(1)

Регламент (ЕО) № 377/2004 (2) на Съвета беше съществено изменен. Тъй като трябва да се направят допълнителни изменения, посоченият регламент следва да бъде преработен с оглед на постигане на яснота.

(2)

Рязкото увеличаване на смесените миграционни потоци през 2015 и 2016 г. оказа натиск върху системите за миграция, за предоставяне на убежище и за управление на границите. Това представлява предизвикателство за Съюза и държавите членки, което показва необходимостта от засилване на политиката на Съюза в областта на миграцията с оглед на постигането на координирани и ефективни ответни мерки на европейско равнище.

(3)

Целта на политиката на Съюза в областта на миграцията е нередовните и неконтролирани миграционни потоци да се заменят с безопасни и добре управлявани възможности посредством прилагане на цялостен подход, насочен към обезпечаването на ефективно управление на миграционните потоци на всички етапи в съответствие с дял V, глава 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(4)

Спазването на правата на човека е основен принцип на Съюза. Съюзът е поел ангажимент да защитава правата на човека и основните свободи на всички мигранти, независимо от миграционния им статус, при пълно спазване на международното право. Мерките, предприети от служителите за връзка по въпросите на имиграцията при прилагането на настоящия регламент, по-специално в случаите на уязвими лица, следва да зачитат основните права в съответствие с приложимото международно право и приложимото право на Съюза, включително членове 2 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Хартата на основните права на Европейския съюз.

(5)

За да се осигури ефективно изпълнение на всички аспекти от политиките на Съюза в областта на имиграцията, следва да се провеждат последователен диалог и сътрудничество с ключови трети държави на произход и транзитни държави на мигранти и на кандидати за международна закрила. Това сътрудничество, в съответствие с цялостния подход, определен в Европейската програма за миграцията, следва да спомогне за по-добро управление на имиграцията, включително заминаванията и връщанията, да подпомогне капацитета за събиране и обмен на информация, включително относно достъпа до международна закрила на кандидатите за такава закрила и ако е възможно и приложимо — относно реинтеграцията, и да предотвратява и противодейства на незаконната имиграция, контрабандата на мигранти и трафика на хора.

(6)

Инструментите за защита включват мерките, съдържащи се в глобалния подход към миграцията и мобилността. Стратегиите и каналите за законна имиграция между Съюза и трети държави следва да включват и трудовата миграция, визите за студенти и събирането на семейства, без да се засягат областите на национална компетентност на държавите членки.

(7)

Предвид нарастващото търсене на анализи и информация, които да подпомагат създаването на основана на факти политика и оперативни действия, служителите за връзка по въпросите на имиграцията трябва да гарантират, че разбирането и познанията им допринасят пълноценно за изграждането на цялостна ситуационна картина за третите държави.

(8)

Информацията относно състава на миграционните потоци следва да съдържа, когато е възможно и приложимо, информация относно декларираните от мигрантите възраст, профил по отношение на пола и семейството, както и относно непридружени малолетни и непълнолетни лица.

(9)

Изпращането на настоящите европейски служители за връзка по въпросите на миграцията в ключовите трети държави на произход и транзитни държави съгласно призива в заключенията от специалната среща на държавните и правителствените ръководители, проведена на 23 април 2015 г., беше първата стъпка към подобряване на работата с третите държави по въпросите, свързани с миграцията, и към засилване на сътрудничеството със служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени от държавите членки. Въз основа на този опит следва да се предвиди по-дългосрочно изпращане от Комисията на служители за връзка по въпросите на имиграцията в трети държави, за да се подпомогнат разработването, изпълнението и максималното въздействие на действията на Съюза в областта на миграцията.

