5.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 140/136

(1)

Крайната цел на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), одобрена от името на Европейската общност с Решение 94/69/ЕО на Съвета (3), е да се стабилизират концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система.

(2)

Съгласно становището на Общността, изразено напоследък по-специално от Европейския съвет от март 2007 г., за да бъде постигната тази цел, световната средногодишна температура на повърхността не следва да надхвърля нивата от преди началото на индустриализацията с повече от 2 °C, което предполага, че до 2050 г. глобалните емисии на парникови газове следва да бъдат намалени най-малко с 50 % под нивото за 1990 г. Емисиите на парникови газове на Общността, обхванати от настоящото решение, следва да продължат да намаляват и след 2020 г. като част от усилията на Общността да допринесе за постигането на целта за глобално намаление на емисиите. Развитите държави, включително държавите-членки на ЕС, следва да продължат да имат водеща роля, като поемат ангажимент за колективно намаляване на своите емисии на парникови газове с около 30 % до 2020 г. в сравнение с 1990 г. Те следва да направят това и с оглед на колективно намаляване на своите емисии на парникови газове с 60 до 80 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. Всички отрасли на икономиката следва да допринесат за постигане на това намаление на емисиите, включително международното морско корабоплаване и въздухоплаването. Въздухоплаването допринася за това намаление посредством включването си в схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове (наричана по-долу „схема на Общността“). В случай че международно споразумение, което включва емисиите от международното мореплаване в неговите цели за намаления чрез Международната морска организация, не бъде одобрено от държавите-членки или подобно споразумение чрез РКОНИК не бъде одобрено от Общността до 31 декември 2011 г., Комисията следва да направи предложение за включване на емисиите от международно мореплаване в ангажимента на Общността за намаляване на емисиите, с цел предложението да влезе в сила до 2013 г. Такова предложение следва да сведе до минимум възможни отрицателни последици за конкурентоспособността на Общността, като същевременно се вземат предвид възможните ползи за околната среда.

(3)

За да бъде постигната тази цел, Европейският съвет от март 2007 г. одобри целта на Общността за намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г. с 30 % в сравнение с 1990 г. като принос към едно глобално и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г., при условие че други развити държави се ангажират с подобно намаляване на емисиите, а икономически по-напредналите развиващи се държави дадат своя принос според отговорностите и възможностите си.

(4)

Европейският съвет от март 2007 г. подчерта, че Общността се ангажира с превръщането на Европа в икономика с висока енергийна ефективност и ниски нива на емисии на парникови газове и реши, че до сключването на глобално и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г. Общността твърдо и независимо се ангажира до 2020 г. да постигне намаление на емисиите на парникови газове с най-малко 20 % в сравнение с 1990 г., без това да засяга нейната позиция при международни преговори.

(5)

Подобряването на енергийната ефективност е ключов елемент за изпълнението на изискванията на настоящото решение от държавите-членки. В този контекст Комисията следва да наблюдава отблизо напредъка към постигането на целта за намаление на потреблението на енергия с 20 % до 2020 г. и да предлага допълнителни действия, ако напредъкът е недостатъчен.

(6)

Директива 2003/87/ЕО (4) установява схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, обхващаща определени отрасли на икономиката. За да бъде постигнато по икономически ефективен начин намаление на емисиите на парникови газове с най-малко 20 % до 2020 г. в сравнение с 1990 г., всички отрасли на икономиката следва да дадат своя принос за това намаление на емисиите на парникови газове. Затова държавите-членки следва да въведат допълнителни политики и мерки, за да ограничат допълнително емисиите на парникови газове от източници, които не попадат в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО.

(7)

Делът на усилията на всяка държава-членка следва да бъде определен в съответствие с нивото на нейните емисии на парникови газове през 2005 г., обхванати от настоящото решение, коригирано така, че да изключва емисиите от инсталации, които са съществували през 2005 г., но са били включени в схемата на Общността в периода от 2006 до 2012 г. Годишното разпределено количество емисии за периода от 2013 до 2020 г. в тонове еквивалент на въглероден диоксид следва да се определи въз основа на преминали преглед и проверка данни.

