ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

С Регламент (ЕО) № 683/2008, който влезе в сила на 25 юли 2008 г., се определя рамката за публичното управление и финансирането на програмите „Галилео“ и EGNOS[1]. По-конкретно с него се разпределя сумата от 3405 млн. EUR за програмите за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г.

Както е предвидено в член 22 от Регламент (ЕО) № 683/2008, на 18 януари 2011 г.[2] Комисията прие доклад за Европейския парламент и Съвета във връзка с междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация. В доклада подробно е разгледано тяхното протичане след реформата на управлението им през 2007 г., представени са оценките за разходите, както и бъдещите предизвикателства, по-конкретно по отношение на рисковете, и се дават предложения, които могат да осигурят решения по тези въпроси, по-специално, за да се вземат предвид нуждите, породени от експлоатацията на двете системи, създадени по програмите.

В заключенията, които прие на 31 март 2011 г. след представяне на доклада на Комисията от 18 януари 2011 г., наред с другото Съветът препотвърди подкрепата си за европейските програми за спътникова навигация, както са дефинирани в Регламент (ЕО) № 683/2008. Също така той се запозна с оценките на общите им разходи и с факта, че с оглед на следващата многогодишна финансова рамка Комисията ще представи предложение, включващо изменение на схемата за управлението. В тази връзка Съветът поиска от Комисията да рационализира и оптимизира използването на съществуващите структури.

От своя страна, в резолюцията, която прие на 8 юни 2011 г., Парламентът също препотвърди подкрепата си за европейските програми за спътникова навигация и изрази мнението, че те следва основно да се финансират от бюджета на Съюза. Той подчерта важността на създаването на механизми за стриктно контролиране на разходите и за намаляване на риска. Парламентът поиска от Комисията бързо да изготви законодателни предложения, като изтъкна по-специално необходимостта от стабилна дългосрочна рамка, по-конкретно за експлоатацията на системите.

В съобщението си 29 юни 2011 г.[3], което придружаваше предложение за регламент на Съвета от същата дата[4], Комисията предложи да се разпредели сумата от [7000] млн. EUR за финансирането на европейските програми за спътникова навигация през следващата многогодишна финансова рамка, обхващаща периода 2014—2020 г. В него тя посочва, че е необходимо да се продължат усилията за контролиране на разходите и че е целесъобразно да се предвиди нов начин за управление в една по-дългосрочна перспектива. Трябва да се отбележи, че сумата от [7000] млн. EUR по постоянни цени от 2011 г. представлява праг, който не трябва да се надвишава съгласно член [14 от предложението] за горепосочения регламент на Съвета и съответства на сумата от [7897] млн. EUR по текущи цени.

Трябва да се отбележи, че съществуването на несигурност, която може да доведе до превишаване на разходите и до закъснения, характеризира този вид комплексни програми. Това налага създаването на ефективна система за управлението на риска и може да доведе до необходимостта от вземане на трудни решения. Така увеличението на цената на фазата на развитие, ръководена от Европейската космическа агенция, възлиза общо на около 500 млн. EUR. По искане на държавите-членки Комисията прие да поеме разходите, за да гарантира непрекъснатостта на програмата. В действителност „валидирането в орбита“ представлява основният елемент на програма „Галилео“ и липсата на финансиране би възпрепятствало нейното продължаване, като това ще доведе до загуба на промишлен опит и знания и на частично изграденото оборудване.

Регламентът, който е предмет на предложението, отговаря на исканията на Парламента и Съвета, като се вземат предвид аспектите, посочени в съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г. Той е основният акт за европейските програми за спътникова навигация през периода, обхванат от следващата многогодишна финансова рамка, като с него се установяват по-конкретно финансирането и схемата за управление на програмите. Предвид на значимостта на измененията, които трябва да се внесат в Регламент (ЕО) № 683/2008, се оказа необходимо по-скоро да се предложи замяната му с нов регламент, отколкото да се пристъпи към изменението му.

Трябва да се припомни, че програмите „Галилео“ и EGNOS са водещи проекти на Съюза. Насърчаването на тази технология, която може много да допринесе за излизането от кризата, се вписва изключително добре в стратегията „Европа 2020“ и политиките за устойчиво развитие. Новите поколения висококачествени услуги за спътникова навигация предлагат значителни перспективи за всички сфери на дейност и предполагат създаване на много нови работни места, свързани с разширяването на пазарите, които отбелязваха годишен ръст от 30 % през последните години. В тази връзка Комисията работи за развитие на система от приложения, за да се оптимизира използването на предоставяните от системите услуги и за да се увеличат максимално социално-икономическите последици. За целта Комисията прилага 24-те мерки, посочени в нейния План от 14 юни 2010 г. за действие във връзка с приложенията, базирани на ГНСС[5]. В този план се предвижда по-специално финансирането на проекти за научноизследователска и развойна дейност, подобряване на достъпа на МСП до финансиране и различни действия за насърчаване на програмите „Галилео“ и EGNOS в приоритетни сектори от гледна точка на растежа, иновациите и трудовата заетост.

Трябва да се подчертае също така, че към европейските програми за спътникова навигация проявяват интерес не само държавите-членки, които са най-активни в космическия сектор: те засягат пряко всички държави-членки на Съюза. Всъщност всички граждани на Съюза ще се възползват от различните услуги, предоставяни от изградените инфраструктури. Освен това в цяла Европа МСП имат важна роля в програмите, тъй като една от целите на Съюза е насърчаване на възможно най-голямо участие на всички предприятия в процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Поради това, в рамките на водещата инициатива „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ от стратегията „Европа 2020“ Комисията отговаря за това да „развива ефективна космическа политика, която да осигури инструменти за справяне с някои от ключовите глобални предизвикателства и по-специално по отношение на „Галилео“.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Предложението е резултат от многобройни задълбочени консултации със заинтересованите страни и обществеността. То е придружено от оценка на въздействието.

Заинтересованите страни бяха консултирани по различни технически, правни или оперативни аспекти във връзка с програмите, като предоставянето на услугите, разходите за инфраструктурата и експлоатацията ѝ, анализите на риска и възможните схеми за управлението. Бяха организирани тематични семинари и конференции с потребителите и работни групи по конкретни въпроси с експерти от Европейската космическа агенция, Европейската агенция за ГНСС и държавите-членки. Проведоха се разговори с експерти от космическия сектор и представители на промишлеността.

Също така обществеността взе участие в рамките на проучванията „Евробарометър“ от 2007 г. и 2009 г. и в проучването на въздействието във връзка с европейската космическа политика.

При този обмен на мнения стана видно, че:

· гражданите подкрепят развитието на автономна система за спътникова навигация и отчитат нарасналата зависимост на съвременното общество от навигационните услуги;

· следва да се създаде стабилно и дългосрочно управление за обезпечаване на ефективното ръководство на програмите;

· услугата за безопасност на човешкия живот (наричана по-нататък „SoL“), предоставяна от създадената по програма „Галилео“ система, следва да се предефинира с оглед на променените очаквания на потребителите;

· накрая, заинтересованите страни от сектора на гражданската авиация изтъкват нуждата от дългосрочен ангажимент във връзка с предоставянето на услугите на EGNOS. Това е предпоставка за реалното навлизане на EGNOS на пазарите.

От друга страна, с оглед на напредъка в последно време и на предизвикателствата, при оценката на въздействието акцентът се постави върху продължаване на изпълнението на програмите и върху два основни проблема: от една страна, конфигурацията на бъдещите услуги предвид на това, че отпуснатият бюджет за периода 2008—2013 г. е недостатъчен за завършване на инфраструктурата на създадената по програма „Галилео“ система и за обезпечаване на експлоатацията на EGNOS, и, от друга страна, нужното финансиране и дефинирането на схемата за управление на експлоатацията.

По първия проблем, що се отнася до създадената по програма „Галилео“ система, оценката на различните варианти показа, че най-доброто решение е запазване на начално определените услуги, с изключение на услугата SoL. Подобно решение, което изисква по-ограничена наземна инфраструктура, се характеризира с намаление на разходите.

По отношение на EGNOS, системата вече е оперативна и много потребители се ползват от предимствата ѝ. Освен това, когато услугата SoL беше обявена за оперативна, Комисията се ангажира с обезпечаване на непрекъснатостта на услугата за потребителите, които поради това направиха значителни инвестиции. При това положение прекратяване на програмата EGNOS не е вариант, който може да се разглежда.

По втория проблем, при оценката на въздействието се стигна до заключението, че Комисията, която представлява Съюза, следва да продължи да отговаря за програмите предвид на това, че Съюзът ще продължи самостоятелно да осигурява тяхното финансиране, както предложи Комисията в горепосоченото си съобщение от 29 юни 2011 г. Що се отнася до управлението на експлоатацията, то трябва да се възложи на регулаторна агенция. Това би дало възможност, от една страна, да се увеличат максимално очакваните социално-икономически последици от експлоатацията на системите и да се гарантира по-добра съгласуваност с другите политики на Съюза, и, от друга страна, добре да се определят финансовите и политическите отговорности на отделните заинтересовани страни. В тази връзка, предвид на горепосочените заключения на Съвета от 31 март 2011 г. изглежда, че най-естественото решение е съществуващата Европейска агенция за ГНСС, която е създадена с Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. и която вече е активна в областта на спътниковата навигация, да изпълнява задачите във връзка с протичането на програмите. Все пак би била необходима промяна на функциите и ресурсите на тази агенция.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Подобно на Регламент (ЕО) № 683/2008 и другите текстове от достиженията на правото на Съюза във връзка с европейските програми за спътникова навигация, правното основание на предложението на Комисията е член 172 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предишен член 156 от Договора за създаване на Европейската общност. Освен това предложението запазва правната форма, а именно регламент на Европейския парламент и на Съвета, тъй като новият текст има общо значение и съдържанието му трябва да е пряко приложимо във всички държави-членки, както е текстът на Регламент (ЕО) № 683/2008, който трябва да се замени.

Дефинирането на програмите и системите, определянето на бюджетните ресурси, които са разпределени за тях, и установяването на схемата за управлението им са основните мерки в предложението, което с оглед на рационализирането на достиженията на правото на Съюза предвижда и изменение или отмяна на други законодателни текстове за европейските програми за спътникова навигация.

Предложението отговаря на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Целта на предложението, а именно изграждане и експлоатация на системите за спътникова навигация, надхвърля финансовите и техническите възможности на отделните държави-членки и може да се постигне в задоволителна степен само на нивото на Съюза. Предложението не надхвърля необходимото за осъществяване на тази цел, като се има предвид, че предвидените бюджетни ресурси отговарят на очакваните разходи, както са установени при задълбочени анализи, и че приетата схема за управлението се счита за най-подходяща.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Както е посочено в точка 2 по-горе, Съюзът ще продължи самостоятелно да осигурява финансирането на програмите „Галилео“ и EGNOS. Финансовото му участие в програмите за периода 2014—2020 г. няма да надхвърли [7897] млн. EUR по текущи цени съгласно член [14 от предложението] за горепосочения в точка 1 регламент на Съвета. Финансовото участие обхваща трите основни дейности, а именно приключване на фазата на разгръщане на програма „Галилео“, фазата на експлоатация на същата програма и експлоатацията на системата EGNOS, като последната посочена фаза включва непрекъснато подобряване на предлаганите от системата услуги, за да се отговори на променените нужди на потребителите.

Оценката на разходите по програмите е резултат от задълбочени анализи. Тя се основава и на резултатите от обсъждания с експерти, по-специално от държавите-членки, Европейската космическа агенция и Европейската агенция за ГНСС. Бяха консултирани и различни заинтересовани страни, например стопански субекти от космическия сектор.

Запазването в рамките на Комисията на придобития опит е основен аспект за осигуряване на непрекъснатостта на програмите. Поради това Комисията ще прехвърли персонал на Европейската агенция за ГНСС и ще продължи договорите на временно наетите служители, които в момента са назначени, за срокове, които ще се определят в зависимост от различните фази на програмите.

5. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

Трябва да се подчертае, че с настоящия регламент се предвижда по-конкретно схема за управление на програмите и финансирането им за периода 2014—2020 г. Съгласно тази схема, на Европейската агенция за ГНСС, която е агенция на Съюза по смисъла на член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, ще могат да се възлагат важни задачи във връзка с експлоатацията на системите. За целта Комисията възнамерява да сключи с Агенцията едно или повече споразумения за делегиране на правомощия.

Според Комисията сключването на споразумения за делегиране на правомощия, които включват общите условия за управление на средствата, отпуснати на Агенцията, включително мерките за наблюдение и контрол на разходите, е най-подходящият начин за пълното упражняване на правомощията за контрол от страна на Комисията, Европейския парламент и Съвета.

За да могат Европейският парламент и Съветът да имат цялостен поглед върху условията, при които Европейската агенция за ГНСС ще изпълнява задачите, които ще ѝ бъдат възложени в рамките на новата схема за управлението, по-специално в областта на ресурсите, през 2012 г. Комисията ще представи предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 912/2010 и свързаната финансова обосновка. Трябва да се отбележи, че при определянето на бюджета, отпуснат за програмите, а именно [7897] млн. EUR по текущи цени, вече се взеха предвид разходите във връзка с експлоатацията на системите, включително разходите за функционирането на субектите, които трябва да управляват експлоатацията на системите. Така изпълнението от страна на Агенцията на новите задачи, които ще ѝ бъдат възложени, няма да доведе в никакъв случай до допълнителни бюджетни разходи.

От друга страна, Комисията ще разгледа съвместимостта на Регламент (ЕС) № 912/2010 с новата схема за управлението в областта на акредитацията на сигурността на системите.

Също така следва да се актуализира Съвместно действие 2004/552/ОВППС на Съвета от 12 юли 2004 г. за някои аспекти на експлоатацията на европейската спътникова радионавигационна система, свързани със сигурността на Европейския съюз[6].

