(1)

На своето заседание, проведено на 15 и 16 юни 2001 г. в Гьотеборг, Европейският съвет се споразумя за стратегия за устойчиво развитие с цел взаимното укрепване на икономическите и социалните политики, както и политиките за околната среда, и добави екологично измерение към Лисабонския процес.

(2)

В своята Резолюция от 21 май 2007 г. относно европейската космическа политика (3), приета на четвъртото съвместно и съпътстващо заседание на Съвета на Европейския съюз и на Съвета на Европейската космическа агенция на министерско равнище, учреден в съответствие с член 8, параграф 1 от Рамковото споразумение между Европейската общност и Европейската космическа агенция (4) („Съвета по въпросите на космическото пространство“), Съветът отчете реалния и потенциалния принос на космическите дейности за осъществяването на Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост чрез осигуряване на технологии и услуги, подпомагащи зараждащото се европейско общество на знанието, и чрез принос за европейското единство и подчерта, че Космосът представлява важен елемент от Стратегията за устойчиво развитие на Европа.

(3)

Резолюцията, озаглавена „Развиване на европейската космическа политика“ (5), от 26 септември 2008 г., приета на петото съвместно и съпътстващо заседание на Съвета по въпросите на космическото пространство, подчерта необходимостта от разработване на адекватни инструменти и схеми на финансиране на ЕС при отчитане на специфичните особености на космическия сектор, потребността от подобряване на конкурентоспособността му като цяло и тази на производствените му подразделения и необходимостта от балансирана производствена структура, както и създаване на възможност за дългосрочни инвестиции на Съюза за научни изследвания, свързани с Космоса, и прилагането на устойчиви космически приложения в полза на Европа и нейните граждани, по-специално като се разгледат всички последици за политиката, свързана с Космоса, в рамките на следващата финансова перспектива.

(4)

Резолюцията на Европейския парламент от 20 ноември 2008 г. относно Европейска политика за космическото пространство: Европа и Космосът (6) подчерта необходимостта да се намерят подходящите за европейската политика за космическото пространство инструменти и финансови схеми на ЕС, за да се допълнят заделените средства по Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007—2013 г.) („Седмата рамкова програма“), така че да се позволи на различните стопански субекти да планират своите действия в средносрочен и дългосрочен план, и изтъкна, че в следващата финансова рамка следва да се предвидят адекватни инструменти и схеми за финансиране на ЕС, които да позволят дългосрочни инвестиции на Съюза за научни изследвания, свързани с Космоса, и прилагането на устойчиви космически приложения в полза на Европа и нейните граждани.

(5)

Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) е инициатива за мониторинг на Земята, осъществявана под ръководството на Съюза и реализирана в партньорство с държавите-членки и Европейската космическа агенция (ЕКА). Нейната основна цел е да предоставя, под контрола на Съюза, информационни услуги, които дават достъп до точни данни и информация в областта на околната среда и сигурността и са пригодени за нуждите на ползвателите. По този начин ГМОСС следва да подпомага по-доброто използване на промишления потенциал на политиките на иновации, научни изследвания и технологично развитие в областта на наблюдението на Земята. ГМОСС следва да бъде, наред с другото, ключов инструмент за подкрепа на биологичното разнообразие, управлението на екосистемите и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.

(6)

За да бъде постигната целта на ГМОСС на устойчива основа, е необходимо да се координират дейностите на различните партньори, ангажирани с ГМОСС, и да се разработи, създаде и използва капацитет за извършване на услуги и наблюдения, който отговаря на изискванията на ползвателите, без да се засягат съответните национални и европейски ограничения от съображения за сигурност.

(7)

В този контекст Комисията следва да бъде подпомагана от комитет в осигуряването на координацията на приноса за ГМОСС от Съюза, държавите-членки и междуправителствените агенции, като използва съществуващия капацитет възможно най-пълноценно и идентифицира пропуските, които трябва да бъдат преодолени на равнището на Съюза. Той следва също да подпомага Комисията при мониторинга на последователното изпълнение на ГМОСС. Той следва да следи развитието на политиката и да осигурява възможности за обмен на добри практики в рамките на ГМОСС.

(8)

Комисията, подпомагана от комитета, следва да отговаря за изпълнението на политиката за сигурност на ГМОСС. За тази цел следва да бъде създаден специфичен състав на комитета („Съвет по сигурността“).

(9)

ГМОСС следва да е ориентиран към ползвателите, като изисква постоянното и ефективно участие на ползвателите, особено по отношение на определянето и утвърждаването на изискванията за услугите. С цел повишаване на стойността на ГМОСС за ползвателите, техният принос следва да се търси активно чрез провеждане на редовни консултации с крайните ползватели от публичния и частния сектор. Необходимо е също да се създаде специален орган („Форум на ползвателите“) с цел да се улесни определянето на нуждите на ползвателите, проверката на съответствието на услугите и координацията на ГМОСС с неговите ползватели от публичния сектор.

