52008PC0820

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 3.12.2008

COM(2008) 820 окончателен

2008/0243 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство

(преработена версия)

{SEC(2008) 2962}{SEC(2008) 2963}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

- Основания и цели на предложението

Настоящето предложение представлява преработена версия на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна (наричан по-нататък Регламент от Дъблин[1]

Докладът на Комисията относно оценката на системата от Дъблин, публикуван на 6 юни 2007 г. (наричан по-нататък доклад за оценка на дъблинската система)[2] и получените предложения от различни заинтересовани страни в отговор на допитването по зелената книга[3] установиха някои недостатъци, свързани главно с ефективността на системата, въведена от действащите законодателни разпоредби и със степента на защита, предоставена на търсещите международна закрила, които са обект на процедурата от Дъблин. Затова Комисията желае да измени Регламента от Дъблин с цел, от една страна, да повиши ефективността на системата и, от друга страна, да гарантира, че на нуждите на търсещите международна закрила се дава всеобхватен отговор в рамките на процедурата за определяне на компетентността. Освен това в съответствие с Плана за политика в областта на убежището[4] предложението има за цел да разреши ситуации, представляващи особено голямо бреме за приемния капацитет и системите за предоставяне на убежище на държавите-членки, както и ситуации, в които е налице неадекватна степен на защита на търсещите международна закрила.

Както бе посочено в Плана за политика в областта на убежището, настоящето предложение е част от пръв набор от предложения, които имат за цел да гарантират по-висока степен на хармонизация и по-добри стандарти на закрила за общата европейска система за убежище (по-нататък: ОЕСУ). То се приема едновременно с преработените версии на Регламента за ,,ЕВРОДАК“[5] и Директивата относно условията на приемане[6]. През 2009 г. Комисията ще изготви предложение за изменение на Директивата за признаването[7] и на Директивата за процедурите за предоставяне на убежище[8]. Освен това през първото тримесечие на 2009 година Комисията ще предложи създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на предоставянето на убежище, която ще има за цел да оказва практическа помощ на държавите-членки при вземането на решения по отношение на молби за убежище. Службата за подкрепа ще оказва помощ и на държавите-членки, чиито системи за убежище търпят особен натиск, най-вече поради тяхното географско положение, за спазването на общностното законодателство, под формата на специална експертиза и практическа помощ.

- Общ контекст

На територия, на която не съществува контрол на вътрешните граници на държавите-членки, бе необходим механизъм за определянето на компетентността по отношение на молбите за убежище, подадени в държавите-членки, с цел, от една страна, да се гарантира ефективен достъп до процедурите за определяне статута на бежанец и да не бъде компрометирана целта за бързата обработка на молбите за убежище и, от друга страна, да се предотвратят злоупотреби с процедурите по предоставяне на убежище посредством многократното подаване на молба за убежище от едно и също лице в няколко държави-членки с единствената цел да бъде удължен престоят на лицето в държавите-членки.

Първоначално договореностите относно определянето на компетентността за разглеждането на молби за убежище бяха част от междуправителствената Шенгенска конвенция. Те бяха заменени от Конвенцията за определяне на държавата, която е компетентна за разглеждане на заявления за убежище, подадени в една от държавите-членки на Европейските общност, позната като „Дъблинската конвенция“[9]. За да подсили действието на Дъблинската конвенция, бе приет Регламент (ЕО) № 2725/2000 от 11 декември 2000 г. относно създаването на система „ЕВРОДАК“ (система за сравнение на дактилоскопичните данни на търсещи убежище лица) (по-нататък: Регламент за „ЕВРОДАК“)[10].

Регламентът от Дъблин бе приет през февруари 2003 г. с цел да бъде приложен член 63, параграф 1, буква а) от Договора за ЕО, в който бе поставено изискването за замяната на Дъблинската конвенция с правен инструмент на Общността и да бъде изпълнено желанието, изразено в заключенията на Европейския съвет в Тампере от октомври 1999 г.

Регламентът от Дъблин е считан за първият етап от ОЕСУ. Той подобри значително Дъблинската конвенция чрез въвеждането на някои нови аспекти и като се основаваше на същите общи принципи, и по-конкретно на факта, че главно държавата-членка, която е играла най-важна роля по време на влизането на търсещия убежище и неговото пребиваване на територията на държавите-членки, следва е компетентна за разглеждането на молба за убежище, като са предвидени някои изключения, целящи да защитят целостта на семейството.

Програмата от Хага прикани Комисията да приключи оценката на първата фаза правни инструменти в областта на политиката на убежище и да представи пред Съвета и пред Европейския парламент инструменти и мерки за втората фаза с оглед на тяхното приемане преди края на 2010 г. В доклада за оценката на Дъблинската система бе направен изводът, че като цяло основните цели на системата, а именно за създаването на ясен и функциониращ механизъм за определянето на компетентността за разглеждане на молби за убежище, са били постигнати до голяма степен, но че все още са налице някои проблеми, които пораждат безпокойство както по отношение на практическото прилагане, така и по отношение на ефективността на системата. Освен това отговорите на зелената книга посочиха също така значителен брой слабости в защитата, предоставена на търсещите международна закрила, които са засегнати от Регламента от Дъблин.

Съответно настоящето предложение за изменение на Регламента от Дъблин представлява отговор на Програмата от Хага и цели да се справи с недостатъците, установени при прилагането на Регламента от Дъблин.

Освен това предложението има за цел да гарантира съответствие с промените в правото на ЕС в областта на политиката на убежище, и особено с Директивата за процедурите за предоставяне на убежище, с Директивата за признаването и с Директива 2003/9/ЕО относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище (по-нататък: Директива относно условията на приемане)[11].

В оценката на въздействието, приложена към настоящето предложение, е включен подробен анализ на проблемите, установени по отношение на този регламент и на подготовката по неговото изменение, намирането и оценката на политически подварианти и на предпочитания вариант за политика.

- Съществуващи разпоредби в областта на предложението

„Дъблинската система“ включва Регламента от Дъблин, регламентите за ЕВРОДАК и двата регламента за тяхното прилагане. Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 г. за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна (по-нататък: Регламент за прилагането на Регламента от Дъблин)[12] и Регламент (ЕО) № 407/2002 на Съвета за определяне на някои условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 2725/2000 относно създаването на системата „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция[13].

С Регламента на Европейския парламент и Съвета за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета, изменено с Решение 2006/512/ЕО, на някои актове, които подлежат на процедурата, посочена в член 251 от Договора, по отношение на процедурата по регулиране с контрол[14], няколко разпоредби от Регламента от Дъблин бяха адаптирани към процедурата по регулиране с контрол. Тези разпоредби са включени в настоящето предложение.

- Съгласуваност с други политики

Настоящото предложение е в пълна съгласуваност със заключенията на Европейския съвет в Тампере от 1999 г. и с Програмата от Хага от 2004 г. относно създаването на ОЕСУ. То е също така в пълна съгласуваност с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно по отношение на правото на убежище и защитата на личните данни.

КОНСУЛТАЦИЯ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ

Комисията предприе двустранен подход по отношение на оценката на дъблинската система , а именно техническа и политическа оценка. Техническата оценка (докладът за оценка на Дъблинската система) се основаваше на широка гама от позиции, предоставени от държавите-членки, които включваха отговори на подробен въпросник, изпратен от Комисията през юли 2005 г., периодични обсъждания по време на експертни срещи и статистическа информация. Надлежно бяха взети под внимание също така позициите на други заинтересовани страни, по-конкретно ВКБООН и организации на гражданското общество. Консултацията на основата на зелената книга относно бъдещето на ОЕСУ послужи като оценка на политиката. В отговор на това обществено допитване бяха получени 89 позиции от широк кръг заинтересовани страни. Повдигнатите въпроси и направените предложения по време на допитването предоставиха основните точки за изготвянето на плана за политика в областта на убежището, който представя пътна карта за идните години и изброява мерките, които Комисията възнамерява да предложи с цел да завърши втория етап от ОЕСУ, включително inter alia предложението за изменение на Регламента от Дъблин.

На 5 март 2008 г. службите на Комисията обсъдиха неформално с държавите-членки общата рамка на това предложение в рамките на Комитета по имиграция и убежище (КИУ). Освен това през октомври 2007 г. и през юли 2008 г. бяха организирани експертни срещи с работещите в тази сфера представители на държавите-членки, ВКБООН и НПО, с адвокати, със съдии и с членове на Европейския парламент с цел да бъдат чути техните предложения за необходимите подобрения в Регламента от Дъблин.

В резултат на процеса на допитването бе установено, че повечето държави-членки предпочитат да бъдат запазени основополагащите принципи на Регламента от Дъблин, като в същото време осъзнават необходимостта да бъдат извършени подобрения в някои аспекти, свързани главно с неговата ефективност. От друга страна, много организации на гражданското общество и ВКБООН се застъпват за напълно различен подход, според който това коя държава-членка е компетентна, се определя на основата на мястото, където е подадена молбата за международна закрила. В отсъствието на политическа воля за такава промяна обаче те призовават за по-доброто удовлетворяване в рамките на регламента на нуждите от защита на търсещите международна закрила. В своя доклад за оценката на дъблинската система от 2 септември 2008 г.[15] Европейският парламент предложи известен брой подобрения в сегашната система, повечето от които свързани с елемента на закрила.

Предложението на Комисията взема предвид всички аспекти, по отношение на които заинтересованите страни изразиха загриженост. Макар че Комисията предлага да запази в сила основните принципи на Регламента от Дъблин, тя смята, че е от особена важност в настоящето предложение да разгледа както въпросите, свързани с ефикасността, така и онези, свързани с аспекта на закрила.

ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

- Резюме на предложеното действие

Основаната цел на предложението е да повиши ефективността на системата и да гарантира по-високи стандарти на защита на лицата, попадащи в обхвата на действие на „дъблинската процедура“. В същото време предложението има за цел да допринесе за по-доброто справяне със ситуации, представляващи особено голямо бреме за приемните условия и системите за убежище на държавите-членки.

В предложението са запазени същите основни принципи, залегнали и в настоящия Регламент от Дъблин, а именно, че компетентна за разглеждането на молба за международна закрила е главно тази държава-членка, която е изиграла най-съществена роля по време на влизането или пребиваването на търсещия убежище на територията на държавите-членки, като са предвидени изключения, които имат за цел да защитят целостта на семейството.

Освен това в предложението като цяло се запазва естеството на инструмента, което се състои главно в дефинирането на задълженията на държавите-членки една спрямо друга и в предвиждането на разпоредби, които регулират задълженията на държавите-членки спрямо търсещите убежище, които са обект на дъблинската процедура, само доколкото тези разпоредби влияят върху хода на производството между държавите-членки или са необходими, за да осигурят съгласуваност с други инструменти на политиката на убежище. Въпреки това се предлага подобряването на съществуващите процедурни гаранции, което да осигури по-висока степен на защита, и включването на нови правни гаранции, които да дадат по-добър отговор на особените нужди на лицата, обект на дъблинската процедура, като в същото време целят да избегнат всички пропуски по отношение на тяхната защита.

Предложението засяга следните въпроси:

1. Приложно поле на регламента и съгласуваност с правото в областта на политиката на убежище

Предложението разширява приложното поле на прилагане на регламента, като включва лицата, търсещи (и ползващи се със) субсидиарна закрила. Това изменение се смята за необходимо с оглед да бъде гарантирана съгласуваността с правото на ЕС, и по-конкретно с Директива за минималните стандарти, с която бе въведена правната концепция за субсидиарната закрила. Освен това предложението уеднаквява терминологията и определенията, използвани в регламента, с тези в други инструменти в областта на политиката по предоставяне на убежище.

2. Ефективност на системата

С цел да се осигури гладкото функциониране на процедурата за определяне на компетентността, се предлагат няколко изменения, и по-конкретно:

- Въвеждат се срокове за подаване на исканията за обратно приемане и се съкращава срокът за отговор на искания за информация; Въвежда се срок за отговор на искания с хуманитарни основания и се пояснява, че искания с хуманитарни основания могат да бъдат подавани по всяко време. Тези изменения имат за цел да осигурят по-голямата ефективност и експедитивност на процедурата за определяне на компетентността.

- Клаузите за преустановяване на компетентността са пояснени особено по отношение на обстоятелствата, при които се прилагат тези клаузи за преустановяване, държавата-членка, която носи тежестта на доказване и последиците от преустановяването на компетентността. Тези пояснения целят да гарантират по-уеднаквено прилагане на регламента и да намалят разминавания в тълкуването от държавите-членки, които биха могли да усложнят или забавят определянето на компетентната държава-членка;

- Обстоятелствата и процедурите за прилагането на дискреционните клаузи (хуманитарна клауза и клауза за суверенитета) са пояснени с цел inter alia да бъде осигурено по-уеднаквено и ефективно прилагане на регламента от държавите-членки. Подробностите, свързани с измененията на тези клаузи, се съдържат в точка 4;

- Добавени са правила за прехвърлянията, а именно за прехвърляния по погрешка и за разходите по прехвърлянията. Добавя се нова разпоредба относно обмена на съответна информация преди извършване на прехвърлянията (подробностите са посочени в точка 5) с цел сътрудничеството между държавите-членки да бъде улеснено inter alia по отношение на практическата организация на прехвърлянията;

- Съществуващият механизъм за разрешаване на спорове, предвиден понастоящем в Регламента за прилагане на Регламента от Дъблин само за разногласия между държавите-членки по прилагането на хуманитарната клауза, се разширява по обхват, като включва и спорни въпроси във връзка с прилагането на целия регламент;

- За да бъдат компетентните органи в състояние да наберат цялата необходима информация с оглед на определянето на компетентната държава-членка и, ако е необходимо, за да информират устно търсещия убежище относно прилагането на регламента, се въвежда разпоредба, съгласно която се организира задължително интервю. Тя има за цел да увеличи ефективността на системата, като улесни нейното прилагане, и да предостави на търсещите международна закрила адекватни защитни механизми.

3. Правни гаранции за лицата, които попадат в обхвата на прилагане на дъблинската процедура

Предложението въвежда няколко изменения, целящи да засилят правните гаранции за търсещите международна закрила и да им позволят да защитят по-добре своите права.

- Съдържанието, формата и моментът на предоставяне на информация на търсещите международна закрила са представени по-подробно в регламента. Освен това предложението предвижда приемането на обща информационна брошура, която да се използва във всички държави-членки. По-доброто информиране на търсещите международна закрила относно последствията от Регламента от Дъблин ще увеличи техните познания за процедурата за определяне на компетентността, което би могло inter alia да допринесе за намаляването на феномена на вторичните движения;

- Предвидено е право на обжалване срещу решение за прехвърляне и задължение на компетентните органи да вземат решение дали привеждането му в сила трябва да бъде преустановено и да позволят на въпросното лице да остане на територията в очакване на такова решение. Освен това са пояснени правото на правна защита и/или юридическо представителство, и където това е необходимо, на езикова помощ. Включени са и допълнителни пояснения на процеса на уведомяване, за да се гарантира по-ефективно правото на търсене на правна защита;

- Въвежда се е нова разпоредба, която припомня основния принцип, че никой не може да бъде задържан с единственото основание, че търси международна закрила. Този принцип потвърждава правото на ЕС в областта на задържането и особено Директивата за процедурите за предоставяне на убежище и гарантира спазването на Хартата за основните права на Европейския съюз и на други международни инструменти за защита на основните права като например Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Освен това с цел да се гарантира, че задържането на търсещи убежище лица по силата на дъблинската процедура не е произволно, са предложени ограничен брой специфични основания за подобно задържане. Лицата, които попадат под дъблинската процедура, следва да се третират по същия начин както всички задържани лица, търсещи убежище, които попадат в обхвата на предложението за изменение на Директивата за определяне на минимални стандарти относно приемането. Подобно на предложението за изменение на Директивата за условията на приемане специалното положение на малолетните или непълнолетни лица и на непридружените малолетни или непълнолетни лица е взето предвид чрез включването на специални разпоредби, които следва да се прилагат в тези случаи. Поради факта, че тази разпоредба засяга само ограничен брой основания за задържане на лица, попадащи в обхвата на дъблинската процедура, е логично тя да бъде включена в настоящия регламент, а не в предложението за изменение на Директивата за условията на приемане.

