15/ 13

BG

Официален вестник на Европейския съюз

231

---

32005D0342

---

L 115/9

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 23 март 2005 година

за установяване на актуализирани екологични критерии за присъждане на знака за екомаркировка на Общността на детергенти за ръчно миене на съдове

(нотифицирано под номер C(2005) 1026)

(текст от значение за ЕИП)

(2005/342/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно актуализираната схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално член 6, параграф 1, втора алинея от него,

след консултации с Комитета по екомаркировка на Европейския съюз,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000 знакът за екомаркировка на Общността може да се присъди на продукт, притежаващ характеристики, с които може допринесе значително за подобряване на ключови аспекти на околната среда.

(2)	Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че трябва да се въведат специфични критерии за присъждане на знака за екомаркировка съгласно продуктовите групи, изготвени на базата на критериите, съставени от Комитета по екоморкировка на Европейския съюз.

(3)	Той предвижда също, че преразглеждането на критериите за екомаркировка, а така също и изискванията за оценяване и удостоверяване, свързани с тези критерии, трябва да се извършат преди края на периода на валидност на критериите, определени за разглежданата продуктова група.

(4)

Уместно е, с цел да се отрази научното и пазарното развитие, да се актуализират екологичните критерии, установени с Решение 2001/607/EО на Комисията от 19 юли 2001 г. за установяване на екологичните критерии за присъждането на знака за екомаркировка на Общността върху детергенти за ръчно миене на съдове (2).

(5)	Освен това, с цел да се уточни, че са обхванати както продуктите за масова употреба, така и тези за професионални цели, е необходимо да се промени обхватът на продуктовата група, определен в настоящото решение.

(6)	За по-голяма яснота Решение 2001/607/EО следва да бъде заменено.

(7)	Актуализираните екологични критерии са валидни за период от четири години.

(8)

Целесъобразно е да се разреши преходен период не повече от 12 месеца за заявителите, на чиито продукти вече е присъден знакът за екомаркировка, преди датата на нотификация на настоящото решение, или които са подали заявление за присъждане на знака преди тази дата, така че те да имат достатъчно време да адаптират продуктите си и да ги приведат в съответствие с актуализираните критерии и изисквания.

(9)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Продуктова група „детергенти за ръчно миене на съдове“ включва:

Тази продуктова група обхваща продукти както за масова употреба, така и за професионални цели.

Член 2

За да получи знака за екомаркировка на Общността за детергенти за ръчно миене на съдове съгласно Регламент (EО) № 1980/2000, препаратът трябва да попада в обхвата на продуктовата група „детергенти за ръчно миене на съдове“ и да отговаря на екологичните критерии, определени в приложението към настоящото решение.

Член 3

Екологичните критерии за продуктовата група „детергенти за ръчно миене на съдове“, а също и свързаните с тях изисквания за оценка и удостоверяване са валидни до 31 декември 2008 г.

Член 4

За административни цели кодовият номер на продуктовата група „детергенти за ръчно миене на съдове“ е „019“.

Член 5

Решение 2001/607/EО се отменя.

Член 6

Знакът за екомаркировка, присъден преди датата на нотификация на настоящото решение по отношение на продукти, попадащи в обхвата на продуктовата група „детергенти за ръчно миене на съдове“, може да продължи да се използва до 31 март 2006 г.

Когато заявленията за присъждане на екомаркировка на продукти, които попадат в обхвата на продуктовата група „детергенти за ръчно миене на съдове“, са подадени преди датата на нотификация на настоящото решение, на тези продукти може да бъде присъден знак за екомаркировка съгласно условията, определени в Решение 2001/607/EО. В такива случаи eкoморкировката може да се използва до 31 март 2006 г.

Член 7

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 237, 21.9.2000 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 214, 8.8.2001 г., стр. 30.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

За да кандидатства за присъждането на екомаркировка, един детергент за ръчно миене на съдове (наричан по-долу за краткост „продуктът“), трябва да попада в продуктовата група, дефинирана в член 1, и трябва да съответства на критериите в настоящото приложение.

Цели на критериите

Тези критерии целят по-специално да стимулират:

—	намаляване на изпускането на токсични или замърсяващи вещества във водите,

—	намаляване или предотвратяване на рискове за човешкото здраве и за околната среда, свързани с употребата на опасни вещества,

—	намаляване до минимум на отпадъците от опаковки,

—	предоставяне на информация, която ще позволи на потребителите да използват продукта по начин, който е ефективен и намалява въздействието върху околната среда.

Критериите са определени при нива, които стимулират присъждането на екомаркировка на детергенти за ръчно миене на съдове, които имат по-слабо отрицателно въздействие върху околната среда.

Изисквания за оценяване и удостоверяване

Специфичните изисквания за оценяване и удостоверяване са посочени във всеки критерий.

Когато е целесъобразно, може да се използват методи за изпитване, различни от посочените за всеки критерий, ако тяхната равностойност е приета от компетентния орган, оценяващ заявлението.

Когато няма упоменати методи за изпитване или са упоменати за употреба при проверка или мониторитнг, компетентният орган разчита съответно на декларации и документация, осигурена от кандидата и/или на независими проверки.

Когато е целесъобразно, компетентният орган може да изиска допълнителна документация и да извършва независими проверки.

Когато от заявителя се изисква да осигури декларации, документация, анализи на протоколи от изпитвания или други доказателства, които посочват съответствие с критериите, то тогава се подразбира, че тези документи могат да са издадени от заявителя и/или неговия(те) доставчик(ци), и/или техния(те) доставчик(ци), и т.н., както е уместно.

Когато се изброяват съставките, те трябва да включват отделните вещества и препарати.

Допълнение I представя новата актуализирана база данни за съставки за детергентите за миене (ДСД списък — Данни за съставките за детергентите), редакция от 30 юни 2004 г., която съдържа най-широко използваните съставки в рецептурите за детергенти. Част А от списъка се използва при обработка на данните за изчисляване на CDV tox и при оценката на биологичната разградимост на повърхностноактивните вещества (ПАВ).

Когато е целесъобразно, заявителят може да използва последващи редакции на базата данни за съставките за детергентите, когато такива се появят.

За съставки, които не са включени в част А от ДСД списъка, заявителят на своя собствена отговорност прилага процедурата, както е указана в част Б от приложение I.

За съставки, които не са включени в ДСД списъка, заявителят може да използва подхода за осигуряване на необходимата документация за анаеробна разградимост, описан в приложение II.

Препоръчва се на компетентния орган да взема под внимание прилагането на признатите схеми за управление по околна среда, като EMAS или ISO 14001, когато оценява заявленията и проследява съответствието с критериите в настоящото приложение (Забележка: Прилагането на такива схеми за управление не е задължително условие).

ЕКОЛОГИЧНИ КРИТЕРИИ

1.   Токсичност за водните организми

Минималното количество разтворено ПАВ, което е токсично за водните организми (CDV tox) се изчислява отделно за всяка съставка (i), по следната формула:

къде теглото(i) е теглото на съставката (в грамове) за препоръчаната доза за 1 литър миещ разтвор, DF(i) е фактор за разграждане и TFхронична(i) е фактор за токсичност на съставката (в мг/литър).

Стойностите на DF и TFхронична са дадени в базата данни за съставките за детергентите за миене (ДСД списък — част А) (допълнение I). Ако разглежданата съставка не е включена в част А от ДСД списъка, заявителят пресмята стойностите, като следва подхода, описан в част Б от ДСД списъка (допълнение I). CDVtox е сумиран за всяка съставка и дава CDVtox за продукта.

