23.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 108/36

(1)

На 6 май 2010 г. Комисията одобри помощ за оздравяване на централната кланица на Кофинос („ЦКК“) под формата на държавна гаранция за заем в размер на 1,6 милиона евро (2).

(2)

С писмо от 3 ноември 2010 г. Кипър подаде уведомление съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС за план за преструктуриране на ЦКК.

(3)

С писмо от 7 ноември 2010 г. Комисията поиска допълнителна информация, която кипърските власти предоставиха на 10 януари 2011 г. На 20 януари 2011 г. Комисията получи жалба от дружеството Cypra Ltd. („Cypra“), което е конкурент на ЦКК.

(4)

На 7 февруари 2011 г. Комисията изпрати писмо до Кипър, с което го прикани да представи мнението си относно твърденията на жалбоподателя и да предостави допълнителна информация относно плана за преструктуриране. Кипър представи мнението си на 4 март 2011 г.

(5)

На 16 февруари 2011 г. Комисията изпрати до жалбоподателя искане за допълнителна информация. Cypra изпрати своя отговор на 2 март 2011 г.

(6)

С писмо от 26 април 2011 г. Комисията информира Кипър за решението си от 20 април 2011 г. да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, във връзка с помощта за преструктуриране. Освен това тя информира Кипър, че е решила да разследва редица помощи, за които се твърди, че са предоставени на бенефициера. Тези помощи са: i) постоянната проява на толерантност от страна на държавата към забавянията на плащането на дължимите суми, ii) заемът в размер на 512 850 EUR, предоставен от Сдружението на общините, iii) предполагаемата помощ във връзка с облигации, обезпечени от правителството, и iv) издръжката на съществуващите служители и поемането на пенсионните им задължения от общините.

(7)

Решението на Комисията за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на помощта.

(8)

С писмо от 25 май 2011 г. кипърските власти поискаха удължаване на срока за представяне на мнението им с един месец. Това удължаване на срока бе предоставено с писмо на Комисията от 7 юни 2011 г.

(9)

Кипърските власти представиха мнението си относно решението на Комисията с писмо от 24 юни 2011 г.

(10)

Комисията получи също така мнения от заинтересовани страни, а именно Cypra, A&A Sfagia Ltd, Сдружението на свиневъдите в Кипър и четвърта заинтересована страна, която поиска нейното становище да бъде третирано в условия на поверителност. Комисията изпрати мненията, получени от заинтересованите страни, на кипърските власти, като им предостави възможност за отговор; Кипър представи становище с писмо от 8 ноември 2011 г.

(11)

С писмо от 1 март 2012 г. Комисията поиска допълнителна информация, която кипърските власти предоставиха с писмо от 30 март 2012 г.

(12)

С писмо от 24 октомври 2012 г. Комисията поиска допълнителни разяснения и актуализирана информация. Кипърските власти представиха отговор на 26 ноември 2012 г.

(13)

На 14 май 2013 г. кипърските власти изпратиха допълнителна информация и разяснения.

(14)

Уведомлението се отнасяше за помощта за преструктуриране, предоставена на ЦКК. Предметът на разследването на Комисията обаче бе разширен така, че да бъдат обхванати и други помощи, за които се твърди, че са предоставени на бенефициера.

(15)

Според кипърските власти помощта за преструктуриране ще бъде предоставена на бенефициера, едва след като бъде одобрена от Комисията. Първоначалният размер на помощта съгласно уведомлението, подадено през ноември 2010 г., е 15 милиона евро. В информацията, представена на 14 май 2013 г. обаче, кипърските власти посочват помощ в размер на 17,8 милиона евро предвид увеличаването на разходите за преструктуриране.

(16)

Бенефициер на тази помощ е ЦКК. ЦКК е създадена през 1981 г. като държавно публично дружество за комунални услуги с цел да обслужва нуждите на някои общини на областите Лефкозия, Лемесос и Ларнака. През 2003 г. съответният регулаторен режим е либерализиран чрез приемането на Закон № 26(I) от 2003 г. (4) С този закон се уреждат структурата, организацията и функциите на централните кланици като ЦКК. Съгласно същия този закон движимото и недвижимото имущество на такива организации не могат да бъде предмет на обичайно изпълнително производство или производство за конфискация, нито на някоя друга процедура вследствие на завеждане на дело срещу тях. През 2010 г. (т.е. по време на подаването на уведомлението за помощта за преструктуриране) ЦКК е имала пазарен дял, оценяван приблизително на 30,7 % от кипърския пазар (5). Към ноември 2012 г. делът е спаднал на около 26,5 %. Кипърските власти са потвърдили, че ЦКК осъществява дейност в подпомаган район, отговарящ на критериите за предоставяне на регионална помощ съгласно дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(17)

Съгласно законодателството на Кипър само чaстноправни дружества могат да подлежат на производство по несъстоятелност, тъй като съответните разпоредби на Закона за търговските дружества се прилагат само за частноправни дружества. Съответно би следвало, че държавни публични дружества за комунални услуги не могат да подлежат на производство по несъстоятелност.

(18)

Съгласно представените финансови отчети, в края на 2009 г. ЦКК е имала краткосрочни задължения в размер на около 19,4 милиона евро и е натрупала загуби на стойност около 28,6 милиона евро. До края на 2012 г. краткосрочните задължения са надхвърлили 30 милиона евро, а натрупаните загуби са се увеличили до почти 40 милиона евро.

(19)

Към момента на подаване на уведомлението ЦКК е имала 110 служители, 22-ма от които със статут на държавни служители, а останалите са били общи работници на надница. Оборотът на дружеството за 2009 г. е бил приблизително 5 милиона евро. През 2012 г. оборотът е спаднал до около 3,6 милиона евро. Въпреки ниския си оборот дружеството не може да се разглежда като МСП съгласно Препоръката на Комисията относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия (6), тъй като над 25 % от броя на гласовете (по смисъла на член 3, параграф 4 от приложението към тази препоръка) се контролират от публичен орган. ЦКК е изцяло държавна собственост и всички членове на неговия управителен съвет се назначават от участващите местни органи.

(20)

Както бе обяснено в Решението на Комисията от 6 май 2010 г. във връзка с помощта за оздравяване за ЦКК (дело № N 60/10), ЦКК е получила помощ за оздравяване, тъй като вече не е била в състояние да функционира в сегашната си форма. Кипърските власти са посочили като основна причина за финансовото състояние на ЦКК факта, че за разлика от своите главни конкуренти ЦКК е държавно публично дружество за комунални услуги. Това е довело до липса на гъвкавост (при вземането на решения и отношенията с персонала), както и до високи разходи за труд и липса на фирмена политика. В резултат на това, както и на либерализацията на пазара и навлизането на нови частни кланици на пазара, е настъпило свиване на пазарните дялове на ЦКК и последващо натрупване на дългове.

(21)

В решението си по дело № N. 60/10 Комисията потвърждава, че ЦКК е предприятие в затруднение. Това заключение е потвърдено и от годишните счетоводни отчети на дружеството за периода 2006—2009 г. Те показват, че приходите на дружеството не биха могли да покрият текущите разходи, основно поради високите разходи за труд. Съответно дружеството не е било в състояние да плаща вноските по кредитите и другите задължения. При ЦКК са били налице следните признаци на предприятие в затруднение: нарастващи загуби, намаляващ оборот, нарастващо свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващ дълг и намаляваща нетна стойност на активите. В решението си от 6 май 2010 г. Комисията констатира също, че ЦКК не би могла да се възстанови със свои собствени ресурси поради бързото намаляване на нейните финансови средства и активи и че не би могла да получи финансиране от пазарни източници.

(22)

Оттогава неблагоприятната тенденция в икономическото развитие на ЦКК продължава. През 2012 г., когато натрупаните загуби и същевременно отрицателният собствен капитал са възлизали почти на 40 милиона евро, оборотът e спаднал на около 3,6 милиона евро.

(23)

До 31 декември 2010 г. ЦКК е натрупала просрочени дългове към комисаря по кредитите на Кипър на стойност от около 11 милиона евро, просрочени плащания към органите за социална сигурност и данъчните органи на стойност от около 8,7 милиона евро и разходи за ветеринарни дейности на стойност от около 1,3 милиона евро.

(24)

Правното основание на помощта за преструктуриране е Решение № 71.196 от 2 ноември 2010 г., прието от Министерския съвет на Кипър.

(25)

Помощта за преструктуриране, за която първоначално е подадено уведомление и която ще бъде предоставена на бенефициера, е в размер на 15 милиона евро. Това съответства на 55,6 % от общите разходи за преструктуриране, които възлизат на 26,85 милиона евро. Останалите 44,4 % трябва да бъдат финансирани директно от ЦКК (вж. съображение 26 по-долу). В информацията, предоставена на 14 май 2013 г., кипърските власти обаче са посочили, че разходите за преструктуриране са се увеличили междувременно и съответно размерът на помощта за преструктуриране също ще бъде увеличен на 17,772 милиона евро. Разбивката на разходите за преструктуриране според кипърските власти е следната:

(26)

Според кипърските власти ЦКК е възнамерявала да финансира своя собствен принос чрез договаряне на нов заем от 5 милиона евро и чрез продажбата на имущество на стойност от 7 милиона евро. Собственият принос на бенефициера от 12 милиона евро съответно ще представлява 40,3 % от общите актуализирани разходи за преструктуриране. Кипърските власти представиха оценка на недвижимото имущество на ЦКК към април 2013 г., съгласно която стойността на недвижимите активи на кланицата (земя, сгради и договори за отдаване под наем) възлиза на около 8,2 милиона евро. Що се отнася обаче до договарянето на нов заем, кипърските власти посочват в документацията, изпратена от тях на 14 май 2013 г., че при текущата икономическа обстановка е съмнително, че може да бъде предоставен такъв заем.

