ПРЕВОД

ПРОТОКОЛ

за приложимото право към задълженията за издръжка

Страните, подписали настоящия протокол,

Като желаят да установят общи разпоредби за приложимото право към задълженията за издръжка,

Като желаят да осъвременят Хагската конвенция от 24 октомври 1956 г. за приложимото право към задълженията за издръжка на деца и Хагската конвенция от 2 октомври 1973 г. за приложимото право към задълженията за издръжка,

Като желаят да разработят общи норми за приложимото право към задълженията за издръжка, които могат да допълнят Хагската конвенция от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка за деца и на други форми на семейна издръжка,

Взеха решение да сключат протокол за тази цел и се споразумяха за следните разпоредби:

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият протокол определя приложимото право към задълженията за издръжка, които възникват от семейни отношения, родство, брак или сватовство, включително задължението за издръжка на дете, независимо от семейното положение на родителите.

2.   Решенията, взети при прилагане на настоящия протокол не засягат съществуването на никое от отношенията, посочени в параграф 1.

Член 2

Универсален характер

Настоящият протокол се прилага дори и ако приложимото право е правото на недоговаряща страна.

Член 3

Обща норма за приложимо право

1.   Задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, освен ако в настоящия протокол е предвидено друго.

2.   При промяна на обичайното място на пребиваване на кредитора от момента на настъпване на промяната се прилага правото на държавата по новото обичайно място на пребиваване на кредитора.

Член 4

Специални норми в полза на някои кредитори

1.   Следните разпоредби се прилагат към задълженията за издръжка на:

а)	родители спрямо техните деца;

б)	лица, различни от родителите, спрямо лица, ненавършили 21 години, освен за задължения, произтичащи от посочените в член 5 отношения; и

в)	деца спрямо техните родители;

2.   Ако по силата на определеното в член 3 право кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на сезирания съд.

3.   Независимо от член 3, ако кредиторът е сезирал компетентния орган на държавата по обичайно място на пребиваване на длъжника, се прилага правото на сезирания съд. Ако, обаче, по силата на това право кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора.

4.   Когато по силата на правото, определено в член 3 и параграфи 2 и 3 от настоящия член, кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата по общото им гражданство, ако такова е налице.

Член 5

Специална норма за съпрузи и бивши съпрузи

При задължения за издръжка между съпрузи, бивши съпрузи или лица в брак, чийто брак е унищожен, член 3 не се прилага, ако една от страните възразява и правото на друга държава, по специално държавата по последното им общо обичайно място на пребиваване, има по-тясна връзка с брака. В такъв случай се прилага правото на тази друга държава.

Член 6

Специална норма относно защитата

При задължения за издръжка, различни от задълженията към деца, произтичащи от отношението родител-дете и от посочените в член 5 задължения, длъжникът може да оспори иска на кредитора на основание, че такова задължение не съществува за него нито по правото на държавата по обичайното място на пребиваване на длъжника, нито по правото на държавата по общото гражданство на страните, ако такова е налице.

Член 7

Определяне на приложимото право за целите на конкретно производство

1.   Независимо от членове 3—6, кредиторът и длъжникът по вземания произтичащи от задължения за издръжка могат, единствено за целите на конкретно производство в дадена държава, изрично да определят правото на тази държава като приложимо към задължението за издръжка.

2.   Определянето, извършено преди образуването на такова производство, се прави в споразумение, подписано от двете страни в писмена форма или записано на такъв носител че съдържание да е достъпно за ползване с оглед последващо позоваване.

Член 8

Определяне на приложимото право

1.   Независимо от членове 3—6, кредиторът и длъжникът по издръжката могат по всяко време да определят като приложимо към задължения за издръжка едно от следните:

а)	правото на държавата, чийто гражданин е едната или другата страна към момента на определянето;

б)	правото на държавата по обичайното място на пребиваване на едната от страните към момента на определянето;

в)	правото, определено от страните като приложимо, или действително прилаганото право към режима на тяхната собственост;

г)	правото, определено от страните като приложимо, или действително прилаганото право към техния развод или юридическо разделяне.