CDVtox на препоръчаната доза, изразен за 1 литър миещ разтвор, не превишава 4 200 l.

Оценяване и удостоверяване: на компетентния орган се предоставя точната рецептура на продукта заедно с подробности за изчисленията на CDVtox, както и съответната му оценка съгласно критерия.

2.   Биологична разградимост на повърхностноактивни вещества (ПАВ)

a)   Пряка биологична разградимост (аеробна)

Всяко повърхностноактивно вещество, използвано в продукта, е с пряка биологична разградимост.

Оценяване и удостоверяване: На компетентния орган се предоставя точната рецептура на продукта, а също и описание на предназначението на всяка съставка. Част А от ДСД списъка (допълнение I) показва дали дадено ПАВ има аеробна биологична разградимост или не (ПАВ, които имат „R“ в колоната за аеробна биологична разградимост, са пряко биологично разградими). За ПАВ, които не са включени в част А от ДСД списъка, се предоставя съответната информация от литература или други източници, или съответните резултати от изпитвания, които показват тяхната аеробна биологична разградимост. Изпитванията за пряка биологична разградимост се извършват съгласно Регламент (EО) № 648/2004 на Европейския парламент и Съвета от 31 март 2004 г. за детергенти (1). ПАВ се разглеждат като пряко биоразградими, ако нивото на биологичното разграждане (минерализацията), измерено съгласно едно от следните пет изпитвания, е най-малко 60 % за 28 дни: CO2 метод за определяне на разтворен органичен въглерод (headspace test) (OECD 310), чрез скоростта на отмиране — Метод за определяне на въглероден диоксид (CO2) Модифициран метод на Щурм — evolution modified Sturm test (OECD 301B; Директива 67/548/ЕИО, приложение V. C.4-C), Метод на изолираните проби — closed bottle test (OECD 301D; Директива 67/548/ЕИО, приложение VC(4E), Манометрична респирометрия (OECD 301F; Директива 67/548/ЕИО, приложение VC(4D), или метод на MITI — Министерство на международната търговия и индустрията — Япония (I) (OECD 301C; Директива 67/548/ЕИО, приложение VC(4F), или еквивалентни ISO стандарти. В зависимост от физическите характеристики на ПАВ може да се използва едно от следните изпитвания за потвърждаване на пряката биологична разградимост, ако нивото на биологична разградимост е най-малко 70 % за 28 дни: Разтворен органичен въглерод DOC Die-Away (OECD 301A; Директива 67/548/ЕИО, приложение VC(4A) или Модифициран OECD Screening DOC Die-Away (OECD 301E; Директива 67/548/ЕИО, приложение VC(4B), или еквивалентни ISO стандарти. Приложимостта на методите за изпитване, които се основават на измерване на разтворен органичен въглерод, трябва да се обосновава, тъй като тези методи биха могли да показват резултати за отделяне, а не за биологично разграждане. При методите за изпитване на пряката аеробна биологична разградимост няма предварителна обработка. Не се прилага принципът за „междинен интервал от 10 дни“.

б)   Анаеробна биологична разградимост

Всички ПАВ, които влизат в състава на продукта, трябва да са биологично разградими при анаеробни условия.

Оценяване и удостоверяване: на компетентния орган се предоставят точната рецептура на продукта, а също и описание за предназначението на всяка съставка. Част А (допълнение I) от ДСД списъка посочва дали даденото ПАВ е анаеробно биологично разградимо или не (повърхностноактивните вещества, които имат „Y“ в колоната за анаеробна биологична разградимост, са биологично разградими при анаеробни условия). За ПАВ, които не са включени в част А от ДСД списъка, се предоставя съответната информация от литература или други източници, или съответните резултати от изпитвания, които показват, биологичната им разградимост в анаеробна среда. Изпитванията за анаеробната разградимост са OECD 311, ISO 11734, ECETOC № 28 (юни 1988 г.) или еквивалентни методи за изпитване, с изискването за минимум 60 % окончателно разграждане при анаеробни условия. Могат да се използват също методи за изпитване, подобни на условията в анаеробна среда, за да се докаже, че процентът на пряката биологична разградимост (60 %) е бил постигнат при анаеробни условия (допълнение II).

3.   Опасни вещества и препарати

a)

Следните съставки не се включват в продукта, било като част от рецептурата или част от кой да е препарат, включен в рецептурата: — алкилфенолетоксилати (APEO s) и техни производни — EDTA (етилен- диамин тетраоцетна киселина) и нейните соли — NTA (нитрилотриацетат) — Нитро-мускус и полициклични мускуси, които включват например: — ксиленов мускус: 5-терт-бутил-2,4,6-тринитро-м-ксилен — кехлибарен мускус: 4-терт-бутил-3-метокси-2,6-динитротолуен — москен: 1,1,3,3,5-пентаметил-4,6-динитроиндан — тибетски мускус: 1-терт-бутил-3,4,5-триметил-2,6-динитробензен — кетонов мускус: 4′-терт-бутил-2′,6′-диметил-3′,5′-динитроацетфенон — HHCB (1,3,4,6,7,8-хексахидро-4,6,6,7,8,8-хексаметилциклопента(g)-2-бензопиран) — AHTN (6-ацетил-1,1,2,4,4,7-хексаметилтетралин). Оценяване и удостоверяване: заявителят предоставя декларация, подкрепена от съответните декларации от производители, която потвърждава, че изброените вещества не са включени в продукта.

б)

Кватернерни амониеви соли, които не са пряко биологично разградими, не се включват нито като част от рецептура, нито като част от кой да е препарат в рецептурата. Оценяване и удостоверяване: заявителят предоставя документация, която показва биологична разградимост на всички използвани кватернерни амониеви соли.

в)

Продуктът не съдържа съставки (вещества или препарати), които са обозначени с която и да е от рисковите фрази по-долу, или каквато и да е комбинация от тях, съгласно Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковките и етикетирането на опасни вещества (2) и нейните изменения, или Директива 1999/45/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (3) и нейните изменения:   R40 (недостатъчни данни за канцерогенен ефект),   R45 (може да причини рак),   R46 (може да причини наследствено генетично увреждане),   R49 (може да причини рак при вдишване),   R68 (възможен риск от необратими ефекти),   R50—53 (силно токсичен за водни организми, може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната среда),   R51—53 (токсичен за водни организми, може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната среда),   R59 (опасен за озоновия слой),   R60 (може да увреди възпроизводителната функция),   R61 (може да увреди плода при бременност),   R62 (възможен риск за увреждане на възпроизводителната функция),   R63 (възможен риск от увреждане на плода при бременност),   R64 (може да причини увреждане на здравето на кърмачета). За биоцидите, които са включени в рецептурата както като вещества, така и като препарати, са предписани специфични изисквания (вижте критерия за биоциди по-долу). Горепосочените изисквания се прилагат към всяка съставка (вещество или препарат), която превишава 0,01 % от теглото на крайния продукт. Това се отнася и за кой да е препарат, използван в рецептурата, който превишава 0,01 % от теглото на крайния продукт. Оценяване и удостоверяване: копия от информационните листове за безопасност (ИЛБ) се предоставя за всички съставки (независимо дали вещества или препарати). Заявителят предоставя декларация, изготвена от производителя на съставките, която посочва съответствието с този критерий.

