8.6.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 149/1

(1)

Крайната цел на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), която беше одобрена с Решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 г. за сключване на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (2), е да стабилизира концентрациите на парникови газове в атмосферата на равнище, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система. С оглед постигането на тази цел общото повишение на световната средногодишна температура на повърхността не трябва да е повече от 2 °C в сравнение със стойностите преди началото на индустриализацията, както бе прието на Конференцията по изменението на климата в Канкун през декември 2010 г. и в Копенхагенската спогодба. Последният доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) показва, че за постигането на тази цел емисиите на парникови газове в световен мащаб трябва да достигнат върхова стойност и да престанат да се увеличават най-късно до 2020 г. Това предполага повишаване на усилията в световен мащаб на всички страни с големи емисии.

(2)

Пазарите за права на емисии ще трябва да изиграят ключова роля, за да можем да посрещнем това предизвикателство. Те ще осигурят възможност за постигане на целите ни на по-ниска цена и за насърчаване на по-голяма амбиция. Освен това пазарите за права на емисии могат да бъдат ефективен начин за прехвърляне на финансови средства към развиващите се страни, така че да постигнем международния финансов пакет от 100 млрд. USD, договорен в Копенхаген. Това е свързано със сериозно увеличаване на мащаба на съществуващите механизми, в т.ч. реформа на Механизма за чисто развитие (CDM), с цел по-широко използване на стандартизирани базови линии и създаване на нови пазарни механизми.

(3)

Протоколът от Киото, който е одобрен с Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 г. за одобрение от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за промените на климата и съвместното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от нея (3), определи целите за намаляване на емисиите на парникови газове за 39 страни по конвенцията за периода 2008—2012 г. и въведе два механизма за създаване на международни кредити за намалени емисии, които страните по конвенцията могат да използват за компенсиране на своите емисии. При съвместното изпълнение (JI) се създават единици редуцирани емисии (ERU), а при Механизма за чисто развитие (CDM) — съответно сертифицирани единици редуцирани емисии (CER).

(4)

JI и CDM са познати като „чисто компенсационни механизми“, при които намаляването на емисиите на парникови газове с един тон дава право за емитиране на един тон парникови газове на друго място. Въпреки че подобни системи като цяло помагат за понижаване на цената на снижаване на емисиите в световен мащаб, като позволяват действия в страни, където това е икономически по-целесъобразно, те не помагат за такова намаляване на емисиите, което е необходимо за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 2 °C.

(5)

За да се ограничи глобалното затопляне до не повече от 2 °C, ЕС прие позицията, че ангажиментите на индустриализираните страни следва да бъдат допълнени от подходящи действия за смекчаване на последиците от страна на развиващите се страни, особено най-напредналите измежду тях. Паралелно с това постепенно следва да се създаде широк международен пазар за права на емисии на парникови газове (carbon market), който да може да доведе до необходимото глобално намаляване на емисиите по ефикасен начин, като се генерират международни кредити за намалявания на емисии под специфичен показател (benchmark), определен така, че да е под прогнозните емисии при липса на мерки за тяхното снижаване. Това изисква подходящи действия на развиващите се страни за смекчаване на въздействието върху климата. Въпреки че участието на най-слабо развитите страни в CDM би следвало да се засили, по-напредналите измежду развиващите се страни следва постепенно да преминат към участие в секторни пазарни механизми, а накрая и към системи за лимити и търговия с емисии (4).

(6)

Участието в JI и CDM, както и решенията за позволяване на използването на придобити по такива механизми кредити в системите за търговия с емисии, е доброволно. Следователно има разлика между кредитите за намалени емисии, които могат да бъдат генерирани в системите за търговия с емисии, и кредитите за намалени емисии, които страните по Протокола от Киото може да са решили да разрешат да бъдат използвани съгласно своето национално законодателство. Във връзка с това с Директива 2003/87/ЕО вече бе изключено използването на предписани емисионни единици, а с Директива 2004/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) бе разрешено използването на някои кредити по JI и CDM, но с хармонизирани ограничения относно използването на международни кредити за намалени емисии по проекти от областта на ядрената енергетика, земеползването и горскостопанските дейности, и беше предвидена възможност държавите-членки да могат да позволяват на операторите да използват определени количества други видове международни кредити за намалени емисии. Директива 2003/87/ЕО предвижда да бъдат приети хармонизирани разпоредби за прилагане по отношение на ограниченията за използване на международни кредити за намалени емисии.

