9.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 327/1

(1)

В Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (3) се определят условията, критериите и подробните правила за преминаването на външните граници на държавите членки.

(2)

Целта на Регламент (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета (4) е създаването на централизирана система за регистриране на данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети страни, които преминават външните граници на държавите — членки на Съюза, с цел краткосрочен престой.

(3)

При проверките на граждани на трети страни съгласно Регламент (ЕС) 2016/399, които включват проверка на самоличността на граждани на трети страни, установяване на самоличността на граждани на трети страни или и двете, както и проверка дали гражданинът на трета страна не е превишил максималния срок на разрешен престой на територията на държавите членки, граничните служители следва да използват цялата налична информация, в това число данните от Системата за влизане/излизане, установена в Регламент (ЕС) 2017/2226 („СВИ“), когато е необходимо. Данните, съхранявани в СВИ, следва да се използват също така, за да се провери дали гражданите на трети страни, притежаващи еднократна или двукратна входна виза, са спазили максималния брой разрешени влизания.

(4)

В някои случаи гражданите на трети страни трябва да предоставят биометрични данни за целите на граничните проверки. Ето защо условията за влизане на граждани на трети страни следва да бъдат изменени чрез въвеждане на задължение за предоставяне на тези биометрични данни. Ако гражданин на трета страна откаже да предостави биометрични данни за създаването на лично досие или за извършването на гранични проверки, следва да се вземе решение за отказ за влизане.

(5)

За да се гарантира пълната ефективност на СВИ, проверките при влизане и излизане трябва да се извършват по хармонизиран начин на границите, на които функционира СВИ.

(6)

Създаването на СВИ изисква да се адаптират процедурите за проверка на лицата при преминаване на границите, на които функционира СВИ. По-специално целта на СВИ е при влизане и излизане да се премахне подпечатването на пътните документи на граждани на трети страни, допуснати за краткосрочен престой, като то се замени с електронната регистрация на влизането и излизането директно в СВИ. Освен това оперативната съвместимост между СВИ и Визовата информационна система (ВИС), установена с Решение 2004/512/ЕО на Съвета (5) трябва да бъде взето под внимание при процедурите за гранична проверка. И на последно място, със СВИ се създава възможност за използване на нови технологии за преминаването на границите за пътниците, осъществяващи краткосрочен престой. Адаптациите на процедурите за гранична проверка следва да влязат в действие в държавите членки, които използват СВИ, на датата на пускане в действие на СВИ, определена в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2226.

(7)

За период от шест месеца след пускането в действие на СВИ граничните служители следва да вземат предвид престоя на граждани на трети страни на територията на държавите членки през шестте месеца, предхождащи влизането или излизането, като проверяват печатите в пътните документи наред с данните за влизане/излизане, регистрирани в СВИ. Тази мярка ще позволи извършването на необходимите проверки в случаите, в които дадено лице е било допуснато за краткосрочен престой на територията на държавите членки през шестте месеца, предхождащи пускането в действие на СВИ. Освен това е необходимо да се предвидят специфични разпоредби за влезлите на територията на държавите членки граждани на трети страни, които още не са я напуснали преди пускането в действие на системата. В тези случаи когато гражданин на трета страна напусне територията на държавите членки, в СВИ следва да се регистрира също така и последното влизане.

(8)

Като се има предвид различното положение в държавите членки и на различните гранично-пропускателни пунктове на държавите членки по отношение на броя граждани на трети страни, преминаващи границите, държавите членки следва да могат да решават дали и до каква степен да използват технологии като „гишета за самообслужване“, електронни врати и системи за автоматизиран граничен контрол. При използването на тези технологии проверките на външните граници при влизане и излизане следва да се извършват по хармонизиран начин и следва да се осигури подходящо ниво на сигурност.

(9)

Освен това трябва да бъдат определени задачите и ролите на граничните служители при използването на тези технологии. В това отношение следва да се гарантира, че резултатите от граничните проверки, извършвани чрез автоматизирани средства, са на разположение на граничните служители, за да им се даде възможност да вземат правилните решения. Също така е необходимо да се упражнява надзор върху използването от страна на пътниците на „гишетата за самообслужване“, електронните врати и системите за автоматизиран граничен контрол с цел възпрепятстване на измами и на неправомерна употреба. Освен това при извършването на този надзор граничните служители следва да обръщат особено внимание на непълнолетните лица и следва да бъдат поставени в положение, което да им позволява да идентифицират лицата, нуждаещи се от закрила.