(27)

Планът за преструктуриране е бил изготвен през октомври 2010 г. и изпратен на Комисията като част от уведомлението, внесено на 3 ноември 2010 г. Отговорът, който Кипър изпрати на 26 ноември 2012 г., съдържа актуализация на съответните финансови прогнози и пазарни данни. Първоначалният план за преструктуриране включва следните раздели:

(28)

Този раздел на плана за преструктуриране започва с разяснения за функционирането на кланиците в Кипър. Създаването на частни кланици е разрешено от 2003 г. с оглед на предстоящото присъединяване на Кипър към Европейския съюз.

(29)

След това в плана са представени пазарът за производство на месо (производство според видовете месо — свинско, говеждо и овче/козе, цени, качество, заетост, внос/износ, конкуренти), както и потреблението на месо в Кипър (потребление на глава от населението, потребление на вносни продукти, потребление според търговските обекти — супермаркети/месарници/хотели, ресторанти и кафенета/предприятия за месни заготовки, търговски марки, качество на месото). Освен това планът съдържа оценка на бъдещите перспективи за предлагането и търсенето на въпросните пазари.

(30)

По отношение на пазара за клане на животни, има 5 дружества, които осъществяват дейност в Кипър. Пазарният дял на бенефициера на помощта според плана е бил около 31 % през 2010 г. Ако пазарът се разбие по категории месо, пазарните дялове за 2009 г. и първите осем месеца от 2010 г. са били следните:

(31)

От информацията, предоставена от кипърските власти на 26 ноември 2012 г., става ясно, че общият дял на ЦКК е спаднал до 29,3 % през 2011 г. и до 26,5 % през 2012 г. Освен това тя е загубила монопола при клането на говеда след навлизането на пазара на дружеството Cypra, но въпреки това е запазила дял от 92 % в този пазарен сегмент. Като цяло при кипърския пазар за клане на животни се забелязва една обща отрицателна тенденция със стагнация през 2010 г., свиване на пазара с 2 % през 2011 г. и допълнително свиване с 3,8 % през 2012 г.

(32)

В края на 2012 г. петте кланици, които осъществяват дейност на пазара в Кипър, са имали следния дневен капацитет на клане:

(33)

Представените данни показват значителен спад на пазарния дял на ЦКК през последните няколко години. През 2005 г. общият пазарен дял на ЦКК все още е бил висок — 68 %. Той е спаднал на 41 % през 2008 г. и на 26,5 % през 2012 г. Тези промени се дължат до голяма степен на либерализацията на пазара през 2003 г. и последващото навлизане на пазара на частни предприятия.

(34)

По отношение на клането на добитък планът за преструктуриране се основава на предположението, че най-малко два действащи конкурента (Cypra и Ayioi Trimithias) възнамеряват да навлязат на пазара. Освен това се твърди, че на пазара планира да навлезе и друго дружество (Панкипърската организация на говедовъдите). Тази организация контролира 75 % от пазара на говедовъдство в Кипър. Cypra в крайна сметка навлиза в този сегмент през 2012 г. и също потвърждава, че и Agioi Trimithias, и Панкипърската организация на говедовъдите планират да навлязат на пазара на клане на говеда.

(35)

ЦKK е създадена с министерски указ като организация за обществени услуги, която има за цел да обслужва няколко общини, включително големите градове в Кипър, които трябва да разполагат с кланични съоръжения. Управителният съвет е съставен от 15 членове (6 кмета, 5 общински съветници и 4 представители на Общинския съюз).

(36)

Както бе обяснено по-горе, в конкурентно отношение положението на дружеството започва да се влошава с либерализацията на пазара през 2003 г. Според кипърските властни основните фактори, допринесли за това положение, са следните:

(37)

Ръководството на дружеството се е опитало да се справи с част от тези проблеми и са постигнати някои положителни резултати. Спадът на пазарните дялове на дружеството обаче води до повишаване на разходите през годините.

(38)

Планът включва SWOT анализ (анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите) за ЦКК. Твърди се, че неговите силни страни са значителен производствен капацитет, ноу-хау и традиция, както и спазване на регламентите на ЕС. Слабите страни включват високи производствени разходи, зависимост от една-единствена дейност, липса на култура, ориентирана към услугите, и загуба на доверие сред клиентите по отношение на графиците за клане. Освен това дружеството няма гъвкавост по отношение на начина си на функциониране, както и по отношение на заетостта. Ако то функционираше като частно дружество, с участие на частни инвеститори, тогава съответните решения щяха да бъдат вземани от управителния съвет и неговото общо събрание. На последно място, служителите на дружеството са със статут на държавни служители, което прави тяхното освобождаване от длъжност изключително трудно и скъпоструващо.

(39)

Заплахите включват навлизането на нови участници на пазара, очакваното увеличаване на вноса на месо от други държави — членки на ЕС, поради по-ниските цени и по-доброто качество на вносните продукти, което ще доведе до намаляване на закланите животни в Кипър, спад на животновъдните дейности в Кипър и високите производствени разходи. Като възможности в плана са отчетени възможността да се отдадат под аренда производствени линии на трети дружества, подобряването на финансовото състояние на дружеството чрез продажбата на недвижимо имущество, както и сътрудничеството с големи участници на пазара.

(40)

Общите разходи за преструктуриране на дружеството първоначално възлизат на приблизително 27 милиона евро. 55,6 % от тази сума ще бъде предоставена от държавата, а дружеството ще осигури останалите 44,4 % (12 милиона евро). Както бе обяснено в съображение 25 по-горе обаче, кипърските власти посочват в документацията, изпратена от тях на 14 май 2013 г., че разходите за преструктуриране междувременно са се повишили на около 29,8 милиона евро, но делът на собствения принос на дружеството ще се запази непроменен.

(41)

Собственият принос на ЦКК ще бъде събран чрез: i) продажбата на недвижимо имущество (7 милиона евро), при която според кипърските власти няма да присъства елемент на държавна помощ, тъй като цената ще бъде изчислена на пазарната стойност от независим оценител; и ii) договарянето на споразумение за нов заем (5 милиона евро). Въпреки това кипърските власти също така признават в документацията, изпратена от тях на 14 май 2013 г., че при текущата икономическа обстановка е съмнително, че може да бъде получен такъв заем

(42)

В плана се предвиждат следните мерки за преструктуриране:

(43)

С цел да се подобри гъвкавостта на дружеството във всички отношения, в плана за преструктуриране се предлага преобразуване на ЦКК в дружество съгласно частното право. Очаква се, че това ще подобри гъвкавостта на дружеството по отношение на вземането на решения. Освен това ще се стимулира интересът от страна на частните инвеститори, които биха могли да участват като акционери в дружеството. И накрая, с промяната на статута на служителите ще се улесни наемането и освобождаването на персонал.

(44)

В плана за преструктуриране се предвижда изплащане на пълния размер на дълговете на дружеството към Фонда за социална сигурност (6,14 милиона евро към края на 2012 г.) и към сектор „Вътрешни приходи“ (3,646 милиона евро към края на 2012 г.). Освен това дружеството ще изплати дългове с настъпил падеж на стойност от 13,306 милиона евро (включително одобрения вече заем за оздравяване на стойност от 1,6 милиона евро). Общите разходи за тази мярка са оценени на приблизително 23,1 милиона евро. Освен това кипърските власти потвърждават в документацията, изпратена от тях на 14 май 2013 г., че неизплатените задължения към ветеринарната служба ще бъдат изплатени постепенно след преструктурирането.

(45)

В плана се придвижва прехвърляне на всички служители със статут на държавни служители към общините и освобождаване на останалия персонал. След като придобие нов статут, дружеството ще подмени персонала си с нови служители. Новите служители ще бъдат наети при нови условия на заплащане и пенсионни схеми. Освен това при необходимост дружеството ще прибягва до възлагане на услуги на външни изпълнители. Предвижда се след преструктурирането на дружеството персоналът да е съставен само от 9 служители на ръководни длъжности и 67 служители/работници. Разходите за всички съответни мерки за ЦКК ще възлизат на 6,68 милиона евро, включващи разходите за обезщетение за персонала (3,34 милиона евро) и изплащането на пенсионните права (3,34 милиона евро). След привеждане на плана в действие се предвижда разходите за заплати да бъдат намалени драстично.

(46)

В плана се предлагат следните компенсаторни мерки:

(47)

Според кипърските власти за ЦКК би било невъзможно да намали капацитета си. Причината за това е, че ЦКК има само една производствена линия за всеки вид животни. Кипърските власти твърдят, че отнемането на съответните машини с цел да се намали капацитет би било равносилно на това ЦКК да излезе от съответния пазарен сегмент.

(48)

Според кипърските власти помощта за преструктуриране може да бъде предоставена, едва след като бъде одобрена от Комисията.

(49)

Кипърските власти са поели ангажимент да изпращат редовни подробни доклади за изпълнението на плана за преструктуриране.

(50)

На 20 януари 2011 г. Cypra, конкурент на ЦКК, е подал жалба. Cypra е частно дружество, което започна да осъществява дейност на пазара на клане на животни в Кипър през 2006 г. Към момента на подаване на жалбата Cypra притежава най-големия дял на пазара на клане на свине (71 %), както и на целия кипърски пазар на клане на животни (57 %).

(51)

В жалбата се твърди, че през последните години бенефициерът се е ползвал от множество помощи. Твърди се по-специално, че ЦКК е получила следните помощи:

(52)

В жалбата се заключва, че отпускането на помощта за преструктуриране ще наруши конкуренцията, тъй като бенефициерът постоянно се е възползвал през изминалите години от помощи, предоставяни от кипърската държава.

(53)

Комисията счита, че промяната на териториално-устройствената зона на парцела на ЦКК не изглежда да включва прехвърляне на държавни ресурси, а помощта за оздравяване вече е преминала контрол от страна на Комисията. Комисията предостави съответно на кипърските власти възможността да представят своето мнение по твърденията относно предоставянето на помощите, посочени в съображение 51, букви а) и в) по-горе.