2.   Такова споразумение се прави в писмена форма или се записва на такъв носител, че съдържание да е достъпно за ползване с оглед последващо позоваване и се подписва от двете страни.

3.   Параграф 1 не се прилага за задължения за издръжка спрямо лице, ненавършило 18 г. или спрямо възрастно лице, което поради нарушени или недостатъчни лични способности, не е в състояние да защитава собствения си интерес.

4.   Независимо от правото, определено от страните в съответствие с параграф 1, въпросът дали кредиторът може да се откаже от правото си на издръжка, се урежда от правото на държавата, в която е обичайното място на пребиваване на кредитора към момента на определянето.

5.   Определеното от страните право не се прилага, когато прилагането на това право би довело до явно несправедливи или неразумни последствия за някоя от страните, освен ако към момента на определянето те са знаели за последиците от определянето.

Член 9

„Местожителство“ вместо „гражданство“

Държава, в която понятието „местожителство“ има характер на фактор на привързване в семейните отношения, може да уведоми Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право, че за целите на случаи, отнесени до нейните органи, думата „гражданство“ в членове 4 и 6 се заменя с „местожителство“, както то е определено в тази държава.

Член 10

Публични институции

Правото на дадена публична институция да иска възстановяване на изплатени от нея помощи на кредитора вместо издръжка се урежда от правото, което е приложимо към институцията.

Член 11

Обхват на приложимото право

Приложимото право към задълженията за издръжка определя inter alia:

а)	дали, до каква степен и спрямо кого кредиторът може да иска издръжка;

б)	до каква степен кредиторът може да иска издръжка за минало време;

в)	основата за изчисляване на размера на издръжката, както и индексация;

г)	кой има право да предяви иск за издръжка, като се изключат въпросите относно процесуалната правоспособност действия и процесуалното представителство;

д)	давност или преклузивни срокове;

е)	размера на задължението на длъжника по вземане произтичащо от задължение за издръжка в случаите, в които публична институция иска възстановяване на помощи, предоставени на кредитора вместо издръжка.

Член 12

Изключване на препращането

По смисъла на протокола понятието „право“ означава действащото право в дадена държава, с изключение на неговите стълкновителни норми.

Член 13

Обществен ред

Прилагането на определеното съгласно протокола право може да бъде отказано само доколкото неговите последици биха били явно несъвместими с обществения ред на сезирания съд.

Член 14

Определяне на размера на издръжката

Дори ако приложимото право предвижда друго, нуждите на кредитора и финансовите възможности на длъжника, както и всички компенсации, предоставени на кредитора вместо редовните плащания на издръжката, се вземат предвид при определяне на размера на издръжката.

Член 15

Неприложимост на протокола при вътрешноправни стълкновения

1.   Договаряща държава, в която към задълженията за издръжка се прилагат различни правни системи или правни режими, не е задължена да прилага нормите на протокола единствено към стълкновения между такива различни системи или правни режими.

2.   Настоящият член не се прилага към регионални организации за икономическа интеграция.

Член 16

Държави с повече от една правна система — териториално разделение

1.   Спрямо държава, в която в различни териториални единици се прилагат две или повече правни системи или правни режими към въпросите, уредени от настоящия протокол:

а)	всяко позоваване на правото на държава се разбира като позоваване, ако е подходящо, на правото, действащо в съответната териториална единица;

б)	всяко позоваване на компетентните органи или публични институции на тази държава се разбира като позоваване, когато е подходящо, на тези упълномощени да действат в съответната териториална единица;

в)	всяко позоваване на обичайното място на пребиваване в такава държава се разбира като позоваване на обичайното място на пребиваване в съответната териториална единица;

г)	всяко позоваване на държавата, граждани на която са и двете страни, се разбира като позоваване на териториалната единица, определена от правото на тази държава, или при липсата на съответни норми — на териториалната единица, с която задължението за издръжка е най-тясно свързано;

д)	всяко позоваване на държавата, гражданин на която е дадено лице, се разбира като позоваване на териториалната единица, определена от правото на тази държава, или при липсата на съответни норми — на териториалната единица, с която лицето е най-тясно свързано.

