10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 64/72

(1)

На 23 март 2006 г. Комисията прие Регламент (ЕО) № 553/2006 (2), с който наложи временни антидъмпингови мерки върху вноса на някои обувки с горна част от кожа („обувките“) с произход от Китайската народна република („КНР“, или „Китай“) и Виетнам („регламента за временните мерки“).

(2)

С Регламент (ЕО) № 1472/2006 (3) Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита със ставки от 9,7 % до 16,5 % върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Виетнам и КНР за срок от две години („Регламент (ЕО) № 1472/2006“, или „оспорвания регламент“).

(3)

С Регламент (ЕО) № 388/2008 (4) Съветът разшири обхвата на окончателните антидъмпингови мерки върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от КНР и върху вноса на същия продукт, доставян от специален административен район Макао, независимо дали е деклариран с произход от специален административен район Макао, или не.

(4)

Вследствие на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, започнат на 3 октомври 2008 г. (5), с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 (6) Съветът удължи срока на антидъмпинговите мерки с още 15 месеца до 31 март 2011 г., когато срокът на действие на мерките изтече („Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009“).

(5)

Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co Ltd, както и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd („заявителите“) обжалваха оспорвания регламент пред Първоинстанционния съд (понастоящем: Общ съд). С решенията си от 4 март 2010 г. по дело T-401/06 Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет и от 4 март 2010 г. по съединени дела T-407/06 и T-408/06 Zhejiang Aokang Shoes и Wenzhou Taima Shoes/Съвет Общият съд отхвърли тези жалби.

(6)

Заявителите обжалваха тези решения. С решенията си от 2 февруари 2012 г. по дело C-249/10 P Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет и от 15 ноември 2012 г. по дело C-247/10 P Zhejiang Aokang Shoes/Съвет („решенията по дела Brosmann и Aokang“) Съдът отмени тези решения. Съдът постанови, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е била длъжна да разгледа исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика („ТДПИ“) в съответствие с член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, подадени от търговци, които не са включени в извадката (точка 36 от решението по дело C-249/10 P и точки 29 и 32 от решението по дело C-247/10 P).

(7)

След това Съдът се произнесе с решение по този въпрос. Той постанови, че „[…] Комисията е трябвало да разгледа мотивираните искания, подадени до нея от жалбоподателите на основание член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, с оглед да се ползват от ТДПИ в рамките на антидъмпинговата процедура, предмет на спорния регламент. По-нататък следва да се констатира, че не е изключено подобна проверка да доведе до налагане на жалбоподателите на окончателно антидъмпингово мито, различно от приложимото спрямо тях на основание член 1, параграф 3 от спорния регламент мито от 16,5 %. Действително, от същата разпоредба следва, че окончателно антидъмпингово мито от 9,7 % е наложено на единствения включен в извадката китайски оператор, който е получил ТДПИ. Както обаче е видно от точка 38 от настоящото решение, в случай че изчисляването на индивидуален дъмпингов марж не беше възможно, ако Комисията беше констатирала, че условията на пазарна икономика преобладават и за жалбоподателите, спрямо тях също трябваше да се приложи последният процент“ (точка 42 от решението по дело C-249/10 P и точка 36 от решението по дело C-247/10 P).

(8)

Вследствие на това Съдът отмени оспорвания регламент в частта, която се отнася до засегнатите заявители.

(9)

С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (7), през октомври 2013 г. Комисията обяви, че е взела решение да възобнови антидъмпинговата процедура от момента, в който е допусната констатираната незаконосъобразност, и да проучи дали в периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г. заявителите са работили преобладаващо в условията на пазарна икономика. С известието беше отправена покана към заинтересованите страни да се представят и да заявят интереса си.

(10)

През март 2014 г. със свое Решение за изпълнение 2014/149/ЕС (8) Съветът отхвърли предложението на Комисията да се приеме регламент за изпълнение на Съвета за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и произведени от Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co Ltd и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd, и прекрати процедурата по отношение на тези производители. Съветът застъпи становището, че вносителите, които са купили обувки от тези производители износители и на които компетентните национални органи са възстановили съответните мита въз основа на член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (9) („Митническия кодекс на Общността“), са имали оправдани правни очаквания съгласно член 1, параграф 4 от оспорвания регламент, с който разпоредбите на Митническия кодекс на Общността, и по-специално член 221 от него, стават приложими за събирането на тези мита.

(11)

Трима вносители на разглеждания продукт — C&J Clark International Ltd („Clark“), Puma SE („Puma“) и Timberland Europe B.V. („Timberland“) („засегнатите вносители“), оспориха антидъмпинговите мерки за вноса на някои обувки от Китай и Виетнам, като се позоваха на съдебните решения, посочени в съображения 5 — 7, пред съответните национални съдилища, които отнесоха въпроса до Съда за преюдициално заключение.

(12)

На 4 февруари 2016 г. в решението по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE (10) („решението“) Съдът обяви Регламент (ЕО) № 1472/2006 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 за невалидни, доколкото Европейската комисия не е разгледала исканията за ТДПИ и за индивидуално третиране („ИТ“), подадени от производители износители в КНР и Виетнам, които не са били включени в извадката, което е в противоречие с изискванията, предвидени в член 2, параграф 7, буква б) и в член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета (11).

(13)

Що се отнася до делото C-571/14 Timberland Europe, на 11 април 2016 г. Съдът реши да заличи делото от регистъра по искане на запитващата национална юрисдикция.

(14)

Съгласно член 266 от ДФЕС институциите са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията на Съда. В случай на отмяна на акт, приет от институциите в рамките на административна процедура, като например антидъмпингово разследване, изпълнението на решението на Съда се изразява в замяна на отменения акт с нов, в който е отстранена установената от Съда незаконосъобразност (12).

(15)

Съгласно съдебната практика на Съда процедурата за замяна на отменения акт може да бъде възобновена от момента на възникване на незаконосъобразността (13). Това предполага по-специално, че ако актът, приет за приключване на административна процедура, бъде отменен, тази отмяна не засяга непременно подготвителните актове, като например отнасящите се до започването на антидъмпинговата процедура. В случай че даден регламент за налагане на окончателни антидъмпингови мерки бъде отменен, това означава, че вследствие на отмяната антидъмпинговата процедура остава открита, тъй като актът, приет за приключване на административната процедура, се заличава от правния ред на Съюза (14), с изключение на случаите, при които незаконосъобразността е възникнала на етапа на започване на процедурата.

(16)

Като се изключи това, че институциите не са разгледали исканията за ТДПИ и за ИТ, подадени от производители износители от КНР и Виетнам, които не са били включени в извадката, всички останали констатации в Регламент (ЕО) № 1472/2006 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 остават в сила.

(17)

В настоящия случай незаконосъобразността е настъпила след започването на процедурата. С оглед на това Комисията реши да възобнови, считано от момента на възникване на незаконосъобразността, настоящата антидъмпингова процедура, която вследствие на съдебните решения все още е открита, и да проучи дали засегнатите производители износители са действали преобладаващо в условията на пазарна икономика в периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г., което представлява разследваният период („разследваният период“). Комисията също така проучи, където е уместно, дали засегнатите производители износители са отговаряли на условията за получаване на ИТ в съответствие с член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (15) („основния регламент преди изменението му“) (16).

(18)

Със своя Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1395 (17) Комисията повторно наложи окончателно антидъмпингово мито и окончателно събра временното мито, наложено върху вноса от Clark и Puma на някои обувки с горна част от кожа с произход от КНР, произведени от тринадесет китайски производители износители, подали искания за ТДПИ и ИТ, но невключени в извадката.

(19)

Със своя Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1647 (18) Комисията повторно наложи окончателно антидъмпингово мито и окончателно събра временното мито, наложено върху вноса от Clark, Puma и Timberland на някои обувки с горна част от кожа с произход от Виетнам и произведени от някои виетнамски производители износители, подали искания за ТДПИ и ИТ, но невключени в извадката.

(20)

Със своя Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1731 (19) Комисията повторно наложи окончателно антидъмпингово мито и окончателно събра временното мито, наложено върху вноса от Puma и Timberland на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и произведени от General Footwear Ltd и на някои обувки с горна част от кожа с произход от Виетнам и произведени от Diamond Vietnam Co Ltd и Ty Hung Footgearmex/Footwear Co. Ltd („Ty Hung Co Ltd“) — дружества, подали искания за ТДПИ и ИТ, но невключени в извадката.

(21)

Валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1395, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1647 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1731 бе оспорена от Puma и Timberland пред Общия съд в дела T-781/16 Puma и др./Комисия и T-782/16 Timberland Europe/Комисия. Освен това валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1395 също бе оспорена пред Общия съд от Clark в дела T-790/16 C & J Clark International/Комисия и T-861/16 C & J Clark International/Комисия.

(22)

Във връзка с изпълнението на посоченото в съображение 12 по-горе решение на Съда по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE Комисията прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223 (20). В член 1 от посочения регламент Комисията даде указания на националните митнически органи да ѝ препращат всички искания за възстановяване на окончателното антидъмпингово мито, заплатено върху вноса на обувки с произход от Китай и Виетнам, отправени от вносители въз основа на член 236 от Митническия кодекс на Общността и въз основа на факта, че невключен в извадката производител износител е поискал ТДПИ или ИТ при първоначалното разследване, довело до налагането на окончателните мерки с Регламент (ЕО) № 1472/2006 („първоначалното разследване“). Комисията следва да оцени съответните искания за ТДПИ или ИТ и повторно да наложи целесъобразната ставка на митото. На тази основа националните митнически органи следва впоследствие да вземат решение по искането за възстановяване и опрощаване на антидъмпинговите мита.

