(1)

Съгласно член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза следва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве. Действията на Съюза, които трябва да допълват националните политики, следва да са насочени към подобряването на общественото здраве, предотвратяването на болестите и заболеваемостта при хората и на източниците на опасност за физическото и психичното здраве.

(2)

В съответствие с член 168, параграф 6 от ДФЕС, Съветът може, по предложение на Комисията, да приеме препоръки за целите, изброени в този член, за подобряване на общественото здраве, по-специално във връзка с борбата с големите заплахи за здравето и наблюдението на сериозните трансгранични здравни заплахи, ранното оповестяване в случай на такива заплахи и борбата с тях. Болестите, предотвратими чрез ваксинация, се считат за големи заплахи за здравето.

(3)

Ваксинацията е една от най-силните и икономически целесъобразни мерки в областта на общественото здравеопазване, разработени през 20-и век, и остава основен инструмент за първична профилактика на заразни болести.

(4)

Въпреки че програмите за ваксинация са отговорност на държавите членки, за трансграничния характер на болестите, предотвратими чрез ваксинация, и за общите предизвикателства пред националните програми за имунизация би било от полза предприемането на по-координирани действия и подходи на ЕС за предотвратяване или ограничаване на разпространението на епидемии и болести с трансгранично измерение.

(5)

Бързото разпространение на невярна информация чрез социалните медии и от страна на „гласовити“ активисти срещу ваксините подхрани погрешни схващания, които изместват общественото внимание от индивидуалните и колективните ползи от ваксинацията и рисковете, свързани със заразните болести, към повишаване на недоверието и опасенията от недоказани нежелани събития. Необходими са действия за засилване на диалога с гражданите, за разбиране на действителните им притеснения и съмнения относно ваксинацията и за адекватно решаване на тези въпроси на базата на индивидуалните потребности.

(6)

Здравните работници играят ключова роля в действията за постигане на целта за подобрено равнище на ваксинационно покритие. В подкрепа на усилията им следва да им бъдат осигурени възможности за продължаващо образование и обучение относно ваксинацията в съответствие с националните препоръки.

(7)

Следва да се вземат мерки във връзка със случаите на недостатъчно равнище на ваксинационно покритие на здравните работници в контекста на националните препоръки, за да се осигури собствената им защита и защитата на техните пациенти.

(8)

Разликите в имунизационните календари между държавите членки по отношение на препоръките, вида на използваните ваксини, броя на приложените дози и графика увеличават риска гражданите, особено децата, да пропуснат ваксинация при преместване от една държава членка в друга.

(9)

Необходимостта от приближаване на услугите за имунизация до гражданите изисква специални усилия за достигане до най-уязвимите членове в обществото, по-специално чрез установени в рамките на общността доставчици. Европейските структурни фондове, по-специално Европейският социален фонд („ЕСФ“) и Европейският фонд за регионално развитие („ЕФРР“), предлагат на държавите членки значителни възможности за засилване на обучението на здравните работници, свързано с ваксинацията, и за укрепване на капацитета на здравните инфраструктури в областта на ваксинацията.

(10)

Демографските промени, мобилността на хората, изменението на климата и отслабването на имунитета допринасят за епидемиологични промени по отношение на тежестта на болестите, предотвратими чрез ваксинация, които изискват програми за ваксинация с подход, основан на целия жизнен цикъл, а не само на детските години. Този подход има за цел да осигури адекватна защита през целия живот и да допринесе за здравословния начин на живот и остаряването в добро здраве, както и за устойчивостта на системите за здравеопазване.

(11)

От недостига на ваксини произтичат преки последици по отношение на изпълнението и прилагането на националните програми за ваксинация; държавите членки са изправени пред различни прекъсвания на доставките на ваксини, производственият капацитет в ЕС остава ограничен, а трудностите при обмена на ваксини през границите продължават да съществуват, докато липсата на координирано прогнозно планиране допринася за несигурността при търсенето. В този контекст Европейският съюз и неговите граждани остават уязвими в случай на поява на огнища на заразни болести.

