52011DC0342

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

за оценка на докладвания от Италия пред Комисията и Съвета напредък по събирането на на допълнителната такса, дължима от млекопроизводителите за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г. (съгласно член 3 от Решение 2003/530/EО на Съвета)

Настоящият доклад за оценка е изготвен от Комисията съгласно член 3 от Решение 2003/530/ЕО на Съвета от 16 юли 2003 г. относно съвместимостта с общия пазар на помощ, която Република Италия възнамерява да предостави на своите млекопроизводители.

Съгласно член 1 от същото решение помощта, отпускана от Италианската република, която вместо млекопроизводителите си плаща на Съюза дължимата от тях допълнителна такса за мляко за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г. и дава възможност на производителите да изплатят дълга си чрез безлихвено разсрочено плащане за известен брой години, се счита по изключение за съвместима с общия пазар, при условие че:

- производителите изплащат дълга си изцяло на равни годишни вноски, и

- периодът за изплащане е не по-дълъг от 14 години и започва на 1 януари 2004 г.

Съгласно член 2 от Решението предоставянето на помощта е обвързано с условието Италия да декларира пред ФЕОГА размера на общата допълнителна такса за съответните периоди, както и да приспадне на три равни годишни вноски неизплатеното задължение от разходите, финансирани от ФЕОГА съответно за ноември 2003 г., ноември 2004 г. и ноември 2005 г.

Декларацията на Италия във връзка с общата допълнителна такса за съответните периоди бе надлежно изготвена под формата на писмо от 26 август 2003 г.

Оставащите неизплатени задължения бяха надлежно приспаднати от финансираните от ФЕОГА разходи за ноември 2003 г., ноември 2004 г. и ноември 2005 г.

В член 3 от Решението се изисква италианските компетентни органи да докладват ежегодно на Съвета и Комисията за осъществения от тях напредък във връзка със събирането на дължимата от производителите допълнителна такса за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г.

Съгласно същата разпоредба италианските органи представиха шестия си доклад на Комисията под формата на писмо от AGEA (Разплащателна агенция за подпомагане в областта на земеделието), датирано от 15 ноември 2010 г. и отнасящо се до плащането на погасителната вноска за 2009 г.

Плащане на таксата по схемата за изплащане на вноски

От общо приблизително 23 200 производители, дължащи такса за седемте периода, обхванати в решението на Съвета, които обаче са получили нареждания от национален съдебен орган да прекратят временно плащането до окончателното постановление, 15 384 са предпочели да плащат по схема за плащане на вноски. Изборът на схема за плащане на вноски означава оттегляне по всички висящи съдебни спорове. Освен това, ако не се плати някоя от годишните вноски, се стига до изключване от схемата, вследствие на което на производителите може да бъде наложен запор над цялата дължима сума с натрупаните лихви.

Преди плащането на първата вноска участващите в схемата 15 384 производители са дължали през 2004 г. общо около 345 млн. EUR (около една четвърт от таксата, дължима от всички производители). Изглежда, следователно, че по-голямата част от производителите с по-ниски индивидуални излишъци са предпочели да се включат в схемата. От своя страна, производителите с по-значителни индивидуални излишъци (около 8000 производители, на които за седемте периода е начислена такса в размер от около 1 млрд. ЕUR) са предпочели да не се включат в схемата. За отбелязване е все пак, че през 2009 г. италианските органи са получили около 58 нови заявления за плащане на вноски, представляващи близо 1,7 млн. EUR.

Шестата вноска в общ размер от 24 501 645,02 EUR е трябвало да бъде платена от 11 502 производители преди 31 декември 2009 г. Проведените от италианските власти проверки показаха, че през 2009 г. 11 354 производители надлежно са платили такса с общ размер 23 580 227,82 EUR. Това означава, че 99 % от производителите са платили навреме 96,2 % от таксата в рамките на шестата вноска. Преди това е регистрирано навременно плащане на първата, втората, третата, четвъртата и петата вноска съответно в размер на 99,6 %, 97,9 %, 99,5 %, 99,7 % и 96,4 % от дължимата сума. Следователно общата такса, събрана в рамките на първите пет вноски, възлиза на около 151 млн. EUR (приблизително 98 % от общата дължима сума).

Въпреки че посочените стойности със сигурност са показателни за ангажимента, който участващите производители са поели за изпълнение на задълженията си, Комисията счита, че последващите действия в случаите, в които плащането не е било регистрирано в рамките на определения срок, са първостепенен показател за степента на ангажираност на властите за осигуряване на точното спазване на условията по схемата и, в крайна сметка, на цялостното събиране на дължимата такса.

По отношение на шестата вноска не са установени плащания от останалите 148 производители в размер на 921 417,20 EUR.

В рамките на периода за петата вноска, в края на 2008 г. неплатените от 166 производители вноски са възлизали на 908 072,62 EUR. Според получената от италианските органи информация съответните регионални власти са били уведомени за всички тези случаи от централните органи с оглед задействането на процедури за принудително събиране на целия размер на вземанията с начислена лихва, която не произтича от схемата за плащане на вноски.

