22.7.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 192/39

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 9 юни 2011 година

за одобряване от името на Европейския съюз на Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството

(2011/432/ЕС)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 3, първа алинея във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) и параграф 8, втора алинея, първо изречение от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)	Съюзът работи за установяването на общо съдебно пространство, основано на принципа на взаимно признаване на решения.

(2)

Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството (наричана по-нататък „Конвенцията“) представлява добра основа за световна система за административно сътрудничество и за признаване и изпълнение на решения и конвенции по въпросите на издръжката, като предвижда безплатна правна помощ при почти всички дела, свързани с издръжка на деца, и опростена процедура за признаване и изпълнение.

(3)	Член 59 от Конвенцията позволява на регионалните организации за икономическа интеграция, като Съюза, да подписват, приемат, утвърждават или да се присъединяват към Конвенцията.

(4)

Уредените от Конвенцията въпроси са предмет и на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (2). В съответствие с договореното при приемането на Решение 2011/220/ЕС на Съвета (3) за подписване на Конвенцията Съюзът следва да одобри Конвенцията сам и да упражнява компетентността си по всички уредени в нея въпроси. Следователно държавите-членки следва да бъдат обвързани от Конвенцията по силата на одобряването ѝ от Съюза.

(5)	Ето защо при одобряване на Конвенцията Съюзът следва да направи декларация за компетентност по член 59, параграф 3 от Конвенцията.

(6)	Освен това при одобряването на Конвенцията Съюзът следва да формулира всички резерви и да направи всички декларации, които са допустими съответно по членове 62 и 63 от Конвенцията и които счита за необходими.

(7)

В съответствие с член 2, параграф 3 от Конвенцията в това отношение Съюзът следва да декларира, че ще разшири приложението на глави II и III от Конвенцията, като включи задълженията за издръжка на съпрузи или бивши съпрузи. Същевременно той следва да направи едностранна декларация, с която да се ангажира да разгледа на по-късен етап възможността за допълнително разширяване на приложното поле.

(8)

Съюзът следва да формулира и резервата по член 44, параграф 3 от Конвенцията относно езиците, приети в съобщенията между централните органи. Държавите-членки, които желаят Съюзът да направи тази резерва по отношение на тях, следва предварително да уведомят Комисията, като посочат точното съдържание на резервата, която да бъде направена.

(9)

На последно място Съюзът следва да направи декларациите по член 11, параграф 1, буква ж) и член 44, параграфи 1 и 2 от Конвенцията. Държавите-членки, които желаят Съюзът да направи такива декларации по отношение на тях, следва предварително да уведомят Комисията, като посочат точното съдържание на декларациите, които да бъдат направени.

(10)

Държава-членка, която впоследствие има нужда да оттегли резервата, съдържаща се в приложение II, която се отнася до нея, или да оттегли или измени декларация, съдържаща се в приложение III, която се отнася до нея, или да добави в приложение III декларация, която се отнася до нея, следва да уведоми Съвета и Комисията за това. Въз основа на това Съюзът следва да уведоми депозитаря съответно.

(11)

Държавите-членки следва да информират Комисията за централните органи, определени в съответствие с член 4, параграф 3 от Конвенцията, както и да ѝ предоставят информацията относно правото, производствата и услугите, посочена в член 57 от Конвенцията. Комисията следва да изпрати тази информация на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право (наричано по-долу „Постоянното бюро“) при депозиране от страна на Съюза на документа за одобряване, изискван съгласно Конвенцията.

(12)

Когато държавите-членки предоставят на Комисията необходимата информация относно централните си органи и своето право, производства и услуги, те следва да използват формуляра за профила на държавите, препоръчан и публикуван от Хагската конференция по международно частно право, по възможност в електронен вид.

(13)	Държава-членка, която впоследствие има нужда да промени информацията относно централния орган или правото, производствата и услугите, следва да информира пряко Постоянното бюро за това, като същевременно уведоми за промените и Комисията.

(14)

В съответствие с член 3 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство и Ирландия участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(15)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството (наричана по-нататък „Конвенцията“) се одобрява от името на Европейския съюз.

Текстът на Конвенцията е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета се оправомощава да посочи лицето(лицата), упълномощено(и) да депозира(т) от името на Съюза документа, посочен в член 58, параграф 2 от Конвенцията.

Член 3

При депозирането на документа, предвиден в член 58, параграф 2 от Конвенцията, Съюзът прави декларацията за компетентност по член 59, параграф 3 от Конвенцията.

Текстът на тази декларация е приложен като част А от приложение I към настоящото решение.

Член 4

1.   При депозирането на документа, предвиден в член 58, параграф 2 от Конвенцията, Съюзът декларира в съответствие с член 2, параграф 3 от Конвенцията, че ще разшири прилагането на глави II и III от Конвенцията по отношение на задължения за издръжка на съпрузи и бивши съпрузи.

Текстът на тази декларация е приложен като част Б от приложение I към настоящото решение.

2.   При депозирането на документа, предвиден в член 58, параграф 2 от Конвенцията, Съюзът прави едностранната декларация, чийто текст е приложен като приложение IV към настоящото решение

Член 5

При депозирането на документа, предвиден в член 58, параграф 2 от Конвенцията, Съюзът прави резервата по член 44, параграф 3 от Конвенцията по отношение на държавите-членки, които възразяват срещу използването на френски или на английски език в съобщенията между централните органи.

Текстът на тази резерва е приложен като приложение II към настоящото решение.

Член 6

При депозирането на документа, предвиден в член 58, параграф 2 от Конвенцията, Съюзът прави декларациите по член 11, параграф 1, буква ж) от Конвенцията по отношение на информацията или документите, изисквани от държавите-членки, декларациите по в член 44, параграф 1 от Конвенцията по отношение на езиците, които държавите-членки ще приемат освен собствените си официални езици, както и декларацията по член 44, параграф 2 от Конвенцията.

Текстът на тези декларации е приложен като приложение III към настоящото решение.

Член 7

1.   Най-късно до 10 декември 2012 г. държавите-членки съобщават на Комисията:

а)	данните за връзка на централните органи, определени в съответствие с член 4, параграф 3 от Конвенцията; и

б)	информацията относно правото, производствата и услугите, посочена в член 57 от Конвенцията.

2.   За съобщаването на посочената в параграф 1 информация на Комисията държавите-членки използват формуляра за профила на държавите, препоръчан и публикуван от Хагската конференция по международно частно право, по възможност в електронен вид.

3.   Комисията предава отделните формуляри за профила на държавите, попълнени от държавите-членки, на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право (наричано по-нататък „Постоянното бюро“), когато Съюзът депозира документа, посочен в член 58, параграф 2 от Конвенцията.

Член 8

Държава-членка, която желае да измени или оттегли резервата, съдържаща се в приложение II, която се отнася до нея, или да измени или оттегли декларация, съдържаща се в приложение III, която се отнася до нея, или да добави в приложение III декларация, която се отнася до нея, уведомява Съвета и Комисията за исканото изменение, оттегляне или добавяне.

Впоследствие Съюзът уведомява депозитаря в съответствие с член 63, параграф 2 от Конвенцията.

Член 9

Държава-членка, която след първоначалното предаване от Комисията на формуляра за профила на държавите желае да промени информацията в този формуляр, информира за това пряко Постоянното бюро или, в случай че използва формуляра за профила на държавите в електронен вид — пряко прави необходимата промяна. Тя информира същевременно и Комисията.

Член 10

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

---

(1)  Становище от 11 февруари 2010 г. (ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 98).

(2)  ОВ L 7, 10.1.2009 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 93, 7.4.2011 г., стр. 9.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Декларации на Европейския съюз при одобрението на Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството (наричана по-нататък „Конвенцията“) в съответствие с член 63 от нея

А.   ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛЕН 59, ПАРАГРАФ 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ВЪПРОСИ, УРЕДЕНИ ОТ КОНВЕНЦИЯТА

1.	Европейският съюз декларира, че той има компетентност по всички уредени от Конвенцията въпроси. Неговите държави-членки са обвързани от Конвенцията по силата на одобрението ѝ от Европейския съюз.

2.

Настоящите членове на Европейския съюз са Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

3.	Независимо от това настоящата декларация не се прилага по отношение на Кралство Дания в съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.

Настоящата декларация не е приложима за териториите на държавите-членки, по отношение на които не се прилага Договорът за функционирането на Европейския съюз (вж. член 355 от посочения договор), и не засяга актове или позиции, които могат да бъдат приети съгласно Конвенцията от съответните държави-членки от името на тези територии и в техен интерес.

5.

Централните органи на всяка отделна държава-членка на Европейския съюз отговарят за прилагането на Конвенцията посредством сътрудничество между централните органи. Следователно винаги когато е необходимо централен орган на договаряща държава да се свърже с централен орган на държава-членка на Европейския съюз, този орган следва да се свърже пряко със съответния централен орган. Ако счетат за целесъобразно, държавите-членки на Европейския съюз ще участват и във всички специални комисии, на които може да бъде възложено да следят за прилагането на Конвенцията.

Б.   ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

Европейският съюз декларира, че ще разшири приложението на глави II и III от Конвенцията, така че то да обхване задълженията за издръжка на съпрузи и бивши съпрузи.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Резерва на Европейския съюз при одобрението на Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството (наричана по-нататък „Конвенцията“) в съответствие с член 62 от нея

Европейският съюз прави следната резерва по член 44, параграф 3 от Конвенцията:

Чешката република, Република Естония, Република Гърция, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Кралство Нидерландия, Република Полша, Словашката република, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия възразяват срещу използването на френски език в съобщенията между централните органи.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Декларации на Европейския съюз при одобряването на Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството (наричана по-нататък „Конвенцията“) в съответствие с член 63 от нея

1.   ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛЕН 11, ПАРАГРАФ 1, БУКВА ж) ОТ КОНВЕНЦИЯТА

Европейският съюз декларира, че в изброените по-долу държави-членки всяка молба, която не е молба по член 10, параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а) от Конвенцията, трябва да включва информацията или документите, посочени за всяка от изброените държави-членки, както следва:

Кралство Белгия:

—	за молби по член 10, параграф 1, букви д) и е) и параграф 2, букви б) и в) — заверен препис или преписи на пълния текст на решението или решенията.

Чешката република:

—	пълномощното, дадено от молителя на централния орган съгласно член 42.

Федерална република Германия:

—	гражданството, професията или занятието на кредитора и, когато е уместно, името и адреса на неговия законен представител,

—	гражданството, професията или занятието на длъжника, доколкото са известни на кредитора,

—	в случай на молба от доставчик на услуги по публичното право, предявяващ прехвърлени претенции за издръжка — името и данните за контакт на лицето, чиито претенции са били прехвърлени,

—	при индексация на изпълняемо вземане — метода за изчисляване на индексацията, а при задължение за плащане на законна лихва — законния лихвен процент и датата, от която започва да се начислява задължителната лихва.

Република Латвия:

—

молбата включва личния код на молителя (ако е определен в Република Латвия) или идентификационния номер, ако е определен; личния код на ответника (ако е определен в Република Латвия) или идентификационния номер, ако е определен такъв; личните кодове (ако са определени в Република Латвия) или идентификационните номера, ако са определени такива, на всички лица, за които се иска издръжка,

—

молбите, посочени в член 10, параграф 1, букви а), б), г) и е) и член 2, букви а) и в) от Конвенцията, които не се отнасят до издръжка на деца (по смисъла на член 15 от Конвенцията), се придружават от документ, в който се посочва в каква степен молителят е получил безплатна правна помощ в държавата по произход, като в него се съдържа информация за вида и размера на вече поисканата правна помощ и се посочва каква допълнителна правна помощ ще бъде необходима.

