This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02013R1075-20131127
Regulation (EU) No 1075/2013 of the European Central Bank of 18 October 2013 concerning statistics on the assets and liabilities of financial vehicle corporations engaged in securitisation transactions (recast) (ECB/2013/40)
Consolidated text: Регламент (ЕС) № 1075/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 година относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (преработен текст) (ЕЦБ/2013/40)
Регламент (ЕС) № 1075/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 година относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (преработен текст) (ЕЦБ/2013/40)
- Date of document:
- 27/11/2013
- Date of effect:
- 27/11/2013
- Author:
- Европейска централна банка
- Form:
- Консолидиран текст
- Additional information:
- LASTMODIN
- Link
- Link
- Link
- Select all documents mentioning this document
- Consolidation: basic act:
- 32013R1075
2013R1075 — BG — 27.11.2013 — 000.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1075/2013 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА от 18 октомври 2013 година относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (преработен текст) (ОВ L 297, 7.11.2013, p.107) |
поправен от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1075/2013 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА
от 18 октомври 2013 година
относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции
(преработен текст)
(ЕЦБ/2013/40)
УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА,
като взе предвид Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 5 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка ( 1 ), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него,
като взе предвид становището на Европейската комисия,
като има предвид, че:|
(1) |
Тъй като е необходимо Регламент (ЕО) № 24/2009 на Европейската централна банка от 19 декември 2008 г. относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (ЕЦБ/2008/30) ( 2 ) да бъде съществено изменен, по-специално с оглед на Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз ( 3 ), той следва да бъде преработен от съображения за яснота. |
|
(2) |
В член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 се предвижда, че за изпълнението на изискванията си за статистическа отчетност, Европейската централна банка (ЕЦБ), подпомагана от националните централни банки (НЦБ), има правото да събира статистическа информация от общата съвкупност от отчетни единици и съобразно нуждите за изпълнение на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Съгласно член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 2533/98 дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции (наричани по-долу „ДСИЦ“), са част от общата съвкупност от отчетни единици за целите на изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, inter alia, в областта на паричната и финансовата статистика. Освен това член 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98 изисква ЕЦБ да определи действителната съвкупност от отчетни единици в рамките на общата съвкупност от отчетни единици и ѝ дава право частично или изцяло да освободи конкретни категории отчетни единици от изпълнение на изискванията ѝ за статистическа отчетност. |
|
(3) |
Целта на данните за ДСИЦ е да се предоставят на ЕЦБ подходящи статистически данни за финансовите дейности на подсектора на ДСИЦ в държавите членки, чиято парична единица е еврото (наричани по-долу „държави членки от еврозоната“), които се разглеждат като една икономическа територия. |
|
(4) |
Предвид тесните връзки между секюритизационните дейности на ДСИЦ и парично-финансовите институции (ПФИ) се изисква последователно, допълващо се и интегрирано отчитане от ДСИЦ и ПФИ. Поради това е необходимо статистическата информация, предоставена в съответствие с настоящия регламент, да се разглежда заедно с изискванията за данни, предоставяни от ПФИ, относно секюритизирани кредити, както е установено в Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33) ( 4 ). |
|
(5) |
Интегрираният подход за отчитане на ДСИЦ и ПФИ и дерогациите, предвидени в настоящия регламент, целят минимизиране на разходите по отчитането за отчетните единици и избягване на застъпване при отчитането на статистическа информация от ДСИЦ и ПФИ. |
|
(6) |
НЦБ следва да бъдат оправомощени да освобождават ДСИЦ от изисквания за статистическа отчетност, които биха предизвикали неоснователно високи разходи, сравнени с тяхната статистическа полза. |
|
(7) |
Въпреки че регламентите, приети от ЕЦБ, съгласно член 34.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Устава на ЕСЦБ“), не създават права и не възлагат задължения на държавите членки, чиято парична единица не е еврото (наричани по-долу „държави членки извън еврозоната“), член 5 от Устава на ЕСЦБ се прилага както към държавите членки от еврозоната, така и към държавите членки извън еврозоната. Съображение 17 от Регламент (ЕО) № 2533/98 припомня, че член 5 от Устава на ЕСЦБ, заедно с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, предполага задължение за организиране и прилагане на национално равнище на всички мерки, които държавите членки извън еврозоната считат за уместни при събирането на статистическата информация, необходима за изпълнение на изискванията на ЕЦБ за статистическа отчетност, както и своевременната им подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки от еврозоната. |
|
(8) |
Следва да се прилагат стандартите за защита и използване на поверителна статистическа информация, установени в член 8 от Регламент (ЕО) № 2533/98. |
|
(9) |
Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда, че ЕЦБ има правомощието да налага санкции на отчетните единици, които не спазват изискванията за статистическа отчетност, посочени в регламенти или решения на ЕЦБ, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Определения
За целите на настоящия регламент:
1. „ДСИЦ“ означава предприятие, което е създадено съгласно националното право или правото на Съюза по силата на едно от следните:
i) договорно право, като взаимен фонд, управляван от управляващи дружества;
ii) право за доверително управление;
iii) дружествено право, като акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност;
iv) друг подобен механизъм;
и чиято основна дейност отговаря едновременно на следните два критерия:
а) предприятието възнамерява да извършва или извършва една или повече секюритизационни транзакции и структурата му е предназначена да изолира задълженията за плащане на предприятието от тези на инициатора, или на застрахователното, или презастрахователното предприятие; и
б) предприятието емитира или възнамерява да емитира дългови ценни книжа, други дългови инструменти, дялови единици на секюритизационни фондове и/или финансови деривати (наричани по-долу „инструментите за финансиране“) и/или юридически или икономически притежава или може да притежава базови активи, използвани при емитиране на инструменти за финансиране, които се предлагат за продажба на обществеността или са продадени на базата на частни емисии.
