4.8.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 182/36

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/116/EО на Европейския парламент и на Съвета за срока за закрила на авторското право и някои сродни права“

COM(2008) 464 окончателен — 2008/0157 (COD)

(2009/C 182/07)

Докладчик: г—н GKOFAS

На 4 септември 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 47, параграф 2, член 55 и член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/116/EО на Европейския парламент и на Съвета за срока за закрила на авторското право и някои сродни права“

COM(2008) 464 окончателен — 2008/0157 (COD).

Специализираната секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 6 януари 2009 г. (докладчик: г— н GKOFAS).

На 450-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 януари 2009 г. (заседание от 14 януари), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 115 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Комитетът отправя искане, в областта на музикалното творчество, за установяване между държавите-членки на единен режим за закрила и хармонизация, който да обхваща приносите на различните творци, така че да се избягват проблемите, свързани с трансграничното разпределение на правата върху използването.

1.2   Освен това, Комитетът призовава творбите, представляващи музикални композиции, придружени с текст, да се разглеждат като цялостни произведения и срокът, през който те са защитени, да изтича 70 години след смъртта на последния от техните автори.

1.3   Държавите-членки често пъти разрешават дейността на многобройни органи за колективно управление, които се различават в зависимост от предмета на авторското право, и в резултат на това ползвателите са задължени на няколко от тях дори за творби, които са придобили като цялостни, независими и уникални произведения, записани на материален носител. Целесъобразно е да се предвиди и да се посочи изрично, че записаната по този начин творба представлява уникален, цялостен и неделим продукт и трябва да се разглежда като такъв.

1.4   За събирането на процентните възнаграждения на притежателите на авторски права е целесъобразно да се създаде единен орган за колективно управление на авторските права, който единствен да отговаря както за тяхното събиране, така и за предоставянето на тези суми на разположение на други органи, представляващи горепосочените притежатели на авторски права, независимо от това тези органи вече съществуват или са създадени наскоро, така че ползвателят да може да се договаря и да подписва договори само с една организация, а не с няколко.

1.5   Комитетът предлага срокът на закрила на записите на изпълнения да бъде удължен от 50 на 85 години. С цел полагане на по-големи усилия за закрила на анонимните изпълнители, които в по-голямата си част отстъпват правата върху използването на техните звукозаписи срещу „справедливи възнаграждения“ или фиксирани суми, е целесъобразно да се създаде нормативна уредба, която да задължава продуцентите на дискове да отделят най-малко 20 % от допълнителните приходи, получени от продажба на горепосочените звукозаписи, за използване по време на удължения период на закрила.

1.6   Комитетът предлага да се въведе задължението за създаване на агенция за изпълнителите, по-специално за по-малко известните изпълнители, тъй като „известните изпълнители“ от своя страна винаги успяват да се споразумеят с продуцентите относно процента от продажбите на звукозаписи, който ще получават.

1.7   Комитетът счита, че трябва да се сключва писмен договор между изпълнителите и членовете на дружествата за колективно управление, които ги представляват, за да се гарантира, че управлението на авторските права и събирането на възнаграждения за авторските права е законно. В случай че нямат писмен, подписан и датиран договор с всеки притежател на авторски права поотделно, тези дружества няма да имат правото да събират суми по какъвто и да било начин от името на бенефициер, с когото не са постигнали споразумение.

1.8   За да се гарантира доброто разпределение на ресурсите, тези дружества трябва да бъдат с идеална цел, а финансовите документи за събиране и изплащане на авторски права трябва да са напълно прозрачни.

1.9   Комитетът обаче се опасява, че тези приходи, получени от второстепенни източници на доход, могат да се окажат прекалено голямо бреме за лицата, които са задължени да ги изплащат. По-конкретно, на общностно равнище следва да се изясни понятието „публично изпълнение, реализирано със средствата на радиото или телевизията“, което по-късно да се транспонира в законодателствата на всички държави-членки. Това понятие може да се разбира като разумно възпроизвеждане и повторно излъчване с лични средства на предварително платени публични изпълнения.

