6.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 261/27

(1)

С писмо от 7 ноември 2003 г. Постоянното представителство на Франция към Европейския съюз уведоми Комисията в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу „ДФЕС“) (1) за освобождаване от такса „екарисаж“ на някои предприятия, които продават месо на дребно.

(2)

Първоначалното уведомление се отнасяше, от една страна, до помощта, отпусната през 2003 г., и, от друга страна, до помощта, предвидена за периода от 2004 г. нататък. Тъй като част от помощта беше вече отпусната, Комисията тогава реши да раздели досието. От помощта, отпусната през 2003 г., в рамките на настоящото решение се проучва само освобождаването от такса „екарисаж“.

(3)

Таксата „екарисаж“ беше премахната на 1 януари 2004 г. След това финансирането на публичната услуга за екарисаж беше осигурено чрез въвеждането на „такса клане“, по отношение на която Комисията не възрази (2).

(4)

В рамките на разследването на случая „такса клане“ (държавна помощ № N 515A/03) френските власти изпратиха на Комисията информация, отнасяща се и до разглеждания случай, по-специално с писмо от 29 декември 2003 г.

(5)

С писмо от 7 април 2005 г., регистрирано на 12 април 2005 г., френските власти предоставиха допълнителна информация, поискана от Комисията с писмо от 4 март 2005 г.

(6)

Комисията откри процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС относно въпросната помощ с писмо № SG(2005)D/ 202956 от 7 юли 2005 г.

(7)

Решението за откриване на процедурата бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията прикани другите държави-членки и заинтересованите трети страни да представят своите съображения относно въпросната помощ.

(8)

Френските власти изпратиха своите коментари с писма от 20 септември 2005 г. и 15 ноември 2005 г., регистрирани на 17 ноември 2005 г.

(9)

Комисията получи съображенията на Конфедерацията на месарите, колбасарите и месопреработвателите (Confédération de la boucherie, boucherie-charcuterie, traiteurs, наричана по-долу „CFBCT“) от 18 октомври 2005 г. и съображенията на едно частно дружество от 17 октомври 2005 г. (4) и от 11 юли 2008 г.

(10)

С писмо от 18 април 2011 г. френските власти потвърдиха, че освобождаването от плащане на таксата за закупуване на месо (наречена „такса екарисаж“), предоставено през 2003 г. на някои предприятия за търговия със селскостопански продукти, е в съответствие с Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (5).

(11)

Въпросната мярка се отнася до финансирането за 2003 г. на публичната услуга за екарисаж и за унищожаването на месни и костни брашна, които нямат вече търговска стойност.

(12)

Публичната услуга за екарисаж е била преди това финансирана от таксата „екарисаж“, учредена с член 302а ZD от Общия кодекс за данъците във Франция, въведен с член 1 от Закон № 96-1139 от 26 декември 1996 г. относно събирането и унищожаването на животински трупове и отпадъци от кланици (наричан по-долу „Законът от 1996 г.“).

(13)

Таксата „екарисаж“ се е отнасяла до закупуване на месо и други посочени продукти от всяко лице, което реализира продажби на дребно на тези продукти. Таксата се е налагала по принцип на всяко лице, което продава на дребно. Нейната основа е била образувана от стойността без данък върху добавената стойност (ДДС) на закупените продукти независимо от произхода им:

(14)

Предприятията, чийто оборот през предходната календарна година е бил под 2 500 000 френски франка (FRF) (6) (381 122 EUR) без ДДС, са били освободени от таксата. Ставките на таксите са били определени на 0,5 % върху закупени месечни количества на стойност без ДДС до 125 000 FRF (19 056 EUR) и на 0,9 % над 125 000 FRF. Член 35 от Финансовия закон за изменения през 2000 г. (Закон № 2000-1353 от 30 декември 2000 г.) е внесъл някои изменения в механизма на таксата „екарисаж“, влезли в сила на 1 януари 2001 г. Тези изменения са имали за цел да неутрализират последиците от кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) и причинените от нея допълнителни разходи. По-късно основата на таксата е била разширена с „други месни продукти“. Ставката на таксата е била определена на 2,1 % върху закупени месечни количества на стойност до 125 000 FRF (19 056 EUR) и на 3,9 % — над 125 000 FRF. Освен това всички предприятия, чийто оборот през предходната календарна година е бил под 5 000 000 FRF (762 245 EUR) без ДДС, са били освободени от таксата.