- Няколко разпоредби са пояснени с цел да се гарантира зачитането на принципа за ефективен достъп до процедурата за предоставяне на убежище.

4. Цялост на семейството, клауза за суверенитет и хуманитарна клауза

С цел заздравяване на правото на цялост на семейството и за да се поясни взаимодействието с клаузата за суверенитет и хуманитарната клауза и между двете клаузи, се предлага:

- Разширяване на правото на събиране на семейството, като се включат членове на семейството, които се ползват със субсидиарна закрила и които пребивават в друга държава-членка;

- Задължително събиране с роднини на издръжка (т.е. или роднинско лице, което е зависимо от търсещия убежище или търсещ убежище, който е зависим от роднина) и на непридружени малолетни или непълнолетни лица с роднини, които могат да се грижат за тях. Това се постига главно чрез преместването на сегашните разпоредби, занимаващи се с тези два въпроса, от хуманитарната клауза в критериите за определяне на компетентност;

- Разширяване на определението на „членове на семейството“ по отношение на малолетните или непълнолетни лица с цел да гарантира по-добрата защита на „висшия интерес на детето“.

- Премахване на възможността за изпращане обратно на търсещ убежище, за когото към момента на последната молба може да бъде приложен един от критериите за целостта на семейството, при условие че държавата-членка, в която е била подадена първата молба, до този момент не е взела първо решение по същество. Целта е по-конкретно да се гарантира, че държавата-членка, на чиято територия се намира търсещия убежище, може надлежно да вземе под внимание евентуални нови аспекти по отношение на семейното положение на търсещия убежище в съответствие със задълженията, посочени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

- С цел по-голяма яснота клаузата за суверенитет и хуманитарната клауза са преработени и са обединени в една глава, наречена „дискреционни клаузи“. Предлага се „клаузата за суверенитет“ да бъде използвана главно с хуманитарни състрадателни основания. По отношение на обстоятелствата, при които следва да се прилага „хуманитарната клауза“, се предлага запазването на обща клауза, позволяваща на държавите-членки да я прилагат във всички случаи, в които строгото прилагане на задължителните критерии ще доведе до разделяне на членове на семейството или на други роднини;

- Пояснени са няколко аспекта на процедурата по отношение на прилагането на дискреционните клаузи. За да се гарантира, че клаузата за суверенитет няма да бъде прилагана срещу интересите на търсещия убежище, се запазва задължението да бъде получено съгласието на търсещия убежище.

5. Непридружени малолетни или непълнолетни лица и други уязвими групи

За да бъдат по-добре взети под внимание интересите на непридружените малолетни или непълнолетни лица по време на дъблинската процедура, предложението пояснява и разширява обхвата на съществуващата разпоредба относно непридружените малолетни или непълнолетни лица и предвижда допълнителни защитни механизми.

- Добавена е нова разпоредба с гаранции за малолетни или непълнолетни лица, в която са формулирани inter alia критериите, които държавите-членки следва да вземат предвид при оценката на висшия интерес на детето, и е уточнено правото на представителство;

- Разширен е обхватът на закрилата, предоставена на непридружените малолетни или непълнолетни лица, като се позволява събиране не само със семейното ядро, но и с други роднини, пребиваващи в друга държава-членка, които, както е посочено по-горе, могат да поемат грижата за тях. Освен това се уточнява, че в отсъствието на член на семейството или на друг роднина, компетентната държава-членка е тази, в която търсещият убежище е подал своята последна молба, при условие че това е в негов най-добър интерес.

По отношение на закрилата на уязвимите групи в рамките на дъблинската процедура като цяло:

Предложението предвижда механизъм за обмен на съответна информация между държавите-членки преди извършване на прехвърлянията с основна цел да се осигури приемственост в защитата, която се осигурява на търсещите убежище в рамките на дъблинската процедура, които са обект на решение за прехвърляне в компетентната държава-членка.

6. Особено голямо бреме или неадекватна степен на закрила

С цел да бъдат избегнати ситуации, в които при наличието на особено голям натиск върху държави-членки с ограничен приемен капацитет и капацитет на усвояване, прехвърляния в рамките на дъблинската процедура увеличават бремето за тези държави-членки, в регламента се въвежда нова процедура, която позволява преустановяване на прехвърлянията в компетентната държава-членка. Подобна процедура може да бъде използвана в случаи, в които е налице загриженост, че прехвърлянията по дъблинската процедура могат да доведат до неадекватни стандарти на закрила в компетентната държава-членка за търсещите убежище, и особено по отношение на условията на приемане и достъпа до процедурата за предоставяне на убежище.

- Езикови поправки

В италианската версия на настоящето предложение, и по-конкретно в член 3, параграф 3, се наложи включването на езикова поправка, а именно думата „трета“ бе добавена пред думата „страна“. Тази поправка уеднаквява италианската версия на член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 343/2003 с другите езикови версии на този регламент и извършването ѝ е наложително с цел да бъде избегнат всякакъв риск от погрешно тълкуване на въпросния член.

Други езикови поправки могат да бъдат наложителни в останалите езикови версии на регламента.

- Правно основание

С предложението се изменя Регламент (ЕО) 343/2003. То използва същото правно основание като този акт, и по-конкретно член 63, параграф 1, буква а) от Договора за ЕО.

Дял IV от Договора за ЕС не се прилага за Обединеното кралство и за Ирландия, освен ако тези държави-членки не решат обратното в съответствие с процедурата, посочена в протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договорите.

Регламент (ЕО) № 343/2003 се прилага в Обединеното кралство и Ирландия вследствие на тяхното изразено желание да вземат участие в приемането и прилагането на този регламент на основата на гореспоменатия протокол. Позицията на тези държави-членки по отношение на Регламент № 343/2003 не оказва влияние върху възможното им участие по отношение на изменения регламент.

В съответствие с член 1 и 2 от протокола за позицията на Дания, приложен към Договорите, Дания не участва в приемането на сегашния регламент, не е обвързана с него и не го прилага. Тъй като обаче Дания прилага настоящия регламент от Дъблин по силата на международно споразумение, сключено между тази страна и ЕС през 2006 г.[16], съгласно член 3 от това споразумение Дания следва да уведоми Комисията за своето решението дали възнамерява да приложи съдържанието на изменения регламент.

- Влияние на предложението върху държави, които не са членки на ЕС, но са се присъединили към дъблинската система

Едновременно с присъединяването на няколко държави, които не са членки на ЕС, към шенгенското законодателство, Общността сключи или е в процеса на сключване, на няколко споразумения за присъединяването на тези държави и към правото на Общността, свързано с дъблинската система/ЕВРОДАК:

-споразумението за присъединяване на Исландия и Норвегия, сключено през 2001 г[17];

-споразумението за присъединяване на Швейцария, сключено на 28 февруари 2008 г[18];

-протокола за присъединяване на Лихтенщайн, сключен на 28 февруари 2008 г[19].

За да бъдат създадени права и задължения между Дания, която, както е обяснено по-горе, се присъедини към правото, свързано с дъблинската система/ЕВРОДАК, посредством международно споразумение, и горепосочените присъединили се страни, между Общността и присъединилите се страни бяха сключени два други инструмента[20].

В съответствие с трите споразумения, цитирани по-горе, асоциираните страни приемат без изключение правото на Общността, свързано с дъблинската система/ЕВРОДАК, и неговото развитие. Те не вземат участие в приемането на нито един от актовете за изменение на дъблинското право или актовете, които се основават на него (следователно и настоящето предложение), но следва да уведомят Комисията в рамките на определен срок за решението си дали приемат съдържанието на този акт след приемането му от Съвета и Европейския парламент. В случай че Норвегия, Исландия, Швейцария или Лихтенщайн не приемат акт за изменение на правото на Общността, свързано с дъблинската система/ЕВРОДАК, или акт, който се основава на това право, се прилага т.нар клауза на „гилотината“ и съответните споразумения ще бъдат прекратени, освен ако съвместният/смесеният комитет, създаден по силата на тези споразумения, не приеме единодушно друго решение.

- Принцип на субсидиарност

Дял IV от Договора за ЕО относно визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора, предоставя на Европейската общност определени правомощия в тези области. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с член 5 от Договора за ЕО, т.е. ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре от Общността поради мащаба или ефекта на предложеното действие.

Настоящото правно основание за действие от страна на Общността по отношение на критериите и механизмите за определянето на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молбата за убежище, подадена от гражданин на трета страна в една от държавите-членки, е член 63, параграф 1, буква а) от Договора за ЕО.

Поради транснационалния характер на проблемите, свързани с предоставянето на убежище като цяло, ЕС е в състояние да предложи в рамките на Общата европейска система за убежище (ОЕСУ) решения на въпросите, посочени като проблеми по отношение на прилагането на Регламента от Дъблин. Въпреки че в регламента, приет през 2003 г., бе постигната значителна степен на хармонизация, все още съществува поле за намеса на ЕС, която да осигури по-ефективна и предоставяща по-добра защита дъблинска система.

- Принцип на пропорционалност

Преди да достигне до извода, че изборът на намеса от страна на ЕС, предложена в настоящото предложение, не прекрачва границата на необходимото за постигането на целта да бъдат решени тези проблеми, в оценката на въздействието на изменението на Регламента от Дъблин бяха преценени внимателно всички алтернативи за справяне с установените проблеми с оглед на постигането на равновесие между разходите и ползите.

- Ефект върху основните права

Настоящото предложение бе обект на задълбочен анализ, за да се гарантира, че разпоредбите, съдържащи се в него, са напълно съвместими с основните права, които са ключови принципи на Общността и на международното право. Особено ударение бе поставено върху необходимостта от подобряването на правните и процедурни защитни механизми за лицата, които са обект на дъблинската процедура, и да им бъде предоставена възможността за по-добра защита на техните права, както и да се гарантира по-добро зачитане на правото на целостта на семейството и да се подобри положението на уязвимите групи, и особено на непридружените малолетни или непълнолетни лица с цел по-доброто посрещане на техните нужди.

Осигуряването на по-висока степен на закрила за лицата, обект на дъблинската процедура, ще има като цяло силен положителен ефект върху търсещите убежище от гледна точка на зачитането на основните права. По-конкретно, по-доброто информиране на търсещите убежище за прилагането на настоящия регламент и за техните права и задължения, произтичащи от него, ще им позволи от една страна да защитават по-добре техните права, а от друга страна би могло да допринесе за намаляването на размера на вторични движения поради факта, че търсещите убежище биха били по-склонни да се съобразяват с правилата на системата. Ефективността на правото на правна защита ще бъде повишена, и по-конкретно посредством: включването на правото на обжалване срещу решение за прехвърляне и правото на лице да не бъде прехвърлено до момента на вземането на решение относно необходимостта от преустановяването на изпълнението на прехвърлянето; разпоредбата, че на лице, уведомено за решението за прехвърляне, следва да бъде даден разумен срок да обжалва; включването на правото на правна помощ и/или юридическо представителство. Принципът на ефективен достъп до процедурата за предоставяне на убежище, която е част от правото на убежище ще бъде подсилен, като се поясни задължението на компетентната държава-членка да предприеме пълна оценка на нуждите от защита на търсещите убежище, които са били прехвърлени на нейната територия съгласно дъблинската процедура. Правото на свобода и на свобода на придвижване ще бъде подсилено чрез разпоредба, гласяща че задържането на лица по силата на дъблинската процедура е разрешено само в изключителен случай, предвиден в регламента, и единствено ако то е в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност. Положението на малолетните или непълнолетните лица, които могат да бъдат обект на задържане, само ако това е в техен най-добър интерес, следва да бъде взето надлежно под внимание, като в същото време непридружените малолетни или непълнолетни лица не могат да бъдат задържани при никакви обстоятелства.

Правото на събиране на семейството ще бъде подсилено значително, и по-конкретно като бъде разширено приложното поле на регламента, така че той да обхване лицата, търсещи и ползващи се от субсидиарна закрила, като събирането с роднини на издръжка се прави задължително и при определени условия се забранява връщането на търсещо убежище лице, за което един от критериите за целостта на семейството може да бъде приложен към момента на неговата последна молба. Тези гаранции не само ще осигурят повишен стандарт на закрила за търсещите убежище, но и ще допринесат за намаляването на вторичните движения, тъй като личното положение на всяко търсещо убежище лице ще бъде взето под внимание в по-голяма степен в процеса на определянето на компетентната държава-членка.

И накрая, към особеното положение на уязвимите групи ще бъде подходено по по-адекватен начин, по-конкретно чрез укрепване на правата на непридружените малолетни или непълнолетни лица посредством inter alia по-доброто дефиниране на принципа на висшия интерес на детето и въвеждането на механизъм за обмен на съответна информация, а именно относно здравното състояние на лицето, подлежащо на прехвърляне, с основна цел да се осигури приемственост по отношение на закрилата и правата, предоставени на това лице.

Държавите-членки са задължени да прилагат разпоредбите на настоящия регламент при пълното зачитане на основните права. A monitoring and evaluation requirement is foreseen in the Regulation. This monitoring will also cover those provisions impacting on fundamental rights.

ê2003/343/ЕО

ð нов

2008/0243 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище ð международна закрила ï, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна ð или от лице без гражданство ï

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, първи параграф, точка 1, буква а) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[21],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[22],

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора[23],

като имат предвид, че:

òнов

1. Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна[24], е бил нееднократно и съществено изменян. С оглед постигане на по-голяма яснота посоченият регламент следва да бъде преработен.

ê2003/343/ЕО съображение 1

2. Общата политика за убежище, включваща обща европейска система за убежище, е съставна част от целта на Европейския съюз за постепенно изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, отворена за онези, които, принудени от обстоятелствата, търсят по законоустановения път закрила от Общността.

ê2003/343/ЕО съображение 2

3. На своята извънредна среща в Тампере, проведена на 15 и 16 октомври 1999 г., Европейският съвет се съгласи да работи за установяването на обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и всеобхватното прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., като по този начин гарантира, че никой не може да бъде върнат обратно, за да бъде подложен на преследване, т.е. като поддържа принципа за неотблъскване (non-refloument). В тази връзка и без да се накърняват критериите за компетентността, които са установени с настоящия регламент, държавите-членки, които прилагат без изключение принципа за неотблъскване, се считат за страни, които са сигурни за гражданите на трета страна.

ê2003/343/ЕО съображение 3

4. В заключенията от Тампере също така се посочва, че тази система трябва да включва в краткосрочен план ясен и работещ метод за определяне на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище.

ê2003/343/ЕО съображение 4

ðнов

5. Един подобен метод трябва да се основава на обективни, честни критерии както за държавите-членки, така и за заинтересованите лица По-специално, той трябва да даде възможност бързо да се определи компетентната държава-членка, така че да се гарантира ефективен достъп до процедурите за определяне статута на бежанец ð лице, ползващо се с международна закрила ï, без да се компрометира целта за бърза обработка на молбите за убежище ð международна закрила ï.

ê2003/343/ЕО съображение 5

По отношение на поетапното въвеждане на обща европейска система за убежище, която трябва да води в по-дългосрочен план до обща процедура и единен статус, който е валиден за цялата територия на Съюза, за онези, които са получили убежище, целесъобразно е на този етап едновременно с осъществяването на нужните подобрения в светлината на опита да се потвърдят принципите, залегнали в основата на Конвенцията за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молбите за убежище в една от държавите-членки на Европейските общности, подписана в Дъблин на 15 юни 1990 г. (наричана по-долу Дъблинската конвенция), чието прилагане стимулира процеса на хармонизиране на политиката за убежище.