1.10   Комитетът смята, че възнаграждението трябва да бъде справедливо и за двете страни — притежателите на авторски права и тези, които са задължени да заплащат за тях. Следва да се изяснят неяснотите относно справедливите възнаграждения за трансфер на правото на отдаване под наем на изпълнители. Недопустимо е по този въпрос да не съществува единна общностна правна уредба и той да е оставен на преценката на законодателите на всяка държава-членка, които на свой ред предоставят това правомощие на дружествата, които събират таксите за авторски права и които често пъти определят неподлежащи на контрол и несправедливи тарифи.

1.11   Комитетът счита, че е необходимо ясно да се уточни, че „публично използване“ е това, при което ползвателят използва дадена творба с цел получаване на печалба и в рамките на предприемаческа дейност, която налага или оправдава такова използване (на музикална творба, на визуална творба или на творба, която включва музика и образ).

1.12   Следва да се спомене по-конкретно дали творбата се възпроизвежда или излъчва с помощта на оборудване или чрез директно предаване благодарение на оптични дискове или магнитни вълни (приематели), като в този случай отговорността за публичното излъчване (и за избора) се поема от излъчващия оператор, а не от ползвателя. Следователно ползвателят на творбата не е крайният ползвател и поради тази причина понятието „публично изпълнение“ не може да бъде приложено в този случай.

1.13   Използването на средства за масова информация не може да представлява първично публично изпълнение, когато препредаването се извършва от места като ресторанти, кафенета, таксита и др. Вследствие на това тези изпълнения следва да бъдат освободени от задължението за тях да се плаща процентно възнаграждение за авторските права на изпълнителите. Таксите за авторските права, свързани със звукозаписите, вече са били платени предварително от лицата, които имат право да представят тези звукозаписи пред публиката с жични или безжични средства. Слушането на звукозаписи по радиото следва да се счита за частно използване от страна на гражданите, независимо от това дали те са у дома си, на работа, в автобус или ресторант. Тъй като гражданинът не може да бъде на две места едновременно, процентните възнаграждения за правата са платени на имащите право на тях от радиостанциите, които са истинските ползватели.

1.14   Целесъобразно е да бъдат освободени от задължение за плащане професионалните сектори, в които музиката или образът не играят никаква роля в производствения процес. По отношение на секторите, в които излъчването на музика или образи изпълнява само спомагателна функция в извършването на предприемаческа дейност, от тях следва да се изисква единствено заплащането на определена минимална сума, която естествено ще се определя в резултат на преговори между органите, които представляват колективните интереси на ползвателите, и единния орган за управление на авторските права.

1.15   Комитетът счита, че за да се гарантира, че дружествата за колективно управление ще изплащат средствата на изпълнителите, е наложително да бъде създадена агенция, която да функционира като гаранционен фонд, в случай че тези дружества се сблъскват с трудности. Става въпрос за включване на клауза за задължително използване, чието нарушаване ще се санкционира със загуба на авторските права (клаузата „използваш или губиш“), в договорите за звукозапис, които се сключват между изпълнителите и продуцентите, както и на принципа за „ново начало“ в договорите, които обхващат периода, с който се удължава първоначалният срок от 50 години.

1.16   Комитетът е особено обезпокоен от факта, че общностното законодателство най-общо казано е насочено към закрилата на авторските права и сродните права, но пренебрегва правата на крайните ползватели и потребители. В действителност, въпреки че се посочва, че творческите, художествените и предприемаческите дейности са в значителна степен дейности на самостоятелно заети лица и като такива трябва да бъдат улеснявани и закриляни, същият подход не се прилага и по отношение на потребителите. Следователно е необходимо да се изгладят различията между националните законодателства на държавите-членки и да се заменят с административни глоби наказателните мерки, които някои от тези законодателства предвиждат за неизплащане на дължими авторски права.

1.17   Комитетът е съгласен с изменението на член 3, параграф 1, при условие че бъде въведен период на закрила от 85 години. По отношение на второто и третото изречение от член 3, параграф 2 Комитетът също предлага срок от 85 години. Комитетът приветства включването в член 10 на директивата на параграф 5 относно обратната сила.

1.18   Комитетът призовава Комисията да отчита неговите наблюдения и предложения, така че съществуващото законодателство да бъде подобрено и държавите-членки да спазват директивите и да вземат необходимите законодателни мерки, за да ги включат в своето вътрешно законодателство.

2.   Въведение

2.1   Съществуващият режим, който предвижда срок на закрила от 50 години, се прилага по силата на Директива 2006/116/EО на Европейския парламент и Съвета за срока за закрила на авторското право и казано по-общо на някои сродни права на изпълнителите.

2.2   Освен това, както се подчертава в Обяснителния меморандум на предложението, тази ситуация ще ощети известните творци, но същевременно и най-вече тези, които са отстъпили своите изключителни права на продуцентите на звукозаписи срещу изплащането на фиксирана сума. Естествено тези справедливи еднократни плащания за излъчването на техните звукозаписи по радиото или телевизията ще спрат.

3.   Общи бележки

3.1   С настоящото становище се цели да се направят изменения на някои от членовете на Директива 2006/116/EО, с която се определя срокът на закрила на изпълненията на звукозаписи, да се привлече вниманието към допълнителни мерки за постигането на тази цел, но също така и да се представят различните проблематики, с които ще се допринесе за по-ефективното постигане на тази цел, т.е. смекчаване на социалните различия между продуценти, водещи изпълнители и студийни музиканти.

3.2   ЕИСК е много загрижен за закрилата на авторските права на изпълнителите и на сродните права като цяло, по-специално по отношение на звукозаписите, и предлага да се отговори на тези изисквания посредством изплащането на минимална сума в полза на изпълнителите по време на удължения период на закрила.

4.   Специфични бележки

4.1   Основната идея на Комисията е насочена главно към удължаване на срока на закрила на авторските права на изпълнителите.

4.2   Комитетът счита, че тази хармонизация между държавите-членки е необходима, за да бъдат избегнати трудностите при трансграничното разпределение на правата върху използването.

4.3   Комитетът е убеден също, че творба, която представлява музикална композиция, придружена от текст, трябва да се разглежда като цялостно произведение, чийто срок на закрила изтича 70 години след смъртта на последния неин автор, тъй като възможно най-голямата закрила на авторските права на творците е за предпочитане пред намаляването на срока на закрила, което би създало многобройни проблеми.

4.4   В духа на изложените по-горе съображения Комитетът предлага срокът на закрила на записите на изпълнения да бъде удължен от 50 на 85 години.

4.5   С цел полагане на по-големи усилия за защита на анонимните изпълнители, които в по-голямата си част отстъпват правата върху използването на техните звукозаписи срещу „справедливи възнаграждения“ или фиксирани суми, е целесъобразно да се създаде нормативна уредба, която да задължава продуцентите на записи да отделят най-малко 20 % от допълнителните приходи от продажбата на горепосочените звукозаписи за използване по време на удължения период на защита.

4.6   С оглед на изложената по-горе цел, Комитетът счита по-конкретно, че е целесъобразно да се създаде агенция за изпълнителите, по-специално за по-малко известните изпълнители.

4.7   Комитетът предлага управлението и изплащането на възнаграждения да се осъществява посредством дружества за колективно управление, които ще управляват тези „искания за второстепенни възнаграждения“. Следва обаче да се вземат някои предпазни мерки по отношение на работата и състава на тези органи.

4.8   Комитетът счита, че трябва да се сключва писмен договор между изпълнителите и членовете на дружествата за колективно управление, които ги представят, за да се гарантира, че управлението на авторските права и събирането на възнаграждения за авторските права е законно.

4.9   Тези дружества трябва да бъдат с идеална цел, а финансовите документи за събиране и изплащане на авторски права трябва да са напълно прозрачни. Комитетът е на мнение, че тези органи, при чието създаване трябва да се спазват правилата и законите на всяка държава, следва да спадат само към две категории, в зависимост от това дали представят авторите или изпълнителите. Комитетът е убеден, че ако категориите са повече на брой и органите представят интересите на различни автори, това би довело до объркване и спазването на изискванията за прозрачност и контрол със сигурност би било по-трудно.