(54)

В своя отговор от 4 март 2011 г. кипърските власти не предоставиха достатъчно информация, доказваща, че постоянната проява на толерантност към забавянията на плащането на дължимите суми не представлява държавна помощ. По отношение на заема от 512 850 EUR кипърските власти посочиха, че след отрицателно становище от кипърския комисар по държавна помощ, ЦКК е изплатила заема на Сдружението на общините с лихва чрез прехвърляне на собственост върху земя.

(55)

С решението от 20 април 2011 г. Комисията обяви намерението си да започне процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от ДФЕС. По-специално тя заключи, че по отношение на помощта за преструктуриране всички условия на член 107, параграф 1 са изпълнени prima facie. Освен това Комисията установи, че има сведения, че може да е била предоставена друга помощ под формата на: i) постоянната проява на толерантност от страна на държавата към забавянията на плащането на дължимите суми, ii) заема в размер на 512 850 EUR, предоставен от Сдружението на общините, iii) предполагаемата помощ във връзка с облигации, обезпечени от правителството, и iv) поемането на съществуващите служители и съответните пенсионни задължения от общините.

(56)

Кипърските власти представиха становището си относно решението на Комисията от 20 април 2011 г. с писмо от 24 юни 2011 г. Аргументите на кипърските власти са представени в следващите точки.

(57)

В своя отговор кипърските власти твърдят, че няколко публични органа като Дирекция „Вътрешни приходи“ и Дирекция „Социална сигурност“ в миналото са получили съдебни решения, с които се нарежда на ЦКК да изплати дълговете си към съответните органи. Съгласно член 18 от Закон № 26(I) от 2003 г. обаче движимото и недвижимото имущество на публични кланици не може да бъде предмет на обичайно изпълнително производство или производство за конфискация, нито на някоя друга процедура вследствие на дело, заведено срещу тях. Съответно съгласно действащия регулаторен режим не е възможно да се изпълнят издадените съдебни заповеди срещу ЦКК.

(58)

Освен това се твърди, че предвид невъзможността да се изпълнят съдебните решения срещу ЦКК и предвид текущия процес на преструктуриране органите не могат да предприемат други мерки, докато не приключи процесът на преструктуриране. Отбелязва се също така, че всеки друг ход на действия за събиране на въпросните дългове няма да доведе до възстановяване на сумите. Кипърските власти заключават, че тяхното решение за предоставяне на помощта за преструктуриране на ЦКК представлява доказателство за намерението на правителството да изплати дълговете на ЦКК към държавните администрации.

(59)

Кипърските власти признават, че Сдружението на общините е предоставило заем на стойност 512 850 EUR на ЦКК през декември 2007 г. След внасянето на жалба кипърският комисар по държавна помощ е постановил, че предоставянето на тази сума следва да се счита за незаконосъобразна оперативна помощ, която е била отпусната, без да е подадено предварително уведомление до Европейската комисия. Кипърските власти добавят, че ЦКК е върнала тази сума с лихва на Сдружението на общините на 15 януари 2010 г. чрез прехвърлянето на собственост върху земя на стойност 580 000 EUR. Оценката на земята е извършена от Дирекцията „Поземлен регистър и земемерство“, която се счита за официалния държавен оценител. Кипърските власти твърдят, че лихвата в размер на 67 150 EUR съответства на годишен лихвен процент от 6,12 %, ако бъде отчетена и годишната капитализация. Според кипърските власти лихвеният процент не е по-нисък от пазарните лихвени проценти при обезпечение с недвижимо имущество през въпросния период.

(60)

Кипърските власти подчертават още веднъж, че въпросните облигации са емитирани през 1985 г. с гаранция от държавата и че те са емитирани повторно през 1992 г. и 1999 г. по силата на закон, одобрен от парламента. На 9 юли 2007 г. Районният съд на Лефкозия е наредил на държавата в качеството ѝ на гарант да изплати дълга на единия от собствениците на облигациите. След това съдебно решение правителството е трябвало да изплати съответните суми заедно с лихвите. Държавата не е отправила насрещни искове срещу ЦКК и поради тази причина не е извършена отмяна на искове.

(61)

По отношение на прехвърлянето на персонал към общините кипърските власти твърдят, че това се отнася само за 19 служители. Пенсионните обезщетения за тези лица вече са взети под внимание при разходите за преструктуриране и съгласно плана за преструктуриране ще възлизат на 1,4 милиона евро. 13 общини са се съгласили да наемат 15 от 19-те постоянни служители от персонала на ЦКК, като по този начин ще задоволят своите кадрови потребности. След тази договореност Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите няма да разрешат създаването на нови или допълнителни работни места в участващите общини.

(62)

Съответно е договорено всеки постоянен служител в ЦКК да бъде прехвърлен на същата длъжност и със същата заплата, които е имал преди това в ЦКК. Поради тази причина е договорено общините, които ще приемат бившите служители на ЦКК, да плащат част от заплатата, която съответства на първоначалната заплата за новопостъпили служители съгласно скалата на заплащане, а държавата да плаща разликата в заплатата. Сумите, които ще се плащат от държавата, ще се отнасят за периода от прехвърлянето до края на трудовата кариера на всеки служител. Изчислено е, че за 15-те служители на ЦКК тези суми възлизат на приблизително 3,4 милиона евро. Според кипърските власти тази сума не се отнася до разходите, които е трябвало да бъдат поети от ЦКК, и поради тази причина тя не е включена в разходите за преструктурирането. Това е стандартна практика при подобни обстоятелства. Кипърските власти заключават, че поради тази причина мярката няма избирателен характер и съответно не отговаря на едно от условията за наличие на държавна помощ. Кипърските власти обаче твърдят, че дори и ако се приеме, че това е държавна помощ, тя представлява помощ от социален характер, която надхвърля интересите на бенефициера. В насоките е посочено, че Комисията прилага положителен подход към такива помощи.

(63)

По отношение на прогнозата от плана за преструктуриране за разрастване на пазара на кланиците с 2 % при всеки един от трите сценария (най-оптимистичен, най-песимистичен и базов сценарий), кипърските власти отбелязват, че този процент съответства на средното годишно увеличение на закланите животни в Кипър през периода 1998—2008 г. Такава е била и прогнозата на ръководството на ЦКК за следващия 5-годишен период. Спад в темпа на растеж с 0,5 % би довел до намаляване на печалбите на ЦКК с 500 000 EUR, но въпреки това бенефициерът пак ще остане рентабилен след периода на преструктуриране.

(64)

По отношение на разходите за прехвърлянето на персонал в общините кипърските власти изтъкват, че само 19 лица ще бъдат прехвърлени, а по-голямата част от излишния персонал ще бъде съкратен.

(65)

В решението си от 20 април 2011 г. Комисията изразява съмнения относно способността на ЦКК да договаря споразумения за заеми с финансовите институции. Кипърските власти твърдят в тази връзка, че ЦКК е договорила заеми с търговски банки, които се изплащат съгласно изискванията и без забавяния. Предвид разяснения по-горе факт, че според съответното законодателство имуществото на ЦКК не може да бъде предмет на изпълнително производство и производство по конфискация, заемите, договорени с банките, са обезпечени с държавни гаранции. Кипърските власти добавят, че това ще се промени с преструктурирането на дружеството и с промяната на неговия правен статут. В бъдеще ще бъде възможно получаване на заеми при пазарни условия благодарение на имуществото на дружеството, в това число и недвижимо имущество на стойност приблизително 7 милиона евро. По отношение на стойността на недвижимото имущество на ЦКК кипърските власти уточняват, че стойността е изчислена от Дирекция „Поземлен регистър и земемерство“ на Министерството на вътрешните работи.

(66)

И накрая, кипърските власти подчертават отново, че проблемите на ЦКК се дължат на следните фактори: а) липсата на гъвкавост по отношение на неговата структура и функциониране; б) високите разходи за труд; и в) голямата задлъжнялост. Планът за преструктуриране успява да предложи подход към тези причини чрез промяна на правния статут на дружеството, намаляване на разходите за труд и намаляване на дълговете на дружеството.

(67)

По отношение на компенсаторните мерки, на първо място, кипърските власти отново изразяват загриженост относно възможността Cypra да получи монополна позиция на пазара. Според кипърските власти Cypra е изпратило писмо до Министерството на вътрешните работи и до Министерството на търговията и финансите на Кипър, в което се посочва, че дружеството има пазарен дял от 71 % от пазара на клане на свине, че неговите цени са с 20 % по-високи и че клиентите го предпочитат и поради това, че предлага месо с по-добро качество. По мнение на кипърските власти това представлява доказателство, че Cypra има господстващо положение и че ако ЦКК престане да осъществява дейност, цените ще се повишат. Кипърските власти добавят, че дори и Cypra да е заявило намерението си да навлезе на пазара на клане на говеда през следващите шест месеца, то все още не го е направило. Освен това кипърските власти твърдят, че Cypra все още не притежава всички необходими лицензи за териториално устройство и други лицензи, поради което навлизането му в пазарния сегмент на клане на говеда в рамките на определения срок е малко вероятно. Според информацията, с която разполагат кипърските власти, нито едно дружество няма намерение да навлезе в този пазарен сегмент.

(68)

По отношение на въпроса със свръхкапацитета кипърските власти отбелязват, че свръхкапацитетът на пазарния сегмент на клане на свине e 39 % и че капацитетът в този пазарен сегмент се е повишил с 32 %, откакто Cypra е навлязло на пазара през 2006 г., а по отношение на клането на овце/кози свръхкапацитетът е достигнал 51 %, след като се е увеличил със 17 % след навлизането на Cypra на пазара. Това според кипърските власти води до заключението, че свръхкапацитетът на пазара е създаден с навлизането на Cypra на пазара. Кипърските власти заключават, че предвид финансовото положение на ЦКК всички допълнителни ограничения на дейността на ЦКК биха имали отрицателно въздействие върху нейната жизнеспособност.

