11.9.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 218/50

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Схема на Общността за екомаркировка“

COM(2008) 401 окончателен — 2008/0152 (COD)

2009/C 218/11

На 11 септември 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 175, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 28 януари 2009 г. (докладчик: г-жа GAUCI).

На 451-вата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 февруари 2009 г. (заседание от 26 февруари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 157 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1	Екомаркировката на ЕС би трябвало да остане доброволен инструмент. Доброволният характер на схемата ѝ дава възможност да поставя високи и амбициозни стандарти, които позволяват да се насърчават единствено продуктите и услугите с високи екологични показатели.

1.2	Комитетът настоява да се подобри управлението на схемата, като се позволи тя да работи по един търговски ориентиран начин.

1.3	Комитетът изразява съгласие с мнението на Комисията, че броят на групите продукти и на притежателите на разрешителни трябва да се увеличи съществено.

1.4

Комитетът счита, че поставянето на екомаркировка върху всички преработени и пресни хранителни продукти би било първа стъпка към изграждането на по-екологосъобразна верига за доставки. Комитетът обаче отбелязва, че екомаркировката върху хранителни продукти следва да се присъжда само след като се вземат под внимание всички етапи от жизнения цикъл на продукта. От предложението не става еднозначно ясно за какви видове хранителни продукти следва да се прилага регламентът на Комисията.

1.5	Комитетът смята, че опаковането следва да се включва в критериите за екомаркировка единствено тогава, когато то е от значение за съответната група продукти.

2.   Въведение

2.1	През юли 2008 г. Комисията публикува своето „Предложение за регламент относно схема на Общността за екомаркировка“. Предложеният документ е предназначен да замени Регламент (ЕО) № 1980/2000 от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка.

2.2	За Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) този въпрос не е нов. Комитетът изрази своята гледна точка относно първоначалното предложение (1), а в други приети неотдавна становища също отправи многобройни предложения относно бъдещето развитие на схемата (2).

2.3

При изготвянето на настоящото становище са отчетени и различните мнения на компетентните органи, европейските групи по интереси и участващите в схемата предприятия. По-специално ЕИСК отчете презентациите на различни представители на деловите среди, екологични НПО и организации на потребителите, които участваха в изслушване, организирано в сградата на Комитета.

3.   Общи бележки

3.1

Състоянието на околната среда буди все по-голяма тревога. Съвременните модели на производство и потребление допринесоха за увеличаване на търсенето на енергия и ресурси, които се използват по неустойчив начин, като по този начин затрудняват постигането на целта за смекчаване на отрицателното въздействие от човешката дейност върху околната среда, здравето и природните ресурси.

3.2	Поради тази причина днес икономиките са изправени пред голямо предизвикателство, свързано със съчетаването на екологичната устойчивост с икономическия ръст и благосъстоянието с цел да бъдат поправени грешките от миналото.

3.3

Финансовата криза, през която икономиките в света преминават понастоящем, не бива да води до пренебрегване на усилията в посока към смекчаване на последиците от изменението на климата и опазване на околната среда. Напротив, изграждането на по-екологосъобразна верига за доставки следва да се разглежда като модел за постепенно въвеждане във всички сектори на индустрията.

3.4	В тази връзка устойчивото потребление и производство увеличават максимално потенциала на предприятията за трансформиране на екологичните предизвикателства в икономически възможности и предоставят по-добри условия на потребителите.

3.5	Предизвикателството се състои в това да бъдат подобрени общите екологични показатели на продуктите през целия им жизнен цикъл, да се увеличи търсенето на по-добри продукти и производствени технологии и да се помогне на потребителите да направят информиран избор.

3.6	Като резултат от това, Комитетът подкрепя многокритериална и присъждана от трета страна екомаркировка, основаваща се на „мислене по отношение на цялостния жизнен цикъл“ (3), която може да бъде един от компонентите на тези политически инструменти (4).

3.7

Комитетът категорично подкрепя инициативи, насочени към разработване на общностна политика за устойчиво производство и потребление, която да бъде напълно съгласувана с другите общностни политики, с оглед на развитието на „зелен пазар“, за да се гарантира, че тези продукти и услуги отговарят на ясни, общи определения и са наистина достъпни във всички държави-членки.

3.8

Опитът, натрупан в резултат от използването на схемата за екомаркировка, дава основание за внасяне на изменения в действащия понастоящем регламент. Съществуващите недостатъци на схемата в сегашния ѝ вид могат да бъдат обобщени по следния начин: i. бавен напредък на схемата; ii. слаба информираност за маркировката; iii. слабо прилагане на схемата в промишлеността; iv. прекалено бюрократичен процес при определяне на критериите и управлението; v. продуктите и услугите, които оказват най-съществено въздействие върху околната среда и имат най-голям потенциал за подобряване, не са включени в съществуващите продуктови групи; vi. различията в пазарните условия в рамките на Общността; vii. разпространението на други схеми за екомаркировка. Комитетът ще представи своята гледна точка за тези слабости в раздел „Специфични бележки“, в който са разгледани предложените от Комисията мерки за подобряване на схемата.

