18.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 165/80

(1)

Секторът Земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (ЗПЗГС) в Съюза представлява нетен поглътител, който отстранява парниковите газове от атмосферата в количество, съответстващо на значителен дял от общите емисии на парникови газове на Съюза. Дейностите в сектора ЗПЗГС водят до антропогенни емисии и поглъщания на парникови газове като последица от промените в количествата въглерод, съдържащи се в растителността и почвите, както и до емисии на парникови газове, различни от CO2. Увеличеното устойчиво използване на продукти от добита дървесина може значително да ограничи емисиите и да увеличи поглъщанията на парникови газове от атмосферата. Дължащите се на сектора ЗПЗГС емисии и поглъщания на парникови газове не се отчитат за постигането на европейската цел за 2020 г. за намаление на емисиите с 20 %, определена съгласно Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. (3) и съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (4), при все че тези емисии и поглъщания частично се отчитат за изпълнението на количествените ангажименти на Съюза за ограничаване и намаляване на емисиите по член 3, параграф 3 от Протокола от Киото („Протокола от Киото“) към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), одобрен с Решение 2002/358/ЕО на Съвета (5).

(2)

В контекста на постигането до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност всички видове земеползване следва да се разглеждат по холистичен начин и ЗПЗГС да бъдат включени в рамките на политиката на Съюза за климата.

(3)

Решение № 406/2009/ЕО изисква Комисията да оцени условията и реда за включване на емисиите и поглъщанията, дължащи се на дейности във връзка със ЗПЗГС, в ангажимента на ЕС за намаление на емисиите на парникови газове, като в същото време осигури дълготрайност и екологична обоснованост на приноса на този сектор и предвиди изисквания за прецизен мониторинг и отчитане на съответните емисии и поглъщания. Ето защо с това решение, като първа стъпка, следва да се определят правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора ЗПЗГС и така да се допринесе за разработването на политика за включване на сектора ЗПЗГС в ангажимента на Съюза за намаляване на емисиите, по целесъобразност, като същевременно се отчитат условията на околната среда в различните региони на Съюза, включително, inter alia, богатите на гори държави. За да се осигури междувременно запазването и увеличаването на въглеродните запаси, настоящото решение следва да съдържа и изискване към държавите членки да предоставят информация относно своите действия в сектора ЗПЗГС за ограничаване или намаляване на емисиите, както и за запазване или увеличаване на поглъщанията от сектора ЗПЗГС.

(4)

В настоящото решение следва да бъдат определени задълженията на държавите членки при прилагането на тези правила за отчитане и задълженията за предоставяне на информация за техните действия в сектора ЗПЗГС. Решението следва да не определя задължения за отчитане или докладване по отношение на частни субекти.

(5)

В Решение 16/CMP.1 на Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото, прието от Единадесетата конференция на страните по РКООНИК, състояла се в Монреал през декември 2005 г., и в Решение 2/CMP.7 на Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото, прието от Седемнадесетата конференция на Страните по РКООНИК, състояла се в Дърбан през декември 2011 г., се определят правила за отчитане за сектора ЗПЗГС, валидни в рамките на втория период на задължения по Протокола от Киото. Настоящото решение следва да бъде изцяло съобразено с цитираните решения, за да се осигури съгласуваност между вътрешните правила на Съюза и определенията, реда и условията, правилата и насоките, договорени в рамките на РКООНИК, за да се избегне дублиране при докладването по държави. Настоящото решение следва също да бъде съобразено с особеностите на сектора ЗПЗГС и задълженията, произтичащи от участието на Съюза като отделна страна по РКООНИК и Протокола от Киото.

(6)

Правилата за отчитане, приложими за сектора ЗПЗГС в Съюза, не следва да създават допълнителна административна тежест. Поради това не трябва да се изисква внесените в съответствие с тези правила доклади да включват информация, която не се изисква съгласно решенията, взети на Конференцията на страните по РКООНИК и Срещата на страните по Протокола от Киото.

(7)

Секторът ЗПЗГС може да допринесе за смекчаването на изменението на климата по различни начини, по-специално чрез намаляване на емисиите, запазване и увеличаване на поглътителите и въглеродните запаси. За да бъдат ефективни мерките, насочени по-конкретно към увеличаване на улавянето на въглерод, от решаващо значение е стабилността и приспособяемостта на въглеродните депа.