(10)

Държавите членки също така следва да имат възможност да въвеждат на доброволна основа национални програми за улесняване, за да могат предварително проучените граждани на трети страни при влизане да се ползват от дерогации от някои аспекти на обстойните проверки. Когато се използват такива национални програми за улесняване, те следва да се изготвят в съответствие с хармонизиран модел и следва да се гарантира подходящо равнище на сигурност.

(11)

Настоящият регламент не засяга прилагането на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6).

(12)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно внасянето на изменения в съществуващите правила на Регламент (ЕС) 2016/399, може да бъде постигната само на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(13)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(14)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на развитие на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (7); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(15)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на развитие на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (8); следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(16)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (10).

(17)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (12).

(18)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (14).

(19)

По отношение на Кипър, България, Румъния и Хърватия, разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/399, които се отнасят до СВИ, следва да се прилагат единствено, когато са изпълнени условията, посочени в член 66, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226. В резултат на това за онези държави членки, които не изпълняват условията, установени в член 66, параграф 2 от посочения регламент към момента на пускане в действие на СВИ, е необходимо да се определят специални преходни разпоредби за подпечатването, приложими до свързването им със СВИ. Тези преходни разпоредби следва да гарантират, че подпечатването на пътни документи има същия ефект, като този на запис за влизане/излизане от СВИ.

(20)

Държавите членки, които не отговарят на условията, посочени в член 66, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226 към датата на пускане в действие на СВИ, следва да продължат систематичното подпечатване при влизане и излизане на пътните документи на граждани на трети страни, допуснати за краткосрочен престой. Тези държави членки следва да правят проверка на печатите за влизане и излизане върху пътните документи на съответния гражданин на трета страна с цел да проверят, чрез сравняване на датите на влизане и излизане, че лицето не е надвишило максималния срок на разрешен престой на територията на съответната държава членка. Поставянето на печат върху пътните документи и проверката на печатите следва да продължат да се прилагат, докато съответната държава членка бъде свързана със СВИ, както е посочено в член 66, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226

(21)

Поради това Регламент (ЕС) 2016/399 следва да бъде съответно изменен.

(22)

Беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (15) и той представи своето становище на 21 септември 2016 г.,

1)

В член 2 се добавят следните точки:

2)

Член 6 се изменя, както следва:

3)

Вмъква се следният член:

„Член 6а

Граждани на трети страни, за които трябва да се въвеждат данни в СВИ

1.   При влизане и излизане в СВИ се въвеждат данни на следните категории лица в съответствие с членове 16, 17, 19 и 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226:

2.   Данните за граждани на трети страни, чието влизане за краткосрочен престой е било отказано в съответствие с член 14 от настоящия регламент, се въвеждат в СВИ в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

3.   В СВИ не се въвеждат данни за следните категории лица:

4)

Член 8 се изменя, както следва:

5)

Вмъкват се следните членове:

„Член 8а

Използване на системи за самообслужване за предварително регистриране на данни в СВИ

1.   Лицата, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а, могат да използват системи за самообслужване с цел предварително регистриране в СВИ на данните, посочени в параграф 4, буква а) от настоящия член, при условие че са спазени всички от следните условия:

2.   Съгласно параграф 1 от настоящия член системата за самообслужване проверява дали лицето има предходна регистрация в СВИ и проверява самоличността на гражданина на трета страна в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

3.   В съответствие с член 23, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 системата за самообслужване установява самоличността в съответствие с член 27 от посочения регламент.

Освен това в съответствие с член 23, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 когато се установява самоличността в СВИ:

4.   В случай че данните за лицето, посочени в параграф 1 от настоящия член, не са записани в СВИ в съответствие с параграфи 2 и 3:

5.   Когато операциите, посочени в параграфи 2 и 3, покажат, че данните относно посоченото в параграф 1 лице са записани в СВИ, системата за самообслужване оценка дали някои от данните, изброени в параграф 4, буква а), трябва да бъдат актуализирани.