Република Полша:

I.   Молба по член 10, параграф 1, буква б)

1.	Всяка молба за изпълнение на решение следва да съдържа наименованието на съда, постановил решението, датата на решението и името и фамилията на страните по производството.

2.

Следва да се приложат следните документи: — оригинал на изпълнителното основание (заверен препис на съдебното решение заедно със заповедта за изпълнението му), — подробен списък на просрочените задължения, — данните за банковата сметка, по която следва да се превеждат сумите, получени при изпълнение на решението, — копие на молбата заедно с приложенията, — превод на всички документи на полски от (професионален) заклет преводач.

3.	Молбата, основанията за молбата, списъкът на просрочените задължения и информацията относно финансовото състояние на длъжника трябва да бъдат подписани лично от кредитора(ите) или, за непълнолетни лица, от техния законен представител.

4.	Когато кредиторът не разполага с оригинала на изпълнителното основание, в молбата се посочва причината за това (напр. изгубен или унищожен документ или ако изпълнителното основание не е постановено от съд).

5.	В случай на загубено изпълнително основание се прилага молба за изготвяне на ново изпълнително основание, което да замени загубеното.

II.   Молби по член 10, параграф 1, букви в) и г)

1.	Във всяка молба за постановяване на решение за присъждане на издръжка на дете за всеки отделен кредитор следва да е посочена месечната сума, която се иска да бъде установена в изпълнителното основание за издръжката на детето.

2.	Молбата и основанията за нея трябва да бъдат подписани лично от кредитора(ите) или, в случай на непълнолетни лица, от техния законен представител.

3.

В основанията за подаване на молба за постановяване на решение е необходимо да се посочат всички факти, обосноваващи искането, и в частност да се даде информация относно: а) отношението между кредитора и длъжника: дете (дете от брак/официално признато от длъжника дете/бащинство на детето, постановено със съдебно решение), друг роднина, съпруг(а), бивш(а) съпруг(а), свързано лице; б) информацията относно финансовото състояние на кредитора следва да включва данни за: — възрастта, здравословното състояние и нивото на образование на кредитора, — месечните разходи на кредитора (храна, дрехи, лична хигиена, профилактика, лечение, рехабилитация, обучение, развлечения, извънредни разходи и т.н.), — (когато се иска издръжка на дете за повече от един правоимащ, горните данни следва да се предоставят за всяко от тези лица), — образованието на родителя, който се грижи за непълнолетния кредитор, професията, която е придобил право да упражнява, и професията, която реално упражнява, — източниците и размера на месечните доходи на родителя, който се грижи за кредитора, — месечните разходи на родителя, който се грижи за непълнолетния кредитор, за неговата собствена издръжка и за издръжката на различни от кредитора лица, които са финансово зависими от него; в) информацията за финансовото състояние на длъжника следва да съдържа и данни за образованието на длъжника, професията, която е придобил право да упражнява, и професията, която реално упражнява.

4.	Следва да се посочи кои от описаните в основанията факти да се обявят при събирането на доказателства (напр. при прочита на документа по време на съдебното заседание, разпита на свидетеля(ите), разпита на кредитора или на неговия законен представител, разпита на длъжника и т.н.).

5.	Необходимо е да се посочи всяко отделно доказателство, което е необходимо, както и цялата необходима информация, за да може съдът да събере тези доказателства.

6.	Документите следва да са в писмен вид и да са приложени към молбата в оригинал или под формата на заверени преписи; документите, съставени на чужд език, следва да са придружени от заверен превод на полски.

7.	Свидетели: следва да се включат името, фамилията и адресът на всеки свидетел.

III.   Молба по член 10, параграф 1, букви д) и е)

1.

Молбата за изменение на решение за присъждане на издръжка трябва да включва: а) наименованието на съда, постановил решението, датата на решението и името и фамилията на страните по производството; б) размера на исканата от името на всеки кредитор месечна издръжка,която да замени първоначално присъдената.

2.	В основанията, посочени в молбата, следва да се изложат промените в обстоятелствата, които обосновават искането за промяна на размера на издръжката.

3.	Молбата и основанията за нея трябва да бъдат подписани лично от кредитора(ите) или, в случай на непълнолетни лица, от техния законен представител.

4.	Следва да се посочи кои от описаните в основанията факти да се обявят при събирането на доказателства (напр. при прочита на документа по време на съдебното заседание, разпита на свидетеля(ите), разпита на кредитора или на неговия законен представител, разпита на длъжника и т.н.).

5.	Необходимо е да се посочи всяко необходимо доказателство, както и цялата необходима информация, за да може съдът да събере тези доказателства.

6.	Документите следва да са в писмен вид и да са приложени към молбата в оригинал или под формата на заверени преписи; документите, съставени на чужд език, следва да са придружени от заверен превод на полски.

7.	Свидетели: следва да се включат името, фамилията и адресът на всеки свидетел.

IV.   Молба по член 10, параграф 2, букви б) и в)

1.

Молбата за изменение на решение за присъждане на издръжка трябва да включва: а) наименование на съда, постановил решението, датата на решението и името и фамилията на страните по производството; б) размера на исканата от името на всеки кредитор месечна издръжка, която да замени първоначално присъдената.

2.	В основанията, посочени в молбата, следва да се изложат промените в обстоятелствата, които обосновават искането за промяна на размера на издръжката.

3.	Молбата и основанията за нея трябва да бъдат подписани лично от кредитора.

4.	Следва да се посочи кои от описаните в основанията факти да се обявят при събирането на доказателства (напр. при прочита на документа по време на съдебното заседание, разпита на свидетеля(ите), разпита на кредитора или на неговия законен представител, разпита на длъжника и т.н.).

5.	Необходимо е да се посочи всяко необходимо доказателство, както и цялата необходима информация, за да може съдът да събере тези доказателства.

6.	Документите следва да са в писмен вид и да са приложени към молбата в оригинал или под формата на заверени преписи; документите, съставени на чужд език, следва да са придружени от заверен превод на полски.

7.	Свидетели: следва да се включат името, фамилията и адресът на всеки свидетел.

Словашката република:

—	информация за гражданството на всички участващи страни

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия:

Молба по член 10, параграф 1, буква б)

Англия и Уелс

Оригинал и/или заверен препис от решението; удостоверение за изпълнителна сила; декларация за просрочени плащания; документ, удостоверяващ, че длъжникът се е явил на първото съдебно заседание, а ако не се е явил, документ, удостоверяващ, че длъжникът е бил уведомен и призован по това производство или че е бил уведомен за първоначалното решение и му е била дадена възможност да се защити или обжалва; декларация за местонахождението и местоработата на длъжника; декларация за самоличността на длъжника; снимка на длъжника, ако има такава; документ, удостоверяващ до каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо; заверено копие от решение или друг акт, свидетелстващ за прекратяването на брака или на друго съответно отношение, ако е приложимо.

Шотландия

Оригинал и/или заверен препис от решението; удостоверение за изпълнителна сила; декларация за просрочени плащания; документ, удостоверяващ, че длъжникът се е явил на първоначалното съдебно заседание, а ако не се е явил, документ, удостоверяващ, че длъжникът е бил уведомен за това производство или че е бил уведомен за първоначалното решение и му е била дадена възможност да обжалва; декларация за местонахождението на длъжника; декларация за самоличността на длъжника; снимка на длъжника, ако има такава; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо.

Северна Ирландия

Оригинал и/или заверен препис от решението; удостоверение за изпълнителна сила; декларация за просрочени плащания; документ, удостоверяващ, че длъжникът се е явил на първоначалното съдебно заседание, а ако не се е явил, документ, удостоверяващ, че длъжникът е бил уведомен за това производство или че е бил уведомен за първоначалното решение и му е била дадена възможност да обжалва; декларация за местонахождението и местоработата на длъжника; декларация за самоличността на длъжника; снимка на длъжника, ако има такава; документ, удостоверяващ в каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо;

Молба по член 10, параграф 1, буква в)

Англия и Уелс

Документи относно финансовото състояние — доходи/разходи/активи; декларация за местонахождението и местоработата на ответника; декларация за самоличността на ответника; снимка на ответника, ако има такава; заверено копие на акта за раждане за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; заверено копие на удостоверение за брак, ако е приложимо; заверено копие от решение или друг акт, свидетелстващ за прекратяването на брака или на друго съответно отношение, ако е приложимо; преписи от приложими решения на съда; молба за правна помощ; документ за установяване на родство, ако е приложимо; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Шотландия

Документи относно финансовото състояние — доходи/разходи/активи; декларация за местонахождението и местоработата на ответника; декларация за самоличността на ответника; снимка на ответника, ако има такава; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо; молба за правна помощ; документ за установяване на родство, ако е приложимо.

Северна Ирландия

Документи относно финансовото състояние — доходи/разходи/активи; декларация за местонахождението и местоработата на ответника; декларация за самоличността на ответника; снимка на ответника, ако има такава; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо; заверено копие на decree nisi (привременно решение за развод), ако е приложимо; преписи от приложими решения на съда; молба за правна помощ; документ за установяване на родство, ако е приложимо; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Молба по член 10, параграф 1, буква г)

Англия и Уелс

Заверен препис от решение във връзка с член 20 или член 22, буква б) или д) заедно с документите, на които се основава решението; документ, удостоверяващ в каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; документи относно финансовото състояние — доходи/разходи/активи; декларация за местонахождението и местоработата на ответника; декларация за самоличността на ответника; снимка на ответника, ако има такава; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо; заверен препис от решение или друг акт, свидетелстващ за прекратяването на брака или на друго съответно отношение, ако е приложимо; преписи от приложими решения на съда; документ за установяване на родство, ако е приложимо; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Шотландия

Като по член 10, параграф 1, буква в) по-горе.

Северна Ирландия

Заверен препис от решение във връзка с член 20 или член 22, буква б) или д) заедно с документите, на които се основава решението; документ, удостоверяващ в каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; документи относно финансовото състояние — доходи/разходи/активи; декларация за местонахождението и местоработата на ответника; декларация за самоличността на ответника; снимка на ответника, ако има такава; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо; заверено копие на decree nisi (привременно решение за развод), ако е приложимо; преписи от приложими решения на съда; документ за установяване на родство, ако е приложимо; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Молба по член 10, параграф 1, буква д)

Англия и Уелс

Препис от решението, което подлежи на изменение; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; молба за правна помощ; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата); документи за семейното положение на молителя/ответника, ако е приложимо; преписи от приложими решения на съда; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо; писмена декларация, че двете страни са се явили по време на съдебното производство, а ако само молителят се е явил, оригинал или заверено копие на документ, удостоверяващ, че на другата страна е връчено съобщение за производството.

Шотландия

Препис от решението, което подлежи на изменение; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; молба за правна помощ; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата).