(15)

Първоначално, т.е. считано от 1 януари 1997 г., приходът от таксата е постъпвал в специално създаден за тази цел фонд, чието предназначение е било да финансира услугата за събиране и унищожаване на животински трупове и отпадъци от кланици, признати за негодни за консумация от човека и животните, т.е. дейностите, определени като задача за обществена услуга от член 264 от Селскостопанския кодекс (Code rural). Фондът е бил управляван от Националния център за управление на структурите на земеделските стопанства (Centre national pour l’aménagement des structures des exploitations agricoles, CNASEA).

(16)

Считано от 1 януари 2001 г., приходът от таксата „екарисаж“ е бил внасян непосредствено в общия държавен бюджет, а не вече във фонда, създаден за тази цел. За 2003 г. са открити бюджетни кредити при Министерството на земеделието, храните, рибарството и селските въпроси (Ministère de l’agriculture, de l’alimentation, de la pêche et des affaires rurales) с Наредба № 2002-1580 от 30 декември 2002 г. относно прилагането на Финансовия закон за 2003 г. Те са вписани като основни разходи на това министерство в дял IV, „Публично подпомагане“, част 4, „Икономически мерки, поощрения и подпомагане“. За 2003 г. приходът от тази такса е достигнал 550 млн. EUR.

(17)

Уведомлението от 2003 г. е предвиждало помощ за съхраняването и унищожаването на животинските брашна, както и помощ за транспорта и унищожаването на животни, които са открити мъртви, и на отпадъци от кланици. Освен това Законът от 1996 г. е предвиждал освобождаването на предприятията, които продават месо на дребно и чийто годишен оборот е под 762 245 EUR. Според данните, с които разполага Комисията, Законът от 1996 г. е бил в сила през цялата 2003 година.

(18)

В решението си за откриване на процедура Комисията заключи, че мерките за помощ относно прибирането и унищожаването на животни, които са намерени мъртви, както и за съхраняването и унищожаването на животински брашна и отпадъци от кланици, не заплашват да се отразят неблагоприятно на условията за търговията до степен, която противоречи на общия интерес. Те могат следователно да се възползват от дерогацията, определена в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като мерки, които могат да допринесат за развитието на сектора. От друга страна, Комисията реши да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, във връзка с наличието и съвместимостта на помощта в полза на търговията, освободена от заплащането на таксата „екарисаж“.

(19)

При откриването на процедурата за разследване Комисията счете, че освобождаването от заплащане на таксата „екарисаж“ се очаква да доведе до загуба на ресурси за държавата и не изглежда оправдано от естеството и устройството на системата за данъчно облагане, чиято цел е да осигури приходите за държавата. В действителност, според данните, с които разполага Комисията, освобождаването не е било свързано с оборота, реализиран при продажби на месо, а с общата сума на продажбите.

(20)

Тъй като таксата „екарисаж“ се изчислява въз основата на стойността на месни продукти, не изглежда оправдано да бъде освободено от заплащането на таксата предприятие с оборот, който включва по-големи продажби на месо, докато неговият конкурент, който реализира по-малък оборот от продажба на месо, ще трябва да заплати таксата.

(21)

Следователно това освобождаване би представлявало избирателно предимство. Това би означавало помощ в полза на продавачите, които, освободени от таксата, ще получат облекчаване на данъчната тежест. Въз основа на числените данни за търговията с месо Комисията заключи, че освобождаването през 2003 г. от таксата на търговци с оборот под 762 245 EUR, е предимство, което би могло да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(22)

Комисията не можеше да изключи, че освобождаването от таксата може да засегне търговията между държавите-членки, по-специално в пограничните райони.