6.   Когато оценката съгласно параграф 5 показва, че посоченото в параграф 1 лице има лично досие, регистрирано в СВИ, но че е необходимо неговите данни да бъдат актуализирани, лицето трябва да:

7.   Системите за самообслужване функционират под надзора на граничен служител, който отговаря за откриването на всякакво неправилно, измамническо или необичайно използване на системата за обслужване.

Член 8б

Използване на системи за самообслужване и електронни врати за преминаване на границите от лица, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ

1.   На лицата, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а, може да бъде разрешено да използват система за самообслужване с цел извършване на граничните проверки, ако са изпълнени всички от следните условия:

2.   Когато са изпълнени условията, посочени в параграф 1 от настоящия член, граничните проверки при влизане, предвидени в член 8, параграф 2 и член 8, параграф 3, букви а) и б), и граничните проверки при излизане, предвидени в член 8, параграф 2 и член 8, параграф 3, букви ж) и з), могат да се извършват чрез система за самообслужване. Когато се извършват чрез система за автоматизиран граничен контрол, граничните проверки при излизане включват проверките, предвидени в член 8, параграф 3, буква з).

Когато на дадено лице е предоставен достъп до национална програма за улесняване, създадена от държава членка съгласно член 8г, граничните проверки при влизане, извършвани чрез система за самообслужване, може да не включват разглеждане на елементите, посочени в член 8, параграф 3, буква а), подточки iv) и v), при преминаване от това лице на външните граници на съответната държава членка или външните граници на държава членка, която е сключила споразумение с държавата членка, предоставила достъп по член 8г, параграф 9.

3.   При влизане и излизане резултатите от граничните проверки, извършвани чрез системата за самообслужване, се предоставят на граничен служител. Този граничен служител извършва наблюдение на резултатите от граничните проверки и, като взема предвид тези резултати, разрешава влизането или излизането или, в противен случай, препраща лицето към граничен служител, който извършва допълнителни проверки.

4.   Въпросното лице се препраща към граничен служител съгласно параграф 3 в една от следните ситуации:

5.   В допълнение към ситуациите, посочени в параграф 4, граничният служител, извършващ контрол на преминаването на границата, може да реши, въз основа на други съображения, да препрати лицето, използващо система за самообслужване, към граничен служител.

6.   На лицата, чието преминаване на границата подлежи на регистрация в СВИ в съответствие с член 6а, параграф 1 и които са използвали система за самообслужване за извършването на техните гранични проверки, може да бъде разрешено да използват електронна врата. Когато се използват електронни врати, съответната регистрация на записа за влизане/излизане и свързването на този запис със съответстващото лично досие съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2017/2226 се извършва при преминаването на границата чрез електронни врати. Когато електронните врати и системата за самообслужване са физически разделени, на тях се извършва проверка на самоличността на ползвателя с цел да се провери дали лицето, което използва електронните врати, съответства на лицето, използвало системата за самообслужване. Проверката се извършва, като се използва най-малко един биометричен идентификатор.

7.   Когато условията, посочени в параграф 1, буква а) или б) от настоящия член, или и двете, не са изпълнени, част от граничните проверки при влизане в съответствие с член 8, параграф 3, букви а) и б) и част от граничните проверки при излизане в съответствие с член 8, параграф 3, букви ж) и з), могат да се извършват чрез система за самообслужване. Граничният служител може да извършва само онези проверки съгласно член 8, параграф 3, букви а) и б) и член 8, параграф 3, букви ж) и з), които не са могли да бъдат извършени чрез системата за самообслужване. Освен това граничният служител проверява дали пътният документ, използван в системата за самообслужване, съответства на документа, който лицето представя пред граничния служител.

8.   Системите за самообслужване и електронните врати функционират под надзора на граничен служител, който отговаря за откриването на всякакво неправилно, измамническо или необичайно използване на системата за самообслужване или на електронните врати, или на двете.

9.   Този член не накърнява възможността държавите членки да позволяват използване на системи за самообслужване, електронни врати или и двете за преминаване на границите от граждани на Съюза, от граждани на държава от Европейската асоциация за свободна търговия на Европейското икономическо пространство, от граждани на Швейцария и от граждани на трети страни, чието преминаване на границата не подлежи на регистрация в СВИ.