(23)

Валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223 е предмет на преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf, постъпило на 9 май 2016 г. (дело C-256/16 Deichmann). Това преюдициално запитване беше отправено в рамките на спор между немския вносител на обувки Deichmann и съответния национален митнически орган Hauptzollamt Duisburg. Спорът се отнася до възстановяването на антидъмпингови мита, платени от Deichmann върху вноса на обувки от, inter alia, неговия китайски доставчик Chengdu Sunshine Shoes Co. Ltd, който е подал искане за ТДПИ и ИТ и не е включен в извадката. На 28 ноември 2016 г. второ преюдициално запитване относно валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223 беше отправено от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (отделение по данъчни дела) на Обединеното кралство (дело C-612/16 C&J Clark International).

(24)

Освен това, вследствие на уведомление, отправено от френските митнически органи в съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223, Комисията проучи исканията за ТДПИ/ИТ, подадени от трима китайски производители износители — Chengdu Sunshine Shoes Co. Ltd, Foshan Nanhai Shyang Yuu Footwear Ltd и Fujian Sunshine Footwear Co. Ltd.

(25)

В резултат на горепосоченото с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2257 (21) Комисията повторно наложи окончателно антидъмпингово мито и окончателно събра временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република, произведени от трима китайски производители износители, подали искания за ТДПИ и ИТ, но невключени в извадката.

(26)

На 12 юли 2016 г., в съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223, митническите органи на Обединеното кралство уведомиха Комисията за искания за възстановяване, подадени от вносители в Съюза, и представиха документи в тяхна подкрепа.

(27)

На 13 юли 2016 г., в съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223, митническите органи на Белгия уведомиха Комисията за искания за възстановяване, подадени от вносители в Съюза, и представиха документи в тяхна подкрепа.

(28)

На 26 юли 2016 г., в съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223, митническите органи на Швеция уведомиха Комисията за искания за възстановяване, подадени от вносители в Съюза, и представиха документи в тяхна подкрепа.

(29)

Във въпросните уведомления, които са предмет на настоящия регламент, общо двеста четиридесет и шест дружества бяха посочени като доставчици на обувки от Китай и Виетнам.

(30)

За голяма част от тези дружества — сто шестдесет и осем (посочени в приложение III към настоящия регламент), Комисията не разполага с информация, че са попълнили формуляр за искане за ТДПИ или ИТ при първоначалното разследване. Сред тези дружества има и такива, които не са засегнати от разследването, например тъй като не се намират в Китай или Виетнам или са търговски или само обработващи дружества, които във всеки случай нямат право на индивидуален дъмпингов марж. Дружествата, посочени в приложение III, също така не бяха в състояние да докажат, че са свързани с някой от китайските или виетнамските производители износители, отправили искане за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване. Както обаче е посочено в съображение 79 по-долу, Комисията отчита, че е възможно не всички вносители, закупили обувки от посочените търговци, да са били наясно за необходимостта да предоставят информация на Комисията за имената на производителите износители, от които въпросните търговци са купили обувките. В съображение 79 също така се пояснява по-подробно защо, въз основа на това, Комисията реши временно да преустанови проучването на дружествата, посочени в приложение III.

(31)

Двадесет от оставащите дружества вече бяха подложени на оценка поотделно или като част от група дружества, включени в извадката от китайски или виетнамски производители износители в контекста на първоначалното разследване (посочени в приложение IV към настоящия регламент). Тъй като на нито едно от тези дружества не беше определена индивидуална митническа ставка, по отношение на вноса на обувки от тези дружества беше приложена митническата ставка съответно за Китай — в размер на 16,5 %, и за Виетнам — в размер на 10 %. Тези ставки не бяха засегнати от съдебното решение, посочено в съображение 12.

(32)

Тридесет и едно от оставащите дружества (посочени в приложение V към настоящия регламент) вече бяха подложени на оценка поотделно или като част от група дружества в контекста на изпълнението на съдебното решение, посочено в съображение 12, а именно в Решение за изпълнение 2014/149/ЕС или съответно в регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/1395, (ЕС) 2016/1647, (ЕС) 2016/1731 и (ЕС) 2016/2257. В тези оценки също така бяха включени осем дружества, за които Комисията беше уведомена и които бяха идентифицирани — след оповестяването, посредством коментарите, получени от Федерацията на промишлеността на спортни стоки (FESI) и обединението на производители на обувки Footwear Coalition („Footwear Coalition“) — като свързани с някое от дружествата или групите дружества, вече подложени по-рано на оценка в рамките на един от горепосочените регламенти.

(33)

На дружествата или групите дружества, подложени на оценка в рамките на Решение за изпълнение 2014/149/ЕС, не бе наложено повторно антидъмпингово мито, както е посочено в съображение 10, тъй като възстановяването на митата на тези дружества вече е било осъществено и по този начин у тях са възникнали оправдани правни очаквания, че такова повторно налагане няма да настъпи. От друга страна, исканията за възстановяване, подадени от вносители в Съюза, свързани с дружества или групи от дружества, подложени на оценка съответно в регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/1395, (ЕС) 2016/1647, (ЕС) 2016/1731 и (ЕС) 2016/2257, следваше да не бъдат удовлетворени. Това се дължи на факта, че тези вносители се намират в различно правно положение в сравнение с вносителите, подложени на оценка в рамките на Решение за изпълнение 2014/149/ЕС, и по-конкретно на факта, че у тях не са възникнали оправдани правни очаквания.

(34)

След оповестяването, посредством коментарите, получени от FESI и Footwear Coalition, един китайски производител износител, за който Комисията беше уведомена, бе идентифициран като дружество, попълнило формуляр за искане за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване, но невключено в извадката, нито подложено на оценка при предходните процедури за изпълнение, посочени в съображения 18 — 20 и 25. Същите страни също така идентифицираха четири други дружества, за които Комисията беше уведомена, като дружества, свързани с китайски или виетнамски производители износители, които са подали искане за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване, но не са били включени в извадката, нито са били подложени на оценка при предходните процедури за изпълнение, посочени в съображения 18 — 20 и 25. Като цяло следователно пет са дружествата (посочени в приложение VI), исканията на които (или на техните свързани дружества) за ТДПИ/ИТ следва да бъдат оценени. Тези оценки не могат да приключат в срока по настоящата процедура за изпълнение и поради това ще бъдат предмет на последваща такава процедура. Разглеждането на исканията за възстановяване, подадени от вносители в Съюза от тези дружества (посочени в приложение VI), следва временно да бъде преустановено в очакване на резултата от оценката на исканията за ТДПИ/ИТ на съответните доставчици в Китай и/или Виетнам.

(35)

На последно място, след оповестяването същите страни заявиха, че шест дружества, посочени в приложение III, са свързани с вече обхванато при предходни процедури за изпълнение дружество или група дружества и че следва да бъдат идентифицирани като такива. Доказателствата в преписката обаче не потвърдиха това твърдение, което, във всички случаи, не бе подкрепено и от никакви допълнителни данни. Следователно това твърдение се отхвърля.

(36)

Оставащите деветнадесет дружества са китайски или виетнамски производители износители, които не са били включени в извадката в първоначалното разследване, но са попълнили формуляр за искане за ТДПИ/ИТ. Поради това Комисията направи оценка на исканията за ТДПИ и ИТ, подадени от тези дружества. В оценката също така бяха включени две дружества, за които Комисията беше уведомена и които бяха идентифицирани — след оповестяването, посредством коментарите, получени от FESI и Footwear Coalition — като свързани с един китайски производител износител, подложен на настоящата процедура по оценка.

(37)

В резюме, в настоящия регламент Комисията направи оценка на попълнените формуляри за искане за ТДПИ/ИТ, подадени от: Fujian Viscap Shoes Co. Ltd, Vietnam Ching Luh Shoes Co. Ltd, Vinh Thong Producing-Trading-Service Co. Ltd, Qingdao Tae Kwang Shoes Co. Ltd, Maystar Footwear Co. Ltd, Lien Phat Company Ltd, Qingdao Sewon Shoes Co. Ltd, Panyu Pegasus Footwear Co. Ltd, PanYu Leader Footwear Corporation, Panyu Hsieh Da Rubber Co. Ltd, An Loc Joint Stock Company, Qingdao Changshin Shoes Company Limited, Chang Shin Vietnam Co. Ltd, Samyang Vietnam Co. Ltd, Qingdao Samho Shoes Co. Ltd, Min Yuan, Chau Giang Company Limited, Foshan Shunde Fong Ben Footwear Industrial Co. Ltd и Dongguan Texas Shoes Limited Co.

(38)

Комисията има възможност да коригира аспектите на оспорвания регламент, довели до отмяната му, като при това запази непроменени частите от оценката, останали незасегнати от съдебното решение (22).

(39)

Целта на настоящия регламент е да се поправят аспектите на оспорвания регламент, за които е установено, че са в противоречие с основния регламент, и които поради това са довели до обявяването на невалидност по отношение на производителите износители, посочени в съображение 37.

(40)

Всички останали констатации, направени в оспорвания регламент и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009, които не са обявени за невалидни от Съда, остават в сила и представляват част от настоящия регламент.

(41)

Поради това в следващите съображения анализът е ограничен само до новата оценка, необходима за изпълнение на решенията на Съда.

(42)

Комисията проучи дали производителите износители, посочени в съображение 37 („засегнатите производители износители“), които са подали искания за ТДПИ/ИТ за разследвания период, са работили преобладаващо в условията на пазарна икономика. Целта бе да се определи до каква степен засегнатите вносители имат право да им бъдат възстановени сумите на антидъмпинговото мито, платено за внос от посочените доставчици.