(23)

Следователно изглеждаше, че освобождаването от тази такса на търговците с годишен оборот под 762 245 EUR представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(24)

В разглеждания случай изглеждаше, че освобождаването се състои в облекчаване на данъчната тежест, лишено от какъвто и да било стимулиращ елемент и от каквато и да било насрещна престация от страна на получателите, и чиято съвместимост с правилата за защита на конкуренцията не е доказана.

(25)

Комисията счете следователно, че помощта попада в обхвата на точка 3.5 от Насоките на Общността относно държавната помощ в селското стопанство (7), които бяха в сила през разглеждания период. Тази точка определяше, че за да бъде разглеждана като съвместима с общия пазар, всяка мярка за помощ трябва да съдържа известен стимулиращ елемент или да изисква насрещна престация от страна на получателя. Следователно, освен изключенията, предвидени изрично в законодателството на Общността или в нейните насоки, едностранната държавна помощ, предназначена просто за подобряване на финансовото положение на производителите, но без какъвто и да е принос за развитието на сектора, се разглежда като оперативна помощ, несъвместима с общия пазар.

(26)

За търговията, освободена от заплащане на таксата „екарисаж“, Комисията не можеше да изключи наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, нито това, че става въпрос за оперативна помощ, относно чиято съвместимост с вътрешния пазар Комисията имаше своите съмнения.

(27)

Френските власти представиха своите съображения с писма от 20 септември 2005 г. и 15 ноември 2005 г. В тези писма те потвърдиха, че не може да се отрече, че освобождаването от такса, от което са се възползвали неподлежащите на такса предприятия, представлява помощ по смисъла на Договора за ЕО. Комисията е включила впрочем подобно определение в своето Решение 2005/474/ЕО (8) относно освобождаването, прилагано между 1 януари 1997 г. и 31 декември 2002 г. (помощ NN 17/01, прекласифицирана C 49/02).

(28)

От друга страна, френските власти са изтъкнали преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1998/2006, че помощта попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (9). Те подчертаха, че броят на въпросните предприятия, който е възлизал средно на повече от 100 000 годишно, както и прагът на годишния оборот, определен за освобождаването (762 245 EUR), означават, че размерът на освобождаването, който би могъл да представлява държавна помощ, е във всички случаи под прага от 100 000 EUR за период от три години, определен от Регламент (ЕО) № 69/2001.

(29)

За да докажат, че размерът на освобождаването, предоставено на тези предприятия през 2003 г., е бил систематично под 100 000 EUR за три години, френските власти използваха два метода.

(30)

На първо място френските власти определиха годишния оборот на предприятие, което би заплатило такса от 100 000 EUR за три години, т.е. средно за една година 33 333 EUR. На базата на тази сума, разделена на части в зависимост от ставките на таксуване (2,1 % и 3,9 %), те пресметнаха основата на таксата, отговаряща на покупките на месо от предприятието. Накрая, въз основа на стойността на тези покупки на месо, френските власти стигнаха до оценка на годишния оборот, изхождайки от хипотезата (максималистична), че става въпрос за предприятие, което е специализирано за търговия с месо. Така този метод им дава възможност да стигнат до годишен оборот на предприятието, който е далеч над прага за освобождаване от таксата. Прагът на освобождаване от 762 245 EUR се оказва следователно далеч надхвърлен, което значи, че предприятие, което би заплатило такса от 100 000 EUR за три години, не може по никакъв начин да бъде освободено от таксата върху покупките на месо.

(31)

На второ място, френските власти определиха размера на таксата на предприятие, специализирано за месо, чийто годишен оборот е малко под прага на освобождаване от 762 000 EUR. На базата на съотношение между покупките и оборота 0,58 (10) френските власти изчислиха стойността на покупките на месо от това предприятие, а именно 441 960 EUR (762 000 × 0,58). Този втори метод доказва, че максималната сума на освобождаване е 13 132 EUR годишно за едно предприятие — т.е. сума, която остава във всички случаи по-малка от 100 000 EUR за три години.

