4.8.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/71

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския съвет „Европейски план за икономическо възстановяване“

COM(2008) 800 окончателен

(2009/C 182/15)

Главен докладчик: г—н DELAPINA

На 26 ноември 2008 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Европейски план за икономическо възстановяване“

COM(2008) 800 окончателен.

Бюрото на Комитета възложи на 2 декември 2008 г. на специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

На 450-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 януари 2009 г. (заседание от 15 януари) и предвид неотложното естество на работата, Европейският икономически и социален комитет определи г—н DELAPINA за главен докладчик и прие настоящото становище със 179 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение и заключения

1.1   С глобалната програма за стабилизиране на финансовия сектор във всички негови национални варианти международната общност даде категоричен сигнал, че икономическата политика е поела ясна отговорност за глобалната икономическа стабилност. С Европейския план за икономическо възстановяване сега също и Европейският съюз ясно заяви готовността си за решително противодействие на кризата с всички налични средства.

1.2   Психологическото въздействие на Европейския план за икономическо възстановяване следва да бъде оценено също толкова високо, колкото и ефектът от вложените парични суми, защото тези сигнали от страна на икономическата политика трябва да доведат до всеобхватно стабилизиране на доверието на потребителите и инвеститорите. Необходимо е обаче да последват бързи действия от страна на всички заинтересовани страни — по-специално от Европейската комисия и държавите-членки, за да не се затвърдят песимистичните очаквания.

1.3   Стъпките към съживяване на реалната икономика ще постигнат желаното въздействие само тогава, когато бъде напълно възстановено функционирането на финансовия сектор. За тази цел, наред с различните пакети от спасителни мерки, са необходими нова организация и ново регулиране на финансовите пазари на всички равнища, чрез които да се укрепи доверието.

1.4   Европейската икономическа политика отчете необходимостта от допълване на досегашната ѝ ориентация към предлагането с активна антициклична макроикономическа политика. ЕИСК приветства също така и заявената позиция за по-добра защита на най-уязвимите членове на обществото и към по-ефективна координация на икономическата политика. Същевременно обаче измеренията на Европейския план за икономическо възстановяване изглеждат относително ограничени в сравнение с пакетите от мерки, подготвяни в други части на света.

1.5   Комитетът смята, че е жизненоважно програмите за публични инвестиции и финансови стимули, разработени с цел подкрепа за икономическото възстановяване, да изиграят роля също и за подпомагане на прехода към нисковъглеродна икономика, която е необходима с оглед на бъдещето. Комитетът настоява Комисията и държавите-членки да се съобразяват с това при разработването на планове и програми за икономическо възстановяване.

2.   От кризата с ипотечните кредити към глобалната рецесия

2.1   Причините за настоящата финансова и икономическа криза са разнообразни. Държавните и правителствените ръководители на страните от Г-20 посочиха в декларацията си от срещата на върха на 15 ноември 2008 г. следните: парична политика и политика на обменните курсове, които доведоха до свръхликвидност, липсващо или недостатъчно регулиране на определени сектори или оператори, преследване на нереално висока възвръщаемост при недостатъчна оценка или познаване на риска от пазарните оператори, както и от надзорните и регулаторните инстанции, прекомерни ефекти на лоста, недостатъчна координация на макроикономическите политики, както и недостатъчни структурни реформи. Вследствие на това настъпи неправилно развитие, което ясно очерта необходимостта от преразглеждане на правилата на играта за пазарните оператори, продуктите и пазарите.

2.2   В средата на 2007 г. в САЩ пирамидата с кредитирането на недвижими имоти се срина, когато цените им спряха да се покачват. На един пренагрят пазар на недвижими имоти с нереално оптимистични очаквания, на кредитополучатели с нисък кредитен рейтинг бяха предоставяни кредити, които бяха секюритизирани от банките и препродавани. Така възникнаха високо спекулативни и непрозрачни финансови продукти, които бяха извън обсега на всякакво наблюдение или регулиране. При това много от участниците не осъзнаваха размера на риска.

2.3   Спукването на балона на ипотечните кредити в САЩ, но и в някои държави-членки на ЕС, доведе впоследствие до криза на хедж фондовете, инвестиционните и търговските банки, както и на застрахователните дружества. Чрез секюритизацията на риска глобалният финансов свят беше разтърсен дълбоко от шокови вълни. Несигурността и липсата на доверие сред финансовите институции доведоха и при иначе здравите финансови институции до блокиране на взаимното кредитиране и до пресъхване на междубанковия пазар.