От 166 производители, за които първоначално се предполага, че не са платили, впоследствие се е оказало, че фактически не са платили само 54. В резултат на това е била отменена възможността тези производители да извършват плащания на вноски и са задействани процедури по принудително събиране на вземанията.

Дължима такса за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г., която не е включена в схемата за плащане на вноски

Отбелязва се, че схемата за плащане на вноски не се приема в достатъчна степен, като се има предвид включената в нея сума. Приблизително три четвърти от общия размер на неплатените такси за този период не са включени в схемата за плащане на вноски. Таксата, която не е включена в схемата за 2003 г., е в размер 767 млн. EUR, при това 91 % от тази сума, или приблизително 710 млн. EUR, е предмет на съдебни спорове пред италианските съдилища.

В своите предишни доклади за оценка, представени на Съвета, Комисията изрази мнение, че в годишните доклади, представяни от Италия, трябва специално да се обърне внимание на съдебните спорове за въпросните седем периода и да се посочат данни, потвърждаващи плащания от производителите, загубили делата си. Без тази информация Комисията не е в състояние да наблюдава по подходящ начин напредъка в събирането на тази част от таксата, която не е била включена в схемата за плащане на вноски.

За разлика от доклада, представен от Италия за четвъртата вноска, докладите за петата и настоящата шеста вноска не съдържат никакви сведения относно тези съдопроизводства.

От допълнителна информация, получена от италианските власти в отговор на запитване от Комисията, става все пак ясно, че администрацията на страната е спечелила дела на стойност около 13 млн. EUR. Фактически събраната сума от тях възлиза на 6,8 млн. EUR. От получената през май 2010 г. информация става ясно също така, че суми в размер около 580 млн. EUR все още се оспорват пред италианските съдилища. През април 2009 г. Италия прие закон, предвиждащ система за възстановяване на дължимите такси с лихвен процент, равен на референтен лихвен процент за Съюза, увеличен с няколко процентни пункта. През месец юли 2010 г. е прието прехвърляне на плащания, дължими по силата на този закон. Предвидено е разрешаване на прехвърлянето в рамките на режим de minimis.

Комисията изразява дълбока загриженост от бавния напредък в събирането на тази част от таксата, която не е била включена в схемата за плащане на вноски, както и от недостатъчната информация, представена от италианските власти. Бавният напредък се отнася както до продължителността на съдопроизводството, така и, на свой ред, до продължителното събиране на сумите в случаите, по които съдебният процес е приключил (докладът на Италия за шестата вноска не съдържа информация относно събирането възстановяването, но предходна информация, предоставена в отговор на запитване от Комисията, показва, че до 2010 г. след спечелени дела са били събрани само около 6,8 млн. EUR.) Освен това данните, представящи събирането на таксата, която фактически никога не е била предмет на спор и следователно подлежи на незабавно събиране, показват недостатък в съществуващия процес на събиране (все още не е събрана такса в размер около 18 млн. EUR от 66 млн. EUR, които никога не са били предмет на спор).

Комисията продължава да следи отблизо процеса на събиране в Италия, особено събирането на такси, които не са включени в схемата за изплащане на вноски. Службите на Комисията неколкократно са предоставяли своите наблюдения (включително отрицателни забележки) на вниманието на италианските власти и са изисквали подробна информация относно различни аспекти на събирането на таксата, свързана с млекопроизводството.

Заключение

Комисията счита, че напредъкът на италианските органи по събиране на сумата, дължима за периодите от 1995—1996 г. до 2001—2002 г. от производителите, които са избрали да участват в одобрената от Съвета през 2003 г. схема за погасяване на вноски, свидетелства за правилното ѝ управление. Комисията все пак изразява съжаление, че поради липса на всякаква информация за действителните суми, събрани от участващите производители, които не са изплатили вноските си и поради тази причина са били изключени от по-нататъшно участие, не е в състояние да направи оценка на положените усилия или постигнатия напредък при събирането на съответната такса. Комисията счита, че в бъдещите доклади на италианските власти е особено необходимо да се съдържат достатъчно подробни сведения за събирането на тези суми.

Във връзка с таксата, изплащането на която не е включено в схемата за плащане на вноски и по отношение на която пред италианските съдилища се водят дела, Комисията вече е изразила в своя доклад за оценка, представен на Съвета през 2010 г., своята неудовлетвореност от изключително бавния напредък в събирането на таксите, свързани с квотите за млекопроизводство, и счита, че събирането на таксите по този начин следва да бъде значително подобрено. Данните показват обаче, че не се забелязва значително развитие и че в този случай, при наличието на такси в такива големи размери, неплатени за толкова дълъг период, ефективността на законодателството на ЕС далеч не е постигната.

Комисията очаква в бъдещите годишни доклади да бъде документирано развитието на съдебните спорове за периода от 1995—1996 г. до 2001—2002 г., както и изпълнението на окончателните съдебни решения, потвърждаващи дължимата такса.