Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32004D0884

Решение № 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно насоките на Общността за развитието на Трансевропейската транспортна мрежаТекст от значение за ЕИП.

OB L 167, 30.4.2004, p. 1–38 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO)

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 24/08/2010; заключение отменено от 32013R1315

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2004/884(1)/oj

07/ 14

BG

Официален вестник на Европейския съюз

89


32004D0884


L 167/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


РЕШЕНИЕ № 884/2004/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 април 2004 година

за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно насоките на Общността за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 156, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложенията на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (4),

като имат предвид, че:

(1)

Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) установи насоките на Общността за Трансевропейската транспортна мрежа като идентифицира проекти от съвместен интерес, чиято цел е да подпомогнат развитието на тази мрежа, а в приложение III към него са изброени специфичните проекти, на които Европейският съвет по време на своите заседания в Есен през 1994 г. и в Дъблин през 1996 г. придава особено значение.

(2)

Увеличаването на трафика, и в частност нарастващият дял на тежкотоварните превозни средства, довежда до повишено натоварване и до по-голям брой стеснени участъци по коридорите на международния транспорт. За да се гарантира международната мобилност на стоките и на хората при това положение, е необходимо да се оптимизира капацитетът на Трансевропейската транспортна мрежа.

(3)

Европейският съвет в Гьотеборг през 2001 г. прикани европейските институции да приемат ревизирани насоки относно Трансевропейската транспортна мрежа, за да се даде приоритет, където е уместно, на инфраструктурните инвестиции, предназначени за железните пътища, за вътрешните водни пътища, за морските превози на къси разстояния към операции, включващи различни видове транспорт и към ефикасна вътрешна връзка. В този контекст следва да не се подценява приносът на пристанищата за вътрешно корабоплаване и регионалните летища за осъществяването на целите на Трансевропейската транспортна мрежа.

(4)

Предстоящото разширяване на Европейския съюз и целта за възстановяване на баланса при използването на видовете транспорт и въвеждането на инфраструктурна мрежа, която е способна да покрие нарастващите потребности, както и фактът, че необходимото време за осъществяване на някои приоритетни проекти би могло да надвиши десет години, налагат да се преразгледа списъкът на проектите, изброени в приложение III към Решение № 1692/96/ЕО.

(5)

България, Чешката република, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Турция сключиха споразумения за асоцииране и европейски споразумения и са кандидатки за членство в Европейския съюз. Транспортните администрации на единадесет от тези държави са осъществили, с подкрепата на Комисията, оценка на транспортните нужди и инфраструктури с цел да определят мрежа според същите принципи, като изброените в Решение № 1692/96/ЕО.

(6)

Европейският съвет в Барселона през 2002 г. настойчиво посочи целта за намаляване на стеснените участъци в транспортната мрежа в различни региони, сред които Алпите, Пиринеите и Балтийско море.

(7)

Европейският съвет в Брюксел от декември 2003 г. подчерта, че приоритетните проекти, определени в указанията, са съществени елементи за засилване на единството на вътрешния пазар, по-специално в перспективата на предстоящото разширяване на Съюза и с оглед необходимостта да се отстранят стеснените участъци в транспортната мрежа и/или да се добавят липсващите звена при движението на стоките (транзит) при преминаването на естествените или други прегради или границите.

(8)

Втората Паневропейска транспортна конференция, проведена в Крит през 1994 г., и третата Паневропейска транспортна конференция, проведена в Хелзинки през 1997 г., позволиха да бъдат определени десет европейски транспортни коридора и четири паневропейски приоритетни зони за сътрудничество между Европейската общност и заинтересовани трети страни.

(9)

В своя доклад, представен на Комисията на 30 юни 2003 г., Групата на високо равнище по въпросите на Трансевропейската транспортна мрежа (наричана по-нататък „Групата на високо равнище“), посочи ограничен брой приоритетни проекти, като използва методология, основаваща се на критериите, които включват по-специално изучаването на тяхната потенциална икономическа жизненост на равнището на заинтересованите държави-членки при спазването на предварително договорен календар в рамките на програмирането на проекта, на тяхното въздействие върху мобилността на стоките и на хората между държавите-членки, сближаването и устойчивото развитие. Този доклад включва също проекти в новите държави-членки, които ще се присъединят към Европейския съюз на 1 май 2004 г. Резултатите от такова сътрудничество следва да бъдат взети предвид.

(10)

Изискванията, свързани с опазването на околната среда, трябва да бъдат интегрирани в определението и прилагането на политиката на Общността относно трансевропейските мрежи съгласно член 6 от Договора за създаване на Европейската общност. Това налага да се придвижат приоритетно инфраструктурите при тези видове транспорт, които вредят най-малко на околната среда, а именно железопътният, морският транспорт на къси разстояния и вътрешното корабоплаване.

(11)

Следва да се приложи основната цел, която се състои в отделяне на отрицателните въздействия от увеличаването на транспортния трафик от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП), както предложи Комисията в своето съобщение за стратегията на Европейския съюз в полза на устойчивото развитие.

(12)

Оценката за въздействието върху околната среда, по силата на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. за оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (6), ще се прилага в бъдеще за всички планове и програми, които водят до проекти от съвместен интерес. Финансирането на транспортните инфраструктури би следвало да бъде подчинено също на спазването на разпоредбите на законодателството на Общността, в частност на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. за оценката на последиците на някои публични и частни проекти върху околната среда (7), и на Директиви 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. за опазването на дивите птици (8) и 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазването на естественото местообитание на дивата флора и фауна (9).

(13)

Бялата книга на Комисията за европейската транспортна политика препоръчва интегриран подход, който комбинира, inter alia, мерките, предвидени за оживяване на железопътния сектор, в частност товарния, за увеличаване ролята на вътрешното корабоплаване и на морския транспорт на къси разстояния, за насърчаване на по-голямо допълване между високоскоростните влакове и въздушния транспорт и за повишаване ролята на развитието на интелигентните оперативно-съвместими транспортни системи, за да се осигури повишена ефективност и сигурност на мрежата.