2.   За целите на определянето на приложимото право съгласно настоящия протокол, когато една държава се състои от две или повече териториални единици, всяка от които има собствена правна система или правен режим относно въпросите, обхванати от настоящия протокол, се прилагат следните норми:

а)	ако в такава държава действат норми, които определят правото на коя териториална единица е приложимо, се прилага правото на тази единица;

б)	при липсата на такива норми, се прилага правото на съответната териториална единица, както е определено в параграф 1.

3.   Настоящият член не се прилага към регионални организации за икономическа интеграция.

Член 17

Държави с повече от една правна система спрямо лицата — конфликти между лица

За целите на определянето на приложимото право съгласно настоящия протокол, когато в една държава се прилагат две или повече правни системи или правни режими към различни категории лица за въпросите, обхванати от настоящия протокол, всяко позоваване на правото на такава държава се разбира като позоваване на правната система, определена от действащите норми в тази държава.

Член 18

Координираност с предишни Хагски конвенции за издръжка

В отношенията между договарящите страни настоящият протокол заменя Хагската конвенция от 2 октомври 1973 г. за приложимото право към задълженията за издръжка и Хагската конвенция от 24 октомври 1956 г. за приложимото право към задълженията за издръжка на деца.

Член 19

Координираност с други инструменти

1.   Настоящият протокол не засяга други международни инструменти, по които договарящите държави са или ще станат страни и които съдържат разпоредби по въпроси, уредени в протокола, освен ако държавите, страни по такъв инструмент, не са направили декларация за обратното.

2.   Параграф 1 се прилага и спрямо еднородни закони, основавани на специални връзки от регионално или друго естество между съответните държави.

Член 20

Единно тълкуване

При тълкуването на настоящия протокол, се отчита неговият международен характер и необходимостта да се насърчава единното му прилагане.

Член 21

Преглед на практическото действие на протокола

1.   Генералният секретар на Хагската конференция по международно частно право свиква при необходимост Специална комисия за преглед на практическото действие на протокола.

2.   За целите на този преглед договарящите страни си сътрудничат с Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право при събиране на съдебна практика по прилагането на протокола.

Член 22

Преходни разпоредби

Настоящият протокол не се прилага за издръжка, искана в договаряща държава за период, предхождащ влизането в сила на протокола в тази държава.

Член 23

Подписване, ратификация и присъединяване

1.   Настоящият протокол е открит за подписване от всички държави.

2.   Настоящият протокол подлежи на ратификация, приемане или одобрение от подписалите го държави.

3.   Настоящият протокол е открит за присъединяване от всички държави.

4.   Инструментите за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия, депозитар на протокола.

Член 24

Регионални организации за икономическа интеграция

1.   Регионална организация за икономическа интеграция, която е съставена само от суверенни държави и има компетентност по някои или по всички въпроси, уредени от настоящия протокол, може също така да подпише, приеме, одобри или да се присъедини към протокола. В такъв случай регионалната организация за икономическа интеграция има правата и задълженията на договаряща държава, доколкото организацията има компетентност по въпроси, уредени от протокола.

2.   При подписването, приемането, одобрението или присъединяването регионалната организация за икономическа интеграция нотифицира писмено депозитаря за въпросите, уредени от настоящия протокол, относно които ѝ е била прехвърлена компетентност от нейните държави-членки. Организацията нотифицира незабавно депозитаря в писмена форма за промените в компетентността ѝ така, както тя е определена в последното по време уведомяване, извършено съгласно настоящия параграф.

3.   При подписването, приемането, одобрението или присъединяването регионалната организация за икономическа интеграция може да декларира в съответствие с член 28, че има компетентност по всички въпроси, уредени от настоящия протокол, и че държавите-членки, които са ѝ прехвърлили компетентност по тези въпроси са обвързани от протокола по силата на подписването, приемането, одобряването или присъединяването на организацията.

