11/ 24

BG

Официален вестник на Европейския съюз

30

L 127/11

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

През 1987 г. Комисията наложи временно антидъмпингово мито (2) върху вноса на карбамид с произход, освен от други страни, и от бившия Съветски съюз. С Регламент (ЕИО) № 3339/87 (3), Съветът прие мерки по отношение на вноса на карбамид от, освен други страни, от бившия Съветски съюз. С Решение 89/143/ЕИО на Комисията (4) тези мерки бяха потвърдени. През март 1993 г. Комисията започна преглед на решението за приемане на мерки по вноса на карбамид с произход освен от други страни от бившия Съветски съюз (5). Това доведе до налагането на окончателно антидъмпингово мито с Регламент (EО) № 477/95 на Съвета (6) за карбамид с произход от руската федерация („Русия“). Размерът на наложеното мито беше разликата между 115 ECU за тон и окончателната цена, при условие на доставка границата на Общността, преди освобождаване от митница, ако тази цена е по-ниска.

(2)

През октомври 2000 г. започна антидъмпингово разследване относно вноса на карбамид с произход от Беларус, България, Хърватска, Египет, Естония, Латвия, Либия, Полша, Румъния и Украйна (7). Разследването тече в момента.

(3)

През септември 1999 г. Комисията публикува съобщение за предстоящо изтичане (8) на антидъмпинговите мерки върху вноса на карбамид с произход от Русия. Впоследствие Комисията получи заявление за преглед на тези мерки съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (EО) № 384/96 (9) („основния регламент“). Заявлението беше депозирано на 3 декември 1999 г. от Европейската асоциация на производителите на тор (ЕАПТ) от името на производители представляващи голяма част от производство на карбамид в Общността („засегнатия продукт“). Заявлението се основаваше на довода, че изтичането на мерките вероятно ще има за резултат продължаване на дъмпинг и нанасяне на вреда на промишлеността в Общността.

(4)

Като определи, след консултация с Консултативния комитет, че съществуват достатъчно доказателства за започването на преглед, Комисията започна разследване съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент през март 2000 г. (9).

(5)

Периодът на разследване за продължаване на дъмпинг и нанасяне на вреда обхвана периода от 1 януари 1999 г. до 31 декември 1999 г. („ПР“). Проучването на релевантни тенденции за оценка на продължаването или повтарянето на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 януари 1996 г. до края на ПР.

(6)

Комисията официално посъветва производителите-заявители от Общността, производителите износители в Русия, вносителите, потребителите и асоциациите, за които се знае, че са засегнати, и представителите на засегнатата държава-износител за започването на прегледа. Комисията изпрати въпросници до производителите износители, производителите в Общността, вносителите, потребителите и асоциациите, за които се знае че са засегнати и до тези, които се представиха в границите на времето, определено в уведомлението за започване на разследване. В допълнение, единственият производител в Словашката република, която беше считана като подходяща държава-аналог, беше поканен и му беше изпратен въпросник.

(7)

Единадесет производители от Общността, един производител от държавата-аналог, един вносител, една асоциация на потребителите и един потребител отговориха на въпросниците. По отношение на засегнатата държава-износител не бяха получени отговори на въпросниците.

(8)

Комисията потърси и провери цялата информация, която тя счете за необходима за целта на определянето на продължаване или отново прибягване до дъмпинг и ощетяване и за интереса на Общността. Комисията даде също така на директно засегнатите страни възможността да изложат своите виждания писмено и при молба чрез изслушване.

(9)

Бяха извършени посещения с цел проверка в помещенията на следните компании:

(10)

Засегнатият с тази процедура продукт е същият, както и при предишното разследване, т.e. карбамид. Той се произвежда главно от амоняк, който от своя страна се произвежда от природен газ. Той може да поема течна или твърда форма. Карбамид в твърда форма може да се използва за земеделски и промишлени цели. Земеделският тип карбамид може да се използва или за тор, който се разпръсква в почвата, или като добавка в храната за животни. Промишленият тип карбамид е суровина за някои лепила и пластмаси. Течният карбамид може да се използва и като тор и за промишлени цели. Всички видове карбамид имат същите основни физични и химични характеристики и могат да се разглеждат за целите на настоящия преглед като един продукт.