(14)

Ефективността на съвместната транспортна политика зависи, inter alia, от единството на мерките, предвидени за оживяването на железопътния сектор и развитието на инфраструктурата на този сектор. Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността (10) предвижда Трансевропейска железопътна мрежа за товарни превози, отворена за услугите на международен товарен транспорт след 2003 г. Следва да се вземат предвид линиите от тази Трансевропейска железопътна мрежа за товарни превози като част от железопътната мрежа, определена в насоките, установени от Решение № 1692/96/ЕО, за да могат те да се ползват от инвестиции и да привлекат част от автомобилното движение.

(15)

В обсега на общата цел, чиято същност е да гарантира устойчива мобилност на хората и стоките, следва да се приложат механизми за поддържане на развитието на оживени морски пътища между държавите-членки, за да се намали натоварването на шосетата и/или да се подобри достъпа до периферните или островните държави и региони. Установяването на такива рамкови механизми, подкрепени, inter alia, от тръжни процедури, трябва да бъде прозрачно, да отговаря на потребностите и не трябва по никакъв начин да накърнява правилата на Общността в областта на конкуренцията, нито на тези, които се отнасят до обществени поръчки.

(16)

Подкрепата за развитието на морските магистрални пътища трябва да се разглежда като допълнителна към предоставянето на помощ от страна на Общността за подпомагане на развитието на морските транспортни дейности на къси разстояния в рамките на програмата „Марко Поло“, въведена чрез Регламент (ЕО) № 1382/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 г. за отпускането на финансова помощ от страна на Общността за подобряване на постиженията в областта на околната среда на системата за превоз на товари (програма „Марко Поло“) (11) и би трябвало да се подчинява на същите критерии. Въпреки това отпускането на финансова помощ от страна на Общността на основание на тези два инструмента не би могло да има ефект на натрупване.

(17)

Необходимо е приоритетните проекти да се обявят за проекти от европейски интерес, да се съсредоточи европейското финансиране върху тези проекти и да се приложат механизмите за насърчаване на съгласуването между държавите-членки за улесняването на тяхното осъществяване съобразно желаните графици.

(18)

В съответствие с член 154 от Договора политиката в областта на трансевропейските мрежи трябва да допринесе за засилването на икономическото и социалното сближаване на територията на Общността. За осъществяването на тази цел следва да се търси максимално единство между насоките на Общността в областта на трансевропейските мрежи и програмирането на наличните финансови инструменти на равнище Общност.

(19)

Последващата оценка на приоритетните проекти би трябвало да улесни бъдещото преразглеждане на насоките и на списъка на приоритетните проекти и трябва да допринася за подобряването на методите на оценка, които вече се използват в държавите-членки.

(20)

Несъвместимостта на национални процедури за оценка на въздействието върху околната среда и върху социално-икономическото състояние на даден проект между държавите-членки може да се окаже неподходяща за транснационалното измерение на проектите, обявени за проекти от европейски интерес. За да се избегне това, следва да се подобрят, освен съвместните методи за оценка, координираните процедури за оценка и за допитване до общественото мнение или процедурите за международно допитване, които обхващат различните заинтересовани държави-членки и както социално-икономическите аспекти, така и тези, свързани с околната среда. Тези процедури не трябва да засягат задълженията, произтичащи от законодателството на Общността в областта на защитата на околната среда.

(21)

Може да се окаже необходимо засилването на сътрудничеството между заинтересованите държави относно проектите, разположени по една и съща ос, за да се подобри рентабилността на инвестициите и да се улесни тяхната синхронизация и финансово структуриране.

(22)

Трансграничните отсечки трябва да бъдат определени от държавите-членки въз основа на критерии, определени от комитет, установен по силата на член 18, параграф 2 от Решение № 1692/96/ЕО. Съществуващите сведения за трансграничните отсечки на приоритетните проекти, включени в приложение III към въпросното решение, не трябва да предрешават определянето на трансграничните отсечки съгласно тези критерии.

(23)

Комисията извърши анализ на въздействието на препоръките на Групата на високо равнище. Резултатите показват, че осъществяването на проектите, определени от Групата, комбинирано с редица мерки, които зависят от Общата транспортна политика, като например налагането на такси за използването на инфраструктурата и отварянето към конкуренция на товарния железопътен транспорт, ще доведе до съществени ползи от гледна точка на спестяването на време, до намаляването на вредните емисии и на претоварването на пътищата, до подобряването на достъпа до периферните държави-членки и до новите държави-членки, както и до по-голямо общо благосъстояние.

(24)

За привеждане в съответствие с целите на трансевропейските транспортни мрежи и за справяне с предизвикателствата от разширяването в областта на транспорта, следва чувствително да се увеличат финансовите ресурси, предвидени за мрежата.

(25)

Комисията може да реши да предложи на Европейския парламент и на Съвета, че е необходимо да се постигне напредък в проектите, различни от включените в приложение III към Решение № 1692/96/ЕО, за да се преследват целите за стимулиране на ръста, за по-добрата интеграция в разширена Европа и за подобряване на производителността и конкурентоспособността на европейските предприятия на световните пазари и за да се допринесе за постигането на целта за икономическо, социално и териториално сближаване, както и интермодалността. Тези проекти трябва да се ползват с приоритетно внимание в рамките на финансовите инструменти на Общността.

(26)

Следователно Решение № 1692/96/ЕО трябва да бъде съответно изменено,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение № 1692/96/ЕО се изменя, както следва:

1.

В член 2, параграф 1 датата „2010 г.“ се заменя с „2020 г.“

2.

В член 3, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.   Транспортните инфраструктури включват мрежи от автомобилни пътища, железни пътища и вътрешни водни пътища, морски магистрали, пристанища за вътрешно и морско корабоплаване, летища, както и други свързващи точки между отделните типове мрежи.“

3.

