(1)

Основната цел на макропруденциалната политика е да допринася за запазването на стабилността на финансовата система като цяло, включително чрез укрепване на устойчивостта на финансовата система и чрез намаляване на натрупването на системни рискове.

(2)

С Регламент (ЕС) № 1092/2010 се приема, че наблюдението и оценката на потенциалните системни рискове следва да се базират на широк спектър от относими макроикономически и микрофинансови данни и показатели, и на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) се предоставя достъп до цялата информацията, която му е необходима, за да изпълнява задълженията си във връзка с макропруденциалния надзор, като запазва поверителния ѝ характер, когато това се изисква.

(3)

Другите органи, на които е възложено приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност – включително органите, които извършват анализи, подпомагащи макропруденциалните решения – следва също да имат достъп до съответния набор от данни и показатели, необходими за изпълнението на задачите им. Информацията, с която разполагат оправомощените органи за клоновете на тяхна територия, е различна в държавите членки от гледна точка на обхват и честота.

(4)

С Препоръка ЕССР/2011/3 на Европейския съвет за системен риск (3) на държавите членки се препоръча да гарантират, че макропруденциалните органи имат правомощието да изискват и получават своевременно всички национални данни и информация, свързани с изпълнението на задачите им, включително информация от микропруденциалните надзорници и надзорниците на пазара на ценни книжа и информация извън регулаторния периметър, както и специфична за институцията информация при мотивирано искане и при подходящи договорености за осигуряване на конфидециалност. Нямаше как обаче в посочената препоръка да се предвидят различните институционални договорености за определянето и провеждането на макропруденциалната политика, които се появиха в държавите членки от 2011 г. насам. Поради това в нея не се обърна конкретно внимание на някои институционални договорености, които може да са необходими, за да се осигури достъпът на макропруденциалните органи до информацията, която се счита за необходима за изпълнението на задачите им, но с която те не разполагат.

(5)

Понастоящем предоставянето на трансгранични финансови услуги чрез клонове на кредитни институции с главно управление в друга държава членка или в трета държава представлява важна част от финансовата система в редица държави членки. В тези държави членки някои клонове: а) са определени като значими от компетентните органи в съответствие с член 51 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), б) отговарят на изискванията за други системно значими институции съгласно член 131 от Директива 2013/36/ЕС, в) предоставят критични функции въз основа на европейската рамка за възстановяване и преструктуриране, или г) имат съществен пазарен дял в дейностите, които са от значение от гледна точка на финансовата стабилност (заедно наричани „клоновете от значение за финансовата стабилност“). В правото на Съюза няма хармонизирано определение на клонове от значение за финансовата стабилност. Очаква се в бъдеще предоставянето на трансгранични финансови услуги чрез такива клонове да се увеличи успоредно с продължаването на финансовата интеграция в Европейския съюз. Органът, на когото е възложено приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност, трябва да може да получи определена основна информация за всички клонове, извършващи дейност в неговата юрисдикция, чиито кредитни институции майка имат главно управление в друга държава членка или в трета държава. Това е така, за да може органът като минимум да оцени дали тези клонове са от значение за финансовата стабилност в държавата, в която извършват дейност. Ако органът счита, че това е така, той трябва да може да получи и по-подробна информация за дейността на тези клонове.

(6)

Клоновете на кредитни институции с главно управление в друга държава членка или в трета държава варират по размер и значимост. Ако се счита, че тези клонове са от значение за финансовата стабилност в държавата, в която извършват дейност, налице е нужда да се засили сътрудничеството между оправомощените органи на приемащата държава членка и оправомощените органи на държавата членка по произход. В тези случаи обменът на определена информация за институциите майка и за групите, от които тези клонове са част, е необходим, за да се оцени потенциалното усилващо въздействие, което тези клонове могат да имат по време на периодите на прекомерен растеж на кредитите или по време на криза. Обменът на определена информация за тези институции майка и групи във връзка със собствения капитал и ливъридж (включително съответните изисквания за буфери), свързания с финансирането риск и ликвидния риск, бизнес стратегия и някои аспекти на плановете за възстановяване също е необходим, за да се осигури ефективността на макропруденциалната политика в държавата членка, приемаща тези клонове.