(12)

Необходимостта от бърз напредък на научноизследователската и развойната дейност в областта на новите ваксини и подобряване или адаптиране на съществуващите такива изисква иновативни партньорства и платформи, експертни познания на високо равнище и по-силни връзки между дисциплините и секторите, както и инвестиции в научни изследвания в областта на социалните и поведенческите науки с цел да се подобри разбирането на специфичните за контекста фактори, определящи нагласите на колебаещите се относно ваксините.

(13)

В Заключенията на Съвета относно ваксинирането като ефективен инструмент в областта на общественото здравеопазване (1) вече са определени някои от тези ключови предизвикателства и перспективи, а към държавите членки и Комисията е отправен призив за разработване на съвместни действия за обмен на най-добри практики относно политиките за ваксиниране.

(14)

В Заключенията на Съвета относно имунизациите в детска възраст (2) специално се призовава за усъвършенстване на имунизационните регистри и информационните системи с цел подобряване на мониторинга на програмите за ваксинация и за улесняване на обмена на информация между доставчиците на услуги за ваксинация.

(15)

В Съобщението на Комисията относно прилагането на стратегията за цифров единен пазар (3) и в Съобщението относно плана за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 година (4) се припомня значението на програмата за цифрово здравеопазване и необходимостта да се отдаде приоритет на разработването на решения в областта на електронното здравеопазване и на големите информационни масиви. Тези инициативи се подсилват от Съобщението на Комисията относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар (5), с цел да се гарантира наличието на модерни и устойчиви модели на здравеопазване и разполагащи с правомощия граждани и здравни работници.

(16)

В Директива 2000/54/ЕО (6) относно защитата на работниците от рисковете, свързани с експозицията на биологични агенти при работа, се определят минимални изисквания за осигуряване на защита на работниците, включително необходимостта от предлагане на ваксини за тези, които преди това не са били имунизирани, а в Директива 2010/32/ЕС на Съвета (7) за прилагане на рамковото споразумение за превенция на нараняванията с остри предмети в сектора на здравеопазването и болниците, сключено между HOSPEEM и EPSU, се предвижда, че ако оценката на риска покаже, че съществува риск за безопасността и здравето на работниците поради излагането им на биологични агенти, за които съществуват ваксини, на работниците следва да се предложи ваксинация.

(17)

С Решение № 1082/2013/ЕС (8) за сериозните трансгранични заплахи за здравето се осигурява основата за създаване на механизъм с доброволен характер за предварително закупуване на медицински мерки за противодействие срещу сериозните трансгранични заплахи за здравето.

(18)

Заключенията на Съвета относно общите ценности и принципи в системите за здравеопазване в Европейския съюз (9) подкрепят принципите и общите ценности на универсалност, достъп до качествени грижи, равнопоставеност и солидарност, които са от първостепенно значение за гарантиране на равнопоставеността на достъпа до услуги за ваксинация, независимо от възрастта, социалния статус или географското местоположение, в съответствие с националните и регионалните програми за имунизация.

(19)

С Регламент (ЕО) № 851/2004 (10) на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията („ECDC“) се възлага мандат да подпомага профилактиката и контрола на заразните болести и да насърчава обмена на най-добри практики и опит по отношение на програмите за ваксинация. Освен това ECDC координира събирането, валидирането, анализа и разпространението на данни на равнището на ЕС, включително относно стратегии за ваксинация.

(20)

Директива 2001/83/ЕО (11) за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба и Регламент (ЕС) № 726/2004 (12) за създаване на Европейска агенция по лекарствата предоставят на регулаторните органи мандат да насърчават и защитават общественото здраве чрез разрешаване на употребата на безопасни и ефективни ваксини и непрекъснато оценяване на техните ползи и рисков профил след издаването на разрешение за търговия.