4.   Биоциди

a)

Продуктът може да включва биоциди само с цел съхранение на продукта (като консерванти) и само в съответната дозировка за тази цел. Това не се отнася за ПАВ, които също може да имат биоцидни свойства. Оценяване и удостоверяване: предоставят се копия от ИЛБ за всички консерванти заедно с информация за тяхната точна концентрация в крайния продукт. Производителят или доставчикът на консервантите предоставя информация за дозировката, необходима за съхранение на продукта.

б)

Забранено е да се твърди или внушава върху опаковката или по какъв да е друг начин, че продуктът за ръчно миене на съдове има антимикробно действие. Оценяване и удостоверяване: на компетентния орган се предоставят текстовете и художественото оформление, използвани върху всеки тип опаковка и/или пример за всеки различен тип опаковка.

в)

Биоцидите, които се допускат само като консерванти, които се използват в състава на продукта като вещество или препарат и се класифицират с рисковите фрази R 50—53 или R 51—53 в съответствие с Директива 67/548/ЕИО и нейните изменения или Директива 1999/45/EО, са разрешени, но само ако не са потенциално биологично кумулативни. В тази връзка биоцидите се считат за потенциално биокумулативни, ако log Pow (log от коефициента на разпределение октанол-вода) ≥ 3,0 (освен ако експериментално определеният BCF ≤ 100). Концентрацията на биоциди в крайния продукт не превишава максимално разрешената концентрация по Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. oтносно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (4) и нейните последващи изменения. Оценяване и удостоверяване: за всички биоциди се предоставят копия от ИЛБ на материала заедно с документация за концентрациите на биоциди в крайния продукт.

5.   Багрила и оцветяващи агенти

Всички багрила и оцветяващи агенти, използвани в продукта, трябва да са разрешени от Директива 76/768/ЕИО и нейните последващи изменения или трябва да са разрешени от Директива 94/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. за оцветяващи агенти за употреба в храни (5) и нейните последващи изменения, или трябва да са характеризирани по свойства за въздействие върху околната среда, които не съдържат класификация с фрази за риск R50—53 или R51—53, съгласно Директива 67/548/ЕИО и нейните изменения.

Оценяване и удостоверяване: на компетентния орган се предоставя декларация за съответствие с този критерий заедно с пълен списък на всички използвани багрила и оцветяващи агенти.

6.   Парфюмни композиции

a)	В продукта не се допускат парфюмни композиции, които съдържат нитро-мускуси или полициклични мускуси (като определените в критерий 3a).

б)	Всички съставки, добавени към продукта като парфюмни композиции, трябва да са произведени и/или третирани съгласно кодекса за практика на Международната асоциация за ароматичните съставки (за нехранителни цели).

в)	В детергентите за ръчно миене на съдове, които са предназначени за професионални цели, не се допускат парфюмни композиции.

Оценяване и удостоверяване: на компетентния орган се предоставя декларация за съответствие с всяка част от този критерий.

7.   Сенсибилизиращи вещества

Продуктът не трябва да се класифицира с рискова фраза R42 (възможна е сенсибилизация при вдишване) и/или R43 (възможна е сенсибилизация при контакт с кожата) съгласно Директива 1999/45/EО и нейните изменения.

Концентрацията на кое да е вещество или съставка, класифицирани с рискова фраза R42 (възможна е сенсибилизация при вдишване) и/или R43 (възможна е сенсибилизация при контакт с кожата) съгласно Директива 67/548/ЕИО и нейните изменения или Директива 1999/45/EО и нейните изменения, не превишава 0,1 % от теглото на крайния продукт.

Оценяване и удостоверяване: на компетентния орган се предоставят точните концентрации на всички съставки, класифицирани като R42 и/или R43, заедно с копия от ИЛБ.

8.   Вредни или корозивни свойства

Не се допуска продуктът да се класифицира като „Вреден“ (Xn) или „Корозивен“ (C) съгласно Директива 1999/45/EО.

Оценяване и удостоверяване: Заявителят предоставя на компетентния орган точната концентрация на всички съставки, използвани в рецептурата на продукта, независимо дали като вещество или препарат, които са класифицирани като вредни (Xn) или корозивни (C), заедно с копия от ИЛБ.

9.   Изисквания към опаковката

a)

Първичната опаковка, с изключение на капачката, трябва да има обемен коефициент на пакетиране (VCP — volumetric coefficient of packaging), по-малък или равен на 1,9. Този критерий не се прилага, ако първичната опаковка се състои от 50 % или повече рециклиран материал. VCP е равен на обема на най-малкото правоъгълно геометрично тяло (правоъгълен паралелепипед), което може да съдържа опаковката, разделен на обема на продукта, който се съдържа в опаковката.

б)	Ако първичната опаковка е направена от рециклиран материал, всяко едно указание за това на опаковката е в съответствие със стандарта ISO 14021 „Екомаркировка и декларации по отношение на околната среда — Собствени твърдения (тип II екомаркировка)“.

в)	Частите на първичната опаковка се разделят лесно на части, състоящи се само от един материал.

г)	Пластмасите, използвани за основната опаковка, се обозначават съгласно Директива 94/62/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (6) или DIN 6120, части 1 и 2, във връзка с DIN 7728, част 1.

Оценяване и удостоверяване: на компетентния орган се предоставят данните върху опаковката и/или образец от нея, както е уместно, заедно с декларация за съответствие с всяка част от този критерий.

ГОДНОСТ ЗА УПОТРЕБА

10.   Годност за употреба

Продуктът е годен за употреба и да удовлетворява нуждите на потребителите.

Почистващата му способност трябва да е еквивалентна или по-добра от тази на водещ продукт на пазара или референтен продукт с широко приложение (вижте допълнение III), одобрен от компетентен орган, и по-добра от чистата вода.

Почистващата ефективност трябва да е еквивалентна или по-добра от тази на водещ продукт на пазара или референтен продукт с широко приложение, одобрен от компетентен орган.

Оценяване и удостоверяване: способността за почистване и капацитетът за почистване трябва да са изпитани чрез подходящо и обосновано лабораторно изпитване, извършено в рамките на определени параметри, както са посочени в рамката, описана в допълнение III.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ

11.   Инструкции за потребителя

Върху опаковката на продукта присъства следната информация:

a)

„За да измиете вашите съдове по най-ефективния начин, за да спестите вода и енергия и за да опазите околната среда, не използвайте течаща вода, а потопете съдовете в предварително приготвен разтвор, като спазвате препоръчаната дозировка. Вие можете да измиете съдовете си по-добре и без много пяна“ (или еквивалентен текст).

б)

Информацията по-долу трябва да присъства върху опаковката в разумно голям размер и на фон, който осигурява добра видимост. Използването на пиктограмата е доброволно. където x, y, z и w трябва да бъдат определени от заявителя и/или производителя. Мерната единица, използвана в горната пиктограма, е в ml. Втората добре известна мярка, напр. чаени лъжички, се дава допълнително в скоби (както в пиктограмата по-горе). Ако опаковката обаче има ефикасна и подходяща система за дозиране, която осигурява надеждно дозиране, може да се използва алтернативна мярка (например капачка, количество на струята от едно натискане и т.н.)=

в)	Наличието на указание за приблизителния брой измивания с една бутилка е препоръчително, но незадължително. Броят на измиванията се изчислява, като се раздели на обема на продукта на дозировката, необходима за приготвянето на 5 l миещ разтвор (както е посочено в пиктограмата по-горе).

г)	Прилага се Регламент (EО) № 648/2004.

д)	„За по-повече информация посетете уебсайта на ЕО за eкoмаркировката: http://europa.eu.int/ecolabel“(или еквивалентен текст).