(10)

С цел осигуряване на рамка за гарантиране на пълен и открит достъп до информацията, генерирана от услугите на ГМОСС, и до данните, събрани посредством инфраструктурата на ГМОСС, като същевременно се обезпечава необходимата защита на тази информацията и на тези данни, на Комисията следва да се предостави правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) по отношение на условията за регистрация и лицензиране на ползвателите на ГМОСС и на критериите за ограничаване на достъпа до данните и информацията на ГМОСС, като се вземат предвид политиките в областта на данните и информацията на доставчиците на данни, необходими за ГМОСС, и без да се засягат националните правила и процедури, приложими за космическата и in situ инфраструктура под национален контрол. Изключително важно е Комисията да проведе подходящи консултации в хода на подготвителната си работа, включително на равнище експерти.

(11)

С цел осигуряване на еднакви условия за прилагането на настоящия регламент и на делегираните актове, приети въз основа на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема, въз основа на условията и критериите, установени от делегираните актове, конкретни мерки за ограничаване на достъпа до информацията, генерирана от услугите на ГМОСС, и до данните, събрани посредством специалната инфраструктура на ГМОСС, включително индивидуални мерки, като се отчита чувствителният характер на въпросната информация и данни. На Комисията следва също да се предоставят изпълнителни правомощия за координация на доброволния принос на държавите-членки и потенциалната синергия със съответни инициативи на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище, за определяне на максималния размер на съфинансиране за безвъзмездните средства, за приемане на мерки за определяне на техническите изисквания, за да се гарантират контролът и целостта на системата в рамките на космическия компонент на специалната програма ГМОСС и за да се контролират достъпът до и работата с технологиите, осигуряващи сигурността на космическия компонент на специалната програма ГМОСС, и за приемане на годишната работна програма на ГМОСС.

Съгласно член 291 ДФЕС правилата и общите принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията се установяват предварително в регламент, който се приема в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на такъв нов регламент продължава да се прилага Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7), с изключение на процедурата по регулиране с контрол, която не се прилага.

(12)

Тъй като ГМОСС се основава на партньорство между Съюза, ЕКА и държавите-членки, Комисията следва да се стреми да продължи неотдавна установения диалог с ЕКА и държавите-членки, които притежават значителни космически активи.

(13)

Услугите на ГМОСС са необходими, за да се насърчи използването на информационните източници от страна на частния сектор на постоянна основа, като така се способства за иновациите и по този начин се добавя стойност от доставчиците на услуги, много от които са малки и средни предприятия (МСП).

(14)

ГМОСС се състои както от развойни дейности, така и от оперативна дейност. По отношение на операциите, в своите трети насоки, приети на заседанието на Съвета по въпросите на Космоса на 28 ноември 2005 г., Съветът изказа подкрепа за етапния подход за осъществяването на ГМОСС, основан на ясно определени приоритети, като се започне с разработването на три бързи услуги в областта на ответните действия при извънредни ситуации, мониторинга на земната повърхност и наблюдението на моретата и океаните.

(15)

Първите оперативни услуги в областта на ответните действия при извънредни ситуации и мониторинга на земната повърхност бяха финансирани като подготвителни действия в съответствие с член 49, параграф 6, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (8) („Финансовия регламент“).

(16)

В допълнение на развойните дейности, финансирани по тематичната област „Космическо пространство“, включени в Седмата рамкова програма, за периода 2011—2013 г. е необходимо действие на Съюза, за да се гарантира приемственост по отношение на подготвителните действия и да се създадат оперативни услуги на по-трайна основа в области, които са достатъчно зрели в техническо отношение и с доказан потенциал за развитие на услуги надолу по веригата.

(17)

В своето съобщение от 12 ноември 2008 г., озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността: за повече сигурност на планетата“, Комисията очерта подхода си към управлението и финансирането на ГМОСС и указа намерението си да делегира техническото изпълнение на ГМОСС на специализирани единици, включително на ЕКА за космическия компонент на ГМОСС, което се дължи на уникалните възможности и експертните познания, които предлага агенцията.

(18)

Комисията следва да възложи координацията на техническото изпълнение на услугите на ГМОСС, когато е подходящо, на компетентни органи на Съюза или междуправителствени организации, като Европейската агенция за околната среда и Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.