2.4   Чрез разнообразни канали накрая кризата на финансовите пазари проникна и в реалната икономика. Тук следва да отнесем кредитната криза, нарасналите финансови разходи, отрицателните въздействия върху активите от спадането на курса на акциите, срива на експортните пазари, спада на доверието, както и преоценката на активите и риска от отписвания в балансите. Междувременно стана ясно, че в началото на 2009 г. цялата ОИСР ще попадне в рецесия, чиято продължителност и дълбочина дори експертите не могат да преценят със сигурност в настоящия момент.

3.   Най-неотложните предизвикателства

3.1   Като първа стъпка, трябваше да бъде спряна верижната реакция на финансовите пазари. Централните банки, по-специално ЕЦБ, осигуриха ликвидни средства за пазарите, с цел гарантиране на по-нататъшното им функциониране. На национално и международно равнище бяха приети множество пакети от спасителни мерки, чийто обхват започва от капиталови инжекции и участия и стига до одържавяване на засегнати финансови институции, предоставяне на публични гаранции, подобряване на гаранциите по спестовните влогове и т. н. До известна степен тези мерки помогнаха на банките да продължат нормалната си работа.

3.2   Втората важна стъпка се изразява в укрепване на реалната икономика. Доверието на потребителите и инвеститорите трябва да бъде възстановено. За целта са необходими мерки за съживяване на вътрешното търсене и за стабилизиране на пазарите на труда. Трябва да се подкрепят по-специално групите лица с по-ниски доходи, тъй като те не само са особено засегнати от кризата, но и представляват най-голямата група потребители на вътрешния пазар в съответните страни.

3.3   Наред с това трябва да бъдат създадени рамкови условия, чрез които да се омекоти въздействието върху предприемаческия сектор. Чрез производството, инвестициите, износа и научноизследователската си и развойна дейност този сектор играе ключова роля за съживяване на икономиката и допринася в решителна степен за създаване на работни места, а с това и за създаване на търсене на вътрешния пазар. Успоредно с цикличните аспекти обаче не трябва да се изоставят и въпросите, свързани с устойчивото развитие, както и структурните аспекти.

3.4   Освен това трябва да се промени международната финансова архитектура и да се извърши по-ефективно регулиране на финансовите пазари. Нормативните разпоредби за надзорните органи и тяхното координиране, за рейтинговите агенции, както и за изготвянето на баланси и счетоводната отчетност трябва да бъдат изменени по начин, който да дава възможност за предотвратяване на кризи като настоящата.

4.   Ролята на европейската икономическа политика

4.1   Независимо от това, че кризата първоначално беше изцяло криза на САЩ, поради глобалната обвързаност тя увлече след себе си и европейската икономика. При това еврото се утвърди като фактор за стабилност. Без общата валута, въздействието на кризата върху националните икономики щеше да бъде значително по-голямо. Една международна криза изисква обаче и международни отговори. Европейската икономическа политика е изправена пред огромна необходимост от предприемане на действия. Описаните в раздел 3 предизвикателства изискват бързи, решителни, всеобхватни, целенасочени и координирани проактивни действия, като много от мерките са с временен характер.

4.2   При това е необходимо да се извлекат поуки от миналото. Когато в началото на десетилетието, след спукването на балона на ИТ и след терористичните удари в САЩ, във всички по-важни региони в света беше отбелязан силен срив в конюнктурата, единствено европейската икономическа политика се отказа да предприеме активно съживяване на конюнктурата чрез бюджетна и парична политика и включване на мерки, свързани с търсенето. В резултат на това кризата беше преодоляна едва след четири години и големи части от Европа и до днес страдат от слабо търсене на вътрешния пазар, което драстично увеличи уязвимостта им от спад на търсенето в международен план.

4.3   Сериозността на настоящата криза беше осъзната твърде късно от ключовите инстанции в икономическата политика. Чак до септември министрите на икономиката и на финансите от ЕКОФИН се изказваха скептично по отношение на приемането на план за икономическо възстановяване. Макар че икономиката в еврозоната се сви още през второто тримесечие на 2008 г., през лятото ЕЦБ още веднъж повиши основните лихви. Липсата на единна позиция на правителствените ръководители по време на тяхната среща на върха в Париж във връзка с финансовата криза също попари надеждата за бързи и единни действия. А некоординираните мерки на национално ниво за повишаване на сигурността на спестовните влогове не създадоха впечатление за единни действия в Европейския съюз. Оттук следва, че действията сами по себе си не помагат. По-скоро се изисква по-добра координация на програмите и пакетите от мерки, най-вече на национално равнище.

5.   Европейският план за икономическо възстановяване на Европейската комисия

5.1   На този фон е особено радостен фактът, че сега Европейската комисия заяви ясно и отчетливо волята и готовността си за решителни и координирани действия. С нейната стратегия за овладяване на финансовата криза се осигурява възможност за широк подход към проблемите в икономиката и за ключова роля, която да играе Европа при глобалния отговор на финансовата криза. Освен това държавните и правителствените ръководители поискаха от Комисията да разработи за обсъждане на заседанието им през декември предложения за координиран подход. Те бяха представени в края на ноември под формата на „Европейски план за икономическо възстановяване“, който да бъде незабавен, с определен срок на действие, целенасочен и координиран. След това Европейският съвет прие на 11 и 12 декември 2008 г. в Брюксел този план.

5.2   Конкретно се предлага фискален стимул в размер на 1,5 % от БВП на ЕС, т. е. 200 милиарда евро за периода 2009—2010 г. 170 милиарда трябва да бъдат осигурени от държавите-членки, а 30 милиарда — от бюджета на ЕС и от ЕИБ.

5.3   Наред със засилването на дейността на ЕИБ, особено по отношение на МСП, чрез опростяването и ускоряването на процедурите се цели предсрочно предоставяне на средства от структурните и кохезионните фондове, както и от фондовете за развитие на селските райони. Европейският социален фонд трябва да финансира мерки за насърчаване на заетостта, най-вече в полза на най-слабите групи от населението, а ефективността на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията трябва да се подобри. Предвидени са също облекчени условия за държавни помощи и мерки за ускоряване на процедурите по възлагане на обществени поръчки.

5.4   В рамките на повишената гъвкавост на реформирания Пакт за стабилност и растеж мерките от страна на държавите-членки трябва като допълнение към въздействието на стабилизиращите фактори, действащи автоматично чрез държавните разходи и/или намаляването на данъците, да стимулират търсенето, за което в предложението на Комисията се посочват няколко конкретни примера. Тук спадат например временно увеличените трансферни плащания на безработни или на домакинства с ниски доходи, публичните инвестиции в инфраструктура и образование, подпомагането на МСП (например чрез заеми или участие при поемането на риск), мерките срещу изменението на климата, намаляването на данъците и социалните плащания за работодатели и работници, както и временното намаляване на стандартната ставка по ДДС. Подобни мерки ще имат временен характер, за да не подкопае пакетът от мерки за икономическо възстановяване в средно- и дългосрочен план устойчивостта на публичните финанси.

5.5   Държавите-членки трябва да прилагат тези мерки координирано, тъй като изходната им ситуация и полето им за действие са различни. Мерките трябва да бъдат ограничени по време, тъй като след това отново ще трябва да се спазват средносрочните бюджетни цели. Тези мерки трябва да бъдат подкрепени от структурни реформи, насочени към по-добро функциониране на пазарите и повишаване на конкурентоспособността.

5.6   Трябва да се полагат усилия за тясно съгласуване на Европейския план за икономическо възстановяване с основните области в Лисабонската стратегия за растеж и заетост (човешки фактор, икономика, инфраструктура и енергетика, научноизследователска и развойна дейност). Европейската комисия прие пакет от мерки за прилагане на европейския план за икономическо възстановяване и за засилване на Лисабонската стратегия за растеж и работни места. Приемането на докладите за отделните страни, в които ще бъде оценен напредъкът на държавите-членки при прилагането на Лисабонската стратегия, ще се извърши през новата година (1). Във връзка с това Европейският план за икономическо възстановяване предоставя широка палитра от мерки и всяко правителство трябва да избере за себе си най-подходящите от тях.