Член 8в

Стандарти за системи за автоматизиран граничен контрол

Доколкото е възможно системите за автоматизиран граничен контрол се проектират по такъв начин, че да могат да се използват от всички лица с изключение на деца до 12-годишна възраст. Те също така се проектират по такъв начин, че да се зачитат изцяло човешкото достойнство, по-специално в случаите, свързани с уязвими лица. Когато държавите членки решат да използват системи за автоматизиран граничен контрол, те гарантират присъствието на достатъчен по численост персонал, който да оказва помощ на лицата при използването на такива системи.

Член 8г

Национални програми за улесняване

1.   Всяка държава членка може да създаде на доброволна основа програма („национална програма за улесняване“), за да се даде възможност на гражданите на трети страни или на гражданите на конкретна трета страна, които не се ползват с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, да се ползват от улесненията, прилагани съгласно параграф 2, когато преминават външната граница на дадената държава членка.

2.   Чрез дерогация от член 8, параграф 3, буква а) за гражданите на трети страни, посочени в параграф 1 от настоящия член, на които е предоставен достъп до националната програма за улесняване, обстойните проверки при влизане не трябва да включват проверка на елементите, посочени в член 8, параграф 3, буква а), подточки iv) и v), при преминаването от тези граждани на трети страни на външната граница на държава членка.

3.   Държавата членка проучва предварително гражданите на трети страни, които кандидатстват по националната програма за улесняване, за да се увери, в частност, че условията, посочени в параграф 4, са изпълнени.

Предварителното проучване на гражданите на трети страни се извършва от граничните служители, органите, компетентни да издават визи, определени в член 4, точка 3 от Регламент (ЕО) № 767/2008, или от имиграционните органи, определени в член 3, параграф 1, точка 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

4.   Органите, посочени в параграф 3, предоставят на лицето достъп до националната програма за улесняване само когато са изпълнени всички от следните условия:

5.   Първоначален достъп до националната програма за улесняване се предоставя за не повече от една година. Достъпът може да бъде удължен за максимален срок от още пет години или до изтичането на срока на валидност на пътните документи, всякакви издадени многократни визи, визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, който от двата периода е по-кратък.

В случай на удължаване държавата членка ежегодно прави преоценка на положението на всеки гражданин на трета страна, на когото е бил предоставен достъп до националната програма за улесняване с цел да гарантира, че, въз основа на актуализирана информация, гражданинът на трета страна продължава да отговаря на условията, посочени в параграф 4. Преоценката може да се направи при провеждането на гранични проверки.

6.   Обстойните проверки при влизане съгласно член 8, параграф 3, букви а) и б) и обстойните проверки при излизане съгласно член 8, параграф 3, буква ж) включват също проверка дали гражданинът на третата страна има валиден достъп до националната програма за улесняване.

Граничните служители могат да извършват проверката на гражданина на трета страна, който се ползва от националната програма за улесняване, при влизане съгласно член 8, параграф 3, букви а) и б) и при излизане съгласно член 8, параграф 3, буква ж), не като сравняват биометрични данни по електронен път, а като сравняват портретната снимка, взета от електронния носител на запаметена информация (чипа), и портретната снимка от личното досие в СВИ на гражданина на трета страна с лицето на този гражданин на трета страна. Пълна проверка се извършва на случаен принцип и въз основа на анализ на риска.

7.   Органите, посочени в параграф 3, незабавно отнемат достъпа до националната програма за улесняване, предоставен на гражданин на трета страна, ако стане очевидно, че условията за предоставяне на достъп до програмата не са били изпълнени, или, че вече не са изпълнени.

8.   Когато се прави проверка съгласно параграф 3 дали кандидатът отговаря на условията, посочени в параграф 4, особено внимателно се преценява дали той представлява риск от незаконна имиграция или риск за сигурността на коя да е от държавите членки и дали има намерение да напусне територията на държавите членки в рамките на разрешения престой.

Средствата за издръжка за планираните престои се преценяват с оглед на продължителността и целите на предвидения престой или на предвидените престои и въз онова на средните цени в съответните държави членки за храна и настаняване от среден клас, като за база се използват референтните суми, установени от държавите членки в съответствие с член 39, параграф 1, буква в). Доказателство за финансово подпомагане, за настаняване при частно лице, или и двете, може също да представлява доказателство за наличието на достатъчно средства за издръжка.