Оценяване и удостоверяване: на компетентния орган се предоставят образец от опаковката на продукта, включително етикета, заедно с декларация за съответствие с всяка част от този критерий.

12.   Информационен графичен вид на eкoетикета

До eкoмарката се поставя следният текст:

—	намалено въздействие върху организмите във водна среда,

—	намалена употреба на опасни вещества,

—	ясни инструкции за потребителя.

---

(1)  ОВ L 104, 8.4.2004 г., стр. 1.

(2)  ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 262, 27.9.1976 г., стр. 169.

(5)  ОВ L 237, 10.9.1994 г., стр. 13.

(6)  ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10.

Допълнение I

ДСД СПИСЪК

За съставки, включени в част А от ДСД списъка, за оценка на съответствие с екологичните критерии трябва да се използват стойностите за токсичност и разградимост в списъка.

За съставки, които не са включени в част А от ДСД списъка, се използва процедурата, описана в част Б за установяване стойностите за токсичност и разградимост.

База данни за съставки на детергенти

версия 30/6/2004

Част А — Списък на съставки

		Остра токсичност			Хронична токсичност			Разграждане
ДСД №	Наименование на съставката	LC50/EC50	SF (остра)	TF (остра)	NOEC (1)	SF (хронична) (1)	TF (хронична)	DF	Aеробно	Aнаеробно
	Анионни повърхностноактивни вещества
1	Линейни алкилбензен сулфонати 11,5—11,8 (LAS)	4,1	1 000	0,0041	0,69	10	0,069	0,05	U	N
2	LAS (C 10-13 алкил) триетаноламин сол	4,2	1 000	0,0042	3,4	100	0,034	0,05	U	O
3	C 14/17 Алкилсулфонат	6,7	5 000	0,00134	0,44	10	0,044	0,05	U	N
4	C 8/10 Алкилсулфат	132	5 000	0,0264			0,0264	0,05	U	D
5	C 12/14 Алкилсулфат (AS)	2,8	1 000	0,0028	2	100	0,02	0,05	U	D
6	C 12/18 Алкилсулфат (AS) (3)			0,0149			0,027	0,05	U	D
7	C 16/18 Мастноалкохолен сулфат (FAS)	27	1 000	0,027	1,7	50	0,034	0,05	U	D
8	C 12/15 A 1-3 EO сулфат	4,6	1 000	0,0046	0,1	10	0,01	0,05	U	D
9	C 16/18 A 3-4 EO сулфат	0,57	10 000	0,000057			0,000057	0,05	U	D
10	Диалкилсулфосукцинат	15,7	1 000	0,0157			0,0157	0,5	I	N
11	C 12/14 Метилестер на сулфомастна киселина	9	10 000	0,0009	0,23	50	0,0046	0,05	U	N
12	C 16/18 Метилестер на сулфомастна киселина	0,51	5 000	0,000102	0,2	50	0,004	0,05	U	N
13	C 14/16 алфа Олефин сулфонат	3,3	10 000	0,00033			0,00033	0,05	U	N
14	C 14/18 алфа Олефин сулфонат	0,5	5 000	0,0001			0,0001	0,05	U	N
15	Сапун C > 12-22	22	1 000	0,022	10	100	0,1	0,05	U	D
16	Лауроил саркозинат	56	10 000	0,0056			0,0056	0,05	U	D
17	C 9/11 2-10 EO Карбоксиметилирана, натриева сол или киселина	100	10 000	0,01			0,01	0,05	U	O
18	C 12/18 2-10 EO Карбоксиметилирана, натриева сол или киселина	8,8	1 000	0,0088	5	100	0,05	0,05	U	O
19	C 12/18 Алкилфосфат естери	38	1 000	0,038			0,038	0,05	U	N
	Нейоногенни повърхностноактивни вещества
20	C 8 A 1-5 EO	7,8	1 000	0,0078			0,0078	0,05	U	D
21	C 9/11 A, > 3-6 EO преобладаващо линейни	5,6	1 000	0,0056			0,0056	0,05	U	D
22	C 9/11 A, > 6-10 EO преобладаващо линейни	5	1 000	0,005			0,005	0,05	U	D
23	C 9/11 A, 5-11 EO многоразклонени	1	1 000	0,001			0,001	0,05	U	O
24	C 10 A, 5-11 EO многоразклонени (Тример-пропен-оксо-алкохол)	1	1 000	0,001			0,001	0,05	U	D
25	C 12/15 A, 2-6 EO преобладаващо линейни	0,43	1 000	0,00043	0,18	50	0,0036	0,05	U	D
26	C 12/14 5-8 EO 1 t-BuO (краен)	0,23	1 000	0,00023	0,18	100	0,0018	0,05	U	O
27	C 12/15 A, 3-12 EO многоразклонени	1	1 000	0,001	3,2	100	0,032	0,05	U	O
28	C 12/15 (средна стойност C < 14) A, >6-9 EO	0,63	1 000	0,00063	0,24	10	0,024	0,05	U	D
29	C 12/15 (средна стойност C > 14) A, >6-9 EO	0,4	1 000	0,0004	0,17	10	0,017	0,05	U	D
30	C 12/15 A, > 9-12 EO	1,1	1 000	0,0011			0,017	0,05	U	D
31	C 12/15 A >12-20 EO	0,7	1 000	0,0007			0,0007	0,05	U	O
32	C 12/15 A > 20-30 EO	13	1 000	0,013	10	100	0,1	0,05	U	O
33	C 12/15 A, > 30 EO	130	1 000	0,13			0,13	0,5	I	O
34	C 12/18 A, 0-3 EO	0,3	1 000	0,0003			0,0003	0,05	U	D
35	C 12/18 A, 5-10 EO	1	1 000	0,001	0,35	100	0,0035	0,05	U	O
36	C 12/18 A, > 10-20 EO	1	1 000	0,001			0,0035	0,05	U	O
37	C 16/18 A, 2-8 EO	3,2	1 000	0,0032	0,4	100	0,004	0,05	U	D
38	C 16/18 A, > 9-18 EO	0,72	1 000	0,00072	0,32	10	0,032	0,05	U	D
39	C 16/18 A, 20-30 EO	4,1	1 000	0,0041			0,0041	0,05	U	D
40	C 16/18 A, > 30 EO	30	1 000	0,03			0,03	0,5	I	D
41	C 12-15 A 2-6 EO 2-6 PO	0,78	1 000	0,00078	0,36	100	0,0036	0,05	U	O
42	C 10-16 A 0-3 PO 6-7 EO	3,2	5 000	0,00064	1	100	0,01	0,05	U	O
43	Глицерин (1-5 EO) кокоат	16	1 000	0,016	6,3	100	0,063	0,05	U	D
44	Глицерин (6-17 EO) кокоат	100	1 000	0,1			0,1	0,05	U	D
45	C 12/14 Гликозамид	13	1 000	0,013	4,3	50	0,086	0,05	U	D
46	C 16/18 Гликозамид	1	1 000	0,001	0,33	50	0,0066	0,05	U	D
47	C 8/10 Алкил полигликозид	28	1 000	0,028	5,7	100	0,057	0,05	U	D
48	C 8/12 Алкил полигликозид, разклонен	480	1 000	0,48	100	100	1	0,05	U	N
49	C 8/16 или C 12-14 Алкил полигликозид	5,3	1 000	0,0053	1	10	0,1	0,05	U	D
50	Моноетаноламид на кокосова мастна киселина	9,5	1 000	0,0095	1	100	0,01	0,05	U	D
51	Моноетаноламид на кокосова мастна киселина 4-5 EO	17	10 000	0,0017			0,0017	0,05	U	D
52	Диетаноламид на кокосова мастна киселина	2	1 000	0,002	0,3	100	0,003	0,05	U	O
53	PEG-4 Олеинов амид	7	5 000	0,0014			0,0014	0,05	U	D
	Амфотерни повърхностноактивни вещества
60	C 12/15 Алкил диметилбетаин	1,7	1 000	0,0017	0,1	100	0,001	0,05	U	O
61	Алкил C 12/18 амидопропилбетаин	1,8	1 000	0,0018	0,09	100	0,0009	0,05	U	D
62	C 12/18 Алкиламиноксид	0,3	1 000	0,0003			0,0003	0,05	U	D
	Катионни повърхностноактивни вещества
70	Алкилтриметиламониеви соли	0,1	1 000	0,0001	0,046	100	0,00046	0,5	I	O
71	Алкилестерамониеви соли	2,9	1 000	0,0029	1	10	0,1	0,05	U	D
	Консерванти
80	1,2-Бензисотиазол-3-едно	0,15	1 000	0,00015			0,00015	0,5	I	N
81	Бензилалкохол	360	1 000	0,36			0,36	0,05	U	D
82	5-бром-5-нитро-1,3-диоксан	0,4	5 000	0,00008			0,00008	1	P	O
83	2-бром-2-нитропропан-1,3-диол	0,78	1 000	0,00078	0,2	100	0,002	0,5	I	O
84	Хлорацетамид	55,6	10 000	0,00556			0,00556	1	O	O
85	Диазолинидилкарбамид	35	5 000	0,007			0,007	1	P	O
86	Формалдехид	2	1 000	0,002			0,002	0,05	U	O
87	Глутаралдехид	0,31	1 000	0,00031			0,00031	0,05	U	O
88	Гуанидин, хексаметилен-, хомополимер	0,18	1 000	0,00018	0,024	100	0,00024	1	P	O
89	CMI + MIT în proporție 3:1 (4)	0,0067	1 000	0,0000067	0,0057	50	0,000114	0,5	I	O
90	2-Метил-2H-изотиазол-3-едно (MIT)	0,06	1 000	0,00006			0,00006	0,5	I	O
91	Метилдибромглутаронитрил	0,15	1 000	0,00015			0,00015	0,05	U	O
92	e-фталоимидопероксикапронова киселина	0,59	5 000	0,000118			0,000118	1	P	O
93	Метил-, Етил- и Пропилпарааминобензоена киселина	15,4	5 000	0,00308			0,00308	0,05	U	O