(11)

Засегнатият продукт попада в кодове по КН 3102 10 10 и 3102 10 90. Една асоциация на вносителите твърдеше, че карбамид, внесен под код по КН 3102 10 90, следва да се изключи от настоящия преглед, тъй като не е имало подобен внос години наред.

(12)

По отношение на това твърдение следва да се отбележи, че дори ако няма внос години наред с код по КН 3102 10 90, продуктът, който се класифицира в този код по КН, ясно принадлежи на единствената категория на продукта, която формира засегнатия продукт и нещо повече, той не може да се изключва, че подобен внос няма да бъде извършен в бъдеще.

(13)

Разследването показа, че произведеният и продаден продукт от производителите в Общността на пазара в Общността прилича във всяко отношение на карбамида, произведен в Русия и внесен в Общността. Затова той се счита за подобен продукт по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент. Беше констатирано също така, че карбамидът, изнесен от Русия за Общността, и карбамидът, произведен и продаден на вътрешния пазар на Словакия, която служеше за държава-аналог, са подобни.

(14)

Съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент, беше проучено дали изтичането на мерките би довело до продължаване на дъмпинга.

(15)

По време на ПР 25 хил. тона карбамид са били внесени от Русия (в сравнение със 117 хил. тона, внесени по време на предишния ПР (1992 г.) и 271 хил. тона през 1986 г.). Това представлява пазарен дял от 0,4 %.

(16)

Нормалната стойност се базираше, съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент, на информация, получена от страна с пазарна икономика, където засегнатият продукт се произвежда и продава. В уведомлението за започване на разследване Комисията предложи Словашката република като подходяща държава-аналог поради факта, че тя беше използвана като държава-аналог в последното разследване и че производствените процеси и достъпът до суровини в Словашката република са сравними с тези, преобладаващи в Русия.

(17)

Една асоциация на вносителите възрази на избора на Словашката република за държава-аналог поради следните причини: Словашката република, за разлика от Русия, няма производство на природен газ. Тъй като газът е основна суровина за производството на карбамид, той е основен елемент в цената на крайния продукт. Нещо повече, твърдеше се, че Словашката република е тотално зависима от руския газ и плаща много висока цена за него. Затова се твърдеше, че използването на Словашката република като държава-аналог би повишило изкуствено нормалната стойност и по този начин би довело до изкуствено висок дъмпингов марж.

(18)

Второ, асоциацията на вносителите посочи, че предвид важността на газта при производството на карбамид, всяка държава-аналог в този случай би трябвало да е държава-производителка на газ. Асоциацията на вносителите предложи Норвегия, Канада или Саудитска Арабия като алтернативни държави-аналог.

(19)

По отношение на първото твърдение следва да се посочи, че цените на руския газ са силно дисконтирани на руския пазар и не са определени на пазарна основа. В допълнение, не беше представено никакво доказателство, че цените на газа на словашкия пазар са по-високи от цените на газа в други пазарни икономики. Нито пък Комисията констатира какъвто и да е признак, че това е наистина случаят при сравняване на цените на газа в Словакия по време на ПР с цените на газа в други пазарни икономики. Затова не може да се приеме, че изборът на Словашката република като държава-аналог служи за изкуствено повишаване на нормалната стойност. По отношение на втория аргумент, Комисията анализира дали някоя от предложените държави са по-подходящи. Очевидно Норвегия не би била подходящ избор поради факта, че тя не произвежда карбамид. Саудитска Арабия беше счетена за неподходяща, тъй като законодателството на държавата позволява изкуствено ниски цени на суровините за националната промишленост, която използва природен газ и дава инвестиционен стимул за своята торова промишленост. По отношение на Канада не можеше да се получи никакво сътрудничество от канадската карбамидна промишленост.