Опростяването на разпоредбите е една от основните цели на новия подход, предложен от Комисията в областта на бюджетните разходи на Съюза. С новия текст се въвеждат мерки за опростяване по отношение на следните аспекти:

– привеждане в съответствие на показателите с целите на стратегията „Европа 2020“;

– делегиране на Европейската агенция за ГНСС на дейности във връзка с експлоатацията на системите, по-специално управлението на договорите.

2011/0392 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изграждане и експлоатация на европейските системи за спътникова навигация

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 172 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[7],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[8],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Европейската политика в областта на спътниковата навигация има за цел да осигури на Съюза две системи за спътникова навигация, а именно създадената по програма „Галилео“ система, и система EGNOS (наричани по-нататък „системите“). Тези системи са резултатът съответно от програмите „Галилео“ и EGNOS (наричани по-нататък „програмите“). Всяка една от двете инфраструктури включва спътници и мрежа от наземни станции.

(2) Програма „Галилео“ има за цел изграждането и експлоатацията на първата инфраструктура за спътникова навигация и позициониране, специално проектирана за граждански цели. Създадената по програма „Галилео“ система е напълно независима както от другите съществуващи системи, така и от тези, които евентуално могат да бъдат създадени.

(3) Програма EGNOS има за цел да се подобри качеството на сигналите на съществуващите глобални навигационни спътникови системи (наричани по-нататък „ГНСС“).

(4) Европейският парламент, Съветът, Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите оказваха пълна и непрекъсната подкрепа за програмите.

(5) Тъй като програмите се намират в напреднал етап на развитие и благодарение на тях системите са в фаза на експлоатация, е важно тяхното правно основание да може да отговори на нуждите им, по-конкретно по отношение на ръководството, и на изискването за добро финансово управление.

(6) Системите, създадени в рамките на европейските програми за спътникова навигация, са инфраструктури, изградени като трансевропейски мрежи, чието използване значително надхвърля националните граници на държавите-членки. Освен това предлаганите от тези системи услуги допринасят по-специално за развитието на трансевропейските мрежи в областта на транспортната, далекосъобщителната и енергийната инфраструктура.

(7) Програмите „Галилео“ и EGNOS са инструменти в рамките на индустриалната политика и стратегията „Европа 2020“, както е изтъкнато в съобщението на Комисията от 17 ноември 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“[9]. На програмите е обърнато внимание и в съобщението, прието на 4 април 2011 г. от Комисията „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“[10]. Тези програми осигуряват многобройни ползи за икономиката и гражданите на Съюза, чиято обща стойност се изчислява на около 130 млрд. EUR за периода 2014—2034 г.

(8) Предвид на нарастващото използване на спътниковата навигация в многобройни сфери е възможно прекъсването в предоставянето на услугите да доведе до значителни вреди за съвременното общество. Освен това, поради стратегическото си измерение системите за спътникова навигация представляват чувствителни инфраструктури, които могат да са обект на недобросъвестно използване. Тези аспекти могат да засегнат сигурността на Съюза и неговите държави-членки. По тази причина е целесъобразно да се вземат предвид изискванията по отношение на сигурността при проектирането, изграждането и експлоатацията на инфраструктурите, създадени по програмите „Галилео“ и EGNOS.

(9) Програма „Галилео“ включва вече приключила фаза на дефиниране, фаза на развитие и валидиране, която следва да приключи през 2013 г., фаза на разгръщане, започнала през 2008 г. и която следва да завърши през 2020 г., и фаза на експлоатация, която следва постепенно да започне от 2014—2015 г., като целта е цялата система да бъде напълно оперативна през 2020 г.

(10) Програма EGNOS е във фаза на експлоатация от обявяването на отворената услуга и услугата за безопасност на човешкия живот по тази програма за оперативни — съответно през октомври 2009 г. и март 2011 г.

(11) За да се оптимизира използването на предоставяните услуги, системите, мрежите и услугите, създадени по програмите „Галилео“ и EGNOS, следва да са съгласувани и оперативно съвместими помежду си и доколкото е възможно — и с други системи за спътникова навигация и с конвенционални средства за навигация.

(12) Тъй като по принцип програмите изцяло се финансират от Съюза, е целесъобразно да се предвиди, че Европейският съюз е собственик на всички материални или нематериални активи, създадени или разработени в рамките на тези програми. За да бъдат спазени в пълна степен основните права в областта на собствеността, е целесъобразно да се сключат необходимите споразумения със сегашните собственици, по-специално за основните части на инфраструктурите и за тяхната сигурност. За да се улесни приемането на спътниковата навигация от стопанските субекти, е необходимо да се гарантира оптималното използване от трети лица, по-специално на правата на интелектуална собственост, произтичащи от програмите и принадлежащи на Съюза, по-конкретно в социално-икономически план.

(13) По принцип фазите на разгръщане и експлоатация на програма „Галилео“ и фазата на експлоатация на програма EGNOS следва изцяло да се финансират от Съюза. В съответствие обаче с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности[11], държавите-членки следва да имат възможност да участват в програмите с допълнителни средства или непарични вноски въз основа на подходящи споразумения, за да се финансират допълнителните елементи към програмите, чието изграждане се изисква от държавите-членки, например архитектурата на системите или някои допълнителни нужди във връзка със сигурността. Третите държави и международните организации следва също да могат да допринасят за програмите.

(14) За да се гарантира продължаването на програмите, е необходимо да се създаде подходяща финансова рамка, за да може Съюзът да продължи да ги финансира. Също така е целесъобразно да се посочи необходимата сума за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. за финансиране на приключването на фазата на разгръщане на „Галилео“, както и за експлоатацията на системите.

(15) По предложение на Комисията от 29 юни 2011 г Европейският парламент и Съветът [решиха] да отпуснат максимална сума от [7897] млн. EUR по текущи цени за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. за финансиране на дейностите във връзка с програмите. Целесъобразно е да се уточни, че тези дейности обхващат също и защитата на системите и функционирането им, включително при изстрелването на спътници. В тази връзка участието в разходите, необходими за ползването на услуги, които могат да осигурят тази защита, между които са и тези, предоставяни от системите за осигуряване на информация за ситуацията в космоса (наричани по-нататък „SSA“), би могло да се финансира от отпуснатия за програмите бюджет в зависимост от наличните средства при стриктно управление на разходите и при пълно съблюдаване на горепосочения общ размер, който е фиксиран в член [x] от Регламент XYZ на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020. С оглед на продължаването на програмите с настоящия регламент се определя финансов пакет, който представлява основна отправна точка по смисъла на точка [17] от Междуинституционалното споразумение от xx/yy/201z между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление и по смисъла на член 14 [от предложението за Регламент на Съвета от 29 юни 2011 г.] за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020[12].

(16) Целесъобразно е да се уточнят дейностите, за които съгласно настоящия регламент се отпускат бюджетните кредити на Съюза, разпределени за програмите за периода 2014—2020 г. Тези кредити следва да се отпускат основно за дейностите във връзка с фазата на разгръщане на програма „Галилео“, включително управлението и наблюдението на тази фаза, и тези във връзка с експлоатацията на създадената по програма „Галилео“ система, включително свързаните с тази фаза предварителни или подготвителни дейности, и на система EGNOS. Те следва да се отпускат и за финансиране на определени други дейности, необходими за управлението и постигането на целите на програмите.

(17) Трябва да се отбележи, че в изчислените инвестиционни и експлоатационни разходи за системите за периода 2014—2020 г. не са отчетени непредвидените финансови задължения, които може да се наложи Съюзът да поеме, по-специално свързаните с извъндоговорни задължения, произтичащи от публичния характер на собствеността върху системите, по-конкретно в случаи на непреодолима сила или внезапен и пълен отказ. Тези задължения са предмет на специален анализ от страна на Комисията.

(18) Също така е целесъобразно да се посочи, че бюджетните ресурси, предвидени с настоящия регламент, не покриват дейностите, финансирани със средствата, разпределени за Рамковата програма за научни изследвания и иновации — „Хоризонт 2020“, като например тези, които са свързани с развитието на създадени по системите приложения. Тези дейности ще дадат възможност да се оптимизира използването на услугите, предоставяни в рамките на програмите, да се осигури добра възвращаемост на инвестициите на Съюза от гледна точка на социалните и икономическите ползи и да се увеличат опитът и знанията, които имат предприятията от Съюза за технологията за спътникова навигация.

(19) От друга страна, приходите от системите следва да се получават от Съюза, за да може той да се възползва от резултата от своите инвестиции. Освен това във всеки договор, сключен с предприятия от частния сектор, може да се предвиди начин за разпределяне на приходите.

(20) За да се избегнат превишаването на разходите и закъсненията, които засегнаха протичането на програмите през последните години, и съгласно указанията на Съвета и Парламента съответно в заключенията и резолюциите им от 31 март 2011 г. и 8 юни 2011 г., и както е видно от съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[13], е необходимо да се увеличат усилията за контролиране на рисковете, които биха могли да доведат до допълнителни разходи.

(21) Доброто публично управление на програмите „Галилео“ и EGNOS предполага, че, от една страна, съществува стриктно разпределение на задачите, по-специално между Комисията, Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция, и, от друга страна, че това управление постепенно се адаптира към нуждите, породени от експлоатацията на системите.

(22) Тъй като представлява Съюза, който по принцип самостоятелно осигурява финансирането на програмите и е собственик на системите, Комисията следва да отговаря за протичането на програмите и да поеме политическия надзор върху тях. Поради това тя следва да управлява средствата, разпределени за програмите съгласно настоящия регламент, да следи за изпълнението на всички дейности по програмите и за ясното разпределение на задачите, по-специално между Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция. За целта, освен задачите във връзка с тези общи отговорности, е целесъобразно да се възложат на Комисията и други задачи, за които трябва да отговаря съгласно настоящия регламент, и определени специфични задачи, като посочването им не е изчерпателно. За да се оптимизират ресурсите и компетенциите на отделните заинтересовани страни, Комисията следва да може да делегира определени задачи чрез споразумения за делегиране на правомощия съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 и по-специално съгласно член 54 от него.

(23) Европейската агенция за ГНСС е създадена с Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. за създаване на Европейската агенция за ГНСС, за отмяна на Регламент (ЕО) № 1321/2004 на Съвета за създаване на структури за управление на европейските сателитни радионавигационни програми и за изменение на Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета[14], за да се постигнат целите на програмите „Галилео“ и EGNOS и за да се изпълняват определени задачи във връзка с протичането на програмите. Тя е агенция на Съюза, която в качеството на орган по смисъла на член 185 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 подлежи на задълженията, приложими към агенциите на Съюза. Целесъобразно е да ѝ се възложат определени задачи във връзка със сигурността на програмите, с евентуалното ѝ определяне за компетентен орган за PRS и с приноса ѝ за пазарната реализация на системите. Също така е целесъобразно тя да изпълнява задачите, които Комисията може да ѝ възложи с едно или повече споразумения за делегиране на правомощия, обхващащи различни други специфични задачи във връзка с програмите, включващи задачи, свързани с фазите на експлоатация на системите и насърчаване на приложенията и услугите на пазара на спътниковата навигация. Тези споразумения за делегиране на правомощия следва по-конкретно да включват общите условия за управление на средствата, отпуснати на Европейската агенция за ГНСС, за да може като представител на Съюза Комисията да упражнява в пълна степен правомощията си за контрол.

(24) Съюзът следва да сключи с Европейската космическа агенция многогодишно споразумение за делегиране на правомощия, което да обхваща техническите аспекти и планирането. Споразумението за делегиране на правомощия следва по-специално да включва общите условия за управление на средствата, отпуснати на Европейската космическа агенция, за да може като представител на Съюза Комисията да упражнява в пълна степен правомощията си за контрол. Що се отнася до дейностите, които изцяло се финансират от Съюза, тези условия следва да гарантират контрол, който е сравним с този, който би се изисквал, ако Европейската космическа агенция беше агенция на Съюза.

(25) Отговорността за протичането на програмите включва по-специално отговорността за сигурността на самите програми, както и на системите и експлоатацията им. Освен при прилагане на Съвместно действие 2004/552/ОВППС на Съвета от 12 юли 2004 г. за някои аспекти на експлоатацията на европейската спътникова радионавигационна система, свързани със сигурността на Европейския съюз[15], което при необходимост ще може да се адаптира към напредъка на програмите, към тяхното управление и към Договора от Лисабон, Комисията отговаря за сигурността, дори ако определени задачи в областта на сигурността са възложени на Европейската агенция за ГНСС. По-конкретно Комисията трябва да създаде механизмите за осигуряване на целесъобразната координация между отделните субекти, които отговарят за сигурността.

(26) Предвид на специфичния опит, с който разполага Европейската служба за външна дейност, и на редовните ѝ контакти с администрациите на трети държави и международни организации, изглежда, че тя е орган, който може да оказва съдействие на Комисията при изпълнението на някои от нейните задачи във връзка със сигурността на системите и програмите в областта на външните отношения в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност[16] и по-специално с член 2, параграф 2 от него.

(27) За да се разпределят средствата, които Съюзът е отделил за програмите и чийто размер представлява праг, който Комисията е длъжна да не надвишава, е от първостепенно значение да се прилагат ефективни процедури за възлагане на обществени поръчки и по-конкретно да се сключват такива договори, че да се гарантират оптимално използване на ресурсите, предоставяне на услуги със задоволително качество, ритмично продължаване на програмите, добро управление на риска и спазване на предложения график. Възложителите следва да положат необходимите усилия, за да се отговори на тези изисквания.