(8)

Правилата за отчитане по отношение на ЗПЗГС следва да отразяват усилията, полагани в секторите на селското и горското стопанство за засилване на приноса на промените в земеползването за намаляване на емисиите. Настоящото решение следва да предвижда правила за задължително отчитане на дейностите по залесяване, повторно залесяване, обезлесяване и управление на горите, както и на дейностите по управление на пасища и управление на обработваеми земи, като за първия отчетен период се прилагат разпоредби с цел подобряване на системите за докладване и отчитане на държавите членки. Настоящото решение следва да включва и правила за доброволно отчитане на дейности, свързани с рекултивация, пресушаване на влажни зони и възстановяване на влажни зони. За тази цел Комисията следва да рационализира и подобри резултатите от базите данни на Съюза (Евростат — Lucas, ЕАОС — Corine Land Cover и т.н.), в които се събира съответната информация, с цел да се помогне на държавите членки да изпълнят задълженията си за отчитане, по-специално за управление на обработваеми земи и управление на пасища, както и доброволното отчитане на дейности, свързани с рекултивация, пресушаване на влажни зони и възстановяване на влажни зони, където има такова.

(9)

За да се осигури екологичната обоснованост на правилата за отчитане, отнасящи се за сектора ЗПЗГС в ЕС, тези правила следва да се основават на принципите за отчитане, залегнали в Решение 2/CMP.7, Решение 2/СМР.6 на Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото, прието от Шестнадесетата конференция на страните по РКООНИК, състояла се в Канкун през декември 2010 г., и Решение 16/CMP.1. Държавите членки следва да изготвят и водят своите отчети, като следят за точността, пълнотата, последователността, сравнимостта и прозрачността на съответната информация, използвана за оценяването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора ЗПЗГС, съгласно насоките, дадени в съответните указания на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) относно националните инвентаризации на парниковите газове, включително относно методиките за отчитане на различни от CO2 емисии на парникови газове, приети в рамките на РКООНИК.

(10)

Правилата за отчитане въз основа на Решения 2/СМР.7 и 16/СМР.1 не позволяват отчитане на ефекта на заместване при използване на продукти от добита дървесина за производство на енергия и материали, тъй като това би довело до двойно отчитане. Такова използване обаче би могло значително да допринесе за смекчаване на изменението на климата и поради това предоставяната от държавите членки информация относно действията в сектора ЗПЗГС може да включва мерки за заместване на материали и енергийни суровини с висока въглеродна интензивност с биомаса. Това би повишило последователността на политиката.

(11)

За да се осигури солидна основа за бъдещото определяне на политиките и оптимизиране на земеползването в Съюза, е необходимо да се направят подходящи инвестиции. За да се гарантира, че тези инвестиции могат да бъдат насочени приоритетно към ключови категории, държавите членки следва първоначално да имат право да изключват от отчитането някои въглеродни депа. В дългосрочен план обаче следва да има стремеж към по-изчерпателно отчитане за сектора, включително всички земи, депа и газове.

(12)

Правилата за отчитане следва да отчитат точно дължащите се на човешката дейност промени в емисиите и поглъщанията. Във връзка с това в настоящото решение следва да се предвиди използването на специфични методики за различните видове дейности в сектора ЗПЗГС. Емисиите и поглъщанията, свързани със залесяването, повторното залесяване и обезлесяването, са резултат от пряко и причинено от човека превръщане на незалесена в залесена площ или обратно и следователно трябва да бъдат отчитани в своята цялост. Всички емисии и поглъщания, свързани с управлението на пасища, управлението на обработваеми земи, рекултивацията, пресушаването на влажни зони и възстановяването на влажни зони, се отчитат чрез прилагане на базова година за изчисляване на промените в емисиите и поглъщанията. Емисиите и поглъщанията от управлението на горите обаче зависят от определен брой природни условия, възрастовата структура, както и от миналите и настоящите практики на управление. Използването на базова година не е в състояние да отрази тези фактори и произтичащите от тях циклични въздействия върху емисиите и поглъщанията или варирането им през отделните години. Съответните правила за отчитане, по които се изчисляват промените в емисиите и поглъщанията, следва по-скоро да предвиждат използването на референтни количества, така че да се изключат последиците от природни фактори и специфични за дадена страна характеристики. Референтните количества представляват оценки на нетните годишни емисии или поглъщания, дължащи се на управлението на горите на територията на държава членка през годините, включени във всеки отчетен период, и следва да бъдат определени по прозрачен начин, в съответствие с решения 2/CMP.6 и 2/CMP.7. Посочените в настоящото решение референтни количества следва да бъдат идентични с одобрените в рамките на РКООНИК. Ако на разположение на дадена държава членка се окажат подобрения в методиките или данните, свързани с определянето на референтното количество, държавата членка следва да извърши подходящите технически корекции, за да включи въздействието на преизчисленията в отчетите за управлението на горите.