(69)

Жалбоподателят представи своето мнение относно решението на Комисията от 20 април 2011 г. с писмо от 4 юли 2011 г. В писмото си Cypra отново подчертава, че Панкипърската организация на говедовъдите има намерение да създаде кланица.

(70)

По отношение на компенсаторните мерки Cypra посочва, че ако помощта за преструктуриране бъде одобрена и ако свиневъдите участват в ЦКК, и като се има предвид изграждането на нова кланица от А&А, неговата жизнеспособност ще бъде застрашена. Причината за това е, че бройките заклани от него свине ще спаднат значително. Cypra припомня също така, че то наскоро е инвестирало значителни суми за повишаване на своя капаците. Освен това то добавя, че Сдружението на свиневъдите в Кипър (което представлява 100 % от свиневъдите на острова) участва в процеса на преструктуриране. Очевидно правителството предлага на това сдружение дялове в новото дружество, което ще бъде създадено след преструктурирането. Според Cypra това само по себе си противоречи на ангажимента да не се прибягва до агресивни действия за увеличаване на пазарните дялове за три години. По отношение на капацитета трите дружества — Cypra, A&A и Trimithias — имат капацитет, надвишаващ 20 000 заклани свине седмично, а съответното производство е около 14 000.

(71)

Cypra изтъква, че преди да бъде одобрена помощта, кипърските власти следва да докажат, че ще бъде възможно ЦКК да договори заем в размер на 5 милиона евро. При всички случаи най-доброто решение според жалбоподателя е затваряне на производствената линия за клане на свине. Това няма да доведе до недостиг на пазара, тъй като останалите дружества могат да задоволят нуждите на държавата. Cypra също така твърди, че е налице тясна връзка между настоящи и бивши членове на правителството на Кипър и ръководството на ЦКК, която, ако продължи, би била равносилна на допълнителна проява на несправедливо отношение към частните кланици.

(72)

По отношение на исковете от страна на държавата към ЦКК Cypra твърди, че ЦКК е събрала ветеринарни такси на стойност от 900 000 EUR, които не са предоставени на държавата. Що се отнася до прехвърлянето на персонал, държавата се е съгласила да субсидира разходите за прехвърлянето на служителите, като заплати разликата между заплатата на новоназначен служител (в общините) и настоящата заплата на работниците за всички служители, които ще бъдат прехвърлени. Освен това за служителите, които ще останат в новото дружество, държавата ще субсидира 40 % от предишната им заплата до края на тяхната трудова кариера, а новото дружество ще заплаща 60 %.

(73)

По отношение на собствения принос на дружеството Cypra изтъква, че продажбата на недвижимото имущество на ЦКК следва да се извърши на свободния пазар. Cypra има съмнения, че, както проличава от наема, който държавата получава от друго дружество (Sigan Management Limited) в същия район, стойността на въпросната земя е много по-ниска от онази, посочена в плана за преструктуриране. По отношение на заема в размер на 512 850 EUR, предоставен от Сдружението на общините, Cypra изразява съмнение, че заемът е бил изплатен чрез прехвърлянето на собственост върху земя.

(74)

И накрая, жалбоподателят предлага бъдещото преструктуриране на ЦКК да включва временно отдаване под наем на линията за клане на говеда на Панкипърската организация на говедовъдите, временно отдаване под наем на производствената линия зa овче/козе месо на всеки, който проявява интерес, и затваряне на линията за клане на свине. Когато Панкипърската организация на говедовъдите създаде своя собствена кланица, кланицата на ЦКК следва да бъде затворена, а правителството следва да продаде съответната земя на трети страни.

(75)

Редица други трети страни са представили мнения относно решението на Комисията от 20 април 2011 г.

(76)

Един конкурент (кланици A&A) твърди, че току що е приключил с модернизацията на производствената си площадка и понастоящем той има възможността да задоволява 35—40 % от потребностите на страната от клане на свине и 30 % от клането на овце/кози в страната. Дружеството твърди освен това, че в плана за преструктуриране на ЦКК не са взети под внимание промени като модернизацията на производствената линия на конкурентите на ЦКК, като например A&A или дружеството Agioi Trimithias. Поради това то твърди, че положението на бенефициера на помощта е много по-тежко от представеното в плана за преструктуриране, дори и ако се вземе предвид най-песимистичният сценарий. Освен това A&A твърди, че аргументът на кипърските власти, че Cypra може да придобие монополно положение, ако ЦКК спре една от производствените си линии, не е валиден, предвид модернизацията на производствените линии на A&A и Agioi Trimithias и капацитета на тези дружества. По мнението на A&A предложените компенсаторни мерки не могат да бъдат приети. Единствената надеждна компенсаторна мярка, която би могла да се приеме, би била, ако ЦКК спре да предлага услуги за клане на свине. Същевременно управлението на ЦКК следва да бъде възложено на екип за управление с търговски опит и само малък брой служители следва да останат в дружеството с оглед на функционирането на линиите за клане на говеда и овце/кози.

(77)

Страна, пожелала поверително третиране на предоставеното от нея становище, твърди, че ЦКК надлежно изпълнява задълженията си съгласно директивите на ЕС относно отпадъците. Неговите конкуренти обаче злоупотребяват с неадекватното прилагане и контрол от страна на местните власти на съответните директиви на ЕС, което води до пряка и непряка нелоялна конкуренция за ЦКК, което от своя страна е една от причините за настоящото финансово положение на дружеството, тъй като ЦКК плаща такси за обработката на своите отпадъци, за разлика от своите конкуренти.

(78)

Една от страните — Сдружението на свиневъдите в Кипър, изрази загриженост по отношение на „агресивността на доминиращото дружество в сегмента на клане на свине“, т.е. Cypra. То твърди, че ако ЦКК спре да осъществява дейност, тогава Cypra ще придобие монополно положение най-малко в сегмента на клане на свине. Освен това се твърди, че няма вероятност от навлизане на пазарния сегмент за клане на говеда. Сдружението освен това отбелязва, че свиневъди наскоро са създали дружество, което понастоящем контролира 60 % от производството на държавата. Понастоящем изборът на кланица се прави от клиента (търговец на дребно или на едро на месо). Сдружението обаче отбелязва, че в бъдеще това дружество би могло да избира кланица въз основа на съображения, свързани с жизнеспособността на дадена кланица, например като иска оферти за клането на своите животни. Следователно, предвид структурата на пазара в Кипър, жизнеспособността на нито едно дружество не следва да се приема за даденост.

(79)

С писмо от 8 ноември 2011 г. кипърските власти предоставиха мнение по отношение на становищата на трети страни.

(80)

По отношение на позицията на A&A кипърските власти твърдят, че планът за преструктуриране се основава на състоянието на пазара към момента на разработването му. В плана всъщност е взето предвид функционирането на кланиците Agioi Trimithias и Cypra. По отношение на влизането в експлоатация на ново съоръжение на A&A ЦКК счита, че това няма да засегне условията на пазара в значителна степен. Отбелязва се, че позицията на A&A се основава на факта, че това дружество би извлякло полза от потенциалното излизане на ЦКК от пазара. Ако това обаче се случи, ЦКК ще прекрати дейността си, но нейните активи няма да са достатъчни за покриване на дълговете. В този случай държавата ще поеме задълженията на ЦКК, а друг частен оператор може да пусне кланицата отново в експлоатация. От друга страна, с плана за преструктуриране се дава възможност на ЦКК само да покрие своите задължения, като същевременно е налице възможността за навлизане на частни инвеститори. По отношение на компенсаторните мерки кипърските власти твърдят, че A&A не обосновава своите предложения, които освен че са произволни, нямат икономически смисъл и при всички случаи няма да допринесат за жизнеспособността на дружеството. Кипърските власти твърдят също така, че предоставеното от A&A становище създава впечатлението, че планът за преструктуриране не е изготвен внимателно. Изглежда обаче, че A&A не взема под внимание основни елементи на приложимото законодателство и на самия план за преструктуриране.

(81)

Във връзка с мнението на Cypra кипърските власти твърдят, че по отношение на рисковете от монопол не е ясно понастоящем дали ще бъдат открити нови кланици. При всички случаи властите ще подкрепят мерки, които ще дадат възможност на ЦКК да продължи да осъществява своята дейност и които ще предотвратят създаването на монополи или олигополи. С преструктурирането на ЦКК се преследва тази цел, особено ако ЦКК продължи да осъществява дейност в пазарния сегмент на клане на свине. Опасенията на Cypra по отношение на неговата собствена жизнеспособност изглежда са свързани по-скоро с повторното отваряне на кланицата A&A, както и с по-нататъшното функциониране на ЦКК. По отношение на идентичността на частните инвеститори кипърските власти посочват, че някои от възможните инвеститори всъщност биха могли да бъдат членовете на Сдружението на свиневъдите в Кипър. Това обаче няма да означава, че едно от условията за такова участие ще бъде да се увеличи броят на закланите свине на ЦКК или че свиневъдите трябва да бъдат клиенти на ЦКК.

(82)

Кипърските власти отхвърлят твърдението за наличие на тясна връзка между бивши и настоящи членове на правителството с ЦКК и посочват, че такива твърдения са неоснователни. По отношение на ветеринарните такси се твърди, че те се изплащат постепенно. Като пример кипърските власти посочват, че през периода 2008—2011 г. ЦКК е платило такси в размер на 479 000 EUR. По отношение на продажбата на недвижимо имущество на ЦКК кипърските власти посочват, че оценката на земята е извършена от независим оценител (Дирекция „Поземлен регистър и земемерство“) и че твърденията на Cypra са също толкова неоснователни. Кипърските власти представиха писмо от Държавна дирекция „Поземлен регистър и земемерство“, с което се обосновава ценовата разлика между наема, заплащан от Sigan Management Limited, и оценката на земята на ЦКК. На последно място кипърските власти заявяват, че предложенията на Cypra не могат да се приемат. Дори ако преструктурирането на ЦКК не бъде завършено, държавата или ликвидаторът на ЦКК ще има задължението и правото да продава или да отдава под наем нейните активи на частни инвеститори или предприятия.