(7)

Поради тези причини предоставянето на набора от информация, посочен в препоръка В, се счита за необходим, така че органите, на които е възложено приемането и/или активирането на мерките на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност, да могат да изпълняват правомощията си. Тази информация следва да се предоставя на тези органи при наличието на мотивирано искане, при необходимост и в рамките на приложимото право на Съюза и приложимото национално право. Ако тези органи трябва да получат допълнителна информация, за да осъществяват задачите си и за да наблюдават или оценяват системните рискове или за да разработват нови инструменти на политиката, на тях следва да се предостави допълнителна информация при мотивирано искане.

(8)

Нито Директива 2013/36/ЕС, по-специално член 56 от нея, нито Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) изключват или възпрепятстват обмена на информация между компетентните органи и органите или ведомствата, на които е възложено да поддържат стабилността на финансовата система в държавите членки, при изпълненото на надзорните им функции. Въпреки че правото на Съюза е създало уредба на обмена на информация между оправомощените органи за микропруденциални цели, такава уредба не съществува за макропруденциални цели.

(9)

Централните банки събират информация за клоновете на кредитни институции с главно управление в друга държава членка или в трета държава. Националните централни банки от Европейската система на централните банки се насърчават да обменят тази информация с оправомощените органи при мотивирано искане и при необходимост, тъй като се счита, че това е ефективен начин, по който се улеснява упражняването на задачите им.

(10)

Добре замислените договорености, които уреждат обмена на информация за клоновете на кредитни институции с главно управление в друга държава членка или в трета държава биха могли да подпомагат органите, на които е възложено приемането и/или активирането на мерките на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност, при изпълнението на задачите им. С използването на меморандуми за разбирателство ще се въведат стандартизация и предвидимост и ще се създаде обща основа за това какво представлява съответната информация за изпълнението на техните задачи; меморандумите за разбирателство се считат и за ефективно и ефикасно средство за постигането на целта да се създаде култура на обмен на информация между оправомощените органи за макропруденциални цели. Във връзка с това северно-балтийският макропруденциален форум (6) и най-новият меморандум за разбирателство относно сътрудничеството и координацията в областта на трансграничната финансова стабилност в северно-балтийския регион (7) биха могли да послужат като отправни точки за рамката на тясното сътрудничество между оправомощените органи.

(11)

Съгласно принципа на субсидиарност съответната държава членка следва да направи избора кой оправомощен орган да събира информация за целите на финансовата стабилност или за макропруденциални цели.

(12)

Съгласно член 40 от Директива 2013/36/ЕС компетентните органи на приемащите държави членки могат да изискват от всички кредитни институции, които имат клонове на тяхна територия, да им представят периодично отчети за дейността си в съответните приемащи държави членки. Предоставянето на отчети може да се изисква за: i) информация и статистически цели, ii) определянето на значимите клонове или iii) надзорните цели на компетентния орган на приемащата държава членка съгласно Директива 2013/36/ЕС. Не е ясно дали информацията, събрана съгласно посочения член, може да се използва и за макропруденциални цели, тъй като в разпоредбата не се прави разлика между микро- и макропруденциален надзор. Поради това, като част от прегледа, предвиден в член 513 от Регламент (ЕС) № 575/2013, Европейската комисия следва да разгледа въпроса дали правото на Съюза следва да бъде изменено, за да се поясни, че информацията от клоновете може да бъде събирана и за макропруденциални цели.