òнов

6. Първата фаза от създаването на обща европейска система за убежище, която в дългосрочен план има за цел да доведе до обща процедура и единен статут, валиден в целия Европейски съюз, за тези, на които е предоставено убежище, бе завършена. На 4 ноември 2004 г. Европейският съвет прие Програмата от Хага, която съдържа целите за постигане в пространството на свобода, сигурност и правосъдие през периода 2005—2010 г. В това отношение Програмата от Хага прикани Комисията да приключи оценката на правните инструменти в областта на политиката на убежище от първата фаза и да представи пред Съвета и пред Европейския парламент инструменти и мерки за втората фаза с оглед на тяхното приемане преди 2010 г.

7. С оглед на резултатите от направената оценка е уместно на този етап да бъдат потвърдени принципите, залегнали в Регламент (EО) № 343/2003, като едновременно с това въз основа на натрупания опит бъдат предприети необходимите подобрения за повишаването на ефективността на системата и предоставената в рамките на тази процедура защита на търсещите международна закрила.

8. За да се осигури равното третиране на всички търсещи убежище и ползващите се с международна закрила, както и за да се осигури приемственост с настоящето право на ЕС в областта на политиката на убежище, и по-конкретно с Директива 2004/83/EО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила[25], е уместно разширяването на приложното поле на настоящия регламент с оглед на включването в него на кандидатите и ползващите се със субсидиарна закрила.

9. За да се осигури равното третиране на всички търсещи убежище, Директива […/…/EО] от …. г. относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище[26] следва да бъде прилагана по отношение на процедурата за определянето на компетентната държавата-членка съгласно настоящия регламент.

10. В съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. и Хартата на основните права на Европейския съюз при прилагането на настоящия регламент висшият интерес на детето следва да бъде съображение от първостепенна важност за държавите-членки. Освен това с оглед на особената уязвимост на непридружените малолетни или непълнолетни лица за тях следва да бъдат определени специални процедурни гаранции.

ê2003/343/ЕО съображение 6

Целостта на семейството трябва да бъде съхранена, доколкото това е съвместимо с останалите преследвани цели, чрез установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молба за получаване на убежище.

òнов

11. В съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и с Хартата на основните права на Европейския съюз зачитането на целостта на семейството следва да бъде съображение от първостепенна важност за държавите-членки при прилагането на настоящия регламент.

ê2003/343/ЕО (съображение 7)

ð нов

12. Едновременната обработка на молбите за убежище ð международна закрила ï на членовете на едно семейство от една-единствена държава-членка дава възможност да се осигури внимателното проучване на молбите и вземане на съгласувани решения относно тези молби добре да се обосноват взетите по отношение на тях решения ð , а също и да се гарантира, че членовете на едно семейство няма да бъдат разделяни ï.

òнов

13. За да се осигури пълното зачитане на принципа на целостта на семейството и на принципа на висшия интерес на детето, съществуването на връзка или зависимост между търсещ убежище и негови по-отдалечени роднини, основаваща се на бременност или майчинство, на тяхното здравословно състояние или напреднала възраст, следва да се превърне в задължителен критерий за компетентност. Когато търсещият убежище е непридружено малолетно или непълнолетно лице, присъствието на негов роднина, който може да се грижи за него, на територията на друга държава-членка, следва също така да се превърне в задължителен критерий за компетентност.

ê2003/343/ЕО (съображение 7)

ðнов

14. Независимо от това държавите-членки всяка държава-членка трябва да имат възможност за дерогация на от критериите за компетентността, за да направят възможно събирането на едно място на членовете на семейството, когато това е необходимо по хуманитарни съображения. ð и особено от хуманитарни и състрадателни съображения, както и възможност да разглеждат молба за международна закрила, подадена до нея или до друга държава-членка, дори ако тя не е компетентна за подобно разглеждане съгласно задължителните критерии, посочени в регламента, при условие че въпросната държава-членка и търсещият убежище изразят съгласието си. ï

т нов

15. За да бъде улеснено определянето на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила и, когато е необходимо, с цел да бъдат информирани устно търсещите убежище относно прилагането на настоящия регламент, се организира индивидуално интервю.

16. По-специално в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз за да се гарантира ефективната защита на правата на засегнатите лица, следва да бъдат установени законови гаранции и право на ефективна правна защита по отношение на решения, засягащи прехвърляния в компетентната държава-членка.

17. В съответствие със съдебната практика на Европейския съд за правата на човека ефективната правна защита включва както разглеждането на прилагането на настоящия регламент, така и на законовата и фактическа ситуация в държавата-членка, в която е прехвърлен търсещият убежище, с цел да се осигури спазването на международното право.

18. Задържане на лица, търсещи убежище, следва да се прилага в съответствие с основния принцип, че никой не може да бъде задържан единствено поради факта, че търси международна закрила. По-конкретно задържането на лица, търсещи убежище, следва да се прилага в съответствие с член 31 от Женевската конвенция и при ясно дефинираните изключителни обстоятелства и гаранции, посочени в Директива […/…/ЕО] [относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище]. Освен това използването на задържане с цел прехвърляне в компетентната държава-членка следва да бъде ограничено и предмет на принципа на пропорционалност по отношение на използваните средства и преследваната цел.

19. В съответствие с Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 г. за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета[27] прехвърляния в компетентната държава-членка могат да бъдат извършени на доброволна основа, посредством контролирано напускане или под ескорт. Държавите-членки насърчават доброволните прехвърляния и гарантират, че контролираните напускания и прехвърлянията под ескорт се извършват по хуманен начин и при пълното зачитане на основните права и човешко достойнство.

ê2003/343/ЕО съображение 8

20. Постепенното създаване на пространство без вътрешни граници, в което свободното придвижване на хора е гарантирано в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност и установяването на политики на Общността по отношение на условията за влизане и пребиваване на граждани на трета страна, включващи съвместни усилия за контрол по външните граници, прави възможно постигането на равновесие между критериите за отговорност в дух на солидарност.

òнов

21. Прилагането на настоящия регламент би могло при определени обстоятелства да създаде допълнително бреме за държавите-членки, които се намират в особено неотложна ситуация, която поставя изключително тежко бреме върху техния приемен капацитет, система за предоставяне на убежище или инфраструктура. При подобни обстоятелства е необходимо създаването на ефективна процедура, която да позволи временното преустановяване на прехвърлянията в засегнатата държава-членка и предоставянето на финансова помощ в съответствие със съществуващите финансови инструменти на ЕС. По този начин временното преустановяване на прехвърлянията в рамките на дъблинската процедура може да допринесе за постигането на по-висока степен на солидарност по отношение на онези държави-членки, чиито системи за предоставяне на убежище са изправени пред особен натиск, най-вече поради тяхното географско положение или демографска ситуация.

22. Този механизъм за преустановяване на прехвърлянията следва да бъде прилаган също така, когато Комисията счита, че в дадена държава-членка нивото на защита за търсещите международна закрила не е съобразено с общностното право в областта на политиката на убежище, и особено по отношение на условията на приемане и достъпа до процедурата за предоставяне на убежище, с оглед да се гарантира, че всички лица, търсещи международна закрила, се възползват от адекватно ниво на защита във всички държави-членки.

23. Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[28] се прилага за обработването на личните данни от държавите-членки в процеса на прилагането на настоящия регламент.

24. Обменът на лични данни на търсещите убежище, включително на чувствителна здравословна информация, преди извършване на самото прехвърляне , ще гарантира, че компетентните органи по въпросите на убежището са в състояние да предоставят на търсещите убежище подходяща подкрепа и да осигурят приемственост в предоставените им закрила и права. Следва да бъдат изготвени специални разпоредби, които да осигурят защита на данните, свързани с търсещите убежище в това положение, в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

ê343/2003/EО съображение 9

25. Приложението на настоящия регламент може да се улесни, а ефективността му — да се повиши чрез двустранни споразумения между държавите-членки за подобряване на комуникацията между компетентните органи, които съкращават сроковете на процедурите или опростяват обработката на исканията за поемане на отговорността или за връщане, или установяващи процедури за реализиране на прехвърлянето.

ê343/2003/EО съображение 10 (адаптиран)

26. Трябва да бъде гарантирана приемствеността между системата за определяне на компетентната държава-членка, установена с Дъблинската конвенция Ö Регламент (ЕО) № 343/2003 Õ, и системата, установена с настоящия регламент. Аналогично е необходимо да се осигури съгласуваност между настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г. [.../...] [относно създаването на система „Евродак ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция[29] Ö Регламента от Дъблин Õ].

ê343/2003/EО съображение 11 (адаптиран)

27. Действието на системата Евродак ЕВРОДАК, така както е предвидено в Регламент (ЕО) № 2725/2000 […/…] Ö [относно създаването на система „Евродак ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция] Õ, и по-специално приложението на членове 4 6 и 8 10, които се съдържат в него, трябва да улесни прилагането на настоящия регламент.

òнов

28. Функционирането на Визовата информационна система, въведена съгласно Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване[30], и особено прилагането на членове 21 и 22 от този регламент, ще улесни прилагането на настоящия регламент.

ê343/2003/ЕО съображение 12

29. По отношение на третирането на хората, попадащи в обхвата на настоящия регламент държавите-членки са обвързани със задължения по силата на международните правни актове, по които те са страни.

ê343/2003/ЕО съображение 13

30. Необходимите мерки за прилагането на настоящия регламент трябва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[31]

ê1103/2008/ЕО точка 3, първа алинея от приложението (адаптиран)

ðнов

31. По отношение на Регламент (ЕО) № 343/2003, Нна Комисията следва по-специално да се предостави правомощието да приеме условията и реда за прилагане на хуманитарната клауза ð разпоредбите относно непридружените малолетни или непълнолетни лица и относно събирането с роднини на издръжка ï и да приеме критериите, необходими за осъществяването на прехвърляния. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да допълнят Ö настоящия Õ Ррегламент (ЕО) № 343/2003 чрез добавянето на нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

òнов

32. Мерките, необходими за прилагането на Регламент (ЕО) № 343/2003, бяха приети с Регламент (ЕО) № 1560/2003. Някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1560/2003 следва да бъдат включени в настоящия регламент с цел по-голяма яснота или защото те могат да служат на по-обща цел. По-конкретно за държавите-членки и за търсещите убежище е важно съществуването на общ механизъм за намиране на решение в случаите, в които държавите-членки срещат различия в прилагането на настоящия регламент. Следователно е оправдано включването на механизма за разрешаване на спорове по прилагането на хуманитарната клауза, предвиден в Регламент (ЕО) № 1560/2003, в настоящия регламент и разширяването на неговия обхват до целия регламент.

ê343/2003/EО съображение 14 (адаптиран)

ðнов

33. ðЕфективният мониторинг на ï пПрилагането на настоящия регламент Ö изисква той да Õ се подлага на оценка на редовни интервали.

ê343/2003/EО съображение 15 (адаптиран)

ðнов

34. Настоящият регламент зачита основните права Ö и съблюдава Õ принципите, които са признати по-специално в Хартата за основните права на Европейския съюз[32]. По-конкретно, той Ö настоящият регламент Õ се стреми да гарантира пълното зачитане на правото на убежище, което е гарантирано в член 18 ð , и да насърчи прилагането на член 1, 4, 7, 24 и 47 от споменатата харта и следва да бъде прилаган съответно ï.

ê343/2003/ЕО съображение 16

ðнов

35. Тъй като целта на предложената мярка, а именно — установяването на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за ð международна закрила ï убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна ð или лице без гражданство ï , не може да бъде постигната в достатъчна степен от отделните държави-членки и предвид мащаба и евентуалните ѝ последици именно поради тази причина може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, който е уреден в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

ê343/2003/EО съображение 17 (адаптиран)

В съответствие с член 3 от протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия уведомяват с писма от 30 октомври 2001 г. желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

ê343/2003/EО съображение 18 (адаптиран)

В съответствие с членове 1 и 2 от протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана с него и не го прилага.

ê343/2003/EО съображение 19 (адаптиран)

Дъблинската конвенция остава в сила и продължава да се прилага между Дания и държавите-членки, които са обвързани с настоящия регламент, до момента, в който бъде сключено споразумение, което позволява участието на Дания в настоящия регламент,

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА І

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Ö Предмет Õ

за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище ð международна закрила ï , която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна ð или лице без гражданство ï.

Член 2

Ö Определения Õ

За целите на настоящия регламент:

a) „гражданин на трета страна“ означава Ö всяко лице Õ всеки, който което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност ð и което не е лице, което се ползва от общностното право на свободно движение съгласно член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета[33] ï;

б) „Женевска конвенция“ означава Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.;

в) „молба за убежище“ означава молба, което е подадена от гражданин на трета страна, която може да се разбира като молба за международна закрила от държава-членка, по силата на Женевската конвенция. Всяка молба за международна закрила по презумпция се приема, че е молба за убежище, освен ако гражданинът на трета страна изрично поиска друг вид закрила, която може да бъде поискана отделно.

òнов

б) „молба за международна закрила“ означава молба за международна закрила съгласно член 2, буква ж) от Директива 2004/83/EО;

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

в) г) „търсещ убежище“ означава гражданин на трета страна ð или лице без гражданство ï, койето е подало молба за убежище ð международна закрила ï, по кояето все още не е взето окончателно решение;

г) д „разглеждане на молба за убежище ð международна закрила ï“ означава всяко разглеждане на или решение, или определение относно молба за убежище ð международна закрила ï от компетентните органи в съответствие с националното право ð Директива 2005/85/EО[34] ï , с изключение на процедурите за определяне на компетентната държава-членка в съответствие с настоящия регламент ð и с Директива 2004/83/EО ï;

д) е „оттегляне на молба за убежище ð международна закрила ï“ означава действия, с които търсещият убежище ð международна закрила ï прекратява производствата, които са започнали с подаването на молбата му за убежище ð международна закрила ï, в съответствие с ð Директива 2005/85/EО, ï националното право, било то изрично или мълчаливо;

е) ф „бежанец ð лице, ползващо се с международна закрила ï“ означава всеки гражданин на трета страна ð или лице без гражданство, на които е призната нуждата от международна закрила съгласно член 2, буква а) от Директива 2004/83/EО на Съвета ï който кандидатства за придобиване на статут по Женевската конвенция и получил разрешение за това на територията на държава-членка;

òнов

ж) „малолетно или непълнолетно лице“ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство, което не е навършило 18 години;

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

з) „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ означава лица под 18-годишна възраст, които не са сключили брак ð малолетно или непълнолетно лице, което ï, които пристигат пристига на територията на държавите-членки и не се придружени е придружено от възрастен, който да отговаря за него тях по закон или по обичай, за времето през което те то не е са ефективно поставени поставено под грижите на такова лице; това определение включва също така малолетните и непълнолетни лица, които са оставени без придружител, след като са влезли на територията на държавите-членки;

и) „членове на семейството“ означава, доколкото семейството е съществувало още в страната на произход, следните членове на семейството на търсещия убежище, които присъстват на територията на държавите-членки:

(i) съпругата или съпругът на търсещия убежище или неговия/нейният несключил брак партньор, с който се намира в трайна връзка, когато законодателството или практиката на въпросната държава-членка разглежда несемейните двойки по начин, сравним със семейните двойки, по силата на своето законодателство, отнасящо се до чужденците;

(ii) малолетните и непълнолетни деца на двойките по точка i) или на търсещия убежище, при условие че те не са сключили брак и че са на негова издръжка и независимо от това, дали те са били родени във или извън брака или осиновени по реда на тяхното национално право;

òнов

(iii) семейните малолетни или непълнолетни деца на двойките по точка i) или на търсещия убежище, независимо от това дали те са били родени по време или извън брака или осиновени по реда на съответното национално право, когато е в техен интерес да пребивават на същото място като търсещия убежище;

