18.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 68/22

(1)

Перфлуороалкилираните вещества (ПФАВ) намират широка употреба в промишлеността и в потребителските стоки, в това число в покрития против петна за тъкани и килими, маслоустойчиви покрития за одобрени за контакт с храна хартиени продукти, противопожарна пяна, повърхностно-активни вещества за минното дело и нефтените кладенци, продукти за поддръжка на подове и инсектицидни препарати. Важна подгрупа на посочените вещества са (пер)флуорираните повърхностноактивни органични вещества, към които спадат перфлуорооктан сулфонатът (ПФОС) и перфлуорооктановата киселина (ПФОК).

(2)

Поради широката им употреба ПФОС, ПФОК и техните соли и прекурсори се откриват в околната среда, рибата, птиците и бозайниците. Поради това Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) изиска от своята научна група за замърсителите в хранителната верига да изработи становище за значението на храненето за експозицията на ПФОС и неговите соли и за относителния дял на различните хранителни продукти и материали, влизащи в контакт с храната, към експозицията на човека на посочените вещества, както и да формулира препоръки за следващите стъпки по отношение на оценката на риска, свързан с перфлуорираните органични съединения.

(3)

На 21 февруари 2008 г. научната група за замърсителите в хранителната верига прие научно становище за ПФОС, ПФОК и солите им (1).

(4)

В своето становище ЕОБХ застъпва мнението, че е малко вероятно неблагоприятните ефекти от ПФОС и ПФОК да се проявят сред населението като цяло, но отбелязва някои неясноти по отношение на ефектите върху развитието на живите организми. ЕОБХ изказва препоръката, че е желателно да бъдат събрани още данни за съдържанието на ПФАС в храните и в човешкия организъм, по-специално с оглед на наблюдението на тенденциите на развитие на експозицията.

(5)

Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ) съдържа изискването страните по Конвенцията да предприемат наблюдение на УОЗ, на техните алтернативи и на възможните УОЗ, и включително ПФОС, неговите соли и перфлуорооктан сулфонил флуорида (ПФОСФ) в приложение Б на Конвенцията сред веществата, чиито производство и употреба са обект на ограничения,

1.

Държавите-членки следва да наблюдават през 2010 и 2011 г. наличието на перфлуороалкилирани вещества в храните. Наблюдението следва да засяга най-разнообразни хранителни продукти, чиято употреба отразява навиците на потребителите — риба, месо, яйца, мляко и хранителни продукти, произведени на тяхна основа, както и храни от растителен произход, за да се даде възможност да се направи точна оценка на експозицията.

2.

Државите-членки следва да използват процедурите за вземане на проби, определени в Регламент (ЕО) № 1883/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на методи за вземане на проби и методи за анализ за целите на официалния контрол за съдържание на диоксин и диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB) в определени храни (2), за да се гарантира, че пробите са представителни за партидата, от която се вземат проби.

3.

Препоръчва се държавите-членки да проведат анализ на перфлуороалкилираните вещества, за да се открие наличието на съединенията ПФОС и ПФОК, и ако е възможно — на техни прекурсори като перфлуорооктан сулфонамид (ПФОСА), N-етил перфлуорооктан сулфонамидоетанол (NЕтПФОСЕ) и 8:2 флуоротеломер алкохол. Държавите-членки следва, ако е възможно, да включат в анализа и веществата, подобни на ПФОС и ПФОК, но с различна дължина на веригата (С4–С15) и съдържащите полифлуоралкил фосфат повърхностно-активни вещества (ПАФПАВ) като 8:2 диПАФПАВ и 8:2 моноПАФПАВ, за да бъде направена оценка доколко те присъстват в хранителните продукти.

4.

Държавите-членки следва да проведат анализ на перфлуороалкилираните вещества в съответствие с приложение III към Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (3), като използват метод за анализ, при който е доказано, че се получават достоверни резултати. В най-добрия случай коефициентът на аналитичен добив следва да бъде от 70 до 120 %, при граница на количествено определяне 1 μg/kg.

5.

Препоръчва се държавите-членки редовно да предоставят на ЕОБХ данните от наблюденията, изразени на база на общото тегло, като дават информацията и в електронния формат, определен от ЕОБХ и необходим за включването на данните в една база данни. Те също така следва да предоставят данни от предишни години, получени чрез използване на метод за анализ, при който е доказано, че се получават достоверни резултати, за да се проследят тенденциите в развитието на експозицията.