(83)

По искане на Комисията кипърските власти предоставиха допълнителни разяснения и актуализирана информация с писма от 30 март 2012 г. и 26 ноември 2012 г. Те допълниха предоставената от тях информация с допълнителни елементи на 14 май 2013 г.

(84)

По отношение на неизплатените задължения Кипър представи разбивка с писмо от 30 март 2012 г. и разясни естеството на тези задължения и техните действителни дати на падеж в писмо от 26 ноември 2012 г. Кипърските власти насочиха вниманието на Комисията и към факта, че Закон № 26(I) от 2003 г., с който се регламентира структурата, организацията и дейността на централните кланици, като например ЦКК, и съгласно който движимото и недвижимото имущество на такива организации не може да бъде предмет на обичайно изпълнително производство или производство за конфискация, нито на някоя друга процедура, вследствие на завеждане на дело срещу тях, просто е заменил Закон 69 от 1981 г. относно кланиците, в чийто член 22 се съдържат точно същите разпоредби. Кипърските власти съответно призовават Комисията да проучи доколко тази разпоредба от Закона от 2003 г. представлява съществуваща помощ по силата на съответния Договор за присъединяване и цитират сходно дело, разгледано от Комисията (E 12/2005 — Полша — Неограничена държавна гаранция в полза на Poczta Polska), по което Комисията е заключила, че въпреки че действащата законодателна разпоредба, по силата на която въпросното предприятие не може да обяви несъстоятелност, се съдържа в закон от 2003 г., е налице съществуваща помощ, тъй като същността на тази разпоредба е взаимствана от закон, датиращ от 1934 г.

(85)

В становището си от 14 май 2013 г. кипърските власти потвърждават отново, че сумите, които ще бъдат уредени в контекста на преструктурирането, включват обичайни суми и лихви за просрочени плащания. Освен това те потвърждават, че неизплатеният дълг към ветеринарните служби ще бъде изплатен постепенно от ЦКК след преструктурирането.

(86)

По отношение на прехвърлянето на служители към общините кипърските власти посочват в писмото си от 30 март 2012 г., че към датата на писмото осем служители вече са прехвърлени по искане на самите общини, които са имали нужда от допълнителен персонал, но при преобладаващите икономически условия Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите не са били в състояние да одобрят създаването на нови/допълнителни длъжности в общините. В плана за преструктуриране се предвижда прехвърлянето на общо 15 служители и осигуряване на пенсионните права за тези 15 служители. Предвижда се общините да плащат на тези служители сума, съответстваща на първото ниво от скалата, както би било при наемане на нов служител на тази позиция, а държавата да покрива разликата с действителната заплата на служителите. Кипърските власти са изчислили, че общата сума, която ще бъде необходима за покриване на разликата в заплатите на 15 служители, е 3 342 460 EUR, считано от датата на прехвърлянето до пенсионирането на всеки един от служителите. В същия контекст кипърските власти подчертават, че съгласно Закона за прекратяване на трудовите правоотношения (№ 24/1976) задължителният срок за предизвестие от осем седмици съответства на минималния разход за частните кланици при съкращаване на 15 служители. Според кипърските власти частните кланици не са задължени в допълнение към това да заплащат обезщетения за съкращаване на работниците, освен ако не са налице специални колективни трудови договори със синдикатите. Същите власти са посочили също така, че основният конкурент на ЦКК изглежда няма колективни трудови договори.

(87)

Освен това кипърските власти са представили актуализиран бизнес план, разработен въз основа както на последните промени, така и на пазарни данни. Те предоставят също така актуализирана разбивка на действителните разходи за преструктуриране и тяхното финансиране и в този контекст представят оценка на недвижимото имущество на ЦКК към 24 април 2013 г., извършена от Дирекция „Поземлен регистър и земемерство“ на Министерството на вътрешните работи, съгласно която пазарната стойност на земята и сградите на ЦКК е около 8,16 милиона евро.

(88)

Властите също така признават в становището, изпратено на 14 май 2013 г., че по отношение на договарянето на нов заем, получаването на такъв заем трябва да се счита за съмнително при текущата икономическа обстановка.

(89)

ЦКК осъществява дейност на пазара на клане на животни, а именно овце/кози, свине и говеда. Съгласно член 180 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (8), който е бил в сила към момента на подаване на уведомлението за помощта за преструктуриране в полза на ЦКК, членове 87, 88 и 89 от Договора (сега членове 107, 108 и 109 от ДФЕС) се прилагат за производството и търговията с говеждо, телешко, свинско, овче и козе месо. Съответно въпросните мерки трябва да бъдат разгледани в контекста на правилата за държавна помощ.

(90)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС се забранява всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки.

(91)

Помощта за преструктуриране се предоставя от кипърската държава и тя предоставя избирателно предимство на своя бенефициер, тъй като се предоставя само на ЦКК. Съгласно установената съдебна практика на Съда самият факт, че конкурентната позиция на предприятие се засилва в сравнение с други конкурентни предприятия, като се предоставя икономическо предимство, което иначе предприятието не би получило в хода на обичайната си стопанска дейност, сочи към възможно нарушаване на конкуренцията (9). ЦКК осъществява дейност на пазар, на който държавите членки търгуват помежду си, и поради това помощта нарушава или заплашва да наруши конкуренцията и засяга търговията между държавите членки, тъй като на ЦКК се предоставя предимство спрямо нейните конкуренти, а при този пазар е разрешен трансграничният превоз на животни с цел клане. Освен това чуждестранните инвеститори могат да инвестират в кланици в Кипър. Следователно въпросната мярка представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(92)

Освен помощта за преструктуриране, настоящото решение обхваща няколко други възможни помощи, които може да са предоставени или ще бъдат предоставени на ЦКК. Тези помощи са: i) постоянната проява на толерантност от страна на държавата към забавянията на плащането на дължимите суми, ii) заемът в размер на 512 850 EUR, предоставен от Сдружението на общините, iii) предполагаемата помощ във връзка с облигации, обезпечени от правителството, и iv) поемането на съществуващите служители и съответните пенсионни задължения от общините.

(93)

Постоянната проява на толерантност от страна на държавата към забавянията на плащането на дължими суми по принцип би могла да попадне в определението на държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС: обичайна съдебна практика е благоприятното третиране на дадено дружество от страна на държавата по отношение на събирането на дълговете да се счита за държавна помощ. Съгласно съдебната практика на ЕС (10) всяко намаляване от страна на държавата в качеството ѝ на кредитор на плащания в случай на задлъжнялост или несъбиране от нейна страна на неизплатен дълг може да представлява помощ, доколкото при същите или сходни обстоятелства частен кредитор не би действал по същия начин. Всъщност в настоящия случай изглежда, че помощта се предоставя чрез държавни ресурси, тъй като държавата се отказва от дохода, който би получила от изплащането на дълговете на ЦКК. Както бе посочено в съображение 23 по-горе, до 31 декември 2011 г. ЦКК е натрупала просрочени дългове към комисаря по кредитите в размер на около 11 милиона евро, просрочени плащания към органите за социална сигурност и данъчните органи на стойност от около 8,7 милиона евро и ветеринарни разходи на стойност от около 1,3 милиона евро. Освен това изглежда, че мярката предоставя избирателно предимство на ЦКК, тъй като тя се предоставя специално на това предприятие. Същата обосновка като тази, изложена в съображение 91 по-горе, се прилага и за условието за нарушаване на конкуренцията и въздействието върху търговията. Следователно проявата на толерантност от страна на държавата към забавянията на плащането на дължимите суми от ЦКК представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(94)

По отношение на заема в размер на 512 850 EUR от Сдружението на общините кипърските власти са посочили, че тази сума е предоставена през декември 2007 г. След отрицателно становище от комисаря по държавна помощ на Кипър, на 15 януари 2010 г. ЦКК върна тази сума на Сдружението на общините с лихва чрез прехвърляне на земя на стойност от 580 000 EUR. Оценката на земята бе извършена от Дирекция „Поземлен регистър и земемерство“, която се счита за официалния оценител на държавата.

(95)

Кипърските власти твърдят, че лихвата в размер на 67 150 EUR съответства на годишен лихвен процент от 6,12 %, включително годишната капитализация. Според кипърските власти лихвеният процент не е по-нисък от пазарните лихвени проценти при обезпечение с недвижимо имущество през въпросния период. Комисията отбелязва, че основните лихвени проценти в Кипър за референтния период варират от 4,99 % (декември 2007 г.) до 1,24 % (януари 2010 г.). Съгласно предходното Известие на Комисията относно метода за определяне на референтната ставка и размера на сконтовия процент (11), 75 базисни пункта трябва да се добавят към основния процент, за да се определи съответният референтен процент. Съгласно новото Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (12), което се прилага от 1 юли 2008 г., средно трябва да се добави марж от 220 базисни пункта (което съответства на нормална обезпеченост и задоволителен рейтинг или на висока обезпеченост и лош финансов рейтинг). Лихвата от 6,12 % годишно, плащана от ЦКК на Сдружението на общините, е била средно по-висока от приложимия лихвен процент за периода декември 2007 г. — януари 2010 г. Поради това Комисията би могла принципно да приеме, че по отношение на заема от 512 850 EUR, предоставен на ЦКК от Сдружението на общините, всяка възможна държавна помощ е била възстановена на Сдружението на общините.

