Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52008AG0023

    Обща позиция (ЕО) № 23/2008 от 15 септември 2008 година , приета от Съвета в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора за създаване на Европейската общност, с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/88/EО относно някои аспекти на организацията на работното време

    OB C 254E, 7.10.2008, p. 26–35 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Date of document:
    15/09/2008
    Date of end of validity:
    Not known; свързан с 52004PC0607
    Author:
    Съвет на Европейския съюз
    Form:
    Обща позиция
    Additional information:
    COD 2004/0209
    Treaty:
    Договор за създаване на Европейската общност
    Legal basis:
    Link
    Link
    Link
    Select all documents mentioning this document
    Earlier related instruments:
    Subsequent related instruments:
    • EP Opinion 52008AP0615 не е предложено изменение
    Instruments cited:
    Link
    Related document(s):

    7.10.2008   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    CE 254/26

    ОБЩА ПОЗИЦИЯ (ЕО) № 23/2008

    приета от Съвета на 15 септември 2008 година

    с оглед приемането на Директива 2008/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от … за изменение на Директива 2003/88/EО относно някои аспекти на организацията на работното време

    (2008/C 254 E/03)

    ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 137, параграф 2 от него,

    като взеха предвид предложението на Комисията,

    като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

    като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

    в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

    като имат предвид че:

    (1)

    Член 137 от Договора предвижда, че Общността трябва да подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки за подобряване на работната среда за опазване на здравето и безопасността на работниците. Директивите, приети въз основа на горепосочения член, трябва да избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения, по начин който би възпрепятствал създаването и развитието на малки и средни предприятия.

    (2)

    Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) установява минимални изисквания за организацията на работното време, inter alia по отношение на продължителността на междудневната и междуседмичната почивка, почивката в работно време, максималната продължителност на седмичното работно време, годишния отпуск и някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режимите на работа.

    (3)

    Член 19, трети параграф и член 22, параграф 1, втора алинея от Директива 2003/88/ЕО предвиждат преразглеждане преди 23 ноември 2003 г.

    (4)

    Повече от десет години след приемането на Директива 93/104/ЕО на Съвета (5) — първата директива относно организацията на работното време, се налага да се отчетат новите развития и исканията както на работодателите, така и на работниците, и да се осигурят средствата, необходими за постигането на целите за растеж и заетост, определени от Европейския съвет от 22 и 23 март 2005 г. в контекста на Лисабонската стратегия.

    (5)

    Съчетаването на професионалния и семейния живот е също основен елемент за постигане на целите, установени от Европейския съюз в рамките на Лисабонската стратегия, особено за повишаването на нивото на заетост сред жените. Целта е не само да се създаде по-удовлетворителна работна среда, но също и да се задоволят в по-висока степен потребностите на работниците, особено на тези със семейни задължения. Някои от измененията, съдържащи се в настоящата директива имат за цел да позволят по-голяма съвместимост между професионалния и семейния живот.

    (6)

    В този контекст държавите-членки следва да насърчават социалните партньори да сключват споразумения на подходящо равнище, с цел да се подобри съчетаването на професионалния и семейния живот.

    (7)

    Налице е необходимост от укрепване на защитата на здравето и безопасността на работниците и от по-голяма гъвкавост при организацията на работното време, особено по отношение на времето на разположение, и по-конкретно по отношение на неактивните периоди в рамките на времето на разположение, както и от постигането на нов баланс между съчетаването на професионалния и семейния живот, от една страна, и по-гъвкава организация на работното време, от друга.

    (8)

    Работниците следва да получат компенсационни периоди на почивка в случаите, когато не е било предоставено време за почивка. Държавите-членки следва сами да определят продължителността на разумния период, в рамките на който на работниците се предоставя равностойна компенсационна почивка, като се отчита необходимостта да се осигури безопасността и здравето на съответните работници и да се спази принципът на пропорционалност.

    (9)

    Трябва да се преразгледат също и разпоредбите относно референтния период за максималната продължителност на седмично работно време, с цел тяхното адаптиране към потребностите на работодателите и служителите, които подлежат на предпазните мерки за защита на здравето и безопасността на работниците.

    (10)

    Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от една година, референтният период следва да не надвишава срока на трудовия договор.

    (11)

    Придобитият опит при прилагането на член 22, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО показва, че изцяло индивидуалното решение за неприлагане на член 6 от нея може да бъде проблематично по отношение на защитата на здравето и безопасността на работниците и тяхната свобода на избор.

