52009DC0064

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 18.2.2009

COM(2009) 64 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Окончателна оценка за изпълнението на многогодишната програма на Общността за насърчаване на по-безопасното използване на интернет и на нови онлайн технологии

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Окончателна оценка за изпълнението на многогодишната програма на Общността за насърчаване на по-безопасното използване на интернет и на нови онлайн технологии

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото съобщение се отнася до окончателната оценка на многогодишната програма „По-безопасен интернет плюс“ (2005—2008 г.), наричана по-долу в настоящото съобщение „програмата“.

Целта на програмата, както е уточнено в Решението[1] на Европейския парламент и Съвета, беше да се насърчи по-безопасното използване на интернет и на нови онлайн технологии особено от деца и да се води борба срещу незаконното съдържание и съдържанието, което не е желано от крайните потребители.

Програмата беше за четиригодишен период от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2008 г. с референтен бюджет от 45 милиона EUR.

Изпълнението на програмата беше по четири основни направления на действие:

- борба с нелегалното съдържание;

- справяне с нежеланото и вредно съдържание;

- насърчаване за по-безопасна среда;

- повишаване на обществената информираност.

Главно с цел да се подобри защитата на децата и непълнолетните обхватът беше разширен в сравнение с предходния План за действие за по-безопасен интернет с онлайн технологии, включително съдържание за мобилни мрежи и широколентов достъп, онлайн-игри, обмен на файлове в мрежи с равноправен достъп и всички форми на комуникация в реално време като „помещения“ за чат и предаване на съобщения в реално време. Беше обхваната по-широка гама от нелегално и вредно съдържание, както и от обезпокоително поведение включително расизъм и насилие.

Основният механизъм за изпълнение на програмата беше съфинансиране на проекти, подбрани въз основа на публични покани за представяне на предложения. Това имаше за резултат широка гама от проекти, финансирани по различните направления на действие, допълвани при необходимост от нефинансирани дейности.

По програмата се съфинансира мрежата INSAFE от възли за осъществяване на действия за информиране, замислена да достигне до децата, семействата и училищата, телефонни линии за оказване на помощ, по които децата могат да изразяват тревогите си, свързани с използването от тях на онлайн технологии, както и мрежата INHOPE от „горещи“ линии, позволяваща на потребителите на интернет да съобщават за незаконно съдържание[2].

Освен това по програмата се подкрепят тематични мрежи, обединяващи различни заинтересовани страни като изследователи, неправителствени организации (НПО) и правоприлагащи органи с цел да се улеснят диалогът и обменът на най-добри практики, целеви проекти за по-задълбочен анализ на незаконни материали от правоприлагащи органи и проекти за по-добро познаване на различни аспекти на използването на интернет от деца, родители и нарушители. По проекта на ЕС за децата в онлайн среда (EC Kids Online) се предоставят нови знания относно опита на децата и родителите във връзка с рисковете и безопасността, а с установената в работата по него липса на сравнителни данни ще се заеме следващ проект. Втори проект цели подобрено познаване на свързаната с онлайн технологии сексуална злоупотреба с деца чрез провеждане на качествено изследване относно престъпното поведение на възрастните[3].

В рамките на програмата бяха проведени две анкетни проучвания на Евробарометър с цел да се изследва отношението на гражданите на ЕС към незаконното и вредно съдържание, както и знанието им как да се защитят сами, а допълнително проучване ще бъде осъществено през есента на 2008 г.

Освен това Комисията извърши проучване на ефективността на филтриращия софтуер. Наред с другите резултати от програмата, през февруари в световен мащаб беше отбелязан „Денят на по-безопасния интернет“ с участието на 56 държави през 2008 г. Комисията постави началото на диалог с индустрията и гражданското общество за насърчаване на саморегулирането. Индустриалният сектор за мобилни телефони прие през 2007 г. Европейската рамка за безопасно използване на мобилните комуникации от юношите и децата. Ежегодният Форум за по-безопасен интернет е признато място за срещи на всички заинтересовани страни за обсъждане на актуални въпроси.

Съгласно член 5 от Решението за програмата след нейното приключване Комисията трябва да представи на Европейския парламент и Съвета окончателен доклад с оценка на резултатите, постигнати по изпълнението на програмата.

Оценката беше извършена от група от трима независими експерти[4] през периода от май до юли 2008 г. в тясно сътрудничество със съответните служби на Комисията[5].

2. ЦЕЛИ НА ОЦЕНКАТА

При оценката бяха разгледани следните конкретни въпроси: актуалност на целите на програмата, приоритети и средства за изпълнение, ефективност на програмата, нейните постижения, въздействие, устойчивост и допълване с други инициативи в рамките на Европейския съюз и извън него, както и с национални инициативи.

3. КОНСТАТАЦИИ ОТ ОЦЕНКАТА

Оценителите стигнаха до заключението, че програмата успешно е постигнала заявените цели, посочени в първоначалното решение за програмата и в последващите годишни работни програми. Тя е допринесла за повишената безопасност на интернет чрез редица мерки и е оказала значително въздействие и влияние. Обратната информация от заинтересованите страни ясно показва висока оценка на програмата и особено на предоставяните от нея възможности за споделяне на знания, като се изтъква важността на продължаването на работата.

По-конкретно беше заключено следното:

Комисията съумя да адаптира приоритетите на програмата в отговор на променящите се предизвикателства и потребности и програмата успя да осигури съответствието на темите и действията с динамичната социална и технологична среда, в която се осъществява.

Географският обхват на програмата беше друг показател, по който програмата реагира по своевременен и ефективен начин. Бързо се реагира на динамичното географско разрастване на ЕС чрез включване на нови държави-членки в нейните дейности.

Освен това програмата е много актуална с нейното съсредоточаване напоследък върху консултации за деца и младежи и гарантиране, че както техните права, така и техните мнения са приоритетни по всички аспекти на програмата.

Управлението на програмата беше ефикасно и ефективно. В почти всички държави-членки има „горещи“ линии и мрежови възли за информиране, създадени са редица тематични мрежи и продължава работата по разработване на технически решения в области като разпознаването на изображения. По-трудно беше обаче да се измери количествено по-точно равнището на ефективност спрямо общите цели на програмата и е важно при следващи инициативи да се съберат и анализират повече измерими данни, за да се осигури ефективността и въздействието на финансираните дейности.

Програмата демонстрира значителни постижения. Тя не само запази присъствието на проблема за по-безопасен интернет на предно място в дневния ред на политиците в цяла Европа и извън нея, но и се превърна в двигател за действия извън европейския контекст. Опитът и най-добрите практики по програмата се считат за много полезни и стимулиращи от други държави, които се сблъскват с подобни предизвикателства. Много широкият международен членски състав на INHOPE отразява също така реномето на програмата в по-широката интернет общност.

Предоставените от програмата мрежи за сътрудничество са високо ценени от много заинтересовани страни, които изтъкват факта, че програмата позволява на различни сектори да работят съвместно, които иначе не биха обединили силите си — например големите доставчици на далекосъобщителни услуги и НПО.

Несъмнено постижение е разширяването на двете мрежи, които фактически обхващат цялата европейска територия, както и държави извън нея. Покритието на мрежата INSAFE нарасна от 21 държави през 2006 г. на 34 държави през 2008 г. Мрежата INHOPE отбеляза подобен растеж, като към нея се присъединиха 13 нови членки по време на програмата, така че общият брой на членките достигна 33.

Друго постижение е размерът, в който програмата насърчи събирането и анализа на огромно количество данни от изследванията по въпроси за повишаване безопасността на интернет чрез мрежата EU Kids Online.

Беше извършена успешна работа и за поощряване на диалога в рамките на различни сектори и между тях, а също и за насърчаване на индустриалния сектор за мобилни телефони в неговите усилия за въвеждане на ефективни механизми за саморегулиране относно защитата на непълнолетните.

По отношение на дейностите за повишаване на информираността, „Денят на по-безопасния интернет“ беше несъмнен успех — с всяка следваща година това мероприятие се разраства по брой и географски обхват, като придобива все по-международен характер и впечатляващо ниво на отразяване от пресата и останалите медии.

По отношение на въздействието на програмата, съгласуваният подход и посланията в цяла Европа са важен фактор за големия успех на програмата.

Външното въздействие на програмата може обаче да се повиши чрез по-голямо онлайн и офлайн присъствие и реклама. По-голямата съгласуваност в политиката за налагане на програмата като „запазена марка“ би спомогнала за утвърждаване на облика на програмата и на доверието в нея в рамките на различни сектори, държави и региони.

Програмата сама по себе си има устойчиво бъдеще. Важно е обаче да се наблюдава функционирането на мрежите, за да се гарантира, че все още се прилага най-подходящият модел. По-специално изискването за обединяване на „горещи“ линии, възли за информиране и линии за оказване на помощ в комбинирани центрове на национално равнище, за да се повиши ефективността и ефикасността, повдига и въпроса дали двете мрежи не следва да бъдат обединени в една единствена организация за координиране на всички дейности в цяла Европа.

Програмата се допълва с множество инициативи в рамките на ЕС и извън него, както и с национални инициативи в повечето държави-членки, особено по отношение на борбата с незаконното съдържание, насърчаването на медийната грамотност и утвърждаването на правата на децата.

Сред заинтересованите страни ясно се набляга върху значението на програмата като катализатор за международен и национален ангажимент. Там, където преди не е имало национален ангажимент, тя помогна за поставяне на проблемите на дневен ред и за събиране на заинтересованите страни около масата. В държави, където организации вече са започнали работа по тези въпроси, програмата спомогна за координиране на подхода и за доверие в организациите, които иначе можеха да срещнат трудности в привличането на вниманието на националните власти и на индустрията.

4. ПРЕПОРЪКИ ОТ ОЦЕНКАТА

В доклада за оценка се правят следните препоръки, които да се имат предвид в бъдещата работа:

1. Правата и неприкосновеността на личния живот на децата, младежите и другите законни потребители на интернет следва да са защитени и подкрепяни в рамките на всички дейности по програмата. Може да се увеличи още повече участието на самите млади хора в обсъждането, разработването и предоставянето на решения.

2. Може да се положат постоянни усилия за постигане на активна подкрепа за програмата и отделните проекти и участие в тях на национално равнище от всички сектори, имащи отношение към проблемите. Това следва да намери изражение в създаването на мрежи от множество заинтересовани страни на европейско равнище с цел събиране на различни групи на интереси.

3. Първостепенен приоритет следва да получат сътрудничеството и съвместната работа на политическо и оперативно равнище с трети държави както в Европа, така и извън нея, особено по отношение на разкриването, проследяването и унищожаването на изображения на извращения с деца.

4. Между различните инициативи на ЕС с пресечна точка на интереси или с потенциал за съвместна работа с програмата „По-безопасен интернет плюс“ следва да се установи засилен диалог и сътрудничество, за да се разкрият нови области на синергия и иновации и да се подобри ефективността на отделните програми.

5. В бъдещите решения следва да продължи отчитането на национални, културни, езикови и социо-демографски фактори особено за нови държави-членки, кандидатстващи или присъединяващи се държави, за да се гарантира, че мерките са уместни и целесъобразни.

6. Следва да продължи изграждането на базата от технически знания по програмата, за да се запази сегашното високо равнище на знания по програмата и на доверие в нея.

7. Програмата вероятно би спечелила от по-голяма съгласуваност в политиката за нейното налагане като „запазена марка“ с въвеждане на мерки за контрол на качеството за вътрешни и партньорски уебсайтове и други ресурси. Пресата и останалите медии в цяла Европа следва да се използват по-действено.

8. По-нататъшната дейност за увеличаване на знанията може да се осъществява в две ключови области: проблемно, рисковано и престъпно онлайн поведение от страна на самите деца и младежи; основните причини за тенденциите, разкрити от INHOPE по отношение на незаконното съдържание.

9. Ролите на двете мрежи (INHOPE и INSAFE) следва да се преразгледат, за да се осигури предлагането от тях на най-подходящия механизъм за координиране на работата на националните центрове. Следва да се разгледа въпросът дали да се обединят двете мрежи, за да се отрази ударението върху комбинирани дейности по „горещи“ линии, информиране и линии за оказване на помощ, както и за адекватно реагиране на планираното разширяване на обхвата на програмата с включване на кибернетично малтретиране и сексуално прелъстяване онлайн.

10. Първостепенен приоритет следва да получи популяризирането на „горещите“ линии, които все още са слабо познати в обществото. Необходимо е популяризиране и на телефонните линии за оказване на помощ, за да се предоставят на европейските граждани подходящи пунктове за контакт и „горещите“ линии да се допълнят с възможности за разглеждане на въпроси от по-общ характер.

11. Програмата може да се ангажира по-активно с индустрията. Приоритет следва да получи въвеждането на общ професионален кодекс сред доставчиците на интернет услуги в цяла Европа по подобие на насоките на рамковото споразумение, подписано от операторите на мрежи за мобилни комуникации.

5. КОМЕНТАРИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Комисията изцяло взема под внимание констатациите в окончателната оценка на програмата и ще се съобрази с препоръките при осъществяването на следващата програма. Напредъкът, който вече е постигнат в споменатите от препоръките области, ще бъде затвърден.

Съобразно отговорите на Комисията на доклада на оценителите тя предлага на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите:

12. Да вземат под внимание, че програмата е изпълнена успешно.

13. Да подпомогнат Комисията в нейната работа за повишаване на популярността на програмата за по-безопасен интернет и за стимулиране на постоянен диалог по въпросите за по-безопасен интернет.

[1] Решение № 854/2005/ЕО от 11 май 2005 г. на Европейския парламент и на Съвета, публикувано в ОВ L149 от 11.6.2005 г., стр. 1.

[2] Като се имат предвид договаряните проекти, към края на 2008 г. ще съществуват 27 мрежови възела за информиране в 25 държави-членки, Исландия и Норвегия, 21 телефонни линии за оказване на помощ и 24 „горещи“ линии.

[3] Пълен списък на проектите за съфинансиране по програмата може да бъде намерен на http://ec.euroapa.eu/saferinternet

[4] Експертите бяха определени въз основа на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка, стартирана през пролетта на 2008 г.

[5] Отдели C3 и E6 на ГД „Информационно общество и медии“