Това определение не включва:
а) парично-финансови институции (ПФИ), както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33);
б) инвестиционни фондове (ИФ), както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1073/2013 на Европейската централна банка от 18 октомври 2013 г. относно статистиката на активите и пасивите на инвестиционните фондове (ЕЦБ/2013/38) ( 5 );
в) застрахователни предприятия или презастрахователни предприятия, както са определени в член 13 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) ( 6 );
г) лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които управляват и/или предлагат алтернативни инвестиционни фондове, както са определени в член 4, параграф 1 от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които попадат в приложното поле на Директива 2011/61/ЕС съгласно член 2 от нея ( 7 );
2. „секюритизация“ означава транзакция или схема, при която лице, което е отделено от инициатора или застрахователно или презастрахователно предприятие, и е създадено за, или обслужва целта на транзакцията или схемата, емитира инструменти за финансиране за инвеститори, и е изпълнено едно или повече от следните:
а) актив или съвкупност от активи, или част от тях, е прехвърлен на лице, което е отделено от инициатора и е създадено за, или обслужва целта на транзакцията или схемата, или чрез прехвърляне на правото на собственост или правото на ползване върху тези активи от инициатора, или чрез синдикиране;
б) кредитният риск на актива или съвкупността от активи, или част от тях, е прехвърлен чрез използването на кредитни деривати, гаранции или друг подобен механизъм на инвеститорите в инструментите за финансиране, емитирани от лице, което е отделено от инициатора и е създадено за, или обслужва целта на транзакцията или схемата;
в) застрахователните рискове са прехвърлени от застрахователно или презастрахователно предприятие на отделено лице, което е създадено за, или обслужва целта на транзакцията или схемата, при което лицето изцяло финансира своята експозиция към такива рискове чрез емитиране на инструменти за финансиране, а правата за изплащане на инвеститорите в тези инструменти са подчинени на презастрахователните задължения на лицето;
Когато са емитирани такива инструменти за финансиране, те не представляват задължения за плащане на инициатор или застрахователно или презастрахователно предприятие;
3. „инициатор“ означава лицето, прехвърлящо активи или съвкупност от активи, и/или кредитния риск на активите или на съвкупността от активи на секюритизационната структура;
4. „отчетна единица“ има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98;
5. „резидент“ има същото значение, както е определено в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98. За целите на настоящия регламент, ако за юридическо лице липсва физическо измерение, неговото постоянно пребиваване се определя от икономическата територия, съгласно чието право е учредено лицето. Ако лицето не е формално учредено, за критерий се използва юридическото седалище, по-точно държавата, чиято правна система урежда създаването и съществуването на лицето;
6. „съответна НЦБ“ е НЦБ на държава членка от еврозоната, в която ДСИЦ е резидент;
7. „предприемане на дейност“ означава всяка дейност, включително всякакви подготвителни мерки, свързани със секюритизацията, различни от самото установяване на лице, което не се очаква да започне секюритизационна дейност в следващите шест месеца. Всяка дейност, започната от ДСИЦ, след като секюритизационната дейност става обозрима, означава предприемане на дейност.
Член 2
Съвкупност от отчетни единици
1. ДСИЦ резиденти на територията на държави членки от еврозоната образуват общата съвкупност от отчетни единици. Общата съвкупност от отчетни единици подлежи на задължението, установено в член 3, параграф 2.
2. Действителната съвкупност от отчетни единици се състои от общата съвкупност от отчетни единици, с изключение на тези ДСИЦ, които съгласно член 5, параграф 1, буква в) са изцяло освободени от изисквания за статистическа отчетност. Действителната съвкупност от отчетни единици подлежи на изискванията за статистическа отчетност, установени в член 4, като се спазват дерогациите, установени в член 5. ДСИЦ, които са задължени да отчитат своите годишни финансови отчети съгласно член 5, параграф 3 или към които се прилагат ad hoc отчетни задължения съгласно член 5, параграф 5, образуват също част от действителната съвкупност от отчетни единици.
3. Ако ДСИЦ не е юридическо лице съгласно неговото национално право, лицата, които са правно овластени да представляват ДСИЦ, или при липса на формално представителство — лицата, които съгласно приложимото национално право носят отговорност за действията на ДСИЦ, се считат за отчетни единици съгласно настоящия регламент.
Член 3
Списък на ДСИЦ за статистически цели
1. Изпълнителният съвет съставя и поддържа за статистически цели списък на ДСИЦ, които образуват общата съвкупност от отчетни единици, към които се прилага настоящият регламент. ДСИЦ представят на НЦБ данните, които НЦБ изискват в съответствие с Насоки ЕЦБ/2007/9 от 1 август 2007 г. относно паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари ( 8 ). НЦБ и ЕЦБ правят достъпни този списък и неговите актуализации в подходяща форма, включително по електронен път, чрез интернет или, по искане от съответната отчетна единица, на хартия.
2. ДСИЦ информира съответната НЦБ за своето съществуване в срок до една седмица от датата, на която ДСИЦ е предприело дейност, независимо от това дали очаква да бъде обект на някое от изискванията за статистическа отчетност съгласно настоящия регламент.
3. Ако последният достъпен електронен вариант на посочения в параграф 1 списък е неточен, ЕЦБ не налага санкции на отчетна единица, която не е изпълнила надлежно изискванията за статистическа отчетност, доколкото изискването, посочено в параграф 2, е изпълнено и отчетната единица е разчитала добросъвестно на неправилния списък.
Член 4
Тримесечни изисквания за статистическа отчетност и правила за отчитане
1. Действителната съвкупност от отчетни единици предоставя на съответната НЦБ, на тримесечие, данни за салдата, финансовите транзакции и отписванията/намаляванията на стойността на активите и пасивите на ДСИЦ, в съответствие с приложения I и II.