94	o-Фенилфенол	0,92	1 000	0,00092			0,00092	0,05	U	O
95	Натриев бензоат	128	1 000	0,128			0,128	0,05	U	D
96	Натриев хидроксиметилглицинат	36,5	5 000	0,0073			0,0073	1	O	O
97	Натриев нитрит	87	10 000	0,0087			0,0087	1	NA	NA
98	Триклозан	0,0014	1 000	0,0000014			0,0000014	0,5	I	O
	Други съставки
110	Силиций	250	1 000	0,25			0,25	1	P	N
111	Парафин	1 000	10 000	0,1			0,1	1	P	O
112	Глицерин	4 400	5 000	0,88			0,88	0,05	U	D
113	Фосфат, като STPP	1 000	1 000	1			1	0,15	NA	NA
114	Зеолит (Неразтворим, неорганичен)	1 000	1 000	1	175	50	3,5	1	NA	NA
115	Цитрат и лимонена киселина	825	1 000	0,825	80	50	1,6	0,05	U	D
116	Поликарбоксилати	200	1 000	0,2	106	10	10,6	1	P	N
117	Нитрилтриацетат (NTA)	494	1 000	0,494	64	50	1,28	0,5	I	O
118	EDTA	121	1 000	0,121	22	50	0,44	0,5	I	N
119	ФосфонатиFosfonați	650	1 000	0,65	25	50	0,5	1	P	N
120	EDDS	320	1 000	0,32	32	50	0,64	0,05	U	N
121	Глина (kеразтворима, неорганична)	1 000	1 000	1			1	1	NA	NA
122	Карбонати	250	1 000	0,25			0,25	0,15	NA	NA
123	Мастни киселини C ≥ 14	3,7	5 000	0,00074			0,00074	0,05	U	D
124	Силикати	250	1 000	0,25			0,25	1	NA	NA
125	Полиаспаригинова киселина, Na-сол	410	1 000	0,41			0,41	0,05	U	N
126	Перборати (като бор)	14	1 000	0,014			0,014	1	NA	NA
127	Перкарбонат (вижте карбонат)	250	1 000	0,25			0,25	0,15	NA	NA
128	Тетраацетилетилeндиамин (TAED)	250	1 000	0,25	500	100	5	0,05	U	O
129	C 1 — C 4 алкохоли	1 000	1 000	1			1	0,05	U	D
130	Моно-, ди- и триетанол амин	90	1 000	0,09	0,78	100	0,0078	0,05	U	D
131	Поливинилпиролидон (PVP)	1 000	1 000	1			1	0,5	I	N
132	Карбоксиметилцелулоза (CMC)	250	5 000	0,05			0,05	0,5	I	N
133	Натриев и магнезиев сулфат	1 000	1 000	1	100	100	1	1	NA	NA
134	Калциев- и натриев хлорид	1 000	1 000	1	100	100	1	1	NA	NA
135	Карбамид	1 000	5 000	0,2			0,2	1	NA	NA
136	Силициев диоксид, кварц (Неразтворим, неорганичен)	1 000	1 000	1			1	1	NA	NA
137	Полиетилeнгликол, MW>4 000	1 000	10 000	0,1			0,1	1	P	N
138	Полиетилeнгликол, MW< 4 000	1 000	10 000	0,1			0,1	1	P	O
139	Кумол-, ксилол- и толуол сулфонати	66	10 000	0,0066			0,0066	0,5	I	N
140	Na-/Mg-/KOH	30	1 000	0,03			0,03	0,05	NA	NA
141	Ензими/протеини	25	5 000	0,005			0,005	0,05	U	D
142	Ароматизатор, ако не е посочено друго (2)	2	1 000	0,002			0,002	0,5	I	N
143	Багрила, ако не е посочено друго (2)	10	1 000	0,01			0,01	1	P	N
144	Скорбяла	100	1 000	0,1			0,1	0,05	U	D
145	Анионов полиестер	655	1 000	0,655			0,655	1	P	N
146	PVNO/PVPI	530	1 000	0,53			0,53	1	P	N
147	Цинков фталоцианин сулфонат	0,2	1 000	0,0002	0,16	100	0,0016	1	P	N
148	Иминодисукцинат	81	1 000	0,081	17	100	0,17	0,05	U	N
149	FWA 1	11	1 000	0,011	10	100	0,1	1	P	N
150	FWA 5	10	1 000	0,01	1	10	0,1	1	P	N
151	1-деканол	2,3	5 000	0,00046			0,00046	0,05	U	O
152	Метил лаурат	1 360	10 000	0,136			0,136	0,05	U	O
153	Мравчена киселина (калциева сол)	100	1 000	0,1			0,1	0,05	U	D
154	Адипинова киселина	31	1 000	0,031			0,031	0,05	U	O
155	Малеинова киселина	106	1 000	0,106			0,106	0,05	U	D
156	Ябълчена киселина	106	1 000	0,106			0,106	0,05	U	O
157	Винена киселина	200	10 000	0,02			0,02	0,05	U	O
158	Фосфорна киселина	138	1 000	0,138			0,138	0,15	NA	NA
159	Оксалова киселина	128	5 000	0,0256			0,0256	0,05	U	O
160	Оцетна киселина	30	1 000	0,03			0,03	0,05	U	D
161	Млечна киселина	130	1 000	0,13			0,13	0,05	U	D
162	Сулфаминова киселина	75	1 000	0,075			0,075	1	NA	NA
163	Салицилова киселина	46	1 000	0,046			0,046	0,15	U	O
164	Гликолова киселина	141	5 000	0,0282			0,0282	0,05	U	O
165	Глутарова киселина	208	5 000	0,0416			0,0416	0,05	U	O
166	Малонова киселина	95	5 000	0,019			0,019	0,05	U	O
167	Етиленгликол	6 500	1 000	6,5			6,5	0,05	U	D
168	Етиленгликол монобутил етер	747	5 000	0,1494			0,1494	0,05	U	O
169	Диетилен гликол	4 400	10 000	0,44			0,44	0,15	I	D
170	Диетилен гликол монометил етер	500	1 000	0,5			0,5	0,5	I	O
171	Диетилен гликол моноетил етер	3 940	5 000	0,788			0,788	0,05	U	O
172	Диетилен гликол монобутил етер	1 254	1 000	1,254			1,254	0,05	U	O
173	Диетилен гликол диметилетер	2 000	10 000	0,2			0,2	0,5	I	O
174	Пропиленгликол	32 000	1 000	32			32	0,15	U	D
175	Пропилен гликол монометил етер	12 700	5 000	2,54			2,54	0,05	U	O
176	Пропилен гликол монобутилетер	748	5 000	0,1496			0,1496	0,05	U	O
177	Дипропилен гликол	1 625	10 000	0,1625			0,1625	0,05	U	O
178	Дипропилен гликол монометил етер	1 919	5 000	0,3838			0,3838	0,05	U	O
179	Дипропилен гликол монобутилетер	841	5 000	0,1682			0,1682	0,05	U	O
180	Дипропилен гликол диметилетер	1 000	5 000	0,2			0,2	0,5	I	O
181	Триетилен гликол	4 400	1 000	4,4			4,4	0,5	I	O
182	Талово масло	1,8	1 000	0,0018			0,0018	0,5	I	O
183	Етиленбистеарамиди	140	5 000	0,028			0,028	0,5	I	O
184	Натриев глюконат	10 000	10 000	1			1	0,05	U	O
185	Гликол дистеарат	100	5 000	0,02			0,02	0,5	I	O
186	Хидроксилетил целулоза	209	5 000	0,0418			0,0418	1	P	O
187	Хидроксипропилметил целулоза	188	5 000	0,0376			0,0376	1	P	O
188	1-метил-2-пиролидон	500	1 000	0,5			0,5	0,05	U	O
189	Гума ксантан	490	1 000	0,49			0,49	0,05	U	O
190	Триметилпентандиол моно-изобутират	18	1 000	0,018	3,3	100	0,033	0,05	U	O
191	Бензотриазол	29	1 000	0,029			0,029	1	P	O
192	Пиперидинол-пропантрикарбоксилатна сол	100	1 000	0,1	120	100	1,2	0,5	I	O
193	Диетиламинпропил-DAS	120	1 000	0,12	120	100	1,2	1	P	O
194	Метилбензамид-DAS	120	1 000	0,12	120	100	1,2	0,5	I	O
195	Пентаеритритол-тетракис-фенол-пропионат	38	1 000	0,038			0,038	1	P	O
196	Блок полимери	100	5 000	0,02			0,02	1	P	N
197	Денатониев бензоат	13	5 000	0,0026			0,0026	1	O	O
198	Сукцинат	374	10 000	0,0374			0,0374	0,05	U	O
199	Полиаспаригинова киселина	528	1 000	0,528			0,528	0,05	U	N
Неразтворима неорганична съставка с много слаба или никаква разтворимост във вода.
Списък на съкращения: SF (остра) = коефициент на безопасност за остра токсичност. TF (остра) = коефициент на токсичност на база остра токсичност при водни организми. SF (хронична) = коефициент на безопасност за хронична токсичност. TF (хронична) = коефициент на токсичност на база хронична токсичност при водни организми. DF = коефициент на разграждане. Аеробно разграждане: R = пряко биоразградима съгласно насоките на OECD. I = присъщо биоразградима съгласно насоките на OECD. P = постоянно. Съставката не е издържала изпитването за присъща биологична разградимост. O = съставката не е изпитвана. NA = не e приложимо. Анаеробно разграждане: Y = биологично разградимо при анаеробни условия. N = не е биологично разградимо при анаеробни условия. O = съставката не е изпитвана. NA = не e приложимо.