(43)

Ако анализът покаже, че на засегнатите производители износители, за чийто износ засегнатите вносители са платили антидъмпингови мита, е трябвало да бъде предоставено ТДПИ, на съответния производител износител ще следва да се определи индивидуална митническа ставка, а възстановяването на митото ще се ограничи до сума, съответстваща на разликата между платеното мито и индивидуалната митническа ставка, т.е. в случая на вноса от Китай това е разликата между ставката от 16,5 % и ставката от 9,7 %, определена за единственото включено в извадката дружество износител, получило ТДПИ, а в случая на вноса от Виетнам — разликата между ставката от 10 % и индивидуалната митническа ставка, изчислена за засегнатия производител износител, ако има такава.

(44)

Ако анализът покаже, че на даден производител износител, получил отказ за предоставяне на ТДПИ, е трябвало да бъде предоставено ИТ, то на засегнатия производител износител ще следва да се определи индивидуална митническа ставка, а възстановяването на митото ще се ограничи до сума, съответстваща на разликата между платеното мито, т.е. в случая на внос от Китай — 16,5 %, а в случая на внос от Виетнам — 10 %, и индивидуалната митническа ставка, изчислена за засегнатия производител износител, ако има такава.

(45)

И обратно, ако при анализа на исканията за ТДПИ и ИТ се установи, че такъв статут следва да бъде отказан, сумите на платените антидъмпингови мита не може да бъдат възстановени.

(46)

Както е обяснено в съображение 12, Съдът отмени оспорвания регламент и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 по отношение на износа на някои видове обувки, изнасяни от някои китайски и виетнамски производители износители, доколкото Комисията не е разгледала подадените от тези производители износители искания за ТДПИ и ИТ.

(47)

Ето защо Комисията проучи исканията за ТДПИ и за ИТ от засегнатите производители износители с цел да определи митническата ставка, приложима по отношение на техния износ. Тази оценка показа, че предоставената информация не е достатъчна, за да се докаже, че засегнатите производители износители са действали в условията на пазарна икономика или че са отговаряли на изискванията за индивидуално третиране (за подробно разяснение вж. съображение 48 по-долу и следващите го съображения).

(48)

Необходимо е да се подчертае, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ТДПИ в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. С оглед на това, съгласно член 2, параграф 7, буква в), първа алинея, подаденото от такъв производител искане трябва да съдържа достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, в съответствие с определеното в същата разпоредба. Съответно, институциите на Съюза не са длъжни да докажат, че производителят не отговаря на условията, предвидени за предоставянето на посочения статут. За сметка на това институциите на Съюза следва да преценят дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии са изпълнени, за да му се предостави ТДПИ, а съдилищата на Съюза следва да проверят дали тази преценка е опорочена поради явна грешка (точка 32 от решението по дело C-249/10 P и точка 24 от решението по дело C-247/10 P).

(49)

Съгласно член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, за да получи ТДПИ, производителят износител следва да отговаря и на петте критерия, изброени в посочения член. Поради това Комисията счете, че неспазването на поне един критерий е достатъчно основание, за да се отхвърли искането за ТДПИ.

(50)

Нито един от засегнатите производители износители не успя да докаже, че отговаря на критерий 1 (решения във връзка със стопанската дейност). По-конкретно Комисията установи, че повечето от засегнатите производители износители (дружествата с номера 7, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25) (23) не са могли да определят свободно своите количества на продажбите за вътрешния пазар и за пазарите за износ. В това отношение Комисията установи, че са съществували ограничения на производството и/или ограничение за количествата на продажбите на определени пазари (вътрешни и за износ). Освен това някои от засегнатите производители износители (дружествата с номера 8, 9, 10, 15) не успяха да предоставят съществена и пълна информация (например данни за структурата и капитала на дружеството, данни или пояснения относно начините на вземане на решения в дружеството), за да докажат, че са вземали решения във връзка със стопанската си дейност в отговор на сигнали от пазара и без значителна намеса на държавата.

(51)

По отношение на критерий 2 (счетоводна отчетност) дружествата с номера 8, 10, 13, 14, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 24 и 25 освен това не успяха да докажат, че са разполагали с основен комплект счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти. По-специално при оценките на ТДПИ стана ясно, че тези дружества или не са успели да представят на Комисията становище/доклад от независим одитор, или сметките им не са били подлагани на одит, или са липсвали обяснителни бележки относно някои елементи от счетоводния баланс и от отчета за приходите и разходите.

(52)

По отношение на критерий 3 (активи и „пренасяне“) дружествата с номера 7, 8, 9, 10, 11, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 22, 23 и 25 не успяха да докажат, че няма нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика. По-специално тези дружества не успяха да предоставят съществена и пълна информация, наред с другото, относно притежаваните от дружеството активи и относно реда и условията, както и стойността на правата на земеползване.

(53)

На последно място, и с оглед на причините, изложени в съображение (49), Комисията не направи оценка по критерии 4 (законодателство относно несъстоятелност и собственост) и 5 (конвертиране на валутите) за нито един от засегнатите производители износители. Комисията информира засегнатите производители износители за констатациите във връзка с ТДПИ и ги прикани да представят коментари. Не бяха получени коментари.

(54)

Съгласно член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, когато се прилага член 2, параграф 7, буква а) от същия регламент, следва обаче да бъде определено индивидуално мито за износителите, които могат да докажат, че отговарят на всички критерии, установени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му.

(55)

Както е посочено в съображение 48, необходимо е да се подчертае, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ИТ в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му. За тази цел, съгласно член 9, параграф 5, първа алинея, подаденото искане трябва да бъде надлежно обосновано. Съответно, институциите на Съюза не са длъжни да доказват, че износителят не отговаря на условията, предвидени за предоставянето на посочения статут. За сметка на това институциите на Съюза следва да преценят дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му критерии са изпълнени, за да му се предостави ИТ.

(56)

В съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му износителите следва да докажат, на базата на надлежно обосновани искания, че и петте критерия, посочени в същия член, са изпълнени, за да може да им бъде предоставено ИТ. Поради това Комисията счете, че неспазването на поне един критерий е достатъчно основание, за да се отхвърли искането за ИТ.

(57)

Петте критерия са следните:

(58)

И деветнадесетте засегнати производители износители, поискали ТДПИ, са поискали и ИТ, в случай че не им се предостави ТДПИ. Поради това Комисията подложи на оценка исканията за ИТ за всеки отделен засегнат производител износител.

(59)

Що се отнася до критерий 1 (репатриране на капитала и печалбите), дружествата с номера 9 и 20 не успяха да представят доказателства, от които да е видно, че са свободни да репатрират капитала и печалбите, като по този начин не доказаха, че този критерий е бил изпълнен.

(60)

По отношение на критерий 2 (свободно определяне на експортните цени и параметрите на продажбата) Комисията стигна до заключението, че дружествата с номера 7, 8, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 23 и 24 не са успели да докажат, че бизнес решенията, като експортните цени и количествата, както и условията и параметрите на продажбата са били определени свободно в отговор на сигнали от пазара, тъй като анализираните доказателства, а именно учредителни актове или лицензи за извършване на стопанска дейност, показаха ограничение за производството и/или за количеството на продажбите на обувки на определени пазари.

(61)

Що се отнася до критерий 3 (дружеството е достатъчно независимо от държавна намеса с оглед на заемането на ключови позиции в управлението и притежанието на акции), дружествата с номера 7, 8, 9, 10, 13, 15, 16, 17, 18, 19, 22, 23 и 25 не успяха да представят необходимата информация, за да докажат, че са достатъчно независими от държавна намеса. Наред с другото не бе предоставена информация за начина, по който на тези дружества са били прехвърлени правата за земеползване, нито за реда и условията на прехвърлянето.

(62)

Освен това дружествата с номера 8, 10, 17, 18 и 25 не успяха също така да докажат, че са отговаряли на изискванията по критерий 5 (заобикаляне) въз основа на това, че не беше предоставена информация за начина на взимане на решения в рамките на дружеството.

(63)

На последно място, с оглед на разпоредбите, посочени в съображение 56, Комисията не направи оценка по критерий 4 (конвертирането на валутите да се извършва по пазарния курс) за нито един от засегнатите производители износители.

(64)

По отношение на нито един от деветнадесетте засегнати производители износители не бяха изпълнени условията, определени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, и поради това на всички тях беше отказано ИТ. Комисията информира за това засегнатите производители износители и ги прикани да представят коментари. Не бяха получени коментари.

(65)

Поради това остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за Китай и Виетнам, в размер съответно на 16,5 % и 10 %, следва да бъде наложено върху вноса, осъществен от деветнадесетте засегнати производители износители, за периода на прилагане на Регламент (ЕО) № 1472/2006. Периодът на прилагане на посочения регламент първоначално бе от 7 октомври 2006 г. до 7 октомври 2008 г. След започването на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, на 30 декември 2009 г. посоченият период бе удължен до 31 март 2011 г. Установената в съдебните решения незаконосъобразност се състои в това, че институциите на Съюза не са успели да установят дали върху произведените от засегнатите производители износители продукти следва да бъде наложено остатъчно мито или индивидуално мито. Въз основа на установената от Съда незаконосъобразност не съществува правно основание за пълно освобождаване от заплащане на антидъмпингово мито на произвежданите от засегнатите производители износители продукти. Поради това в новия акт, отстраняващ установената от Съда незаконосъобразност, трябва да бъде преразгледана само ставката на приложимото антидъмпингово мито, а не самите мерки.

(66)

Тъй като се прави заключението, че по отношение на засегнатите производители износители следва да бъде наложено повторно остатъчното мито, приложимо съответно за Китай и Виетнам, при същата ставка като първоначално наложеното с оспорвания регламент и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009, не са необходими промени в Регламент (ЕО) № 388/2008. Посоченият на последно място регламент остава в сила.

(67)

Като бяха взети предвид направените коментари и техният анализ, се стигна до заключението, че приложимото за Китай и Виетнам остатъчно антидъмпингово мито, т.е. съответно 16,5 % и 10 %, следва да бъде повторно наложено за периода на прилагане на оспорвания регламент.

(68)

Засегнатите производители износители и всички страни, които заявиха интереса си, бяха уведомени за съществените факти и съображения, въз основа на които се предвиждаше да се препоръча повторното налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на деветнадесетте засегнати производители износители. Беше им предоставен срок, в рамките на който да направят коментари след оповестяване на информацията.

(69)

След оповестяването Комисията получи коментари от името на: i) FESI и Footwear Coalition (24), представляващи вносителите на обувки в Съюза; и ii) Cortina NV („Cortina“) — вносител на обувки в Съюза.

(70)

В коментарите си във връзка с оповестяването FESI и Footwear Coalition отбелязаха на първо място, че настоящата процедура за изпълнение се основава на същите правни основания и мотиви като посочените по-горе регламенти, приети от Комисията във връзка със същата процедура за изпълнение, т.е. регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/1395, (ЕС) 2016/1647, (ЕС) 2016/1731 и (ЕС) 2016/2257. Поради това в своя отговор на оповестяването те просто се позоваха на коментарите си във връзка с посочените по-горе регламенти, представени съответно на 16 декември 2015 г., 6 юни 2016 г., 16 юни 2016 г. и 11 август 2016 г., инкорпорирайки ги чрез това позоваване, без обаче да предоставят допълнителна информация по тези коментари и твърдения.

(71)

В отговор на тези коментари Комисията се позовава на регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/1395, (ЕС) 2016/1647, (ЕС) 2016/1731 и (ЕС) 2016/2257, в които бе направен пълен анализ на коментарите на FESI и Footwear Coalition, отправени в рамките на текущата процедура за изпълнение. Тъй като FESI и Footwear Coalition не представиха допълнителна информация в подкрепа на своите аргументи, Комисията счита, че те са били изцяло разгледани в горепосочените регламенти и направените в това отношение заключения във въпросните регламенти се потвърждават.

(72)

Освен това FESI и Footwear Coalition предоставиха коментари, които са подробно разгледани по-долу.

(73)

FESI и Footwear Coalition заявиха, че възприетият от Комисията подход по отношение на дружествата, посочени в приложение III, е незаконосъобразен. По този начин, като е включила в приложение III дружества, свързани с дружества, които вече са били подложени на оценка в рамките на регламенти за изпълнение (ЕС) 2016/1395, (ЕС) 2016/1647, (ЕС) 2016/1731 или (ЕС) 2016/2257, Комисията е нарушила концепцията за „един стопански субект“, която обаче е била приложена при първоначалното разследване. Освен това този подход би довел до правна непоследователност, тъй като чрез по-рано посочените регламенти Комисията е наложила повторно антидъмпингово мито на тези дружества, докато в приложение III същите дружества са посочени като дружества, които изглежда не са подали искане за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване.

(74)

Що се отнася до независимите търговци, във всички случаи включването им в приложение III не би било необходимо, тъй като те не са били правно задължени да подадат искане за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване.

(75)

На последно място, по отношение на дружествата, свързани с китайски или виетнамски доставчици, които са подали искане за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване, но исканията им все още не са били подложени на оценка в нито един от регламентите, посочени в съображение 63, в контекста на изпълнението на посочените в съображение 12 съдебни решения FESI и Footwear Coalition заявиха, че въпросните дружества също не следва да се включват приложение III. По-специално бе изразено твърдението, че при такъв подход не би било възможно в бъдеще Комисията да подлага на оценка евентуални искания за ТДПИ/ИТ, отправени от страна на техните свързани доставчици в Китай или Виетнам. Същите страни също така заявиха, че е задължение на Комисията да установи кои от дружествата в списъка, за които е постъпило уведомление от националните митнически органи, са дружества/търговци, принадлежащи към една и съща група дружества, и дали те са част от някой от китайските или виетнамските производители износители, подали искане за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване, но включени в извадката във въпросното разследване. В противен случай Комисията би създала непосилна доказателствена тежест за заинтересованите страни.

(76)

Както е посочено в съображение 34, след оповестяването FESI и Footwear Coalition наистина идентифицираха дружества, които са били свързани с китайски или виетнамски производители износители, попълнили формуляр за искане за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване, но невключени в извадката, нито подложени на оценка при предходните процедури за изпълнение, посочени в съображения 18 — 20 и 25. Информацията в досието потвърди информацията, получена от тези заинтересовани страни, така че исканията за ТДПИ/ИТ на тези дружества ще бъдат подложени на оценка. Резултатът от тази оценка ще бъде предмет на отделен правен акт. Поради това искането по отношение на тези дружества бе прието и те не са включени в приложение III.

(77)

По отношение на търговците, поискали да им бъдат възстановени платените мита (свързани или несвързани с китайски или виетнамски доставчици), Комисията счита, че доказателствената тежест се носи от тези търговци.

(78)

Никой от посочените в приложение III търговци обаче не предостави информация или доказателства за доставчиците си в Китай или Виетнам (с изключение на тези, които са посочени в съображение 76).

(79)

При все това Комисията отчита, че е възможно не всички вносители, закупили обувки от посочените търговци, да са били наясно с необходимостта да предоставят информация на Комисията за имената на производителите износители, от които въпросните търговци са закупили обувките. Поради това, с цел да се гарантира пълното зачитане на правото им на защита, Комисията реши да се свърже изрично с въпросните вносители и да ги осведоми за ситуацията и доказателствената тежест, която носят. С цел да се предостави времето, необходимо за изпълнението на това решение, разглеждането на посочените в приложение III дружества временно се преустановява, докато Комисията се свърже със съответните вносители и им даде време да реагират. Осем месечният срок за оценката на исканията за ТДПИ/ИТ ще започне да тече в деня, в който вносителят предостави информация на Комисията за имената и адресите на засегнатите производители износители, или, когато не бъде получен отговор в рамките на определения от Комисията срок — в деня, в който този срок изтече.

(80)

FESI и Footwear Coalition заявиха също така, че в интерес на правната сигурност Комисията следва да не приема и публикува никакви допълнителни правни актове относно изпълнението на решението на Съда по съединени дела C-659/13 и C-34/14, докато Съдът не излезе с решение по текущите преюдициални запитвания — по отношение на валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223, посочен в съображение 23, по отношение на валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1647, посочен в съображение 19 и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1731, посочен в съображение 20. Във връзка с това бе отправено твърдение, че член 278 от ДФЕС, съгласно който правни искове срещу правни актове, приети от институциите, нямат суспензивно действие, в настоящия случай не е приложим, тъй като отправеният иск в това отношение е не за преустановяване на действието на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223, а за въздържане от приемане на други регламенти за повторно налагане на окончателното антидъмпингово мито върху вноса на обувки с произход от Китай и Виетнам. По същите причини също така бе заявено, че решенията по дело Zuckerfabrik Süderdithmarschen/Altana не представляват правно относимо позоваване.

(81)

Що се отнася до член 278 от ДФЕС и решенията по дело Zuckerfabrik Süderdithmarschen/Altana, Комисията е съгласна с FESI и Footwear Coalition, че посочената съдебна практика е неприложима за преценката дали да се преустанови изпълнението на решението на Съда по съединени дела C-659/13 и C-34/14. Комисията обаче счита, че е длъжна да изпълни посоченото решение в разумен срок и че производствата, които са в ход и касаят по-ранни актове за изпълнение на въпросното решение, не представляват основателна причина да не се завърши процесът по изпълнение на решението. По-специално Комисията счита, че това би лишило други, различни от FESI и Footwear Coalition заинтересовани страни от възможността да упражнят правата си в рамките на административната процедура и на евентуално съдебно производство.

(82)

Що се отнася до валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1647 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1731, FESI и Footwear Coalition твърдяха, че като се има предвид, че при последния регламент и при всеки нов регламент за повторно налагане на окончателните мита върху вноса на обувки с произход от Китай и Виетнам е налице едно и също правно основание, подход и обосновка от страна на Комисията, то обявяването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1647 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1731 за невалидни би означавало, че всеки друг сходен регламент ще бъде също така невалиден. Поради това подходът на Комисията не би бил израз на стремеж към добросъвестност в прилагането на решението по съединени дела C-659/13 C & J Clark International и C-34/14 Puma, посочени в съображение 12.

(83)

На последно място, FESI и Footwear Coalition твърдяха, че изпълнението на горепосоченото съдебно решение не е обвързано с никакви наложени от Съда срокове, че то ще окаже отрицателно въздействие върху вносителите в Съюза, а от друга страна, няма да породи данъчни ползи за Съюза. Поради тези причини Комисията следва да се въздържа от изпълнение на съдебното решение в очакване Съдът да се произнесе по делата, посочени в съображение 80.

(84)

Комисията препраща към обосновката, изложена по-горе в съображение 81.

(85)

FESI и Footwear Coalition заявиха, че доказателствената тежест при оценката на исканията за ТДПИ/ИТ е на Комисията, тъй като китайските и виетнамските производители износители са се освободили от нея с подаването на исканията за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване. FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че на засегнатите от настоящата процедура за изпълнение производители износители е следвало да бъдат предоставени същите процедурни права, като правата, предоставени на включените в извадката производители износители по време на първоначалното разследване. По-специално FESI и Footwear Coalition заявиха, че вместо контролни посещения на място е бил извършен само документален анализ и че на китайските и виетнамските производители износители не е била предоставена възможност да допълнят своите формуляри за искане за ТДПИ/ИТ, тъй като не са им изпратени писма с искане за допълнителна информация.