(10)

Целта на настоящия регламент е да се осигури по-добра координация и да се оптимизира използването на мрежата от служители за връзка, изпратени в трети държави от компетентните органи на държавите членки, включително, когато е целесъобразно, от правоприлагащите органи, както и от Комисията и агенциите на Съюза, с цел да се предприемат по-ефективни действия по приоритетите на Съюза във връзка с предотвратяването на незаконната имиграция и свързаната с нея трансгранична престъпност и борбата с тях, като например контрабандата на мигранти и трафика на хора, улесняването на дейностите, свързани с достойното и ефективно връщане, обратно приемане и реинтегриране, подпомагането на интегрираното управление на външните граници на Съюза, както и подпомагане на управлението на законната имиграция, включително в областта на международната закрила, презаселването и интеграционните мерки преди заминаването, предприемани от държавите членки и Съюза. Тази координация следва да се осъществява при пълно зачитане на съществуващата верига на управление и йерархия между служителите за връзка по въпросите на имиграцията и съответните изпращащи ги органи, както и между самите служители за връзка по въпросите на имиграцията.

(11)

Като се основава на Регламент (ЕО) № 377/2004, настоящият регламент има за цел да гарантира, че служителите за връзка по въпросите на имиграцията допринасят по-добре за функционирането на европейска мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията, предимно чрез създаването на механизъм, чрез който държавите членки, Комисията и агенциите на Съюза могат да координират по-систематично задачите и функциите на служителите си за връзка, изпратени в трети държави.

(12)

Тъй като служителите за връзка, които се занимават с въпросите, свързани с миграцията, се изпращат от различни компетентни органи и техните правомощия и задачи могат да се припокриват, следва да се полагат усилия за засилване на сътрудничеството между служителите за връзка по въпросите на имиграцията, действащи в една и съща трета държава или регион. Когато служителите за връзка по въпросите на имиграцията се изпращат от Комисията или от агенциите на Съюза в дипломатическите мисии на Съюза в трета държава, те следва да улесняват и подпомагат мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията в тази трета държава. Ако е целесъобразно, тези мрежи могат да бъдат разширени, така че да включват и служители за връзка, изпратени от държави, различни от държавите членки.

(13)

Създаването на солиден механизъм, който осигурява по-добра координация и сътрудничество между всички служители за връзка, занимаващи се с въпросите на имиграцията в рамките на служебните си задължения, е от особено значение, за да се сведат до минимум пропуските в информацията и дублирането на работата и да се увеличат в максимална степен оперативният капацитет и ефективността. Управителен съвет следва да дава насоки в съответствие с приоритетите на политиката на Съюза – като взема под внимание външните отношения на Съюза – и следва да получи необходимите правомощия, по-специално да приема двугодишни работни програми за дейностите на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията, да постига съгласие по специфични ad hoc действия за служителите за връзка по въпросите на имиграцията с цел изпълнение на приоритетите и посрещане на възникващите нужди, които все още не са обхванати от двугодишната работна програма, да разпределя ресурси за договорените дейности и да носи отговорност за изпълнението на тези дейности. Задачите на Управителния съвет и задачите на посредниците на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията не засягат компетентността на изпращащите органи по отношение на възлагането на задачи на съответните им служители за връзка по въпросите на имиграцията. При изпълнението на своите задачи Управителният съвет следва да вземе предвид многообразието на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията, както и становищата на държавите членки, най-засегнати от гледна точка на отношенията им с определени трети държави.

(14)

Управителният съвет следва да изготви и да актуализира редовно списък на служителите за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени в трети държави. Списъкът следва да съдържа информация за местоположението, състава и дейностите на различните мрежи, включително данните за контакт и обобщение на служебните задължения на изпратените служители за връзка по въпросите на имиграцията.

(15)

Съвместното изпращане на служители за връзка следва да се насърчава с цел да се засилят оперативното сътрудничество и обменът на информация между държавите членки, както и да се отговори на определените от Управителния съвет нужди на равнището на Съюза. Съвместното изпращане от поне две държави членки следва да се подпомага от фондовете на Съюза, насърчаващи ангажираността и осигуряващи добавена стойност за всички държави членки.

(16)

Следва да се въведат специални разпоредби с цел по-мащабни действия на Съюза за изграждане на капацитета на служителите за връзка по въпросите на имиграцията. Изграждането на капацитета следва да включва разработването на общи основни учебни програми и на курсове за обучение преди изпращането, включително във връзка с основните права, в сътрудничество със съответните агенции на Съюза, както и укрепването на оперативния капацитет на мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Тези учебни програми следва да бъдат незадължителни и да допълват националните учебни програми, създадени от изпращащите органи.