(96)

Референтните лихвени проценти, посочени по-горе, обаче не се прилагат за предприятия в затруднение. Както вече бе посочено в съображение 21 по-горе, Комисията е признала в решението си за одобрение на помощта за оздравяване на ЦКК, че ЦКК е била предприятие в затруднение. Такъв е бил и доводът на властите на Кипър преди приемането на това решение, който е подкрепен със счетоводните отчети на дружеството за периода 2006—2009 г. Освен това фактът, че дружеството е престанало да изпълнява задълженията си по облигациите си през юли 2007 г. и в резултат на това кипърската държава е трябвало да ги поеме в качеството си на гарант (сравн. съображение 60), затвърждава тази констатация. През 2007 г. при ЦКК изглежда са били налице обичайните признаци на предприятие в затруднение като нарастващи загуби, намаляващ оборот, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток и намаляващи нетни стойности на активите, както е описано в точка 11 от приложимите тогава Насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. (13) Както в предишното известие на Комисията относно метода за определяне на референтната ставка и размера на сконтовия процент, така и в новото Съобщение на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти се предвижда прилагането на рисков марж от най-малко 400 базисни пункта за предприятия в затруднение. Тъй като още през декември 2007 г. ЦКК е отговаряла на условията за класифициране като предприятие в затруднение, разликата между лихвата, която действително е платена, и лихвата, която би трябвало да бъде платена, при отчитане на рисков марж от 400 базисни пункта, е държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(97)

През 1985 г. ЦКК е емитирала облигации с гаранция от държавата, които са били емитирани повторно през 1992 г. и 1999 г. Кипър е приел закон във връзка с това. Поради това изглежда, че помощта е била предоставена преди присъединяването на Кипър към Европейския съюз. Всъщност съгласно точка 2.1 от известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (сега членове 107 и 108 от ДФЕС) (14) помощта се счита за предоставена в момента, в който е дадена гаранцията, а не в момента, в който гаранцията е задействана, или в момента, в който се правят плащания съгласно условията на гаранцията. Поради това Комисията признава, че при задействането на гаранцията през 2007 г. не е предоставена държавна помощ.

(98)

На последно място, както е посочено в плана за преструктуриране, част от персонала ще бъде прехвърлен към общините. Както бе обяснено от кипърските власти в писмото им от 20 април 2011 г., пенсионните права на служителите, които ще бъдат прехвърлени към общините, са включени в разходите за преструктуриране и възлизат на 1,4 милиона евро. Социалните разходи, които не са включени в плана за преструктуриране, са свързани с частта от заплатата на служителите, надвишаваща нивото на заплатата на новоназначен служител в община, до размера на заплатата, която всеки служител е получавал в ЦКК. Тази сума се оценява на 3,4 милиона евро.

(99)

Всяка мярка, с която дадено предприятие се освобождава от такси, които обичайно се включват в бюджета му, представлява държавна помощ. Това включва също и разходи, свързани с възнаграждението на служителите. В този контекст Съдът се е произнасял, че фактът, че държавните мерки целят да компенсират допълнителни разходи, не може да представлява основание за изключване на мерките от определението за помощ. (15)

(100)

Поради това Комисията счита, че сумата от 3,4 милиона евро за разликата в заплатите на служителите, които се прехвърлят към общините, съставлява държавна помощ в полза на ЦКК.

(101)

Забраната за държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС не изключва възможността някои категории помощ да могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар въз основа на изключенията, предвидени в параграфи 2 и 3 от този член.

(102)

В съответствие с дерогациите, предвидени в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, Комисията може да приеме, че дадена помощ е съвместима с вътрешния пазар, ако бъде установено, че тя улеснява развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Трябва обаче да се отбележи, че по принцип държавна помощ за предприятие в затруднение може да се обяви за съвместима само съгласно Насоките за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (16), тъй като помощта за предприятие в затруднение обикновено не е подходяща за постигане на правомерната цел за съвместимост, доколкото жизнеспособността на това дружество остава под съмнение.

(103)

Съгласно параграфи 66 и 67 от Насоките на Европейския съюз за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014—2020 г. (17), мерките за помощ трябва да съдържат известен стимулиращ ефект. Стимулиращ ефект е налице, когато помощта променя поведението на дадено предприятие по такъв начин, че то да започне допълнителна дейност, допринасяща за развитието на даден сектор, която то не би предприело без помощта или би предприело, но по ограничен или различен начин. Едностранни мерки за държавна помощ, предназначени само за подобряване на финансовото състояние на дадено предприятие, които обаче по никакъв начин не допринасят за развитието на сектора, се считат за оперативна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар.

(104)

Постоянната проява на толерантност към забавянията на плащането на дължими суми от ЦКК не е била свързана нито с инвестиции, обучение или създаване на работни места, нито с някакво участие, изисквано от бенефициера. Помощта е била предназначена единствено да подобри финансовото положение на бенефициера. Поради това Комисията счита, че тази помощ представлява оперативна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар.

(105)

В разглеждания случая трябва също така са се проучи дали тази мярка би могла да се квалифицира като съществуваща помощ.

(106)

Съгласно приложение IV.4, точка 4 към Договора за присъединяване на Кипър схемите за помощ и индивидуалната помощ, които са предоставени за дейности, свързани с производството, преработването или разпространението на селскостопански продукти, които са влезли в сила в нова държава членка преди датата на присъединяването и които се прилагат и след тази дата, се разглеждат като съществуваща помощ по смисъла на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 108, параграф 1 от ДФЕС), ако мярката за помощ е съобщена на Комисията в срок от четири месеца от датата на присъединяването. Списъкът, представен от Кипър след присъединяването му на 1 май 2004 г. и публикуван от Комисията (18), не съдържа някаква помощ, предоставена в полза на ЦКК. Съответно въпросната мярка не може да се разглежда като съществуваща помощ по смисъла на приложение IV.4, точка 4 към Договора за присъединяване.

(107)

В плана за преструктуриране обаче се предвижда, наред с други неща, преобразуването на ЦКК в дружество съгласно частното право. С това преобразуване ще се преустанови сегашният правен статут на ЦКК, която в бъдеще ще подлежи също и на обичайни производства по несъстоятелност.

(108)

В плана за преструктуриране се предвижда също така изплащане на пълния размер на дълговете на дружеството към Фонда за социална сигурност и към сектор „Вътрешни приходи“, както и уреждане на дългове с настъпил падеж към комисаря по кредитите (вж. съображение 44). Освен това кипърските власти потвърдиха, че неизплатените задължения към ветеринарната служба ще бъдат изплатени постепенно след преструктурирането. Те твърдят, че тяхното решение за предоставяне на помощта за преструктуриране на ЦКК представлява доказателство за намерението на правителството да приложи споразумение по отношение на дълговете на ЦКК към държавните администрации.

(109)

Тъй като предприятие в затруднение, каквото е ЦКК, може по принцип да се ползва от държавна помощ само въз основа на одобрен план за оздравяване и преструктуриране, уреждането на неизплатените задължения съответно ще бъде разгледано в рамките на оценката на съвместимостта на помощта за преструктуриране.

(110)

Както бе посочено в съображение 96 по-горе, не може да се изключи, че е имало елемент на допълнителна помощ във връзка със заема от 512 850 EUR, предоставен от Сдружението на общините, който все още не е изплатен от ЦКК. Тази допълнителна помощ не би била свързана нито с инвестиции, обучение или създаване на работни места, нито с участие, изисквано от бенефициера. Помощта би била предназначена единствено да подобри финансовото състояние на бенефициера. Съответно тя би представлявала оперативна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар. Този елемент на допълнителна помощ все пак би трябвало да бъде върнат на Сдружението на общините и би увеличил неизплатените задължения на ЦКК, чието уреждане ще бъде разгледано в контекста на дълга, който трябва да се уреди като част от плана за преструктуриране (вж. съображение 109 по-горе).

(111)

Комисията нееднократно е посочвала, че обезщетението за т.нар. невъзвръщаеми разходи (т.е. разходи, които произтичат от ангажименти, поети преди да започне отварянето на пазара, които вече не могат да бъдат изпълнявани при същите условия в ситуацията на конкурентен пазар) при определени обстоятелства може да се счита за съвместимо с вътрешния пазар.

(112)

В този контекст тя признава, че постепенното преминаване от ситуация на сериозно ограничена конкуренция към ситуация на реална конкуренция на равнището на Съюза трябва да се осъществява при приемливи икономически условия. Поради това в редица решения тя е приела държавите членки да предоставят държавна помощ за освобождаване на заварените оператори от част от техните „предшестващи“ задължения. В своята практика при вземане на решения Комисията счита, че облекчението трябва да се ограничава до необходимото за изравняване на размера на социалните задължения, които плаща като разходи завареният оператор, с размера на социалните задължения, които плащат неговите конкуренти. (19)

(113)

В настоящия случай се счита, че поради своя характер на организация за обществени услуги ЦКК е поставено в структурно неблагоприятно положение в сравнение с неговите конкуренти, тъй като трябва да плаща по-високи разходи за труд, произхождащи от периода преди либерализацията на кипърския пазар на клане на животни преди присъединяването на Кипър към ЕС през 2004 г. (сравн. съображения 35 и 36).

(114)

В своя отговор от 30 март 2012 г. кипърските власти твърдят, че съгласно закона за прекратяване на трудовите правоотношения (№ 24/1976) задължителният срок за предизвестие от осем седмици е минималният разход за частните кланици при съкращаване на служители (вж. съображение 86 по-горе). Според кипърските власти частните кланици не са задължени да заплащат в допълнение към това обезщетения за съкращаване на работниците, освен ако не са налице специални колективни трудови договори със синдикатите, като отново според кипърските власти случаят за основния конкурент на ЦКК не е такъв.

(115)

Поради това Комисията счита, че разликата в заплатите в размер на 3,4 милиона евро за служители, които биват прехвърляни към общините, може да се разглежда като съвместима с вътрешния пазар, но предвид обстоятелството, че ЦКК е предприятие в затруднено положение, тя е трябвало да бъде включена от кипърските власти в съответните разходи за преструктуриране. Поради това оценката на съвместимостта ще бъде разгледана непосредствено в рамките на оценката на съвместимостта на помощта за преструктуриране.