(28) Тъй като по принцип програмите ще бъдат финансирани от Съюза, при възлагането на обществени поръчки в рамките на програмите следва да се съблюдават правилата на Съюза в областта на обществените поръчки и да се цели преди всичко да се оптимизират ресурсите, да се контролират разходите, да се намали рискът, да се повиши ефективността и да се намалят случаите на зависимост само от един доставчик. Целесъобразно е да се осигури свободна и лоялна конкуренция по цялата верига на доставки, гарантираща равни възможности за участие в различните дейности на всички равнища, включително на новите стопански субекти и малките и средните предприятия (наричани по-нататък „МСП“). Следва да се избягват възможните злоупотреби с господстващо положение или дългосрочната зависимост само от един доставчик. За да се намалят рисковете във връзка с програмата, за да се избегне зависимостта само от един доставчик и за да се гарантира по-добър цялостен контрол на програмата, разходите и графика, е важно да се използва повече от един източник на доставки, доколкото това е необходимо. Европейската промишленост следва да има възможност да използва източници извън Съюза за определени елементи и услуги при явни значителни предимства по отношение на качеството и разходите, като обаче се вземат предвид стратегическият характер на програмите и изискванията на Съюза в областта на сигурността и контрола върху износа. Целесъобразно е да се оползотворят инвестициите, промишленият опит и компетентност, включително придобитите по време на фазите на дефиниране и на развитие и валидиране на програмите, като същевременно се гарантира, че правилата във връзка с принципа на конкуренция в областта на обществените поръчки няма да се нарушават.

(29) Спътниковата навигация е нова и комплексна технология, която непрекъснато се развива. Оттук произтичат несигурност и рискове за договорите за обществени поръчки, сключени в рамките на програмите, тъй като тези поръчки могат да засягат оборудване или предоставяне на услуги в рамките на дълъг период от време. Тези аспекти налагат да се предвидят специфични мерки в областта на обществените поръчки, които да се прилагат в допълнение на правилата по Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. Ето защо възложителите следва да могат да възстановят условията за лоялна конкуренция, когато преди провеждането на дадена процедура за възлагане на обществена поръчка едно или няколко предприятия разполагат с повече информация за дейностите, свързани със съответната поръчка. Също така следва да е възможно да се възложи обществена поръчка под формата на обществена поръчка с условни етапи, да се въведе възможността за включване, при определени условия, на допълнение към договор при неговото изпълнение или да се наложи минимална степен на използване на подизпълнители. Накрая, поради технологичната несигурност, която характеризира програмите, стойността на обществените поръчки не може винаги точно да се изчисли и поради това се оказва уместно да се сключват договори със специфична форма, в които не се определя твърда и окончателна стойност и където се включват клаузи за защита на финансовите интереси на Съюза.

(30) Целесъобразно е да се потвърди, че в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз държавите-членки следва да се въздържат да приемат мерки, които могат да засегнат нормалното протичане на програмите, по-конкретно в областта на правата на интелектуална собственост и по отношение на непрекъснатото функциониране на инфраструктурите. Необходимо е също така да се внесе яснота, че съответните държави-членки следва да вземат всички необходими мерки за това, наземните станции да се квалифицират като европейски критични инфраструктури.

(31) Предвид на международното измерение на системите е от ключово значение Съюзът да може да сключва споразумения с трети държави и международни организации в рамките на програмите в съответствие с член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално за да се осигури нормалното им протичане, да се оптимизират услугите, предоставяни на гражданите на Съюза, и да се отговори на нуждите на третите държави и международните организации. Също така е необходимо да се адаптират съществуващите споразумения към напредъка на програмите, ако това се налага. При подготовката или изпълнението на тези споразумения Комисията може да използва съдействието на Европейската служба за външна дейност, Европейската космическа агенция и Европейската агенция за ГНСС в рамките на задачите, които са им възложени съгласно настоящия регламент.

(32) Целесъобразно е да се потвърди, че за изпълнението на някои от задачите си, които не са от регулаторен характер, Комисията може да се обръща за техническо съдействие към определени външни страни, ако това е необходимо и доколкото се налага за целта. И другите субекти, участващи в публичното управление на програмите, могат да се ползват от същото техническо съдействие при изпълнение на задачите, които са им възложени при прилагането на настоящия регламент.

(33) Целесъобразно е да се осигури защитата на личните данни и личния живот в рамките на програмите.

(34) Финансовите интереси на Съюза трябва да бъдат защитени чрез пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, по-конкретно чрез предотвратяване и откриване на нередностите, извършване на проучвания, възстановяване на изгубени, неправомерно изплатени или използвани средства, а при необходимост — чрез прилагането на санкции.

(35) Необходимо е редовно да се информират Европейският парламент и Съветът за изпълнението на програмите. Освен това Европейският парламент, Съветът и Комисията ще провеждат срещи в рамките на междуинституционалната група за „Галилео“ в съответствие със съвместната декларация от 9 юли 2008 г. относно междуинституционалната група за „Галилео“.

(36) Комисията следва да извършва оценки за установяване на ефективността и ефикасността на мерките, предприети за постигане на целите на програмите.

(37) За да се набележат необходимите мерки за гарантиране на съгласуваността и оперативната съвместимост на системите с други системи за спътникова навигация и с конвенционални средства за навигация и за да се обезпечи сигурността на системите и функционирането им, е целесъобразно да се делегира на Комисията правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на тези две области на компетентност. От особено значение е Комисията да провежда съответните консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигурява едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(38) За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[17].

(39) Тъй като доброто публично управление налага съгласувано ръководство на програмите, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция следва да могат да участват в работата на Комитета за европейските програми за ГНСС, създаден с член 19 от Регламент (ЕС) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)[18]. По същите съображения представителите на трети държави или международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, следва да могат да участват в работата на Комитета за европейските програми за ГНСС. Тези представители на Европейската агенция за ГНСС, Европейската космическа агенция, трети държави и международни организации не могат да вземат участие при гласуването в Комитета.

(40) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно изграждането и експлоатацията на системи за спътникова навигация, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, защото надхвърля финансовите и техническите възможности на отделните държави-членки, и тъй като действието на нивото на Съюза е най-целесъобразно за успешното изпълнение на програмите, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(41) Съвместното предприятие „Галилео“, учредено с Регламент (ЕО) № 876/2002 на Съвета от 21 май 2002 г. за създаване на съвместното предприятие „Галилео“[19], преустанови дейностите си на 31 декември 2006 г. и процедурата по прекратяване на предприятието понастоящем е приключена. По тази причина е целесъобразно да се отмени Регламент (ЕО) № 876/2002.

(42) Предвид на необходимостта от оценка на програмите, значимостта на промените, които трябва да се внесат в текста, и поради съображения за яснота и правна сигурност е целесъобразно да се отмени Регламент (ЕО) № 683/2008,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Европейски системи и програми за спътникова навигация

1.           Програмите „Галилео“ и EGNOS обхващат всички дейности, необходими както за дефиниране, развитие, валидиране, конструиране, експлоатация, обновяване и усъвършенстване на двете европейски системи за спътникова навигация, а именно системата, създадена по програма „Галилео“, и системата EGNOS, така и всички дейности за обезпечаване на сигурността им.

2.           Създадената по програма „Галилео“ система е автономна инфраструктура на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), която се състои от спътници и глобална мрежа от наземни станции.

3.           Система EGNOS представлява инфраструктура, която контролира и коригира сигналите, излъчвани от съществуващите глобални навигационни спътникови системи. Тя се състои от наземни станции и няколко транспондера, инсталирани на геостационарни спътници.

4.           Специфичните цели на програма „Галилео“ трябва да гарантират, че сигналите, излъчвани от създадената по тази програма система, могат да се използват за следните пет функции:

а)      предлагане на отворена услуга (наричана по-нататък „OS“), която е безплатна за потребителите, предоставя информация за позициониране и синхронизация и е предназначена за масовите приложения на спътниковата навигация;

б)      предлагане на услуга за безопасност на човешкия живот (наричана по-нататък „SoL“), която е предназначена за потребители, за които сигурността е от първостепенно значение. Тази услуга отговаря също така на изискванията на някои сектори за непрекъснатост, достъпност и точност и включва функция за цялост на системата, която прави възможно предупреждаването на потребителите в случай на нарушение във функционирането на системата;

в)      предлагане на търговска услуга (наричана по-нататък „CS“) за развитие на приложения за професионални или търговски цели благодарение на подобрени резултати и на данни, чиято добавена стойност надхвърля тази на данните, осигурени от отворената услуга;

г)       предлагане на публично регулирана услуга (наричана „PRS“), запазена за оправомощени от правителствата потребители, за приложения с чувствително съдържание, които изискват висока степен на непрекъснатост на услугата. При публично регулираната услуга се използват силни и шифровани сигнали;

д)      участие в услугата по търсене и спасяване (наричана по-нататък „SAR“) на системата COSPAS-SARSAT, като се откриват излъчени от маяци сигнали за помощ и се препращат съобщения до тях.

5.           Специфичните цели на програма EGNOS трябва да позволят излъчваните от система EGNOS сигнали да се използват за следните три функции:

а)      предлагане на отворена услуга, която е безплатна за потребителите, предоставя информация за позициониране и синхронизация и е предназначена за масовите приложения на спътниковата навигация в зоната на покритие на системата;

б)      предлагане на услуга за разпространение на търговски данни (наричана по-нататък „EDAS“), благоприятстваща развитието на приложения за професионални или търговски цели благодарение на подобрени резултати и на данни с по-висока добавена стойност от тези, получени чрез отворената услуга;

в)      предлагане на услуга за безопасност на човешкия живот, предназначена за потребители, за които сигурността е от първостепенно значение. По-специално тази услуга отговаря на изискванията на някои сектори за непрекъснатост, достъпност и точност и включва функция за цялост на системата, която прави възможно предупреждаването на потребителите в случай на нарушение във функционирането на системата в зоната на покритие.

Също така специфична цел на програма EGNOS е географското покритие на тези услуги да обхване цялата територия на Съюза и като се отчитат ограниченията от техническо естество и въз основа на международни споразумения — територията на други региони по света, по-специално на трети държави, които участват в инициативата за Единно европейско небе.

Член 2

Предмет

С настоящия регламент се определят правилата за изграждане и експлоатация на системите в рамките на европейските програми за спътникова навигация, по-конкретно правилата, които се отнасят до управлението и финансовото участие на Съюза.

Член 3

Фази на програма „Галилео“

Програма „Галилео“ включва следните фази:

а)           фаза на дефиниране, която приключи през 2001 г. и по време на която беше проектирана архитектурата на системата и бяха определени нейните компоненти;

б)           фаза на развитие и валидиране, която обхваща конструирането и изстрелването на първите спътници, изграждането на първите наземни инфраструктури и всички дейности и операции, необходими за валидирането на системата в орбита. Целта е тази фаза да приключи през 2013 г.;

в)           фаза на разгръщане, която обхваща както изграждане и защита на всички космически и наземни инфраструктури, така и операциите във връзка с това изграждане, и която включва подготвителните дейности за фазата на експлоатация. Целта е тази фаза, която започна през 2008 г., да приключи през 2020 г.;

г)            фаза на експлоатация, която обхваща управлението на инфраструктурата, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване, обновяването и защитата на системата, дейностите по сертификация и стандартизация, свързани с програмата, предоставянето и пазарната реализация на услугите и всички други дейности, необходими за развитието на системата и нормалното протичане на програмата. Целта е тази фаза да започне постепенно между 2014 и 2015 г. с предоставянето на първите услуги.

Член 4

Експлоатация на система EGNOS

Експлоатацията на система EGNOS обхваща основно управлението на инфраструктурата, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване, обновяването и защитата на системата, дейностите по акредитация, сертификация и стандартизация, свързани с програмата, всички елементи с оглед на надеждността на системата и експлоатацията ѝ и предоставянето и пазарната реализация на услугите.

Член 5

Съгласуваност и оперативна съвместимост на системите

1. Системите, мрежите и услугите, произтичащи от програмите „Галилео“ и EGNOS, са съгласувани и оперативно съвместими помежду си.

2. Доколкото е възможно, системите, мрежите и услугите, произтичащи от програмите „Галилео“ и EGNOS, са съгласувани и оперативно съвместими с други системи за спътникова навигация и с конвенционални средства за навигация.

3. В съответствие с член 34 и чрез делегирани актове Комисията установява изискванията и стандартите, които да осигурят съгласуваността и оперативната съвместимост по параграф 2.

Член 6

Собственост

Съюзът е собственик на всички материални или нематериални активи, създадени или разработени в рамките на програмите, във връзка с което при целесъобразност се сключват споразумения с трети лица за съществуващите права на собственост.

Комисията следи за оптималното използване, по-специално на правата на интелектуална собственост на Съюза.

ГЛАВА II

БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА И МЕХАНИЗМИ

Член 7

Обхванати дейности

1.           Бюджетните кредити на Съюза, разпределени за програмите за периода 2014—2020 г., съгласно настоящия регламент се отпускат за финансиране на:

а)      дейностите, свързани с фазата на разгръщане на програма „Галилео“, включително управлението и наблюдението на тази фаза;

б)      дейностите, свързани с експлоатацията на създадената по програма „Галилео“ система, включително предшестващите или подготвителните дейности с оглед на тази фаза;

в)      дейностите, свързани с експлоатацията на система EGNOS.      

2.           Тези бюджетни кредити на Съюза, разпределени за програмите, могат да покриват и разходи на Комисията за подготовка, наблюдение, контрол, одит и оценка, които са необходими за управлението на програмите и за постигането на целите им, и по-конкретно разходите за:

а)      проучванията и срещите на експерти;

б)      информационните и комуникационните дейности, включително институционалната комуникация за политическите приоритети на Съюза, доколкото те имат пряка връзка с целите на настоящия регламент;

в)      мрежите в областта на информационните технологии (наричани по-нататък „ИТ“), чиято цел е обработка или обмен на информация;

г)       всяко друго съдействие от техническо или административно естество, оказвано на Комисията с оглед на управлението на програмите.