Северна Ирландия

Препис от решението, което подлежи на изменение; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; молба за правна помощ; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата); документи за семейното положение на молителя/ответника; преписи от приложими решения на съда; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Молба по член 10, параграф 1, буква е)

Англия и Уелс

Оригинал и/или заверен препис от решението, което подлежи на изменение; документ, удостоверяващ, че длъжникът се е явил на първоначалното съдебно заседание, а ако не се е явил, документ, удостоверяващ, че длъжникът е бил уведомен за това производство или че е бил уведомен за първоначалното решение и му е била дадена възможност да обжалва; документ, удостоверяващ в каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; удостоверение за изпълнителна сила; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата); заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо; заверен препис от решение или друг акт, свидетелстващ за прекратяването на брака или на друга форма на отношения, ако е приложимо; документи относно семейното положение на молителя/ответника, ако е приложимо; копия от приложими решения на съда; декларация за местонахождението и местоработата на длъжника; декларация за самоличността на длъжника; снимка на длъжника, ако има такава; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо. Писмена декларация, че двете страни са се явили по време на съдебното производство, а ако само молителят се е явил, оригинал или заверено копие на документ, удостоверяващ, че на другата страна е връчено съобщение за производството.

Шотландия

Оригинал и/или заверен препис от решението, което подлежи на изменение; документ, удостоверяващ, че длъжникът е бил уведомен за първоначалното решение и му е била дадена възможност да обжалва; документ, удостоверяващ в каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; удостоверение за изпълнителна сила; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата); документи относно семейното положение на молителя/ответника, ако е приложимо; декларация за местонахождението на длъжника; декларация за самоличността на длъжника; снимка на длъжника, ако има такава.

Северна Ирландия

Оригинал и/или заверен препис от решението, което подлежи на изменение; документ, удостоверяващ, че длъжникът се е явил на първоначалното съдебно заседание, а ако не се е явил, документ, удостоверяващ, че длъжникът е бил уведомен за това производство или че е бил уведомен за първоначалното решение и му е била дадена възможност да обжалва; документ, удостоверяващ в каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; удостоверение за изпълнителна сила; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата); заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо; заверено копие на decree nisi (привременно решение за развод), ако е приложимо; документи относно семейното положение на молителя/ответника, ако е приложимо; преписи от приложими решения на съда; декларация за местонахождението и местоработата на длъжника; декларация за самоличността на длъжника снимка на длъжника, ако има такава; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Молба по член 10, параграф 2, буква б)

Англия и Уелс

Копие на решението, което подлежи на изменение; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; молба за правна помощ; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата); документи за семейното положение на молителя/ответника, ако е приложимо; преписи от приложими решения на съда; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Шотландия

Копие на решението, което подлежи на изменение; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; молба за правна помощ; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата).

Северна Ирландия

Препис от решението, което подлежи на изменение; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; молба за правна помощ; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата); документи за семейното положение на молителя/ответника, ако е приложимо; преписи от приложими решения на съда; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Молба по член 10, параграф 2, буква в)

Англия и Уелс

Оригинал и/или заверен препис от решението, което подлежи на изменение; удостоверение за изпълнителна сила; документ, удостоверяващ в каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата); заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо; заверен препис от решение или друг акт, свидетелстващ за разтрогването на брака или на друго съответно отношение, ако е приложимо; документи за семейното положение на молителя/ответника, ако е приложимо; преписи от приложими решения на съда; декларация за местонахождението и местоработата на кредитора; декларация за самоличността на кредитора; снимка на кредитора, ако има такава; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Шотландия

Оригинал и/или заверен препис от решението, което подлежи на изменение; документ, удостоверяващ в каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи относно промяната във финансовото състояние на молителя; декларация за местонахождението и местоработата на кредитора; декларация за самоличността на кредитора; снимка на кредитора, ако има такава.

Северна Ирландия

Оригинал и/или заверен препис от решението, което подлежи на изменение; удостоверение за изпълнителна сила; документ, удостоверяващ в каква степен молителят се е възползвал от безплатна правна помощ; документи относно финансовото състояние на молителя/ответника — доходи/разходи/активи; заверено копие на акта за раждане или за осиновяване на детето(децата), ако е приложимо; удостоверение от училище/университет, ако е приложимо; документи, свързани с промяната на положението на детето(децата); заверено копие на удостоверението за брак, ако е приложимо; заверено копие на decree nisi (привременно решение за развод), ако е приложимо; документи за семейното положение на молителя/ответника, ако е приложимо; копия от приложими решения на съда; декларация за местонахождението и местоработата на кредитора; декларация за самоличността на кредитора; снимка на кредитора, ако има такава; други документи, посочени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3, ако е приложимо.

Общи положения

За молби по член 10, включително член 10, параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а), централният орган на Англия и Уелс би искал да получи по три копия от всеки документ, придружени от превод на английски език (ако е необходимо).

За молби по член 10, включително член 10, параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а), централният орган на Северна Ирландия би искал да получи по три копия от всеки документ, придружени от превод на английски език.

2.   ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛЕН 44, ПАРАГРАФ 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

Европейският съюз декларира, че изброените по-долу държави-членки приемат молби и свързани с тях документи, които освен на официалния език на тези държави-членки са преведени и на езиците, посочени за всяка от изброените държави-членки:

Чешката република: словашки

Република Естония: английски

Република Литва: английски

Словашката република: чешки

3.   ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛЕН 44, ПАРАГРАФ 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

Европейският съюз декларира, че в Кралство Белгия документите трябва да се съставят или преведат на френски, нидерландски или немски език в зависимост от частта от територията на Белгия, в която ще бъдат представени.

Информация за езика, който трябва да бъде използван във всяка една част от територията на Белгия, може да бъде открита в Наръчника на приемащите агенции по Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи). Наръчникът е достъпен на електронна страница http://ec.europa.eu/justice_home/judicialatlascivil/html/index_bg.htm,

след като се избере

„Връчване на документи (Регламент 1393/2007)“/„Документи“/„Упътване“/„Белгия“/„Geographical areas of competence“ (стр. 42 и сл.),

или като се използва направо адрес

http://ec.europa.eu/justice_home/judicialatlascivil/html/pdf/manual_sd_bel.pdf

и се избере „Geographical areas of competence“ (стр. 42 и сл.).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Едностранна декларация на Европейския съюз при одобряването на Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството

Европейският съюз прави следната едностранна декларация:

---

22.7.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 192/51

---

КОНВЕНЦИЯ

за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството

(Сключена на 23 ноември 2007 г.)

ДЪРЖАВИТЕ, ПОДПИСАЛИ НАСТОЯЩАТА КОНВЕНЦИЯ,

КАТО ЖЕЛАЯТ да подобрят сътрудничеството между държавите относно международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството,

КАТО СЪЗНАВАТ необходимостта от съществуването на производства, които дават резултати и са достъпни, бързи, ефикасни, икономични, отговарящи на потребностите и справедливи,

КАТО ЖЕЛАЯТ да доразвият най-сполучливите решения, застъпени в съществуващите Хагски конвенции и други международни актове, и по-специално Конвенцията на Организацията на обединените нации за събирането на издръжка в чужбина от 20 юни 1956 г.,

КАТО СЕ СТРЕМЯТ да се възползват от напредъка на технологиите и да създадат гъвкава система, която да може да се приспособява към променящите се потребности и новите възможности, които се откриват с напредъка на технологиите,

КАТО ПРИПОМНЯТ, че в съответствие с членове 3 и 27 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г.

—	висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,

—	всяко дете има право на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие,

—	родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, и

—

държавите — страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки, включително сключване на международни спогодби, за получаване от страна на детето на издръжката от родителите или от другите лица, които носят финансовата отговорност за него, особено когато такива лица живеят в държава, различна от тази на детето,

РЕШИХА ДА СКЛЮЧАТ НАСТОЯЩАТА КОНВЕНЦИЯ И СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

Предмет на настоящата конвенция е осигуряването на ефективното международно събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, по-специално чрез:

а)	създаване на цялостна система за сътрудничество между органите на договарящите държави;

б)	допускане подаването на молби за постановяване на решения за издръжка;

в)	осигуряване на признаването и изпълнението на решения за издръжка; и

г)	изискване на ефективни мерки за бързото изпълнение на решения за издръжка.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата конвенция се прилага:

а)	към задължения за издръжка на лице, ненавършило 21 години, произтичащи от отношенията родител—дете;

б)	към признаване и изпълнение или само към изпълнение на решение за издръжка на съпруг или на бивш съпруг, когато молбата е подадена едновременно с иск в рамките на приложното поле на буква а); и

в)	с изключение на глави II и III — към издръжка на съпруг или на бивш съпруг.

2.   Всяка договаряща държава може в съответствие с член 62 да си запази правото да ограничи прилагането на конвенцията по отношение на параграф 1, буква а) до лица, ненавършили 18 години. Договаряща държава, която направи такава резерва, няма право да иска прилагане на конвенцията за лица, които са изключени чрез нейната резерва поради навършена възраст.

3.   Всяка договаряща държава може в съответствие с член 63 да декларира, че ще разшири прилагането на цялата конвенция или на част от нея към всички задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения на сватовство, в това число по-специално към задълженията към уязвими лица. Такава декларация създава задължения между две договарящи държави, само доколкото техните декларации обхващат същите задължения за издръжка и същите части от конвенцията.

4.   Разпоредбите на настоящата конвенция се прилагат към децата независимо от семейното положение на родителите им.

Член 3

Определения

За целите на настоящата конвенция:

а)	„кредитор“ означава лице, на което се дължи или се твърди, че му се дължи издръжка;

б)	„длъжник“ означава лице, което дължи или се твърди, че дължи издръжка;

в)

„правна помощ“ означава необходимата помощ, оказвана на молителите, за да се запознаят и да предявят правата си, както и за да се гарантира, че молбите им ще бъдат разгледани обстойно и ефективно в замолената държава. Според случая такава помощ може да бъде оказвана посредством правни консултации, помощ във връзка със сезирането на компетентен орган, процесуално представителство и освобождаване от разноските по делото;

г)	„споразумение в писмена форма“ означава споразумение, записано на носител, така че съдържащата се в него информация да е достъпна и да може впоследствие да се използва за позоваване;

д)

„споразумение за издръжка“ означава споразумение в писмена форма, свързано с плащането на издръжка, което: i) е било съставено в определена форма или вписано като автентичен документ от компетентен орган; или ii) е било заверено от компетентен орган или сключено с такъв орган, или вписано от него, или подадено до такъв орган, и което може да бъде преразгледано или изменено от компетентен орган.

е)	„уязвимо лице“ означава лице, което поради нарушени или ограничени лични способности не е в състояние да се издържа самостоятелно.

ГЛАВА II

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 4

Определяне на централни органи

1.   Всяка договаряща държава определя централен орган, който да изпълнява задълженията, които са му наложени от конвенцията.

2.   Федералните държави, държавите с повече от една правна система или държавите с автономни териториални единици са свободни да определят повече от един централен орган, като посочат териториалния или персоналния обхват на техните функции. Когато държава е посочила повече от един централен орган, тя определя централния орган, до който може да се изпращат всички съобщения, за да бъдат предадени на компетентния централен орган на тази държава.

3.   При депозиране на документа за ратификация или присъединяване или при подаване на декларация в съответствие с член 61 всяка договаряща държава съобщава на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право определените от нея централен орган или централни органи, техните данни за връзка и, ако е необходимо, обхвата на техните функции по параграф 2. Договарящите държави незабавно уведомяват Постоянното бюро за всички промени.

Член 5

Общи функции на централните органи

Централните органи:

а)	си сътрудничат и насърчават сътрудничеството между компетентните органи в своята държава за постигане на целите на конвенцията;

б)	търсят, доколкото е възможно, решения на трудностите, които могат да възникнат при прилагането на конвенцията.

Член 6

Специфични функции на централните органи

1.   Централните органи оказват съдействие относно молбите по глава III, по-специално като:

а)	предават и получават такива молби;

б)	образуват или улесняват образуването на производства по такива молби.