Правилата за отчитане следва да предвиждат горна граница на посочваните в отчетите стойности на нетните поглъщания в резултат от управлението на горите. В случай на нововъведения във връзка с правилата за отчитане за горскостопански дейности в контекста на съответните международни процеси следва да се обмисли актуализиране на правилата за отчитане за горскостопански дейности в настоящото решение с цел да се осигури съгласуваност с тези нововъведения.

(13)

Правилата за отчитане следва да отразяват по подходящ начин положителния принос за поглъщания на парникови газове в дървесина и продукти на основата на дървесина, както и да допринасят за засилено използване на горите като ресурс в рамките на устойчивото управление на горите и за засилено използване на продукти от дървесина.

(14)

Съгласно глава 4.1.1 от ръководството на МКИК за добра практика при земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, добра практика е страните да посочат минималната ширина, която ще прилагат при определението за гора и единици земя, които подлежат на дейности по залесяване, възобновяване на гори и обезлесяване, в допълнение към минималната площ гора. Следва да се осигури съгласуваност с определението, използвано от всяка държава членка при докладването по линия на РКООНИК и Протокола от Киото и настоящото решение.

(15)

Правилата за отчитане следва да гарантират, че държавите членки отразяват точно в отчетите промените, когато има такива, във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина с оглед да се стимулира използването на продукти от добита дървесина с продължителен жизнен цикъл. Следователно функцията за разлагане от първи порядък, приложима за емисиите от продукти от добита дървесина, следва да съответства на формула 12.1 от ръководствата на МКИК, озаглавени „Ръководства на МКИК от 2006 г. относно националните инвентаризации на парниковите газове“, а съответните приети стойности за периода на полуотделяне на въглерода следва да се базират на таблица 3а.1.3 от ръководството на МКИК от 2003 г. за добра практика при земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Държавите членки следва да могат вместо това да използват специфични за страната методики и стойности за периода на полуотделяне на въглерода, стига те да са в съответствие с най-новите ръководства на МКИК.

(16)

Тъй като годишните колебания на стойностите на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на селскостопански дейности, са много по-малки в сравнение с тези за горскостопанските дейности, държавите членки следва да отчитат емисиите и поглъщанията от дейностите за управление на обработваеми земи и пасища спрямо базовата година или период.

(17)

Пресушаването на влажни зони и възстановяването на влажни зони обхваща емисиите от торфища, където се натрупват големи количества въглерод. Емисиите от деградиращи и пресъхващи торфища съставляват около 5 % от емисиите на парниковите газове в световен мащаб и представляват между 3,5 и 4 % от емисиите в Съюза през 2010 г. Поради това, след като на международно равнище бъдат договорени съответните ръководства на МКИК, Съюзът следва да се стреми да придвижи въпроса на международно равнище с оглед постигането на споразумение с органите на РКООНИК или на Протокола от Киото относно задължението да се изготвят и водят годишни отчети за емисиите и поглъщанията от дейности, попадащи в категориите пресушаване и възстановяване на влажни зони, и с оглед на включването на това задължение в глобалното споразумение за климата, което да бъде сключено не по-късно от 2015 г.