(8)

Усилията на държавите-членки за намаляване на емисиите следва да се основават на принципа на солидарност между тях и необходимостта от устойчив икономически растеж в цялата Общност, като се отчита относителният БВП на глава от населението на държавите-членки. На държави-членки с относително нисък БВП на глава от населението в момента и, следователно, с висок прогнозиран ръст на БВП следва да се разреши да увеличат своите емисии на парникови газове в сравнение с 2005 г., но те следва да ограничат това увеличение на емисиите на парникови газове, за да дадат своя принос към изпълнението на независимия ангажимент на Общността за намаляване на емисиите. Държави-членки с относително висок БВП на глава от населението следва да намалят своите емисии на парникови газове в сравнение с 2005 г.

(9)

За да се гарантира и в бъдеще справедливо разпределение между държавите-членки на усилията за изпълнението на независимия ангажимент на Общността за намаляване на емисиите, не следва да се изисква от нито една държава да намали своите емисии на парникови газове към 2020 г. с повече от 20 % в сравнение с 2005 г., нито да ѝ се позволява да увеличи своите емисии на парникови газове през 2020 г. с повече от 20 % спрямо нивото от 2005 г. Намаляването на емисиите на парникови газове следва да бъде осъществено в периода от 2013 до 2020 г. На всяка държава-членка следва да се позволи да направи пренос от следващата година на количество емисии, равно на максимум 5 % от нейното годишно разпределено количество емисии. Когато емисиите на някоя държава-членка са под годишното разпределено количество емисии, следва да ѝ се позволи да пренесе своя излишък от намаления на емисии в следващите години.

(10)

За да се изравнят различията в разходите за намаляване на емисиите, пред които са изправени различните държави-членки, като се позволи по-голяма географска гъвкавост и същевременно с цел повишаване на разходната ефективност на цялостния ангажимент, поет от Общността, държавите-членки следва да имат възможност да прехвърлят част от годишното им разпределено количество емисии на други държави-членки. Прозрачността на подобни прехвърляния следва да бъде гарантирана посредством нотификация на Комисията и вписване на всяко прехвърляне в регистрите на съответните две държави-членки. Такова прехвърляне може да се осъществи по начин, удобен и за двете страни, включително чрез търг, чрез използване на пазарни посредници, действащи като представители, или чрез двустранни договорености.

(11)

Следва да се постигнат значителни намаления на емисиите на парникови газове в рамките на Съюза. Използването на кредити от дейности по проекти следва да се ограничи, така че да е допълнение към вътрешните действия. Съюзът потвърждава ангажимента си за по-нататъшно подобряване на Механизма за чисто развитие (МЧР) и ще търси подобрения чрез подходящи международни процеси. Важно е държавите-членки да използват кредити от дейности по проекти, които представляват реални, проверими, допълнителни и постоянни намаления на емисиите и носят ясни ползи за устойчивото развитие без значителни отрицателни социални или екологични последици. Държавите-членки следва също така да докладват относно качествените критерии, които прилагат при използване на подобни кредити.

(12)

За да осигури гъвкавост за държавите-членки при изпълнението на техните ангажименти, да насърчи устойчивото развитие в трети държави, по-специално в развиващите се държави, и да предложи сигурност за инвеститорите, Общността следва да продължи да признава определен брой кредити от проекти за намаляване на емисиите на парникови газове в трети държави преди постигането на бъдещо международно споразумение по изменение на климата (наричано по-долу „международно споразумение по изменение на климата“). Държавите-членки следва да гарантират, че тяхната политика на закупуване на такива кредити подпомага справедливото разпределение на проектите в географско отношение, по-специално като увеличава дела на сертифицирани единици редуцирани емисии (СЕРЕ), закупувани от най-слабо развитите държави (НСРД) и от развиващите се малки островни държави (РМОД), и подпомага постигането на международно споразумение по изменението на климата.