2. НЦБ могат да събират статистическата информация за емитирани и притежавани от ДСИЦ ценни книжа, необходима за изпълнение на изискванията за статистическа отчетност по параграф 1, на база ценна книга по ценна книга, доколкото данните, посочени в параграф 1, могат да се извлекат съгласно минималните статистически стандарти, определени в приложение III. Без да се засягат изискванията за своевременност, изложени в член 6, НЦБ могат да изискват предоставянето на данни ценна книга по ценна книга за финансови транзакции с ценни книжа, притежавани от ДСИЦ в съответствие с един от подходите, посочени в приложение I, част I, раздел 2 от Регламент (ЕС) № 1011/2012 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2012/24) ( 9 ).
3. Без да се засягат правилата за отчитане, установени в приложение II, всички активи и пасиви на ДСИЦ се отчитат съгласно настоящия регламент в съответствие с правилата за отчитане, установени в съответното национално законодателство, транспониращо Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции ( 10 ). Счетоводните правила от съответното национално законодателство, транспониращо Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества ( 11 ), се прилагат за ДСИЦ, които не попадат в обхвата на националното законодателство, транспониращо Директива 86/635/ЕИО. Всички други относими национални или международни счетоводни стандарти или практики се прилагат за ДСИЦ, които не попадат в националното законодателство, транспониращо някоя от тези директиви.
4. Когато параграф 3 изисква отчитането на инструменти на база преоценка по текуща пазарна цена, НЦБ могат да освободят ДСИЦ от отчитането на тези инструменти на база преоценка по текуща пазарна цена, ако възникналите разходи за ДСИЦ биха били неоснователно високи. В този случай ДСИЦ прилагат оценката, използвана за целите на инвеститорските доклади.
5. Когато съгласно националните пазарни практики, наличните данни се отнасят до някоя дата в рамките на тримесечието, НЦБ могат да разрешат на отчетните единици да отчитат тези тримесечни данни, ако данните са съвместими и ако са взети предвид големите транзакции, настъпили между тази дата и края на тримесечието.
6. Вместо да предоставят данните за финансовите транзакции, посочени в параграф 1, отчетните единици могат, съгласувано със съответната НЦБ, да предоставят корекции от преоценка и други изменения в обема, които позволяват НЦБ да извлече финансовите транзакции.
7. Вместо да предоставят данни за отписвания/намалявания на стойността, посочени в параграф 1, отчетната единица може, съгласувано със съответната НЦБ, да предостави друга информация, която позволява на НЦБ да извлече необходимите данни за отписвания/намалявания на стойността.
Член 5
Дерогации
1. НЦБ могат да предоставят дерогации от изискванията за статистическа отчетност, посочени в член 4, както следва:
а) За кредити, предоставени от ПФИ от еврозоната, с разбивка по матуритет, сектор и резидентност на длъжниците, и където ПФИ продължават да обслужват секюритизираните кредити по смисъла на Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33), НЦБ могат да предоставят на ДСИЦ дерогации от отчитането на данни за тези кредити. Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33) предвижда тези данни да се отчитат.
б) НЦБ могат да освободят ДСИЦ от всички изисквания за статистическа отчетност, посочени в приложение I, освен от задължението да отчитат на тримесечие данни за салдата на общите активи в края на тримесечието, при условие че ДСИЦ, които допринасят за тримесечната сметка за агрегирани активи, представляват най-малко 95 % от общите активи по салда на ДСИЦ във всяка държава членка от еврозоната. НЦБ проверяват своевременно изпълнението на това условие, за да разрешат или оттеглят, ако е необходимо, всяка дерогация с действие от началото на всяка календарна година.
в) Доколкото данните, посочени в член 4, могат да се извлекат, съгласно минималните статистически стандарти, описани в приложение III, от други статистически, публични или надзорни източници на данни и без да се засягат букви а) и б), НЦБ могат, след консултиране с ЕЦБ, изцяло или частично да освободят отчетните единици от изискванията за статистическа отчетност, посочени в приложение I.
2. ДСИЦ могат да изберат, с предварителното съгласие на съответната НЦБ, да не използват дерогациите, посочени в параграф 1, и вместо това да изпълнят пълните изисквания за статистическа отчетност, определени в член 4.
3. ДСИЦ, които се ползват от дерогация по смисъла на параграф 1, буква в), предоставят годишните си счетоводни отчети на съответната НЦБ, ако те не са достъпни от публични източници, в рамките на шест месеца след края на отчетния период или възможно най-рано след това, съгласно приложимата национална правна практика, където ДСИЦ е резидент. Съответната НЦБ уведомява тези ДСИЦ, спрямо които се прилага това изискване за отчетност.
4. Съответната НЦБ оттегля дерогацията, установена в параграф 1, буква в), ако данните от статистически стандарти, сравними с тези, посочени в настоящия регламент, не са били предоставени навреме на съответната НЦБ за три последователни отчетни периода, независимо от всяко неизпълнение, по причина на съответното ДСИЦ. ДСИЦ започва отчитането на данни, както е посочено в член 4, не по-късно от три месеца от датата, на която съответната НЦБ е уведомила отчетните единици, че дерогацията е оттеглена.
5. Без да се засяга параграф 3, за да се отговори на изискванията, посочени в настоящия регламент, НЦБ могат да отправят ad hoc изисквания за статистическа отчетност към ДСИЦ, на които са предоставени дерогации по смисъла на параграф 1, буква в). ДСИЦ отчитат информацията, поискана на ad hoc база, в рамките на 15 работни дни след искането, направено от съответната НЦБ.
Член 6
Срокове
НЦБ представят на ЕЦБ данни за агрегирани тримесечни активи и пасиви, покриващи позициите на резидентни ДСИЦ, до края на работния ден на 28-ия работен ден, следващ края на тримесечието, за което се отнасят данните. НЦБ определят крайни срокове за получаване на данни от отчетните единици.
Член 7
Минимални стандарти и национални правила за отчитане
1. Отчетните единици спазват изискванията за статистическа отчетност, приложими спрямо тях, в съответствие с минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, предвидени в приложение III.