2.   Относно такива молби те вземат всички необходими мерки за:

а)	оказване или улесняване оказването на правна помощ, когато обстоятелствата го налагат;

б)	съдействие за намирането на длъжника или кредитора;

в)	съдействие за получаването на необходимата информация относно доходите, а при нужда и друга информация относно финансовото състояние на длъжника или кредитора, включително установяване на местонахождението на имуществото;

г)	насърчаване на приятелските споразумения с оглед постигане на доброволното плащане на издръжка, включително чрез използване на медиация, помирение и други подобни средства;

д)	съдействие за продължаващото изпълнение на решенията за издръжка, в това число на просрочени задължения;

е)	улесняване на събирането и своевременното прехвърляне на плащанията за издръжка;

ж)	улесняване на получаването на документални или други доказателства;

з)	съдействие за установяване на родство, когато това е необходимо за събирането на вземания за издръжка;

и)	образуване или улесняване на образуването на производства за налагане на всички необходими временни мерки с териториален характер, имащи за цел обезпечаването на изхода на висяща молба за издръжка;

й)	улесняване на връчването на документи.

3.   Доколкото това е допустимо според правото на съответната държава, функциите на централния орган по настоящия член могат да бъдат изпълнявани от публични или други институции, при условие че те се контролират от компетентните органи на тази държава. Всяка договаряща държава съобщава на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право определените публични или други институции, както и данните за връзка с тях и обхвата на функциите им. Договарящите държави незабавно уведомяват Постоянното бюро за всички промени.

4.   Настоящият член и член 7 не могат да бъдат тълкувани като налагащи задължение на централния орган да упражнява правомощия, които могат да се упражняват единствено от съдебните власти съгласно правото на замолената държава.

Член 7

Искания за специфични мерки

1.   Чрез мотивирано искане централен орган може да поиска от друг централен орган да предприеме подходящите специфични мерки, предвидени в член 6, параграф 2, букви б), в), ж), з), и) и й), когато няма висяща молба по член 10. Замоленият централен орган взема подходящи мерки, ако прецени, че такива са необходими, за да помогне на възможен молител да подаде молба съгласно член 10 или да реши дали трябва да подаде такава молба.

2.   По искане на друг централен орган централният орган може също така да предприеме специфични мерки по отношение на висящо дело с международен елемент, имащо за предмет присъждане на издръжка в молещата държава.

Член 8

Разходи на централния орган

1.   Всеки централен орган поема сам разходите си по прилагането на настоящата конвенция.

2.   Централните органи не могат да налагат на молителя такси за предоставяне на услуги по настоящата конвенция, освен когато става въпрос за извънредни разходи, произтичащи от искане за специфична мярка по член 7.

3.   Замоленият централен орган не може да събира разноските за услугите, посочени в параграф 2, без предварителното съгласие на молителя за предоставянето на тези услуги на такава цена.

ГЛАВА III

ПОДАВАНЕ НА МОЛБИ ЧРЕЗ ЦЕНТРАЛНИТЕ ОРГАНИ

Член 9

Подаване на молби чрез централните органи

Молба по настоящата глава се подава чрез централния орган на замолената държава чрез централния орган на договарящата държава, в която молителят пребивава. За целите на настоящата разпоредба пребиваването изключва обикновеното присъствие.

Член 10

Видове молби

1.   Кредитор, който иска събирането на вземания за издръжка в съответствие с настоящата конвенция, може да подаде в молещата държава следните молби:

а)	за признаване или признаване и изпълнение на решение;

б)	за изпълнение на решение, постановено или признато в замолената държава;

в)	за получаване на решение в замолената държава, когато такова решение не съществува, включително при нужда — установяване на родство;

г)	за получаване на решение в замолената държава, когато признаването и изпълнението на решение не е възможно или се отказва поради липса на основание за признаване и изпълнение по член 20 или на основанията, посочени в член 22, буква б) или д);

д)	за изменение на решение, постановено в замолената държава;

е)	за изменение на решение, постановено в държава, различна от замолената държава.

2.   Длъжник, срещу когото е постановено решение за издръжка, може да подаде в молещата държава следните видове молби:

а)	за признаване на решение или равностойно производство, с което се спира или се ограничава изпълнението на предходно решение в замолената държава;

б)	за изменение на решение, постановено в замолената държава;

в)	за изменение на решение, постановено в държава, различна от замолената държава.

3.   Освен ако в настоящата конвенция не е предвидено друго, молбите, посочени в параграфи 1 и 2, се разглеждат съгласно правото на замолената държава, като към молбите, посочени в параграф 1, букви в)—е) и в параграф 2, букви б) и в), се прилагат нормите за компетентност, приложими в замолената държава.

Член 11

Съдържание на молбите

1.   Всяка молба по член 10 съдържа най-малко:

а)	описание на естеството на молбата или молбите;

б)	името и данните за връзка, включително адреса и датата на раждане на молителя;

в)	името и, ако са известни, адреса и датата на раждане на ответника;

г)	името и датата на раждане на лицата, за които се иска издръжка;

д)	мотивите, на които се основава молбата;

е)	информация относно мястото, където следва да се изпратят или прехвърлят по електронен път плащанията на издръжка, когато молба се подава от кредитора;

ж)	с изключение на молби по член 10, параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а), всяка информация или документ, посочени в декларация на замолената държава по член 63;

з)	името и данните за връзка на лицето или отдела на централния орган на молещата държава, отговарящ за разглеждането на молбата.

2.   При необходимост молбата включва също така следната информация, доколкото е известна:

а)	финансовото състояние на кредитора;

б)	финансовото състояние на длъжника, включително името и адреса на работодателя на длъжника, както и естеството и местонахождението на имуществото на длъжника;

в)	всяка друга информация, която може да помогне за откриване на местонахождението на ответника.

3.   Молбата се придружава от цялата необходима подкрепяща информация или документи, включително документи относно правото на молителя на безплатна правна помощ. Молбите по член 10, параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а) се придружават единствено от документите, изброени в член 25.

4.   Молба по член 10 може да бъде подавана във формата, препоръчана и публикувана от Хагската конференция по международно частно право.

Член 12

Предаване, получаване и разглеждане на молби и дела чрез централните органи

1.   Централният орган на молещата държава съдейства на молителя, като се уверява, че молбата е придружена от цялата информация и всички документи, за които му е известно, че са необходими за разглеждане на молбата.

2.   След като се увери, че молбата отговаря на изискванията на конвенцията, централният орган на молещата държава предава молбата на централния орган на замолената държава от името на молителя и с неговото съгласие. Молбата се придружава от формуляра за предаване, чийто образец се съдържа в приложение 1. По искане на централния орган на замолената държава централният орган на молещата държава предоставя пълно копие, заверено от компетентния орган в държавата по произход, на документите, изброени в член 16, параграф 3, член 25, параграф 1, букви а), б) и г) и параграф 3, буква б) и член 30, параграф 3.

3.   В срок шест седмици от датата на получаване на молбата замоленият централен орган потвърждава получаването ѝ, като за целта използва формуляра, чийто образец се съдържа в приложение 2, и уведомява централния орган на молещата държава какви първоначални стъпки са предприети или предстои да бъдат предприети за разглеждане на молбата, като може да поиска всички допълнителни документи и информация, които счита за необходими. В същия срок от шест седмици замоленият централен орган предоставя на молещия централен орган името и данните за връзка на лицето или отдела, на който е възложено да отговаря на въпроси относно движението на молбата.

4.   В срок три месеца от датата на потвърждаване замоленият централен орган информира молещия централен орган за движението на молбата.

5.   Молещият и замоленият централен орган се информират взаимно относно:

а)	лицето или отдела, отговарящи за дадено дело;

б)	напредъка по делото,

и отговарят своевременно на запитванията.

6.   Централните органи разглеждат делото толкова бързо, колкото позволява необходимостта от извършване на съответна преценка на съдържанието му.

7.   Централните органи използват най-бързите и ефикасни средства за комуникация, с които разполагат.

8.   Замолен централен орган може да откаже да разгледа молба, само ако е явно, че изискванията на конвенцията не са изпълнени. В такъв случай този централен орган незабавно уведомява молещия централен орган за мотивите за отказа си.

9.   Замоленият централен орган не може да отхвърли молба, само поради това че са необходими допълнителни документи или информация. Замоленият централен орган може обаче да поиска от молещия централен орган да предостави тези допълнителни документи или информация. Ако молещият централен орган не направи това в срок от три месеца или в посочения от замоления централен орган по-дълъг срок, замоленият централен орган може да реши да не продължи разглеждането на молбата. В такъв случай той уведомява молещия централен орган за това решение.

Член 13

Средства за комуникация

Молбите, подадени чрез централните органи на договарящите държави в съответствие с настоящата глава, и документите или информацията, приложени към тях или предоставени от централен орган, не могат да бъдат оспорвани от ответника единствено на основание използваните между съответните централни органи носители или средства за комуникация.

Член 14

Ефективен достъп до производства

1.   Замолената държава осигурява на молителите ефективен достъп до производствата, включително изпълнителните производства и производствата за обжалване, които могат да бъдат образувани въз основа на молби по настоящата глава.

2.   За да осигури такъв ефективен достъп, замолената държава предоставя безплатна правна помощ в съответствие с членове 14—17, освен ако не се прилага параграф 3.

3.   Замолената държава не е длъжна да предоставя безплатна правна помощ, ако и доколкото производствата в тази държава дават възможност на молителя да води делото, без да е необходима такава помощ, и централният орган предоставя необходимите услуги безплатно.

4.   Условията за получаване на безплатна правна помощ не могат да бъдат по-ограничаващи от условията, определени за същите вътрешни дела.

5.   Не се изисква никаква гаранция или обезпечение, независимо как са наречени, за обезпечаване на плащането на разходите и разноските за производствата по настоящата конвенция.

Член 15

Безплатна правна помощ по молби за издръжка на деца

1.   Замолената държава предоставя безплатна правна помощ по всички молби по задължения за издръжка на лице, ненавършило 21 години, произтичащи от отношението родител—дете и подадени от кредитор по настоящата глава.

2.   Независимо от посоченото в параграф 1, замолената държава може да откаже предоставянето на безплатна правна помощ по отношение на други молби, освен тези по член 10, параграф 1, букви а) и б) и случаите, обхванати от член 20, параграф 4, ако прецени, че по същество молбата или всякакъв вид обжалване са явно неоснователни.

Член 16

Декларация за допускане на оценка на средствата, с които разполага детето

1.   Независимо от посоченото в член 15, параграф 1 дадена държава може да декларира, че в съответствие с член 63 тя ще предоставя безплатна правна помощ по други молби, освен тези по член 10, параграф 1, букви а) и б) и случаите, обхванати от член 20, параграф 4, при условие че бъде представена оценка на средствата, с които разполага детето.

2.   Държавата, която направи такава декларация, предоставя на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право информация относно начина, по който ще бъде извършвана оценката на средствата, с които разполага детето, включително финансовите условия, които е необходимо да са изпълнени, за да може резултатът да бъде оценен като положителен.

3.   Молбата по параграф 1, отправена до държава, която е направила декларацията по посочения параграф, включва официална декларация от молителя, в която се посочва, че средствата, с които разполага детето, отговарят на условията, посочени в параграф 2. Замолената държава може да поиска допълнителни доказателства за средствата, с които разполага детето, само ако има основателни причини да се съмнява в точността на предоставената от молителя информация.