(13)

Спрямо клоновете на кредитни институции с главно управление в трета държава се прилага само националното право, а националното право в тази област не е хармонизирано от правото на Съюза. След последните изменения, въведени с Директива (ЕС) 2019/878 на Европейския парламент и на Съвета (8), съгласно член 47 от Директива 2013/36/ЕС националните компетентни органи трябва да събират от клоновете на кредитни институции с главно управление в трета държава минимален набор от информация, допълнен с друга информация, необходима за извършването на всеобхватно наблюдение на дейностите на клона. Тази информация следва да се предостави на органите, на които е възложено приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност, ако е възможно и целесъобразно. Като част от вече цитирания по-горе преглед, предвиден в член 513 от Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с това дали правото на Съюза трябва да бъде изменено, за да се поясни, че информацията от клоновете може да бъде събирана и за макропруденциални цели, Комисията следва да разгледа и въпроса дали е възможно събирането на данни за тези цели от клоновете на кредитни институции с главно управление в трета държава.

(14)

Съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (9) (наричан по-долу „Регламентът за ЕНМ“) ЕЦБ е компетентният орган за значимите кредитни институции в контекста на единния надзорен механизъм (ЕНМ). В качеството си на такъв орган ЕЦБ отговаря за надзора върху значимите кредитни институции и си сътрудничи тясно с националните компетентни органи (НКО) за изпълнението на задачите си чрез съвместни надзорни екипи, които се състоят от членове на персонала на ЕЦБ и на националните компетентни органи. Това ще създаде условия за безпрепятствен и бърз обмен на информация, свързана с поднадзорните кредитни институции. Органите, на които е възложено приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност, могат да поискат и получат информация от ЕЦБ в ролята ѝ на орган, упражняващ надзор върху клоновете на кредитни институции с главно управление в друга държава членка.

(15)

Съгласно член 5, параграф 2 от Регламента за ЕНМ ЕЦБ отговаря за оценяването на макропруденциалните мерки, взети от националните органи и, когато счете за необходимо, за прилагането на по-високи изисквания за капиталови буфери и по-строги мерки. Във връзка с това информацията за клоновете на кредитни институции с главно управление в друга държава членка или в трета държава попада в категориите информация, от която ЕЦБ може да има нужда, за да изпълнява тези задачи.

(16)

Компетентните органи на държавите членки, които не участват в ЕНМ, могат да сътрудничат и да обменят информация за поднадзорните кредитни институции в колегии от надзорни органи, създадени съгласно членове 51 и 116 от Директива 2013/36/ЕС, които служат като средство за координирането на надзорните задачи, свързани с трансграничните дейности, извършвани от дадена кредитна институция.

(17)

В центъра на този трансграничен механизъм за обмен на информация са целите на микропруденциалния надзор. Вследствие на това членове 51 и 116 от Директива 2013/36/ЕС и Делегиран регламент (ЕС) 2016/98 (10) на Комисията, в които са посочени общите условия за работата на колегиите от надзорни органи, не предвиждат конкретно участието на органите, на които е възложено приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност, в съответните колегии от надзорни органи. Въпреки това компетентният орган на държавата членка по произход по принцип може да покани други лица да участват в заседанията на колегиите от надзорни органи, при условие че всички членове на колегията са съгласни. Определена информация, свързана с кредитната институция, към която принадлежи клонът, и предоставена на колегиите от надзорни органи, може да е от значение за макропруденциални цели. Във връзка с това компетентните органи се насърчават да канят оправомощените органи, на които е възложено приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност, да участват в разглеждането на конкретни теми с макропруденциално значение, които се обсъждат в колегиите от надзорни органи. Изричното включване на оправомощените органи в колегиите от надзорни органи като потенциални наблюдатели съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/98 на Комисията би създало по-голяма сигурност във връзка с тази роля. Отправянето на покани до представителите на макропруденциалните органи да присъстват на заседанията на колегиите от надзорни органи, за да информират другите участници за макропруденциалните рискове или регулаторните промени в макропруденциалната сфера, може да допринесе и за разискванията в колегиите от надзорни органи.

(18)

С цел осигуряването на последователен, ефикасен и ефективен подход към информационния обмен за целите на настоящата препоръка Европейският банков орган (ЕБО) в сътрудничество с ЕССР следва да разработи насоки за обмена на информация и за наблюдението върху него. За да се постигне известна степен на хармонизиране на информацията, получавана от заинтересованите страни, ЕБО следва да създаде обща рамка за меморандумите за разбирателство в сътрудничество с всички заинтересовани страни.