(32)

След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1998/2006 френските власти потвърдиха, че освобождаването от плащане на таксата върху покупките на месо (наречена „такса екарисаж“), предоставено през 2003 г. на някои предприятия за търговия със селскостопански продукти, попада в обхвата на посочения регламент, и по-специално на член 5 от него във връзка с преходните мерки.

(33)

На първо място Конфедерацията на месарите, колбасарите и месопреработвателите (наричана по-долу „CFBCT“) изтъкна, че въпросната мярка не отговаря на критериите за определяне на държавна помощ и че механизмът на таксуване, приложен към някои предприятия в зависимост от размера на техния оборот, е напълно обоснован от принципите на общото устройство на системата за облагане. Според CFBCT таксата върху покупките на месо се събира и контролира съгласно правилата, приложими към ДДС и приравнените към него данъци. Определянето на прага на освобождаване от таксата е направено въз основа на обективен и рационален критерий, както и при критериите, приложими при определянето на прага за други данъци. Законът от 1996 г. се вписва в логиката на френската система за събиране на ДДС. Той следователно не е имал за цел да предостави извънредно предимство на някои предприятия, а чрез въвеждането на праг на таксуване всъщност е бил насочен към отчитане на способността за плащане на предприятията, и по-специално на жизнеспособността на занаятчиите месари.

(34)

На второ място, според CFBCT тази мярка не засяга вътреобщностната търговия. Всъщност изключително малкият размер на предприятията, засегнати от въпросната мярка, както и изключително ограниченият от гледна точка на територията пазар, на който те действат, будят съмнения в наличието на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(35)

Дори ако следва да се приеме, че предприятията, освободени от плащането на таксата, са получили наистина помощ, CFBCT твърди, че тази помощ е във всички случаи съвместима с правилата на Договора.

(36)

Комисията следва да има предвид, че освобождаването на малките месарници и занаятчиите месари е в случая оправдано от съображения от общ интерес: управлението на кризата с „лудата крава“ и необходимата преработка на опасните продукти. Освен това тази мярка засяга само малките и средните предприятия и попада потенциално в обхвата на регламентите за освобождаване, които са били в сила през въпросния период, а именно на Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия (11) и на Регламент (ЕО) № 1/2004 на Комисията от 23 декември 2003 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към държавните помощи за малки и средни предприятия, които произвеждат, преработват и търгуват със селскостопански продукти (12).

(37)

Във всички случаи CFBCT твърди, че изискването за възстановяване на помощта, което би влязло в сила, ако мярката бъде определена като несъвместима държавна помощ, би нарушило член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (13), тъй като евентуално отрицателно решение с възстановяване не би взело предвид оправданите правни очаквания на предприятията получатели.

(38)

При всички обстоятелства последващата оценка на размера на помощта въз основа на облагане със задна дата вероятно ще бъде под праговете на минималната помощ, тъй като потенциалните получатели на тази помощ са били в преобладаващата си част микропредприятия.

(39)

Според информацията, с която разполага Комисията, въпросното частно дружество развива търговия с хранителни продукти във Франция. Тъй като е изплатила таксата „екарисаж“ през периода 2001—2003 г. и е поискала възстановяване на сумата, изплатена на френските данъчни служби, дружеството счита, че е заинтересовано да представи своите съображения в рамките на настоящата процедура.

(40)

Дружеството твърди, че противно на заключението на Комисията в нейното решение за откриване на процедура от 5 юли 2005 г. (2005/C 228/06) (14), не липсва връзка между помощта в сектора на екарисажа и таксата върху покупките на месо. То счита, че таксата „екарисаж“, изплатена през 2003 г., се основава на член 302а ZD от Общия кодекс за данъците и финансира механизъм за държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС. Тъй като Комисията не е била предварително уведомена за този механизъм, той следва да бъде обявен за незаконосъобразен.