3.           За да е възможно ясното определяне на разходите по програмите и отделните им фази, в съответствие с принципа на прозрачно управление Комисията ежегодно информира комитета, посочен в член 35, параграф 1, относно разпределянето на средствата на Съюза за всяка от дейностите по параграфи 1 и 2.

Член 8

Финансиране на програма „Галилео“

1.           Фазите на разгръщане и експлоатация се финансират от Съюза в съответствие с член 10, параграф 1, без да се засягат параграфи 2 и 3 на настоящия член.

2.           Държавите-членки могат да отпускат допълнителни средства за програма „Галилео“. Приходите от тези средства представляват целеви приходи в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. В съответствие с принципа на прозрачно управление Комисията съобщава на комитета, посочен в член 35, параграф 1 от настоящия регламент, за последиците за програма „Галилео“, произтичащи от прилагането на настоящия параграф.

3.           Трети държави и международни организации могат също да предоставят допълнителни средства за програма „Галилео“. Със споразуменията по член 28 се определят реда и условията за тяхното участие.

Член 9

Финансиране на експлоатацията на система EGNOS

1.           Съюзът осигурява финансирането на експлоатацията на система EGNOS в съответствие с член 10, параграф 1, без да се засягат средствата от други евентуални източници на финансиране, по-специално тези, които са посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2.           Държавите-членки могат да отпускат допълнителни средства за програма EGNOS. Приходите от тези средства представляват целеви приходи в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. В съответствие с принципа на прозрачно управление Комисията съобщава на комитета, посочен в член 35, параграф 1 от настоящия регламент, за последиците за програма EGNOS, произтичащи от прилагането на настоящия параграф.

3.           Трети държави и международни организации могат също да предоставят допълнителни средства за програма EGNOS. Със споразуменията по член 28 се определят реда и условията за тяхното участие.

Член 10

Ресурси

1.           Максималният размер на средствата, разпределени от Съюза за изпълнение на дейностите по член 7, параграфи 1 и 2, е [7897] млн. EUR по текущи цени за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

2.           По отношение на кредитите се спазват разпоредбите на настоящия регламент и Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

3.           Свързаните с програмите бюджетни задължения се изпълняват на ежегодни траншове.

Член 11

Приходи от програмите

1.           Приходите от експлоатацията на програмите се получават от Съюза, превеждат се на бюджета на Съюза и се разпределят за програмите. Ако размерът на приходите е по-голям от необходимото за финансиране на фазите на експлоатация на програмите, всяко адаптиране на принципа на разпределение подлежи на одобрение от страна на бюджетния орган въз основа на предложение на Комисията.

2.           В договорите, сключени с предприятия от частния сектор, може да се предвиди механизъм за разпределение на приходите.

3.           Лихвите от предварителното финансиране, предоставено на субектите, отговарящи непряко за изпълнението на бюджета, се разпределят за дейностите, които са предмет на споразумение за делегиране на правомощия или на договор между Комисията и съответния субект. В съответствие с принципа на добро финансово управление субектите, отговарящи непряко за изпълнението на бюджета, откриват сметки, които да дават възможност да се установяват средствата и съответните лихви.

ГЛАВА III

ПУБЛИЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ

Член 12

Обща рамка за управление на програмите

Публичното управление на програмите се основава на принципа на стриктно разпределение на задачите между отделните участващи субекти, а именно Комисията, Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция.

Член 13

Роля на Комисията

1.           Комисията отговаря за протичането на програмите. Тя управлява средствата, които са разпределени за програмите съгласно настоящия регламент, и следи за изпълнението на всички дейности по програмите.

2.           Освен общите задачи по параграф 1 и посочените в останалите разпоредби на настоящия регламент, задачите на Комисията съгласно настоящия регламент включват и следните специфични задачи:

а)      осигуряване на ясно разпределение на задачите между отделните участващи субекти в програмите и възлагане на Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция на задачите съответно по член 15, параграф 1, буква г) и по член 16, като за целта се сключват споразумения за делегиране на правомощия;

б)      създаване на подходящите механизми и предприемане на структурните мерки за установяване, контролиране, смекчаване и наблюдение на рисковете във връзка с програмите, по-специално по отношение на разходите и графика;

в)      управление на отношенията с третите държави и международните организации от името на Съюза и в областта на компетентността си;

г)       осигуряване на сигурността на програмите и установяване на механизми за координация между отделните участващи субекти.

3.           Когато е необходимо за нормалното протичане на фазите на програма „Галилео“ и за експлоатацията на система EGNOS, посочени съответно в членове 3 и 4, Комисията установя мерките, необходими за:

а)      определяне на локализацията и осигуряване на функционирането на наземната инфраструктура на системите;

б)      дефиниране на основните етапи с оглед на вземането на решение за оценката на изпълнението на програмите;

в)      намаляване на рисковете, съпътстващи протичането на програмите.

Тези мерки за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 35, параграф 3.

Член 14

Сигурност на системите и функционирането им

1.           Системите и функционирането им са сигурни.

2.           Без да се засягат членове 15 и 17 от настоящия регламент и член 8 от Решение 1104/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[20], чрез делегирани актове и в съответствие с член 34 Комисията може да установява изискванията и стандартите за осигуряване на сигурността на системите и функционирането им по параграф 1. За целта Комисията взема предвид както необходимостта от надзор и включване във всички програми на изискванията в областта на сигурността, така и отражението, което оказват тези изисквания върху нормалното протичане на програмите, по-специално по отношение на разходите и графика.

3.           Европейската служба за външна дейност оказва съдействие на Комисията в съответствие с член 2, параграф 2 от Решение 2010/427/ЕС с оглед на изпълнението на задачите във връзка със сигурността в областта на външните отношения. В тази сфера тя оказва съдействие на Комисията и за надзора на спазването на общите минимални стандарти, предвидени в Решение 1104/2011/ЕС. За целта ѝ се предоставят необходимите ресурси и се установяват преходни периоди, които да дадат възможност за гарантиране на непрекъснатостта на програмите и услугите.

Член 15

Роля на Европейската агенция за ГНСС

1            За да се постигнат целите на програмите, Европейската агенция за ГНСС допринася за изпълнението на програмите и изпълнява следните задачи в съответствие с указанията на Комисията:

а)      по отношение на сигурността на програмите и без да се засягат членове 14 и 17, тя осигурява:

i)        най-късно до 30 юни 2016 г. акредитацията в областта на сигурността в съответствие с глава ІІІ на Регламент (ЕС) № 912/2010; за тази цел тя въвежда процедури за сигурност, следи за прилагането им и извършва одити по отношение на сигурността на системата,

ii)       експлоатацията на центъра за сигурност на „Галилео“ в съответствие със стандартите и изискванията, посочени в член 14, параграф 3, и с указанията, предоставени съгласно посоченото в член 17 Съвместно действие 2004/552/ОВППС;

б)      тя изпълнява задачите на компетентен орган за PRS по член 5 от Решение № 1104/2011/ЕС, ако е определена за такъв орган, и оказва съдействие на Комисията при наблюдение на спазването на общите минимални стандарти съгласно член 8, параграф 6 от същото решение;

в)      в рамките на експлоатацията на системите тя допринася за пазарната реализация на услугите, включително като извършва необходимия анализ на пазара;

г)       тя изпълнява и други специфични задачи във връзка с програмите, които Комисията може да ѝ възложи чрез споразумение за делегиране на правомощия, прието въз основа на решение за делегиране на правомощия съгласно член 54, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, и които включват:

i)        оперативните дейности във връзка с управлението на инфраструктурата, поддръжката, непрекъснатото усъвършенстване и обновяването на системите, дейностите по сертификация и стандартизация в рамките на програмите и предоставянето на услугите, посочени в член 3, буква г) и в член 4,

ii)       насърчаване сред стопанските субекти на приложенията и услугите в областта на спътниковата навигация.

2.           Освен задачите по параграф 1 и в рамките на своята роля Европейската агенция за ГНСС подпомага Комисията по техническите въпроси и ѝ предоставя всяка информация, необходима за изпълнението на задачите ѝ в рамките на настоящия регламент.

3.           Извършват се консултации с комитета, посочен в член 35, параграф 1, по отношение на решението за делегиране на правомощия по параграф 1, буква г) от настоящия член съгласно процедурата по консултиране по член 35, параграф 2. Комитетът бива информиран за споразуменията за делегиране на правомощия, които трябва да се сключат от Съюза, представляван от Комисията, и Европейската агенция за ГНСС.

Член 16

Роля на Европейската космическа агенция

1.           Комисията сключва многогодишно споразумение за делегиране на правомощия с Европейската космическа агенция въз основа на решение за делегиране на правомощия, прието от Комисията съгласно член 54, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. Това споразумение обхваща изпълнението на задачите и бюджета, които са предмет на делегирането на правомощия в рамките на изпълнението на програмите, по-конкретно завършването на създадената по програма „Галилео“ инфраструктура.

2.           Доколкото е необходимо за изпълнението на задачите и бюджета, които са предмет на делегирането по параграф 1, споразумението за делегиране на правомощия определя общите условия за управление на средствата, отпуснати на Европейската космическа агенция, и по-специално дейностите, които трябва да се изпълняват, съответното финансиране, процедурите за управление, мерките за наблюдение и контрол, мерките, приложими при неточно изпълнение на договорите, и собствеността върху всички материални и нематериални активи.

Мерките за наблюдение и контрол предвиждат по-специално схема за прогнозиране и контролиране на разходите, системно информиране на Комисията за разходите и при разминаване между предвидения бюджет и направените разходи — корективни действия, за да се обезпечи създаването на инфраструктурите в рамките на отделения бюджет.

3.           С комитета по член 35, параграф 1 се провеждат консултации по отношение на решението за делегиране на правомощия, посочено в параграф 1 от настоящия член, в съответствие с процедурата по консултиране по член 35, параграф 2. Комитетът бива информиран за многогодишното споразумение за делегиране на правомощия, което трябва да се сключи между Комисията и Европейската космическа агенция.

4.           Комисията информира комитета по член 35, параграф 1 за междинните и крайните резултати от оценката на процедурите за възлагане на обществени поръчки и договорите, които Европейската космическа агенция трябва да сключи с предприятия.

ГЛАВА IV

АСПЕКТИ, СВЪРЗАНИ СЪС СИГУРНОСТТА НА СЪЮЗА ИЛИ НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

Член 17

Съвместно действие

Във всички случаи, в които експлоатацията на системите може да засегне сигурността на Съюза или неговите държави-членки, се прилагат процедурите, предвидени в Съвместно действие 2004/552/ОВППС.

Член 18

Прилагане на разпоредбите относно класифицираната информация

1.           Всяка държава-членка гарантира, че към всички физически лица, пребиваващи на нейна територия, или към всички юридически лица, установени на нейна територия, които работят с класифицирана информация на Съюза във връзка с програмите, се прилагат разпоредби относно сигурността, които осигуряват степен на защита, съответстваща най-малко на степента, гарантирана с правилата на Комисията по отношение на сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията[21], и с правилата на Съвета относно сигурността, установени в приложението към Решение 2011/292/ЕС на Съвета[22].

2.           Държавите-членки незабавно информират Комисията за приемането на националните разпоредби в областта на сигурността, посочени в параграф 1.

3.           Физическите лица, които пребивават в трети държави, и юридическите лица, които са установени в трети държави, могат да работят с класифицирана информация на Съюза във връзка с програмите само ако към тях в съответните държави се прилагат разпоредби относно сигурността, които осигуряват степен на защита, съответстваща най-малко на степента, гарантирана с правилата на Комисията в областта на сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, и с правилата на Съвета относно сигурността, посочени в приложението към Решение 2011/292/ЕС. Правилата на Европейската космическа агенция относно сигурността и Решение 2011/С 304/05 на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност[23] се считат за равностойни на тези правила. Съответствието на разпоредбите в областта на сигурността, прилагани в трета държава, може да бъде признато в споразумение с тази държава.

ГЛАВА V

ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

РАЗДЕЛ І

Общи разпоредби за обществените поръчки в рамките на фазите на разгръщане и експлоатация на програмите

Член 19

Общи принципи

Правилата на Съюза в областта на обществените поръчки, установени в Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, по-специално принципът на свободна и лоялна конкуренция по цялата верига на доставки, започването на процедури за възлагане на обществени поръчки при прозрачна и актуализирана информация, съобщаването на ясна информация за приложимите правила към обществените поръчки, критериите за подбор и възлагане на обществените поръчки и всяка друга релевантна информация, която осигурява равнопоставеност за всички потенциални кандидати, се прилагат към обществените поръчки във фазата на разгръщане на програма „Галилео“ и фазите на експлоатация на програмите, без да се засягат мерките, необходими за защита на основните интереси с оглед на сигурността на Съюза или обществената сигурност или за спазване на изискванията на Съюза във връзка с контрола върху износа.

Член 20

Специфични цели

При възлагането на обществени поръчки се преследват следните цели:

а)      насърчаване в целия Съюз на участието на възможно най-много предприятия, по-конкретно нови стопански субекти и МСП;

б)      избягване на възможни злоупотреби с господстващо положение и на дългосрочната зависимост само от един доставчик;

в)      оползотворяване на предходни инвестиции на публичния сектор и на придобития опит, както и на промишления опит и компетентност, включително тези, които са придобити през фазите на дефиниране, развитие и валидиране и разгръщане на програмите, като се гарантира, че правилата във връзка с принципа на конкуренция в областта на обществените поръчки ще бъдат съблюдавани.

РАЗДЕЛ 2

Специални разпоредби за обществените поръчки в рамките на фазите на разгръщане и експлоатация на програмите

Член 21

Създаване на условия за лоялна конкуренция

Възложителят е длъжен да предприеме подходящите мерки за създаване на условия за лоялна конкуренция, когато по-ранното участие на дадено предприятие в дейности във връзка с тези, които са обект на обществената поръчка:

а)      може да предостави на даденото предприятие значителни предимства от гледна точка на информираността и поради това може да породи опасения относно равното третиране; или

б)      засяга обичайните условия на конкуренция или безпристрастността и обективността при възлагане на обществените поръчки или изпълнението на договорите.