(19)

Оперативните услуги в областта на управлението на извънредни ситуации и ответните действия при хуманитарни кризи са необходими за координирането на съществуващия капацитет на Съюза и неговите държави-членки, за по-добра готовност за ответни действия и възстановяване във връзка с природни и причинени от човека бедствия, които често имат също и отрицателно въздействие върху околната среда. Тъй като изменението на климата би могло да доведе до увеличаване броя на извънредните ситуации, ГМОСС ще бъде от основно значение за подкрепата на мерките за адаптиране към изменението на климата. Поради това услугите на ГМОСС следва да предоставят геопространствена информация в подкрепа на ответните действия при извънредни ситуации и хуманитарни кризи.

(20)

Услугите за мониторинг на земната повърхност са важни за мониторинга на биологичното разнообразие и екосистемите и подкрепят мерките за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и за управлението на широк кръг ресурси и политики, повечето от които имат връзка с природната среда: почвата, водите, селското стопанство, горите, енергията и комуналните услуги, застроените райони, съоръженията за отдих, инфраструктурата и транспорта. Оперативните услуги на ГМОСС за мониторинг на земната повърхност са необходими както на европейско, така и на глобално равнище и се разработват в сътрудничество с държавите-членки, с трети държави в Европа и партньори извън Европа, както и с ООН.

(21)

Услугите на ГМОСС в областта на морската среда са важни за поддържането на интегриран европейски капацитет за изготвяне на прогнози и мониторинг на океаните и за бъдещото предоставяне на основни климатични променливи (ECVs). Те са основен елемент за мониторинга на изменението на климата, мониторинга на морската среда и подкрепата за транспортната политика.

(22)

Услугите за мониторинг на атмосферата са важни за проследяването на качеството на въздуха, атмосферната химия и състава на атмосферата. Те са също основен елемент за мониторинга на изменението на климата и бъдещото предоставяне на основни климатични променливи. Необходимо е информацията за състоянието на атмосферата да се предоставя редовно на регионално и световно равнище.

(23)

Услугите в областта на сигурността са важна част от инициативата ГМОСС. Европа ще има полза от използването на космически и in situ активи в подкрепа на изпълнението на услугите, които отговарят на предизвикателствата, пред които е изправена Европа в областта на сигурността, по-конкретно граничния контрол, наблюдението на моретата и подкрепата за външните действия на Съюза.

(24)

Мониторингът на изменението на климата следва да осигурява възможност за адаптиране и смекчаване на неговите последици. Той следва по-специално да допринася за предоставянето на основни климатични променливи, анализ и прогнози за климата на равнище, съответстващо на адаптирането и смекчаването на последиците, както и за предоставянето на съответните услуги.

(25)

Предоставянето на оперативни услуги, финансирани по настоящия регламент, зависи от достъпа до данни, събрани посредством космическа инфраструктура и съоръжения, намиращи се на борда на летателни апарати и плавателни съдове, и наземни съоръжения („in situ инфраструктура“), както и програми за проучвания. Следователно, при пълно зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, достъпът до необходимите данни следва да бъде гарантиран и при необходимост може да се оказва подкрепа на събирането на in situ данни в допълнение на съществуващите дейности на Съюза и национални дейности. Необходимо е да се гарантира трайната наличност на прилежащата in situ и космическа инфраструктура за наблюдение, включително космическата инфраструктура, специално разработена за ГМОСС в рамките на космическия компонент на програмата на ЕКА за ГМОСС („Sentinels“). Началните операции на първите Sentinels следва да започнат през 2012 г.

(26)

Комисията следва да гарантира взаимното допълване на свързаните с ГМОСС научноизследователски и развойни дейности съгласно Седмата рамкова програма, приноса на Съюза към началните операции на ГМОСС, дейностите на партньорите по ГМОСС и вече съществуващите структури, като например европейските центрове за данни.

(27)

Началните операции на ГМОСС следва да бъдат осъществявани съгласувано с други съответни политики на Съюза, инструменти и действия, по-специално с политиките за околна среда, сигурност, конкурентоспособност и иновации, сближаване, научни изследвания, транспорт, конкуренция и международно сътрудничество, европейската програма Глобална навигационна спътникова система (ГНСС) и защитата на личните данни. Наред с това данните на ГМОСС следва да поддържат съгласуваността с пространствените референтни данни на държавите-членки и да подкрепят развитието на инфраструктурата за пространствена информация в Съюза, установена с Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (9). ГМОСС следва също да допълва Общата информационна система за околната среда (SEIS) и дейностите на Съюза в областта на ответните действия при извънредни ситуации.

(28)

ГМОСС и неговите начални операции следва да се разглеждат като европейски принос към изграждането на Глобалната система за наблюдение на Земята (GEOSS), разработена в рамките на Групата за наблюдение на Земята (GEO).

(29)

Споразумението за Европейското икономическо пространство и рамковите споразумения с държави кандидати и потенциални кандидати предвиждат участието на тези държави в програмите на Съюза. Участието на други трети държави и на международни организации следва да бъде направено възможно посредством сключване на международни споразумения за тази цел.