4.   За целите на влизането в сила на протокола, всеки инструмент, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, няма да бъде взет предвид, освен ако регионалната организация за икономическа интеграция не направи декларация съгласно параграф 3.

5.   Всяко позоваване на „договаряща държава“ или „държава“ в протокола се прилага също така, ако е подходящо, към регионална организация за икономическа интеграция, която е страна по него. Когато регионална организация за икономическа интеграция е направила декларация съгласно параграф 3, всяко позоваване на „договаряща държава“ или „държава“ в настоящия протокол се прилага също така, ако е подходящо, към държавите-членки на организацията.

Член 25

Влизане в сила

1.   Настоящият протокол влиза в сила на първия ден от месеца следващ изтичането на срок от три месеца след депозиране на втория инструмент за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, посочен в член 23.

2.   Впоследствие настоящият протокол влиза в сила:

а)

за всяка държава или регионална организация за икономическа интеграция, посочена в член 24 която впоследствие го ратифицира, приема, одобри или присъедини към него — на първия ден от месеца следващ изтичането на срок от три месеца след депозиране на инструмента за неговата ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;

б)	за териториална единица, за която настоящият протокол се прилага в съответствие с член 26 — на първия ден от месеца следващ изтичането на срок от три месеца след нотифициране на декларацията, посочена в същия член.

Член 26

Декларации при повече от една правна система

1.   Ако дадена държава се състои от две или повече териториални единици, в които се прилагат различни правни системи към въпросите, уредени с настоящия протокол, тя може при подписването, ратификацията, приемането, одобрението или присъединяването, да декларира в съответствие с член 28, че протоколът се прилага във всички териториални единици или в една или повече от тях и може да промени тази декларация, като направи друга декларация по всяко време.

2.   Всяка такава декларация се нотифицира на депозитаря и в нея изрично се посочват териториалните единици, в които се прилага протоколът.

3.   Ако дадена държава не направи декларация по настоящия член, протоколът се прилага във всички териториални единици на тази държава.

4.   Настоящият член не се прилага към регионална организация за икономическа интеграция.

Член 27

Резерви

По настоящия протокол не могат да се правят резерви.

Член 28

Декларации

1.   Декларациите, посочени в член 24, параграф 3 и член 26, параграф 1 могат да бъдат направени при подписването, ратификацията, приемането, одобрението или присъединяването или по всяко време след това и могат да бъдат изменени или оттеглени по всяко време.

2.   Декларациите, измененията и оттеглянията се нотифицират на депозитаря.

3.   Декларация, направена при подписването, ратификацията, приемането, одобрението или присъединяването поражда действие едновременно с влизането в сила на настоящия протокол за съответната държава.

4.   Декларация, направена впоследствие, както и всяко изменение или оттегляне на дадена декларация, поражда действие на първия ден от месеца следващ изтичането на срока от три месеца след датата, на която нотификацията е получено от депозитаря.

Член 29

Денонсиране

1.   Всяка договаряща държава по настоящия протокол може да го денонсира като нотифицира писмено депозитаря. Денонсирането може да бъде ограничено до някои териториални единици на държава с повече от една правна система, в които протоколът се прилага.

2.   Денонсирането поражда действие на първия ден от месеца следващ изтичането на срок от 12 месеца след датата, на която нотификацията е получена от депозитаря. Когато в нотификацията е посочен по-дълъг срок за пораждане на действие на денонсирането, денонсирането поражда действие при изтичането на този по-дълъг срок след датата, на която нотификацията е получена от депозитаря.

Член 30

Нотификация

Депозитарят нотифицира членовете на Хагската конференция по международно частно право и други държави и регионални организации за икономическа интеграция, които са подписали, ратифицирали, приели, одобрили или присъединили в съответствие с членове 23 и 24 за следното:

а)	подписванията, ратификациите, приеманията, одобренията и присъединяванията, посочени в членове 23 и 24;

б)	датата, на която настоящият протокол влиза в сила в съответствие с член 25;

в)	декларациите, посочени в член 24, параграф 3 и член 26, параграф 1;

г)	денонсиранията, посочени в член 29.