Тези мерки не трябва да оказват отрицателно въздействие върху лоялната конкуренция, равното третиране и поверителността на събраната информация относно предприятията, техните търговски отношения и структурата на разходите им. В тази връзка при тези мерки се отчитат естеството и условията на предвиждания договор.

Член 22

Обществени поръчки с условни етапи

1.           Възложителят може да възложи обществена поръчка под формата на обществена поръчка с условни етапи.

2.           Обществената поръчка с условни етапи съдържа един сигурен етап с бюджетно задължение и един или повече условни етапи. В документацията на обществената поръчка се посочват елементите, отнасящи се конкретно до обществената поръчка с условни етапи. В нея по-конкретно се определят обектът, стойността или начините за определянето ѝ и начините за изпълнение на съответния обект на всеки етап.

3.           Дейностите по сигурния етап трябва да представляват едно свързано цяло; същото се отнася и за дейностите по всеки условен етап, като се вземат предвид дейностите по всички предходни етапи.

4.           За да се започне изпълнението на условен етап, е необходимо решение на възложителя, което се свежда до знанието на изпълнителя при спазване на определените в обществената поръчка условия. Когато даден условен етап е потвърден със закъснение или не е потвърден, изпълнителят може да получи обезщетение за изчакването или отказа, ако обществената поръчка го предвижда и при условията, определени от нея.

Член 23

Обществени поръчки със стойност въз основа на действително направените разходи за изпълнение

1.           По изключение възложителят може да избере обществена поръчка със стойност, която е изцяло или частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, при условията на параграф 2.

За разлика от обществената поръчка, при която се заплаща за получен резултат и при която стойността или начинът за определянето ѝ са предварително установени в документацията на обществената поръчка, при обществената поръчка със стойност въз основа на действително направените разходи за изпълнение се заплащат използваните ресурси, а не краен продукт или услуга. Стойността, която се заплаща, представлява възстановяване на всички действително направени разходи от страна на изпълнителя във връзка с изпълнението на договора, като разходи за труд, материали, консумативи, използване на оборудване и инфраструктури, необходими за изпълнението на договора. Към тези разходи се добавя или предварително фиксирана сума за общите разходи и печалбата, или сума за общите разходи и добавка в зависимост от изпълнението на целите по отношение на резултатите и графика.

2.           Възложителят може да избере да сключи договор със стойност, която е изцяло или частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, когато обективно е невъзможно да се определи твърда стойност и ако може обосновано да се покаже, че една такава твърда стойност би била неоснователно завишена поради несигурността във връзка с изпълнението на обществената поръчка, тъй като:

а)      обществената поръчка се отнася до много сложни елементи или при нея се използва нова технология и поради това се характеризира със значителна техническа несигурност, или

б)      дейностите, които са обект на обществената поръчка, поради оперативни съображения трябва да започнат веднага, а все още не е възможно да се определи цялостна твърда и окончателна стойност, понеже съществува значителна несигурност или изпълнението на договора зависи отчасти от изпълнението на други договори.

3.           Прагът за договор със стойност, която е изцяло или частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, е максималната стойност, която може да се заплати. Той може да се надвиши само в изключителни случаи, надлежно обосновани и с предварителното съгласие на възложителя.

4.           В документацията на обществените поръчки със стойност, която е изцяло или частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, се уточняват:

а)      естеството на обществената поръчка, т.е. дали е обществена поръчка със стойност, която е изцяло или частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, в рамките на даден праг;

б)      при обществена поръчка със стойност, която е частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение — съответните елементи, за които стойността се определя въз основа на действително направените разходи за изпълнение;

в)      размерът на прага;

г)       критериите за подбор, които трябва по-конкретно да дават възможност да се оцени достоверността на посочените в офертата предвиден бюджет, възстановими разходи, механизми за определяне на тези разходи, печалба;

д)      видът на добавената сума по параграф 1, която трябва да се прилага към разходите;

е)      правилата и процедурите за допустимостта на разходите, предвидени от участника за изпълнението на договора при спазване на принципите по параграф 5;

ж)     счетоводните правила, които трябва да се спазват от участниците;

з)       при трансформиране на договор със стойност, която е частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, в договор с твърда и окончателна стойност — условията за трансформирането.

5.           Направените от изпълнителя разходи при изпълнението на договор със стойност, която е изцяло или частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, са допустими само ако:

а)      действително са направени по време на срока на договора, освен разходите за оборудване, инфраструктури и дълготрайни нематериални активи, необходими за изпълнението на договора, които могат да се считат за допустими за цялата им покупна цена;

б)      са посочени в предвидения бюджет, евентуално преразгледан с допълненията към първоначалния договор;

в)      са необходими за изпълнението на договора;

г)       произтичат и могат да се отнесат към изпълнението на договора;

д)      са установими, проверими и вписани в счетоводните документи на изпълнителя и са определени в съответствие със счетоводните правила, посочени в документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и договора;

е)      отговарят на разпоредбите на приложимото данъчно и социално законодателство;

ж)     не нарушават условията на договора;

з)       са приемливи, обосновани и отговарят на изискванията за добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността.

Изпълнителят е отговорен за осчетоводяването на разходите си, правилното водене на счетоводната си документация или на който и да е друг документ, необходим за доказване, че разходите, които иска да му се възстановят, са направени и отговарят на принципите на настоящия член. Разходите, които не могат да бъдат обосновани от изпълнителя, се считат за недопустими и се отказва тяхното възстановяване.

6.           Възложителят изпълнява следните задачи, за да осигури правилното изпълнение на договорите със стойност въз основа на действително направените разходи за изпълнение:

а)      определя възможно най-реалистичен праг, който да дава възможност за гъвкавост с оглед на техническата несигурност;

б)      трансформира договора със стойност, която е частично формирана въз основа на действително направените разходи за изпълнение, в договор с твърда и окончателна стойност веднага щом е възможно да се определи такава твърда и окончателна стойност при изпълнението на договора; за целта определя условията за трансформиране на договор със стойност въз основа на действително направените разходи за изпълнение в договор с твърда и окончателна стойност;

в)      предприема мерки за наблюдение и контрол, с които се установява по-конкретно система за прогнозиране и контролиране на разходите;

г)       определя принципите, начините и процедурите, които са целесъобразни за изпълнението на договорите, по-конкретно за установяване и контрол на допустимостта на разходите, направени от изпълнителя или неговите подизпълнители при изпълнението на договора, и за внасянето на допълнения към договора;

д)      проверява дали изпълнителят и подизпълнителите му спазват счетоводните правила, посочени в договора, и задължението да представят счетоводни документи с доказателствена сила;

е)      уверява се през целия срок на изпълнение на договора за ефективността на принципите, начините и процедурите по буква е).

Член 24

Допълнения

Договорът може да се измени чрез допълнение, ако допълнението отговаря на следните условия:

а)      не променя обекта на договора;

б)      не нарушава икономическото равновесие на договора;

в)      не добавя условия, които ако бяха съществували първоначално в документацията за обществената поръчка, биха дали възможност да участват участници, различни от тези, които са били допуснати, или да се приеме оферта, различна от първоначално приетата.

Член 25

Участие на подизпълнители

1. Възложителят може да изиска от всеки участник да използва дружества, които не са част от групата, към която той принадлежи, за подизпълнители на част от обекта на обществената поръчка на различни нива. Тази минимална част за участие на подизпълнители се изразява като интервал, ограничен от минимален и максимален процент. Този диапазон е пропорционален на обекта и стойността на обществената поръчка, естеството на съответния сектор на дейност, по-специално от гледна точка на конкуренцията и стопанския капацитет.

2. Възложителят може да отхвърли подизпълнителите, избрани от участника на етапа на процедурата за възлагане на основната обществена поръчка или от участника, избран за изпълнител на договора. Той обосновава писмено този отказ, който може да се основава само на критериите, приложени за подбора на участниците за основната обществена поръчка.

ГЛАВА VI

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 26

Планиране

Комисията създава многогодишна работна програма, в която се установяват основните действия, предвидения бюджет и графика, необходими за постигане на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS, които са определени в член 1, параграфи 4 и 5.

На базата на многогодишната работна програма Комисията приема годишна работна програма, която съдържа план за изпълнение на многогодишната програма и съответното финансиране.

Тези актове за изпълнение се приемат съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 35, параграф 3.

Член 27

Действия на държавите-членки

1.           Държавите-членки се въздържат да предприемат мерки, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху нормалното протичане на програмите, по-конкретно в областта на правата на интелектуална собственост и по отношение на непрекъснатото функциониране на инфраструктурите.

2.           Държавите-членки вземат всички необходими мерки за това, наземните станции на системите да бъдат определени за европейски критични инфраструктури по смисъла на Директива 2008/114/ЕО на Съвета[24].

Член 28

Международни споразумения

Съюзът може да сключва споразумения с трети държави и международни организации в рамките на програмите, по-специално споразумения за сътрудничество, в съответствие с процедурата по член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Член 29

Съдействие по технически въпроси

За изпълнението на задачите от техническо естество по член 13, параграф 2 Комисията може да се обръща за необходимото съдействие, по-конкретно към експерти от компетентните национални агенции в областта на космическия сектор, независими експерти и лица, които могат да предоставят независими анализи и безпристрастни мнения за протичането на програмите.

Също така субектите, участващи в публичното управление на програмите, различни от Комисията, а именно Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция, могат да се ползват от същото техническо съдействие при изпълнение на задачите, които са им възложени при прилагане на настоящия регламент.

Член 30

Защита на личните данни и личния живот

1.           Комисията гарантира защитата на личните данни и личния живот при проектирането и изграждането на системите, както и включването на подходящи средства за защита в системите.

2.           Обработката на лични данни при изпълнението на задачите и дейностите, предвидени в настоящия регламент, се извършва в съответствие с приложимото законодателство в областта на защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета[25] и Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[26]

Член 31

Защита на финансовите интереси на Съюза

1.           Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

2.           Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по силата на настоящия регламент.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета[27] с оглед установяване дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

Без да се засягат първа и втора алинея, в международни споразумения с трети държави и международни организации, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място.

Член 32

Информиране на Европейския парламент и Съвета

Комисията осигурява прилагането на настоящия регламент. Всяка година при представянето на проектобюджета тя изготвя доклад за Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на програмите.

Член 33

Оценка на прилагането на настоящия регламент

1.           Най-късно до 30 юни 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за оценката с оглед на вземането на решение за продължаване, изменение или преустановяване на мерките, приети на основание настоящия регламент, като в доклада ще се разгледат:

а)      постигането на целите по тези мерки от гледна точка на резултатите и оказаното от мерките въздействие;

б)      ефективността при използването на ресурсите;

в)      добавената стойност за Европа.

Освен това при оценката се разглеждат възможностите за опростяване, вътрешната и външната съгласуваност, целесъобразността на всички цели, приносът на мерките с оглед на приоритетите на Съюза от гледна точка на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. При нея се вземат предвид резултатите от оценките на дългосрочното въздействие на вече предприетите мерки.

2.           При оценката се взема предвид напредъкът по целите на програмите „Галилео“ и EGNOS, посочени в член 1, параграфи 4 и 5, въз основа на следните показатели за изпълнението:

а)      по отношение на „Галилео“: брой оперативни спътници, версия на разгърнатата наземна инфраструктура и брой на предоставяните услуги;

б)      по отношение на EGNOS: брой подобрения на спецификациите на услугите, които са представени на органите за сертификация.

3.           Субектите, участващи в прилагането на настоящия регламент, представят на Комисията данни и информация, необходими за наблюдението и оценката на съответните действия.

ГЛАВА VII

ДЕЛЕГИРАНЕ И МЕРКИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 34

Упражняване на делегирането

1.           Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.           Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 5 и 14, се предоставя на Комисията за неограничен срок, считано от 1 януари 2014 г.

3.           Делегирането на правомощия, посочено в членове 5 и 14, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на посочените в него правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.           Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.           Делегиран акт, приет съгласно членове 5 и 14, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или Съвета.

Член 35

Процедура по комитология

1.           Комисията са подпомага от Комитета за европейските програми за ГНСС (наричан по-нататък „Комитетът“), създаден съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 683/2008. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.           При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4.           Представители на Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция могат да участват като наблюдатели в работата на Комитета при условията, предвидени в процедурния му правилник.

5.           Международните споразумения, сключени от Съюза съгласно член 28, могат да предвиждат участието на представители на трети държави или международни организации в работата на Комитета при условията, предвидени в процедурния му правилник.

ГЛАВА VIIІ

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 36

Отменени актове

1.           Регламент (ЕО) № 876/2002 се отменя от 1 януари 2014 г.

              Всяка действаща мярка, приета на основание Регламент (ЕО) № 876/2002, продължава да се урежда от разпоредбите на посочения регламент.

2.           Регламент (ЕО) № 683/2008 се отменя от 1 януари 2014 г.

              Всяка действаща мярка, приета на основание Регламент (ЕО) № 683/2008, продължава да се урежда от разпоредбите на посочения регламент.

              Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложението.