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

(iv)(iii) бащата, майката или настойникът, когато Ö на Õ търсещият убежище или бежанецът Ö , когато той Õ е малолетен или непълнолетен и не е сключил брак ð или когато той е малолетен и е сключил брак, но е в негов висш интерес да живее с баща си, майка си или настойника си ï;

òнов

(v) малолетните, несключили брак братя и сестри на търсещия убежище, когато той е малолетен и не е сключил брак или когато търсещият убежище или неговите братя и сестри са малолетни и са сключили брак, но е във висш интерес на един или на повече от един от тях да живеят заедно;

ê343/2003/ЕО

ðнов

й) „документ за пребиваване“ означава всяко разрешение, издадено от компетентните органи на държава-членка, с което се разрешава на гражданин на трета страна ð или на лице без гражданство ï да пребивава на нейна територия, включително документите, на които се основава разрешението за оставане на територията при условията на мерки за временна закрила или до прекратяване действието на обстоятелствата, препятстващи изпълнението на заповед за принудително отвеждане, с изключение на визи и разрешения за пребиваване, издадени по време на изискуемия срок за определяне на компетентната държава-членка по силата на настоящия регламент или по време на разглеждане на молба за убежище ð международна закрила ï или на молба за разрешение за пребиваване;

к) „виза“ означава разрешение или решение на държава-членка, което се изисква за транзитно преминаване или влизане с намерение за пребиваване в тази държава-членка или в няколко държави-членки. Видът на визата се определя в съответствие със следните определения:

i) „дългосрочна виза“ означава разрешение или решение на държава-членка, което се изисква за влизане с намерение за пребиваване в тази държава-членка за повече от три месеца;

ii) „краткосрочна виза“ означава разрешение или решение на държава-членка, което се изисква за влизане с намерение за пребиваване в тази държава или в няколко държави-членки за срок, чиято обща продължителност не надхвърля три месеца;

iii) транзитна виза“ означава разрешение или решение на държава-членка за влизане с цел транзитно преминаване през територията на тази държава или на няколко държави-членки с изключение на транзитно преминаване през летище;

iv) „летищна транзитна виза“ означава разрешение или решение, даващо възможност на гражданин на трета страна, който конкретно е обект на това изискване, да премине през транзитната зона на летище, без да получи достъп до националната територия на въпросната държава-членка, по време на транзитно спиране или трансфер между два сектора на международен полет.;

òнов

(l) „риск от укриване“ означава наличието на причини, основаващи се на обективни критерии, определени в законодателството, в отделен случай да се смята, че търсещият убежище или гражданинът на трета страна, който е обект на решение за прехвърляне, би могъл да се укрие.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

ГЛАВА ІІ

ОБЩИ ПРИНЦИПИ Ö И ГАРАНЦИИ Õ

Член 3

Ö Достъп до процедурата за разглеждане на молба за международна закрила Õ

1. Държавите-членки разглеждат Ö всяка Õ молба молбите на всеки гражданин на трета държава ð или на лице без гражданство ï , който подава молба за убежище ð международна закрила ï до която и да било от тях Ö на територията на която и да било от тях, включително Õ на границата или в ð транзитните зони ï на тяхна територия. Молбите се разглеждат от една-единствена държава-членка, а именно от онази, за която критериите, изложени в глава ІІІ Ö от настоящия регламент Õ, сочат, че е компетентна за това.

ê343/2003/ЕО член 13

ðнов

2. Когато не може да бъде посочена държава-членка, компетентна за разглеждането на молбата за ð международна закрила ï убежище, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава-членка, пред която е представена молбата за ð международна закрила ï убежище, е компетентна за разглеждането ѝ.

ê343/2002/ЕО

ðнов

3. Всяка държава-членка си запазва правото в съответствие с националното си законодателство да изпрати търсещия убежище в ð сигурна ï трета страна, в изпълнение на разпоредбите на Женевската конвенция ð при условие че са спазени правилата и гаранциите, посочени в Директива 2005/85/EО ï.

ê343/2003/ЕО член 3, параграф 4 (адаптиран)

ðнов

Член 4

Ö Право на информация Õ

41. ðОт момента на подаването на молбата за международна закрила компетентните органи на държавите-членки предоставят информация на ï Ттърсещият убежище се информира писмено на език, който той с основание може да се очаква да разбира, за приложението на настоящия регламент, неговите срокове и последиците от него ð , и по-конкретно относно: ï

òнов

a) целите на настоящия регламент и последиците от различното му прилагане в друга държава-членка;

б) критериите за вменяване на компетентност и тяхното степенуване;

в) общата процедура и срокове, които следва да се спазват от държавите-членки;

г) възможните резултати от процедурата и последиците от тях;

д) възможността за обжалване на решение за прехвърляне;

е) факта, че компетентните органи могат да обменят информация, свързана с него, с единствената цел да изпълнят задълженията, произтичащи от настоящия регламент;

ж) съществуването на право на достъп до информация, свързана с него, и на право да се изиска поправката на неправилни данни или заличаването на незаконно обработени данни, свързани с него, включително право на достъп до информация относно процедурите за упражняване на тези права и до данните за връзка с националните надзорни органи за защита на личните данни, които разглеждат искове относно защитата на лични данни.

2. Информацията, посочена в параграф 1, се предоставя в писмена форма и на език, който той с основание може да се очаква да разбира. Държавите-членки използват общата брошура, създадена за тази цел съгласно параграф 3.

При нужда и с цел правилното разбиране от търсещия убежище информацията се предоставя и устно по време на интервюто, организирано съгласно член 5.

Държавите-членки предоставят информацията по начин, съобразен с възрастта на търсещия убежище.

3. В съответствие с процедурата, описана в член 40, параграф 2, следва да бъде съставена обща брошура, съдържаща поне информацията, посочена в параграф 1.

Член 5

Индивидуално интервю

1. Държавата-членка, която извършва процедурата по определянето на компетентната държава-членка в съответствие с настоящия регламент, предоставя на търсещите убежище възможността за индивидуално интервю с лице, което е компетентно да проведе подобно интервю по силата на националното законодателство.

2. Индивидуалното интервю има за цел да улесни процеса на определянето на компетентната държава-членка, и особено да даде възможност на търсещия убежище да предостави съответна информация, необходима за правилното определяне на компетентната държава-членка, и да го информира устно относно прилагането на настоящия регламент.

3. Индивидуалното интервю се провежда своевременно след подаването на молбата за международна закрила и при всички случаи преди вземането на решение за прехвърляне на търсещия убежище в компетентната държава-членка съгласно член 25, параграф 1.

4. Индивидуалното интервю се провежда на език, който се очаква с основание търсещият убежище да може да разбира и на който той може да разговаря. Когато е необходимо, държавите-членки избират преводач, който осигурява подходяща комуникация между търсещия убежище и лицето, провеждащо индивидуалното интервю.

5. Индивидуалното интервю се провежда при условия, осигуряващи подходяща степен на поверителност.

6. Държавата-членка, провеждаща индивидуалното интервю, изготвя кратък писмен доклад, съдържащ основната информация, предоставена от търсещия убежище по време на интервюто, и му предоставя копие от този доклад. Докладът се прилага към решението за прехвърляне в съответствие с член 25, параграф 1.

Член 6

Гаранции за малолетни или непълнолетни лица

1. Върховният интерес на детето следва да бъде от първостепенно значение за държавите-членки по отношение на всички процедури, предвидени в настоящия регламент.

2. Държавите-членки осигуряват представител, който представлява и/или оказва подкрепа на непридружените малолетни или непълнолетни лица във връзка с всички процедури, предвидени в настоящия регламент. Такъв представител може да бъде и представителят по член 23 от Директива […/…/ЕО [относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище].

3. При определянето на върховния интерес на детето държавите-членки тясно си сътрудничат. По-конкретно те вземат надлежно под внимание следните фактори:

a) възможности за събиране на семейството;

б) благоденствието и социалното развитие на малолетното или непълнолетното лице, като под особено внимание се вземат свързаните с него етнически, религиозни, културни и езикови фактори;

в) съображения за сигурност и безопасност, особено когато съществува риск детето да е жертва на трафик на хора;

г) мнението на малолетното или непълнолетното лице в съответствие с неговата възраст и зрялост.

4. Държавите-членки определят в своето национално законодателство процедури за издирване на членове на семейството или на други роднини, намиращи се в държавите-членки, на непридружени малолетни или непълнолетни лица. Те започват издирването на членовете на семейството или на други роднини на непридруженото малолетно или непълнолетно лице възможно най-скоро след подаването на молбата за международна закрила, като в същото време защитават неговия върховен интерес.

5. Компетентните органи, посочени в член 33, които обработват молбите, свързани с непридружени малолетни или непълнолетни лица, са обект на подходящо обучение относно специалните нужди на малолетните и непълнолетните лица.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

ГЛАВА III

ЙЕРАРХИЯ НА КРИТЕРИИТЕ

Ö КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМПЕТЕНТНАТА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА Õ

Член 5 7

Ö Йерархия на критериите Õ

1. Критериите за определяне на компетентната държава-членка се прилагат в последователността, в която са изложени в настоящата глава.

2. Компетентната държава-членка в съответствие с критериите Ö , посочени в тази глава Õ се определя въз основа на съществуващото положение към момента, в който търсещият убежище е подал за първи път молбата си ð за международна закрила ï пред държава-членка.

òнов

3. Чрез дерогация от параграф 2 и за да осигури зачитането на принципите на семейната цялост и на висшия интерес на детето, държавата-членка, която е компетентна съгласно критериите, посочени в членове 8 — 12, се определя на основата на ситуацията, съществуваща в момента, в която търсещият убежище е подал своята най-скорошна молба за международна закрила. Настоящият параграф се прилага само, при условие че по предходните молби на търсещия убежище до този момент не е взето решение по същество.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

Член 6 8

Ö Непридружени малолетни или непълнолетни лица Õ

1. В случай че търсещият убежище е непридружено малолетно или непълнолетно лице, за държава-членка, компетентна за разглеждането на молбите ð за международна закрила ï, се счита онази, в която законно се намира член на неговото семейство, при условие че това е в интерес на малолетното или непълнолетното лице.

ê343/2003/ЕО член 15, параграф 3 (адаптиран)

ðнов

23. Ако Ö В случаите, когато Õ търсещият убежище е непридружено малолетно или непълнолетно лице, което има роднина или роднини ð , който законно пребивава ï в друга държава-членка, който които може могат да се грижат грижи за него, Ö тази Õ държавите-членки държава-членка при възможност събират малолетното или непълнолетното лице с неговия роднина или роднини, е ð компетентна за разглеждането на молбата, при условие че ï освен ако това не е в интерес на малолетното или непълнолетното лице.

òнов

3. В случаите, в които членове на семейството на търсещия убежище или други негови роднини пребивават легално в повече от една държава-членка, държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбата, се определя въз основа на това какво е в най-добър интерес на малолетното или непълнолетното лице.

ê343/2003/ЕО

ðнов

4. В отсъствие на член на семейството ð или на друг роднина ï за държава-членка, компетентна за разглеждането на молбите, се счита онази, в която малолетното или непълнолетното лице е подало ð своята последна ï молба молбите за убежище ð международна закрила, при условие че това е в най-добрия интерес на малолетното или непълнолетно лице. ï

ê1103/2008/ЕО, точка 3, параграф 1 от приложението

ðнов

5. Условията и редът за прилагане на този член параграфи 2 ð и 3 ï включително, когато това е приложимо, помирителните механизми за преодоляване на различията между държавите-членки по отношение на нуждата от събиране на въпросните лица или на мястото, където това следва да бъде направено, се приемат от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27 40, параграф 3.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

Член 79

Ö Членове на семейството, които са лица, ползващи се с международна закрила Õ

В случай че търсещият убежище има член на семейството, независимо от това дали семейството е било създадено преди това в страната по произход, който е получил разрешение да пребивава като бежанец ð лице, ползващо се с международна закрила ï в държава-членка, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбата за убежище ð международна закрила ï, при условие че заинтересованите лица желаят Ö изразят желанието си Õ това Ö в писмен вид Õ.

Член 810

Ö Членове на семейството, които търсят международна закрила Õ

Ако търсещият убежище има член на семейството в държава-членка, чиято молба ð за международна закрила ï Ö в тази държава-членка Õ все още не е била обект на първо решение по същество, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбата за убежище ð международна закрила ï, при условие че заинтересованите лица желаят Ö изразят желанието си Õ това Ö в писмен вид Õ.

Член 1511

Ö Рроднини на издръжка Õ

21. В случаите, Ккогато заинтересованото лице Ö търсещият убежище Õ е в зависимост от друго лице Ö роднина Õ по причина бременност или новородено дете, тежко заболяване, тежък недъг или старост, Ö или когато роднина е зависим от търсещия убежище Õ ð по същите причини, държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбата, е държавата-членка, за която се счита, че е най-подходяща с оглед на оставането им заедно или на тяхното събиране ï държавите-членки обикновено оставят или събират заедно търсещия убежище с друг роднина, намиращ се на територията на една от държавите-членки, при условие че семейните връзки са съществували в страната по произход ð и съответните лица изразят желанието си за това в писмен вид ï.ð При определянето на най-подходящата държава-членка се взема предвид кое е в най-добрия интерес на засегнатите лица, като например възможността на зависимото лице да пътува. ï

ê1560/2003/ЕО член 11, параграф 1 (адаптиран)

Член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 343/2003 се прилага както когато търсещият убежище зависи от помощта на свой роднина, който се намира в друга държава-членка, така и когато роднина, намиращ се в друга държава-членка, зависи от помощта на търсещия убежище.

ê1103/2008/ЕО, точка 3, параграф 1 от приложението (адаптиран)

2.5 Условията и редът за прилагане на този член параграф 1 , включително, когато това е приложимо, помирителните механизми за преодоляване на различията между държавите-членки по отношение на нуждата от събиране на въпросните лица или на мястото, където това следва да бъде направено, се приемат от Комисията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27 40, параграф 3.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

Член 14 12

Ö Процедура за семейства Õ

Когато няколко членове на едно семейство едновременно подадат молби за убежище ð международна закрила ï в една и съща държава-членка или на достатъчно близки дати, за да могат съвместно да бъдат проведени процедурите за определяне на компетентната държава-членка и когато прилагането на критериите, съдържащи се в настоящия регламент, би довело до разделянето им, компетентната държава-членка се определя на основание на следните разпоредби:

а) отговорност за разглеждането на молбата за убежище ð международна закрил ï на всички членове на семейството се носи от държавата-членка, която критериите сочат като компетентна за поемането на закрилата на по-голямата част от тях;

б) в противен случай отговорност носи държавата-членка, която критериите сочат за компетентна за разглеждането на молбите на най-възрастния от тях.

Член 913

Ö Издаване на документи за пребиваване или на визи Õ

1. Ако търсещият убежище притежава валиден документ за пребиваване, държавата-членка, която е издала документа, е компетентна за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï.

2. Ако търсещият убежище притежава валидна виза, държавата-членка, която е издала документа, е компетентна за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï, освен ако визата е била издадена от името на или с писменото разрешение на друга държава-членка. В този случай последната държава-членка е компетентна за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï. Когато държава-членка предварително се допита до централния орган на друга държава-членка, по-специално от съображения за сигурност, отговорът на последната не се счита за писмено разрешение по смисъла на настоящата разпоредба.

3. Когато търсещият убежище притежава повече от един валиден документ за пребиваване или виза, издадени от различни държави-членки, компетентността за разглеждането на молбата за убежище ð международна закрила ï се поема от държавите-членки в следния ред:

a) държавата-членка, която е издала документа за пребиваване, даващ право на най-дълъг срок на пребиваване или — когато сроковете на валидност са идентични — държавите-членки, които са издали документа за пребиваване с най-късна дата на изтичане на валидността;

б) държавата-членка, която е издала визата с най-късна дата на изтичане на валидността, когато различните визи са от един и същ вид;

в) когато визите са от различни видове, държавите-членки, които са издали визата с най-дълъг срок на валидност, или, когато сроковете на валидност са идентични, държавите-членки, които са издали визата с най-късна дата на изтичане на валидността.