Част Б —   Критичен обем на разреждане

Критичният обем на разреждане се изчислява съгласно следното уравнение:

CDV = 1000 * Σдоза(i)*DF(i)/TF(i)

Доза (i) = дозата на съставка i, изразена в g/за измиване, или в някои случаи като g/100 g продукт.

DF(i) = фактор на разграждане за съставка i.

TF(i) = фактор на токсичност за съставка i.

ПРОЦЕДУРА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТОЙНОСТИТЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ ЗА СЪСТАВКИТЕ, КОИТО НЕ СА В ДСД СПИСЪКА

Дадените стойности на параметрите се използват за всички съставки, включени в ДСД списъка. Изключение се допуска за парфюмите и багрилата, за които се приемат и допълнителни резултати от изпитвания (виж бележката под черта в част А).

Този подход следва да бъде прилаган за съставки, които не са включени в списъка с базата данни.

Токсичност във водна среда

В европейската схема за екoмаркировка CDV се изчислява въз основа на хроничната токсичност и факторите за безопасност на хроничната токсичност. В случай че не са налични резултати от изпитване на хроничната токсичност, се използват данните за остра токсичност и факторът на безопасност.

Фактор на хронична токсичност (TFхронична)

—

Изчислете средната стойност за всяко ниво в хранителната верига (риба, ракообразни или водорасли), като използвате резултати от валидирани изпитвания за хронична токсичност. Ако за един вид от хранителното ниво са налични множество резултати от изпитвания, първо се изчислява средната стойност за вида и тези средни стойности се използват за изчисляването на средната стойност за хранителното ниво.

—	Факторът на хронична токсичност (TFхронична) е най-ниската изчислена средна стойност за хранителните нива.

—	TFхронична се използва, когато изчислявате критерия за критичния обем на разреждането.

Фактор на остра токсичност (TFостра)

—

Изчислете средната стойност в рамките на всяко ниво в хранителната верига (риба, ракообразни или водорасли), като използвате резултати от валидирани изпитвания за остра токсичност. Ако за един вид от хранителното ниво са налични множество резултати от изпитвания, първо се изчислява средна стойност за видовете, а впоследствие тези средни стойности се използват за изчисляването на средната стойност за хранителното ниво.

—	Факторът на остра токсичност (TFостра) е най-ниската средната стойност за хранителните нива.

—	TF остра се използва, когато изчислявате критерия за критичен обем на разреждането.