4.   Ако най-благоприятната правна помощ, предоставяна от правото на замолената държава по молбите по настоящата глава във връзка със задължения за издръжка на дете, произтичащи от отношението родител—дете, е по-благоприятна от помощта, предоставяна по параграфи 1—3, се предоставя най-благоприятната правна помощ.

Член 17

Молби, които не отговарят на условията на член 15 или член 16

За всички други молби по настоящата конвенция, освен тези по член 15 или член 16:

а)	предоставянето на безплатна правна помощ може да бъде обусловено от оценка на средствата, с които разполага молителят, или на основателността на неговите искания;

б)	молител, който е получил безплатна правна помощ в държавата по произход, има право да получи в производството по признаване или изпълнение безплатна правна помощ, която е равностойна най-малкото на тази, която се допуска при същите обстоятелства от правото на замолената държава.

ГЛАВА IV

ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО

Член 18

Ограничение на производството

1.   Когато решението е постановено в договаряща държава, в която обичайно пребивава кредиторът, длъжникът не може да започне производство за изменение на решението или за постановяване на ново решение в друга договаряща държава, докато обичайното местопребиваване на кредитора е в държавата, в която е постановено решението.

2.   Параграф 1 не се прилага:

а)	когато между страните съществува споразумение в писмена форма относно юрисдикцията на посочената друга договаряща държава, като тук се изключват споровете, свързани със задължения за издръжка на деца;

б)	когато кредиторът приеме юрисдикцията на посочената друга договаряща държава изрично или като се защитава по съществото на делото, без да повдигне възражение за подсъдност, когато такава възможност му е предоставена за първи път;

в)	когато компетентният орган в държавата по произход не може или откаже да упражни компетентността си за изменение на решението или за постановяване на ново решение; или

г)	когато решението, постановено в държавата по произход, не може да бъде признато или обявено за изпълнимо в договарящата държава, в която се предвижда образуване на производство за изменение на решението или за постановяване на ново решение.

ГЛАВА V

ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 19

Приложно поле на главата

1.   Настоящата глава се прилага за решения, постановени от съдебен или административен орган по задължения за издръжка. Понятието „решение“ включва също така спогодби или споразумения, сключени пред такъв орган или потвърдени от него. В решението може да се предвиждат автоматична индексация и плащане на просрочени задължения, издръжка за минало време или лихва, както и определяне на разходите и разноските.

2.   Ако решението не се отнася единствено до задължение за издръжка, действието на настоящата глава е ограничено до тези части на решението, които засягат задължения за издръжка.

3.   За целите на параграф 1 „административен орган“ означава публична институция, чиито решения по силата на правото на държавата, в която е учреден:

а)	могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; и

б)	имат сходна сила и действие като решение на съдебен орган по същия въпрос.

4.   Настоящата глава се прилага и за споразумения за издръжка в съответствие с член 30.

5.   Разпоредбите на настоящата глава се прилагат към молби за признаване и изпълнение, отправени пряко до компетентен орган на замолената държава в съответствие с член 37.

Член 20

Основания за признаване и изпълнение

1.   Решение, постановено в една договаряща държава („държава по произход“), се признава и изпълнява в останалите договарящи държави, ако:

а)	ответникът е имал обичайно местопребиваване в държавата по произход в момента на образуване на производството;

б)	ответникът е приел юрисдикцията изрично или като се е защитавал по съществото на делото, без да повдигне възражение за подсъдност, когато такава възможност му е предоставена за първи път;

в)	кредиторът е имал обичайно местопребиваване в държавата по произход в момента на образуване на производството;

г)	детето, за което е присъдена издръжка, е имало обичайно местопребиваване в държавата по произход в момента на образуване на производството, при условие че ответникът е живеел с детето в тази държава или е живеел в тази държава и е предоставял издръжка за детето там;

д)	между страните е било сключено споразумение в писмена форма относно юрисдикцията, като тук се изключват споровете, свързани със задължения за издръжка на деца; или

е)	решението е било постановено от орган, който е компетентен по отношение на въпросите, свързани с личния статус или родителската отговорност, освен ако компетентността му се е основавала единствено на гражданството на една от страните.

2.   Договаряща държава може в съответствие с член 62 да направи резерва по параграф 1, буква в), д) или е).

3.   Договаряща държава, която е направила резерва в съответствие с параграф 2, следва да признае и изпълни решение, ако съобразно нейното право при подобни фактически обстоятелства нейните органи са компетентни или биха били компетентни да постановят такова решение.

4.   Ако признаването на решение не е възможно в договаряща държава поради резерва в съответствие с параграф 2, тази държава предприема всички необходими мерки за постановяване на решение в полза на кредитора, ако длъжникът обичайно пребивава в тази държава. Предходното изречение не се прилага нито за преки молби за признаване и изпълнение по член 19, параграф 5, нито за исковете за издръжка, посочени в член 2, параграф 1, буква б).

5.   Решение в полза на дете, ненавършило 18 години, което не може да бъде признато само поради наличието на резерва по параграф 1, буква в), д) или е), се признава като акт, който установява правото на издръжка на това дете в замолената държава.

6.   Решение се признава, само ако то има правнообвързващо действие в държавата по произход, и се изпълнява, само ако то е изпълняемо в държавата по произход.

Член 21

Делимост и частично признаване и изпълнение

1.   Ако замолената държава не може да признае или изпълни решение в неговата цялост, тя следва да признае или изпълни всяка обособена част от решението, която може да бъде призната или изпълнена.

2.   Винаги може да се поиска частично признаване или изпълнение на решение.

Член 22

Основания за отказ за признаване и изпълнение

Признаване и изпълнение на решение може да бъде отказано, ако:

а)	признаването и изпълнението на решението е явно несъвместимо с обществения ред на замолената държава;

б)	решението е постановено при измама във връзка с процесуален въпрос;

в)	има висящо производство между същите страни по същия въпрос пред орган на замолената държава, което е било образувано първо;

г)	решението е несъвместимо с решение, постановено между същите страни по същия въпрос в замолената държава или в друга държава, при условие че такова решение отговаря на изискванията за неговото признаване и изпълнение в замолената държава;

д)

ответникът не се е явил, нито е бил представляван в производството в държавата по произход: i) когато правото на държавата по произход предвижда уведомление за производството, ответникът не е бил надлежно уведомен за производството, нито е имал възможност да бъде изслушан; или ii) когато правото на държавата по произход не предвижда уведомление за производството, ответникът не е бил надлежно уведомен за решението, нито е имал възможност да го оспори или да го обжалва на фактическо и правно основание; или

е)	решението е било постановено в нарушение на член 18.

Член 23

Производство по молба за признаване и изпълнение

1.   При спазване на разпоредбите на конвенцията производствата за признаване и изпълнение се уреждат от правото на замолената държава.

2.   Когато молба за признаване и изпълнение на решение е била подадена чрез централните органи в съответствие с глава III, замоленият централен орган незабавно:

а)	предава молбата на компетентния орган, който незабавно обявява решението за изпълняемо или вписва решението с цел неговото изпълнение; или

б)	извършва горепосочените действия, ако той е компетентният орган.

3.   Когато молбата е отправена пряко до компетентния орган на замолената държава в съответствие с член 19, параграф 5, този орган незабавно обявява решението за изпълняемо или вписва решението за изпълнение.

4.   Обявяване или вписване може да бъде отказано само на основанията, посочени в член 22, буква а). На този етап нито молителят, нито ответникът могат да правят каквито и да е забележки по молбата.

5.   Молителят и ответникът своевременно се уведомяват за обявяването или вписването, направено в съответствие с параграфи 2 и 3, или за отказа то да бъде направено в съответствие с параграф 4, като те могат да го оспорват или да го обжалват на фактическо и правно основание.

6.   Оспорването или обжалването трябва да бъде подадено в срок 30 дни от уведомлението по параграф 5. Ако страната, която оспорва, не пребивава в договарящата държава, в която са направени или отказани обявяването или вписването, оспорването или обжалването се подава в срок 60 дни от уведомлението.

7.   Оспорването или обжалването може да се основава само на:

а)	основанията за отказ за признаване и изпълнение, посочени в член 22;

б)	основанията за признаване и изпълнение, посочени в член 20;

в)	автентичността или целостта на документите, предадени в съответствие с член 25, параграф 1, буква а), б) или г) или параграф 3, буква б).

8.   Оспорването или обжалването от страна на ответника може да се основава и на плащането на дълга, доколкото признаването и изпълнението се отнасят до просрочени плащания.

9.   Молителят и ответникът своевременно се уведомяват за решението по оспорването или обжалването.

10.   Последващото обжалване, ако такова се допуска от правото на замолената държава, не може да има за последица спиране на изпълнението на решението освен при изключителни обстоятелства.

11.   При вземане на решение относно признаването и изпълнението, включително при обжалване компетентният орган действа бързо.

Член 24

Алтернативно производство по молба за признаване и изпълнение

1.   Независимо от посоченото в член 23, параграфи 2—11 дадена държава може да декларира в съответствие с член 63, че ще прилага производството за признаване и изпълнение, предвидено в настоящия член.

2.   Когато молба за признаване и изпълнение на решение е била подадена чрез централните органи в съответствие с глава III, замоленият централен орган незабавно:

а)	предава молбата на компетентния орган, който постановява решение по молбата за признаване и изпълнение; или

б)	сам постановява такова решение, ако той е компетентният орган.

3.   Решение относно признаването и изпълнението се постановява от компетентния орган, след като ответникът е бил надлежно и своевременно уведомен за производството и след като на всяка от страните е била предоставена подходяща възможност да бъде изслушана.

4.   Компетентният орган може да провери служебно основанията за отказ на признаване и изпълнение, посочени в член 22, буква а), б) и г). Той може да провери всички основания, посочени в членове 20 и 22 и член 23, параграф 7, буква в), ако са повдигнати от ответника или ако по тези основания съществуват съмнения предвид документите, представени в съответствие с член 25.

5.   Отказът за признаване и изпълнение може да се основава и на плащането на дълга, доколкото признаването и изпълнението се отнасят до просрочени плащания.

6.   Последващото обжалване, ако такова се допуска от правото на замолената държава, не може да има за последица спиране на изпълнението на решението, освен при изключителни обстоятелства.

7.   При вземане на решение относно признаването и изпълнението, включително при обжалване компетентният орган действа бързо.

Член 25

Документи

1.   Молбата за признаване и изпълнение по член 23 или по член 24 се придружава от следните документи:

а)	пълния текст на решението;

б)

документ, удостоверяващ, че решението е изпълняемо в държавата по произход, и в случай на решение на административен орган — документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията, предвидени в член 19, параграф 3, освен ако тази държава е посочила в съответствие с член 57, че решенията на нейните административни органи винаги отговарят на тези изисквания;

в)

ако ответникът не се е явил, нито е имал упълномощен представител по време на производството в държавата по произход, документ или документи, които удостоверяват съответно, че ответникът е бил надлежно уведомен за производството и е имал възможност да бъде изслушан или че е бил надлежно уведомен за решението и е имал възможност да го оспори или да го обжалва на фактическо и правно основание;

г)	ако е необходимо, документ, съдържащ описание на просрочените плащания и посочващ датата, на която е извършено изчислението;

д)	ако е необходимо, в случай че решението предвижда автоматична индексация — документ, съдържащ необходимата информация за извършване на съответните изчисления;

е)	ако е необходимо, документи, които посочват в каква степен молителят се е ползвал от безплатна правна помощ в държавата по произход.