4. Когато търсещият убежище притежава само един или няколко документа за пребиваване, чиято валидност е изтекла по-малко от две години преди това или една или няколко визи, чиято валидност е изтекла по-малко от шест месеца преди това и които на практика са му позволили да влезе на територията на държава-членка, параграфи 1, 2 и 3 се прилагат дотогава, докато търсещият убежище не напусне територията на държавите-членки.

Когато търсещият убежище притежава един или няколко документа за пребиваване, чиято валидност е изтекла повече от две години преди това или една или няколко визи, чиято валидност е изтекла повече от шест месеца преди това и които на практика са му позволили да влезе на територията на държава-членка и ако той не е напуснал територията на държавите-членки, компетентна е държавата-членка, където е подадена молбата ð за международна закрила ï.

5. Обстоятелството, че документът за пребиваване или визата е издаден/а на основата на лъжлива или присвоена чужда самоличност или след представяне на документи с невярно съдържание, или на подправени или невалидни документи, не е пречка компетентността да се вмени на държавата-членка, която го/я е издала. Независимо от това, държавата-членка, която издава документа за пребиваване или визата, не е компетентна, ако може да установи, че е налице измама, извършена след като документът или визата е бил/а издаден/а.

Член 1014

Ö Влизане и/или пребиваване Õ

1. Когато се установи, въз основа на преки или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 2218, параграф 3, включително данни, предвидени в глава ІІІ от Регламента Ö [за създаване на система „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция] Õ (EО) № […/…] 2725/2000, че търсещо убежище лице незаконно е пресякло по суша, по море или по въздух границата на държава-членка, в която е влязло, идвайки от трета страна, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï. Тази отговорност отпада 12 месеца след датата на нелегално пресичане на границата.

2. Когато държава-членка не може или повече не може да носи отговорност в съответствие с параграф 1 и когато се установи, въз основа на преки или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 22 18, параграф 3, че търсещият убежище — който е влязъл незаконно на територията на държавите-членки или чиито обстоятелства на влизане на тази територия не могат да бъдат установени — към момента на подаване на молбата продължително време е живял в държава-членка в течение на поне пет месеца Ö преди подаването на молбата за международна закрила Õ, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбата за убежище ð международна закрила ï.

Ако търсещият убежище е живял в различни държави-членки в течение на периоди от поне пет месеца, държавата-членка на последното пребиваване е компетентна за разглеждането на молбите ð за международна закрила ï.

Член 1115

Ö Безвизово влизане Õ

1. Ако гражданин на трета страна ð или лице без гражданство ï влезе на територията на държава-членка, където е освободен от задължението да има виза, тази държава-членка отговаря за разглеждането на молбата му за убежище ð международна закрила ï.

2. Принципът, съдържащ се в параграф 1, не се прилага, ако гражданинът на трета страна ð или лице без гражданство ï подаде молбата си за убежище ð международна закрила ï в друга държава-членка, където също е освободен от задължението да има виза за влизане на нейна територия. В този случай последната държава-членка е компетентна за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï.

Член 1216

Ö Молба, подадена в международна транзитна зона на летище Õ

Когато молбата за убежище ð международна закрила ï е направена в международна транзитна зона на летище на държава-членка от гражданин на трета страна ð или лице без гражданство ï, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбата.

ГЛАВА IV

ХУМАНИТАРНА КЛАУЗА

Ö Дискреционни клаузи Õ

Член 1517

Ö Дискреционни клаузи Õ

ê343/2003/ЕО член 3, параграф 2 (адаптиран)

ðнов

1. 2. Чрез дерогация от член 3, параграф 1 всяка държава-членка може ð, особено въз основа на хуманитарни и състрадателни съображения, ï да Ö вземе решение да Õ разгледа молба за убежище ð международна закрила ï, която е подадена до нея от гражданин на трета държава-членка ð или лице без гражданство ï, дори ако подобно разглеждане не спада към нейните отговорности съгласно критериите, изложени в настоящия регламент ð , при условие че кандидатът даде своето съгласие за това ï.

В този случай въпросната държава-членка става държава-членка, компетентна по смисъла на настоящия регламент и изпълнява задълженията, свързвани с тази отговорност. При нужда Ö В зависимост от конкретния случай, Õ тя информира първоначално компетентната държава-членка, държавата-членка, водеща процедурата за определяне на компетентната държава-членка или държавата-членка, която е била помолена да поеме отговорността за или да върне търсещия убежище ð , като използва електронната комуникационна мрежа „DubliNet“, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003. ï

ð Държавата-членка, която е компетентна в съответствие с настоящия параграф, посочва незабавно в „ЕВРОДАК“, че е приела да бъде компетентна съгласно член 17, параграф 6 от Регламент (ЕО) № [.../...] [за създаване на система „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламента от Дъблин].ï

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

2. 1 Всяка държава-членка, дори когато не е компетентна по смисъла на определените в настоящия регламент критерии, Ö Държавата-членка, в която е подадена молбата за международна закрила и която се занимава с процеса по определянето на компетентната държава-членка, или компетентната държава-членка, Õ могат може ð по всяко време да поискат от друга държава-членка да поеме отговорност за търсещ убежище с цел ï да бъдат събрани събере заедно членовете на едно и също семейство, както и други роднини на негова издръжка, от хуманитарни подбуди, основаващи се по-специално на съображения от семеен или културен характер, ð дори когато тази втора държава-членка не е компетентна съгласно критериите, посочени в членове 8 до 12 от настоящия регламент ï. В този случай тази държава-членка по искане на друга държава-членка, разглежда молбите за убежище на заинтересованото лице. Заинтересованите лица са длъжни да изразят дадат съгласието си за това Ö в писмена форма Õ.

ê1560/2003 член 13, параграф 2

Искането за поемане на отговорността съдържа всички елементи, с които разполага молещата държава-членка, за да се даде възможност на замолената държава-членка да оцени ситуацията.

ê1560/2003 член 13, параграф 3

ðнов

Замолената държава-членка извършва необходимата всички необходими проверка проверки , за да установи, в зависимост от конкретния случай, наличието на хуманитарни съображения, по-специално със семеен или културен характер, нивото на зависимост на въпросното лице или способността и готовността на другото заинтересовано лице да предостави желаното съдействие ð , за да обоснове посочените хуманитарни съображения, и взема решение по искането до два месеца от датата, на която е получено искането. Решение, с което искането се отхвърля, посочва причините, на което то се основава. ï

ê343/2003/ЕО

4. Ако замолената държава уважи искането, компетентността за разглеждането на молбите преминава върху нея.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

ГЛАВА V

ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА И ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Ö ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМПЕТЕНТНАТА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА Õ

Член 1618

Ö Задължения на компетентната държава-членка Õ

1. Държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:

а) да поеме, при условията, предвидени в членове от 17 до 19 21, 22 и 28, отговорността за търсещо убежище лице, което е подало молба в друга държава-членка;

б)в) да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24 и 28 20, търсещо убежище лице, чиято молба е в процес на разглеждане и което ð е подало молба в друга държава-членка или което ï се намира на територията на друга държава-членка без разрешение ð документ за пребиваване ï;

в)г) да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24 и 28 20, търсещо убежище лице, което е оттеглило молбата си в процес на разглеждане и е подало молба в друга държава-членка;

г)д) да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24 и 28 20, гражданин на трета страна ð или лице без гражданство ï, чиято молба е била отхвърлена от нея и който ð е подал молба в друга държава-членка или който ï се намира на територията на друга държава-членка без разрешение ð документ за пребиваване ï.

Ö 2. Компетентната държава-членка следва Õ ð при всички обстоятелства, посочени в параграф 1, буква а) до буква г), да провери или ï б) да завърши разглеждането на молбите за убежище: ð международна закрила, подадени от търсещия убежище, по смисъла на член 2, буква г). Когато компетентната държава-членка е преустановила разглеждането на молба след оттеглянето ѝ от търсещия убежище, тя следва да отмени това решение и да довърши разглеждането на молбата по смисъла на член 2, буква г) ï.

Член 19

Ö Преустановяване на компетентност Õ

1. 2. Ако държава-членка издаде документ за пребиваване на името на търсещия убежище, задълженията по член 18, параграф 1 преминават върху тази държава-членка.

2. 3. Задълженията по член 18, параграф 1 отпадат, ако ð държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбата, от която е поискано да поеме отговорност за търсещия убежище или за друго лице или да го приеме обратно, както е посочено в член 18, параграф 1, буква г), е в състояние да установи, че ï гражданинът на трета страна Ö въпросното лице Õ е напуснало територията на държавите-членки от поне три месеца, освен ако гражданинът на трета страна Ö въпросното лице Õ притежава валиден документ за пребиваване, издаден от компетентната държава-членка.

ò нов

Молба, подадена след подобно отсъствие, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава-членка.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

3. 4. Задълженията по член 18, параграф 1, букви в) г) и г) д) отпадат също така веднага Ö , когато Õ държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбите, ð когато от нея е поискано да приеме обратно търсещ убежище или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква г), е в състояние да установи, че ï приеме и приложи на практика след оттеглянето или отхвърлянето на молбите необходимите разпоредби, преди гражданинът на трета страна да може да отиде в страната си по произход или в друга страна, до която той може легално да пътува ð въпросното лице е напуснало територията на държавите-членки по силата на решение за връщане или че след оттеглянето или отхвърлянето на молбата е издадена заповед за принудително отвеждане ï.

òнов

Молба, подадена след ефективно принудително отвеждане, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава-членка.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

ГЛАВА VI

Ö ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТ И ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ Õ

Ö РАЗДЕЛ : започване на процедурата Õ

Член 420

Ö Започване на процедурата Õ

1. Процедурата за определяне на държавата-членка, която е компетентна по смисъла на настоящия регламент, започва веднага, след като за първи път бъде подадена молба за убежище ð международна закрила ï пред държава-членка..

2. Молбата за убежище ð международна закрила ï се счита за подадена, след като до компетентните органи на заинтересованата държава-членка достигне формуляр, подаден от кандидата за убежище или доклад, изготвен от компетентните органи. В случай че не е подадена писмена молба, интервалът между молбата за намерение и изготвянето на доклада трябва да бъде възможно най-кратък.

3. За целите на настоящия регламент положението на малолетно или непълнолетно лице, което придружава търсещия убежище и отговаря на определението за член на семейството, съдържащо се в член 2, (i) i), е неразделна част от това на неговия родител или настойник и спада към отговорностите на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбата за убежище ð международна закрила ï на този родител или настойник дори ако малолетното или непълнолетно лице в индивидуален план не се явява лице, търсещо убежище ð , при условие че това е в негов най-добър интерес ï. По същия начин се третират деца, родени след пристигането на търсещия убежище на територията на държавите-членки, без да е необходимо да започне ново производство за поемане на отговорността за тях.

4. В случай че до компетентните органи на държава-членка е подадена молба за убежище ð международна закрила ï от молител, който е на територията на друга държава-членка, определянето на компетентната държава-членка се прави от държавата-членка, на чиято територия се намира търсещият убежище. Последната държава-членка се информира незабавно от държавата-членка, която е получила молбите, и в този случай за целите на настоящия регламент се разглежда като държавата-членка, пред която е подадена молбата за убежище ð международна закрила ï.

Търсещият убежище се информира писмено за този трансфер и за датата, на която е станал той.

5. Търсещият убежище, който се намира в друга държава-членка и подава там молба за убежище ð международна закрила ï, след като оттегли Ö първата Õ молбата си Ö , подадена от него в друга държава-членка Õ по време на процедура за определяне на компетентната държава-членка, се връща обратно, при условията, изложени в членове 20 23, 24 и 28, от държавата-членка, пред която Ö първоначално Õ е била подадена молба Ö молбата Õ за убежище ð международна закрила ï, с цел за приключи процедурата за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждане на молбите за убежище ð международна закрила ï.

Това задължение отпада, ð в случаите, в които държавата-членка, помолена да приключи процеса по определянето на компетентната държава-членка, е в състояние да установи, че ï ако търсещият убежище междувременно е напуснал териториите на държавите-членки за срок, не по-малък от три месеца, или е получил документ за пребиваване от Ö друга Õ държава-членка.

òнов

Молба, подадена след подобно отсъствие, се счита за нова молба и дава началото на нова процедура за определяне на компетентната държава-членка.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

Ö Раздел II: Процедури за исканията за поемане на отговорност Õ

Член 1721

Ö Подаване на искане за поемане на отговорност Õ

1. Когато държава-членка, пред която е била подадена молба за убежище ð международна закрила ï, прецени, че друга държава-членка е компетентна за разглеждането на молбите, тя може възможно най-бързо и при всички случаи в тримесечен срок от датата, на която молбата е било подадена по смисъла на член 4 20, параграф 2, да се обърне към другата държава-членка с искане да поеме отговорността за търсещия убежище.

Ако искането за поемане на отговорността за търсещо убежище лице не е отправено в рамките на този тримесечен срок, компетентността за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï ще се носи от държавата-членка, в която е била подадена молбата.

2. Молещата държава-членка може да поиска спешен отговор в случаите, когато молбата за убежище ð международна закрила ï е била подадена след отказ за влизане или оставане, след арестуване заради незаконно пребиваване или след връчване или изпълнение на заповед за принудително отвеждане и/или когато търсещият убежище е задържан в ареста.

В искането се посочват причините, обуславящи необходимостта от спешен отговор, и срокът, в който се очаква отговор. Този срок е от минимум една седмица.

3. И в двата случая искането за поемане на отговорността от друга държава-членка се прави чрез представяне на стандартен формуляр, като то включва преките или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 18 22, параграф 3, и/или останалите реквизити на декларацията на търсещия убежище, даващи възможност на компетентните органи на замолената държава-членка да проверят, дали тя е компетентна на основата на критериите, посочени в настоящия регламент.

Правилата за преките и косвени доказателства и тяхното тълкуване, както и за подготовката и реда за предаване на исканията, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 27 40, параграф 2.

Член 1822

Ö Отговор на искане за поемане на отговорност Õ

1. Замолената държава-членка извършва необходимата проверка и се произнася по искането за поемане на отговорността за търсещо убежище лице в двумесечен срок от датата, на която е получено искането.

2. В рамките на процедурата за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï, предвидена в настоящия регламент, се използват преки и косвени доказателства.

3. В съответствие с процедурата по член 27 40, параграф 2 се съставят и периодически се ревизират два списъка, в които се посочват преките и косвените доказателства в съответствие със следните критерии:

a) Преки доказателства:

i) Става дума за формални доказателства, които определят компетентността по силата на настоящия регламент, до момента, в който те не бъдат оборени с доказателства в подкрепа на противното.

ii) Държавите-членки предоставят на комитета по член 27 40 образци на различните видове административни документи в съответствие с типологията, установена в списъка на формалните доказателства.

б) Косвени доказателства:

i) Става дума за индикативни елементи, които, макар и да са оборими, могат да бъдат достатъчни в определени случаи, в зависимост от придадената им доказателствена сила.

ii) Тяхната доказателствена сила във връзка с компетентността за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï се оценява за всеки случай поотделно.

4. Изискването на доказателства не бива да надхвърля необходимото за правилното прилагане на настоящия регламент.

5. При липса на формално доказателство замолената държава-членка признава компетентността си, ако косвените доказателства са логически последователни, могат да бъдат проверени и са достатъчно подробни, за да се установи компетентността.

6. Ако молещата държава-членка е помолила за спешни действия, в съответствие с разпоредбите на член 17 21, параграф 2, замолената държава-членка прави всичко необходимо за да спази поискания срок. По изключение, когато може да се докаже, че разглеждането на молбите за поемане закрилата на търсещо убежище лице е особено сложна задача, замолената държава-членка може да даде своя отговор след поискания срок, но при всички обстоятелства в рамките на един месец. В този случай замолената държава-членка трябва да информира молещата държава-членка за решението си да отложи отговора, в рамките на първоначално поискания срок.