(41)

Освен това дружеството твърди, че освобождаването от таксата е несъвместимо съгласно член 107 от ДФЕС и че това би довело до несъвместимост на таксата с принципа на равнопоставеност пред публичните органи и съответно — с правилата за конкуренция.

(42)

В съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС, с изключение на дерогациите, определени от посочения Договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(43)

Членове 107—109 от ДФЕС се прилагат за сектора на свинското месо в съответствие с член 21 от Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на свинско месо (15). Те се прилагат за сектора на говеждото и телешкото месо в съответствие с член 40 от Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (16). Преди приемането на Регламент (CE) № 1254/1999 членове 107—109 от ДФЕС се прилагаха за сектора на говеждото и телешкото месо в съответствие с член 24 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета (17). Те се прилагат за сектора на овчето и козето месо в съответствие с член 22 от Регламент (ЕО) № 2467/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно общата организация на пазара на овче и козе месо (18). Същите членове се прилагат за сектора на птичето месо в съответствие с член 19 от Регламент (ЕИО) № 2777/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на птиче месо (19). Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (20) отмени тези отделни регламенти и предвижда в своя член 180, че правилата в областта на държавната помощ се прилагат за посочените по-горе продукти.

(44)

Френските власти потвърдиха, че освобождаването от плащане на таксата за закупуване на месо (наречена „такса екарисаж“), предоставено през 2003 г. на някои предприятия за търговия със селскостопански продукти, попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 1998/2006.

(45)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1998/2006 помощта, която отговаря на условията, определени от него, се разглежда като неотговаряща на всички критерии на член 107, параграф 1 от ДФЕС и следователно като неподлежаща на задължението за уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(46)

Регламент (ЕО) № 1998/2006 се прилага за помощта, отпусната на предприятията от всички сектори, но в случая с предприятията, осъществяващи дейност по преработка и търговия със селскостопанските продукти, посочени в приложение I към Договора за ЕО, той се прилага само ако размерът на помощта не е определен въз основа на цената или количеството на продуктите от този вид, закупени от първични производители или пуснати на пазара от въпросните предприятия, и ако помощта не зависи от това дали се предоставя частично или изцяло на първични производители.

(47)

В съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 същият се прилага към помощите, предоставени преди влизането му в сила на предприятия, осъществяващи дейност по преработка и търговия със селскостопански продукти, ако съответната помощ изпълнява всички условия, посочени в член 1 и член 2. Регламент (ЕО) № 1998/2006 влезе в сила на 29 декември 2006 г.

(48)

В съответствие с член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 общият размер на минималната помощ, предоставена на едно и също предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR за период от три данъчни години. Определеният таван се изразява като безвъзмездна помощ в паричен еквивалент. Всички използвани цифри са в брутно изражение, т.е. преди приспадане на данъци или други такси. Когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездна помощ, за размер на помощта се приема брутният еквивалент на помощта.

(49)

Въпросните предприятия са осъществявали дейност по преработка и търговия с продуктите, посочени в приложение I от Договора за ЕО, и с други продукти, и са били освободени от таксата „екарисаж“ през 2003 г. Съгласно преходните мерки, определени в член 5 от него, Регламент (ЕО) № 1998/2006 е следователно приложим в конкретния случай.

(50)

Френските власти установиха, че условията, поставени от Регламент (ЕО) № 1998/2006, са изпълнени, като доказаха, че брутният еквивалент на помощта, предоставена поотделно от всеки получател, не надхвърля в никой случай 200 000 EUR за период от три години, тъй като максималната сума на освобождаване е 13 132 EUR годишно за едно предприятие (вж. съображение 29).

(51)

Като има предвид изложеното по-горе, Комисията счита, че освобождаването на предприятията, които продават месо на дребно и чийто годишен оборот е под 762 245 EUR през 2003 г., попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 1998/2006 и отговаря на определените в него условия. Ето защо освобождаването не представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС,