23.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 227/11

(1)

Съгласно Директива 95/46/ЕО от държавите членки се изисква да предвидят, че предаването на лични данни към трета страна може да се извършва само ако въпросната трета страна осигурява достатъчна степен на защита и ако законодателствата на държавите членки по прилагане на други разпоредби от директивата бъдат спазени преди осъществяването на предаването.

(2)

Комисията може да установи, че третата страна осигурява достатъчна степен на защита. В такъв случай държавите членки могат да предават лични данни, без да са необходими допълнителни гаранции.

(3)

Директива 95/46/ЕО изисква степента на защита на данните да бъде преценявана с оглед на всички обстоятелства, свързани с дадена операция по предаване на данни или набор от операции по предаване на данни, като се отчитат по-специално редица елементи, свързани с предаването и изброени в член 25 от нея.

(4)

Поради съществуващите различни подходи в третите страни по отношение на защитата на данните, е необходимо да се извърши оценка за адекватност и всяко решение, основаващо се на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, следва да бъде взето и изпълнено по начин, който не води до произволна или необоснована дискриминация по отношение на трети страни или между трети страни, в които съществуват сходни условия, нито представлява скрита пречка за търговията съгласно действащите международни ангажименти на Европейския съюз.

(5)

В Политическата конституция на Източна република Уругвай, приета през 1967 г., не се признава изрично правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни. Списъкът на основните права обаче не е изчерпателен, тъй като в член 72 от Конституцията се предвижда, че изброяването на правата, задълженията и гаранциите в Конституцията не изключва други такива, които са присъщи на човешката личност или които произтичат от републиканската форма на управление. В член 1 от Закон № 18.331 от 11 август 2008 г. относно защитата на личните данни и иска habeas data (Ley № 18.331 de Protección de datos personales y Acción de „habeas data“) изрично се предвижда, че „правото на защита на личните данни е присъщо на човека и следователно е включено в член 72 от Конституцията на републиката“. В член 332 от Конституцията се предвижда, че прилагането на разпоредбите на Конституцията, с които се признават права на лицата, както и на тези, с които се предоставят права и се вменяват задължения на публични органи, не може да бъде възпрепятствано от отсъствието на конкретни разпоредби по прилагането им; вместо това то се основава, чрез прибягване до основните принципи на подобни закони, на общите принципи на правото и общоприетите доктрини.

(6)

Правните норми за защита на личните данни в Източна република Уругвай се основават до голяма степен на нормите, установени в Директива 95/46/ЕО, и са залегнали в Закон № 18.331 от 11 август 2008 г. относно защитата на личните данни и иска habeas data (Ley № 18.331 de Protección de datos personales y de Acción de „habeas data“). Той обхваща както физическите, така и юридическите лица.

(7)

Този закон е допълнен от Указ № 414/009 от 31 август 2009 г., приет с цел изясняване на някои аспекти на Закона и подробно уреждане на организацията, правомощията и функционирането на надзорния орган по защита на данните. В преамбюла на Указа се посочва, че е уместно националната правна система по този въпрос да се приравни към най-широко приетия сравним правен режим — основно режима, установен от европейските държави по силата на Директива 95/46/ЕО.

(8)

Разпоредби за защита на данните се съдържат също и в редица специални закони, които създават и уреждат бази данни, като например законите, регламентиращи някои публични регистри (публични актове, индустриална собственост и търговски марки, лични актове, актове за недвижима собственост, разрешителни за миннодобивни работи и информация за кредитния статус). Съгласно член 332 от Конституцията Закон № 18.331 се прилага субсидиарно към тези актове във връзка с въпросите, които не са уредени от горепосочените специални правни инструменти.

(9)

Правните норми за защита на данните, които се прилагат в Източна република Уругвай, обхващат всички основни принципи, необходими за осигуряване на достатъчна степен на защита на физическите лица, като едновременно с това в тях се предвиждат изключения и ограничения с цел защита на важни обществени интереси. Тези правни норми за защита на данните и изключенията отразяват принципите, установени в Директива 95/46/ЕО.

(10)

Прилагането на правните норми за защита на данните се гарантира чрез административни и съдебни средства за защита, по-специално чрез иска habeas data, който дава възможност на субекта на данни да подаде съдебен иск срещу администратора на данни, за да предяви правото си на достъп, коригиране и заличаване, както и чрез независимия надзор, осъществяван от надзорния орган — Регулаторния орган за контрол на личните данни (Unidad Reguladora y de Control de Datos Personales (URCDP), който разполага с правомощия за разследване, намеса и налагане на административни наказания в съответствие с разпоредбите на член 28 от Директива 95/46/ЕО, като този орган действа напълно независимо. Освен това всяка заинтересована страна има право да търси защита по съдебен ред чрез иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на незаконно обработване на личните ѝ данни.