7. Бездействието в рамките на двумесечния срок по параграф 1 и едномесечният срок по параграф 6 е равностойно на приемане на искането и влече след себе си задължението за поемане на отговорността за лицето, включително Ö задължението да осигури Õ за подходяща организация на пристигането му.

Ö Раздел III. Процедури за исканията за обратно приемане Õ

Член 20 23

Ö Подаване на искане за обратно приемане Õ

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

1. Обратното приемане на търсещо убежище лице ð Когато държава-членка, в която е била подадена втора молба за международна закрила или на чиято територия се намира без документ за пребиваване търсещ убежище или друго лице по силата на член 18, параграф 1, буква г), счита друга държава-членка за компетентна, ï в съответствие с член 4 20, параграф 5 и член 16 18, параграф 1, букви б) в), г) в) и д) г)се осъществява по следния ред: ðтя може да помоли въпросната друга държава-членка да приеме обратно това лице. ï

òнов

2. В случай на повторна молба за международна закрила, искането за приемане обратно на въпросното лице се изготвя възможно най-бързо и във всички случаи до два месеца след получаването на резултата от „ЕВРОДАК“, както е посочено в член 6, параграф 5 от Регламент (ЕО) № [.../...] [за създаване на система „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламента от Дъблин].

Ако искането за обратно приемане на търсещия убежище, който е подал повторна молба за международна закрила, се основава не на информацията, получена от системата на „ЕВРОДАК“, а на други доказателства, то се изпраща на замолената държава-членка до три месеца от датата, на която молбата за международна закрила е била подадена по смисъла на член 20, параграф 2.

3 Когато не съществува повторна молба за международна закрила и в случай че молещата държава-членка реши да проведе търсене в системата на „ЕВРОДАК“ в съответствие с член 13 от Регламент (ЕО) № [.../...]

[за създаване на система „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламента от Дъблин], искането за приемането обратно на въпросното лице се прави възможно най-бързо, но във всички случаи до два месеца след получаването на резултата от ЕВРОДАК съгласно член 13, параграф 4 от този регламент.

Ако искането за приемането обратно на засегнатото лице се основава на доказателства, които не са получени от системата „ЕВРОДАК“, то се изпраща на замолената държава-членка до три месеца от датата, на която молещата държава-членка получи информация, че друга държава-членка би могла да е компетентна за въпросното лице.

4. Когато искането за приемането обратно на търсещ убежище или на друго лице съгласно член 18, параграф 1, буква г) не е направено в сроковете, посочени в параграфи 2 и 3, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата-членка, в която молбата е подадена впоследствие или на чиято територия се намира лицето без документ за пребиваване.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

5

а) Иискането за обратно приемане на търсещия убежище Ö или за друго лице съгласно член 18, параграф 1, буква г) Õ ð се прави чрез стандартен формуляр и като се добавят преки или косвени доказателства и/или съответни цитати от изказванията на лицето ï трябва да съдържа информация, Ö което позволява Õ позволяваща на Ö компетентните органи на Õ замолената държава-членка да провери, че Ö дали Õ тя е компетентна;.

3. Правилата за преките и косвени доказателства и тяхното тълкуване, както и за подготовката и реда за предаване на исканията, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 27 40, параграф 2.

Член 24

Ö Отговор на искане за обратно приемане Õ

б) 1. Ö Замолената Õ Поканената да приеме обратно търсещия убежище държава-членка е длъжна да направи необходимите проверки и Ö да оповести решението си относно Õ да отговори на отправеното ѝ искане искането Ö за обратно приемане на засегнатото лице Õ възможно най-бързо и при всички обстоятелства Ö във всеки случай Õ не по-късно от един месец от сезирането ѝ Ö датата, на която е получено искането Õ. Когато искането се основава на данни, извлечени от системата Евродак „ЕВРОДАК“, този срок се намалява на две седмици;.

в) 2. ако замолената държава-членка не съобщи решението си Ö При бездействие Õ в рамките на едномесечния или двуседмичния срок по параграф 1 буква б) Ö искането се счита за прието Õ , се счита, че тя е приела ð и предполага задължението ï да поеме обратно отговорността за търсещия убежище Ö въпросното лице Õ ð включително за подходяща организация на пристигането му ï.

г) държава-членка, която се съгласи да поеме обратно отговорността за търсещо убежище лице, се задължава да приеме обратно това лице на своя територия. Прехвърлянето се осъществява в съответствие с националното законодателство на молещата държава-членка след съгласуване между заинтересуваните държави-членки, веднага щом това бъде възможно в практически план и най-късно в шестмесечен срок от приемане на искането за обратно приемане от друга държава-членка или от решението за обжалване или преразглеждане, в случай че то има суспендиращ ефект;

молещата държава-членка информира търсещия убежище за решението за обратното му приемане от компетентната държава-членка. В решението се посочват мотивите, на които то се основава. В него се указва срокът за осъществяване на прехвърлянето, като при нужда съдържа информация за мястото и датата, на която търсещият убежище трябва да се яви, ако пътува до компетентната държава-членка със собствени средства. Това решение подлежи на обжалване или преразглеждане. Това обжалване или преразглеждане няма суспендиращ ефект върху изпълнение на прехвърлянето, освен ако съдилищата или компетентните органи не вземат такова решение за всеки случай поотделно, в случай че националното законодателство позволява това.

Ако е необходимо, търсещият убежище се снабдява от молещата държава-членка с временно удостоверение по образец, приет в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2.

Компетентната държава-членка информира молещата държава-членка според конкретния случай за благополучното пристигане на търсещия убежище или за това, че той не се е явил в указания срок.

2. Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентността се носи от държавата-членка, в която е била подадена молбата за убежище. Този срок може да бъде удължен максимум до една година, ако прехвърлянето или разглеждането на молбата не е могло да бъде извършено поради това, че търсещият убежище се намира в затвор или до максимум осемнадесет месеца, ако търсещият убежище се укрие.

3. Правилата за преките и косвени доказателства и тяхното тълкуване, както и за подготовката и реда за предаване на исканията, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2.

4. Възможно е да се приемат допълнителни правила за осъществяването на трансфери в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2

Ö Раздел IV. Процедурни гаранции Õ

Член 1925

Ö Уведомление за решение за прехвърляне Õ

1. Когато замолената държава-членка приеме, че следва Ö се съгласи Õ да поеме отговорността Ö или да приеме обратно Õ молител търсещ убежище Ö или друго лице съгласно член 18, параграф 1, буква г) Õ, Ö молещата Õ държавата-членка, в която е била подадена молбата за убежище, информира търсещия убежище Ö засегнатото лице Õ за решението да не разглежда молбата и за задължението да Ö го Õ предаде търсещия убежище на компетентната държава-членка Ö и, където това е необходимо, че тя няма да разглежда неговата молба за международна закрила Õ. ðТова уведомление се прави писмено, на език, който той с основание може да се очаква да разбира, в рамките на не повече от петнайсет работни дни от датата на получаване на отговора от замолената държава-членка. ï.

2. Решението по параграф 1 съдържа мотивите, на които се основава. ,ð, включително описание на основните етапи на процедурата, предхождаща решението. То съдържа информация относно съществуващите средства за правна защита и сроковете за използването на подобни средства, както и информация за лицата или органите, които биха могли да предоставят на лицето специализирана правна помощ и/или услуги по представителство. ï В него се указва срокът за осъществяване на прехвърлянето, като при нужда съдържа информация за мястотоÖ , където, Õ и датата, на която търсещият убежище Öзасегнатото лице Õ трябва да се яви, ако пътува до компетентната държава-членка със собствени средства. ðСроковете, в които следва да се извърши прехвърлянето, се определят така, че на лицето да се предостави приемлив период от време за търсенето на правна защита в съответствие с член 26. ï Това решение подлежи на обжалване или преразглеждане. Това обжалване или преразглеждане няма суспендиращ ефект върху изпълнение на прехвърлянето, освен ако съдилищата или компетентните органи не вземат такова решение за всеки случай поотделно, в случай че националното законодателство позволява това.

òнов

Член 26

Правна защита

1. Търсещият убежище или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква г), имат право на ефективна правна защита под формата на право на обжалване или на преразглеждане пред съд или трибунал на решението за прехвърляне съгласно член 25 по отношение на неговите правните и фактическите основания.

2. Държавите-членки осигуряват приемлив период от време, в рамките на който засегнатото лице може да упражни правото си на ефективна правна защита съгласно параграф 1.

3. В случай на обжалване или преразглеждане на решението за прехвърляне, посочено в член 25, органът съгласно параграф 1 на настоящия член следва да вземе решение ex-officio дали въпросното лице може да остане на територията на въпросната държава-членка в изчакване на изхода от неговия иск за обжалване или преразглеждане. Това решение се взема в най-кратък срок, но във всички случаи не по-късно от 7 работни дни от датата на подаване на иска за обжалване или преразглеждане.

4. Прехвърляне не може да бъде осъществено преди да бъде взето решението, посочено в параграф 3. В решението, с което на засегнатото лице не се разрешава да остане на територията на въпросната държавата-членка в изчакване на изхода от неговата молба за обжалване или преразглеждане, следва да се посочат причините, на което то се основава.

5. Държавите-членки гарантират на засегнатото лице достъп до правна помощ и/или представителство, а когато това се налага, и до езикова помощ.

6. Държавите-членки гарантират безплатна правна помощ и/или представителство на засегнатото лице, когато то не е в състояние да поеме разходите, свързани с тях.

Процедурите за достъп до правна помощ и/или представителство се определят в националното законодателство.

Раздел V. Задържане с цел прехвърляне

Член 27

Задържане

1. Държавите-членки не могат да задържат лице единствено поради това, че то търси международна закрила в съответствие с Директива 2005/85/ЕО.

2. Без да засяга член 8, параграф 2 от Директива […/…/ЕО] [относноминималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище], когато това е необходимо и на основата на индивидуална оценка във всеки определен случай, и при условие че не е възможно ефективно прилагане на други принудителни мерки, държавите-членки биха могли да задържат търсещо убежище лице или друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква г), което е обект на решение за прехвърляне в компетентната държава-членка, на определено място само ако съществува значителен риск лицето да се укрие.

3. С оглед на предвиденото в параграф 2 при оценката на прилагането на други мерки, които са в по-малка степен принудителни, държавите-членки вземат под внимание алтернативни мерки на задържането, като например периодично явяване пред съответните органи, внасяне на финансова гаранция, задължение за пребиваване на определено място или други мерки, като така се предотвратява рискът от укриване.

4. Задържане съгласно параграф 2 би могло да се приложи само от момента, в който засегнатото лице е уведомено относно решението за прехвърляне в компетентната държава-членка съгласно член 25, до момента на прехвърлянето на лицето в компетентната държава-членка.

5. Задържането съгласно параграф 2 се разпорежда за възможно най-кратък период от време. Неговата продължителност не може да надвишава период, който с основание може да се смята за необходим за извършването на необходимите административни процедури за осъществяването на трансфера.

6. Разпореждането за задържането съгласно параграф 2 е в правомощията на правните органи. В спешни случаи то може да бъде разпоредено от административни органи, като тогава заповедта за задържане следва да бъде потвърдена от правните органи в рамките на 72 часа от началото на задържането. Ако правните органи установят, че задържането противоречи на закона, засегнатото лице трябва незабавно да бъде освободено.

7. Заповедта за задържането съгласно параграф 2 е в писмен вид и съдържа фактически и правни основания, като по-конкретно в нея се уточняват причините, поради които се смята, че съществува значителен риск въпросното лице да се укрие, както и продължителността на неговото задържане.

Задържаните лица незабавно се информират за основанията за задържането, фиксираната продължителност на задържането и процедурите, посочени в националното право, за оспорване на нареждането за задържане на език, за който има достатъчно основания да се предполага, че те разбират.

8. Във всеки случай на задържане по силата на параграф 2 продължаването на задържането се преразглежда от правен орган на подходящи интервали от време при поискване от засегнатото лице или ex officio . Задържането не може да бъде удължавано без основание.

9. Държавите-членки осигуряват достъп до правна помощ и/или представителство в случаите на задържане в съответствие с параграф 2, които са безплатни в случаите, когато лицето не може да заплати свързаните с тях разходи.

Процедурите за достъп до правна помощ и/или представителство в тези случаи се определят в националното законодателство.

10. Малолетни или непълнолетни лица не могат да бъдат задържани, освен ако това не е в техен най-добър интерес, както е посочено в член 7 от настоящия регламент, и в съответствие с резултатите от индивидуална проверка на тяхната ситуация съгласно член 11, параграф 5 от Директива […/…/ЕО] [относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище].

11. Непридружаваните малолетни или непълнолетни лица не могат да бъдат задържани при никакви обстоятелства.

12. Държавите-членки гарантират на търсещите убежище лица, задържани в съответствие с този член, същото равнище на условия на приемане като тези, посочени по–конкретно в член 10 и 11 от Директива […/…/ЕО] [относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище].

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

Ö Раздел V: Прехвърляния Õ

Член 1928

Ö Условия и срокове Õ

13. Предаването на търсещия убежище Ö или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква г) Õ от Ö молещата Õ държавата-членка, в която е била подадена молбата за убежище, на компетентната държава-членка се осъществява в съответствие с националното право на първата Ö молещата Õ държава-членка след съгласуване между заинтересованите държави-членки, веднага щом това бъде възможно в практически план и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането за поемането на отговорността Ö от друга държава-членка да поеме отговорност или да приеме обратно въпросното лице Õ или на ð крайното ï решение решението за обжалване или преразглеждане в случай на ð че в съответствие с член 26, параграф 3 е предоставен ï суспендиращ ефект.

Ако е необходимо, търсещият убежище се снабдява от молещата държава-членка с временно удостоверение по образец, приет в съответствие с процедурата, предвидена в член 40 27, параграф 2.

Компетентната държава-членка информира молещата държава-членка според конкретния случай за благополучното пристигане на търсещия убежище Ö засегнатото лице Õ или за това, че то той не се е явил явило в указания срок.

24. Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, ð компетентната държава-членка се освобождава от своите задължения за поемане на отговорност или приемане обратно на засегнатото лице и в такъв случай отговорността се прехвърля върху молещата държава-членка. ï компетентността се носи от държавата-членка, в която е била подадена молбата за убежище. Този срок може да бъде удължен максимум до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че търсещият убежище Ö засегнатото лице Õ се намира в затвор или максимум до осемнадесет месеца, ако търсещият убежище Ö засегнатото лице Õ се укрие.

òнов

3. Ако дадено лице е прехвърлено по погрешка или ако решението за прехвърляне е отменено в следствие на обжалване, след като прехвърлянето е било извършено, държавата-членка, извършила прехвърлянето, следва бързо да приеме обратно лицето.

ê1103/2008/ЕО, точка 3, параграфи 2 и 3 от приложението

45. Комисията може да приеме допълнителни правила за осъществяването на прехвърляния. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, като го допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27 40, параграф 3.

òнов

Член 29

Разходи по прехвърлянията

1. Разходите, необходими за прехвърлянето на търсещ убежище или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква г), в компетентната държава-членка, се поемат от държавата-членка, осъществяваща прехвърлянето.

2. Когато засегнатото лице трябва да бъде изпратено обратно в държавата-членка вследствие на прехвърляне по погрешка или на решение за прехвърляне, което е било отменено след обжалване, след като прехвърлянето е било осъществено, държавата-членка, осъществила първоначалното прехвърляне, поема разходите по прехвърлянето на въпросното лице обратно на нейната територия.

3. От лицата, които подлежат на прехвърляне по силата на настоящия регламент, не се изисква да заплатят разходите за подобни прехвърляния.

4. В съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 2 могат да бъдат приети допълнителни правила, свързани със задължението на държавата-членка, извършваща прехвърлянето, да поеме разходите по прехвърлянията.

Член 30

Обмен на съответна информация преди извършване на прехвърляния

1. Във всички случаи на прехвърляния изпращащата държава-членка информира приемащата държава-членка за това дали лицето е в състояние да бъде прехвърлено. Само лица, които са в състояние да бъдат прехвърлени, могат да бъдат прехвърлени.

2. Държавата-членка, извършваща прехвърлянето, предоставя на компетентната държава-членка тези лични данни на лицето, подлежащо на прехвърляне, които са необходими, уместни и в разумен обем и които имат за единствена цел да гарантират, че компетентните в областта на предоставянето на убежище органи в компетентната държава-членка са в състояние да предоставят на търсещия убежище адекватна подкрепа, включително необходимите медицински грижи, и да осигурят приемственост в защитата и правата, предоставени по силата на настоящия регламент и на Директива […/…/ЕО] [относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище]. Тази информация се предоставя на ранен етап, но най-късно седем работни дни преди да се извърши прехвърлянето, освен когато държавата-членка получи тази информация на по-късен етап.

3. По-конкретно държавите-членки обменят следната информация:

а) данни за връзка с членове на семейството или други роднини в приемащата държава-членка, в зависимост от конкретния случай;

б) при малолетни или непълнолетни лица, информация относно тяхното равнище на образование;

в) информация относно възрастта на търсещия убежище;

г) всякаква друга информация, която изпращащата държава-членка счита за съществена с оглед на защитата на правата и специалните нужди на въпросното търсещо убежище лице.

4. Държавата-членка, извършваща прехвърлянето, предоставя информация относно всички специални нужди на търсещия убежище, който е обект на прехвърляне, включваща в някои случаи информация относно неговото физическо и психическо здравословно състояние. Това се прави единствено с цел да бъдат предоставени медицински грижи или лечение, особено в случаите, касаещи лицата с увреждания, възрастни хора, бременни жени, малолетни или непълнолетни лица и лица, които са били жертва на изтезание, изнасилване или на друга сериозна форма на психологично, физическо или сексуално насилие. Компетентната държава-членка гарантира, че към тези специални нужди ще бъде подходено адекватно, и особено по отношение на жизненоважни медицински грижи, от които лицата биха могли да се нуждаят.

5. Цялата информация, посочена в параграф 4, се предоставя от изпращащата на компетентната държава-членка само след изричното съгласие от страна на търсещия убежище и/или на негов представител или когато това е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважни интереси на лицето или на друго лице в случаите, в които то е физически или юридически неспособно да даде съгласието си. След като прехвърлянето е извършено, изпращащата държава-членка заличава тази информация незабавно.

6. Обработката на лична здравна информация се извършва само от медицинско лице, което съгласно националното законодателство или правилата, въведени от националните компетентни органи, е поело задължението да пази професионална тайна, или от друго лице с подобно задължение за пазене на тайна. Тези медицински лица и лицата, получаващи и обработващи тази информация, получават подходящо медицинско обучение, както и обучение, свързано с подходяща обработка на чувствителни лични медицински данни.

7. Обменът на информация съгласно този член се осъществява само между органите, за които Комисията е уведомена в съответствие с член 33 и като се използва електронната комуникационна мрежа „DubliNet“, създадена съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 1560/2003. Органите, за които Комисията е уведомена в съответствие с член 33 от настоящия регламент, уточняват също така медицинските лица, които имат право да обработват информацията, посочена в параграф 4. Обменената информация се използва само за целите, посочени в параграфи 2 и 4 от този член.

8. С цел да се улесни обменът на информация между държавите-членки в съответствие с процедурата, посочена в член 40, параграф 2, се приема стандартен формуляр за прехвърлянето на изискваните по силата на този член данни.

9. Правилата, посочени в член 32, параграфи от 8 до 12, се прилагат за обмена на информация, посочен в този член.

Раздел VII: Временно преустановяване на прехвърляния

Член 31

1. Когато компетентната държава-членка е изправена пред особено неотложна ситуация, която поставя особено голям натиск върху нейния капацитет на приемане, нейната система за предоставяне на убежище или инфраструктура, и когато прехвърлянето по силата на настоящия регламент на търсещи международна закрила лица би могло да увеличи този натиск, съответната държава-членка може да поиска преустановяването на подобни прехвърляния.

Искането се адресира до Комисията. То съдържа основанията, на които се базира, и включва по-конкретно:

а) подробно описание на изключително наложителната ситуация, която поставя особено голям натиск върху капацитета на приемане, система за предоставяне на убежище или инфраструктурата на молещата държава-членка, включително и подходящи статистически данни и подкрепящи доказателства;

б) обоснована прогноза на вероятното развитие на тази ситуация в краткосрочен план;

в) обосновано обяснение на допълнителния натиск, с който биха били свързани прехвърлянията на търсещите международна закрила по силата на настоящия регламент за приемния капацитет, система за предоставяне на убежище или инфраструктурата на молещата държава-членка, включително съответни статистически данни или други подкрепящи доказателства.

2. Когато Комисията смята, че преобладаващите обстоятелства в една държава-членка биха могли да доведат до ниво на защита за търсещите международна закрила, което не съответства на изискванията на общностното право, и по-специално на Директива […/…/EО] относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище и Директива 2005/85/EО, по силата на процедурата, посочена в параграф 4, тя може да поиска преустановяването на всички прехвърляния съгласно настоящия регламент на търсещи убежище лица във въпросната държава-членка.

3. Когато държава-членка прояви загриженост, че преобладаващите обстоятелства в друга държава-членка биха могли да доведат до ниво на защита за търсещите международна закрила, което не съответства на изискванията на общностното право, и по-специално на Директива […/…/EО] относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище и Директива 2005/85/EО, тя може да поиска преустановяването на всички прехвърляния съгласно настоящия регламент на търсещи убежище лица във въпросната държава-членка.

Искането се адресира до Комисията. То съдържа основанията, на които се базира, и включва по-конкретно подробна информация относно ситуацията във въпросната държава-членка, като посочва евентуално неспазване на общностното законодателство, и по-конкретно на Директива […/…/EО] относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище и Директива 2005/85/EО.

4. След получаването на искането в съответствие с параграф 1 или параграф 3 или по своя собствена инициатива съгласно параграф 2 Комисията може да вземе решение за преустановяването на всички прехвърляния в съответствие с настоящия регламент на търсещи убежище във въпросната държава-членка. Подобно решение се взема в най-кратки срокове и най-късно един месец след получаването на искането. Решението за преустановяване на прехвърлянията посочва основанията, на които се базира, и по-конкретно включва:

а) проверка на всички съответни обстоятелства в държавата-членка, в която прехвърлянията биха могли да бъдат преустановени;

б) проверка на възможното влияние на преустановяването на прехвърлянията върху останалите държави-членки;

в) предложената дата, на която преустановяването на прехвърлянията влиза в сила;

г) всякакви специални условия, свързани с подобно преустановяване.

5. Комисията уведомява Съвета и държавите-членки за решението да бъдат преустановени всички прехвърляния на търсещи убежище съгласно настоящия регламент във въпросната държава-членка. Всяка държава-членка може да отнесе решението на Комисията до Съвета в едномесечен срок от датата на уведомлението. Съветът може, с квалифицирано мнозинство, да вземе различно решение в срок до един месец от датата, на която е сезиран от дадена държава-членка.

6. След решението на Комисията за преустановяване на прехвърлянията в дадена държава-членка, другите държави-членки, в които се намират търсещите убежище, чиито прехвърляния са били преустановени, са компетентни за разглеждането на молбите за международна закрила от тези лица.

В решението за преустановяване на прехвърлянията в дадена държава-членка трябва да бъде надлежно взета под внимание нуждата да се осигури защитата на малолетните или непълнолетните лица и на целостта на семейството.

7. В решението за преустановяване на прехвърлянията съгласно параграф 1 се обосновава предоставянето на помощ за спешните мерки, посочени в член 5 от Решение № 573/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[35], след получаването на искане за помощ от тази държава-членка.

8. Прехвърлянията могат да бъдат преустановени за период, който не надвишава шест месеца. Когато основанията за мерките остават в сила след изтичането на шест месеца, на основата на искане от засегнатата държава-членка, посочено в параграф 1, или по своя собствена инициатива, Комисията може да вземе решение за удължаване на прилагането на мерките с още шест месеца. Прилага се параграф 5.

9. Настоящият член или части от него не могат да бъдат тълкувани от държавите-членки като възможност за дерогация от тяхното принципно задължение за вземането на всички необходими мерки с общ или специфичен характер за изпълнението на задълженията им, произтичащи от общностното законодателство в областта на политиката на убежище, и по-специално настоящия регламент, Директива […/…/EО] относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище и Директива 2005/85/EО.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

ГЛАВА VIVII

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 2132

Ö Обмен на информация Õ

1. Всяка държава-членка съобщава на която и да било държава-членка, която поиска това, онези лични данни относно търсещия убежище, които са необходими, релевантни и в разумен обем, с оглед:

а) определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждане на молбите за убежище ð международна закрила; ï

б) разглеждане на молбите за убежище ð международна закрила; ï

в) изпълнение на всяко задължение, произтичащо от настоящия регламент.

2. Информацията по параграф 1 може да обхваща само:

а) лични данни на търсещия убежище, а където е необходимо и на членовете на неговото семейство (пълно име, а при нужда и фамилия преди брака; прякори или псевдоними; националност — настояща и предишна; дата и място на раждане);

б) документи за самоличност и пътни документи (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, издал документа, място на издаване и т.н.);

в) друга информация, необходима за установяване самоличността на търсещия убежище, включително пръстови отпечатъци, които са обработени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2725/2000 [.../...] Ö [за създаване на система „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламента от Дъблин] Õ;

г) местата на пребиваване и изминатите маршрути;

д) документи за пребиваване или визи, издадени от държава-членка;

е) мястото, където е била подадена молбата;

ж) датата, на която е била подадена която и да била предишна молба за убежище ð международна закрила ï, датата, на която е била подадена настоящата молба, на какъв етап се намира производството и съдържанието на взетото решение, ако има такова.

3. Освен това, стига това да е необходимо за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï, компетентната държава-членка може да поиска от друга държава-членка да я уведоми за мотивите, посочени от търсещия убежище в подкрепа на молбата му, а, при нужда и мотивите за всяко решение, взето по отношение на търсещия убежище. Държавата-членка може да откаже да отговори на отправеното към нея искане, ако съобщаването на подобна информация е в състояние да навреди на съществени интереси на държавите-членки или на закрилата на свободите и на основните права на засегнатото или други лица. При всички обстоятелства съобщаването на исканите сведения подлежи на писменото съгласие на търсещия убежище ð международна закрила, получено от помолената държава-членка ï. Ö В този случай търсещият убежище трябва да знае каква е информацията, за която предоставя съгласието си. Õ

4. Всяко искане на информация ð се изпраща само в контекста на индивидуална молба за международна закрила. То ï се мотивира, а когато има за цел да се провери дали съществува критерий, който е в състояние да повлече след себе си компетентността на замолената държава-членка, посочва на кое непряко доказателство, включително релевантна информация от достоверни източници за пътищата и начините, по които търсещите убежище влизат на територията на държавите-членки, или на коя конкретна и подлежаща на проверка част от молбата на търсещия убежище се основава то. Понятно е, че подобна релевантна информация от достоверни източници сама по себе си не е достатъчна, за да се определи отговорността и компетентността на държава-членка по силата на настоящия регламент, но тя може да допринесе за оценяването на други указания, които са свързани с конкретното лице, което търси убежище.

5. Замолената държава-членка е длъжна да отговори в рамките на шест ð четири ï седмици. ð Всяко забавяне в предоставянето на отговор трябва да бъде надлежно обосновано. Ако в резултат на разследването, извършено от замолената държава-членка, която не е уважила наложения максимален срок, бъде получена информация, показваща, че тя е компетентна, тази държава-членка не може да приведе изтичането на срока, предвиден в член 21 и член 23, като причина за отказа си да се съобрази с искане за поемане на отговорност или обратно приемане. ï

6. Обменът на информация се извършва по искане на държава-членка и може да стане само между органи, за чието посочване от всяка държава-членка е била уведомена Комисията ð в съответствие с член 33, параграф 1 ï , която от своя страна информира другите държави-членки за това.

7. Обменената информация може да бъде използвана само за целите, предвидени в параграф 1. Във всяка отделна държава-членка подобна информация в зависимост от вида си и от правомощията на приемащия орган, може да бъде съобщена само на органите и съдилищата, на които са вменени функциите по:

а) определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждане на молбите за убежище ð международна закрила; ï

б) разглеждане на молбите за убежище ð международна закрила; ï

в) изпълнение на всяко задължение, произтичащо от настоящия регламент.

8. Държавата-членка, която предава информацията, следи тя да е точна и актуализирана. Ако се окаже, че тази държава-членка е предала неточна информация или такава, която не би трябвало да бъде предадена, приемащите държави-членки се информират за това незабавно. Те са длъжни да коригират тази информация или да я изтрият.

9. Търсещият убежище има правото да бъде информиран по негово искане за всякакви касаещи го данни, които се обработват.

Ако той установи, че тази информация е била обработена в нарушение на настоящия регламент или на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, по-специално защото е непълна или неточна, той има право да иска поправяне, Ö или Õ заличаването или блокирането ѝ.

Органът, който извършва поправянето, Ö или Õ заличаването или блокирането на данните, информира за това в зависимост от конкретния случай предаващата или приемащата тази информация държава-членка.

òнов

Търсещият убежище има право да предяви иск или да подаде жалба пред компетентните органи или съдилища на държавата-членка, която му е отказала право на достъп или право на поправка или заличаване на данни, отнасящи се до него.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

10. Във всяка заинтересована държава-членка предаването или получаването на обменена информация се отбелязва в личното досие на всяко заинтересовано лице и/или в регистър.

11. Обменената информация се съхранява за срок не по-дълъг от онзи, който е необходим за целите, за които е обменена.

12. Ако данните не са обработени автоматично или не се съдържат, или не са предназначени да бъдат въведени във файл, всяка държава-членка предприема подходящи мерки, за да осигури спазването на настоящия член чрез ефективни средства за контрол.

Член 2233

Ö Компетентни органи и ресурси Õ

1. Ö Всяка Õ Държавите-членки Ö държава-членка Õ ð незабавно ï съобщават съобщава на Комисията ð конкретните ï органите органи, които са отговорни за изпълнението на задълженията по настоящия регламент ð както и всички евентуални промени, свързани с тях ï. Ö Те Õ и следи следят тези органи да разполагат с нужните ресурси, за да изпълняват своите задачи, и по-специално, за да отговарят в предписаните срокове на искания за информация, искания за поемане на отговорността и искания за обратно приемане на лица, търсещи убежище.

òнов

2. Комисията публикува консолидиран списък на органите, посочени в параграф 1 в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията публикува веднъж годишно актуализиран консолидиран списък, когато са налице изменения в него.

3. На органите, посочени в параграф 1, се осигурява необходимото обучение по прилагането на настоящия регламент.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ðнов

24. Правилата, отнасящи се до въвеждането на обезопасени средства за предаване на данни по електронен път между упоменатите в параграф 1 органи за предаване на искания ð , отговори и всякаква писмена кореспонденция ï и с цел гарантиране автоматичното получаване от изпращачите на електронно потвърждение за доставянето им, се създават по реда на член 40, параграф 2 27, параграф 2.