(13)

Следователно държавите-членки следва да могат да използват кредити, издадени за намаления на емисиите на парникови газове, постигнати през периода от 2008 до 2012 г. в резултат на реализирането на проекти от видовете, които са отговаряли на критериите за използване в схемата на Общността през този период. Държавите-членки следва да могат да използват и кредити за намаления на емисиите на парникови газове, постигнати след периода от 2008 до 2012 г., които са резултат от регистрирани през периода от 2008 до 2012 г. проекти и които са резултат на реализирането на проекти от видовете, които са отговаряли на критериите за използване в схемата на Общността през този период.

(14)

Много малък брой проекти по МЧР са били осъществени в НСРД. Предвид подкрепата на Общността за справедливото разпределение на проекти по МЧР, включително и чрез инициативата на Комисията за Световен алианс за борба с изменението на климата, както е предвидено в съобщението на Комисията от 18 септември 2007 г., озаглавено „Създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатични промени развиващи се бедни страни“, е уместно да се предвидят гаранции за приемането на кредити от проекти в НСРД, започнали след края на периода от 2008 до 2012 г., за видове проекти, които са отговаряли на критериите за използване в схемата през периода от 2008 до 2012 г. Тази политика следва да продължи до 2020 г. или до сключването на съответно споразумение с Общността, в зависимост от това кое от двете събития ще настъпи по-рано.

(15)

За да се осигури допълнителна гъвкавост на държавите-членки и да се насърчи устойчивото развитие в развиващите се държави, на държавите-членки следва да се даде възможност да използват допълнителни кредити, произтичащи от проекти по споразумения на Общността с трети държави. Без международно споразумение по изменение на климата, определящо количествата за развитите държави, не е възможно продължаването на проекти със съвместно изпълнение (СИ) след 2012 г. Въпреки това кредити за намаления на емисиите на парникови газове, произтичащи от такива проекти, следва да бъдат признавани и в бъдеще посредством споразумения с трети държави.

(16)

Важно е държавите-членки и в бъдеще да имат възможност да използват кредити по МЧР, за да се осигури пазар за такива кредити и след 2012 г. За да се подпомогне такъв един пазар и да се гарантира в бъдеще намаляването на емисиите на парникови газове в Общността и по този начин да се ускори постигането на целите на Общността, свързани с енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност, енергийната сигурност, иновациите и конкурентоспособността, се предлага да бъде разрешено ежегодното използване от държавите-членки на кредити от проекти за намаляване на емисиите на парникови газове в трети държави в размер до 3 % от емисиите на парникови газове от източници извън приложното поле на Директива 2003/87/ЕО, на всяка държава-членка през 2005 г., или в други държави-членки — до сключването на международно споразумение по изменението на климата. Следва да бъде разрешено прехвърлянето на неизползваната част от тези количества между държави-членки. Някои държави-членки с отрицателна пределна стойност или с положителна пределна стойност най-много до 5 %, както е уредена в настоящото решение, следва да имат право ежегодно и в допълнение към посочените по-горе кредити, да използват допълнителни кредити в размер на 1 % от техните проверени емисии за 2005 г. от проекти в НСРД и РМОД, при условие че спазват едно от четирите условия, предвидени в настоящото решение.

(17)

Настоящото решение следва да не засяга по-строгите национални цели. Когато държавите-членки ограничат емисиите си на парникови газове, обхванати от настоящото решение, в по-голяма степен в сравнение със задълженията си по него, за да постигнат по-строги цели, ограничението, наложено от настоящото решение относно използването на кредити за намаление на емисии на парникови газове, следва да не се прилага за допълнителните намаления на емисиите, направени за постигане на националната цел.

(18)

За да се увеличи разходната ефективност при постигане на националните цели, особено за държави-членки с по-високи цели, държавите-членки могат да използват кредити, произтичащи от проекти на общностно равнище съгласно определението в член 24а от Директива 2003/87/ЕО.

(19)

След сключването на международно споразумение по изменение на климата държавите-членки следва да приемат кредити за намаление на емисиите единствено от държави, ратифицирали това споразумение, и като следват общ подход.