Член 5 се заменя със следния текст:

„Член 5

Приоритети

Като се вземат предвид целите, определени в член 2, и основните направления на мерките, предвидени в член 4, приоритетите са следните:

а)

установяването и развитието на ключовите връзки и свързващи звена между отделните мрежи, необходими за премахване на стеснените участъци в мрежите, пускането в действие на липсващите звена в тях и довършването на основните направления, в частност по техните трансгранични отсечки, да се преодолеят естествените прегради и да се подобри оперативната съвместимост на основните направления;

б)

установяването и развитието на инфраструктури, които ще насърчават взаимовръзките на националните мрежи за по-лесното свързване на островните региони или регионите, подобни на острови, както и регионите анклави, регионите, които са периферни и най-отдалечени спрямо централните региони на Общността, по-специално с оглед намаляването на завишените транспортни разходи в тези региони;

в)

мерките, необходими за постепенното въвеждане в действие на оперативно съвместима железопътна мрежа, която включва, там където това е изпълнимо, маршрути, приспособени за товарни превози;

г)

необходимите мерки за повишаване ефективността на морския транспорт на дълги и на къси разстояния и на вътрешното корабоплаване;

д)

необходимите мерки за интегриране на релсовия и въздушния транспорт, по-специално посредством железопътен достъп до летищата, в краен случай, както и необходимите инфраструктури и съоръжения;

е)

подобряване на капацитета и на ефективността на действащите и на новите инфраструктури, насърчаването на интермодалността и повишаване на безопасността и надеждността на мрежата чрез установяването и подобряването на интермодални терминали между различните видове транспорт и техните инфраструктури за достъп и/или благодарение на разполагането на интелигентни системи;

ж)

интеграция в областта на безопасността и на грижите за околната среда в рамките на създаването и прилагането на Трансевропейската транспортна мрежа;

з)

развитието на устойчива мобилност на хората и стоките съгласно стратегическите цели на Европейския съюз в областта на устойчивото развитие.“

4.

Член 8 се заменя със следния текст:

„Член 8

Опазване на околната среда

1.   По време на етапите на планиране и изпълнение на проектите държавите-членки вземат предвид опазването на околната среда, като осъществяват, съгласно Директива 85/337/ЕИО, оценки за въздействието върху околната среда на проектите от съвместен интерес в прилагане на Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (*) и Директива 92/43/ЕИО.

Считано от 21 юли 2004 г. държавите-членки извършват оценка на околната среда за плановете и програмите въз основа на тези проекти, най-вече относно тези, свързани с новите връзки или други важни форми на развитие на ключовите инфраструктури, съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г., отнасяща се до оценката на въздействието върху околната среда на някои планове и програми (**). Държавите-членки взимат предвид резултатите от оценката за околната среда при изработването на въпросните планове и програми, съгласно член 8 от въпросната директива.

2.   До 21 юли 2004 г. Комисията изработва, съгласувано с държавите-членки, подходящите методи за прилагането на стратегическата оценка на въздействието върху околната среда като целта е, inter alia, осигуряването на добра координация за избягване на повторните усилия и за постигане на по-лесно и ускорено провеждане на процеса на планиране на проектите и на трансграничните коридори.

Резултатите от тези дейности и от оценката за въздействието върху околната среда на проектите свързани с мрежите за пренос на електричество (TEN projects), осъществени от държавите-членки съгласно Директива 2001/42/ЕО се взимат предвид, според случая, от Комисията в нейния доклад за насоките, посочен в член 18, параграф 3, и в законодателните предложения относно ревизията на насоките, които евентуално се оказват необходими по силата на същата разпоредба.

(*)  ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36)."

(**)  ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30.“"

5.

В член 9, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   Мрежата включва също инфраструктурата за управление на движението, информацията за ползвателите, управлението на инцидентите и на спешните случаи и плащане на таксите по електронен път; тя се основава на активното сътрудничество между системите за управление на движението на европейски, национални и регионални равнища и доставчиците на информационни услуги относно трасетата и движението и на услуги с добавена стойност, като се полага грижа за необходимото допълване с приложенията, чието включване е улеснено в рамките на програмата за трансевропейските телекомуникационни мрежи.“

6.

Член 10 се заменя със следния текст:

„Член 10

Характеристики

1.   Железопътната мрежа е съставена от високоскоростна мрежа и конвенционална железопътна мрежа.

2.   Високоскоростната железопътна мрежа, която използва съществуващи или нови технологии, е съставена от:

а)

линии, специално построени за висока скорост, оборудвани за скорости, основно равни или по-високи от 250 км/ч;

б)

линии, специално устроени за висока скорост, оборудвани за скорости от порядъка на 200 км/ч;

в)

линии, специално устроени за висока скорост или линии, специално построени за висока скорост, свързани с високоскоростната железопътна мрежа, но които притежават специфични характеристики поради топографски ограничения или заради особености на околната среда, релефа или градската среда и по които скоростта трябва да бъде установявана индивидуално.

Тази високоскоростна железопътна мрежа е определена от съответните линии, посочени в приложение I. Основните изисквания и техническите спецификации за оперативна съвместимост, които се прилагат за високоскоростните железопътни линии, използващи съществуващи технологии, се определят съгласно Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на Трансевропейската високоскоростна железопътна система (***). Държавите-членки осведомяват предварително Комисията за откриването на всички високоскоростни линии и за техните технически характеристики.

3.   Конвенционалната железопътна мрежа е съставена от линии за конвенционален железопътен пътнически и товарен транспорт, включително железопътните връзки на комбинираните превози, посочени в член 14, достъпа до морските пристанища и до вътрешните пристанища от съвместен интерес, както и товарните терминали, отворени за всички оператори. Основните изисквания и техническите спецификации на оперативна съвместимост, приложими за конвенционалните железопътни линии, се определят съгласно Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно оперативната съвместимост на Трансевропейската конвенционална железопътна система (****).

4.   Железопътната мрежа включва инфраструктури и оборудването, което позволява интегрирането на железопътните и автомобилните услуги, както и, при необходимост, въздушните и морските. С оглед на това следва да се отделя особено внимание на връзките на регионалните летища с мрежата.

5.   Железопътната мрежа изпълнява най-малко една от следните функции:

а)

играе важна роля в железопътния пътнически трафик на големи разстояния;

б)

позволява, където е уместно, връзка с летищата;

в)

позволява достъп до регионалните и локални железопътни мрежи;

г)

улеснява товарния транспорт, като определя и развива основните линии, запазени за товарни превози, или направленията, по които товарните влакове имат приоритет;

д)

играе важна роля в комбинираните превози;

е)

позволява взаимовръзка, посредством пристанища от съвместен интерес, на морския транспорт на къси разстояния и вътрешното корабоплаване.