(18)

Естествените смущения, като например пожари, нашествия на насекоми, болести, екстремните метеорологични събития и геоложки дислокации, които са извън контрола на държава членка и на практика не са повлияни от нея, могат да доведат до емисии от сектора ЗПЗГС с временен характер или могат да обърнат ефекта от предишни поглъщания. Тъй като обръщане на ефекта може да се получи и в резултат от управленски решения, като например решения за дърводобив или залесяване, с настоящото решение следва да се осигури винаги да има точно отразяване на причинените от човека обратни ефекти в отчетите за ЗПЗГС. От друга страна, с настоящото решение следва на държавите членки да се даде ограничена възможност да изключват от своите отчети за ЗПЗГС емисиите, дължащи се на смущения в залесяването, повторното залесяване и управлението на горите, които са извън техния контрол, като използват фонови нива и допустими отклонения в съответствие с Решение 2/CMP.7. Начинът обаче, по който държавите членки прилагат тези разпоредби, следва да не води до необосновано занижено отчитане.

(19)

Правилата за докладване за емисиите на парникови газове и за друга информация във връзка с изменението на климата, включително информация за сектора ЗПЗГС, попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза (6) и следователно са извън обхвата на настоящото решение. Държавите членки следва да спазват тези правила за мониторинг и докладване във връзка със задълженията си за отчитане, определени в настоящото решение.

(20)

Изготвянето на отчетите за ЗПЗГС на ежегодна основа би направило тези отчети неточни и ненадеждни поради годишните колебания в стойностите на емисиите и поглъщанията, често появяващата се необходимост от преизчисляване на някои докладвани данни и дългото време, необходимо за проява на ефекта от променените управленски практики в горското и селското стопанство върху количеството на въглеродните запаси в растителността и почвите. Ето защо настоящото решение следва да предвиди отчитане на по-дълъг период от време.

(21)

Държавите членки следва да предоставят информация за своите текущи и бъдещи действия в сектора ЗПЗГС, с които въвеждат подходящи за страната мерки за ограничаване или намаляване на емисиите и за запазване или увеличаване на поглъщанията от сектора ЗПЗГС. Тази информация следва да съдържа някои елементи, посочени в настоящото решение. Освен това за поощряване на най-добрите практики и единодействия с други политики и мерки, свързани с горите и селското стопанство, в приложение към настоящото решение следва да бъде поместен примерен списък от мерки, които също могат да бъдат включени в подаваната информация. Комисията може да предоставя насоки, за да улесни обмена на съпоставима информация.

(22)

В рамките на подготовката и изпълнението на своите действия в сектора ЗПЗГС държавите членки могат, когато е целесъобразно, да проучат дали има възможности за насърчаване на инвестиции в селското стопанство.

(23)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да актуализира съдържащите се в настоящото решение определения в съответствие с промените на определенията, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото, или на произтичащите от тях или последващи ги споразумения; за да изменя приложение I с цел да добавя или да променя отчетни периоди, така че да гарантира, че тези периоди отговарят на съответните периоди, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото, или на произтичащите от тях или последващи ги споразумения, и че са съгласувани с отчетните периоди, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото, или на произтичащите от тях или последващи ги споразумения, които се прилагат за ангажиментите на Съюза по отношение на намаляване на емисиите в други сектори; за да изменя приложение II с актуализирани референтни количества в съответствие с разпоредбите на настоящото решение; за да преразглежда посочената в приложение III информация в съответствие с промените на определенията, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото, или на произтичащите от тях или последващи ги споразумения; за да изменя приложение V в съответствие с промените на определенията, приети от органите на РКООНИК или Протокола от Киото, или на произтичащите от тях или последващи ги споразумения; и за да преразглежда предвидените в настоящото решение изисквания за информацията, свързана с правилата за отчитане на естествени смущения, така че да бъде отразено преразглеждането на актове, приети от органите на РКООНИК или на Протокола от Киото. От особена важност е по време на подготвителната работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегираните актове Комисията следва да осигурява едновременно и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(24)

Тъй като целите на настоящото решение, а именно установяване на правила за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности в сектора ЗПЗГС, и предоставянето на информация от държавите членки относно дейности в сектора ЗПЗГС, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки поради своето естество и поради това, предвид обхвата и последиците от предвиденото действие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, формулиран в член 5 от Договора за Европейския съюз. Когато приема такива мерки, Съюзът следва да зачита областите на компетентност на държавите членки по отношение на политиката за горското стопанство. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

а)

„емисии“ означава антропогенни емисии на парникови газове в атмосферата по източници;

б)

„поглъщания“ означава антропогенни поглъщания на парникови газове от атмосферата по поглътители;

в)

„залесяване“ означава пряко и причинено от човека превръщане на площ, която не е била залесена за период от поне 50 години, в залесена площ чрез засаждане, посяване и/или благоприятствано от човека естествено засаждане, когато това превръщане е станало след 31 декември 1989 г.;

г)

„повторно залесяване“ означава всяко пряко и причинено от човека превръщане на площ, която не е гора, в гора чрез засаждане, посяване и/или благоприятствано от човека естествено засаждане, което се ограничава до площ, която е била гора, но е престанала да бъде гора преди 1 януари 1990 г., и която е била превърната отново в гора в периода след 31 декември 1989 г.;

д)

„обезлесяване“ означава прякото, причинено от човека превръщане на гора в площ, която не е гора, когато превръщането е станало след 31 декември 1989 г.;

е)

„управление на горите“ означава всяка дейност, произтичаща от приложима към горите система от практики, която оказва въздействие върху екологичните, икономическите или социалните функции на горите;

ж)

„управление на обработваеми площи“ означава всяка дейност, произтичаща от система от практики, приложима към земи за отглеждане на селскостопански култури, както и към земи, които са оставени под угар или временно не се използват за отглеждане на селскостопански култури;

з)

„управление на пасища“ означава всяка дейност, която произтича от система от практики, приложима към използвани за животновъдство земи и насочена към контролиране или оказване на въздействие върху количеството и вида на растителността и отглежданите животни;

и)

„рекултивация“ означава всяка пряка човешка дейност за увеличаване на въглеродния запас във всеки обект с площ минимум 0,05 хектара чрез създаването на растителна покривка, когато тази дейност не представлява залесяване или повторно залесяване;

й)

„въглероден запас“ означава масата на въглерода, съхранена в дадено въглеродно депо;

к)

„пресушаване и възстановяване на влажни зони“ означава всяка дейност, произтичаща от система за пресушаване или възстановяване на влажни зони на земя, която е била пресушена или възстановена като влажна зона след 31 декември 1989 г., има минимална площ 1 хектар и в която присъства органична почва, при положение че дейността не представлява никаква друга дейност, за която се съставят и водят отчети съгласно член 3, параграфи 1, 2 и 3, и при положение че пресушаването е пряко причинено от човека понижаване на нивото на подпочвените води, а възстановяването на влажни зони е прякото причинено от човека частично или цялостно обръщане на ефекта от пресушаването;

л)

„източник“ означава всякакъв процес, дейност или механизъм, при който в атмосферата се отделя парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

м)

„поглътител“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;

н)

„въглеродно депо“ означава част или цялостна биогеохимична даденост или система на територията на дадена държава членка, в която се натрупва въглерод, въглеродосъдържащ прекурсор на парников газ или въглеродосъдържащ парников газ;

о)

„прекурсор на парников газ“ означава химично съединение, което участва в химичните реакции, водещи до създаването на парниковите газове, посочени в член 3, параграф 4;

п)

„продукт от добита дървесина“ означава всеки продукт от дърводобива, който е напуснал съответния дърводобивен обект;

р)

„гора“ означава площ от земя, определена от минималните стойности за размер на площ, за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата, и за потенциална височина на дърветата в зряла възраст на мястото им на растеж, както е определена за всяка държава членка в приложение V. Тя включва площи, покрити с дървета, включително групи от растящи млади естествени дървета или насаждения, които все още трябва да достигнат минималните стойности за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата или минималната височина на дърветата, посочени в приложение V, включително всяка площ, която по принцип представлява част от горската площ, но на която временно няма дървета в резултат на човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат на естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;

с)

„покритие от дървесни корони“ означава частта от определена площ, която е покрита с вертикалната проекция на периметъра от дървесни корони, изразена като процент;

т)

„гъстота на дърветата“ означава гъстотата на стоящите и растящи дървета върху горска площ, измерена в съответствие с методика, определена от съответната държава членка;

у)

„естествени смущения“ означава всички неантропогенни събития или обстоятелства, които причиняват значителни емисии от гори, чието настъпване е извън контрола на съответната държава членка, при условие че държавата членка обективно няма възможност да ограничи значително ефекта от събитията или обстоятелствата върху емисиите, дори и след тяхната поява;

(ф)

„фоново ниво“ означава средната стойност на емисиите, причинени от естествени смущения за определен период от време, с изключение на статистическите отклонения, изчислени в съответствие с член 9, параграф 2;

х)

„период на полуотделяне на въглерода“ означава броя години, необходими на количеството въглерод, натрупано в определена категория продукти от добита дървесина, за да намалее наполовина от първоначалната си стойност;

ц)

„незабавно окисление“ означава метод на отчитане, при който се приема, че отделянето в атмосферата на цялото количество въглерод, натрупано в продуктите от добита дървесина, става в момента на дърводобива;

ч)

„санитарна сеч“ означава всяка дърводобивна дейност, състояща се в добив на дървесина, която все още може да се използват поне частично от земи, пострадали от естествени смущения.

а)

залесяване;

б)

повторно залесяване;

в)

обезлесяване;

г)

управление на гори.

а)

управление на обработваеми площи;

б)

управление на пасища.

а)

От 2016 до 2018 г. държавите членки изпращат на Комисията до 15 март всяка година доклад за съществуващите и разработваните в момента системи за оценка на емисиите и поглъщанията от управлението на обработваеми площи и управлението на пасища. Държавите членки следва да посочат доколко тези системи са в съответствие с методиките на МКИК и изискванията за докладване на РКООНИК по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове.

б)

Преди 1 януари 2022 г. държавите членки изготвят и представят на Комисията до 15 март всяка година първоначални, предварителни и необвързващи годишни оценки за емисиите и поглъщанията от управлението на обработваеми площи и управлението на пасища, като използват по целесъобразност методиките на МКИК. Държавите членки следва да използват поне методиката, описана като Tier 1 в съответните ръководства на МКИК. Държавите членки се насърчават да използват тези оценки, за да набележат ключови категории и да разработят ключови методики от тип Tier 2 и Tier 3 за отделните държави с цел изготвяне на надеждни и точни оценки за емисиите и поглъщанията.

в)

Държавите членки предават окончателните си годишни оценки за отчитане на управлението на обработваеми площи и управлението на пасища не по-късно от 15 март 2022 г.

г)

Държавите членки могат да поискат дерогация, за да отложат крайния срок, установен в буква в), ако определянето на крайната оценка за отчитане на управлението на обработваема площ и управлението на пасища не може разумно да приключи в рамките на определения в настоящия параграф график поради поне една от следните причини:

Държавите членки, които искат да се възползват от дерогацията, подават мотивирано искане до Комисията в срок до 15 януари 2021 г.

Ако Комисията счете, че искането е основателно, тя предоставя дерогацията за срок от максимум 3 календарни години, считано от 15 март 2022 г. В противен случай тя отхвърля искането, като излага основанията за решението си.

При необходимост Комисията може да изисква представянето на допълнителна информация в определен разумен срок.

Искането за дерогация се счита за прието, ако Комисията не е повдигнала възражения в рамките на шест месеца от получаването на първоначалното искане на държавата членка или от получаването на поисканата допълнителна информация.

а)

въглероден диоксид (CO2);

б)

метан (CH4);

в)

диазотен оксид (N2O).

а)

надземната биомаса;

б)

подземната биомаса;

в)

падналата листна маса и клони;

г)

изсъхналата дървесина;

д)

органичния въглерод в почвата;

е)

продуктите от добита дървесина.

а)

въглеродните депа и парниковите газове;

б)

площта, за която се прилага управлението на горите;

в)

продуктите от добита дървесина;

г)

естествените смущения.

а)

хартия;

б)

дървени плоскости;

в)

нарязана дървесина.

а)

емисиите за конкретна година от отчетния период надхвърлят фоновото ниво плюс определено отклонение. Когато фоновото ниво е изчислено в съответствие с посочения в приложение VII метод, това отклонение е равно на два пъти стандартното отклонение за времевата серия, използвана за изчисляване на фоновото ниво. Когато фоновото ниво е изчислено, като се използва специфична за страната методика, държавата членка описва начина, по който е определено отклонението, когато е необходимо такова отклонение. При всяка използвана методика се избягва прилагането на математическо очакване за нетните кредити за времето на отчетния период;

б)

изискванията за информация в параграф 5 се спазват и отчитат от държавите членки.

а)

изключва от отчитането за остатъка от отчетния период всички последващи поглъщания, свързани с площи, засегнати от естествени смущения, където са възникнали емисиите по параграф 3;

б)

не изключва емисии в резултат на дейности по дърводобив и санитарна сеч, извършени на тези площи вследствие на настъпилите естествени смущения;

в)

не изключва емисии в резултат на препоръчително изгаряне, извършено на тези площи през тази конкретна година от отчетния период;

г)

не изключва емисии, свързани с площи, които са били подложени на обезлесяване вследствие на настъпилите естествени смущения.

а)

че всички площи, засегнати от естествени смущения през конкретната отчетна година, са били идентифицирани, включително географското им разположение, годината и видовете естествени смущения;

б)

че през остатъка от съответния отчетен период не е осъществявано обезлесяване на площите, които са били засегнати от естествени смущения и по отношение на които емисиите са били изключени от отчитането;

в)

какви подлежащи на проверка методи и критерии ще бъдат използвани за установяване на обезлесяване на тези площи през годините, които следват отчетния период;

г)

където е осъществимо, какви мерки е предприела държавата членка за управление или контрол на последиците от тези естествени смущения;

д)

където е възможно, какви мерки е предприела държавата членка за рехабилитация на площите, засегнати от тези естествени смущения.

а)

описание на миналите тенденции в емисиите и поглъщанията, включително, когато е възможно, исторически тенденции на развитие, доколкото е възможно разумното им възстановяване;

б)

прогнози за емисиите и поглъщанията през отчетния период;

в)

анализ на потенциала за ограничаване или намаляване на емисиите и за запазване или увеличаване на поглъщанията;

г)

списък на най-целесъобразните мерки, отчитащи националните обстоятелства, който включва при необходимост, без да се ограничава до тях, примерните мерки, посочени в приложение IV, които са планирани и/или ще бъдат въведени от държавата членка с цел реализация на потенциала за смекчаване, ако такъв е установен при анализа по буква в);

д)

съществуващи и планирани политики за изпълнение на мерките по буква г), включително количествено или качествено описание на очакваното въздействие на тези мерки върху емисиите и поглъщанията, при отчитане на другите политики и мерки, свързани със сектора ЗПЗГС;

е)

примерни графици за приемането и изпълнението на мерките по буква г).

A)

при което C(1900) = 0.0

B)

където:

i= поредния номер на годината;

C(i)= въглеродния запас във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина в началото на i-тата година, Gg въглерод;

k= константата на разлагането във функцията на разлагане от първи порядък, с размерност години-1 , където HL е периодът на полуотделяне на въглерода от въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, изразен в години);

Inflow(i)= постъпилото въглеродно количество през i-тата година във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, Gg въглерод * година-1;

ΔС(i)= промяната на въглеродния запас през i-тата година във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, Gg въглерод * година-1.

Приетите стойности на периода на полуотделяне на въглерода (HL) са, както следва:

а)

Мерки във връзка с управлението на обработваеми площи, като например:

б)

Мерки във връзка с управлението на пасищата и тяхното подобряване, като например:

в)

Мерки за подобряване на селскостопанските органични почви, по-специално на торфените почви, като например:

г)

Мерки за предотвратяване на пресушаването и за насърчаване на възстановяването на влажните зони.

д)

Мерки по отношение на съществуващите или частично пресушените торфени блата, като например:

е)

Възстановяване на деградирали почви.

ж)

Мерки във връзка с горскостопанските дейности, като например:

з)

Предотвратяване на обезлесяването.

и)

Подобряване на защитата срещу естествени смущения, като пожари, вредители и бури.

й)

Мерки за заместване на енергийни суровини и материали с висока въглеродна интензивност с продукти от добита дървесина.

1.

За изчисляването на фоновото ниво държавите членки предоставят информация относно историческите нива на емисиите, причинени от естествени смущения. За тази цел държавите членки:

2.

Фоновото ниво за посочените в член 3, параграф 1 дейности се изчислява, когато държавата членка възнамерява да прилага разпоредбите за естествените смущения, като средна стойност на времевата серия за периода 1990—2009 г. с изключение на всички години, в които са регистрирани нетипични нива на емисиите, т.е. с изключение на всички статистически отклонения. Установяването на статистически отклонения се извършва в рамките на повтарящ се процес, който може да бъде описан, както следва: