11/ 33

BG

Официален вестник на Европейския съюз

150

L 012/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

На 18 декември 2002 Комисията съобщи чрез известие (наричано по-долу „известие за откриване на процедура“), публикувано в Официален вестник на Европейските общности откриването на процедура по антисубсидиране относно вноса на спално памучно бельо в Общността, чисто или смесено със синтетични или изкуствени фибри или с лен (като ленът не е доминираща нишка), избелен, боядисан или щампован („спално памучно бельо“) от Индия (2) и започна разследване.

(2)

Процедурата беше открита след подадена жалба през ноември 2002 от Комитета по памука и обединената памучна индустрия на Европейската общност (Eurocoton или „жалбоподател“) от името на производителите, представляващи повече от 25 % от общата продукция на спално памучно бельо в Общността. Жалбата съдържаше данни, доказващи на пръв поглед съществуването на субсидиране на посочения продукт и на материална вреда произлизаща от това субсидиране, което беше счетено за достатъчно, за да бъде открита процедура по антисубсидиране.

(3)

Преди откриването на процедурата Комисията съгласно член 10, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 2026/97 (наричан по-долу „Основният регламент“), съобщи на правителството на Индия, че е получила надлежно обоснована жалба, според която вноса предмет на субсидиране на спално памучно бельо от Индия би причинило материална вреда на индустрията на Общността. Правителството на Индия беше поканено на консултация с цел да се изясни ситуацията по този въпрос и да се намери взаимно подходящо разрешение. Тези консултации на правителството на Индия с Комисията бяха проведени в Брюксел, но правителството на Индия не предложи никакво заключително доказателство за опровержение на твърдението, посочено в жалбата. Все пак бяха взети предвид коментарите, представени по отношение на опроверженията, съдържащи се в жалбата относно субсидирания внос и материалната вреда, която индустрията на Общността е понесла.

(4)

Комисията официално информира производителите износители и заинтересованите вносители, както и техните асоциации, представителите на засегнатите страни износители, жалбоподателя и другите производители на Общността, асоциациите, познати на производителите, както и ползвателите, познати от откриването на процедурата. Заинтересованите страни са имали възможността да представят мнението писмено и да поискат да бъдат изслушани в сроковете, посочени в известието за откриване на процедура.

(5)

Твърдеше се, че са изтекли повече от четиридесет и пет дни между датата на подадената жалба и датата на откриването на процедурата. Съгласно член 10, параграф 13 от основния регламент, жалбата е счетена за подадена в първия работен ден след получаването ѝ от Комисията чрез препоръчано писмо или с обратна разписка. Обратната разписка е издадена в четвъртък 31 октомври 2002 г. Като се има предвид, че петък, 1 ноември, е бил официален празник, първият работен ден след издаването на разписката от Комисията е бил понеделник, 4 ноември 2002 г. Следователно понеделник 4 ноември 2002 г. трябва да се счита за дата на подаване на жалбата. Известието за откриване на процедура е било публикувано на 18 декември 2002 г., което е точно в рамките на четиридесетте и пет дена, следващи подаването на жалбата. Следователно съобщението за откриването е било публикувано в срока, предвиден в член 10, параграф 13 от основния регламент.

(6)

Предвид големия брой индийски износители Комисията реши да прибегне до селективна проверка съгласно член 27 от основния регламент.

(7)

С цел да се даде възможност на Комисията да избере мостра съгласно член 27, параграф 2 от основния регламент, износителите или техните представители бяха поканени да се запознаят в срок от три седмици след откриването на процедурата и да осигурят основна информация по износа и външните им продажби, някои схеми на субсидиране и имената и дейностите на всичките свързани дружества. Комисията също установи контакт с индийските власти.

(8)

Повече от 80 дружества се запознаха, предоставиха исканата информация в три седмичен срок и изнесоха въпросния продукт към Общността по време на периода на разследването. Тези дружества бяха счетени като сътрудничещи и бяха взети предвид при избирането на мостра. Те представляват повече от 90 % от общия износ от Индия към Общността.

(9)

Дружествата, които не бяха включени в извадката, бяха информирани, че всяко изравнително мито при техния износ ще бъде изчислено съгласно член 15, параграф 3 от основния регламент, т.е. без да бъде прехвърлена средната претеглена сума на изравнителните субсидии, установени за компаниите на пробата.

(10)

Дружествата, които не са направили контакт помежду си в срока, уточнен в известието за откриване на процедура, са счетени като несътрудничещи дружества.

(11)

Съгласно член 27, параграф 1 от основния регламент, производителите износители бяха селекционирани на базата на по-големия представителен обем износ, който разследването можеше логично да вземе предвид в наличното време. На това основание, осем производители износители (и три свързани дружества) бяха наети предварително да направят вземане на проба в консултация с представителите на дружества, професионална асоциация на износителите (Texprocil) и правителството на Индия. Тази проба представляваше 55 % от индийския износ на въпросния продукт към Общността.

(12)

На дружествата, включени в извадката, които сътрудничиха изцяло в разследването, им беше предоставена свобода на действие на субсидиране и индивидуална ставка на митото.

(13)

Двадесет и една сътрудничещи дружества, невключени в извадката, поискаха изчисление на индивидуално субсидиране. Съгласно член 27, параграф 3 от основния регламент, не беше възможно техните искания да бъдат приети в рамките на настоящото разследване, когато броят на износителите е толкова важен, че индивидуалната проверка би усложнила прекалено задачата и би попречила разследването да бъде завършено навреме. Въпросните двадесет и една дружества бяха информирани за това впоследствие.

(14)

Предвид големия брой производители на Общността, подържащи жалбата, и съгласно член 27 от основния регламент, Комисията оповести в известието за откриване на процедура намерението си да направи извадка от производителите на Общността на базата на по-големия представителен обем продукция и на продажбите на индустрията, които разследването можеше да има предвид логично в наличното време. В този смисъл Комисията поиска от дружествата да доставят информация относно продукцията и продажбите на сходния продукт.

(15)

На базата на получените отговори Комисията избра пет дружества в три държави-членки. При подбора, продукцията и обема на продажби бяха счетени като представителни за размера на пазара.

(16)

Две от тези пет дружества, които бяха измежду най-малките, не можаха да предоставят пълен списък на всички сделки с независими клиенти по време на периода на разследването и поради тази причина бяха счетени като частично сътрудничещи.

(17)

Някои производители износители от съответната страна, както и производители, ползватели и вносители на Общността, представиха своята гледна точка писмено. На всички страни, които направиха искане в определения срок и които доказаха, че съществуват специални причини да бъдат изслушани, им беше дадена възможността да бъдат изслушани.

(18)

Бяха предоставени отговори на въпросника от петте производители на Общността чрез представителна извадка от осем производители износители (и три свързани дружества) в Индия и един несвързан вносител в Общността.

(19)

Комисията изследва и провери цялата необходима информация за целта на определяне на субсидирането, вредата, причинната връзка и интерес на Общността. Тя извърши проверка на място на следните дружества.

(20)

Разследването относно субсидирането и вредата покриха периода от 1 октомври 2001 г. и 30 септември 2002 г. („период на разследване“). Проверка на съответните тенденции за оценка на вредата покри периода от 1999 г. до края на периода на разследването („разглеждан период“).

(21)

Предвид необходимостта от задълбочаване на някои аспекти на субсидиране, на вредата, на причинната връзка и на интереса на Общността, не е била наложена никаква временна изравнителна мярка върху спалното памучно бельо с произход от Индия.

(22)

Въпросният продукт е спално памучно бельо, чисто или смесено със синтетични или изкуствени фибри или с лен (не преобладаващ лен), избелено, боядисано или щамповано, с произход от Индия, текущо класифициран по КН кодове ex 6302 21 00 (кодове Тарик 6302210081, 6302210089), ex 6302 22 90 (Tарик код 6302229019), ex 6302 31 10 (код Tарик 6302311090), ех 6302 31 90 (код Tарик 6302319090) и ех 6302 32 90 (код Tарик 6302329019). Спалното бельо включва чаршафи (горни и долни чаршафи), пухена завивка и калъфки за възглавници, пакетирани за продажба заедно или поотделно. Всички типове са сходни в основната им характеристика и в тяхната употреба.

(23)

Беше констатирано, че изработения и продаден на индийския пазар продукт и продукта, изнесен от Индия към Общността, и този, произведен и продаден в Общността от производителите на Общността, имат същите физични характеристики и са предназначени за същото използване, както и трябва да бъдат разглеждани като сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 5 от основния регламент.

(24)

На базата на информация, съдържаща се в жалбата и на отговорите на въпросника на Комисията, следващите шест схеми, в рамките на които ще бъде отпуснато субсидиране на износа, бяха предмет на разследване:

(25)

Схемите, разглеждани в съображение 24, точки i), ii), iii), iv) и v) са базирани на закона от 1992 г. относно развитието и регламентирането на външната търговия (Закон № 22 от 1992 г.), влязъл в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Закона за външната търговия упълномощава правителството на Индия да публикува известие относно политиката на вноса и износа. Тази политика е резюмирана в документи, озаглавени „Политика на вноса и износа“, публикувани на всеки пет години от Министерството на търговията и редовно актуализирани. Периода на разследването на настоящия случай се покрива от два документа на политика на внос и износ, през петгодишния план относно взетия период между 1 април 1997 г. и 31 март 2002 г. и петгодишния план относно периода между 1 април 2002 г. и 31 март 2007 г. Като допълнение правителството на Индия поставя също процедурите, приложими във външната политика на Индия в „Наръчник на процедурите от 1 април 2002 г. до 31 март 2007 г. (том 1). Подобен наръчник на процедурите съществуваше за периода от 1 април 1997 г. до 31 март 2002 г. Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно.“

(26)

По време на визитата за проверка в правителството на Индия беше установено, че не е имало нито една важна промяна на политиката на внос и износ по отношение на заявените схеми на субсидиране през периода на разследването. От документите на политиката на внос и износ, покриващи периода от 1 април 2002 г. до 31 март 2007 г., става ясно, че лицензии/сертификати/разрешителни, издадени преди този период, продължават да бъдат валидни за целите, за които са били издадени, освен ако не е предвидено друго.

(27)

Позоваванията на правната основа за разследваните точки i) и v), посочени в съображение 24, са направени във връзка с политиката на внос и износ за периода между 1 април 2002 г. и 31 март 2007 г. и с „Наръчника на процедурите от 1 април 2002 г. до 31 март 2007 г.“ (том 1).

(28)

Освобождаването от данък върху печалбата, посочено в съображение 24, точка iv), е основано на Закона за данъка върху печалбата от 1961 г., изменян ежегодно от Закона за финансите.

(29)

Тази схема е влязла в сила на 1 април 1997 г. (митническа нотификация 34/97). Описано е в детайли в точки 4.3.1. до 4.3.4. от документа за политиката на вноса и износа и в точки 4.37 до 4.53 от наръчника за процедури. DEPB следва „Схемата на банковата книжка“, отменена на 31 март 1997 г. В началото съществуваха два вида подобни схеми, а именно DEPB преди износа и DEPB след износа. Правителството на Индия подчерта, че DEPB схемата преди износа е била премахната на 1 април 2000 г. и следователно тази схема не е от значение за периода на разследване. Беше установено, че нито една от дружествата не получи облаги в рамките на схемата за годишни вноски за мито при внос, съгласувани предварително при износа. Следователно не беше необходимо да се установи дали схемата за годишни вноски за мито при внос, съгласувани предварително при износа, подлежи на изравнителни мерки.