    (12)

    Предвидената в член 22, параграф 1 опция представлява дерогация от принципа за максимална продължителност на работната седмица от 48 часа, изчислена като средна стойност за референтен период. Тази опция се подчинява на изискването за ефективна защита на здравето и безопасността на работниците, както и за изрично, свободно изразено и информирано съгласие на съответния работник. Нейното използване трябва да бъде предмет на подходящи предпазни мерки, които да осигурят спазването на тези условия, както и на строго наблюдение.

    (13)

    Преди прилагането на предвидената в член 22, параграф 1 опция, следва да се обмисли дали най-продължителният референтен период или други разпоредби за гъвкавост предвидени в Директива 2003/88ЕО не гарантират желаната гъвкавост.

    (14)

    За да се избегнат рисковете за здравето и безопасността на работниците, не е възможно едновременното използване в държава-членка както на предвидения в член 19, буква б), първи параграф, гъвкав референтен период, така и на опция по член 22, параграф 1.

    (15)

    В съответствие с член 138, параграф 2 от Договора, Комисията проведе консултация със социалните партньори на общностно равнище относно възможните насоки на действия на Общността в тази област.

    (16)

    Вследствие на тази консултация Комисията прецени, че е препоръчително да се предприемат действия от страна на Общността и се консултира допълнително със социалните партньори относно съдържанието на планираното предложение, в съответствие с член 138, параграф 3 от Договора.

    (17)

    След този втори етап на консултации социалните партньори на общностно равнище не уведомиха Комисията дали възнамеряват да започнат процедурата, която би могла да доведе до сключване на споразумение, предвидено в член 139 от Договора.

    (18)

    Доколкото целта на настоящата директива, а именно осъвременяване на законодателството на Общността по отношение на организацията на работното време, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и може следователно да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

    (19)

    Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз (6). Настоящата директива цели по-специално да гарантира пълното зачитане на правото на справедливи и равни условия на труд, посочено в член 31 от Хартата, и по-специално в параграф 2 от нея, който предвижда, че „всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск“.

    (20)

    Изпълнението на настоящата директива следва да запази общото ниво на защита, предоставено на работниците по отношение на здравето и безопасността на работното място,

    ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

    Член 1

    Директива 2003/88/EО се изменя, както следва:

    1.

    В член 2 се създават следните параграфи:

    „1а.

    „време на разположение“: означава всеки период, през който работникът е длъжен да бъде на разположение на работното си място, с цел по искане на работодателя да се намеси и да изпълни професионалната си дейност или задължения;

    1б.

    „работно място“: означава мястото или местата, където работникът обикновено извършва професионалната си дейност и изпълнява задълженията си, определени в съответствие с условията на трудовото правоотношение или договора, приложими за работника;

    1в.

    „неактивен период в рамките на времето на разположение“: означава всеки период, през който работникът е на разположение по смисъла на параграф 1а, но работодателят му не е поискал от него да изпълнява ефективно професионалната си дейност или задължения;“.

    2.

    Създават се следните членове:

    „Член 2а

    Време на разположение

    Неактивният период в рамките на времето на разположение не се счита за работно време, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство, колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори, в съответствие с националното законодателство и/или практика.

    В колективен трудов договор или споразумение, сключено между социалните партньори, както и в националното законодателство, след консултация със социалните партньори, неактивният период в рамките на времето на разположение може да се изчисли въз основа на средния брой часове или въз основа на дела на времето на разположение, като се отчете практиката в съответния сектор.

    Неактивният период в рамките на времето на разположение не се отчита при изчисляване на междудневната и междуседмичната почивка, установени съответно в членове 3 и 5, освен ако не е предвидено друго:

    а)

    в колективен трудов договор или споразумение, сключено между социалните партньори;

    или

    б)

    в националното законодателство, след консултация със социалните партньори.

    Периодът в рамките на времето на разположение, през който работникът ефективно изпълнява професионалната си дейност или задължения, винаги се счита за работно време“.

    „Член 2б

    Съчетаване на професионалния и семейния живот

    Държавите-членки насърчават социалните партньори на подходящото равнище, без да се засяга тяхната независимост, да сключват споразумения целящи подобряване на съчетаването на професионалния и семейния живот.

    Без да се засяга Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (7) и след консултация със социалните партньори, държавите-членки гарантират, че работодателите уведомяват работниците своевременно за всякакви значителни промени в режима или организацията на работното им време.

    Като вземат предвид потребностите на работниците от гъвкавост на работното време и режима на работа, държавите-членки, в съответствие с националните практики, също така насърчават работодателите да разглеждат молби за промени на това работно време или режим на работа съобразно нуждите на работата, както и нуждите на работодателите и работниците от гъвкавост

    3.