(20)

Затова изборът на Словашката република като държава-аналог беше потвърден поради следните мотиви: тя е била използвана като държава-аналог в предишното разследване; производствените процеси и достъпа до суровини в Словашката република са сравними с тези, преобладаващи в Русия; цените на природния газ в Словашката република бяха конкурентни и не по-високи от цените на газта в другите пазарни икономики; можеше да се получи висока степен на сътрудничество от тази държава. Единственият словашки производител се съгласи да сътрудничи в разследването и беше установено също така че вътрешните продажби, извършени от този производител са представителни в сравнение с обема на износа за Общността от Русия.

(21)

На тази основа беше направено заключението, че Словашката република е подходящ и разумен избор на държава-аналог за установяване на нормалната стойност на вноса на карбамид с произход от Русия.

(22)

Първо, беше проучено дали вътрешните продажби, направени от сътрудничещия словашки производител, са представителни при сравняването им със засегнатия от разследването внос в Общността. В този контекст както и беше счетено за подходящо да се изключат продажбите на свързани страни като новоизвършени в обичайния курс на търговия. След изключването на последните продажби беше установено, че директните продажби на сътрудничещия словашки производител са достатъчно представителни, тъй като те са били направени в значителни количества, измерени на фона на средния обем на износа, регистриран като продаден в Общността от производителите износители от Русия по време на ПР.

(23)

Тогава беше установено, че тези директни продажби към несвързани клиенти биха могли да се считат като направени в обичайния курс на търговия, сравнявайки вътрешните цени и производствените разходи.

(24)

Затова нормалната стойност беше получена като средна претеглена от актуалните цени на всички директни продажби на несвързани клиенти на словашкия пазар.

(25)

Тъй като нито един производител износител не сътрудничи, експортната цена беше определена въз основа на наличните факти съгласно член 18, параграф 1 от основния регламент. В този случай това беше чрез позоваване на средната вносна цена, отчетена от Евростат.

(26)

Тъй като карбамидът е насипен продукт с транспортни разходи, представляващи голяма част от продажната цена, беше счетено за подходящо сравнението да се извърши на база условие на доставка франко завода. Наложителна отстъпка под формата на изравняване беше направена за разликите засягащи сравнимостта на цената съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент. По-специално, беше направено изравняване на нормалната стойност за разходите за опаковане, докато експортна цена беше изравнена за транспортните разходи, направени в Русия и навлото от Русия до Общността въз основа на информация, съдържаща се в заявлението и друга налична информация.

(27)

Съгласно член 2, параграф 11 от основния регламент, дъмпинговият марж беше определен чрез сравняване на претеглената средна нормална стойност в държавата-аналог със средната експортна цена за тон, базирана на данни от Евростат.

(28)

Сравнението показа съществуването на значителен дъмпинг (над 35 %). По този начин, степента на дъмпинга е по-висока, отколкото в предишното разследване (28,2 %).

(29)

Нищо констатирано по време на разследването не предполага, че констатираното равнище на дъмпинг би изчезнало или дори би намаляло ако се премахнат антидъмпинговите мерки. Затова беше направено заключението, че ако мерките се премахнат, има вероятност вносът от Русия да продължи на дъмпингови цени. Въпреки това, с оглед на ограничения износ по време на ПР, беше счетено за подходящо да се проучи също така дали има вероятност за прибягване отново към дъмпинг при увеличени експортни обеми ако съществуващите мерки се премахнат.

(30)

Както беше посочено по-горе, беше констатирано, че вносът в Общността е направен при дъмпингови цени. Въпреки това, вносът по време на ПР е бил нисък (0,4 % от потреблението в Общността). Затова беше проучено по-нататък дали други обстоятелства биха показали вероятност за прибягване отново към по-нататъшен дъмпингов внос, ако мерките се премахнат.