(86)

Освен това FESI и Footwear Coalition твърдяха, че на засегнатите от настоящата процедура за изпълнение производители износители не са били предоставени същите процедурни гаранции, като гаранциите, прилагани при обичайните антидъмпингови разследвания, а са били приложени по-строги стандарти. FESI и Footwear Coalition заявиха, че Комисията не е взела предвид времето на закъснение между попълването на формулярите за искане за ТДПИ/ИТ по време на първоначалното разследване и подлагането на оценка на тези искания. Освен това, по време на първоначалното разследване на производителите износители са били предоставени само 15 дни за попълването на формулярите за искане за ТДПИ/ИТ вместо обичайните 21 дни.

(87)

Въз основа на това FESI и Footwear Coalition заявиха, че не е спазен основният правен принцип на предоставяне на заинтересованите страни на пълна възможност да упражнят правото си на защита, заложен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Въз основа на това бе изказано твърдението, че Комисията, като не е дала възможност на производителите износители да допълнят непълната информация, е използвала превратно правомощията си и на практика е обърнала доказателствената тежест на етапа на изпълнението.

(88)

На последно място, FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че този подход ще бъде дискриминационен спрямо китайските и виетнамските производители износители, които са били включени в извадката при първоначалното разследване, но също така и спрямо други производители износители в държави с непазарна икономика, които са били подложени на антидъмпингово разследване и в рамките на това разследване са подали искане за ТДПИ/ИТ. Следователно, за засегнатите от настоящата процедура за изпълнение китайски и виетнамски дружества следва да не се прилагат същите изисквания за предоставяне на информация, като тези, прилагани при обичайно 15-месечно разследване, нито по-строги процедурни стандарти.

(89)

FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че Комисията на практика е използвала наличните факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент, като същевременно не е спазила процедурните правила, установени в член 18, параграф 4 от основния регламент.

(90)

Комисията припомня, че съгласно съдебната практика доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ТДПИ/ИТ съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. За тази цел, съгласно член 2, параграф 7, буква в), първа алинея, подаденото от производителя искане трябва да съдържа достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, в съответствие с определеното в същата разпоредба. Съответно, както е постановено в решенията на Съда по дела Brosmann и Aokang, институциите не са длъжни да доказват, че производителят не отговаря на условията, определени с оглед на предоставянето на посочения статут. За сметка на това Комисията следва да прецени дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии са изпълнени, за да му се предостави ТДПИ/ИТ (вж. съображение 48). Във връзка с това следва да се припомни, че Комисията не е длъжна да изисква от производителите износители да допълнят исканията си за ТДПИ/ИТ. Комисията може да извърши своята оценка въз основа на представената от производителя износител информация.

(91)

По отношение на аргумента, че е осъществен само документален анализ, Комисията отбелязва, че документалният анализ е процедура, при която исканията за ТДПИ/ИТ се анализират въз основа на документите, представени от производителя износител. Всички заявления с искане за ТДПИ/ИТ подлежат на документален анализ от страна на Комисията. В допълнение Комисията може да реши да извърши проверки на място. Няма обаче изискване за проверки на място и те не се извършват за всяко заявление за предоставяне на ТДПИ/ИТ. Обикновено, когато се извършват проверки на място, те са с цел да се потвърди определена предварителна оценка, направена от институциите и/или да се потвърди достоверността на информацията, предоставена от засегнатия производител износител. С други думи, ако представените от производителя износител доказателства ясно показват, че предоставянето на ТДПИ/ИТ не е обосновано, допълнителната и незадължителна процедура по проверка на място обикновено не се организира. Комисията е тази, която трябва да прецени целесъобразността на проверката на място (25). Тя е институцията, която разполага с правото да реши по какъв начин да бъде проверена информацията, предоставена във формуляра за искане за ТДПИ/ИТ. Ето защо когато, както в настоящия случай, въз основа на документален анализ Комисията реши, че разполага с достатъчно доказателства, за да се произнесе по дадено искане за ТДПИ/ИТ, извършването на проверка на място не е необходимо и не може да се изисква.

(92)

Що се отнася до твърдението, че правото на защита не е било зачетено подобаващо поради решението на Комисията да не се изпращат писма с искане за допълнителна информация, на първо място следва да се припомни, че правото на защита е субективно право и че FESI и Footwear Coalition не могат да се позовават на нарушаване на субективно право на други дружества. На второ място, Комисията оспорва твърдението, че е налице практика от нейна страна да осъществява значителен обмен на информация и подробен процес на допълване на информацията в случаите, в които се използва само документален анализ, за разлика от случаите, в които се използва документален анализ, съпътстван от проверка на място. В действителност FESI и Footwear Coalition не бяха в състояние да предоставят доказателства за обратното.

(93)

Коментарите на FESI и Footwear Coalition относно дискриминацията трябва също да бъдат отхвърлени като неоснователни. Припомня се, че принципът на равно третиране е нарушен тогава, когато институциите на Съюза третират сходни положения по различен начин, при което някои оператори се поставят в неблагоприятно положение спрямо други, без това разграничаване да е обосновано от наличието на съществени обективни различия (26). Впрочем, това е точно обратното на това, което Комисията прави: като изисква от невключените в извадката китайски и виетнамски производители износители да подадат искания за ТДПИ/ИТ за повторна оценка, тя възнамерява да постави тези по-рано невключени в извадката производители износители наравно с тези, които са били включени в извадката при първоначалното разследване. Освен това, тъй като в основния регламент не се определя минимален срок в това отношение, то не е налице дискриминация, стига определеният за целта срок да е разумен и да осигурява на страните достатъчна възможност да окомплектоват (или повторно да окомплектоват) необходимата информация, като същевременно се гарантира правото им на защита.

(94)

Що се отнася до член 18, параграф 1 от основния регламент, в настоящия случай Комисията е приела предоставената от засегнатите производители износители информация, не я е отхвърлила и е основала оценката си на нея. Следователно Комисията не е приложила член 18. От това следва, че не е било необходимо да се следва процедурата по член 18, параграф 4 от основния регламент. Процедурата по член 18, параграф 4 от основния регламент се следва в случаите, в които Комисията възнамерява да отхвърли определена информация, предоставена от заинтересованата страна, и вместо нея да използва наличните факти.

(95)

FESI и Footwear Coalition твърдяха, че действията на Комисията ще бъдат в нарушение на член 266 от ДФЕС, тъй като посоченият член не ѝ дава правно основание да открие повторно разследването по отношение на мярка с изтекъл срок на действие. FESI и Footwear Coalition отново изтъкнаха като довод, че с член 266 от ДФЕС не се допуска налагане с обратно действие на антидъмпингови мита, което е потвърдено, според твърденията, в решението на Съда по дело C-458/98 P IPS/Съвет.

(96)

В това отношение FESI и Footwear Coalition посочиха, че антидъмпинговата процедура във връзка с вноса на обувки от Китай и Виетнам е приключила на 31 март 2011 г., когато е изтекъл срокът на действие на мерките. За тази цел на 16 март 2011 г. Комисията е публикувала в Официален вестник на ЕС известие относно изтичането на срока на действие на митата (27) („известие за изтичане на срока на действие“), промишлеността на Съюза не е заявила, че е налице продължаване на дъмпинга, а също така известието за изтичане на срока на действие не е обявено за недействително с решението на Съда на Европейския съюз.

(97)

Същите страни освен това заявиха, че в основния регламент няма и основания, които да позволят на Комисията да открие повторно антидъмпинговото разследване.

(98)

С оглед на това FESI и Footwear Coalition посочиха, че възобновяването на разследването и подлагането на оценка на исканията за ТДПИ/ИТ, подадени от засегнатите китайски и виетнамски производители износители по време на първоначалното разследване, са в нарушение на общия принцип за давностните и преклузивните срокове. Този принцип е заложен в Споразумението за СТО и в основния регламент, в който се определя 5-годишен срок на действие на мерките, както и в член 236, параграф 1 и член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността, където се определя 3-годишен срок, в който, от една страна, вносителите могат да поискат възстановяване на антидъмпинговите мита, а от друга страна, националните митнически органи могат да събират вносните мита и антидъмпинговите мита (28). В член 266 от ДФЕС не се допуска отклоняване от този принцип.

(99)

На последно място, заявено бе, че Комисията не е посочила никакви аргументи или предишна съдебна практика, които да подкрепят използването на член 266 от ДФЕС като правно основание за повторно откриване на процедурата.

(100)

Що се отнася до липсата на правно основание за повторно откриване на разследването, Комисията напомня съдебната практика, цитирана в съображение 15, съгласно която разследването може да се възобнови от момента на възникване на незаконосъобразността. Според съдебната практика законосъобразността на даден антидъмпингов регламент трябва да се преценява от гледна точка на обективните норми на правото на Съюза, а не на практиката при вземане на решения дори в случаите, когато такава практика съществува (което в конкретния случай не е така). Следователно предходната практика на Комисията, quod non, не може да породи оправдани правни очаквания: съгласно установената съдебна практика на Съда оправдани правни очаквания може да възникнат, когато институциите са дали конкретни уверения, които биха позволили на дадена заинтересована страна законно да си направи извода, че институциите на Съюза биха действали по определен начин (29). Нито FESI, нито Footwear Coalition се опитаха да докажат, че в настоящия случай са били дадени такива уверения. Това важи в още по-голяма степен, тъй като посочената предходна практика не отговаря на фактическото и правното положение в настоящия случай и тези различия може да се обяснят с фактически и правни различия в конкретния случай.