(17)

Мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията следва да избягват дублирането на работата на агенциите на Съюза и на други инструменти или структури на Съюза, включително работата на групите за местно шенгенско сътрудничество, и да осигуряват добавена стойност към това, което те вече са постигнали от гледна точка на събирането и обмена на информация в областта на имиграцията, по-специално като се съсредоточават върху оперативните аспекти. Тези мрежи следва да действат като посредници и доставчици на информация от трети държави с цел подпомагане на агенциите на Съюза при изпълнението на техните функции и задачи, по-специално когато агенциите на Съюза все още не са изградили отношения на сътрудничество с трети държави. За тази цел следва да се установи по-тясно сътрудничество между мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията и съответните агенции на Съюза. Служителите за връзка по въпросите на имиграцията следва винаги да осъзнават, че техните действия могат да имат последици за дейността и репутацията на местните и регионалните мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Те следва да действат съобразно с това при изпълнението на своите задачи.

(18)

Органите на държавите членки следва да гарантират, че когато е целесъобразно и в съответствие с правото на Съюза и националното право, информацията, получена от служителите за връзка, изпратени в други държави членки, и стратегическите и оперативните аналитични продукти на агенциите на Съюза във връзка с незаконната имиграция, достойното и ефективно връщане и реинтеграция, трансграничната престъпност или международната закрила и презаселването действително се предоставят на служителите за връзка по въпросите на имиграцията в трети държави и че информацията, предоставяна от служителите за връзка по въпросите на имиграцията, се споделя със съответните агенции на Съюза, и по-специално Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) в рамките на съответните им нормативни уредби.

(19)

За да се гарантира най-ефективното използване на информацията, събрана от мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията, тази информация следва да се предоставя чрез сигурна уеб-базирана платформа за обмен на информация в съответствие с приложимото законодателство в областта на защитата на данните.

(20)

Информацията, събирана от служителите за връзка по въпросите на имиграцията, следва да подпомага техническото и оперативното европейско интегрирано управление на границите, посочено в Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета (3), и да допринася за разработването и поддръжката на националните системи за наблюдение на границите в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(21)

Следва да бъде възможно наличните ресурси по линия на Регламент (ЕС) № 515/2014 на Европейския парламент и на Съвета (5) да се използват за подпомагане на дейностите на европейската мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията, както и за продължаване на съвместното изпращане на служители за връзка по въпросите на имиграцията от държавите членки.

(22)

Всяко обработване, включително предаването, на лични данни от държавите членки съгласно настоящия регламент следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (6). При обработването на лични данни Комисията и агенциите на Съюза следва да прилагат Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(23)

Обработването на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва с цел подпомагане на връщането на граждани на трети държави, улесняване на презаселването на лица, нуждаещи се от международна закрила, и изпълнение на мерките на Съюза и националните мерки във връзка с приемането с цел законна миграция и във връзка с предотвратяването на незаконната имиграция, контрабандата на мигранти и трафика на хора и борбата с тях. Поради това е необходима правна уредба, която признава ролята на служителите за връзка по въпросите на имиграцията в този контекст.

(24)

Служителите за връзка по въпросите на имиграцията трябва да обработват лични данни, за да улесняват правилното провеждане на процедурите за връщане, успешното изпълнение на решенията за връщане и реинтеграцията, когато е приложимо и възможно. По отношение на третите държави на връщане в много случаи Комисията няма приети решения относно адекватното ниво на защита съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679 и в много случаи те не са сключили или не възнамеряват да сключат споразумение за обратно приемане със Съюза или да осигурят по друг начин подходящи гаранции по смисъла на член 46 от Регламент (ЕС) 2016/679. Въпреки значителните усилия на Съюза за сътрудничество с основните държави на произход на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които имат задължението да се върнат, невинаги е възможно да се гарантира, че тези трети държави систематично изпълняват установеното в международното право задължение да приемат обратно собствените си граждани. Поради това споразуменията за обратно приемане, които са сключени или са в процес на договаряне от Съюза или държавите членки и които осигуряват подходящи гаранции за предаването на данни на трети държави съгласно член 46 от Регламент (ЕС) 2016/679, обхващат ограничен брой такива трети държави. Когато няма такива споразумения, личните данни следва да се предават от служителите за връзка по въпросите на имиграцията за целите на изпълнението на операциите на Съюза по връщане, в съответствие с условията, предвидени в член 49 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(25)