(11)

Уругвайските органи за защита на данните предоставиха обяснения и уверения относно начина, по който трябва да се тълкува уругвайското право, като също така дадоха уверения, че уругвайското законодателство за защита на данните се прилага в съответствие с това тълкуване. По-специално уругвайските органи за защита на данните поясниха, че съгласно член 332 от Конституцията Закон № 18.331 се прилага субсидиарно към специалните закони, които създават и уреждат специфични бази данни, във връзка с въпросите, които не са уредени от горепосочените специални правни инструменти. Те също така уточниха, че Законът се прилага и по отношение на списъците, посочени в член 9, буква C) от Закон № 18.331, за чието обработване не се изисква съгласието на субекта на данни, като става въпрос по-специално за принципите на пропорционалност и окончателност, правата на субектите на данни и това, че те подлежат на надзор от страна на органа за защита на данните. По отношение на принципа на прозрачност уругвайските органи за защита на данните информираха, че задължението за осигуряване на необходимата информация на субекта на данни се прилага във всички случаи. По отношение на правото на достъп органът за защита на данните поясни, че при отправянето на искане e достатъчно субектът на данни да докаже своята самоличност. Уругвайските органи за защита на данните поясниха, че изключенията, свързани с принципа за международното предаване, предвидени в член 23, параграф 1 от Закон № 18.331, не може да се тълкуват като имащи по-широко приложно поле от тези по член 26, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО.

(12)

Настоящото решение взема предвид тези обяснения и уверения и се основава на тях.

(13)

Източна република Уругвай е страна и по Американската конвенция за правата на човека (Пактът от Сан Хосе, Коста Рика) от 22 ноември 1969 г., която е в сила от 18 юли 1978 г. (3) В член 11 от тази конвенция се урежда правото на неприкосновеност на личния живот, а в член 30 се посочва, че ограниченията, които в съответствие с тази конвенция може да се налагат при ползването или упражняването на правата или свободите, признати от Конвенцията, може да се прилагат само по силата на закони, приети поради съображения от общ интерес, и в съответствие с целите, за които са установени такива ограничения (член 30). Освен това Източна република Уругвай признава компетентността на Интерамериканския съд по правата на човека. Освен това на 1118-ото заседание на заместник-министрите на Съвета на Европа, проведено на 6 юли 2011 г., заместник-министрите поканиха Източна република Уругвай да се присъедини към Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108) и към нейния допълнителен протокол (ETS № 118), след издаването на положително становище от страна на съответния консултативен комитет (4).

(14)

С оглед на това следва да се счита, че Източна република Уругвай осигурява достатъчна степен на защита на личните данни съгласно Директива 95/46/ЕО.

(15)

Настоящото решение се отнася до адекватността на защитата, осигурена в Източна република Уругвай с оглед на спазването на изискванията на член 25, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. То не следва да се отразява върху други условия или ограничения, които водят до прилагането на други разпоредби на посочената директива, отнасящи се до обработването на лични данни на територията на държавите членки.

(16)

В интерес на прозрачността, а и за да се защити възможността на компетентните органи в държавите членки да осигурят защита на лицата по отношение на обработването на техните лични данни, е необходимо да се укажат извънредните обстоятелства, при които спирането на определени потоци от данни може да бъде оправдано, въпреки констатирането на достатъчна защита.

(17)

Комисията следва да наблюдава прилагането на решението и да докладва всички релевантни констатации на комитета, учреден съгласно член 31 от Директива 95/46/ЕО. Това наблюдение следва да обхваща, inter alia, режима на Източна република Уругвай, приложим спрямо предаването на данни в рамките на международни договори.

(18)

Работната група за защита на лицата при обработването на лични данни, създадена съгласно член 29 от Директива 95/46/ЕО, представи положително становище относно степента на защита по отношение на личните данни. Това становище бе взето предвид при подготовката на настоящото решение (5).

(19)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 31, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО,

а)

когато компетентен уругвайски орган е установил, че получателят нарушава приложимите норми за защита; или

б)

когато е налице голяма вероятност нормите за защита да бъдат нарушени, има основателни причини да се смята, че компетентният уругвайски орган не взема или няма да вземе подходящи и навременни мерки за разрешаване на въпросния случай, продължаването на предаването би довело до неизбежен риск от сериозно увреждане на субектите на данни и при тези обстоятелства компетентните органи на държавата членка са положили разумни усилия да предупредят отговарящата за обработването страна, установена в Източна република Уругвай, и да ѝ дадат възможност за отговор.