2. НЦБ определят и прилагат, в съответствие с националните изисквания, правилата за отчитане, които да бъдат спазвани от действителната съвкупност от отчетни единици. НЦБ гарантират, че тези правила за отчитане осигуряват изискуемата статистическа информация и позволяват точна проверка за съответствие с концепции и с минималните стандарти за предаване, точност и ревизии, предвидени в приложение III.
Член 8
Проверка и принудително събиране
НЦБ упражняват правото да проверяват или да събират принудително информацията, която отчетните единици трябва да предоставят съгласно настоящия регламент, без да се засяга правото на ЕЦБ тя самата да упражнява тези права. По-специално, НЦБ упражняват това право, когато дадена институция, включена в действителната съвкупност от отчетни единици, не покрива минималните стандарти за предаване, точност, съответствие с понятия и ревизии, предвидени в приложение III.
Член 9
Първо отчитане
1. Първото отчитане започва с тримесечни данни за четвъртото тримесечие на 2014 г.
2. Когато отчитат данни за първи път, ДСИЦ, които предприемат дейност след 31 декември 2014 г., предоставят данни на тримесечие, започвайки от началото на секюритизационната дейност.
3. Когато отчитат данни за първи път, ДСИЦ, които предприемат дейност преди приемане на еврото в тяхната държава членка след 31 декември 2014 г., предоставят данни на тримесечие, от референтния период, през който държавата членка е приела еврото. За референтния период, през който държавата членка е приела еврото, ДСИЦ отчита само салда.
Член 10
Отмяна
1. Регламент (ЕО) № 24/2009 (ЕЦБ/2008/30) се отменя, считано от 1 януари 2015 година.
2. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.
Член 11
Заключителна разпоредба
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2015 година.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАТИСТИЧЕСКА ОТЧЕТНОСТ
Таблица 1: Салда и транзакции
|
A. Местни |
Б. Други от еврозоната, различни от местни |
В. Останал свят |
Г. Общо |
|||||||||||||||||||||||
|
Общо |
ПФИ |
НПФИ-общо |
Общо |
ПФИ |
НПФИ-общо |
Банки |
Небанкови институции |
|||||||||||||||||||
|
Държавно управление (S.13) |
Други резидентни сектори |
Държавно управление (S.13) |
Други резидентни сектори |
|||||||||||||||||||||||
|
Общо |
Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124) |
Други финансови посредници + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели (125+S.126+S.127) |
Застрахователни (осигурителни) дружества + пенсионни фондове (S.128+S.129) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства + нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14+S.15) |
Общо |
Инвестиционни фондове, различни от тези на паричния пазар (S.124) |
Други финансови посредници + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели (125+S.126+S.127) |
Застрахователни (осигурителни) дружества + пенсионни фондове (S.128+S.129) |
Нефинансови предприятия (S.11) |
Домакинства + нетърговски организации, обслужващи домакинствата (S.14+S.15) |
|||||||||||||||
|
в т.ч. ДСИЦ |
в т.ч. ДСИЦ |
|||||||||||||||||||||||||
|
АКТИВИ |
||||||||||||||||||||||||||
|
1. Депозити и вземания по кредити |
||||||||||||||||||||||||||
|
до 1 година |
||||||||||||||||||||||||||
|
над 1 година |
||||||||||||||||||||||||||
|
2. Секюритизирани кредити |
||||||||||||||||||||||||||
|
2а. ПФИ от евроозоната като инициатор |
||||||||||||||||||||||||||
|
до 1 година |
||||||||||||||||||||||||||
|
над 1 година до 5 години |
||||||||||||||||||||||||||
|
над 5 години |
||||||||||||||||||||||||||
|
2б. сектор „Държавно управление“ от еврозоната като инициатор |
||||||||||||||||||||||||||
|
2в. ДФП (1), ИФ, различни от тези на паричния пазар и застрахователни дружества и пенсионни фондове (2) от еврозоната като инициатор |
||||||||||||||||||||||||||
|
2г. НФП (3) от еврозоната като инициатор |
||||||||||||||||||||||||||
|
2д. инициатор извън еврозоната |
||||||||||||||||||||||||||
|
3. Дългови ценни книжа (4) |
||||||||||||||||||||||||||
|
до 1 година |
||||||||||||||||||||||||||
|
над 1 година до 2 години |
||||||||||||||||||||||||||
|
над 2 години |
||||||||||||||||||||||||||
|
4. Други секюритизирани активи |
||||||||||||||||||||||||||
|
4а. в т.ч. сектор „Държавно управление“ от еврозоната като инициатор |
||||||||||||||||||||||||||
|
4б. в т.ч. НФП от еврозоната като инициатор |
||||||||||||||||||||||||||
|
5. Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционни фондове |
||||||||||||||||||||||||||
|
6. Финансови деривати |
||||||||||||||||||||||||||
|
7. Нефинансови активи (включително дълготрайни активи) |
||||||||||||||||||||||||||
|
8. Други активи |
||||||||||||||||||||||||||
|
ПАСИВИ |
||||||||||||||||||||||||||
|
9. Получени депозити и кредити |
||||||||||||||||||||||||||
|
до 1 година |
||||||||||||||||||||||||||
|
над 1 година |
||||||||||||||||||||||||||
|
10. Емитирани дългови ценни книжа (4) |
||||||||||||||||||||||||||
|
до 1 година |
||||||||||||||||||||||||||
|
над 1 година до 2 години |
||||||||||||||||||||||||||
|
над 2 години |
||||||||||||||||||||||||||
|
11. Капитал и резерви |
||||||||||||||||||||||||||
|
12. Финансови деривати |
||||||||||||||||||||||||||
|
13. Други пасиви |
||||||||||||||||||||||||||
|
13a. в т.ч. начислена лихва по емитирани дългови ценни книжа (5) |
||||||||||||||||||||||||||
|
(1) Други финансови посредници, с изключение на застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове. (2) Застрахователни (осигурителни) дружества и пенсионни фондове. (3) Нефинансови предприятия. (4) В съответствие с член 4, параграф 2 от настоящия регламент, НЦБ могат да изберат да събират данните по тези показатели на база ценна книга по ценна книга. (5) НЦБ могат да предоставят дерогация относно начислена лихва по емитирани дългови ценни книжа, ако данните могат да бъдат получени или оценени от алтернативни източници. |
||||||||||||||||||||||||||
Таблица 2: Отписвания/намалявания на стойността
|
Г. Общо |
|
|
АКТИВИ |
|
|
2. Секюритизирани кредити |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
ЧАСТ 1
Определения за категориите инструменти
1. Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на категориите инструменти, които националните централни банки (НЦБ) транспонират в национални категории в съответствие с настоящия регламент. Таблицата не представлява списък на индивидуални финансови инструменти и описанията не са изчерпателно уредени. Определенията препращат към Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (наричана по-долу „ЕСС 2010“), установена с Регламент (ЕС) № 549/2013.
2. За някои от категориите инструменти се изискват разбивки по матуритет. Те се отнасят за първоначалния матуритет, т.е. матуритетът при емитиране, който е фиксираният период на живот на даден финансов инструмент, преди който той не може да бъде погасен, например дългови ценни книжа, или преди който той може да бъде погасен само с някакъв вид санкция, например някои видове депозити.
3. Финансови вземания могат да бъдат разграничени по това дали са търгуеми или не. Едно вземане е търгуемо, ако собствеността му лесно може да бъде прехвърлена от една единица на друга чрез предаване или джиросване, или да бъде компенсирано в случай на финансови деривати. Докато всеки финансов инструмент може да бъде потенциално търгуван, търгуемите инструменти са предвидени да се търгуват на организирана борса или на извънборсовия пазар, въпреки че действителната търговия не е необходимо условие за търгуемост.
4. Всички финансови активи и пасиви се отчитат на брутна база, т.е. финансовите активи не се отчитат нетирани с финансовите пасиви.
Таблица А
Определения за категории инструменти на активите и пасивите на ДСИЦ
КАТЕГОРИИ АКТИВИ
|
Категория |
Описание на основните характеристики |
|
1. Депозити и вземания по кредити |
За целите на схемата на отчитането този показател се състои от средства, предоставени като кредит от ДСИЦ на кредитополучатели, които се доказват с нетъргуеми документи или не се доказват с документи. Включват се следните показатели: — депозити, на ДСИЦ, като овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет и депозити, договорени за ползване след предизвестие; — кредити, предоставени от ДСИЦ; — вземания по обратни репо-сделки срещу парично обезпечение: кореспондираща позиция на платени пари срещу ценни книжа, закупени от ДСИЦ на дадена цена при твърд ангажимент за препродажба на същите (или подобни) ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата; — вземания по заеми на ценни книжа срещу парично обезпечение: кореспондираща позиция на платени пари срещу ценни книжа, получени в заем от ДСИЦ. За целите на настоящия регламент, този показател включва също притежавани евро и чуждестранни банкноти и монети в обращение, които обикновено се използват за извършване на плащания. |
|
2. Секюритизирани кредити |
За целите на схемата на отчитането този показател се състои от кредити, придобити от ДСИЦ от инициатора. Кредитите са финансови активи, които се създават, когато кредитори предоставят средства назаем на длъжници, които се доказват или чрез нетъргуеми документи, или не се доказват с документи. Тук се включват също: — финансови лизинги, отпуснати на трети лица: финансовите лизинги са договори, с които законният собственик на стока за дълготрайна употреба (наричан по-долу „лизингодател“) прехвърля рисковете и ползите от собствеността на актива на трето лице (наричано по-долу „лизингополучател“). За статистически цели финансовите лизинги се третират като кредит, отпуснат от лизингодателя на лизингополучателя, даващ възможност на лизингополучателя да закупи стоката за дълготрайна употреба. Финансовите лизинги, отпуснати от инициатора, действащ като лизингодател, се отчитат в показателя „Секюритизирани кредити“ в актива. Активът, предоставен на лизинг, се включва в баланса на лизингополучателя, а не на лизингодателя; — лоши кредити, които още не са погасени или отписани: за лоши кредити се считат кредити, чието погасяване е просрочено или по друг начин е установено, че са влошени; — притежавани непрехвърляеми ценни книжа: притежавани дългови ценни книжа, които не са прехвърляеми и не могат да се търгуват на вторични пазари; — търгуеми кредити: кредити, които фактически са станали прехвърляеми, се класифицират под показателя „Секюритизирани кредити“, при условие че няма доказателства за търговия на вторичен пазар. В противен случай те се класифицират като „Дългови ценни книжа“; — подчинен дълг под формата на депозити или кредити: инструменти, представляващи подчинен дълг, осигуряват допълнително вземане към емитиращата институция, което може да се упражни само след като са удовлетворени всички вземания с по-висок статут, което им дава някои от характеристиките на собствен капитал. За статистически цели подчиненият дълг се класифицира или като „Секюритизирани кредити“, или като „Дългови ценни книжа“ според естеството на инструмента. Когато притежаваният от ДСИЦ, под каквато и да е форма, подчинен дълг се идентифицира текущо като една сума за целите на статистиката, тази сума се класифицира под показател „Дългови ценни книжа“ на основанието, че подчиненият дълг е главно под формата на дългови ценни книжа, а не на кредити; — секюритизираните кредити се отчитат по номинална стойност, дори и ако са закупени от инициатора на различна цена. Кореспондиращата позиция на разликата между номиналната стойност и покупната цена се включва като „Други пасиви“. Този показател включва секюритизирани кредити, независимо дали преобладаващата счетоводна практика изисква признаването на кредитите в баланса на ДСИЦ. |
|
3. Дългови ценни книжа |
Притежавани дългови ценни книжа, които са прехвърляеми финансови инструменти, служещи за доказване на дълг, обикновено се търгуват на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара, и които не дават на притежателя някакви права на собственост върху емитиращата институция. Този показател включва: — притежавани ценни книжа, които дават на притежателя им безусловното право на фиксиран или договорно определен доход под формата на купонни плащания и/или обявена фиксирана сума на определена дата или дати, или започващи от дата, определена по време на емисията; — кредити, които са станали търгуеми на организиран пазар, т.е. търгуеми кредити, при условие че има доказателства за търговия на вторичен пазар, в това число наличие на маркет-мейкъри и често котиране на разликата между цените „купува“ и „продава“ на финансовия актив. Когато не са налице тези условия, те се класифицират като „Секюритизирани кредити“; — подчинен дълг под формата на дългови ценни книжа. Ценни книжа, отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумение за обратно изкупуване, остават да се водят в баланса на първоначалния собственик (а не се записват в баланса на временния им приобретател), когато има твърд ангажимент за обратното им изкупуване, а не просто опция за това. Когато временният приобретател продаде получените ценни книжа, тази продажба се отчита като окончателна сделка с ценни книжа и се вписва в баланса на временния приобретател с отрицателен знак в портфейла с ценни книжа. Този показател включва притежавани дългови ценни книжа, които са секюритизирани, независимо дали преобладаващата счетоводна практика изисква признаването на ценните книжа в баланса на ДСИЦ. |
|
4. Други секюритизирани активи |
Този показател включва секюритизирани активи, различни от тези, включени в категории 2 и 3, като данъчни вземания или търговски кредити, независимо дали преобладаващата счетоводна практика изисква признаването на активите в баланса на ДСИЦ. |
|
5. Собствен капитал и акции/дялови единици в инвестиционен фонд |
Финансови активи, които представляват права на собственост в предприятия или квазикорпорации. Тези финансови активи обикновено дават на притежателите право на дял в печалбите на предприятията или квазикорпорациите и на дял в техните нетни активи в случай на ликвидация. Този показател включва котирани и некотирани акции, други видове собствен капитал, акции/дялови единици във ФПП и акции/дялови единици в инвестиционни фондове, различни от ФПП. Капиталови ценни книжа, отдадени на кредит по кредитни операции с ценни книжа или продадени по споразумение за обратно изкупуване се разглеждат в съответствие с правилата в категория 3 „Дългови ценни книжа“. |
|
6. Финансови деривати |
Финансовите деривати са финансови инструменти, свързани с определен финансов инструмент, показател или стока, чрез които специфични финансови рискове могат да се търгуват самостоятелно на финансовите пазари. Този показател включва: — опции — варанти — фючърси — форуърди — суапове — кредитни деривати Финансовите деривати се записват в баланса по пазарна стойност на брутна база. Индивидуални договори за деривати с положителни пазарни стойности се записват в актива на баланса, а договори с отрицателни пазарни стойности се записват в пасива на баланса. Брутни фючърсни ангажименти, произтичащи от договори за деривати, не се записват като балансови показатели. Този показател не включва финансови деривати, които не подлежат на отчитане в баланса съобразно националните правила. |
|
7. Нефинансови активи (включително дълготрайни активи) |
Материални и нематериални активи, различни от финансови активи. Дълготрайните активи са нефинансови активи, които се използват многократно или продължително от ДСИЦ в продължение на повече от една година. Този показател включва жилищни сгради, други сгради и постройки, машини и оборудване, ценности и обекти на интелектуална собственост, като напр. компютърен софтуер и бази данни. |
|
8. Други активи |
Това е остатъчен показател в актива на баланса, определен като „активи, които не са включени другаде“. Този показател може да включва: — вземане по начислени лихви върху депозити и кредити; — начислена лихва върху притежавани дългови ценни книжа; — вземания, които не са свързани с основната дейност на ДСИЦ. |
КАТЕГОРИИ ПАСИВИ
|
Категория |
Описание на основните характеристики |
|
9. Получени кредити и депозити |
Суми, които се дължат на кредиторите от ДСИЦ, различни от тези, произтичащи от емитирането на прехвърляеми ценни книжа. Този показател се състои от: — кредити: кредити, предоставени на ДСИЦ, които се доказват с непрехвърлими документи или не се доказват с документи; — непрехвърляеми дългови инструменти, емитирани от ДСИЦ: емитираните непрехвърляеми дългови инструменти се класифицират обикновено като „Задължения по депозити“. Непрехвърляеми инструменти, емитирани от ДСИЦ, които впоследствие са станали прехвърляеми, и които могат да се търгуват на вторични пазари, се прекласифицират като „Дългови ценни книжа“; — репо-сделки и операции от типа „репо-сделка“ срещу парично обезпечение: кореспондираща позиция на получени пари срещу ценни книжа, продадени от ДСИЦ на дадена цена при твърд ангажимент за обратно изкупуване на същите (или подобни) ценни книжа на фиксирана цена на определена бъдеща дата. Суми, получени от ДСИЦ срещу ценни книжа, прехвърлени на трето лице („временен приобретател“) се класифицират тук, когато има твърд ангажимент за обратно изкупуване, а не просто опция за това. Това означава, че ДСИЦ си запазват рисковете и ползите от базовите ценни книжа по време на операцията; — парично обезпечение, получено срещу отдаване на кредит на ценни книжа: суми, получени срещу ценни книжа, прехвърлени временно на трето лице при кредитни операции с ценни книжа срещу парично обезпечение; — пари в брой, получени при операции, включващи временно прехвърляне на злато срещу парично обезпечение. |
|
10. Емитирани дългови ценни книжа |
Ценни книжа, различни от собствен капитал, емитирани от ДСИЦ, които обикновено са прехвърляеми инструменти, търгувани на вторични пазари или за които може да бъде заета обратна позиция на пазара и които не дават на притежателя им право на собственост върху емитиращата институция. Включват се, inter alia, ценни книжа, емитирани под формата на: — обезпечени с активи ценни книжа — ценни книжа, свързани с кредити — ценни книжа, свързани със застраховка |
|
11. Капитал и резерви |
За целите на схемата на отчитането тази категория обхваща сумите, произтичащи от емитирането на акционерен капитал от ДСИЦ за акционери или други собственици, представляващи за притежателя правото на собственост в ДСИЦ и по принцип правото на дял от неговите печалби и на дял от неговото имущество в случай на ликвидация. Включени са също и средствата, получени от неразпределени печалби, или средства, заделени от ДСИЦ в очакване на вероятни бъдещи плащания и задължения. Тук се включват: — акционерен капитал — неразпределена печалба или средства — специфични и общи провизии за загуби от кредити, ценни книжа и други видове активи — дялови единици на секюритизационни фондове |