(20)

Фактът, че някои разпоредби на настоящото решение се позовават на одобрението от страна на Общността на международно споразумение по изменение на климата, не засяга сключването на това споразумение и от страна на държавите-членки.

(21)

След като одобрят международно споразумение по изменение на климата за периода след 2012 г., и в съответствие с предвиденото в това споразумение Общността и нейните държави-членки следва да участват във финансирането на измерими, подлежащи на отчетност и проверка и съобразени с националната специфика действия в развиващите се държави, които са ратифицирали споразумението, целящи смекчаване на последиците от емисиите на парникови газове, съвместими с целите за ограничаване на увеличаването на средните годишни температури на повърхността до 2 °C в сравнение с нивата преди началото на индустриализацията.

(22)

След като одобрят международно споразумение по изменение на климата за периода след 2012 г. и в съответствие с предвиденото в това споразумение Общността и нейните държави-членки следва да участват във финансиране на предоставянето на помощ за развиващите се държави, които са ратифицирали споразумението, и по-специално на общностите и държавите, които са най-силно застрашени от изменението на климата, с цел те да бъдат подпомогнати в процеса на адаптиране и в техните стратегии за намаляване на риска.

(23)

В случай че до 31 декември 2010 г. Общността не е одобрила международно споразумение по изменение на климата, Комисията следва да направи предложение за включване на емисиите и на поглъщането, свързани със земеползването, с промяната на земеползването и с горското стопанство, в ангажимента на Общността за намаляване на емисиите в съответствие с хармонизирани ред и условия, като се основава на работата, извършена в контекста на РКОНИК, и като гарантира постоянство и съобразено с околната среда единство на приноса от земеползването, от промяната на земеползването и от горското стопанство, както и точен мониторинг и отчитане, с цел предложението да влезе в сила до 2013 г. Комисията следва да оцени дали разпределението на усилията на отделните държави-членки следва съответно да бъде коригирано.

(24)

Напредъкът при изпълнението на ангажиментите съгласно настоящото решение следва да бъде оценяван ежегодно въз основа на докладите, представени в съответствие с Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (5). На всеки две години следва да се изготвя прогноза за очаквания напредък, а през 2016 г. — да се направи цялостна оценка на изпълнението на настоящото решение.

(25)

Всички корекции в приложното поле на Директива 2003/87/ЕО следва да бъдат придружени от съответни промени на максимално допустимите количества емисии на парникови газове, попадащи в приложното поле на настоящото решение.

(26)

След одобряването от Общността на международно споразумение по изменение на климата пределните стойности за емисиите на парникови газове за държавите-членки следва да бъдат актуализирани с цел изпълнение на ангажимента на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове, предвиден в това споразумение, въз основа на принципа на солидарност между държавите-членки и предвид необходимостта от устойчив икономически растеж в цялата Общност. Количеството кредити от проекти за намаляване на емисиите на парникови газове в трети държави, които всяка държава-членка може да ползва, следва да бъде увеличено с количество, достигащо до половината от допълнителното намаление съгласно настоящото решение.

(27)

Регистрите, предвидени в Решение № 280/2004/ЕО, както и определеният съгласно Директива 2003/87/ЕО Централен администратор следва да се използват за осигуряване на правилна обработка и осчетоводяване на всички транзакции по изпълнението на настоящото решение.

(28)

Тъй като ангажиментът на Общността за намаляване на емисиите налага задължения не само на органите на централно управление на държавите-членки, но и на техните местни и регионални органи на управление, а също и на други местни и регионални форуми и активни в тази област организации, държавите-членки следва да гарантират сътрудничество между своите централни и местни органи на различни равнища.

(29)

Освен отделните държави-членки, органите на централно управление, местните и регионалните организации и органи, участниците на пазара — съвместно с домакинствата и отделните потребители — следва да бъдат ангажирани да допринасят за изпълнението на ангажимента на Общността за намаляване на емисиите, независимо от нивото на емисии на парникови газове, което може да им бъде приписано.

