(1)

Перфлуороалкилираните съединения (PFAS) са намирали, а някои от тях продължават да намират широко приложение в промишлеността и в потребителските стоки, в това число в покрития против петна за тъкани и килими, маслоустойчиви покрития за предназначени за контакт с храна хартиени и картонени продукти, противопожарна пяна, повърхностноактивни вещества за минното дело и нефтените кладенци, продукти за поддръжка на подове и инсектицидни препарати. Широката им употреба заедно с продължителното им запазване в околната среда доведе до широко замърсяване на околната среда. Замърсяването на храните с тези вещества е основно в резултат на биокумулацията във водни и наземни хранителни вериги и на употребата на предназначени за контакт с храни материали, съдържащи PFAS. Перфлуороoктансулфоновата киселина (PFOS) и перфлуорооктановата киселина (PFOA) и солите им са PFAS, които се откриват във висока концентрация в храните и в хората.

(2)

Поради това Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) изиска от своята Експертна група по замърсителите в хранителната верига да изработи становище за значението на храненето за експозицията на човека на PFOS, PFOA и техните соли и за относителния дял на различните хранителни продукти и материали, влизащи в контакт с храната, към експозицията на човека на посочените вещества, както и да формулира препоръки за следващите стъпки по отношение на оценката на риска, свързан с PFAS.

(3)

На 21 февруари 2008 г. Експертната група по замърсителите в хранителната верига прие научно становище относно PFOS, PFOA и солите им (1), в което заявява, че е желателно да бъдат събрани още данни за съдържанието на PFAS в храните и в човешкия организъм, по-специално с оглед на наблюдението на тенденциите на развитие на експозицията на човека.

(4)

Допълнителни данни за наличието на различни PFAS в храните бяха събрани в Препоръка 2010/161/ЕС на Комисията (2).

(5)

През 2020 г. по искане на Комисията, Органът актуализира оценката си на риска от PFOS и PFOA, и я разшири, така че да обхваща перфлуорононанова киселина (PFNA) и перфлуорохексансулфонова киселина (PFHxS), като взе предвид най-новата научна информация и данните за наличието им, събрани по Препоръка 2010/161/ЕС. В становището си относно риска за здравето на човека, свързан с перфлуороалкилираните съединения (3), той стигна до заключението, че част от европейското население превишава допустимия седмичен прием. Органът обаче отбелязва, че все още липсва представителен набор от данни за наличието им в много храни и затова препоръча събирането на такива данни за голяма група PFAS в широк набор от често консумирани храни. Освен това, тъй като измерените концентрации на PFAS в определени храни бяха получени посредством много чувствителни аналитични методи, които понастоящем не са постижими за по-голямата част от лабораториите, той препоръча да се прилагат чувствителни аналитични методи за анализите на PFAS.

(6)

Предвид становището на Органа следва да бъдат събрани данни за наличието на широк набор от PFAS в храни, които са от значение за експозицията на хора на PFAS, за да се подпомогне съставянето на оценка на експозицията чрез храната и да се прецени необходимостта от регулиране на тези съединения в конкретни продукти. За тази цел следва да бъдат наблюдавани конкретни храни от конкретни видове производство или такива с конкретни характеристики, за които липсват данни, и да се направи оценка на факторите на преработка на различни преработени продукти.

(7)

Необходими са последващи проучвания за източниците на замърсяване, за да може да се прилагат последващи мерки за избягване на наличието на PFAS в храните. За предоставяне на насоки в това отношение е препоръчително определянето на ориентировъчни нива на концентрация на PFAS в храните. Тези нива не следва да влияят върху възможността за пускане на пазара на храни, но когато концентрацията на PFAS в даден хранителен продукт превиши тези нива, следва да се провеждат проучвания. За количественото определяне на концентрациите на PFAS в количествата, в които са налични, трябва да бъдат използвани достатъчно чувствителни методи. Това следва да се насърчава, като се препоръчват целеви граници на количествено определяне.

(8)

Храните от животински произход допринасят значително за експозицията на хората на PFAS. Органът достигна до заключението, че PFAS се пренасят от фуражите в храните от животински произход с ясни разлики между видовете животни и вида PFAS. Такова пренасяне на PFAS може да възникне и от поглъщане на почва от свободно пасящи селскостопански животни и от питейната вода за животите. Ето защо за последващите проучвания, насочени към определяне на причините за замърсяване, когато максималните нива на PFAS в храни от животински произход, определени в Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията (4), са превишени, е важно лабораториите да могат да контролират и фуражите, питейната вода за животните и почвата, която обитават животните. Понастоящем обаче са налични много малко данни за наличието на PFAS във фуражите в Съюза, за да бъде възможно проучването на фуражите като източник на PFAS в храните от животински произход. Тъй като само ограничен брой лаборатории са в състояние да анализират PFAS във фуражите, Референтната лаборатория на ЕС за халогенирани устойчиви органични замърсители във фуражите и храните предприема допълнителни действия за да се помогне на лабораториите да развият такъв капацитет. Въпреки че с тези действия възприемането в бъдеще на допълнителни препоръки относно PFAS във фуражите следва да стане възможно, междувременно веднага щом лабораториите разполагат с достатъчен капацитет за анализ, на онези държави членки, чиито лаборатории вече могат да анализират PFAS във фуражите, следва да се препоръча да го правят, а в държавите членки, които все още не разполагат с необходимите възможности за анализ, лабораториите следва да валидират аналитични методи за PFAS в храните.

(9)

С цел да се гарантира, че пробите за тестваната партида са представителни, трябва да се следват процедурите за вземане на проби, както са описани в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1428 на Комисията (5) за определяне на методи за вземане на проби и анализ за целите на контрола на флуороалкилираните съединения в някои храни.