(31)

В отсъствието на сътрудничество от руските износители Комисията, съгласно член 18, параграф 1 от основния регламент, базира своя анализ върху информация, предоставена в заявлението за преглед както и върху информация, получена от независимо специализирано проучване на пазара, представено от заявителя в курса на разследването.

(32)

Според гореспоменатите източници, руският производствен капацитет на карбамид в последните години се оценява на около 5 300 хил. тона годишно. Същите източници определят действителното руско производство на около 3 700 хил. тона годишно. В резултат на това руските производители биха били в положение да произвеждат допълнителни 1 600 хил. тона годишно, представляващи 26,5 % от потреблението в Общността през 1999 г.

(33)

Що се отнася до възможността за увеличени руски продажби на пазарите на трети държави, Комисията откри, че износът на руски карбамид за трети държави вече се осъществява. През 1999 г. са били регистрирани големи обеми износ за Бразилия, Мексико и Турция и няма признаци, че вътрешното потребление в тези държави ще се увеличи значително в следващите години. Затова е малко вероятно тези пазари да погълнат изцяло каквито и да е допълнителни количества, които руските производители имат капацитет да произведат.

(34)

Относно експортните цени беше констатирано, че цената на руския материал, продаван на бразилския, мексиканския и турския пазари, е значително под равнището на цената за руските доставки за Общността.

(35)

Затова вносът в Бразилия, Мексико и Турция изглежда е направен на цени, които са дъмпингови в по-голяма степен, отколкото руския внос в Общността.

(36)

Предвид близостта на руските производители до европейския пазар и по-високата възможна граница на експортните цени там, възможно е най-малко част от руския износ за Бразилия, Мексико и Турция да се пренасочи към Общността, ако мерките бъдат премахнати.

(37)

Големият неизползван руски производствен капацитет, значителните руски експортни обеми за Бразилия, Мексико и Турция и ниското равнище на цената за този износ (дори по-ниски, отколкото руските експортните цени за Общността, които вече са дъмпингови в значителна степен и които по принцип са по-ниски от цените на промишлеността в Общността) показват, че има вероятност изтичането на настоящите антидъмпингови мерки срещу вноса на засегнатия продукт от Русия да доведе до прибягване отново до значителни обеми на дъмпингов внос на пазара в Общността.

(38)

Без мерки, руските износни обеми наистина биха могли лесно да достигнат равнищата на предишния ПР, 117 хил. тона, или дори равнищата през 1994 г., 300 хил. тона. Това е още по-вероятно предвид близостта на Русия до пазара на Общността. Руските експортни цени при внос в Бразилия, Мексико и Турция по време на ПР могат да послужат като индикация за ценовото равнище на възможния бъдещ износ за Общността. В резултат на това има вероятност от прибягване отново към дъмпинг в значителни обеми.

(39)

Разследването установи, че по време на ПР 11 производители-заявители в Общността са представлявали повече от 85 % от производство в Общността на карбамид. Затова те представляват промишлеността в Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

(40)

Очевидното потребление на карбамид в Общността беше установено въз основа на продадените обеми от промишлеността в Общността на пазара в Общността, продадените обеми на други производители в Общността, както и вноса в Общността на карбамид от засегнатата страна и всички други трети държави. Производството за вътрешно ползване не беше взето под внимание при определяне на потреблението в Общността, тъй като това производство не е продадено на свободния пазар, а е обработено по-нататък в различни крайни продукти, за които разглеждания продукт е само един от компонентите. Промишлеността в Общността не е внасяла или купувала по друг начин карбамид за вътрешно ползване. Затова продажбите на карбамид, произведен за и използван от вътрешния пазар на общността не бяха в конкуренция с продажбите на карбамид, произведен и продаден на невътрешен пазар и поради това беше малко вероятно да са предмет на ефектите от дъмпинговия внос.

(41)

На тази основа потреблението постепенно се увеличи с 25,8 % по време на разглеждания период от около 4,8 милиона тона през 1996 г. на около 6 милиона тона в ПР.

(42)

Следва да се отбележи, че вносните обеми от Русия бяха все още значителни между 1990 г. и 1994 г. достигайки равнище от 300 хил. тона през 1994 г.. По това време антидъмпинговите мерки бяха в сила под формата на доброволна гаранция. Въз основа на цифрите на Евростат, след като формата на мярката беше променена в мито през 1995 г., имаше рязък спад между 1995 г. и 1996 г.. Причина за този спад беше промяната във формата на мярката. След това вносните обеми останаха стабилни между 1996 г. и 1998 г. и значително паднаха отново през ПР. Не може да се изключи, че значително нарастване на износа за Общността от други трети държави допринесе за този спад.

(43)

Пазарният дял на вноса от засегнатата страна в Общността намаля от 0,9 % през 1996 г. на 0,4 % през ПР.

(44)

Средните вносни CIF цени на засегнатия внос се увеличиха значително след налагането на антидъмпинговото мито, базирано на минимална вносна цена през 1995 г.. Тъй като от 1998 г., беше констатирано, че е настъпило значително намаление на вносните цени. Въпреки това, от 1997 г. и дори по-забележимо след 1998 г., руските цени на карбамида са били на най-високото равнище от диапазона на начисляваните цени в Общността от производителите износители от други трети държави, което отчасти обяснява защо вносът с произход от Русия не е могъл да спечели пазарен дял.

(45)

Една асоциация на вносителите твърдеше, че Комисията следва, за целите на ценовите сравнения, да вземе предвид качествените разлики между руския карбамид и карбамида, произведен от промишлеността в Общността. В това отношение прилаганите понастоящем мерки включват 10 % изравняване за качество. Нещо повече, обхватът на прегледа при изтичането на мерките, за разлика от обхвата на някои междинни прегледи, не изисква нови изчисления на маржа на вредата, основани на ценовите сравнения.

(46)

Общото производство на карбамид от промишлеността в Общността за продажба на пазара в Общността, т.e. като се изключва производството за вътрешно ползване, което представляваше около 25 % от общото производство, се е увеличило с 7,5 % между 1996 г. и ПР. Значително увеличение е настъпило между 1996 г. и 1997 г., докато производството слабо е паднало между 1998 г. и ПР.

(47)

Темпът на използване на капацитета беше относително стабилен около 86 % през 1996 г. и 1997 г. След това той е намалял до 84,7 % през 1998 г. и до 82,5 % по време на ПР.

(48)

Въпреки това, използваният амоняк за производството на карбамид може да се използва и за производството на други видове тор. Темпът на използване на капацитета за производството на карбамид, както и неговото развитие съответно също е засегнато от разработването на други видове тор.

(49)

Общият обем на продажбите от промишлеността в Общността на пазара в Общността се е увеличил от около 3,2 милиона тона през 1996 г. на около 3,8 милиона тона през ПР, което представлява увеличение от 17 %. Нарастването на продажбите е било най- забележително между 1997 г. и 1998 г.

(50)

Равнището на запаси не се счита за валиден индикатор за ощетяване поради сезонния характер на продажбите, поради факта, че карбамидът, използван за вътрешно потребление, се съхранява заедно с карбамида, продаван като такъв на пазара, и поради факта, че карбамидът частично се съхранява от самите производители и частично от кооперативи от фермери.

(51)

В цялостния разширяващ се пазар, въпреки увеличението в обемите на продажбите, пазарният дял на промишлеността в Общността от пазара на Общността е спаднал от около 67 % през 1996 г. на около 63 % през ПР, без да се възползва по този начин от разширяването на пазара.

(52)

Средната продажна цена на промишлеността в Общността е падала всяка година от 1996 г. до ПР, водейки до цялостно намаление от почти 40 % между 1996 г. и ПР в съответствие с тенденциите на общата цена на пазара. Факторите, имащи влияние върху тази тенденция, се оказва, че са наличието на внос от други трети държави на пазара в Общността и констатираният дъмпинг относно други видове тор, като разтвори на амониев нитрат и на карбамиден амониев нитрат, които имаха депресивен ефект върху цената на всички нитратни торове. Нещо повече, следва да се отбележи, че през април 1997 г. Китайската народна република наложи забрана за внос на карбамид. Китайският пазар е грубо четири пъти по-голям от пазара в Общността и беше, преди това решение, снабдяван главно чрез внос. Забраната за внос имаше ефект върху цените на карбамида в Общността, тъй като много трети държави доставяха значителна част от своя износ на Китайската народна република. Падащите цени на енергията (природния газ като основна суровина за производството на карбамид) може също да са имали въздействие върху продажните цени.

(53)

Доходността на промишлеността в Общността, изразена като процент от нетната продажна стойност, е намаляла постепенно между 1996 г. и ПР. Тази тенденция трябва да се разглежда в светлината на еволюцията на цената, което наистина показа сходен модел. Доходността е станала отрицателна през 1998 г. и равнището на загубите се е увеличило значително през ПР.

(54)

Възвръщаемостта на инвестиции последва тенденцията на намаляване при доходността по време на разглеждания период. Тази негативна тенденция е дори по-забележима поради общия ефект от намаление в доходността и увеличение в инвестициите.

(55)

Паричният поток, генериран от промишлеността в Общността във връзка с продажбите на карбамид, последва много отблизо тенденциите на доходността.

(56)

Компаниите произвеждащи карбамид образуват част от по-големи групировки. Не бяха докладвани никакви трудности.

(57)

Заетост е намаляла от 1 638 заети през 1996 г. на 1 469 заети през ПР, намаление от около 10 %. Производителността постепенно се е увеличила по време на преглеждания период. По отношение на заплатите, те са паднали през 1997 г., но след това са следвали тенденциите на производителността.

(58)

Промишлеността в Общността е извършила значителни инвестиции между 1996 г. и ПР. Следва да се отбележи, че инвестиции направени в заводи за амоняк, които са с нарастващи инвестиции, също са включени частично. Инвестициите са били свързани основно с директни инвестиции в завод и машини за карбамидни и амониеви производствени процеси.

(59)

Вносният обем на карбамид от трети държави, различни от Русия, се е увеличил между 1996 г. и ПР с около 665 хил. тона, от 1 187 хил. тона на 1 852 хил. тона, въз основа на Евростат.

(60)

Изглежда, че това увеличение следва да се разглежда в светлината на забраната за внос на карбамид в Китайската народна република през април 1997 г., която е подтикнала някои държави да пренасочат своя износ към други държави. Тези други трети държави са увеличили своя пазарен дял в Общността с 6 процентни пункта между 1996 г. и ПР. Съответните средни вносни цени CIF, базирани на Евростат, значително са паднали между 1996 г. и ПР.

(61)

Докато потреблението на пазара в Общността се е увеличило през 1996 г., т.e. незабавно след налагането на митото през 1995 г., пазарният дял на Русия вече е бил паднал под 1 %. Средната цена на този внос, както е декларирана пред митницата, е паднала и по време на ПР е била под минималната вносна цена от 115 ECU/тон. Руският внос не е бил в състояние да спечели пазарни дялове, което се е дължало също така на нарастващото присъствие на други трети държави на пазара в Общността, цените на които са били по-ниски от руските от 1997 г.

(62)

Очакваното подобрение на положението на промишлеността в Общността не се е материализирало по принцип поради увеличеното присъствие на доставчици от други трети държави на пазара. Докато производството и обемите на продажбите са се увеличили, други икономически показатели значително са се влошили, т.e. използване на капацитета, пазарен дял, цени, доходност, възвращаемост на инвестициите, паричен поток, заетост. По-специално рязкото понижаване на продажните цени на промишлеността в Общността е имало отрицателен ефект върху нейната доходност. Това положение следва да се разглежда в светлината на увеличеното присъствие на пазара на Общността на внос от други трети държави, които са спечелили значителни пазарни дялове след налагането на мерките. Следва да се отбележи, че е започнало антидъмпингово разследване през октомври 2000 г. относно вноса на карбамид с произход от редица други трети държави (Беларус, България, Хърватска, Египет, Естония, Латвия, Либия, Полша, Румъния и Украйна). Промишлеността в Общността затова е все още в трудно положение.

(63)

По отношение на възможния ефект върху промишлеността в Общността от изтичането на мерките в сила, бяха разгледани следните фактори в съответствие с елементите, събрани в изложения на факти 37 и 38.

(64)

Има ясни индикации, че вносът с произход от Русия ще продължи на дъмпингови цени. Нещо повече, има вероятност вносните обеми значително да се увеличат предвид потенциала на руските производители-износители да увеличат своето производство и износен обем с оглед на техния голям неизползван производствен капацитет. В допълнение, вътрешното потребление в Русия вероятно ще остане на относително ниски равнища в близко бъдеще.

(65)

Като се вземе предвид поведението на експортна цена на руските износители на пазарите на трети държави, а именно Бразилия, Турция и Мексико, има вероятност руските производители-износители да приемат агресивно ценово поведение в Общността, за да спечелят отново своите загубени пазарни дялове. Наистина, както е установено в предишни процедури относно торовете, дори малки обеми на ниска цена могат да имат значителни изкривяващи и ощетяващи ефекти върху пазара на тази стока.

(66)

Промишлеността в Общността все още е в затруднено положение, като се има предвид по-специално нейната доходност, която забележимо се е подобрила веднага след налагането на разглежданите мерки, но значително се е влошила отново след това. Предвид несигурното положение на промишлеността в Общността, възможните обеми и цени на вноса от Русия в резултат на всяко премахване на мерките биха подложили промишлеността в Общността на по-нататъшен риск. Тяхното въздействие върху промишлеността в Общността би било по всяка вероятност съществено.

(67)

Въз основа на горното, се прави извода, че ако мерките се премахнат, има вероятност от претърпяване на нова вреда от вноса на карбамид в Русия.

(68)

Съгласно член 21 от основния регламент беше проучено дали продължаването на съществуващите антидъмпингови мерки би било против интереса на Общността като цяло. Определянето на интереса на Общността беше базирано на оценката на всички различни засегнати интереси, т.e. тези на промишлеността в Общността, на вносителите и търговците, както и на потребителите на засегнатия продукт. За да се оцени възможното въздействие на продължаването или непродължаването на мерките, Комисията поиска информация от всички заинтересовани страни, споменати по-горе.

(69)

Следва да се припомни, че в предишното разследване се считаше, че приемането на мерки не е срещу интереса на Общността. Освен това следва да се отбележи, че настоящото разследване е преглед и по този начин анализира ситуация, при която антидъмпинговите мерки вече се прилагат. Затова настоящият преглед взе под внимание всяко неочаквано негативно въздействие върху заинтересованите страни по време на периода след налагането на мерките.

(70)

Комисията изпрати въпросници до 44 вносители, една асоциация на вносителите, пет асоциации на потребителите и един потребител на засегнатия продукт и получи отговори от един вносител, един потребител, една асоциация на потребителите и една асоциация на вносителите.

(71)

На тази основа беше проучено дали, въпреки заключенията относно дъмпинга, относно положението на промишлеността в Общността и относно вероятността за претърпяване отново на вреда от дъмпинг, съществуват убедителни причини, които биха могли да доведат до заключението, че не е в интерес на Общността да поддържа мерки в този специален случай.

(72)

Счите се, че без поддържането на антидъмпингови мерки, наложени при предишното разследване, вероятно е, че нанасящият вреда дъмпинг пак ще настъпи и че положението на промишлеността в Общността, което се е влошило по време на прегледа, ще се влоши още повече.

(73)

Промишлеността в Общността доказа, че е структурно-жизнена промишленост, способна да се приспособи към променящите се условия на пазара. Това беше показано по-специално от печалбите на промишлеността, постигнати до 1997 г., и нейните инвестиции в производствен капацитет. Успехът на тези усилия зависи до голяма степен от съществуването на честна конкуренция на пазара в Общността. В това отношение следва да се посочи, че през октомври 2000 г. беше започнато антидъмпингово разследване относно вноса на карбамид с произход от Беларус, България, Хърватска, Египет, Естония, Латвия, Либия, Полша, Румъния и Украйна. От друга страна, влошаването на заетостта, доходността и продажните цени беше такова, че промишлеността в Общността наскоро закри значителни капацитети за производството на азотни торове.

(74)

От 44 вносители, които получиха въпросници, само един отговори. По принцип той твърдеше, че е срещу продължаването на мерките. Въпреки това, предвид нищожната значимост на карбамида за неговия бизнес, беше направен изводът, че този вносител не би бил сериозно засегнат от продължаването на мерките.

(75)

С оглед на ниската степен на сътрудничество фактът, че вносителите обикновено боравят с широк кръг от торове, от които карбамидът е само един вид и фактът, че карбамидът беше наличен от многобройни други източници, които понастоящем не са предмет на антидъмпингови мерки, беше направено заключението, че всяко отрицателно въздействие на продължаването на мерките върху вносителите не би било убедителна причина срещу продължаването на мерките.

(76)

Потребителите на засегнатия продукт са главно фермери и компании, които произвеждат лепила и пластмаси. Комисията изпрати въпросници до няколко асоциации на потребителите на европейско и на национално равнище. Една асоциация на потребителите, представляващи 11 кооператива от фермери, и един потребител отговориха на въпросник. И двамата по принцип са срещу продължаването на мерките. Въпреки това, никой не използваше карбамид с произход от Русия по време на ПР. Членовете на асоциацията на потребителите купуваха много малки количества карбамид с произход от други източници през целия период на преглед. Индивидуалният потребител не беше срещал никакви проблеми за снабдяване с карбамид от други трети държави, докато мерките бяха в сила.

(77)

Трябва да се отбележи, че както беше установено и при предишните разследвания, торовете представляват само малка част от общите производствени разходи на фермерите. С оглед на горното и на ниската степен на сътрудничество беше направено заключението, че мерките, които са в сила, нямаха значително негативно въздействие върху потребителите на карбамид. В това отношение следва да се отбележи, че никой от потребителите не твърдеше, че е имало общо увеличение на цените на карбамида и/или намаляване на тяхната доходност, след като настоящите мерки са били наложени. С оглед на горното и като се вземе предвид ниската степен на сътрудничество, беше направено заключението, че което и да е негативно въздействие на продължаването на мерки върху потребителите не би било убедителна причина срещу продължаването на мерките.

(78)

Предвид горното беше направено заключението, че няма убедителни причини в интерес на Общността срещу продължаването на мерките.

(79)

Всички засегнати страни бяха информирани за основните факти и обсъждания въз основа на които имаше намерение да се препоръча подържането на съществуващото антидъмпингово мито по отношение на вноса на карбамид с произход от Русия. Беше им даден също така период от време, в който да направят изложения в резултат на това изказване. Не бяха получени никакви коментари, които да са от естеството да променят горните заключения.

(80)

От горното следва, че както е предвидено в член 11, параграф 2 от основния регламент, антидъмпинговите мерки понастоящем в сила по отношение на вноса на карбамид с произход от Русия следва да се запазят,