3.9	Накрая, успешното прилагане на схемата за екомаркировка на ЕС също има голямо значение, тъй като това е единственият доброволен, свързан с продуктите и продиктуван от търсенето политически инструмент за постигане на напредък по целта устойчивост.

4.   Специфични бележки

4.1   Екомаркировката на ЕС е доброволен инструмент и би трябвало да остане такава. Доброволният характер на схемата ѝ дава възможност да поставя високи и амбициозни стандарти за критериите, които позволяват да се насърчават продуктите и услугите с високи екологични показатели в противовес на продуктите и услугите, при които не се възприема необходимостта от намаляване на екологичното въздействие.

Предназначението на екомаркировката е да осигури на крайните потребители специфична информация относно въздействието на крайния продукт върху околната среда, за да могат те лесно да правят информиран екологичен избор. Комитетът обаче подчертава, че екомаркировката не бива да се превръща в предлог за създаване на нови бариери пред търговията с продукти с едни и същи функции и характеристики или да се използва като такъв предлог.

4.2   Комитетът призовава да се подобри управлението на схемата. Включените в схемата бюрократични процеси трябва да бъдат рационализирани, така че да се позволи тя да работи по един търговски ориентиран начин.

С други думи, следва да се определят по-добре правомощията на съответните органи.

4.3   Доколкото е възможно, ролята на националните власти следва да бъде насочена към правилното прилагане на Регламента и наблюдението на пазара в съответствие с предложението на Комисията.

4.4   Бюрокрацията, свързана с разработването на критерии за групите продукти и с процедурите за прилагане, трябва да бъде намалена, като същевременно се запази високото равнище на амбициите. Освен това, критериите за екомаркировка следва да гарантират, че продуктите, обозначени с цветето за екомаркировка, не увреждат здравето и не са в ущърб на безопасността или на други социални аспекти.

4.5   Комитетът призовава да се изяснят критериите и да се уеднаквят минималните изисквания по отношение на системите за етикетиране на екологичните продукти на целия вътрешен пазар. Това следва да се направи, за да се гарантира равнопоставеност при избора на екологосъобразни продукти от потребителите, единен контрол на територията на целия ЕС и спазване на принципа на свободно движение на екологични продукти, които действително отговарят на екологичните стандарти. Европейската екомаркировка (Европейското цвете) следва да се популяризира по-широко и да може да съществува редом с националните и секторните системи за етикетиране, доколкото такива схеми се основават върху солидни научни познания и са в синхрон с останалата регулаторна база в Европа.

4.6   Освен това, критериите относно веществата следва да се определят въз основа на оценка на риска.

Един обикновен списък на предпочитаните или нежеланите химически вещества, изготвен въз основа единствено на класификацията на опасностите, без каквито и да било научни или правни референции, твърде често води до объркване и дискриминация. Поради тази причина може да се спори дали критерии като „опасни вещества“ следва изобщо да се включват в екомаркировката - един екологичен етикет не може да замени официалното законодателство на ЕС в тази област, като Директива 67/548/ЕИО (5).

4.7   Освен това, Комитетът смята, че местните съображения понякога оказват влияние върху общите критерии. Не винаги е вярно, че съществуващите критерии, използвани за дадена екомаркировка и определени на европейско или национално равнище, водят до най-слабо въздействие върху околната среда в местните условия.

Например, водопотреблението може да има по-голямо въздействие в Южна Европа отколкото в Северна. Поради това Комитетът подкрепя разработването на критерии, при които няма големи различия по отношение на местното въздействие.

4.8   Документите относно критериите следва да бъдат много по-удобни за ползване и в стандартизиран формат. Поради тази причина Комитетът счита, че Европейската комисия следва да предложи модел за стандартизирани и удобни за ползване документи относно критериите, давайки по този начин възможност на предприятията и възложителите на обществени поръчки да пестят време и ресурси при изготвянето на спецификации, съответстващи на критериите за екомаркировка.

4.9   Комисията твърди, че броят на групите продукти и на притежателите на разрешителни трябва да се увеличи съществено, като се обърне особено внимание на областите, в които въздействието върху околната среда е най-голямо и в които има най-големи възможности за подобрение.

Комитетът подкрепя тази идея по принцип, но счита, че обхватът на приложението на екомаркировката не бива да се разширява безкрайно.