5.7   Друга важна насока на Европейския план за икономическо възстановяване е „зелената“ икономика, т.е. интелигентни продукти за икономика с ниски въглеродни емисии. Тук спадат инвестициите в енергийна ефективност, околна среда и опазване на климата. Мерките за подпомагане на особено засегнати от кризата отрасли, като например автомобилния и строителния сектор, също трябва да бъдат обвързани с цели за опазване на околната среда и икономия на енергия.

5.8   Не на последно място в Плана се подчертава необходимостта от съгласувани действия в световен мащаб с включване на развиващите се икономики за възвръщане към икономически растеж.

6.   Първа оценка на ЕИСК

6.1   Качествена оценка

6.1.1   В документа на Комисията са представени в подходяща форма предстоящите предизвикателства, изисквания и необходимост от действия. Европа трябва да действа бързо, съзнателно, целенасочено и амбициозно, със съзнание за своето значение и влагайки целия си международен авторитет.

6.1.2   Трябва да се повишат доверието и търсенето, за да се спре спиралата на спада. На първо място, трябва да се преборим най-вече с отрицателните въздействия на кризата върху пазара на труда и върху най-слабите членове на обществото. Досегашният набор от макроикономически политики не предложи подходящи отговори на актуалните проблеми, тъй като не отчиташе в достатъчна степен значението на вътрешното търсене в икономическия цикъл. Сега Комисията, макар и късно, насочва вниманието си към активната и стимулираща търсенето роля на бюджетната и паричната политика, за която ЕИСК настоява от години и която трябва да се провежда успоредно с мерките по отношение на предлагането, целящи увеличаване на конкурентоспособността. Комисията и държавите-членки най-накрая осъзнаха, че бюджетната политика трябва да налага експанзивни мерки, тъй като ефективността на мерките, свързани с паричната политика, е изключително ограничена в настоящата ситуация.

6.1.3   Интересно изглежда в този контекст позоваването на Комисията върху по-голямата гъвкавост на Пакта за стабилност и растеж след реформирането му през 2005 г. Според ЕК тази гъвкавост трябва да се използва в настоящата ситуация, което означава, че при извънредните сегашни обстоятелства, изразяващи се в паралелна поява на финансова криза и рецесия, едно временно превишаване на границата за бюджетен дефицит от 3 процента се приема за уместно.

6.1.4   ЕИСК приветства обстоятелството, че Комисията подчертава положителната роля, която ЕЦБ трябва да играе при подкрепата на реалната икономика. При това Комисията посочва съществения принос на ЕЦБ за стабилизиране на пазарите чрез предоставяне на кредити на банките, както и приноса й за подобряване на ликвидността. Комисията посочва също наличието на възможности за маневриране при намаляването на лихвите.

6.1.5   Очевидно е, че след овладяване на кризата, през следващия период на възход отново ще трябва да се спазват средносрочните цели на бюджетната политика, за да не се застраши устойчивостта на публичните финанси. При това ще трябва да се следи да не се стигне отново до прекомерно натоварване на фактора „труд“ или до неприемливи ограничения по отношение на разходите. Затова още сега трябва да се мисли за концепции, чрез които да бъдат разкрити например нови източници на доходи. Освен това, не бива да се забравя, че възстановяването на увеличените по време на кризата държавни квоти не представлява цел „per se“. При едно застаряващо население и високи социални стандарти, каквито са заложени в европейския социален модел, по-високото ниво на държавните квоти не бива да се разглежда като необходимо зло. В крайна сметка държавите, които биват хвалени за успешно проведената стратегия за гъвкава сигурност, също имат държавни квоти, по-високи от средните.

6.1.6   Абсолютно необходимо е националните мерки не само да бъдат допълвани с европейски, но и да се прилагат координирано. По този начин ще се постигнат трансгранични допълнителни ефекти и ще се избегне проблемът с „авантаджийството“. Държавите, които не участват в осъществяването на Европейския план за икономическо възстановяване, могат да намалят ефекта от предвидените мерки, а онези държави, които активно стабилизират конюнктурата, биват дамгосвани заради дефицита им. Погледнато в цялост, особена отговорност се пада на онези държави-членки, които поради размера си оказват съществено влияние върху общото развитие и които разполагат с относително големи бюджетни възможности за действие.

6.1.7   Като положителен факт следва да се посочи също, че при насърчаването на растежа не биват пренебрегвани целите по отношение на околната среда, изменението на климата и енергетиката, както и погледът отвъд границите на високо развитите индустриални държави. В глобален аспект са от значение и действията, насочени срещу неоправдани протекционистични мерки.