    Член 17 се изменя, както следва:

    а)

    в параграф 1 думите „членове 3-6, 8 и 16“ се заменят с „членове 3-6, член 8 и член 16, букви а) и в)“;

    б)

    в параграф 2 думите „при условие, че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка“ се заменят с „при условие, че съответните работници се компенсират с равностойни периоди на почивка в рамките на разумен период, който се определя в съответствие с националното законодателство, колективен трудов договор или споразумение, сключено между социалните партньори“;

    в)

    в параграф 3, уводно изречение, думите „членове 3, 4, 5, 8 и 16“ се заменят с „членове 3, 4, 5, 8 и член 16, буква а) и в)“;

    г)

    параграф 5 се изменя, както следва:

    i)

    първа алинея се заменя със следното:

    „5.   В съответствие с параграф 2 от настоящия член, дерогации от член 6 се допускат в случай на обучаващи се лекари в съответствие с разпоредбите, установени в шеста алинея от настоящия параграф.“;

    ii)

    последната алинея се заличава.

    4.

    В член 18, трети параграф думите „при условие, че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка“ се заменят с „при условие, че на съответните работници се предоставят равностойни компенсационни периоди на почивка в рамките на разумен период, който се определя в съответствие с националното законодателство, колективен трудов договор или споразумение, сключено между социалните партньори“.

    5.

    Член 19 се заменя със следното:

    „Член 19

    Ограничения на дерогациите от референтните периоди

    Без да се засягат разпоредбите на член 22а, буква б), и чрез дерогация от член 16, буква б), държавите-членки разполагат с опцията, при спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, да допуснат референтният период да не надвишава дванадесет месеца:

    а)

    по силата на колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори, както е установено в член 18;

    или

    б)

    по силата на законови или подзаконови разпоредби, след консултация със социалните партньори на подходящото равнище.

    Когато използват предвидената в първи параграф, буква б) опция, държавите-членки гарантират, че работодателите изпълняват задълженията си, установени в раздел II от Директива 89/391/ЕИО.“.

    6.

    Член 22 се заменя със следното:

    „Член 22

    Други разпоредби

    1.   Въпреки че основният принцип е, че максималната продължителност на седмичното работно време в Европейския съюз е 48 часа и че на практика работници в Съюза, които работят повече от това време, са изключение, държавите-членки могат да решат да не прилагат член 6, при условие че са взели необходимите мерки за осигуряване на ефективна защита на безопасността и здравето на работниците. Прилагането на тази опция обаче трябва да бъде изрично установено в колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори на подходящото равнище, или от националното законодателство след консултация със социалните партньори на подходящото равнище.

    2.   Във всички случаи държавите-членки, които желаят да използват тази опция, предприемат необходимите мерки да гарантират, че:

    а)

    никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени като средна стойност за референтния период, посочен в член 16, буква б), освен ако преди това не е получил съгласието на работника да извършва такава работа. Това съгласие остава валидно за срок, не по-дълъг от една година, и може да бъде подновявано;

    б)

    никой работник не търпи вреди от работодателя си за това, че не желае да даде съгласието си за извършване на такава работа или за това, че по каквато и да е причина той е оттеглил съгласието си;

    в)

    съгласие, дадено:

    i)

    при подписването на индивидуалния трудов договор; или

    ii)

    през първите четири седмици на трудовото правоотношение;

    е недействително;

    г)

    никой работник, който е дал съгласие по силата на настоящия член, не може, в рамките на период от седем дни, да работи повече от:

    i)

    60 часа, изчислени като средна стойност за период от три месеца, освен ако в колективния трудов договор или в споразумението, сключено между социалните партньори, не е предвидено друго; или

    ii)

    65 часа, изчислени като средна стойност за период от три месеца, при отсъствието на колективен договор и когато неактивната част от времето на разположение се счита за работно време съгласно член 2а;

    д)

    всеки работник, при своевременно писмено уведомяване на работодателя, има право да оттегли с незабавно действие съгласието си да извършва такава работа или през първите шест месеца след подписването на валиден договор, или по време на и до три месеца след изтичането на изпитателния срок, посочен в договора, като се взема предвид по-дългият период от време. Впоследствие работодателят може да поиска от работника да даде писмено предизвестие, чийто срок не надвишава два месеца;

    е)

    работодателят води актуална документация за всички работници, които извършват такава работа, както и необходимата документация, която свидетелства, че се спазват разпоредбите на настоящата директива;

    ж)

    документацията се предоставя на разположение на компетентните органи, които от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците, могат да забраняват или ограничават опцията за превишаване на максималната продължителност на седмичното работно време;

    з)

    по искане на компетентните органи работодателят им предоставя информация за случаите, в които работниците са дали съгласие да работят повече от 48 часа през седемдневен период, изчислени като средна стойност за референтния период, посочен в член 16, буква б), както и подходящата документация, която свидетелства, че се спазват разпоредбите на настоящата директива.