4.9.1   Много европейски отрасли са почувствали натиск да предоставят екологична информация на заинтересованите страни. Такъв натиск оказват ЕС и отделните държави-членки и той намира израз в желанието продуктите да бъдат маркирани по определен начин или най-малкото да бъдат посочени техните сертификати за екологосъобразност. Тези отрасли отговарят на повишената осведоменост и на търсенето на екологична информация от страна на професионалните ползватели и потребители. Концепцията за „екомаркировка“ (6) със сигурност е подходяща за пазарите, за които се смята, че потребителите като цяло са неинформирани и неопитни, а конкуриращите се продукти са добре определени.

4.10   По-голяма ефективност на екомаркировката може да се постигне най-вече със значително увеличение на бюджета за маркетинг, което ще допринесе за разпространяването на съответната информация както сред предприятията, така и сред потребителите.

4.10.1   Както беше отбелязано по-горе, схемата за екомаркировка страда, от една страна, от слабата осведоменост на потребителите.

Средностатистическият потребител или не знае за съществуването на схема за екомаркировка, или не е информиран в достатъчна степен за параметрите, които се отчитат при нейното присъждане. Поради това екологичният избор на потребителя понастоящем не се насърчава по подходящ начин чрез информационни кампании.

4.10.2   От друга страна, предприятията също трябва да бъдат информирани по-добре за предимствата, свързани с използването на екомаркировката. Така схемата ще бъде укрепена, а предприятията ще могат да спестят време и ресурси, ако не им се налага да търсят информация за начините на получаване на екомаркировка.

4.11   Предвид неотдавнашното влизане на регламента в сила, Комитетът все още е на мнение, че увеличаването на броя на критериите за приетите групи продукти и броя на предоставените към днешна дата екомаркировки не следва да се преценяват отрицателно. Германският „Син ангел“ (1977 г.) и „Северният лебед“ (1989 г.), които вече са утвърдени на своите национални пазари и до известна степен и в чужбина, първоначално се сблъскаха с подобни разочарования и неуспехи. Тяхното развитие също започна бавно.

4.12   Комитетът е убеден също така, че предвид факта, че националните схеми създават бариери пред търговията, бъдещето на екомаркировката зависи от укрепването на схемата на ЕС. За да се постигне това, следва да се положат усилия за хармонизиране на критериите на тези национални схеми за екомаркировка, доколкото това е възможно.

5.   Някои бележки относно членовете, съдържащи се в предложението за регламент

5.1   По отношение на самата процедура за оценка, Комитетът счита, че член 7, параграф 2, който предвижда „съкратената процедура за разработване на критерии“ може да предостави вратичка за по-лесен достъп до схемата на ЕС. Изключително важно е на заинтересованите лица да бъдат гарантирани подобни високи стандарти за прозрачност и консултации със заинтересованите лица.

5.2   Храните и напитките (заедно с фармацевтичните продукти и медицинските уреди) са изключени от приложното поле на действащия Регламент (ЕО) № 1980/2000, за да се избегнат потенциални конфликти с действащото законодателство на ЕС в областта на храните, което наред с другите въпроси урежда и аспекти като безопасност на храните, хигиена и етикетиране на хранителните продукти.

5.3   Сега Комисията предлага приложното поле на Регламента относно екомаркировката да се разшири така, че да обхване ограничена част от храните и напитките, т.е. преработените храни, продуктите от рибарство и аквакултури. По-голямата част от храните и напитките ще останат изключени (7).

5.4   Освен това, член 7, параграф 3 и член 9, параграф 10 предвиждат, че по отношение на преработените храни екомаркировката „се отнася само за екологичните показатели на обработката, транспорта или опаковането на продукта.“ С други думи, екологичната оценка на тези храни и напитки се отнася само до някои етапи от техния жизнен цикъл, т.е. преработката, опаковането и транспортирането.

5.5   Комитетът изразява несъгласие с това фрагментирано предложение на ЕК поради две причини.

5.5.1   Първо, Комитетът е разтревожен от факта, че това незачитане на принципа на жизнения цикъл, който е основополагащ в законодателството на ЕС относно екомаркировката, както и във всички международни стандарти относно оценката на жизнения цикъл, ще доведе до изкривени екологични оценки, а те на свой ред ще станат източник на подвеждаща информация за потребителите.

Многобройни научни изследвания, проведени от името на ЕК, включително изследванията върху въздействието на продуктите върху околната среда (EIPRO) и екологичното подобряване на продуктите (IMPRO), стигат до извода, че критичните въздействия на храните и напитките върху околната среда възникват както на етапа на селскостопанското производство, така и на етапа на потреблението.

Може да се повдигне въпросът защо тези много съществени етапи от жизнения цикъл са изключени от оценката.

5.5.2   Второ, не е ясно защо преработените храни влизат в приложното поле на преразгледаната схема за екомаркировка, а пресните храни са изключени от него.

5.5.3   Комитетът се опасява, че потребителите могат да бъдат объркани и подведени от такава разнородна и непоследователна информация върху храните и напитките.