(116)

За да се прецени дали разглежданата помощ може да се счита за съвместима въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, тя трябва да бъде оценена спрямо условията, определени в приложимите насоки за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.

(117)

Комисията прие на 9 юли 2014 г. новите насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (20). Съгласно точка 136 от тези нови насоки уведомленията, заведени от Комисията преди 1 август 2014 г., ще се разглеждат по критериите, които са в сила към момента на уведомяването.

(118)

Към момента на уведомяване относно помощта за преструктуриране в полза на ЦКК (3 ноември 2010 г.) са били в сила Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение („Насоките“). Следователно разглежданата помощ трябва да бъде оценена с оглед на разпоредбите, съдържащи се в тези Насоки.

(119)

Като отправна точка трябва да бъде разгледано дали бенефициерът е предприятие в затруднено положение по смисъла на точки 10 и 11 от Насоките. Кипърските власти вече са демонстрирали в рамките на дело N 60/10, че ЦКК е била предприятие в затруднение, тъй като са били налице обичайните показатели за предприятие в затруднение (като нарастващи загуби, намаляващ оборот, нарастващо свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващ дълг и намаляваща нетна стойност на активите), което не би могло да се възстанови чрез свои собствени ресурси или със средства, които може да получи от своите собственици/акционери или от пазарните ресурси (вж. съображение 21). Оттогава неблагоприятната тенденция в икономическото развитие на ЦКК продължава (вж. съображения 22 и 23). Следователно ЦКК може да бъде разглеждано като предприятие в затруднение по смисъла на точка 11 от Насоките.

(120)

Условието по точка 12 от Насоките също е изпълнено, тъй като ЦКК не е новосъздадено дружество, защото е била създадена през 1981 г. На последно място кипърските власти са потвърдили в рамките на дело N 60/10, че ЦКК не представлява част от по-голяма бизнес група.

(121)

В глава 5 от Насоките се съдържат специфични разпоредби, приложими по отношение на помощта за преструктуриране в сектора на селското стопанство. В тази глава обаче не са включени мерки за помощ в полза на предприятия, обработващи и предлагащи на пазара селскостопански продукти. Тъй като ЦКК извършва дейност в областта на преработката и предлагането на пазара на селскостопански продукти, специалните разпоредби на Насоките, приложими по отношение на помощта за преструктуриране в сектора на селското стопанство, не се прилагат.

(122)

В съответствие с точка 34 от Насоките предоставянето на помощ за преструктуриране трябва да става, при условие че съществува план за преструктуриране, който трябва да е препоръчан от Комисията във всички случаи на индивидуална помощ. Съгласно точка 35 от Насоките планът за преструктуриране трябва да възстановява жизнеспособността на предприятието в рамките на един разумен срок.

(123)

В настоящия случай Кипър действително е одобрил план за преструктуриране и също така е информирал за него Комисията в рамките на уведомлението, подадено на 3 ноември 2010 г. В съответствие с изискванията на Насоките планът е подробен и включва детайлно проучване на пазара по отношение на кипърския пазар на клане на животни. По искане на Комисията кипърските власти са представили актуализация на бизнес плана във връзка с финансовите прогнози и пазарните данни на 26 ноември 2012 г.

(124)

В първоначалния план са описани подробно проблемите, които е срещнало ЦКК и които са повлияли на неговата жизнеспособност. Основните причини са липсата на гъвкавост на ЦКК като публично предприятие, високата задлъжнялост, както и разходите за персонал. Мерките за преструктуриране, описани по-горе в съображения 43—45 (промяна на правния статут на дружеството, намаляване на дълговете на дружеството и намаляване на персонала), биха могли да допринесат за възвръщането на жизнеспособността на дружеството. Първоначалният план за преструктуриране се основава на действителните резултати за 2009 г. и за първите осем месеца на 2010 г. и предполагаемия ръст на пазара от 2 % годишно. Кипърските власти твърдят, че този процент е средното годишно увеличение на броя заклани животни в Кипър през периода 1998—2008 г., а така също и прогнозата, направена от ръководството на ЦКК за 5-годишния прогнозен период в първоначалния план за преструктуриране (вж. съображение 63). Представени са данни и прогнози за развитието на дружеството до 2017 г.

(125)

Финансовите резултати, предвидени в първоначалния план за всичките три сценария (очакван, най-оптимистичен и най-песимистичен) и подчертани от кипърските власти, са представени в таблиците по-долу (данни в хиляди евро).

Очакван сценарий

Най-оптимистичен сценарий

Най-песимистичен сценарий

(126)

И при трите сценария се наблюдава ясно изразено намаление на производствените и административните разходи (които през 2009 г. все още възлизат съответно на около 4,5 милиона евро и 1,5 милиона евро), което би позволило на ЦКК да генерира нетна печалба от 2011 г. нататък (с изключение на най-песимистичния сценарий с нетна загуба от около 80 000 EUR през 2012 г.).

(127)

Тези резултати обаче трябва да се разглеждат на фона на общото финансово състояние на ЦКК и във връзка с очакваните парични потоци. Натрупаните загуби са довели до отрицателен собствен капитал на ЦКК в размер на около 28,6 милиона към края на 2009 г. Дори при най-оптимистичния сценарий за първоначалния бизнес план ЦКК не би могла да се върне към положителна капиталова база (прогнозите за края на прогнозния период през 2017 г. отново са за отрицателен собствен капитал от около 3 милиона). Освен това в очаквания сценарий отново се прогнозират отрицателни нетни парични потоци за периода 2012—2016 г. В този контекст трябва да се отбележи също така, че до 2012 г. включително в бюджета не се предвиждат капиталови разходи, а след това се вземат предвид едва 200 000 EUR за 2013 и 2014 г. и 100 000 EUR за периода 2015—2017 г. С оглед на планираното равнище на амортизация, вариращо между 595 000 EUR през 2011 г. и 346 000 EUR през 2017 г., и при трите сценария това изглежда неразумно.

(128)

През ноември 2012 г. по искане на Комисията кипърските власти са представили актуализирани финансови прогнози за очакваните и най-песимистичните сценарии за периода 2013—2020 г. И при двата сценария като отправна точка се използват финансовото състояние, числеността и възнагражденията на персонала, размерът на пазара и пазарният дял на ЦКК към 31 август 2012 г. Кипърските власти предполагат, че ЦКК ще възстанови пазарните дялове, използвани в първоначалния план за преструктуриране (в съответния сценарий). Основният им аргумент в подкрепа на това предположение е, че въпреки че са заявили, че желаят да работят с ЦКК, много клиенти са спрели да работят с предприятието поради факта, че продължаването на стопанската му дейност е несигурно, а те желаят сигурен доставчик на услуги за клане на техните животни.

(129)

В актуализирания бизнес план са показани следните прогнози:

Актуализиран очакван сценарий

Актуализиран най-песимистичен сценарий

(130)

Поради по-късното достигане на рентабилност състоянието на собствения капитал на ЦКК е още по-лошо при актуализирания бизнес план, като при актуализирания очакван сценарий отново се наблюдава отрицателен собствен капитал от около 10,4 милиона евро в края на прогнозния период (2020 г.) и не е налице положителен нетен паричен поток за периода 2015—2020 г.

(131)

Комисията отбелязва, че първоначалният бизнес план се основава на предположението за ръст на пазара от 2 % годишно (вж. съображение 124). Въпреки това според информацията, предоставена от кипърските власти на 26 ноември 2012 г., при кипърския пазар за клане на животни се забелязва обща отрицателна тенденция със стагнация през 2010 г., свиване на пазара с 2 % през 2011 г. и допълнително свиване с 3,8 % през 2012 г. (вж. съображение 31). Освен това Cypra междувременно е навлязло в пазарния сегмент на клане на говеда и като цяло свръхкапацитетът на този пазар се е увеличил. В този контекст е изненадващо, че кипърските власти предполагат във връзка с актуализирания бизнес план (представен през месец ноември 2012 г.), че ЦКК ще възстанови пазарните дялове, използвани в първоначалния план за преструктуриране (вж. съображение 128 по-горе).

(132)

Поради това Комисията счита, че с оглед на общото слабо финансово състояние на ЦКК (отрицателен собствен капитал в края на прогнозния период дори при най-оптимистичния сценарий за първоначалния бизнес план, вж. съображение 127 по-горе) и ограничените парични потоци на дружеството в съчетание с неблагоприятните пазарни условия, предвиденият план за преструктуриране няма да позволи на предприятието да възстанови дългосрочната си жизнеспособност.

(133)

В съответствие с точка 38 от Насоките трябва да се предприемат компенсаторни мерки, за да се гарантира, че неблагоприятните ефекти по отношение условията на търговия са минимизирани във възможно най-голяма степен, така че търсеният позитивен ефект да надвишава негативния такъв.

(134)

В съответствие с точка 39 от Насоките тези мерки може да включват прехвърляне на активи, намаляване на капацитета или на пазарното присъствие и снижаване на бариерите за навлизане на съответните пазари. Тези мерки не трябва да водят до нарушаване на структурата на пазара, например водейки непряко до създаването на ситуация на монопол или силен олигопол. В съответствие с точка 40 от Насоките мерките трябва да са пропорционални на нарушаващото въздействие на помощта, и по-специално на размера и относителното значение на предприятието на неговия(ите) пазар(и). Следва да се отбележи, че в съответствие с точка 56 от Насоките условията за разрешаване на помощ за преструктуриране може да бъдат по-малко строги по отношение на прилагането на компенсаторни мерки за предприятие, намиращо се в подпомаган район. Както бе посочено по-горе, ЦКК действително се намира в подпомаган район по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(135)

Компенсаторните мерки, предложени в плана за преструктуриране (съображение 46 от решението), са чисто поведенчески по характер и не се състоят в продажбата на активи или намаляването на капацитета или присъствието на пазара. Аргументите, изтъкнати от кипърските власти в тази връзка, следват по-долу.