2.   При оспорване или обжалване по член 23, параграф 7, буква в) или по искане на компетентния орган в замолената държава се предоставя своевременно пълно копие на съответния документ, заверено от компетентния орган в държавата по произход:

а)	от централния орган на молещата държава, когато молбата е била подадена в съответствие с глава III;

б)	от молителя, когато молбата е била отправена пряко до компетентния орган на замолената държава.

3.   Договаряща държава може да посочи в съответствие с член 57:

а)	че молбата трябва да е придружена от пълно копие на решението, заверено от компетентния орган в държавата по произход;

б)	обстоятелствата, при които тя приема вместо пълния текст на решението резюме или извлечение от решението, изготвено от компетентния орган на държавата по произход, което може да бъде съставено във формата, препоръчана и публикувана от Хагската конференция по международно частно право; или

в)	че тя не изисква документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията, предвидени в член 19, параграф 3.

Член 26

Производство по молба за признаване

Настоящата глава се прилага mutatis mutandis към молби за признаване на решение, с изключение на изискването за изпълнителна сила, което се заменя с изискването решението да произвежда правни последици в държавата по произход.

Член 27

Фактически констатации

Компетентните органи на замолената държава са обвързани от фактическите констатации, въз основа на които органът на държавата по произход е обосновал своята компетентност.

Член 28

Забрана за преразглеждане по същество

Компетентните органи на замолената държава не могат да преразгледат решението по същество.

Член 29

Липса на изискване за физическо присъствие на детето или на молителя

В производствата, започнати в замолената държава съгласно настоящата глава, не се изисква физическото присъствие на детето или на молителя.

Член 30

Споразумения за издръжка

1.   Споразумение за издръжка, сключено в договаряща държава, може да бъде признато и изпълнено като решение по настоящата глава, при условие че то е изпълнимо като решение в държавата по произход.

2.   За целите на член 10, параграф 1, букви а) и б) и параграф 2, буква а) понятието „решение“ включва и споразумение за издръжка.

3.   Молбата за признаване и изпълнение на споразумение за издръжка се придружава от следните документи:

а)	пълния текст на споразумението за издръжка; и

б)	документ, удостоверяващ, че конкретното споразумение за издръжка е изпълняемо като решение в държавата по произход.

4.   Признаването и изпълнението на споразумение за издръжка може да бъде отказано, ако:

а)	признаването и изпълнението е явно несъвместимо с обществения ред на замолената държава;

б)	споразумението за издръжка е получено чрез измама или е било подправено;

в)	споразумението за издръжка е несъвместимо с решение, постановено между същите страни по същия въпрос в замолената държава или в друга държава, при условие че такова решение отговаря на изискванията за неговото признаване и изпълнение в замолената държава.

5.   Разпоредбите на настоящата глава, с изключение на членове 20 и 22, член 23, параграф 7 и член 25, параграфи 1 и 3, се прилагат mutatis mutandis към признаването и изпълнението на споразумение за издръжка, при което обаче:

а)	обявяването или вписването в съответствие с член 23, параграфи 2 и 3 може да бъде отказано само на основанието, посочено в параграф 4, буква а);

б)	оспорването или обжалването съгласно член 23, параграф 6 може да се основава само на: i) основанията за отказ на признаване и изпълнение, посочени в параграф 4; ii) автентичността или целостта на документа, представен в съответствие с параграф 3;

в)

що се отнася до производството по член 24, параграф 4, компетентният орган може да провери служебно основанието за отказ на признаване и изпълнение, посочено в параграф 4, буква а) от настоящия член. Той може да провери всички основания, посочени в параграф 4 от настоящия член, както и автентичността или целостта на всеки документ, представен в съответствие с параграф 3, ако този въпрос е повдигнат от ответника или ако предвид тези документи съществуват съмнения във връзка с тези основания.

6.   Производство за признаване и изпълнение на споразумение за издръжка се спира, ако по отношение на споразумението е в ход оспорване пред компетентен орган на договаряща държава.

7.   Всяка държава може да декларира в съответствие с член 63, че молби за признаване и изпълнение на споразумение за издръжка се подават само чрез централните органи.

8.   Всяка договаряща държава може в съответствие с член 62 да си запази правото да не признава и изпълнява споразумения за издръжка.

Член 31

Решения в резултат от общото действие на временно разпореждане и потвърждаване

Когато решението е резултат от общото действие на временно разпореждане, издадено в една държава, и разпореждане на орган на друга държава („потвърждаваща държава“), което потвърждава временното разпореждане:

а)	всяка една от тези държави се счита за целите на настоящата глава за държава по произход;

б)	изискванията на член 22, буква д) се считат за изпълнени, ако ответникът е бил надлежно уведомен за производството в потвърждаващата държава и е имал възможност да оспори потвърждаването на временното разпореждане;

в)	изискването на член 20, параграф 6 за изпълнителна сила на решението в държавата по произход се счита за изпълнено, ако решението е изпълняемо в потвърждаващата държава; и

г)	член 18 не възпрепятства започването на производство за изменение на решението в едната или в другата държава.

ГЛАВА VI

ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ ЗАМОЛЕНАТА ДЪРЖАВА

Член 32

Изпълнение по вътрешното право

1.   При спазване на разпоредбите на настоящата глава изпълнението се осъществява в съответствие с правото на замолената държава.

2.   Изпълнението трябва да се осъществи бързо.

3.   По молбите, подадени чрез централните органи, когато решението е било обявено за изпълняемо или е било вписано за изпълнение по глава V, изпълнението се осъществява, без да е необходимо друго действие от страна на молителя.

4.   Всички норми относно срока на задължението за издръжка, които се прилагат в държавата по произход на решението, имат правнообвързващо действие.

5.   Давностният срок за изпълнение на просрочени плащания се определя от правото на държавата по произход на решението или от правото на замолената държава, в зависимост от това кое от двете предвижда по-дълъг срок.

Член 33

Забрана за дискриминация

Замолената държава осигурява за делата по конвенцията най-малко същите начини за изпълнение като тези, които се прилагат за вътрешни дела.

Член 34

Мерки за изпълнение

1.   Договарящите държави осигуряват наличието във вътрешното си право на ефективни мерки за изпълнение на решенията по настоящата конвенция.

2.   Тези мерки могат да включват:

а)	запор на възнаграждения;

б)	запор на банкови сметки и други източници;

в)	удръжки от плащания от социалното осигуряване;

г)	запор, възбрана или принудителна продажба на имущество;

д)	запор на възстановявания на надплатени данъци;

е)	удръжки от пенсионни плащания или запор на такива плащания;

ж)	уведомяване на кредитните институции;

з)	отказ за издаване, спиране на действието или отнемане на различни свидетелства (например свидетелство за управление на моторни превозни средства);

и)	използване на медиация, помиряване или подобни методи за насърчаване на доброволно изпълнение.

Член 35

Прехвърляне на средства

1.   Договарящите държави се насърчават да подпомагат използването, включително чрез международни споразумения, на възможно най-икономичните и ефикасни начини за прехвърляне на средствата, дължими за издръжка.

2.   Договаряща държава, според правото на която прехвърлянето на средства е ограничено, дава най-голямо предимство на прехвърлянето на средства, дължими по настоящата конвенция.

ГЛАВА VII

ПУБЛИЧНИ ИНСТИТУЦИИ

Член 36

Публични институции, действащи в качеството на молител

1.   За целите на молбите за признаване и изпълнение по член 10, параграф 1, букви а) и б) и случаите, обхванати от член 20, параграф 4, понятието „кредитор“ включва публични институции, действащи от името на физическо лице, на което се дължи издръжка, или институции, на които се дължи възстановяването на помощи, предоставени вместо издръжка.

2.   Правото на публична институция да действа вместо лице, на което се дължи издръжка, или да иска възстановяване на помощи, предоставени на кредитора вместо издръжка, се урежда от правото, приложимо към институцията.

3.   Дадена публична институция може да иска признаването или изпълнението на:

а)	решение, постановено срещу длъжник по молба на публична институция, която иска да ѝ бъдат възстановени помощи, предоставени вместо издръжка;

б)	решение, постановено между кредитор и длъжник, до размера на предоставените вместо издръжка помощи на кредитора.

4.   Публичната институция, която иска признаване или изпълнение на решение, представя при поискване всички документи, които удостоверяват правата ѝ по параграф 2 и предоставянето на помощи на кредитора.

ГЛАВА VIII

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 37

Молби, отправени пряко до компетентните органи

1.   Конвенцията не изключва възможността за използване на производствата по вътрешното право на договаряща държава, които позволяват на дадено лице (молителя) да сезира пряко компетентен орган на тази държава по въпрос, уреден от конвенцията, включително — при условие че се спазва член 18 — с цел постановяване или изменяне на решение за издръжка.

2.   Член 14, параграф 5 и член 17, буква б), както и разпоредбите на глави V, VI, VII и на настоящата глава, с изключение на член 40, параграф 2, член 42, член 43, параграф 3, член 44, параграф 3, членове 45 и 55, се прилагат към молби за признаване и изпълнение, отправени пряко до компетентен орган в договаряща държава.

3.   За целите на параграф 2 член 2, параграф 1, буква а) се прилага към решение за присъждане на издръжка на уязвимо лице, навършило възрастта, посочена в тази буква, когато такова решение е постановено, преди лицето да навърши посочената възраст, и е присъдена издръжка за времето след навършване на посочената възраст поради наличието на увреждане.

Член 38

Защита на личните данни

Личните данни, събрани или предадени при прилагането на конвенцията, се използват само за целите, за които са събрани или предадени.

Член 39

Поверителност

Органите, които обработват информация, гарантират нейната поверителност в съответствие с правото на своята държава.

Член 40

Неразкриване на информация

1.   Органите не могат да разкриват или да потвърждават информация, събрана или предадена при прилагането на настоящата конвенция, ако преценят, че това би могло да навреди на здравето, сигурността или свободата на лице.

2.   Решение в този смисъл, взето от централен орган, се взема предвид от другите централни органи, особено при случаи на семейно насилие.

3.   Никоя разпоредба на настоящия член не засяга събирането и предаването на информация от и между органите, доколкото това е необходимо за изпълнение на задълженията им по конвенцията.

Член 41

Освобождаване от изискването за легализация

В рамките на настоящата конвенция не се изисква никаква легализация или друга подобна формалност.

Член 42

Упълномощаване

Централният орган на замолената държава може да иска упълномощаване от молителя, само ако действа от негово име в съдебно производство или в производства пред други органи или за да определи представител за същите цели.

Член 43

Възстановяване на разходите

1.   Възстановяването на всякакви разходи по прилагането на настоящата конвенция няма предимство пред събирането на вземания за издръжка.

2.   Дадена държава може да си възстанови разходите за сметка на загубилата страна.

3.   За целите на молба по член 10, параграф 1, буква б) за възстановяване на разходи за сметка на загубилата страна в съответствие с параграф 2 понятието „кредитор“ в член 10, параграф 1 включва държавата.

4.   Настоящият член не представлява дерогация от член 8.

Член 44

Езикови изисквания

1.   Всяка молба и свързаните с нея документи се съставят на оригиналния език и се придружават от превод на официален език на замолената държава или на друг език, който замолената държава е посочила, че приема чрез декларация по член 63, освен ако компетентният орган на тази държава не се откаже от превод.

2.   Договаряща държава, която има повече от един официален език и не може, по причини на вътрешното си право, да приеме за цялата си територия документи на един от тези езици, чрез декларация по член 63 посочва езика, на който тези документи трябва да бъдат съставени или преведени за подаването им в различните части на нейната територия.