Член 37

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на [...] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица на съответствието

Стара номерация (Регламент (EО) № 683/2008[28]) || Нова номерация (Настоящият регламент)

Член 1 || Член 1

Член 2 || Член 2

Член 3 || Член 3

Член 4 || Член 8

Член 5 || Член 4

Член 6 || Член 9

Член 7 || Член 5

Член 8 || Член 6

Член 9 || Член 7

Член 10 || Член 10

Член 11 || Член 11

Член 12, параграф 1 Член 12, параграфи 2 и 3 || Член 12 Член 13

Член 13, параграф 1 Член 13, параграфи 2 и 3 Член 13, параграф 4 || Член 13 Член 14 Член 17

Член 14 || Член 18

Член 15 || Член 26

Член 16 || Член 15

Член 17 || Членове 19—25

Член 18 || Член 16

Член 19 || Член 35

Член 20 || Член 30

Член 21 || Член 31

Член 22 || Член 32

Член 23 ||

Член 24 || Член 37

Приложение || Член 1

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цел(и)

              1.5.    Основание(я) за предложението/инициативата

              1.6.    Продължителност и финансово отражение

              1.7.    Предвиден(и) метод(и) на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за наблюдение и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измамите и нередностите

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

Европейски програми за спътникова навигация — „Галилео“ и EGNOS („Европейска геостационарна служба за навигационно покритие“)

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[29]

Дял 02: „Предприятия“

Глава 02 05: европейски програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)

1.3. Естество на предложението/инициативата

Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[30]

þ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4. Цел(и) 1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Важно е да се припомни, че програмите за спътникова навигация са водещи проекти на Съюза. Те се вписват в рамките на стратегията „Европа 2020“ и политиките за устойчиво развитие. Става дума за предоставяне на услуги за спътникова навигация, които предопределят значително развитие в многобройни сфери, представляват фактор за технологични иновации и увеличаване на конкурентоспособността на европейската икономика, създават работни места и генерират приходи за предприятията и социално-икономически ползи.

Целта на предложението е да се подпомогне европейското присъствие в космоса и развитието на спътникови услуги, по-специално да се осигурят две системи за спътникова навигация.

По-конкретно програма „Галилео“ цели изграждането на глобалната навигационна спътникова система на Европа. Програмата ще даде възможност да се предоставят на потребителите в целия свят услуги за позициониране, синхронизация и навигация за широка гама от приложения (от сферата на транспорта, като се премине през електроснабдяването, метеорологичните прогнози и заплащането на пътни такси и се стигне до валидирането на времето за финансови операции.

EGNOS е система, проектирана за подобряване на резултатите на американската GPS в европейската зона. С нея се подобряват съществуващите услуги за спътникова навигация, подходящи за критични приложения от гледна точка на сигурността, например за въздушния или морския транспорт, като пилотиране и приземяване на самолети или прекосяване на канали от кораби.

1.4.2. Специфична(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Специфична цел № 1

Развитие и осигуряване на инфраструктурите и глобалните услуги за спътникова навигация („Галилео“) до 2019 г.

Специфичните цели на програма „Галилео“, както е дефинирана в предложението за регламент, трябва да позволят сигналите, излъчвани от създадената по програмата система, да могат да бъдат използвани за следните пет функции:

- предлагане на отворена услуга, която е безплатна за потребителите, предоставя информация за позициониране и синхронизация и е предназначена за масовите приложения на спътниковата навигация;

- предлагане на услуга за безопасност на човешкия живот, която е предназначена за потребители, за които сигурността е от първостепенно значение. Тази услуга отговаря също така на изискванията на някои сектори за непрекъснатост, достъпност и точност и включва функция за цялост на системата, която прави възможно предупреждаването на потребителите в случай на нарушение във функционирането на системата. Продължават изследванията за предефиниране на услугата SoL, за да се отговори по-добре на изискванията на потребителите, да се намали въздействието на услугата върху разходите и да се отчете допълването с услугата SoL на EGNOS;

- предлагане на търговска услуга за развитие на приложения за професионални или търговски цели благодарение на подобрени резултати и на данни, чиято добавена стойност надхвърля тази на данните, осигурени от отворената услуга;

- предлагане на публично регулирана услуга, запазена изцяло за оправомощени от правителствените органи потребители, за приложения с чувствително съдържание, които изискват висока степен на непрекъснатост на услугата. При публично регулираната услуга се използват силни и шифровани сигнали;

- участие в услугата по търсене и спасяване на системата COSPAS-SARSAT, като се откриват излъчени от маяци сигнали за помощ и се препращат съобщения до тях.

Подцел № 1

Развитие на инфраструктурите за спътникова навигация и предоставяне на началните услугите по „Галилео“ до 2014—2015 г.

Целта на програма „Галилео“ е предоставяне на трите начални услуги до 2014—2015 г. (OS, PRS и SAR).

Специфична цел № 2

Предоставяне на спътникови услуги за подобряване на резултатите на GPS, които постепенно да обхванат целия регион на Европейската конференция за гражданска авиация (CEAC) до 2020 г. (EGNOS).

Програма EGNOS, която допълва сигналите на американската GPS, за да се предоставя на потребителите по-точно позициониране в европейската зона[31], цели осигуряването на три услуги:

—      отворена услуга: за приемниците на населението и приложенията на обикновените потребители. Тя осигурява сигнали със свободен достъп, предназначени за позициониране. Услугата беше обявена за оперативна[32] през октомври 2009 г. и вече се използва в много сектори, например селското стопанство;

—      услуга за безопасност на човешкия живот: за критични приложения от гледна точка на сигурността на живота в областта на транспорта, по-конкретно гражданската авиация. Тя гарантира по-добри резултати и включва система за предупреждение относно функцията за цялост. Беше обявена за оперативна през март 2011 г. и се използва в областта на въздушния транспорт в Европа;

—      услуга за достъп до данни на EGNOS за подобрени приложения — услуга във връзка с търговски данни, достъпът до които е контролиран (например чрез интернет или мобилни телефони).

Подцел № 2

Приемане на необходимите мерки за гарантиране на непрекъснатостта на операциите след 2014 г. и за постепенно подобряване на качеството на услугите до 2020 г.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Глава 02 05: европейски програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)

1.4.3. Очакван(и) резултат(и) и отражение

Посочете въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже върху бенефициерите/целевите групи.

Началото на европейските програми за спътникова навигация беше поставено преди повече от десетина години с политическата амбиция за развитие и експлоатация на система, обхващаща целия свят, която да позволи на Европейския съюз да получи стратегически и икономически предимства и да предоставя услуги за спътникова навигация, които да са напълно адаптирани за гражданските цели.

„Галилео“ и EGNOS ще осигурят значителни социално-икономически ползи за Европейския съюз поради:

i) преките ползи от ръста на пазара надолу по веригата за ГНСС (приемници и приложения). Например ако повече самолети са оборудвани с приемници за ГНСС, производителите им ще имат допълнителни приходи;

ii) непреките ползи в резултат на развитието на нови приложения. Ако се намали продължителността на полетите благодарение на по-добра навигация, замърсяването от самолетите ще е по-малко и пътниците ще спечелят ценно време. Освен това по-сигурните начини на транспорт и по-ефективните спешни услуги ще дадат възможност да се спаси животът на повече хора;

iii) преките ползи в резултат на ръста на пазара нагоре по веригата и отражението в технологично отношение върху други сектори. Направените инвестиции в сегмента на ГНСС нагоре по веригата ще донесат ползи за промишлеността. Въпреки това други сектори също ще имат полза от новото развитие в космическия сектор. Например инструментите, проектирани за оценка и наблюдение на структурното състояние на ракетите носители или резервоарите, могат да се използват в предприятията от автомобилостроенето, строителството и енергетиката, както и в предприятията, предоставящи обществени услуги.

Въпреки че изградената по програма „Галилео“ система ще е автономна, услугите ѝ ще се оптимизират благодарение на оперативната ѝ съвместимост с други системи, като американската GPS или руската GLONASS. По тази причина сътрудничеството с други държави, които предоставят услуги за спътникова навигация, ще даде възможност за оптимизиране на ползите за потребителите, гражданите или икономиката като цяло.

1.4.4. Показатели за резултатите и отражението

Посочете показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

Специфична цел № 1

С програма „Галилео“ се цели развитие и осигуряване на глобални навигационни спътникови инфраструктури и услуги. За тази цел развитата инфраструктура трябва непрекъснато да се поддържа и съставните ѝ елементи да се обновяват, ако е необходимо.

Показател за инфраструктурата на „Галилео“:

–        общ брой на оперативните спътници: 18 спътника до 2015 г., 30 — до 2019 г.;

–        версия на разгърнатата наземна инфраструктура: v2 до 2015 г.

Показател за предоставянето на услуги на „Галилео“:

–        брой на предоставяните услуги: три начални услуги до 2015 г., пет услуги — до 2020 г.

Специфична цел № 2

Целта на програма EGNOS е предоставяне на подобрени услуги за спътникова навигация в цяла Европа. Нейната инфраструктура трябва да се поддържа на оперативното ѝ ниво и сегашното покритие трябва да се разшири върху целия Европейски съюз с цел потребителите да могат да получават тези услуги независимо от мястото си в Съюза.

Показатели за качеството на предлаганата услуга и за географското разширяване на EGNOS:

–        брой промени в услугите, представени на органите за сертификация: 3 за периода 2014—2020 г.

Тези промени ще бъдат отразени в документите за дефиниране на услугите, които са на разположение на обществеността.

1.5. Основание(я) за предложението/инициативата 1.5.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) удовлетворен(и) в краткосрочен или дългосрочен план

Поради капацитета си за определяне на позицията, скоростта и времето по много надежден начин технологиите за ГНСС са от основно значение за увеличаване на ефективността в многобройни сфери. Опитът с американската GPS (глобална система за позициониране) показа предимствата на спътниковата навигация, тъй като в САЩ тази система се счита за петата обществена услуга (след водоснабдяването, електроснабдяването, газоснабдяването и телефонията). Американските военни и граждански потребители развиха значителна зависимост от GPS. Много други държави също си дадоха сметка за зависимостта си и изграждат понастоящем своя собствена глобална навигационна спътникова система (ГНСС).

Сега потребителите на спътниковата навигация в Европа нямат друг избор, освен да използват спътниковите сигнали, излъчвани от американската GPS или руската GLONASS за целите на позиционирането и навигацията. По тази причина европейската икономика е все по-зависима от военна инфраструктура, която не е под контрола на Европа и не е основно проектирана, за да обслужва европейските икономически интереси. Освен това тези системи имат недостатъци от гледна точка на достъпността до тях, по-конкретно в гъсто населените градски зони[33]. Те не предоставят достатъчно гаранции по отношение на качеството и непрекъснатостта на услугата за европейските граждански потребители.

От политическа гледна точка, макар че GPS е напълно оперативна от началото на 90-те години, Европейският съюз стигна до заключението, че Европа се нуждае от своя собствена глобална навигационна спътникова система[34]. Доста преди широкото разпространение на приложенията, базирани на ГНСС, като услугите за локализация или автомобилните навигационни системи, Съветът и Парламентът предвидиха, че ще се увеличи нуждата от помощни средства за навигацията. Главно европейската независимост в областта на спътниковата навигация стои в основата на това начинание. Тази политическа визия преследва следните цели:

•        изграждане на първата глобална инфраструктура за спътникова навигация и позициониране, която да е автономна и да е под граждански контрол, да гарантира непрекъснати услуги от ГНСС и да осигурява стратегическо предимство на Европа. Както обаче стана видно впоследствие, би било целесъобразно да се продължат[35] действията за оперативна съвместимост с други системи, по-специално американската GPS, за да се повиши качеството на услугите, които ще се предоставят на потребителите, и за да се увеличат социално-икономическите ползи;

•        увеличаване на стабилността на европейската икономическа инфраструктура, като се предвиди резервна система при прекъсване на функционирането в другите системи;

•        увеличаване на непреките икономически ползи, като се даде възможност на европейското гражданско общество да разчита на по-точни, достъпни и силни сигнали, като се използват в много по-голяма степен, отколкото понастоящем, новите възможности, предоставяни от една спътникова навигация с голяма точност;

•        доказване на способността на Европа да създаде, разгърне и експлоатира широкомащабни комплексни космически инфраструктури.

1.5.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

Правото на ЕС да предприеме действие се основава на член 172 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на Регламента за ГНСС за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“).

Системите, създадени по европейските програми за спътникова навигация, са инфраструктури, изградени като трансевропейски мрежи, чието използване значително надхвърля националните граници на държавите-членки. Освен това предлаганите чрез тези системи услуги допринасят по-специално за развитието на трансевропейските мрежи в областта на транспортната, далекосъобщителната и енергийната инфраструктура.

Отделните държави-членки не могат да изградят системи за спътникова навигация, тъй като това надхвърля финансовите и техническите им възможности. По тази причина само действие на нивото на ЕС може да доведе до успешен резултат.

Освен това в Регламента за ГНСС се предвижда Европейският съюз да е собственик на всички материални и нематериални активи, създадени или разработени в рамките на програмите. Като собственик на всички такива активи във връзка с тези програми, Европейският съюз трябва да се увери, че всички необходими условия за управлението и експлоатацията на системите са създадени още от самото начало на предоставяне на първите услуги за позициониране през 2014—2015 г. По тази причина де факто управлението е европейско.

1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

Въпреки че за първи път Съюзът е единствен собственик на толкова мащабна инфраструктура и че Комисията управлява толкова комплексна програма, придобитият след 2007 г. опит дава възможност да се внесат по-значителни подобрения при продължаване на изпълнението на „Галилео“ и EGNOS.

Както е описано в доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета „Междинен преглед на европейските програми за спътникова радионавигация“[36] и в предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за продължаване на изграждането и експлоатацията на европейските системи за спътникова навигация, могат да се извлекат следните поуки:

<Управление на програмата >

След промяната на профила на програмите през 2008 г. Комисията създаде структура в рамките на своите служби, позволяваща управлението на програмите на настоящата им фаза. Значителен напредък беше реализиран оттогава, макар че управлението на програмите ще трябва да се измени, за да се включат по-оперативните функции във връзка с експлоатацията на системите.

От гледна точка на взаимодействието между отделните заинтересовани страни, а именно Европейската космическа агенция и Европейската агенция за ГНСС, новото разпределение на компетенциите, при което Европейската космическа агенция стана де факто действаща от името на ЕС агенция по изпълнението, постига добри резултати, но то ще трябва да се адаптира към напредъка по програмите и към бъдещите предизвикателства, които ще постави експлоатацията.