(136)

В плана за преструктуриране се твърди, че пазарният дял на ЦКК на европейския пазар е минимален и че нейният пазарен дял в Кипър постоянно намалява през последните години. Това се дължи на силната конкуренция от други участници на пазара, и най-вече Cypra, пред която е изправено предприятието. Аргументът относно ниския пазарен дял на ЦКК в европейски мащаб изглежда без значение. Въпреки че трансграничният превоз на животни с цел клане е позволен (вж. съображение 91), на практика клиентите на кланиците в Кипър изглежда не прибягват до услуги за клане на животни извън Кипър. Освен това Комисията е на мнение, че макар делът на ЦКК на кипърския пазар на клане на животни да бележи значителния спад от 68 % през 2005 г. до около 31 % през 2010 г. и 26,5 % през 2012 г. (вж. съображения 30—33), нейният пазарен дял е все още значим.

(137)

В първоначалния план се твърди още, че ако ЦКК преустанови своята дейност, това би довело до сериозни смущения на пазара, както и до проблеми с конкуренцията. От една страна, поради намаления капацитет сезонното търсене на месо най-вероятно не би било задоволено от други оператори на пазара. Освен това, тъй като ЦКК е била единственото предприятие, осъществяващо дейността клане на говеда, не е имало друго предприятие, което да предоставя съответните услуги. Също така се твърди, че Cypra би имало почти пълен монопол на пазара на клане на свине и много голям дял на пазара на клане на овце/кози. На последно място, дори и да е имало индикации, че се е предвиждало навлизане на пазара, кипърските власти настояват, че към момента на подаване на уведомлението за преструктуриране е нямало друго предприятие, осъществяващо дейност на пазара на клане на говеда. По-новите данни обаче показват, че към края на 2012 г. Cypra всъщност е стъпило на пазара на клане на говеда с допълнителен дневен капацитет за клане на 104 животни, в сравнение с наличния капацитет на ЦКК за клане на 200 животни (вж. съображение 32).

(138)

Поради това Комисията не може да приеме аргументите, изложени от кипърските власти. Би било възможно без помощта ЦКК да изпадне в несъстоятелност, друго предприятие да придобие нейните активи и в следствие на това да продължи да работи. Ако това се случи, общият капацитет на пазара не би намалял и Cypra не би достигнало положение на почти пълен монопол. Дори ако Cypra придобие активите на ЦКК, изглежда, че и в двата сегмента на клане на свине и на говеда е налице висока степен на пазарна сила, която би направила създаването на силен олигополен пазар и повишаването на цените ако не невъзможни, то поне твърде малко вероятни. Сдружението на свиневъдите в Кипър например отбелязва, че те наскоро са създали дружество, контролиращо 60 % от производството на страната. Те признават също така, че в бъдеще е възможно това дружество да избере кланица въз основа на съображения за жизнеспособност. Същата е ситуацията при говедовъдите. Тяхното сдружение колективно представлява 75 % от производството на страната и е трудно да си представим как кланиците биха могли да наложат цени, надвишаващи конкурентните.

(139)

Освен това е ясно, че пазарът страда от свръхкапацитет. Кипърските власти признават това в писмените си становища. Излизането на ЦКК от пазара не би създало какъвто и да е недостиг в различните сегменти на клане.

(140)

По отношение на предложените компенсаторни мерки в плана се твърди, че в случая на ЦКК продажбата на производствен капацитет или намаляването на присъствието на пазара просто не е възможно. ЦКК е малко предприятие, което няма друга дейност освен клането на животни. Неговата производствена линия се различава в много малка степен в зависимост от вида на животните. Всеки вид клане се извършва от един и същ персонал, като се има предвид, че редица услуги (например зареждането) са общи за всички производствени линии. По тези причини в плана се твърди, че намаляването на капацитета просто ще направи ЦКК нежизнеспособно.

(141)

Вярно е, че тъй като ЦКК осъществява дейност в подпомаган район, Комисията може да е в състояние да приеме ограничени компенсаторни мерки. Въпреки това те все пак ще трябва да бъдат в съответствие с Насоките за оздравяване и преструктуриране и да включват продажба на активи, намаляване на капацитета или присъствието на пазара и снижаване на бариерите за навлизане на съответните пазари, както и да водят до намаляване на присъствието на пазара на ЦКК в сравнение със ситуацията преди преструктурирането. Точната степен на необходимите компенсаторни мерки зависи от структурата на пазара и въздействието на помощта върху конкуренцията.

(142)

Комисията стигна до заключението, че кипърските власти не са представили доказателства, че ненужното нарушаване на конкуренцията ще бъде избегнато. Поради това Комисията счита компенсаторните мерки, предложени от Кипър, за недостатъчни.

(143)

В точка 43 от насоките е предвидено, че размерът и интензитетът на помощта трябва да бъдат сведени до строгия минимум на разходите по преструктурирането, необходими за неговото осъществяване в светлината на съществуващите финансови ресурси на дружеството, неговите акционери или бизнес групата, към която то принадлежи.

(144)

В точка 44 от Насоките е установено, че обикновено Комисията ще приема за уместни нива на принос при преструктуриране от поне 50 % за големи предприятия (каквото е ЦКК в разглеждания случай). Въпреки това в съответствие с точки 55 и 56 от Насоките условията за разрешаване на помощ може да бъдат по-малко строги по отношение на прилагането на компенсаторни мерки и размера на приноса на бенефициера, ако последният се намира в подпомаган район.

(145)

Според първоначалния план за преструктуриране общите разходи за преструктуриране на ЦКК възлизат на около 27 милиона евро, от които 15 милиона евро е трябвало да бъдат предоставени от държавата като помощ за преструктуриране, а останалите 12 милиона евро да бъдат финансирани от собствения принос на ЦКК (продажба на недвижимо имущество на стойност 7 милиона евро и сключване на нов заем за 5 милиона евро). Според този първоначален план за преструктуриране участието на предприятието е щяло да представлява 44,4 % от общите разходи за преструктуриране (вж. съображения 25 и 26). Кипърските власти са потвърдили, че помощта ще бъде използвана от ЦКК единствено за изплащане на задълженията му. Ето защо тя ще се използва само за изпълнението на плана за преструктуриране и няма да осигури на предприятието излишни налични средства, които биха могли да бъдат използвани за дейности, които не са свързани с процеса на преструктуриране.

(146)

В становището си от 14 май 2013 г. кипърските власти посочват, че разходите за преструктуриране междувременно са се повишили на около 29,8 милиона евро. Освен това, както е показано в съображение 115 по-горе, разликата в заплатите в размер на 3,4 милиона евро за служители, които биват прехвърляни към общините, също трябва да бъде включена в разходите за преструктуриране и ще увеличи тяхното общо равнище на около 33,2 милиона евро. Приносът на ЦКК се запазва непроменен и съответно ще представлява само около 36 %, като се вземат предвид общите повишени разходи за преструктуриране. Освен това в същото становище кипърските власти признават, че при текущата икономическа обстановка е съмнително, че предвиденият заем може да бъде получен. Ако бъдат взети предвид само постъпленията от продажбата на земя на стойност около 7 милиона евро, собственият принос на ЦКК ще достигне едва около 21 %, които Комисията счита за твърде недостатъчни, дори и при отчитане на факта, че бенефициерът се намира в подпомаган район. (21)

(147)

Предоставянето на помощ за преструктуриране става, при условие че планът за преструктуриране се изпълнява изцяло. Всъщност кипърските власти са потвърдили, че неизпълнението (изцяло или частично) на плана за преструктуриране от страна на бенефициера в рамките на определената времева рамка ще доведе до отмяна на предоставянето на помощта, както и до задължение за връщане на вече предоставените суми.

(148)

Кипърските власти са поели ангажимента да представят веднъж годишно доклад, съдържащ информацията, изисквана по точка 51 от Насоките.

(149)

В съответствие с Насоките помощ за преструктуриране може да бъде предоставяна само веднъж на десет години.

(150)

Кипърските власти потвърдиха в контекста на решението относно помощта за оздравяване, че ЦКК не е получавало каквато и да е помощ за оздравяване или преструктуриране преди.

(151)

Властите на Кипър поеха ангажимент в съображение 28 от решението относно помощта за оздравяване да съобщят на Комисията в срок, не по-дълъг от шест месеца след разрешаването на мерките за оздравяване, плановете за преструктуриране или ликвидация или да представят доказателство, че заемът е бил изплатен изцяло и/или че гаранцията е била отменена (22). Към днешна дата Комисията не е получила такова съобщение от властите на Кипър.

(152)

Комисията счита, че в светлината на доводите в съображения 132, 142 и 146 помощта за преструктуриране, за която Кипър е подал уведомление на 3 ноември 2010 г., е несъвместима с вътрешния пазар.

(153)

Комисията иска, в съответствие с точка 27 от Насоките, Кипър да представи по отношение на помощта за оздравяване на стойност 1,6 милиона евро в полза на ЦКК, одобрена с Решението на Комисията от 6 май 2010 г., или доказателство, че помощта е била изплатена, или план за ликвидация на ЦКК.

(154)

Комисията разпорежда на Кипър възстановяването на всяка помощ, която вече е предоставена в полза на ЦКК във връзка с толерантността на държавата към забавянията на плащането на дължими суми, във връзка с прехвърлянето на персонал към общините, както и всякаква възможна помощ във връзка със заема от 512 850 EUR, която все още не е върната на Сдружението на общините.

а)

общата сума (главница и лихви върху сумата за възстановяване), която следва да бъде възстановена от бенефициера;

б)

подробно описание на вече предприетите или предвидените мерки за спазване на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на бенефициера е разпоредено да възстанови помощта.