    3.   При спазване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, когато работникът е нает на работа от един и същ работодател за период или периоди, които не надвишават общо десет седмици в период от дванадесет месеца, разпоредбите на параграф 2, буква в), подточка ii) и буква г) не се прилагат.“.

    7.

    Създава се следният член:

    „Член 22а

    Специални разпоредби

    Когато държава-членка използва опцията, предвидена в член 22:

    а)

    опцията, установена в член 19, първи параграф, буква б) не се прилага.

    б)

    чрез дерогация от член 16, буква б), държавата-членка може, по обективни или технически съображения или съображения, свързани с организацията на работа, посредством законови, подзаконови или административни разпоредби, да разреши референтният период да не надвишава шест месеца.

    Подобен референтен период зависи от съблюдаването на общите принципи, свързани със защитата на здравето и безопасността на работниците и не засяга тримесечния референтен период, който съгласно член 22, параграф 2, буква г) се прилага за работници, които са встъпили във валидна договореност по член 22, параграф 2, буква а).“.

    8.

    Член 24 се заменя със следното:

    „Член 24

    Отчети

    1.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които вече са приели или които ще приемат в областта, уредена с настоящата директива.

    2.   На всеки пет години държавите-членки докладват на Комисията за изпълнението на настоящата директива, като отразяват гледните точки на социалните партньори.

    Комисията информира за това Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Консултативния комитет за безопасност и здраве на работното място.

    3.   На всеки пет години, считано от 23 ноември 1996 г., Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящата директива, като взема под внимание разпоредбите на параграфи 1 и 2.“.

    9.

    Създава се следният член:

    „Член 24а

    Доклад за оценка

    1.   До … (8):

    а)

    Държавите-членки, които използват опцията, предвидена в член 22, параграф 1, информират Комисията за причините, сектора(ите), дейностите и броя съответни работниците, след консултация със социалните партньори на национално равнище. Докладът на всяка държава-членка дава информация относно въздействието върху здравето и безопасността на работниците, посочва гледните точки на социалните партньори на подходящото равнище, и се предоставя също на социалните партньори на национално равнище.

    б)

    Държавите-членки, които използват опцията, предвидена в член 19, първи параграф, буква б), информират Комисията за начина, по който са приложили настоящата разпоредба, и за нейното въздействие върху здравето и безопасността на работниците.

    2.   До … (9) Комисията, след консултация с социалните партньори на Общностно равнище, представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад относно:

    а)

    използването на опцията, предвидена в член 22, параграф 1, и причините за това използване, както и

    б)

    други фактори, които могат да са причина за продължително работно време, като например използването на член 19, първи параграф, буква б).

    Докладът може да бъде придружен с подходящи предложения за намаляване на прекомерното работно време, включително по отношение използването на опцията по член 22, параграф 1, като се взема под внимание въздействието му върху здравето и безопасността на работниците, попадащи в обхвата на тази опция.

    3.   Въз основа на доклада, посочен в параграф 2, Съветът прави оценка на използването предвидените в настоящата директива опции и по-специално тези, установени в член 19, първи параграф, буква б) и член 22, параграф 1.

    Като се вземе под внимание тази оценка, Комисията може, до … (10) ако е подходящо, да представи предложение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на настоящата директива, включително опцията, установена в член 22, параграф 1“.

    Член 2

    Държавите-членки установяват система от санкции, приложими в случаи на нарушения на националните разпоредби, въвеждащи настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване прилагането им. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки нотифицират на Комисията тези разпоредби до … (11). Държавите-членки нотифицират своевременно Комисията за всякакви изменения на тези разпоредби. По-специално, те гарантират, че работниците и/или техните представители разполагат с адекватни средства за изпълнението на задълженията по настоящата директива.

    Член 3

    1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до … (11) или осигуряват въвеждането на необходимите разпоредби от социалните партньори посредством споразумение, при което държавата-членка взема необходимите мерки, за да им даде възможност да гарантират по всяко време постигането на целите на настоящата директива. Държавите-членки незабавно информират Комисията за това.

    Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

    2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

    Член 4

    Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

    Член 5

    Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

    Съставено в …

    За Европейския парламент

    Председател

    …

    За Съвета

    Председател

    …

    (1)  ОВ C 267, 27.10.2005 г., стр. 16.

    (2)  ОВ C 231, 20.9.2005 г., стр. 69.

    (3)  Становище на Европейския парламент от 11 май 2005 г. (ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 292), Обща позиция на Съвета от 15 септември 2008 г., Обща позиция на Съвета … (все още непубликувано в Официален вестник).

    (4)  ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9.

    (5)  ОВ L 307, 13.12.1993 г., стр. 1. Директива отменена с Директива 2003/88/EО.

    (6)  ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 1.

    (7)  ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.“.

    (8)  Шест години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

    (9)  Седем години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

    (10)  Осем години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

    (11)  Три години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

    ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ НА СЪВЕТА

    I.   ВЪВЕДЕНИЕ

    На 24 септември 2004 г. Комисията представи предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време (1). Предложението се основава на член 137, параграф 2 от Договора.

    В съответствие с член 251 от Договора, Европейският парламент представи становището си на първо четене на 11 май 2005 г. (2).

    Икономическият и социален комитет представи становището си на 11 май 2005 г. (3), а Комитетът на регионите на 14 април 2005 г. (4).

    На 2 юни 2005 г. Комисията представи измененото си предложение (5), в което възприема 13 от 25-те изменения, приети от Европейския парламент.

    На 9 юни 2008 г. Съветът постигна политическо споразумение с квалифицирано мнозинство по обща позиция, успоредно с политическо споразумение с квалифицирано мнозинство по обща позиция относно директивата за условията на труд на временни работници. Пет от делегациите, които не можеха да приемат текста на политическото споразумение относно директивата за работното време, внесоха съвместна декларация в протокола на Съвета (6).

    В съответствие с член 251, параграф 2 от Договора за ЕО, Съветът прие своята обща позиция с квалифицирано мнозинство на 15 септември 2008 г.

    II.   ЦЕЛИ

    Предложението има две цели:

    —

    На първо място,да се преразгледат някои от разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО (която последно измени Директива 93/104/ЕО) в съответствие с членове 19 и 22 от същата директива. Тези разпоредби се отнасят до дерогациите от референтните периоди за прилагане на член 6 (максимална продължителност на седмичното работно време) и до възможността да не се прилага член 6, ако работникът даде съгласието си да положи такъв труд („клауза за неучастие“);

    —

    На второ място, да се отчете съдебната практика на Съда на Европейските общности, по-специално решенията по делата SIMAP (7) и Jaeger (8), които постановяват, че дежурството на лекар, когато е необходимо той да присъства физически в болницата, трябва да се разглежда като работно време. Това тълкуване на Съда на Европейските общности на някои разпоредби от директивата, последвало няколко искания за преюдициални решения съгласно член 234 от Договора, имаше дълбоки последици върху понятието „работно време“ и оттам върху съществени разпоредби от директивата.

    По-специално:

    —

    С цел да се осигури подходящ баланс между опазването на здравето и безопасността на работниците, от една страна, и необходимата гъвкавост за работодателите, от друга, предложението въвежда общи принципи за защита на работниците на дежурство, както по време на активни, така и на неактивни периоди от дежурството. В тази рамка предложението предвижда, че неактивната част от дежурството не е работно време по смисъла на директивата, освен ако националното законодателство, колективните трудови договори или споразуменията между социалните партньори не постановяват друго.

    —

    Предложението има за цел да предостави на работодателите и на държавите-членки по-голяма гъвкавост за организиране на работното време при определени условия, като дава възможност за удължаване до една година на референтния период за изчисляване на максималната продължителност на седмичното работно време, което позволява на фирмите да се справят с повече или по-малко обичайните колебания в търсенето.

    —

    Предложението предвижда по-добра съвместимост между професионалния и семейния живот, по-специално чрез предлаганите промени по отношение на член 22.

    —

    Що се отнася до индивидуалната възможност за неучастие при 48-часова средна максимална продължителност на работната седмица, предложението укрепва социалния диалог, като ангажира социалните партньори с всички решения на държава-членка, които дават възможност за използване на неучастието от страна на отделни работници. Според тази система решение на държава-членка, което дава възможност за използване на неучастието, трябва да се изпълни чрез колективен трудов договор или чрез споразумение между социалните партньори на съответното равнище, или посредством националното законодателство след консултации със социалните партньори на съответното равнище. Продължава да важи принципът, че никой работодател на може да задължи работник да работи повече от 48-часова средна максимална продължителност на работната седмица, поради което отделният работник трябва да се съгласи и за използването на възможността за неучастие. На общностно равнище ще се прилагат по-строги условия и за предотвратяване на злоупотребите и гарантиране на напълно свободния избор на работник, който обмисля да използва неучастието. Предложението също така въвежда общ принцип, съгласно който максималната продължителност на седмичното работно време следва да бъде ограничена.

    III.   АНАЛИЗ НА ОБЩАТА ПОЗИЦИЯ

    1.   Общи бележки

    а)   Изменено предложение на Комисията

    Европейският парламент прие 25 изменения на предложението на Комисията. 13 от тези изменения бяха включени в измененото предложение на Комисията изцяло, частично или след преформулиране (изменения 1, 2, 3, 4, 8, 11, 12, 13, 16, 17, 18, 19 и 24). Останалите 12 изменения обаче не бяха приемливи за Комисията (изменения 5, 6, 7, 9, 10, 14, 15, 20, 21, 22, 23 и 25).

    б)   Обща позиция на Съвета

    Съветът можа да приеме 8 от 13-те изменения, които бяха изцяло или частично включени в измененото предложение на Комисията, а именно изменения 1 и 2 (съображение № 4 цитира заключенията на Европейския съвет от Лисабон), 3 (съображение № 5 се позовава на увеличаването на процента на заетост сред жените), 4 (съображение № 7: добавено е позоваване на съвместимостта между професионалния и семейния живот), 8 (съображение № 14 цитира член 31, параграф 2 от Хартата за основните права), 16 (член 17, параграф 2 засяга времето за почивка като компенсация), 17 (член 17, параграф 5, първо тире, поправка на грешка) и 18 (член 18, параграф 3 засяга времето за почивка като компенсация).

    Съветът прие също така принципите, на които се основават измененията, при условие че бъдат преформулирани:

    —

    № 12 (член 2б: добавяне на разпоредба относно съвместимостта между професионалния и семейния живот);

    —

    № 13 (заличаване на член 16б, параграф 2 относно 12-месечния референтен период);

    —

    № 19 (член 19: референтен период).

    Въпреки това Съветът не счете за препоръчително да приеме следните изменения:

    —

    № 11 (натрупване на часове при наличие на няколко трудови договора), взето предвид в съображение № 2 от измененото предложение, тъй като съображение № 3 от сега действащата директива предвижда, че „разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място са напълно приложими за областите, уредени от настоящата директива, без да се засягат съдържащите се в нея по-строги и/или специфични разпоредби“ и тъй като член 1, параграф 4 от тази директива също предвижда, че разпоредбите на Директива 89/391/ЕИО са напълно приложими към минималните периоди на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, почивките в работно време и максималната продължителност на работната седмица, както и към някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа;

    —

    № 24 (разпоредба относно валидността на споразуменията за неучастие, подписани преди влизането в сила на директивата, член 22 (1в)): Съветът не счете за необходимо да приеме тази разпоредба, която бе включена в измененото предложение на Комисията;

    —

    № 25 (което предвижда, че копие от директивата ще бъде изпратено на правителствата и парламентите на страните кандидатки).

    Съветът не можа да приеме и изменения 5, 6, 7, 9, 10, 14, 15, 20, 21, 22 и 23 поради причините, посочени от Комисията в измененото й предложение.

    Комисията прие общата позиция, съгласувана от Съвета.

    2.   Конкретни бележки

    Разпоредби относно „дежурството“

    Съветът се съгласи с определенията на „дежурство“ и „неактивна част от дежурството“, включени от Комисията в първоначалното й предложение и запазени в измененото предложение.

    Съветът също така изрази съгласието си с Комисията относно необходимостта да се добави определение за „работно място“ в член 1, параграф 1, подточка 1б от общата позиция, което да направи по ясно определението за „дежурство“.

    По отношение на новия член 2а за дежурството, Съветът и Комисията имат еднакво виждане относно принципа, че неактивната част от дежурството не следва да се разглежда като работно време, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство или в колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори, сключени в съответствие с националното законодателство и/или практика. Съветът споделя становището на Комисията, че въвеждането на тази нова категория би трябвало да спомогне за изясняване на връзката между работно време и периоди за почивка.

    Съветът също така възприе подхода на Комисията относно метода на изчисляване на неактивната част от дежурството, като същевременно уточни, че този метод може да се определя не само от колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори, но и от националното законодателство след консултации със социалните партньори.

    Съветът призна като общ принцип, че неактивната част от дежурството не следва да се отчита при изчисляването на междудневните и междуседмичните периоди за почивка. Въпреки това Съветът счете за уместно да предвиди възможността за въвеждане на гъвкавост при прилагането на тази разпоредба чрез колективни трудови договори, споразумения между социалните партньори или посредством националното законодателство след консултации със социалните партньори.

    Време за почивка като компенсация

    По отношение на членове 17, параграф 2 и 18, параграф 3 от директивата, Съветът може да се съгласи с изменения 16 и 18, както са преформулирани в предложението на Комисията.

    Общият принцип е, че работниците следва бъдат компенсирани с периоди за почивка при обстоятелства, които не позволяват да бъдат ползвани нормалните периоди за почивка. Държавите-членки следва сами да определят продължителността на разумния период, в рамките на който на работниците се предоставя равностойна почивка като компенсация при отчитане на необходимостта да се осигури безопасността и здравето на засегнатите работници и да се спази принципът на пропорционалност.