(30)

Настоящият регламент установява за цялата продължителност на началните операции на ГМОСС финансов пакет от 107 милиона евро, представляващ основна референтна сума по смисъла на точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (10) („Междуинституционалното споразумение“) за бюджетния орган в годишната бюджетна процедура. Предвидено е този финансов пакет да бъде допълнен със сумата от 209 милиона евро, отпусната по темата „Космическо пространство“ от Седмата рамкова програма за научноизследователски действия, съпътстващи началните операции на ГМОСС, които следва да се управляват в съответствие с приложимите правила и процедури за вземане на решение в Седмата рамкова програма. Тези два източника на финансиране следва да бъдат управлявани координирано, за да се гарантира постоянен напредък в изпълнението на ГМОСС.

(31)

Този финансов пакет е съвместим с тавана на подфункция 1а от многогодишната финансова рамка („МФР“) за периода 2007—2013 г., но оставащият резерв по подфункция 1а за периода 2007—2013 г. е твърде малък. Следва да бъде подчертано, че годишната сума ще бъде определена по време на годишната бюджетна процедура в съответствие с точка 37 от Междуинституционалното споразумение.

(32)

Ако е възможно, фондът следва да бъде увеличен допълнително, за да могат да бъдат предоставени бюджетни кредити за поети задължения за космическия компонент още по време на настоящата МФР. По-конкретно това се отнася до функционирането на серия А на спътниците Sentinels, стартирането на серия Б и осигуряването на основни части за серия В.

(33)

За тази цел Комисията следва да проучи, в контекста на средносрочния преглед на настоящата МФР и преди края на 2010 г., възможността за допълнително финансиране на ГМОСС в рамките на общия бюджет на Съюза по време на МФР за периода 2007—2013 г.

(34)

Отпускането на допълнително финансиране по настоящия регламент в допълнение към вече заделената сума от 107 милиона евро следва да се разглежда в контекста от дискусии за бъдещето на европейската космическа политика, особено по отношение на обществените поръчки и управлението.

(35)

Комисията следва също така да представи дългосрочна стратегия за финансиране на бъдещата МФР през първата половина на 2011 г., без да се засягат резултатите от текущите преговори за МФР за периода 2014—2020 г.

(36)

При финансовото планиране Комисията следва да гарантира запазването на непрекъснатост на подаваните данни по време на и след края на периода на началните операции ГМОСС (2011—2013 г.) и възможността за използване на услугите без прекъсвания и ограничения.

(37)

В съответствие с Финансовия регламент държави-членки, трети държави и международни организации следва да могат да правят принос към програмите въз основа на подходящи споразумения.

(38)

Информацията от ГМОСС следва да бъде изцяло и открито достъпна, без да се засягат съответните ограничения от съображения за сигурност или политиките по отношение на данните, провеждани от държавите-членки и други организации, които предоставят данни и информация на ГМОСС. Това е необходимо, за да се насърчи най-широкото потребление и съвместното ползване на данни и информация от наблюдение на Земята в съответствие с принципите на SEIS, INSPIRE и GEOSS. При пълния и открит достъп до данните следва също така да се взема предвид предоставянето на съществуващи търговски данни и да се насърчава укрепването на пазарите на наблюдение на Земята в Европа, по-специално в секторите надолу по веригата, с оглед повишаване на растежа и заетостта.

(39)

Съгласно съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г., озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): предизвикателства и следващи стъпки, отнасящи се до космическия компонент“, следва да се прилага политика на безплатен и свободен достъп до данни за Sentinels чрез безплатно лицензиране и онлайн режим на достъп, при спазване на изискванията за сигурност. Такъв подход има за цел максимално да бъдат оползотворени данните от Sentinels във връзка с възможно най-широк спектър от приложения и да се стимулира възприемането от страна на крайните ползватели на информация, извлечена от наблюдението на Земята.

(40)

Действията, финансирани по настоящия регламент, следва да бъдат подложени на мониторинг и оценка, за да бъдат възможни корекции.

(41)

Следва също да бъдат предприети и подходящи мерки, за да се предотвратят нередности и измами и да се направят необходимите стъпки за възстановяване на загубени, погрешно платени или неправилно използвани средства, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. за защита на финансовите интереси на Европейските общности (11), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (12), и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейска служба за борба с измамите (OLAF) (13).

(42)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на ГМОСС и осъществяването на началните ѝ операции, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, защото началните операции на ГМОСС включват също общоевропейски капацитет и зависят от координираното предоставяне на услуги във всички държави-членки, което е необходимо да бъде координирано на равнището на Съюза и следователно с оглед на обхвата на действието може да бъде постигнато по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на споменатите цели, особено по отношение на ролята на Комисията като координатор на националните дейности,