3.   Освен ако централните органи не са уговорили друго, всички други съобщения между тях се разменят на някой от официалните езици на замолената държава или на английски или френски език. Договаряща държава може обаче да възрази срещу употребата на английски или френски език, когато прави резерва в съответствие с член 62.

Член 45

Начини и разходи за превод

1.   За молбите по глава III централните органи могат да допуснат по конкретен случай или на общо основание преводът на официалния език на замолената държава да бъде направен в замолената държава от оригиналния език или от всеки друг уговорен език. Ако няма споразумение и ако централният орган не може да изпълни изискванията на член 44, параграфи 1 и 2, тогава молбата и свързаните с нея документи могат да бъдат предадени с превод на английски или френски език за по-нататъшен превод на официален език на замолената държава.

2.   Разходите за превод, произтичащи от молба по параграф 1, се поемат от молещата държава, освен ако централните органи на заинтересованите държави не са уговорили друго.

3.   Независимо от посоченото в член 8 молещият централен орган може да наложи на молителя плащането на разходите за превод на молба и свързаните с нея документи, освен ако тези разходи могат да бъдат покрити от неговата система за правна помощ.

Член 46

Държави с няколко правни системи — тълкуване

1.   По отношение на държава, в която в различни териториални единици се прилагат две или повече правни системи или правни норми във връзка с въпрос, уреден от настоящата конвенция:

а)	всяко позоваване на правото или на производството на дадена държава се разбира, ако е необходимо, като позоваване на правото или на производството в сила за съответната териториална единица;

б)	всяко позоваване на решение, което е постановено, признато, признато и изпълнено, изпълнено или изменено в тази държава, се разбира, ако е необходимо, като позоваване на решение, което е постановено, признато, признато и изпълнено, изпълнено или изменено в съответната териториална единица;

в)	всяко позоваване на съдебен или административен орган на тази държава се разбира, ако е необходимо, като позоваване на съдебен или административен орган на съответната териториална единица;

г)	всяко позоваване на компетентни органи, публични институции и други органи на тази държава, различни от централните органи, се разбира, ако е необходимо, като позоваване на тези органи или институции, които са оправомощени да действат в съответната териториална единица;

д)	всяко позоваване на местопребиваването или обичайното местопребиваване в тази държава се разбира, ако е необходимо, като позоваване на местопребиваването или обичайното местопребиваване в съответната териториална единица;

е)	всяко позоваване на местонахождението на имущество в тази държава се разбира, ако е необходимо, като позоваване на местонахождението на имущество в съответната териториална единица;

ж)	всяко позоваване на споразумение за взаимност в сила в дадена държава се разбира, ако е необходимо, като позоваване на споразумение за взаимност в сила в съответната териториална единица;

з)	всяко позоваване на безплатна правна помощ в тази държава се разбира, ако е необходимо, като позоваване на безплатна правна помощ в съответната териториална единица;

и)	всяко позоваване на споразумение за издръжка, сключено в дадена държава, се разбира, ако е необходимо, като позоваване на споразумение за издръжка, сключено в съответната териториална единица;

й)	всяко позоваване на възстановяването на разходи на дадена държава се разбира, ако е необходимо, като позоваване на възстановяването на разходи на съответната териториална единица.

2.   Настоящият член не се прилага по отношение на регионални организации за икономическа интеграция.

Член 47

Държави с няколко правни системи — материалноправни норми

1.   Договаряща държава с две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи, не e длъжна да прилага настоящата конвенция към случаи, които засягат единствено тези различни териториални единици.

2.   Компетентен орган в една териториална единица на договаряща държава с две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи, не e длъжен да признава или изпълнява решение на друга договаряща държава, само защото решението е било признато или изпълнено в друга териториална единица на същата договаряща държава съгласно настоящата конвенция.

3.   Настоящият член не се прилага към регионални организации за икономическа интеграция.

Член 48

Съгласуваност с предходни Хагски конвенции за издръжка

В отношенията между договарящите държави и при спазване на член 56, параграф 2 настоящата конвенция заменя Хагската конвенция от 2 октомври 1973 г. относно признаването и изпълнението на съдебни решения, свързани със задължения за издръжка, и Хагската конвенция от 15 април 1958 г. относно признаването и изпълнението на съдебни решения, свързани със задължения за издръжка към деца, доколкото тяхното приложно поле между тези държави съвпада с приложното поле на настоящата конвенция.

Член 49

Съгласуваност с Нюйоркската конвенция от 1956 г.

В отношенията между договарящите държави настоящата конвенция заменя Конвенцията от 20 юни 1956 г. на Организацията на обединените нации за събирането на издръжка в чужбина, доколкото нейното приложно поле между тези държави съвпада с приложното поле на настоящата конвенция.

Член 50

Връзка с предходни Хагски конвенции за връчване на документи и събиране на доказателства

Настоящата конвенция не засяга Хагската конвенция от 1 март 1954 г. за гражданското производство, Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела или Хагската конвенция от 18 март 1970 г. за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела.

Член 51

Съгласуваност с други инструменти и допълнителни споразумения

1.   Настоящата конвенция не засяга международните инструменти, сключени преди настоящата конвенция, по които договарящите държави са страни и които съдържат разпоредби по въпросите, уредени от настоящата конвенция.

2.   Всяка договаряща държава може да сключи с една или повече договарящи държави споразумения, които съдържат разпоредби по въпросите, уредени от настоящата конвенция, с цел подобряване на прилагането на конвенцията между тези държави, при условие че тези споразумения са съвместими с предмета и целта на конвенцията и че не се засяга прилагането на разпоредбите на конвенцията в отношенията на тези държави с други договарящи държави. Държавите, които са сключили подобни споразумения, предоставят копия от тях на депозитаря на конвенцията.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат и към споразумения за взаимност и уеднаквени правила, основаващи се на специални връзки между заинтересованите държави.

4.   Настоящата конвенция не засяга прилагането на инструментите на регионална организация за икономическа интеграция, която е страна по настоящата конвенция, приети след сключването на конвенцията, по въпроси, уредени от конвенцията, при условие че в отношенията на държавите-членки на регионалната организация за икономическа интеграция с други договарящи държави тези инструменти не засягат прилагането на разпоредбите на конвенцията. Що се отнася до признаването и изпълнението на съдебни решения между държавите-членки на регионалната организация за икономическа интеграция, конвенцията не засяга нормите на регионалната организация за икономическа интеграция, независимо от това дали са приети преди или след сключването на конвенцията.

Член 52

Правило за максимална ефективност

1.   Настоящата конвенция не засяга прилагането на споразумение, спогодба или международен акт, който е в сила между молещата държава и замолената държава, или споразумение за взаимност, което е в сила в замолената държава, което предвижда:

а)	по-широки основания за признаване на решения за издръжка, без да се засяга член 22, буква е) от конвенцията;

б)	опростени и ускорени производства по молба за признаване или признаване и изпълнение на решения за издръжка;

в)	по-благоприятна правна помощ от предвидената по членове 14—17; или

г)	производства, които позволяват на молител от молеща държава да отправи молба пряко до централния орган на замолената държава.

2.   Настоящата конвенция не засяга прилагането на закон, който е в сила в замолената държава и който предвижда по-ефикасни норми, като тези посочени в параграф 1, букви а)—в). Що се отнася обаче до опростените и ускорени производства, посочени в параграф 1, буква б), те трябва да бъдат съвместими със защитата, предоставена на страните съгласно членове 23 и 24, и по-специално по отношение на правата на страните да бъдат надлежно уведомени за производствата и да им бъде предоставена подходяща възможност да бъдат изслушани, както и за последиците от оспорването или обжалването.

Член 53

Еднакво тълкуване

При тълкуването на настоящата конвенция трябва да се отчитат нейният международен характер и необходимостта да се насърчава еднаквото ѝ прилагане.

Член 54

Преглед на практическото прилагане на конвенцията

1.   Генералният секретар на Хагската конференция по международно частно право свиква редовно специална комисия с цел преглед на практическото прилагане на конвенцията и насърчаване на развитието на добри практики по конвенцията.

2.   За целите на този преглед договарящите държави си сътрудничат с Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право при събирането на информация относно практическото прилагане на конвенцията, включително на статистически данни и данни за съдебната практика.

Член 55

Изменение на формулярите

1.   Формулярите, приложени към настоящата конвенция, могат да бъдат изменени с решение на специална комисия, свикана от генералния секретар на Хагската конференция по международно частно право, в която се канят за участие всички договарящи държави и всички членове. Предложението за изменение на формулярите се включва в дневния ред, приложен към поканата.

2.   Измененията, приети от договарящите държави, участвали в специалната комисия, влизат в сила за всички договарящи държави на първия ден от седмия месец след датата на тяхното съобщаване от депозитаря на всички договарящи държави.

3.   По време на срока, предвиден в параграф 2, чрез писмено уведомление до депозитаря всяка договаряща държава може да направи резерва в съответствие с член 62 по отношение на изменението. Държавата, която е направила такава резерва, не се счита за страна по настоящата конвенция по отношение на изменението, докато резервата не бъде оттеглена.

Член 56

Преходни разпоредби

1.   Конвенцията се прилага във всички случаи, при които:

а)	централният орган на замолената държава е получил искане по член 7 или молба по глава III след влизане в сила на конвенцията между молещата държава и замолената държава;

б)	компетентният орган на замолената държава е получил пряко молба за признаване и изпълнение след влизане в сила на конвенцията между държавата по произход и замолената държава.

2.   По отношение на признаването и изпълнението на решения между договарящи държави — страни по настоящата конвенция, които са страни и по някоя от Хагските конвенции за издръжка, посочени в член 48, ако условията за признаване и изпълнение по настоящата конвенция не позволяват признаването и изпълнението на решение, постановено в държавата по произход преди влизането в сила на настоящата конвенция за тази държава, което иначе би било признато и изпълнено по силата на конвенцията, която е била в сила към момента на постановяването му, се прилагат условията на тази последна конвенция.

3.   С изключение на задължения за издръжка на лице, ненавършило 21 години, произтичащи от отношението родител—дете, съгласно настоящата конвенция замолената държава не е длъжна да изпълнява решения или споразумения за издръжка по отношение на плащания, станали изискуеми преди влизане в сила на конвенцията между държавата по произход и замолената държава.

Член 57

Предоставяне на информация относно правото, производствата и услугите

1.   При депозирането на документа за ратификация или присъединяване или подаването на декларация в съответствие с член 61 от конвенцията всяка договаряща държава предоставя на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право:

а)	описание на нейното законодателство и производството, приложими към задълженията за издръжка;

б)	описание на мерките, които ще предприеме за изпълнение на своите задължения по член 6;

в)	описание на начина, по който ще осигури на молителите ефективен достъп до производствата, в съответствие с изискването на член 14;

г)	описание на нормите и производствата за изпълнение, включително на всички ограничения при изпълнението, и по-специално на нормите за защита на длъжника и преклузивните и давностните срокове;

д)	всички уточнения, предвидени в член 25, параграф 1, буква б) и параграф 3.

2.   При изпълнение на задълженията си по параграф 1 договарящите държави могат да използват формуляра за профил на държавите, препоръчан и публикуван от Хагската конференция по международно частно право.

3.   Информацията се актуализира от договарящите държави.

ГЛАВА IX

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 58

Подписване, ратифициране и присъединяване

1.   Конвенцията е открита за подписване от всички държави, които са били членове на Хагската конференция по международно частно право към датата на нейната двадесет и първа сесия, и от всички други държави, участвали в тази сесия.

2.   Тя подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване и документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия, депозитар на конвенцията.