    Съчетаване на професионалния и семейния живот

    Съветът споделя виждането на Парламента по необходимостта от по-добро съчетаване на професионалния и семейния живот. Тази загриженост е особено ясно проявена в общата позиция в съображения № 5, 6 и 7, както и в член 1, параграф 2, който предвижда създаването на нов член 2б.

    Съветът е съгласен с изменения 2 и 3 (по отношение на съображения 4 и 5), както се преформулирани в измененото предложение на Комисията.

    По отношение на новия член 2б Съветът прие текста на първия параграф от измененото предложение на Комисията, в който се заявява, че „Държавите-членки насърчават социалните партньори на подходящото равнище, без да засягат тяхната независимост, да сключват споразумения с цел да се подобри съчетаването на професионалния и семейния живот“.

    Останалите два параграфа са мотивирани от изменение 12 и се основават на измененото предложение на Комисията. Вторият параграф въвежда допълнителни позовавания на Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност, и на консултациите със социалните партньори. Третият параграф предвижда, че държавите-членки следва да насърчават работодателите да разглеждат молбите на работниците за промени на тяхното работно време или режим на работа, като се съобразяват както с нуждите на предприятието, така и с нуждите на работодателите и работниците от гъвкавост.

    Референтен период (член 19)

    Съветът споделя виждането на Европейския парламент, че удължаването на референтния период следва да се осъществява паралелно с увеличаване на участието на работниците и техните представители, както и с всички необходими превантивни мерки по отношение на рисковете за безопасността и здравето на работниците. Въпреки това Съветът счита, че позоваването на раздел II от Директива 89/391/ЕИО (9), който предвижда редица разпоредби в този смисъл, би предоставило подходящи гаранции в това отношение.

    Рамка за възможността за неучастие (член 22)

    Съветът не можа да приеме нито изменение № 20, съгласно което член 22 относно възможността за неучастие следва да бъде отменен 36 месеца след влизането в сила на директивата, нито измененото предложение на Комисията, което предвижда възможността за удължаване на тази опция след три години. Макар че някои делегации подкрепиха принципа за прекратяване използването на възможността за неучастие след определен период, мнозинството делегации се противопоставиха на такова решение, което обаче не означава непременно, че всички те биха използвали възможността за неучастие на този етап.

    Във връзка с това, след като разгледа различните възможности за решение Съветът в крайна сметка стигна до заключението, че единственото приемливо решение за квалифицирано мнозинство от делегациите би било да се предвиди продължаване на възможността за неучастие, като обаче се въведат гаранции срещу злоупотреба в ущърб на работника.

    По-специално член 1, параграф 7 от общата позиция във връзка с член 22а, буква а) от директивата предвижда, че използването на възможността за неучастие не може да се комбинира с предвидената в член 19, буква б) възможност. Освен това, в съображение 13 се посочва, че преди да се приложи възможността за неучастие, следва да се обмисли дали най-дългият референтен период или други предвидени в директивата разпоредби не гарантират желаната гъвкавост.

    По отношение на условията, приложими към възможността за неучастие общата позиция предвижда, че:

    —

    работната седмица в ЕС не следва да надвишава 48 часа в съответствие с член 6 от сега действащата директива, освен ако дадена държава-членка не предвиди клауза за неучастие чрез колективни трудови договори или споразумения със социалните партньори на подходящо равнище, или чрез националното си законодателство след консултации със социалните партньори на подходящо равнище, както и ако отделният работник не реши да използва възможността за неучастие. Следователно решението се взема от отделния работник и той не може да бъде принуден да работи повече от 48 часа;

    —

    нещо повече, използването на тази възможност се подчинява на строги условия, които имат за цел да защитят свободното съгласие на работника, да въведат законов лимит за броя изработени часове за една седмица в рамките на възможността за неучастие и да предвидят специфични задължения за работодателите да предоставят информация на компетентните органи по тяхно искане.

    По отношение на защитата на свободното съгласие на работника, общата позиция постановява, че възможността за неучастие е валидна, единствено ако работникът е дал съгласието си преди полагането на съответния труд и за срок, не по-дълъг от една година с възможност за подновяване. Работодателят не може при никакви обстоятелства да налага наказания на работника за това, че последният не желае да даде съгласието си за полагане на такъв труд или за това, че по каквато и да е причина е оттеглил съгласието си; Нещо повече, освен в случаите на краткосрочни договори (вж. по-долу), клаузата за неучастие може да бъде подписана единствено след първите четири седмици на работа и от никой работник не може да бъде изисквано да подпише клауза за неучастие при подписването на трудовия договор. Работникът има също така право в рамките на определен срок да оттегли съгласието си да работи в условията на клаузата за неучастие.

