11.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/78

1.1

ЕИСК споделя общите цели, предложени от Комисията, но обръща внимание върху огромната дистанция между тези цели и европейското законодателство, както и между националните закони и практики.

1.2

Комитетът смята, че в този случай, както и в други случаи от европейската политика, амбицията и ценностите се свеждат до красиви думи, докато много често практиките и законите противоречат на ценностите.

1.3

ЕИСК е на мнение, че през втората фаза на изграждане на общата европейска система за убежище (ОЕСУ) трябва да бъдат отстранени недостатъците, допуснати през първата фаза и за целта трябва да се изготви критичен анализ на тази фаза, като стъпка към започването на втората фаза.

1.4

Като има предвид, че през втората фаза от изграждането на общата европейска система за убежище Съветът на ЕС взема решения чрез обикновена процедура и процедура за съвместно вземане на решения с ЕП, ЕИСК очаква и желае напредъкът да бъде по-бърз, а законодателството – по-качествено. Комитетът изразява задоволство, че чрез това съобщение Комисията се ангажира да приеме в бъдеще многобройни политически и законодателни инициативи.

1.5

Комитетът смята, че хармонизацията на европейските политики в областта на убежището и изграждането на ОЕСУ трябва да става при гарантиране на високо ниво на качеството, без да се снижават международните стандарти за закрила. Хармонизацията във всички случаи ще запази известни възможности за свободна преценка съгласно националните законодателства, но в никакъв случай не следва да бъде използвана за занижаване на съществуващите равнища на закрила в държавите-членки, а трябва да послужи за подобряване на законодателството на онези страни, в които равнището на закрила е недостатъчно.

1.6

Новото законодателство трябва да позволява на търсещите убежище достъп до пазара на труда и до образование.

1.7

ЕИСК настоява да бъде призната ролята на НПО, работещи в областта на убежището и бежанците и да им се осигури пълен достъп до процедурите и местата, свързани с тяхната дейност.

1.8

Комитетът приветства факта, че в Европейския пакт за имиграция и убежище (1), ЕС даде нов тласък за развитие на общата европейска система за убежище.

2.1

Общата европейска система за убежище (ОЕСУ) се изгражда в две отделни фази. Първата започна на Европейския съвет в Тампере (1999 г.), след приемането на Договора от Амстердам, който придаде общностно измерение на политиките в областта на имиграцията и убежището. Тази първа фаза приключи през 2005 г.

2.2

През първата фаза бе постигнат напредък в разработването на някои директиви относно убежището, беше подобрено в известна степен сътрудничеството между държавите-членки и бяха осъществени някои действия, свързани с външното измерение на убежището.

2.3

Три са най-важните законодателни инструменти: Директива 2005/85 относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, Директива 2003/9 относно минималните стандарти за приемане на лица, търсещи убежище, и Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаване на статут на бежанец и съдържанието на този статут. Освен това е постигнат напредък в нормативното уреждане на въпроси в други области, като определяне на държавата, носеща отговорност за обработване на молба за убежище (Конвенция от Дъблин и Регламент Дъблин); ЕВРОДАК и Директива 2001/55 относно предоставянето на временна закрила и др.

2.4

В областта на сътрудничеството между държавите-членки се осъществява набор от действия в рамките на Eurasil — група от национални експерти, оглавявана от Комисията. С образуването и обновяването на Европейския бежански фонд е създаден и инструмент за финансова солидарност.

2.5

По отношение на външното измерение на убежището е постигнат напредък в области като подпомагане на трети страни с най-голям поток от бежанци (следва да се откроят текущите програми за регионална закрила) или повторно установяване на бежанци на територията на ЕС.

2.6

Втората фаза от изграждането на ОЕСУ започна с изпълнението на Програмата от Хага (приета през ноември 2004 г.), в която се посочва, че през 2010 г. трябва да бъдат постигнати основните цели на ОЕСУ:

2.7

Като предварителна стъпка преди приемането на нови инициативи, през 2007 г. Комисията изготви Зелена книга  (2), с цел да започне дебат между различните институции, държавите-членки и гражданското общество.

2.8

ЕИСК излезе с важно становище (3) относно Зелената книга, като отговори на поставените от Комисията въпроси и включи многобройни предложения за развитието на общата европейска система за убежище.

2.9

След обобщаване на направените предложения по Зелената книга, Комисията изработи План за политика в областта на убежището. Следователно, настоящото становище допълва становището на Комитета относно Зелената книга.

3.1

Съобщението за убежището беше представено от Комисията едновременно със съобщението за имиграцията. Комитетът изразява задоволство, че ГД „Правосъдие, свобода и сигурност“ на Комисията разполага от няколко месеца с отделни служби, което ще позволи по-голяма специализация, имайки предвид, че в областта на убежището има международни конвенции, с които държавите-членки са обвързани.

3.2

ЕИСК смята, че втората фаза от изграждането на ОЕСУ трябва да отстрани недостатъците на първата, за което е необходимо да се направи критичен анализ на първата фаза, като предварителна стъпка преди започването на втората фаза. Комитетът споделя критичното виждане на Комисията, но счита, че Европейският съвет и държавите-членки също трябва да признаят грешките и да отстранят недостатъците на първата фаза.

3.3

Основен недостатък на първата фаза е, че приетите законодателни инструменти предвиждат големи възможности за свободна преценка съгласно националното законодателство, което позволява на държавите-членки да имат различни политики и законодателства. Поради тази причина не е постигната необходимата степен на хармонизация.

3.4

Публичните органи в държавите-членки вземат решения за удовлетворяване или отхвърляне на молбите за предоставяне на убежище съгласно националните законодателства, които не са хармонизирани; запазват се различните традиции в политиката в областта на убежището; по различен начин се преценява положението в страните на произход; липсват европейски общи практики. В резултат от това равнищата на закрила, която различните държави-членки предоставят, са много различни и вторичните движения на бежанци във вътрешността на ЕС продължават.

3.5

Комисията посочва, че „договорените през първата фаза общи минимални стандарти не са довели до желаните равни условия“ (4). ЕИСК счита, че правилото за единодушие, с което доскоро работеше Съветът, е причина за това разочароващо положение. Комитетът подкрепя идеята с преодоляване на ограниченията от Договора, по отношение на общата политика в областта на убежището сега да се прилага обикновената процедура и процедурата за съвместно вземане на решения. Очаква се през втората фаза да бъде постигнат по-голям напредък в хармонизацията.

3.6

ЕИСК смята, че е необходимо да се подобри качеството на закрилата, която предоставя ЕС. Както бе посочено в становището относно Зелената книга, изграждането на ОЕСУ трябва да се ръководи от „желанието… да се превърне Европейският съюз в единно пространство за закрила на бежанците, основано на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция и на общите хуманитарни ценности, споделяни от всички държави-членки“ (5).

3.7

Ето защо Комитетът смята, че хармонизирането на европейските политики в областта на убежището и изграждането на ОЕСУ трябва да става без заобикаляне или занижаване на международните стандарти за закрила. ЕС трябва да изготви общо законодателство, което да не занижава по никакъв начин стандартите за закрила, и следователно държавите-членки с недостатъчни равнища на закрила са тези, които трябва да променят своето законодателство.

3.8

Винаги ще е налице известна свобода на държавите-членки да прилагат законодателството на ЕС в областта на убежището, но ЕИСК ще подкрепя единствено общностното законодателство, което гарантира високо равнище на закрила и ограничава съществуващите възможности за свободна преценка, възпрепятстващи правилното му прилагане. Законодателните инструменти от втората фаза на изграждането на ОЕСУ трябва да определят качествени стандарти за закрила, които да гарантират принципите на Женевската конвенция и да осигуряват достъп до процедурата за предоставяне на убежище на нуждаещите се лица.

4.1.1

Както посочва Комисията, действащата директива относно приемането на бежанци дава големи възможности за свободна преценка на държавите-членки в ключови области. Това предполага, че условията за приемане в ЕС са твърде различни.

4.1.2

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за постигане на по-голяма хармонизация, с което да се предотвратят вторичните движения. Комитетът е уточнил предложенията в становището относно Зелената книга.

4.1.3

Комитетът подкрепя също така предложението новата директива да съдържа стандарти за приемане на лица, търсещи субсидиарна закрила, да включва процесуални гаранции във връзка със задържането и настаняването в „затворени центрове“; да улеснява установяването и задоволяването на нуждите на уязвимите лица. ЕС трябва особено да закриля лицата, в много случаи деца и жени, които са станали жертва на изтезания, изнасилване, малтретиране и други видове насилие.

4.1.4

В няколко становища (6) ЕИСК е предложил новото законодателство да позволява на търсещите убежище достъп до трудовия пазар и до обучение. ЕИСК е подчертал необходимостта, без да се засягат компетенциите на държавите-членки, да се предостави улеснен и по-хармонизиран достъп до трудовия пазар, като се гарантира, че реалният достъп до работни места не е възпрепятстван от допълнителни ненужни административни ограничения.

4.1.5

Освен това социалните партньори в различните области могат да си сътрудничат с бежанците и лицата, които търсят убежище, за да улеснят достъпа им до работни места и обучение; кооперациите и други форми на социална икономика, образователните институции и работещите в тази област НПО също могат да сътрудничат.

4.1.6

ЕИСК е предложил също така изменения, които да осигуряват събирането на разделени семейства, по-добри условия за обучение, особено на децата и пълен достъп до здравни грижи (7)

4.1.7

Накрая, директивата трябва ясно да посочва необходимостта от гарантиране на равнопоставеност по отношение на условията на приемане за всички търсещи убежище, независимо от това дали се намират или не в бежански център.

4.2.1

Комисията посочва, че ще предложи изменения в директивата относно процедурите за статут на бежанец, тъй като тя не е постигнала желаната степен на хармонизация между държавите-членки. ЕИСК подкрепя създаването на единна обща процедура в областта на убежището, която да не позволява, както посочва Комисията, „разпространение на коренно различни процедурни механизми в държавите-членки“ (8). Също така подкрепя създаването на задължителни процедурни гаранции.

4.2.2

ЕИСК преценява, обаче, че измененията в директивата относно процедурите трябва да бъдат много дълбоки. Става дума за една от директивите, която предвижда най-големи възможности за свободна преценка; директива, която е приета от държавите-членки с ясното намерение да запазят съществуващите до момента системи във всяка една от тях.

4.2.3

Изграждането на ОЕСУ изисква нормативна уредба за по-гъвкави процедури, която да даде по-големи гаранции, да осигури справедливост на решенията и да увеличи сигурността при процедурите за обжалване.

4.2.4

ЕИСК потвърждава вече заявеното в становището относно Зелената книга (9):

4.2.5

Множество държави-членки продължават да задържат търсещи убежище в „центрове за задържане“ независимо от съображенията на Комитета и протестите на неправителствените организации. ЕИСК потвърждава позицията си против настаняването на търсещи убежище в условия на задържане, тъй като настаняването им в места за задържане трябва да бъде извънредна мярка. Търсещите убежище и техните семейства трябва да живеят достойно в подходящи социални среди.

4.2.6

Комитетът настоява за по-голяма прозрачност относно „центровете за задържане“, Върховният комисар за бежанците на ООН (ВКБООН) да бъде информиран за положението в тях и за състоянието на настанените в тях лица, и тези лица да могат да бъдат подпомагани от неправителствени организации.

4.2.7

Женевската конвенция гарантира правото на търсещите убежище да подават молба, поради което Комитетът е против използването на списъци със „сигурни страни“ и „трети сигурни страни“, които могат да ограничат възможността за индивидуално разглеждане на всяка молба.

4.2.8

ЕИСК още веднъж заявява, че отношението и гаранциите, които следва да получат лицата, търсещи убежище на границата, трябва да бъдат същите, като тези, които получават лицата, подаващи молба на територията на държавата-членка.

4.3.1

Директивата относно минимални стандарти също не е хармонизирала решенията и качеството на закрилата. Все още съществуват големи различия в ЕС, така че при едни и същи условия някои лица могат да бъдат признати като бежанци в някои държави-членки, но не и в други. Същото се отнася и до субсидиарната закрила.

4.3.2

Субсидиарната закрила замества постепенно статута на бежанец. Комитетът смята, че една единна процедура в никакъв случай не може да означава, че субсидираната закрила ще отслаби статута на бежанец съгласно Женевската конвенция.

4.3.3

ЕИСК счита, че създаването на „едно гише и единна процедура“ може да направи процедурите по-гъвкави. На първо място трябва да се проучи дали следва да се признае статут на бежанец, а след това — статут за субсидиарна закрила.

4.3.4

Комитетът подкрепя изработването на равнище на ЕС на минимални стандарти относно статута на бежанец и статута на субсидиарна закрила, за да се осигури едно минимално качество на закрила във всички държави-членки и да се намалят съществуващите различия.

4.3.5

Субсидиарната закрила трябва да допълва статута на бежанец, но равнището на правата следва да бъде сходно, поради което Комитетът подкрепя зачитането на правото на събиране на разделени семейства и достъпа до пазара на труда и до икономически помощи.

4.3.6

Статутите трябва да бъдат ефективно единни на територията на ЕС, като се намалят възможностите за свободна преценка на държавите-членки. Условията за искане на субсидиарна закрила трябва да бъдат, както предлага Комисията, по-ясно дефинирани, за да може на цялата територия на ЕС да се прилагат едни и същи критерии за предоставяне на двата статута. Комитетът предлага хармонизиране на най-високото равнище, а не снижаване на равнището на закрила в държавите-членки с най-голяма хуманитарна традиция.

4.3.7

ЕИСК изтъква също така значението на по-точното определяне на законодателните мерки, свързани с третирането на уязвими лица. За тях процедурите трябва да се приспособят така, че нуждите им да бъдат установявани незабавно, да бъдат обслужвани по-бързо и да ползват всички гаранции за правна помощ и помощ от специализираните неправителствени организации.

4.3.8

ЕИСК изказва резерви относно възможността трети, недържавни субекти, да бъдат считани за отговорни за закрилата. Държавите-членки не могат да избягат от тази отговорност нито да я „възложат на подизпълнител“. Намесата и подкрепата на недържавни субекти трябва да става под наблюдението и отговорността на държавите-членки.

4.3.9

Независимо от това, дейността на специализираните неправителствени организации и други социални действащи лица в полза на бежанците и техните семейства трябва да бъде призната и да разчита на необходимата подкрепа от публичните институции. ЕИСК настоява да се признае ролята на специализираните неправителствени организации в областта на убежището и бежанците и да им се предостави пълен достъп до процедурите и местата, които са свързани с тяхната дейност.

5.1

Ефективният достъп до възможността за искане на убежище се споменава от Комисията както в Зелената книга, така и в съобщението й относно Плана за политика в областта на убежището. ЕИСК смята, че това е въпрос от първостепенно значение. Трябва да се гарантира лицата, които се нуждаят от международна закрила, да могат да подават молба за предоставяне на убежище в държава-членка на ЕС.

5.2

В своето съобщение Комисията споменава рекордно малкия брой молби за убежище. Комитетът смята, че това намаляване не се дължи на преодоляването на конфликтите в света и на подобряване спазването на правата на човека, а на все повечето препятствия, които ЕС поставя пред нуждаещите се от международна закрила за влизане на територията на ЕС.

5.3

Комитетът настоява за по-голяма ангажираност на ЕС в борбата срещу престъпните мрежи, които се занимават с трафик на хора, но смята, че някои политики на „борба срещу нелегалната имиграция“ пораждат сериозна криза в областта на убежището в Европа. Визовата система, ЕВРОДАК, действията на ФРОНТЕКС, санкциите за транспортните компании, споразуменията за реадмисия с трети страни и споразуменията за сътрудничество в борбата срещу нелегалната имиграция пораждат нови трудности за подаване на молба за убежище пред лицата, които се нуждаят от международна закрила. В няколко становища (10) ЕИСК е заявявал, че борбата срещу нелегалната имиграция не трябва да предполага нови трудности за предоставяне на убежище и че служителите, на които е възложен граничния контрол, трябва да бъдат подходящо обучени, за да се гарантира правото на убежище.

5.4

ЕИСК подкрепя предложенията, направени от ВКБООН за създаване на екипи от експерти в областта на убежището, които да подпомагат всички операции по граничния контрол в ЕС.

5.5

ЕИСК се противопоставя на идеята ЕС или държавите-членки да сключват споразумения за репатриране или за граничен контрол с държави, които не са подписали основните международни правни инструменти за защита на правото на убежище. Изразява също така своята позиция против всякаква мярка за връщане или репатриране, която не се изпълнява в условия на сигурност и достойнство.

5.6

Връщането (репатриране или експулсиране) на лица, чиито нужди от закрила не са били проучени от държава-членка, не трябва да се допуска, освен ако е гарантирано, че тези нужди ще бъдат проучени в трета страна чрез справедлива процедура, отговаряща на международните стандарти за закрила.

6.1

За създаването на ОЕСУ е необходимо хармонизацията на законодателството да бъде съпътствана от широко сътрудничество между държавите-членки. Това практическо сътрудничество ще се подобри със създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на предоставянето на убежище (EASO), предложено от Комисията, и подкрепено от ЕИСК.

6.2

EASO трябва да разполага с капацитет за ясно идентифициране на различията в практиките на държавите-членки в областта на убежището, както и на различията в законодателствата, и да предлага необходимите промени. Трябва да има също така компетенции за изготвяне на общи насоки относно тълкуването и прилагането на различните процесуални и материални аспекти от достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, както предлага Комисията в Зелената книга.

6.3

Службата би могла да се превърне във важен център за обмяна на добри практики, както и за организиране на обучение по въпроси, свързани с убежището, по-специално на граничната охрана. Също така би могла да бъде център за наблюдение и анализ на новите мерки, които ЕС ще прилага в областта на убежището. Може да бъде и място, където да се създават и управляват съвместните екипи от експерти в областта на убежището.

6.4

EASO трябва да работи в мрежа, да си сътрудничи с Eurasil и да поддържа тесни връзки с ВКБООН и със специализираните неправителствени организации. Европейският парламент и ЕИСК следва да бъдат информирани и консултирани относно действията на EASO.

7.1.1

В Програмата от Хага се посочва, че една от целите на ОЕСУ е да подпомага онези държави-членки, които са подложени на особен натиск по отношение на националните системи за предоставяне на убежище, което налага да се подобрят механизмите за сътрудничество и солидарност. Комисията предлага изменения в определени аспекти както на Регламент Дъблин II, така на ЕВРОДАК. Необходимо е едно по-балансирано разпределение на молбите за убежище и намаляване на вторичните движения.

7.1.2

ЕИСК напомня, че регламентът Дъблин беше създаден въз основа на идеята, че системите за предоставяне на убежище в държавите-членки са сходни, нещо което все още не е налице. Прехвърлянето на търсещи убежище от една държава с по-големи процедурни гаранции в друга с по-малки гаранции не е приемливо. В становището относно Зелената книга (11) Комитетът препоръчва „на търсещия убежище да се предостави свободата сам да избере страната, в която да подаде молбата си, и в тази перспектива държавите-членки да бъдат още отсега поощрявани да прилагат хуманитарната клауза, предвидена в член 15, параграф 1 от регламента“.

7.1.3

Съгласно предложението на ВКБООН, Регламентът Дъблин трябва да съдържа нови разпоредби относно дефинирането на членовете на семейството, спиращото действие на обжалването и сроковете за трансфер. Освен това строго трябва да се ограничи срокът, в който търсещият убежище може да бъде задържан в очакване на трансфера.

7.1.4

Предложението на Комисията относно системата ЕВРОДАК за деблокиране на данните за бежанци, с които разполагат националните органи, предизвиква известни резерви у Комитета, тъй като това може да накърни правото на личен живот и да отслаби закрилата, от която се нуждаят много хора.

7.1.5

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за създаване на екипи от експерти в областта на убежището за временно подпомагане на държавите-членки при определени обстоятелства, както и за разглеждане на преписки при претоварване на системите за предоставяне на убежище на държавите-членки.

7.1.6

Европейският бежански фонд трябва да бъде използван за подобряване на финансовата солидарност на ЕС спрямо държави-членки, които са подложени на силен натиск от нередовна имиграция и от лица, търсещи убежище.

7.1.7

Солидарността между държавите-членки на ЕС трябва да се подобри, имайки предвид че малки държави като Малта приемат голям приток от търсещи убежище, който надхвърля капацитета им за приемане.

7.1.8

Солидарността може да се упражни чрез политиката за повторно установяване на бежанци в държавите от ЕС, сътрудничеството с EASO и управлението на Европейския бежански фонд.

7.1.9

ЕИСК подкрепя пилотните проекти, представени в ЕП за насърчаване на доброволното повторно установяване на бежанци и търсещи убежище в държавите от ЕС.

7.2.1

По-голямата част от бежанците живеят в развиващи се страни (от 8,7 милиона признати от ВКБООН бежанци, 6,5 милиона живеят в развиващи се страни). ЕИСК препоръчва Европейският съюз да поеме нови отговорности за подкрепа и солидарност с развиващите се страни и да подобри капацитета си за предоставяне на закрила.

7.2.2

Регионалните програми за закрила са форма на действие, която ЕИСК наблюдава, но до момента те са малко и се намират в експериментална фаза. Оценяването на тези програми трябва да доведе до нови предложения за тяхното разширяване и превръщането им в нов механизъм за ангажиране на ЕС с положението на бежанците по света. В становището си относно Зелената книга Комитетът „си задава въпроса за крайната цел на организирането на центрове за настаняване в някои страни, които, като новите независими държави (Украйна, Молдова, Беларус), не предлагат достатъчно гаранции относно условията за приемане на търсещите убежище. ЕИСК подчертава, че тези програми са насочени не толкова към подобряване на закрилата на бежанците, колкото към ограничаване на желанието им да се представят на границите на Европейския съюз“.

7.2.3

Друг важен механизъм, с който ЕС трябва да покаже ангажимента си, е повторното установяване на бежанците. Повторното установяване означава да се приемат лица, признати като бежанци от трети страни, за да се установят постоянно в някоя държава-членка на ЕС. Повторното установяване бе подкрепено за първи път от ЕС по време на Европейския съвет от ноември 2004 г. и оттогава са осъществени няколко програми за повторно установяване, но те следва да бъдат оценени като недостатъчни. ВКБООН посочва, че само 5 % от местата за повторно установяване в света за 2007 г. са предложени от ЕС и само седем държави-членки имат програми за повторно установяване.

7.2.4

ЕИСК призовава всички държави-членки да се включат активно в осъществяването на програми за повторно установяване и подкрепя идеята ЕС да има обща програма в тази област, за да може повторното установяване на бежанците да не бъде символична мярка, а да има необходимите измерения, за да се превърне в ефективен механизъм за преразпределяне на бежанците по света. Европейските програми за повторно установяване трябва да се осъществяват в сътрудничество с ВКБООН и специализираните неправителствени организации.

7.2.5

Комитетът подкрепя необходимостта да се улесни влизането в ЕС на лица, които се нуждаят от закрила, като за целта системите за граничен контрол трябва да зачитат правото на убежище, а визовият режим да се използва гъвкаво.

7.2.6

Комитетът отбелязва, че съвместното обработване на молби извън Европейския съюз, в посолства или консулски служби на държавите-членки, би могло да даде положителен резултат на практика, тъй като би могло да спомогне за борбата срещу трафика на хора и за ограничаване на произтичащата от него загуба на човешки живот на море. Въпреки че не се предвижда съвместното обработване да доведе до занижаване на стандартите за обработване на молби за убежище, отстраняването на възможните рискове при подобно обработване следва да се разгледа сериозно.

—

относно „Предложение за Директива на Съвета относно минимални норми за прием на търсещи убежище в държавите-членки“ (докладчик: г-н Mengozzi, съдокладчик: г-н Pariza Castaños), ОВ C 48, 21.2.2002 г.;

—

относно „Участие на гражданското общество в борбата срещу организираната престъпност и тероризма“ (докладчици: г-н Rodríguez García-Caro, г-н Pariza Castaños и г-н Cabra de Luna), ОВ C 318, 23.12.2006 г.;

—

относно „Зелена книга за бъдещата обща европейска система за убежище“ (докладчик: г-жа Le Nouail-Marlière), ОВ C 204, 9.8.2008 г..

—

относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно отворен метод на координация на политиката на Общността в областта на миграцията“ (докладчик: г-н Pariza Castaños), ОВ C 221, 17.9.2002 г.;

—

относно „Предложение за Регламент на Съвета за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на ЕС“ (главен докладчик: г-н Pariza Castaños), ОВ C 108, 30.4.2004 г.;

—

относно „Предложение за Решение на Съвета за изменение на Решение № 2002/463/ЕО относно приемане на програма за действие за административно сътрудничество в областта на външните граници, визите, убежището и миграцията (програма ARGO)“ (докладчик: г-н Pariza Castaños), ОВ C 120, 20.5.2005 г.;

—

относно „Зелена книга за бъдещата обща европейска система в областта на убежището“ (докладчик: г-жа Le Nouail-Marlière), ОВ C 204, 9.8.2008 г..