Заявлението се разглежда, по-специално, въз основа на автентичността и надеждността на представените документи и истинността и надеждността на направените от кандидата изявления. Ако компетентна за разглеждането на заявлението държава членка има съмнения относно кандидата, неговите изявления или представените подкрепящи документи, тя може да се консултира с други държави членки преди да вземе решение по заявлението.

9.   Две или повече държави членки, които са създали своя национална програма за улесняване съгласно настоящия член, могат да сключват помежду си споразумение, за да се гарантира, че участниците в националните им програми за улесняване могат да се ползват от улесненията, признати по друга национална програма за улесняване. В срок от един месец след сключването на споразумението копие от него се изпраща на Комисията.

10.   Когато се създава национална програма за улесняване, държавите членки правят необходимото техните системи, които експлоатират програмата, да отговарят на стандартите за сигурност на данните, установени в член 43 от Регламент (ЕС) 2017/2226. Държавите членки извършват надлежна оценка на риска за сигурността на информацията, като отговорностите във връзка със сигурността се изясняват за всички стъпки от процеса.

11.   До края на третата година от прилагането на настоящия член Комисията изпраща на Европейския парламент и на Съвета оценка на неговото прилагане. Въз основа на тази оценка Европейският парламент или Съветът могат да приканят Комисията да предложи създаването на програма на Съюза за често пътуващи и предварително проучени пътници, които са граждани на трети страни.“

6)

Член 9 се изменя, както следва:

7)

В член 10 се вмъкват следните параграфи:

„3а.   Когато държавите членки решат да използват електронни врати„ системи за самообслужване или системи за автоматизиран граничен контрол, те използват знаците, предвидени в приложение III, част Г за обозначение на съответните ленти.

3б.   Когато държавите членки решат да установят национална програма за улесняване в съответствие с член 8г, те могат да решат да използват специални ленти за гражданите на трети страни, които се ползват от такава национална програма за улесняване. Те използват знаците, предвидени в част Д от приложение III, за да обозначат съответните ленти.“;

8)

Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

Подпечатване на пътните документи

1.   Когато това е изрично предвидено в националното ѝ право, дадена държава членка може да подпечатва при влизане и излизане пътните документи на граждани на трети страни, притежаващи разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, издадени от тази държава членка.

2.   Пътният документ на гражданин на трета страна, притежател на документ за улеснен транзит с влак, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003 следва да бъде подпечатан при влизане и излизане. Освен това пътният документ на гражданин на трета страна, който е притежател на валиден документ за улеснен транзит, издаден в съответствие с Регламент (ЕО) № 693/2003, и който осъществява транзита с влак, без да слиза на територията на държава членка, се подпечатва при влизане и излизане.

3.   Пътните документи на граждани на трети страни, които въз основа на еднократна или двукратна входна национална виза за краткосрочно пребиваване влизат или излизат от територията на държава членка, която все още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ, се подпечатват при влизане и излизане.

4.   Практическите разпоредби за подпечатване се съдържат в приложение IV.“;

9)

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Презумпция по отношение изпълнението на условията за продължителност на краткосрочния престой

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 12а, ако не е създадено индивидуално досие в СВИ за гражданин на трета страна, който се намира на територията на държава членка, или ако в записа за влизане/излизане на гражданина на трета страна не се съдържа дата на излизане след датата, на която изтича разрешеният срок на престой, компетентните органи могат да считат, че гражданинът на трета страна не отговаря или повече не отговаря на условията, свързани с продължителността на разрешения престой на територията на държавите членки.

2.   Презумпцията, посочена в параграф 1 от настоящия член, не се прилага за гражданин на трета страна, който може да представи по какъвто и да било начин достоверни доказателства, че се ползва с право на свободно движение съгласно правото на ЕС или че притежава разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване. Когато е приложимо, се прилага член 35 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

3.   Презумпцията, посочена в параграф 1, може да бъде оборена, ако гражданинът на трета страна предостави по какъвто и да било начин надеждни доказателства, като например билет за транспорт или доказателство за присъствие извън територията на държавите членки или датата на изтичане на срока на валидност на предишно разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване, че е спазил условията, свързани с продължителността на краткосрочния престой.