(30)

Държавите-членки следва да осигурят финансиране за използването на нови, новаторски техники с цел да улеснят създаването на нови работни места от страна на промишлените предприятия, като по този начин увеличават конкурентоспособността и насърчават постигането на целите на Лисабонската стратегия.

(31)

Тъй като увеличаването на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници представлява особено важно средство за намаляване на емисиите на парникови газове, държавите-членки следва да полагат усилия в тази насока в контекста на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (6).

(32)

Мерките, необходими за изпълнение на настоящото решение, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(33)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да определя годишното разпределено количество емисии за периода от 2013 до 2020 г. в тонове еквивалент на въглероден диоксид, да посочва условията и реда с цел улесняване на прехвърлянето от страна на държавите-членки на части от разпределеното им количество емисии и увеличаване на прозрачността на такива прехвърляния, както и да приема мерки за прилагане на разпоредбите, свързани с регистрите и Централния администратор. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящото решение чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(34)

Доколкото целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат, с оглед на неговите мащаб и последици, да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

1.

„емисии на парникови газове“ означава емисии от източници на въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоровъглероди (HFCs), перфлуоровъглероди (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6) от категориите, изброени в приложение I, изразени в тонове еквивалент на въглероден диоксид в съответствие с Решение № 280/2004/ЕО, с изключение на емисиите на парникови газове, обхванати от Директива 2003/87/ЕО;

2.

„годишно разпределено количество емисии“ означава годишните максимално разрешени емисии на парникови газове в годините от 2013 до 2020 г., както е посочено в член 3, параграф 2.

а)

сертифицирани единици редуцирани емисии (СЕРЕ) и единици редуцирани емисии (ЕРЕ), издадени по отношение на намаления на емисиите до 31 декември 2012 г., които са отговаряли на критериите за използване в схемата на Общността през периода от 2008 до 2012 г.;

б)

СЕРЕ и ЕРЕ, издадени по отношение на намаления на емисиите от 1 януари 2013 г. от проекти, регистрирани преди 2013 г., които са отговаряли на критериите за използване в схемата на Общността през периода от 2008 до 2012 г.;

в)

СЕРЕ, издадени по отношение на намаления на емисиите, получени от проекти, осъществени в НСРД, които са отговаряли на критериите за използване в схемата на Общността през периода от 2008 до 2012 г., до ратифицирането от страна на тези държави на съответно споразумение с Общността или до 2020 г., в зависимост от това кое от двете събития ще настъпи по-рано;

г)

временни СЕРЕ (вCEРЕ) или дългосрочни СЕРЕ (дCEРЕ) от проекти за залесяване и повторно залесяване, при условие че когато дадена държава-членка е използвала вCEРЕ или дCEРЕ в изпълнение на ангажиментите си по Решение 2002/358/ЕО на Съвета (8) за периода от 2008 до 2012 г., държавата-членка се ангажира с продължаване на заместването на тези кредити от вCEРЕ, дCEРЕ или други единици, валидни по Протокола от Киото, преди крайния срок на валидност на тези вCEРЕ или дCEРЕ, а така също държавата-членка се ангажира и с продължаване на заместването на вCERЕ или дCEРЕ, използвани по настоящото решение с вCEРЕ, дCEРЕ или други единици, които може да бъдат използвани за изпълнение на тези ангажименти преди крайния срок на валидност на тези вCEРЕ или дCEРЕ. Когато заместването се извършва с вCEРЕ или дCEРЕ, държавата-членка продължава да замества и тези вCEРЕ или дCEРЕ преди изтичане на срока им на валидност, докато те бъдат заменени от единици с неограничен срок на валидност.

а)

съгласно оценката на въздействието на Комисията, приложена към пакета от мерки за изпълнение на целите на ЕС в областта на изменението на климата и енергията от възобновяеми източници до 2020 г., преките разходи на цялостния пакет надвишават 0,70 % от БВП;

б)

налице е увеличение от най-малко 0,1 % от БВП между целта, действително приета за съответната държава-членка, и сценария за ефективност на разходите съгласно оценката на въздействието на Комисията, посочена в буква а);

в)

повече от 50 % от общите емисии, обхванати от настоящото решение за съответната държава-членка, са емисии, свързани с транспорта; или

г)

съответната държава-членка има цел за енергия от възобновяеми източници за 2020 г., надвишаваща целта от 30 %, определена в Директива 2009/28/ЕО.