(101)

Разликите са, както следва: установената от Съда незаконосъобразност не се отнася за констатациите относно наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза, т.е. не касае принципа за налагането на митото, а само точния размер на ставката на митото. За сметка на това, при предходните случаи на отмяна, на които се позовават заинтересованите страни, се засягат констатациите относно наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза. Поради това институциите са в правото си да преизчислят точната митническа ставка за засегнатите производители износители.

(102)

По-специално, в конкретния случай не бе необходимо да се изисква допълнителна информация от заинтересованите страни. Вместо това Комисията трябваше да оцени информацията, която е била предоставена, но не е била подложена на оценка преди приемането на Регламент (ЕО) № 1472/2006. Във всеки случай, както е отбелязано в съображение 100 по-горе, предходната практика при други случаи не представлява точна и безусловна гаранция за настоящия случай.

(103)

На последно място, всички страни, срещу които е насочена процедурата, а именно засегнатите производители износители, страните по съдебни дела и асоциацията, представляваща една от страните, бяха уведомени чрез оповестяването на съответните факти, въз основа на които Комисията възнамерява да приеме настоящата оценка за предоставяне на ТДПИ/ИТ. Поради това тяхното право на защита е гарантирано. Във връзка с това е важно да се отбележи по-специално, че несвързаните вносители при антидъмпингова процедура не се ползват от право на защита, тъй като тези процедури не са насочени срещу тях.

(104)

По отношение на твърдението, че срокът на действие на посочените мерки е изтекъл на 31 март 2011 г., Комисията не разбира защо изтичането на срока на действие на мярката би било от значение за възможността да приеме нов акт, с който да замени отменения акт след постановяването на съдебно решение за отмяна на първоначалния акт. Съгласно съдебната практика, цитирана в съображение 15 по-горе, административната процедура следва да бъде възобновена от момента на възникване на незаконосъобразността.

(105)

Вследствие на отмяната на акта, с който се приключват антидъмпинговите процедури, процедурите все още са открити. Комисията е длъжна да приключи тези процедури; съгласно предвиденото в член 9, параграф 4 от основния регламент разследването трябва да завърши с акт на Комисията.

(106)

FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че процедурата, възприета с цел повторно откриване на разследването и налагане с обратно действие на митата, представлява злоупотреба с правомощия от страна на Комисията и е в нарушение на ДЕС. В това отношение FESI и Footwear Coalition поддържат тезата, че Комисията не е оправомощена да препятства прилагането на разпоредбите по член 236, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността, като предотвратява възстановяването на антидъмпинговите мита. Страните заявиха, че националните митнически органи са тези, които трябва да установят последиците от обявяването на акт за налагане на антидъмпингови мита за невалиден, и че националните митнически органи ще са длъжни също така да възстановят тези мита, обявени за недействителни от Съда.

(107)

В това отношение FESI и Footwear Coalition твърдяха, че член 14, параграф 3 от основния регламент не допуска действия от страна на Комисията, които да представляват дерогация от член 236 от Митническия кодекс на Общността, тъй като и двата законодателни акта са от еднакъв правен ред и основният регламент не може да се разглежда като специален закон (lex specialis) по отношение на Митническия кодекс на Общността.

(108)

Освен това същите страни допълниха аргументите си с твърдението, че в член 14, параграф 3 от основния регламент не се прави препратка към член 236 от Митническия кодекс на Общността, а само се посочва, че Комисията може да приема специални разпоредби, без да се споменават дерогации от Митническия кодекс на Общността.

(109)

В отговор на това е важно да се подчертае, че член 14, параграф 1 от основния регламент не прави правилата, уреждащи митническото законодателство на Съюза, автоматично приложими при налагането на антидъмпингови мита (30). По-скоро член 14, параграф 3 от основния регламент предоставя на институциите на Съюза правото да транспонират и правят приложими правилата, уреждащи митническото законодателство на Съюза, когато това е необходимо и полезно (31).

(110)

Това транспониране не изисква пълно прилагане на всички разпоредби на митническото законодателство на Съюза. Член 14, параграф 3 от основния регламент, в който изрично се предвиждат специални разпоредби по отношение на общото определение на понятието за произход, е добър пример за отклоняване от разпоредбите на митническото законодателство на Съюза. Въз основа на това Комисията е използвала правомощията, произтичащи от член 14, параграф 3 от основния регламент, и е поискала от националните митнически органи да се въздържат временно от всякакво възстановяване на мита. С това не се оспорва изключителната компетентност на националните митнически органи по отношение на спорове за митнически задължения: правомощията за вземане на решение все така принадлежат на митническите органи на държавите членки. Все така именно тези органи решават, въз основа на направените от Комисията заключения по исканията за ТДПИ и ИТ, дали следва да бъде предоставено възстановяване или не.

(111)

Следователно, макар да е вярно, че никоя разпоредба на митническото законодателство на Съюза не допуска да се възпрепятства възстановяването на неправилно платени мита, такова обобщение не може да се направи по отношение на възстановяването на антидъмпингови мита. Съответно, и като се има предвид основната необходимост да се защитават собствените ресурси на Съюза от необосновани искания за възстановяване, както и последващите затруднения, които биха възникнали впоследствие по събиране на необосновано възстановените средства, Комисията трябваше да се отклони временно от митническото законодателство на Съюза, като използва своите правомощия съгласно член 14, параграф 3 от основния регламент.

(112)

FESI и Footwear Coalition също така заявиха, че в нарушение на член 296 от ДФЕС Комисията не е представила подходящо изложение на мотивите и посочване на правното основание, въз основа на което митата са повторно наложени с обратно действие, и поради това е отказано възстановяването на мита на вносителите, засегнати от настоящата процедура за изпълнение. Съответно FESI и Footwear Coalition твърдяха, че Комисията е нарушила правото на ефективна съдебна защита на заинтересованите страни.

(113)

Комисията счита, че изчерпателната правна аргументация, изложена в общия документ за оповестяването и в настоящия регламент, надлежно обосновава последния.

(114)

FESI и Footwear Coalition заявиха също така, че корекцията със задна дата за мерки с изтекъл срок на действие нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания. На първо място, според FESI страните, в т.ч. вносителите, са били уверени, че срокът на действие на мерките е изтекъл на 31 март 2011 г. и че предвид времето, изминало от първоначалното разследване, страните са имали право на оправдани очаквания, че първоначалното разследване няма да бъде възобновено или започнато повторно. Аналогично китайските и виетнамските производители износители са имали право на оправдани правни очаквания, че техните искания за ТДПИ/ИТ, подадени при първоначалното разследване, вече няма да бъдат подложени на преглед от Комисията въз основа на факта, че тези искания не са били разгледани в тримесечния период, приложим по време на първоначалното разследване.

(115)

Що се отнася до оправданите правни очаквания на заинтересованите страни, че срокът на действие на антидъмпинговите мерки е изтекъл и че разследването няма да бъде започнато повторно, се прави позоваване на съображения 104 и 105, където е даден подробен отговор на тези твърдения.

(116)

Що се отнася до оправданите правни очаквания на китайските и виетнамските производители износители, че техните искания за ТДПИ/ИТ вече няма да бъдат подложени на преглед, следва да се направи препратка към съображение 100 по-горе, където този аспект също бе разгледан в светлината на практиката на Съда по този въпрос.

(117)

FESI и Footwear Coalition посочиха, че налагането на антидъмпинговите мерки с обратно действие представлява: i) дискриминация на вносителите, засегнати от настоящата процедура за изпълнение, спрямо вносителите, засегнати от изпълнението на решенията по дела Brosmann и Aokang, цитирани в съображение 6, на които са били възстановени платените мита върху вноса на обувки от петимата производители износители, засегнати от тези решения, както и ii) дискриминация на производителите износители, засегнати от настоящата процедура за изпълнение, спрямо петимата производители износители, засегнати от решенията по дела Brosmann и Aokang, на които не е било наложено мито съгласно Решение за изпълнение 2014/149/ЕС.

(118)

Що се отнася до твърдението за дискриминация, на първо място Комисията припомня изискванията, за да е налице дискриминация, както са посочени в съображение 93 по-горе.

(119)

След това следва да се отбележи, че разликата между вносителите, засегнати от настоящата процедура за изпълнение, и тези, засегнати от изпълнението на решенията по дела Brosmann и Aokang, е в това, че вторите са решили да оспорят Регламент (ЕО) № 1472/2006 пред Общия съд, докато първите не са го направили.

(120)

Решение, прието от институция на Съюза, което не е било оспорено от адресата на решението в срока, предвиден в член 263, шеста алинея от ДФЕС, става окончателно по отношение на този адресат. Тази съдебна практика се основава по-специално на виждането, че сроковете за обжалване целят да гарантират правната сигурност, като избягват неограниченото във времето оспорване на имащите правни последици актове на Съюза (32).

(121)

Този процедурен принцип на правото на Съюза неизбежно води до оформянето на две групи: тези, които са обжалвали акт на Съюза и може да са се оказали в благоприятно положение в резултат на това (като Brosmann и останалите четирима производители износители), и тези, които не са го направили. Това обаче не означава, че Комисията е третирала двете страни по нееднакъв начин, в нарушение на принципа на равно третиране. Приемането, че дадена страна попада в последната категория поради съзнателното решение да не оспорва даден акт на Съюза, не води до дискриминация срещу тази група.

(122)

По този начин всички заинтересовани страни са се ползвали от съдебна защита пред съдилищата на Съюза във всеки един момент.