Като изключение от изискването за решение относно адекватното ниво на защита или подходящи гаранции, предаването на лични данни на органи на трети държави съгласно настоящия регламент следва да бъде разрешено с цел прилагане на политиката на Съюза в областта на връщането. Поради това следва да е възможно служителите за връзка по въпросите на имиграцията да използват дерогацията, предвидена в член 49, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2016/679, при спазване на условията, определени в посочения член за целите на настоящия регламент, а именно за достойно и ефективно връщане на граждани на трети държави, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване в държавите членки в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8).

(26)

В интерес на засегнатите лица служителите за връзка по въпросите на имиграцията следва да могат да обработват личните данни на презаселваните лица, нуждаещи се от международна закрила, и на лицата, желаещи да мигрират законно в Съюза, за да потвърдят тяхната самоличност и тяхното гражданство. Служителите за връзка по въпросите на имиграцията работят в контекст, в който е вероятно да придобият важна информация за дейността на престъпните организации, занимаващи се с контрабанда на мигранти и трафик на хора. Поради това те следва също така да могат да споделят личните данни, обработвани в хода на изпълнение на техните задължения, с правоприлагащите органи и в рамките на мрежи от служители за връзка по въпросите на имиграцията, при условие че тези лични данни са необходими за предотвратяването и преодоляването на нередовната миграция или за предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на контрабандата на мигранти или трафика на хора.

(27)

Целта на настоящия регламент е да се оптимизира използването на мрежата от служители за връзка по въпросите на имиграцията, изпратени от държавите членки, Комисията и агенциите на Съюза в трети държави с цел по-ефективно изпълнение на приоритетите на Съюза, като се зачита националната компетентност на държавите членки. Тези приоритети на Съюза включват осигуряването на по-добро управление на миграцията с цел да се заместят нередовните потоци с безопасни и добре управлявани пътища за миграция чрез всеобхватен подход, насочен към всички аспекти на имиграцията, включително предотвратяването на контрабандата на мигранти, трафика на хора, незаконната имиграция и борбата с тях. Други такива приоритети на Съюза са улесняване на достойното и ефективно връщане, обратно приемане и реинтеграция, допринасяне за интегрираното управление на външните граници на Съюза, както и подпомагане на управлението на законната имиграция или на международните схеми за закрила. Доколкото целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците ѝ може да бъде по-добре постигната чрез координация на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(28)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Д от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (10).

(29)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Д от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/149/ПВР на Съвета (12).

(30)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Д от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (14).

(31)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(32)

В съответствие с член 5, параграф 2 от Протокол № 19 относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, приложен към ДЕС и към ДФЕС, на 1 октомври 2018 г. Обединеното кралство подаде нотификация до Съвета относно желанието си да участва в приемането на настоящия регламент. В съответствие с член 5, параграф 3 от посочения протокол Комисията представи на 31 януари 2019 г. предложение за решение на Съвета относно нотификацията от страна на Обединеното кралство за желанието му да не продължава да участва в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, които се съдържат в Регламент (ЕО) № 377/2004. Въз основа на това Съветът реши на 18 февруари 2019 г. (15), че от деня на влизане в сила на настоящия регламент Решение 2000/365/ЕО на Съвета (16) и точка 6 от приложение I към Решение 2004/926/ЕО на Съвета (17) престават да се прилагат спрямо Обединеното кралство по отношение на Регламент (ЕО) № 377/2004, както и всички допълнителни изменения към него.

(33)

Ирландия участва в настоящия регламент в съответствие с член 5, параграф 1 от Протокол № 19 и с член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета (18).

(34)

Участието на Ирландия в настоящия регламент в съответствие с член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО се отнася до компетентността на Съюза да взема мерки срещу организирането на незаконната имиграция, с които се развиват разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, и в които Ирландия участва.

(35)

Настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях съответно по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2003 г., член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2005 г. и член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2011 г.,