(30)

Схемата на годишни вноски за мито при внос, съгласувани по-късно с износа е приложима за производителите износители или за търговците износители (търговци).

(31)

Тази схема позволява на всеки износител, който отговаря на условията, да кандидатства за кредит, който съответства на процент от стойността на изнасяните завършени продукти. Правителството на Индия определи процент за по-голямата част на продуктите, включително и за въпросния продукт, на основата на нормите на стандарта на въвеждане и производителност. Лицензия, уточняваща размера на отпуснатият кредит, се издава веднага след получаване на заявлението.

(32)

Схемата предвижда използването на тази сума за придобиване на мито на всеки последващ внос, освен стоките, чийто внос е ограничен или забранен. Стоките, внесени по този начин, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (подлежат на данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин.

(33)

Лицензиите могат да бъдат свободно отстъпвани и в резултат често се продават. Лицензията е валидна за период от дванадесет месеца от датата на предоставянето ѝ. Дружеството трябва да плати на съответния орган такса, равняваща се на 0,5 % от кредита, получен по схемата DEPB.

(34)

Когато едно дружество изнася стоки, на него му се отпуска кредит, който може да се използва за заплащане на мита, дължими при бъдещ внос на която и да е стока или просто за продажби.

(35)

Кредитът се изчислява автоматично по формула като се използват процентите от нормата SION, независимо дали са били внесени артикули, дали митото е било заплатено или тези артикули са били използвани всъщност за износ на продукция и независимо от количеството. Всъщност дружество може да поиска лицензия на базата на предишен износ, независимо от всякакъв внос или на всяка покупка на продукти, внесени посредством други източници. Отпуснатите кредити по силата на схемата DEPB се считат за финансов принос, защото са субсидия. Те включват директен трансфер на средства, тъй като могат да бъдат продадени и конвертирани в пари в брой или да бъдат използвани за заплащане на митата за внос, като се цели правителството на Индия да се откаже от приходи, които са дължими.

(36)

Texprocil изтъкна, че когато един износител внася артикули, които са използвани в производството на продуктите за износ и се използват кредити от схемата на DEPB за заплащане на митото, към износителя не преминава никаква полза, произтичаща от изравнителните мерки по смисъла на схемата на DEPB.

(37)

В този контекст член 2, параграф 1, буква а), точка ii) от основния регламент предвижда изключение за схемите на възстановяване на платено мито и схемите на замяна на възстановяване на платеното мито, което е в съответствие с уточнените строги правила, разглеждани в приложение I, точка i), приложение II (определение и правила за възстановяването на мито) и приложение III (определение и правила за замяна на възстановяването на мито).

(38)

Все пак, в настоящия случай нищо не задължава износителя да използва внесените артикули, освободени от мито в процеса на производство, и размера на кредити не е изчислен по отношение на истинското количество на използвани артикули.

(39)

Освен това, не съществува система или процедура, позволяваща да се провери кои артикули са били използвани в процеса на производство на изнасяния продукт и дали съществува надвишаване на плащането на митата при вноса по смисъла на приложение I, точка i), и на приложения II и III от основния регламент.

(40)

В заключение, износителите могат да извлекат полза от DEPB, независимо дали внасят артикули или не. За да извлекат полза, достатъчно е за износител само да изнася стоки, без да е необходимо да доказва, че един артикул е бил внесен. Впоследствие, дори износителите, чийто артикули са с национален произход и които не внасят нито един от използваните продукти като артикули, могат да извлекат полза от DEPB. Схемата на митата при внос, съгласувани по-късно с износа, не задоволяват критериите на приложения I и II.

(41)

При липса на изискване, внесените артикули да бъдат оползотворени в процеса на производство и при липса на система на проверка, изискана в приложение II от основния регламент, сумата на митата при вноса, съгласувана по-късно с износа, не може да бъда разглеждана като разрешена схема на възстановяване на платено мито или заместване на същата схема (приложение III) по силата на член 2, параграф 1, буква а), точка ii) от основния регламент.

(42)

При липса на определение на предвидената субсидия за схемите на възстановяване на мито и заместване на възстановяването на мито, разглеждани в съображение 37, по тази причина не се прилага, въпросът за допълнително преотстъпване на правата не се повдига и изравнителната мярка е освобождаване на всички мита по вноса, които обикновено се дължат при вноса.

(43)

На базата на горепосоченото беше заключено, че правителството на Индия, като издава на износителите лицензии, които могат да бъдат предоставяни свободно, им осигурява финансов принос съгласно DEPB. Този финансов принос на правителството дава полза на притежателя на DEPB като се има предвид, че последният извлича свободно средства, които като такива няма да бъдат налични на търговския пазар. В такъв случай схемата представлява субсидия. Когато субсидията може да бъде получена само при износ, тя е подчинена по право на резултатите на износа по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. В такъв случаи тя е разглеждана като специална и изравнителна.

(44)

Ползата за дружествата беше изчислена на базата на размера на отпуснатата сума в лицензиите, които бяха използвани или прехвърлени по време на разследването.

(45)

В случаите, когато лицензиите са били използвани, за да бъдат внасяни стоки без да се плащат приложимите мита, помощта е била изчислена на базата на общия размер на отстъпените вносни мита. В случаите, когато лицензиите са били прехвърлени (продадени), печалбата е била изчислена на базата на размера на отпуснатия кредит благодарение на лиценза (номинална стойност), независимо от продажната цена на лиценза, тъй като продажбата на лиценза е чисто търговско решение, което не променя нищо по размера на ползата (еквивалентна на прехвърлянето на средства от публичните власти на Индия), получена от схемата.

(46)

Размерът на субсидията е бил разпределен върху общия износ по време на периода на разследването, съгласно член 7 от основния регламент. При изчисление на помощта, дължимите такси, заплатени за получаване на субсидията, бяха приспаднати.

(47)

За едно от дружествата беше установено, че някои продукти са били изключени от възможността да се ползват от DEPB, тъй като износа на такива продукти е бил подчинен на специални лицензии. В този случай, за изчисляване на размера на субсидията ad valorem, беше счетено за подходящо да се разпредели печалбата от DEPB (номинатор) върху оборота от износа на продуктите, които отговарят на изискванията на DEPB (деноминатор).

(48)

Texprocil и няколко дружества претендираха, че направените разноски, платени от специални пълномощници, комисионните за продажба и различни други разноски трябва да бъдат премахнати при изчислението на печалбата при тази схема. В този смисъл трябва да бъде отбелязано, че използването на трети лица за продажба на лицензии е едно чисто търговско решение, което не променя нищо в размера на дадения кредит в лицензиите. При всяко положение, само направените необходими разноски за извличане на полза от субсидията подлежат на намаляване в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. Тъй като посочените по-горе разноски не са необходими за придобиване право за субсидията, претенциите бяха отхвърлени.

(49)

Texprocil и няколко дружества посочиха, че продажбата на DEPB лицензии е била предмет на данък върху продажбите и по такъв начин печалбата e била намалена. Все пак по силата на фискалния данък на Индия, купувачът е този, който дължи данък върху продажбите на продавача. Продавачът се натоварва единствено да събира данъка върху печалбите в полза на съответните власти. Впоследствие искането беше отхвърлено.

(50)

Няколко дружества посочиха, че продажбата на техните лицензии DEPB е създала допълнителен доход, което от своя страна е увеличило общия размер на данъка върху печалбите. В този смисъл те са поискали ползата, получена от DEPB, да бъде намалена от размера на данъка върху печалбите, който те всъщност дължат. Те заявиха също, че това искане няма да се оправдае, ако нито един данък върху печалбите не е бил дължим по време на същия период. Също така Texprocil посочи, че доходите, натрупани чрез DEPB, са били без данък от постоянния приложим процент на износителите и когато износителя е платил всъщност данък върху печалбата по схемата на DEPB, получената печалба е висока по размера на този данък.

С представянето на тези аргументи е подходящо да се припомни първо, че кредит на DEPB представлява субсидия в даден момент. Съгласно наличната информация, може да е изключено тези дарения да допринасят на по-късен етап за увеличаването на общия размер на данъци, които дружествата дължат. Все пак става дума за бъдещо събитие и зависи от много фактори, повечето от които са повлияни от търговски решения, взети от самите дружества. Тези фактори не са свързани само с цените и продажбите, но и с други аспекти, които определят общия размер на искания данък, най-вече решения по отношение на ставката на намаляване, претърпяване на загуби и т.н. Всички тези решения влияят на категорията, свързана с данъците, което ще бъде накрая приложено на дружество като определен фискален опит. Тоест не е възможно да бъде определено с точност в каква степен получената печалба вследствие на направените продажби врамките на DEPB е допринесла за приложимите данъчни ставки. В допълнение, ако разглежданото дружество е използвало своите лицензии на DEPB, за целите на която са предназначени, а именно вноса на артикули, тя би могла да намали разноските си и не би покачила печалбите си, което също би могло да има различно влияние върху облагането с данъци.

Става ясно в такъв случай, че предоставянето на кредити на DEPB и евентуалното им по-нататъшно облагане с данъци представляват две различни мерки от страна на публичните власти на Индия. Натоварената с това разследване инстанция не следва да се опитва да възстанови ситуацията, което би довело до присъствие или отсъствие на облагане с данъци. Във всеки случай това не би повлияло на изчислението на размера на субсидията установена през периода на разследването.

Впоследствие тези искания бяха отхвърлени.

(51)

Осем дружества от извадката се ползваха от тази схема през периода на разследването и получиха субсидии в размер на 1,45 % до 8,44 %.

(52)

Правната основа се съдържа в параграфи 4.2.1. и 4.2.7. от документа за вносна и износна политика и параграфи 4.31 до 4.36 от наръчника за процедури.

(53)

Сертификата DFRC се издава на търговец износител или производител износител за вноса на артикули, използвани в производството на продукти без заплащане на приложимите мита.

(54)

DFRC e схема, последваща износа, която позволява снабдяването, при поява на безмитен внос на артикули с еднакви характеристики, качество и технически особености като тези, използвани в износния продукт. Количеството на тези артикули се определя на базата на нормите на SION. Тези внесени артикули могат да бъдат продавани на вътрешния пазар или използвани по друг начин.

(55)

Съгласно тази схема всеки износител, който отговаря на условията, може да подаде заявление за сертификат. DFRC се издава за внос на артикули по силата на съответните норми на SION, такива, каквито са споменати в товарителницата.

(56)

Сертификатът DFRC покрива само определените артикули в нормите на SION. Техническите характеристики, качества и особености на артикулите, които могат да бъдат предмет на снабдяване, трябва да съответстват на тези, използвани в износния продукт.

(57)

DFRC може да бъде свободно прехвърлян. Валидността му е 18 месеца.

(58)

Когато дружество изнася стоки, на него му се предоставя сертификат, който може да се използва за заплащане на мито, дължимо по бъдещ внос на артикули, използвани в изнасяните продукти или просто продадени.

(59)

Сертификатите се считат за финансов принос, защото са субсидия. Те включват директно прехвърляне на средства, като също така могат да бъдат продавани или да бъдат обърнати в пари в брой или могат да бъдат използвани, за да бъде заплатено вносно мито, като по този начин публичните власти на Индия се отказват от приходи, които са надлежно дължими.

(60)

Публичните власти на Индия и Texprocil заявиха, че DFRC е легитимна схема на възстановяване на мито, тъй като схемата снабдява с артикули за смяна в изнасяния продукт. Тъй като количеството, качеството и техническите характеристики, както и особеностите, съвпадат с тези на използваните артикули в износния продукт, публичните власти на Индия и Texprocil считат, че схемата е оторизирана по силата на Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (споразумение ASCM). Texprocil също отбеляза, че когато приемането на схема за възстановяване на платено мито върху артикули за смяна, има смисъл да се държи сметка за внесения продукт, а не на този, който внася. Освен това беше заявено, че докато публичните власти са загрижени, никаква допълнителна полза не е дадена.