4.10   Изпълнителите обаче получават и доходи от други източници. Дружествата за колективно управление са създадени най-вече, за да управляват „вторичните права на възнаграждение“, които се делят на три основни вида: а) справедливо възнаграждение за излъчване по телевизията и представяне на публиката; б) процентни възнаграждения за права при възпроизвеждане за лично ползване; в) справедливо възнаграждение за прехвърляне на правото на изпълнителите за отдаване под наем. Тези приходи също ще се увеличат благодарение на удължаването на срока на закрила от 50 на 85 години.

4.11   Комитетът обаче се опасява, че тези приходи, които идват от второстепенните източници на доход, могат да се окажат прекалено голяма тежест за лицата, които са задължени да ги изплащат. По-конкретно, на общностно равнище следва да се изясни понятието „публично изпълнение, реализирано със средствата на радиото или телевизията“, което по-късно да се транспонира в законодателствата на всички държави-членки. Това понятие може да се разбира като разумно възпроизвеждане и повторно излъчване с лични средства на предварително платени публични изпълнения.

4.12   Комитетът счита, че изискването за изплащане на „справедливо възнаграждение“ за повторното излъчване на вече защитено изпълнение, особено ако то е направено с идеална цел, представлява злоупотреба и насърчава музикалното пиратство.

4.13   Освен това Комитетът изразява безпокойство относно начина, по който трябва да се управляват средствата, осигурени от другите два източника на доходи на творците. Този въпрос вълнува всички участници, които са задължени да изплащат авторски права. При положение че липсва предварително писмено споразумение между лицето, което има право на този допълнителен доход, и лицето, което се явява негов представител в сдружението за колективно управление, как да се гарантира, че участникът, задължен да изплати допълнителния доход, наистина ще направи това?

4.14   От друга страна е целесъобразно да се изяснят неяснотите относно справедливото възнаграждение за трансфер на правото на отдаване под наем на изпълнителите. Комитетът смята, че възнаграждението трябва да бъде справедливо и за двете страни — притежателите на авторски права и тези, които са задължени да заплащат за тях. Освен това, справедливото възнаграждение следва да се определя по пропорционален начин приблизително на всеки пет години в резултат на двустранни колективни преговори.

4.15   Комитетът е убеден, че постъпвайки по този начин и регламентирайки процентно възнаграждение за права за възпроизвеждане за лично ползване, по-специално за специалистите от развлекателната индустрия, които използват тези възпроизведени копия не само за лично ползване, ще бъде възможно да се осигурят постоянни приходи под формата на вторичните права на възнаграждение по време на целия период, с който се удължава срокът на закрила, да се води борба срещу музикалното пиратство и да се увеличат законните продажби на звукозаписи в Интернет.

4.16   Комитетът счита, че за да се гарантира, че дружествата за колективно управление ще изплащат средствата на изпълнителите, е наложително да бъде създадена допълнителна агенция, която ще функционира като гаранционен фонд, в случай че тези дружества се сблъскват с трудности, и ще бъде в състояние да изплати необходимите суми.

4.17   Освен това Комитетът счита, че за да се постигне целта на настоящото становище, в разглежданата директива следва да се включат и някои съпътстващи мерки. По-специално става въпрос за включване на клауза за задължително използване, чието нарушаване ще се санкционира със загуба на авторските права (клаузата „използваш или губиш“), в договорите за звукозапис, които се сключват между изпълнителите и продуцентите, както и на принципа на „ново начало“ в договорите, които обхващат периода, с който се удължава първоначалният срок от 50 години. В случай че е изтекла една година след края на удължения срок на закрила, се погасяват правата на продуцента и изпълнителя върху звукозаписа, както и върху записа на изпълнението.

4.18   Комитетът е убеден, че закрилата на изпълнителите с оглед на риска техните изпълнения да се окажат жертва на звукозаписи, които продуцентите не излъчват поради финансови трудности, е приоритетен въпрос, и счита, че е целесъобразно да се вземат мерки, които да попречат на последните да изхвърлят труда на първите. Тези мерки биха могли да представляват разпоредби от административен характер или да бъдат под формата на глоби.

4.19   Комитетът е убеден също така, че тъй като държавите-членки на Европейския съюз имат голямо наследство от народни песни, следва да се въведе специална нормативна уредба за този тип творби, както и за други подобни на тях, които могат да бъдат счетени за „сираци“, с цел те да бъдат включени в публичната област.

4.20   Комитетът е съгласен със съдържащото се в член 10 упоменаване на обратната сила на законодателството за всички действащи договори.

4.21   Комитетът приема също параграф 3 и параграф 6 на член 10.

4.22   Комитетът изразява своето съгласие с правото на допълнително годишно възнаграждение за удължения срок на закрила в договорите за трансфер на права от творци или изпълнители.

4.23   Комитетът е съгласен, че тези 20 % от приходите, които продуцентът е получил през годината преди изплащането на гореспоменатото възнаграждение, представляват подходяща сума за допълнително плащане.

4.24   Комитетът не е съгласен с предложението държавите-членки да разполагат с възможността за уреждане на изплащането на допълнителните годишни възнаграждения посредством дружествата за колективно управление.

4.25   Комитетът счита, че всеки изпълнител следва да сключва отделен писмен договор с представителите на дружеството. Този договор задължително трябва да се сключва преди представителите да получат възнаграждението от името на притежателя на авторските права. Дружествата ще трябва да се отчитат всяка година пред един единствен и отделен орган, в чийто състав влизат изпълнители и продуценти, за управлението на приходите от допълнителните възнаграждения, получени в резултат от удължаването на срока на закрила.

4.26   Комитетът подкрепя както преходната мярка, предвидена в член 10, така и мярката относно използването на звукозаписа от изпълнителя.

4.27   Комитетът счита, че е необходимо да съществува уеднаквената разпоредба, по силата на която определени продуценти, а именно тези, чиито годишни доходи не надвишават 2 милиона евро, да са освободени от задължението да запазват 20 %. Без съмнение, ще бъде необходимо върху тях да се упражнява годишен контрол, за да се установи кои от тях спадат към тази категория.

4.28   Комитетът е обезпокоен от факта, че при липсата на законодателни разпоредби, които предварително да уреждат начина за разпределяне на ресурсите, контрола на тяхното разпределение, финансовите документи, удостоверяващи евентуални фалити на дружества, случаите на смърт на притежателите на авторски права или отказ от получаване на възнаграждения, както и въпроса за договорите, сключени между тях и дружествата за колективно управление, за контрола върху последните и много други правни въпроси, приемането на упоменатата директива, по-специално частта, която регламентира управлението и изплащането на 20 % от допълнителните доходи, ще създаде многобройни проблеми при нейното прилагане, без да предостави истинско решение на проблемите, свързани с постигането на баланс между условията, предоставяни на известните изпълнители, и начина, по който са третирани анонимните изпълнители.

4.29   Решението на проблема за постигане на баланс е свързано не само с удължаването на срока на закрила, но и със сключването на обмислени договори, съдържащи клауза, според която неизползваното на правата се санкционира с тяхната загуба. Комитетът счита, че заедно с предложението за изменение на директивата е необходимо да се приеме законодателна разпоредба, която ще допринесе за избягването на случаите, при които изпълненията се замразяват за срок от 50 години. Преди транспонирането на изменената директива в законодателствата на държавите-членки, е абсолютно наложително да се създадат допълнителни разпоредби, най-вече за да се установят редът и условията за изплащане на възнагражденията на притежателите на авторски права.

4.30   Комитетът счита, че за да избегнат обобщенията и различните тълкувания, е целесъобразно да се уточни в достатъчна степен понятието „публикуване на звукозапис“. Друг открит въпрос е този за случаите на едновременно публикуване на даден звукозапис от различни изпълнители, най-вече студийни музиканти, които не са отстъпили техните права на съответния продуцент, независимо дали става въпрос за предаване по средствата за масова информация, репетиране на песни за участие в конкурси или тяхното разпространение по Интернет.

---