(123)

Що се отнася до предполагаемата дискриминация на засегнатите от настоящата процедура за изпълнение производители износители, на които не е било наложено мито вследствие на Решение за изпълнение 2014/149/ЕС, следва да се отбележи, че решението на Съвета да не се наложат повторно митата определено е взето с оглед на конкретните обстоятелства на специфично положение, съществувало към момента, в който Комисията направи своето предложение за повторно налагане на тези мита, и по-специално на основание, че разглежданите антидъмпингови мита вече са били възстановени, и доколкото първоначалното уведомяване на въпросния длъжник за размера на задължението е било оттеглено след решенията по дела Brosmann и Aokang. Според Съвета това възстановяване е породило оправдани правни очаквания от страна на съответните вносители. Тъй като по отношение на други вносители не е било направено сходно възстановяване, то те не се намират в сходно положение с вносителите, засегнати от решението на Съвета.

(124)

Във всеки случай фактът, че Съветът е избрал да действа по определен начин с оглед на конкретните обстоятелства на изложения пред него случай, не може да задължи Комисията да изпълни друго съдебно решение по точно същия начин.

(125)

Освен това FESI и Footwear Coalition заявиха, че Комисията не разполага с компетентност да приеме регламента за налагане на антидъмпингово мито с обратна сила при настоящата процедура за изпълнение и че във всички случаи тази компетентност би била на Съвета. Това твърдение се основава на аргумента, че ако разследването бъде възобновено от момента на възникване на незаконосъобразността, следва да бъдат приложими същите правила като тези по времето на първоначалното разследване, когато окончателните мерки са приети от Съвета. Тези страни твърдяха, че в съответствие с член 3 от Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета (33) (наричан също „Общ регламент I“) новата процедура за взимане на решения в областта на търговската политика не се прилага в настоящия контекст, като се има предвид факта, че преди влизането в сила на Общия регламент I: i) Комисията вече е била приела акт (регламента за временните мерки), ii) консултациите, изисквани съгласно Регламент (ЕО) № 384/96, са били започнати и приключени и iii) Комисията вече е била приела предложение за регламент на Съвета за приемане на окончателните мерки. Въз основа на това тези страни стигнаха до заключението, че следва да се прилагат процедурите за вземане на решения отпреди влизането в сила на Общия регламент I.

(126)

Вниманието в това твърдение обаче се насочва към датата на започване на разследването (която наистина е от значение по отношение на другите изменения по същество, които са направени в основния регламент), но се пропуска да се отбележи, че в Регламент (ЕС) № 37/2014 се използва различен критерий (а именно започването на процедурата за приемането на мерките). Поради това позицията на FESI и Footwear Coalition се основава на неправилно тълкуване на преходната разпоредба на Регламент (ЕС) № 37/2014.

(127)

В действителност, като се има предвид позоваването в член 3 от Регламент (ЕС) № 37/2014 на „процедурите, започнали за приемането на мерките“, с което се определят преходните разпоредби за измененията в процедурите за вземане на решение за приемането на антидъмпингови мерки, и като се има предвид смисълът на понятието „процедура“ в основния регламент, то за разследване, което е започнато преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 37/2014, но при което Комисията не е започнала консултация със съответния комитет с цел приемане на мерки преди това влизане в сила, новите правила се прилагат за процедурата за приемане на посочените антидъмпингови мерки. Това е валидно и за процедурите, при които мерките са били наложени въз основа на старите правила и са били подложени на преглед, или за мерките, с които са били наложени временни мита въз основа на старите правила, но процедурата за приемането на окончателни мерки все още не е била започната в момента на влизане в сила на Регламент (ЕС) № 37/2014. С други думи, Регламент (ЕС) № 37/2014 се прилага за специфична „процедура за приемане“, а не за целия период на дадено разследване или дори на процедурата.

(128)

Съответно, процедурата за взимане на решения, въведена с Общия регламент I, е била правилната процедура, която е трябвало да се приложи.

(129)

Що се отнася до Cortina, на първо място дружеството заяви, че Комисията няма правно основание да разследва исканията за ТДПИ/ИТ, подадени от производители износители при първоначалното разследване. Cortina посочи, че процедурата, която е приключила с изтичането на срока на действие на мерките на 31 март 2011 г., не е обявена за невалидна с решението по съединени дела C-659/13 и C-34/14 и поради това не може да бъде започната отново.

(130)

В отговор на тези коментари Комисията се позовава на поясненията, изложени в съображения 104 и 105 по-горе.

(131)

На второ място Cortina заяви, че настоящата процедура е в нарушение на принципите за недопускане на обратно действие и за правна сигурност, заложени в член 10 от основния регламент.

(132)

По отношение на твърдението относно обратното действие, основано на член 10 от основния регламент и член 10 от Антидъмпинговото споразумение на СТО („АДС на СТО“), следва да се отбележи, че съгласно член 10, параграф 1 от основния регламент, който повтаря текста на член 10, параграф 1 от АДС на СТО, временни мерки и окончателни антидъмпингови мита се прилагат само по отношение на продукти, допуснати за свободно обращение след датата на влизане в сила на решението, взето в съответствие с член 7, параграф 1 или член 9, параграф 4 от основния регламент, според случая. В настоящия случай въпросните антидъмпингови мита се прилагат само за продукти, допуснати за свободно обращение след влизането в сила на регламента за временните мерки и на оспорвания (окончателен) регламент, приети в съответствие с член 7, параграф 1 и член 9, параграф 4 от основния регламент. Обратното действие по смисъла на член 10, параграф 1 от основния регламент обаче се отнася само за случаи, в които стоките са допуснати за свободно обращение преди въвеждането на мерки, както е видно от самия текст на посочената разпоредба и от изключението, предвидено в член 10, параграф 4 от основния регламент.

(133)

Комисията също така отбелязва, че не е налице нарушение на принципа за прилагане с обратно действие, нито на правната сигурност и на оправданите правни очаквания, свързани с конкретния случай.

(134)

При преценката за това дали дадена мярка се прилага с обратно действие, в съдебната практика на Съда се прави разграничение между прилагането на ново правило към положение, станало окончателно (наричано също така съществуващо или окончателно установено правно положение) (34), и положение, започнало преди влизането в сила на новото правило, което обаче все още не е станало окончателно (наричано също временно положение) (35).

(135)

В настоящия случай положението във връзка с вноса на разглежданите продукти, осъществен през периода на прилагане на Регламент (ЕО) № 1472/2006, все още не е окончателно, тъй като в резултат на отмяната на оспорвания регламент приложимото по отношение на този внос антидъмпингово мито все още не е окончателно установено. Същевременно, с публикуването на известието за започване на процедура (36) и на регламента за временните мерки, вносителите на обувки са били предупредени за вероятността от налагане на такова мито. В съдебната практика на съдилищата на Съюза е прието, че операторите не могат да имат оправдани правни очаквания, преди институциите да са приели акт за приключване на административна процедура, който да е станал окончателен (37).

(136)

Настоящият регламент се прилага незабавно по отношение на бъдещите правни последици на положение, което вече е актуално — националните митнически органи са събрали митата за обувките. Тъй като няма окончателно решение по исканията за възстановяване на митата, те представляват актуално положение. С настоящия регламент се определя ставка на митото, приложимо за този внос, и по този начин се уреждат бъдещите последици от актуалното положение.

(137)

Във всеки случай, дори да е имало обратно действие по смисъла на правото на Съюза, quod non, то би било оправдано поради изброените по-долу причини.

(138)

Правилата на материалното право на Съюза могат да бъдат прилагани за положения, възникнали преди влизането в сила на тези правила, при условие че от тяхната формулировка, цели или обща схема ясно следва, че трябва да им бъде придадено такова действие (38). По-конкретно, съгласно решението по дело C-337/88, Società agricola fattoria alimentare (SAFA): „[в]ъпреки че поначало принципът за опазване на правната сигурност изключва възможността дадена мярка на Общността да породи действие от даден момент дълго преди нейното публикуване, по изключение това може да бъде допуснато, когато целта го налага и оправданите правни очаквания на засегнатите страни са надлежно зачетени“ (39).

(139)

В настоящия случай се цели изпълнение на задължението на Комисията по член 266 от ДФЕС. Тъй като в решенията по делата, посочени в съображение 12 по-горе, Съдът е установил незаконосъобразност само по отношение на определянето на приложимата ставка на митата, а не по отношение на налагането на самите мерки (т.е. по отношение на констатацията за дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза), засегнатите производители износители не биха могли да имат оправдани очаквания, че няма да им бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки. Следователно налагането на такива мерки, дори с обратно действие, quod non, не може да се тълкува като нарушение на оправданите правни очаквания.

(140)

Трето, Cortina заяви, че посоченото в съображение 46 твърдение на Комисията, че Съдът е отменил оспорвания регламент и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 по отношение на износа на някои видове обувки, изнасяни от някои китайски и виетнамски производители износители, е неправилно, тъй като с решенията по дела C-659/13 и C-34/14 не се отменят Регламент (ЕО) № 1472/2006 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1294/2009 по отношение на деветнадесетте засегнати производители износители, а тези регламенти се отменят с действие erga omnes. Според Cortina ако Комисията реши повторно да наложи антидъмпингово мито само върху вноса от деветнадесетте производители износители, но не и върху вноса от други производители износители, засегнати по същия начин от решението на Съда по съединени дела C-659/13 и C-34/14 C & J Clark International Limited и Puma SE, това ще представлява неоправдана дискриминация по отношение на вноса от тези други производители износители и също така ще бъде в нарушение на член 266 от ДФЕС.

(141)

По отношение на твърдението за дискриминационно третиране спрямо вноса от други производители износители, засегнати от решението на Съда по съединени дела C-659/13 и C-34/14 C & J Clark International Limited и Puma SE, Комисията отбелязва, че производителите износители и някои вносители, засегнати от настоящия регламент, се ползват от съдебна защита срещу него пред съдилищата на Съюза. Други вносители се ползват с такава защита чрез националните съдилища, които обичайно прилагат правото на Съюза.

(142)

Както е посочено в съображение 21, с оглед на изпълнението на решението по съединени дела C-659/13 и C-34/14 C & J Clark International Limited и Puma SE, Комисията прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223. В член 1 от посочения регламент Комисията даде указания на националните митнически органи да ѝ препращат всички искания за възстановяване на окончателното антидъмпингово мито, заплатено върху вноса на обувки с произход от Китай и Виетнам, отправени от вносители въз основа на член 236 от Митническия кодекс на Общността и въз основа на факта, че невключен в извадката производител износител е поискал ТДПИ или ИТ при първоначалното разследване. Комисията ще оцени съответните искания за ТДПИ или ИТ и повторно ще наложи целесъобразната ставка на митото. На тази основа националните митнически органи впоследствие ще вземат решение по искането за възстановяване и опрощаване на антидъмпинговите мита.

(143)

Поради това за целия внос на обувки, за който са изпълнени посочените по-горе критерии, Комисията ще разгледа исканията за ТДПИ и за ИТ и антидъмпинговите мита ще бъдат наложени повторно въз основа на обективните критерии, определени в член 2, параграф 7, буква б) и в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му. Поради тази причина всички други невключени в извадката производители износители от КНР и Виетнам, както и техните вносители, ще бъдат третирани по един и същи начин на по-късен етап в съответствие с процедурата, установена в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223. Оценка на исканията за ТДПИ и ИТ няма да бъде извършвана само когато не са налице текущи национални процедури, тъй като тогава от нея не би имало никаква практическа полза.

(144)

Четвърто, Cortina заяви, че ще бъде дискриминиращо повторно да се наложи антидъмпингово мито на деветнадесетте засегнати производители износители, като се има предвид, че след решенията по дела Brosmann и Aokang не е имало повторно наложено антидъмпингово мито.

(145)

Това твърдение е необосновано. Вносителите, които са внасяли от Brosmann и от останалите четирима производители износители, засегнати от решението по дела C-247/10 P и C-249/10 P, са в различно правно и фактическо положение, тъй като техните производители износители са решили да обжалват оспорвания регламент и тъй като платените от тях мита са им били възстановени, така че те са защитени от член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността. При другите няма обжалване, нито възстановяване на мита. В това отношение вж. също съображения 118 — 122 по-горе.

(146)

Пето, Cortina заяви, че са налице редица нередности в процедурата, произтичащи от настоящото разследване. На първо място от дружеството твърдят, че е възможно засегнатите производители износители вече да не са в състояние да изготвят съдържателни коментари или да предоставят допълнителни доказателства в подкрепа на исканията за ТДПИ/ИТ, които са подали преди няколко години. Възможно е например дружествата вече да не съществуват или съответните документи да не са на разположение.

(147)

Освен това Cortina заяви, че за разлика от първоначалното разследване, сега мерките на Комисията de facto и de jure ще засегнат само вносителите, докато те няма как да предоставят каквато и да е съществена информация и не могат да изискват от доставчиците си да сътрудничат с Комисията.

(148)

Комисията отбелязва, че никоя разпоредба от основния регламент не я задължава да предостави на дружествата износители, подали искания за ТДПИ/ИТ, възможността да допълнят липсваща фактическа информация. Припомня се, че съгласно съдебната практика доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ТДПИ/ИТ в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. За тази цел, съгласно член 2, параграф 7, буква в), първа алинея, подаденото от производителя искане трябва да съдържа достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, в съответствие с определеното в същата разпоредба. Съответно, както е постановено от Съда в решенията по дела Brosmann и Aokang, институциите не са длъжни да доказват, че производителят не отговаря на условията, определени с оглед на предоставянето на посочения статут. За сметка на това Комисията следва да прецени дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии са изпълнени, за да му се предостави ТДПИ/ИТ (вж. съображение 44 по-горе). Правото на изслушване се отнася за оценката на фактите, но не включва правото да се отстраняват пропуски в предоставената информация. В противен случай производителите износители биха могли неограничено да удължават времето за оценка, като предоставят информацията на части.

(149)

Във връзка с това се припомня, че Комисията не е длъжна да изисква от производителите износители да допълнят исканията си за ТДПИ/ИТ. Както е посочено в предходното съображение, Комисията може да извърши своята оценка въз основа на представената от производителя износител информация. Във всеки случай засегнатите производители износители не оспориха извършената от Комисията оценка на исканията им за ТДПИ/ИТ и не посочиха на кои документи или лица вече не може да се разчита. Следователно твърдението е толкова абстрактно, че институциите не могат да вземат под внимание тези затруднения при оценяването на исканията за ТДПИ/ИТ. Тъй като този довод се основава на твърдения и не е подкрепен от точни указания кои документи и лица вече не са на разположение и доколко значими са те за оценката на искането за ТДПИ/ИТ, той се отхвърля.

(150)

По отношение на твърдението, че даден вносител не би могъл да предостави каквато и да е съществена информация, Комисията отбелязва следното: първо, вносителите не се ползват от право на защита, тъй като антидъмпинговите мерки не са насочени срещу тях, а срещу производителите износители. Второ, вносителите вече имаха възможност да изразят становището си по този въпрос по време на административната процедура преди приемането на оспорвания регламент. Трето, ако вносителите са били на мнение, че е налице нередност в това отношение, е трябвало да осигурят необходимите договорни споразумения с доставчиците си, за да гарантират, че разполагат с необходимата документация. Поради това твърдението трябва да бъде отхвърлено.

(151)

Шесто, от дружеството Cortina заявиха, че Комисията не е анализирала дали налагането на антидъмпинговите мита ще бъде в интерес на Съюза и изказаха твърдение, че мерките ще бъдат в противоречие с интереса на Съюза, защото: i) вече са постигнали търсения резултат при първото им прилагане, ii) няма да имат допълнителен принос за промишлеността на Съюза, iii) няма да засегнат производителите износители и iv) ще доведат до значителни разходи за вносителите в Съюза.

(152)

Настоящият случай се отнася само за исканията за ТДПИ/ИТ, тъй като това е единственият въпрос, по който съдилищата на Съюза са установили правна грешка. Що се отнася до интереса на Съюза, оценката в Регламент (ЕО) № 1472/2006 остава изцяло в сила. Освен това настоящата мярка е обоснована с оглед на защитата на финансовите интереси на Съюза.

(153)

Седмо, Cortina заяви, че ако бъде повторно наложено, антидъмпинговото мито вече няма да може да бъде събрано, тъй като крайният срок, предвиден в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността (понастоящем член 103, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза), е изтекъл. Според Cortina това би представлявало злоупотреба с правомощия от страна на Комисията.

(154)

Комисията припомня, че съгласно член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността (член 103, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза) крайният срок не се прилага в случаите, когато в съответствие с член 243 от Митническия кодекс на Общността (член 44, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза) е подадена жалба, каквито са всички настоящи случаи, отнасящи се до жалби на основание член 236 от Митническия кодекс на Общността (член 119 от Митническия кодекс на Съюза). Жалба по смисъла на член 103, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, съгласно пояснението в член 44, параграф 2 от същия регламент, обхваща етапите от първоначалното обжалване на решението на националните митнически органи за налагане на митата до окончателното съдебно решение, произнесено от националния съдебен орган, включително, при необходимост, с препращане за преюдициално запитване. Следователно тригодишният период спира да тече от датата на подаване на жалбата.

(155)

На последно място Cortina заяви, че вследствие изтичането на 11 декември 2016 г. на срока на действие на параграф 15, буква а), подточка ii) от Протокола за присъединяване на Китай към СТО Комисията вече не може да се основава на методологията, използвана за определяне на нормалната стойност за китайските износители при първоначалното разследване (т.е. методологията с използване на държава аналог съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент).

(156)

Оспорваният регламент е приет през 2006 г. Относимото законодателство, приложимо по отношение на настоящата процедура, е Регламент (ЕС) 2016/1036. Следователно това твърдение се отхвърля.

(157)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на Комитета, създаден с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

—

„спортни обувки“ означава обувки по смисъла на забележка 1 към подпозициите от глава 64 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията (42),

—

„обувки по специална технология“ означава обувки с цена CIF за чифт, не по-ниска от 7,5 EUR, за спортни дейности, с лята подметка от един или повече пластове, която не е лята под налягане (шприцована), произведена от синтетични материали, специално проектирани да поемат удара от вертикални или странични движения и с технически характеристики, като например херметични стелки, съдържащи газ или течност, механични компоненти, които поемат или неутрализират удар, или материали като полимери с ниска плътност, които са класирани в кодове по КН 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96, ex 6403 99 98,

—

„обувки със защитно покритие отпред“ означава обувки с вградена защита в бомбето с устойчивост на удар най-малко 100 джаула (43), класирани в кодове по КН: ex 6403 30 00 (44), ex 6403 51 11, ex 6403 51 15, ex 6403 51 19, ex 6403 51 91, ex 6403 51 95, ex 6403 51 99, ex 6403 59 11, ex 6403 59 31, ex 6403 59 35, ex 6403 59 39, ex 6403 59 91, ex 6403 59 95, ex 6403 59 99, ex 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 11, ex 6403 99 31, ex 6403 99 33, ex 6403 99 36, ex 6403 99 38, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96, ex 6403 99 98 и ex 6405 10 00,

—

„пантофи и други домашни обувки“ означава обувки, класирани в код по КН ex 6405 10 00.