В случай на отхвърляне компетентните органи създават лично досие в СВИ, ако е необходимо, или посочват в СВИ датата и мястото, на които гражданинът на трета страна е преминал външната граница на една от държавите членки или вътрешната граница на държава членка, която още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

4.   В случай че презумпцията по параграф 1 не бъде оборена, гражданинът на трета страна, намиращ се на територията на държавите членки, може да бъде върнат в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета (*7).

Гражданин на трета страна, който се ползва с правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, може да бъде върнат само в съответствие с Директива 2004/38/ЕО.

10)

Вмъква се следният член:

„Член 12а

Преходен период и преходни мерки

1.   За период от 180 дена след пускането в действие на СВИ с цел проверка при влизане и излизане дали дадено лице, допуснато за краткосрочен престой, не е превишило максималната продължителност на разрешения престой, и когато е приложимо, проверка при влизане дали дадено лице не е превишило броя на влизанията, позволени с еднократната или двукратната входна виза за краткосрочно пребиваване, граничните служители вземат предвид престоя на територията на държавите членки през периода от 180 дни, предшестващ влизането или излизането, като проверяват наред с данните за влизане/излизане, регистрирани в СВИ, и печатите в пътните документи.

2.   Когато дадено лице е влязло на територията на държавите членки преди пускането в действие на СВИ и излиза след като СВИ е пусната в действие, при излизане на лицето се създава лично досие в СВИ и в записа за влизане/излизане се въвежда датата на влизането в съответствие с член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/2226. Приложението на настоящия параграф не се ограничава до 180-дневен период след пускането в действие на СВИ, посочен в параграф 1. В случай на несъответствие между датата на печата, поставен при влизане, и данните, записани в СВИ, датата на печата при влизане има предимство.“;

11)

Член 14 се изменя, както следва:

12)

В член 20, параграф 1 буква а) се заменя със следното:

13)

Вмъква се следният член:

„Член 42а

Преходни мерки за държавите членки, които все още не използват СВИ

1.   Пътните документи на граждани на трети страни, преминаващи границите на държавите членки, посочени в член 66, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226, системно се подпечатват при влизане и излизане.

Пътните документи на граждани на трети страни, посочени в член 6а, параграф 1, букви б) и в) от настоящия регламент, преминаващи границите на държавите членки, посочени в член 66, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226, се подпечатват при влизане и излизане.

Тези задължения за подпечатване се прилагат и при облекчени гранични проверки в съответствие с член 9 от настоящия регламент.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, не се поставят печати на документите за пътуване на гражданите на трети страни, посочени в член 6а, параграф 3, букви а), б) и е), член 6а, параграф 3, буква ж), подточки i), ii), iii) и vii) и член 6а, параграф 3, буква й).

3.   Разпоредбите на настоящия регламент, които се отнасят до данните за влизане/излизане, регистрирани в СВИ, както и до липсата на такива данни в СВИ, по-специално член 8, параграф 3, буква а), подточка iiia), член 8, параграф 3, буква ж), подточка iv), член 8г, параграф 4, буква г) и член 12, се прилагат mutatis mutandis към печатите за влизане и излизане.

4.   Когато презумпцията за изпълнение на условията за продължителност на престоя е оборена съгласно член 12, параграф 2, гражданинът на трета страна, намиращ се на територията на държава членка, която все още не използва СВИ, има право в неговия документ за пътуване да бъдат посочени датата и мястото, на които е преминал външната граница или вътрешната граница на тази държава членка. На гражданина на трета страна може също така да бъде даден и формуляр, както е показано в приложение VIII.

5.   Прилагат се разпоредбите за подпечатване, посочени в приложение IV.

6.   Държавите членки, посочени в член 66, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226, подпечатват на границата си пътните документи на гражданите на трети страни, на които е отказано влизане за краткосрочен престой. Подпечатването се извършва в съответствие със спецификациите, посочени в приложение V, част А, подточка 1, буква г).

7.   Тези задължения за подпечатване съгласно параграфи 1—6 се прилагат до датата на пускане в действие на СВИ в съответната държава членка.“;

14)

Приложения III, IV, V и VII се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.