|
12. Финансови деривати |
Вж. категория 6. |
|
13. Други пасиви |
Това е остатъчен показател в пасива на баланса, определен като „пасиви, които не са включени другаде“. Този показател може да включва: — начислена лихва, платима по кредити и депозити — начислена лихва, платима по емитирани дългови ценни книжа — платими суми, които не са свързани с основната дейност на ДСИЦ, т.е. суми, дължими на доставчици, данъци, заплати, вноски за социално осигуряване и други — провизии, представляващи задължения към трети лица, т. е. пенсии, дивиденти и други — нетни позиции, произтичащи от заем на ценни книжа без парично обезпечение — нетни суми, платими по отношение на бъдещ сетълмент на транзакции с ценни книжа — кореспондиращи позиции на корекция от преоценка, напр. номинална цена без покупна цена на кредити Начислената лихва, платима по емитирани дългови ценни книжа, се изисква като отделен показател „в т.ч.“, освен ако съответната НЦБ предостави дерогация, ако данните могат да бъдат получени или оценени от алтернативни източници |
ЧАСТ 2
Определения на секторите
ЕСС 2010 предоставя стандарта за секторна класификация. Настоящата таблица представя подробно стандартно описание на сектори, които НЦБ транспонират в национални категории, в съответствие с настоящия регламент. Контрагенти, намиращи се на територията на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се идентифицират според техния сектор в съответствие със списъците, поддържани от Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистически цели, и с насоките за статистическата класификация на контрагентите, предвидени в „Секторно ръководство за паричната статистика и статистиката на финансовите институции и пазари: Ръководство за статистическа класификация на клиенти“ на ЕЦБ. Кредитни институции, разположени извън държави членки, чиято парична единица е еврото, се наричат „банки“, а не ПФИ. По същия начин терминът „НПФИ“ се отнася само за еврозоната. За държави членки, чиято парична единица не е еврото, се използва терминът „небанкови институции“.
Таблица Б
Определения на секторите
|
Сектор |
Определение |
|
1. ПФИ |
ПФИ, както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Този сектор се състои от НЦБ, кредитни институции, както са определени в правото на Съюза, ФПП, други финансови институции, чиято дейност е да приемат депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от ПФИ, и за своя собствена сметка, поне в икономически смисъл, да предоставят кредити и/или да инвестират в ценни книжа, и институции за електронни пари, които са основно ангажирани с финансово посредничество под формата на издаване на електронни пари |
|
2. Държавно управление |
Сектор „Държавно управление“ (S.13) се състои от институционални единици, които са непазарни производители, чиято продукция е предназначена за индивидуално и колективно потребление и които се финансират от задължителни плащания, извършвани от единици, принадлежащи към други сектори, и институционални единици, основно ангажирани с преразпределение на национален доход и богатство (ЕСС 2010, параграфи 2.111—2.113) |
|
3. ИФ, различни от тези на паричния пазар |
ИФ, както са определени в член 1 от Регламент (ЕС) № 1071/2013 (ЕЦБ/2013/33). Този подсектор се състои от всички предприятия за колективно инвестиране, с изключение на ФПП, които инвестират във финансови и/или нефинансови активи, доколкото целта е инвестирането на капитал, привлечен чрез публично предлагане |
|
4. Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове + финансови спомагателни организации + каптивни финансови институции и заемодатели |
Подсектор „Други финансови посредници без застрахователните (осигурителните) дружества и пенсионните фондове“ (S.125) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество, като натрупват пасиви във форма, различна от валута, депозити (или близки заместители на депозити), акции или дялови единици в инвестиционни фондове, или във връзка със застрахователни, пенсионни и стандартни гаранционни схеми от институционални единици. ДСИЦ, както са определени в настоящия регламент, са включени в този подсектор (ЕСС 2010, параграфи 2.86—2.94) Подсектор „Финансови спомагателни организации“ (S.126) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с дейности, тясно свързани с финансовото посредничество, но които сами по себе си не са финансови посредници. Този подсектор включва също централни управления, всички или повечето от чиито дъщерни дружества са финансови предприятия (ЕСС 2010, параграфи 2.95—2.97) Подсектор „Каптивни финансови институции и заемодатели“ (S.127) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които не са ангажирани нито с финансово посредничество, нито с предоставяне на спомагателни финансови услуги, и по-голямата част от чиито активи или пасиви не се търгуват на свободните пазари. Този подсектор включва холдингови дружества, които държат контролен пакет акции от капитала на група от дъщерни дружества и чиято основна дейност е притежаване на групата, без да предоставят никакви други услуги на предприятията, в чийто капитал имат участие, т.е. те не администрират или управляват други единици (ЕСС 2010, параграфи 2.98—2.99) |
|
5. Застрахователни (осигурителни) дружества + пенсионни фондове |
Подсектор „Застрахователни (осигурителни) дружества“ (S.128) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на рискове главно под формата на пряко застраховане или презастраховане (ЕСС 2010, параграфи 2.100 —2.104) Подсектор „Пенсионни фондове“ (S.129) се състои от всички финансови предприятия и квазикорпорации, които са основно ангажирани с финансово посредничество като следствие от обединяване на социалните рискове и потребности на осигурените лица (социално осигуряване). Пенсионните фондове, като социалноосигурителни схеми, осигуряват доходи при пенсиониране и често — плащания при смърт и инвалидност (ЕСС 2010, параграфи 2.105—2.110). |