3.   Всяка друга държава или регионална организация за икономическа интеграция може да се присъедини към конвенцията след влизането ѝ в сила в съответствие с член 60, параграф 1.

4.   Документът за присъединяване се депозира при депозитаря.

5.   Присъединяването поражда действие само в отношенията между присъединяващата се държава и тези договарящи държави, които не са направили възражение срещу нейното присъединяване в срок дванадесет месеца след получаване на уведомлението, посочено в член 65. Такова възражение може да бъде направено от държавите и при ратификацията, приемането или утвърждаването на конвенцията след присъединяване. Всяко такова възражение се съобщава на депозитаря.

Член 59

Регионални организации за икономическа интеграция

1.   Регионална организация за икономическа интеграция, която е съставена само от суверенни държави и има компетентност по някои или по всички въпроси, уредени от настоящата конвенция, може също така да подпише, приеме, утвърди или да се присъедини към настоящата конвенция. В такъв случай регионалната организация за икономическа интеграция има права и задължения на договаряща държава, доколкото организацията има компетентност по въпросите, уредени от конвенцията.

2.   При подписването, приемането, утвърждаването или присъединяването регионалната организация за икономическа интеграция уведомява писмено депозитаря за въпросите, уредени от настоящата конвенция, по отношение на които ѝ е била прехвърлена компетентност от нейните държави-членки. Организацията уведомява депозитаря незабавно в писмена форма за промените в компетентността ѝ, както е определена в най-скорошното уведомление, извършено съгласно настоящия параграф.

3.   При подписването, приемането, утвърждаването или присъединяването регионалната организация за икономическа интеграция може да декларира в съответствие с член 63, че има компетентност по всички въпроси, уредени от настоящата конвенция, и че държавите-членки, които са ѝ прехвърлили компетентност по съответните въпроси, са правно обвързани от настоящата конвенция по силата на подписването, приемането, утвърждаването или присъединяването на организацията.

4.   За целите на влизането в сила на настоящата конвенция не се вземат предвид документите, депозирани от страна на регионална организация за икономическа интеграция, освен ако регионалната организация за икономическа интеграция не направи декларация в съответствие с параграф 3.

5.   Всяко позоваване на „договаряща държава“ или „държава“ в настоящата конвенция се прилага също така, ако е необходимо, към регионална организация за икономическа интеграция, която е страна по нея. Когато регионална организация за икономическа интеграция е направила декларация в съответствие с параграф 3, всяко позоваване на „договаряща държава“ или „държава“ в настоящата конвенция се прилага също така, ако е необходимо, към съответните държави-членки на организацията.

Член 60

Влизане в сила

1.   Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след депозиране на втория документ за ратификация, приемане или утвърждаване, посочен в член 58.

2.   След тази дата конвенцията влиза в сила:

а)

за всяка държава или регионална организация за икономическа интеграция, посочена в член 59, параграф 1, която впоследствие я ратифицира, приеме, утвърди или се присъедини към нея — на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след депозиране на документа ѝ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;

б)	за всяка държава или регионална организация за икономическа интеграция, посочена в член 58, параграф 3 — в деня след изтичането на срока, в който могат да бъдат направени възражения в съответствие с член 58, параграф 5;

в)	за териториални единици, за които конвенцията се прилага в съответствие с член 61 — на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след уведомлението, посочено в същия член.

Член 61

Декларации при повече от една правна система

1.   Ако държава има две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи по въпросите, уредени от конвенцията, тя може при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването да декларира в съответствие с член 63, че настоящата конвенция се прилага за всичките ѝ териториални единици или само за една или няколко от тях и може да измени по всяко време тази декларация, като направи нова декларация.

2.   Всяка такава декларацията се съобщава на депозитаря и в нея се посочват изрично териториалните единици, за които конвенцията се прилага.

3.   Ако държава не направи декларация в съответствие с настоящия член, конвенцията се прилага за всички териториални единици на тази държава.

4.   Настоящият член не се прилага към регионални организации за икономическа интеграция.

Член 62

Резерви

1.   Всяка договаряща държава може най-късно при ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването или при извършването на декларация по смисъла на член 61 да направи една или няколко от резервите, предвидени в член 2, параграф 2, член 20, параграф 2, член 30, параграф 8, член 44, параграф 3 и член 55, параграф 3. Не се допуска никаква друга резерва.

2.   Всяка държава може по всяко време да оттегли направена от нея резерва. Оттеглянето се съобщава на депозитаря.

3.   Резервата прекратява действието си на първия ден от третия месец след уведомлението, посочено в параграф 2.

4.   Резервите, направени в съответствие с настоящия член, нямат реципрочно действие, с изключение на резервата, предвидена в член 2, параграф 2.

Член 63

Декларации

1.   Декларациите, посочени в член 2, параграф 3, член 11, параграф 1, буква ж), член 16, параграф 1, член 24, параграф 1, член 30, параграф 7, член 44, параграфи 1 и 2, член 59, параграф 3 и член 61, параграф 1, могат да бъдат направени при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването, или по всяко време след това и могат да бъдат изменени или оттеглени по всяко време.

2.   Декларациите, измененията и оттеглянията се съобщават на депозитаря.

3.   Декларация, направена при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването, поражда действие едновременно с влизането в сила на настоящата конвенция за съответната държава.

4.   Декларация, направена впоследствие, както и всички изменения и оттегляния на декларация пораждат действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от три месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

Член 64

Денонсиране

1.   Всяка договаряща държава може да денонсира конвенцията чрез писмено уведомление до депозитаря. Денонсирането може да бъде ограничено до някои териториални единици на държава, съставена от няколко единици, за които се прилага конвенцията.

2.   Денонсирането поражда действие на първия ден от месеца след изтичането на срок от дванадесет месеца след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря. Когато в уведомлението е посочен по-дълъг срок за пораждане на действие на денонсирането, денонсирането поражда действие след изтичането на този по-дълъг срок след датата, на която уведомлението е получено от депозитаря.

Член 65

Уведомяване

Депозитарят уведомява членовете на Хагската конференция по международно частно право и другите държави и регионални организации за икономическа интеграция, които са подписали, ратифицирали, приели, утвърдили или са се присъединили в съответствие с членове 58 и 59, за следното:

а)	подписванията, ратификациите, приеманията и утвърждаванията, посочени в членове 58 и 59;

б)	присъединяванията и направените възражения срещу присъединявания, посочени в член 58, параграфи 3 и 5 и член 59;

в)	датата, на която конвенцията влиза в сила в съответствие с член 60;

г)	декларациите, посочени в член 2, параграф 3, член 11, параграф 1, буква ж), член 16, параграф 1, член 24, параграф 1, член 30, параграф 7, член 44, параграфи 1 и 2, член 59, параграф 3 и член 61, параграф 1;

д)	споразуменията, посочени в член 51, параграф 2;

е)	резервите, посочени в член 2, параграф 2, член 20, параграф 2, член 30, параграф 8, член 44, параграф 3 и член 55, параграф 3, и оттеглянията на резерви, посочени в член 62, параграф 2;

ж)	денонсиранията, посочени в член 64.

В потвърждение на което долуподписаните надлежно упълномощени лица подписаха настоящата конвенция.

Съставена в Хага на двадесет и трети ноември две хиляди и седма година на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Кралство Нидерландия и от който ще бъде изпратено заверено копие по дипломатически път на всеки член на Хагската конференция по международно частно право към датата на нейната двадесет и първа сесия и на всяка от другите държави, участвали в тази сесия.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Формуляр за предаване по член 12, параграф 2

БЕЛЕЖКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Личните данни, събрани или предадени съгласно конвенцията, се използват само за целите, за които са събрани или предадени. Органите, които обработват такива данни, осигуряват тяхната поверителност в съответствие с правото на своята държава.

Даден орган не може да разкрива или да потвърждава информация, събрана или предадена съгласно настоящата конвенция, ако счита в съответствие с член 40, че това би могло да навреди на здравето, сигурността или свободата на някое лице.

1.   Молещ централен орган

a)

Адрес …

б)	Телефонен номер …

в)

Факс …

г)	Електронна поща …

д)	Референтен номер …

2.   Лице за контакт в молещата държава

a)	Адрес (ако се различава) …

б)	Телефонен номер (ако се различава) …

в)	Факс (ако се различава) …

г)	Електронна поща (ако се различава) …

д)	Език/езици …

3.   Замолен централен орган …

Адрес …

4.   Лични данни на молителя

a)	Фамилно/и име/на …

б)	Собствено/и име/на …

в)	Дата на раждане … (дд/мм/гггг)

или

a)	Наименование на публичната институция …

5.   Лични данни на лицето/лицата, за което/които се иска или се дължи издръжка

a)

б.	i) Фамилно/и име/на: … Собствено/и име/на: … Дата на раждане: … (дд/мм/гггг) ii) Фамилно/и име/на: … Собствено/и име/на: … Дата на раждане: … (дд/мм/гггг) iii) Фамилно/и име/на: … Собствено/и име/на: … Дата на раждане: … (дд/мм/гггг)

6.   Лични данни на длъжника (1)

a)

б)	Фамилно/и име/на: …

в)	Собствено/и име/на: …

г)	Дата на раждане: … (дд/мм/гггг)

7.   Настоящият формуляр за предаване се отнася до и е придружен от молба по:

8.   Към молбата са приложени следните документи:

а)	За целите на молба по член 10, параграф 1, буква а) и:   В съответствие с член 25:   В съответствие с член 30, параграф 3:

б)	За целите на молба по член 10, параграф 1, букви б), в), г), д), е) и параграф 2, буква а), б) или в) — брой подкрепящи документи (с изключение на формуляра за предаване и самата молба) в съответствие с член 11, параграф 3:

Име: … (с печатни букви)

Дата: … (дд/мм/гггг)

Упълномощен служител на централния орган

---

(1)  Съгласно член 3 от конвенцията „длъжник“ означава лице, което дължи или се твърди, че дължи издръжка.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Формуляр за потвърждаване по член 12, параграф 3

БЕЛЕЖКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Личните данни, събрани или предадени съгласно конвенцията, се използват само за целите, за които са събрани или предадени. Органите, които обработват такива данни, осигуряват тяхната поверителност в съответствие с правото на своята държава.

Даден орган не може да разкрива или да потвърждава информация, събрана или предадена съгласно настоящата конвенция, ако счита в съответствие с член 40, че това би могло да навреди на здравето, сигурността или свободата на лице.

1.   Замолен централен орган

а)

Адрес …

б)	Телефонен номер …

в)

Факс …

г)	Електронна поща …

д)	Референтен номер …

2.   Лице за контакт в замолената държава

а)	Адрес (ако се различава) …

б)	Телефонен номер (ако се различава) …

в)	Факс (ако се различава) …

г)	Електронна поща (ако се различава) …

д)	Език/езици …

3.   Молещ централен орган …

Лице за контакт …

Адрес …

…

4.   Замоленият централен орган потвърждава получаването на … (дд/мм/гггг) на формуляра за предаване от молещия централен орган (референтен номер …; от … (дд/мм/гггг) във връзка със следната молба по:

Фамилно/и име/на на молителя: …

Фамилно/и име/на на лицето/лицата, за което/които се иска или се дължи издръжка: …

…

…

Фамилно/и име/на на длъжника: …

5.   Първоначални стъпки, предприети от замоления централен орган:

Замоленият централен орган желае молещият централен орган да го осведомява за всички промени по движението на молбата.

Име: … (с печатни букви)

Дата: … (дд/мм/гггг)

Упълномощен служител на централния орган