5.5.4   Комитетът счита, че поставянето на екомаркировка върху всички преработени и пресни хранителни продукти би било първа стъпка към изграждането на по-екологосъобразна верига за доставки. Производството на храни и напитки оказва голямо въздействие върху околната среда и критериите на екомаркировката могат да допринесат за неговото смекчаване.

Освен това, от търговска гледна точка екомаркировката за хранителни продукти би допринесла за свободното движение на стоките, обозначени със знака за екомаркировка. На практика, световните играчи, които спазват критериите на екомаркировката ще могат да пускат своите продукти на пазара, без да бъдат възпрепятствани от местните екомаркировки, които съществуват редом с цветето на европейската екомаркировка. Европейската екомаркировка ще бъде подходяща гаранция за екологичните характеристики на хранителните продукти, която няма да поставя под съмнение местните предпочитания, когато насърчава възприетия в целия ЕС стандарт за слабо въздействие върху околната среда.

5.5.5   От предложението не става еднозначно ясно за какви видове хранителни продукти следва да се прилага регламентът на Комисията. Позоваването на член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 не изяснява този въпрос, тъй като тук не се дава определение за обработени храни. Определението за преработени съответно необработени продукти се съдържа в Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 852/2005. Освен това не е ясно какво следва да се разбира под „продукти на рибарството и аквакултурите“.

Съществува сериозна опасност настоящото предложение да отслаби доверието в екоцветето и не се препоръчва прилагането за хранителни продукти, както се предлага в настоящата редакция на проекта.

5.5.6   Да се прави връзка между регламента относно екологичните продукти и регламента за екомаркировката ни се струва неподходящо. Формулировката в член 9, параграф 10 ще доведе по-скоро до объркване сред потребителите, вместо да им помогне да направят съобразен с околната среда, разумен избор. Съществува реалната опасност да се понижи доверието и към двете маркировки. Така например, няма никакъв смисъл върху един конкретен продукт да се поставя 1) етикет за биологично производство и екоцветето или 2) етикет за биологично производство или 3) екоцвете, като се добавя информацията, че цветето се отнася единствено за преработката, опаковането и транспорта.

5.5.7   В член 6, параграф 4 се отбелязва, че при определянето на критериите следва да се взимат предвид околната среда, включително аспектите, свързани със здравето и безопасността. Непременно трябва да се поясни какво се разбира под „здраве“ в настоящия регламент. По отношение на хранителните продукти могат да възникнат редица проблеми, свързани със здравето и храненето, по които трябва да се изрази конкретна позиция. Сред тях е и въпросът по какъв начин да бъде организирана комуникацията с потребителите.

Тези проблеми трябва да бъдат изяснени, преди да се заеме становище дали и по какъв начин екомаркировката може да се прилага и за хранителните продукти.

5.5.8   Във връзка с това Комитетът счита, че опаковането следва да се включва в критериите за екомаркировка единствено тогава, когато то е от значение за съответната група продукти. Опаковането не бива да се разглежда като „продукт“, тъй като не може да се разглежда отделно от опакования продукт.

---

(1)  ОВ С 296, 29.9.1997 г., стр. 77.

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Екологични методи на производство“, ОВ C 224/1, 30.8.2008 г.

(3)  Мисленето по отношение на цялостния жизнен цикъл е процес, при който се вземат под внимание, доколкото е възможно, всички потребявани ресурси и всички екологични и здравни последици, свързани с жизнения цикъл на даден продукт (стока или услуга), по отношение например на добива на ресурси, производството, използването, транспортирането, рециклирането, както и третирането и депонирането на отпадъци. Този процес дава възможност да се избегне „прехвърлянето на тежести“ – т.е. на въздействия или на потребление на ресурси между отделните стадии от жизнения цикъл, географски райони и екологични или здравни проблемни области, като например изменението на климата, летния смог, киселинните дъждове или изчерпването на ресурсите и др. Оценката по отношение на цялостния жизнен цикъл (Life Cycle Assessment - LCA) представлява стандартизиран количествен метод за обединяване и оценка на входящите и изходящите потоци и на възможните екологични въздействия на дадена система от продукти през цялостния ѝ жизнен цикъл (ISO 14040 ff).

(4)  Значението на схемата за екомаркировка вече беше подчертано в предходни политически документи като Съобщението на Комисията относно „Интергрирана продуктова политика“ и Шестата програма за действие в областта на околната среда.

(5)  Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества.

(6)  Европейската екомаркировка е екомаркировка от тип I. Екомаркировка от тип I по стандартите на ISO е екомаркировка, при която са спазени изискванията на ISO 14024.

(7)  Член 2 (относно обхвата) от предложението на ЕК гласи: „По отношение на хранителните продукти, отговарящи на определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета, настоящият регламент следва да се прилага само за обработените храни, рибните продукти и аквакултурите“.

---