(19)

Настоящата препоръка не засяга правомощията на централните банки в Съюза при провеждането на паричната им политика.

(20)

Препоръките на ЕССР се публикуват, след като адресатите им са информирани и след като Генералният съвет информира Съвета на Европейския съюз за намерението си да направи това и му предостави възможност да реагира,

1.

да обменят по ефективен и ефикасен начин информацията, която считат за необходима за изпълнението на задачите им, свързани с приемането и/или активирането на мерки на макропруденциалната политика или за изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност, във връзка с клоновете в приемащата държава членка на кредитни институции с главно управление в друга държава членка или в трета държава. Обменът на информация следва да се осъществи при получаването на мотивирано искане за информация във връзка с тези клонове — като се вземат предвид насоките, издадени от ЕБО съгласно препоръка В, параграф 1 — подадено от оправомощения орган на приемащата държава членка, на който е възложено приемането и/или активирането на мерките на макропруденциалната политика или изпълнението на други задачи, свързани с финансовата стабилност. Информацията, която се обменя, следва да е пропорционална на значимостта на клоновете за финансовата стабилност в приемащата държава членка;

2.

да сключат меморандуми за разбирателство или други форми на доброволни договорености за сътрудничество и обмен на информация помежду си – или с оправомощения орган на трета държава – във връзка с клоновете в приемащата държава членка на кредитни институции с главно управление в друга държава членка или в трета държава, ако се счете за необходимо и уместно от всички страни, за да се улесни обменът на информация.

1.

да направи оценка на това дали са налице пречки в законодателството на Съюза, които пречат на органите, на които е възложено приемането и/или активирането на мерките на макропруденциалната политика или изпълнението на задачи, свързани с финансовата стабилност, да имат или получават необходимата информация за клоновете, за да изпълняват тези функции или задачи;

2.

да предложи изменения в законодателството на Съюза с цел премахването на тези пречки, ако в резултат от оценката си Европейската комисия стигне до заключението, че такива съществуват.

1.

да издаде насоки в съответствие с препоръка А за обмена на информация между оправомощените органи във връзка с клоновете на кредитни институции с главно управление в друга държава членка, които трябва да включват списък с минималния набор от информацията, която трябва да се обменя при необходимост и в рамките на приложимото право на Съюза и приложимото национално право. Списъкът следва да включва като минимум информация от следните категории:

2.

да проследява редовно в сътрудничество с ЕССР ефективността и ефикасността на обмена на информация между оправомощените органи във връзка с клоновете на кредитни институции с главно управление в друга държава членка или в трета държава.

а)

„клон“ означава място на стопанска дейност, което е юридически зависима част от кредитна институция и което извършва пряко всички или някои от сделките, присъщи за дейността на кредитните институции;

б)

„кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

„клон от значение за финансовата стабилност“ означава клон в приемащата държава членка на кредитна институция с главно управление в друга държава членка или в трета държава, който отговаря на следните критерии:

г)

„приемаща държава членка“ означава приемаща държава членка съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 44 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

д)

„държава членка по произход“ означава държава членка по произход съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 43 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

е)

„компетентен орган“ означава официално признат от националното право публичен орган или структура, който по силата на националното право да упражнява надзор върху кредитните институциите като част от действащата надзорна система в съответната държава членка, и ЕЦБ съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013;

ж)

„меморандум за разбирателство“ означава доброволно споразумение, в което се посочва как оправомощените органи възнамеряват да си сътрудничат и се посочват детайлите за данните и информацията, която ще се обменя съгласно приложимите закони и разпоредби;

з)

„оправомощен орган“ означава:

1.

2.

а)

до 31 декември 2020 г. от оправомощените органи се изисква да представят на ЕССР и на Съвета междинен доклад за изпълнението на препоръка А;

б)

до 31 декември 2024 г. от оправомощените органи се изисква да представят на ЕССР и на Съвета окончателен доклад за изпълнението на препоръка А, като се вземат предвид възможните промени в националното право, правото на Съюза и насоките на ЕБО.

1.

2.