Член 2334

Ö Административни договорености Õ

1. Държавите-членки могат да установяват помежду си на двустранна основа административни договорености във връзка с практическите детайли по изпълнението на настоящия регламент с цел да улеснят неговото прилагане и да повишат неговата ефективност. Тези договорености могат да имат за предмет:

а) обмен на служители за връзка;

б) опростяване на процедурите и скъсяване на сроковете за предаване и разглеждане на исканията за поемане на отговорността или за обратно приемане на търсещите убежище;

2. Договореностите по параграф 1 се съобщават на Комисията. Комисията проверява ð дава одобрението си за ï дали договореностите по параграф 1, буква б) Ö след като тя провери дали те Õ не нарушават разпоредбите на настоящия регламент.

ê1560/2003 (адаптиран)

ðнов

Ö ГЛАВА VIII Õ

Уреждане на спорове

Член 14 35

Ö Уреждане на спорове Õ

1. Когато държавите-членки не могат да решат някакъв спор, отнасящ се до нуждата от осъществяване на прехвърляне или събиране на роднини на основата на член 15 от Регламент (ЕО) № 343/2003 или отнасящ се до държавата-членка, в която заинтересованите лица трябва да бъдат събрани, ð или всеки друг въпрос, свързан с прилагането на настоящия регламент, ï те могат да прибягнат до процедурата за уреждане на спора, предвидена в параграф 2 от настоящия член.

2. Процедурата за уреждане на спора се възбужда по искане на една от спорещите държави-членки до председателя на комитета, създаден по силата на член 27 40 от Регламент (ЕО) № 343/2003. Със съгласието си да използват процедурата за решаване на спорове въпросните държави-членки поемат задължение да се съобразят в най-голяма степен с предложеното решение.

Председателят на комитета назначава трима от нейните членове, представляващи три държави-членки, ненамесени в спора. Те получават по писмен път или устно аргументите на страните и след обсъждане и в рамките на един месец, а когато се налага след гласуване, правят предложение за решение.

Председателят на комитета, или неговият заместник, председателства обсъждането. Той има право да изрази своята позиция, но няма право на глас.

Независимо дали предложеното решение е прието или отхвърлено от страните по спора, то е окончателно и не подлежи на преразглеждане.

ê343/2003/ЕО

ГЛАВА VIIIX

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

òнов

Член 36

Санкции

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяка злоупотреба с данни, обработени в съответствие с настоящия регламент, се наказва със санкции, включващи административни и/или наказателни санкции в съответствие с националното право, които са ефективни, пропорционални и възпиращи.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

Член 2437

Ö Преходни мерки Õ

1. Настоящият регламент заменя Конвенцията за определяне компетентна държава за разглеждането на молби за убежище, които са подадени в една от държавите-членки на Европейските общности, подписана в Дъблин на 15 юни 1990 г. (Дъблинска конвенция).

2. Независимо от това, за да се осигури приемствеността на разпоредбите, уреждащи определянето на държавата-членка, компетентна за разглеждане на молба за убежище, Ккогато молбата за убежище е била подадена след упоменатите в член 2944, втоери параграф обстоятелства, които са в състояние да повлекат след себе си компетентността на държава-членка по силата на настоящия регламент, се взимат под внимание дори ако предшестват тази дата, с изключение на упоменатите в член 1410, параграф 2 обстоятелства.

3. Когато в Регламент (ЕО) № 2725/2000 г. се прави позоваване на Дъблинската конвенция, това позоваване се разбира като позоваване на настоящия регламент.

Член 2538

Ö Изчисляване на сроковете Õ

1. Сроковете, предвидени в настоящия регламент, се изчисляват по следния начин:

а) ако даден срок, изразен в дни, седмици или месеци, трябва да се изчисли от момента, в който настъпва дадено събитие или се извършва дадено действие, денят, в който настъпи това явление или се извърши това действие, не се включва в този срок;

б) даден срок, изразен в седмици или месеци, завършва с изтичането на деня, който, през последната седмица или месец, носи същото име или число, както денят, през който е настъпило събитието или е било извършено действието, от които следва да се отчита срокът. Ако в рамките на срок, изразен в месеци, денят, на който той трябва да изтече, не настъпва през последния месец, срокът завършва с изтичането на последния ден от този месец;

в) в сроковете се включват съботните, неделните дни и официалните празници във всяка от заинтересованите държави-членки.

2. Исканията и отговорите се изпращат с използване на всякакви средства, предоставящи доказателство за получаването.

Член 2639

Ö Териториален обхват Õ

По отношение на Френската република настоящият регламент се прилага само за нейната европейската територия.

Член 2740

Ö Комитет Õ

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

ê1103/2008/ЕО, точка 3, параграф 4 от приложението

3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/EО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

Член 2841

Ö Мониторинг и оценка Õ

Най-късно три години след датата, упомената в член 44 20, параграф 1, Комисията докладва пред Европейския парламент и пред Съвета за прилагането на настоящия регламент и при нужда предлага нужните изменения. Държавите-членки предават на Комисията всяка информация, която е подходяща за изготвянето на този доклад, най-късно шест месеца, преди да изтече този срок.

След като представи посоченият доклад, Комисията се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета за приложението на настоящия регламент едновременно с представянето на докладите си относно въвеждането на системата Евродак „ЕВРОДАК“, предвидени в член 28 24, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2725/2000 [.../...] Ö [за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламента от Дъблин] Õ.

òнов

Член 42

Статистика

Съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета[36] държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) статистически данни относно прилагането на настоящия регламент и на Регламент (EО) № 1560/2003.

ê

Член 43 Отмяна

Регламент (ЕО) № 343/2003 се отменя.

Член 11, параграф 1, член 13, 14 и 17 от Регламент (EО) № 1560/2003 на Комисията се отменят.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

ê343/2003/ЕО (адаптиран)

ð нов

Член 2944

Ö Влизане в сила и приложимост Õ

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага за молби за ð международна закрила ï убежище, които са подадени след първия ден на шестия месец след влизането му в сила и, считано от тази дата, ще се прилага за всяко искане за поемане на отговорността или за обратно приемане на търсещи убежище лица, независимо от датата, на която е подадена молбата. Държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за ð международна закрила ï убежище, представена преди тази дата, се определя в съответствие с критериите, изложени в Ö Регламент (ЕО) № 343/2003 Õ Дъблинската конвенция.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в [...]:

За Европейския парламент

Председател […]

За Съвета

Председател […]

é

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Отменен регламент (посочен в член 43)

Регламент (EО) № 343/2003 на Съвета

(OВ L 50, 25.2.2003 г.)

Регламент (EО) № 1560/2003 на Комисията, само член 11, параграф 1, членове 13, 14 и 17.

(OВ L 222, 5.9.2003 г.)

é

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Регламент (ЕО) 343/2003 | Настоящ регламент |

Член 1 | Член 1 |

Член 2, буква a) | Член 2, буква a) |

Член 2, буква б) | заличава се |

Член 2, буква в) | Член 2, буква б) |

Член 2, буква г) | Член 2, буква в) |

Член 2, буква д) | Член 2, буква г) |

Член 2, буква е) | Член 2, буква д) |

Член 2, буква ж) | Член 2, буква е) |

- | Член 2, буква ж) |

Член 2, букви от з) до к) | Член 2, букви от з) до к) |

- | Член 2, буква л) |

Член 3, параграф 1 | Член 3, параграф 1 |

Член 3, параграф 2 | Член 17, параграф 1 |

Член 3, параграф 3 | Член 3, параграф 3 |

Член 3, параграф 4 | Член 4, параграф 1, уводни думи |

- | член 4, параграф 1, букви от а) до ж) |

- | Член 4, параграфи 2 и 3 |

Член 4, параграфи 1—5 | Член 20, параграфи 1—5 |

- | Член 20, параграф 5, трета алинея |

- | Член 5 |

- | Член 6 |

Член 5, параграф 1 | Член 7, параграф 1 |

Член 5, параграф 2 | Член 7, параграф 2 |

- | Член 7, параграф 3 |

Член 6, параграф 1 | Член 8, параграф 1 |

- | Член 8, параграф 3 |

Член 6, параграф 2 | Член 8, параграф 4 |

Член 7 | Член 9 |

Член 8 | Член 10 |

Член 9 | Член 13 |

Член 10 | Член 14 |

Член 11 | Член 15 |

Член 12 | Член 16 |

Член 13 | Член 3, параграф 2 |

Член 14 | Член 12 |

Член 15, параграф 1 | Член 17, параграф 2, първа алинея |

Член 15, параграф 2 | Член 11, параграф 1 |

Член 15, параграф 3 | Член 8, параграф 2 |

Член 15, параграф 4 | Член 17, параграф 2, четвърта алинея |

Член 15, параграф 5 | Член 8, параграф 5 и член 11, параграф 2 |

Член 16, параграф 1, буква а) | Член 18, параграф 1, буква а) |

Член 16, параграф 1, буква б) | Член 18, параграф 2 |

Член 16, параграф 1, буква в) | Член 18, параграф 1, буква б) |

Член 16, параграф 1, буква г) | Член 18, параграф 1, буква в) |

Член 16, параграф 1, буква д) | Член 18, параграф 1, буква г) |

Член 16, параграф 2 | Член 19, параграф 1 |

Член 16, параграф 3 | Член 19, параграф 2, първа алинея |

- | Член 19, параграф 2, втора алинея |

Член 16, параграф 4 | Член 19, параграф 3 |

Член 19, параграф 3, алинея втора |

Член 17 | Член 21 |

Член 18 | Член 22 |

Член 19, параграф 1 | Член 25, параграф 1 |

Член 19, параграф 2 | Член 25, параграфи 5 и член 26, параграф 1 |

- | Член 26, параграфи 2—6 |

Член 19, параграф 3 | Член 28, параграф 1 |

Член 19, параграф 4 | Член 28, параграф 2 |

- | Член 28, параграф 3 |

Член 19, параграф 5 | Член 28, параграф 4 |

Член 20, параграф 1, уводни думи | Член 23, параграф 1 |

- | Член 23, параграф 2 |

- | Член 23, параграф 3 |

- | Член 23, параграф 4 |

Член 20, параграф 1, буква а) | Член 23, параграф 5, първа алинея |

Член 20, параграф 1, буква б) | Член 24, параграф 1 |

Член 20, параграф 1, буква в) | Член 24, параграф 2 |

Член 20, параграф 1, буква г) | Член 28, параграф 1, първа алинея |

Член 20, параграф 1, буква д) | Член 25, параграф 1 и 2, член 26, параграф 1, член 28, параграф 1, втора и трета алинея |

Член 20, параграф 2 | Член 28, параграф 2 |

Член 20, параграф 3 | Член 23, параграф 5, втора алинея |

Член 20, параграф 4 | Член 28, параграф 4 |

- | Член 27 |

- | Член 29 |

- | Член 30 |

- | Член 31 |

Член 21, параграфи 1—9 | Член 32, параграфи 1—9, първа до трета алинея |

Член 32, параграф 9, четвърта алинея |

Член 21, параграфи 10—12 | Член 32, параграфи 10—12 |

Член 22, параграф 1 | Член 33, параграф 1 |

- | Член 33, параграф 2 |

- | Член 33, параграф 3 |

Член 22, параграф 2 | Член 33, параграф 4 |

Член 23 | Член 34 |

Член 24, параграф 1 | заличава се |

Член 24, параграф 2 | Член 37 |

Член 24, параграф 3 | заличава се |

Член 25, параграф 1 | Член 38 |

Член 25, параграф 2 | заличава се |

Член 26 | Член 39 |

Член 27, параграфи 1 и 2 | Член 40, параграфи 1 и 2 |

Член 27, параграф 3 | заличава се |

Член 28 | Член 41 |

Член 29 | Член 44 |

- | Член 35 |

- | Член 36 |

- | Член 42 |

- | Член 43 |

Регламент (ЕО) 1560/2003 | Настоящ регламент |

Член 11, параграф 1 | Член 11, параграф 1 |

Член 13, параграф 1 | Член 17, параграф 2, първа алинея |

Член 13, параграф 2 | Член 17, параграф 2, втора алинея |

Член 13, параграф 3 | Член 17, параграф 2, трета алинея |

Член 13, параграф 4 | Член 17, параграф 2, първа алинея |

Член 14 | Член 35 |

Член 17, параграф 1 | Член 9, 10, член17, параграф 2, първа алинея |

Член 17, параграф 2 | Член 32, параграф 3 |

[1] OВ L 50, 25.2.2003 г., стр. 1.

[2] Доклад на Комисията до Европейския Парламент и Съвета за оценката на дъблинската система COM (2007) 299 окончателен, SEC (2007) 742. „Дъблинската система“ има за цел да определи коя държава-членка е компетентна за разглеждане на молба за убежище, подадена от гражданин на трета страна на територията на една от държавите-членки на ЕС. Тя включва Регламента от Дъблин и регламентите за „ЕВРОДАК“.

[3] Зелена книга за бъдещата обща европейска система за убежище, COM (2007) 301.

[4] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „План за политика в областта на убежището: интегриран подход към закрилата в целия ЕС“ от 17 юни 2008 г., COM (2008) 360, COM (2008) 360.

[5] Предложение за регламент на Европейския парламент и съвета относно създаването на система „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (EО) № […/…] [за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или лице без гражданство], COM (2008) 825.

[6] Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище, COM (2008) 815.

[7] Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12).

[8] Директива 2005/85/ЕО на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, OВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.

[9] OВ L 254, 19.8.1997 г., стр. 1. Конвенцията влезе в сила на 1 септември 1997 г. за дванайсетте държави, подписали я първоначално, на 1 октомври 1997 г. за Австрия и Швеция и на 1 януари 1998 г. за Финландия.

[10] OВ L 316, 15.12.2000 г., стр. 1.

[11] OВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18.

[12] OВ L 222, 5.9.2003 г., стр. 3.

[13] OВ L 62, 5.3.2002 г., стр. 1.

[14] OВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 80.

[15] P6_TA-PROV(2008)0385

[16] Споразумение между Европейската общност и Кралство Дания относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна при разглеждането на молба за убежище, подадена в Дания или в друга държава-членка на Европейския съюз, и „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци за ефективното прилагане на Дъблинската конвенция, ОВ L 66, 8.3.2006 г., стр. 38.

[17] Споразумение между Европейската общност и Република Исландия и Кралство Норвегия относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна при разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Исландия или Норвегия, ОВ L 93, 3.4.2001 г., стр. 40.

[18] Решение на Съвета за сключване на Споразумение между Европейската общност и Швейцарската конфедерация относно критериите и механизмите за определяне на компетентната държава при разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцарската конфедерация, ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 5.

[19] Протокол между Европейската общност, Швейцарската конфедерация и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Лихтенщайн към споразумението между ЕС и Швейцарската конфедерация относно критериите и механизмите за определяне на компетентната държава при разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцарската конфедерация, (COM (2006)754, подписването предстои).

[20] Протокол между Европейската общност, Швейцарската конфедерация и Княжество Лихтенщайн към споразумението между ЕС и Швейцарската конфедерация относно критериите и механизмите за определяне на компетентната държава при разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Швейцарската конфедерация, (2006/0257 CNS, подписан на 24.10.2008 г., публикуване в ОВ предстои) и Протокол към споразумението между Европейската общност и Република Исландия и Кралство Норвегия относно критериите и механизмите за определяне на държавата, която е компетентна при разглеждането на молба за убежище, подадена в държава-членка или в Исландия или Норвегия (OВ L 57, 28.2.2006 г., стр.16).

[21] ОВ С […], […] г., стр. […].

[22] ОВ С […], […] г., стр. […].

[23] ОВ С […], […] г., стр. […].

[24] OВ L 50, 25.2.2003 г., стр. 1.

[25] OВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12.

[26] OВ C […], […] г., стр. […].

[27] OВ L 222, 5.9.2003 г., стр. 3.

[28] OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

[29] OВ L 316, 15.12.2000 г., стр. 1.

[30] OВ L 218, 13.08.2008, стр. 60.

[31] OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

[32] OВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1.

[33] OВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.

[34] OВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.

[35] OВ L 144, 6.6.2007 г., стр. 1.

[36] ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23.