а)

своите годишни емисии на парникови газове, произтичащи от прилагането на член 3;

б)

използването, географското разпределение и видовете кредити, както и качествените критерии, прилагани към кредитите, използвани в съответствие с член 5;

в)

прогнозирания напредък по отношение на изпълнението на техните задължения по настоящото решение, включително информация относно националните политики и мерки и националните прогнози;

г)

информация относно планираните допълнителни национални политики и мерки, предвидени с оглед на ограничаване на емисиите на парникови газове, надхвърлящи техните ангажименти по настоящото решение, и с оглед прилагането на международното споразумение по изменение на климата, посочено в член 8.

а)

по-бърз, ефикасен, прозрачен и разходоефективен мониторинг, докладване и проверка на емисиите на парникови газове;

б)

разработването на национални прогнози за емисиите на парникови газове след 2020 г.

а)

приспадане от разпределеното количество емисии на държавата-членка за следващата година на количеството на тези превишени емисии в тонове еквивалент на въглероден диоксид, умножено по коефициент на намаление 1,08;

б)

разработване на план за коригиращи действия в съответствие с параграф 2 от настоящия член; и

в)

временно отнемане на правото на държавата-членка да прехвърля част от разпределеното си количество емисии и права по СИ/МЧР на друга държава-членка за периода, през който държавата-членка не спазва член 3, параграф 2.

а)

действията, които държавата-членка ще приложи, за да изпълни своите конкретни задължения съгласно член 3, параграф 2, като дава приоритет на вътрешните политики и мерки и на изпълнението на действията на Общността;

б)

график за изпълнението на тези действия, който дава възможност за оценка на годишния напредък при изпълнението.

а)

естеството на мерките, договорени в рамките на международните преговори, както и поетите от други развити държави ангажименти за намаляване на емисиите, съпоставими с тези на Общността, и ангажиментите, поети от по-напредналите в икономическо отношение развиващи се държави за подходящ принос в съответствие с техните отговорности и съответни възможности;

б)

последиците от международното споразумение по изменение на климата и, следователно, възможностите, които са необходими на общностно равнище, за да се постигне напредък в постигането на целта за намаляване на емисиите с 30 % по балансиран, прозрачен и справедлив начин, като се взема предвид работата в рамките на първия период на ангажименти съгласно Протокола от Киото;

в)

конкурентоспособността на производствените отрасли на промишлеността на Общността в контекста на рисковете от „изтичане на въглерод“;

г)

въздействието на международното споразумение по изменение на климата върху други отрасли на икономиката на Общността;

д)

въздействието върху селското стопанство на Общността, включително рисковете от „изтичане на въглерод“;

е)

подходящи условия за включване на емисиите и поглъщането на емисии, свързани със земеползването, промяната на земеползването и горското стопанство в Общността;

ж)

залесяването, повторното залесяване, предотвратяването на обезлесяване и влошаване на състоянието на горите в трети държави в случай на установяване на международно призната схема в този контекст;

з)

необходимостта от допълнителни общностни политики и мерки с оглед на ангажиментите на Общността и на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове.

а)

квотите за емисии на парникови газове, издадени съгласно член 11 от Директива 2003/87/ЕО, в резултат от промяна в броя на източниците, попадащи в приложното поле на същата директива, последвала окончателното одобряване от Комисията на националните разпределителни планове за периода от 2008 до 2012 г. съгласно Директива 2003/87/ЕО;

б)

квотите или кредитите, издадени съгласно членове 24 и 24а от Директива 2003/87/ЕО във връзка с намаления на емисиите в дадена държава-членка, обхванати от настоящото решение;

в)

квоти за емисии на парникови газове от инсталации, изключени от схемата на Общността в съответствие с член 27 от Директива 2003/87/ЕО — за срока, през който са били изключени.