<Контрол на разходите и финансови инструменти>

„Галилео“ и EGNOS са комплексни проекти. Тяхното развитие в голяма степен се основава на нови технологии, специално проектирани за нуждите на програмите. Ето защо е трудно да се избере един метод за контролиране на разходите: много фактори оказват отражение върху тях и многобройни рискове могат да засегнат доброто изпълнение на програмите.

В миналото имаше закъснения и се наложиха допълнителни разходи по програмите, по-специално поради увеличените изисквания на държавите-членки по отношение на сигурността. Както е посочено в съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[37] и както бе изискано от Съвета и Европейския парламент, ще е необходимо да се продължат усилията за контролиране на разходите. Това изискване беше отразено в новата рамка за управлението и понастоящем Комисията вече действа с оглед на контролирането на рисковете и разходите.

- Всички рискове по програмите са обединени в регистър, включващ съответно рисковете, свързани с веригата на промишлени доставки, Европейската космическа агенция, Европейската агенция за ГНСС, външните фактори, като влиянието на политическите институции и изискванията по отношение на сигурността, и вътрешните фактори, като организацията на програмите. За всеки риск е определена вероятност от възникване и степен на въздействие. Регистърът на рисковете включва и списък на действията, които имат за цел намаляване на тази вероятност.

- Комисията проучва възможността за предефиниране на услугата SoL, за да се намали въздействието ѝ върху общия размер на разходите;

- Комисията работи и за осигуряване на ефективно ръководство на програмите, което да не дава възможност за отклонение и да позволява създаването на една схема за стабилно управление в бъдеще.

Заедно с Европейската космическа агенция Комисията оказва натиск върху промишлеността с цел последната да контролира цените на отделните елементи на инфраструктурата на „Галилео“.

- Взети са и допълнителни мерки по програмата с оглед на контролиране на разходите, например оптимален срок на договора, нова обществена поръчка за придобиване на допълнителни спътници или за осигуряване на два източника на доставки за ракетите носители.

- На последно място, Комисията работи за увеличаване на сътрудничеството си с експерти (независими експерти и такива от държавите-членки) за анализа на техническите изисквания на системите, свързаните с тях разходи и евентуалните алтернативи.

<Изисквания по отношение на сигурността>

На последно място, по отношение на сигурността следва да се припомни, че макар и Комисията да е отговорна за управлението на сигурността на системите съгласно Регламента, свободата ѝ на действие в тази област е ограничена по два начина:

- на първо място, държавите-членки са всъщност тези, които определят нуждите в областта на сигурността. Заплахите, които могат да засегнат сигурността на уязвимите инфраструктури, каквито са тези в областта на спътниковата навигация, постоянно се променят. По тази причина проектирането на системите трябва постоянно да се адаптира към тяхното развитие. Намирането на противодействие срещу част от тези рискове зависи от държавите-членки;

- на второ място, с действащия Регламент (ЕО) № 683/2008 се възлага на агенцията на ЕС задачата за акредитация на сигурността на системите. Разделянето по този начин на функциите по ръководството и акредитацията е свързано с практиката на доброто управление и се оказва често прилагано и от първостепенна важност за този тип проекти.

И в двата случая направеният избор или взетите решения могат да окажат значително въздействие върху разходите и сроковете на програмите.

Предвид на отражението, което имат изискванията по отношение на сигурността върху разходите и закъсненията, Комисията изтъква значението на изменението на рамката за управление на програмите и на възлагането на повече отговорности на отделните заинтересовани страни (особено по отношение на изпълнителите им и в рамките на общите разпоредби на споразуменията за делегиране на правомощия).

1.5.4. Съгласуваност и евентуално взаимодействие с други съответни инструменти

Възможно е взаимодействие с други съществуващи или бъдещи космически програми, например за разширяване на сегментите на потребителите (приложенията за пазара надолу по веригата) или за защита на елементите на създадената по програма „Галилео“ система в космоса или при изстрелването.

Също така може да се потърси взаимодействие с други дирекции на Европейската комисия в областта на научните изследвания и иновациите. Приложенията и технологиите за ГНСС, използвани в системите за спътникова навигация, могат да окажат въздействие върху различни стопански отрасли и обществени сфери, като информационните технологии, транспорта и енергетиката. Важно е да се гарантира, че програмите за научни изследвания и иновации са съгласувани на нивото на Комисията, за да се увеличи възвращаемостта на инвестициите.

1.6. Продължителност и финансово отражение

¨ Предложение/инициатива с ограничена продължителност

¨         Предложение/инициатива в сила от [] до []

¨         Финансово отражение от 2014 г. до

þ Предложение/инициатива с неограничена продължителност[38]

– Изпълнение с начален период на започване от 2008 г. до 2020 г.,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление[39]

þ Пряко централизирано управление от Комисията

þ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨  изпълнителни агенции

– þ  органи, създадени от Общностите[40]

– þ  национални органи от публичния сектор/организации, предоставящи обществени услуги[41]

– þ  международна организация[42]

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Съвместно управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

¨ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Настоящата рамка за управлението беше създадена за фазата на проектиране и разгръщане на „Галилео“ и за началната експлоатация на EGNOS, т.е. за периода 2008—2013 г. Необходимо е тази рамка да се преразгледа с оглед на това, че фазата на разгръщане на „Галилео“ ще продължи и след 2013 г. и че ще започне нова фаза на програмата през 2014 г. с предоставянето на началните услуги. Целесъобразно е също така да се дефинира управлението на EGNOS, тъй като системата навлезе в оперативната фаза.

За фазата на експлоатация на „Галилео“ е целесъобразно да се дефинира стабилна, устойчива и дългосрочна рамка за управлението. С рамката ще се оптимизира и рационализира използването на съществуващите структури и ще се осигури постепенен преход между фазата на разгръщане и фазата на експлоатация, като се следи за непрекъснатостта на услугата. Управлението ще бъде също така адаптирано към отделните предоставяни услуги, тъй като изискванията и потребителите им са различни.

Европейската комисия основно ще отговаря за общия политически надзор върху програмите. Тя ще може да делегира управлението на оперативните дейности на Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция в зависимост от областта им на компетентност.

Комисията ще има и възможност да се консултира с експерти и национални космически агенции по специфични технически въпроси.

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 2.1. Правила за наблюдение и докладване

Посочете честотата и условията.

Комисията ще следи за това, всички договори и споразумения, сключени в рамките на програмите за ГНСС, да предвиждат надзор и финансов контрол. В рамките на всички механизми за наблюдение и оценка особено внимание ще се обърне на контролирането на разходите по програмите, като се предоставят своевременни услуги.

Ако е необходимо, ще се потърси съдействието на външни технически експерти за наблюдението на изпълнението на програмите. Въз основа на резултатите от проверките на място и ако е необходимо, Комисията ще осигури адаптирането на размера или условията за отпускане на първоначално одобреното финансово участие, както и на графика на плащанията.

Комисията ще предложи:

- най-късно до 30 юни 2014 г. стратегическа рамка за основните действия, прогнозен бюджет и график, необходими за постигане на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS;

- годишна работна програма, която ще претворява стратегическата рамка в мерки и подробни показатели, които ще бъдат предложени на 15 декември от предходната година;

- годишен доклад за изпълнението с оценка на прилагането на годишната работна програма, която трябва да се предложи най-късно до 15 март от годината след съответната година;

- най-късно до 30 юни 2018 г., но достатъчно рано за подготовка на следваща многогодишна финансова рамка — междинна оценка на програмите „Галилео“ и EGNOS, насочена към получените количествени и качествени резултати.

Освен тези обичайни мерки, при упражняване на правомощията си за политически надзор на програмите „Галилео“ и EGNOS Комисията ще укрепи механизмите за наблюдение и оценка на субекта, отговарящ за управлението на програмата, като изиска от него годишни планове за управлението и доклади за изпълнението, като организира редовни срещи за напредъка по програмите и като осъществява финансови и технологични одити.

Освен това наблюдението на програмите следва да включва държавите-членки, например като се използва техният технически капацитет за представяне на данни във връзка с техническото наблюдение на програмите и за предлагане на основни показатели за изпълнението, чрез които ще бъдат оценявани програмите.

На последно място, в рамките на текущото управление Комисията ще прилага механизъм за управление на риска и ще използва подходящите средства за управление с оглед на контролирането на разходите по програмите въз основа на по-добра оценка на разходите, като се опира на миналия опит и на реалното прилагане на системата.

2.2. Система за управление и контрол 2.2.1. Установен(и) риск(ове)

Комисията постави в центъра на своята дейност въпроса за управлението на риска, чието значение беше подчертано по време на реформата на управлението през 2007 г. Всички рискове по програмите са включени в регистър, обхващащ рисковете, свързани с веригата на промишлени доставки, ЕКА, агенцията на ЕС, външните фактори, като влиянието на политическите институции и изискванията по отношение на сигурността, както и вътрешните фактори, като организацията на програмите. За всеки риск е определена вероятност от възникване и степен на въздействие. Регистърът на рисковете включва и списък на действията, които имат за цел намаляване на тази вероятност. Рисковете са категоризирани, както следва:

• технологични рискове: спътниковата навигация всъщност използва върхови технологии, чието валидиране все още не е извършено и чиито спецификации непрекъснато се променят;

• промишлени рискове: изграждането на инфраструктурите включва много стопански субекти в различни държави, като е важно тяхната работа да се координира по ефективен начин за изграждането на надеждни и напълно интегрирани системи, по-специално от гледна точка на сигурността;

• пазарни рискове: не трябва да се позволява технически резултати, които са по-лоши от обявените, да имат отрицателно отражение за потребителите по света, като това да доведе до неизползване на инфраструктурата. От друга страна, трябва да се гарантира наличието на надеждни приемници от 2014—2015 г. нататък за различните начални услуги на „Галилео“ и по-специално за свързаните с PRS;

• рискове, свързани с графика: всяко закъснение при изпълнението би могло да доведе до изпускане на подходящия момент и до превишаване на разходите;

• рискове, свързани с управлението: управлението на програмите предполага участието на различни субекти, които трябва да работят заедно, и е важно да се гарантира целесъобразната стабилност и организация. Освен това трябва да се вземат предвид различията в мненията на отделните участници, по-специално между държавите-членки по редица важни въпроси. В тази връзка е необходимо да се предвиди съвместното поемане на някои рискове, по-конкретно на финансовите рискове и на тези, които са свързани със сигурността, от субектите, които имат най-голяма възможност да се справят с тях;

• рискове, свързани с отговорността: като всяка инфраструктура, двете европейски системи могат да причинят пряко или непряко щети на своите потребители или на трети лица. От извършения от Комисията преглед става ясно, че действащото законодателство не предлага подходяща правна рамка за гарантиране на справедлив баланс между интересите на увредените лица, от една страна, и собствениците и операторите на европейските системи за спътникова навигация, от друга страна. По тази причина е целесъобразно преди 2014 г. да се предприемат подходящите инициативи на европейско и международно ниво, за да се осигурят решения с оглед на тези аспекти. За целта Комисията продължава целесъобразните проучвания в сътрудничество с други международни институции.

2.2.2. Предвиден(и) метод(и) на контрол

По-голямата част от бюджетните кредити се управлява непряко чрез споразумения за делегиране на правомощия. Много е важно да се отбележи, че бюджетът за ГНСС се изпълнява чрез процедури за възлагане на обществени поръчки. Вътрешният контрол се основава на ex ante контрол на процедурите за възлагане на обществени поръчки (оценка и избор на изпълнител), както и на наблюдение на извършените операции в рамките на споразуменията за делегиране на правомощия и в рамките на плана за управление на проектите, чрез които се определят ролите на всички заинтересовани страни и се изпълняват стриктни процедури за работните процеси и дейностите по контрол. По-конкретно се касае за:

- участие в редовни срещи (за управлението и по технически въпроси);

- задължение за изготвяне на тримесечни доклади за напредъка по програмата;

- задължение за изготвяне на тримесечни доклади за използването на общностните средства с ясни показатели за оползотворяването на средствата по договорите, подписани със съответните предприятия, и актуализиране на списъците с оценените активи.

От друга страна, що се отнася до обществените поръчки, методът за контрол няма да се променя: основно той е насочен към осъществяването на технически етапи, които правно са свързани с плащанията по договора.

Административните задачи на Комисията са проследяване на плащанията, извършени в ползва на съответния стопански субект от страна на делегираното лице съгласно горепосочените доклади. Необходим е един екип от най-малко пет до десет ЕПЗ за контрол на административното и техническото изпълнение на споразуменията за делегиране на правомощия. Комисията ще следи да няма дублиране на финансирането на някои елементи по Рамковата програма за научни изследвания и иновации —„Хоризонт 2020“.

Освен това, както е описано в параграф 1.5.3, Комисията създаде регистър за рисковете с оглед на наблюдението на елементите, които могат да окажат въздействие върху програмите.

Накрая, както е посочено в [член 29 от Регламента], субектите, отговарящи за управлението на програмите, ще разполагат с необходимото техническо съдействие.

Поради силно техническия и специализиран характер на програмите за ГНСС, не се очакват съществени промени в прилагания контрол.

Очакваме процентът на несъответствие да е равен на сегашния. В действителност всяка година се извършват ex-post одити за проверка на операциите от предходната година. Процентът на грешките е под 1 % за 2009 г. (препоръчана финансова корекция в % от общия разплатен размер). Този процент дори ще трябва да намалее предвид на препоръките на одиторите, дадени на Европейската космическа агенция. С оглед на естеството на договорите този процент може да се отнесе към целия бюджет за ГНСС.