(7)

Използването на международни кредити за намалени емисии по проекти, отнасящи се за трифлуорометана (HFC-23) и диазотния оксид (N2O) от производството на адипинова киселина (по-долу „проекти, отнасящи се за технологични газове“), следва да бъде ограничено. Това е в съответствие със заключенията на Европейския съвет от октомври 2009 г. за насърчаване на развиващите се страни, и по-специално по-напредналите измежду тях, да предприемат подходящи действия за смекчаване на въздействието. По-голямата част от проектите, отнасящи се за технологични газове, се осъществяват в напредналите развиващи се страни, които имат достатъчно възможности сами да финансират тези нескъпоструващи намаления на емисии, а вече придобитите приходи от тези проекти в миналото би следвало да са достатъчни за тяхното по-нататъшно финансиране. Въвеждането на ограничения за използването на кредити за намалени емисии във връзка с технологични газове, по-специално ако то е последвано от съответните решения на международно равнище, би следвало да доведе до по-равномерно географско разпределение на ползите от механизмите, създадени по Протокола от Киото.

(8)

Проектите, отнасящи се за технологични газове, повдигат въпроси относно опазването на околната среда. Извънредно високите нива на възвращаемост от разграждането на HFC-23 водят до стимулиране на продължаващото производство и използване на хлородифлуорометан (HCFC-22) — вещество със силно разрушително действие върху озоновия слой, което представлява и парников газ — в регистрирани инсталации и при максималните нива, разрешени съгласно методиката за този вид проекти. В резултат на това производството на HCFC-22 вероятно е по-високо, отколкото би било при липса на такъв вид проекти. Това от своя страна поставя под въпрос възможността на „Корекцията на производството и потреблението на халогенирани въглеводороди (HCFC) от Монреал — 2007 г.“ съгласно Монреалския протокол относно веществата, които разрушават озоновия слой (6), да сложи началото на ускорено постепенно преустановяване на използването на HCFC-22 за употреби, различни от изходни суровини. То е несъвместимо и с финансирането от държавите-членки на постепенното преустановяване на производството на HCFC-22 чрез вноски към многостранния фонд по Монреалския протокол. Въпросните високи нива на възвръщаемост водят до изкривяване на икономическите стимули и на конкуренцията, както и до преместване на производството от производители на адипинова киселина, установени в ЕС, към регистрирани производители от трети държави. Много по-благоприятното третиране на производителите на адипинова киселина, участващи в механизмите от Киото, в сравнение с производителите, които се присъединяват към схемата на Съюза от 2013 г. нататък, ще повиши риска от подобно изместване на производството, както и от нетно повишаване на глобалните емисии. С оглед намаляване на изкривяването на икономическите стимули и на конкуренцията и избягване на изместването на емисиите на парникови газове са оправдани ограничения в използването на споменатите международни кредити за намалени емисии.

(9)

Международните кредити за намалени емисии по проекти, отнасящи се за технологични газове, нямат принос за преноса на технологии или за необходимата дългосрочна трансформация на енергийните системи в развиващите се страни. Снижаването на емисиите на посочените технологични газове чрез JI или CDM няма принос за намаляване по най-ефективен начин на глобалните емисии на парникови газове, защото високата възвръщаемост за разработващите проектите лица не се използва за намаляване на емисиите.

(10)

Прилагането на цялостно ограничаване на използването на специфични видове кредити за намалени емисии е предвидено в член 11а, параграф 9 от Директива 2003/87/ЕО. Подобно ограничаване е уместно да се прилага за проекти, отнасящи се за технологични газове. Цялостното ограничаване на използването най-добре решава въпроса с нежеланите последствия за конкуренцията и околната среда по отношение на въпросните кредити за намалени емисии, подобрява икономическата ефективност от намаляването на емисиите в световен мащаб и екологичните характеристики на пазара за права на емисии, като насърчава инвестициите в технологии с ниска въглеродна интензивност.

(11)

В съответствие с член 11а, параграф 9 от Директива 2003/87/ЕО мерките, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат от 1 януари 2013 г., което съгласно цитирания член е повече от шест месеца и по-малко от три години от датата на тяхното приемане. Посочените мерки не засягат използването на кредити за намалени емисии във връзка с технологични газове с цел спазване на задълженията за намаляване на емисиите през 2012 г.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по изменение на климата,