19.11.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 279/9

(1)

На 10 юни 2009 г. Комисията наложи глоба на дружество Electrabel S.A. („Electrabel“, Белгия) за това, че в нарушение на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 4064/89 е осъществило сливане с общностно измерение, преди да уведоми Комисията за това и преди тя да го е одобрила. Сливането се изразява в придобиване на самостоятелен контрол над Compagnie Nationale du Rhône („CNR“, Франция) на 23 декември 2003 г.

(2)

На 9 август 2007 г. Electrabel се консултира със службите на Комисията, за да узнае дали de facto е придобило самостоятелен контрол над CNR по силата на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) („новия регламент за сливанията“). Службите на Комисията потвърдиха, че de facto дружеството Electrabel наистина е придобило самостоятелен контрол над CNR.

(3)

Тъй като са надхвърлени праговете, предвидени в член 1 от новия регламент за сливанията, Electrabel подаде уведомление за тази концентрация на 26 март 2008 г. Комисията одобри концентрацията с решение от 29 април 2008 г., взето на основание член 6, параграф 1, буква б) от новия регламент за сливанията.

(4)

На 17 декември 2008 г. на основание член 18 от Регламент (ЕИО) № 4064/89 („стария регламент за сливанията“) (3) на Electrabel бе изпратено изложение на възраженията („ИВ“). В изложението на възраженията се обяснява как точно от 23 декември 2003 г. дружество Electrabel е придобило самостоятелен контрол над CNR и как е осъществило концентрацията, преди Комисията да бъде уведомена за нея и преди да я е одобрила, като по този начин е нарушен член 7, параграф 1 от стария регламент за сливанията.

(5)

На 16 февруари 2009 г. Electrabel отговори на ИВ и поиска изслушване, което се проведе на 11 март 2009 г. На 23 март 2009 г. Комисията изпрати на Electrabel писмо с факти, с цел да поиска мнението на дружеството относно няколко заявления, публикувани в годишния доклад за 2003 г. на групата Suez и в годишния доклад за 2004 г. на Electrabel, касаещи CNR. Electrabel отговори на това писмо на 30 март 2009 г.

(6)

На 14 май 2009 г. бе отправено запитване до Консултативният комитет по сливанията относно наличието на нарушение, а на 4 юни 2009 г. — относно предвидения размер на глобата.

(7)

На 23 декември 2003 г. дружеството Electrabel, голям белгийски производител и разпространител на електроенергия, принадлежащ на френската група Suez (понастоящем GDF Suez), е придобило от EDF акции на CNR, второто по важност електроенергийно дружество във Франция, като по този начин е увеличило своето участие в капитала на CNR до 49,95 % и своите права на глас до 47,92 %.

(8)

Освен това на 24 юли 2003 г. Electrabel е сключило акционерно споразумение с CDC, холдинг, контролиран от френската държава, което е вторият голям акционер в CNR с 29,43 % от капитала и 29,80 % от правата на глас. В съответствие с акционерното споразумение Electrabel и CDC са поели ангажимент на общите събрания на акционерите да гласуват така, че в общо тричленния състав на съвета на директорите да влязат двама представители на Electrabel, като по този начин гарантират на Electrabel мнозинство в управителния съвет.

(9)

Electrabel е също така единственият индустриален акционер на CNR и като такъв е поело от EDF централната роля в оперативното управление на електроцентралите на CNR и търгуването на произведената от CNR електроенергия. В рамките на съвместното с OEW придобиване на контрол върху EnBW (немското електроенергийно дружество) през 2001 г. EDF е поела ангажимент да превърне CNR в изцяло независим производител на електроенергия и да се оттегли от оперативното управление на неговите електроцентрали и от търгуването на произведената от CNR електроенергия, считано от 1 април 2001 г.

(10)

Съгласно своята постоянна практика за взимане на решения Комисията счита, че въз основа на броя на участниците в общите събрания на CNR от предишните години и на разпиляването на останалия капитал на CNR, с 47,92 % от правата на глас Electrabel със сигурност разполага със стабилно мнозинство на общите събрания на акционерите на CNR. Следователно на 23 декември 2003 г. Electrabel de facto е придобило самостоятелен контрол над CNR.