6.   Железопътната мрежа предоставя на ползвателите високо равнище на качество и на безопасност благодарение на приемствеността и на прогресивното прилагане на нейната оперативна съвместимост, по-специално посредством техническото хармонизиране и хармонизираната система за контрол-управление ERTMS, препоръчана за европейската железопътна мрежа. За тази цел Комисията е съставила план за разполагане на системата, съобразен с националните планове, която консултира държавите-членки.

(***)  ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 6. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1)."

(****)  ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 1.“"

7.

Член 11 се изменя, както следва:

а)

въвежда се следният параграф:

„3б.   Вътрешните пристанища от мрежата, оборудвани с приспособления за претоварване за интермодален транспорт или чийто годишен обем на товарния трафик е най-малко 500 000 тона, са посочени в приложение I.“;

б)

параграф 4 се заменя със следния текст:

„4.   Мрежата обхваща също и инфраструктурата за управление на трафика. Тя съдържа по-специално прилагането на оперативно съвместима и интелигентна система за трафика и за транспорта, наречена „Речна система за информация“, като целта е оптимизирането на наличния капацитет и на сигурността на мрежата за вътрешно корабоплаване, както и за подобряването на оперативната съвместимост с другите видове транспорт.“

8.

Въвежда се следният член:

„Член 12а

Морски магистрали

1.   Трансевропейската мрежа на морските магистрали предвижда концентрирането на товаропотоците по морски пътища с логистично предназначение, за да се подобрят съществуващите жизнеспособни връзки по море, които се ползват редовно и често за превоз на стоки между държавите-членки, или за създаването на нови. Целта е да се намали натоварването по пътищата и/или да се подобри обслужването на периферните и островни държави и региони. Морските магистрали не трябва да изключват комбинираните пътнически и товарни превози при условие, че товарните преобладават.

2.   Трансевропейската мрежа на морските магистрали е съставена от оборудването и инфраструктурите на най-малко две пристанища, разположени в две различни държави-членки. Това оборудване и инфраструктури включват елементи, най-малко в една държава-членка, каквито са пристанищното оборудване, електронните системи за логистично управление, процедурите за безопасност и административните и митнически процедури, както и инфраструктурите за пряк достъп по суша и море, включително средствата за осигуряване на корабоплаването в продължение на една година, по-специално предоставяне на разположение на драгажно оборудване и със създаване на условия за достъп през зимата с помощта на ледоразбивачи.

3.   Вътрешните водни пътища или каналите, както са определени в приложение I, които свързват две европейски водни магистрали или два участъка от тях и които допринасят значително за скъсяването на морските маршрути, постигането на по-висока ефективност и намаляването на времето за превоз, са част от Трансевропейската мрежа на морските магистрали.

4.   Проектите от съвместен интерес за Трансевропейската мрежа на морските магистрали се предлагат най-малкото от две държави-членки и трябва да отговарят на действителни нужди. Предложените проекти свързват в общ смисъл публичния и частния сектор според обстоятелствата, преди помощите, отпускани от националните бюджети, да са допълнени, ако е необходимо, от помощи, отпуснати от Общността, поставянето в конкурентни условия по един от следните начини:

а)

чрез публични покани за търгове, извършвани съвместно от засегнатите държави-членки, които предвиждат установяването на нови връзки от пристанище от категория А, определено в член 12, параграф 2, което те избират предварително във вътрешността на всяка морска зона, така както е определена в проект № 21 от приложение III;

б)

в степента, в която местонахождението на пристанищата е сравнимо, чрез публични покани за отправяне на предложения, извършвани съвместно от заинтересованите държави-членки и отправяни към консорциуми, които обединяват най-малко морските компании и пристанищата, разположени в една от морските зони така, както са определени в проект № 21 от приложение III.

5.   Проектите от съвместен интерес за Трансевропейската мрежа от морски магистрали:

обхващат оборудването и инфраструктурите, които съставляват мрежата от морски магистрали,

могат да включват, без да се засягат членове 87 и 88 от Договора, стартови помощи, ако, вследствие на поставянето в конкурентни условия, предвидено в параграф 4 на настоящия член, бъде оценена като необходима публична подкрепа за осигуряване на икономическата жизненост на проекта. Стартовите помощи са ограничени до две години и се отпускат единствено за подпомагане на покриването на надлежно оправданите инвестиционни разходи. Те не могат да надвишават минималната сума, оценена като необходима за стартирането на въпросните връзки. Помощите не трябва да довеждат до нарушаване на конкуренцията в засегнатите пазари, което би навредило на съвместния интерес,

могат да включват също и дейности, предлагащи по-обширни предимства и които не са свързани със специални пристанища, каквато е предоставянето на оборудване за операции, предвиждащи употреба на ледоразбивачи и драгажни операции, както и информационни системи, включително системи за управление на трафика и електронни съобщителни системи за докладване.

6.   Комисията представя на комитета, посочен в член 18, в тригодишен срок, първоначален списък на специфичните проекти, които са от съвместен интерес; в рамките на този списък тя конкретизира концепцията за морски магистрали. Този списък се предава също и на Европейския парламент.

7.   Проектите от съвместен интерес относно Трансевропейската мрежа на морските магистрали се предоставят на Комисията за одобрение.“

9.

В член 13 се добавя следният параграф:

„3.   Международните и вътрешни за Общността точки на взаимовръзка се свързват прогресивно с високоскоростните линии на железопътната мрежа, когато това е уместно. Мрежата включва инфраструктурите и съоръженията, които позволяват интегрирането на въздушните и железопътни превозни услуги и, където е уместно, морски превозни услуги.“

10.

Вмъква се следният раздел:

„РАЗДЕЛ 10a

КООРДИНАЦИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 17a

Европейски координатор

1.   За улесняване на координираното прилагане на някои проекти, в частност трансграничните проекти, или на части от трансгранични проекти, част от проектите, обявени за проекти от европейски интерес, посочени в член 19а, Комисията може да излъчи, съгласувано със засегнатите държави-членки и след консултация с Европейския парламент, лице, наречено „европейски координатор“. То действа от името и за сметка на Комисията. Неговата мисия е свързана обикновено с даден отделен проект, в частност в случаите на трансгранични проекти, но може, при необходимост, да бъде разширена до всички проекти по дадено основно осово направление. Европейският координатор установява във връзка със засегнатите държави-членки работен план за своите дейности.

2.   Европейският координатор се избира именно в зависимост от неговия опит с европейските институции и познанията му по въпросите, свързани с финансирането и социално-икономическата и екологична оценка на големите проекти.

3.   Решението на Комисията за излъчване на европейски координатор уточнява обстоятелствата и реда на извършване на задачите, посочени в параграф 5.

4.   Заинтересованите държави-членки си сътрудничат с европейския координатор и му предоставят необходимите сведения, за да му позволят да доведе до добър край задачите, посочени в параграф 5.

5.   Европейският координатор:

а)

в сътрудничество със заинтересуваните държави-членки допринася за доразвиването на съвместните методи на оценка на проектите и съветва, ако е уместно, инициаторите на проектите, за финансовото структуриране на проектите;

б)

всяка година предлага на вниманието на Европейския парламент, на Комисията и на заинтересованите държави-членки доклад за завършените проекти като част от прилагането на проектите, за които той отговаря, за новото развитие, на равнище регламентация или на друго равнище, които са в състояние да натежат върху характеристиките на проектите, както и за евентуалните трудности и препятствия, които могат да доведат до сериозно закъснение спрямо датите, посочени в приложение III;

в)

консултира, съвместно със заинтересованите държави-членки, регионалните и местни власти, операторите и ползвателите на средствата за транспорт, както и представителите на гражданското общество, за да очертае по-добре търсенето на транспортни услуги, възможностите за финансиране на инвестициите и типа услуги, които да се извършат за улесняване на достъпа до това финансиране.

6.   Без да се засягат приложимите процедури, предвидени в правото на Общността или в националното право, Комисията може да поиска становището на европейския координатор по време на проучването на заявленията за финансиране на проекти, влизащи в кръга на неговата мисия.“

11.

Член 18 се изменя, както следва:

а)

заглавието се заменя със следния текст:

„Комитет за мониторинг на насоките и за обмен на информация“;

б)

параграф 1 се заменя със следния текст:

„1.   Държавите-членки предоставят на Комисията съкратени версии на националните планове и програми, които са изработили за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа, по-специално относно проектите, обявени за проекти от европейски интерес, посочени в член 19а. Веднага след изработването на националните планове и програми, държавите-членки ги предават на Комисията за сведение.“;

в)

параграф 3 се изменя, както следва:

„3.   Комисията представя веднъж на всеки две години на Европейския парламент, на Съвета, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите доклад за прилагането на насоките, описани в настоящото решение. Комитетът, създаден по силата на параграф 2, подпомага Комисията за подготовката на този доклад. Докладът бива придружен, ако е необходимо, от законодателни предложения за ревизията на насоките. Ако е уместно, той включва измененията и допълненията на проектите, съответстващи на член 19, параграф 1, или добавя към списъка на приоритетните проекти, фигуриращи в приложение III, проекти, съобразени с цитираната по-горе разпоредба. Ревизията се отнася съвсем специално към проектите, допринасящи за териториалното сближаване на Европейския съюз съгласно член 19, параграф 1, буква д).“

12.

Член 19 се заменя със следния текст:

„Член 19

Приоритетни проекти

1.   Приоритетните проекти са проектите от съвместен интерес, посочени в член 7, чието проучване позволява да се провери дали те:

а)

имат за цел да премахнат стеснен участък или да попълнят липсващо звено от водещо осово направление в трансевропейската мрежа, в частност при трансграничните проекти, при проектите, които преминават през естествени препятствия, или при проектите, които включват трансгранична отсечка;

б)

са в такъв размер, че дългосрочно планиране на европейско равнище ще допринесе за значителна добавена стойност;

в)

предоставят, в общи линии, чисти потенциални социално-икономически предимства, както и други предимства от същия вид;

г)

подобряват в значителна степен мобилността на стоките и хората между държавите-членки и по такъв начин допринасят за оперативната съвместимост на националните мрежи;

д)

допринасят за териториалното сближаване на Европейския съюз, като интегрират мрежите на новите държави-членки и като подобряват връзките с периферните и островните региони;

е)

допринасят за устойчивото развитие на транспорта, като повишават безопасността и като намаляват вредите, нанесени на околната среда от транспорта, по-специално като допринасят за по-мащабното преминаване към железопътни превози, към интермодален транспорт, към вътрешно корабоплаване и към морски транспорт;

ж)

подпомагат ангажирането на заинтересованите държави-членки за осъществяването на навременни проучвания и на процедури за оценка за приключването на работите според предварителния календар въз основа на националните планове или всякакви други еквивалентни документи, отнасящи се до въпросния проект.

2.   Приоритетните проекти, работите по които трябва да започнат преди 2010 г., техните участъци, както и съгласуваните дати за приключване на работите, посочени в параграф 1, буква ж), са изброени в приложение III.

3.   Преди 2010 г. Комисията изработва доклад за състоянието на напредъка на работите и, където е уместно, предлага за изменение и допълнение списъка на приоритетните проекти, изброени в приложение III и отговарящи на условията, изложени в параграф 1.“

13.

Вмъкват се следните членове:

„Член 19а

Декларация за европейски интерес

1.   Приоритетните проекти, изброени в приложение III, се обявяват за проекти от европейски интерес. Тази декларация се прави изключително в съответствие с процедурата, предвидена в Договора и основаващите се на него законодателни актове.

2.   Без да се засяга правната им основа относно съответните финансови инструменти на Общността:

а)

държавите-членки, по време на представянето на техните проекти в рамките на Кохезионния фонд, съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1164/94 на Съвета от 16 май 1994 г., създаващ Кохезионен фонд (*****), дават съответното предимство на проектите, обявени за проекти от европейски интерес;

б)

държавите-членки при представянето на техните проекти с оглед бюджета, отделен за трансевропейските мрежи, съгласно членове 9 и 10 от Регламент (ЕО) № 2236/95 на Съвета от 18 септември 1995 г., определящ общите правила за отпускането на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи (******), отдават съответния приоритет на проектите, обявени за европейски интерес;

в)

Комисията насърчава държавите-членки да вземат предвид проектите, обявени за европейски интерес, при планирането на своите структурни фондове, в частност в регионите, зависещи от Цел 1, като се вземат предвид националните транспортни схеми, които попадат в приложното поле на наличните рамки за съдействие на Общността;

г)

Комисията гарантира, че страните-бенефициенти по програма ISPA, по време на представянето на техните проекти в рамките на този инструмент и съгласно членове 2 и 7 от Регламент (ЕО) № 1267/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. за установяване на предприсъединителен структурен инструмент (*******), дават съответното предимство на проектите, обявени за европейски интерес.

3.   Когато програмира своите финансови потребности, Комисията отдава изискваното предимство на проектите, обявени за европейски интерес.

4.   Ако се окаже, че стартирането на работите по един от проектите, обявени за европейски интерес, закъснява или ще закъснее сериозно спрямо крайния срок 2010 г., Комисията изисква от засегнатите държави-членки да посочат причините за това закъснение в срок от три месеца. Въз основа на дадения отговор Комисията консултира всички засегнати държави-членки, за да реши проблема, който е довел до закъснението.

Комисията може, при консултиране с комитета, създаден по силата на член 18, параграф 2, и в рамките на активно прилагане на проекта, обявен за европейски интерес и при спазване на принципа за пропорционалност, да предприеме съответните мерки. Засегнатите държави-членки имат възможността да формулират становища относно тези мерки преди тяхното изработване.

Европейският парламент се уведомява незабавно за всяка предприета мярка.

При приемането на тези мерки Комисията надлежно взима предвид отговорността на всяка от засегнатите държави-членки за закъснението и се въздържа да предприема мерки, които могат да навредят на осъществяването на проекта в държава-членка, която не е отговорна за това закъснение.

5.   Когато някой от проектите, обявени за европейски интерес, не е приключен в голямата си част в разумен срок след крайната дата, установена в приложение III, и всички заинтересовани държави-членки са отговорни за закъснението, Комисията преразглежда проекта съгласно процедурата, предвидена в параграф 4, за да оттегли класификацията на проекта като определен за европейски интерес, като прилага процедурата, предвидена в член 18, параграф 3. Комисията преразглежда във всички случаи проекта в края на период от петнадесет години след датата, на която проектът е бил обявен за европейски интерес по смисъла на настоящото решение.

6.   Пет години след приключването на даден проект, обявен за европейски интерес, или на някоя от неговите отсечки, заинтересованите държави-членки извършват оценка на социално-икономическия му ефект и въздействието му върху околната среда, включително отражението му върху обмена и свободното движение на хора и стоки между държавите-членки, върху териториалното сближаване и върху устойчивото развитие. Държавите-членки уведомяват Комисията за резултатите от тези оценки.

7.   Когато даден проект от европейски интерес съдържа трансгранична отсечка, неделима технически и финансово, заинтересованите държави-членки съобразяват своите процедури на оценка на социално-икономическия ефект на проекта и полагат усилия да проведат трансгранична анкета, предшестваща разрешението за строителство, и в рамките на наличното.

8.   Другите отсечки на проекти от европейски интерес се съобразяват двустранно или многостранно от държавите-членки, като всеки случай се разглежда поотделно.

9.   Координираните действия или трансграничните анкети, посочени в параграф 7, са приложими, без да се засягат задълженията, произтичащи от законодателството на Общността в областта на опазването на околната среда, по-специално що се отнася до оценката на въздействието върху околната среда. Заинтересованите държави-членки уведомяват Комисията за стартирането и за резултата от тези координирани действия или от тези трансгранични анкети. Комисията добавя тези сведения в доклада, посочен в член 18, параграф 3.

Член 19б

Трансгранични отсечки

В рамките на определени приоритетни проекти трансграничните отсечки между две държави-членки, включително морски магистрали, се определят от въпросните държави въз основа на критерии, определени от комитета, създаден по силата на член 18, параграф 2, и се съобщават на Комисията. Последните отговарят в частност на отсечките, неделими технически и финансово или за които заинтересованите държави-членки се ангажират съвместно да създадат обща структура.

(*****)  ОВ L 130, 25.5.1994 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 2003 г."

(******)  ОВ L 228, 23.9.1995 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 807/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 46)."

(*******)  ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 73). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 769/2004 (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 1).“"

14.

Членове 20 и 21 се отменят.

15.

Приложенията се изменят, както следва:

1.

В приложение I, раздели 2, 3, 4 и 6 и приложените картите се заменят по начина, посочен в приложение I на настоящото решение.

2.

В приложение III:

а)

заглавието се заменя с „Приоритетни проекти, работите по които следва да започнат преди 2010 г.“;

б)

съдържанието се заменя със текста в приложение II към настоящото решение.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 29 април 2004 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

M. McDOWELL


(1)  ОВ С 362 Е, 18.12.2001 г., стр. 205 и

ОВ С 20 Е, 28.1.2003 г., стр. 274.

(2)  ОВ С 125, 27.5.2002 г., стр. 75.

(3)  ОВ С 278, 14.11.2002 г., стр. 7.

(4)  Становища на Европейския парламент от 30 май 2002 г. (ОВ С 187 Е, 7.8.2003 г., стр. 130) и от 11 март 2004 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Обща позиция на Съвета от 14 април 2004 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Позиция на Европейския парламент от 21 април 2004 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(5)  ОВ L 228, 9.9.1996 г., стр.1. Решение, последно изменено с Договора за присъединяване от 2003 г.

(6)  ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30.

(7)  ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).

(8)  ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).

(9)  ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(10)  ОВ L 75, 15.3.2001 г., стр. 1.

(11)  ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 788/2004 (ОВ L 138, 30.4.2004 г., стр. 17).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I към Решение № 1692/96/ЕО се изменя, както следва:

1.

Раздели 2, 3 и 4 се заменят със следния текст:

„Раздел 2: Шосейна мрежа

2.0.

Европа

2.1.

Белгия

2.2.

Дания

2.3.

Германия

2.4.

Гърция

2.5.

Испания

2.6.

Франция

2.7.

Ирландия

2.8.

Италия

2.9.

Люксембург

2.10.

Нидерландия

2.11.

Австрия

2.12.

Португалия

2.13.

Финландия

2.14.

Швеция

2.15.

Обединеното кралство

Раздел 3: Железопътна мрежа

3.0.

Европа

3.1.

Белгия

3.2.

Дания

3.3.

Германия

3.4.

Гърция

3.5.

Испания

3.6.

Франция

3.7.

Ирландия

3.8.

Италия

3.9.

Люксембург

3.10.

Нидерландия

3.11.

Австрия

3.12.

Португалия

3.13.

Финландия

3.14.

Швеция

3.15.

Обединеното кралство

Раздел 4: Мрежа на вътрешните водни пътища и пристанищата за вътрешно корабоплаване“

2.

Раздел 6 се заменя със следния текст:

„Раздел 6: Летища

6.0.

Европа

6.1.

Белгия/Дания/Германия/Люксембург/Нидерландия/Австрия

6.2.

Гърция

6.3.

Испания/Португалия

6.4.

Франция

6.5.

Ирландия/Обединеното кралство

6.6.

Италия

6.7.

Финландия/Швеция“

3.

Следните карти заменят картите в Решение № 1692/96/ЕО:

Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение III към Решение 1692/96/ЕО се заменя със следния текст:

„ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИОРИТЕТНИ ПРОЕКТИ, РАБОТИТЕ ПО КОИТО СЛЕДВА ДА ЗАПОЧНАТ ПРЕДИ 2010 Г.

1.

Железопътно осово направление Берлин—Верона/Милано—Болоня—Неапол—Месина—Палермо:

Хале—Лайпциг—Нюрнберг (2015 г.),

Нюрнберг—Мюнхен (2006 г.),

Мюнхен—Куфщайн (2015 г.),

Куфщайн—Инсбрук (2009 г.),

тунел Бренер (2015 г.) трансгранична отсечка,

Верона—Неапол (2007 г.),

Милано—Болоня (2006 г.),

шосейно-железопътен мост над протока Месина—Палермо (2015 г.).

2.

Железопътно осово високоскоростно направление Париж—Брюксел—Кьолн—Амстердам—Лондон:

тунел под Ламанш—Лондон (2007 г.),

Брюксел—Лиеж—Кьолн (2007 г.),

Брюксел—Ротердам—Амстердам (2007 г.) (1).

3.

Осово високоскоростно железопътно направление в Югозападна Европа:

Лисабон—Порто—Мадрид (2011 г.) (2),

Мадрид—Барселона (2005 г.),

Барселона—Фигерас—Перпинян (2008 г.),

Перпинян—Монпелие (2015 г.),

Монпелие—Ним (2010 г.),

Мадрид—Витория—Ирун—Хендайе (2010 г.),

Ирун—Хендайе—Дакс, трансгранична отсечка (2010 г.),

Дакс—Бордо (2020 г.),

Бордо—Тур (2015 г.).

4.

Източно високоскоростно осово железопътно направление:

Париж—Бодрекур (2007 г.),

Мец—Люксембург (2007 г.),

Саарбрюкен—Манхайм (2007 г.).

5.

Линия Бетюве (2007 г.).

6.

Железопътно осово направление Лион—Триест—Дивача—Копер—Дивача—Любляна—Будапеща—украинската граница (3):

Лион—Сен Жан дьо Мориен (2015 г.),

тунел Мон—Сени (2015—2017 г.),трансгранична отсечка,

Бусолено—Торино (2011 г.),

Торино—Венеция (2010 г.),

Венеция—Ронки (юг)—Триест—Дивача (2015 г.),

Копер—Дивача—Любляна (2015 г.),

Любляна—Будапеща (2015 г.).

7.

Автомагистрално осово направление Игуменица—Патра—Атина—София—Будапеща:

Виа Игнация (2006 г.),

Пате (2008 г.),

автомагистрала София—Кулата—границата Гърция/България (2010 г.) с Промахон—Кулата като трансгранична отсечка,

автомагистрала Надлач—Сибиу (разклонение към Букурещ и Констанца) (2007 г.).

8.

Интермодално осово направление Португалия—Испания—останалата част на Европа (4):

железопътна линия Коруня—Лисабон—Синеш (2010 г.),

железопътна линия Лисабон—Валядолид (2010 г.),

железопътна линия Лисабон—Фаро (2004 г.),

автомагистрала Лисабон—Валядолид (2010 г.),

автомагистрала Ла Коруня—Лисабон (2003 г.),

автомагистрала Севиля—Лисабон (приключена през 2001 г.),

ново летище в Лисабон (2015 г.).

9.

Железопътно осово направление Корк—Дъблин—Белфаст—Странраер (5) (2001 г.).

10.

Малпенса (приключено през 2001 г.) (6).

11.

Постоянна връзка към Йоресунд (приключена през 2000 г.) (6).

12.

Железопътно-шосейно направление северен триъгълник:

шосейни и железопътни проекти в Швеция (7) (2010 г.),

автомагистрала Хелзинки—Турку (2010 г.),

железопътна линия Керава—Лахти (2006 г.),

автомагистрала Хелзинки—Ваалимаа (2015 г.),

железопътна линия Хелзинки—Вайниккала (границата с Русия) (2014 г.).

13.

Шосейно осово направление Обединено кралство—Ирландия—Бенелюкс (2010 г.).

14.

Основна линия от Западното крайбрежие (2007 г.).

15.

Галилео (2008 г.).

16.

Железопътно товарно осово направление Синеш—Мадрид—Париж:

ново транспиренейско железопътно направление с голям капацитет,

железопътна линия Синеш—Бадахоз (2010 г.),

железопътна линия Алгесирас—Бобадийя (2010 г.).

17.

Железопътно направление Париж—Страсбург—Щутгарт—Виена—Братислава:

Бодрекур—Страсбург—Щутгарт (2015 г.) с моста на Кел като трансгранична отсечка

Щутгарт—Улм (2012 г.),

Мюнхен—Залцбург (2015 г.) трансгранична отсечка,

Залцбург—Виена (2012 г.),

Виена—Братислава (2010 г.) трансгранична отсечка.

18.

Направление плавателен канал Рейн—Мозел—Майн—Дунав (8):

Рейн—Мозел (2019 г.) с шлюза край Лане като трансгранична отсечка,

Вилсхофен—Щраубинг (2013 г.),

Виена—Братислава (2015 г.) трансгранична отсечка,

Палковичово—Мохач (2014 г.),

стеснени участъци в Румъния и България (2011 г.).

19.

Взаимодействие между високоскоростните железопътни линии на Иберийския полуостров:

Мадрид—Андалусия (2010 г.),

линия север—изток (2010 г.),

Мадрид—Леванте и Средиземно море (2010 г.),

коридор север—северозапад, включително Виго—Порто (2010 г.),

Естрамадура (2010 г.).

20.

Железопътно осово направление Фемарнбелт:

постоянна железопътно-шосейна връзка от Фемарнбелт (2014 г.),

железопътна линия за достъп до Дания от Йорезунд (2015 г.),

железопътна линия за достъп до Германия от Хамбург (2015 г.),

железопътна линия Хановер—Хамбург—Бремен (2015 г.).

21.

Морски магистрали

Проекти от съвместен интерес, изброени съгласно член 12а и отнасящи се до следните морски магистрали:

морска магистрала Балтийско море (свързва държавите-членки с излаз на Балтийско море с тези от Централна и Западна Европа, включително направлението, преминаващо по канала Северно море—Балтийско море (Килски канал) (2010 г.),

морска магистрала Западна Европа (свързва Португалия и Испания през Атлантическата дъга със Северно море и Ирландско море) (2010 г.),

морска магистрала Югоизточна Европа (свързва Адриатическо море с Бяло море и с източно Средиземно море с цел обхващане на Кипър) (2010 г.),

морска магистрала Югозападна Европа (западно Средиземно море), свързва Испания, Франция, Италия и Малта и се свързва с морска магистрала Югоизточна Европа (9) (2010 г.).

22.

Железопътно направление Атина—София—Будапеща—Виена—Прага—Нюрнберг—Дрезден (10):

железопътна линия граница Гърция—България—Кулата—София—Видин—Калафат (2015 г.),

железопътна линия Гюргево—Брашов (към Букурещ и Констанца) (2010 г.),

железопътна линия Будапеща—Виена (2010 г.) трансгранична отсечка,

железопътна линия Бжецлав—Прага—Нюрнберг (2010 г.) с Нюрнберг—Прага като трансгранична отсечка,

железопътно направление Прага—Линц (2016 г.)

23.

Железопътно направление Гданск—Варшава—Бърно—Братислава—Виена (11):

железен път Гданск—Варшава—Катовице (2015 г.),

железен път Катовице—Бжецлав (2010 г.),

железен път Катовице—Жилина—Нове место n.V. (2010 г.).

24.

Железопътно направление Лион—Генуа—Базел—Дуисбург—Ротердам—Антверпен:

Лион—Мюлуз—Милхайм (12) с Мюлуз—Милхайм като трансгранична отсечка (2018 г.),

Генуа—Милано—Новара—швейцарската граница (2013 г.),

Базел—Карлсруе (2015 г.),

Франкфурт—Манхайм (2012 г.),

Дуисбург—Емерих (2009 г.) (13),

Айзернер Райн (Железния Рейн)—Рейдт—Антверпен, трансгранична отсечка (2010 г.).

25.

Автомагистрално осово направление Гданск—Бърно—Братислава—Виена (11):

автомагистрала Гданск—Катовице (2010 г.),

автомагистрала Катовице—Бърно—Жилина (2010 г.) трансгранична отсечка,

автомагистрала Бърно—Виена (2009 г.) трансгранична отсечка.

26.

Железопътно-шосейно направление Ирландия—Обединеното кралство—Континентална Европа:

железопътно-шосейно направление, което свързва Дъблин със Севера (Белфаст—Ларн) и с Юга (Корк) (2010 г.) (14),

железопътно-шосейно направление Хюл—Ливърпул (2015 г.),

железопътна линия Феликстоу—Нунийтън (2011 г.),

железопътна линия Кру—Холихед (2008 г.).

27.

„Рейл Балтика“ направление Варшава—Каунас—Рига—Талин—Хелзинки:

Варшава—Каунас (2010 г.),

Каунас—Рига (2014 г.),

Рига—Талин (2016 г.).

28.

„Юрокапрейл“ по железопътното направление Брюксел—Люксембург—Страсбург:

Брюксел—Люксембург—Страсбург (2012 г.).

29.

Железопътно осово направление от интермодален коридор Бяло море—Адриатическо море:

Козани—Каламбака—Игуменица (2012 г.),

Янина—Антирио—Рио—Каламата (2014 г.).

30.

Канал Сена—Шелт.

 

Подобрения в смисъл на възможност за навигация Дюлмон—Гент (2012—2014—2016 г.).

 

Компиен—Камбре (2012—2014—2016 г.).

В кавички е посочена предварително договорената дата на завършване на работите. Датите на завършване на работите по проекти от № 1 до № 20 и № 30 и подробностите за отсечките са посочените в доклада на групата на високо равнище, когато те са били действително определени.“


(1)  Включително двете гари за високоскоростни влакове в Ротердам и Амстердам, които не са били включени в проекта, одобрен от Европейския съвет в Есен през 1994 г.

(2)  Включително връзките Лисабон—Порто (2013 г.), Лисабон—Мадрид (2010 г.) и Авейро—Саламанка (2015 г.).

(3)  Части от това направление отговарят на Паневропейски коридор V.

(4)  Включително модернизацията на пристанищата и летищата (2015 г.) съгласно съдържанието, одобрено от Европейския съвет в Есен и Дъблин.

(5)  Ново увеличаване на капацитета по това направление бе решено през 2003 г.; добавено като отделен проект.

(6)  Приключен проект.

(7)  Няколко къси шосейни и железопътни отсечки ще бъдат завършени между 2010 и 2015 г.

(8)  Част от това направление отговаря на определението на Паневропейски коридор VII.

(9)  Включително към Черно море.

(10)  Това основно направление отговаря в голямата си част на определението на Паневропейски коридор IV.

(11)  Това основно направление отговаря в голямата си част на определението на Паневропейски коридор VI.

(12)  Включва високоскоростния влак TGV Рейн—Рона без западното разклонение.

(13)  Проект № 5 (линия от Бетюве) свързва Ротердам с Емерих.

(14)  Включва проект № 13 от Есен: шосейно направление Ирландия—Обединеното кралство—Бенелюкс.


Top