Фактор на безопасност

Факторът на безопасност (SF) зависи от това колко хранителни нива са изпитвани и дали резултатите от изпитванията за хроничната токсичност са налични или не. Факторът на безопасност (SF) се определя по следния начин:

Данни	Фактор на безопасност (SF)	Фактор на токсичност (TF)
Една краткосрочна L(E)C50	10 000	Токсичност/10 000
Две краткосрочни L(E)C50 от видове, представящи две хранителни нива (риби и/или ракообразни, и/или водорасли)	5 000	Токсичност/5 000
Най-малко една краткосрочна L(E)C50 от всяко едно от трите хранителни нива от базовия набор 1	1 000	Токсичност/1 000
Една дългосрочна NOEC (риби или ракообразни)	100	Токсичност/100
Две дългосрочни NOEC, представящи две хранителни нива (риби и/или ракообразни, и/или водорасли)	50	Токсичност/50
Дългосрочна NOEC от най-малко три вида (обикновено риби, ракообразни и водорасли), представящи три хранителни нива	10	Токсичност/10

—	Базовият набор за изпитване на токсичността на вещества към водни организми се състои от изпитвания за остра токсичност с риба, daphnia и водорасли.

Фактори на разграждане

Факторът на разграждане се определя, както следва:

Таблица 1 —   Фактор на разграждане (DF)

	DF
Пряко биологично разградими (5)	0,05
Пряко биологично разградими (6)	0,15
Биологично разградими	0,5
Устойчиви	1

Анаеробна биологична разградимост

Съставката се класифицира в един от следните класове:

Клас	Обозначение
Анаеробно биологично неразградими, т.е. установено след изпитване.	N
Анаеробно биологично разградими, т.е. установено е след изпитване или не е проведено изпитване, но е доказано чрез аналогични изводи и т.н.	Y
Не е изпитвано за анаеробна биологична разградимост.	0

Аеробна биологична разградимост

Съставката трябва да се класифицира в един от следните класове:

Клас	Обозначение
Пряко биологично разградими	R
Биологично разградими, но не пряко биологично разградими	I
Постоянни	P
Не е изпитвано за аеробна биологична разградимост	O

Неразтворими неорганични съставки

Ако една неорганична съставка има много ниска разтворимост във вода или е неразтворима във вода, това трябва да се посочи в предоставеното досие.

---

(1)  Ако не са открити приемливи данни за хронична токсичност, тези колони са празни. В такъв случай TF (хронична) се определя като равна на TF (остра).

(2)  Като общо правило кандидатите за разрешение трябва да използват данните на списъка. Ароматизаторите и багрилата са изключения. Ако се предоставят данни за токсичност от кандидата за разрешение, предоставените данни се използват за изчисляване на TF и определяне на биорзградимостта. Ако не, се използват стойностите от списъка.

(3)  Поради липса на резултати за токсичност TF се изчислява като средна стойност от стойностите на C 12/14 Алкил сулфат (AS) и C 16/18 Алкил сулфат (AS).

(4)  5-хлор-2-метил-4-изотиазолин-3-едно и 2-метил-4-изотиазолин-3-едно в смес 3:1

Списък на съкращения:

SF (остра)	=	коефициент на безопасност за остра токсичност.
TF (остра)	=	коефициент на токсичност на база остра токсичност при водни организми.
SF (хронична)	=	коефициент на безопасност за хронична токсичност.
TF (хронична)	=	коефициент на токсичност на база хронична токсичност при водни организми.
DF	=	коефициент на разграждане.

Аеробно разграждане:

R	=	пряко биоразградима съгласно насоките на OECD.
I	=	присъщо биоразградима съгласно насоките на OECD.
P	=	постоянно. Съставката не е издържала изпитването за присъща биологична разградимост.
O	=	съставката не е изпитвана.
NA	=	не e приложимо.

Анаеробно разграждане:

Y	=	биологично разградимо при анаеробни условия.
N	=	не е биологично разградимо при анаеробни условия.
O	=	съставката не е изпитвана.
NA	=	не e приложимо.

(5)  Всички ПАВ или други съставки, състоящи се от серия хомолози и които изпълняват изискванията на метода за изпитване на крайното разграждане, се включват в този клас независимо от изпълнение на критерия за 10-дневния интервал.

(6)  Критерият за 10-дневния интервал не е изпълнен.

За неорганични съставки DF се задава съгласно наблюдаваната степен на разграждане. Ако съставката се разгражда в рамките на пет дни: DF = 0,05, за 15 дни: DF = 0,15, или за 50 дни: DF = 0,5.

Допълнение II

Документация за биологична разградимост в анаеробна среда

За да се осигури необходимата документация за анаеробна биологична разградимост в случая на съставки, които не са дадени в ДСД списъка, може да се използва следният подход.

Приложете съпоставима екстраполация. Използвайте получените резултати от изпитването с една изходна суровина, за екстраполиране на пряката анаеробна разградимост на структурно свързаните ПАВ. Ако анаеробната биологична разградимост за ПАВ (или група хомолози) се потвърди съгласно ДСД списъка (допълнение I), може да се приеме, че подобен тип ПАВ също така са биологично разградими в анаеробна среда (напр. C12-15 А 1-3 ЕО сулфат (ДСД № 8) и подобна анаеробна биологична разградимост може също да се предполага за C12-15 А 6 ЕО сулфат). Ако анаеробната биологична разградимост за ПАВ се потвърди чрез използване на подходящ метод за изпитване, може също да се счита, че подобен тип ПАВ е също биологично разградимо в анаеробна среда (напр. справочни данни, потвърждаващи анаеробната биологична разградимост на ПАВ, принадлежащи към групата на амониевите соли на алкил-естера, може да се използват в качеството на документация за подобна анаеробна биологична разградимост на други кватернерни амониеви соли, съдържащи естерни връзки в алкилната(ите) си верига(и).

Направете скринингово изпитване за биологичната разградимост в анаеробна среда. Ако е необходимо ново изпитване, проведете скринингово изпитване с помощта на методите OECD 311, ISO 11734, ECETOC № 28 (юни 1988 г.) или еквивалентен метод.

Проведете изпитване за разградимост при ниска дозировка. Ако е необходимо ново изпитване и в случая на експериментални проблеми при скрининговото изпитване (например инхибиране в резултат на токсичност на изпитваната субстанция), повторете изпитването чрез използване на ниска дозировка на ПАВ и наблюдавайте разграждането с измерване посредством 14C или химични анализи. Изпитването при ниски дозировки може да се извърши чрез OECD 308 (24 април 2002 г.) или еквивалентен метод, при условие че се спазват строго анаеробни условия. Изпитването и тълкуването на резултатите от изпитването трябва да се провеждат от независим експерт.

Допълнение III

Рамка за изпитване действието на продукта

Целта на изпитването на действието на продукта е да сравни „способността“ и „ефективността“ на един изпитван продукт с тези на референтен продукт. Рамката дава възможност за широк диапазон от процедури за изпитване, доколкото изискванията по-долу са част от методиката за изпитване. При изпитването миенето на съдове може да се прави ръчно или посредством машина, която да извършва механичната работа. Изпитването може да включва миене на кухненски съдове, напр. блюда или чинии, или изпитвания, които не включват кухненски съдове.

БРОЙ НА ИЗПИТВАНИЯТА

Трябва да са направят пет серии изпитвания, при които изпитвателните и референтните продукти се сравняват едни с други при всяка серия. Всяка серия се състои съответно от две подизпитвания: за изпитвания продукт и за референтния продукт. Освен 10-те подизпитвания се прави най-малко едно допълнително изпитване, при което не се използва детергент за съдове (водно изпитване). Това изпитване трябва да покаже, че резултатите от избрания метод за изпитване потвърждават, че изпитваният продукт има по-добър миещ ефект от това на чистата вода.

ПАРАМЕТРИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВОДАТА

—	При всички подизпитвания се използва един и същ обем вода. Обемът се определя в литри, с точност до десетичния знак.

—	Трябва да са известни твърдостта на водата, определена в odH, и съотношението калций—магнезий.

—	Температурата на водата трябва да бъде еднаква при всички подизпитвания. Тя се мери в началото и се поддържа постоянна по време на цялото изпитване. Приема се и намаляване на температурата на водата по време на изпитването, ако същото е документирано за всички подизпитвания.

ПАРАМЕТРИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕФЕРЕНТНИЯ И ИЗПИТВАНИЯ ПРОДУКТ

—	Референтният продукт може да е или водещ пазарен продукт, или продукт с широко разпространена рецептура.

—

Ако за референтен продукт се използва водещ на пазара продукт, той следва да е един от първите три до четири продукта с най-висок обем на продажби на пазара в регион, където ще бъде продаван продуктът с екомаркировка. Освен това водещият на пазара референтен продукт трябва да е одобрен от компетентния орган и търговското име трябва да има широка гражданственост.

—

Ако се използва референтен продукт с широко разпространена рецептура, той трябва да има състав, представителен за продуктите на пазара. Освен това референтният продукт с широко разпространена рецептура трябва да е одобрен от компетентния орган и информация за точната му рецептура да е на разположение безплатно.

—

Дозировката на изпитвания продукт и на референтния продукт е препоръчителната доза при всички изпитвания, стандартизирани към даден обем вода и претеглени в грамове до първия десетичен знак. Ако за референтния продукт не е обявена препоръчителната доза, се използва една и съща дозировка за изпитвания и за референтния продукт.

—	Ако за дозировката е зададен интервал, при изпитването се използва най-ниската препоръчителна доза.

—	Детергентът трябва да е смесен и напълно разтворен във водата.

ПАРАМЕТРИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАМЪРСЯВАНИЯТА

—	Използва се най-малко един вид замърсяване, съдържащо основно прясна животинска и растителна мазнина.

—	При всички подизпитвания се използва еднакво замърсяване.

—	Произходът или химическият състав на замърсяването, напр. зехтин, говежда лой и т.н., трябва да са описани подробно.

—	Замърсяването трябва да е хомогенно и с еднообразна консистенция.

—	Подготвя се достатъчно количество замърсяване за една партида.

—	Количеството замърсяване, което се прилага към съдовете или към водата за миене, трябва да бъде еднакво при всички подизпитвания и трябва да е претеглено в грамове до първия десетичен знак.

ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗПИТВАНЕ

—	Изпитваният и референтният продукт трябва да са „анонимни“ за лицето(ата), провеждащо(и) изпитването.

—	Елементите и етапите, включени във всяко подизпитване, трябва да са определени предварително и да са идентични за всяко подизпитване.

—	Температурата и относителната влажност на помещението трябва да се измерят и да се поддържат постоянни при всички подизпитвания.

—	Предварително се определя установена процедура за нанасяне на замърсяването, която да дава достатъчно време за изсъхване.

—	Предварително се описва установена процедура за ръчно измиване на съдове или отстраняване на замърсяване посредством машина.

—	Извършват се най-малко пет подизпитвания, с изпитвания и с референтния продукт, и най-малко едно изпитване само с вода, без прибавяне на детергент.

ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПОЧИСТВАНЕТО

—

Изпитването трябва да е в състояние да даде резултати, които осигуряват измерване на ефективността. Ефективността се изразява в грамове отстранено замърсяване на пет литра вода, преди достигането на предварително определена точка на насищане. Точката на насищане може например да е, когато вече не се наблюдава повече ефектът на почистване, когато замърсяването започне да плува по повърхността на водата, когато слоят пяна още не е покрил напълно повърхността или когато видимо няма пяна.

ОЦЕНКА НА ПОЧИСТВАЩАТА СПОСОБНОСТ

—

Изпитването трябва да е в състояние да даде резултати, които позволяват измерването на почистващата способност. Почистващата способност може да бъде определена визуално, оптично или чрез друг подходящ метод. Методът за измерване се определя предварително, включително и евентуална точкова система за отбелязване на резултатите.

СРАВНЕНИЕ

—	Положителен резултат от серията изпитвания се получава, когато „ефективността“ и „почистващата способност“ на изпитвания продукт са най-малко толкова добри или по-добри от тези на референтния продукт.

—

Счита се, че изпитваният продукт удовлетворява изискванията, когато се получат положителни резултати при най-малко 80 % от изпитванията. Алтернативно, заявителят може да използва статистически методи и да демонстрира едностранно с 95 % диапазон на увереност, че изпитваният продукт е най-малко толкова добър или по-добър от референтния продукт при най-малко 80 % от изпитванията.

—	Трябва също да се покаже, че изпитваният продукт има по-добра миеща способност от тази на чистата вода.

ДОКУМЕНТАЦИЯ

Всички изпитвания трябва да се протоколират съгласно следната спецификация. Протоколът трябва да съдържа следните точки:

—	описание на това как изпитваните и референтните продукти са били запазени анонимни за лицето(ата), провеждащо(и) изпитването,

—	спецификация на температурата и влажността в помещението за провеждане на изпитването и подробности относно това как лицето(ата), провеждащо(и) изпитването, обезпечава(т) тези условия да се подрежат постоянни при всички подизпитвания,

—	описание за състава на замърсяването и на процедурата, използвана, за да се хомогенизира замърсяването и да се осигури равната консистенция,

—	спецификация на твърдостта на водата, как се постига тя, и спецификация на съотношението калций—магнезий,

—	спецификация на количеството вода, използвана в подизпитванията, и спецификация за това как е било спазено изискването за температура на водата,

—	спецификация на резултатите от претеглянето на детергента при всяко подизпитване и описание на процедурата за разтваряне на продукта във вода,

—	описание на процедурата за прибавяне на замърсяването към съдове или към водата за миене,

—	спецификация на резултатите от претеглянето на замърсяването при всяко подизпитване,

—	описание на другите елементи и етапи за всяко подизпитване,

—	описание как са били измерени ефективността и почистващата способност,

—	изходни данни от всички серии за изпитване относно ефективността и почистващата способност,

—	окончателни резултати, включително резултатите от изпитването само с вода (където не се използва никакъв детергент) и, ако е приложимо, статистическа оценка на данните.

Бележка за налични изпитвания

Изпитването за ефективността на почистването на продукта IKW „Препоръки за оценка качеството на миещия ефект на детергентите за ръчно миене“ (Nitsch, C. & Hüttmann, G. SÖFW- Journal, 128, Jahrgang 5, 2002) и изпитване CHELAB „Измиване с течни детергенти: Сравнителна оценка на отстраняване на замърсяването“ (Internal CHELAB method № 0357) изпълняват изискванията на тази рамка, при условие че се включи допълнително изпитването за почистването.

Изпитването за ефективността на почистването на продукта от Датската информация за потребителя („Изпитване на детергенти за ръчно миене на съдове“; заглавие на датски: „Undersøgelse af håndopvaskemidler med FI smuds“, 2003) изпълнява изискванията на рамка, при условие че допълнително се включи изпитването за „почистващата способност“.

Изпитването за ефективността на продукта CTTN-IREN, „Ефективност на измиване и сила на пяната със замърсители/изпитване за миене на съдове“ (CTTNIREN — BP41 F — 69131 Ecully CEDEX) изпълнява изискванията на зададената рамка, при условие че се проведат всички предписани в рамката изпитвания.

---