2.3. Мерки за предотвратяване на измамите и нередностите

Посочете съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Споразуменията, произтичащи от настоящия регламент, включително споразуменията, сключени с участващи трети държави и международни организации, предвиждат наблюдение и финансов контрол, упражнявани от Комисията или от всеки упълномощен от нея представител, както и одити от Сметната палата или OLAF, извършвани на място, ако това е необходимо.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид разход || Вноска

|| МБК/ЕБК ([43]) || от държави от ЕАСТ[44] || от държави кандидатки[45] || от трети държави[46] || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

[1] || 02010405 Европейски програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) — разходи за административно управление || ЕБК || ДА || НЕ || ДА || НЕ

[1] || 020501 Европейски програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) || МБК || ДА || НЕ || ДА || НЕ

· Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид разход || Вноска

Номер [Функция………………………………..] || МБК/ЕБК || от държави от ЕАСТ || от държави кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

[1] || 020503 Завършване на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“) || МБК || ДА || НЕ || ДА || НЕ

3.2. Очаквано отражение върху разходите 3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || 1 || Интелигентен и приобщаващ растеж

ГД „Предприятия“ || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || Година 2021 || Година 2022 || Години 2023—2030 || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || || || || ||

020501 || Поети задължения || (1) || 1 163,5 || 1 187,5 || 990,25 || 1 010 || 799,75 || 1 049,5 || 1 668 || 0 || 0 || 0 || 7 868,5

Плащания || (2) || 1 011,5 || 1 181,5 || 955,25 || 1 011 || 672,75 || 1 010,5 || 898 || 500 || 480 || 148 || 7 868,5

Бюджетни кредити с административен характер, финансирани от  определени специфични програми[47] || || || || || || || || ||

02010405 || || (3) || 3,5 || 3,5 || 3,75 || 4 || 4,25 || 4,5 || 5 || 0 || 0 || 0 || 28,5

ОБЩО Кредити За ГД „Предприятия“ || Поети задължения || =1+1a +3 || 1 167 || 1 191 || 994 || 1 014 || 804 || 1 054 || 1 673 || 0 || 0 || 0 || 7 897

Плащания || =2+2a +3 || 1 015 || 1 185 || 959 || 1 015 || 677 || 1 015 || 903 || 500 || 480 || 148 || 7 897

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || x || || || || || || ||

Плащания || (5) || x || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от бюджета за определени специфични програми || (6) || x || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ <….> от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || x || || || || || || ||

Плащания || =5+ 6 || x || || || || || || ||

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || || || || || || || ||

Плащания || (5) || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от бюджета за определени специфични програми || (6) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—4 от многогодишната финансова рамка (референтна стойност) || Поети задължения || =4+ 6 || || || || || || || ||

Плащания || =5+ 6 || || || || || || || ||

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || „Административни разходи“

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО

ГД „ПРЕДПРИЯТИЯ“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 9,773 || 9,773 || 9,773 || 9,773 || 9,392 || 8,884 || 8,884 || 66,252

Ÿ Други административни разходи || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 5,950

ОБЩО ГД „ПРЕДПРИЯТИЯ“ || Бюджетни кредити || 10,623 || 10,623 || 10,623 || 10,623 || 10,242 || 9,734 || 9,734 || 72,202[48]

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = общо плащания) || 10,623 || 10,623 || 10,623 || 10,623 || 10,242 || 9,734 || 9,734 || 72,202

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || 2021 г. || 2022 г. || Години 2023—2030 || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 1 177,623 || 1 201,623 || 1 004,623 || 1 024,623 || 814,242 || 1 063,734 || 1 682,734 || 0,000 || 0,000 || 0,000 || 7 969,202

Плащания || 1 025,623 || 1 195,623 || 969,623 || 1 025,623 || 687,242 || 1 024,734 || 912,734 || 500,000 || 480,000 || 148,000 || 7 969,202

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

¨         Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

þ         Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи, както е посочено по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до 3-ия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || || || 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО ||

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат[49] || Вид  резултат || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Номер резултати || Разходи || Общ брой || Общо разходи

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 1[50]: развитие и предоставяне на глобални навигационни спътникови инфраструктури и услуги („Галилео“) || || || || || || || || || || || || || || || ||

„Галилео“ || 5 услуги || Не се прилага || 3 || 930,5 || 3 || 942,5 || 3 || 744,25 || 3 || 763 || 3 || 552,75 || 3/5 || 802,5 || 5 || 1 421 || 5 || 6 156,5

Междинна сума за специфична цел № 1 || || 930,5 || || 942,5 || || 744,25 || || 763 || || 552,75 || || 802,5 || || 1 421 || || 6 156,5

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 2[51]: предоставяне на спътникови услуги за подобряване на резултатите от GPS в Европа (EGNOS) || || || || || || || || || || || || || || || ||

EGNOS || 3 услуги || Не се прилага || 3 || 233 || 3 || 245 || 3 || 246 || 3 || 247 || 3 || 247 || 3 || 247 || 3 || 247 || 3 || 1 712

Междинна сума за специфична цел № 2 || || 233 || || 245 || || 246 || || 247 || || 247 || || 247 || || 247 || || 1 712

ОБЩО РАЗХОДИ || Не се прилага || 1 163,5 || Не се прилага || 1 187,5 || Не се прилага || 990,25 || Не се прилага || 1 010 || Не се прилага || 799,75 || Не се прилага || 1 049,5 || Не се прилага || 1 668 || Не се прилага || 7 868,5

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер 3.2.3.1. Обобщение

¨         Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

þ         Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за административни разходи, както е посочено по-долу:

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 9,773 || 9,773 || 9,773 || 9,773 || 9,392 || 8,884 || 8,884 || 66,252

Други административни разходи || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 0,850 || 5,950

Междинна сума за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 10,623 || 10,623 || 10,623 || 10,623 || 10,242 || 9,734 || 9,734 || 72,202

Извън функция 5[52] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Други разходи с административен характер || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

ОБЩО || 10,623 || 10,623 || 10,623 || 10,623 || 10,242 || 9,734 || 9,734 || 72,202

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

¨         Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси.

þ         Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси, както е посочено по-долу:

Оценката се дава в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г.

Ÿ Постове в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети служители)

02 01 01 01 (в седалището и представителствата на Комисията) || 63 || 63 || 63 || 63 || 60 || 56 || 56

02 01 01 02 (делегации) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

02 01 05 01 (непреки изследвания) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

10 01 05 01 (преки изследвания) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълна заетост: ЕПЗ[53])

02 01 02 01 (AC, END, INT от общия финансов пакет) || 26 || 26 || 26 || 26 || 26 || 26 || 26

02 01 02 02 (AC, AL, END, INT и JED в делегациите) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

02 01 04 aa [54] || - в седалището[55] || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

- в делегациите || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

02 01 05 02 (AC, END, INT — непреки изследвания) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

10 01 05 02 (AC, END, INT — преки изследвания) || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0 || 0

Други бюджетни редове (да се посочат) || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага || Не се прилага

ОБЩО || 89 || 89 || 89 || 89 || 86 || 82 || 82

XX е съответната политическа сфера или дял.

Описание на задачите, които трябва да се изпълняват:

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения. ГД „Предприятия“ предвижда частично възлагане на външни лица, а именно на съществуваща агенция. Размерите на средствата и начисленията ще бъдат коригирани, ако е необходимо в зависимост от резултатите от възлагането на външни лица.

Длъжностни лица и временно наети служители || - надзор на изпълнението на европейските програми за ГНСС с цел ефективно и последователно разгръщане и експлоатация на EGNOS и „Галилео“; - правен и нормативен анализ за подпомагане на вземането на политически решения; - осигуряване на съответствие на предлаганите решения с приложимите правила; - осигуряване на добро финансово управление; - провеждане на необходимите дейности за ефективен контрол на разходите; - управление на дейностите във връзка с международното сътрудничество.

Външен персонал || Подпомага изпълнението на гореописаните задачи

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

þ         Предложението/инициативата е съвместимо с многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 в съответствие със съобщението на Комисията СОМ(2011)500 от 29 юни 2011 г.

¨         Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използва инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[56].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

– ¨ Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– þ Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнозни оценки:

понастоящем се водят преговори с Швейцария и Норвегия, но все още не е постигнато официално споразумение и в краткосрочен план не се очаква да се стигне до такова споразумение. По тази причина на този етап не може да се вземе предвид никакво участие на трети страни. Необходимо е да се отбележи, че тези държави не съфинансират пряко програмите за ГНСС като такива (ето защо няма да има допълнителни кредити чрез разпределените приходи на бюджета на Съюза), а ще предоставят външно финансово участие.

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| 2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г. || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

3.3. Очаквано отражение върху приходите

– ¨  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

Не се очакват приходи преди приключване на разполагането на спътниците в степента, в която резултатите от предоставяните начални услуги няма да отговарят на очакванията на потенциалните потребители преди пълното разгръщане на инфраструктурите.

До този бъдещ момент начинът за управление на разходите ще бъде предмет на анализ, за да се дефинира субектът (частно- или публичноправен), който ще събира приходите, точните видове на приходите и размера на тези евентуални приходи.

– þ  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– ¨         върху собствените ресурси

– þ         върху другите приходи

в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[57]

2014 г. || 2015 г. || 2016 г. || 2017 г. || 2018 г. || 2019 г. || 2020 г.

|| || p.m. || p.m. || p.m. || p.m. || p.m. || p.m. || p.m.

За другите целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

[1]               ОВ L 196, 24.7.2008 г., стр. 1.

[2]               COM(2011) 5 окончателен.

[3]               COM(2011) 500 окончателен. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: „Бюджет за стратегията „Европа 2020“.

[4]               COM(2011) 398 окончателен. Предложение за Регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020.

[5]               COM(2010) 308.

[6]               ОВ L 246, 20.7.2004 г., стр. 30.

[7]               ОВ C , , стр. .

[8]               ОВ C , , стр. .

[9]               COM(2010) 614 окончателен/2.

[10]             COM(2011) 152.

[11]             ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

[12]             COM(2011) 398 окончателен.

[13]             COM(2011) 500 окончателен.

[14]             ОВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 1.

[15]             ОВ L 246, 20.7.2004 г., стр. 30.

[16]             ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30.

[17]             ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[18]             ОВ L 196, 24.7.2008 г., стр. 1.

[19]             ОВ L 138, 28.5.2002 г., стр. 1.

[20]             ОВ L 287, 4.11.2011 г., стр. 1.

[21]             ОВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1.

[22]             ОВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 17.

[23]             ОВ С 304, 15.10.2011 г., стр. 7.

[24]             ОВ L 345, 23.12.2008 г., стр. 75.

[25]             ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

[26]             ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[27]             ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

[28]             ОВ L 196, 24.7.2008 г., стр. 1.

[29]             УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

[30]             Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[31]             Европейската зона на система EGNOS е съставена от 44-те държави — членки на Европейската конференция за гражданска авиация.

[32]             В следния документ е дефинирана отворената услуга на EGNOS: http://ec.europa.eu/enterprise/policies/satnav/egnos/files/brochures-leaflets/egnos-os-sdd_en.pdf.

[33]             Проучване на въздействието от загубата на сигналите от GPS върху търговските и вътрешните услуги в Обединеното кралство (2001 г.): http://www.ofcom.org.uk/static/archive/ra/topics/research/topics/other/gpsreport/gps-report.pdf.

[34]             Резолюция на Съвета за европейския принос за изграждането на глобална навигационна спътникова система (ГНСС) от 19 декември 1994 г.

[35]             Международно споразумение от юни 2004 г. за насърчаване, предоставяне и използване на системите за спътникова навигация — „Галилео“ и GPS, и свързаните приложения.

[36]             COM(2011) 5 окончателен.

[37]             COM(2011) 500 окончателен.

[38]             Програма „Галилео“ има четири фази: дефиниране, развитие, разгръщане и експлоатация. Фазата на разгръщане ще завърши през 2019 г. Фазата на пълна експлоатация ще бъде на ход и ще приключи след 2020 г., експлоатацията на системата и по-нататъшното развитие на спътниците ще продължат в годините, за да се избегне всякакво прекъсване на услугите.

[39]             Подробна информация във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да се намерят на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_fr.html.

[40]             Посочени в член 185 от Финансовия регламент. Европейската агенция за ГНСС ще бъде включена в управлението на програмите за ГНСС.

[41]             Националните космически агенции в Европа.

[42]             Европейската космическа агенция (ЕКА).

[43]             МБК = многогодишни бюджетни кредити/ЕБК = едногодишни бюджетни кредити.

[44]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия. Ще започнат преговори с Норвегия за участието ѝ в бюджет 2014—2020 г.

[45]             Държави кандидатки и държави потенциални кандидатки от Западните Балкани, ако е приложимо.

[46]             Понастоящем текат преговори с Швейцария за участието ѝ в бюджет 2014—2020 г.

[47]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“).

[48]             Намалението на човешките ресурси, което е пряко свързано с новото управление и възлагането на задачи във връзка с експлоатацията на системите на Европейската агенция за ГНСС, ще бъде подробно представено при прегледа на Регламент (ЕС) № 912 за Агенцията. Предвижда се техническият капацитет, който понастоящем се осигурява от Комисията, да бъде прехвърлен на Агенцията, доколкото това е необходимо с оглед на изпълнението на задачите, които ще ѝ бъдат възложени.

[49]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, km построени пътища и др.).

[50]             Съгласно описанието в част 1.4.2. „Специфичн(и) цел(и)…“.

[51]             Съгласно описанието в част 1.4.2. „Специфичн(и) цел(и)…“.

[52]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[53]             АС = договорно наети служители; INT = служители, наети чрез агенции за временна заетост; JED = младши експерти в делегация; AL = местни служители; END = командировани национални експерти.

[54]             Под максималната сума за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[55]             Главно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[56]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[57]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми след приспадане на 25 % за разходи по събирането.