Колкото по-близо до река със сьомга се извършва риболовът, толкова по-добре може да бъде насочен към запаса от сьомга на тази река. Правилата за риболов с плаващи мрежи и неговото наблюдение в основния басейн на Балтийско море в бъдеще ще бъдат от значение за възстановяването на слабите запаси от сьомга в южните части. Беше констатирано, че през есента се улавят повече риби с размер под нормата чрез плаващи мрежи, отколкото чрез други форми на риболов; следователно могат да се приложат ограничения за периода на този вид риболов, с цел да се намали количеството изхвърлена риба. Следва да се посочи обаче, че запасите от сьомга в южните части на Балтийско море не са се възстановили, въпреки драстичното намаляване на риболова в основния басейн. Това означава, че възстановяването на слабите запаси от сьомга изисква не просто ограничаване на риболова в морето, а и строго ограничаване на риболова в устия и речни зони, както и мерки за възстановяване на зоните за отглеждане на сьомга, за да се гарантира естествено възпроизводство.

4.6   Европейският икономически и социален комитет е загрижен за оценките на невярното деклариране на улова на сьомга; Комитетът призовава за допълнителни пояснения по този въпрос и счита, че е важно риболовът на сьомга да се наблюдава адекватно и ефективно. Предложението на Комисията ще доведе до непрекъснато увеличаване на задълженията за наблюдение от страна на публичния сектор и до повишаване на разходите. Разходите ще бъдат породени по-специално от промените и поддръжката на информационни системи и от необходимостта от увеличаване на човешките и другите ресурси, за да се наблюдава и проучва спазването на регулаторните изисквания. ЕИСК призовава да бъдат увеличени, доколкото е възможно, ресурсите за наблюдение, а наличните ресурси да се съсредоточат върху наблюдението на риболов на сьомга, докато бъде одобрен многогодишният план за сьомгата и бъде преценено, че проблемите, свързани с докладването, са решени. По отношение на правилата за наблюдение на риболова на сьомга, ЕИСК счита за приоритет ефикасното прилагане във всички държави-членки на съществуващите правила за наблюдение, които бяха интензивно разработвани през последните години. Европейската комисия би трябвало да следи за прилагането на националните програми за наблюдение посредством докладите, представяни от държавите-членки.

4.7   Възстановяването на запаса от сьомга се извършва чрез попълване на запаса или чрез пряко зарибяване, или като компенсаторно зарибяване въз основа на съдебно решение с цел да се компенсират загубите, произтичащи от изграждането на хидроелектрически централи. Предложението предвижда, че седем години след влизането в сила на регламента ще се преустанови прилагането на всички форми на възстановяване на запаса, различни от попълване на запаса и пряко зарибяване в реки с потенциал за сьомга. Седемгодишният срок за замяна на компенсаторното зарибяване с други разпоредби е твърде кратък, тъй като вероятно времето ще бъде използвано за планиране и прилагане на алтернативни разпоредби в допълнение към преходния процес, включващ съдебни изслушвания на всичките три равнища.

4.8   Забраната на компенсаторното зарибяване се обосновава със заплахата, която представлява такъв вид зарибяване за генетичното разнообразие на запасите от сьомга. Въпреки това няма научни доказателства в подкрепа на тази оценка. Уловът от компенсаторно зарибяване има неоспоримо значение за риболова в устия и крайбрежни води в зони, в които се попълва запасът от сьомга, и допринася за повишаването на заетостта на десетки човекогодини за предприятията в областта на аквакултурата по крайбрежието. Следователно компенсаторното зарибяване не бива да се забранява без наличието на убедителни научни доказателства за вредността на тази дейност. ЕИСК счита освен това, че качеството на младата сьомга за възстановяване на запаса трябва да се наблюдава, а мастните перки на всички пуснати млади екземпляри трябва да бъдат подрязвани с цел при улова сьомгата, която се е възпроизвела по естествен път, да се разграничава от сьомгата, пусната за възстановяване на запаса. Породеният от попълването на запаса риск за генетичното разнообразие може да бъде сведен до минимум, като, когато е възможно, в развъдници на млада сьомга се използват като родители екземпляри сьомга, улавяни ежегодно в реки с дива сьомга, преминала естествен подбор, вместо запаси от сьомга, които следва да бъдат опазвани.

4.9   Положението във Финския залив онагледява добре значението на попълването на запаса от сьомга. Ако се забрани попълването на запаса в застроеното устие на река Кюми, това на практика би означавало край на риболова на сьомга във Финския залив и край на значителния любителски риболов, който се извършва надолу от електроцентралата на река Кюми. Този вид риболов е от голямо значение за риболовния туризъм, като положението е същото за много реки в региона на Балтийско море.

4.10   В резултат на намаляването на квотата, например, предложението ще има значителни икономически последици за търговския риболов, както и за всички сектори, които зависят от първичното производство, като преработката и продажбата на риба и производството на оборудване за риболов. Дългите пътища за миграция на сьомгата, различните методи на риболов и различните регулаторни нужди на всеки етап от миграцията означават, че икономическите последици варират между и в рамките на отделните държави-членки. Поради краткия риболовен сезон на сьомгата повечето рибари ловят и други видове риба. За повечето от тях обаче сьомгата е най-важният вид от икономическа гледна точка, като дори незначителни регулаторни изменения могат да доведат до значителни промени в устойчивостта на риболовната промишленост. От гледна точка на рибарите, за които може да се наложи да спрат да упражняват професията си, предложението ще доведе до намаляване на доставката на сьомга и друга, уловена заедно с нея риба, за консумация, преработка и продажба, като по този начин ще се засили зависимостта от произведена извън ЕС риба. Риболовният туризъм в речните зони също може да понесе финансови загуби поради по-строгото регулиране на речния риболов и спазването на ОДУ за речния риболов. В дългосрочен план обаче, с възстановяването на запасите от сьомга, предложението може да доведе до повишаване на заетостта в риболовния туризъм в речните зони.

4.11   Предложението има и финансови последици за предприятията в областта на аквакултурите. Тези от тях, които произвеждат млада сьомга за компенсаторно зарибяване, имат десетки служители в области, в които има малко възможности за алтернативна заетост. Ако предприятията в областта на аквакултурите трябва да преустановят дейността си поради прекратяването на компенсаторното зарибяване, положението със заетостта в тези области ще се влоши. Закриването на тези дейности ще означава също така загуба на дълъг опит и ноу-хау в областта на аквакултурата.

4.12   Отрицателните последици за заетостта, произтичащи от предложението за регламент, следва да се вземат под внимание при прилагането на съществуващите правила за структурно финансиране от ЕС и реформирането на общата политика в областта на рибарството. Възможните варианти за подкрепа включват, например, помощ за преустановяване на риболовната дейност или инвестиции и обучение за пренасочване на риболовните операции. Въпреки това ЕИСК счита, че подобна помощ следва да бъде само допълнителна мярка. Приоритетът се изразява в това работните места в риболова на сьомга и свързаните с него промишлени сектори да бъдат взети предвид на етапа на планиране на практическите мерки по такъв начин, че да се сведат до минимум отрицателните последици за заетостта.

---