    Общата позиция въвежда законови лимити за броя часове, през които е разрешено да се работи в условията на клаузата за неучастие и за които в сега действащата директива няма разпоредба. При нормални обстоятелства лимитът би бил 60 часа на седмица, изчислени като средна стойност за период от 3 месеца, освен ако не е предвидено друго в колективния трудов договор или в споразумението, сключено между социалните партньори; Този лимит би могъл да се увеличи на 65 часа, изчислени като средна стойност за период от 3 месеца, при липса на колективен трудов договор и когато неактивната част от дежурството се счита за работно време.

    Общата позиция също така постановява, че работодателите трябва да поддържат документация за часовете, отработени от служителите в условията на клаузата за неучастие. Документацията се предоставя на разположение на компетентните органи, които от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците, могат да забраняват или ограничават възможността за превишаване на максималната седмична продължителност на работното време. Нещо повече, компетентните органи могат да поискат от работодателя да предостави информация за случаите, в които работниците са дали съгласие да работят повече от 48 часа за период от седем дни, изчислени като средна стойност за референтния период, посочен в член 16, буква б).

    Общата позиция предвижда специфични условия за краткосрочните договори (когато работникът е нает от един и същ работодател за период или периоди, ненадхвърлящи общо 10 седмици за период от 12 месеца): в този случай съгласието за използване на възможността за неучастие може да бъде дадено през първите четири седмици от трудовото правоотношение, а законовите лимити за броя часове, през които е разрешено да се работи в условията на неучастие, не се прилагат. Въпреки това от работника не може да бъде поискано да даде съгласието си да работи в условията на клаузата за неучастие при подписване на трудовия си договор.

    В допълнение, общата позиция предвижда, че при използване на възможността за неучастие, дадена държава-членка може да разреши посредством законови, подзаконови или административни разпоредби и поради обективни и технически причини, или причини, свързани с организацията на работа, референтният период да бъде фиксиран на не повече от шест месеца. Този референтен период обаче не следва да засяга тримесечния референтен период, приложим при изчисляването на 60- или 65-часовата максимална продължителност на работната седмица.

    Разпоредби за наблюдение, оценка и преглед

    Член 1, параграф 9 от общата позиция във връзка с член 24а от директивата предвижда подробни изисквания за представяне на доклади относно използването на възможността за неучастие и относно други фактори, които могат да доведат до удължаване на работното време, като например прилагането на член 19, буква б) (12 месечния референтен период). Тези изисквания имат за цел да позволят обстойно наблюдение от страна на Комисията.

    По-конкретно, общата позиция предвижда, че Комисията:

    —

    ще представи доклад, не по-късно от четири години след влизане в сила на директивата, придружен при необходимост от подходящи предложения за намаляване на прекомерното работно време, включително за използване на възможността за неучастие при отчитане на последиците му върху здравето и безопасността на работниците, които работят в условията на тази възможност. Съветът следва да даде оценката си по този доклад;

    —

    може, при отчитане на тази оценка и не по-късно от пет години след влизане в сила на директивата, да представи на Съвета и Европейския парламент предложение за преразглеждане на директивата, включително на възможността за неучастие.

    IV.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

    Като отчита много осезателния напредък, постигнат успоредно с директивата за временните работници, Съветът е на мнение, че общата позиция относно директивата за работното време представлява балансирано и реалистично решение на въпросите, съдържащи се в предложението на Комисията, предвид съществените разлики в състоянието на трудовите пазари в държавите-членки и в техните виждания за необходимите условия за изглаждане на тези разлики. Съветът се надява на конструктивна дискусия с Европейския парламент с оглед постигане на окончателно съгласие по настоящата важна директива.

    (1)  ОВ C 322, 29.12.2004 г., стр. 9.

    (2)  ОВ C 92, 20.4.2006 г., стр. 292.

    (3)  ОВ C 267, 27.10.2005 г., стр. 16.

    (4)  ОВ C 231, 20.9.2005 г., стр. 69.

    (5)  ОВ C 146, 16.6.2005 г., стр. 13.

    (6)  Док. 10583/08 ADD 1.

    (7)  Решение на Съда от 3 октомври 2000 г. по дело C-303/98, Sindicato de Mйdicos de Asistencia Publica (SIMAP)/Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana, ECR 2000, стp. I-07963.

    (8)  Решение на Съда от 9 октомври 2003 г. по дело C-151/02 по иск за постановяване на преюдициално заключение: Landesarbeitsgericht Schleswig Holstein (Германия) в рамките на започнало производство в този съд между Landeshauptstadt Kiel и Norbert Jaeger, все още непубликувано.

    (9)  ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.

    Top