|
6. Нефинансови предприятия |
Сектор „Нефинансови предприятия“ (S.11) се състои от институционални единици, които са независими юридически лица и пазарни производители и чиято основна дейност е производството на стоки и нефинансови услуги. Този сектор включва и нефинансови квазикорпорации (ЕСС 2010, параграфи 2.45—2.50) |
|
7. Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата |
Сектор „Домакинства“ (S.14) се състои от лица или групи лица в качеството им на потребители и на предприемачи, произвеждащи пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги (пазарни производители), при условие че производството на стоки и услуги не се извършва от отделни субекти, разглеждани като квазикорпорации. Този сектор включва също лица или групи лица в качеството им на производители на стоки и нефинансови услуги изключително за собствено крайно потребление. Сектор „Домакинства“ включва еднолични търговци и сдружения без юридически статус, различни от разглежданите като квазикорпорации, и които са пазарни производители (ЕСС 2010, параграфи 2.118 — 2.128) Сектор „Нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД)“ (S.15) се състои от нетърговски организации, които са отделни юридически лица, които обслужват домакинства и които са частни непазарни производители. Техните основни ресурси са формирани от доброволни парични вноски или вноски в натура от домакинства в качеството им на потребители, от плащания, извършени от държавното управление, и от доход от собственост (ЕСС 2010, параграфи 2.129—2.130) |
ЧАСТ 3
Определения на финансови транзакции
Финансови транзакции, в съответствие с ЕСС 2010, се определят като нетно придобиване на финансови активи или нетно поемане на задължения за всеки вид финансов инструмент, т.е. сумата на всички финансови транзакции, които се извършват през съответния отчетен период. Финансова транзакция между институционални единици представлява едновременно създаване или ликвидиране на финансов актив и на насрещен пасив или промяна в собствеността на финансовия актив, или поемане на пасив. Финансовите транзакции се записват по стойностите на транзакциите, т.е. стойностите в национална валута, при които финансовите активи и/или пасиви, включени в операцията, са създадени, ликвидирани, обменени или поети между институционалните единици на базата на търговски съображения. Отписванията/намаляванията на стойността и промените в оценката не представляват финансови транзакции.
ЧАСТ 4
Определение на отписвания/намалявания на стойността
„Отписвания/намалявания на стойността“ се определят като въздействието на промените в стойността на кредитите, записани в баланса, които са причинени от прилагането на отписвания/намалявания на стойността на кредити. Отписвания/намалявания на стойността, признати по времето, когато кредитът е продаден или прехвърлен на трета страна, се включват също, ако могат да се установят. Отписванията се отнасят до събития, когато кредитът се счита за актив без стойност и се изважда от баланса. Намалявания на стойността се отнасят до събития, когато се счита, че кредитът няма да бъде напълно изплатен, и стойността на кредита се намалява в баланса.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПРИЛАГАНИ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СЪВКУПНОСТ ОТ ОТЧЕТНИ ЕДИНИЦИ
За да отговорят на изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за статистическа отчетност, отчетните единици изпълняват следните минимални стандарти.
1. Минимални стандарти за предаване:
а) отчитането трябва да бъде навременно и в сроковете, определени от съответната НЦБ;
б) статистическите отчети се изготвят във форма и формат съгласно техническите изисквания за отчетността, определени от съответната НЦБ;
в) определя/т се лицето/ата за контакт в отчетната единица;
г) трябва да бъдат спазени техническите спецификации за предаване на данни на съответната НЦБ.
2. Минимални стандарти за точност:
а) статистическата информация трябва да бъде вярна: спазване на всички линейни ограничения (например активът на баланса е равен на пасива, общите сборове са равни на сумата от подсборове);
б) отчетните единици следва да могат да представят информация за процесите, видни от предадените данни;
в) статистическата информация трябва да бъде пълна и в нея не трябва да се допускат постоянни и структурни пропуски; съществуващите непълноти в данните трябва да се посочват и обясняват пред съответната НЦБ, а когато е приложимо, се попълват колкото е възможно по-бързо;
г) отчетните единици спазват измеренията, изискванията за закръгляване и десетичните знаци, определени от съответните НЦБ за техническото предаване на данните.
3. Минимални стандарти за съответствие с понятия:
а) статистическата информация отговаря на определенията и класификациите, съдържащи се в настоящия регламент;
б) в случай на отклонения от тези определения и класификации, отчетните единици наблюдават редовно и определят количествено разликата между използваната мярка и мярката, съдържаща се в настоящия регламент;
в) отчетните единици следва да могат да обяснят прекъсванията на предоставените данни спрямо данните от минали периоди.
4. Минимални стандарти за ревизии:
Следва да се спазват политиката и процедурите за ревизии, определени от ЕЦБ и съответната НЦБ. Ревизии, които се отклоняват от редовните ревизии, се придружават от обяснителни бележки.
( 1 ) ОВ L 318, 27.11.1998 г., стр. 8.
( 2 ) ОВ L 15, 20.1.2009 г., стр. 1.
( 3 ) ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1.
( 4 ) Виж. стр. 1 от настоящия брой на Официален вестник.
( 5 ) Виж. стр. 73 от настоящия брой на Официален вестник.
( 6 ) ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1.
( 7 ) ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1.
( 8 ) ОВ L 341, 27.12.2007 г., стр. 1.
( 9 ) ОВ L 305, 1.11.2012 г., стр. 6.
( 10 ) ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.
( 11 ) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11.