(21)

Планът за действие на Комисията „Едно здраве“ (13) подпомага държавите — членки на ЕС, в борбата им срещу антимикробната резистентност (АМР), като в него се призовава за рационализирани пътища за разрешаването на нови антибактериални агенти и за засилване на научноизследователската и развойната дейност в областта на новите ваксини за патогени, свързвани с антимикробната резистентност.

(22)

В резолюцията на Европейския парламент от 19 април 2018 г. относно обществените колебания относно ваксините и намаляването на равнищата на ваксинация в Европа (14) държавите членки се призовават да гарантират, че здравните работници са ваксинирани в достатъчна степен, да предприемат ефективни действия срещу разпространението на невярна информация и да приложат мерки за подобряване на достъпа до лекарствени продукти. В резолюцията Комисията се призовава също да улесни установяването на по-хармонизиран имунизационен календар в ЕС.

(23)

Планът за действие на Комисията относно фалшивите новини и дезинформацията, разпространявана онлайн, има за цел да допринесе за разработването на стратегия на равнището на ЕС относно справянето с разпространението на дезинформация, а Съобщението на Комисията относно борбата с дезинформацията (15) разглежда предизвикателствата, които поставят онлайн платформите по отношение на разпространението на дезинформация.

(24)

Комисията подпомага подобряването на достъпа до модерни и важни ваксини в 77-те най-бедни държави посредством „Световния алианс за ваксини и имунизации“ („Gavi“) още от създаването му през 2000 г. До 2015 г. са били предоставени 83 млн. евро, което допринесе за пълното имунизиране на 277 млн. деца в периода 2011—2015 г., като наред с това за периода 2016—2020 г. е поет ангажимент за допълнителни 200 млн. евро с планове за имунизиране на още 300 млн. деца между 2016 и 2020 г.

(25)

По време на Световната здравна асамблея през 2012 г. министрите на здравеопазването одобриха Световния план за действие в областта на ваксините с цел да се гарантира, че до 2020 г. никой няма да пропуска жизненоважните имунизации. През 2014 г. Регионалният комитет за Европа на Световната здравна организация („СЗО“) прие Европейския план за действие по отношение на ваксините за периода 2015—2020 г.

(26)

В цел № 3 от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (16) — „Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благоденствието за всички хора от всички възрастови групи“ — се подчертава значимостта на ваксините за защитата на хората от болести. Освен това, посредством Европейския консенсус за развитие „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ (17) ЕС и неговите държави членки отново потвърждават своя ангажимент да защитят правото на всеки да се ползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психично здраве, включително да спомагат за осигуряването на достъп до финансово достъпни основни лекарства и ваксини за всички.

(27)

Съвместно действие относно ваксинацията, съфинансирано по Третата програма за действие на Съюза в областта на здравето (18), чието изпълнение започва през 2018 г., ще бъде с акцент върху обмена на най-добри практики относно националните политики за ваксиниране и определянето на технически изисквания относно електронните информационни системи по въпросите на имунизацията, прогнозиране по отношение на ваксините, отдаване на приоритет на научноизследователската и развойната дейност в областта на ваксините и научни изследвания, насочени към колебанията относно ваксинацията.

(28)

Предложените в настоящата препоръка действия имат за цел да повишат сигурността на общественото здраве, да намалят неравенствата между държавите членки и да повишат сигурността по отношение на доставките на ваксини в рамките на вътрешния пазар. Те допълват и подсилват националните политики и действия във всички държави членки, като същевременно отчитат различните им изходни позиции по отношение на политиките относно имунизацията, институционалната структура, регионалните различия и капацитета в областта на здравеопазването.

(29)

Настоящата препоръка е в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност,

1.

2.

3.

4.

5.

Да използват възможностите, предлагани от ЕСФ и ЕФРР, за да се подпомогне обучението и развитието на умения при здравните работници по отношение на болестите, предотвратими чрез ваксинация, ваксинологията, имунизацията, и да се засили капацитетът на националните и регионалните здравни инфраструктури, включително на електронните информационни системи по въпросите на имунизацията, в областта на ваксинацията.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.