(61)

Член 2, парграф 1, буква а), точка ii) от основния регламент предвижда изключение, inter alia, за схемите на възстановяване на платено мито върху артикули за смяна, които се съобразяват със строгите правила, определени в приложение I, точка i), и приложения II, (определение и правила относно схемата за възстановяване на мито) и III (определение и правила относно схемите за възстановяване на мито върху артикули за смяна).

(62)

Следва да се подчертае, че схемите за възстановяване на мито включват връщане на платеното мито по внесени артикули, които са били използвани в процеса на производство на изнесен продукт. Все пак, в случая на DFRC, предвидения внос на артикули срещу заплащане на мито или освобождаване от такси не е необходимо.

(63)

Системите на възстановяване на мито могат да предвиждат ex post връщането или възстановяването на мито при вноса върху консумираните артикули в процеса на производството на друг продукт, например когато същия, такъв какъвто е изнесен, съдържа артикули с национален произход като има същите качества и характеристики като тези, които са внесени и които заместват („схеми за възстановяване на мито върху артикулите за смяна“). Те именно позволяват на дружества, изправени пред недостиг на внесени артикули да използват артикули с национален произход и да ги внедрят в изнасяните стоки и на по-късен етап да внесат съответното количество артикули, освободени от мито. В този смисъл, съществуването на система за проверка или процедура е важно, тъй като позволява на правителството на държавата износител да осигури и да покаже количество на артикули, за които се изисква възстановяване на мито, че то не надвишава количеството на подобните изнасяни продукти, под каквато и да е форма, и че възстановяването на митото при износа не надвишава размера на първоначално наложеното върху въпросните внесени продукти.

(64)

DFRC, която е схема, последваща износа, както е посочено в съображение 54, съдържа в себе си задължение за внос единствено на артикули, които са били използвани в производството на изнасяните стоки. Тези артикули трябва да бъдат в същото количество и качество както артикулите с национален произход, използвани в изнесените продукти. От тази гледна точка, DFRC представя някои от характеристиките на схемата за възстановяване на мито при артикули за смяна, описана в приложение III от основния регламент. Разследването установи все пак, че не съществува никаква схема или процедура, която да позволява да се провери кои артикули са били консумирани в процеса на производство на изнасяния продукт или дали се е появил излишък по смисъла на приложение I, точка i) и на приложения II и III към основния регламент.

(65)

Освен това, както е посочено в съображение 57, DFRC може да бъде свободно прехвърляно. Това означава, че износителя, който получава сертификат, позволяващ му да заплаща мита, дължими върху бъдещия внос на артикули, не е задължен да консумира внесените артикули в процеса на производство, нито дори да използва ефективно сертификата при внос на артикули (т.е няма условие за действителния ползвател). Износителят дори може да реши да продаде документа на вносителите. Впоследствие DFRC не може да бъде считано като схема на възстановяване на мито върху артикули за смяна такава, каквато е описана в основния регламент (3).

(66)

Предвид гореизложеното, публичните власти на Индия, като издават сертификат, който може да бъде прехвърлян свободно, осигуряват на износителите финансово съдействие. При тези обстоятелства, сертификата всъщност представлява директна субсидия от правителството на Индия за разглежданите износители.

(67)

В заключение, това финансово съдействие на публичните власти на Индия представлява полза за притежателя на DFRC, тъй като той получава безвъзмездно средства, които като такива не биха били налични на търговския пазар. Следователно, схемата представлява субсидия. Тъй като субсидията може да бъде получена само от износител, тя се подчинява по право на резултатите от износа по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. В този случай тя се разглежда като специална и подлежи на изравнителни мерки.

(68)

Един износител е използвал DFRC като схема за възстановяване на мито върху артикули за смяна. Това дружество е могло да демонстрира, че количествата внесени артикули, които са били освободени от износно мито, не са превишили използваните количества. Нещо повече, дружеството е било в състояние да докаже, че възстановяването на таксите при вноса не е надвишило първоначално наложените такси върху въпросните внесени артикули. Следователно беше направено заключението, че в случая на това дружество, освобождаването на износни мита върху артикули е било в съответствие с разпоредбите на приложения I и III към основния регламент, и по тази причина никаква полза не е извлечена по време на периода на разследване.

(69)

Две дружества продадоха сертификатите, които получиха. Тъй като DFRC обхваща само артикулите, отговарящи на нормите на SION, извлечената полза би могла да бъде изчислена по същия начин както за DEPB, тоест под формата на процент от размера на завършените изнасяни продукти. Както беше обяснено по-долу, такива стандартни проценти бяха въведени от индийските власти за повечето продукти, включително и за въпросния продукт.

(70)

Все пак документите, принадлежащи на тази схема, нямат номинална стойност, както например кредитите по схемата DEPB. Сертификата показва количеството артикули, позволени за внос, както и общата максимална стойност. В този случай, при липса на определена парична стойност за всеки сертификат, не е било възможно да се определи ползата от схемата на базата на стойността или количеството на изнасяните продукти. Когато сертификатите са били прехвърляни (продавани), следователно е било счетено за основателно да се изчисли печалбата на базата на продажните цени на сертификата.

(71)

Размерът на субсидията е бил разпределен по общия извършен износ по време на периода на разследването, съгласно член 7 от основния регламент.

(72)

Две дружества се облагодетелстваха от схемата по време на периода на разследването. В случая на първата, получената субсидия беше 3,08 %, докато за другата, определената субсидия беше незначителна.

(73)

Тази схема (EPCG) е била обявена на 1 април 1992 г. По време на периода на разследването, схемата беше регулирана с митническо уведомление № 28/97 и 29/97, което влезе в сила на 1 април 1997 г. Тази схема е описана подробно в глава 5 на политическия документ за внос 2002/2007, както и в справочника за процедури.

(74)

Схемата е отворена за производителите износители с или без свързани производител/и продавач/и, търговци износители и доставчици (цитирано в глава 5.2 от политическия документ за внос и износ (2002—2007).

(75)

За да се облагодетелства от схемата, едно дружество трябва да представи на компетентните власти, подробности за типа и стойността на внесените средства за производство. В зависимост от степента на отговорност при износа, която дружеството е готово да поеме, дружеството ще има възможност да внася основни стоки при освобождаване от мито или при намалена ставка на митото. За да може задължението за износ да бъде изпълнена, внесените средства за производство трябва да бъдат използвани в производството на изнасяни стоки. Лиценз, позволяващ вноса по преференциална ставка, е издаден по искане на износителя. За получаването на лиценз се заплаща такса.

(76)

Титулярът на лиценза EPCG може също да се снабди със средства за производство. В такъв случай, националният производител на средства за производство може да се възползува от безмитния внос на исканите съставни части за производство на такива средства за производство. Друга възможност, която се предлага, е да поиска лиценз от държач на EPCG, за да извлече полза, свързана с износа, предвиден при доставката на средства за производство.

(77)

Схемата EPCG е предмет на задължение за износ. Задължението за износ се изпълнява чрез износа на стоки, произведени като са използвани капиталови стоки, внесени в рамките на схемата. Задължението за износ включва изискване за износ на количества от същия продукт над средното, достигнато от дружеството ниво в рамките на трите години преди получаването на лиценза.

(78)

Схемата неотдавна е била предмет на изменение по отношение на подробностите на задължението за износ. Това изменение не се прилага освен в лицензиите, издадени след 1 април 2003 г., тоест след периода на разследването. Съгласно новите правила, дружествата разполагат с осем години да изпълнят задължителния си износ (стойността на износа трябва да отговаря на поне шест пъти стойността на общия размер от освобождаването на митата за внесените средства за производство.

(79)

Плащането от износител на намалена или нулева такса на вносно мито представлява финансов принос на правителството на Индия, тъй като когато приходите са предвидени и печалбата е дадена на получателя по смисъла на това, че изисква намалени мита или чрез пълното освобождаване от вносно мито. Тоест схемата EPCG представлява субсидия.

(80)

Лицензът не може да бъде получен без задължение за износ на продуктите. Тази субсидия е счетена като специална и неподлежаща на изравнителни мерки, тъй като е подчинена по право на резултатите от износа по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(81)

Приведените доводи, че терминът „артикул“ в приложение I, точка i), от основния регламент покрива също средствата за производство, тъй като средствата за производство са основни елементи за производство, без чието използване не може да съществува краен продукт. Беше добавено, че само използването на средства за производство позволява превръщането на артикули в завършени продукти и че изчислената амортизация на средствата за производство представлява стойността на използваните средства за производство в производството на крайните продукти. Впоследствие налагането на мито върху средствата за производство, използвани в производството, трябва да бъде разглеждано като налагане на артикули, използвани в производството на изнасяните продукти и такова налагане не трябва да бъде разглеждано като изравнителна мярка по смисъла на основния регламент.

В отговор на тези аргументи беше счетено, че средствата за производство не представляват „артикули“ по смисъла на основния регламент, тъй като не са включени в състава на изнасяните продукти. Впоследствие по-горните аргументи бяха отхвърлени.

(82)

Печалбата на дружествата беше изчислена на базата на размера на неплатени мита по внесени средства за производство, разпределена за периода, кореспондиращ на нормалната продължителност на амортизация на тези средства за производство в сектора на въпросния продукт, съгласно член 7 от основния регламент. Според установената практика, изчисления по този начин размер може да се обясни за периода на разследването, е бил уточнен, прибавяйки интереса, съответстващ на периода на разследване чрез начин за установяване на общата стойност на извлечената печалба на получателя през този период. Като се има предвид естеството на субсидията, която се равнява на единично дарение, търговският лихвен процент в сила в Индия по време на периода на разследване (изчислен на 10 %), беше сметнат за подходящ. Сумата на субсидията след това беше разпределена върху общия износ по време на периода на разследване, съгласно член 7 от основния регламент.

(83)

Що се отнася до изчислението на размера на субсидията, беше оспорено, че едно такова изчисление основано на „извлечената полза на производителя“, изисква разпределение на размера на субсидията (неплатените мита) върху цялото производство (предназначено за вътрешния пазар и за износ) на въпросния продукт, което може да се обясни в периода на разследване. Беше добавено, че дружествата, които също продават на вътрешния пазар въпросния продукт, са използвали същите средства за производство за цялото производство на спално бельо.

Като отговор на този аргумент, беше припомнено, че тази схема е подчинена единствено на резултатите от износа. Съгласно член 7, параграф 2 от основния регламент, ползата, произлизаща от тази схема, трябва в такъв случай да бъде разпределена върху износния оборот само когато субсидията е дадена чрез препоръка на някаква цена на изнасяните продукти в даден период. Впоследствие, аргументът според който получените печалби от тази схема трябва да бъдат разпределени върху общия оборот, беше отхвърлен.

(84)

Три дружества извлякоха полза от тази схема през периода на разследването. Две от тях получиха субсидии, възлизащи съответно на 0,38 % и 2,0 %. Колкото до третото дружество, определената субсидия беше незначителна.

(85)

Тази схема е приложима от 1977 г. до 1978 г. Тя е уточнена в параграфи 4.1.1—4.1.7. от документа за политиката на вноса и износа и някои части от глава 4 от наръчника за процедури.

(86)

Предварителните лицензии са предназначени за износителите и им позволяват да внасят безмитно артикули, използвани в производството на продукти за износ.

(87)

Обемът на позволен внос по силата на тази схема съответства на процента на обема на завършени изнасяни стоки. Предварителните лицензии уточняват или количеството или стойността на стоките, чийто внос е разрешен. Независимо дали схемата се занимава с количества или стойности, използваните проценти за определяне на разрешения внос при освобождаване са определени за по-голямата част на продуктите, включително въпросния продукт, на основата на SION. Определените различни артикули в предварителните лицензии влизат в производство на съответните завършени продукти.

(88)

Предварителни лицензии могат да бъдат издавани в следните случаи:

(89)

След проверка беше установено, че единствено предварителните лицензии под формата, описана в точка i), разглеждани по-горе (физически износ), са били използвани от производител износител през периода на разследването. Впоследствие не е необходимо да се установява дали категориите ii), iii) и iv) на предварителните лицензии са без изравнителни мерки в рамките на настоящото разследване.

(90)

Само на дружествата износители се предоставят лицензии, които те могат да използват за изискване на митническо мито върху вноса. В тази връзка схемата е подчинена на резултатите от износа.

(91)

Както беше споменато по-горе, беше установено, че предварителните лицензии за физическия внос са били използвани от едно единствено дружество през периода на разследването. Те му позволиха да внася безмитно артикули, предназначени за стоки за износ.

(92)

Публичните власти на Индия обявиха, че схемата на предварителните лицензии почива върху количеството и артикулите, разрешени чрез лиценза, са свързани с изнасяните количества. Също беше предоставено като информация, че каквито и артикули да са изнасяни в рамките на схемата на предварителните лицензии, те трябва да служат за производство на изнасяни продукти или за попълване на запасите от артикули, използвани в изнасяните продуктите. Според публичните власти на Индия, внесените стоки трябва да бъдат използвани от износителя и не могат да бъдат нито продавани, нито отстъпвани.

(93)

Въпреки че схемата на предварителните лицензии изглежда подчинена на условието на истинския ползвател, беше отбелязано, че не съществува нито една система или процедура, позволяваща да се провери дали артикули и кои са били консумирани в процеса на производство на изнасяните продукти. Системата посочва само че внесените безмитно продукти са били използвани в процеса на производство, без да бъде възможно различаване в дестинацията на стоките (вътрешен пазар или износ).

(94)

Все пак, на края н настоящето разследване, въпросното дружество е могла да покаже внесени материали, освободени от мито при вноса, не преминават количествата използвани за изнасяните продукти. Беше заключено че, в настоящия случай, освобождаването от мито при вноса върху необходимите артикули на изнасяния продукт е било разрешено съгласно изискванията в приложения I и III от основния регламент.

(95)

По тази причина беше установено, че не имало извлечена полза за дружеството в рамките на тази схема.

(96)

Тази схема, въведена през 1965 г., е инструмент, подчинен на вносната и износната политика, която съдържа промоционални мерки по износа. По време на периода на разследването, схемата беше регулирана чрез митническо уведомление № 53/97, 133/94 и 126/94. Тази схема е описана детайлно в глава 6 на документа за вносна и износна политика за 2002—2007, както и в справочника за процедури.

(97)

По принцип, дружествата които са ангажирани за износ на цялото производство на стоки и услуги, могат да бъдат създадени по схемата. Те могат в такъв случай да извлекат някои ползи. Седем свободни индустриални зони за износ в Индия. Секциите, ориентирани към внос могат да бъдат ситуирани независимо къде в Индия. Става въпрос за митнически секции, които остават под наблюдението на митнически чиновници съгласно секция 65 на митническия закон. Макар че дружествата работеши с EOU (EPZ схемата са за износ на цялата им продукция, правителството на Индия разрешава на тези секции да продават част от тяхната продукция на вътрешния пазар при определени условия.

(98)

Дружествата, които изискват статут на секция, ориентирана към износ или които искат да се установят в свободна индустриална зона за износ, трябва да представят искане пред компетентните власти. Това искане трябва да съдържа сведения относно предвиждане на производство, приблизителна стойност на износа, нужди на вноса и нужди на от национални артикули, за следващите пет години. Ако властите приемат нейното искане, дружеството е информирано за задълженията, произхождащи от това приемане. Дружествата, ситуирани в свободните индустриални зони за износ, и секциите, ориентирани към износ, могат да произвеждат всякакъв продукт. Договорът, чрез който едно дружество е признато по схемата на EPZ/EOU, е валиден за петгодишен период. Договорът може да бъде подновен няколко пъти.

(99)

Тези дружества имат следните ползи:

(100)

Въпросните дружества трябва да държат отчетност в определен формат за целия разглеждан внос, за консумацията и използването на всичките сурови внесени материали, както и за реализирания износ. Тази отчетност трябва да бъде представяна периодично, по искане от компетентните власти.

(101)

Вносителят трябва да реализира минимални нетни печалби, съответстващи на процент на износа, уточнен в документа за вносна и износна политика. Всички дейности на една секция, ориентирана към износа/дружество, установено в свободна индустриална зона за износ трябва да бъдат извършени в местата под митнически контрол.

(102)

В рамките на настоящата анкета, схемата EPZ/EOU е била използвана от дружество за внос на сурови материали и средства за производство, както и за закупуване на стоки на вътрешния пазар. Дружеството също е получило съдействие за продажба на част от своята продукция на вътрешния пазар. Беше констатирано, че дружеството се е облагодетелствало от отстъпките, свързани с освобождаването от мита по сурови материали и средства за производство, от освобождаването от акцизно мито върху закупените стоки на вътрешния пазар и от връщането на главния платен данък върху продажбите на стоки закупени на вътрешния пазар. Впоследствие Комисията проучи дали тези отстъпки подлежат на изравнителни мерки. Във връзка с това, EPZ/EOU схемата включва даването на субсидия като отстъпките представляват финансов принос на правителството на Индия, тъй като обикновено дължимите приходи са отстъпени и полза извлича получателя. Тази субсидия, подчинена по право на резултатите на износа по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент, е счетена като специална и подлежи на изравнителни мерки.

(103)

Що се отнася до суровите материали и консумираните доставки, те могат да извлекат полза от описаното в приложение I, точка i) от основния регламент освобождаване (от задължение за плащане), но само ако са консумирани в процеса на изработка на изнасяния продукт и ако съществува схема или процедура, позволяваща да се провери кои артикули са били консумирани в процеса на производство на изнасяния продукт и в какво количество. Трябва да се отбележи, че вноса на машини (средства за производство) не попадат под освобождаване.

(104)

Texprocil обяви, че за същите причини като тези в схемата EPCG, заявени в съображение 81, средствата за производство, внесени по схемата EOU, не трябва да подлежат на изравнителни мерки.

(105)

В отговор на този аргумент е добре да се припомни, както е посочено в съображение 81, че средствата за производство не представляват „артикули“ по смисъла на основния регламент. Освен това, беше установено, че тази схема е подчинена по право единствено на резултатите от вноса. Тоест тя е счетена като специална и оттогава не подлежи на изравнителни мерки.

(106)

В случай на освобождаване от акцизно мито, беше установено, че платените мита за реализираните покупки от други секции, отколкото секции, ориентирани към износ, са кредитирани под формата на възстановяване на платено мито (CENVAT) и използвани за плащане на акцизно мито върху вътрешните продажби. Така освобождаването от акцизни мита върху извършените покупки от секция, ориентирана към износа, не представлява изоставане на допълнителни доходи на публичните власти на Индия и не донася друга полза на секциите получатели.

(107)

Това не е случай във връзка с връщането на главния данък върху продажбите, платени за стоки, закупени на вътрешния пазар, където този данък не е върнат на дружествата, действащи на вътрешния пазар. Уточнено е, че параграф 6.12 от документа за износна и вносна политика, че EPZ/EOU могат да извлекат полза от това връщане, при условие че доставените стоки са изработени в Индия. С други думи, EOU се възползуват от връщането на главния данък върху продажбите, което не е случая на националните дружества.

(108)

Texprocil също приведе в доводи, че централният данък върху продажбите, дължим върху получените артикули на местния пазар и използвани в изработката на изнасяния продукт, представлява косвен данък по смисъла на приложение I, буква з) от основния регламент и че, впоследствие, освобождаването от този тип косвени данъци от по-предишни етапи не може да бъде считано като неподлежащо на изравнителни мерки.

(109)

В примерния списък на субсидии за износ, фигуриращ в приложение I от основния регламент, буква з), съдържа следното: „Освобождаване, връщане или това, което следва натрупани в по-предишни етапи върху стоките или услуги, използвани за производство на изнасяни продукти, чийто размери биха били по-високи от тези при освобождаването, връщането или отсрочването на косвени данъци в по-предишни етапи върху стоките или услуги, използвани за производство на подобни продукти, продавани за вътрешно потребление; все пак освобождаването, връщането или отсрочването на косвени данъци, натрупани при по-предишни етапи, могат да бъдат съгласувани за изнасяните продукти, както и ако не е за подобни продукти, продавани за вътрешно потребление, ако косвените данъци, натрупани в по-предишни етапи ударят консумираните в производството артикули на изнасяния продукт. Тази точка трябва да бъде тълкувана в съгласие с принципа на консумация на артикули в процеса на производство, съдържащ се в приложение II“.

(110)

Бяха приведени доводи, че буква з) от приложение I на основния регламент постановява следното:

(111)

В тази връзка трябва да бъде отбелязано, че за целта на основния регламент, натрупаните косвени данъци са данъци, събирани многоетапно, които са събрани когато не съществува по-нататъшен механизъм за данък за случая, в който стоки или услуги, наложени на един известен етап на производство са използвани в един по-късен етап на производство.

(112)

В реакция на тези аргументи, добре е да се припомни, че съгласно вносната и износната политика, EOU извличат полза от връщането на главен данък върху продажбите, платен за стоките, закупени на вътрешния пазар. С други думи, стоките не трябва да бъдат задължително внедрени в изработката на изнасяните продукти. Според публичните власти на Индия, купувачът подлежи на облагане с данък върху продажбите и главния данък върху продажбите по принцип не се възстановява.

(113)

Възстановяването на EOU от платеният главен данък върху продажбите на стоки на вътрешния пазар се разглежда като субсидия, която не подлежи на изравнителни мерки поради следните причини. Съгласно разпоредбите на приложение I, буква з) от основния регламент, възстановяването на EOU (от които се изисква да изнасят) на главен данък върху продажбите, платен върху стоките, предлагани за вътрешно потребление, представлява опрощаване на излишък в сравнение с продаваните стоки за вътрешна консумация (за които не е предвидено възстановяване на главния данък). Както е посочено по-горе, параграф 6.12 от документа за вносна и износна политика, постановява, че EPZ/EOU могат да извлекат полза от това възстановяване, при условие че доставените стоки са изработени в Индия. За разлика от дружествата, продаващи на вътрешния пазар, EOU се възползват от възстановяването на главния данък върху продажбите. Освен това не беше показано, че връщането е предвидено съгласно директивите относно консумацията на артикули в процеса на производство (приложение II от основния регламент). Не е било представено доказателство, което да посочва, че публичните власти на Индия са задействали и прилагат система или процедура, която позволява да се провери дали артикулите са били употребени в процеса на производството на изнасяни продукти и тяхното количество. В допълнение, разследването установи, че разглежданото дружество е закупило, при освобождаване от главен данък върху печалбите, известен брой артикули, които не са употребени при изработката на изнасяни стоки. На това основание може единствено да бъде направено заключението, че се е налице излишък при заплащането.

(114)

В допълнение бяха приведени доводи, че въпросният EOU се намира в Индийският щат Uttar Pradesh и че поради тази причина е важно да се вземе предвид приложимия закон за данъка върху продажбите в тази държава, за да се определи дали дружествата освен EOU, които са се установили там, са освободени или не от данъка върху печалбите. Беше посочено, че индийското законодателство, в случая националния закон за търговските такси, разрешават освобождаването или освобождаване от заплащане на данък върху покупката на сурови материали и амбалаж, използван в изработката на изнасяни продукти. Тази разпоредба не прави разлика дали продукта е изнасян от EOU или не.

(115)

Все пак беше установено по време на визитата за проверка в правителството на Индия, че продажбите между държави са били подчинени на главен данък и не на местен данък върху продажбите. Според доставената информация, главният данък върху печалбите не е като цяло възвръщаем (освен в случая на EOU, които извличат полза от възстановяването на главен данък на стоките, закупени на вътрешния пазар). Все пак, що се отнася до местния данък върху продажбите, който се прилага на извършените продажби в Индийската държава, държавните местни власти решават да дадат освобождаване. Фактът, че отделна държава може да даде някои освобождавания от плащания на данък или отстъпка при плащането на данък, не е приложим, когато определяне размера на изравнителност на схемата във връзка с връщането на главния данък, платен върху закупените стоки на вътрешния пазар. Следователно аргументът е отхвърлен.

(116)

В заключение, тъй като субсидията е свързана с EPZ/EOU, тя е подчинена по право на резултатите на износа по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Тоест тя е разглеждана като специална и не подлежи на изравнителни мерки.

(117)

По време на визитата за проверка естеството и количествата на внесени стоки са били контролирани. Разследването установи, че дружеството се е снабдявало със сурови материали от вътрешния пазар и че е внасяло малки количества. Въпросът за освобождаване от по-голям размер на вносно мито при внос не е възникнал.

(118)

За разлика от суровите материали, средствата за производство не са физически консумирани в завършените продукти. На края на изчислението, размерът на изоставеното мито е еквивалентен на дарение върху всеки внос на средства за производство. Впоследствие, ползата на дружествата, предмет на разследване, е бил изчислена на базата на размера на митническото неплатено мито върху внасяните средства за производство, разпределено за период, отнасящ се до нормалната продължителност на амортизация на тези средства за производство в сектора на въпросния продукт, съгласно член 7 от основния регламент. Така изчисленият размер, който в такъв случай е обясним в периода на разследването, е бил уточнен, прибавяйки интереса, отговарящ на периода на разследването, за да се установи общата стойност на извлечената полза на получателя от тази схема. Като се има предвид субсидията, която е еквивалентна на бивше дарение, търговският лихвен процент, който е в сила в Индия по време на периода на разследването (оценен на 10 %), е бил счетен за подходящ. Общият размер на субсидията е бил след това разпределен върху общия размер на оборота при реализирания износ на EOU, съгласно член 7 от основния регламент. На базата на изчислението, дружеството получи субсидия от 6,85 %.

(119)

Ползата е била изчислена на базата на размера на главния данък върху продажбите, възвръщаем за покупките, направени по време на периода на разследването. Размерът на субсидията е бил разпределен върху общите износи, извършени по време на периода на разследването, съгласно член 7 от основния регламент. На това основание беше разкрито, че дружеството е получило субсидия от 1,75 %.

(120)

Схемата на освобождаване от данък върху печалбите почива на закона от 1961 г. относно данъка върху печалбите. Този закон, който е изменян всяка година от закона за финансите, определя правилата за събиране на данъците, както и освобождаванията/съкращенията, които могат да бъдат изискани. Освобождаванията, които могат да бъдат изискани от дружествата, са тези, обхванати в разделите 10А, 10В и 80ННС от закона освобождаване от данък върху печалбите, реализирани върху продажбите при вноса.

(121)

Освобождаване, описано в раздел 10А, може да бъде изискано от EPZ. Освобождаване, описано в раздел 10В, може да бъде поискано от EOU. Освобождаване, описано в раздел 80ННС, може да бъде изискано от всяко предприятие, което изнася стоки.

(122)

За да може да се извлече полза от приспадане/освобождаване от данъците, упоменати по-горе, дружествата трябва да представят искане в този смисъл, когато внасят декларациите си за данъци в администрацията в края на данъчната година. Данъчната година тече от 1 април до 31 март. Данъчната декларация трябва да бъде представена на властите преди следващия 30 ноември. Последната данъчна оценка на властите може да отнеме до три години след представянето на данъчната декларация. Дружествата могат да изискват само едно от приспаданията, предвидени в трите раздела, упоменати по-горе.

(123)

Приложение I, буква е) от основния регламент, се отнася до „цялостно или частично освобождаване, свързано с износа от косвените данъци, представляващи вносна субсидия.“ В рамките на схемата на освобождаване на вноса върху печалбите, има финансов принос на публичните власти на Индия, които се отказват от държавните приходи под формата на косвени данъци, които биха били дължими, когато дружеството не иска освобождаване от данък върху печалбите. Това финансово съдействие предоставя печалба за получателя чрез приспадане на данъците върху печалбата.

(124)

Субсидията е подчинена по право на резултатите от износа по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент, тъй като само печалбите реализирани върху продажбите при износа, са освободени от данък и следователно се счита за специална.

(125)

Публичните власти на Индия и Texprocil оспориха факта, че освобождаването от данък върху печалбите, описано в раздел 80ННС, е било постепенно преустановено от началото на финансовата година от април 2001 г. до март 2002 г. Беше посочено, че не е подходящо тази схема да бъде подложена на изравнителни мерки.

(126)

Също така беше посочено, че по отношение на подраздел 1В от раздел 80ННС от Закона за данъка върху печалбите, известен процент от печалбите върху продажбите при износа могат да бъдат освободени през съответната година, както показва таблицата по-долу.

(127)

В отговор на тези аргументи, по време на проверката беше установено, че схемата е била все още в сила на края на периода на разследването. Всъщност, истинският процент на освобождаване от данък върху печалбите при износ е бил 70 % и схемата ще продължи да извлича полза от производителите износители на Индия, когато същите бъдат подложени на определени мерки. Съгласно член 15 от основния регламент, изравнителни мита трябва да бъдат наложени, освен ако субсидията или субсидиите са затворени, или е било показано, че субсидиите не носят повече полза на износителите. Когато освобождаването от данък върху печалбите, описан в раздел 80ННС, отговаря ясно на критериите на налагане на данъци по член 15 от основния регламент, всички печалби от него трябва да бъдат включени в общия размер на изравнителното мито.

(128)

Изчисленията в разделите 10А, 10В и 10ННС са представени на края на данъчната година, когато се подава данъчна декларация. Като се има предвид, че данъчната година в Индия тече от 1 април до 31 март, печалбата беше изчислена на базата на реалното освобождаване от данък върху печалбите, поискано по време на данъчната година, завършваща по време на периода на разследването (от 1 април 2001 г. до 31 март 2002 г.). Това изискване за освобождаване трябва да бъде представено не по-късно от 30 септември 2002 г., или на края на периода на разследване. Извлечената печалба на износителите е била изчислена на базата на разликата между размера, изискуем без освобождаване и размера на този данък с освобождаване. Процента на данъка за дружествата беше 35,7 % за тази данъчната година. Размера на субсидията е бил разпределен върху общия износ съгласно член 7, параграф 2, от основния регламент.

(129)

Въпреки че беше посочено, че печалбата, произлизаща от субсидията и следва да се счита за нулева, бяха предложени алтернативни методи за целите на изчисляването на маржа на субсидията, особено що се отнася до приложимите данъчни ставки.

(130)

В тази връзка беше отбелязано, че член 5 от основния регламент предвижда размера на субсидията, който не подлежи на изравнителни мерки, да бъде изчислен според ползата, извлечена за получателя такава каквато е констатирана и определена в периода на разследването. Както беше упоменато по-горе, ползата беше изчислена на базата на размера на печалбата, реализирана по време на данъчната година 2001 г.—2002 г. (от 1 април 2001 г. до 31 март 2002 г.), която е завършила в средата на периода на разследването. По време на отчетната година 2001 г.—2002 г. (съответстваща на годината на оценката 2002 г.—2003 г.), реалният процент на освобождаване от данък върху печалбите при износ (тоест процента на печалбите при износ може да бъде предмет на освобождаване от данък), възлизаше на 70 %. По време на следващата данъчна година (от 1 април 2002 г. до 31 март 2003 г.), реалният процент на освобождаване от данък върху печалбите при износ възлизаше на 50 %. Беше счетено за подходящо, като част от тази последна данъчна година в периода на разследването, уточнено в рамките на настоящата процедура, да се изчисли размера на субсидията, неподлежаща на изравнителни мерки от pro rata от двете такси, приложени по време на периода на разследването, която е 60 %. Размера на субсидията, от която извлякоха полза дружествата, които преминаха през тази схема, беше предмет на последващо уточняване.

(131)

Беше предявена претенция, че натрупаните приходи от DEPB трябва да бъдат приспаднати от размера на наложените с данъци печалби. Според тези твърдения, при липса на такива натрупани приходи на DEPB, не може да бъде реализирана никаква полза, произлизаща от продажбите при износа. Това твърдение е без основание. Дори и това твърдение да беше подходящо, печалбата на DEPB е дадена на избрани дружества под формата на дарение в пари в брой (тоест директно прехвърляне на средства), докато освобождаването от данък върху печалбите се прилага за приходите „нормално дължими“, изоставени от публичните власти. Макар че извлечената полза от DEPB разкрива ясно от общата печалба, реализирана от едно дружество, двете субсидии се превръщат в две различни мерки, взети от публичните власти на Индия. Органът, натоварен с разследването, не следва да се опитва да възстанови ситуацията, която би съществувала при липса на някои субсидии. При всички случаи, облагаемата печалба на едно дружество, реализирана от печалбите при износа или от всички сделки, произлиза от сравняването на всички приходи и разходи, които се състоят от много различни елементи и са резултат от различни търговки решения и пазарни сили. Би било неразумно да се избере елемент (в случай на натрупан доход от DEPB) и да се изключи изчислението. Във всички случаи, както беше пояснено по-горе, печалбата беше изчислена за всички дружества на базата на реалното освобождаване от данък върху печалбите, поискано през данъчната година, завършваща по време на периода на анкетата (от 1-ви април 2001 г. до 31 март 2002 г.).

(132)

Шест дружества извлякоха полза от тази схема по време на периода на разследване. Пет дружества получиха субсидии в размер между 0,32 % и 3,70 %, докато за шестото, установената субсидия беше незначителна.

(133)

Размерът на субсидиите, които не подлежат на изравнителни мерки по смисъла на основния регламент, изразен ad valorem за производителите износители предмет на разследването, се изчислява между 3,09 % и 10,44 %.

(134)

Съгласно член 15, параграф 3 от основния регламент маржа на субсидията за дружествата, които са сътрудничели и не са включени в извадката, изчислена на базата на средно изчисления марж на субсидията за дружествата, които сътрудничат, възлиза на 7,67 %. Като се има предвид, че общото ниво на сътрудничество за Индия е било високо (над 90 %), останалият марж на субсидията на всички други дружества е бил установен на нивото на границата на най-високата индивидуална субсидия от 10,44 %.

(135)

Що се отнася до дружеството от извадката Bombay Dyieng and Manufacturing Co. Ltd, беше установено, че същото е използвало лицензии, получени от две свързани дружества: Nowrosjee Wadia & Sons Limited & N.W. Exports Limited. Разследването показа, че двете свързани дружества са изнесли изработените продукти чрез Bombay Dyieng and Manufacturing Co. Ltd,. Свързаните дружества трябва да бъдат предмет на маржа на субсидията, установена за Bombay Dyeing and Manufacturing Co. Ltd.

(136)

В общността, разглежданите продукти са изработени от:

(137)

Комисията прецени дали всички гореспоменати дружества могат да бъдат считани като производители на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент. Производството на всички гореспоменати дружества съставлява производството на Общността.

(138)

Индустрията на Общността е съставена от 29 производители на Общността, които са сътрудничели с Комисията, между които са също 5 производители на Общността, участващи в извадката. Тези производители представляват 45 % от производството на Общността на спално памучно бельо. Счита се, че те представляват индустрията на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 член 10, параграф 8 от основния регламент.

(139)

Предвид факта, че е била използвана техниката на извадката по отношение на индустрията на Общността, вредата е била оценена, от една страна, на базата на събраните данни от общата индустрия на Общността, що се отнася до развитието на производството, производителността, продажбите, пазарният дял, заетостта и растежа и, от друга страна, на базата на информацията, събрана от производителите на Общността, участващи във вземането на пробата, които бяха анализирани за установяване на тенденциите на цени и на рентабилност, изтичането на пари, адаптивността за мобилизация на капитали и инвестиции, борси, капацитет, използване на капацитет, възвръщаемост на инвестиции и на заплати.

(140)

Консумацията на Общността е била определена на базата на обема на производство на производителите на Общността, съгласно Eurocoton, минус износа, основан от Евростат дата, плюс вноса от Индия и други трети страни, също основани на данни на Евростат. Между 1999 г. и периода на разследване, предполагаемото потребление на Общността се увеличи от 173 651 тона на 199 881 тона, т.е с 15 %.

(141)

Вносът на спално памучно бельо от Индия в Общността намаля от 15 700 тона през 1999 г. на 14 300 тона по време на периода на разследването, тоест с 9 % през разглеждания период. След незначително увеличение между 1999 г. и 2000 г., вносът спадна през 2001 г. Съответният пазарен дял спадна от 9,1 % през 1999 г. на 7,2 % по време на периода на разследването.

(142)

Ако е истина, че вносът от Индия е загубил пазарен дял по време на разглеждания период, нивото на този внос е значително по-високо от това, определено в член 10, параграф 11 от основния регламент. Все пак, сравнението с пазарния дял на индустрията на Общността е свидетелство за неговата важност. Пазарният дял на вноса от Индия представлява повече от една трета от пазарния дял на индустрията на Общността. Може също да се отчете, че за първите девет месеца на 2003 г. обемът на вноса се е повишил с повече от 11 % с изтичането на годината.

(143)

Средните цени в Индия останаха стабилни през 1999 г. и 2000 г. около 5.65/kg, за да стигнат 5,80 EUR през 2001 г. преди да се колебаят от 5 % и да паднат на 5,50 % на килограм по време на периода на разследването.

(144)

За целите на конкурирането на цените, средните претеглени продажни цени на продуктите на индустрията на Общността по отношение на независимите клиенти на пазара на Общността бяха сравнени със съответните средни претеглени износни цени на разглеждания внос. Това сравнение беше направено след приспадане на отстъпките и намаленията. Цените в Общността бяха адаптирани на основа „франко завод“. Цените на разглеждания внос бяха определени на база cif със съответните корекции за митата и цените след вноса.

(145)

Това сравнение показа, че по време на периода на разследването, разглежданите продукти с произход от Индия бяха продадени в Общността на цени конкуриращи тези на Общността, между 26 % и 77 %. В повече от 75 % от случаите, маржът на конкурентните цени беше в интервала между 60 % и 70 %.

(146)

Беше направен анализ дали индустрията на Общността е все още в процес на възстановяване от ефекта на субсидиране или дъмпинг, но за това не беше открито никакво доказателство.

(147)

Беше потвърдено, че индустрията на Общността не е понесла материални щети, тъй като е била предпазена от наличието на квоти. Също е вярно, че по време на периода на разследването квотите са били в сила. Съгласно международното право, тези квоти имат за правно основание Споразумението относно текстила и облеклата на Световната търговска организация (СТО) и ще бъдат постепенно елиминирани от 31 декември 2004 г. Трябва също да се отбележи, че тези квоти не са били изцяло използвани по време на периода на разследването. Количествата, които могат да бъдат внесени според квотите, съответстват на значителни дялове от пазара на Общността. Всъщност, на основание на статистиката за потреблението за периода на разследване, годишната квота за 2002 г. съответства в случая на Индия, на пазарен дял от 12 %. Следва също да се отбележи, че обемът на тези текстилни квоти е резултат на ясни преговори, които са извън аналитичната рамка, предвидена в основния регламент. Макар че не може да бъде изключено, тези квоти да са повлияли на ситуацията на индустрията на Общността, съществуването им не предпазва Общността от риска да претърпи вреди. Анализа на статистиката в настоящия случай показва, че индустрията на Общността е понесла материални щети по време на периода на разследване, въпреки наличието на квоти. Всъщност ситуацията на индустрията в Общността се влоши, въпреки че индийските износители не разработиха определените квоти по време на периода на разследването. Заключението беше отхвърлено.

(148)

Обемът на производство на индустрията на Общността незначително нарастна, от 37 700 тона през 1999 г. на 39 500 тона по време на периода на разследването, тоест с 5 %.

(149)

Заетостта остана практически стабилна от около 5 500 лица Продуктивността се подобри от 6,8 тона на човек през 1999 г. на 7,2 тона на човек по време на периода на разследването, тоест с 6 % през разглеждания период.

(150)

Обемът на продажби на индустрията на Общността се вдигна с 4 % в разглеждания период с 36 200 тона през 1999 г. на 37 800 тона през периода на разследването. Той достигна 38 300 тона през 2001 г., но намаля през периода на разследването. Оборотът от тези продажби се увеличи от 410 милиона еуро през 1999 г. на 441 милиона еуро през 2001 г., но след това загуби 5 %, за да падне на 420 милиона еуро по време на периода на разследването.

(151)

Макар че консумацията се увеличи с 15 % през същия период, пазарния дял на индустрията на Общността се влоши от 20,8 % на 18,9 % през периода на разследването. Пазарният дял се колебаеше около 20 % между 1999 г. и 2001 г. и се намали с 1,5 процента между 2001 г. и периода на разследването.

(152)

Когато консумацията на Общността се увеличи с 15 % между 1999 г. и периода на разследването, обемът на продажби на индустрията на Общността спечели само 4 %. От друга страна, общият обем на внос се увеличи с 35 % за същия период, с най-значителното покачване от 120 000 тона през 2001 г. на 139 000 тона по време на периода на разследването. Докато пазарният дял на целия внос се увеличи с повече от 10 %, пазарният дял на индустрията на Общността не може адекватно да участва в растежа на пазара между 1999 г. и периода на разследването.

(153)

Запасите се колебаят значително, тъй като спалното бельо е произведено в резултат на поръчки, като по този начин намалява възможността за производство на пазара. Въпреки че производителите на Общността, включени извадката, осъзнаха, че пазара се разраства, те не са считани за релевантен индикатор за вреда, дължаща се на специфичните колебания в запасите

(154)

Производственият капацитет е трудно да бъде установен при почти всички производители участници в извадката, тъй като процесът на производство на сходния продукт е индивидуализиран, изисква различни комбинации за използване на съоръженията. Поради тази причина е невъзможно да се направи пълно заключение за капацитета на сходния продукт от капацитета на различните съоръжения. Нещо повече, някои производители на Общността от извадката преотстъпват част от процеса на производство.

(155)

Все пак за тези продукти, които минават през процес на щамповане, отделът за щамповане се счита за фактор, който определя капацитета, свързан с щамповано бельо при всички производители на Общността, участващи в извадката. Беше констатирано, че използването на капацитета в отдела на щамповане е намалява постепенно от 90 % на 82 %.

(156)

Беше установено, че увеличаването на капацитета за производство и използването на капацитета не може да бъде счетено за елемент в подкрепа на тезата за наличие на вреда. В тази връзка и както и при предишни разследвания, засягащи същия продукт, се признава, че не може да се даде общо заключение, засягащо капацитета на различните съоръжения. Независимо от това, анализът на капацитета за щамповане е един от показателите, въпреки че се ограничава до част от подобните продукти, който показва, че съществува вреда.

(157)

Средните цени за килограм на производителите от извадката се увеличи постепенно от 13,3 EUR до 14,2 EUR през разглеждания период. За да бъде оценено това увеличаване, трябва да се припомни, че средната цена покрива типовете на въпросния продукт с висока цена, както и тези с ниска цена и че индустрията на Общността трябва да ориентира производството си към продукти от ниска на по-висока цена, нейните продажби в огромен обем, предназначени за масовия пазар, който страда от вноса на продукти с ниски цени. Въпреки това, средните цени на килограм в индустрията на Общността в като цяло регистрираха висока граница, от 11,3 EUR през 1999 г. до 11,5 EUR през 2001 г., но паднаха с 11,1 EUR през периода на разследването.

(158)

Беше потвърдено, че покачването на цените не може да бъде считано като елемент в подържане на тезата на съществуване на вреда. Това твърдение се основава на факта, предвиден в съображение 157. Развитието на цените е само един фактор за анализа. В допълнение, общите цени също се увеличиха както и индустрията на Общността постепенно стигна до производство на високостойностни продукти с ниски цени, което изиска по-високи цени. Увеличаването на средната цена не затвърди задължително липсата на вреда. Ето защо аргумента е отхвърлен.

(159)

Между 1999 г. и 2001 г. инвестициите значително намаляха от 7 милиона еуро на 2,5 милиона еуро. Между 2001 г. и периода на разследване са останали са по-скоро стабилни, но не представляваха повече от 41 % от инвестираната сума.

(160)

Индустрията на Общността не е създала никаква трудност за мобилизация на капитали за нейните дейности и няма никакви показатели за това.

(161)

По време на разглеждания период, рентабилността на производителите на Общността участници в извадката спадна значително от 7,7 % през 1999 г. на 4,4 % по време на периода на разследването, което съответства на 42 %. Възвръщането на инвестиции последва същата тенденция, намаляващо от 10,5 % през 1999 г., на 5,9 по време на периода на разследването, т.е намаляване с 44 %.

(162)

Беше посочено, че една средна рентабилност от 5 % в разглеждания период не може да бъде считана за елемент в подкрепа на съществуването на вреда. В този смисъл беше уточнено, че вредата трябва да бъде установена главно по отношение на периода на разследването. Или по време на периода на разследването на рентабилността е била 4,4 %. Нещо повече, рентабилността достигна 7,7 % през 1999 г., в която индустрията на Общността не търпеше вреди от конкуренцията на вноса предмет на субсидии, преди да спадне с 43 % през разглеждания период. Тя спадна значително през разглеждания период благодарение на конкуренцията от страна на субсидирания внос. Като резултат, рентабилността по време на периода на разследването беше по-ниска от това, което можеше да бъде при липса на внос, предмет на субсидии, т.е 6,5 %.

(163)

Беше посочено, че намаляването на рентабилността на дружествата, включени в пробата, не може да бъде принос за субсидирания внос, а може да бъде принос за увеличаване на цените на работната ръка и за намаляването на инвестиции. Средната цена на работната ръка, наета от производителите в извадката, се увеличи само с 4,2 % през разглеждания период и следователно не може да бъде обяснено спадането на рентабилността. Нещо повече, намаляването на инвестиции не налага задължително намаляване на рентабилността. Следователно аргументът е отхвърлен.

(164)

Беше посочено, че спадането на възвръщаемостта на инвестициите беше следствие на спадането на инвестициите. Все пак възвръщаемостта на инвестициите изразява съотношението между печалбите и стойността на активите. Впоследствие, намаляването на инвестициите, което води до намаляването на стойността на всичките активи би допринесло по-скоро на увеличаване на възвръщаемостта от инвестиции. Следователно аргументът е отхвърлен.

(165)

Потока на парични средства, натрупани от подобния продукт, спадна значително от 16,8 на 11,3 милиона еуро между 1999 г. и периода на разследването. Най-значителното намаляване се появи през 2000 г., когато потока на парични средства намаля с 27 %. Между 2000 г. и периода на разследване спадна с още 5 %.

(166)

Беше посочено, че Комисията не счете потока на парични средства като значителен фактор. Беше уточнено в този смисъл, че този индикатор е повлиян от множеството борси и в този смисъл е индикатор с ограничено значение. Въпреки това, трябва да бъде отбелязано, че потока на парични средства в разглеждания период оказа същата негативна тенденция както и други индикатори, потвърждаващи същото негативно развитие на индустрията на Общността и не трябва да бъде квалифициран като значителен.

(167)

Цените на работната ръка се увеличиха с 3,3 % през разглеждания период, от 35,2 милиона еуро през 1999 г. на 36,3 милиона еуро по време на периода на разследването. Броят на служещите остана практически стабилен, средната цена на работна ръка се увеличи от 29 100 EUR на 30 300 EUR. Тези увеличения са номинални, доста по-ниски от увеличението на цените по консумацията с повече от 7,8 %наблюдавани през разглеждания период.

(168)

Беше потвърдено, че увеличението на заплати не е свързано с вредата. Беше отбелязано в тази връзка, че средната цена на работна ръка на дружествата, включени в извадката, се е увеличила само с 4,2 % в номинални граници в разглеждания период, което предвид увеличението на цените по консумацията, съответства на намаляване в реални граници с 3,6 %.

(169)

Предвид обема и цените на вноса предмет на субсидията, въздействието на настоящия марж на субсидията, който е също значителен, не може да бъде считан като незначителен.

(170)

Беше представено, че производството, производителността и обема на продажби са се увеличили и заетостта е останала стабилна, което не потвърждава съществуването на вреда. Беше представено също, че анализът на борсите и способността за съживяването на капитали не потвърждава вредата и да бъдат коментирани тези фактори е без значение. В тази връзка е уместно да бъдат прегледани много фактори за установяване на съществуване на вредата и че, съгласно член 8, параграф 5 от основния регламент, един или няколко фактори не съставляват задължително решаваща насока. Аргументът не е убедителен, защото един показател, взет отделно, не е релевантен, а другите не показват негативна тенденция. Следователно той е отхвърлен.

(171)

Разследването на гореупоменатите фактори показва, че ситуацията на индустрията на Общността се е влошила между 1999 г. и периода на разследването. В разглеждания период рентабилността ѝ значително е спаднала и пазарният ѝ дял е намалял с 9,1 %. Няколко други индикатори на вредата като използване на способностите, поток на парични средства, възвръщаемост на инвестиции и инвестиции също се развиха негативно. Що се отнася до производителите на Общността в пробата, инвестициите им, както и възвръщаемостта им от тях значително намаля. Заетостта остана практически стабилна. Няколко индикатора показаха позитивна тенденция: през разглеждания период, оборота и обема на продажби на индустрията на Общността леко се увеличиха. Производителността и заплатите се увеличиха крайно. Колкото до средните продажбени цени на производителите в пробата, те последваха тенденция нагоре през разглеждания период, което е все пак отчасти резултат от преориентацията на производителите към продажби на продукти с по-голяма стойност. Все пак е уместно да се отбележи, че по време на същия период, консумацията на Общността се увеличи с 15 %, докато пазарният дял на индустрията на Общността се влоши с 9,1 %. Нещо повече, средните продажбени цени на индустрията на Общността спаднаха през разглеждания период.

(172)

Предвид това, което предхожда, може да бъде заключено, че индустрията на Общността понесе материални щети по смисъла на член 8 от основния регламент.

(173)

Съгласно член 8, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали вноса, предмет на субсидиите с произход от Индия, е причинил вреда на индустрията на Общността, която може да бъде считана за значителна. Познатите фактори, различни от вноса, предмет на субсидии, които в същия момент, когато биха могли да нанесат щети на индустрията на Общността, бяха също проучени, за да бъде сигурно, че възможните щети, причинени от други фактори, не са приписани на субсидирания внос.

(174)

Обемът на вноса в Общността на спално памучно бельо от Индия намаля с 9 %, от 15 700 тона през 1999 г. на 14 300 тона през периода на разследването. След като леко се увеличи от 1999 г. до 2000 г., вносът спадна през 2001 г. и остана стабилен през периода на разследване. Съответният пазарен дял се увеличи от 9,1 % през 1999 г. на 7,2 % през периода на разследването, което също е съществено.

(175)

Средните цени в Индия леко спаднаха през разглеждания период. Те останаха стабилни на първо време, от 1999 г. до 2000 г., около 5,65 EUR/kg, за да достигнат 5,80 EUR/kg преди да спаднат с 5 % и да паднат на 5,50 %/kg през периода на разследването.

(176)

Анализът на влиянието на вноса, предмет на субсидии, разкри, че цената е главен елемент на конкуренция. Всъщност купувачът е този, които определя качеството и дизайна на продукта, който си поръчва. Излиза от анализа на процеса на покупко-продажба, че преди да се направи поръчка на производител износител от Индия, производители и търговци уточняват всички характеристики на продукта за доставка (дизайн, цвят, качество, размери и т.н) и сравняват основно поръчките на различните производители главно на базата на цените, тъй като всички други елементи за различаване са определени предварително в изискването в искането на поръчки или произтичат от усилията на производителите за подобните продукти (стратегия на марката например). Беше констатирано, че цените на вноса, предмет на субсидиите, бяха значително по-ниски от тези на индустрията на Общността и на износителите на други страни от Третия свят и че са продължили да падат през периода на разследването. Беше констатирано също, че индустрията на Общността е трябвало да се откаже в голяма част от дяловете си на ниски цени на пазара, доминиращи във вноса от Индия, което подчертава взаимовръзката, съществуваща между вноса — предмет на субсидии от Индия и щети, понесени от индустрията на Общността.

(177)

Беше посочено, че вносът от Индия е намалял значително в съответните срокове, като не е бил облаган с мито и представлява сравнително малък пазарен дял, и в този смисъл не представлява вреда.

(178)

Вносът от Индия наистина е намалял, което може да се обясни с ролята на няколко фактора: първо, през периода на разследването този внос беше наложен с митническо мито от 10,2 % (до декември 2001 г.) и с 9,6 % (от януари 2002 г.), докато вноса от Пакистан, главен доставчик, беше освободен от мито от януари 2002 г. Второ, що се отнася до пазарния дял, решаващият въпрос не е дали той е относително малък или не, а дали е толкова голям, за да предизвика материална вреда. В тази връзка беше отбелязано, че вносът е значителен и е на ниски и субсидирани цени, подбиващи тези на индустрията на Общността. Беше констатирано, че този внос е съвпаднал с щетите, понесени от индустрията на Общността. Всички тези елементи допринесоха за заключението от глава първа, т.е, че вносът е причинил вреда.

(179)

Предвид значението на вноса, както по отношение на обема, така и по отношение на вноса, на пазара на Общността, вносът от Индия упражни силен натиск върху спадането на цените и обема на продажбите на индустрията на Общността. Индустрията на Общността не успя да изравни спадането на обема на продажби в по-долните слоеве на пазара с продажбите на продукти, носещи от ниска до висока рентабилност, което има за последица чувствително спадане на нейния пазарен дял, на нейните инвестиции, на нейната рентабилност и възвръщаемостта от нейните инвестиции.

(180)

Пазарният дял, държан от вносителите от Индия през периода на разследването беше значим и доста по-висок от минималните нива. Умереното увеличаване на внесения обем не е такова, че да доведе до предположението, че износителите от Индия заемат отсега нататък пределно място на пазара на Общността и са достигнали точка, когато могат да бъдат елиминирани. Заключава се в такъв случай, че разглеждан отделно, субсидирания внос от Индия е причинил значителна вреда на индустрията на Общността. Нещо повече, за илюстрация е отчетено, че вноса от Индия отново се е увеличил с 8 % през първото шестмесечие на 2003 г. по отношение на първото шестмесечие на 2002 г., което показва че видимата тенденция за спадане не е най-вероятно продължителна.

(181)

Беше представено, че средното субсидиране е било 8 % и средното подбиване е било много по-високо, докато практикуваните цени от производителите в пробата са се увеличили.

(182)

Уместно е да се уточни в този смисъл, че в голям брой от случаите, цените на износа не са включвали никакви разходи по дизайн и маркетинга на спално бельо, като тези услуги са извършени от вносителя на Общността. Тези разходи не могат да бъдат считани за общия подобен продукт, но вземането им предвид ще доведе до по-ниско подбиване. Нещо повече, цените на индустрията на Общността се отнасят в някои случай до маркови продукти, които се продават по-скъпо. Все пак член 8, параграф 6 от основния регламент уточнява, че проучването трябва да изисква демонстрация, че обема и/или цените на субсидирания внос има въздействие върху индустрията на Общността. Т.е. това не е подбиването, което засяга този контекст, а нивото на цена на вноса. Т.е. не може да се каже, че субсидираният внос не причинява материалната вреда.

(183)

Пакистан не спря да увеличава пазарния си дял, който премина от 20,8 % през 1999 г. на 24,7 % през периода на разследването, от 36 000 тона на 49 000 тона през периода на разследването. Средните цени при износа на Пакистан са от същия обхват на индийските цени, уместно е да се предположи, че пакистанският износ причинява също вреда на индустрията на Общността. Важно е да се уточни, че паралелно с настоящото антисубсидийно разследване, беше започнато антидъмпингово разследване срещу същия продукт, произхождащ от Пакистан. Това разследване, понастоящем в процес, почива върху твърдението според което пакистанския износ е спечелил пазарен дял, тъй като извършен дъмпингово в Общността, причинява вреда на индустрията на Общността. Ако това твърдение е потвърдено от разследването, ще бъдат взети своевременно подходящи мерки.

(184)

Заключението в такъв случай е, че вносът от Пакистан вероятно е допринесъл за значителната вреда, понесена от индустрията на Общността. Все пак докато този внос е нанесъл вреда на индустрията на Общността, е неопровержимо, че вносът от Индия ѝ е причинил значителна вреда.

(185)

Вносът от трети страни, различни от Индия и Пакистан, се увеличи от 51 400 тона през 1999 г. на 75 300 тона през периода на разследването. Пазарният им дял се увеличи от 29,6 % на 37,7 % за същия период. Най-голяма част от този внос е от Турция. Предвид връзките на сътрудничество между дружествата на Турция и Общността, съществува известна интеграция на пазара под формата на междуфирмена интеграция между турските производители износители и борсовите посредници на Общността, които предполагат, че решението да се внася от тази страна не е свързано само с цената. Средните цени на въпросния продукт от Турция през периода на разследването го потвърждават: те бяха по-високи с около 45 % от тези на Индия и с 34 % от тези на Пакистан. Следователно, малко вероятно е вносът от Турция да нарушава причинната връзка между субсидирания внос от Индия и вредата, понесена от индустрията на Общността.

(186)

Взети поотделно, пазарните дялове на останалите страни са значително по-ниски и не прехвърлят 3,9 %, и в този смисъл е малко вероятно те да могат да причинят значителна вреда.

(187)

Средната цена на вноса от страните, различни от Индия и Пакистан, се увеличи от 7,18 EUR/kg през 1999 г. на 7,47 EUR/kg през 2001 г., преди да намалее леко, за да достигне 7,40 EUR/kg през периода на разследването. Въпреки това, през периода на разследването тези цени бяха по-високи с около 34 % от цените на вноса от Индия. Впоследствие, вносът от трети страни не упражни същия натиск върху цените на индустрията на Общността както вноса от Индия. Нещо повече, пазарният дял на всяка от тези страни беше по-висок от 4 %. Следователно може да се направи заключение, че вносът от трети страни не наруши причинната връзка между субсидирания внос от Индия и вредата, понесена от индустрията на Общността.

(188)

Беше представено, че търсенето на спално бельо, произведено от индустрията на Общността, е намаляло по обем, тъй като тази индустрия се концентрира върху по-високия дял от пазара, където обемите на продажби са по-малки. Все пак, както е уточнено по-долу, общото потребление в Общността на спално бельо не е намаляло, а по-скоро се е увеличило през разглеждания период. По-голямата част от производителите на Общността предлагат различни линии на продукти, насочени към различни дялове на пазара. Скъпите марки стигнаха високи предели, но са продавани само в малки количества. С цел да се оптимизира използването на възможностите и да се покрият уточнени разходи по производство, индустрията на Общността трябва също да продава значителен обем от по-високия дял на пазара. Нито един елемент не показва, че търсенето е намаляло в този дял. Все пак този дял е повлиян от вноса на ниски цени, което носи вреда на индустрията на Общността. Предвид високото потребление, което не се е ограничило до един дял от пазара, не може да се счита, че търсенето на Общността е пречупило действащата причинна връзка между субсидирания внос от Индия и понесената вреда от индустрията на Общността.

(189)

Беше посочено, че индустрията на Общността внася спално памучно бельо от Индия, като по този начин допринася за вредата. Все пак, само един между производителите на Общността участници в извадката е действително внесъл въпросния продукт от Индия през периода на разследването и продажбите от този внос представляват малка част от общия оборот (около10 %). Впоследствие не може да бъде считано, че вносът от индустрията на Общността на въпросния продукт от Индия е нарушил състествуващата причинна връзка между субсидирания внос от Индия и материалната вреда, понесена от индустрията като цяло.

(190)

Износът на производителите на Общността, участници в пробата, представлява само около 0,5 % от тотала от неговите продажби. Предвид незначителната част от износа в общото му цяло, този фактор не може да допринесе за нанесената вреда.

(191)

Развитието на производителността е била описана в частта на настоящия регламент за вредата. След като производителността се увеличи от 6,8 тона на работник през 1999 г. на 7,2 % тона на работник през периода на разследването, т.е. с около 6 %, този фактор не може да бъде да се счита като принос за нанесената вреда.

(192)

С пазарен дял от 7,2 % през периода на разследването субсидираният внос от Индия е бил значителен и е бил на по-ниски и спадащи цени през периода, в който индустрията е страдала от нанесената вреда и се обяснява с падането на пазарните дялове, използването на възможности, инвестиции, рентабилност, възвръщаемост от инвестиции и поток от парични средства.

(193)

Вносът от Пакистан най-вероятно е причинил вреда на индустрията на Общността. Все пак, този факт не предполага, че понесената вреда от вноса от Индия остава без значение. Други евентуални причини за вредата, а именно вносът от страни, различни от Индия и Пакистан, търсенето, вноса на индустрията на Общността, както износа и производителността, бяха анализирани, но беше констатирано, че не са нарушили действащата причинна връзка между вноса от Индия и вредата, понесена от индустрията на Общността. По причина на неговия значителен обем и агресивната политика на цените, индийският износ, разглеждан отделно, са независима причина за понесената материална вреда от индустрията на Общността. Следователно, нито една от потенциалните причини за вредата не са такива, че да опровергаят факта, че съществува действителна и значителна причинна връзка между субсидирания внос и материалната вреда.

(194)

На базата на по-горния анализ, който разграничи и раздели влиянията на познатите фактори по ситуацията на индустрията на Общността от действието на вредата на субсидирания внос, беше направено заключение, че вносът от Индия е причинил вреда на Общността по смисъла на член 8, параграф 6 от основния регламент.

(195)

Беше проучено дали въпреки заключенията относно нанасящия вреди субсидиран внос, съществуват непреодолими различия, които могат да доведат до заключението, приемането на мерки в този случай не е в интерес на Общността. За тази цел, в съответствие с член 31, параграф 1 от основния регламент, влиянието на възможни мерки от всички страни, включени в този процес и също последствията от невзимане на мерки, е взето предвид.

(196)

Индустрията на Общността понесе материални вреди. Това доказа, че индустрията е жизнена и може да се конкурира в условията на лоялна конкуренция. Нанасящата вреди за индустрията на Общността ситуация е резултат от трудностите да се конкурира с субсидирания внос на ниски цени. Натискът на субсидирания внос също доведе до прекратяването на производство на спално памучно бельо от множество производители.

(197)

Счита се, че налагането на мерки ще възстанови лоялната конкуренция на пазара. Индустрията на Общността трябва да бъде способна да увеличава обема и цените на продажбите си, като натрупва необходимото ниво на полза, за да оправдава продължителното инвестиране в своето производство.

(198)

Ако не бъдат наложени мерки, влошаването на ситуацията в Общността ще продължи. Няма да бъде способна да инвестира в ново производство и да се конкурира ефективно с вноса от трети страни. Някои дружества би трябвало да прекратят своето производство и да уволнят служителите си.

(199)

Беше направено заключение, че налагането на изравнителни мерки е в интерес на индустрията на Общността.

(200)

Беше изпратен въпросник на упоменатите вносители и ползватели в жалбата, както и на всички познати асоциации. Само един независим вносител на въпросния продукт в Общността отговори на Комисията.

(201)

Продажбите на въпросния продукт от Индия представляват по-малко от 20 % от общия оборот на това дружество, чиято обща рентабилност възлиза на около 10 %. Предвид малкото налична информация, не беше възможно да бъде анализирано вероятното влияние на предложените мерки за вносители и износители. Все пак, предвид че умереното мито е предвидено и много страни не са притеснени от антидъмпинговите и изравнителните мита, влиянието на налагането на изравнителни мита може да бъде счетено като минимално.

(202)

Комисията не получи попълнен въпросник от ползватели, а бяха посочени само аргументи в документ подаден от IKEA и от Foreign Trade Association.

(203)

Беше посочено, че индустрията на Общността не е в позиция да задоволи изцяло търсенето на спално бельо в Общността. Трябва да се припомни, че мерките не са предназначени да пречат на вноса към Общността, а да създават сигурността, че не са извършени на неизгодни цени предмет на субсидията. Внос от различен произход ще продължи да покрива значителна част от пазара поради търсене в Общността. Тъй като умерени изравнителни мита са предвидени и много страни не са притеснени от антидъмпинговите мита, не се очаква недостиг на доставки.

(204)

Беше посочено, че вносът на спално бельо на ниски цени е необходим за крайния потребител, както и за „институционалните“ потребители като хотели, болници и т.н., тъй като индустрията на Общността не произвежда продукти от обсега на по-ниските цени. Разследването показа, че петте производители на Общността на пробата продължават да произвеждат тези продукти. Технически няма никаква причина производството на тези продукти да не бъде увеличено. Като допълнение, само умерените изравнителни мита са предвидени и много държави не са притеснени от антиъмпинговите мита или от изравнителните мита, което означава че алтернативните източници на доставка ще бъдат възможни.

(205)

На основание на горепосоченото беше направено заключение, че няма никаква основателна причина, свързана с интереса на Общността, поради която да не бъдат наложени изравнителни мита в настоящия случай.

(206)

Беше счетено за подходящо да бъдат приети изравнителни мерки, с цел да се избегне бъдеща вреда, причинена от субсидирания внос.

(207)

За да бъдат определени митата, беше взет предвид пределът на установените субсидии и на размера на необходимото мито за отстраняване на вредата, понесена от индустрията на Общността.

(208)

Предвид средната рентабилност, достигната от индустрията на Общността през 1999 г. и 2000 г., беше счетено, че един печеливш марж от 6,5 % върху оборота е минимума, на който индустрията би могла да разчита при липса на неизгодни субсидии. Необходимото увеличение на цените беше определено чрез сравнение на средната претеглена цена при износа, установена при изчисленията като подбиваща цена, с неизгодната цена на продукти продавани от индустрията на Общността на нейния пазар. Неизгодната цена беше получена с уточняване на продажбените цени на индустрията на Общността предвид реалните загуби/ползи по време на периода на разследването и с прибавянето на гореспоменатия марж на субсидията. Всяка разлика, последица от това сравнение, беше изразена като процент от общата стойност на вноса.

(209)

Тъй като нивото на отстраняване на вредата беше по-високо от установения изравнителен марж, определените мерки трябва да бъдат основани на последните. Предвид това, че нивото на общото сътрудничество за Индия беше високо (около 90 %), останалия марж на субсидията за всички други дружества беше уточнен на нивото на най-високия индивидуален марж на субсидията за дружество, а именно 10,4 %.

(210)

Беше установено, че две дружества, включени в извадката, Texcellence Overseas и Jindal Worldwide, са свързани. Разследването всъщност разкри, че тези дружества държат общи акции. Тези две дружества трябва в такъв случай да бъдат разглеждани като едно общо дружество при събирането на данъци и да бъдат подчинени на същите такси на изравнително мито. Количествата на износ на въпросния продукт по време на периода на разследването на тези две дружества към Общността бяха използвани, за да бъде осигурено адекватно претегляне. Средното изравнително мито приложимо за тези две дружества възлиза на 7,8 %.

(211)

Впоследствие се прилагат следните мита:

(212)

Уточнените индивидуални ставки за изравнително мито в настоящия регламент бяха установени на базата на заключенията на настоящото разследване. Те отразяват установената ситуация на разглежданите дружества по време на разследването. Тези ставки на митата (обратно на националната скала, приложима за „всички други дружества“) се прилагат по този начин изключително за вноса на продукти от разглежданите страни, изработени от дружествата, т.е. от специфичните юридически лица. Внесените продукти, изработени от всички дружества, чието име и адрес не са специално споменати в постановлението на настоящия регламент, включително от единиците, свързани със специално цитираните дружества, не могат да спечелят от тези такси и ще бъдат подложени на мито, приложимо за „всички останали дружества“.

(213)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални ставки за изравнително мито (например след промяна на името на институция или създаването на нови институции за производство или продажба) трябва да бъде незабавно отправено към Комисията и трябва да съдържа цялата необходима информация относно всяка промяна на дейностите на дружеството, свързани с производството и продажбите на вътрешния пазар и текущия износ, например промяна на името и промяна, засягаща институциите за производство и продажба. Ако е необходимо, настоящият регламент ще бъде изменен с цел да се актуализира списъка на дружества, печелещи от индивидуалните такси за мито, както и списъка на изброените дружества в приложението,

—

че не е изнасял към Общността продуктите, разглеждани в член 1, параграф 1, по време на периода на разследването (от 1 октомври 2001 г. до 30 септември 2002 г.), и

—

че не е свързан с износител, нито производител от Индия, когато са подложени на изравнителни мерки по силата на настоящия регламент, и

—

че е изнасял въпросния продукт в Общността след периода на разследването, върху което се основават мерките, или че е поел договорно и неотменимо задължение за важно количество от продукта в Общността.