(11)

Това заключение се потвърждава и от следните факти: i) по силата на акционерното споразумение с CDC, сключено през юли 2003 г., Electrabel си е осигурило контрола над съвета на директорите на CNR — орган, решаващ с обикновено мнозинство стратегическите въпроси (като годишния бюджет и плана за развитие на CNR), което дава контрол над предприятието; и ii) в качеството си на единствен индустриален акционер на CNR след оттеглянето на EDF Electrabel е поело от него оперативното управление на електроцентралите на CNR и търгуването на произведената от CNR електроенергия.

(12)

От многобройните писмени заявления както на представители на Suez, така и на CNR се потвърждава, че от 2004 г. CNR е считано de facto за част от групата Suez.

(13)

Това са мотивите на Комисията, за да приеме, че с придобиването на самостоятелен контрол, осъществено на 23 декември 2003 г., без да я уведоми предварително за това и без да е получило нейното одобрение, Electrabel е нарушило член 7, параграф 1 от стария регламент за сливанията, който по това време е бил приложим към изложените факти.

(14)

Съгласно член 14, параграф 2, буква б) от стария регламент за сливанията Комисията може да наложи глоба, равняваща се на максимум 10 % от общия оборот на участващите предприятия по смисъла на член 5 от регламента, когато преднамерено или поради небрежност те пристъпват към концентрация, без да спазват член 7, параграф 1 от въпросния регламент.

(15)

По отношение на естеството на нарушението неспазената от Electrabel разпоредба е една от основите на общностния контрол върху концентрациите, а именно задължението за временно отлагане на концентрацията, докато Комисията я одобри, което е едно от условията за предварителен контрол на всички концентрации с общностно измерение. В този контекст естеството на нарушението не може да бъде определено по друг начин, освен като сериозно.

(16)

По отношение на тежестта на нарушението може да се каже, че липсата на антиконкурентно въздействие не я намалява, тъй като нарушението засяга самият принцип на ex ante контрола, който е от основно значение за Комисията при изпълнението на нейната мисия. Липсата на антиконкурентно въздействие обаче бе взета предвид при определянето на размера на глобата.

(17)

Освен това предвид съобщението на Комисията относно понятието „концентрация“ по смисъла на Регламент (ЕИО) № 4064/89 и постоянната практика на Комисията за вземане на решения, приложима към момента на извършване на нарушението, е било невъзможно Electrabel да не съзнава, че придобиването на капиталовото участие на EDF заедно със сключването на акционерно споразумение с CDC de facto му осигурява самостоятелен контрол.

(18)

В допълнение трябва да се подчертае, че Electrabel е голямо дружество, което разполага със значителни средства и съществен предварителен опит в областта на контрола на общностни концентрации, и че същевременно самата цел на концентрацията също е била голямо дружество (вторият по важност производител на електроенергия във Франция с оборот от 553 млн. EUR през 2003 г.).

(19)

На последно място съществуват прецеденти, при които са наложени глоби за нарушение на член 7, параграф 1 от стария регламент за сливанията.

(20)

Комисията констатира, че е извършено нарушение за периода от датата, на която дружеството Electrabel е купило дела на EDF (23 декември 2003 г.), до деня, в който придобиването на контрола е било доведено до знанието на Комисията (9 август 2007 г.), т.е. 43 месеца и 17 дни.

(21)

Комисията приема за облекчаващо обстоятелство факта, че дружеството Electrabel се е обърнало към Комисията по своя инициатива и че впоследствие е сътрудничило за провеждане на процедурата.

(22)

На последно място Комисията отдава особено значение на необходимостта да се гарантира достатъчен възпиращ ефект от наложените глоби. Това е особено уместно, като се има предвид икономическата тежест на Electrabel.

(23)

Предвид гореизложеното, за да санкционира нарушението, както и с оглед на специфичните обстоятелства по делото Комисията налага глоба от 20 000 000 EUR в съответствие с член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 4064/89.