6.2   Количествена оценка

6.2.1   В настоящото становище ЕИСК желае да постави акцента върху общата макроикономическа оценка. Той обаче ще продължи своята работа и в по-нататъшно становище ще проучи и оцени в детайли решенията. При това ще се обсъждат както необходимите изменения в правната уредба на помощите, така и измененията в правилника на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Някои от мерките, съдържащи се в предложения от Комисията богат „набор от инструменти“, ще трябва да се подложат на критична проверка. Тук спада например оспорваното намаляване на социалните разходи и на ДДС върху трудоемките услуги. Трябва да бъде проучен и въпросът за това, как предоставяните субсидии и средства, съгласно Плана за икономическо възстановяване, се отразяват върху конкуренцията.

6.2.2   Тъй като пакетът за съживяване на икономиката трябва да бъде съпътстван от структурни реформи, следва да се внимава последните да не противоречат на целта за съживяване на търсенето. Структурните реформи трябва да са разработени по-скоро така, че да бъдат социално поносими и да водят до увеличаване на растежа и заетостта.

6.2.3   Във всички случаи трябва критично да се отбележи, че сумата от 200 милиарда евро за две години изглежда много по-голяма, отколкото е в действителност. „Свежите пари“ са значително по-малко, защото при средствата от бюджета на ЕС и от Европейската инвестиционна банка става дума отчасти само за предварително предоставяне на и без това предвидени средства. При националните средства пък става дума по-скоро не за нови, допълнителни инициативи, а за списък от мерки, които и без Европейския план за икономическо възстановяване вече са били планирани или дори приети от националните правителства.

7.   Нова организация на финансовите пазари

7.1   Две тежки кризи непосредствено една след друга са достатъчна причина за ново регулиране на финансовите пазари, т. е. на търговията, на продуктите, на участниците, на надзора, на рейтинговите агенции и т. н. на равнище ЕС и най-вече на глобално равнище. Това е необходимо за възможно най-бързото възстановяване на доверието във финансовите институции, на доверието между тях и на доверието на инвеститорите и потребителите. Реформата на финансовите пазари и бързото възстановяване на функциите им е най-важното условие за това, те да могат отново да изпълняват задачите си за подпомагане на реалната икономика и по този начин да допринасят за успеха на мерките за съживяване на конюнктурата.

7.2   Европа възприе безкритично много неща, идващи от САЩ, като се започне от въвеждането на т.нар. финансови иновации, мине се през финансирането на пенсионни системи и се стигне до счетоводните правила, като лошите резултати са известни. Затова в бъдеще европейските възгледи, силни страни, опит и традиции трябва да добият отново по-голямо значение, като се обърне внимание и на някои специфични особености, като кооперациите като форма на организация. При това в по-голяма степен трябва да се използва нарасналата вследствие разширяванията „критична маса“ на еврозоната. На срещата на върха на страните от Г-20 във Вашингтон бяха дадени положителни сигнали, че постигнатите на тази среща резултати трябва да се доразвият за целите на предстоящата среща на върха на страните от Г-20 на 2 април 2009 г. в Лондон.

7.3   Темата за необходимата реорганизация и нова система на регулиране на финансовите пазари не се засяга в Европейския план за икономическо възстановяване, предложен от Комисията. ЕИСК се надява, че това се дължи единствено на обстоятелството, че Комисията планира инициатива „Наблюдение на финансовите пазари в ЕС“, която трябва да бъде приета през юли 2009 г. При създаването на нови рамкови условия ще трябва да се проучат и онези научни изследвания, от които е видно, че на спекулативните пазари — не на последно място поради базираните на компютърни модели търговски системи и решения на важни и големи пазарни участници — систематично се наблюдава масово залитане в двете посоки поради „стадно поведение“. ЕИСК си запазва правото да представи в по-късен момент исканията и предложенията си в тази връзка и по този повод посочва организираната от него конференция „Rien ne va plus“ — възможности за възстановяване на европейската социална пазарна икономика след краха на „хазартния капитализъм“, която ще се проведе на 22 и 23 януари 2009 г. в Брюксел.

---

(1)  За подробности по пакета от мерки вж. прес съобщение на Комисията относно решения на ЕК, свързани с Лисабонската стратегия (IP/08/1987).

---